ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА J. KOKOTT

представено на 17 септември 2009 година(1)

Дело C‑441/07 P

Комисия на Европейските общности

срещу

Alrosa Company Ltd.

„Обжалване — Конкуренция — Злоупотреба с господстващо положение (член 82 ЕО и член 54 ЕИП) — Световен пазар на производството и доставката на необработени диаманти — Ангажименти на предприятието с господстващо положение — Решение на Комисията, с което ангажиментите са превърнати в задължителни (член 9 от Регламент (EО) № 1/2003) — Принцип на пропорционалност — Свобода на договаряне — Право на изслушване“

Съдържание

I –   Въведение

II – Правна уредба

А –   Регламент № 1/2003

Б –   Регламент № 773/2004

III – Обстоятелства в основата на спора и административно производство

IV – Съдебното производство

V –   Преценка на основанията за обжалване

А –   Първо основание за обжалване: материалноправни въпроси, свързани с принципа на пропорционалност

1.     Предварителни бележки относно приложимостта на принципа на пропорционалност

2.     Изисквания за пропорционалност на решенията във връзка с ангажименти (първа част от първото основание за обжалване)

3.     Конкретна проверка на пропорционалността на решението във връзка с ангажиментите (втора част от първото основание за обжалване)

а)     Относно надхвърлянето от Общия съд на границите на съдебния контрол

i)     Относно свободата на преценка на Комисията

ii)   Относно нарушаването от Общия съд на свободата на преценка на Комисията

б)     Относно останалите критики на Комисията във връзка с подхода на Общия съд

i)     Относно твърдяното „изопачаване на обхвата на предварителната оценка“

ii)   Относно едностранчивата преценка на доводите и на интересите на Alrosa

iii) Относно неправилната правна квалификация на публикуването съгласно член 27, параграф 4 от Регламент № 1/2003

iv)   Относно твърдените нарушения на член 82 ЕО

–       Относно неотчитането на положението на De Beers като производител

–       Относно неотчитането на възможността участниците в търга да извършат злоупотреба при наддаването

Б –   Второ основание за обжалване: право на изслушване в административното производство

1.     Предварителен въпрос: неотносимо ли е второто основание за обжалване?

2.     Разглеждане на второто основание за обжалване

а)     Относно непълнотата на мотивите (първа част от второто основание за обжалване)

б)     Относно принципа ne ultra petita и правото на справедлив процес (втора част от второто основание за обжалване)

i)     Относно принципа ne ultra petita

ii)   Относно правото на справедлив процес

в)     Относно последиците за решението на Комисията от евентуалното нарушение на правото на изслушване (четвърта част от второто основание за обжалване)

г)     Относно обхвата на правото на Alrosa на изслушване (трета част от второто основание за обжалване)

i)     Предварителна бележка

ii)   Относно оплакването на Комисията

В –   Междинен извод

VI – Преценка на жалбата, подадена от Alrosa на първа инстанция

А –   Процесуалната законосъобразност на спорното решение (първо правно основание)

1.     Правото на Alrosa на изслушване

2.     Предмет на правото на Alrosa на изслушване

3.     Липса на нарушение на правото на Alrosa на изслушване

Б –   Материалната законосъобразност на спорното решение (второ и трето правно основание)

1. Относно нарушението на член 9 от Регламент № 1/2003 (второ правно основание)

а)     Относно правото да се предлага поемане на ангажименти съгласно член 9 от Регламент № 1/2003

б)     Относно ограничаването на срока на действие на решение във връзка с ангажименти

в)     Междинен извод

2. Относно нарушението на член 82 ЕО, на член 9 от Регламент № 1/2003 и на принципите на свобода на договаряне и на пропорционалност (трето правно основание)

а)     Относно свободата на договаряне (първа част от третото правно основание)

б)     Относно пропорционалността (втора част от третото правно основание)

i)     Относно наличието на проблем за конкуренцията

ii)   Относно пригодността и необходимостта от едностранните ангажименти на De Beers

iii) Относно пропорционалността в по-тесен смисъл

iv)   Относно твърдяната дискриминация на Alrosa

v)     Междинен извод

В –   Междинен извод

VII – Съдебни разноски

VIII – Заключение

I –    Въведение

1.        Какви изисквания произтичат от принципа на пропорционалност, когато Европейската комисия в качеството си на орган по конкуренцията приема и превръща в задължителни ангажименти(2) на предприятие, които имат последици за интересите на друго предприятие? В основата на настоящото производство по обжалване стои именно този въпрос, който е от особено значение за по-нататъшното развитие на европейското право на конкуренция. Отговорът на този въпрос ще определи обхвата на новото правомощие на Комисията да приема обвързващи решения по отношение на ангажименти, предоставено ѝ съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 1/2003(3). Решението на Съда обаче може да има отражение и за други области на правото на конкуренция, а именно за правото на държавни помощи и контрола върху сливанията.

2.        В основата на настоящия спор е ангажимент, който De Beers предлага през 2006 г. на Комисията, за да се откаже тя от твърдението си, че е налице злоупотреба с господстващо положение (член 82 ЕО). Като световен лидер в търговията с диаманти De Beers поема задължението да спре да закупува в бъдеще необработени диаманти от Alrosa, втория по големина производител, с което са прекратени дълготрайните търговски отношения между двете групи. С решение съгласно член 9 от Регламент № 1/2003 Комисията превръща в задължителен този ангажимент на De Beers(4). Alrosa счита, че тази мярка е несъразмерна и освен това е нарушено правото му на изслушване. След подадената от Alrosa жалба Общият съд отменя спорното решение(5). Комисията от своя страна обжалва това съдебно решение.

3.        Спорът между Комисията и Alrosa показва колко трудно може в отделния случай да се намери справедлив баланс между интереса от ефективното прилагане на правото на конкуренция и индивидуалните интереси на предприятията, като същевременно не се пренебрегват нито процесуалните им права, нито процесуалната икономия.

II – Правна уредба

4.        Приложимата в настоящия случай правна уредба включва освен член 82 ЕО и член 54 ЕИП различни разпоредби от Регламент (ЕО) № 1/2003 и Регламент (ЕО) № 773/2004(6).

 А –   Регламент № 1/2003

5.        С Регламент № 1/2003, който е приложим от 1 май 2004 г.(7), се осъвременява редът за разглеждане на делата, свързани с картели, и се разширяват правомощията на Комисията в качеството ѝ на общностен орган по конкуренция.

6.        Сред новите правомощия на Комисията е по-конкретно и предоставеното ѝ с член 9 от Регламент № 1/2003, който е озаглавен „Ангажименти“ и има следния текст:

„1.      Когато Комисията възнамерява да приеме решение, с което да изиска прекратяване на нарушение, а съответните предприятия предложат поемане на ангажименти за преодоляване на загрижеността, изразена по отношение на тях от Комисията в нейната предварителна оценка, Комисията може чрез решение да превърне тези ангажименти в задължителни за предприятията. Такова решение може да се приеме за определен срок, като в него се направи заключението, че повече не са налице основания за предприемане на действия от Комисията.

2.      Комисията може, по искане или по собствена инициатива, да образува отново производство:

а)      когато е настъпила съществена промяна в което и да е от обстоятелствата, на които се основава решението,

б)      когато съответните предприятия действат в противоречие със своите ангажименти;

в)      когато решението се основава на непълна, неточна или подвеждаща информация, предоставена от страните.“

7.        В допълнение трябва да се посочи член 7 от Регламент № 1/2003, озаглавен „Установяване и прекратяване на нарушение“, чийто параграф 1 предвижда:

„Когато Комисията, действайки по внесена жалба или по собствена инициатива, установи, че е налице нарушение на член 81 или 82 от Договора, тя може чрез решение да задължи съответните предприятия и сдружението на предприятия да прекратят нарушението. За тази цел тя може да им наложи всякакви поведенчески или структурни принудителни мерки, които са съразмерни на извършеното нарушение и са необходими за действителното прекратяване на нарушението. […]“

8.        Член 27 от Регламент № 1/2003, който определя правилата във връзка с изслушването на страните, жалбоподателите и други лица, гласи:

„1.      Преди да вземе решения, както е предвидено в членове 7, 8, 23 и член 24, параграф 2, Комисията предоставя на предприятията или на сдруженията на предприятия, ответни страни в производството пред Комисията, възможност да бъдат изслушани по въпросите, по които Комисията е предявила възражения. Комисията основава своите решения само на онези предявени възражения, по които засегнатите страни са имали възможност да изразят становище. Жалбоподателите се привличат за тясно сътрудничество по производството.

2.      Правото на защита на засегнатите страни се съблюдава в хода на цялото производство. На тях се предоставя правото на достъп до материалите по делото пред Комисията при условия на зачитане на законния интерес на предприятията от опазване на техните търговски тайни. […]

3.      В случай че Комисията сметне за необходимо, тя може да изслуша и други физически и юридически лица. Заявленията за изслушване от страна на такива лица се удовлетворяват, когато те докажат достатъчен интерес. […]

4.      Когато Комисията възнамерява да приеме решение по член 9 или 10, тя публикува кратко резюме на казуса и основното съдържание на ангажиментите или на предложената посока на действие. Заинтересованите трети страни могат да представят съображенията си в срок, който се определя от Комисията с публикуването, направено от нея, и който не може да е по-кратък от един месец. При публикуването се взема предвид законният интерес на предприятията от опазване на техните търговски тайни.“

 Б –   Регламент № 773/2004

9.        С Регламент № 773/2004, влязъл в сила на 1 май 2004 г., Комисията приема разпоредби за прилагане на Регламент № 1/2003(8).

10.      Към момента на приемане на спорното решение член 10 от Регламент № 773/2004 има следния текст:

„1.      Комисията писмено информира заинтересованите страни за повдигнатите срещу тях възражения. Изложението на възраженията се връчва на всяка от тях.

2.      При връчване на изложението на възраженията на заинтересованите страни Комисията определя срок, в който тези страни могат писмено да я информират за становището си. Комисията не е длъжна да взема под внимание писмени изложения, които са получени след изтичането на този срок.

[…]“

11.      Член 15, параграф 1 от Регламент № 773/2004 освен това предвижда:

„При поискване Комисията предоставя достъп до преписката на страните, до които е адресирала изложение на възраженията си. Достъп се предоставя след връчване на изложението на възраженията.“

12.      Последващите изменения на Регламент № 773/2004(9) влизат в сила едва след приемането на спорното решение и следователно не са приложими в настоящия случай.

III – Обстоятелства в основата на спора и административно производство

13.      Съгласно констатациите на Общия съд(10) обстоятелствата в основата на настоящия спор и административното производство пред Комисията са следните.

14.      Alrosa Company Ltd(11) е дружество, установено в град Мирни (Русия). По-специално то е активно на световния пазар за производство и доставка на необработени диаманти, на който заема второ място. Дружеството работи най-вече в Русия, където се занимава с дейности по проучване, добив, оценка и доставка, както и с бижутерство.

15.      Групата De Beers(12), чието основно холдингово дружество е De Beers SA, установено в Люксембург, извършва дейност на световния пазар за производство и доставка на необработени диаманти, на който заема първо място. Тя работи основно в Южна Африка, Ботсуана, Намибия, Танзания и Обединеното кралство. Там извършва дейности, свързани с проучване, добив, оценка, доставка, търговия и производство, както и с бижутерство, като по този начин обхваща всички етапи на диамантената индустрия.

16.      На 5 март 2002 г. Alrosa и De Beers нотифицират на Комисията споразумение, сключено на 17 декември 2001 г. между Alrosa и две дъщерни дружества на групата De Beers, с оглед постановяване на решение, че липсват основания за предприемане на действия от страна на Комисията, или такова за предоставяне на изключение по силата на Регламент № 17 на Съвета(13), който все още е бил приложим към съответния момент.

17.      Споразумението, което е част от дълготрайните търговски отношения, поддържани между Alrosa и De Beers, има за предмет най-вече доставката на необработени диаманти. То е сключено за срок от пет години, който започва да тече от датата, на която Комисията потвърди на страните по споразумението, че същото не нарушава член 81 ЕО или член 82 ЕО.

18.      През този период Alrosa поема ангажимента да продава на De Beers необработени естествени диаманти, произведени в Русия, на стойност 800 милиона щатски долара (USD) на година, а De Beers се задължава да купува тези диаманти. При все това Alrosa може да намали посочената стойност за четвъртата и петата година от привеждането в действие на нотифицираното споразумение до стойност от 700 милиона щатски долара. Сумата от 800 милиона щатски долара, установена в зависимост от действащите цени към датата на сключване на нотифицираното споразумение, съответства на приблизително половината от годишното производство на Alrosa и на цялата му продукция, изнесена извън Общността на независимите държави (ОНД).

19.      След това нотифициране Комисията започва две паралелни производства, едното на основание на член 81 ЕО, а другото — на член 82 ЕО.

20.      На 14 януари 2003 г. Комисията изпраща на жалбоподателя и на De Beers изложение на възраженията под номер COMP/E-3/38.381, в което изразява становището, че нотифицираното споразумение може да представлява антиконкурентно споразумение, забранено от член 81, параграф 1 ЕО, за което не може да се предостави освобождаване от забраната съгласно член 81, параграф 3 ЕО. На същия ден тя изпраща на De Beers отделно изложение на възраженията под номер COMP/E-2/38.381, в което изразява становище, че споразумението може да представлява злоупотреба с господстващо положение, забранена от член 82 ЕО.

21.      На 31 март 2003 г. Alrosa и De Beers изпращат на Комисията съвместно писмено становище в отговор на изложението на възраженията по дело COMP/E-3/38.381.

22.      На 1 юли 2003 г. Комисията изпраща на Alrosa и на De Beers допълнително изложение на възраженията, в което изразява становището, че нотифицираното споразумение може да представлява и антиконкурентно споразумение, забранено от член 53, параграф 1 ЕИП, за което не може да се предостави освобождаване от забраната съгласно член 53, параграф 3 ЕИП. На същия ден тя изпраща на De Beers отделно допълнително изложение на възраженията, според което нотифицираното споразумение може да представлява и злоупотреба с господстващо положение, забранена от член 54 ЕИП.

23.      На 7 юли 2003 г. Комисията изслушва устните изложения на Alrosa и на De Beers.

24.      На 12 септември 2003 г. Alrosa предлага да поеме ангажименти(14) за прогресивно намаляване на количеството необработени диаманти, продавани на De Beers, считано от шестата година от привеждането в действие на нотифицираното споразумение, и от 2013 г. спиране на продажбите на необработени диаманти на De Beers. Впоследствие обаче Alrosa оттегля тези ангажименти.

25.      На 14 декември 2004 г. Alrosa и De Beers представят съвместно ангажименти(15) с оглед преодоляване на загрижеността, изразена по отношение на тях от Комисията. Съвместните ангажименти предвиждат прогресивно намаляване на продажбите на необработени диаманти от Alrosa на De Beers, като стойността им трябва да намалее от 700 милиона щатски долара през 2005 г. на 275 милиона щатски долара през 2010 г., и последващо определяне на максималния им размер на това равнище.

26.      На 3 юни 2005 г. Комисията публикува известие в Официален вестник на Европейския съюз относно тези съвместни ангажименти на Alrosa и De Beers(16). С известието тя приканва третите заинтересовани страни да ѝ представят съображенията си в срок от един месец. Тя също така съобщава за намерението си да приеме решение, с което да превърне съвместните ангажименти в задължителни в зависимост от резултатите от проучването на пазара.

27.      Вследствие на публикацията 21 трети заинтересовани страни представят съображения пред Комисията. Комисията уведомява Alrosa и De Beers за тези съображения на 27 октомври 2005 г. Същевременно с оглед на от резултатите от проучването на пазара Комисията приканва двете предприятия да ѝ представят до края на ноември 2005 г. нови съвместни ангажименти, насочени към пълно прекратяване на търговските им отношения, считано от 2009 г.

28.      На 25 януари 2006 г. De Beers представя едностранни ангажименти(17) с оглед преодоляване на загрижеността, изразена от Комисията(18). Съгласно тези индивидуални ангажименти De Beers се задължава прогресивно да намали количествата необработени диаманти, които закупува от Alrosa, като стойността им да се редуцира от 600 милиона щатски долара през 2006 г. на 400 милиона щатски долара през 2008 г., както и да преустанови впоследствие покупките.

29.      На 26 януари 2006 г. Комисията изпраща на Alrosa извадка от едностранните ангажименти на De Beers и го поканва да представи становище по въпроса. Тя му предоставя и копие от неповерителните варианти на коментарите, направени от третите страни.

30.      Впоследствие между Alrosa и Комисията се извършва обмен на мнения относно някои аспекти на производството, предвидено в член 9 от Регламент № 1/2003, и относно последиците от тях в конкретния случай. Основните повдигнати въпроси се отнасят до достъпа до преписката и правото на защита, и по-специално правото на изслушване. Освен това в писмото си от 6 февруари 2006 г. Alrosa представя коментари относно индивидуалните ангажименти на De Beers и относно съображенията на третите страни.

31.      На 22 февруари 2006 г. Комисията приема спорното решение, член 1 от което предвижда, че „Ангажиментите, изброени в приложението, са задължителни за De Beers“. Член 2 от това решение гласи: „Процедурата по преписката се закрива“. Спорното решение е прието в производство, основано на член 82 ЕО и член 54 ЕИП. Следователно паралелното производство, основано на член 81 ЕО и член 53 ЕИП, е останало без предмет(19).

IV – Съдебното производство

32.      На 29 юни 2006 г. Alrosa подава жалба срещу спорното решение пред Общия съд, в която иска то да бъде отменено, а Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. От своя страна Комисията иска жалбата да се отхвърли като неоснователна, а Alrosa да се осъди да заплати съдебните разноски. На основание член 76а от Процедурния правилник на Общия съд е проведено бързо производство(20).

33.      С обжалваното съдебно решение от 11 юли 2007 г. Общият съд уважава жалбата на Alrosa. Той отменя спорното решение и осъжда Комисията да понесе както направените от нея съдебни разноски, така и тези, направени от Alrosa.

34.      С жалбата си, постъпила в секретариата на Съда на 24 септември 2007г.(21), Комисията понастоящем моли Съда:

–        да отмени обжалваното съдебно решение,

–        да реши окончателно спора и да отхвърли жалбата за отмяна по дело T‑170/06 като неоснователна, и

–        да осъди жалбоподателя по дело T‑170/06 да заплати съдебните разноски, направени от Комисията в първоинстанционното производство и в настоящото производство по обжалване.

35.      От своя страна Alrosa моли Съда:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните и извънсъдебните разноски, направени от Alrosa във връзка с това дело, и

–        да вземе всякакви други мерки, каквито смята за подходящи.

36.      Във връзка с жалбата пред Съда най-напред се провежда писмената фаза на производството, а след това — на 3 юни 2009 г. — и устната фаза на производството.

V –    Преценка на основанията за обжалване

37.      Комисията изтъква две основания за обжалване срещу първоинстанционното решение, първото от които се отнася до материалноправни въпроси, свързани с прилагането на принципа на пропорционалност, а второто — до правото на изслушване в административното производство.

 А –       Първо основание за обжалване: материалноправни въпроси, свързани с принципа на пропорционалност

38.      С първото си основание за обжалване Комисията по същество упреква Общия съд, че в настоящия случай неправилно е тълкувал и приложил принципа на пропорционалност. Във връзка с това тя също така твърди, че Общият съд е тълкувал неправилно член 9 от Регламент № 1/2003 и член 82 ЕО, допуснал е грешки при мотивирането, изопачил е фактите и е надхвърлил границите на съдебния контрол.

39.      В основата на спора стои въпросът дали в настоящия случай Общият съд с основание е приел, че освен поетите едностранни ангажименти от De Beers, и по-конкретно съвместните ангажименти на De Beers и Alrosa, е имало и други възможности, които накърнявали в по-малка степен интересите на Alrosa и които Комисията е трябвало да вземе предвид.

1.      Предварителни бележки относно приложимостта на принципа на пропорционалност

40.      В производствата по дела, свързани с картели, Комисията има за цел да гарантира ненарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар (член 3, параграф 1, буква ж) ЕО). С оглед на това тя предприема действия, от една страна, срещу споразумения, решения и съгласувани практики, които имат антиконкурентна цел или антиконкурентен резултат (член 81 ЕО, член 53 ЕИП), а от друга — срещу злоупотреби с господстващо положение (член 82 ЕО, член 54 ЕИП). За да се преодолее изразената от Комисията загриженост, предприятията могат да ѝ предлагат да поемат ангажименти, които последната има възможност да превърне в задължителни с решение съгласно член 9 от Регламент № 1/2003.

41.      За страните в производството по принцип е безспорно, че решенията на Комисията съгласно член 9 от Регламент № 1/2003 трябва да са съобразени с принципа на пропорционалност.

42.      Действително, за разлика от член 7 от Регламент № 1/2003, в член 9 от същия няма изрично позоваване на пропорционалността. Като общ принцип на общностното право обаче принципът на пропорционалност е критерий за законосъобразността на всеки акт на общностните институции(22), включително на решенията на Комисията в качеството ѝ на орган по конкуренцията(23).

43.      Следователно, ако ангажиментите, предложени от едно или повече предприятия, се окажат непропорционални с оглед на целта на Комисията да гарантира ненарушаването на конкуренцията, Комисията не може да превърне в задължителни тези ангажименти. Напротив, тя трябва да укаже на предприятието/предприятията, че ангажиментите са непропорционални и при необходимост да предложи последните да бъдат променени. Когато пакет ангажименти може да се раздели на части, няма никаква пречка Комисията да превърне в задължителни само част от ангажиментите(24).

44.      Страните в производството обаче са на напълно различно мнение по това какви точно изисквания произтичат от принципа на пропорционалност в случаите на решения във връзка с ангажименти по смисъла на член 9 от Регламент № 1/2003.

2.      Изисквания за пропорционалност на решенията във връзка с ангажименти (първа част от първото основание за обжалване)

45.      Въпросът дали при разглеждане на пропорционалността на спорното решение Общият съд е приложил правилните критерии, е правен въпрос, който може да бъде повдигнат в рамките на обжалване(25).

46.      Съгласно постоянната съдебна практика принципът на пропорционалност изисква актовете на общностните институции да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, следвани от разглежданата правна уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели(26).

47.      Обжалваното съдебно решение се основава на предположението, че принципът на пропорционалност има едни и същи последици в случаите на решения във връзка с ангажименти съгласно член 9 от Регламент № 1/2003 и в случаите на решения за забрана съгласно член 7 от този регламент(27). Според Общия съд членове 7 и 9 имат една и съща цел, като единствената особеност на член 9 се състои в това, че представянето на предложения за поемане на ангажименти освобождава Комисията от задължението да продължи нормативно установеното производство, наложено с член 85 ЕО, и по-специално да докаже нарушението(28).

48.      Комисията с основание възразява срещу подхода на Общия съд.

49.      Този съд пренебрегва дълбоките различия между членове 9 и 7 от Регламент № 1/2003, които са от особена важност за преценката на пропорционалността на съответните решения на Комисията.

50.      За разлика от член 7, член 9 от Регламент № 1/2003 не е инструмент, с който да се установи дали е нарушено правото на конкуренция(29), а с него просто се дава възможност на Комисията реално да преодолее за в бъдеще изразената от нея загриженост относно конкуренцията.

51.      Характерен за член 9 от Регламент № 1/2003 е стремежът да се постигне процесуална икономия. Комисията решава откритите от нея проблеми във връзка с конкуренцията, без предварително да установява дали е извършено нарушение(30), като си сътрудничи със съответните предприятия въз основа на доброволно поетите от тях ангажименти. От друга страна, когато приема решение съгласно член 7, Комисията евентуално трябва сама да установи мерките, позволяващи поправяне на положението, поради което тя е принудена да направи много по-задълбочено и продължително разследване, и следователно по-цялостна преценка на фактите.

52.      Особеностите на член 9 от Регламент № 1/2003 имат двояко отражение върху проверката на пропорционалността на решенията във връзка с ангажименти, постановени съгласно тази разпоредба.

53.      Първо, в рамките на член 9 от Регламент № 1/2003 трябва да се поставят по-високи изисквания относно пригодността на превърнатите в задължителни ангажименти. Ако тези ангажименти са явно непригодни за решаването на установените от Комисията проблеми, свързани с конкуренцията, тя има право да ги отхвърли. Само така може да се постигне целта на член 9 от Регламент № 1/2003, която е да се осигури бързо и реално решаване на свързаните с конкуренцията проблеми, като същевременно се спести на Комисията полагането на големи усилия за разследване и преценка. Комисията не е длъжна да приеме ангажименти, чиято пригодност тя може да прецени само след задълбочена проверка.

54.      Второ, при проверката дали ангажиментите са необходими за разрешаването на установените от Комисията проблеми, свързани с конкуренцията, трябва да се прави разграничение според това дали са засегнати интересите на предприятието, предложило да поеме ангажиментите, или интересите на трети лица.

55.      Докато по отношение на интересите на предприятието, предложило да поеме ангажиментите (в случая De Beers), безусловно може да се предположи, че е налице такава необходимост(31), когато са засегнати интересите на трети лица (в случая Alrosa), не може да се направи подобна презумпция. Не тези лица са предложили да поемат ангажиментите, което означава, че доброволно поетите ангажименти не могат по никакъв начин да гарантират зачитане на техните интереси. По отношение на интересите на третите лица по-скоро трябва винаги да се проверява дали поетите ангажименти надхвърлят това, което е необходимо за разрешаването на съответните проблеми, свързани с конкуренцията.

56.      Действително, що се отнася до решенията съгласно член 9 от Регламент № 1/2003, Комисията не е длъжна сама да търси по-необременителни алтернативи на предложените ѝ ангажименти. Тя все пак трябва да провери всички алтернативи, които са ѝ известни — в случая, по-конкретно съвместните ангажименти на De Beers и Alrosa — за да определи дали те представляват по-необременителни средства за решаването на установените проблеми, свързани с конкуренцията, с които интересите на третите лица не се накърняват или се накърняват в по-малка степен.

57.      Във връзка с това обаче Комисията следва да вземе под внимание единствено алтернативите, които са също толковапригодни, както предложените ѝ ангажименти, да решат установените проблеми, свързани с конкуренцията. Следователно както реално предложените ангажименти, така и евентуалните им алтернативи, трябва да са явно пригодни с тях да се решат проблемите, свързани с конкуренцията(32).

58.      Ето защо Общият съд неоснователно критикува Комисията, че не е взела предвид „алтернативни решения с по-малка тежест за предприятията […], изтъквайки твърдяната трудност да бъдат установени“(33). В съответствие със смисъла и с целта на член 9 от Регламент № 1/2003 преценката на алтернативите не трябва да налага всеобхватно и продължително разследване или оценка. В производството съгласно член 9 не е необходимо Комисията да взема предвид алтернативи, чиято пригодност не може да бъде установена с достатъчна степен на сигурност, без полагане на подобни усилия.

59.      Обратно на становището на Общия съд(34), напълно е възможно в контекста на член 9 Комисията да отхвърли определени разрешения, които тя би трябвало да проучи в контекста на член 7 от Регламент № 1/2003. Това е така, тъй като поради стремежа за процесуална икономия изборът в контекста на член 9 на възможните средства да се решат проблемите, свързани с конкуренцията, поначало е по-малък в сравнение с избора в контекста на член 7.

60.      Общият интерес да се намери най-доброто решение от гледна точка на бързина и процесуална икономия на проблемите, свързани с конкуренцията, дава основание да се ограничи изборът на възможните мерки в контекста на член 9 от Регламент № 1/2003. Предприятията, предложили да поемат ангажименти, съзнателно приемат, че направените от тях отстъпки могат да са по-големи от това, което самата Комисия би могла да им наложи с решение по член 7 от Регламент № 1/2003 след задълбочена проверка. За сметка на това с прекратяването на започнатото срещу тях производство, свързано с картел, те бързо получават правна сигурност и могат да избегнат констатация в техен ущърб за извършено нарушение на конкуренцията, както и евентуално налагане на глоба.

61.      Третите страни обикновено също могат да се възползват от сравнително големите ангажименти, които дадено предприятие поема към Комисията, за да избегне постановяване на решение за забрана. Както обаче ясно се вижда от настоящия случай, ангажиментите съгласно член 9 от Регламент № 1/2003 понякога могат и да накърнят интересите на трето лице. Такъв по-конкретно е случаят, когато третото лице е считало, че е налице трайна практика на предприятие с господстващо положение, която поражда опасения от гледна точка на правото на конкуренция. С оглед на общия интерес от ненарушаване на конкуренцията подобно субективно схващане все пак следва да бъде защитено само в ограничена степен.

62.      Като не отчита тези особености на производството съгласно член 9 от Регламент № 1/2003, Общият съд прилага спрямо спорното решение прекалено строг критерий за пропорционалност и така допуска грешка при прилагане на правото. Тази грешка при прилагане на правото е причината да бъде отменено спорното решение. Следователно първата част от първото основание за обжалване е обоснована и оправдава отмяната на обжалваното съдебно решение.

3.      Конкретна проверка на пропорционалността на решението във връзка с ангажиментите (втора част от първото основание за обжалване)

63.      На следващо място Комисията прави задълбочена критика на обжалваното съдебно решение по редица въпроси, които се отнасят до конкретното прилагане на принципа на пропорционалност в настоящия случай. Предмет на критиката е направената от Общия съд преценка на алтернативите на превърнатите в задължителни едностранни ангажименти на De Beers. Според Общия съд Комисията е била длъжна да вземе предвид тези алтернативи(35).

64.      Alrosa най-напред оспорва допустимостта като цяло на твърдението на Комисията, тъй като с него се поставяла под въпрос единствено направената от Общия съд преценка на фактите.

65.      Вярно е, че обжалването се ограничава само до правни въпроси и че Съдът не може да замести със своя извършената от Общия съд преценка на фактите и доказателствата(36). Съгласно член 225, параграф 1 ЕО и член 58, параграф 1 от Статута на Съда единствено Общият съд е компетентен да установява фактите — освен в случаите, когато неточността на фактическите му констатации следва от представените пред него материали по делото — както и да преценява тези факти(37).

66.      Всъщност на пръв поглед изглежда, че Комисията иска да използва втората част от първото си основание за обжалване само като претекст да се постави под въпрос направената от Общия съд преценка на фактите и доказателствата — нещо, което е недопустимо в производството по обжалване.

67.      При по-внимателно разглеждане обаче от оплакванията на Комисията — формулирани по особено сложен начин — може да се изведе и твърдението, че при проверката дали спорното решение е пропорционално Общият съд е надхвърлил границите на съдебния контрол. Този въпрос, на който ще обърна особено внимание (буква а) по-долу), е правен въпрос(38), който може да бъде разгледан в производството по обжалване. След това ще разгледам накратко останалите критики на Комисията (буква б) по-долу).

 а)     Относно надхвърлянето от Общия съд на границите на съдебния контрол

68.      Комисията поддържа, че Общият съд е надхвърлил границите на съдебния контрол, тъй като е заместил нейната преценка на пазарните условия със своята преценка. Това оплакване е насочено по-специално срещу точки 134, 135, 138 и 153 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд анализира възможните алтернативи на едностранните ангажименти на De Beers. Става въпрос, от една страна, за съвместните ангажименти на De Beers и Alrosa, а от друга — за предложението на Alrosa всяка година да продава на търг част от своите необработени диаманти на предложилия най-високата цена.

69.      За да се установи дали това оплакване е основателно, трябва да се провери, от една страна, дали при преценката в настоящия случай на предложените от De Beers ангажименти Комисията е имала свобода на преценка, а от друга — дали Общият съд е нарушил тази свобода на преценка.

 i)     Относно свободата на преценка на Комисията

70.      Проверката дали определени мерки са подходящи и необходими, за да се решат с тях установени от Комисията проблеми, свързани с конкуренцията, налага да се направи оценка на сложни икономически обстоятелства. Комисията има свобода на преценка в това отношение(39).

71.      Обратно на становището на Общия съд(40), що се отнася до преценката на предложените от предприятия ангажименти, между производствата съгласно член 9 от Регламент № 1/2003 и производствата за контрол върху сливанията не съществуват дълбоки различия. Всъщност и в двата случая Комисията трябва да вземе решение с характера на прогноза, в което тя следва да прецени бъдещото поведение на пазара с оглед на ангажиментите. Обстоятелството, че „съществуващите практики“ в контекста на член 9 от Регламент № 1/2003 са причината за производството, изобщо не променя необходимостта от ориентиран към бъдещето „прогностичен икономически анализ“ на последиците, които ангажиментите могат да имат за поведението на пазара.

72.      Ето защо Общият съд е бил длъжен да предостави на Комисията същата свобода на преценка в контекста на член 9 от Регламент № 1/2003, каквато съгласно съдебната практика тя има, когато преценява ангажименти при контрол върху сливанията(41).

73.      Този извод не се опровергава от констатацията на Общия съд, че в настоящия случай Комисията изобщо „не е извършила сложен икономически анализ“(42). Тази констатация на Общия съд всъщност се отнася само до „намирането на алтернативни решения“ — нещо, което според Общия съд Комисията е отказала да направи. Независимо от това, както вече бе посочено, в контекста на член 9 от Регламент № 1/2003 Комисията изобщо не е длъжна сама да търси такива алтернативи на предложените ѝ ангажименти.

74.      Решаващо значение има фактът — а Общият съд не го е отчел — че преди да приеме решение съгласно член 9 от Регламент № 1/2003, Комисията трябва да направи преценка на пазарното положение, в което се вписват предложените ѝ ангажименти. Тя следва да провери какви последици ще имат тези ангажименти за бъдещото поведение на пазара, както и дали известните на нея алтернативи са също толкова пригодни, за да се реши установеният проблем, свързан с конкуренцията. Това само по себе си налага да се направи оценка на сложни икономически обстоятелства. Общият съд не е установил, че в настоящия случай Комисията е пропуснала да направи такава оценка на поведението на пазара и на известните на нея алтернативи на едностранните ангажименти, предложени от De Beers.

75.      Следователно в настоящия случай Комисията е имала свобода на преценка, която тя е използвала. По-долу ще бъде разгледан въпросът дали Общият съд е нарушил тази свобода на преценка, както твърди Комисията.

 ii)   Относно нарушаването от Общия съд на свободата на преценка на Комисията

76.      Общият съд е установил, че „[спорното] решение е опорочено поради грешка в преценката, която при това е явна“(43). Трябва да се провери дали с тази констатация Общият съд е спазил правните изисквания, или е надхвърлил границите на съдебния контрол върху решенията на Комисията.

77.      Наличието на свобода на преценка по икономическите въпроси не означава, че общностният съд трябва да се откаже да провери дадената от Комисията квалификация на данните от икономическо естество. Напротив, той може да проверява както материалната законосъобразност на решенията на Комисията, за да прецени дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката(44). Така той може не само да провери дали представените доказателства установяват действителното положение и дали същите са достоверни и съгласувани, но трябва също да провери дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения(45).

78.      Следователно Общият съд е бил оправомощен да провери дали с установените от Комисията факти може по-конкретно да се обоснове нейният извод, че едностранните ангажименти на De Beers са не само пригодни, но и необходими, за да се реши установеният проблем, свързан с конкуренцията.

79.      Както Общият съд правилно е приел в това отношение, принципът на пропорционалност изисква, преди Комисията да вземе решение във връзка с ангажименти, тя да провери пригодността на по-необременителните мерки, които са ѝ известни. Комисията може да избере по-обременителния подход единствено ако тези по-необременителни мерки се окажат непригодни, за да се решат установените от нея проблеми, свързани с конкуренцията(46).

80.      В настоящия случай е безспорно, че на Комисията са били известни алтернативни решения с последици, които имат по-малка тежест за интересите на Alrosa, и по-конкретно съвместните ангажименти на De Beers и Alrosa(47). Комисията обаче прави извод — в частност с оглед резултатите от извършеното от нея проучване на пазара — че тези алтернативни решения не са пригодни, за да се решат установените от нея проблеми, свързани с конкуренцията(48).

81.      Единствено в хипотезата, в която последният извод на Комисията не се основавал на установени от нея обстоятелства, Общият съд е можел да установи наличието на явна грешка в преценката.

82.      Обжалваното съдебно решение не отговаря на тези изисквания.

83.      Общият съд никъде не е приел, че направеният от Комисията извод не се подкрепя от установените обстоятелства. Този съд просто излага собствената си различна преценка относно пригодността на алтернативните решения за преодоляването на установените от Комисията проблеми, свързани с конкуренцията.

84.      За да се приеме, че е допусната явна грешка в преценката обаче, не е достатъчно Общият съд просто да е на различно мнение от Комисията. Всъщност, когато фактите и доказателствата допускат различни преценки, от правна гледна точка няма пречка Комисията да избере някоя от тях, дори ако според Общия съд трябва да бъде предпочетена друга. Явна грешка в преценката е налице само тогава когато направените от Комисията изводи повече не могат да се обосноват предвид фактите и доказателствата(49), т.е. когато за тях не може да се изведе разумно основание(50).

85.      В обжалваното съдебно решение Общият съд не е доказал, че направените от Комисията изводи са незащитими. По-скоро той по същество се ограничава само до неясни предположения и междинни преценки. Така например той изтъква, че съвместните ангажименти на De Beers и Alrosa „на пръв поглед е можело да се окажат годни да преодолеят загрижеността, изразена от Комисията“(51), че De Beers „трудно“ би могло да влияе на цените, установени от Alrosa, и че за De Beers и Alrosa е „трудно разбираемо“ как те биха могли да съгласуват политиката си по отношение на цените(52).

86.      От изложението на Общия съд не е ясно нито дали съвместните ангажименти на De Beers и Alrosa са явно пригодни с тях да се решат установените от Комисията проблеми, свързани с конкуренцията, нито дали те са също толкова пригодни както едностранните ангажименти на De Beers, които Комисията в крайна сметка превръща в задължителни. Обратно, за Общия съд изглежда е достатъчно алтернативното решение „да намали рисковете от нарушаване на конкуренцията“(53), без „непременно да изложи на опасност“ изпълнението на целите на Комисията(54). За да се приемат разсъжденията на Общия съд за правилни обаче, той е трябвало да направи положителната констатация, че съвместните ангажименти на De Beers и Alrosa са достатъчни, за да се изключат рисковете от нарушаване на конкуренцията и да се постигнат целите на Комисията за защита на конкуренцията.

87.      Следователно изложеното от Общия съд не отговаря на посочените по-горе правни изисквания във връзка с проверката на пропорционалността в контекста на член 9 от Регламент № 1/2003(55).

88.      Със становището си относно съвместните ангажименти на De Beers и Alrosa Общият съд впрочем излиза извън рамките на контрола за законосъобразност върху решението на Комисията и реално сам прави оценка на сложни икономически обстоятелства. Пример за това е неговото мнение, според което намаляването на продажбите на необработени диаманти от Alrosa на De Beers, считано от 2009 г., с 35 % спрямо продадените за 2004 г. количества (на стойност 275 милиона щатски долара), би дало възможност на третите страни за действителен достъп до алтернативен и независим източник за снабдяване(56). Същото се отнася и до преценката на предложението на Alrosa да продава на търг всяка година част от своите необработени диаманти на предложилия най-висока цена(57). За да се приемат подобни становища за нещо повече от просто твърдение, те би трябвало да се основават на задълбочен анализ на пазарните условия, за извършването на който е компетентна Комисията, а не Общият съд.

89.      В производството по обжалване Съдът няма за задача да действа като арбитър спрямо противостоящите си икономически гледни точки на Общия съд и на Комисията, нито да преценява дали с оглед пригодността на алтернативните решения трябва да се предпочете едната или другата гледна точка. Това по-конкретно би означавало, че от своя страна Съдът неправомерно би заместил със своята преценка тази на Комисията и на Общия съд, и би направил оценка на сложни икономически обстоятелства.

90.      От решаващо значение е единствено фактът, че в настоящия случай Общият съд е заместил със своята преценка тази на Комисията и така е нарушил нейната свобода на преценка(58). Следователно оплакването на Комисията трябва да бъде уважено. Тъй като тази грешка на Общия съд при прилагане на правото е причина спорното решение да бъде отменено, тя също така обосновава отмяната на обжалваното съдебно решение.

 б)     Относно останалите критики на Комисията във връзка с подхода на Общия съд

91.      По-долу ще разгледам останалите критики на Комисията в рамките на втората част от първото основание за обжалване.

 i)     Относно твърдяното „изопачаване на обхвата на предварителната оценка“

92.      Комисията упреква Общия съд, че е „изопачил обхвата на своята предварителна преценка“. Той не отчел факта, че независимо от планираното договорно споразумение между De Beers и Alrosa продължават да се извършват т.нар. продажби ad hoc съгласно принципа „желаещ купувач/желаещ продавач“. Общият съд приел тези продажби ad hoc просто за отминала практика между двете предприятия, без да вземе предвид настоящите им последици.

93.      Това оплакване е допустимо, тъй като с него се твърди, че са изопачени факти или доказателства(59).

94.      В случая обаче твърдението, че са изопачени факти или доказателства, е неоснователно. Подобно изопачаване е налице само когато, без да се основава на нови доказателства, оценката на съществуващите доказателства се явява явно неправилна(60). Случаят тук не е такъв.

95.      В обжалваното съдебно решение Общият съд действително споменава „наличието на дълготрайни отношения“ между De Beers и Alrosa във връзка с продажбите ad hoc и се позовава на „предходните практики“ на двете предприятия(61). В съдебното решение обаче липсва еднозначна индикация, въз основа на която да се приеме, че Общият съд разглежда продажбите ad hoc изключително като минало събитие, а не като продължаваща практика на двете предприятия.

96.      Следователно това оплакване на Комисията следва да се отхвърли.

 ii)   Относно едностранчивата преценка на доводите и на интересите на Alrosa

97.      Комисията освен това твърди, че с обжалваното съдебно решение се пренебрегват резултатите от проучването на пазара. Общият съд преценил едностранчиво интересите и становищата на Alrosa и им придал твърде голяма тежест, пренебрегвайки интересите на конкуренцията. Той изобщо не разгледал много от доводите на Комисията и по същество застанал зад схващането, че проверката на пропорционалността има обективен характер(62).

98.      Както уточнява Комисията в писмената си реплика, тя иска този довод да се възприеме като оплакване за липса на мотиви. Според нея обжалваното съдебно решение съдържа противоречия и е недостатъчно мотивирано.

99.      Въпросът дали мотивите на едно решение на Общия съд са противоречиви или недостатъчни е правен въпрос, който като такъв може да бъде повдиган в производство по обжалване(63).

100. Що се отнася до изискването Общият съд да мотивира своите решения, то не би могло да се тълкува като включващо задължението да отговаря в подробности на всеки изложен от страна довод(64). Напротив, трябва да се приеме за достатъчно, ако мотивите на съдебното решение излагат по ясен и недвусмислен начин съображенията на Общия съд, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото решение, а на Съда — да упражни своя контрол(65).

101. В настоящия случай Общият съд е спазил тези изисквания. Читателят лесно може да установи защо Общият съд е уважил жалбата на Alrosa. За Комисията също не е било трудно да разбере мотивите на решението и да го обжалва с подробна жалба.

102. В действителност според мен критиката на Комисията изглежда е насочена не толкова срещу надлежната обосновка, и следователно срещу процесуалната законосъобразност на обжалваното съдебно решение, колкото срещу неговата правилност. Фактът, че по същество Общият съд е достигнал до извод, различен от този на жалбоподателя, сам по себе си не води до опорочаване на обжалваното съдебно решение поради липса на мотиви(66).

103. Следователно оплакването за липса на мотиви е неоснователно.

 iii) Относно неправилната правна квалификация на публикуването съгласно член 27, параграф 4 от Регламент № 1/2003

104. Комисията също така поддържа, че Общият съд не е преценил правилно нейното известие, публикувано в Официален вестник съгласно член 27, параграф 4 от Регламент № 1/2003(67). Тя критикува точки 136 и 192 от обжалваното съдебно решение, в които от самото публикуване на известието в Официален вестник Общият съд направил извода, че дори и според Комисията съвместните ангажименти на De Beers и Alrosa „на пръв поглед са пригодни“ за преодоляване на изразената от нея загриженост за конкуренцията. Комисията счита, че това представлява или изопачаване на факти, или неправилна правна квалификация на нейното известие в Официален вестник.

105. На контрол в производството по обжалване подлежат както евентуалното изопачаване на факти, така и правната квалификация на същите(68). Следователно това оплакване на Комисията е допустимо.

106. Оплакването на Комисията е и основателно.

107. В точки 136, 192 и 194 от обжалваното съдебно решение Общият съд се опитва да ограничи Комисията до първоначалната ѝ преценка относно съвместните ангажименти на De Beers и Alrosa. В тази първоначална преценка той вижда основание да се счита, че съвместните ангажименти биха били пригодни за решаването на установените от Комисията проблеми, свързани с конкуренцията.

108. Така Общият съд пропуска факта, че известието в Официален вестник съгласно член 27, параграф 4 от Регламент № 1/2003 се основава само на предварителната преценка на Комисията. Целта и смисълът на това известие е да се даде възможност на третите заинтересовани страни в рамките на проучване на пазара да изразят становище относно предложени ангажименти. С оглед на резултатите от това проучване на пазара Комисията трябва да разгледа повторно своята предварителна преценка на положението на пазара и отново да прецени дали ангажиментите са пригодни за решаване на установените от нея проблеми, свързани с конкуренцията. Не е задължително проучването на пазара да разкрива нови факти или опасения. Резултатите от него също могат да наложат промяна в преценката на вече известни факти и в крайна сметка на положението на пазара от гледна точка на конкуренцията. Проучването на пазара би било безсмислено, ако то не може да доведе до промяна на първоначалната позиция на Комисията.

109. След като Общият съд не може да използва дори изложението на възраженията като критерий за проверка на законосъобразността на решение на Комисията(69), това a fortiori трябва да е така и по отношение на известията съгласно член 27, параграф 4 от Регламент № 1/2003. Всъщност тези известия също отразяват единствено предварителната преценка на Комисията, която освен това е в много по-сбит вид и се основава само на повърхностна проверка на случая.

110. В настоящия случай и от текста на известието в Официален вестник(70) впрочем ясно личи, че Комисията все още не е направила окончателна преценка на предложените ѝ съвместни ангажименти от De Beers и Alrosa. Въпреки че Общият съд със сигурност е взел предвид този текст(71), в обжалваното съдебно решение той не е направил необходимите изводи относно предварителния характер на преценката на Комисията, съдържаща се в известието.

111. Така Общият съд дава неправилна правна квалификация на фактите, когато приема известието на Комисията в Официален вестник като белег за пригодността на съвместните ангажименти на De Beers и Alrosa.

112. Следователно оплакването на Комисията във връзка с известието в Официален вестник е основателно. Тази грешка при прилагане на правото обаче сама по себе си не може да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение, тъй като препращането към въпросното известие е само един от многото доводи, на които Общият съд основава становището си за наличието и пригодността на алтернативни решения(72).

 iv)   Относно твърдените нарушения на член 82 ЕО

113. На последно място, Комисията твърди, че при осъществяването на контрол за пропорционалност Общият съд извършва две нарушения на член 82 ЕО.

114. Тези оплаквания се отнасят до изложеното от Общия съд във връзка с възможните алтернативи на превърнатите в задължителни едностранни ангажименти на De Beers. Комисията по-конкретно критикува точки 152 и 153 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд взима становище по предложението на Alrosa всяка година да продава на търг част от своите необработени диаманти на предложилия най-висока цена. Първо, Общият съд пренебрегнал напълно обстоятелството, че De Beers е не само най-големият купувач на пазара на необработени диаманти, но и най-големият производител на този пазар. Второ, Общият съд не отчел факта, че продажбата на търг на предложилия най-висока цена също не може да попречи на дадено предприятие да злоупотреби с господстващото си положение, когато се извършва наддаването.

115. За разлика от Alrosa считам, че тези оплаквания не са недопустими. Те изобщо не са просто претекст да се постави под въпрос преценката от Общия съд на фактите и доказателствата. С това твърдение по-скоро се поставя правният въпрос дали при тълкуването и прилагането на член 82 ЕО Общият съд е приложил правилните критерии(73), както и дали е пропуснал да разгледа релевантни правни аспекти.

–       Относно неотчитането на положението на De Beers като производител

116. Първото оплакване, основано на член 82 ЕО, е насочено конкретно срещу точка 153 от обжалваното съдебно решение, в която Общият съд определя De Beers като „най-големия купувач на пазара“, без обаче да обсъжда факта, че De Beers е и най-големият производител на същия пазар.

117. Комисията с основание критикува този подход.

118. Действително Общият съд е бил напълно наясно, че и De Beers, и Alrosa са производители на необработени диаманти(74). Когато разглежда възможните алтернативи на превърнатите в задължителни едностранни ангажименти на De Beers обаче, той напълно пренебрегва този факт. В съответните части от мотивите на решението De Beers се описва единствено като най-големия купувач на пазара, до който според Общия съд Alrosa трябва да продължи да има достъп(75).

119. Така Общият съд не отчита обстоятелството, че при преценка от гледна точка на правото на конкуренция на дълготрайно отношение между две предприятия по извършване на доставка, от съществено значение е въпросът дали между тях съществува или е възможно да съществува отношение на конкуренция.

120. Въпреки че и двете предприятия извършват дейност като производители на един и същ пазар, поначало не отговаря на нормалното конкурентно поведение положение, при което едното от тях редовно изкупува цялата продукция на другото — или поне значителна част от нея — в частност когато купувачът има господстващо положение на пазара. Това признава и Alrosa в отговор на въпрос по време на заседанието пред Съда.

121. Предприятието с господстващо положение със сигурност има право да защитава търговските си интереси. Член 82 ЕО обаче не допуска поведение на предприятие с господстващо положение, чиято цел е да укрепи това господстващо положение и да злоупотреби с него(76).

122. Възникват основателни опасения именно за такава злоупотреба, ако предприятието с господстващо положение изкупи продукцията на друг производител, който осъществява дейност на същия пазар. В такъв случай за този друг производител конкретно не би било необходимо да изгради своя система за разпространение и да се конкурира с предприятието с господстващо положение. Това може да има вредоносни последици за структурата на пазара, а в крайна сметка и за потребителите, още повече че конкуренцията на съответния пазар вече е отслабена поради наличието на предприятието с господстващо положение. Съществува опасност, като изкупува продукцията на другия производител, предприятието с господстващо положение да повлияе върху продажбите, и следователно в крайна сметка и върху цените на съответния пазар, във вреда на потребителите. Подобно поведение няма нищо общо със защитата на легитимните интереси на предприятието с господстващо положение, която по принцип е допустима.

123. Общият съд не е доказал, че в настоящия случай има особени обстоятелства, които биха могли по изключение да изключат наличието на злоупотреба. Напротив, той изобщо не е разгледал двойната роля на De Beers като най-голям световен производител и най-голям купувач на пазара на необработени диаманти, въпреки че Комисията е отбелязала това(77). Тази двойна роля обаче е трябвало задължително да бъде отчетена, за да може надлежно да се прецени дали ежегодната продажба на търг на част от диамантите на Alrosa на предложилия най-високата цена е пригодна да се решат установените от Комисията проблеми, свързани с конкуренцията, от гледна точка на член 82 ЕО.

124. Като пренебрегва този важен аспект, при осъществяването на контрол за пропорционалност Общият съд извършва грешка при прилагане на правото. Тази грешка при прилагане на правото оправдава отмяната на обжалваното съдебно решение, тъй като тя е в основата на възприетото от Общия съд становище, че в настоящия случай е имало пригодни алтернативни решения, които биха били по-необременителни за съответните предприятия.

–       Относно неотчитането на възможността участниците в търга да извършат злоупотреба при наддаването

125. Второто оплакване, основано на член 82 ЕО, е насочено срещу точки 152 и 153 от обжалваното съдебно решение, в които Общият съд посочва, че ако Alrosa извършва продажбите ad hoc под формата на търг с продажба на предложилия най-висока цена, това само по себе си не би могло да противоречи на правилата на конкуренцията, дори ако в резултат от тези продажби De Beers запазва или засилва ролята си на маркет-мейкър.

126. Комисията с основание критикува това становище на Общия съд.

127. В решението си Общият съд констатира само, че няма причина за опасения, че в рамките на провеждания търг Alrosa ще третира De Beers по преференциален начин, тъй като няма доказателства, че Alrosa би използвало субективни критерии при възлагането („критерии, различни от качеството на предложението“)(78).

128. Така Общият съд пропуска факта, че при продажбите на търг злоупотреба може да извърши не само продавачът, но и купувачът. Участието в търг на предприятие, което произвежда и търгува с продукти, конкурентни на тези, предмет на търга, и същевременно има господстващо положение на съответния пазар, може да доведе до премахване на конкуренцията. Възможно е да възникне положение, при което предприятието с господстващо положение изкуствено завишава офертите, за да си осигури контрол върху продукцията на своя настоящ или евентуален конкурент, отстранявайки останалите заинтересовани лица. Това може да доведе до намаляване на предлагането на пазара и в крайна сметка до изкуствено завишено ниво на цените във вреда на потребителите. Подобно поведение представлява злоупотреба по смисъла на член 82 ЕО и няма нищо общо със защитата на легитимните интереси на предприятието с господстващо положение на пазара(79).

129. Разбира се, само след цялостна преценка на обстоятелствата в конкретния случай може да се установи дали участниците в търга действително имат основание да се опасяват за злоупотреба от страна на предприятието с господстващо положение. В обжалваното съдебно решение обаче няма никаква индикация, че Общият съд изобщо дори накратко е разгледал този въпрос, въпреки че твърденията на Комисията са му дали основание да направи това. Така Комисията е подчертала нееднократно ролята на De Beers на „маркет-мейкър“ и е отбелязала предходните усилия на De Beers да контролира производството на пазара на диаманти(80).

130. В настоящия случай Общият съд просто постановява, че няма опасност продавачът да извърши злоупотреба при възлагането, ако предложените от Alrosa продажби на търг бъдат извършени. Не е възможно обаче само на тази основа да се приеме, че при наддаването предприятието с господстващо положение в качеството си на купувач не може да извърши злоупотреба.

131. С пренебрегването на този важен аспект при осъществяването на контрол за пропорционалност Общият съд извършва грешка при прилагане на правото. Тази грешка при прилагане на правото оправдава отмяната на обжалваното съдебно решение, тъй като тя е в основата на възприетото от Общия съд становище, че в настоящия случай е имало алтернативни решения, които биха били по-необременителни за съответните предприятия.

 Б –       Второ основание за обжалване: право на изслушване в административното производство

132. С второто си основание за обжалване Комисията по същество критикува Общия съд, че е допуснал грешка при прилагане на правото във връзка с правото на изслушване в административното производство. Освен това тя твърди, че Общият съд се е произнесъл ultra petita и отново изтъква липсата на мотиви на обжалваното съдебно решение.

 1.     Предварителен въпрос: неотносимо ли е второто основание за обжалване?

133. Според Alrosa второто основание на Комисията за обжалване е неотносимо, тъй като е насочено срещу становища в обжалваното съдебно решение, които Общият съд изложил само като допълнение.

134. Вярно е, че оплакване на жалбоподател, което е насочено към мотиви на първоинстанционното решение, изложени само за изчерпателност, не може да доведе до отмяна на това решение и следователно трябва да се отхвърли като неотносимо („inopérant“)(81). Настоящият случай обаче не е такъв.

135. По изключително подвеждащ начин Общият съд определя като „допълнително“ становището си относно нарушаването на правото на изслушване(82). Това обаче не означава, че става въпрос просто за obiter dicta. По-скоро това становище представлява втори, независим стълб на съдебното решение, въз основа на който е отменено спорното решение. Това е особено видно от точка 204 от обжалваното съдебно решение, в която правното основание на Alrosa, изведено от нарушаването на правото на изслушване, е изрично прието за обосновано. Следователно обясненията относно правото на изслушване представляват основните мотиви, на които се основава диспозитивът на обжалваното съдебно решение.

136. Ето защо следва да се отхвърли възражението на Alrosa, според което второто основание за обжалване е неотносимо.

 2.     Разглеждане на второто основание за обжалване

 а)     Относно непълнотата на мотивите (първа част от второто основание за обжалване)

137. Първо, Комисията твърди, че обжалваното съдебно решение е недостатъчно мотивирано относно грешките, установени във връзка с правото на изслушване. Вместо мотиви Общият съд изложил само подозрения. В точки 201 и 203 от обжалваното съдебно решение той не изяснил защо за Alrosa е било невъзможно да отговори „по полезен начин“ по отношение на предоставените на последното документи(83) и „да упражни в пълна степен“ правото си на изслушване. Освен това не било доказано, че съществува причинно-следствена връзка между установената незаконосъобразност и резултата от производството, т.е. решението във връзка с ангажиментите.

138. За мен тези доводи са неубедителни.

139. Мотивите на първоинстанционното решение могат да бъдат имплицитни по някои въпроси, при условие че тези мотиви като цяло излагат разсъжденията на Общия съд по толкова ясен и недвусмислен начин, че дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетото от Общия съд решение, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол(84).

140. В настоящия случай от обжалваното съдебно решение е достатъчно видно, че според Общия съд правото на изслушване на Alrosa е нарушено поради късното изпращане на документите. Съгласно констатираното от Общия съд Комисията изпраща на Alrosa неповерителен вариант на съображенията на третите страни „едва на 26 януари 2006 г., т.е. повече от шест седмици след датата на формалната молба, подадена в тази връзка от [Alrosa], и повече от три месеца след срещата на 27 октомври 2005 г.“ Общият съд също така упреква Комисията, че е изпратила тези документи на Alrosa „едновременно с извлечението от индивидуалните ангажименти на De Beers“(85). От това Общият съд прави извод, че на Alrosa не е дадена възможност „да упражни в пълна степен“ правото си на изслушване(86).

141. Комисията може да не споделя гледната точка на Общия съд. Възможно е тя да приеме, че въпросните документи не са късно изпратени, и че във всеки случай са предоставени на Alrosa достатъчно рано, за да се позволи Alrosa да вземе полезно становище. За разлика от Общия съд, Комисията може също така да счита, че правото на Alrosa на изслушване не е нарушено или че евентуалното му нарушение не засяга правилността на спорното решение. По този начин обаче тя реално не възразява срещу процесуалната незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение поради липса на мотиви, а се съмнява в правилността на мотивите на Общия съд, и следователно в материалната (по същество) законосъобразност на съдебното решение.

142. Обстоятелството, че Общият съд прави извод по същество, който е различен от този на жалбоподателя, само по себе си обаче не е достатъчно, за да се приеме, че обжалваното съдебно решение е опорочено поради липса на мотиви(87).

143. Следователно оплакването за липса на мотиви трябва да се отхвърли.

 б)     Относно принципа ne ultra petita и правото на справедлив процес (втора част от второто основание за обжалване)

144. На следващо място Комисията се оплаква, че в обжалваното съдебно решение е установено нарушение на правото на изслушване по причини, които са съвсем различни от посочените от Alrosa в жалбата му за отмяна в първоинстанционното производство. В първоинстанционното производство Alrosa просто изтъкнало, че Комисията не го уведомила за причините, поради които променила становището си вследствие на проучването на пазара, и не му дала възможност да вземе становище относно нейната променена преценка на случая. Alrosa никога не било повдигало въпросите, които за Общия съд имат решаващо значение във връзка с правото на изслушване. Обжалваното съдебно решение не само не било основано на изложените от Alrosa оплаквания пред Общия съд, но и с него същите дори били изрично отхвърлени(88).

145. Според Комисията по този начин Общият съд се е произнесъл ultra petita и така е нарушил принципа на справедлив процес.

 i)     Относно принципа ne ultra petita

146. Първо, безспорно е, че сезираният с жалба за отмяна общностен съд не може да се произнася ultra petita(89). Този принцип е израз на диспозитивното начало, съгласно което страните определят предмета на спора, а съдът не може да излиза извън неговите рамки.

147. Изглежда Комисията схваща принципа ne ultra petita в смисъл, че общностният съд може да установи, че е нарушено правото на изслушване единствено ако приеме основанията, изложени от жалбоподателя в първоинстанционното производство.

148. Това схващане обаче е твърде ограничително. Действително според принципа ne ultra petita обхватът на отмяната не може да е по-широк от очертания с искането на жалбоподателя(90). Съдът обаче не може да е обвързан от доводите, изложени от страните в подкрепа на своите искания, тъй като в противен случай би поел риска да обоснове решението си с неправилни правни съображения(91). Както генералният адвокат Léger правилно отбелязва, ролята на съда изобщо не е пасивна и не може да се сведе до това той да бъде просто „гласът на страните“(92).

149. В настоящия случай едно от оплакванията на Alrosa в първоинстанционното производство е нарушаването на неговото право на изслушване. Следователно, за разлика от схващането на Комисията, Общият съд е установил нарушаването на това право не служебно, а по искане на жалбоподателя. Фактът, че при произнасянето по посоченото оплакване Общият съд се основава на доводи, които са различни от изложените от Alrosa, сам по себе си не означава, че той се е отклонил от предмета на спора в първоинстанционното производство и следователно се е произнесъл ultra petita(93).

 ii)   Относно правото на справедлив процес

150. Комисията също така се оплаква, че в крайна сметка установеното от Общия съд нарушение на правото на изслушване никога не е било предмет на обсъждане между страните. Според нея това е нарушение на принципа на справедлив процес.

151. С оглед на гарантирането на справедлив процес Общият съд трябва да спазва по-специално правото на защита на страните по спора. Принципът на спазване на правото на защита е основен принцип на общностното право(94). Този принцип би бил нарушен, ако съдебното решение се основава на факти и документи, с които страните, или някоя от тях, не са могли да се запознаят, и следователно да изразят становище по тях(95). С други думи, следователно със спазването на правото на защита се гарантира, че Общият съд няма да постанови неочаквани за тях решения(96).

152. Разбира се, Общият съд може да постанови неочаквано решение не само в случаите, когато се основава на факти или доказателства, неизвестни на страните или на някоя от тях. Неочаквана за страните може да бъде и направена от Общия съд преценка на фактическата обстановка, ако той се основава на факти, които макар да са били известни на страните, като такива изобщо не са били предмет на обсъждане в съдебното производство(97).

153. Такова е положението в настоящия случай с изпращането на някои документи на Alrosa. Безспорно е към кой момент са изпратени тези документи. От преписката по делото обаче е видно, че фактът на късното изпращане на документите, срещу което Общият съд е възразил в настоящия случай(98), не е посочен в писмената фаза на първоинстанционното производство от никоя от страните. Този проблем — съгласно неоспорените от Alrosa твърдения на Комисията — не е обсъждан и в устната фаза на производството. Споменатият проблем не е бил предмет на писмени въпроси на Общия съд, нито Общият съд е счел за необходимо да възобновява устната фаза на производството, за да го обсъжда(99).

154. Впрочем като ответник Комисията не е имала причина сама да дава становище по този проблем за пълнота. Това е така, още повече че проведеното на първа инстанция бързо производство е свързано с особени изисквания за страните както относно обема на техните становища, така и относно процесуалните срокове, които трябва да бъдат спазени(100).

155. При това положение е неочаквано решението на Общия съд да обоснове установеното от него нарушение на правото на изслушване специално с това, че Комисията е изпратила късно документите. Обстоятелството, че преди да постанови решение, Общият съд не е дал възможност на Комисията да изрази отношение по този въпрос, представлява нарушение на правото на защита, и следователно процесуално нарушение.

156. Следователно изведеното от това оплакване на Комисията е обосновано. Тъй като не може да се изключи вероятността, че ако проблемът за късното изпращане беше разгледан в първоинстанционното производство Комисията щеше да представи доводи, които да доведат Общия съд до различен извод, допуснатото от последния процесуално нарушение оправдава отмяната на обжалваното съдебно решение.

 в)     Относно последиците за решението на Комисията от евентуалното нарушение на правото на изслушване (четвърта част от второто основание за обжалване)

157. По-нататък Комисията твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не е доказал какви последици за спорното решение има евентуалното нарушение на правото на изслушване на Alrosa.

158. Съгласно постоянната съдебна практика нарушение на процедурата може да обоснове отмяната на решение на Комисията само когато административната процедура е можело да доведе до различен резултат, ако това нарушение не беше извършено(101). Иначе казано, не може да се изключи вероятността процесуалното нарушение да е повлияло върху съдържанието на решението на Комисията, т.е. че решението е можело да има различно съдържание(102).

159. В настоящия случай Общият съд установява, че е налице нарушение на правото на изслушване, но същевременно изтъква, че „степента, в която тази нередовност е засегнала решението на Комисията, […] не може да бъде ясно установена в конкретния случай“(103).

160. Всъщност тази донякъде подвеждаща формулировка — поне на пръв поглед — поражда съмнението, че Общият съд е отменил спорното решение поради процесуално нарушение, без преди това да е проверил достатъчно задълбочено дали това процесуално нарушение изобщо е можело да повлияе върху съдържанието на решението.

161. При по-внимателно разглеждане на тази формулировка обаче става ясно, че тя отразява убеждението на Общия съд, че установеното от него нарушение на правото на изслушване е можело да повлияе върху резултата от административното производство. Според Общия съд с точност не може да бъде определен само конкретният обхват на последиците.

162. Така независимо от избраната от Общия съд подвеждаща формулировка той е спазил правните изисквания, които уреждат отмяната на решенията поради процесуално нарушение. Всъщност тази отмяна не зависи от конкретната степен, до която процесуалното нарушение е повлияло върху решението.

163. Когато установеното от Общия съд процесуално нарушение се състои в нарушение на правото на изслушване, несъмнено е трудно да се определи до каква степен това е повлияло върху съдържанието на решението на Комисията. Не може напълно да се изключи вероятността да бъде прието идентично решение, дори ако страните са надлежно изслушани.

164. Целта на изслушването е на страните да се даде възможност да изразят становище и така те да повлияят върху съдържанието на процеса на вземане на решение от Комисията. Ето защо възможността нарушение на правото на изслушване да е повлияло върху съдържанието на решението сама по себе си обосновава отмяната на последното.

165. Следователно четвъртата част от второто основание за обжалване е необоснована.

 г)     Относно обхвата на правото на Alrosa на изслушване (трета част от второто основание за обжалване)

166. На последно място, Комисията твърди, че в настоящия случай Общият съд не е спазил обхвата на правото на Alrosa на изслушване.

 i)     Предварителна бележка

167. Съгласно член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз(104) всяко лице има правото да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него. Това основно право трябва да се зачита при тълкуването и прилагането на Регламент № 1/2003(105).

168. Същевременно с това правото на изслушване е част от правото на защита, чието спазване е основен принцип на общностното право във всички производства, които могат да доведат до приемането на мярка с неблагоприятни последици за съответния правен субект(106).

169. Що се отнася до производствата, свързани с картели, правото на изслушване впрочем е конкретизирано в член 27 от Регламент № 1/2003, както и в членове 10 и 15 от Регламент за прилагане № 773/2004.

 ii)   Относно оплакването на Комисията

170. Комисията по същество твърди, че Общият съд неправилно третира Alrosa като „засегната страна“.

171. Общият съд всъщност изтъква, че в производството по член 82 ЕО само De Beers може да бъде „съответно предприятие“, но Alrosa все пак не е просто „трета заинтересована страна“(107). Като обосновка Общият съд препраща към начина, по който Комисията е провела двете производства във връзка със споразумението между De Beers и Alrosa(108). Той също така подчертава с примери, че двете паралелни производства по членове 81 ЕО и 82 ЕО „фактически винаги са били разглеждани както от Комисията, така и от жалбоподателя и De Beers като едно-единствено производство“(109). От това Общият съд прави извод, че на Alrosa е трябвало да бъдат признати „за производството като цяло, […] правата, предоставени на „съответно предприятие“ по смисъла на Регламент № 1/2003“, макар stricto sensu Alrosa да не е било такова в производството във връзка с член 82 ЕО(110).

172. Това становище е неубедително.

173. Когато общностният законодател определя правото на изслушване в член 27 от Регламент № 1/2003, както и в членове 10 и 15 от Регламент за прилагане № 773/2004, той съзнателно разграничава различните лица, които могат да участват под една или друга форма в производствата, свързани с картели. Правата на страните в административните производства (наречени също „съответните предприятия“) имат по-широк обхват от правата на третите страни, които имат интерес от изхода на производството, но сами не са адресати на решението, което ще приеме Комисията.

174. В настоящия случай Комисията безспорно е провела две паралелни административни производства, едното от които е основано на член 81 ЕО, а другото — на член 82 ЕО. В първото производство като страна по нотифицираното споразумение Alrosa има, подобно на De Beers, статут на съответно предприятие. От друга страна, във второто производство такъв статут има само De Beers като предполагаемо предприятие с господстващо положение, но не и Alrosa.

175. Следователно в производството по член 82 ЕО, приключено със спорното решение, Arosa е имало по-ограничените права на заинтересовано трето лице.

176. Предоставените на съответните предприятия права е трябвало да се признаят на Alrosa „за производството като цяло“, по израза на Общия съд, само ако се окаже, че в настоящия случай Комисията е направила произволно, т.е. без обективна причина, едно и също фактическо положение предмет на две отделни производства(111).

177. В настоящия случай обаче Общият съд не е установил, че Комисията е злоупотребила по подобен начин с правомощията си, и впрочем не е имал никаква причина да направи такава констатация. Напротив, обективно обосновано е било да се проведат две отделни административни производства поради различното им материалноправно основание — член 81 ЕО (член 53 ЕИП), от една страна, и член 82 ЕО (член 54 ЕИП), от друга. Що се отнася до член 82 ЕО (член 54 ЕИП), само De Beers, като предполагаемо предприятие с господстващо положение, може да е адресат на изложението на възраженията и на решението на Комисията, с което е приключено производството.

178. Следователно Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки че по отношение на производството по член 82 ЕО Alrosa трябва да се приравни на съответно предприятие.

179. Alrosa възразява, че практическите последици от спорното решение правят последното равнозначно на решение за забрана съгласно член 7 от Регламент № 1/2003. За Alrosa станало невъзможно да търгува за в бъдеще с De Beers.

180. Следва да се отбележи, че разпоредителната част на спорното решение е адресирана единствено до De Beers и превръща в задължителен доброволния му отказ да купува от Alrosa. Посочените от Alrosa последици за бъдещите търговски отношения произтичат най-много косвено от спорното решение. Такива непреки последици от решенията във връзка с ангажименти обаче са характерни за положението не на съответните предприятия (страни), а за това на третите заинтересовани страни.

181. За разлика от поддържаното от Alrosa, това предприятие не може да се разглежда като съответно предприятие и с оглед на член 82 ЕО, тъй като Комисията по-рано е отхвърлила съвместните ангажименти на De Beers и Alrosa. Съвместните ангажименти по-конкретно са отхвърлени не в производството по член 82 ЕО, което е релевантно в този случай, а в паралелното производство по член 81 ЕО. Следователно отхвърлянето на съвместните ангажименти не е предмет на спорното решение в производството по член 82 ЕО, а по-скоро съвместните ангажименти са били просто обстоятелство, което Комисията трябва да вземе предвид, когато извършва контрол за пропорционалност по отношение на интересите на Alrosa като трета заинтересована страна.

182. Ето защо Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приравнявайки Alrosa на съответно предприятие. Тази грешка при прилагане на правото се отразява и в по-нататъшните разсъждения на Общия съд в обжалваното съдебно решение, чак до отмяната на спорното решение(112). На тази грешка в частност се основава виждането на Общия съд, че Комисията е трябвало да предостави на Alrosa достъп до преписката(113). Право на достъп до преписката имат само страните в административното производство (член 27, параграф 2, второ изречение от Регламент № 1/2003), като това право може да се упражнява едва след като е връчено изложението на възраженията (член 15, параграф 1, второ изречение от Регламент № 773/2004). Тъй като Alrosa е било страна не в административното производство по член 82 ЕО, което е релевантно в този случай, а страна само в паралелно провежданото административно производство по член 81 ЕО, то не е имало право на достъп до преписката, преди да бъде постановено спорното решение.

183. При това положение третата част от второто основание за обжалване е обоснована и оправдава цялостната отмяна на обжалваното съдебно решение.

 В –       Междинен извод

184. Въпреки че някои от оплакванията на Комисията са необосновани, като цяло трябва да се приеме, че жалбата ѝ е основателна и че обжалваното съдебно решение трябва да бъде отменено.

VI – Преценка на жалбата, подадена от Alrosa на първа инстанция

185. Съгласно член 61, параграф 1 от Статута на Съда Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.

186. Такъв е настоящият случай. Всички въпроси от фактически и правен характер, които имат значение за решението относно жалбата на Alrosa, вече са обсъдени пред Общия съд, а страните са имали възможност да изложат доводите си. Следователно не е необходимо делото да бъде връщано на Общия съд за ново разглеждане, а по-скоро Съдът може сам да се произнесе по жалбата на Alrosa за отмяна на спорното решение.

 А –       Процесуалната законосъобразност на спорното решение (първо правно основание)

187. С първото правно основание в жалбата на първа инстанция Alrosa твърди, че е нарушено правото му на изслушване.

1.      Правото на Alrosa на изслушване

188. В писмената си защита, изложена на първа инстанция, Комисията изглежда се съмнява дали в настоящия случай Alrosa изобщо има право на изслушване.

189. За подобно виждане няма никакво правно основание.

190. Както бе споменато(114), действително Alrosa не е било страна („съответно предприятие“) в производството по член 82 ЕО, което е релевантно в този случай. Несъмнено обаче Alrosa е имало оправдан интерес от изхода на производството. Този интерес произтича от факта, че Alrosa е дружеството, прието за съдоговорител на предприятието, за което се твърди, че има господстващо положение. Комисията трябва да изслуша такъв съдоговорител, ако същият направи подобно искане, преди тя да вземе свързано с ангажименти решение, с което се превръща в задължително прекратяването на доставките между предприятието с господстващо положение и неговия съдоговорител.

191. С оглед на настоящия спор все пак не е необходимо да се дава отговор на въпроса дали Alrosa е трябвало да бъде изслушано като трета заинтересована страна по смисъла на член 27, параграф 3, второ изречение от Регламент № 1/2003(115). Това е така, тъй като съгласно съдебната практика правото на изслушване, което е основно право, трябва да бъде гарантирано и тогава, когато съответното производство не е уредено(116). Доколкото решението във връзка с ангажименти представлява индивидуална мярка с неблагоприятни последици за Alrosa, последното е трябвало във всички случаи да бъде изслушано, ако направи такова искане. Това се подкрепя и от виждането на законодателя, изразено в член 27, параграф 4 от Регламент № 1/2003.

192. Също така обаче е установено, че като трета заинтересована страна Alrosa е имало по-ограничени права от „съответно предприятие“ или страна по смисъла на член 9, параграф 1 и на член 27, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1/2003. В частност Alrosa е нямало както право да иска да му се изпрати изложение на възраженията или документ със сходен характер, така и право на достъп до преписката (срв. член 27, параграф 2 от Регламент № 1/2003, както и член 10, параграфи 1 и 2, и член 15, параграф 1 от Регламент № 773/2004).

2.      Предмет на правото на Alrosa на изслушване

193. Страните спорят преди всичко относно предмета на правото на Alrosa да бъде изслушано.

194. Alrosa иска да бъдат изяснени причините, поради които са отхвърлени ангажиментите, предложени от него съвместно с De Beers, и желае да вземе отношение във връзка с това.

195. Съвместните ангажименти на De Beers и Alrosa обаче са предложени не в производството по член 82 ЕО, а в паралелно провежданото производство по член 81 ЕО. Следователно те не са нито предмет на спорното решение, нито са отхвърлени в него, а просто са обсъдени от Комисията при преценката на случая от гледна точка на правото на конкуренция. Предмет на спорното решение все пак са само едностранните ангажименти на De Beers, които Комисията превръща в задължителни.

196. Ето защо Alrosa е следвало да бъде изслушано единствено относно едностранните ангажименти на De Beers, както и относно намерението на Комисията да ги превърне в задължителни. В крайна сметка именно от тези едностранни ангажименти възниква твърдяната вреда за Alrosa: прекратяването на продажбите на De Beers на необработени диаманти.

197. Всичко това все пак изобщо не означава, че съвместните ангажименти на De Beers и Alrosa не са могли да имат значение при изслушването на Alrosa, преди да бъде прието спорното решение.

198. За да се даде възможност на третите заинтересовани страни като Alrosa да вземат надлежно становище, Комисията трябва да ги уведоми поне в общи линии за съдържанието на решението, което тя възнамерява да приеме. Това включва не само информация за съдържанието по същество на ангажиментите, които трябва да бъдат превърнати в задължителни, но и данни за основните причини, накарали Комисията да приеме тези ангажименти.

199. Следователно в настоящия случай Комисията е трябвало както да уведоми Alrosa за съдържанието по същество на едностранните ангажименти на De Beers, което се изразява в постепенно намаляване на покупките на необработени диаманти от Alrosa и пълно прекратяване на тези покупки от 2009 г., така и да изясни на Alrosa основните причини, поради които тя възнамерява да превърне в задължителни тези едностранни ангажименти.

200. Очевидно е, че по този повод Комисията е трябвало също така да изясни, че представените ѝ по-рано съвместни ангажименти на De Beers и Alrosa не са достатъчни, за да решат установените от нея проблеми, свързани с конкуренцията. Само по този начин Alrosa е щяло да има възможност да изрази надлежно становище относно пропорционалността на решението, което Комисията възнамерява да вземе спрямо неговите търговски интереси. От тази гледна точка Alrosa има право, когато твърди, че спорното решение е тясно свързано с предходното отхвърляне на съвместните ангажименти от Комисията.

201. С оглед на това положение по-нататък трябва да се провери дали Комисията е спазила правото на Alrosa да бъде изслушано.

3.      Липса на нарушение на правото на Alrosa на изслушване

202. Alrosa поддържа, че Комисията не го е уведомила за променената си преценка на фактите, на която тя в крайна сметка се основава в спорното решение, когато отхвърля съвместните ангажименти и приема едностранните ангажименти на De Beers. Освен това Alrosa не е имало никаква възможност да вземе надлежно становище във връзка със споменатата променена преценка на Комисията относно фактите.

203. Както е видно обаче от фактическите констатации на Общия съд(117), на среща на 27 октомври 2005 г. Комисията уведомява Alrosa и De Beers за резултатите от нейното пазарно проучване. С оглед на тези резултати тя същевременно приканва двете предприятия да ѝ представят преди края на ноември 2005 г. нови съвместни ангажименти, с които търговските отношения помежду им да бъдат напълно прекратени от 2009 г.

204. Така Alrosa е уведомено, че Комисията повече не счита съвместните ангажименти на De Beers и Alrosa за достатъчни, за да се решат установените от нея проблеми, свързани с конкуренцията. Освен това от тази среща на Alrosa е станало ясно, че за Комисията продължаването на търговските отношения между Alrosa и De Beers, както е предвидено с нотифицираното споразумение и също със съвместните ангажименти (вече) не е приемливо, и че Комисията е готова да приеме единствено ангажименти, които водят до пълно прекратяване на търговските отношения между двете предприятия.

205. Ако се има предвид фактът, че като страна в паралелно провежданото производство по член 81 ЕО Alrosa познава много добре пазарните условия и контекста на производството, дори подобни обяснения в устна форма от страна на Комисията могат да са достатъчни, за да се позволи на Alrosa да вземе надлежно становище относно, от една страна, търговските му интереси, и от друга — липсващата според него пропорционалност на пълното прекратяване на търговските му отношения с De Beers. Като трета заинтересована страна Alrosa във всеки случай няма право да получава писмена информация, още по-малко за писмен документ, който има обхват, сравним с този на изложението на възраженията.

206. Следователно от срещата на 27 октомври 2005 г. нататък Alrosa е имало възможността реално да изрази гледната си точка относно пълното прекратяване на търговските отношения с De Beers.

207. Alrosa впрочем е използвало тази възможност. От преписката по делото е видно, че с писмо от 6 декември 2005 г. предприятието е изразило становище пред съответния член на Комисията, компетентен по въпросите на конкуренцията(118). Освен това с писмо от 6 февруари 2006 г. Alrosa представя коментари относно едностранните ангажименти на De Beers и относно съображенията на третите страни във връзка с пазарното проучване(119).

208. Като трета заинтересована страна Alrosa не е могло да иска друга възможност да изрази гледната си точка.

209. Следователно оплакването на Alrosa, че правото му на изслушване е нарушено, трябва да се отхвърли като необосновано.

210. Само за пълнота е необходимо да се отбележи, че правото на изслушване на третите заинтересовани страни не включва каквото и да било право да се представят нови ангажименти на Комисията, преди тя да приеме решение. Само съответните предприятия по смисъла на член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003 могат надлежно да представят ангажименти(120). Ето защо от факта, че за Alrosa — например поради времеви причини — е било невъзможно „да предложи нови съвместни ангажименти с De Beers“(121), не следва, че е налице нарушение на правото на изслушване. Именно това е погрешно разбрано от Общия съд в точка 201 от обжалваното съдебно решение, както и от Alrosa, чието виждане по този въпрос съвпада с това на Общия съд.

 Б –       Материалната законосъобразност на спорното решение (второ и трето правно основание)

211. Материалната законосъобразност на спорното решение е предмет на две други правни основания, с които Alrosa твърди в първоинстанционното производство, че са нарушени член 82 ЕО, член 9 от Регламент № 1/2003, както и принципите на свобода на договаряне и на пропорционалност.

 1. Относно нарушението на член 9 от Регламент № 1/2003 (второ правно основание)

212. С второто си правно основание, изложено на първа инстанция, Alrosa поддържа, че член 9 от Регламент № 1/2003 не е достатъчна нормативна основа за спорното решение. В това отношение Alrosa тълкува стеснително споменатата разпоредба. От една страна, според Alrosa Комисията можела да приеме единствено съвместните ангажименти на De Beers и Alrosa. От друга страна, решението във връзка с ангажименти трябвало да има ограничено във времето действие.

213. Не може да се приеме нито единият, нито другият довод.

 а)     Относно правото да се предлага поемане на ангажименти съгласно член 9 от Регламент № 1/2003

214. Само „съответните предприятия“ могат да предлагат поемане на ангажименти по смисъла на член 9 от Регламент № 1/2003. Както вече бе споменато(122), такива са единствено страните в съответното производство, свързано с картел. Следователно в производство по член 82 ЕО като настоящото за съответно предприятие може да се приеме само предприятието, за което се твърди, че има господстващо положение(123). Единствено това предприятие може да предложи надлежно от правна гледна точка поемане на ангажименти.

215. Ето защо в рамките на производството по член 82 ЕО Комисията е можела да приеме едностранните ангажименти на De Beers, предприятието, за което се твърди, че има господстващо положение, и да ги превърне в задължителни съгласно член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003(124). Тя изобщо не е била длъжна да се ограничи да приеме съвместните ангажименти на De Beers и Alrosa. Напротив, предложението за поемане на съвместните ангажименти е можело да се направи само в рамките на паралелно провежданото производство по член 81 ЕО.

216. Действително възможно е било в рамките на паралелно провежданото производство по член 81 ЕО Комисията да продължи да полага усилия, за да намери заедно с двете предприятия, De Beers и Alrosa, решение на установените от нея проблеми, свързани с конкуренцията. В крайна сметка обаче въпросът дали в рамките на производството по член 82 ЕО е трябвало да се предпочете този вариант или вариантът с едностранните ангажименти не е правен въпрос, а въпрос на целесъобразност, която не подлежи на преценка от общностния съд.

 б)     Относно ограничаването на срока на действие на решение във връзка с ангажименти

217. Що се отнася до срока на действие на приетото от Комисията решение във връзка с ангажименти, член 9, параграф 1 от Регламент № 1/2003 не ѝ налага да предвиди такъв срок. За разлика от предложението на Комисията за Регламент № 1/2003(125), член 9, параграф 1 в частност не предвижда, че решението задължително трябва да има ограничено във времето действие(126).

218. Няма смисъл да се ограничава срокът на действие на решението във връзка с ангажименти, ако липсва основание да се очаква, че предприятие като De Beers ще загуби господстващото си положение в кратко- или средносрочна перспектива.

219. Съответните предприятия и третите страни обаче не са оставени без защита дори в случаите на решения във връзка с ангажименти, които нямат ограничен във времето срок на действие. Съгласно член 9, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 производството може да бъде възобновено, когато е настъпила съществена промяна в което и да е от обстоятелствата. Подобна съществена промяна например е налице, ако пазарните условия с времето са се изменили дотолкова, че предприятието, което по-рано е имало господстващо положение, е загубило водещата си роля на пазара.

220. Принципът на добра администрация(127) задължава Комисията да разгледа незабавно всички убедителни данни за съществена промяна на обстоятелствата и да реши дали да възобнови производството.

 в)     Междинен извод

221. Тъй като поддържаното от Alrosa стеснително тълкуване на член 9 от Регламент № 1/2003 не може да бъде прието, второто правно основание, изложено на първа инстанция, е необосновано.

 2. Относно нарушението на член 82 ЕО, на член 9 от Регламент № 1/2003 и на принципите на свобода на договаряне и на пропорционалност (трето правно основание)

222. С третото си правно основание, изложено на първа инстанция, Alrosa твърди, че „пълната и потенциално неограничена във времето забрана за De Beers да придобива пряко или косвено от Alrosa необработени диаманти“, която е в основата на спорното решение, нарушава член 82 ЕО и член 9 от Регламент № 1/2003 във връзка с основните принципи на свобода на договаряне и на пропорционалност.

223. Това правно основание следва да се прецени, от една страна, от гледна точка на свободата на договаряне, а от друга — от гледна точка на пропорционалността.

 а)     Относно свободата на договаряне (първа част от третото правно основание)

224. Alrosa поддържа, че спорното решение не може да се основава на член 82 ЕО и на член 9 от Регламент № 1/2003, тъй като нарушава принципа на свобода на договаряне. Комисията de facto разпоредила бойкот на Alrosa.

225. Свободата на договаряне е сред основните принципи на общностното право. Тя е следствие от свободата на действие на лицата. Тя е неразривно свързана и със свободата на стопанска инициатива(128)(129). В общност, в която трябва да се спазва принципът на отворена пазарна икономика със свободна конкуренция(130), свободата на договаряне трябва задължително да бъде гарантирана. Съдът също е признал в своята практика, че икономическите оператори имат свобода на договаряне(131).

226. Когато Комисията приема решения в областта на конкуренцията, тя трябва да отчита принципа на свобода на договаряне, респ. на свободна стопанска инициатива(132).

227. Свободата на договаряне обаче включва не само свободата да се сключват договори (положителна свобода на договаряне), но и свободата да не се сключват договори (отрицателна свобода на договаряне).

228. Със своите едностранни ангажименти към Комисията De Beers упражнява отрицателната си свобода на договаряне. Предприятието доброволно се отказва в бъдеще да сключва договори с Alrosa.

229. Доброволният характер на този отказ не се накърнява и от факта, че De Beers предлага да поеме ангажименти в хода на производство, свързано с картел, за да не бъде прието решение за забрана, съдържащо констатация за неговото господстващо положение. Само по себе си започването или продължаването от Комисията на производство, свързано с картел, чак до приемането на решение за забрана и евентуална глоба, не е неправомерно, а напълно законно средство, с което Комисията преследва оправданата цел реално да защити конкуренцията от нарушения(133).

230. Вярно е, че така Alrosa губи за в бъдеще своя желан търговски партньор. Това обаче е част от рисковете, които Alrosa трябва да носи като всеки друг икономически оператор в отворена пазарна икономика. Тази загуба не води до накърняване на свободата на договаряне, която има Alrosa(134).

231. Комисията също така не е нарушила принципа на свобода на договаряне, като превръща в задължителни едностранните ангажименти, и следователно отказа на De Beers от бъдещи търговски отношения с Alrosa. Напротив, със спорното решение тя просто очертава границите на свободата на договаряне, които произтичат за всички икономически оператори от непосредствено приложимите разпоредби в областта на конкуренцията на Договора за ЕО и на Споразумението за ЕИП. Всъщност в обхвата на (положителната) свобода на предприятията на договаряне не попада нито сключването на договор с антиконкурентна цел или антиконкурентен резултат по смисъла на член 81 ЕО (член 53 ЕИП), нито злоупотребата от предприятие с господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО (член 54 ЕИП) посредством договор.

232. Alrosa възразява, че с решението си Комисията в действителност се противопоставила не на поведение, представляващо злоупотреба, а на очевидно законно поведение. Самата покупка или продажба на продукт, дори от предприятие с господстващо положение, като такава не можела да представлява злоупотреба, освен ако сделката е сключена при несправедливи условия. В подкрепа на своята теза Alrosa цитира съдебната практика, и по-конкретно Решение по дело Langnese-Iglo/Комисия(135), съгласно което сключването на договори за изключително снабдяване не може да се забрани по общ начин и за неопределено време.

233. Тези доводи обаче са неубедителни. Alrosa пропуска факта, че De Beers е не само купувач на пазара на необработени диаманти, а и най-големият производител на този пазар. Следователно отношението между Alrosa и De Beers по извършване на доставка, предвидено с нотифицираното споразумение, би имало не вертикален, а хоризонтален характер, т.е. споразумение между конкуренти. Това е съществена разлика в сравнение със случая на Langnese-Iglo, който се отнася до вертикални споразумения за изключително снабдяване(136).

234. Както вече бе посочено по-горе, поначало не отговаря на нормалното конкурентно поведение положение, при което дадено предприятие редовно изкупува продукцията на най-големия си конкурент — или поне значителна част от нея — в частност когато то има господстващо положение(137). Това признава и Alrosa в отговор на въпрос по време на заседанието пред Съда.

235. В допълнение ролята на „маркет-мейкър“, която De Beers е имало по-рано, както и стремежът му да контролира производството на пазара на диаманти, също имат значение в настоящия случай(138). С оглед на тези обстоятелства изобщо не е нелогично Комисията да приеме, че продължаването на доставките между Alrosa и De Beers би могло да доведе до злоупотреба с господстващо положение от страна на De Beers. За да избегне тази опасност за конкуренцията, Комисията е имала основание да превърне в задължителни едностранните ангажименти на De Beers, с които се предвижда пълното прекратяване на въпросните доставки.

236. Освен това Alrosa твърди, че с решението му се отказва достъпът до най-големия купувач на пазара. Според Alrosa Комисията трябвало да допусне поне продажби ad hoc на De Beers, например чрез търг с продажба на предложилия най-висока цена. По-горе вече изясних, че не може да бъде приет нито един от тези доводи(139).

237. На следващо място Alrosa изразява опасение, че без купувач като De Beers то повече няма сигурност, че ще може да продава своите необработени диаманти на икономически атрактивни цени. Останалите купувачи щели да придобият по-силна позиция при преговорите, в резултат на което Alrosa щяло да получи по-ниски цени, а това да доведе до нарушаване на конкуренцията в негов ущърб.

238. В условията на отворена пазарна икономика обаче всеки икономически оператор трябва сам да носи риска за продажбите на своите продукти. Ако желанието бе да се допусне определено предприятие да продължи да се ползва от извършването на доставки, които са оспорими от гледна точка на член 82 ЕО, в крайна сметка това би защитило конкурентите от конкуренцията и би дало предимство на интересите на съответните предприятия в ущърб на обществения интерес от ненарушена конкуренция (член 3, параграф 1, буква ж) ЕО). Целта на европейското право в областта на конкуренцията обаче трябва да е защитата на конкуренцията, а не на конкурентите, тъй като от това косвено печелят и потребителите, и обществото(140).

239. Обстоятелството, че Alrosa понастоящем трябва да води по-интензивни преговори за цените с останалите купувачи на пазара на необработени диаманти в сравнение с преди, е израз не на по-слаба, а напротив — на по-силна конкуренция. Нещо повече, както твърди Комисията, без да е опровергана по този въпрос, пазарът се характеризира с наличието на голям брой сравнително малки купувачи, чиято сила при преговорите не трябва да бъде надценявана.

240. На последно място, Alrosa твърди, че спорното решение ще има вредоносни последици за конкуренцията, тъй като с него се създава значителна опасност от намаляване на производството, ако Alrosa вече не може да намери купувачи на необработените си диаманти. Както обаче Комисията основателно възразява, подобно развитие не е вероятно, ако се приеме, че търсенето на диаманти на пазарите надолу по веригата се запази трайно. Самото дружество Alrosa не е изложило доводи, че на споменатите пазари надолу по веригата би се стигнало до спад на търсенето.

241. Като цяло трябва да се направи извод, че спорното решение не нарушава принципа на свобода на договаряне. Следователно първата част от третото правно основание, изложено на първа инстанция, е необоснована.

 б)     Относно пропорционалността (втора част от третото правно основание)

242. Според Alrosa спорното решение не може да се основава на член 82 ЕО и на член 9 от Регламент № 1/2003, тъй като нарушава принципа на пропорционалност.

243. Alrosa по същество твърди, че пълната забрана на De Beers да придобива необработени диаманти от Alrosa не е необходима по две причини: първо, с нотифицираното споразумение за De Beers във всеки случай се запазват не повече от 50 % от произведените от Alrosa диаманти; второ, с предложените от De Beers и Alrosa съвместни ангажименти Комисията имала алтернативно решение, което е ограничително в по-малка степен от пълната забрана за продажба.

244. Тези доводи не могат да оправдаят отмяната на спорното решение.

245. Най-напред трябва да се напомни, че проверката дали определени ангажименти са подходящи и необходими с оглед на решение съгласно член 9 от Регламент № 1/2003 налага Комисията да направи оценка на сложни икономически обстоятелства, като тя има свобода на преценка в това отношение(141).

246. В рамките на тази свобода на преценка Комисията е трябвало да реши в настоящия случай, първо, дали нотифицираното споразумение поражда рискове за конкуренцията, и второ, дали съвместните ангажименти на De Beers и Alrosa могат да бъдат отчетени като по-необременителна мярка от едностранните ангажименти на De Beers.

247. Както вече бе споменато(142), общностният съд е компетентен да проверява от материална гледна точка дали при подобно решение на Комисията фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката. Така той трябва по-специално да провери не само дали посочените доказателства точно установяват фактите, дали са достоверни и съгласувани, но и дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, както и това дали са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения.

248. В настоящия случай е спорно единствено дали установените от Комисията факти могат да подкрепят направените от нея изводи, а именно, от една страна, че нотифицираното споразумение поражда рискове за конкуренцията от гледна точка на член 82 ЕО, и от друга, че съвместните ангажименти на De Beers и Alrosa не са подходяща алтернатива за превърнатите в задължителни едностранни ангажименти.

 i)     Относно наличието на проблем за конкуренцията

249. Що се отнася до наличието на проблем за конкуренцията, Alrosa лаконично твърди, че за отношенията по извършване на изключително снабдяване на предприятия с господстващо положение в обем, сходен с този на нотифицираното споразумение (около 50 % от общата продукция на Alrosa), по-рано не се е смятало, че могат да породят рискове за конкуренцията.

250. В настоящия случай не е необходимо да се проверява дали е правилно това твърдение на Alrosa, което не е подкрепено с допълнителни факти. Всъщност настоящият случай все пак се характеризира с редица особености.

251. Първо, около 50 % от годишната продукция на диаманти на Alrosa, които е трябвало да бъдат предмет на нотифицираното споразумение с De Beers, представляват цялата му продукция, предназначена за износ към съответния момент(143). Второ, De Beers не е кой да е купувач на продуктите на Alrosa, а е водещият световен производител на необработени диаманти, т.е. конкурент на Alrosa, който освен това според предварителната преценка на Комисията има господстващо положение(144). Трето, Комисията открива индиции, че нотифицираното споразумение би дало възможност на De Beers да контролира производството на пазара на диаманти като „маркет-мейкър“(145).

252. При това положение не може да се възрази срещу извода на Комисията, че нотифицираното споразумение поражда сериозни съмнения за неговата съвместимост с член 82 ЕО. Комисията е имала основание да приеме, че това споразумение би довело до злоупотреба от De Beers с господстващото му положение.

 ii)   Относно пригодността и необходимостта от едностранните ангажименти на De Beers

253. Що се отнася до пригодността и необходимостта от едностранните ангажименти на De Beers, които са превърнати в задължителни и предвиждат пълното прекратяване на търговските отношения с Alrosa, трябва да се посочи следното.

254. Вярно е, че на Комисията са били представени съвместните ангажименти на De Beers и Alrosa, за които се е твърдяло, че са по-необременителна мярка. Ето защо тя е била длъжна да провери дали тези съвместни ангажименти са също толкова пригодни като едностранните ангажименти на De Beers, които имат далеч по-голям обхват, за да се реши установеният от нея проблем, свързан с конкуренцията. За целите на тази проверка Комисията се основава на проучване на пазара, резултатите от което тя документира в спорното решение, макар и в съвсем сбит вид(146).

255. Alrosa действително критикува установените от Комисията резултати от пазарното проучване(147), но не в жалбата си до Общия съд, а в административното производство. Пред общностния съд едва на етапа на обжалване Alrosa за първи път посочва, че становищата на 21 трети страни са ирелевантни(148). Подобно поведение е недопустимо, тъй като предметът на спора в производството по обжалване не може да бъде разширяван с нови правни основания спрямо този на първоинстанционното производство (член 42, параграф 2 във връзка с член 118 от Процедурния правилник на Съда)(149). Ето защо по-нататък ще се основа на констатациите на Комисията за резултатите от пазарното проучване, които Alrosa не е оспорило своевременно пред Общия съд.

256. В становищата на третите страни, дадени в рамките на пазарното проучване, между другото се изразява загриженост, че ако дълготрайното отношение на продажба продължи да съществува, това би позволило на De Beers да попречи на Alrosa да стане независим конкурент(150). Освен това според почти всички трети заинтересовани страни изобщо не трябва да съществува отношение на покупка между De Beers и Alrosa(151).

257. При това положение не може да се възрази срещу извода на Комисията, че съвместните ангажименти на De Beers и Alrosa, чиято цел е била да се допусне възможността за продължаване на ограничени в количествено отношение продажби от Alrosa на De Beers, не са били пригодни, за да се решат установените от Комисията проблеми, свързани с конкуренцията. Във всеки случай не е нелогично да се приеме, че съвместните ангажименти на De Beers и Alrosa не са също толкова пригодни както едностранните ангажименти на De Beers, за да се преодолее загрижеността за конкуренцията от гледна точка на член 82 ЕО.

258. Следователно, за разлика от дело Automec/Комисия(152), на което Alrosa се позовава нееднократно, в настоящия случай не е имало няколко равностойни възможности за решение на установения от Комисията проблем, свързан с конкуренцията. Ето защо Решение по дело Automec/Комисия е ирелевантно за настоящия случай.

259. Следователно като цяло трябва да се направи извод, че дори фактът, че на Комисията са били известни съвместните ангажименти на De Beers и Alrosa, не е могъл да ѝ попречи да превърне в задължителни едностранните ангажименти на De Beers, които имат по-голям обхват.

 iii) Относно пропорционалността в по-тесен смисъл

260. Също така Alrosa твърди, че пълната забрана за продажби на De Beers би накърнила прекомерно неговите интереси. С тази забрана би отпаднала напълно свободата на Alrosa да сключва договори с най-важния си настоящ клиент, при това за потенциално неопределен период.

261. Този довод се припокрива с първата част от второто правно основание, отнасящо се до свободата на договаряне. Той трябва да бъде отхвърлен по съображенията, изложени там(153).

 iv)   Относно твърдяната дискриминация на Alrosa

262. На последно място, според Alrosa спорното решение има произволен характер и дискриминира предприятието спрямо останалите доставчици, които щели да могат занапред да продават необработени диаманти на De Beers, без да е необходимо да се конкурират с Alrosa.

263. Alrosa не е представило никакви доказателства, че други производители действително продават значителни количества на De Beers. Такова обосноваване с доказателства обаче е било необходимо с оглед на факта, че продажбите между конкуренти не могат автоматично да се разглеждат като нормално пазарно поведение(154).

264. Дори обаче да се предположи, че ще се извършват такива продажби, със спорното решение Alrosa няма да бъде дискриминирано спрямо другите производители.

265. Съгласно постоянната съдебна практика принципът на равно третиране или на недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано(155).

266. В настоящия случай Alrosa и останалите производители на необработени диаманти, които извършват дейност на световния пазар, не са непременно в сходно положение. Съгласно констатираното от Общия съд(156) Alrosa е на второ място в търговията с диаманти на световно равнище и желае да сключи дългосрочен договор за доставка с De Beers, който е на първо място. Поради обстоятелството, че De Beers и Alrosa имат важна позиция на пазара, отношението на снабдяване между тези две предприятия трябва да се преценява по различен начин от евентуалното отношение на снабдяване между De Beers и друг, много по-малък производител на необработени диаманти.

267. В допълнение целта на нотифицираното споразумение е била да се продължи съществуващо от десетилетия отношение на изключително снабдяване между Alrosa и De Beers, използвано от De Beers, за да гарантира ролята си на „маркет-мейкър“ и да контролира производството на световния пазар(157). Този исторически контекст също разграничава положението на Alrosa от това на други производители на пазара.

268. Следователно общият принцип на равно третиране и на недопускане на дискриминация не е нарушен. Обратно на твърдението на Alrosa, спорното решение също така няма произволен характер, а се основава на обективни съображения, в частност на резултатите от пазарно проучване, направено от Комисията.

269. Само за пълнота бих искала да добавя, че спорното решение не може да се тълкува като разрешение за De Beers евентуално да закупува необработени диаманти от производители, различни от Alrosa. Напротив, отношенията по снабдяване между De Beers и други производители е нормално да се преценяват с оглед на обстоятелствата в отделния случай съгласно критериите на членове 81 ЕО и 82 ЕО, както и на членове 53 ЕИП и 54 ЕИП.

 v)     Междинен извод

270. Следователно втората част от третото правно основание, изложено на първа инстанция, е необоснована.

 В –       Междинен извод

271. След като нито едно от изложените от Alrosa правни основания на първа инстанция не е уважено, подадената от него жалба за отмяна на спорното решение трябва да бъде отхвърлена.

VII – Съдебни разноски

272. Съгласно член 122, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е основателна и окончателното решение по правния спор се взема от Съда, той се произнася по съдебните разноски.

273. Съгласно член 69, параграф 2 във връзка с член 118 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е поискала Alrosa да се осъди да заплати съдебните разноски, а изложените от Alrosa правни основания са отхвърлени и на двете инстанции, последното трябва да понесе съдебните разноски, направени в двете производства.

VIII – Заключение

274. По изложените съображения предлагам на Съда да постанови следното:

1)      Отменя Решение на Първоинстанционния съд от 11 юли 2007 година по дело T‑170/06, Alrosa/Комисия.

2)      Отхвърля жалбата, с която Alrosa моли Първоинстанционния съд да отмени Решение 2006/520/ЕО на Комисията от 22 февруари 2006 година.

3)      Осъжда Alrosa да заплати съдебните разноски, направени в двете производства.

---

1 – Език на оригиналния текст: немски.

---

2 – Бележката под линия не е от значение за текста на български език.

---

3 – Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

---

4 – Решение 2006/520/ЕО на Комисията от 22 февруари 2006 година относно производство по прилагане на член 82 от Договора за ЕО и член 54 от Споразумението за ЕИП (дело COMP/B-2/38.381 — De Beers) (ОВ L 205, стр. 24), нотифицирано под номер C(2006) 521 и обобщено в ОВ L 205, 2006 г., стр. 24; наричано по-нататък „спорното решение“.

---

5 – Решение на Първоинстанционния съд [понастоящем Общия съд] от 11 юли 2007 година по дело Alrosa/Комисия (T‑170/06, Сборник, стр. II‑2601, поправено с Определение на Общия съд от 27 август 2007 г., наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“ или „първоинстанционното решение“.

---

6 – Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове 81 и 82 от Договора за ЕО (ОВ L 123, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242).

---

7 – Член 45, параграф 2 от Регламент № 1/2003.

---

8 – Правното основание на Регламент № 773/2004 е член 33 от Регламент № 1/2003. Относно влизането в сила вж. член 20 от Регламент № 773/2004.

---

9 – Регламент № 773/2004 е изменен с Регламент (ЕО) № 1792/2006 на Комисията от 23 октомври 2006 година (ОВ L 362 2006, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 80, стр. 3), а след това с Регламент (ЕО) № 622/2008 на Комисията от 30 юни 2008 година (ОВ L 171, 2008 г., стр. 3).

---

10 – Точки 8—26 и 179 от обжалваното съдебно решение.

---

11 – Наричано по-нататък „Alrosa“.

---

12 – Наричано по-нататък също „De Beers“.

---

13 – Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове 85 и 86 от Договора (ОВ 13, 1962 г., стр. 87; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3). Този регламент е заменен с Регламент № 1/2003, считано от 1 май 2004 г.

---

14 – Наричани по-нататък „едностранните ангажименти на Alrosa“.

---

15 – Наричани по-нататък „съвместните ангажименти на Alrosa и De Beers“.

---

16 – ОВ C 136, 2005 г., стр. 32.

---

17 – Наричани по-нататък „едностранните ангажименти на De Beers“.

---

18 – В жалбата си Комисията подчертава, че това е окончателният вариант на ангажиментите, предложени ѝ за първи път в края на ноември 2005 г., респ. началото на декември 2005 г., в които са направени някои редакционни изменения до 26 януари 2006 г.

---

19 – Както следва от точка 185 от обжалваното съдебно решение, в писмо от 22 февруари 2006 г. Комисията уведомява Alrosa, че „отнасящото се до него производство“ е приключено.

---

20 – Срв. точка 30 от обжалваното съдебно решение.

---

21 – Оригиналът на жалбата, който първоначално е изпратен по факс, е подаден в секретариата на Съда на 26 септември 2007 г.

---

22 – Срв. по-конкретно Решения от 11 юли 1989 г. по дело Schräder (265/87, Recueil, стр. 2237, точка 21), от 13 ноември 1990 г. по дело Fedesa и др. (C‑331/88, Recueil, стр. I‑4023, точка 13), от 12 юли 2001 г. по дело Jippes и др. (C‑189/01, Recueil, стр. I‑5689, точка 81), от 9 март 2006 г. по дело Zuid-Hollandse Milieufederatie und Natuur en Milieu (C‑174/05, Recueil, стр. I‑2443, точка 28) и от 24 май 2007 г. по дело Maatschap Schonewille-Prins (C‑45/05, Сборник, стр. I‑3997, точка 45).

---

23 – Срв. например Решения от 6 април 1995 г. по дело RTE и ITP/Комисия (известно като Решение по дело „Magill“, C‑241/91 P и C‑242/91 P, Recueil, стр. I‑743, точка 93) и от 18 декември 2007 г. по дело Cementbouw Handel & Industrie/Комисия (известно като Решение по дело „Cementbouw“, C‑202/06 P, Сборник, стр. I‑12129, точка 52).

---

24 – Вж. в този смисъл също точки 88 и 139 от обжалваното съдебно решение.

---

25 – В този смисъл Решения от 25 януари 2007 г. по дело Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия (C‑403/04 P и C‑405/04 P, Сборник, стр. I‑729, точка 40), от 10 юли 2008 г. по дело Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala (известно като Решение по дело „Impala“, C‑413/06 P, Сборник, стр.І‑4951, точка 117) и от 16 декември 2008 г. по дело Masdar (UK)/Комисия (C‑47/07 P, Сборник, стр I‑9761, точка 77).

---

26 – Срв. съдебната практика, цитирана в бележка под линия 22.

---

27 – Срв. по-конкретно точки 101, 103 и 104, както и точка 140 от обжалваното съдебно решение.

---

28 – Точки 87 и 95 от обжалваното съдебно решение.

---

29 – Становището в точка 87 от обжалваното съдебно решение, че с решението съгласно член 9 от Регламент № 1/2003 се „слага край на производството по установяване и санкциониране на нарушение на правилата за конкуренция“, е най-малкото неясно.

---

30 – Срв. във връзка с това второто изречение от съображение 13 от Регламент № 1/2003.

---

31 – Срв. във връзка с това — що се отнася до производствата за контрол върху сливанията — моето заключение от 26 април 2007 г. по дело Cementbouw (посочено в бележка под линия 23, точка 69).

---

32 – Срв. точка 53 от настоящото заключение.

---

33 – Точка 154 от обжалваното съдебно решение.

---

34 – Срв. по-конкретно точки 101, 140 и 154 от обжалваното съдебно решение.

---

35 – Срв. по-конкретно точка 154 от обжалваното съдебно решение.

---

36 – Решения от 23 април 2002 г. по дело Campogrande/Комисия (C‑62/01 P, Recueil, стр. I‑3793, точка 24), от 22 юни 2006 г. по дело Storck/СХВП (C‑24/05 P, Recueil, стр. I‑5677, точки 34 и 35) и от 15 март 2007 г. по дело British Airways/Комисия (C‑95/04 P, Сборник, стр. I‑2331, точка 137).

---

37 – Постоянна съдебна практика: срв. Решение от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия (C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точка 48), от 6 април 2006 г. по дело General Motors/Комисия (C‑551/03 P, Recueil, стр. I‑3173, точка 51), от 10 май 2007 г. по дело SGL Carbon/Комисия (C‑328/05 P, Сборник, стр. I‑3921, точка 41) и от 2 април 2009 г. по дело Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия (C‑431/07 P, все още непубликувано в Сборника, точка 137).

---

38 – Решения от 15 февруари 2005 г. по дело Комисия/Tetra Laval (C‑12/03 P, Recueil, стр. I‑987, точки 37—49), от 22 ноември 2007 г. по дело Испания/Lenzing (C‑525/04 P, Сборник, стр. I‑9947, точки 56—61) и по дело Impala (цитирано в бележка под линия 25, точки 135—150, по-конкретно точка 143).

---

39 – Основополагащо за свободата на преценка на Комисията в производствата, свързани с въпроси на конкуренцията, е Решение от 11 юли 1985 г. по дело Remia и др./Комисия (42/84, Recueil, стр. 2545, точка 34); срв. също Решение от 17 ноември 1987 г. по дела British American Tobacco и Reynolds Industries/Комисия (142/84 и 156/84, Recueil, стр. 4487, точка 62), както и Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия (посочено в бележка под линия 37, точка 279).

---

40 – Точки 108—110 от обжалваното съдебно решение.

---

41 – Решения на Общия съд от 3 април 2003 г. по дело Royal Philips Electronics/Комисия (T‑119/02, Recueil, стр. II‑1433, точка 78) и от 30 септември 2003 г. по дело ARD/Комисия (T‑158/00, Recueil, стр. II‑3825, точка 328); срв. също моето заключение по дело Cementbouw (посочено в бележка под линия 23, точка 67).

---

42 – Точки 123—125, по-специално точка 125 от обжалваното съдебно решение.

---

43 – Точка 126 от обжалваното съдебно решение.

---

44 – Решение по дело Impala (посочено в бележка под линия 25, точка 144).

---

45 – Решение по дело Комисия/Tetra Laval (цитирано в бележка под линия 38, точка 39) и Решение по дело Impala (цитирано в бележка под линия 25, точки 145). Тази съдебна практика, първоначално развита във връзка с контрола върху сливанията, понастоящем е относима към далеч по-голям брой правни отрасли и може да се приложи винаги когато трябва да се провери дали в решение на Комисията е допусната явна грешка в преценката; срв. Решение по дело Испания/Lenzing (посочено в бележка под линия 38, точка 57) и Решение от 6 ноември 2008 г. по дело Нидерландия/Комисия (C‑405/07 P, Сборник, стр. I‑8301, точка 55), както и Решение на Общия съд от 27 септември 2006 г. по дело Dresdner Bank/Комисия (T‑44/02 OP, T‑54/02 OP, T‑56/02 OP, T‑60/02 OP и T‑61/02 OP, Recueil, стр. II‑3567, точка 67).

---

46 – В този смисъл и точка 131 от обжалваното съдебно решение.

---

47 – Точка 132 от обжалваното съдебно решение.

---

48 – В този смисъл съображения 41 и 42 от спорното решение.

---

49 – Вж. по този въпрос моето заключение по дело Impala (посочено в бележка под линия 25, точка 240).

---

50 – Срв. моето заключение от 10 март 2009 г. по дело S.P.C.M. и др. (C‑558/07, все още непубликувано в Сборника, точка 77), в същия смисъл Решение от 12 март 2002 г. по дело Omega Air и др. (C‑27/00 и C‑122/00, Recueil, стр. I‑2569, точка 72), съгласно което съответната институция не е допуснала явна грешка в преценката, когато при вземането на решение тя е могла „разумно“ да се основава на определени предпоставки; срв. освен това моето заключение от 1 февруари 2007 г. по дело Испания/Lenzing (посочено в бележка под линия 38, точка 71), в което изтъкнах, че даден анализ би бил явно погрешен само ако се окаже, че „изобщо не е обоснован от каквато и да е гледна точка“.

---

51 – Точка 133 от обжалваното съдебно решение.

---

52 – Точка 134 от обжалваното съдебно решение.

---

53 – Точка 153, последно изречение от обжалваното съдебно решение.

---

54 – Точка 153, първо изречение от обжалваното съдебно решение.

---

55 – Срв. точка 57 от настоящото заключение.

---

56 – Точка 134 от обжалваното съдебно решение.

---

57 – Точки 138 и 153 от обжалваното съдебно решение.

---

58 – В този смисъл Решение по дело Impala (посочено в бележка под линия 25, точка 145), съгласно което, след като Комисията има свобода на преценка, Общият съд не може да замести със своята икономическа преценка тази на Комисията.

---

59 – Решения от 15 юни 2000 г. по дело Dorsch Consult/Съвет и Комисия (C‑237/98 P, Recueil, стр. I‑4549, точка 36), от 18 януари 2007 г. по дело PKK и KNK/Съвет (C‑229/05 P, Сборник, стр. I‑439, точка 35) и от 16 юли 2009 г. по дело Комисия/Schneider Electric (C‑440/07 P, все още непубликувано в Сборника, точка 104).

---

60 – Решения по дело PKK и KNK/Съвет (посочено в бележка под линия 59, точка 37), от 18 юли 2007 г. по дело Industrias Químicas del Vallés/Комисия (C‑326/05 P, Сборник, стр. I-6557, точка 60), от 22 ноември 2007 г. по дело Sniace/Комисия (C‑260/05 P, Сборник, стр. I‑10005, точка 37) и от 8 май 2008 г. по дело Eurohypo/СХВП (C‑304/06 P, Сборник, стр. I‑3297, точка 34), както и Определение от 3 юни 2009 г. по дело Zipcar/СХВП (C‑394/08 P, все още непубликувано в Сборника, точка 40).

---

61 – Точки 115 и 150 от обжалваното съдебно решение.

---

62 – В точка 99 от обжалваното съдебно решение Общият съд посочва: „контролът за пропорционалност на дадена мярка е обективен контрол“.

---

63 – Решения от 7 май 1998 г. по дело Somaco/Комисия (C‑401/96 P, Recueil, стр. I‑2587, точка 53), по дело Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия (посочено в бележка под линия 25, точка 77) и от 16 юли 2009 г. по дело Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland/Комисия (C‑385/07 P, все още непубликувано в Сборника, точка 71).

---

64 – Решения от 6 март 2001 г. по дело Connolly/Комисия (C‑274/99 P, Recueil, стр. I‑1611, точка 121), по дело Aalborg Portland и др./Комисия (посочено в бележка под линия 37, точка 372), от 2 април 2009 г. по дело France Télécom/Комисия (C‑202/07 P, все още непубликувано в Сборника, точка 30) и по дело Комисия/Schneider Electric (посочено в бележка под линия 59, точка 135).

---

65 – Решения от 14 май 1998 г. по дело Съвет/de Nil и Impens (C‑259/96 P, Recueil, стр. I‑2915, точки 32 и 33), по дело Aalborg Portland и др./Комисия (посочено в бележка под линия 37, точка 372), по дело France Télécom/Комисия (посочено в бележка под линия 64, точка 29) и по дело Комисия/Schneider Electric (посочено в бележка под линия 59, точка 135).

---

66 – Решение от 7 юни 2007 г. по дело Wunenburger/Комисия (C‑362/05 P, Сборник, стр. I‑4333, точка 80).

---

67 – Във връзка с това известие срв. точка 26 от настоящото заключение.

---

68 – Относно изопачаването на факти срв. съдебната практика, цитирана в бележка под линия 59; относно правната квалификация на факти срв. заключение от 17 септември 1996 г. по дело San Marco/Комисия (C‑19/95 P, Recueil, стр. I‑4435, точка 39), както и Решения по дело Sumitomo Metal Industries и Nippon Steel/Комисия (посочено в бележка под линия 25, точка 39) и по дело Комисия/Schneider Electric (посочено в бележка под линия 59, точка 191).

---

69 – Решение по дело Impala (посочено в бележка под линия 25, по-конкретно точки 64, 65, 73 и 76); в това отношение Съдът не възприе становището, изразено в моето заключение от 13 декември 2007 г. по това дело (срв. по-конкретно точки 171—176).

---

70 – В точка 16 от известието в Официален вестник се посочва следното: „Комисията възнамерява, взависимостот резултатите от проучването на пазара, да приеме решение съгласно член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1/2003…“ (курсивът е мой).

---

71 – Точка 136, второ изречение и точка 192, първо изречение от обжалваното съдебно решение.

---

72 – Става въпрос за точки 132—154 от обжалваното съдебно решение.

---

73 – Срв. с точка 45 от настоящото заключение, както и цитираната в бележка под линия 25 съдебна практика.

---

74 – Срв. във връзка с това фактическите констатации в точки 8 и 9, както и цитата от спорното решение в точка 116 от обжалваното съдебно решение, в което се говори за „търговските отношения между [De Beers] и неговия най-голям конкурент Alrosa“.

---

75 – Точки 138 и 153 от обжалваното съдебно решение.

---

76 – Решения от 14 февруари 1978 г. по дело United Brands и United Brands Continentaal/Комисия (27/76, Recueil, стр. 207, точка 189), от 16 септември 2008 г. по дело Sot. Lélos kai Sia и др. (C‑468/06—C‑478/06, Сборник, стр. I‑7139, точка 50) и от 11 декември 2008 г. по дело Kanal 5 и TV 4 (C‑52/07, Сборник, стр. I‑9275, точка 26).

---

77 – Срв. например точки 58, 63 и 68 от писмената реплика на Комисията в първоинстанционното производство и точка 74 от обжалваното съдебно решение.

---

78 – Точка 153 от обжалваното съдебно решение.

---

79 – Срв. точка 121 от настоящото заключение и съдебната практика, цитирана в бележка под линия 76.

---

80 – Съображения 25, 26, 28 и 30 от спорното решение, както и точки 64 и 65 от писмената реплика на Комисията в първоинстанционното производство; срв. също точка 83 от обжалваното съдебно решение.

---

81 – Решения от 18 март 1993 г. по дело Парламент/Frederiksen (C‑35/92 P, Recueil, стр. I‑991, точка 31), от 8 май 2003 г. по дело T. Port/Комисия (C‑122/01 P, Recueil, стр. I‑4261, точка 17), от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия (C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 148) и от 13 септември 2007 г. по дело Common Market Fertilizers/Комисия (C-443/05 P, Сборник, стр. I‑7209, точка 137).

---

82 – Срв. точки 158 и 204 от обжалваното съдебно решение. На езика на производството е посочено, че това становище се излага „for the sake of completeness“.

---

83 – Става въпрос за съображенията, изложени от трети страни в рамките на проучването на пазара, и за извлечение от едностранните ангажименти на De Beers (срв. точка 29 от настоящото заключение).

---

84 – Решения по дело Aalborg Portland и др./Комисия (посочено в бележка под линия 37, точка 372), по дело Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия (посочено в бележка под линия 37, точка 42) и по дело Комисия/Schneider Electric (посочено в бележка под линия 59, точка 135).

---

85 – Точка 201 от обжалваното съдебно решение (курсивът е мой).

---

86 – Точка 203 от обжалваното съдебно решение.

---

87 – Решение по дело Wunenburger/Комисия (посочено в бележка под линия 66, точка 80).

---

88 – Комисията се позовава на точка 130 от обжалваното съдебно решение.

---

89 – Решения от 14 септември 1999 г. по дело Комисия/AssiDomän Kraft Products и др. (C‑310/97 P, Recueil, стр. I‑5363, точка 52), от 15 февруари 2001 г. по дело Nachi Europe (C‑239/99, Recueil, стр. I‑1197, точка 24) и от 19 януари 2006 г. по дело Comunità montana della Valnerina/Комисия (C‑240/03 P, Recueil, стр. I‑731, точка 43); срв. също Решение от 14 декември 1962 г. по дело Meroni/Върховен орган (46/59 и 47/59, Recueil, стр. 837, 854).

---

90 – Решения по дело Комисия/AssiDomän Kraft Products и др. (посочено в бележка под линия 89, точка 52) и по дело Comunità montana della Valnerina/Комисия (посочено в бележка под линия 89, точка 43).

---

91 – Определения от 27 септември 2004 г. по дело UER/M6 и др. (C‑470/02 P, непубликувано в Recueil, точка 69) и от 13 юни 2006 г. по дело Mancini/Комисия (C‑172/05 P, непубликувано в Recueil, точка 41).

---

92 – Заключение на генералния адвокат Léger от 2 април 1998 г. по дело Парламент/Gutiérrez de Quijano y Lloréns (Решение от 19 ноември 1998 г., C‑252/96 P, Recueil, стр. I‑7421, точка 36).

---

93 – В този смисъл Решение по дело Парламент/Gutiérrez de Quijano y Lloréns (посочено в бележка под линия 92, точка 34) и Определение по дело UER/M6 и др. (посочено в бележка под линия 91, точка 74).

---

94 – Решения от 10 юли 1986 г. по дело Белгия/Комисия (234/84, Recueil, стр. 2263, точка 27), от 24 октомври 1996 г. по дело, Комисия/Lisrestal и др. (C‑32/95 P, Recueil, стр. I‑5373, точка 21), от 8 март 2007 г. по дело Gerlach (C‑44/06, Сборник, стр. I‑2071, точка 38) и от 13 септември 2007 г. по дело Land Oberösterreich и Австрия/Комисия (C‑439/05 P и C‑454/05 P, Сборник, стр. I‑7141, точка 36); специално относно спазването на правото на защита в съдебното производство срв. Решение от 2 октомври 2003 г. по дело Corus UK/Комисия (C‑199/99 P, Recueil, стр. I‑11177, точка 19).

---

95 – Решения от 22 март 1961 г. по дело SNUPAT/Върховен орган (42/59 и 49/59, Recueil, стр. 111, 169), от 10 януари 2002 г. по дело Plant и др./Комисия и South Wales Small Mines (C‑480/99 P, Recueil, стр. I‑265, точка 24) и по дело Corus UK/Комисия (посочено в бележка под линия 94, точка 19).

---

96 – Срв. в този смисъл също моето заключение от 27 септември 2006 г. по дело PKK и KNK/Съвет (посочено в бележка под линия 59, точка 67).

---

97 – От определение по дело UER/M6 и др. (посочено в бележка под линия 91, точка 74) може да се заключи, че първоинстанционното решение не може да се основава на „nouvelle thèse inspirée par le Tribunal“.

---

98 – Срв. във връзка с това точка 201 от обжалваното съдебно решение и точка 140 от настоящото заключение.

---

99 – Член 62 от Процедурния правилник на Общия съд.

---

100 – Срв. във връзка с това член 76а от Процедурния правилник на Общия съд, както и Решение по дело Royal Philips Electronics/Комисия (посочено в бележка под линия 41, точка 205).

---

101 – Решения от 10 юли 1980 г. по дело Distillers Company/Комисия (30/78, Recueil, стр. 2229, точка 26) и от 14 февруари 1990 г. по дело Франция/Комисия (C‑301/87, Recueil, стр. I‑307, точка 31); в същия смисъл Решения по дело Aalborg Portland и др./Комисия (посочено в бележка под линия 37, точка 73) и от 29 юни 2006 г. по дело SGL Carbon/Комисия (C‑308/04 P, Recueil, стр. I‑5977, точки 97 и 98).

---

102 – Решения от 29 октомври 1980 г. по дело van Landewyck и др./Комисия (209/78—215/78 и 218/78, Recueil, стр. 3125, точка 47) и от 23 април 1986 г. по дело Bernardi/Парламент (150/84, Recueil, стр. 1375, точка 28).

---

103 – Точка 203 от обжалваното съдебно решение.

---

104 – Хартата на основните права за първи път тържествено е прогласена на 7 декември 2000 г. в Ница (ОВ C 364, стр. 1), а впоследствие на 12 декември 2007 г. в Страсбург (ОВ C 303, стр. 1).

---

105 – Съображение 37 от Регламент № 1/2003. Въпреки че Хартата на основните права сама по себе си все още не поражда задължителни правни последици, сравними с тези на първичното право, като източник на правото тя изяснява гарантираните от общностното право основни права, особено когато общностен акт изрично препраща към нея; срв. Решение от 27 юни 2006 г. по дело Парламент/Съвет (известно като „Събиране на семейството“, C‑540/03, Recueil, стр. I‑5769, точка 38) и точка 108 от моето заключение от 8 септември 2005 г. по това дело.

---

106 – Срв. във връзка с това съдебната практика, цитирана в бележка под линия 94. Що се отнася по-конкретно до спазването на правото на защита в административните производства, свързани с правото на конкуренция, вж. по-специално Решения от 18 октомври 1989 г. по дело Orkem/Комисия (374/87, Recueil, стр. 3283, точка 32) и от 3 септември 2009 г. по дело Prym и Prym Consumer/Комисия (C‑534/07 P, все още непубликувано в Сборника, точка 26).

---

107 – Точки 176 и 177 от обжалваното съдебно решение.

---

108 – Точка 178 от обжалваното съдебно решение.

---

109 – Точка 186 от обжалваното съдебно решение.

---

110 – Точка 187 от обжалваното съдебно решение.

---

111 – Пак там.

---

112 – Точки 197—203 от обжалваното съдебно решение.

---

113 – Точка 197 от обжалваното съдебно решение.

---

114 – Срв. по-горе точки 174 и 175 от настоящото заключение.

---

115 – Систематичното място на параграф 3 от член 27 на Регламент № 1/2003 след параграф 1 показва, че той трябва да се прилага само относно приемането на решения съгласно членове 7, 8, 23 и член 24, параграф 2 от този регламент.

---

116 – Срв. във връзка с това съдебните решения, посочени в бележка под линия 106.

---

117 – Точка 21 от обжалваното съдебно решение; срв. и точка 27 от настоящото заключение.

---

118 – Това писмо е представено пред Общия съд от самото Alrosa като приложение 14 към първоинстанционната му жалба.

---

119 – Точка 24 от обжалваното съдебно решение; срв. и точка 30 от настоящото заключение.

---

120 – Срв. също така точки 214—216 от настоящото заключение.

---

121 – Точка 201 от обжалваното съдебно решение.

---

122 – Срв. по-горе точки 174 и 175 от настоящото заключение.

---

123 – Господстващо положение могат да имат и няколко предприятия (т.нар. колективно господстващо положение).

---

124 – В този смисъл също точки 89 и 90 от обжалваното съдебно решение.

---

125 – Предложение за Регламент на Съвета относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, и за изменение на Регламенти (ЕИО) № 1017/68, (ЕИО) № 2988/74, (ЕИО) № 4056/86 и (ЕИО) № 3975/87 („Регламент за прилагането на членове 81 и 82 от Договора“), представено от Комисията на 27 септември 2000 г. (COM(2000) 582 окончателен, публикувано в ОВ C 365 E, 2000 г., стр. 284); вж. по-конкретно член 9, параграф 1, второ изречение от това предложение.

---

126 – Срв. също точка 91 от обжалваното съдебно решение.

---

127 – Правото на добра администрация е залегнало в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, към която препраща съображение 37 от Регламент № 1/2003.

---

128 – Член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

---

129 – В своето заключение от 28 май 1998 г. по дело Bronner (Решение от 26 ноември 1998 г., C‑7/97, Recueil, стр. I‑7791, точка 56) генералният адвокат Jacobs изтъква, че „[П]равото на избор на търговски партньор и правото на свободно разпореждане със собственост са общопризнати принципи на правните системи на държавите членки, като в някои случаи тези принципи имат конституционноправен статут. Накърняването на споменатите права трябва да бъде надлежно обосновано“.

---

130 – Член 4, параграф 1 ЕО и член 98 ЕО; във връзка с това срв. също Решение от 9 септември 2003 г. по дело CIF (C‑198/01, Recueil, стр. I‑8055, точка 47).

---

131 – Решение от 28 април 2009 г. по дело Комисия/Италия (C‑518/06, все още непубликувано в Сборника, точка 66); срв. също Решения от 21 януари 1999 г. по дело Bagnasco и др. (C‑215/96 и C‑216/96, Recueil, стр. I‑135, точки 45 и 46) и от 18 юли 2007 г. по дело Société thermale d'Eugénie-les-Bains (C‑277/05, Сборник, стр. I‑6415, точка 21).

---

132 – В този смисъл Решение на Общия съд от 18 септември 1992 г. по дело Automec/Комисия (T‑24/90, Recueil, стр. II‑2223, точки 51—53), а във връзка със свободата на стопанска инициатива — Решение на Общия съд от 26 октомври 2000 г. по дело Bayer/Комисия (T‑41/96, Recueil, стр. II‑3383, точка 180).

---

133 – В същия смисъл моето заключение по дело Cementbouw (посочено в бележка под линия 23, точка 71).

---

134 – В настоящия случай няма причина да се приеме, че съществува каквото и да било задължение за договаряне, съгласно което De Beers трябва да продължи да закупува определени количества необработени диаманти от Alrosa. Само за пълнота бих искала да посоча, че в заседанието пред Съда със страните бе обсъдена т.нар. доктрина „essential facilities“ по отношение на мрежата за разпространение на De Beers. Както обаче призна самото дружество Alrosa, подобна мрежа за разпространение не може да се счита за толкова жизненоважна, че да представлява механизъм от първостепенно значение (essentialfacility), до който De Beers непременно трябва да предостави достъп на останалите пазарни оператори. Дори ако за Alrosa е нерентабилно да създаде своя мрежа за разпространение, според практиката на Съда De Beers не би имало никакво задължение за договаряне (Решение по дело Bronner, посочено в бележка под линия 129, точки 41—46, в частност точка 45; относно доктрината „essential facilities“ срв. също Решение по дело Magill, посочено в бележка под линия 23, точки 49—57, и Решение от 29 април 2004 г. по дело IMS Health, C‑418/01, Recueil, стр. I‑5039).

---

135 – Alrosa по-конкретно се позовава на Решение на Общия съд от 8 юни 1995 г. по дело Langnese-Iglo/Комисия (T‑7/93, Recueil, стр. II‑1533, точки 206 и 207), потвърдено с Решение на Съда от 1 октомври 1998 г. по дело Langnese-Iglo/Комисия (C‑279/95 P, Recueil, стр. I‑5609, точка 74).

---

136 – Решение по дело Langnese-Iglo/Комисия (посочено в бележка под линия 135, точки 4 и 5).

---

137 – Вж. по-горе точки 119—122 от настоящото заключение.

---

138 – Съображения 25, 26, 28 и 30 от спорното решение, както и точки 64 и 65 от писмената защита на Комисията в първоинстанционното производство; срв. също точка 83 от обжалваното съдебно решение.

---

139 – Срв. точки 119—123 и 128—130 от настоящото заключение.

---

140 – Вж. във връзка с това точка 71 от моето заключение от 19 февруари 2009 г. по дело T‑Mobile Netherlands и др. (Решение от 4 юни 2009 г., C‑8/08, все още непубликувано в Сборника).

---

141 – Срв. по-горе точки 70—75 от настоящото заключение.

---

142 – Срв. по-горе точка 77 от настоящото заключение.

---

143 – Точка 13 от обжалваното съдебно решение.

---

144 – Точки 9 и 14 от обжалваното съдебно решение; съображения 23—27 от спорното решение.

---

145 – Съображения 28 и 30 от спорното решение.

---

146 – Съображения 41 и 42 от спорното решение.

---

147 – Срв. съображение 41 от спорното решение.

---

148 – Точки 67 и 77 от писмения отговор и точка 17 от писмената дуплика на Alrosa. Alrosa в частност се оплаква, че повечето отрицателни становища на третите страни се основавали на стандартен модел на отговор и в тях не бил изложен никакъв проблем, свързан с конкуренцията, който да е релевантен за настоящото производство.

---

149 – Решения от 1 юни 1994 г. (C‑136/92 P, Комисия/Brazzelli Lualdi и др., Recueil, стр. I‑1981, точка 59), по дело Storck/СХВП (посочено в бележка под линия 36, точка 45), по дело PKK и KNK/Съвет (посочено в бележка под линия 59, точка 61) и по дело France Télécom/Комисия (посочено в бележка под линия 64, точка 60).

---

150 – Съображение 41, второ тире от спорното решение.

---

151 – Съображение 41, трето тире от спорното решение.

---

152 – Решение по дело Automec/Комисия (посочено в бележка под линия 132, в частност точка 52).

---

153 – Срв. по-горе точки 224—241 от настоящото заключение.

---

154 – Срв. по-горе точки 119—122 и 234 от настоящото заключение.

---

155 – Решения от 10 януари 2006 г. по дело IATA и ELFAA (C‑344/04, Recueil, стр. I‑403, точка 95), от 3 май 2007 г. по дело Advocaten voor de Wereld (C‑303/05, Сборник, стр. I‑3633, точка 56) и от 7 юли 2009 г. по дело S.P.C.M. и др. (посочено в бележка под линия 50, точка 74).

---

156 – Точки 8 и 9 от обжалваното съдебно решение; срв. също точки 14 и 15 от настоящото заключение.

---

157 – Съображения 25, 26, 28 и 30 от спорното решение, както и точки 64 и 65 от писмената защита на Комисията в първоинстанционното производство; срв. също точка 83 от обжалваното съдебно решение.