1. 

В това производство по член 88, параграф 2 ЕО Комисията твърди, че Франция, като не е събрала помощите, предоставени на дружествата, които изкупуват дейността на предприятия в затруднено положение, не е изпълнила Решение 2004/343/EО на Комисията ( 2 ) (наричано по-нататък „решението“) в рамките на предписания срок. Ето защо Комисията иска да се установи, че Франция е нарушила задълженията си по членове 5 и 6 от това решение, по член 249 параграф 4 ЕО и по член 10 ЕО.

2. 

Франция не оспорва нито решението, с което се установява, че въпросните държавни помощи са неправомерни, нито обстоятелството, че по принцип тя е задължена да ги събере. Въпреки това тя поддържа, че това не е нарушение на нейните задължения по общностното право.

3. 

Защитната теза на Франция е, че нейните власти са направили всичко, което е възможно, за да съберат съответните помощи, и да се иска от тях да ги съберат по-бързо, би означавало да се иска невъзможното. Това е така особено когато дружествата, които са получили помощта, впоследствие са преустановили търговската си дейност или са продали активите си.

4.

Член 10 ЕО гласи:

„Държавите членки трябва да предприемат всички необходими мерки — общи или специални, за да осигурят изпълнението на задълженията, които възникват от този Договор или произтичат от действие, предприето от институциите на Общността. Те трябва да улеснят постигането на задачите на Общността.

Те трябва да се въздържат от всякаква мярка, която би възпрепятствала постигането на целите на този Договор.“

5.

Член 87, параграф 1 ЕО урежда условията, при които държавната помощ по принцип е несъвместима с общия пазар. Член 87, параграф 3 посочва известен брой обстоятелства, при които такава помощ може все пак да се счита за съвместима.

6.

Член 88, параграф 2 ЕО предвижда:

„Ако Комисията, след като е уведомила всички заинтересовани страни да представят своите мнения, установи, че помощта, предоставена от държавата или чрез ресурси на държавата, е несъвместима с общия пазар […] тя взема решение, че съответната държава членка е задължена да отмени или измени тази помощ в срок, който Комисията определя.

Ако съответната държава не се съобрази с това решение в определения срок Комисията или всяка друга заинтересована държава може, чрез дерогация от разпоредбите на членове 226 и 227, да отнесе въпроса пряко до Съда. […]“

7.

Четвърта алинея от член 249 ЕО гласи:

„Решението е задължително в своята цялост за тези, до които е адресирано.“

8.

Общата правна рамка за възстановяване на държавните помощи е уредена в Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета ( 3 ) (наричан по-нататък „Регламент № 659/1999“). Този регламент урежда принципа, че помощ, която е несъвместима с общия пазар, трябва да се събере незабавно от бенефициерите ѝ, за да се възстанови ефективната конкуренция ( 4 ).

9.

Член 44 septies от френския Общ данъчен кодекс ( 5 ) предвижда да се освобождават от корпоративен данък за период от две години дружествата, създадени с цел продължаване дейността на промишлените предприятия в затруднено положение. Членове 1383 A и 1464 B и C предоставят също на такива дружества възможността да бъдат освободени за период от две години от професионален данък и от данък върху недвижимите имоти въз основа на решение на компетентните органи на местно самоуправление.

10.

С писмо от 12 септември 2001 г. Комисията иска от Франция да ѝ предостави информация относно предвиденото в член 44 septies от Общия данъчен кодекс освобождаване от данък. Впоследствие с писмо от Комисията започва официална процедура по разследване, на основание че освобождаването може да представлява помощ по член 87, параграф 1 ЕО.

11.

Френските власти отговарят с писмо от 13 декември 2002 г. Те твърдят, че тази мярка не представлява държавна помощ по смисъла на член 87 ЕО или че ако тя е такава, е допустима, въз основа на Насоките на Общността за държавните помощи за оздравяване и за преструктуриране на предприятия в затруднение ( 6 ).

12.

Комисията обаче достига до извода, че въпросните освобождавания от данък били неправомерни държавни помощи по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. Съответно на 16 декември 2003 г. тя приема решението.

13.

Разпоредителната част на решението предвижда:

„Член 1

Без да се засягат членове 2 и 3, схемата за държавна помощ, предвидена в член 44 septies от Общия данъчен кодекс под формата на схема за освобождаване от данък на дружествата, които поемат активите на предприятия в затруднено положение, която Франция е въвела в нарушение на член 88, параграф 3 от Договора, е несъвместима с общия пазар.

Член 2

Освобождаванията, предоставени по схемата, посочена в член 1, не представляват държавна помощ, ако те отговарят на условията, посочени в Регламент (ЕО) № 69/2001[ ( 7 )] или в приложимите към момента на предоставянето им правила de minimis.

Член 3

Помощ, предоставена по схемата, посочена в член 1, която отговаря на условията, изложени в Известие относно схемите за регионални помощи от 1979 г. или в Насоките относно държавните помощи с регионална насоченост от 1998 г., или в Регламент (ЕО) № 70/2001[ ( 8 )], е съвместима с общия пазар до размера на допустимия интензитет.

Член 4

Франция трябва да отмени посочената в член 1 схема за държавна помощ.

Член 5

Франция взима всички необходими мерки за възстановяване от страна на бенефициерите на отпуснатите въз основа на посочената в член 1 схема помощи, различни от посочените в членове 2 и 3 и предоставени им неправомерно.

Възстановяването се извършва незабавно, по предвидения от националното право ред, доколкото той позволява незабавно и ефективно изпълнение на настоящото решение […]

Член 6

В срок от два месеца, считано от датата на нотифициране на настоящото решение, Франция уведомява Комисията за мерките, взети и предвидени, за да се съобрази с него.

Член 7

Франция […] съставя изчерпателен списък на предприятията, ползвали се от освобождаванията, предоставени съгласно посочената в член 1 схема, и на внесените във всеки отделен случай суми.

Франция изготвя списък на предприятията, ползвали се от помощите, предоставени въз основа на посочената в член 1 схема, които не отговарят на условията [за освобождаване, посочени в членове 2 и 3 от Решението]. В този списък се уточняват и сумите на помощите, от които се е ползвало всяко предприятие […]“ [неофициален превод]

14.

Франция не оспорва валидността на решението. Вместо това прилагането на член 44 septies първоначално е спряно с административна инструкция 4 H-2-04 от 4 март 2004 г. ( 9 ) Впоследствие той е изменен с член 41 от Закон 2004-1485 от г. ( 10 ) Изменената редакция е приета от Комисията ( 11 ).

15.

В периода между декември 2003 г. и юли 2006 г. Комисията и Франция разменят поредица от писма и паметни бележки във връзка с решението. Провеждат се три срещи между служителите, за да се обсъди процедурата по възстановяване. Въпреки това кореспонденцията и срещите не водят до събиране на нито една от неправомерните помощи.

16.

Размяната на писма и паметни бележки между Комисията и френските власти е изложена в хронологически порядък в приложенията към исковата молба на Комисията. Считам, че ще е по-полезно да ги резюмирам, като се позовавам на доводите, изложени от всяка от страните.

17.

Първият въпрос, който следва да се разреши, е колко предприятия са засегнати от решението. Първоначално френските власти смятат, че приблизително около 2000 предприятия могат да бъдат засегнати. Около един месец по-късно Франция изпраща до Комисията предварителни данни, сочещи, че около 4000 предприятия може да са се ползвали от помощта въз основа на тези данъчни разпоредби. До момента, в който Комисията започва процедурата, Франция е представила три списъка с бенефициери ( 12 ).

18.

На първата среща френските власти посочват, че задължението по националното право да се пазят счетоводните документи за данъчни цели, е ограничено до десет години. Ето защо нямало документи за периода след края на данъчната 1993 година. Комисията приема, че е невъзможно помощите предоставени преди 1994 г., да бъдат възстановени. Тези помощи не са предмет на настоящото производство.

19.

На първата среща Франция посочва, че някои бенефициери може да са преустановили дейността си. Десет месеца по-късно Франция заявява, че тези бенефициери са около 140 на брой. На третата среща между страните Комисията приема, че би могло да се счита, че решението е изпълнено, когато предприятието е спряло да осъществява всякаква икономическа дейност.

20.

По отношение на бенефициерите, които са прехвърлили активи на други предприятия, Комисията предлага Франция да ограничи своите разследвания до най-големите предприятия, като се ръководи от това дали активите са били продадени при пазарни условия.

21.

По-общо Комисията предлага, когато възстановяват неправомерните помощи, френските власти да разгледат на първо място най-големите нарушения на конкуренцията. Франция приема това предложение, но посочва, че то ще раздели бенефициерите на две групи — едната, която да бъде изцяло освободена от възстановяване на помощта, и другата, която да бъде щателно проверена, за да се определи точният размер на сумата за възстановяване.

22.

На 16 март 2005 г. Франция предоставя на Комисията списък с 55 бенефициери, които е определила като дължащи, всеки от тях, повече от 1 милион евро.

23.

Франция предлага предоставянето на нови помощи на някои бенефициери. Комисията отговаря, че не би следвало да се прави връзка между предоставянето на нови помощи и задължението за възстановяване на сумите, заплатени по схемата за помощ за изкупуване на предприятия в затруднено положение. На 7 юли 2006 г. Франция изпраща на Комисията списък, в който са посочени бенефициерите, които трябва да възстановят суми под 200000 EUR, и предлага да им предостави нови помощи, за да се покрият техните задължения за възстановяване на неправомерната помощ ( 13 ).

24.

Франция моли да ѝ бъде разрешено да прилага опростено определение за малките и средните предприятия. Комисията подчертава, че концентрирането върху малките и средните предприятия е в противоречие с нейното степенуване на приоритетите за възстановяване на помощта. По изключение накрая тя се съгласява да опрости обикновените условия при определяне на малко и средно предприятие за целите на освобождаването от задължението за възстановяване.

25.

На втората среща Франция обяснява, че срещала затруднения при намирането на подходящото правно основание в националното право за процедурата по възстановяване и бил необходим подзаконов акт или изменение на закона, за да се иска от бенефициерите да възстановят помощта. Не личи в националното право в действителност да е направено някакво изменение. Вместо това френските власти предприемат събирането на неправомерната помощ ad hoc.

26.

Тази ad hoc процедура изисква сътрудничеството на бенефициерите. Освен това определени процедурни стъпки трябвало да се предприемат, преди неправомерната помощ да може да бъде възстановена. Франция подчертава значението на определянето на точния размер на помощта, която следва да бъде възстановена, преди да изпрати заповеди за събирането на тази помощ, и се позовава на обема административна работа, която това изисква. Франция също така подчертава необходимостта да се избегнат последващи възстановяването искове от страна на бенефициерите срещу държавата.

27.

Комисията иска френските власти да представят график за възстановяването на помощта от по-големите предприятия, които са разположени извън зоните, които се ползват от регионални помощи. Това не е направено.

28.

Франция дава известен брой политически обяснения за закъсненията при събиране на неправомерната помощ: реакциите на засегнатите предприятия; потенциалните вреди за икономическата дейност от възстановяването на помощта; риска от засягане заетостта и възможния отрицателен ефект, който широкомащабното възстановяване на неправомерната помощ би могло да има при провеждането на референдума във Франция за Договора за създаване на Конституция за Европа.

29.

Комисията иска Франция да обясни как тя възнамерява да изчисли размера на помощта, който следва да бъде възстановен от всеки един от бенефициерите. Франция обяснява, че изчисленията ѝ ще се основават на ползата, която всяко предприятие реално е извлякло от помощта. Комисията вече е посочвала, че такава база е концептуално неправилна, и поради това отхвърля предложения от Франция метод за изчисляване на сумите за възстановяване.

30.

Комисията иска Франция да ѝ изложи предлаганата от нея процедура за възстановяване на неправомерната помощ. Не личи това да е било направено.

31.

През януари 2006 г. Комисията иска Франция да разпрати заповедите за възстановяване на предприятията, които тя вече е идентифицирала и размера на чиято неправомерна помощ тя вече е изчислила. Два месеца по-късно Комисията иска потвърждение, че заповедите за били изпратени. Когато настоящото производство започва през април 2007 г., Франция все още не е изпратила заповедите за възстановяване.

32.

През август 2004 г. Комисията започва да проявява загриженост поради продължаващата липса на каквото и да е ефективно възстановяване на дължимите суми. През януари 2005 г. Комисията указва, че процесът на възстановяване трябва да започне до април и заплашва да предяви иск по член 88, параграф 2 ЕО. Франция отговаря на това писмо в средата на март. Година по-късно (през март 2006 г.) Комисията отново заплашва да предяви иск по член 88, параграф 2 ЕО. Франция отговаря през юли 2006 г., като набляга на трудностите, които тя среща, и прилага два списъка с предприятия, които нямат нищо да възстановяват.

33.

След получаване на това писмо Комисията започва производство пред Съда по член 88, параграф 2 ЕО.

34.

Комисията иска да се установи, че Франция е нарушила задълженията си по членове 5 и 6 от решението, член 249, параграф 4 ЕО и член 10 ЕО.

35.

Комисията счита, че Франция е нарушила задължението си незабавно и ефективно да възстанови неправомерната помощ. Франция не е събрала нито една от дължимите суми. Нито е предприела някакви стъпки за действителното възстановяване на тези суми. Франция не е доказала, че за нея е напълно невъзможно да събере неправомерната помощ. По-скоро нейното поведение е било такова, че нарушавала задължението си за лоялно сътрудничество по член 10 ЕО.

36.

Франция твърди, че тя е трябвало да предприеме множество стъпки, за да събере сумите по решението. По времето на този процес тя подчертава и обяснява трудностите, с които са се сблъскали нейните власти. Тези трудности довели до положение, при което засега било напълно невъзможно да се събере неправомерната помощ. Франция поддържа, че е била активна в процеса по възстановяване; че Комисията подценява сериозно трудностите, с които се е сблъскала Франция, и че тя не е нарушила задълженията си по член 10 ЕО.

37.

Комисията и Франция представят всички писмени становища, предвидени за писмената фаза на производство. Съдебно заседание не е проведено.

38.

Държавите членки по принцип са задължени да възстановят неправомерната държавна помощ. Това общо задължение произтича от член 88, параграф 2 ЕО и от Регламент № 659/1999. Индивидуалното решение, което установява неправомерността на конкретна форма на държавна помощ, налага по-специално задължение за държавата членка, до която то е адресирано. Решението е задължително за неговия адресат.

39.

Тези задължения служат да възстановят status quo, доколкото е възможно, и да премахнат антиконкурентните предимства, създадени от неправомерните държавни помощи ( 14 ).

40.

Франция е адресат на решението. Въпреки че решението не предписва конкретен срок за възстановяване на неправомерната помощ, то изисква Франция да осъществи възстановяването „незабавно“ (член 5). Безспорно е, че възстановяване не е имало, преди Комисията да започне това производство. Ето защо Франция не изпълнила задължението за определен резултат, посочен в решението.

41.

Член 5 от решението налага също задължение относно начина, по който този резултат да бъде постигнат. Той изисква Франция да вземе „всички необходими мерки“ и гласи, че възстановяването трябва да се „извърши незабавно, по предвидения от националното право ред, доколкото той позволява незабавно и ефективно изпълнение на [решението]“ ( 15 ).

42.

Според мен подробен анализ на начина, по който държава членка се е опитала да извърши възстановяването, е без значение, когато въпросната държава членка изцяло не е изпълнила задължението за резултат, възложено с решението.

43.

Съдът е последователен, като приема, че само пълната невъзможност може да оправдае невъзстановяването на неправомерната държавна помощ ( 16 ). Съдът тълкува това възражение стриктно, като отказва да приеме, че „само опасение от вътрешни трудности“ е равностойно на пълна невъзможност ( 17 ).

44.

Важно е да се подчертае, че възражението за пълна невъзможност се свързва с резултата, който следва да се постигне: възстановяването на неправомерната помощ. Ако можеше да се прави позоваване на него във връзка с начина, по който възстановяването е осъществено, би било твърде лесно за държава членка да избере процедура, която се оказва невъзможна за възстановяване на неправомерната помощ, и след това да твърди, че е освободена от задължението си да възстанови помощта.

45.

Някои допълнителни задължения възникват, ако държава членка се сблъска с трудности при възстановяването на помощта. Така Съдът постоянно отбелязва, че ако държава членка само информира Комисията за законовите, политическите или практическите трудности, свързани с прилагането на решението, без да предприеме никакви реални стъпки за възстановяване на помощта от съответните предприятия и без да предложи на Комисията алтернативни условия за прилагане на решението, които биха създали възможност да се преодолеят трудностите, условията за пълна невъзможност няма да бъдат изпълнени. Държава членка може да се позове на възражението за пълна невъзможност само ако е изложила тези проблеми на вниманието на Комисията и се е опитала да разреши трудностите, с които се е сблъскала ( 18 ).

46.

Така, държава членка не може да твърди, че е „направила всичко възможно“, за да събере въпросните суми, освен ако обстоятелствата водят до положение на обективна пълна невъзможност ( 19 ). Тя не може да основе възражението върху собственото си субективно възприемане за това, какво е невъзможно.

47.

Член 10 ЕО налага на държавите членки общо задължение за лоялно сътрудничество.

48.

Естествено това задължение продължава да се прилага, когато държава членка срещне трудности при възстановяването на неправомерната помощ. Специалното задължение да се изпълни решение за възстановяване на държавна помощ и по-общото задължение по член 10 ЕО са тясно свързани и член 10 ЕО очертава начина, по който държава членка трябва да действа по време на процедурата по възстановяване ( 20 ).

49.

Всъщност Съдът е твърде категоричен относно изискванията, които произтичат от член 10 ЕО, ако или когато държава членка среща трудности при възстановяването на неправомерна държавна помощ. В Решение по дело Комисия/Испания/ Съдът постановява, че „[…] когато при прилагането на решение на Комисията за държавна помощ, държава членка срещне непредвидени или непредвидими затруднения или добие представа за непредвидени от Комисията последици, тя трябва да изложи тези проблеми пред Комисията за преценка от нейна страна, като предлага подходящи изменения във въпросното решение. В такъв случай съгласно правилото, което налага на държавите членки и на институциите на Общността взаимни задължения за лоялно сътрудничество, които по-специално член 10 ЕО очертава, Комисията и държавата членка трябва да работят заедно добросъвестно с оглед преодоляване на трудностите, като същевременно спазват изцяло разпоредбите на Договора, и по-специално тези за помощта“ ( 21 ).

50.

Ето защо ще разгледам поведението на френските власти на два етапа. Първо, Франция показала ли е, че е напълно невъзможно за нея да възстанови неправомерната помощ? Второ, Франция изпълнила ли е задълженията си по член 10 ЕО, по начина, по който се опитала да разреши трудностите, с които се е сблъскала?

51.

Франция се позовава на множество конкретни обстоятелства, за които тя твърди, че създават положение на пълна невъзможност.

52.

Първо, Франция твърди, че било напълно невъзможно да установи бенефициерите на предоставената преди края на данъчната 1993 година помощ, тъй като счетоводните документи се пазят само за срок от десет години. Комисията приема този довод и искът на Комисията не се отнася до тези помощи ( 22 ).

53.

Второ, френските власти идентифицират 204 предприятия, които са преустановили дейността си, след като са получили помощ по схемата за изкупуване на предприятия в затруднено положение. Франция твърди, че е било напълно невъзможно да изпълни решението за възстановяване на помощта от тези дружества.

54.

Когато предприятие просто изчезва, като оставя след себе си само празна черупка в търговския регистър, на практика става невъзможно да се събере неправомерната помощ. Когато обаче предприятие изпадне в несъстоятелност, задължението, свързано с изплащане на неправомерната помощ, може да се впише в списъка от задължения на предприятието. Съдът е постановил, че по принцип това е достатъчно, за да се възстанови отново status quo и да се премахне произтичащото от помощта нарушаване на конкуренцията ( 23 ).

55.

Когато предприятие се прекратява с ликвидация в резултат на съдебно производство и съдът вземе предвид неправомерната помощ в хода на производството, задължението да се събере неправомерната помощ ще бъде или изпълнено (ако предприятието има достатъчно активи да изплати помощта към този момент), или ще бъде погасено, когато предприятието бъде обявено в несъстоятелност и нарушението на конкуренцията бъде премахнато.

56.

Когато първоначалният бенефициер продължава да осъществява търговска дейност и активите му са продадени на друго предприятие ( 24 ), Съдът е постановил, че се изисква държавата членка да е сигурна, че купувачът е закупил тези активи при пазарни условия ( 25 ) и не с намерение да избегне задължението за връщане неправомерната помощ.

57.

В писменото си становище Комисията се позовава на теста, изложен в Решение по дело Banks ( 26 ), С-390/98, който не включва преценка дали продажбата е направена, за да се избегне задължението за връщане на неправомерната помощ. Този конкретен случай обаче се отнася до продажба на дялове. Настоящият случай се отнася до активи и подходящият тест е този, изложен в Решение по дело Германия/Комисия. В решението си Съдът възприема подхода, изложен в Решение по дело Banks ( 27 ), променя го с оглед на особеностите при покупка на активи вместо на дялове ( 28 ) и прилага изменения подход към продажбата на активи ( 29 ). Не виждам причина да се отклоним от подхода, изложен в Решение по делото Германия/Комисия.

58.

Франция твърди, че е възможно понякога да не може да се определи дали отговорността за връщането на неправомерната помощ се носи от първоначалния бенефициер или от предприятието, което е закупило неговите активи. При определени обстоятелства продадените активи могат да са толкова необичайни, че да не може да се намери никаква база за сравнение, така че да не може да се определи хипотетичната пазарна цена на този актив.

59.

Не мога да приема този довод.

60.

Съдът не възприема твърдението, че самото положение може да предизвика непреодолими проблеми ( 30 ). Освен това би било (предполагам) твърде необичайно прехвърлените активи да са наистина единствени. Ако това е само хипотетично възражение, Франция не може да се позовава на него. Франция не е доказала, че такива обстоятелства са налице по отношение дори на едно, камо ли на повечето или на всички въпросни дружества.

61.

Франция не е доказала също, че нейните власти не разполагат със средства да разследват такива продажби или че са направили опит за провеждането на такова разследване. Ще добавя, че ако компетентните власти бяха възложили на дружествата, които придобиват активите, тежестта да докажат, че продажбата се е осъществила при нормални пазарни условия, можеха да бъдат налице необходимите сведения, за да се преценят отделните сделки.

62.

Франция твърди също, че когато към момента на покупката купувачът на активи не е знаел за свързания с възстановяването на държавната помощ дълг, той не може да отговаря за връщането на неправомерната помощ дори ако продажбата е под пазарната цена. Франция поддържа, че по националното право действие по събиране на такава помощ от купувача би било лишено от правно основание.

63.

Както Комисията правилно посочва, това би насърчило купувачите да избягват узнаването на такива задължения. Освен това липсата в националното право на правно основание за действие по събиране не може да е равнозначно на пълна невъзможност.

64.

Аз разглеждам описаните по-горе особени положения като попадащи в категорията вътрешни затруднения. Ето защо в това отношение Франция не доказва възражението за пълна невъзможност.

65.

По-общите доводи на Франция за невъзможността са продиктувани от предпоставката, че тя може да се позовава на трудностите, които среща на всеки етап от възстановяването на помощта, които забавят процеса. Както посочих по-горе ( 31 ), начинът, по който държава членка организира процедурата по възстановяване, не може да бъде взет предвид при преценката на пълната невъзможност, ако тя всъщност въобще не е събрала неправомерната помощ.

66.

Като предприема мерки по прилагане на решението, Франция всъщност идентифицира големите бенефициери, които са длъжни да върнат неправомерната помощ. Тя определя паричната сума, която всеки бенефициер дължи. Не мога да видя осезаема причина — още по-малко непреодолима пречка, — която възпрепятства френските власти да изпратят до тези бенефициери заповеди за възстановяване.

67.

Ето защо стигам до заключение, че Франция не е оборила твърдението за нарушение на Комисията и не е доказала възражението за пълна невъзможност във връзка с предоставената на предприятията помощ от 1994 данъчна година нататък. Ето защо Франция нарушава задълженията си по членове 5 и 6 от това решение и (като задължителна последица от първото нарушение) задълженията си по член 249, параграф 4 ЕО.

68.

Задължението за лоялно сътрудничество между държавите членки и Комисията по време на процедурата по възстановяване произтича от необходимостта да се осигури незабавно и ефективно изпълнение на решението и възстановяване на сумите, изплатени по неправомерната помощ, което трябва да се осъществи незабавно.

69.

Решението е с дата 16 декември 2003 г. Френските власти не са събрали нито една от неправомерните помощи, нито предприетите мерки са били ефективни мерки за постигане на тяхното възстановяване.

70.

Подходът на Франция за събиране на дължимите суми повече прилича на подход, противоположен на този, който би довел до бързо събиране поне на част от неправомерната помощ.

71.

Първо, френските власти посвещават много време и усилия за намаляване както на броя на дружествата, които би трябвало бъдат задължени да извършват възстановяванията, така и на сумите, които да се възстановят. Обратно, не е положено никакво усилие да се събере помощта от бенефициерите, които могли ясно да се идентифицират от самото начало и дължат много значителни суми ( 32 ).

72.

Второ, Франция избира да прилага ad hoc процедура по събиране, която изисква бенефициерите активно да участват и сътрудничат в процеса на събиране. Не е учудващо, че (опитът за) използване на такава процедура създава множество проблеми. Въпросните бенефициери с нежелание се идентифицират и дават достъп до счетоводството на предприятието и до друга притежавана от тях информация. Много е възможно, когато се изпратят заповедите за събиране, да се появят допълнителни затруднения ( 33 ).

73.

Комисията заявява, че необходимостта от такова широко сътрудничество би могла да се избегне, ако френските власти просто бяха изискали заплащането на данъка, от който бенефициерите са били първоначално освободени, и да оставят на бенефициерите да представят необходимите доказателства, за да докажат, че част или цялата тази сума попада в категориите съвместими държавни помощи, посочени в членове 2 и 3 от решението. Съгласна съм с това.

74.

Изглежда следваната от френските власти процедура изисква също заповедите за събиране да бъдат групирани по „départements“ (департаменти), преди да бъдат издадени. Франция не обяснява защо това трябва да бъде така.

75.

Франция твърди, че нейните власти са били принудени да използват ad hoc процедура, за да преодолеят два проблема.

76.

Първо, Франция твърди, че в националното право липсва подходящо правно основание за събиране на тези задължения. Както вече посочих, този довод не заслужава внимание. Ако във вътрешния правен ред на държава членка липсват необходимите механизми, за да може да изпълни задълженията си по общностното право, държавата членка следва да ги въведе. Това е логическа последица от задължителния характер на решенията по член 249 ЕО.

77.

Второ, Франция твърди, че тези задължения не могат да се съберат, като се използват процедурите, които се използват за събирането на обикновените данъчни задължения, тъй като тогава би се прилагал тригодишен давностен срок. Поради това трябвало да се използва ad hoc процедура — а такава процедура изисква сътрудничеството на бенефициерите.

78.

Не приемам този довод. Що се отнася до общностното право, Франция е длъжна да събере неправомерната помощ, независимо дали по националното право тя може да се класифицира като данъчно задължение. Държава членка не може да избегне задължението си да събере неправомерна помощ, позовавайки се на оправданите правни очаквания на бенефициерите ( 34 ).

79.

Ако френските власти застъпват становището, че националното право ги задължава да използват ad hoc процедура, те трябва да прилагат такава процедура, която води до незабавно и ефективно събиране на неправомерната помощ. Процедура, която по формата си е ad hoc, не означава непременно използване на процедура, която изисква сътрудничеството на бенефициерите. Френските власти са имали възможност да изберат каква процедура по събиране да използват, като изхождат от основното си задължение да използват процедура, която позволява на Франция да изпълни задълженията си. Избраната процедура се оказва обаче изключително неефективна и води до трудности, които Франция не се е опитала действително да разреши. Трудно е да се приеме такъв подход като съвместим с духа на сътрудничество, което изисква член 10 ЕО.

80.

Отбелязвам също, че Франция възнамерява да предостави нови помощи на бенефициерите, за които е установено, че дължат под 200000 EUR ( 35 ), като се възползва от обстоятелството, че през изминалите между нотификацията на решението и започването на това производство години прагът de minimis е повишен от 100000 EUR на 200000 EUR. Такъв подход също не засилва впечатлението за държава членка, която действа в духа на лоялното сътрудничество.

81.

Безспорно е, че Франция е нарушила задължението си да предостави информация в рамките на срока, посочен в член 6 от решението. Въпреки че Комисията не определя задължителен срок за събиране по член 5 от решението, през продължителните контакти с френските власти, Комисията налага множество срокове ( 36 ). Нито един от тях не е спазен.

82.

Фактът, че в момента, в който Комисията започва производство — три години и четири месеца след публикуване на решението, — не е събран нито цент от първоначалната помощ, също е красноречив.

83.

Ето защо заключавам, че Франция е нарушила също и задълженията си по член 10 ЕО.

84.

При това положение предлагам на Съда да приеме, че като не е събрала сумите, предоставени на дружества, които изкупуват дейността на предприятия в затруднено положение, Франция не е приложила Решение на Комисията 2004/343/ЕО и това е в нарушение на задълженията ѝ по членове 5 и 6 от това решение, по член 249, параграф 4 ЕО и по член 10 ЕО.