EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62007CJ0388

Решение на Съда (трети състав) от 5 март 2009 г.
The Queen, по искане на The Incorporated Trustees of the National Council for Ageing (Age Concern England) срещу Secretary of State for Business, Enterprise and Regulatory Reform.
Искане за преюдициално заключение: High Court of Justice, Queen's Bench Division (Administrative Court) - Обединеното кралство.
Директива 2000/78 - Равно третиране в областта на заетостта и професиите - Дискриминация въз основа на възраст - Уволнение на основание пенсиониране - Обосноваване.
Дело C-388/07.

Сборник съдебна практика 2009 I-01569

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2009:128

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав)

5 март 2009 година ( *1 )

„Директива 2000/78 — Равно третиране в областта на заетостта и професиите — Дискриминация въз основа на възраст — Уволнение на основание пенсиониране — Обосноваване“

По дело C-388/07

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от High Court of Justice (England and Wales), Queen’s Bench Division (Administrative Court) (Обединеното кралство) с акт от 24 юли 2007 г., постъпил в Съда на , в рамките на производство по дело

The Queen, по искане на

The Incorporated Trustees of the National Council on Ageing (Age Concern England),

срещу

Secretary of State for Business, Enterprise and Regulatory Reform,

СЪДЪТ (трети състав),

състоящ се от: г-н A. Rosas, председател на състав, г-н A. Ó Caoimh, г-н J. Klučka, г-н U. Lõhmus и г-жа P. Lindh (докладчик), съдии,

генерален адвокат: г-н J. Mazák,

секретар: г-н H. von Holstein, заместник-секретар,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 2 юли 2008 г.,

като има предвид становищата, представени:

за The Incorporated Trustees of the National Council on Ageing (Age Concern England), от г-н R. Allen, QC, г-н A. Lockley, solicitor, и г-н D. O’Dempsey, barrister,

за правителството на Обединеното кралство, от г-жа E. Jenkinson, в качеството на представител, подпомагана от г-жа D. Rose, QC,

за италианското правителство, от г-н I. M. Braguglia, в качеството на представител, подпомаган от г-жа W. Ferrante, avvocato dello Stato,

за Комисията на Европейските общности, от г-н J. Enegren и г-жа N. Yerrell, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 23 септември 2008 г.,

постанови настоящото

Решение

1

Преюдициалното запитване има за предмет тълкуването на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).

2

Запитването е отправено във връзка с иск, с който се оспорва законосъобразността на транспонирането на Директива 2000/78 в Обединеното кралство, предявен от The Incorporated Trustees of the National Council on Ageing (Age Concern England) срещу Secretary of State for Business, Enterprise and Regulatory Reform (държавен секретар по икономическите въпроси и по въпросите, свързани с предприятията и с реформата на правната уредба).

Правна уредба

Общностна правна уредба

3

Съображение 14 от Директива 2000/78 гласи:

„Настоящата директива не засяга националните разпоредби, регламентиращи възрастта за пенсия.“

4

Съображение 25 от Директива 2000/78 гласи:

„Забраната за дискриминация въз основа на възраст е важна част от изпълнението на целите, заложени в Насоките по Заетостта, и насърчава многообразието на работната сила. Все пак, разликите в третирането въз основа на възраст, могат да бъдат оправдани при определени условия и следователно се изискват специфични разпоредби, които могат да се различават в съответствие със ситуацията в държавите членки. Следователно е важно да се разграничат разликите в третирането, които са оправдани, в частност от законова политика по заетостта, трудовия пазар и целите на професионалното обучение и дискриминацията, която трябва да бъде забранена.“

5

Съгласно член 1 от Директива 2000/78 „[ц]елта на настоящата директива е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране.“

6

Член 2 от Директива 2000/78, озаглавен „Понятие за дискриминация“, предвижда:

„1.   За целите на настоящата директива, „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа, на който и да е от признаците, посочени в член 1.

2.   За целите на параграф 1:

а)

проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е, било е, или би било третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа един от признаците, упоменати в член 1;

б)

проява на непряка дискриминация има, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лицата от определена религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация в сравнение с други лица в неблагоприятно положение, овен ако:

i)

тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими, или

ii)

що се отнася до лица с определени увреждания, работодателят или всяко лице или организация, до които настоящата директива се отнася, са задължени според националното законодателство, да предприемат подходящи мерки в съответствие с принципите, съдържащи се в член 5, за да се премахнат вредите, произтичащи от такава разпоредба, критерий или практика.

[…]“.

7

Параграф 1 от член 3 от Директива 2000/78, озаглавен „Приложно поле“, предвижда:

„В границите на сферите на компетентност, поверени на Общността, настоящата директива се прилага към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, във връзка с:

[…]

в)

условия за наемане и условия на труд, включително условията за уволнение и заплащане;

[…]“.

8

Съгласно параграф 1 от член 6 от Директива 2000/78, озаглавен „Оправдаване на разликите в третирането на основание възраст“:

„Независимо от член 2, параграф 2, държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

Такива разлики в третирането могат да включват освен другото:

а)

създаването на специални условия за достъп до заетост и професионално обучение, заетост и упражняване на занятие, включително условия за уволнение и възнаграждение, на млади хора, по-възрастни работници, лица, които издържат други лица, за да се насърчава тяхната професионална интеграция или да се осигури тяхната защита;

б)

определянето на минимални условия за възраст, професионален опит или старшинство в службата за достъп до заетост или до определени ползи, свързани със заетостта;

в)

определянето на максимална възраст за наемане, основана на изискване за обучение за дадената длъжност или необходимост от разумен период на заетост преди пенсиониране.“

Национална правна уредба

9

Запитващата юрисдикция посочва, че преди 3 април 2006 г. в Обединеното кралство не е съществувала нито една законодателна разпоредба, забраняваща дискриминация, основана на възраст, в областта на заетостта и професиите. Работодателите са можели да уволнят работниците, които са навършили нормалната възраст за пенсиониране, установена за тяхното предприятие, или при липса на такава — които са навършили 65 години. Членове 109 и 156 от Закона за трудовите права от 1996 г. (Employment Rights Act 1996, наричан по-нататък „Законът от 1996 г.“) са предвиждали, че в такъв случай служителите не могат да претендират за никакво обезщетение за уволнение.

10

На 3 април 2006 г. Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия транспонира Директива 2000/78, като приема Правилник относно равенството в областта на заетостта (възраст) от 2006 г. (Employment Equality (Age) Regulations 2006), SI 1031/2006 (наричан по-нататък „правилникът“), влязъл в сила на

11

В член 3 от правилника, включен в част 1 от последния, се определят условията, при които дискриминационна практика може да се приеме за незаконна, както следва:

„(1)   За целите на настоящия правилник едно лице (А) извършва дискриминация спрямо друго лице (Б), когато

(a)

поради възрастта на Б, А третира Б по-неблагоприятно, отколкото третира или би третирало други лица, или

(b)

когато А прилага по отношение на Б разпоредба, критерий или практика, които прилага или би прилагало и спрямо други лица, извън възрастовата група на Б, но

(i)

които поставят или биха поставили лицата от същата възрастова група като Б в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица, и

(ii)

които поставят Б в това неблагоприятно положение,

и когато А не може да докаже, че третирането или съответно разпоредбата, критерият или практиката са пропорционално средство за постигане на законосъобразна цел.“

12

В части 2 и 3 от правилника се определят обстоятелствата, при които дискриминацията е незаконна по силата на този правилник.

13

Като изключение, член 30 от правилника предвижда:

„(1)   Настоящият член се прилага за служителите по смисъла на член 230, параграф 1 от Закона от 1996 г., за служителите на Короната, за съответните членове на персонала на Камарата на общините, както и за съответните членове на персонала на Камарата на лордовете.

(2)   Нито една разпоредба от части 2 и 3 не допуска да се обяви за незаконно уволнението на лице, навършило 65 или повече години, за което настоящият член се прилага, когато основанието за уволнение е пенсиониране.

(3)   За целите на настоящия член определянето дали основанието за уволнение е пенсиониране се извършва в съответствие с членове 98 ZA—98 ZF от Закона от 1996 г.“

14

Отговорът на въпроса дали основанието за уволнение е пенсиониране зависи от прилагането на критериите, установени в приложение 8 към правилника. Тези критерии са възрастта — в зависимост от това дали служителят е навършил 65 или повече години, или съответно така наречената „нормална възраст за пенсиониране“, определена от работодателя — както и спазването на предварителна процедура, предвидена в приложение 6 към правилника. Въз основа на тези критерии приложение 8 към правилника определя за 14 типови ситуации дали пенсионирането съставлява основанието за уволнение.

15

Приложение 6 към правилника предвижда, че работодател, който на основание член 30 от правилника възнамерява да се позове на пенсиониране като основание за уволнение, трябва да отправи до своя служител предизвестие със срок от шест месеца до една година преди датата на предвиденото уволнение. През този период служителят може да поиска да не бъде уволняван поради пенсиониране, като работодателят е длъжен да разгледа искането, без обаче да е длъжен да го приеме.

16

Съгласно акта за преюдициално запитване нито правилникът, нито който и де е друг текст предвижда специфично средство за защита, което да даде възможност за съдебен контрол относно съвместимостта на решението на работодателя по такова искане с провъзгласения в Директива 2000/78 принцип на равно третиране.

17

Запитващата юрисдикция пояснява също, че член 7, параграф 4 от правилника допълва член 30 от същия, като позволява на работодателите да извършват основана на възрастта дискриминация при наемането на работа спрямо лицата, които са навършили 65 или повече години. Посоченият член 7 предвижда:

„(1)   Действията на работодателя са незаконосъобразни, когато във връзка с предлагана от него работа в обект във Великобритания, извършва дискриминация по отношение на определено лице:

(a)

при установяване на изискванията във връзка с определяне на лицето, на което да предложи работа;

[…]

(c)

като отказва да му предостави или като съзнателно не му предоставя работа.

[…]

(4)   Без да се засяга действието на параграф 5, параграф 1, букви (a) и (c), не се прилага за лице

(a)

чиято възраст надвишава определената от работодателя нормална възраст на пенсиониране или — когато работодателят не е предвидил нормална възраст за пенсиониране — чиято възраст е повече от 65 години, или

(b)

което в период от 6 месеца, считано от датата на неговото искане, отправено до работодателя, навърши определената от последния нормална възраст за пенсиониране или — когато работодателят не е предвидил нормална възраст за пенсиониране — навърши 65 години.

(5)   Параграф 4 се прилага само за лицата, за които член 30 (изключение при пенсиониране) би бил приложим, ако бяха наети от работодателя.

[…]

(8)   Посочената в параграф 4 „нормална възраст за пенсиониране“ е възраст от 65 или повече години, която отговаря на условията, посочени в член 98 ZH от Закона от 1996 г.“

Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

18

The National Council on Ageing (Age Concern England) (наричано по-нататък „Age Concern England“) е сдружение с благотворителна цел, което има за предмет на дейност подпомагането на благосъстоянието на възрастните хора. Със своя иск пред запитващата юрисдикция Age Concern England оспорва законосъобразността на член 3, параграф 1 и на член 7, параграф 4, както и на член 30 от правилника, с мотива че не транспонират правилно Директива 2000/78. То твърди основно, че като предвижда в член 30 изключение от принципа на недопускане на дискриминация, когато основанието за уволнение на навършил 65 или повече години работник е пенсиониране, правилникът нарушава член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, както и принципа на пропорционалност.

19

Пред посочената юрисдикция властите на Обединеното кралство от своя страна поддържат, че в съответствие със съображение 14 от Директива 2000/78, съгласно което последната „не засяга националните разпоредби, регламентиращи възрастта за пенсия“, разпоредбите на разглеждания в главното производство правилник не влизат в приложното поле на тази директива. При условията на евентуалност те твърдят, че посочените разпоредби съответстват на член 6 от Директива 2000/78.

20

При тези условия High Court of Justice (England and Wales), Queen’s Bench Division (Administrative Court) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„Във връзка с Директива 2000/78 […]:

 

[Що се отнася до] националната възраст за пенсиониране и [до] приложното поле на директивата[:]

1)

Попадат ли в приложното поле на директивата националните разпоредби, които позволяват на работодателите да уволняват работници или служители на възраст 65 или повече години на основание пенсиониране?

2)

Попадат ли в приложното поле на директивата националните разпоредби, които позволяват на работодателите да уволняват работници или служители на възраст 65 или повече години на основание пенсиониране, ако тези разпоредби са били установени след приемане на директивата?

3)

С оглед на отговорите на [горепосочените] въпроси

член 109 и член 156 от Закона от 1996 г., и

членове 30 и 7 [от правилника] във връзка с приложения 8 и 6 към правилника

представляват ли национални разпоредби, регламентиращи възрастта за пенсия по смисъла на съображение 14 от директивата?

 

[Що се отнася до] определението за непряка дискриминация въз основа на възраст [, в частност до] съображение[то] във връзка с изискването за оправданост[:]

4)

Член 6, параграф 1 от директивата позволява ли на държавите членки да приемат законодателство, с което се регламентира, че разлика в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако е установено, че тя съставлява пропорционално средство за постигане на законосъобразна цел, или [посоченият] член 6, параграф 1 изисква от държавите членки да определят видовете разлики в третирането, които могат да бъдат оправдани по този начин, чрез списък или друга мярка, подобна по форма и съдържание на [посочения] член 6, параграф 1?

 

[Що се отнася до] критериите във връзка с изискването за оправданост на пряката и непряката дискриминация[:]

5)

Има ли съществена практическа разлика между критериите във връзка с изискването за оправданост, установени в член 2, параграф 2 от директивата относно непряката дискриминация, и критериите във връзка с изискването за оправданост, установени в член 6, параграф 1 от директивата относно пряката дискриминация на основание възраст, и при положителен отговор каква е тя?“

По преюдициалните въпроси

По първите три въпроса

21

С първите си три въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция цели по същество да се установи дали правна уредба като разглежданата в главното производство попада в приложното поле на Директива 2000/78.

22

След Решение от 16 октомври 2007 г. по дело Palacios de la Villa (C-411/05, Сборник, стр. I-8531) всички представили становища пред Съда заинтересовани страни приемат, че правилникът попада в приложното поле на Директива 2000/78.

23

В това отношение трябва да се припомни, че Директива 2000/78 се стреми да установи обща рамка, за да осигури на всяко лице равно третиране в областта на заетостта и професиите, като му предоставя ефикасна защита срещу дискриминацията, основана на някой от признаците, посочени в член 1 от Директивата, сред които е възрастта (вж. Решение по дело Palacios de la Villa, посочено по-горе, точка 42).

24

По-специално от член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78 произтича, че в рамките на предоставените на Общността правомощия тази директива се прилага „към всички лица […] във връзка с […] условия за наемане и условия на труд, включително условията за уволнение и заплащане“.

25

Безспорно съгласно съображение 14 от нея Директива 2000/78 не засяга националните разпоредби, които регламентират възрастта за пенсия. Това съображение обаче уточнява единствено, че тази директива не засяга компетентността на държавите членки да определят възрастта за излизане в пенсия и то по никакъв начин не се противопоставя на прилагането на посочената директива към националните мерки, които уреждат условията за прекратяване на трудовия договор, когато така определената възраст за пенсия е достигната (Решение по дело Palacios de la Villa, посочено по-горе, точка 44).

26

От акта за преюдициално запитване произтича, че член 30 от правилника води до допускане на уволнение на навършил 65 или повече години работник на основание пенсиониране. Освен това член 7, параграф 4 от посочения правилник предвижда, че при наемането работодателят може да извърши дискриминация, основана на възраст, по отношение на лица, които ако бяха наети, биха попаднали в хипотезата на член 30 от правилника. На последно място, от член 3 във връзка с член 30 от правилника следва, че по отношение на ненавършилите 65 години работници всяко уволнение поради пенсиониране трябва да се счита за дискриминационно, освен ако работодателят докаже, че това е „пропорционално средство за постигане на законосъобразна цел“.

27

От това следва, че правилник като разглеждания в главното производство не установява императивен режим за задължително пенсиониране. Той предвижда условията, при които работодателят може да дерогира принципа за забрана на дискриминация, основана на възраст, и да уволни работник с мотива, че последният е навършил възрастта за пенсиониране. Следователно такъв регламент може пряко да засегне продължителността на трудовото правоотношение, което обвързва страните, както и по-общо упражняването от страна на съответния работник на професионалната му дейност. Освен това разпоредба като член 7, параграф 5 от правилника лишава работниците, които са навършили или навършват 65 години и попадат под действието на член 30 от същия, от всяка защита срещу дискриминация при наемане, основана на възраст, като по този начин ограничава бъдещото участие на тази категория работници в активния живот.

28

Трябва да се приеме, че национална правна уредба от такова естество установява правила, свързани с „условия за наемане и условия на труд, включително условията за уволнение и заплащане“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2000/78, и следователно попада в приложното поле на тази директива.

29

Този извод не може да бъде поставен под съмнение поради посоченото във втория въпрос на запитващата юрисдикция обстоятелство, че подобна национална правна уредба е била въведена след приемането на директивата.

30

При тези условия на първите три поставени въпроса трябва да се отговори, че национална правна уредба като установената в член 3, член 7, параграфи 4 и 5, както и в член 30 от разглеждания в главното производство правилник попада в приложното поле на Директива 2000/78.

По четвъртия въпрос

31

С четвъртия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да посочат конкретно видовете различно третиране, основано на възраст, които могат да се отклонят от принципа на недопускане на дискриминация. От преписката е видно, че с този въпрос се цели да се установи дали посоченият член 6, параграф 1 допуска разпоредба като член 3 от правилника, по силата на който разликата в третирането, основана на възраст, не съставлява дискриминация, ако се установи, че това е „пропорционално средство за постигане на законосъобразна цел“. Тъй като запитващата юрисдикция е ограничила своя въпрос до тълкуването на член 6, параграф 1 от посочената директива, не е необходимо Съдът да се произнася по тълкуването на други разпоредби, по-специално на член 4 от последната.

32

В самото начало трябва да се припомни, че съгласно член 1 от Директива 2000/78 тя има за цел в областта на заетостта и упражняването на занятие да регламентира основната рамка за борба с някои видове дискриминация, сред които и дискриминацията, основана на възраст, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране.

33

Съгласно член 2, параграф 1 от Директива 2000/78 за нейните цели „принципът за равно третиране“ означава, че няма да има пряка или непряка дискриминация въз основа на който и да е от признаците, посочени в член 1 от нея. В член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78 се пояснява, че за целите на прилагането на параграф 1 от този член проява на пряка дискриминация има, когато едно лице се третира по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация, въз основа един от признаците, упоменати в член 1 от тази директива.

34

Член 3 от правилника обаче позволява на работодателя да уволни работници, които не са навършили 65 години и не попадат в приложното поле на член 30 от правилника, когато навършат установената в предприятието възраст за пенсиониране, ако такава мярка представлява „пропорционално средство за постигане на законосъобразна цел“. Следва да се приеме, че подобна правна уредба налага по-неблагоприятно третиране на навършилите тази възраст за пенсиониране работници в сравнение с останалите работещи лица. Ето защо подобна правна уредба може да породи разлика в третирането, която се основава пряко на възраст, като посочената в член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) от Директива 2000/78.

35

При все това от член 6, параграф 1, първа алинея от Директива 2000/78 произтича, че подобни разлики в третирането на основание възраст не представляват забранена съгласно член 2 от тази директива дискриминация, „ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими“. Във втора алинея от същия параграф се изброяват няколко примера за разлики в третирането, които притежават характеристики като посочените в първа алинея.

36

Age Concern England поддържа, че като е посочил по този начин в член 6, параграф 1, втора алинея от Директива 2000/78 списък с обективни и обосновани оправдания, общностният законодател е целял да задължи държавите членки да изготвят в своите актове за транспониране конкретен списък на разликите в третирането, които могат да бъдат оправдани с оглед на законосъобразна цел. Следователно член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 не допускал национална правна уредба, която предвижда, че независимо от нейното естество разликата в третирането, основана на възраст, не е незаконосъобразна, когато може да се установи, че съставлява пропорционално средство за постигане на законосъобразна цел.

37

Според Age Concern England в правилника не е посочено конкретно нито едно от обстоятелствата, годни да обосноват разлика в третирането, която може да съставлява пряка дискриминация, основана на възраст, от вида на посочените в съображение 25 от Директива 2000/78.

38

Правителството на Обединеното кралство оспорва това тълкуване и поддържа, че държавите членки не са длъжни да изброят под формата на списък разликите в третирането, по отношение на които може да се приложи изключението, предвидено в член 6, параграф 1 от Директива 2000/78.

39

Италианското правителство защитава по същество същата теза, като се позовава на свободата на действие, с която разполагат държавите членки за транспонирането на директивите.

40

Комисията на Европейските общности твърди, че принципът на недопускане на дискриминация в зависимост от възрастта е основен принцип на общностното право, като се позовава в това отношение на Решение от 22 ноември 2005 г. по дело Mangold (C-144/04, Recueil, стр. I-9981, точка 75), както и на член 21, параграф 1 от Хартата за основните права на Европейския съюз, прогласена на в Ница (OВ C 364, стр. 1), както и че всяко изключение от този принцип трябва да е обосновано от обществена цел, свързана със социалната политика. Комисията тълкува член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 във връзка със съображение 25 от преамбюла ѝ в смисъл, че той предвижда ограничена форма на дерогиране на този основен принцип, обосновано от особените съображения на дадена държава членка, свързани със социалната политика. Следователно според Комисията разпоредбите на посочения член 6, параграф 1 предполагат приемането на специфична национална мярка, отразяваща съвкупност от особени обстоятелства и цели.

41

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 249 ЕО директивата е акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат от държавите членки, до които е адресиран, като оставя на националните власти свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат. При транспонирането на директива държавите членки са длъжни да осигурят пълното ѝ действие, като разполагат с широка свобода на преценка по отношение на избора на средства (вж. по-специално Решение от 9 ноември 2006 г. по дело Комисия/Ирландия, C-216/05, Recueil, стр. I-10787, точка 26).

42

Освен това транспонирането на директива във вътрешното право не винаги изисква формално възпроизвеждане на предписанията на директивата в изрична и конкретна законова разпоредба. Така Съдът е постановил, че в зависимост от съдържанието си директивата може да се въведе в дадена държава членка посредством общи принципи или обща правна уредба, когато те могат да осигурят ефективно цялостното прилагане на тази директива и — в случай че с разпоредба от посочената директива се цели учредяването на права за частноправни субекти — когато произтичащото от тези основни принципи или обща правна уредба правно положение е достатъчно ясно и точно и предоставя възможност на ползващите се лица да се запознаят с правата и задълженията си в тяхната пълнота и да се позоват на директивата пред националните юрисдикции, ако е необходимо (вж. в този смисъл съответно Решение от 23 май 1985 г. по дело Комисия/Германия, 29/84, Recueil, стр. 1661, точка 23 и Решение от по дело Комисия/Италия, 363/85, Recueil, стр. 1733, точка 7). Дадена директива може да бъде въведена и посредством обща мярка, при условие че последната отговаря на същите условия.

43

В съответствие с тези принципи член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 не може да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да установят в своите мерки за транспониране конкретен списък на разликите в третирането, които могат да бъдат обосновани от законосъобразна цел. Впрочем от текста на тази разпоредба произтича, че посочените в нея законосъобразни цели и разлики в третирането имат само указателен характер, за което свидетелства обстоятелството, че общностният законодател е използвал израза „включват освен другото“.

44

Следователно от член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 не може да се направи заключение, че липсата на уточнение в националната правна уредба относно целите, които могат да се считат за законосъобразни с оглед на тази разпоредба, би довела до автоматично изключване на възможността въпросната правна уредба да може да бъде обоснована съгласно посочената разпоредба (вж. в този смисъл Решение по дело Palacios de la Villa, посочено по-горе, точка 56).

45

При липсата на такова уточнение обаче е важно други данни, изведени от общия контекст на съответната мярка, да позволяват установяване на целта, с която тя е приета, с оглед упражняване на съдебен контрол за нейната законосъобразност, както и по отношение на това дали средствата, използвани за осъществяването ѝ, са подходящи и необходими (Решение по дело Palacios de la Villa, посочено по-горе, точка 57).

46

От член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 произтича, че целите, които могат да се приемат за „законосъобразни“ по смисъла на тази разпоредба и следователно за годни да обосноват дерогиране на принципа за забрана на дискриминацията, основана на възраст, са цели, свързани със социалната политика като тези относно заетостта, трудовия пазар или цели на професионалното обучение. По своя характер на цели от обществен интерес въпросните законосъобразни цели се различават от чисто индивидуалните цели, присъщи на положението на работодателя, като намаляване на разходите или подобряване на конкурентоспособността, без обаче да може да се изключи възможността при преследването на посочените законосъобразни цели национална норма да признае определена степен на свобода на действие на работодателите.

47

В крайна сметка националният съд, който единствено е компетентен да прецени фактите по делото, с което е сезиран, и да тълкува приложимото национално законодателство, трябва да определи дали и в каква степен разпоредба, позволяваща на работодателите да уволнят навършилите възрастта за пенсиониране работници, е оправдана от „законосъобразни“ цели по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78.

48

При все това, когато се произнася по преюдициално запитване, Съдът може при необходимост да даде пояснения, с цел да насочи националната юрисдикция при нейното тълкуване (вж. по-специално Решение от 23 ноември 2006 г. по дело Asnef-Equifax и Administración del Estado, C-238/05, Recueil, стр. I-11125, точка 40 и цитираната съдебна практика).

49

Запитващата юрисдикция трябва да провери дали посочените в член 3 от правилника цели са законосъобразни по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78, доколкото представляват свързани със социалната политика цели като тези относно заетостта, трудовия пазар или цели на професионалното обучение.

50

С оглед на всички релевантни доказателства и като се отчита възможността идентифицираната законосъобразна цел, свързана със социалната политика, да се постигне чрез други средства, запитващата юрисдикция трябва също да провери дали като средство за постигането на тази цел член 3 от правилника е „подходящ[…] и необходим[…]“ в съответствие със самия текст на член 6, параграф 1 от Директива 2000/78.

51

В това отношение следва да се отбележи, че при избора на средства, годни за осъществяването на целите на социалната им политика, държавите членки разполагат с широко право на преценка (вж. в този смисъл Решение по дело Mangold, посочено по-горе, точка 63). Това право на преценка обаче не може да доведе до обезсмисляне на прилагането на принципа на недопускане на дискриминация, основана на възраст. Общите твърдения относно годността на определена мярка да бъде елемент от политиката на заетост, на трудовия пазар или на професионалното обучение сами по себе си не са достатъчни, за да се покаже, че целта на тази мярка може да обоснове дерогиране от посочения принцип, нито съставляват доказателства, които позволяват разумно да се приеме, че избраните средства са годни за постигането на тази цел (вж. по аналогия Решение от 9 февруари 1999 г. по дело Seymour-Smith и Perez, C-167/97, Recueil, стр. I-623, точки 75 и 76).

52

Предвид гореизложеното на четвъртия поставен въпрос следва да се отговори, че член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална мярка, която подобно на член 3 от правилника не съдържа точно изброяване на целите, обосноваващи възможността за дерогиране на принципа за забрана на дискриминацията, основана на възраст. При все това член 6, параграф 1 допуска възможност за дерогиране на този принцип само за мерките, които са обосновани от законосъобразни цели, свързани със социалната политика, като тези относно заетостта, трудовия пазар или целите на професионалното обучение. Националният съд трябва да провери дали разглежданата в главното производство правна уредба отговаря на такава законосъобразна цел и дали предвид правото на преценка, с което разполагат държавите членки в областта на социалната политика, националният законодателен или регулаторен орган е можел законосъобразно да приеме, че избраните средства са подходящи и необходими за постигането на тази цел.

По петия въпрос

53

С петия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция цели да установи дали условията, предвидени в член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 за евентуалното дерогиране на принципа за забрана на дискриминация, основана на възраст, се различават съществено от условията, посочени в член 2, параграф 2, буква б) от тази директива по отношение на непряката дискриминация.

54

Age Concern England поддържа, че установените в член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 критерии във връзка с изискването за оправданост са по-строги от предвидените в член 2, параграф 2 от нея. Посоченият член 6, параграф 1 всъщност ограничавал допустимото дерогиране само до мерките, които са оправдани с оглед на обективния и на обоснования им характер. Това двойно условие — единствен случай във вторичното общностно право, било вдъхновено пряко от Решение на Европейския съд по правата на човека по дело Gaygusuz/Австрия от 16 септември 1996 г. (Recueil des arrêts et décisions 1996-IV, стр. 1141, § 42) относно дискриминация, основана на пол или раса. Тъй като принципът на недопускане на дискриминация в зависимост от възрастта е общ принцип на общностното право, както е видно от точка 75 от Решение по дело Mangold, посочено по-горе, Age Concern England поддържа, че всяка разлика в третирането, основана на възраст, която може да съставлява пряка дискриминация, трябва да бъде подложена на много високо ниво на контрол, равностойно на прилаганото от Европейският съд по правата на човека в областта на дискриминацията, основана на пол или раса.

55

Правителството на Обединеното кралство счита, че съвместната употреба в член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 на термините „обосновано“ и „обективно“ не била от значение. Всъщност било немислимо разликата в третирането да е оправдана от законосъобразна цел, постигната чрез подходящи и необходими средства, но това оправдание да не е обосновано. Впрочем тази разпоредба се отнасяла не само до хипотези на пряка дискриминация, но и до тези на непряка дискриминация, както показвал примерът с минималните изисквания за старшинство в службата или за професионален опит за достъп до заетост, посочени във втора алинея, буква б) от посочения член 6, параграф 1. В общия случай можело да се направи позоваване на обективни и пропорционални причини, за да се отхвърли съществуването на дискриминация, било с оглед на общностното право, или на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. Въвеждането на различен критерий в областта на пряката дискриминация, основана на възраст, по отношение на непряката дискриминация, съставлявало фактор на правна несигурност, при положение че във връзка със забраната за дискриминация, основана на възраст, съществуват много случаи на смекчаване и много изключения, които нямат еквивалент по отношение на дискриминацията въз основа на пол или раса.

56

Италианското правителство твърди, че член 2, параграф 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 нямат едно и също приложно поле. Като се позовава на „законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение“, последната разпоредба предполагала, че приложното поле на дерогациите от принципа на недопускане на дискриминация, основана на възраст, е по-широко от това на дерогациите по член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78.

57

Комисията счита, че не трябва да се отдава особено значение на обстоятелството, че член 2, параграф 2 от Директива 2000/78 не се позовава на обоснования характер на оправданието на мярка, която може да съставлява дискриминация. Съществената разлика между тази разпоредба и член 6, параграф 1 от същата директива се отнасяла до въпроса кой трябва да представи обосновка, какъв е характерът на последната и как трябва да бъде доказана. Що се отнася до последната разпоредба, от точка 57 от Решение по дело Palacios de la Villa, посочено по-горе, следвало, че законосъобразната цел, която преследва съответната държава членка, трябва да може да се изведе пряко от текста на въпросната мярка или от общия ѝ контекст, по-специално чрез използване на официални документи. За сметка на това, що се отнася до член 2, параграф 2 от посочената директива, ударението било поставено върху способността на работодателя да обоснове своите практики в областта на наемането на работа.

58

Трябва да се констатира, че приложното поле на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 не съвпада напълно с това на член 6, параграф 1 от нея.

59

Всъщност член 2 определя понятието за дискриминация, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация, по отношение на заетост и упражняване на занятие. В параграф 2 от него се прави разграничение между дискриминация, пряко основана на тези признаци, от една страна, и така наречената „непряка“ дискриминация, от друга страна, която независимо че се основава на видимо неутрална разпоредба, критерий или практика, би поставила лицата от определена религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица. Съгласно член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 единствено разпоредби, критерии или практики, които могат да съставляват непряка дискриминация, могат да не бъдат квалифицирани като дискриминация, като съгласно подточка i) случаят е такъв, ако става въпрос за „разпоредба, критерий или практика, […] обективно оправдана от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими“. По отношение на разликите в третирането, които съставляват пряка дискриминация, член 2, параграф 1 от тази директива всъщност не предвижда никаква дерогация.

60

От своя страна член 6 от Директива 2000/78 установява особен режим на дерогации относно разликите в третирането, основани на възраст, поради признатия особен характер на възрастта измежду признаците на дискриминация, които са забранени от тази директива. В съображение 25 от директивата действително се припомня, че е „важно да се разграничат разликите в третирането, които са оправдани, в частност от законова политика по заетостта, трудовия пазар и целите на професионалното обучение и дискриминацията, която трябва да бъде забранена“.

61

Както бе припомнено в точка 35 от настоящото решение, член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 допуска държавите членки да предвидят независимо от член 2, параграф 2 от нея, че определени разлики в третирането, основани на възраст, не съставляват дискриминация, когато в контекста на национално право, те са „обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение, и ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими“. Във втора алинея от посочения член 6, параграф 1 се изброяват няколко примера на разлики в третирането, които притежават характеристики като посочените в първа алинея от същата разпоредба и които по принцип могат да се считат за „обективно и обосновано оправдани“ от законосъобразна цел.

62

Член 6, параграф 1 обаче допуска държавите членки да установят в националното си право разпоредби, предвиждащи разлики в третирането въз основа на възраст, които спадат именно към категорията на пряката дискриминация, в съответствие с даденото определение за последната в член 2, параграф 2, буква а) от тази директива. Впрочем именно поради това посоченият член 6, параграф 1 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага — съгласно алинея първа от него — „[н]езависимо от член 2, параграф 2“ от същата директива. Доколкото тази възможност представлява изключение от принципа за забрана на дискриминацията, тя все пак е строго ограничена от условията, предвидени в същия член 6, параграф 1.

63

От акта за преюдициално запитване е видно, че спорът в главното производство се отнася до законосъобразността на националните разпоредби, които уреждат условията за уволнение на основание възраст за пенсия. Доколкото въвеждат по-неблагоприятни условия за уволнение по отношение на навършилите възраст за пенсия работници, тези разпоредби предвиждат форма на пряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78.

64

За сметка на това тълкуването на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78, който се отнася изключително до непряката дискриминация, не изглежда необходимо за разрешаването на спора в главното производство.

65

При все това, тъй като запитващата юрисдикция иска да се установи дали съществува разлика в прилагането на посочените в член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 критерии и на тези, които се съдържат в член 6, параграф 1, трябва да се подчертае, че последната разпоредба допуска държавите членки да предвидят в рамките на националното право, че определени форми на разлики в третирането на основа на възраст не съставляват дискриминация, когато са„обективно и обосновано“ оправдани. Едновременно с извода, че член 2, параграф 2, буква б) от посочената директива не съдържа термина „обосновано“, трябва да се посочи, че не би могло да се допусне, че определена разлика в третирането може да е оправдана от законосъобразна цел, постигната чрез подходящи и необходими средства, но че това оправдание не е обосновано. Ето защо не трябва да се отдава особено значение на обстоятелството, че посоченият термин е употребен само в член 6, параграф 1 от тази директива. Важно е обаче да се подчертае, че последната разпоредба е адресирана до държавите членки и независимо от широкото право на преценка, с което разполагат в областта на социалната политика, предвижда за тях тежестта да установят законосъобразността на преследваната цел, като прилагат високи изисквания за доказване.

66

Без да е необходимо Съдът да се произнася в случая по въпроса дали тези изисквания за доказване са по-високи от приложимите в рамките на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78, трябва да се отбележи, че ако като обективно оправдани по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от тази директива разпоредба, критерий или практика не съставляват дискриминация по смисъла на последната, то вследствие на това не е необходимо да се прибягва до член 6, параграф 1 от посочената директива, който цели по-специално, както е видно от точка 62 от настоящото решение, да позволи оправдаването на някои разлики в третирането, които без тази разпоредба биха съставлявали дискриминация.

67

С оглед на гореизложените съображения на петия поставен въпрос трябва да се отговори, че с член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 на държавите членки се предоставя възможността да предвидят в рамките на националното право определени форми на разлика в третирането на основа на възраст, когато са „обективно и обосновано“ оправдани от законосъобразна цел като политиката по заетостта, трудовия пазар или целите на професионалното обучение и когато средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими. Той предвижда за държавите членки тежестта да установят законосъобразния характер на посочената като оправдание цел, като прилагат високи изисквания за доказване. Не трябва да се отдава особено значение на обстоятелството, че употребеният в член 6, параграф 1 от посочената директива термин „обосновано“ не се съдържа в член 2, параграф 2, буква б) от същата.

По съдебните разноски

68

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

 

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

 

1)

Национална правна уредба като установената в член 3, член 7, параграфи 4 и 5, както и в член 30 от Правилника относно равенството в областта на заетостта (възраст) от 2006 г. (Employment Equality (Age) Regulations 2006) попада в приложното поле на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите.

 

2)

Член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална мярка, която подобно на член 3 от разглеждания в главното производство правилник не съдържа точно изброяване на целите, обосноваващи възможността за дерогиране на принципа за забрана на дискриминацията, основана на възраст. При все това посоченият член 6, параграф 1 допуска възможност за дерогиране на този принцип само за мерките, които са обосновани от законосъобразни цели, свързани със социалната политика като тези относно заетостта, трудовия пазар или целите на професионалното обучение. Националният съд трябва да провери дали разглежданата в главното производство правна уредба отговаря на такава законосъобразна цел и дали предвид правото на преценка, с което разполагат държавите членки в областта на социалната политика, националният законодателен или регулаторен орган е можел законосъобразно да приеме, че избраните средства са подходящи и необходими за постигането на тази цел.

 

3)

С член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 на държавите членки се предоставя възможността да предвидят в рамките на националното право определени форми на разлика в третирането на основа на възраст, когато са „обективно и обосновано“ оправдани от законосъобразна цел като политиката по заетостта, трудовия пазар или целите на професионалното обучение и когато средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими. Той предвижда за държавите членки тежестта да установят законосъобразния характер на посочената като оправдание цел, като прилагат високи изисквания за доказване. Не трябва да се отдава особено значение на обстоятелството, че употребеният в член 6, параграф 1 от посочената директива термин „обосновано“ не се съдържа в член 2, параграф 2, буква б) от същата.

 

Подписи


( *1 ) Език на производството: английски.

Top