Жалба, подадена на 27 ноември 2007 г. от Philippe Combescot срещу решението на Първоинстанционния съд (втори състав), постановено на 12 септември 2007 г. по дело T-249/04, Combescot/Комисия

(Дело C-525/07 P)

(2008/C 37/15)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Philippe Combescot (представители: A. Maritati и V. Messa, avvocati)

Друга страна в производството: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

Правни основания и основни доводи

Спорът се отнася до приетото за законосъобразно съставяне на доклада относно развитие на кариерата за периода 1 юли 2001 г.-31 декември 2002 г. (наричан по-нататък ДРК). Жалбоподателят оспорва заключенията, до които е достигнал Първоинстанционният съд, доколкото счита, че ДРК е незаконосъобразен, защото е съставен от г-н М. — лице, ръководено от дълбока неприязън в отношенията си с г-н Combescot, тъй като последният подал оплаквания за много сериозни нередности в управлението, извършени от самия г-н М. в делегацията в Гватемала. Вследствие на тези оплаквания институцията действително изпратила инспекционна комисия в Гватемала и по-късно, след жалба от страна на г-н Combescot, на 20 септември 2004 г. OLAF решила да започне разследване, приключило с окончателен доклад на 30 май 2006 г. (наричан по-нататък „доклада на OLAF“), приложен към преписката по настоящото производство заедно с доклада на изпратената през 2002 г. инспекционна комисия. С настоящата жалба защитниците на г-н Combescot искат Съдът да измени решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности в частта, в която се приема, че ДРК не е незаконосъобразен и като последица от това се отрича правото на жалбоподателя на поисканото обезщетение за вреди. С жалбата поради това се иска от Съда на Европейските общности да приеме и потвърди, че в резултат на пристрастното и поради това неправилно и във всички случаи незаконосъобразно съставяне на ДРК г-н Philippe Combescot е претърпял много сериозни вреди по отношение на кариерата, както и на професионалния си престиж; и че във всички случаи оценката, отразена в ДРК, поставена в по-широкия контекст на превишаване на власт и унизително поведение от страна на преките ръководители, е обусловила страдание и вътрешно терзание, довело впоследствие до тежко депресивно състояние, отразено в документите и преди всичко потвърдено от самата институция посредством нейни доверени медицински специалисти. Във всички случаи жалбоподателят иска Съдът да подложи на комплексна преценка характерните за случая фактически обстоятелства, като приеме, че всички те са релевантни с оглед установяване на незаконосъобразността на ДРК, и като последица от това да потвърди правото на жалбоподателя на обезщетение за претърпените вреди.

Жалбоподателят оспорва непоследователността на решението на Първоинстанционния съд, в което се твърди, че целите на независимост и честност следва да се считат обвързващи във всеки случай, когато длъжностно лице, което трябва да изрази становище по отношение на определена практика, и поради това не трябва да се намира в лично положение, в което независимо от безпристрастността и действителната правилност на преценката, в очите на трети лица може да изглежда лишено от безпристрастност и обективност; като въпреки това Първоинстанционният съд достига в случая с г-н М. до изцяло неразбираеми изводи. Освен това се оспорва непоследователността на решението в частта, в която се признава, че предприетите инициативи от г-н Combescot, след като заел поста на съветник в Гватемала, са довели най-малкото до положение, което е неблагоприятно за г-н М., но въпреки това приема, че това положение не е от естество да постави г-н М. в условие на пълна несъвместимост по отношение на задачата да извърши оценка в съответствие с принципите на безпристрастност и неутралност. Жалбоподателят подчертава, че съставянето на ДРК е израз на дискреционна преценка, така че всяко съображение по същество по отношение на самата преценка няма никаква определяща стойност и не е от естество да потвърди и/или опровергае фактическото обстоятелство на пристрастност, т.е., че г-н М. е направил оценката, отразена в ДРК, въпреки че се намира в положение на очевидна и сериозна вражда с г-н Combescot. В тази връзка се подчертава освен това, че не може да се изтъква като решаващо обстоятелство, че в оценката участва и лице, което изобщо не участва в отношенията между г-н Combescot и г-н М. По-нататък подробно се разглежда темата относно съдържанието на ДРК. Настоява се да се уважат исканията за събиране на доказателства.