РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

25 ноември 2008 година

Дело F-50/07

Валентина Христова

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Наемане на работа — Конкурс на общо основание — Условия за допускане — Отхвърляне на кандидатурата — Мотиви — Дипломи“

Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Христова иска, от една страна, да се отмени решението на комисията по конкурс на общо основание EPSO/AST/14/06, с което тя не е допусната до изпитите от посочения конкурс, и от друга страна, да се осъди Комисията да ѝ заплати обезщетение за претърпените вреди

Решение: Отменя решението на конкурсната комисия по конкурс на общо основание EPSO/AST/14/06, с което жалбоподателката не се допуска до изпитите от посочения конкурс. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Отказ за допускане до изпитите

(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка

1.      Целта на задължението за мотивиране на решение, което има неблагоприятни последици, е от една страна да се предоставят на заинтересованото лице необходимите данни, за да може това лице да прецени дали решението е обосновано, и от друга страна, да се направи възможен съдебният контрол. Що се отнася по-специално до решенията, с които се отказва достъп до участие в конкурса, конкурсната комисия трябва точно да посочи условията от обявлението за конкурса, които счита, че кандидатът не е спазил.

(вж. точка 22)

Позоваване на:

Съд — 21 юни 1984 г., Lux/Сметна палата, 69/83, Recueil, стр. 2447, точка 36

Първоинстанционен съд — 21 май 1992 г., Fascilla/Парламент, T‑55/91, Recueil, стр. II‑1757, точка 32; 25 март 2004 г., Petrich/Комисия, T‑145/02, Recueil FP, стр. I‑A‑101 и II‑447, точка 54; 5 април 2005 г., Hendrickx/Съвет, T‑376/03, Recueil FP, стр. I‑A‑83 и II‑379, точка 68

2.      За да възникне отговорност за Общността, е необходимо да са изпълнени редица условия, а именно поведението на институциите да е неправомерно, действително да е настъпила вреда и да съществува причинно-следствена връзка между съответното поведение и твърдяното увреждане.

За да се приеме, че е налице подобна връзка, по принцип трябва да се докаже съществуването на пряка и сигурна причинно-следствена връзка между извършеното от съответната общностна институция нарушение и твърдяното увреждане.

В особения контекст на конкурс степента на сигурност на причинно-следствената връзка е достигната, когато извършеното от общностната институция нарушение е лишило по сигурен начин заинтересованото лице не непременно от заемането на въпросната длъжност, на която същото никога не ще може да докаже, че е имало право, а от сериозна възможност да бъде назначено на тази длъжност, което за заинтересованото лице води до имуществени вреди, изразяващи се в загуба на доходи.

(вж. точки 38, 40 и 41)

Позоваване на:

Съд — 16 декември 1987 г., Delauche/Комисия, 111/86, Recueil, стр. 5345, точка 30

Първоинстанционен съд — 9 февруари 1994 г., Latham/Комисия, T‑3/92, Recueil FP, стр. I‑A‑23 и II‑83, точка 63; 15 февруари 1996 г., Ryan-Sheridan/FEACVT, T‑589/93, Recueil FP, стр. I‑A‑27 и II‑77, точка 141; 5 октомври 2004 г., Sanders и др./Комисия, T‑45/01, Recueil, стр. II‑3315, точки 149 и 150; 12 септември 2007 г., Combescot/Комисия, T‑250/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑0000 и II‑A‑2‑0000, точки 95 и 96

Съд на публичната служба — 22 октомври 2008 г., Tzirani/Комисия, F‑46/07, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 215