Дело T-196/06

Edison SpA

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Водороден пероксид и натриев перборат — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Вменяване на отговорността за неправомерното поведение — Задължение за мотивиране“

Резюме на решението

1.      Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Дружество майка и дъщерни дружества — Стопанска единица — Критерии за преценка

(член 81 ЕО)

2.      Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Решение с множество адресати — Необходимост да се изложат достатъчно мотиви по-специално за субекта, който трябва да понесе тежестта на нарушението

(членове 81 ЕО и 253 ЕО)

3.      Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Мотиви, основаващи се на елемент, който не e бил посочен в изложението на възраженията — Недопустимост

(членове 81 ЕО и 253 ЕО)

4.      Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Отстраняване на нередовност, изразяваща се в липса на мотиви, чрез тяхното излагане в хода на спорното производство — Недопустимост

(членове 81 ЕО и 253 ЕО)

5.      Актовe на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение за прилагане на правилата на конкуренция — Отчитане на данни, които не се съдържат в решението за признаване на отговорността на предприятие с оглед преценка на законосъобразността на решението — Недопустимост

(членове 81 ЕО и 253 ЕО)

1.      Поведението на дадено дъщерно дружество може да бъде вменено на дружеството майка, по-конкретно когато, макар и да има отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя по самостоятелен начин поведението си на пазара, а прилага главно указанията, дадени му от дружеството майка, с оглед в частност на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта. Всъщност в подобна ситуация дружеството майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща стопанска единица и следователно формират едно-единствено предприятие по смисъла на член 81 ЕО.

В особения случай, когато дружество майка притежава 100 % от капитала на своето дъщерно дружество, извършило нарушение на правилата на конкуренцията на Съюза, от една страна, това дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на това дъщерно дружество, и от друга страна, съществува оборима презумпция, според която посоченото дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество.

При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество е собственост на неговото дружество майка, за да се презумира, че последното оказва решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. Впоследствие Комисията ще бъде в състояние да счита дружеството майка за отговорно за разглежданото нарушение, освен ако това дружество майка, което трябва да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, които са от естество да установят, че неговото дъщерно дружество има самостоятелно поведение на пазара.

За да се прецени дали дадено дъщерно дружество определя по самостоятелен начин поведението си на пазара, следва да се вземат предвид всички релевантни елементи относно икономическите, организационните и юридическите връзки, които свързват това дъщерно дружество с неговото дружество майка, които могат да варират във всеки отделен случай и следователно не могат да бъдат предмет на изчерпателно изброяване.

(вж. точки 26—30)

2.      Що се отнася до мотивите към решение на Комисията за прилагане на член 81 ЕО, Комисията не е длъжна да изрази позиция по всички доводи, приведени пред нея от заинтересованите лица, а за нея е достатъчно да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението. По-специално тя не е длъжна да се произнася по обстоятелства, които са явно неотносими, лишени от значение или които са очевидно от второстепенен характер.

Когато решение за прилагането на член 81 ЕО се отнася до множество адресати и поражда проблеми при определянето на субекта, който да носи отговорност за нарушението, това решение трябва да съдържа достатъчно мотиви за всеки от адресатите, и по-специално за онези от тях, които въз основа на това решение трябва да понасят тежестта на нарушението. В този смисъл по отношение на дружество майка, считано за отговорно за неправомерното поведение на негово дъщерно дружество, подобно решение трябва да съдържа обстоятелствено изложение на мотивите, което може да обоснове вменяването на отговорността за нарушението на това дружество.

В този контекст, когато дружество майка се позовава не само на факта, че е холдинг, управляващ своето дъщерно дружество като обикновена финансова инвестиция посредством подставено холдингово дружество, но и изтъква съвкупност от особени обстоятелства, характеризиращи връзките между съответните дружества към момента на извършване на нарушението и когато представените от него доказателства не се свеждат само до твърдения, а съдържат подробни сведения относно функционирането на холдинга, придружени от декларации на ръководителите на съответните дружества, от кореспонденция с трети лица, както и от известен брой вътрешни за съответните дружества документи, датиращи от периода на извършване на нарушението, Комисията е длъжна да вземе позиция относно тези доводи, като провери дали с оглед на всички релевантни доказателства относно икономическите, организационните и юридическите връзки между съответните дружества дружеството майка е доказало, че неговото дъщерно дружество определя поведението си на пазара по самостоятелен начин, както и, ако е необходимо, да изложи причините, поради които счита, че представените от дружеството майка доказателства са недостатъчни за оборване на разглежданата презумпция. Задължението на Комисията да мотивира решението си по този въпрос ясно произтича от оборимия характер на презумпцията, че дружество майка, което притежава 100 % от капитала на своето дъщерно дружество, упражнява решаващо влияние върху него, за чието оборване дружеството майка трябва да представи доказателства за всички икономически, организационни и юридически връзки между него и неговото дъщерно дружество.

(вж. точки 57, 58, 71, 73, 75—77)

3.      Доколкото става въпрос за елемент, който не бил посочен в изложението на възраженията и по който предприятие — адресат на решение на Комисията, което разкрива нарушение на правилата на конкуренцията, не е имало възможност да изтъкне своята гледна точка в хода на административната процедура, този елемент следва да се счита за непротивопоставим на това предприятие. Следователно Комисията не може да се позове на него за мотивиране на обжалваното решение.

(вж. точка 83)

4.      Мотивите на решение на Комисията, което прилага член 81 ЕО, трябва по принцип да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащото го решение. Липсата на мотиви не може да бъде поправена с факта, че заинтересованото лице научава мотивите на решението в хода на производството. Следователно липсата на мотиви не би могла да бъде поправена в хода на съдебното производство.

(вж. точки 89 и 90)

5.      Що се отнася до жалбите срещу решенията на Комисията, с които се налагат глоби на предприятията за нарушение на правилата относно конкуренцията, Общият съд е компетентен в рамките на пълната юрисдикция да прецени подходящия характер на размера на глобите. Макар тази преценка да може при определени условия да оправдае отчитането на допълнителни данни, това съображение не се прилага в рамките на контрола за спазване на задължението за мотивиране на решението за установяване на нарушението, когато това решение подлежи на контрол за законосъобразност.

Следователно, макар Общият съд да може да установи допуснато от Комисията нарушение на задължението за мотивиране при определянето на глоби, налагани за нарушения на член 81, параграф 1 ЕО, като едновременно с това посочи, че тъй като възприетото от Комисията разрешение трябва да бъде потвърдено по същество, това нарушение не води нито до отмяната на обжалваното решение, нито до изменение в размера на глобите, тази преценка не може да се приложи, що се отнася до контрола върху законосъобразността на решение на Комисията, доколкото с него се приема, че съответното предприятие носи отговорност.

(вж. точки 91—93)

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести разширен състав)

16 юни 2011 година(*)

„Конкуренция — Картели — Водороден пероксид и натриев перборат — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Вменяване на отговорността за неправомерното поведение — Задължение за мотивиране“

По дело T‑196/06

Edison SpA, установено в Милано (Италия), за което се явяват адв. M. Siragusa, адв. R. Casati, адв. M. Beretta, адв. P. Merlino и адв. E. Bruti Liberati, avocats,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват първоначално г‑н V. Di Bucci и г‑н F. Amato, впоследствие г‑н Di Bucci и г‑н V. Bottka, в качеството на представители,

ответник,

с предмет главно искане за частична отмяна на Решение C (2006) 1766 окончателен на Комисията от 3 май 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат) в частта му, отнасяща се до жалбоподателя, и при условията на евентуалност искане за намаляване на размера на глобата,

ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав),

състоящ се от: г‑н V. Vadapalas (докладчик), изпълняващ функцията на председател, г‑н M. Prek, г‑н A. Dittrich, г‑н L. Truchot, и г‑н K. O’Higgins, съдии,

секретар: г‑н J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 2 септември 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

 Факти в основата на спора

1        Жалбоподателят Edison SpA (по-рано Montedison SpA) е дружество, учредено по италианското право, което до 20 декември 2000 г. контролира посредством Montecatini SpA 100 % от капитала на Ausimont SpA, производител на водороден пероксид (наричан по-нататък „ВП“) и на натриев перборат (наричан по-нататък „НПБ“).

2        В периода между декември 2000 г. и май 2002 г. жалбоподателят упражнява мажоритарен контрол върху Ausimont. През май 2002 г. Ausimont става собственост на групата Solvay SA, а от 1 януари 2003 г. нататък се превръща в Solvay Solexis SpA.

3        През ноември 2002 г. Degussa AG уведомява Комисията на Европейските общности за наличието на картел на пазарите на ВП и НПБ и иска прилагането на Известието на Комисията относно освобождаването от глоби и намаляването на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3).

4        Degussa предоставя фактически доказателства на Комисията, въз основа на които тя е в състояние да извърши на 25 и 26 март 2003 г. проверки в помещенията на определени предприятия.

5        На 26 януари 2005 г. Комисията изпраща изложение на възраженията на жалбоподателя и на другите засегнати предприятия.

6        След изслушването на засегнатите предприятия Комисията приема Решение C (2006) 1766 окончателен от 3 май 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП срещу Akzo Nobel NV, Akzo Nobel Chemicals Holding AB, EKA Chemicals AB, Degussa, жалбоподателя, FMC Corp., FMC Foret SA, Kemira Oyj, Air liquide SA, Chemoxal SA, SNIA SpA, Caffaro Srl, Solvay, Solvay Solexis, Total SA, Elf Aquitaine SA и Arkema SA (преписка COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), резюме на което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 13 декември 2006 г. (ОВ L 353, стр. 54). То е съобщено на жалбоподателя с писмо от 8 май 2006 г.

 Обжалвано решение

7        В обжалваното решение Комисията посочва, че адресатите на това решение са участвали в извършването на едно-единствено и продължавано нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) във връзка с ВП и продукта надолу по веригата — НПБ (съображение 2 от обжалваното решение).

8        Установеното нарушение се състои главно в обмен между конкурентите на важна от търговска гледна точка и поверителна информация относно пазарите и предприятията, в ограничаване и контрол на производството и на неговия потенциален и реален капацитет, в разпределяне на пазарни дялове и клиенти, както и в определяне и надзор за спазването на целеви цени.

9        Жалбоподателят и Solvay Solexis са посочени като „солидарно отговорни“ за нарушението (съображение 423 от обжалваното решение).

10      При определяне на размера на глобите Комисията е приложила метода, изложен в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 [ВС] (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69).

11      Комисията определя основния размер на глобите в зависимост от тежестта и продължителността на нарушението (съображение 452 от обжалваното решение), което е квалифицирано като много тежко (съображение 457 от обжалваното решение).

12      При прилагането на диференциран подход жалбоподателят и Solvay Solexis са класирани в трета и предпоследна категория, съответстваща на начален размер от 20 милиона евро (съображения 460—462 от обжалваното решение).

13      За гарантиране на достатъчен възпиращ ефект към този начален размер е приложен коефициент 1,5 с оглед на значителния оборот на жалбоподателя. Като се има предвид това, че Solvay Solexis е прехвърлено на друго предприятие, този коефициент не е приложен към неговата глоба (съображение 463 от обжалваното решение).

14      Тъй като според Комисията жалбоподателят е участвал в нарушението от 12 май 1995 г. до 31 декември 2000 г., тоест през период от пет години и седем месеца, размерът на глобата му е увеличен с 55 % на основание продължителността (съображение 467 от обжалваното решение).

15      На основание отегчаващи обстоятелства Комисията увеличава с 50 % размера на глобата на жалбоподателя поради повторност спрямо нарушението, установено в Решение 94/599/ЕО на Комисията от 27 юли 1994 година относно производство по прилагане на член [81 ЕО] (преписка 31.865 — PVC) (OВ L 239, стр. 14) (съображения 469 и 496 от обжалваното решение).

16      В приложение на член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) Комисията намалява размера на глобата, наложена солидарно на Solvay Solexis, до размер, представляващ 10 % от глобалния му оборот за 2005 г. (съображение 498 от обжалваното решение).

17      Член 1, букви д) и н) от обжалваното решение гласи, че с участието си в съответното нарушение в периода от 12 май 1995 г. до 31 декември 2000 г. жалбоподателят и Solvay Solexis са нарушили член 81, параграф 1 ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП.

18      В член 2, буква в) от обжалваното решение Комисията налага на жалбоподателя глоба, възлизаща на 58,125 милиона евро, за плащането на която Solvay Solexis е „солидарно“ отговорно до размер от 25,619 милиона евро.

 Производство и искания на страните

19      На 19 юли 2006 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

20      След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в шести състав, а след изслушване на страните настоящото дело е разпределено на шести разширен състав.

21      Тъй като двама от членовете на състава са възпрепятствани да заседават, съгласно член 32, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд председателят на Общия съд определя други двама съдии за попълване на състава.

22      По доклад на съдията докладчик Общият съд решава да започне устната фаза на производството. Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 2 септември 2010 г.

23      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение в частта му, отнасяща се до него,

–        при условията на евентуалност да отмени наложената му глоба или да намали нейния размер,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

24      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

 Предварителни бележки

25      Тъй като доводите на жалбоподателя в подкрепа на исканията му за отмяна са насочени по същество срещу установяването на отговорността му за неправомерното поведение на неговото дъщерно дружество, в самото начало следва да се припомни релевантната в това отношение съдебна практика.

26      Съгласно постоянната съдебна практика поведението на дадено дъщерно дружество може да бъде вменено на дружеството майка по-конкретно когато, макар и да има отделна правосубектност, това дъщерно дружество не определя по самостоятелен начин поведението си на пазара, а прилага главно указанията, дадени му от дружеството майка, с оглед в частност на икономическите, организационните и юридическите връзки между тези два правни субекта (вж. Решение на Съда от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, Сборник, стр. I‑8237, точка 58 и цитираната съдебна практика).

27      Всъщност в подобна ситуация дружеството майка и неговото дъщерно дружество са част от една и съща стопанска единица и следователно формират едно-единствено предприятие по смисъла на член 81 ЕО (Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 26 по-горе, точка 59).

28      В особения случай, когато дружество майка притежава 100 % от капитала на своето дъщерно дружество, извършило нарушение на правилата на конкуренцията на Съюза, от една страна, това дружество майка може да упражнява решаващо влияние върху поведението на това дъщерно дружество и от друга страна, съществува оборима презумпция, според която посоченото дружество майка действително упражнява решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество (вж. Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 26 по-горе, точка 60 и цитираната съдебна практика).

29      При тези обстоятелства е достатъчно Комисията да докаже, че целият капитал на дадено дъщерно дружество е собственост на неговото дружество майка, за да се презумира, че последното оказва решаващо влияние върху търговската политика на това дъщерно дружество. Впоследствие Комисията ще бъде в състояние да счита дружеството майка за отговорно за разглежданото нарушение, освен ако това дружество майка, което трябва да обори тази презумпция, не представи достатъчно доказателства, които са от естество да установят, че неговото дъщерно дружество има самостоятелно поведение на пазара (вж. в този смисъл Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 26 по-горе, точка 61 и цитираната съдебна практика).

30      За да се прецени дали дадено дъщерно дружество определя по самостоятелен начин поведението си на пазара, следва да се вземат предвид всички релевантни елементи относно икономическите, организационните и юридическите връзки, които свързват това дъщерно дружество с неговото дружество майка, които могат да варират във всеки отделен случай и следователно не могат да бъдат предмет на изчерпателно изброяване (Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, точка 26 по-горе, точка 74; в този смисъл вж. също Решение на Общия съд от 12 декември 2007 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, T‑112/05, Сборник, стр. II‑5049, точка 65).

31      В конкретния случай в съображения 370—379 от обжалваното решение, Комисията припомня, че дадено дружество майка може да се счита за отговорно за неправомерното поведение на дъщерно дружество, доколкото последното не определя по самостоятелен начин поведението си на пазара. Тя пояснява, че има право да изведе презумпцията, че дъщерно дружество, което се контролира изцяло, прилага главно указанията, които са му дадени от неговото дружество майка, тъй като последното може да докаже противното и по този начин да обори презумпцията.

32      Що се отнася до вменяването на жалбоподателя на неправомерното поведение на Ausimont, Комисията указва най-напред в съображение 416 от обжалваното решение, че става въпрос за негово дъщерно дружество, което било „контролирано пряко“ към момента на извършване на нарушението.

33      В съображение 417 от обжалваното решение тя посочва доводите, с които жалбоподателят оспорва това вменяване на отговорност.

34      В съображение 418 от обжалваното решение Комисията указва, че противно на изтъкнатата от жалбоподателя теза, пълен контрол върху дъщерното дружество е достатъчен, за да се докаже отговорността на дадено дружество майка при липсата на довод, който оборва произтичащата от това презумпция.

35      Що се отнася по-нататък до доводите, изтъкнати от жалбоподателя в подкрепа на самостоятелността на Ausimont, Комисията отбелязва в съображения 419—421 от обжалваното решение, че „други елементи указва[ли] противното“, позовавайки се, от една страна, на условията за участие на ръководните кадри на жалбоподателя в събранието от март 1994 г. с представителите на Degussa, а от друга страна, на самоличността на член на управителния съвет на Ausimont и на този на Montecatini, както и на условията за преструктурирането на групата през декември 2000 г. В съображение 422 от обжалваното решение Комисията приема, че „други елементи“, представени от жалбоподателя, по-специално фактът, че той не е знаел за картела, не са достатъчни да оборят презумпцията.

36      Накрая, Комисията приема, че жалбоподателят носи отговорност предвид неговото „участие […] в търговските сделки на Ausimont“ и предвид обстоятелството, че той притежава 100 % от капитала на последното (съображение 423 от обжалваното решение).

37      При оспорването на тази преценка жалбоподателят по същество изтъква три правни основания, първото от които е изведено от нарушение на неговото право на защита, второто — от нарушение на задължението за мотивиране и третото — от нарушение на член 81 ЕО.

38      Общият съд счита, че следва първо да се разгледа второто правно основание.

 По твърдението за нарушение на задължението за мотивиране

 Доводи на страните

39      В рамките на второто правно основание жалбоподателят поддържа, от една страна, че установеното дялово участие от 100 % в капитала на Ausimont не било достатъчен мотив, обясняващ причините, поради които можело да му се вмени отговорността за разглежданото нарушение и че имало противоречие и непълнота на мотивите към обжалваното решение относно други два елемента, посочени в съображения 419—421 от обжалваното решение.

40      Що се отнася по-конкретно до събранието от 16 март 1994 г., посочено в съображение 420 от обжалваното решение, в отговора си от 13 април 2006 г. жалбоподателят представил на Комисията известен брой доказателства в полза на това, че от свързаните с това събрание обстоятелства не можело да се направи извод за отговорността му за разглежданото нарушение, а напротив — те потвърждавали самостоятелността на неговото дъщерно дружество.

41      От друга страна, жалбоподателят поддържа, че в отговора си на изложението на възраженията е представил доказателства за самостоятелността на Ausimont. Комисията отхвърлила тези доказателства като недостатъчни, без да изложи мотивите за това отхвърляне. Обжалваното решение било опорочено от пълна липса на мотиви в това отношение. Всъщност Комисията не разгледала дори едно от фактическите и правните обстоятелства, изтъкнати от жалбоподателя за установяване на самостоятелността на Ausimont.

42      При наличието на тези доказателства Комисията не можела да основе изводите си на „чисто формален елемент“, каквото е непрякото притежаване на целия капитал на Ausimont, и само на две фактически обстоятелства, а именно събранието от 16 март 1994 г. и самоличността на един от членовете на управителните съвети на Ausimont и на Montecatini. Доводите, изтъкнати от Комисията за първи път в хода на производството, не можело да бъдат взети предвид в това отношение.

43      С оглед на това, че Комисията вменила отговорността на жалбоподателя въз основа на презумпция, тя е трябвало да разгледа приведените от жалбоподателя доказателства с особено внимание. Немотивираното им отхвърляне довело до превръщането на разглежданата обикновена презумпция в необорима презумпция, предполагаща обективна отговорност на жалбоподателя.

44      Комисията отвръща, че от пълния контрол на жалбоподателя върху Ausimont възниква презумпция, че той упражнява решаващо влияние върху поведението на това дъщерно дружество. Посочените в съображения 420 и 421 от обжалваното решение елементи послужили като допълнителни признаци за подобно влияние, което по принцип следвало от разглежданата презумпция.

45      Що се отнася до първия елемент, от предоставените от Degussa и от жалбоподателя данни било видно, че те организирали съвместно събранието от 16 март 1994 г., а президентът на Ausimont бил поканен „спонтанно“. Основната цел на събранието била да се обсъди евентуалното закупуване от Degussa на дейностите на Ausimont в съответния сектор, както и проекта на Ausimont за изграждане на нов завод в Bitterfeld (Германия). Обстоятелството, че това събрание било организирано от жалбоподателя, представлявало признак за влиянието му върху дейностите на Ausimont.

46      Противно на довода на жалбоподателя, от записката на Degussa било видно, че секторът на ВП и на НПБ като цяло също бил обсъден. Това се потвърждавало от президента на Ausimont. Макар въпросното събрание да било проведено около година преди началото на нарушението, нямало причина да се счита, че то не било показателно за връзките между жалбоподателя и Ausimont през периода на нарушението, доколкото междувременно структурата на групата не била изменена.

47      Що се отнася до втория елемент, обстоятелството, че президентът на Ausimont бил член на управителния съвет на Montecatini, било признак за волята на жалбоподателя да осигури стабилността на веригата на контрол между него и Ausimont.

48      Впрочем доводът на жалбоподателя за липсата на лична връзка между самия него и Ausimont бил в разрез с факта, изведен от отговора на Solvay Solexis по искане за информация, че президентът и член на управителния съвет на жалбоподателя са били членове на управителния съвет на Ausimont през една част от периода на нарушението. Въпреки че става въпрос за елемент, който не е включен в обжалваното решение, Комисията поддържа, че има право да се позове на него в отговор на довода на жалбоподателя.

49      Що се отнася до мотивите за отхвърляне на доказателствата в полза на противното, Комисията сочи, че нейното задължение за мотивиране не се разпростира към задължението да разгледа всички фактически и правни въпроси, третирани в хода на административното производство. Тя поддържа, че с никой от елементите, които жалбоподателят е изтъкнал в отговора си на изложението на възраженията, не може да се докаже самостоятелността на Ausimont.

50      Комисията счита, че надлежно е мотивирала своето решение и по-специално, че в достатъчна степен е разяснила причините, поради които е отхвърлила доводите на жалбоподателя. По-конкретно в съображения 419—421 от обжалваното решение тя отговорила на доводите на жалбоподателя, според които Ausimont разполагало със самостоятелност, подчертавайки наличието на противоречиви данни в тази връзка, а именно събранието от 16 март 1994 г., както и функцията, която президентът на Ausimont упражнявал в управителния съвет на Montecatini.

51      Представените от жалбоподателя доказателствата били при всички случаи недостатъчни. Обстоятелството, че дейността на дъщерно дружество не представлява основната дейност на групата, не било релевантен признак. Ангажирането на жалбоподателя в оздравяването на групата логично довело до участието му във вземането на най-важните стратегически решения тъкмо за да не могат тези решения да попречат на оздравяването на групата. Обстоятелството, че дружеството майка не осъществява пряко или непряко текущото управление на дейността на дъщерното дружество, не доказвало самостоятелността на последното. За установяването на решаващо влияние било достатъчно дружеството майка да има тежест върху основните стратегически решения на дъщерното дружество.

52      Описаният от жалбоподателя контрол на групата, упражняван посредством три комитета, които на всяко тримесечие се срещат с ръководството на дъщерните дружества, не можел да се приравни на дейността по управление на акции от чисто финансов холдинг. Освен това според декларацията на президента на Ausimont жалбоподателят бил уведомен за „плановете и бюджета на групата Ausimont“, за „общите цели“, както и за „основните принципи в областта на човешките ресурси“ и се заел със „задоволяването на основните финансови нужди“ за реализирането на най-важните му стратегически проекти.

53      Обстоятелството, че по силата на устава на дружеството управителният съвет на Ausimont разполага с широка дискреционна власт в областта на търговските дейности, не доказвало неговата самостоятелност, по-специално с оглед на основните стратегически решения. Всъщност жалбоподателят участвал при вземането на стратегически решения относно проектите на Ausimont за нов завод в Bitterfeld или за съвместно дружество в Съединените американски щати.

54      Твърдението за липса на признаци за намеса в протоколите от събранията на управителните съвети на жалбоподателя или на Ausimont, които впрочем не били представени, не било достатъчно, тъй като не трябвало упражняването на подобно влияние непременно да проличи от подобни протоколи.

55      В този контекст според Комисията, дори да се предположи, че обжалваното решение е опорочено от липса на мотиви по отношение на отхвърлянето на доводите, изтъкнати от жалбоподателя в отговора му на изложението на възраженията, отмяната на това решение била неуместна с оглед на това, че тя щяла да доведе единствено до постановяването на идентично по същество ново решение (Решение на Общия съд от 13 декември 2006 г. по дело FNCBV и др./Комисия, T‑217/03 и T‑245/03, Recueil, стр. II‑4987, точка 363).

 Съображения на Общия съд

56      Съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, Recueil, стр. I‑1719, точка 63 и цитираната съдебна практика).

57      Комисията не е длъжна да изрази позиция по всички доводи, приведени пред нея от заинтересованите лица, а за нея е достатъчно да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението. По-специално тя не е длъжна да се произнася по обстоятелства, които са явно неотносими, лишени от значение или които са очевидно от второстепенен характер (Решение на Общия съд от 15 юни 2005 г. по дело Corsica Ferries France/Комисия, T‑349/03, Recueil, стр. II‑2197, точка 64; в този смисъл вж. също Решение по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, точка 56 по-горе, точка 64).

58      Когато, както е в случая, решение за прилагането на член 81 ЕО се отнася до множество адресати и поражда проблеми при определянето на субекта, който да носи отговорност за нарушението, това решение трябва да съдържа достатъчно мотиви за всеки от адресатите, и по-специално за онези от тях, които въз основа на това решение трябва да понасят тежестта на нарушението. В този смисъл по отношение на дружество майка, считано за отговорно за неправомерното поведение на негово дъщерно дружество, подобно решение трябва да съдържа обстоятелствено изложение на мотивите, което може да обоснове вменяването на отговорността за нарушението на това дружество (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 14 май 1998 г. по дело SCA Holding/Комисия, T‑327/94, Recueil, стр. II‑1373, точки 78—80).

59      От съображения 416—423 от обжалваното решение е видно, че вменяването на жалбоподателя на отговорността за неправомерното поведение се основава на констатацията, че той действителното упражнява решаващо влияние върху Ausimont, произтичащо от презумпция за пълния му контрол върху това дъщерно дружество, тъй като според Комисията тази презумпция не е била оборена от жалбоподателя.

60      Жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение Комисията не е изложила достатъчни мотиви относно установяването на отговорността му и по-специално че не е посочила изрично мотивите за отхвърлянето на доказателствата, представени за оборване на презумпцията.

61      Следва да се отбележи, че от преписката е видно, че в отговор на изложението на възраженията жалбоподателят привежда конкретни доводи, за да докаже самостоятелността на Ausimont.

62      Най-напред, той поддържа, че към момента на извършване на нарушението е изпълнявал ролята на неоперативен холдинг на изключително разнообразна група, като пояснява, че е възобновил дейността си на производител и доставчик на електроенергия едва през 2002 г. В това отношение той представя обобщение на декларациите за ДДС (данък върху добавената стойност), свързани с дейността на неговото собствено дружество, както и с тази на дружеството, посредством което контролира Ausimont, Montecatini, през целия период на нарушението.

63      Той сочи, че дейността на холдинг не включва участие в управлението на дъщерните дружества, като се има предвид, че контролът върху тях се свеждал до проверката на финансовите резултати посредством вътрешни и външни одити. В това отношение той се позовава на документи от периода на нарушението относно организацията на изготвения от неговата администрация вътрешен одит.

64      По-нататък той се позовава на особените обстоятелства във връзка с финансовата криза на групата, като сочи, че през 1993 г. цялото ръководство на групата било заменено и че новото ѝ ръководство въвело план за прекратяване на контрола върху нестратегическите дейности на групата, който обхващал периода 1993—2001 г. и имал за цел да намали финансовата нестабилност, както и да се избегне обявяването в несъстоятелност. Той посочва, че този план предполагал пълна самостоятелност в управлението на дружествата от групата, и по-специално на Ausimont, като се има предвид, че то действало в областта, която не се считала за съществена и по отношение на която се извършвало прекратяване на контрола.

65      В подкрепа на тези доводи жалбоподателят описва функционирането на своята група, която била създадена през 1995 г. от 932 дружества, действащи в различни икономически сектори, и която претърпява съществена реорганизация, приключила през 2002 г., с оглед на съсредоточаването на дейностите в сектора на електроенергията.

66      Освен това той представя някои доказателства, а именно писмото, изпратено от един от неговите ръководни кадри до трети лица през 1995 г., в което се посочва по-специално, че „консолидираната понастоящем политика [се състояла в] делегиране на цялото оперативно управление на дружества […] [от групата]“, декларацията на бившия президент на Ausimont, свидетелстваща за неговата самостоятелност в областта на търговската политика, копие от устава на Ausimont, според който неговият управителен съвет разполагал с „най-широки правомощия за обичайно и извънредно управление на дружеството“ и с „възможността да предприеме всички действия, които счита[л] за удачни за изпълнението на предмета на дейност на дружеството“, както и протокола на управителния съвет на Ausimont от 27 май 1996 г., предоставящ на неговия президент „неограничени правомощия и възможност да осъществява обичайно и извънредно управление на дружеството“.

67      Освен това жалбоподателят посочва, че Ausimont разполага с всички необходими структури и служби за самостоятелно управление, че в протоколите от събранията на неговия управителен съвет няма никакви данни за обсъждане на търговските политики на дъщерните дружества и че в протоколите на управителния съвет на Ausimont няма позоваване на евентуални получени от него указания относно търговските политики, като предлага при поискване да представи всички тези документи на Комисията.

68      Накрая, жалбоподателят посочва декларациите на Solvay Solexis, възпроизведени в неговия отговор на отправено от Комисията искане за информация и съставляващи част от административната преписка, от които е видно, че към момента на извършване на нарушението управителният съвет на Ausimont разполагал с широка дискреционна власт по отношение на търговските дейности.

69      В съображение 417 от обжалваното решение Комисията обобщава доводите на жалбоподателя.

70      По-нататък, в съображение 419 от обжалваното решение, тя указва, че „доводът, представен от [жалбоподателя] по повод самостоятелността на [неговото дъщерно дружество]“, е в разрез с елементите, изложени в съображения 420 и 421 от обжалваното решение. Накрая, в съображение 422 от обжалваното решение тя прави извода, че представените от жалбоподателя „други доказателства“ не са достатъчни за оборване на разглежданата презумпция.

71      Следва да се отбележи, че това съждение не се отнася до изтъкнатите от жалбоподателя доводи, а само насочва към допълнителните индикации, изложени в съображения 420 и 421 от обжалваното решение. Следователно посочените по-горе мотиви към обжалваното решение не излагат причините, поради които Комисията е счела, че представените от жалбоподателя доказателства са недостатъчни за оборване на разглежданата презумпция.

72      Освен това следва да се приеме, че макар Комисията да не е длъжна да вземе позиция относно всички изтъкнати от заинтересованото лице доказателства, по-специално когато те са явно неотносими, лишени от значение или очевидно имат второстепенен характер (вж. точка 57 по-горе), в конкретния случай, противно на поддържаното от Комисията, изтъкнатите от жалбоподателя доказателства не могат да се считат за неотносими към преценката на самостоятелността на Ausimont.

73      Всъщност следва да се отбележи, че жалбоподателят не само се позовава на факта, че е холдинг, управляващ своето дъщерно дружество като обикновена финансова инвестиция посредством подставено холдингово дружество, но и изтъква съвкупност от особени обстоятелства, характеризиращи връзките между съответните дружества към момента на извършване на разглежданото нарушение.

74      По-специално той твърди обстоятелствено, че през 1993 г. новото ръководство на холдинга застава начело на групата в резултат на претърпяната от последната финансова криза и приема мерки за реорганизация, включващи предоставянето на самостоятелност на дружествата от групата предвид, от една страна, целите на холдинга с оглед на кризата и от друга страна, голямото разнообразие от дейности на групата.

75      Впрочем представените от жалбоподателя доказателства не се свеждат само до твърдения, а съдържат подробни сведения относно функционирането на холдинга, придружени от декларации на ръководителите на съответните дружества, от кореспонденция с трети лица, както и от известен брой вътрешни за съответните дружества документи, датиращи от периода на извършване на нарушението.

76      При тези обстоятелства Комисията е била длъжна да вземе позиция относно доводите на жалбоподателя в полза на противното, като провери дали с оглед на всички релевантни доказателства относно икономическите, организационните и юридическите връзки между съответните дружества жалбоподателят е доказал, че неговото дъщерно дружество определя поведението си на пазара по самостоятелен начин.

77      Задължението на Комисията да мотивира решението си по този въпрос ясно произтича от оборимия характер на разглежданата презумпция, за чието оборване жалбоподателят трябвало да представи доказателства за всички икономически, организационни и юридически връзки между него, подставеното и дъщерното дружество.

78      Освен това разглежданата липса на мотиви не може да се поправи с изложените в съображения 420 и 421 от обжалваното решение индикации.

79      От една страна, що се отнася до обстоятелствата, свързани с участието на представителите на жалбоподателя в събранието от 16 март 1994 г., на което по-специално е обсъдено продължаването на инвестиционен проект от Ausimont, както и евентуално прехвърляне на неговите дейности (съображение 420 от обжалваното решение), следва да се отбележи, че не е изключено намесата на дружеството майка в стратегическия избор на дъщерното дружество да представлява показател за упражняване на решаващо влияние.

80      Въпреки това, като се позовава на разглежданото събрание като доказателство за упражняването на решаващо влияние върху Ausimont, Комисията не взема позиция относно доводите на жалбоподателя в полза на противното, застъпени в отговора му от 13 април 2006 г. на отправеното на 4 април 2006 г. искане за информация, тоест по-малко от месец преди приемането на обжалваното решение.

81      В това отношение следва да се отбележи, че в споменатия отговор, като се позовава на записката на Degussa относно разглежданото събрание, на декларацията на един от бившите му ръководни кадри, както и тази на бивш президент на Ausimont, жалбоподателят сочи по-специално, че неговите отговорни кадри, участвали в разглежданото събрание, били току-що встъпили в длъжност вследствие на тежка финансова дестабилизация, че те счели това събрание за формално събрание и че не били в състояние да водят обсъждания, след като не познавали обстановката. Той твърди, че към момента на настъпване на фактите неговото дружество се намирало под ръководство, „контролирано“ от банките кредитори, които станали негови основни акционери и от които трябвало да се иска разрешение за всяка инвестиция над определен праг, което при всички положения обосновавало присъствието на ръководители на холдинга в обсъжданията на разглеждания инвестиционен проект и a fortiori в обсъжданията на евентуално прехвърляне на дейностите на Ausimont. Накрая, той отбелязва, че това събрание било проведено повече от година преди началото на нарушението и следователно не можело да послужи като пряк признак за упражнявано през периода на нарушението влияние.

82      Комисията обаче не е отговорила на тези доводи, а само констатирала, че жалбоподателят наистина е „потвърдил, че интересът в Ausimont бил само чисто финансов, но представ[ил] единствено декларация [от бившия президент на Ausimont], която не добавя нови доказателства за промяна в убеждението [ѝ]“ (съображение 420 и бележка под линия 391 от обжалваното решение).

83      От друга страна, по отношение на елемента, изтъкнат в съображение 421 от обжалваното решение, а именно самоличността на член на съвета на Ausimont и на този на Montecatini, следва да се отбележи, както Комисията приема в своята писмена защита, че доколкото става въпрос за елемент, който не бил посочен в изложението на възраженията и по който жалбоподателят не е имал възможност да изтъкне своята гледна точка в хода на административната процедура, този елемент следва да се счита за непротивопоставим на жалбоподателя (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 30 септември 2003 г. по дело Atlantic Container Line и др./Комисия, T‑191/98, T‑212/98—T‑214/98, Recueil, стр. II‑3275, точка 162 и цитираната съдебна практика). Следователно Комисията не може да се позове на него за мотивиране на обжалваното решение.

84      Освен това, макар и в съображение 421 от обжалваното решение Комисията да посочва и някои обстоятелства във връзка с преструктурирането на групата през декември 2000 г., следва да се отбележи, че тези факти се отнасят основно до прехвърлянето на Ausimont на групата Solvay, извършено след преустановяване на нарушението. Комисията обаче не пояснява дали обстоятелствата във връзка с това прехвърляне съдържат някаква индикация за упражнявано от жалбоподателя влияние върху поведението на Ausimont към момента на извършване на нарушението.

85      При тези условия посочването от Комисията на елементите, изложени в съображения 420 и 421 от обжалваното решение, не може да постави под съмнение релевантността на доводите на жалбоподателя, изведени от самостоятелността на Ausimont, и следователно не може да представлява достатъчен мотив за отхвърляне на тези доводи.

86      Що се отнася до довода на Комисията, изведен от наличието на други индикации за влиянието, упражнявано от жалбоподателя върху Ausimont, а именно фактът, че президентът и член на управителния съвет на жалбоподателя са били членове на управителния съвет на Ausimont през една част от периода на нарушението, както и участието на жалбоподателя в проект на Ausimont за съвместно дружество в Съединените американски щати, следва да се отбележи, че тези елементи не са били изложени в обжалваното решение и следователно не могат да поправят липсата на мотиви към последното.

87      Предвид изложеното следва да се приеме, че Комисията не е изразила конкретно становище по доказателствата, представени от жалбоподателя за оборване на презумпцията, произтичаща от дяловото му участие в капитала на Ausimont, и по този начин не е мотивирала надлежно извода си за вменяването на жалбоподателя на отговорността за разглежданото нарушение.

88      Доколкото Комисията поддържа в писмената защита, че приведените от жалбоподателя доказателства в полза на противното при всички случаи били недостатъчни за установяване на самостоятелността на Ausimont, следва да се отбележи, че от мотивите към обжалваното решение не става ясно да е направена някаква преценка от страна на Комисията на разглежданите елементи, което представлява пречка за извършването на контрола за обоснованост на обжалваното решение в този аспект.

89      Освен това следва да се припомни, че мотивите трябва по принцип да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащото го решение, тъй като липсата на мотиви не може да бъде поправена с факта, че заинтересованото лице научава мотивите на решението в хода на производството (Решение на Съда от 28 юни 2005 г. по дело Dansk Rørindustri и др./Комисия, C‑189/02 P, C‑202/02 P, C‑205/02 P—C‑208/02 P и C‑213/02 P, Recueil, стр. I‑5425, точка 463 и Решение на Общия съд от 12 септември 2007 г. по дело González y Díez/Комисия, T‑25/04, Сборник, стр. II‑3121, точка 220).

90      Следователно липсата на разглежданите мотиви не би могла да бъде поправена в хода на съдебното производство.

91      В това отношение Комисията не може валидно да се позове на Решение по дело FNCBV/Комисия (точка 55 по-горе, точки 362 и 363), в което Общият съд установява допуснато от нея нарушение на задължението за мотивиране при определянето на глоби, налагани за нарушения на член 81, параграф 1 ЕО, като едновременно с това посочва, че тъй като възприетото от тази институция разрешение трябва да бъде потвърдено по същество, това нарушение не води нито до отмяната на обжалваното решение, нито до изменение в размера на глобите.

92      Следва да се отбележи, че що се отнася до контрола за законосъобразност върху обжалваното решение, тази последна преценка, която се вписва в упражняването на пълната юрисдикция на Общия съд в областта на имуществените санкции, не може да се приложи в конкретния случай, тъй като в посоченото решение Комисията е приела, че жалбоподателят носи отговорност за разглежданото нарушение.

93      Всъщност, макар преценката на подходящия характер на размера на глобите, която Общият съд извършва в рамките на пълната му юрисдикция, да може при определени условия да оправдае отчитането на допълнителни данни, това съображение не се прилага в рамките на контрола за спазване на задължението за мотивиране на решението за установяване на нарушението, когато това решение подлежи на контрол за законосъобразност (вж. в този смисъл Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело SCA Holding/Комисия, C‑297/98 P, Recueil, стр. I‑10101, точки 54 и 55).

94      Предвид всичко гореизложено следва правното основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране, да се приеме, а искането за отмяна на обжалваното решение в частта му, отнасяща се до жалбоподателя, да се уважи.

95      Вследствие на това не е необходимо произнасяне по първото и третото правно основание.

 По съдебните разноски

96      По смисъла на член 87 параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на жалбоподателя.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести разширен състав)

реши:

1)      Отменя Решение C (2006) 1766 окончателен на Комисията от 3 май 2006 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат) в частта му, отнасяща се до Edison SpA.

2)      Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Vadapalas

Prek

Dittrich

Truchot

O’Higgins

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 юни 2011 година.

Подписи

---

* Език на производството: италиански.