РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

14 октомври 2008 година

Дело F-74/07

Stefan Meierhofer

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Конкурс на общо основание — Неуспешно положен устен изпит — Невключване в списъка с резерви — Задължение за мотивиране — Зачитане на тайната на разискванията на конкурсната комисия — Отказ на институцията да се съобрази с процесуално-организационни действия“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Meierhofer по същество иска, от една страна, отмяната на решението от 10 май 2007 г. на комисията по конкурс EPSO/AD/26/05, организиран от Службата за подбор на персонала на Европейските общности, с което той е уведомен, че не е положил успешно устния изпит по посочения конкурс, както и на решението от 19 юни 2007 г. да не се уважи неговото искане за преразглеждане на решението от 10 май 2007 г., и от друга страна, нова оценка на този изпит и включването му в списъка с резерви

Решение: Отменя решението от 19 юни 2007 г. на комисията по конкурс EPSO/AD/26/05. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Комисията понася направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски, направени от жалбоподателя.

Резюме

Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Отхвърляне на кандидатура — Задължение за мотивиране — Обхват

(член 25, втора алинея и член 6 от приложение ІІІ към Правилника за длъжностните лица)

Макар изходът от съвместяването на задължението за мотивиране със спазването на принципа за тайна на разискванията на конкурсната комисия — по-специално по въпроса дали със съобщаването само на индивидуална елиминаторна оценка на отстранения по време на устната фаза кандидат се изпълнява посоченото задължение — да клони най-често в полза на принципа за тайна на разискванията на конкурсната комисия, това може да не е така при особени обстоятелства като това, че малко не е достигнало на кандидата, за да положи успешно изпита, че съществуват и междинни оценки, които са послужили за изчисляването на елиминаторната оценка и накрая, че съобщаването на по-подробна информация от индивидуалната елиминаторна оценка, без обаче да се разкриват индивидуалните преценки на членовете на конкурсната комисия или числените оценки, поставени от всеки от тях, не се оказва нито съществено допълнително натоварване за институцията с оглед на наличните в момента технологични средства, нито се оказва деликатно.

В замяна на това подобно съобщаване представлява нещо повече от обикновено начално изложение на мотиви, към което в хода на производството могат да се внасят допълнителни уточнения.

Макар общностният съд действително да не може да замести със своята преценка тази на членовете на конкурсната комисия, той трябва да е в състояние да провери с оглед на задължението за мотивиране, че те са оценили жалбоподателя въз основа на критериите за оценяване, посочени в обявлението за конкурс, и че не е допусната никаква грешка в изчисляването на оценката; също така той трябва да е в състояние да упражни ограничен контрол върху връзката между преценките на членовете на конкурсната комисия и техните цифрови оценки. За тази цел той трябва да предприеме процесуално-организационните действия, които му изглеждат подходящи предвид особеностите на делото, като в случай на нужда посочи на институцията ответник, че отговорите ще бъдат изпратени на заинтересованото лице само доколкото това е съвместимо с принципа на тайната на разискванията на конкурсната комисия. Когато ответната институция откаже да предостави дори само на съда информацията, поискана в рамките на процесуално-организационни действия, тя не изпълнява своето задължение за мотивиране и не му позволява да упражни пълен контрол.

(вж. точки 40, 42—44, 46 и 49—54)

Позоваване на:

Съд — 16 юни 1987 г., Kolivas/Комисия, 40/86, Recueil, стp. 2643, точка 11

Съд на публичната служба — 13 декември 2007 г., Van Neyghem/Комисия, F‑73/06, все още непубликувано в Сборника, точки 72, 79 и 80, което е предмет на обжалване пред Първоинстанционния съд, дело T‑105/08 P; 11 септември 2008 г., Coto Moreno/Комисия, F‑127/07, все още непубликувано в Сборника, точки 34 и 36

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (първи състав)

14 октомври 2008 година(*)

„Публична служба — Конкурс на общо основание — Неуспешно положен устен изпит — Невключване в списъка с резерви — Задължение за мотивиране — Зачитане на тайната на разискванията на конкурсната комисия — Отказ на институцията да се съобрази с процесуално-организационни действия“

По дело F‑74/07

с предмет жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ,

Stefan Meierhofer, с местожителство в Мюнхен (Германия), за когото се явява адв. H.‑G. Schiessl, avocat,

жалбоподател,

срещу

Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑жа B. Eggers и г‑жа K. Herrmann, в качеството на представители,

ответник,

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав),

състоящ се от: г‑н H. Kreppel, председател, г‑н H. Tagaras (докладчик) и г‑н S. Gervasoni, съдии,

секретар: г‑н R. Schiano, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 23 април 2008 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалба, постъпила по факс на 3 юли 2007 г. в секретариата на Съда на публичната служба (оригиналът от която е внесен на 5 юли 2007 г.), г‑н Meierhofer иска по същество, от една страна, отмяна на решението от 10 май 2007 г. на комисията по конкурс EPSO/AD/26/05, организиран от Службата за подбор на персонала на Европейските общности (EPSO), с което той е уведомен, че не е положил успешно устния изпит по посочения конкурс, както и на решението от 19 юни 2007 г. да не се уважи неговото искане за преразглеждане на решението от 10 май 2007 г., и от друга страна, нова оценка на този изпит и включването му в списъка с резерви.

 Правна уредба

  Обща правна уредба на Европейските общности и правна уредба съгласно Правилника за длъжностните лица

2        Член 253 ЕО гласи:

„Регламентите, директивите и решенията, приети съвместно от Европейския парламент и Съвета [на Европейския съюз], както и същите актове, приети от Съвета или от Комисията [на Европейските общности], са мотивирани и визират предложенията или становищата, предвидени от настоящия договор.“

3        Член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилник“) гласи:

„Всяко индивидуално решение по настоящия правилник незабавно се съобщава в писмена форма на съответното длъжностно лице, до което се отнася. Всяко решение, което има неблагоприятни последици за длъжностното лице, трябва да бъде надлежно мотивирано.“

4        Член 6 от приложение III към Правилника гласи, както следва:

„Разискванията на конкурсната комисия са тайни.“

 Обявление за конкурс

5        На 20 юли 2005 г. EPSO публикува в Официален вестник на Европейския съюз обявление за конкурс на общо основание „EPSO/AD/26/05: право“ (ОВ С 178 А, стр. 3).

6        От една страна, в дял „А. Естество на функциите, условия за допускане (необходим профил)“ това обявление за конкурс предвижда в точка „I. Естество на функциите“ „[и]зпълнението на задачи за анализ, разработване, проучване и контрол във връзка с дейността на Европейския съюз“; от своя страна, разделът относно правото е формулиран, както следва:

„EPSO/AD/26/05: право

–        [р]азработване, анализ и изготвяне на проекти на правни актове на общностното право,

–        правни съвети,

–        изследване на националното, на общностното и на международното право,

–        участие в преговори, свързани с международни споразумения,

–        анализ и подготовка на проекторешения, например в областта на правото на конкуренцията,

–        преглед и наблюдение на националните законодателства, за да се провери тяхното съответствие с общностното право,

–        събиране на доказателства по досъдебни преписки (нарушения на общностното право, жалби и пр.),

–        различни функции в областта на съдопроизводството; изготвяне на позициите на институциите по дела, главно пред Съда на Европейските общности или Първоинстанционния съд на Европейските общности; юридически функции в секретариатите на Съда на Европейските общности и на Първоинстанционния съд,

–        задачи, свързани с разработване, подготовка и прилагане в областта на правосъдието и вътрешните работи.“

7        От друга страна, в дял „Б. Протичане на конкурса“, това обявление за конкурс съдържа следните правила относно устния изпит и включването в списъка с резерви:

„3. Устен изпит — Оценяване

д)      Събеседване с конкурсната комисия на основния език на кандидата, което позволява да се прецени неговата способност да изпълнява функциите, упоменати в дял А, точка I. Това събеседване се отнася по-специално до конкретните познания, свързани със съответната област, и до познанията за Европейския съюз, за неговите институции и политики. Ще бъдат проверени и познанията по втория език. Това събеседване има за цел и да определи способността за адаптиране на кандидатите към работата в рамките на европейската публична служба в мултикултурна среда.

Изпитът се оценява от 0 до 50 точки (необходим минимум: 25 точки).

[...]

5. Включване в списъка с резерви

По конкурси и групи по успеваемост (най-много четири), и по азбучен ред в рамките на групите по успеваемост, конкурсната комисия съставя списъци с резерви, в които се включват кандидатите […] (дял А, брой успели кандидати), получили най-високи оценки на писмения г) и устния д) изпит, както и необходимия минимум за всеки от тези изпити.

[...]“

 Обстоятелства в основата на спора

8        Жалбоподателят, германски гражданин, участва в конкурс EPSO/AD/26/05. След като преминава успешно тестовете за предварителен подбор, както и писмените изпити, той участва в устния изпит на 29 март 2007 г.

9        С писмо от 10 май 2007 г. председателят на комисията по конкурс EPSO/AD/26/05 уведомява жалбоподателя, че е получил 24,5 точки на устния изпит, като поради това не достига до необходимия минимален праг от 25/50 и не може да бъде включен в списъка с резерви.

10      С писмо от 11 май 2007 г. жалбоподателят подава искане за преразглеждане на гореспоменатото решение от 10 май 2007 г., като счита, позовавайки се на записките, които сам е изготвил след устния изпит и които са приложени към жалбата, че е отговорил правилно на поне 80 % от въпросите по време на този изпит. Така жалбоподателят изисква проверка на оценяването на неговия устен изпит, а при условията на евентуалност и обяснение за оценките, които е получил по всеки от въпросите, поставени по време на този изпит.

11      С писмо от 19 юни 2007 г. председателят на комисията по конкурс EPSO/AD/26/05 уведомява жалбоподателя, че след преразглеждане на неговата кандидатура конкурсната комисия не установява основание за промяна на неговите резултати. В същото писмо до жалбоподателя се уточнява, от една страна, че тъй като се касае за конкретни познания, броят на незадоволителните отговори е надвишил броя на задоволителните отговори, от друга страна, че устният изпит е протекъл съобразно критериите, определени в обявлението за конкурса, и че предвид тайната на разискванията на конкурсната комисия, изисквана съгласно член 6 от приложение III към Правилника, на кандидатите не е възможно да се предоставят нито схемата за оценяване („marking grid“), нито разбивката на техните оценки, получени по време на устния изпит („breakdown of their marks for the oral test“).

 Искания на страните и производство

12      Жалбоподателят моли Съда на публичната служба:

–        да отмени решението от 10 май 2007 г. на комисията по конкурс EPSO/AD/26/05,

–        да отмени решението от 19 юни 2007 г. на комисията по конкурс EPSO/AD/26/05 да не се уважи неговото искане за преразглеждане, подадено на 11 май 2007 г.,

–        да разпореди на Комисията да направи нова оценка на положения на 29 март 2007 г. устен изпит, като вземе предвид действащите изпитни критерии,

–        да разпореди на Комисията да постанови ново решение относно включването на жалбоподателя в списъка с резерви по общностна процедура за подбор на персонал EPSO/AD/26/05, като вземе предвид новия резултат от изпита,

–        да разпореди на Комисията да мотивира решенията, които ще постанови, по силата на посоченото в трето и четвърто тире по-горе,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

13      Комисията моли Съда на публичната служба:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди всяка страна да заплати направените от нея съдебни разноски.

14      В рамките на процесуално-организационните действия, постановени в приложение на член 55 от Процедурния правилник, в подготвителния доклад за съдебното заседание, изпратен на страните на 7 февруари 2008 г., Съдът на публичната служба приканва Комисията да представи преди съдебното заседание:

а)      схемата за оценяване и разбивката на оценките от устния изпит („the marking grid“ и „the breakdown of [the] marks for the oral test“) на жалбоподателя, споменати в решението от 19 юни 2007 г., с което не се уважава неговото искане за преразглеждане;

б)      всякаква друга информация, свързана с преценката на качеството на представяне на жалбоподателя по време на устния изпит;

в)      непоименен списък от оценяването на останалите кандидати, които са получили елиминаторна оценка по време на устния изпит;

г)      изчисленията, довели точно до резултат от 24,5/50 при оценяването на жалбоподателя по време на устния изпит.

15      В същия подготвителен доклад за съдебното заседание и след приканване на страните да отделят съществена част от устните състезания на правното основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, е посочено, от една страна, че целта на поисканите действия е „да има максимална полза от дискусиите относно това правно основание (както и относно правното основание, изведено от явно нарушение на действащите изпитни критерии, свързано по същество с правното основание за мотивирането)“, от друга страна, че на жалбоподателя ще се съобщи информацията, посочена в букви а)—г) от горепосочения подготвителен доклад, доколкото подобно оповестяване е съвместимо с принципа за тайна на разискванията на конкурсната комисия и/или след изпускане, ако е необходимо, на някои данни, чието оповестяване би накърнило горепосочения принцип.

16      В отговор на тези процесуално-организационни действия с писмо, постъпило по факс на 18 февруари 2008 г. в секретариата на Съда на публичната служба (оригиналът от което е подаден на 19 февруари същата година), Комисията изпраща на Съда на публичната служба поисканата в буква в) от подготвителния доклад за съдебното заседание непоименна таблица с елиминаторните оценки на кандидатите, които не са положили успешно устния изпит. Същевременно обаче Комисията отказва да се съобрази с процесуално-организационните действия, посочени в букви а), б) и г) от този доклад, като изтъква по същество, че при липса на доказателства за нарушение на правилата за работа на конкурсната комисия единствено правното основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, не оправдава представянето на останалата информация и документи, изискани от Съда на публичната служба, като се има предвид тайната на разискванията на конкурсната комисия. Комисията освен това отбелязва, че не е задължена да представя такава информация и документи, независимо дали Съдът на публичната служба ги изисква посредством процесуално-организационните действия, както в конкретния случай, или дори посредством действия по събирането на доказателства.

17      На 20 март 2008 г. жалбоподателят внася в секретариата на Съда на публичната служба становище с дата 17 март 2008 г. относно процесуално-организационните действия, постановени спрямо Комисията, и особено относно нейния отказ да се съобрази с всички искания на Съда на публичната служба.

18      На 19 май 2008 г. Комисията внася в секретариата на Съда на публичната служба становище в отговор на посоченото по-горе писмено становище на жалбоподателя.

 По предмета на жалбата

19      Следва да се отбележи, че жалбоподателят иска по-специално отмяна на решението от 10 май 2007 г., с което е уведомен, че не е положил успешно устния изпит по конкурса, както и отмяна на решението от 19 юни 2007 г. да не се уважи неговото искане за преразглеждане. В това отношение следва да се припомни, че според съдебната практика, когато кандидат по конкурс изисква преразглеждане на взетото от конкурсна комисия решение, именно решението, взето от последната след преразглеждане на положението на кандидата, представлява актът, пораждащ неблагоприятни за него последици (Определение на Първоинстанционния съд от 3 април 2001 г. по дело Zaur-Gora и Dubigh/Комисия, T‑95/00 и T‑96/00, Recueil FP, стр. I‑A‑79 и II‑379, точки 24—27, Решение на Първоинстанционния съд от 23 януари 2002 г. по дело Gonçalves/Парламент, T‑386/00, Recueil FP, стр. I‑A‑13 и II‑55, точка 39, Решение на Първоинстанционния съд от 31 май 2005 г. по дело Gibault/Комисия, T‑294/03, Recueil FP, стр. I‑A‑141 и II‑635, точка 22, Решение на Първоинстанционния съд от 13 декември 2006 г. по дело Heus/Комисия, T‑173/05, Recueil FP стр. II‑A‑2‑1695, точка 19 и Решение на Първоинстанционния съд от 12 март 2008 г. по дело Giannini/Комисия, T‑100/04, все още непубликувано в Сборника, предмет на обжалване, висящо пред Съда, дело C‑231/08 P, точка 30). Следователно решението от 19 юни 2007 г., прието след подаденото от жалбоподателя на 11 май 2007 г. искане за преразглеждане, заменя първоначалното решение на конкурсната комисия от 10 май 2007 г. и представлява пораждащият неблагоприятни последици акт.

20      Ето защо следва да се счита, че жалбата е насочена единствено срещу решението от 19 юни 2007 г. на комисията по конкурс EPSO/AD/26/05.

 От правна страна

 Доводи на страните

21      В подкрепа на своята жалба жалбоподателят изтъква три правни основания.

22      На първо място, Комисията не изпълнила задължението си да мотивира решението от 10 май 2007 г. (вж. точка 9 от настоящото съдебно решение) съгласно предвиденото в член 253 EО, като „задължението за дискретност“, посочено в член 6 от приложение III към Правилника, било валидно само по отношение на трети лица, а не по отношение на самия кандидат. Според Комисията, що се отнася до достъпа на кандидат до разискванията на конкурсната комисия, съгласно постоянната съдебна практика член 6 от приложение III към Правилника съдържа специална разпоредба, забраняваща да се разкрива позицията на конкурсната комисия и информация, свързана с лични или сравнителни преценки относно кандидатите; затова като съобщила на жалбоподателя получената от него оценка на устния изпит, Комисията изпълнила задължението си за мотивиране.

23      След това жалбоподателят изтъква процесуалeн недостатък, свързан с обстоятелството, че председателят на конкурсната комисия, г‑н Singer, като не използвал слушалките, които позволяват да се следи симултанният превод на френски език на устния изпит, не разбрал отговорите, дадени на немски език от жалбоподателя. Комисията счита, че това правно основание не е обосновано, доколкото, освен че г‑н Singer владее отлично немски език и членовете на конкурсната комисия не били задължени да използват симултанния превод, ставало ясно, най-напред, че спрямо жалбоподателя изобщо не е имало неравно третиране, тъй като г‑н Singer не използвал симултанния превод за никого от другите 94 кандидати на устния изпит, които отговаряли на немски език, а след това, че във всички случаи това не можело да бъде считано за нарушение на процедурата.

24      В заключение жалбоподателят изтъква, че с оглед на големия брой пълни и безспорно точни отговори, които дал по време на устния изпит, оценяване на представянето по-ниско от 50 % представлява явно нарушение на определящите правила за работа на конкурсната комисия и на действащите изпитни критерии и може да е резултат единствено от такова нарушение. Комисията отбелязва, че няма явна грешка в преценката, доколкото конкурсната комисия разполагала с широко право на преценка, което допълнително нараства по време на устните изпити от конкурс, тъй като конкурсната комисия може да взема предвид отговорите на кандидатите, а също техния опит и личностни характеристики.

25      В отговор на поисканите от Съда на публичната служба в подготвителния доклад за съдебното заседание от 7 февруари 2008 г. процесуално-организационни действия, за да обоснове своя отказ да съобщи част от информацията, поискана от Съда на публичната служба (вж. точка 16 от настоящото съдебно решение), Комисията твърди по-специално, че жалбоподателят не доказал нарушението на правилата, на които се основават разискванията на конкурсната комисия, и че поради това съгласно постоянната съдебна практика нейното решение не подлежи на съдебен контрол. Комисията признава, че по спора, по който е постановено Решение на Първоинстанционния съд от 23 януари 2003 г. по дело Angioli/Комисия (T‑53/00, Recueil FP, стр. I‑A‑13 и II‑73), тя предоставила на заинтересованото лице „разбивка на оценките, които то е получило по време на устния изпит“, но изтъква, че се касае за „абсолютно изключение“ и че в съответствие с постоянната съдебна практика относно тайната на разискванията на конкурсната комисия твърдяното нарушение на задължението за мотивиране не обосновава в конкретния случай представянето на „формулярите за оценка“ на жалбоподателя, които съдържат едновременно схема за оценяване, различните присъдени точки по време на устния изпит и преценката на членовете на конкурсната комисия. Тя стига до извода, че при липса на какъвто и да е признак, поставящ под въпрос действителността на оспорвания акт, последният се ползвал от презумпция за валидност, свързана с актовете на Общността, а Съдът на публичната служба не следвало да търси получаването на поисканата информация.

26      В становището си относно отказа на Комисията да съобщи определена информация, поискана в рамките на процесуално-организационните действия, като се позовава на член 27 от Правилника, жалбоподателят потвърждава, че е налице явно нарушение на съответните правила за работата на конкурсната комисия, доколкото по-специално комисията не преценила обективно неговото действително представяне по време на устния изпит и не мотивирала своето решение; тъй като това явно нарушение на посочените правила било доказано в конкретния случай, жалбоподателят трябвало по изключение да се ползва от облекчена тежест на доказване поради независещата от него невъзможност да представи доказателства. Освен това, предвид спора, по който е постановено посоченото по-горе Решение по дело Angioli/Комисия, жалбоподателят упреква Комисията, че нарушила принципа на равно третиране.

27      В отговор на изложеното в предходната точка съображение Комисията изтъква, че съгласно съдебната практиката последваща проверка на устен изпит от общностния съд по естеството си е невъзможна и при това положение, за да бъде изпълнено задължението за мотивиране, било достатъчно да се съобщи само общата оценка. Тя набляга след това на липсата на явно нарушение на правилата за работа на конкурсната комисия предвид, първо, на правилната преценка на членовете на конкурсната комисия на представянето на жалбоподателя по време на неговия изпит, второ, на спазването на задължението за мотивиране, трето, на спазването на принципа на равно третиране; тя добавя освен това, че жалбоподателят не представил достатъчно доказателства за явно нарушение на тези правила.

 Съображения на Съда на публичната служба

28      В началото следва да се припомни, че в подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва три правни основания, изведени от нарушение на задължението за мотивиране, от наличие на процесуален недостатък и от наличие на явна грешка в преценката. След като в своята писмена защита Комисията излага някои съображения относно принципа на равно третиране, в допълнителното си писмено становище от 17 март 2008 г. жалбоподателят изтъква доводи относно наличието на твърдяно нарушение на посочения принцип, на които Комисията отговаря в становището си от 19 май 2008 г. Тъй като в жалбата си жалбоподателят не изтъква подобни оплаквания, Съдът на публичната служба може единствено да констатира, че те са недопустими и не следва да се разглеждат.

29      Сред изтъкнатите от жалбоподателя в неговата жалба три правни основания е необходимо на първо място да се разгледа правното основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране.

30      В това отношение в началото е необходимо да се приеме, че от член 253 ЕО и от член 25, втора алинея от Правилника произтича, че всяко индивидуално решение, взето в приложение на Правилника, което има неблагоприятни последици, трябва да бъде надлежно мотивирано. Съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране представлява както основен принцип на общностното право, така и съществено процесуално изискване към актовете на институциите и има за цел, от една страна, да даде възможност на съда да упражни контрол за законосъобразност на решението и от друга страна, да предостави на заинтересованото лице информацията, необходима за да установи дали решението е основателно или не, и да му даде възможност да прецени дали е уместно да подаде жалба (вж. в този смисъл Решение на Съда от 7 март 2002 г. по дело Италия/Комисия, C‑310/99, Recueil, стр. I‑2289, точка 48 и Решение на Съда от 19 септември 2002 г. по дело Испания/Комисия, C‑113/00, Recueil, стр. I‑7601, точка 47; Решение на Първоинстанционния съд от 20 март 1991 г. по дело Pérez-Mínguez Casariego/Комисия, T‑1/90, Recueil, стр. II‑143, точка 73, Решение на Първоинстанционния съд от 8 юни 1995 г. по дело P/Комисия, T‑583/93, Recueil FP, стр. I‑A‑137 и II‑433, точка 24 и Решение на Първоинстанционния съд от 29 февруари 1996 г. по дело Lopes/Съд на Европейските общности, T‑280/94, Recueil FP, стр. I‑A‑77 и II‑239, точка 148).

31      Въпреки това по отношение на решенията, взети от комисия по конкурс, Съдът уточнява, че съгласно член 6 от приложение III към Правилника задължението за мотивиране трябва да бъде съчетано със зачитане на тайната на разискванията на конкурсната комисия, установена с цел да се гарантира независимостта на комисиите по конкурси и обективността на техните разисквания, като се избегне всякаква външна намеса и натиск от страна на самата общностна администрация, на заинтересованите кандидати или трети лица; постановено е по-специално, че спазването на тази тайна не допуска оповестяване както на позициите, възприети от отделните членове на конкурсните комисии, така и на всякаква информация, свързана с лични или сравнителни преценки относно кандидатите, и че изискването за мотивиране на решенията на конкурсната комисия трябва да взема под внимание естеството на разглежданите разисквания, които на етапа на проверка на способностите на кандидатите са преди всичко от сравнителен характер и поради това попадат в обхвата на присъщата на тези разисквания тайна (вж. в този смисъл Решение на Съда от 4 юли 1996 г. по дело Парламент/Innamorati, C‑254/95 P, Recueil, стр. I‑3423, точки 24—28).

32      Въз основа на тези съображения общностният съд постоянно заключава, че „съобщаването на оценките, получени на различните изпити“, представлява достатъчно мотивиране на решенията на конкурсната комисия (Решение по дело Парламент/Innamorati, посочено по-горе, точка 31, Решение на Първоинстанционния съд от 21 май 1996 г. по дело Kaps/Съд на Европейските общности, T‑153/95, Recueil FP, стр. I‑A‑233 и II‑663, точка 81, Решение на Първоинстанционния съд от 2 май 2001 г. по дело Giulietti и др./Комисия, T‑167/99 и T‑174/99, Recueil FP, стр. I‑A‑93 и II‑441, точка 81, Решение на Първоинстанционния съд по дело Angioli/Комисия, посочено по-горе, точка 69 и Решение на Първоинстанционния съд по дело Gibault/Комисия, посочено по-горе, точка 39).

33      Този извод важи по-специално в случаите, когато оценяването на писмената или на устната фаза на конкурса се състои в няколко индивидуални оценки за различните изпити от съответната фаза; същото важи при съобщаване на заинтересованото лице на междинните оценки по различните критерии за оценяване на всеки от писмените или устните изпити. В действителност в такива случаи съобщаването на индивидуалните или междинните оценки на отстранените кандидати не включва само информация за тяхното отстраняване от следващия етап на процедурата за подбор, а и относно причините за техния неуспех, като им се предоставя информация за областите или критериите, във връзка с които конкурсната комисия не е счела представянето им за удовлетворяващо.

34      Съдебната практиката, упомената в точки 31 и 32 от настоящото съдебно решение, не прави разлика, поне директно, между съобщаването на няколко оценки, индивидуални или междинни, и съобщаването само на една индивидуална елиминаторна оценка. От това обаче не може да произтича, че съобщаването само на една индивидуална елиминаторна оценка на кандидата представлява винаги достатъчно мотивиране независимо от конкретните обстоятелства по съответното дело.

35      В действителност, от една страна, формулировката или контекстът на съдебната практика, изложена в точки 31 и 32 от настоящото съдебно решение, изобщо не позволява позоваването на „оценки […], получени на различните изпити“, да се тълкува като визиращо единствено индивидуалните елиминаторни оценки за разлика от другите съществуващи оценки, включително междинните, и по-специално — по отношение на последните — в случаите, когато в писмената фаза или както в конкретния случай в устната фаза има само един изпит и следователно само една индивидуална оценка. В това отношение Съдът на публичната служба отбелязва общите понятия, използвани от въпросната съдебна практика, както и обстоятелството, че в посоченото по-горе Решение по дело Парламент/Innamorati, което е в основата на съдебната практика, цитирана в точка 32, оплакването, свързано със задължението за мотивиране, не се отнася до отказа на институцията ответник да предостави на жалбоподателя няколко оценки, индивидуални или междинни, а до отказа да запознае жалбоподателя с критериите на конкурсната комисия и мотивите на оспорваното тогава решение (вж. посоченото по-горе Решение по дело Парламент/Innamorati, точка 22); това важи също и за съдебните решения във връзка с отстраняването на жалбоподателите по време на устната фаза, както в настоящия случай, например Решение по дело Angioli/Комисия (посочено по-горе, точки 56—65) и Решение по дело Gibault/Комисия (посочено по-горе, точки 33—35).

36      В допълнение в скорошно решение по дело относно неуспеха на кандидатка в устната фаза от конкурс, както в настоящия случай, се постановява, че задължението за мотивиране може да включва съобщаването по молба на кандидата на междинните оценки и на метода, следван от конкурсната комисия, за определяне на индивидуалната оценка при един от устните изпити и че макар това мотивиране да не е предоставено по искане на отпаднал кандидат, посредством процесуално-организационни действия общностният съд следва да поиска уточнения (Решение на Първоинстанционния съд от 28 април 2004 г. по дело Pascall/Съвет, T‑277/02, Recueil FP, стр. I‑A‑137 и II‑621); по това дело Първоинстанционният съд впрочем е поискал такива действия и ответникът се е съобразил с тях, в резултат на което правното основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, е станало безпредметно (вж. Решение по дело Pascall/Съвет, посочено по-горе, точки 28—31).

37      Допълнително Съдът на публичната служба отбелязва, че самата Комисия вече приема да съобщава междинните оценки на кандидатите, по-специално по две дела относно неуспеха им на устната фаза, която включва само един устен изпит. По първото дело във връзка с конкурс Комисията изпраща по искане на заинтересованото лице разбивка, критерий по критерий, на различните междинни оценки от устния изпит (вж. Решение по дело Angioli/Комисия, посочено по-горе, точка 79). По второто дело във връзка с процедура по назначаване по искане на Първоинстанционния съд Комисията изпраща, критерий по критерий, преценките от устния изпит за подбор, представляващи скала от „--“ до „++“ (вж. Решение на Съда от 28 февруари 2008 г. по дело Neirinck/Комисия, C‑17/07 P, Сборник, стр. I‑36, резюме, точка 56). В този смисъл — обратно на изтъкнатото от Комисията, когато в отговора си на процесуално-организационните действия се позовава на спора, по който е постановено Решение по дело Angioli/Комисия, посочено по-горе — съобщаването на допълнителна информация, и по-специално на получените оценки по всеки един от критериите за оценяване, не е „абсолютно изключение в един-единствен частен случай“, а е извършвано неколкократно предвид обстоятелствата по съответния случай.

38      От друга страна, що се отнася до искания за информация, различна от самите оценки, а именно относно критериите или мотивите за елиминаторна оценка или до други сведения, свързани с оценяването на съответния кандидат, трябва да се посочи, че въпреки твърдението, според което със съобщаването на индивидуалните оценки се изпълнява задължението за мотивиране, от самия текст на решенията, в който се възпроизвежда това твърдение (вж. точка 32 от настоящото съдебно решение), включително посоченото по-горе Решение по дело Парламент/Innamorati, и по-специално съдебните решения относно устната фаза, например Решение по дело Angioli/Комисия (посочено по-горе, точки 71—85) и Решение по дело Gibault/Комисия (посочено по-горе, точка 42), следва, че общностният съд не се ограничава до автоматично прилагане на гореспоменатата съдебна практика, а разглежда всеки конкретен случай, като взема предвид специфичния контекст по делото и исканията на съответните кандидати.

39      Съображенията, изложени в точки 35—37, както и в предходната точка се подкрепят от съществуващата съдебна практика относно неуспеха на писмената фаза от конкурс, съгласно която кандидатът получава на практика доста пълно обяснение за своето неуспешно представяне, като му се съобщават не само различните индивидуални оценки, а и мотивите за индивидуалната елиминаторна оценка, довела до неговото изключване от по-нататъшния ход на конкурса, както и друга информация. В действителност общностният съд постановява, че „неодобрените кандидати мо[г]ат, ако е необходимо, да получат от страна на институцията, организатор на въпросния конкурс, проверените изпитни работи и/или общите критерии за оценяване, установени от конкурсната комисия, и то посредством нарочно съобщаване, както в конкретния случай, на документи в хода на съдебно производство между тази институция и посочените кандидати или по силата на възприета от тази институция практика, която цели да осигури прозрачност на процедурите по назначаване, като същевременно зачита правилото за тайната на разискванията на конкурсната комисия, залегнало в член 6 от приложение III към Правилника“. (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 25 юни 2003 г. по дело Pyres/Комисия, T‑72/01, Recueil FP, стр. I‑A‑169 и II‑861, точка 70 и Решение на Първоинстанционния съд от 17 септември 2003 г. по дело Alexandratos и Panagiotou/Съвет, T‑233/02, Recueil FP, стр. I‑A‑201 и II‑989, точка 31). Видно е, че институциите многократно са съобщавали или директно на жалбоподател, или на общностната юрисдикция по нейно искане поправената писмена изпитна работа и/или формуляра за оценяване, който съдържа преценката на изпитната работа (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 14 юли 2005 г. по дело Le Voci/Съвет, T‑371/03, Recueil FP, стр. I‑A‑209 и II‑957, точки 115—117, Решение на Съда на публичната служба от 13 декември 2007 г. по дело Van Neyghem/Комисия, F‑73/06, все още непубликувано в Сборника, предмет на обжалване, висящо пред Първоинстанционния съд, дело T‑105/08 P, точки 72, 79 и 80, както и Решение на Съда на публичната служба от 4 септември 2008 г. по дело Dragoman/Комисия, F‑147/06, все още непубликувано в Сборника, точки 21, 82 и 83). Макар да е вярно, че проверителите на писмените изпити може да не са известни на заинтересованите лица (като по този начин спрямо тях се избягва всякаква намеса и натиск, за които споменава съдебната практика, посочена в точка 31 от настоящото решение) за разлика от членовете на конкурсната комисия, заседаващи по време на устния изпит, Съдът на публичната служба счита, че това обстоятелство не обосновава обективно наличието на съществени разлики между изискванията за мотивиране при неуспех по време на писмената фаза, както те са очертани в изложената в настоящата точка съдебна практика, и изискванията, застъпвани от Комисията, при неуспех по време на устния изпит, които именно в конкретния случай се състоят в това да се даде на жалбоподателя само неговата индивидуална елиминаторна оценка въпреки обстоятелствата, описани в точки 42—47 от настоящото съдебно решение.

40      Ето защо следва да се приеме, че макар изходът от съвместяването на задължението за мотивиране със спазването на принципа за тайна на разискванията на конкурсната комисия, по-специално по въпроса дали със съобщаването само на индивидуална елиминаторна оценка на кандидата, отстранен по време на устната фаза, се изпълнява посоченото задължение, да клони най-често в полза на принципа за тайна на разискванията на конкурсната комисия, при особени обстоятелства това може да не е така. Подобен извод не се противопоставя по никакъв начин на принципа за тайна на разискванията на конкурсната комисия, предвиден в член 6 от приложение III към Правилника, и се вписва в развитието на общностната съдебна практика напоследък в полза на прозрачността (вж. в този смисъл Решение на Съда от 18 декември 2007 г. по дело Швеция/Комисия, C‑64/05 P, Сборник, стр. I‑11389 и Решение на Съда от 1 юли 2008 г. по дело Швеция и Turco/Съвет, C‑39/05 P и C‑52/05 P, все още непубликувано в Сборника; Решение на Първоинстанционния съд от 8 ноември 2007 г. по дело Bavarian Lager/Комисия, T‑194/04, Сборник, стр. II‑4523, предмет на обжалване, висящо пред Съда, C‑28/08 P).

41      В конкретния случай Съдът на публичната служба счита, че е изправен пред особени обстоятелства по смисъла на предходната точка.

42      Първо, от текста на решението от 10 май 2007 г. (вж. точка 9 от настоящото решение) е безспорно, че малко не е достигнало на жалбоподателя, за да положи успешно устния изпит. При тези условия заинтересованото лице основателно иска допълнителна информация, било то за да се увери, че оценката му не е следствие от грешка, или за да бъде информирано за евентуално извършеното ѝ закръгляване.

43      Второ, безспорно е също, че жалбоподателят е получил само една индивидуална оценка за устната фаза, което за разлика от хипотезите, посочени в точка 33 от настоящото съдебно решение, не му позволява да получи изложената в споменатата точка информация, от която се нуждае, за да разбере причините за неуспеха си на тази фаза от конкурса, като се има предвид, че както бе припомнено, малко не му е достигнало, за да положи успешно изпита.

44      Трето, също така е безспорно, че в конкретния случай има междинни оценки, които са послужили за изчисляването на индивидуалната елиминаторна оценка на жалбоподателя. Това е ясно посочено в отговора на неговото искане за преразглеждане и е потвърдено от представителя на Комисията по време на съдебното заседание.

45      На четвърто място, макар представителят на Комисията да поддържа по време на съдебното заседание, че всички критерии за оценяване, предвидени в обявлението за конкурс EPSO/AD/26/05, действително са били предмет на оценяване и са били взети предвид, за да се изчислят индивидуалните оценки на кандидатите, следва да се отбележи, от една страна, че според собственото му изявление той не е видял лично формулярите за оценяване (вж. точка 25 от настоящото решение) и само предава на Съда на публичната служба информацията, която има от EPSO, от друга страна и най-вече, че при запитване по този въпрос от Съда на публичната служба, той признава, че не знае дали всички тези критерии за оценяване са претегляни по един и същ начин, нито дали са били вземани предвид други елементи, които не са били предвидени в обявлението за посочения конкурс. По-специално при неколкократно запитване знае ли дали оценката 24,5/50 е математическият сбор от всички междинни оценки, съответстващи на критериите за оценяване, определени в обявлението за конкурса, представителят на Комисията, отговаряйки утвърдително на посочения въпрос, все пак смекчава позицията си така, че да не изключва възможността други фактори или съображения да са били вземани предвид при поставянето на тази елиминаторна оценка на жалбоподателя. С други думи, макар „критериите за проверка“, споменати в точка 29 от Решение по дело Парламент/Innamorati, посочено по-горе, да имат за цел да предоставят на проверителите на писмени изпити, които обикновено са повече на брой от членовете на конкурсната комисия, заседаващи по време на устния изпит, общи правила за преценката и оценяването на писмените изпити и да попадат в обхвата на тайната, същото не може да се каже за критериите за оценка в конкретния случай, които са определени в дял Б, точка 3 от обявлението за конкурс EPSO/AD/26/05 и са обществено достъпни и задължителни за членовете на конкурсната комисия. От това произтича, че при обстоятелствата по настоящия случай, както са описани по-горе, само съобщаването на индивидуалната елиминаторна оценка не позволява нито на жалбоподателя, нито на Съда на публичната служба да се уверят, че решението от 10 май 2007 г. и решението от 19 юни 2007 г. не са опорочени от грешка относно критериите за оценяване, които трябва да се вземат предвид при изчисляване на индивидуалната оценка и които по настоящото дело се отнасят до оценяване, от една страна, на конкретните познания, свързани „със съответната област“, на познанията за Европейския съюз, неговите институции и политики, от друга страна, на познанията по втория език и накрая до способността за адаптиране на кандидатите към работата в рамките на европейската публична служба в мултикултурна среда.

46      На пето място, не изглежда, че съобщаването на жалбоподателя на по-подробна от неговата индивидуална елиминаторна оценка информация представлява съществено допълнително натоварване за Комисията с оглед на наличните в момента технологични средства или че то се оказва деликатно. Макар да е вярно, че по време на съдебното заседание представителят на Комисията повдига тези два въпроса, Съдът на публичната служба държи да отбележи, че той го прави по общ начин, без да отбелязва проблемите, които биха могли да се породят в конкретния случай, и по-специално без да споменава други кандидати, много от които са поискали по-подробно мотиви за своите индивидуални елиминаторни оценки, и без да посочва по какъв начин съобщаването на жалбоподателя на по-подробна информация, която обаче не разкрива индивидуалните преценки на членовете на конкурсната комисия или числените оценки, поставени от всеки от тях, би могло да доведе до деликатни положения. В действителност по време на съдебното заседание той твърди най-вече, отново по общ начин, че отказът за съобщаване на такава информация се основава именно на трудността да се намерят лица, желаещи да бъдат членове на конкурсни комисии, и на „вълната от оспорвания“ от страна на кандидати в конкурсите, която съобщаването на тази информация можело да породи.

47      На шесто място, в решението си от 19 юни 2007 г. да не се уважи искането за преразглеждане, като се позовава на „конкретните познания“ на жалбоподателя, конкурсната комисия уточнява, че броят на незадоволителните му отговори надвишава броя на задоволителните отговори, докато в отговорите на процесуално-организационните действия и след това по време на съдебното заседание ответникът посочва, че основният недостатък на отговорите на жалбоподателя по време на устния изпит е техният като цяло неточен и неясен характер. Освен това относно последната критика Комисията не споменава дали тя се отнася за всички критерии за оценяване, определени в обявлението за конкурс, или само за критерия относно конкретните познания. В този смисъл Съдът на публичната служба установява в изказването на Комисията някои пропуски и двусмислия, които са могли да бъдат отстранени просто със съобщаването на формулярите за оценяване и/или междинните оценки на жалбоподателя.

48      При условията на евентуалност Съдът на публичната служба изтъква, че към жалбата си жалбоподателят прилага записки на три страници от устния си изпит на 29 март 2007 г. Макар да е безспорно, че Съдът на публичната служба няма за задача да поставя под въпрос преценките на членовете на конкурсната комисия въз основа на такъв документ, който още повече не би могъл да има никаква стойност по същество, това не променя факта, че жалбоподателят не основава обжалването си, насочено срещу резултатите от устния изпит, на неясна и бегла информация, изложена неточно и хаотично, а на ясни и изрични записки, които отразяват въпросите, които са му били зададени, и дадените от него отговори.

49      Ето защо следва да се допусне, че макар съобщаването на индивидуалната елиминаторна оценка на жалбоподателя, която е получил на устния изпит, а именно оценката 24,5/50, да представлява нещо повече от обикновено начално изложение на мотиви, към което съгласно съдебната практика (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 6 ноември 1997 г. по дело Berlingieri Vinzek/Комисия, T‑71/96, Recueil FP, стр. I‑A‑339 и II‑921, точка 79) в хода на производството могат да се внасят допълнителни уточнения, за сметка на това при обстоятелствата по настоящия случай само тази оценка не е достатъчна, за да се изпълни изцяло задължението за мотивиране; от това произтича, че отказът на Комисията да предостави всякаква допълнителна информация представлява неизпълнение на това задължение.

50      Съдът на публичната служба не следва да определя информацията, която Комисията трябва да съобщи на заинтересованото лице, за да изпълни своето задължение за мотивиране, и по-специално когато, както в конкретния случай, Комисията отказва да се съобрази с процесуално-организационните действия, постановени от Съда на публичната служба, и когато поради това Съдът на публичната служба не може да се запознае със съдържанието на формулярите за оценяване на жалбоподателя или с друга информация относно протичането на неговия устен изпит, и по-специално относно поставянето на неговата оценка.

51      Съдът на публичната служба обаче отбелязва, че във всички случаи, и по-специално в конкретния случай, известна допълнителна информация е можела да бъде представена на жалбоподателя, също както по спора, по който е постановено посоченото по-горе Решение по дело Pascall/Съвет, без да се нарушава тайната на разискванията на конкурсната комисия, очертана от съдебната практика (вж. точка 31 от настоящото съдебно решение), и по-специално съгласно изискванията на Решение по дело Парламент/Innamorati, посочено по-горе, без да се оповестяват нито индивидуалните позиции на членовете на конкурсната комисия, нито информация, свързана с лични или сравнителни преценки относно кандидатите (вж. Решение по дело Pascall/Съвет, посочено по-горе, точка 28). Съдът на публичната служба има предвид по-специално междинните оценки по всеки от критериите за оценяване, определени в обявлението за конкурс; същото може да важи за формулярите за оценяване, които са можели да бъдат изпратени на жалбоподателя, като се заличи информацията, която попада в обхвата на тайната на разискванията на конкурсната комисия. Вследствие на отказа на Комисията да съобщи дори на Съда на публичната служба тази информация, той няма възможност да упражни пълен контрол. Всъщност независимо от обстоятелството, че по време на съдебното заседание Комисията счита, че съобщаването на разбивката на оценките по критерии „не би променило кой знае какво“, а след това в становището си от 19 май 2008 г. относно допълнително писмено становище на жалбоподателя от 17 март 2008 г., че поисканите от Съда на публичната служба документи, а именно, формулярите за оценяване, са „лишени от относимост“, подобна преценка на обосноваността на правното основание, свързано с неизпълнение на задължението за мотивиране, е от компетентността на Съда на публичната служба, а не от компетентността на Комисията.

52      Във всички случаи, да се възприемат разсъжденията на Комисията би означавало да се отнеме на Съда на публичната служба всякаква възможност за контрол върху оценяването по време на устната фаза. Въпреки че Съдът на публичната служба действително не може да замести със своята преценка тази на членовете на конкурсната комисия, той трябва да е в състояние да провери с оглед на задължението за мотивиране (чийто обхват се припомня в точка 30 от настоящото съдебно решение), че те са оценили жалбоподателя въз основа на критериите за оценяване, посочени в обявлението за конкурс, и че не е допусната никаква грешка в изчисляването на оценката на заинтересованото лице; той трябва да е в състояние също да упражни ограничен контрол върху връзката между преценките на членовете на конкурсната комисия и техните цифрови оценки (вж. Решение на Съда от 16 юни 1987 г. по дело Kolivas/Комисия, 40/86, Recueil, стр. 2643, точка 11, Решение по дело Van Neyghem/Комисия, посочено по-горе, точка 86 и Решение на Съда на публичната служба от 11 септември 2008 г. по дело Coto Moreno/Комисия, F‑127/07, все още непубликувано в Сборника, точки 34 и 36). За тази цел той трябва да предприеме процесуално-организационните действия, които му изглеждат подходящи предвид особеностите на делото, като в случай на нужда уточни на институцията ответник, както това е направено в конкретния случай, че отговорите ще бъдат изпратени на заинтересованото лице само доколкото това е съвместимо с принципа на тайната на разискванията на конкурсната комисия.

53      В конкретния случай въз основа на информацията по делото (и по-специално на обстоятелствата, посочени в точки 42—47 от настоящото съдебно решение), и поради това че Комисията не е предоставила информацията, поискана от Съда на публичната служба в рамките на процесуално-организационни действия (вж. точка 16 от настоящото решение), Съдът на публичната служба счита, че правното основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, е обосновано и трябва да бъде прието.

54      Подобен извод не може да бъде поставен под съмнение поради позицията на Комисията, изразена в нейното писмено становище от 18 февруари 2008 г., според която отказът ѝ да съобщи формулярите за оценяване и останалата информация, поискана от Съда на публичната служба, е обоснован, от една страна, поради липсата на твърдение, а още по-малко на доказателство от страна на жалбоподателя за явно нарушение на правилата за работа на конкурсната комисия и от друга страна, поради обстоятелството, че Съдът на публичната служба неправилно възприемал задължението за мотивиране като правило за работата на конкурсната комисия или най-много като свързано с нея правило. Всъщност освен че от самия подготвителен доклад за съдебното заседание следва, че въпросните действия са били поискани главно, за да се прецени правното основание, изведено от задължението за мотивиране, при обстоятелствата в конкретния случай позицията на Комисията не зачита както свързания с обществения ред характер на задължението за мотивиране, така и самия обхват на това задължение, припомнен в точка 30 от настоящото решение.

55      От всичко изложено дотук, без да е необходимо да се разглеждат другите две правни основания, повдигнати от жалбоподателя, следва, че искането за отмяна на решението от 19 юни 2007 г. на комисията по конкурс EPSO/AD/26/05 (вж. точка 19 от настоящото съдебно решение) трябва да бъде прието, доколкото е налице нарушение на задължението за мотивиране.

56      Що се отнася до исканията Съдът на публичната служба да даде разпореждания на Комисията, Съдът на публичната служба припомня, че според постоянната съдебна практика общностният съд очевидно не разполага с компетентност да дава разпореждания на общностните институции. Тази съдебна практика е приложима по съдопроизводства, свързани с публичната служба (Решение на Съда от 21 ноември 1989 г. по дело Becker и Starquit/Парламент, C‑41/88 и C‑178/88, Recueil, стр. 3807, публикувано резюме, точка 6, Решение на Първоинстанционния съд от 9 юни 1998 г. по дело Chesi и др./Съвет, T‑172/95, Recueil FP, стр. I‑A‑265 и II‑817, точка 33). Така Съдът на публичната служба не би могъл, без да навлезе в правомощията на административния орган (вж. по-специално Решение на Първоинстанционния съд от 15 декември 1999 г. по дело Latino/Комисия, T‑300/97, Recueil FP, стр. I‑A‑259 и II‑1263, точка 28 и цитираната съдебна практика), да дава, както в конкретния случай, разпореждания на Комисията дори съответстващи на задължението, което би имала институцията в съответствие с член 233 ЕО след отменително съдебно решение (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 9 юни 2005 г. по дело Castets/Комисия, T‑80/04, Recueil FP, стр. I‑A‑161 и II‑729, точка 17 и Решение на Първоинстанционния съд от 5 октомври 2005 г. по дело Rasmussen/Комисия, T‑203/03, Recueil FP, стр. I‑A‑279 и II‑1287, точка 32). Последната обаче следва да вземе мерките, които са необходими за изпълнение на съдебното решение.

 По съдебните разноски

57      По силата на член 122 от Процедурния правилник разпоредбите на глава осма от дял II на посочения Правилник относно съдебните разноски и разходите, свързани с производството, се прилагат само по отношение на делата, образувани пред Съда на публичната служба, считано от датата на влизане в сила на настоящия Процедурен правилник, а именно 1 ноември 2007 г. Съответните разпоредби на Процедурния правилник на Първоинстанционния съд продължават да се прилагат съответно към висящите дела пред Съда на публичната служба преди тази дата.

58      Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. По силата на член 88 от същия Правилник обаче в спорове между Общностите и техни служители, институциите понасят направените от тях разходи. След като жалбата на жалбоподателя е уважена в основната ѝ част, Комисията следва да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и съдебните разноски, направени от жалбоподателя.

По изложените съображения

СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

реши:

1)      Отменя решението от 19 юни 2007 г. на комисията по конкурс EPSO/AD/26/05.

2)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)      Комисията на Европейските общности понася направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски, направени от жалбоподателя.

Kreppel

Tagaras

Gervasoni

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 14 октомври 2008 година.

Секретар

Председател

W. Hakenberg

S. Gervasoni

---

* Език на производството: немски.