—

за Комисията на Европейските общности, от г-н F. Erlbacher и г-жа Z. Malůšková, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Hauptzollamt Hamburg-Jonas (наричано по-нататък „Hauptzollamt“) и Bayerische Hypotheken- und Vereinsbank AG (наричано по-нататък „BHV“) по повод връщането на възстановяване при износ.

3

Член 11, параграф 3, първа и четвърта алинея от Регламент (ЕИО) № 3665/87 на Комисията от 27 ноември 1987 година относно общите правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти (ОВ L 351, стp. 1), съответно изменен с Регламент (ЕО) № 2945/94 на Комисията от (ОВ L 310, стp. 57, наричан по-нататък „Регламент № 3665/87“), има следното съдържание:

„[…] в случай на недължимо плащане на възстановявания бенефициерът връща недължимо получените възстановявания, включително и всяка приложима санкция по параграф 1, първа алинея — увеличени с лихвите, изчислени в зависимост от времето, изтекло в периода между изплащането и връщането на сумата. […]

[…]

В случай на недължимо изплащане поради грешка на компетентните органи, не се събира никаква лихва, освен ако това не е сума, определена от държавата членка, съответстваща на незаконно реализирана печалба.“ [неофициален превод]

4

Член 1 от Регламент № 2988/95 гласи:

„1.   За целите на защитата на финансовите интереси на Европейските общности, с настоящото се приемат общи правила, отнасящи се до единните проверки и до административните мерки и санкции, касаещи нередностите по отношение на правото на Общността.

2.   „Нередност“ означава всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите, или посредством извършването на неоправдан разход.“

5

Член 3, параграфи 1 и 3 от Регламент № 2988/95 предвижда:

„1.   Срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години.

[…]

3.   Държавите членки запазват възможността да прилагат срок, който е по-дълъг от този, предвиден […] в параграф 1 […].“

6

Според сведенията от препращащата юрисдикция към датата на настъпване на обстоятелствата по главното производство в Германия не е съществувала конкретна разпоредба относно давностните срокове, приложими по споровете от административен характер, свързани с незаконно предоставени облаги. Въпреки това както германската администрация, така и германските юрисдикции са прилагали по аналогия тридесетгодишния давностен срок съгласно гражданското право, предвиден в член 195 от германския граждански кодекс (Bürgerliches Gesetzbuch). Считано от 2002 г., този давностен срок съгласно гражданското право обаче бил сведен до три години.

7

От акта за препращане е видно, че през 1995 г. LAGRA Import Export GmbH (наричано по-нататък „LAGRA“) декларира пред Hauptzollamt 31 говеда, предназначени за износ в Турция, и моли за възможност да се ползва от възстановяване при износ за тях. С писмо от 17 януари 1996 г. LAGRA обаче информира митническите органи, че едно от тези говеда е умряло преди напускането на Европейската общност, и поради това моли за извършване на промяна в заявлението за възстановяване. Без да вземе предвид това писмо, както и съответните вписвания, съдържащи се в контролен екземпляр T5, с решение от Hauptzollamt предоставя възстановяване при износ за всичките 31 говеда.

8

По-късно Hauptzollamt констатира своята грешка. Ето защо с решение за поправка от 5 август 1999 г. Hauptzollamt иска връщане на възстановяването при износ за мъртвото животно, тоест сума от 1137,57 DEM.

9

През юли 2000 г. срещу LAGRA е образувано производство по несъстоятелност. В резултат на прехвърляне на имуществото на последното на BHV, то става длъжник по сумата във връзка с връщането на недължимо полученото от LAGRA възстановяване при износ. Тогава чрез известие за плащане с дата 12 декември 2001 г. Hauptzollamt прави опит да получи връщане от страна на BHV на недължимо получената сума. Не било доказано обаче, че това известие е връчено на BHV преди май 2004 г.

10

BHV оспорва по съдебен ред това известие за плащане, като жалбата му е уважена от Finanzgericht Hamburg, който постановява, че правото на връщане, основано на член 11, параграф 3, пета алинея от Регламент № 3665/87, е било погасено по давност съгласно член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95.

11

Hauptzollamt подава ревизионна жалба срещу това решение на Finanzgericht Hamburg пред Вundesfinanzhof. Последната юрисдикция изразява съмнение относно приложимостта на Регламент № 2988/95, доколкото съгласно член 1, параграф 2 от него в приложното поле на този регламент попадат само нередностите, настъпили в резултат на действие или бездействие на икономически оператор, но не и тези, които произтичат от действие или бездействие на компетентния орган.

12

При тези обстоятелства Bundesfinanzhof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

При утвърдителен отговор на този въпрос:

13

С първия си въпрос препращащата юрисдикция цели да се установи дали давностният срок от четири години, предвиден в член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95, е приложим за процедура по връщане на недължимо изплатено на износителя възстановяване при износ в резултат на грешка на националните органи, когато последният не е извършил никаква нередност.

14

В самото начало следва да се посочи, че Регламент (ЕО) № 800/1999 на Комисията от 15 април 1999 година за установяване на общи подробни правила за прилагане на режима на възстановяванията при износ на земеделски продукти (ОВ L 102, стp. 11; Специално издание на български език, глава 3, том 27, стр. 187) предвижда съответни правила в областта на давността, но че по смисъла на своя член 54, параграф 1 Регламент № 3665/87, който е отменен, все пак остава приложим за износа — като този, разглеждан по главното производство — за който декларациите за износ са приети преди започване прилагането на Регламент № 800/1999, а именно от

15

Член 11, параграф 3, първа и четвърта алинея от Регламент № 3665/87 предвижда, че в случай на недължимо плащане на възстановявания бенефициерът връща недължимо получените възстановявания, увеличени с лихвите, като такива обаче не се събират, ако недължимото плащане е резултат от грешка на компетентните органи или освен ако не се събира сума, определена от държавата членка, съответстваща на незаконно реализирана печалба.

16

Доколкото обаче Регламент № 3665/87 не предвижда правила относно давността на исковете за връщане на недължимо получени възстановявания при износ, следва да се направи позоваване на член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95.

17

В това отношение е необходимо да се заключи, че тази разпоредба може да се приложи за всяка нередност съгласно дефиницията в член 1, параграф 2 от Регламент № 2988/95.

18

Член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95 несъмнено се прилага както за нередностите, които водят до налагането на административна санкция по смисъла на член 5 от него, така и за такива, които са предмет на административна мярка по смисъла на член 4 от този регламент, когато с мярката се цели отнемане на незаконно придобитата облага, без обаче тя да има характер на санкция (вж. в този смисъл Решение от 24 юни 2004 г. по дело Handlbauer, C-278/02, Recueil, стр. I-6171, точки 33 и 34).

19

Член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95 обаче установява по отношение на процедурите давностен срок, който започва да тече, считано от извършването на нередността, която съгласно член 1, параграф 2 от същия регламент е свързана с „[в]сяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите […]“.

20

Както обаче посочват и Комисията на Европейските общности, и генералният адвокат в точка 31 от своето заключение, понятието за „нередност“ в контекста на Регламент № 2988/95 означава, че нарушението на разпоредба на общностното право произтича от действие или бездействие на икономически оператор.

21

От това следва, че когато дадено възстановяване при износ е изплатено погрешно на оператор поради грешка на националните органи, такова положение не попада в обхвата на понятието за „нередност“ по смисъла на Регламент № 2988/95.

22

Следователно правилото относно давността, предвидено в член 3, параграф 1, първа алинея от посочения регламент, не е предназначено да се прилага за процедури, насочени срещу нередности, произтичащи от грешки на националните органи.

23

Ето защо при положение като това по главното производство въпросът за давността на исковете за възстановяване на недължимо изплатени суми се урежда от приложимите в областта правила на националното право.

24

Всъщност при липса на уредба в общностното право споровете относно възстановяването на суми, недължимо платени по силата на общностни разпоредби, трябва да се разрешават от националните юрисдикции, като се прилага съответното национално право, при спазване все пак на ограниченията, наложени от общностното право, в смисъл че предвидените в националното право условия не могат да направят възстановяването на недължимо платените помощи практически невъзможно или прекомерно трудно и че националното законодателство не трябва да се прилага по дискриминационен начин по отношение на процедури за разрешаване на вътрешноправни спорове от един и същ вид (Решение от 19 септември 2002 г. по дело Huber, C-336/00, Recueil, стр. I-7699, точка 55 и цитираната съдебна практика).

25

Освен това интересът на Общността от връщане на възстановяванията при износ, които са получени в нарушение на условията за предоставянето им, трябва да бъде изцяло взет предвид при определянето на приложимия за такова връщане давностен срок (вж. в този смисъл Решение по дело Huber, посочено по-горе, точка 57).

26

Следователно на първия въпрос трябва да се отговори, че давностният срок от четири години, предвиден в член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент № 2988/95, не се прилага за процедура по връщане на недължимо изплатено на износител възстановяване при износ в резултат на грешка на националните органи, когато последният не е извършил никаква нередност по смисъла на член 1, параграф 2 от този регламент.

27

Предвид отговора, даден на първия въпрос, не следва да се отговаря на втория въпрос.

28

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

Давностният срок от четири години, предвиден в член 3, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, не се прилага за процедура по връщане на недължимо изплатено на износител възстановяване при износ в резултат на грешка на националните органи, когато последният не е извършил никаква нередност по смисъла на член 1, параграф 2 от този регламент.