1.

Въпросите, поставени от Finanzgericht Düsseldorf (Финансов съд, Дюселдорф) (Германия), дават възможност на Съда да поясни отражението на дефектния характер на стоките върху тяхната договорна стойност, а следователно и върху митническата им стойност.

2.

Запитващата юрисдикция се нуждае от отговорите на Съда, за да се произнесе по жалбата на Mitsui & Co. Deutschland GmbH (наричано по-нататък „Mitsui & Co.“), подадена срещу Hauptzollamt Düsseldorf (Главно митническо бюро на Дюселдорф, наричано по-нататък „Hauptzollamt“) по повод решение на последното във връзка с искане на Mitsui & Co. за възстановяване на митнически сборове.

3.

Дейността на Mitsui & Co. се състои в закупуване и внос на превозни средства с марката „Subaru“, за които японският продавач, който същевременно е и техен производител, предоставя тригодишна гаранция. Продавачът производител възстановява на Mitsui & Co. направените от него разходи по силата на тази гаранция, т.е. фактурираните от собствените му купувачи разходи за ремонт. Поради това Mitsui & Co. иска от Hauptzollamt възстановяване на митническите сборове.

4.

Спорното решение на Hauptzollamt се отнася до превозни средства, пуснати в свободно обращение през юли 2000 г. С решение от 27 май 2004 г. Hauptzollamt уважава частично искането на Mitsui & Co. от за възстановяване на митнически сборове за гаранционни услуги. Hauptzollamt взема предвид само корекциите в цените, направени до февруари 2002 г. включително, и отказва да допусне корекциите на цени, извършени между март 2002 г. и юни 2003 г., като се позовава на член 145, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент № 2913/92 на Съвета относно създаване на Митнически кодекс на Общността ( 2 ), изменен с Регламент (ЕО) № 444/2002 на Комисията от  ( 3 ).

5.

Hauptzollamt потвърждава становището си с решение от 30 март 2005 г., издадено вследствие подадената по административен ред от Mitsui & Co. жалба, в което посочва, че член 145 от Регламента за прилагане не се прилага по отношение на неговото искане за възстановяване, тъй като в случаите на гаранция не става дума за последваща промяна на цената, а за установяването на размера на договорно задължение за гаранция, и че освен това по силата на изключването на принципа за обратно действие въпросният член 145 не се прилага за стоките, които са внесени и пуснати в свободно обращение преди

6.

Към момента на осъществяване на фактите по главното производство митническата стойност се урежда в дял III от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността ( 4 ).

7.

Член 29, параграф 1 от Митническия кодекс определя „митническата стойност на внасяни стоки“ като договорната им стойност, а именно платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността ( 5 ).

8.

В член 29, параграф 3, буква а) „действително платената цена или подлежащата на плащане цена“ е дефинирана като общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати за внасяните стоки на продавача или в полза на продавача, като включва всички плащания, които са извършени или трябва да се извършат като условие за продажбата, от купувача на продавача или от купувача на трета страна за удовлетворяване на задължения на продавача.

9.

На основание член 249 от Митническия кодекс Комисията на Европейските общности приема Регламент № 2454/93.

10.

Този Регламент е изменян многократно. Регламент № 444/2002, който влиза в сила на 19 март 2002 г., представлява едно от тези изменения.

11.

Както се напомня в съображения 5 и 6 от Регламент № 444/2002, след пускането в свободно обращение на стоките цената, уговорена за тях между купувача и продавача, може в някои случаи да бъде променяна, за да намери отражение в нея дефектният характер на стоките. Следователно действащата нормативна уредба трябва изрично да предвижда, че договорната стойност по смисъла на член 29 от Митническия кодекс може да отразява това специално обстоятелство при наличието на подходящи защитни клаузи и определянето на разумни срокове.

12.

Поради тези причини Регламент № 444/2002 въвежда нова редакция на член 145 от Регламента за прилагане. В параграфи 2 и 3 от този член се предвижда възможността след пускането на стоките в свободно обращение промяната от продавача в полза на купувача на действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките да бъде взета предвид с оглед определянето на тяхната митническа стойност.

13.

В член 145, параграфи 2 и 3 от Регламента за прилагане се поясняват материалноправните предпоставки за тази възможност. Първо, съответните стоки трябва да бъдат дефектни към датата на приемане на декларацията от митническите власти. Второ, продавачът трябва да е извършил промяната в приложение на договорно задължение за гаранция, предвидено в договора за продажба, сключен преди пускането в свободно обращение на въпросните стоки. Трето, дефектният характер на въпросните стоки трябва да не е бил вече взет предвид в свързания с тях договор за продажба. Четвърто, изменението на цената може да бъде взето предвид само при условие че тази промяна е направена в срок от дванадесет месеца от датата на приемане на декларацията за пускане в свободно обращение на стоките.

14.

Finanzgericht Düsseldorf решава да спре производството и да постави на Съда следните четири преюдициални въпроса:

15.

Писмени становища са представени от Mitsui & Co., германското правителство и Комисията.

16.

На 12 юни 2008 г. Съдът провежда съдебно заседание съгласно искането в този смисъл на Mitsui & Co., както и на Комисията.

17.

Целта на първия въпрос на запитващата юрисдикция е да определи дали член 29, параграф 1 и параграф 3, буква a) от Митническия кодекс може да се тълкува в смисъл, че извършените след пускането на стоките в свободно обращение плащания от продавача към купувача в рамките на гаранционен договор намаляват митническата стойност на стоките, която е изчислена въз основа на договорната стойност.

18.

Страните, които представят становища, са единодушни, че плащания като разглежданите в главното производство, извършени от продавача в полза на купувача, намаляват митническата стойност на стоките.

19.

На първо място, трябва да се напомни, че Съдът многократно е посочвал, че общностната уредба относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и обективна система, която изключва използването на субективно определени или фиктивни митнически стойности ( 6 ).

20.

От практиката на Съда следва също, че митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на дадена внесена стока и следователно да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност ( 7 ).

21.

В конкретния случай поради скрит недостатък на внесените превозни средства реалната им икономическа стойност е по-ниска от договорната стойност, декларирана към момента на пускането им в свободно обращение.

22.

Както основателно посочва Комисията в становището си, член 29, параграфи 1—3 от Митническия кодекс не уточнява изрично как да се третират последващите промени на договорната стойност, която е в основата на изчисляването на митническата стойност.

23.

В това отношение считам, че би трябвало да е възможно да се почерпят насоки от практиката на Съда във връзка с коригирането на действително платената или подлежаща на плащане цена след закупуването на дадена стока, но преди пускането ѝ в свободно обращение, вследствие на загуба или повреда на същата.

24.

В Решение по дело Repenning ( 8 ) Съдът приема, че договорната стойност е параметър, който евентуално трябва да бъде предмет на корекции, когато тази операция е необходима, за да се избегне определянето на субективна или фиктивна митническа стойност.

25.

По този въпрос споделям и становището на генералния адвокат Darmon, представено в точка 20 от заключението му по делото, във връзка с което е произнесено Решение Hauptzollamt Hamburg-St-Amnen/Ebbe Sönnichsen ( 9 ), че митническата стойност трябва да се преценява към момента на пускането на стоката в свободно обращение в Общносттта. След като трябва да се държи сметка за действителната ѝ стойност, от значение е състоянието ѝ при влизането ѝ в Общността.

26.

Предвид тези фактори следва да се приеме, че извършените след пускането на стоките в свободно обращение плащания от продавача към купувача в рамките на гаранционен договор намаляват митническата стойност на стоките, при условие че въпросните стоки са имали недостатъци към момента на пускането им в свободно обращение.

27.

Различно тълкуване на член 29, параграф 1 и параграф 3, буква a) от Митническия кодекс би довело до определянето на фиктивна митническа стойност, което би противоречало на целта на общностната уредба относно митническото остойностяване.

28.

С този въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали плащанията, извършени от продавач в полза на купувач по силата на гаранционен договор, с които на този купувач се възстановяват фактурираните от собствените му купувачи разходи за ремонт, водят до промяна на договорната стойност по смисъла на член 145, параграф 2 от Регламента за прилагане, изменен с Регламент № 444/2002.

29.

Мненията на страните, които представят становища, се разделят по този въпрос.

30.

Според германското правителство и Комисията такива плащания представляват промяна на действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките, която по силата на член 145, параграф 2 от Регламента за прилагане може да бъде взета предвид с оглед определянето на тяхната митническа стойност по силата на член 29 от Митническия кодекс.

31.

Mitsui & Co. поддържа обратното мнение. То предлага на Съда да отговори на втория въпрос, че тези плащания не съставляват промяна на договорната стойност по смисъла на член 145, параграф 2 от Регламента за прилагане.

32.

Mitsui & Co. уточнява в хода на съдебното заседание, че посоченият член 145, параграф 2 според него се прилага само в случай че продавачът и купувачът постигнат съгласие за намаляване на цената на стоките поради недостатъците им.

33.

Да се приеме предложеното от Mitsui & Co. тълкуване на член 145, параграф 2 от Регламента за прилагане би означавало —предвид дадения от мен отговор на първия въпрос на запитващата юрисдикция, — че плащанията, извършени от продавача на купувача в рамките на гаранционен договор, намаляват митническата стойност на стоките, но не съобразно условията, следващи от член 145, параграф 2.

34.

Бих искал да подчертая, че според мен текстът на въпросния член 145, параграф 2 потвърждава тълкуването на член 29, параграф 1 и параграф 3, буква a) от Митническия кодекс, предложено при отговора на първия въпрос на запитващата юрисдикция.

35.

Член 145, параграф 2 от Регламента за прилагане не закрепва възможността за вземане предвид на последващата промяна, след вноса, на действително платената или подлежаща на плащане цена за стоките с оглед определянето на тяхната митническа стойност поради наличието на недостатъци. Тъй като тази възможност следва пряко от член 29, параграф 1 и параграф 3, буква a) от Митническия кодекс, посоченият член 145, параграф 2 само потвърждава наличието ѝ и уточнява условията за нейното прилагане.

36.

Следователно се поставя въпросът дали плащанията, извършени от продавач в полза на купувач по силата на гаранционен договор, с които на купувача се възстановяват фактурираните от собствените му купувачи разходи за ремонт, съставляват „промяна“ на действително платената или подлежаща на плащане цена.

37.

Отговорът ми на този въпрос се основава на предположението, че общностният законодател не е имал намерение да ограничава приложното поле на член 145, параграф 2 от Регламента за прилагане само до случая на намаляване на цената на стоките поради наличието на недостатъци. В това отношение мога да посоча, че в тази разпоредба се използва думата „промяна“ на цената вместо ограничителното понятие „намаляване“ на цената.

38.

Това предположение се потвърждава и от коментар № 2 на Комитета по Митническия кодекс във връзка с приложението на член 145, параграф 2 от Регламента за прилагане, в който се описва положение, сходно на разглежданото от запитващата юрисдикция. Според мен този коментар има същия характер и значение като обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, по отношение на които Съдът е констатирал, че значително допринасят за тълкуването на митническото право на Общността ( 10 ).

39.

Ето защо считам, че член 145, параграф 2 от Регламента за прилагане се отнася и до случаите на подобни на разглежданите тук мерки на продавача при наличието на недостатъци на стоките, т.е. до възстановяването на купувача на фактурираните от собствените му купувачи разходи за ремонт.

40.

Целта на третия преюдициален въпрос на запитващата юрисдикция е да определи действието във времето на параграфи 2 и 3 от член 145 от Регламента за прилагане, които са въведени с Регламент № 444/2002, считано от 19 март 2002 г.

41.

Съображенията на страните, които представят становища, се различават по този въпрос.

42.

Mitsui & Co. и Комисията имат сходна позиция по този въпрос. Те предлагат на Съда да отговори в смисъл, че член 145, параграфи 2 и 3 от Регламента за прилагане не трябва да се прилага за операции по внос, митническите декларации за които са приети преди влизането в сила на Регламент № 444/2002, който го въвежда.

43.

За сметка на това германското правителство смята, че посоченият член 145 не съдържа същинска материалноправна норма, а изяснява или уточнява член 29 от Митническия кодекс. Поради това митническите декларации, подадени преди влизането в сила на Регламент № 444/2002, който изменя член 145 от Регламента за прилагане, трябва още на този етап да бъдат преценени от гледна точка на съдържащите се в тази разпоредба критерии. В резултат посоченото в член 145, параграф 3 от Регламента за прилагане правило, съгласно което само договорените в срок от дванадесет месеца от декларирането промени в цената могат да бъдат взети предвид при изчисляването на митническата стойност, се прилага и по отношение на декларациите, подадени преди влизането в сила на Регламент № 444/2002.

44.

Следва да се посочи, както Съдът вече е пояснил в Решение по дело Beemsterboer Coldstore Services ( 11 ), че докато процесуалните норми се считат по правило за приложими към всички съдебни спорове към момента на влизането си в сила, материалноправните норми по принцип не могат да се прилагат за положения, съществуващи преди влизането им в сила.

45.

Следователно за да се отговори на въпроса дали член 145, параграфи 2 и 3 от Регламента за прилагане се прилага към бъдещите последици от положение, възникнало преди влизането в сила на Регламент № 444/2002, следва да се определи дали параграфи 2 и 3 от този член са материалноправни или процесуални разпоредби.

46.

Както вече посочих ( 12 ), параграф 2, както и параграф 3 не установяват нови норми. Те потвърждават наличието на право на последваща промяна, след вноса, на договорната стойност на стоките с оглед определянето на тяхната митническа стойност поради наличието на недостатъци в тях и уточняват условията за упражняване на това право.

47.

Това обаче не означава, че разглежданите разпоредби не биха могли да бъдат материалноправни норми. Напротив, материалноправният им характер следва от факта, че тези разпоредби определят условията за прилагане на правото на промяна на договорната стойност.

48.

От съдебната практика следва, че при определени условия обратното действие на материалноправни разпоредби на общностното право все пак е разрешено. Тази възможност зависи от това дали от формулировката, от предназначението или от систематиката на материалноправните разпоредби ясно произтича, че трябва да им бъде вменено именно такова действие ( 13 ).

49.

Съдът същевременно посочва обаче, че обратното действие на дадена материалноправна разпоредба не трябва да застрашава основните принципи на Общността, и по-точно принципите на правна сигурност и на оправданите правни очаквания, съгласно които общностното законодателство трябва да бъде ясно и предвидимо за правните субекти ( 14 ).

50.

Преди влизането в сила на Регламент № 444/2002, който изменя регламента, по силата на установена административна практика германските митнически власти прилагат общия срок от три години в случай на направена след вноса промяна на договорната стойност на стоките поради недостатъците им, с оглед определяне на митническата стойност на стоките. Ето защо според мен именно с оглед на принципа за защита на оправданите правни очаквания прилагането на член 145, параграфи 2 и 3 от Регламента за прилагане с обратна сила не е допустимо.

51.

Следователно трябва да се приеме, че член 145, параграфи 2 и 3 от Регламента за прилагане, изменен с Регламент № 444/2002, не се прилага за положения, възникнали преди влизането му в сила, т.е. за операциите по внос, митническите декларации за които са били приети преди посоченото влизане в сила.

52.

С оглед предложения отговор на третия въпрос споделям представеното от Комисията в писменото ѝ становище мнение, а именно че не съществуват обстоятелства, които могат да поставят под въпрос валидността на член 145, параграфи 2 и 3 от Регламента за прилагане, изменен с Регламент № 444/2002.

53.

Предвид изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от запитващата юрисдикция преюдициални въпроси, както следва: