РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (състав по жалбите)

20 февруари 2009 година

Съединени дела T-359/07 P—T-361/07 P

Комисия на Европейските общности

срещу

Marli Bertolete и др.

„Обжалване — Публична служба — Договорно наети служители в Службата за инфраструктура и логистика — Бивши наети лица по белгийското право — Промяна на приложимите условия за работа — Решения на Комисията за определяне на възнаграждението — Равно третиране“

Предмет: Жалби за отмяна, подадени срещу Решенията на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 5 юли 2007 г. по дело Bertolete и др./Комисия (F‑26/06, все още непубликувано в Сборника), по дело Abarca Montiel и др./Комисия (F‑24/06, все още непубликувано в Сборника) и по дело Ider и др./Комисия (F‑25/06, все още непубликувано в Сборника)

Решение: Отменя Решения на Съда на публичната служба (втори състав) от 5 юли 2007 г. по дело Bertolete и др./Комисия (F‑26/06, все още непубликувано в Сборника), по дело Abarca Montiel и др./Комисия (F‑24/06, все още непубликувано в Сборника) и по дело Ider и др./Комисия (F‑25/06, все още непубликувано в Сборника). Отхвърля жалбите на жалбоподателите в първоинстанционното производство г‑жа Marli Bertolete и още осем договорно наети служители на Комисията, г‑жа Sabrina Abarca Montiel и още 19 договорно наети служители на Комисията, г‑жа Béatrice Ider, г‑жа Marie-Claire Desorbay и г‑н Lino Noschese. Жалбоподателите в първоинстанционното производство и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Договорно наети служители — Възнаграждение — Понятие

(член 62 и сл. от Правилника за длъжностните лица; член 19 и сл. и член 92 от Условията за работа на другите служители, както и член 2, параграф 2 от приложението към Условията за работа на другите служители)

2.      Длъжностни лица — Договорно наети служители — Възнаграждение — Компенсиране на намаляването на размера на възнаграждението, претърпяно от служителите, които преди това са били наети със статут съгласно националното право

(член 2, параграф 2 от приложението към Условията за работа на другите служители)

3.      Длъжностни лица — Условия за работа на другите служители — Равно третиране — Прилагане към преходен режим

1.      Предвид факта, че понятието за възнаграждение, определено в член 62 и сл. от Правилника и приложимо към договорните служители, наети по-рано със статут по национално право по силата на член 19 и сл. от Условията за работа на другите служители във връзка с член 92 от тези условия, обхваща семейните надбавки, задължението на институциите по силата на член 2, параграф 2 от приложението към посочените условия да вземат предвид, от една страна, разликата между законодателството на държавата членка по месторабота в областта на данъчното облагане, социалното осигуряване и пенсиите, и от друга страна, разпоредбите, приложими към договорно наетия служител, трябва да се тълкува в смисъл, че когато тези институции възнамеряват да компенсират намаляване на размера на възнаграждението при преминаване към условията на работа на общностен договорно нает служител, те трябва да вземат предвид всички конститутивни елементи на понятието за възнаграждение. Следователно за тази цел те са длъжни да отчетат особеностите на националното право, приложимо по-рано в областта на данъчното облагане, социалното осигуряване и пенсиите, които могат да окажат влияние върху нивото на възнаграждението в смисъла на термина по общностния правилник, макар евентуални парични предимства, произтичащи от тези особености, да не влизат непременно в състава на възнаграждението по смисъла на националното право. Поради това член 2, параграф 2 от приложението към Условията за работа на другите служители налага на институциите, когато вземат дискреционното решение да компенсират намаляване на размера на възнаграждение, при изчисляването на допълнителните суми да вземат предвид всички предимства, свързани със заплатата, с данъчното облагане и със социалното осигуряване, произтичащи от националното право, които в приложимото общностно право попадат в обхвата на понятието за възнаграждение. При това положение фактът, че при изчисляването на допълнителните суми, предоставяни на съответните служители, институцията е включила семейните надбавки по смисъла на националното право, които представляват изплащана от държавата социална помощ, а не изплащано от работодателя възнаграждение, съставлява правилно прилагане на член 2, параграф 2 от приложението към Условията за работа на другите служители.

(вж. точки 45—47)

Позоваване на: Съд — 7 май 1987 г., Комисия/Белгия, 186/85, Recueil, стр. 2029, точки 26 и 29; 7 май 1987 г., Комисия/Германия, 189/85, Recueil, стр. 2061, точка 18

2.      За целите на прилагане на принципа на равно третиране, що се отнася до определянето на допълнителните суми, които трябва да се предоставят на служителите, наети по-рано със статут по национално право, вследствие на преминаването им към условията за работа на общностен договорно нает служител, институцията е длъжна да сравни разглежданите положения с оглед на целта по член 2, параграф 2 от приложението към Условията за работа на другите служители, насочена към запазване на нивото на предишното определено по Правилник възнаграждение, тоест на пълното предишно възнаграждение, включително семейните надбавки, и към преобразуването му във възнаграждение по смисъла на Правилника. Така това сравнение с оглед на целта на приложимите разпоредби и на понятието за възнаграждение по смисъла на общностния правилник налага на институцията задължението да вземе предвид съответното семейно положение на заинтересованите лица, и по-специално факта дали имат деца. Както от фактическа, така и от юридическа гледна точка обаче към момента на преминаване към условията за работа на договорно нает служител, предвидени в член 7, параграф 1 и член 8, параграф 1 от Общите разпоредби за изпълнение на преходните мерки, приложими към служителите, наети от Службата за инфраструктура в Брюксел, семейното положение и положението във връзка със заплатата на лице, което има едно или повече деца на издръжка, съществено се различава от това на лице без деца, което няма право — нито на основание на по-рано приложимите национални условия за работа на договорно наети служители, нито на основание общностното право, произтичащо от Правилника — на семейни надбавки за деца на издръжка като особена част от възнаграждението. Обратно, семейното положение и положението във връзка със заплатата на тези две категории лица представлява релевантен критерий за разграничение, който институцията не може законово да пренебрегне с оглед на целта на приложимата правна уредба.

(вж. точки 50 и 51)

3.      Прилагането на принципа за равно третиране към преходен режим предполага, че институцията отчита личното положение на всички заинтересовани лица към конкретния момент на промяната в техния статут, представляваща значимо събитие на прекъсване, което е в състояние да измени съществено всички техни права и задължения. В противен случай, за да се съобразят с принципа на равно третиране при подобно положение на промяна ad hoc в статута на заинтересованите лица, при приемането на мерки с общо приложение общностните институции трябваше да вземат предвид хипотетичното развитие на личното положение на всяко от тези заинтересовани лица, което би създало прекомерно и неизпълнимо задължение за тях да извършват бъдеща и сравнителна проверка. Тази преценка обаче не накърнява необходимостта от редовни проверки на личното положение на съответните служители и от евентуално отстраняване на бъдещи неравнопоставени положения между лицата, които на този по-късен етап се намират в сходни или еднакви положения.

(вж. точка 54)

Позоваване на: Първоинстанционен съд — 14 февруари 2007 г., Simões Dos Santos/СХВП, T‑435/04, все още непубликувано в Сборника, точка 90 и сл.