1

Съгласно член 8 от Протокол № 2 за продуктите на ЕОВС към Европейското споразумение за асоцииране от 16 декември 1991 г. между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Полша, от друга страна (ОВ L 348, 1993 г., стр. 2; наричан по-нататък „Протокол № 2“):

„1.   Несъвместими с правилното функциониране на споразумението, доколкото биха могли да повлияят на търговията между Общността и Полша, са:

[…]

[…]

4.   Страните признават, че през първите пет години след влизането в сила на споразумението и чрез дерогация на параграф 1, [подточка] iii) на [Република Полша] се разрешава по изключение и по отношение на продукти от стомана на ЕОВС да предоставя държавна помощ за преструктуриране, при условие че:

Съветът за асоцииране приема решение, като отчита икономическата ситуация в [Република Полша], относно възможността за продължаване на предвидения петгодишен период.“

2

Решение № 3/2002 на Съвета за асоцииране ЕС—Полша от 23 октомври 2002 година за продължаване на срока, предвиден в член 8, параграф 4 от протокол № 2 (ОВ L 186, 2003 г., стр. 38), продължава с осем допълнителни години, считано от г, или до присъединяването на Република Полша към Европейския съюз — периода, през който на Република Полша по изключение се разрешава да предоставя държавни помощи за преструктуриране съгласно предвидените в член 8, параграф 4 от Протокол № 2 условия по отношение на продуктите от стомана. Член 2 от това решение предвижда:

„[Република] Полша представя на Комисията […] план за преструктуриране и бизнес планове, които отговарят на изискванията, предвидени в член 8, параграф 4 от Протокол № 2 и които са разгледани и приети от националния ѝ орган за надзор върху държавните помощи (Служба за конкуренция и за защита на потребителите).“ [неофициален превод]

3

Протокол № 8 за преструктурирането на полската стоманодобивна индустрия към Акта относно условията на присъединяването към Европейския съюз на Чешката репу-блика, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката репу-блика и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 236, 2003 г., стр. 948, наричан по-нататък „Протокол № 8“) допуска, при дерогация на общите правила относно държавните помощи, Република Полша да отпуска помощи за преструктурирането на стоманодобивната си индустрия в съответствие с установените в програмата за преструктуриране и в този протокол условия. Той предвижда по-специално:

[…]

[…]

4

Решение 2003/588/ЕО на Съвета от 21 юли 2003 година за изпълнение на условията, предвидени в член 3 от Решение № 3/2002 (ОВ L 199, стр. 17) предвижда в член единствен:

„Планът за преструктуриране и бизнес плановете, предоставени на Комисията на 4 април 2003 г. от [Република Полша] в съответствие с член 2 от Решение № 3/2002 […], отговарят на изискванията на член 8, параграф 4 [от] Протокол [№] 2.“[неофициален превод]

5

Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88] ЕО (ОВ L 83, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41) предвижда в член 6, параграф 1:

„Решението за започване на официална процедура по разследване обобщава релевантните фактически и правни въпроси, включва предварителна оценка от страна на Комисията за характера на помощта по предложената мярка и излага съмненията по отношение на съвместимостта ѝ с Общия пазар. Решението призовава съответната държава-членка и другите заинтересовани страни да представят коментари [другаде в текста: „становища“] в рамките на предписан срок, който обикновено не надхвърля един месец. При надлежно обосновани случаи Комисията може да удължи предписания срок.“

6

Член 7, параграф 5 от този регламент предвижда:

„Когато Комисията установи, че помощта, за която е отправено уведомление, не е съвместима с Общия пазар, тя решава помощта да не се въвежда в действие (наричано по-долу „отрицателно решение“).“

7

Член 14 от Регламент № 659/1999 установява:

„1.   Когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава-членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от получателя (наричано по-долу „решение за възстановяване“). Комисията не изисква възстановяване на помощта, ако това противоречи на общ принцип на правото на Общността.

2.   Помощта, която трябва да се възстанови съгласно решение за възстановяване, включва всички лихви с подходящ процент, фиксиран от Комисията. Лихвата е дължима от датата, на която неправомерната помощ е била на разположение на получателя до датата на нейното възстановяване.

3.   […]“

8

Съгласно член 20, параграф 1 от този регламент:

„Всяка заинтересована страна може да представи коментари съгласно член 6 след решение на Комисията да започне официална процедура по разследване. На всяка заинтересована страна, която е представила такива коментари, и на всеки получател на индивидуална помощ се изпраща копие от решението, взето от Комисията съгласно член 7.“

9

Настоящото дело се отнася до операция по преструктуриране на полския производител на стомана Huta Częstochowa S.A. (наричано по-нататък „HCz“). Преструктурирането на HCz е извършено в периода 2002—2005 г. За тази цел активите на HCz са прехвърлени на новоучредени дружества:

10

С писмо от 19 май 2004 г. Комисията уведомява Република Полша за решението си за започване на официална процедура по разследване относно помощта за преструктуриране, предоставена на полския производител на стомана HCz. Това решение е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на (ОВ C 204, стр. 6, наричано по-нататък „решението за започване на разследване“) на автентичния език (полски), като се предхожда от резюме на другите официални езици. Комисията поканва всички заинтересовани страни да представят становищата си относно фактите и правния анализ, съдържащи се в решението за започване на разследване. Тя получава становища от Република Полша и от четирите заинтересовани страни.

11

В края на процедурата Комисията стига до заключението, че противно на първоначалните ѝ съмнения мерките за преструктуриране на HCz в съответствие с разпоредбите на Ustawa o pomocy publicznej dla przedsiębiorców o szczególnym znaczeniu dla rynku pracy (Закон за държавната помощ за предприятията от изключително значение за трудовия пазар от 30 октомври 2002 г., Dz. U. № 213, позиция 1800, изменен, наричан по-нататък „Законът от 2002 г.“), не съставляват държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. За сметка на това Комисията приема, че HCz се е ползвало на различни основания от държавна помощ в периода 1997—2002 г. Комисията приема, че тази помощ отчасти е съвместима с общия пазар, но изисква връщане на частта, която счита за несъвместима с общия пазар, а именно сума в размер на 19699452 PLN (полски злоти) (наричана по-нататък „спорната помощ“).

12

На 5 юли 2005 г. Комисията приема Решение 2006/937/ЕО относно държавна помощ C 20/04 (ex NN 25/04), отпусната на производителя на стомана HCz (ОВ L 366, 2006 г., стр. 1, наричано по-нататък „Решението“). Член 3 от него гласи:

„1.   Държавната помощ, предоставена от [Република Полша] в полза на [HCz], в размер от 19699452 PLN, през периода от 1997 г. до май 2002 г. под формата на оперативна помощ и на помощ за преструктурирането на работните места, е несъвместима с общия пазар.

2.   [Република] Полша приема всички необходими мерки, за да възстанови от [HCz], [от] Regionalny Fundusz Gospodarczy, [от MH] и [от Operator] посочената в параграф 1 помощ, предоставена незаконосъобразно на [HCz]. Горепосочените предприятия са солидарно задължени за връщането на тази помощ.

Възстановяването се извършва без забавяне и в съответствие с процедурите на националното законодателство, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението. Сумите, които следва да бъдат възстановени, включват лихви от датата, на която помощта е била предоставена на [HCz], до датата на възстановяването им. Лихвите се изчисляват в съответствие с разпоредбите на глава V от Регламент […] № 794/2004.

3.   […]“ [неофициален превод]

13

В съответствие със споразумение от 30 септември 2005 г, влязло в сила на , ISD Polska sp. z o.o. (което по това време извършва дейност под дружественото наименование ZPD Steel sp. z o.o., наричано по-нататък „ISD“), дъщерно дружество на Industrial Union of Donbass Corp. (наричано по-нататък „IUD“), притежавано изцяло от последното, закупува от HCz всички акции на MH и на MH Plus, както и на останалите десет дъщерни дружества на HCz. С договор също от , влязъл в сила на , ISD закупува от TFS всички акции на HSCz. По този начин ISD става собственик на HSCz, на MH, на MH Plus и на останалите десет дъщерни дружества на HCz.

14

След продажбата HCz променя дружественото си наименование на Regionalny Fundusz Gospodarczy S.A. (наричано по-нататък „RFG“). RFG все още съществува и продължава да е изцяло собственост на полското министерство на финансите, но притежава само няколко редки недвижими имота без връзка със стоманодобивната индустрия.

15

С писмо от 17 февруари 2006 г. Комисията иска от полските власти да ѝ посочат лихвените проценти за възстановяването на спорната помощ от солидарните длъжници, посочени в точка 3, параграф 2 от Решението. В техния отговор от полските власти предлагат приложими за възстановяването лихвени проценти и методология за изчисляване на лихвите. Те предлагат по-конкретно като основа за периода 1997—1999 г. да бъде взет лихвеният процент на полските държавни облигации, емитирани в PLN, с фиксиран лихвен процент за период от пет години, а за периода от 2000 г. до присъединяването на Република Полша към Европейския съюз — лихвеният процент за същите облигации за период от десет години. Освен това те искат да се извършва годишна актуализация на тези лихвени проценти и лихвите да не се изчисляват с натрупване, с оглед на положението на капиталовите пазари в Полша към този момент, което се характеризирало с много високи, но бързо спадащи лихвени проценти.

16

В писмо от 7 юни 2006 г., адресирано до полските власти, Комисията установява, че за целия разглеждан период приложимият за възстановяването на спорната помощ лихвен процент трябва да бъде лихвеният процент на полските държавни облигации, емитирани в PLN, с фиксиран лихвен процент за период от пет години и че по силата на член 11, параграф 2 от Регламент № 794/2004 този лихвен процент следва да се изчислява с натрупване.

17

На 18 октомври 2006 г. жалбоподателят подава в секретариата на Първоинстанционния съд настоящата жалба.

18

След частичното обновяване на състава на Първоинстанционния съд делото е възложено на нов съдия докладчик. Впоследствие той е разпределен към осми състав, поради което последният поема разглеждането делото.

19

По доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд (осми състав) решава да даде ход на устната фаза на производството, да отправи някои писмени въпроси до Комисията и да я покани да представи определени документи. Комисията е направила това в предписания срок.

20

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 4 септември 2008 г.

21

Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:

22

Комисията моли Първоинстанционния съд:

23

В хода на съдебното заседание Комисията посочва, че Република Полша е възстановила спорната помощ от RFG и от ISD и че тези дружества не са предявили иск срещу жалбоподателя. Освен това с приватизационния договор IUD станало поръчител за връщането на спорната помощ от страна на MH. Вследствие на това жалбоподателят вече нямал правен интерес.

24

Жалбоподателят възразява, че съгласно полското законодателство образуванията, които в действителност са възстановили незаконната помощ, могат да поискат от него да възстанови платените суми в срок, който може да стигне до десет години, считано от момента на плащането. Жалбоподателят подчертава, че не знае за съществуването на поръчителство от страна на IUD за връщането на спорната помощ и че не би могъл да се позовава на клаузи, съдържащи се в приватизационния договор между полското правителство и IUD.

25

Съгласно постоянната съдебна практика допустимостта на жалба за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е обусловена от изискването това лице да има възникнал и все още съществуващ правен интерес от отмяната на обжалвания акт (Определение на Първоинстанционния съд от 10 март 2005 г. по дело Gruppo ormeggiatori del porto di Venezia и др./Комисия, T-228/00, T-229/00, T-242/00, T-243/00, T-245/00—T-248/00, T-250/00, T-252/00, T-256/00—T-259/00, T-265/00, T-267/00, T-268/00, T-271/00, T-274/00—T-276/00, T-281/00, T-287/00 и T-296/00, Recueil, стр. II-787, точка 23).

26

Наистина, Комисията повдига възражението за недопустимост, изведено от липсата на правен интерес, едва в стадия на съдебното заседание. Следва да се напомни обаче, че предпоставките за допустимост на жалба, по-специално липсата на правен интерес, спадат към абсолютните процесуални предпоставки (Определение по дело Gruppo ormeggiatori del porto di Venezia и др./Комисия, точка 25 по-горе, точка 22; в този смисъл вж. също Определение на Съда от 7 октомври 1987 г. по дело D.M./Съвет и Икономически и социален комитет, 108/86, Recueil, стр. 3933, точка 10). Ето защо съгласно член 113 от Процедурния правилник, Първоинстанционният съд може по всяко време да провери служебно дали жалбоподателят има правен интерес от отмяната на обжалваното решение (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от по дело Sniace/Комисия, T-141/03, Recueil, стр. II-1197, точка 22).

27

В настоящия случай правният интерес на жалбоподателя не може да се отрече единствено поради обстоятелството че спорната помощ е била върната от едно от другите образувания, посочени в Решението като солидарно задължени за връщането на помощта. Всъщност жалбоподателят посочва, без Комисията да оспорва това твърдение, че съгласно полското право образуванията, които в действителност са възстановили незаконната помощ, могат да предявят иск срещу него в срок от десет години. При тези условия следва да се приеме, че жалбоподателят запазва правния интерес от отмяната на Решението, тъй като в случай че жалбата му бъде уважена, с нея би могло да се избегне напълно рискът от предявяване на иск срещу него.

28

По отношение на поемането на поръчителство, на което се позовава Комисията в хода на съдебното заседание, е достатъчно да се констатира, че в преписката липсва документ, който може да докаже съществуването му.

29

Следователно повдигнатото от Комисията възражение за липса на процесуални предпоставки следва да се отхвърли.

30

Жалбоподателят посочва четири правни основания, изведени от нарушение на правото на защита, от липса на мотиви на Решението, от погрешно тълкуване на членове 87 ЕО и 88 ЕО и на член 14 от Регламент № 659/1999 и от нарушение на принципите на правна сигурност и на пропорционалност.

31

Жалбоподателят твърди, че макар публикуването на обявление в Официален вестник да представлява подходящо средство за узнаване от всички заинтересовани страни за започването на процедура за контрол на държавни помощи, въпреки това било необходимо Комисията да определи в достатъчна степен рамките на своята проверка, за да не лиши от смисъл правото на заинтересованите лица да представят становища.

32

Жалбоподателят обаче твърди, че съобщението на Комисията относно започването на процедурата било формулирано по такъв начин, че той нямал никаква причина да се счита за заинтересована страна. Решението за започване на процедурата се отнасяло по-специално за производителите на стомана, докато операторът, натоварен с управлението на публичните задължения, бил описан като дружество, което не произвежда стомана. В допълнение към това жалбоподателят приел да изпълнява функцията на „operator“ едва на 8 юли 2005 г., или след приемането на Решението, така че не е имал възможност да представи своето становище относно констатациите на Комисията.

33

На последно място, жалбоподателят подчертава, че съдържащото се в решението за започване на разследване описание на спорната помощ се отнася изключително до преструктурирането, извършено след 2003 г., по отношение на което Комисията била признала в Решението, че то не представлява държавна помощ. Освен това Република Полша не предала решението за започване на разследване на жалбоподателя и не го уведомила за протичащата процедура.

34

Комисията отхвърля тези доводи. Тя посочва, че мотивите на решението за започване на разследване били достатъчни, за да се позволи на жалбоподателя, който бил единственото образувание в Полша, оправомощено да изпълнява функциите на „operator“, да разбере, че като приобретател на активите на HCz то можело да бъде задължено да върне спорната помощ.

35

В самото начало следва да се посочи, че единствено съобщаващата държава може като адресат на обжалваното решение да се ползва от същинско право на защита. Останалите заинтересовани лица като жалбоподателя са приобщени към административната процедура, без обаче да се ползват от същите права. За сметка на това те имат процесуални права, признати на заинтересованите лица от член 88, параграф 2 ЕО (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 18 ноември 2004 г. по дело Ferriere Nord/Комисия, T-176/01, Recueil, стр. II-3931, точка 82 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело TV 2/Danmark и др./Комисия, T-309/04, T-317/04, T-329/04 и T-336/04, Сборник, стр. II-2935 точка 137).

36

От съдебната практика произтича, че фазата на разследването, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО, е предназначена да позволи на Комисията да разполага с пълна информация за всички данни по преписката (Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C-367/95 P, Recueil, стр. I-1719, точка 38).

37

Съгласно член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999 решението за започване на разследване обобщава релевантните фактически и правни въпроси, включва „предварителна оценка“ от страна на Комисията за характера на помощта по предложената мярка и излага съмненията по отношение на съвместимостта ѝ с общия пазар. Освен това решението поканва съответната държава-членка и другите заинтересовани страни да представят своите становища.

38

Както личи от текста на горепосочената разпоредба, анализът на Комисията по необходимост има предварителен характер. Следователно Комисията не може да бъде задължена да представи пълен анализ по отношение на разглежданата помощ в съобщението си за започване на тази процедура. За сметка на това Комисията трябва да определи в достатъчна степен рамките на своята проверка, за да не лиши от смисъл правото на заинтересованите лица да представят становища (Решение на Първоинстанционния съд от 31 май 2006 г. по дело Kuwait Petroleum [Nederland)/Комисия, T-354/99, Recueil, стр. II-1475, точка 85).

39

В конкретния случай точки 6, 32 и 51 от решението за започване на разследване, чийто текст на полски език е публикуван в Официален вестник, показват ясно, че Комисията разглежда евентуалното съществуване на множе-ство помощи, изплатени на HCz и на HSCz, считано от 1997 г. Всъщност в точка 6 тя констатира, че „[в]ъз основа на наличната към този момент информация изглежда, че HCz е получило различни държавни помощи след началото на периода на преструктуриране през 1997 г.“ В точка 32 Комисията пояснява, че „[в] рамките на тази процедура следва да се разгледа всяка помощ, предоставена на HCz, считано от 1 януари 1997 г.“ Ето защо тя иска от полските власти „[п]одробна информация относно размера и предназначението на всички държавни помощи, отпуснати от [Република] Полша на HCz, считано от 1997 г.“ (точка 51).

40

Следователно от текста на това решение ясно личи, че Комисията започва изчерпателна процедура, включваща всички предоставени на HCz помощи, считано от 1997 г.

41

Що се отнася по-конкретно до жалбоподателя, в точка 18 от решението за започване на разследване е установено, че съгласно Закона от 2002 г. едно дъщерно дружество на ARP, наречено „Operator“, отговаря за публичните вземания. По-нататък, в точка 19 от същото решение, се пояснява, че това предполага в замяна на прехвърлянето на всички обезпечителни права на публичните кредитори, произтичащи от публичноправни вземания в сектора на производството на стомана, Operator да получи част от активите на HCz, които не са свързани с производството на стомана. Ролята на Operator се пояснява по-подробно в бележка под линия 48 от решението за започване на разследване. Накрая, в точка 51 от решението за започване на разследване, Комисията иска да установи причината, поради която прехвърлените на Operator активи и активите, които остават в регионалните фондове, възлизат съответно на 203 милиона PLN и 159 милиона PLN.

42

Ето защо следва да се приеме, че мотивите на приетото на 19 май 2004 г. решение за започване на разследване са позволили на дружеството жалбоподател, създадено на , да разбере, че като приобретател на активите на HCz, е можело да бъде задължено да върне спорната помощ.

43

Освен това с оглед на обстоятелството, че жалбоподателят е бил единственото образувание в Полша, оправомощено да изпълнява функциите на „operator“ по смисъла на Закона от 2002 г., той не може да се позовава на обстоятелството, че е приел да изпълнява тези функции едва на 8 юли 2005 г., за да докаже нарушение на процесуалните му права. Това важи в още по-голяма степен поради факта, че президентът на ARP, което притежава изцяло жалбоподателя, е участвал в официалната процедура по разследване и е бил запознат с всички данни относно преструктурирането на HCz.

44

Следователно правното основание, изведено от нарушение на правото на защита, трябва да се отхвърли.

45

Относно мотивите, поради които Комисията го квалифицира като получател на спорната помощ, а оттам и като солидарен длъжник по задължението за нейното връщане, жалбоподателят отбелязва, че Решението е лаконично и не му позволява да разбере — в качеството му на заинтересована страна — възприетата обосновка.

46

Това се потвърждавало в още по-голяма степен от обстоятелството, че в Решението Комисията била посочила, че стойността на поетите публичноправни задължения надхвърляла тази на придобитото имущество. Следователно тезата на Комисията, според която жалбоподателят се е ползвал от спорната помощ и поради това бил длъжен да я върне, била неоснователна.

47

Комисията посочва, че тези твърдения за нарушения се отнасят до основателността на Решението, а не до неговите мотиви.

48

Според постоянната съдебна практика следва да се прави разграничение между твърдението за нарушение, изведено от липсата на мотиви или тяхната непълнота, и твърдението за нарушение, изведено от неточността на мотивите на решението (поради грешка относно фактите или в правната преценка). Последното спада към проверката на материалноправната законосъобразност на обжалваното решение, а не към нарушение на съществените процесуални предпоставки, и следователно не може да доведе до нарушение на член 253 ЕО (Решение по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, точка 36 по-горе, точка 67 и Решение на Първоинстанционния съд от 7 ноември 1997 г. по дело Cipeke/Комисия, T-84/96, Recueil, стр. II-2081, точка 47). Следователно в рамките на контрола за спазване на изискването за излагане на мотиви Първоинстанционният съд не може да разгледа материалноправната законосъобразност на мотивите, на които се позовава Комисията, за да обоснове решението си. Ето защо в рамките на правно основание, изведено от липса на мотиви или от тяхната непълнота, твърденията за нарушения и доводите, с които се цели да се оспори основателността на обжалваното решение, са ирелевантни (Решение на Първоинстанционния съд от по дело Corsica Ferries France/Комисия, T-349/03, Recueil, стр. II-2197, точки 58 и 59).

49

В конкретния случай Комисията посочва в събражение 146 от Решението, че активите и пасивите на HCz са били поделени между три дружества, негови правоприемници, а именно RFG, MH и Operator, и че следователно получилото спорната помощ юридическо лице вече не се е изчерпвало с юридическото лице HCz, а е обхващало и тези други образувания. Комисията следователно изтъква причината, поради която е посочила жалбоподателя като солидарно задължено за връщането на спорната помощ образувание, макар и да не го е посочила като получател на тази помощ.

50

При тези условия не може да се приеме, че липсват мотиви на Решението. Доколкото жалбоподателят оспорва точността на мотивите и законосъобразността на приетите разпоредби, доводите му ще бъдат разгледани в рамките на следващото правно основание.

51

От това следва, че правното основание, изведено от липса на мотиви, следва да се отхвърли.

52

Жалбоподателят твърди, че Комисията е превишила границите на правото си на преценка, като е приела, че той е получател на спорната помощ.

53

Единствено обстоятелството, че жалбоподателят, който не упражнява дейност в стоманодобивния сектор, е придобил някои елементи от имуществото на предприятието — получател на спорната помощ, не било достатъчно основание, за да се приеме, че с посочените елементи жалбоподателят е придобил финансовото предимство, получено по-рано благодарение на държавната помощ от предприятието, което му е прехвърлило тези елементи. След като стойността на поетите от жалбоподателя публичноправни задължения била по-голяма от пазарната стойност на прехвърленото му имущество, нищо не позволявало да се твърди, че той е получил някакво финансово предимство, включително предимство, съставляващо държавна помощ. Всъщност когато получилото незаконна държавна помощ предприятие е придобито на пазарна цена, купувачът на това предприятие не би трябвало да се счита за получател на тази помощ (Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Германия/Комисия, C-277/00, Recueil, стр. I-3925, наричано по-нататък „Решение по дело SMI“).

54

Жалбоподателят твърди, че евентуалното възстановяване от него на спорната помощ би „разклатило“ основите на преструктурирането на публичноправните задължения, които били старателно изчислени, анализирани и приети от Комисията, и би намалило пропорционално средствата, предназначени за финансиране на тези публичноправни задължения.

55

Освен това жалбоподателят подчертава, че в приложение на Закона от 2002 г. не е придобил не-стоманодобивните активи. По силата на този закон можело да се извърши единствено поемане на дълговете на предприятието. В хода на съдебното заседание жалбоподателят пояснява, че е дал съгласието си да изпълнява функциите на „operator“ по смисъла на Закона от 2002 г. едва на 8 юли 2005 г. Следователно посочването на жалбоподателя в точка 3 от Решението било преждевременно, тъй като към момента на приемането на последното това споразумение все още не е съществувало.

56

Още повече, последващите кредитори с право да получат връщането на помощта също можели да се обърнат към жалбоподателя в качеството му на солидарен длъжник с искане за връщане на цялата спорна помощ заедно с лихви. Не съществувало обаче договорно правоотношение между жалбоподателя и MH или IUD, което да му позволи да предяви регресен иск срещу последните на основание на връщането на спорната помощ.

57

В самото начало Комисията напомня, че макар да е приела, че преструктурирането на HCz въз основа на Закона от 2002 г. било извършено без допълнителна държавна помощ, тъй като отговаряло на изискванията на „теста на частния кредитор“, тя също така е констатирала, че през периода 1997—2002 г. HCz се е ползвало от държавна помощ, отчасти несъвместима с общия пазар.

58

Комисията не споделя виждането, според което жалбоподателят бил придобил активи от имуществото на HCz при пазарни условия. Всъщност не било възможно да се определи най-високата цена, която действащ на пазара частен инвеститор би платил за тези активи. Всички преобразувания на собствеността, извършени в рамките на преструктурирането на HCz, както и последвалата в резултат на това подялба на неговите активи, били прехвърлителни сделки, основани на разпоредбите на Закона от 2002 г.

59

Що се отнася до солидарното задължение на HCz, RFG, MH и жалбоподателя, според Комисията държавата-членка трябва да осигури надлежното изпълнение на разпореждането за възстановяване на спорната помощ. Комисията държи да отбележи, че така както е посочена в Решението, първоначалната стойност на придобитите от жалбоподателя активи се различава от счетоводната стойност, съдържаща се в приложение А.5. За Комисията било невъзможно да определи точната стойност на активите. При всички случаи държава-членка, която не може да изпълни решение, може да се обърне към Комисията и да поиска съдействие за преодоляване на тези трудности.

60

Жалбоподателят твърди по същество, че в Решението Комисията неправилно е приела, че той е образувание, солидарно задължено за връщането на спорната помощ.

61

В това отношение следва да се напомни, че съгласно член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 при отрицателно решение в случай с неправомерна помощ Комисията решава съответната държава-членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта от „получателя“.

62

В настоящия случай обаче Комисията подчертава, че жалбоподателят не е получател на спорната помощ. При все това тя го посочва като солидарно отговорен за връщането на тази помощ.

63

Истина е, че след Решение 1999/720/ЕО, ЕОВС от 8 юли 1999 година относно държавна помощ, предоставена от Германия в полза на Gröditzer Stahlwerke GmbH и на дъщерното му дружество Walzwerk Burg GmbH (ОВ L 292, стр. 27), в което Комисията за пръв път разпорежда възстановяване на помощ от предприятия, които са придобили елементи от активи, в някои случаи тя приема, че с термина „получател“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 се обозначава не само първоначалният получател на помощта, но и евентуално всяко предприятие, на което са прехвърлени елементи от активи с цел да се осуети прилагането на разпоредбите на нейното разпореждане за възстановяване.

64

Също така е вярно, на първо място, че за да се разшири кръгът на образуванията, длъжни да върнат помощта, е необходимо да е извършено прехвърляне на активи. Към момента на приемането на Решението обаче, а именно 5 юли 2005 г., подобно прехвърляне действително все още не било извършено, тъй като жалбоподателят е дал съгласието си да изпълнява функциите на „operator“ в процедурата по преструктуриране на HCz едва няколко дни по-късно. Съгласно постоянната съдебна практика обаче в рамките на жалба за отмяна законосъобразността на обжалвания акт трябва да се преценява в съответствие с фактическите и правни обстоятелства, които са съществували към момента на приемането на акта (вж. Решение на Съда от по дело Франция/Комисия, 15/76 и 16/76, Recueil, стр. 321, точка 7 и Решение по дело SMI, точка 53 по-горе, точка 39 и цитираната съдебна практика).

65

Несъмнено, в хода на съдебното заседание Комисията изтъква, че цялата операция по преструктурирането на HCz почивала на принципа, че на жалбоподателят ще бъдат прехвърлени активи и че неговото съгласие било чисто формален въпрос. Жалбоподателят обаче с основание подчертава, че макар Законът от 2002 г. да предвижда ролята на „operator“, той не уточнява кой е „operator“ и колко „operator“-а могат да бъдат създадени. Следователно в настоящия случай „operator“ е можело да бъде образувание, различно от жалбоподателя. Ето защо към момента на приемане на Решението безусловното включване на жалбоподателя в кръга на солидарно задължените за връщането на спорната помощ образувания било преждевременно.

66

На второ място, разширяването на кръга на образуванията, длъжни да върнат помощта, е обосновано само ако прехвърлянето на активи създава опасност от заобикаляне на последиците от разпореждането за възстановяване, и по-специално ако след изкупуването на активите първоначалният получател на помощта е станал „празна черупка“, от която не е възможно да се получи възстановяване на незаконната помощ (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 19 октомври 2005 г. по дело CDA Datenträger Albrechts/Комисия, T-324/00, Recueil, стр. II-4309, точка 98 и сл.). Освен това разширяването може да се обоснове с обстоятелството, че приобретателят на активите запазва реалните ползи от свързаното с получаването на тези помощи конкурентно предимство (Решение по дело SMI, точка 53 по-горе, точка 86).

67

В това отношение Съдът вече е постановил, че когато получило държавна помощ предприятие е придобито на пазарна цена, не може да се счита, че купувачът се е ползвал от предимство по отношение на останалите оператори на пазара. Следователно не може да се иска от купувача връщането на подобни помощи (вж. в този смисъл Решение по дело SMI, точка 53 по-горе, точки 80 и 81). По конкретно, в случай на придобиване на активи, в Решение по дело CDA Datenträger Albrechts/Комисия, точка 66 по-горе Първоинстанционният съд е приел, че ако за придобиването на елементи от актива купувачът е заплатил съответстваща на пазара цена, той не запазва реалните ползи от конкурентното предимство, свързано с получаването на помощите, отпуснати на продавача. В такъв случай не може да се приеме, че първоначалният получател на помощта е станал „празна черупка“, от която не е възможно да се получи възстановяване на незаконната помощ (вж. в този смисъл точки 99 и 100 от съдебното решение), нито че купувачът е запазил реалната полза от свързаното с получаването на тези помощи конкурентно предимство.

68

Освен това Съдът е пояснил, че за нуждите на проверката на финансовите условия на прехвърлянето националните власти могат да вземат предвид по-специално експертиза, изготвена евентуално по повод на прехвърлянето (Решение на Съда от 13 ноември 2008 г. по дело Комисия/Франция, C-214/07, Сборник, стр. I-8357, точки 59 и 60).

69

В настоящия случай жалбоподателят изтъква, че стойността на поетите от него публичноправни задължения била много по-голяма от стойността на прехвърленото му имущество. Всъщност от съображение 53 на Решението произтича, че независима експертиза е оценила пазарната стойност на получените от жалбоподателя активи, а именно терен, дружествени дялове от предприятието Elsen и вземания, на повече от 156 милиона PLN (в това отношение посоченото в приложение А.5 число се различава едва в малка степен). За сметка на това общата стойност на публичноправните задължения, придобити законно от жалбоподателя, възлизала на повече от 280 милиона PLN. При тези условия Комисията не може да изтъква, без да дава други обяснения, нито опасността от заобикаляне, нито обстоятелството, че жалбоподателят действително се е ползвал от конкурентно предимство, свързано с получаването на спорната помощ. Тя е трябвало да обясни поне причината, поради която е счела за ирелевантно обстоятелството, че активите са били придобити на „цена“, която изглежда изключва ползването на подобно конкурентно предимство. Всъщност с оглед на обстоятелството, че жалбоподателят не е нито дружество от групата на продавача, нито дори дружество, което действа на пазара на производство на стомана, а играе ролята на предприятие, купуващо дълговете и активите на предприятия в затруднение с цел като насрещна престация да задоволи техните кредитори, Комисията е трябвало да докаже по по-специфичен начин опасността от заобикаляне и реалното ползване от конкурентно предимство, свързано с получаването на спорната помощ от жалбоподателя.

70

Ето защо включването на жалбоподателя в кръга на образуванията, които са солидарно задължени за връщането на спорната помощ, е погрешно.

71

От това следва, че правното основание, изведено от погрешно тълкуване на членове 87 ЕО и 88 ЕО и на член 14 от Регламент № 659/1999, трябва да бъде уважено.

72

От гореизложеното следва, че Решението трябва да бъде отменено в частта му, която се отнася до жалбоподателя, без да е необходимо да се разглежда последното правно основание, изведено от нарушение на принципите на правна сигурност и на пропорционалност.

73

По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

Правна уредба

Обстоятелства в основата на спора

Производство и искания на страните

От правна страна

По допустимостта

Доводи на страните

Съображения на Първоинстанционния съд

По съществото на спора

По правното основание, изведено от нарушение на правото на защита

— Доводи на страните

— Съображения на Първоинстанционния съд

По правното основание, изведено от липса на мотиви

— Доводи на страните

— Съображения на Първоинстанционния съд

По правното основание, изведено от погрешно тълкуване на членове 87 ЕО и 88 ЕО, както и на член 14 от Регламент № 659/1999

— Доводи на страните

— Съображения на Първоинстанционния съд

По съдебните разноски