Дело T‑19/06

Mindo Srl

срещу

Европейска комисия

„Конкуренция — Картели — Италиански пазар за изкупуване и първична преработка на суров тютюн — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Определяне на цените и разпределяне на пазара — Заплащане на глобата от един от солидарните длъжници — Жалбоподател, срещу когото е открито производство по несъстоятелност в хода на производството — Отпадане на правния интерес — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество“

Резюме на решението

1.      Производство — Липса на абсолютни процесуални предпоставки — Служебно разглеждане от съда — Отпадане на правния интерес в хода на производството — Включване

(член 113 от Процедурния правилник на Общия съд)

2.      Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Правен интерес — Необходимост от възникнал и съществуващ интерес

(член 230 ЕО)

3.      Основни права — Право на ефективна съдебна защита — Граници — Спазване на изискванията за допустимост на жалбата

(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

1.      По силата на член 113 от Процедурния правилник Общият съд може по всяко време служебно, след изслушване на страните, да се произнесе относно липсата на абсолютни процесуални предпоставки или да установи, че делото е останало без предмет и не следва да има произнасяне по него.

Следователно липсата на правен интерес представлява абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът на Съюза може да следи служебно. Следва да се приеме, че съдът на Съюза може също служебно да провери и дали правният интерес не е отпаднал в хода на производството.

(вж. точки 59 и 60)

2.      Подадената от физическо или юридическо лице жалба за отмяна или изменение на дадено решение е допустима само ако жалбоподателят има интерес от отмяната и/или изменението на обжалвания акт. Такъв интерес съществува, когато отмяната и/или изменението на обжалвания акт сами по себе си могат да имат правни последици или, според друга формулировка, когато жалбата може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала, и когато тази страна има възникнал и все още съществуващ правен интерес от отмяната на обжалвания акт.

Този интерес трябва да продължава да е налице до обявяването на решението, тъй като иначе няма да има основание за постановяване на съдебно решение по същество. Това изискване всъщност гарантира на процесуално равнище, в интерес на доброто правораздаване, че съдилищата няма да бъдат сезирани единствено за да изразят становището си и/или за да се произнесат по чисто теоретични въпроси.

Освен това ако интересът, на който се позовава жалбоподател, се отнася до бъдещо правно положение, той трябва да докаже, че накърняването на това положение е вече сигурно. Ето защо жалбоподателят не може да се позовава на бъдещи несигурни събития, за да обоснове интереса си от отмяната и/или изменението на оспорения акт. Освен това жалбоподателят е този, който е длъжен да представи доказателства за своя правен интерес, който представлява съществена и основна предпоставка за всяко обжалване по съдебен ред.

(вж. точки 77—80)

3.      Правото на достъп до правосъдие, един от конкретните аспекти на което е правото на достъп до съд, гарантирано от член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и утвърдено в член 47 от Хартата на основните права, не е абсолютно и подлежи на имплицитно приети ограничения, по-специално що се отнася до условията за допустимост на жалбата. Тези ограничения не биха могли обаче да ограничат предоставения на правния субект достъп по такъв начин или до такава степен, че правото му на съд да бъде засегнато в самата си същност. Те трябва да преследват законна цел и трябва да съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел.

Във връзка с това, ако изискването за наличие на правен интерес може да се разглежда като ограничение на правото на достъп до съд, това условие явно не засяга самата същност на посоченото право, защото изискването към момента на подаване на жалбата и до обявяване на съдебното решение жалбоподателят да има правен интерес да обжалва даден акт, за който той твърди, че го уврежда, е с легитимна цел, която в крайна сметка е да се избегне в интерес на доброто правораздаване възможността съдът на Съюза да бъде сезиран с чисто теоретични въпроси, чийто отговор не може да породи правни последици или да донесе полза на жалбоподателя.

(вж. точки 97 и 99)

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети състав)

5 октомври 2011 година(*)

„Конкуренция — Картели — Италиански пазар за изкупуване и първична преработка на суров тютюн — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО — Определяне на цените и разпределяне на пазара — Заплащане на глобата от един от солидарните длъжници — Жалбоподател, срещу когото е образувано производство по несъстоятелност в хода на производството — Отпадане на правния интерес — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество“

По дело T‑19/06

Mindo Srl, установено в Рим (Италия), за което се явяват адв. J. Folguera Crespo и адв. P. Vidal Martínez, avocats,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която първоначално се явяват г‑н É. Gippini Fournier, г‑н N. Khan и г‑н F. Amato, впоследствие г‑н Gippini Fournier, г‑н Khan, и г‑н L. Malferrari, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане за частична отмяна на Решение C (2005) 4012 окончателен на Комисията от 20 октомври 2005 година относно производство по прилагане на член 81, параграф 1 [ЕО] (преписка COMP/C.38.281/B.2 — Суров тютюн — Италия) и при условията на евентуалност искане за намаляване на размера на глобата, наложена на Mindo Srl,

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав),

състоящ се от: г‑н J. Azizi, председател, г‑жа E. Cremona (докладчик) и г‑н S. Frimodt Nielsen, съдии,

секретар: г‑жа K. Pocheć, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 29 ноември 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства, предхождащи спора

1        Жалбоподателят, Mindo Srl, е италианско дружество, което понастоящем е в ликвидация. Първоначално това дружество е семейно предприятие, известно с името Reditab Srl. Впоследствие през 1995 г. е купено от Intabex Netherlands BV (наричано по-нататък „Intabex“), дъщерно дружество на Dimon Inc. След това придобиване дружественото му наименование е променено на Dimon Italia Srl. Основната му дейност е първична преработка на суров тютюн. На 30 септември 2004 г. всичките му дружествени дялове са продадени от Intabex на четири физически лица, които не са свързани с групата, в която Dimon е било дружеството майка. След тази продажба дружественото наименование на жалбоподателя е променено на Mindo. На 13 май 2005 г. Dimon се слива със Standard Commercial Corporation (наричано по-нататък „SCC“) и образуват нов правен субект с наименование Alliance One International, Inc. (наричано по-нататък „Alliance One“).

 Административното производство

2        На 15 януари 2002 г. Комисията на Европейските общности, на основание член 11 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове [81 EО] и [82 EО] (OВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3), изпраща до професионалните сдружения на преработвателите и производителите на италиански тютюн, а именно Associazione professionale trasformatori tabacchi italiani (APTI, Национално сдружение на италианските преработватели на тютюн) и Unione italiana tabacco (Unitab, Италиански тютюнев съюз), искания за предоставяне на сведения относно италианския пазар на суров тютюн.

3        На 19 февруари 2002 г. Комисията получава от Deltafina SpA, преработвател, член на APTI заявление за освобождаване от глоба по реда на Известието на Комисията относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели (ОВ C 45, 2002 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 5, стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно сътрудничеството“). На 6 март 2002 г. Комисията му предоставя условно освобождаване от глоба въз основа на точка 15 от посоченото известие.

4        На 4 април 2002 г. е проведена среща на ръководството на APTI. По време на тази среща Deltafina информира присъстващите, сред които са и Transcatab SpA и жалбоподателят, за заявлението си за освобождаване от глоба и за решението на Комисията да му предостави условно освобождаване от глоба.

5        Същия ден Комисията получава заявление за освобождаване от глоба на основание точка 8 от Известието относно сътрудничеството и при условията на евентуалност за намаляване размера на глобата въз основа на точки 20—27 от посоченото известие от страна на жалбоподателя, а няколко часа по-късно получава и заявление за намаляване на размера на глобата на същото основание от страна на Transcatab.

6        На 9 април 2002 г. Комисията потвърждава получаването на заявлението на жалбоподателя за освобождаване от глоба и го уведомява по реда на точка 12 от Известието относно сътрудничеството за обстоятелството, че не може да се ползва от освобождаване от глоба за предполагаемото нарушение, тъй като посоченото заявление за освобождаване от глоба не отговаряло на условията по точка 8, буква a) и точка 9 или по точка 8, буква б) и точка 10 от посоченото известие. По реда на точка 25 от това известие Комисията потвърждава също и получаването на заявлението на жалбоподателя за намаляване на размера на глобата.

7        На 8 април 2002 г. жалбоподателят представя допълнителни доказателства, представляващи нова обяснителна бележка и десет приложения към нея. На 17 април 2002 г. Комисията потвърждава получаването на тези документи.

8        На 18 и 19 април 2002 г. Комисията извършва проверки по реда на член 14 от Регламент № 17 в помещенията на жалбоподателя и Transcatab, както и в помещенията на Trestina Azienda Tabacchi SpA и Romana Tabacchi SpA.

9        На 8 октомври 2002 г. Комисията уведомява жалбоподателя и Transcatab, че те са съответно първото и второто предприятие, представили доказателства за нарушението по смисъла на Известието относно сътрудничеството, и има намерение да им предостави в края на административното производство намаление съответно между 30 % и 50 % и между 20 % и 30 % от размера на глобата, която при липсата на сътрудничество би им била наложена въз основа на евентуално установените нарушения.

10      На 25 февруари 2004 г. Комисията приема изложение на възраженията, което изпраща на десет предприятия или сдружения на предприятия, сред които Deltafina, Transcatab, Romana Tabacchi и жалбоподателят (наричани по-нататък заедно „преработвателите“) и дружествата майки на някои от тях, по-специално Dimon, SCC и Universal Corp., дружество майка на Deltafina. Адресатите на изложението на възраженията получават достъп до административната преписка, копие от която им е изпратено на CD‑ROМ от Комисията, и представят писмени становища в отговор на повдигнатите от Комисията обвинения. След това на 22 юни 2004 г. е проведено изслушване.

11      След приемането на 21 декември 2004 г. на допълнение към изложението на възраженията от 25 февруари 2004 г., на 1 март 2005 г. е проведено второ изслушване.

12      След като се допитва до консултативния комитет по ограничителни практики и господстващо положение и взема предвид окончателния доклад на служителя по изслушването, на 20 октомври 2005 г. Комисията приема Решение С (2005) 4012 окончателен от 20 октомври 2005 г. относно производство по прилагане на член 81, параграф 1 [ЕО] (преписка COMP/С.38.281/В.2 — Суров тютюн — Италия) (наричано по-нататък „обжалваното решение“), резюме от което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 13 февруари 2006 г. (ОВ L 353, стp. 45).

 Обжалваното решение

13      Обжалваното решение се отнася, на първо място, до хоризонтален картел, създаден от преработвателите на суров тютюн на италианския пазар (съображение 1 от обжалваното решение).

14      В обжалваното решение Комисията констатира, че в рамките на този картел през периода от 1995 г. до началото на 2002 г. преработвателите са определяли условията на сделките по изкупуване на суров тютюн в Италия, що се отнася както до пряко изкупуване от производителите, така и до изкупуване от „трети лица низачи“, в частност чрез определянето на цените и разпределянето на пазара (съображение 1 от обжалваното решение).

15      На второ място, обжалваното решение се отнася до две други, различни от създадения от преработвателите картел нарушения, извършени между началото на 1999 г. и края на 2001 г., които за APTI са се състояли в определяне на договорните цени, които то договаряло за сметка на членовете си с оглед на сключването на междубраншови споразумения с Unitab, а за последното — в определяне на цените, които то щяло да договори с APTI за сметка на своите членове с оглед на сключване на същите споразумения.

16      В обжалваното решение Комисията приема, че практиките на преработвателите представляват едно-единствено продължавано нарушение на член 81, параграф 1 EО (вж. по-специално съображения 264—269 от обжалваното решение).

17      Комисията уточнява, че предвид факта, че двете групи, към които принадлежали Transcatab и жалбоподателят през времето на извършване на нарушението, са престанали да съществуват след сливането им в новото дружество Alliance One, последното в качеството си на правоприемник на тези две групи е адресат на обжалваното решение. Същото се отнася до жалбоподателя, който е продаден от Intabex на физически лица, които са го преименували на Mindo (съображения 349 и 350 от обжалваното решение).

18      В съображение 351 от обжалваното решение Комисията заключава, че Deltafina, Universal, жалбоподателят, Transcatab, Alliance One, Romana Tabacchi, APTI и Unitab трябва да носят отговорност за нарушенията и да са адресати на обжалваното решение.

19      В съображения 356—404 от обжалваното решение Комисията определя размера на глобите, които трява да бъдат наложени на неговите адресати.

20      След като преценява тежестта на нарушението и заключава в съображение 369 от обжалваното решение, че извършеното от преработвателите нарушение трябва да се счита за много сериозно, Комисията разглежда въпроса за „специфичната тежест“ и този за „възпиращия ефект“.

21      За да придаде възпиращ ефект на глобата, Комисията приема, че следва да приложи коефициент на увеличение от 1,5 — т.е. увеличение с 50 % — към началния размер на глобата, определен за Deltafina, и коефициент на увеличение от 1,25 — т.е. увеличение с 25 % — към началния размер на глобата, определен за жалбоподателя и Transcatab (съображение 375 от обжалваното решение).

22      Така в съображение 376 от обжалваното решение Комисията определя началния размер на глобите по следния начин:

–        Deltafina:          37,5 милиона евро,

–        Transcatab:          12,5 милиона евро,

–        жалбоподателят: 12,5 милиона евро,

–        Romana Tabacchi: 10 милиона евро.

23      По-нататък Комисията разглежда въпроса за продължителността на нарушението. По-конкретно от съображения 377—379 от обжалваното решение се установява, че Комисията увеличава началния размер на глобите с 10 % за пълна година на нарушение и с 5 % за всеки друг допълнителен период, равен или по-продължителен от шест месеца. По този начин тя увеличава началния размер на глобата с 60 %, което съответства на период на нарушение от шест години и четири месеца, за Deltafina, жалбоподателя и Transcatab, и с 25 %, което съответства на период на нарушение от две години и осем месеца, за Romana Tabacchi.

24      При това положение основните размери на глобите, наложени на адресатите на обжалваното решение, са определени, както следва:

–        Deltafina:          60 милиона евро,

–        Transcatab:          20 милиона евро,

–        жалбоподателят: 20 милиона евро,

–        Romana Tabacchi: 12,5 милиона евро.

25      В съображения 380—398 от обжалваното решение Комисията разглежда въпроса дали следва да бъдат взети предвид смекчаващи обстоятелства и отхвърля всичките доводи на жалбоподателя в това отношение.

26      Освен това Комисията преценява дали има основание да измени основните размери на глобата за различните адресати, за да не превишават тавана от 10 % от оборота, предвиден в член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (OB L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) (съображения 399—404 от обжалваното решение).

27      Във връзка с това Комисията ограничава солидарната отговорност на жалбоподателя до 10 % от оборота му през най-близката по време година, т.е. до 3,99 милиона евро, като се има предвид, че към момента на приемането на обжалваното решение същият не е поддържал никаква връзка с бившата група, в която Dimon е било дружеството майка (съображение 404 от обжалваното решение).

28      В съображения 405—500 от обжалваното решение Комисията се произнася относно Известието относно сътрудничеството. Тя констатира по-специално че жалбоподателят е изпълнил условията, наложени му въз основа на заявлението му за намаляване на размера на глобата, и след като преценява представените доказателства и неговото сътрудничество в хода на производството, решава, че жалбоподателят би следвало да се ползва от най-голямото намаление на размера на глобата, което е предвидено в границите, указани му след като е подал заявлението за намаляване, и което е съответно 50 % (съображение 499 от обжалваното решение).

29      В член 2 от обжалваното решение в съответствие с член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 Комисията определя размерите на глобите на предприятията и сдруженията на предприятия — адресати на обжалваното решение, както следва:

–        Deltafina и Universal, солидарно: 30 милиона евро,

–        жалбоподателят и Alliance One: 10 милиона евро, като Alliance One е отговорно за цялата сума, а жалбоподателят е солидарно отговорен само за 3,99 милиона евро,

–        Transcatab и Alliance One, солидарно: 14 милиона евро,

–        Romana Tabacchi: 2,05 милиона евро,

–        APTI: 1 000 евро,

–        Unitab: 1 000 евро.

 Производството

30      На 20 януари 2006 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

31      В жалбата си жалбоподателят иска по-специално настоящото дело да бъде съединено с делото, образувано по жалбата, подадена на 24 януари 2006 г. от Alliance One, с която се иска частична отмяна на обжалваното решение (дело Alliance One International/Комисия, T‑25/06). Подобно искане е направено и от Alliance One.

32      На 14 февруари 2006 г. Alliance One заплаща целия размер на глобата, която Комисията налага на него и на жалбоподателя, като последният е солидарно отговорен само за част от посочената глоба, а именно за сумата от 3,99 милиона евро.

33      На 4 юли 2006 г. започва производство за ликвидация на жалбоподателя, за което той никога не уведомява Общия съд.

34      С отделен акт, постъпил в секретариата на Общия съд на 27 юли 2006 г., жалбоподателят отново иска съединяването на настоящото дело с дело T‑25/06. На 21 август 2006 г. Alliance One представя становище по това искане в подкрепа на съединяването.

35      В писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 21 август 2006 г., Комисията посочва, че според нея съединяването на тези дела не би позволило да се повиши значително ефективността на производството и че предоставя на Общия съд да реши дали да уважи искането за съединяване.

36      Общият съд оставя без уважение искането за съединяване.

37      След искането за обявяване в несъстоятелност („istanza di fallimento“), направено на 27 декември 2006 г. от един от кредиторите на жалбоподателя пред Tribunale ordinario di Roma, sezione fallimentare (Съд по несъстоятелността, Рим, наричан по-нататък „Tribunale fallimentare di Roma“), на 5 март 2007 г. жалбоподателят подава молба пред същия съд на основание на член 161 от regio decreto 16 marzo 1942, n. 267, recante disciplina del fallimento, del concordato preventivo, dell’amministrazione controllata e della liquidazione coatta amministrativa (Кралски декрет № 267 от 16 март 1942 г. относно уредбата на производството по несъстоятелсност, на предпазния конкордат, на надзора върху управлението и на производството за принудителна ликвидация, извънредна притурка № 81 към GURI от 6 април 1942 г., с изменения (наричан по-нататък „италианският закон за фалитите“) за допускане на производство по предпазен конкордат с прехвърляне на имуществото (наричано по-нататък „предпазен конкордат“). С решение от 27 ноември 2007 г. Tribunale fallimentare di Roma одобрява предложения от жалбоподателя предпазен конкордат.

38      По доклад на съдията докладчик Общият съд (трети състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от неговия процедурен правилник, приканва страните да представят документи. Страните изпълняват това искане в определения срок.

39      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 29 ноември 2010 г.

40      В съдебното заседания Комисията, която няколко дни преди това узнава, че всъщност жалбоподателят е в ликвидация от юли 2006 г., изтъква по същество, че жалбоподателят е загубил правния си интерес да води настоящото дело, тъй като Alliance One е платило целия размер на наложената им глоба, включително сумата от 3,99 милиона евро, която последното е трябвало да заплати солидарно с жалбоподателя, без да иска от него възстановяване на част от платената глоба, независимо че последният е в ликвидация.

41      Така Общият съд приканва жалбоподателя на основание на приетото съгласно член 64 от Производствения правилник процесуално-организационно действие да му предостави цялата информация и всички относими документи относно всякакви евентуални споразумения с Alliance One относно заплащането на глобата от Alliance One и възможността последното да иска от жалбоподателя възстановяване на част от платената глоба, като това е вписано протокола от съдебното заседание. Това процесуално-организационно действие впоследствие е отразено (възпроизведено) в писмо на Общия съд, изпратено на жалбоподателя на 8 декември 2010 г.

42      Освен това в отговор на зададен от Общия съд въпрос жалбоподателят уточнява, че с второто изречение от третото си искане (вж. точка 57 по-долу) цели само да получи намаление на размера на частта от глобата, която следва да заплати солидарно с Alliance One.

43      С писмо от 6 януари 2011 г. жалбоподателят изпълнява направеното в съдебното заседание искане на Общия съд и представя известен брой документи. Пропуска обаче да уточни, че е започнал производство по предпазен конкордат, което е висящо. По същество твърди, че е запазил правния си интерес да води настоящото дело.

44      На 21 февруари 2011 г. в становището си по писмото на жалбоподателя от 6 януари 2011 г. Комисията повторно изтъква, че жалбоподателят е загубил всякакъв правен интерес да води настоящото дело. Освен това тя представя документ от търговската камара на Рим (Италия) относно финансовото състояние на жалбоподателя, който документ удостоверява, че от 21 май 2007 г. спрямо жалбоподателя е образувано производство по предпазен конкордат, вписано под номер 3/07. Комисията отбелязва също така, че Общият съд може да постанови процесуално-организационно действие съгласно член 64, параграф 4 от Процедурния правилник, с което да поиска сведения от Alliance One относно упражняването на правото на последното да предяви иск срещу жалбоподателя, за да си възстанови част от платената глоба.

45      С писмо от 11 март 2011 г. жалбоподателят представя своето становище по становището на Комисията от 21 февруари 2011 г., като възразява срещу процесуално-организационното действие, което представлява искане на сведения от Alliance One, и изтъква, че Комисията е злоупотребила с процесуални възможности.

46      В рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64, параграф 3, буква в) от Процедурния правилник, с писмо от 17 март 2011 г. Общият съд задава писмени въпроси на Alliance One.

47      С писмо от 30 март 2011 г. Alliance One отговаря на въпросите на Общия съд от 17 март 2011 г. По същество то посочва, че все още не е предявило иск срещу жалбоподателя ,за да си възстанови част от платената глоба, тъй като предпочитало да изчака изхода от настоящото производство. Също така уточнява, че за да предприеме такива действия, било „много вероятно, за да получи плащане [от страна на жалбоподателя], да се наложи да иска постановяването на осъдително съдебно решение и въз основа на това съдебно решение да иска издаването на заповед за плащане“. Alliance One твърди освен това, че ако Общият съд отмени изцяло или частично глобата, ще бъде принудено да върне на жалбоподателя възстановената от него сума заедно с дължимата лихва, което би направило цялата процедура „тромава, скъпа и дълга“. Alliance One смята освен това, че правото му на иск не е — и преди края на настоящото производство няма и да бъде — погасено по давност. Накрая припомня, че наличието на производство по предпазен конкордат не пречи на кредитора да сезира компетентния съд, за да получат установително съдебно решение срещу длъжника, спрямо когото е образувано производството по предпазен конкордат, и да поиска издаване на заповед за плащане веднага след постановяване на съдебното решение за одобряване на предпазния конкордат.

48      С писма съответно от 18 и 19 април 2011 г. жалбоподателят и Комисията представят становищата си по предоставените от Alliance One сведения.

49      С писмо от 12 май 2011 г. на основание на процесуално-организационните действия Общият съд приканва жалбоподателя да представи определени документи във връзка с висящото производство по предпазен конкордат пред Tribunale fallimentare di Roma, както и да предостави цялата относима информация относно изпълнението на посочения конкордат.

50      С писмо от 20 май 2011 г. жалбоподателят изпълнява исканията на Общия съд. Представя по-специално молбата за откриване на производство по предпазен конкордат, както и предложението за конкордат от 5 март 2007 г., изпратено на кредиторите му, съдебното решение за одобряване на предпазния конкордат, постановено от Tribunale fallimentare di Roma на 27 ноември 2007 г., както и други документи относно състоянието на изпълнение на посочения конкордат.

51      На 25 май 2011 г. се провежда съдебно заседание пред Tribunale fallimentare di Roma, за да се прецени изпълнението на конкордата и/или да се установи евентуалното му разваляне или обезсилване на основание член 186 от италианския закон относно фалитите.

52      На 1 юни 2011 г. по искане на Общия съд жалбоподателят представя списък на кредиторите, който е приложил към молбата за откриване на производство по предпазен конкордат, подадена пред Tribunale fallimentare di Roma на 5 март 2007 г. В този списък не се посочва вземането на Alliance One към жалбоподателя.

53      На 15 юни 2011 г. се провежда ново съдебно заседание пред Tribunale fallimentare di Roma.

54      На 21 юни 2011 г., Комисията представя становището си относно документите, представени от жалбоподателя с писмото му от 20 май 2011 г., както и относно списъка на кредиторите, представен от последния на 1 юни 2011 г.

55      С писмо от 13 юли 2011 г. в отговор на ново процесуално-организационно действие жалбоподателят отговаря на въпросите на Общия съд, представя документи и взема отношение по въпроса дали все още следва да има произнасяне по делото по смисъла на член 113 от Процедурния правилник.

56      На 29 юли 2011 г. по искане на Общия съд Комисията взема отношение по въпроса дали по делото все още следва да има произнасяне по смисъла на същия член.

 Искания на страните

57      Жалбоподателят иска от Общия съд:

–        да отмени член 1, параграф 1, буква a) от обжалваното решение, доколкото то се отнася до по-дълъг период на нарушението, за което се смята, че е прекратено на 19 февруари 2002 г., вместо най-късно на 15 януари 2002 г.,

–        да отмени член 2, буква б) от обжалваното решение, доколкото жалбоподателят е трябвало да се ползва от пълно освобождаване от глоби на основание на Известието относно сътрудничеството,

–        при условията на евентуалност да измени член 2, буква б) от обжалваното решение и да намали значително „размера на наложената му глоба, която дължи солидарно с Alliance One“,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски,

–        да разпореди на основание член 50, параграф 4 от Процедурния правилник съединяването на настоящото дело с делото, образувано по жалбата на Alliance One срещу обжалваното решение.

58      Комисията иска от Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

59      По силата на член 113 от Процедурния правилник Общият съд може по всяко време служебно, след изслушване на страните, да се произнесе относно липсата на абсолютни процесуални предпоставки или да установи, че делото е останало без предмет и не следва да има произнасяне по него.

60      Според съдебната практика липсата на правен интерес представлява абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът на Съюза следи служебно (вж. Решение на Общия съд от 28 септември 2004 г. по дело MCI/Комисия, T‑310/00, Recueil, стр. II‑3253, точка 45 и цитираната съдебна практика и Определение на Общия съд от 10 март 2005 г. по дело Gruppo ormeggiatori del porto di Venezia и др./Комисия, T‑228/00, T‑229/00, T‑242/00, T‑243/00, T‑245/00—T‑248/00, T‑250/00, T‑252/00, T‑256/00—T‑259/00, T‑265/00, T‑267/00, T‑268/00, T‑271/00, T‑274/00—T‑276/00, T‑281/00, T‑287/00—T‑296/00, Recueil, стр. II‑787, точка 22 и цитираната съдебна практика). Следва да се приеме, че съдът на Съюза може също служебно да провери и дали правният интерес не е отпаднал в хода на производството.

61      В настоящия случай, тъй като страните са изслушани, следва веднага да се разгледат доводите на Комисията, представени в съдебното заседание и в становището ѝ по отговорите на жалбоподателя на зададените от Общия съд писмени въпроси, съгласно които доводи по същество жалбоподателят е изгубил всякакъв правен интерес да води настоящото дело, тъй като размерът на глобата, която той следва да заплати солидарно, е изцяло платен от Alliance One, а то не е предявило иск срещу жалбоподателя, за да си възстанови част от платената глоба.

 Доводи на страните

62      Комисията изтъква по същество, че жалбоподателят нямал правен интерес да води настоящото дело, тъй като размерът на глобата, която той следвало да заплати солидарно с Alliance One, бил изцяло платен от последното, което не предявило иск срещу жалбоподателя, за да си възстанови част от платената глоба. Във връзка с това Комисията изразява съмнения относно съществуването на право на Alliance One да иска от жалбоподателя такова възстановяване. Според Комисията не личало нито от молбата на жалбоподателя за откриване на производство по предпазен конкордат, нито от счетоводните документи на жалбоподателя, подадени в регистъра на предприятията в съответствие с италианското законодателство, че такова право съществува. Комисията смята, че това обстоятелство може да се обясни със съществуването на гаранция или на някакъв друг подобен акт, въз основа на който при продажбата на акциите си на жалбоподателя Alliance One се задължава да заплати целия размер на глобата, която им е наложена.

63      Комисията освен това оспорва изложените от жалбоподателя доводи в подкрепа на позицията му, че запазвал правния си интерес да води настоящото дело.

64      Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че имал интерес да се защити срещу евентуални предявени от трети лица искове за обезщетение за вреди, Комисията изтъква в становището си от 21 февруари 2011 г. по писмото на жалбоподателя от 6 януари 2011 г., че последният не е предоставил сведения относно съдебни искове, които са предявени или дори е възможно да бъдат предявени от трети лица, увредени от неправомерните действия. Що се отнася до писмата, съдържащи искане за обезщетение за вреди и приложени по делото от жалбоподателя съответно на 20 май и на 13 юли 2011 г., Комисията отбелязва, че те не доказват наличието на предявен иск и най-вече че този иск не е погасен по давност.

65      Накрая, що се отнася до предполагаемото задължение на жалбоподателя да възстанови на Alliance One част от платената от последния глоба, Комисията отбелязва, че не изглеждало вероятно занапред Alliance One да предяви иск срещу жалбоподателя с цел да получи такова възстановяване на платеното, особено като се има предвид обстоятелството, че Alliance One не е реагирало нито на започването на производство за ликвидация на жалбоподателя, нито на откриването на производство по предпазен конкордат. Също така било трудно да се съвмести очевидното съществуване на такова право в полза на Alliance One и толкова дългото бездействие на последното в това отношение. Впрочем намеренията на Alliance One относно възможността да предяви иск срещу жалбоподателя, за да си възстанови част от платената глоба, не личали ясно от отговора на последния на поставените от Общия съд писмени въпроси. Освен това, тъй като правото на Alliance One да предяви иск срещу жалбоподателя, за да си възстанови част от платената глоба, се основавало пряко на обжалваното решение, било трудно да се разбере на какви трудности би могло да се натъкне Alliance One, за да получи съдебно решение, постановено от италианския съд, по реда на бързо производство.

66      Жалбоподателят твърди, че имал явен и пряк интерес да продължи делото. Според него, въпреки че бил в производство за ликвидация и независимо че бившето му дружество майка, Alliance One, било платило първоначално целия размер на наложената им глоба, за заплащането на която било постановено, че жалбоподателят отговаря солидарно за сумата от 3,99 милиона евро, това не засягало интереса му да продължи делото.

67      На първо място, жалбоподателят изтъква, че правният му интерес произтича от основното му право на съдебен процес, което извежда от член 6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“), така както е възпроизведено в правния ред на Съюза в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ОВ C 83, 2010 г., стр. 389).

68      Във връзка с това жалбоподателят припомня, че посочените от него правни основания в подкрепа на жалбата му били относно, първо, правната квалификация на някои факти (по-специално относно това, че му е вменена отговорност за някои подготвителни споразумения за междубраншови споразумения, съществуването на смекчаващи обстоятелства, значението на малкия размер на пазара за преценката на неговото поведение и налагането на глоба в по-нисък размер), второ, относно по-кратката продължителност на нарушението, за което е упрекван, и трето, относно грешки при прилагането Известието относно сътрудничеството от страна на Комисията (доколкото жалбоподателят иска да му бъде предоставено пълно освобождаване или при условията на евентуалност „частично освобождаване“ от глобите съгласно член 23 от посоченото известие).

69      Жалбоподателят твърди освен това, че интересът му да продължи настоящото дело не се ограничавал до глобата, но обхващал също така отговорността, която му била вменена за определено поведение, и правната преценка на това поведение.

70      Второ, жалбоподателят изтъква, че правният му интерес следвал също така от правото му да се защити срещу евентуални искове за обезщетение за вреди или срещу ангажирането на отговорността му от страна на трети лица за извършването на нарушенията, установени с обжалваното решение след като то стане окончателно. Във връзка с това жалбоподателят прилага към писмото си от 20 май 2011 г. писмо, изпратено му от кооперативно сдружение на производители на италиански тютюн, което съдържа искане за обезщетение в размер на 2,3 милиона евро за нарушение на правилата за конкуренция в резултат на санкционираните с обжалваното решение практики. В доклада на ликвидатора на предпазния конкордат от 14 април 2011 г. също така се посочвало такова искане за обезщетение.

71      Трето, жалбоподателят твърди, че имал обективен и пряк правен интерес от намаляване или дори цялостната отмяна на глобата. Във връзка с това той припомня, на първо място, че съгласно член 1292 от италианския граждански кодекс, би могъл в бъдеще да отговаря по предявен от Alliance One регресен иск. Жалбоподателят посочва освен това, че съгласно италианското право неговите администратори били длъжни да защитават интересите на кредиторите му от всяко възможно непредвидено обстоятелство. На второ място, жалбоподателят посочва, че в споразуменията относно продажбата на акциите му изобщо не се споменавала процедурата пред Комисията, довела до постановяване на обжалваното решение, и тези споразумения не съдържали изрична гаранция за обезщетение в негова полза по отношение за всяка глоба в резултат на решението на Комисията. Поради това жалбоподателят смята, че интересът му да продължи настоящото дело до неговото приключване бил очевиден, тъй като не можела да се изключи възможността в бъдеще Alliance One да предяви иск срещу него, за да си възстанови част от платената глоба. На трето място, жалбоподателят изтъква, че дори ако посочените по-горе споразумения предвиждали евентуално обезщетение за наложената от Комисията глоба, действителността на това обезщетение щяла да бъде опорочена, ако жалбоподателят бъдел лишен от правото си да оспорва решението пред Общия съд, като иска пълно освобождаване от глобата или намаляване на размера на глобата.

72      Жалбоподателят смята също така, че отговорът на поставените от Общия съд на Alliance One писмени въпроси всъщност потвърждавал наличието на правния му интерес. На първо място, от този отговор ставало ясно, че рискът от предявяване на евентуални искове за обезщетение от страна на трети лица все още бил налице с оглед на обстоятелството, че тези искове все още не били погасени по давност съгласно италианското право. На второ място, жалбоподателят отбелязва, че правото на Alliance One да предяви иск, за да получи възстановяване на част от платената глоба, не било погасено по давност. На трето място, жалбоподателят твърди, че единствено той щял да остане задължен за плащането на сумата от 3,99 милиона евро, в случай че Alliance One спечелело дело T‑25/06 и поради това обстоятелство бил очевиден правният му интерес.

73      В отговора си от 20 май 2011 г. жалбоподателят посочва, че член 168 от италианския закон за фалитите не ограничавал правото на кредиторите с възникнали преди датата на одобряването на предпазния конкордат вземания да сезират в периода между датата, на която е подадена молба за допускане на предпазния конкордат, и датата, на която съдебното решение за одобряването му става окончателно, компетентните съдилища, за да получат установително съдебно решение срещу длъжника в рамките на производството по предпазен конкордат, а след този период да сезират компетентните съдилища, за да съберат принудително вземането си срещу длъжника, който се намира в предпазен конкордат.

74      Според жалбоподателя след одобряването на предпазния конкордат и по време на фактическото му изпълнение кредиторите с вземания, възникнали преди датата на одобряването на предпазния конкордат, които не са били съгласни или не са гласували за предпазния конкордат, не са били ограничени при принудителното събиране на вземанията си от действията на ликвидатора на дружеството и не следвало да събират принудително вземанията си чрез него. Впрочем те били длъжни при необходимост да се съобразяват със степента, в която се обезщетявали кредиторите, и със сроковете, определени в одобрения предпазен конкордат. Освен това кредиторите с вземания, възникнали преди датата на одобряването на предпазния конкордат, не били ограничени при упражняването на правата си дори и след края на изпълнението на предпазния конкордат, като пак следвало да се съобразяват със степента в която се обезщетявали кредиторите, и със сроковете, определени в одобрения предпазен конкордат за всички кредитори. Следователно Alliance One можело все още да сезира компетентния съд, за да му бъде издадена заповед за плащане срещу жалбоподателя.

75      Жалбоподателят освен това уточнява, че въпросът дали съгласно член 186 от италианския закон за фалитите предпазният конкордат може да бъде изпълнен или обезсилен бил понастоящем предмет на спор пред Tribunale fallimentare di Roma. В случай на обезсилване на конкордата щели да се приложат членове 137 и 138 от посочения закон, което предполагало автоматичното възобновяване на производството по несъстоятелност по отношение на жалбоподателя. Въпреки това при тази хипотеза жалбоподателят нямало да бъде загуби интереса си да продължи настоящото дело. Според жалбоподателя всъщност Alliance One можело все още да търси от него възстановяване на част от платената глоба, като иска да бъде включена в списъка на задълженията на масата на несъстоятелността.

76      Накрая в писмото си от 13 юли 2011 г. жалбоподателят припомня, че Alliance One ясно посочва причините, поради които все още не било упражнило правото си на иск срещу жалбоподателя, за да му бъде възстановена част от платената глоба (вж точка 47 по-горе). По-нататък жалбоподателят изтъква по същество, че съгласно италианското право не бил длъжен да впише Alliance One в счетоводните си книги, при липсата на направено от него изрично искане за възстановяване от жалбоподателя, а следователно Alliance One не следвало да бъде вписано и в списъка на кредиторите, съставен към момента на подаването на молбата за допускане на предпазен конкордат. Според жалбоподателя италианският закон за фалитите и приложимите счетоводни принципи в никакъв случай не го задължавали да отрази в счетоводните си книги възможността за предявяване на евентуален иск от страна на Alliance One, доколкото такъв иск все още не бил предявен и при положение че основанието и размерът му не били окончателно установени.

 Преценка на Общия съд

77      Следва да се припомни,че съгласно установената съдебна практика подадената от физическо или юридическо лице жалба за отмяна или изменение на дадено решение е допустима само ако жалбоподателят има интерес от отмяната и/или изменението на обжалвания акт. Такъв интерес съществува, когато отмяната и/или изменението на обжалвания акт сами по себе си могат да имат правни последици или, според друга формулировка, когато жалбата може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (вж. в този смисъл Определение на Съда от 5 март 2009 г. по дело Комисия/Provincia di Imperia, C‑183/08 P, непубликувано в Сборника, точка 19; вж. Решение на Общия съд по дело MCI/Комисия, точка 60 по-горе, точка 44 и цитираната съдебна практика и Решение на Общия съд от 18 март 2010 г. по дело Forum 187/Комисия, T‑189/08, все още непубликувано в Сборника, точка 62 и цитираната съдебна практика) и когато тази страна има възникнал и все още съществуващ правен интерес от отмяната на обжалвания акт (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 19 юни 2009 г. по дело Socratec/Комисия, T‑269/03, непубликувано в Сборника, точка 36 и цитираната съдебна практика).

78      Този интерес трябва да продължава да е налице до обявяването на решението, тъй като иначе няма да има основание за постановяване на съдебно решение по същество (вж. Решение на Съда от 7 юни 2007 г. по дело Wunenburger/Комисия, C‑362/05 P, Сборник, стр. I‑4333, точка 42 и цитираната съдебна практика). Това изискване всъщност гарантира на процесуално равнище, в интерес на доброто правораздаване, че съдилищата няма да бъдат сезирани единствено за да изразят становището си и/или за да се произнесат по чисто теоретични въпроси (вж. в този смисъл Определение на Общия съд от 17 октомври 2005 г. по дело First Data и др./Комисия, T‑28/02, Recueil, стр. II‑4119, точка 36 и Решение по дело Socratec/Комисия, точка 77 по-горе, точка 36).

79      Освен това е прието, че ако интересът, на който се позовава жалбоподател, се отнася до бъдещо правно положение, той трябва да докаже, че накърняването на това положение е вече сигурно. Ето защо жалбоподателят не може да се позовава на бъдещи несигурни събития, за да обоснове интереса си от отмяната и/или изменението на оспорения акт (Решение на Общия съд от 17 септември 1992 г. по дело NBV и NVB/Комисия, T‑138/89, Recueil, стр. II‑2181, точка 33, Решение на Общия съд от 14 април 2005 г. по дело Sniace/Комисия, T‑141/03, Recueil, стр. II‑1197, точка 26 и Решение по дело Socratec/Комисия, точка 77 по-горе, точка 39).

80      Накрая следва да се припомни, че съгласно съдебната практика жалбоподателят е този, който е длъжен да представи доказателства за своя правен интерес, който представлява съществена и основна предпоставка за всяко обжалване по съдебен ред (вж. в този смисъл и по аналогия Определение на Съда от 31 юли 1989 г. по дело S./Комисия, 206/89 R, Recueil, стр. 2841, точка 8, Определение на Общия съд от 30 април 2003 г. по дело Schmitz-Gotha Fahrzeugwerke/Комисия, T‑167/01, Recueil, стр. II‑1873, точка 58 и Решение по дело Sniace/Комисия, точка 79 по-горе, точка 31).

81      В съдебното заседание по настоящото дело Комисията посочва нови факти, които настъпили след подаването на жалбата и можели да позволят да се смята, че правният интерес на жалбоподателя е отпаднал, тъй като Alliance One било платило изцяло наложената им глоба, без да предяви иск срещу жалбоподателя, за да получи възстановяване на част от размера на тази глоба.

82      Във връзка с това е важно да се отбележи, че не е установено, че през февруари 2006 г. Alliance One е платило целия размер на глобата, наложена на него и на жалбоподателя от Комисията, като последният е носел солидарна отговорност само за част от посочената сума, и по-специално за сумата от 3,99 милиона евро; не е установено и че до този момент Alliance One не е предявило иск срещу жалбоподателя, за да му бъде възстановена част от платената глоба. Освен това се налага да се отбележи, че през юли 2006 г. е започнало производство за ликвидация на жалбоподателя и че от май 2007 г. спрямо него е открито производство по предпазен конкордат, което е висящо пред Tribunale fallimentare di Roma; за тези обстоятелства жалбоподателят пропуска да уведоми Общия съд по своя собствена инициатива.

83      Също така следва да се припомни, че с изложените в жалбата искания жалбоподателят цели, от една страна, частичната отмяна на обжалваното решение, тъй като според него Комисията допуснала грешки при прилагането спрямо жалбоподателя на Известието относно сътрудничеството, като не му предоставила пълно освобождаване от глоба към момента, в който Комисията решила да не предостави пълно освобождаване от глоба на Deltafina, и тъй като Комисията допуснала грешка от около един месец при определянето на продължителността на участието му в картела, а от друга страна, при условията на евентуалност, жалбоподателят иска намаляване на размера на глобата, която следва да плати солидарно с Alliance One.

84      Въпреки това, както основателно подчертава Комисията, в жалбата си жалбоподателят оспорва по същество само размера на глобата. Действително при разглеждането на изложените от него правни основания става ясно, че с всички доводи относно отговорността, която му е вменена за определено поведение, както и с доводите относно правната преценка на това поведение, които не са изложени в подкрепа на главното правно основание, според което жалбоподателят е трябвало да се ползва от освобождаване от глоби, последният цели само, в случай че се отхвърли посоченото главно правно основание, при условията на евентуалност да му бъде предоставено намаление на размера на глобата, която следва да заплати солидарно с Alliance One, по-специално сумата от 3,99 милиона евро. Във връзка с това е важно да се отбележи и че нито евентуалната различна правна преценка на изтъкнатите от жалбоподателя факти, нито преценката на продължителност — по-кратка с няколко седмици според твърдението на жалбоподателя — на нарушението, за което се упреква съответното предприятие, не биха му позволили да получи намаление на глобата, която трябва да плати солидарно с Alliance One, до размер, по-нисък от определения в обжалваното решение.

85      Следователно, предвид обстоятелствата по настоящото дело, отмяната или изменението на обжалваното решение на посоченото от жалбоподателя основание не би имало никаква полза за последния, доколкото наложената му глоба е вече изцяло платена от Alliance One, неговият солидарен съдлъжник, и доколкото последният, независимо че няма каквато и да било правна връзка с жалбоподателя (вж. точка 1 по-горе), не е предявил срещу него иск, за да му бъде възстановена част от платената глоба, въпреки че са изминали повече от пет години от посоченото плащане.

86      Жалбоподателят смята обаче, че запазва правния интерес да води настоящото дело, тъй като Alliance One все още имало възможност да предяви иск действия срещу него, за да му бъде възстановена част от платената глоба, независимо от висящото производство по предпазен конкордат.

87      Във връзка с това следва да се отбележи, че жалбоподателят, който трябва да доказаже своя правен интерес (вж. точка 80 по-горе), не е доказал надлежно нито че Alliance One има вземане срещу него, нито че, дори да се предположи, че посоченото вземане съществува, Alliance One все още е в състояние или има намерение да събере това вземане и по тази причина има възникнал и все още съществуващ интерес да иска отмяната и/или намаляването на наложената му с обжалваното решение глоба. В действителност жалбоподателят се ограничава да твърди, че договорите относно прехвърлянето на акциите на дружеството на сегашните му акционери не съдържали никаква изрична гаранция за обезщетение в негова полза за всяка глоба, резултат от обжалваното решение, и изтъква, че по тази причина Alliance One все още имал възможност да предяви иск срещу него, за да си възстанови част от платената глоба, за плащането на която жалбоподателят отговарял солидарно.

88      Както подчертава обаче Комисията, съгласно член 161 от италианския закон за фалитите в молбата си за предпазен конкордат длъжникът следва по-специално да представи съдържащ анализ и оценка опис на активите си, както и списък на длъжниците и кредиторите си, а след откриването на производството по предпазен конкордат, което по съществото си е производство за установяване на пасивите под надзора на компетентния съд, синдикът следва съгласно член 171 от посочения закон да пристъпи към проверка на списъка на кредиторите въз основа на записите в счетоводните книги, които трябва да се представят при подаване на молбата за откриване на производството по предпазен конкордат, преди да се пристъпи към свикване на предвиденото в член 174 от италианския закон за фалитите събрание на кредиторите. Съгласно член 175 от посочения закон при провеждането на това председателствано от съдия събрание длъжникът и кредиторите проверяват по-специално дали конкуриращите се вземания са безспорни (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Léger по дело Комисия/Италия, C‑145/01, по което е постановено Решение на Съда от 5 юни 2003 г. Recueil, стр. I‑5581, I‑5583, точка 79).

89      Безспорно е освен това, че Alliance One не е вписано като кредитор на жалбоподателя в счетоводните книги на последния и не е вписано в списъка на кредиторите, изготвен от жалбоподателя и проверен от синдика съгласно посочения член 161 от италианския закон за фалитите в рамките на производството по предпазен конкордат пред Tribunale fallimentare di Roma.

90      Освен това тезата на жалбоподателя, че не бил длъжен да впише в счетоводните си книги вземането на Alliance One срещу него и да впише Alliance One в списъка на кредиторите, не е подкрепена с доказателства, не намира никакво основание в разпоредбите на италианския закон за фалитите и в италианския граждански кодекс, на които той се позовава, и при всички положения е общоизвестно, че по същество целта на всеки конкордат е да се постигне съгласие с всички кредитори, след като се даде точна представа за финансовото състояние на дружеството под надзора на съдебен орган, за да се избегне обявяването на това дружество в несъстоятелност. Освен това, обратно на това, което твърди жалбоподателят, след като е платило целия размер на наложената им с обжалваното решение глоба, Alliance One би могло, само на основание на посоченото решение, незабавно да предяви иск срещу жалбоподателя, за да му бъде възстановена част от платената глоба — обстоятелство, което жалбоподателят впрочем потвърждава в писмото си от 30 март 2011 г. Във всички случаи, както е уточнено в точка 88 по-горе, италианският закон за фалитите предвижда, че на събранието на кредиторите се проверява дали конкуриращите се вземания са безспорни.

91      Освен това, независимо че квалифицира Alliance One като „кредитор с вземане, възникнало преди датата на одобряването на предпазния конкордат“ по смисъла на член 184 от италианския закон за фалитите, жалбоподателят не дава никакво обяснение нито в това отношение, нито относно причините, поради които Alliance One дори не се опитва да предяви вземането си в рамките на посоченото производство и не се противопоставя на това производство, въпреки че едно такова вземане, чийто размер е значително по-висок от размера на всички останали фактически вписани вземания, би могло евентуално да повлияе на решението на останалите кредитори да се присъединят към предложението на жалбоподателя за предпазен конкордат. Така, ако вземането на Alliance One от жалбоподателя беше вписано, щеше да има значително въздействие върху одобрения от Tribunale fallimentare di Roma конкордат.

92      Важно е също да се отбележи, че според жалбоподателя, независимо че преговорите относно покупката на акциите на дружеството се състояли след като Комисията изпраща изложението на възраженията, в условията на споразуменията относно прехвърлянето на тези акции на настоящите акционери в дружеството изобщо не се споменавала изрично административната процедура, довела до обжалваното решение, и в тях нямало никаква гаранция или обезщетение в полза на жалбоподателя, в случай че Комисията евентуално му наложи глоба. От материалите по делото обаче е видно, че след като узнава за размера на глобата, която трябва да заплати солидарно с Alliance One и която надхвърля стойността на акциите му, жалбоподателят не се опитва да получи никакво обезщетение от Alliance One за това укриване на информация. Напротив, в молбата си за допускане на производството по предпазен конкордат жалбоподателят се оплаква от обстоятелството, че в процеса на преговорите относно посоченото прехвърляне на акции Alliance One не разкрива информация за други „факти и обстоятелства, които впоследствие се оказват вредоносни“. От материалите по делото е видно също така, че няколко месеца след подаването на посочената молба за допускане на конкордат жалбоподателят предявява във връзка с това иск пред Tribunale civile di Roma (съд по граждански дела в Рим) срещу Intabex — дъщерното дружество на Alliance One, което прехвърля на жалбоподателя акциите, като иска от Intabex да му плати 7,3 милиона евро, и че Alliance One дори не е предявило насрещен иск за възстановяване на част от платената глоба.

93      С оглед на всичко посочено по-горе, не е изключено Alliance One да е поело задължение да заплати частта от глобата, която следва да заплати жалбоподателят, или след плащането на глобата да се е отказало да иска от жалбоподателя възстановяване.

94      В допълнение следва да се изтъкне, че както е установено в точка 47 по-горе, Alliance One не само че не предявява иск, да получи възстановяване на част от платената глоба, но и пропуска да посочи изрично в писмото от 30 март 2011 г. дали и кога възнамерява да предяви такъв иск. Във връзка с това е важно да се уточни, обратно на това, което твърди жалбоподателят в писмото си от 6 януари 2011 г., че избраният от него вид предпазен конкордат, по-специално предпазният конкордат с прехвърляне на активите на длъжника, по същество е насочен към ликвидация на активите на длъжника с оглед на колективното удовлетворяване на кредиторите и води до прекратяване на дейността. Тази преценка не е оспорена от жалбоподателя и всъщност намира ясна подкрепа в счетоводните му отчети за финансовите 2008 г. и 2009 г., представени по делото от Комисията.

95      Необходимо е да се допълни, както изтъква Комисията, че настоящото производство изобщо не се споменава в подробния доклад от 14 април 2011 г. относно финансовото състояние на жалбоподателя, представен от ликвидатора на комитета на кредиторите, независимо че в същия доклад се посочват няколко други висящи спорове. Този факт обаче показва, че обратно на това, което твърди жалбоподателят, той счита, че резултатът от настоящото производство е без значение както за бъдещото му финансово състояние, така и за неговите кредитори.

96      От друга страна, що се отнася, на първо място, до довода на жалбоподателя, че единствено той щял да остане отговорен за заплащането на сумата от 3,99 милиона евро, в случай че Alliance One спечели дело T‑25/06, е необходимо да се посочи, че с Решение от 9 септември 2011 г., постановено по посоченото дело, Общият съд отхвърля жалбата за отмяна на Alliance One и следователно последното остава солидарно отговорно за плащането на посочената сума, която вече е платило през февруари 2006 г.

97      Що се отнася, на второ място, до довода на жалбоподателя, че правният му интерес произтича от основното му право на достъп до правосъдие, което извежда от член 6 от ЕКПЧ, прогласено в член 47 от Хартата на основните права, следва, на първо място, да се припомни, че правният интерес представлява съществената и главна предпоставка за всяко обжалване по съдебен ред (вж. точка 80 по-горе). От друга страна, необходимо е да се посочи, че правото на достъп до правосъдие, един от конкретните аспекти на което е правото на достъп до съд, не е абсолютно и подлежи на имплицитно приети ограничения, по-специално що се отнася до условията за допустимост на жалбата. Тези ограничения не биха могли обаче да ограничат предоставения на правния субект достъп по такъв начин или до такава степен, че правото му на съд да бъде засегнато в самата си същност. Те трябва да преследват законна цел и трябва да съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел (вж. в този смисъл и по аналогия Определение на Съда от 16 ноември 2010 г. по дело Internationale Fruchtimport Gesellschaft Weichert/Комисия, C‑73/10 P, все още непубликувано в Сборника, точка 53).

98      Не може да се твърди обаче, че съществена и основна предпоставка за всяка жалба като правния интерес, която има за цел да осигури доброто правораздаване, и прилагането ѝ в конкретния случай са попречили на жалбоподателя да упражни наличното правно средство за защита срещу обжалваното решение (вж. в този смисъл и по аналогия Определение по дело Internationale Fruchtimport Gesellschaft Weichert/Комисия, точка 97 по-горе, точка 55).

99      В действителност, ако изискването за наличие на правен интерес може да се разглежда като ограничение на правото на достъп до съд, това условие явно не засяга самата същност на посоченото право, защото изискването към момента на подаване на жалбата и до обявяване на съдебното решение жалбоподателят да има правен интерес да обжалва даден акт, за който той твърди, че го уврежда, е с легитимна цел, която в крайна сметка е да се избегне в интерес на доброто правораздаване възможността съдът на Съюза да бъде сезиран с чисто теоретични въпроси, чийто отговор не може да породи правни последици или, какъвто е настоящия случай, да донесе полза на жалбоподателя.

100    Що се отнася, на трето място, до риска трети лица да предявят искове за обезщетение срещу жалбоподателя пред съответния национален съд, следва да се отбележи, първо, че не е доказано, че засягането на правното положение на жалбоподателя е било вече сигурно по смисъла на съдебната практика (вж. точка 79 по-горе). В действителност, дори да се предположи, че поведението на съответното предприятие, вменявано именно на жалбоподателя, може да е в основата на действия, за които последният може да носи отговорност с оглед на разпоредбите на приложимото национално право, се налага да се отбележи, че предявяването на евентуален иск за обезщетение пред националните съдилища не зависи от евентуалната отмяна на обжалваното решение. Във всички случаи жалбоподателят не е представил доказателства, позволяващи да се установи при какви условия евентуалната отмяна на обжалваното решение по настоящото дело би му позволила да избегне всякакъв риск от предявяване срещу него, пред национален съд, на иск за обезщетение от трети лица, които твърдят, че са увредени. Във връзка с това следва да се отбележи и че жалбоподателят се ограничава да приложи към материалите по делото, като приложения към писмата си от 20 май и от 13 юли 2011 г., тоест in tempore suspecto, обикновени писма, адресирани до него и до трима други преработватели, засегнати от обжалваното решение, които писма съдържат искане за обезщетение на вреди от страна на кооперативно сдружение на производители на тютюн, установено в провинция Lecce (Италия), което кооперативно сдружение понастоящем е в ликвидация. Тези писма обаче — едно от които няма дори дата на изпращане и е получено от жалбоподателя едва след като се оспорва правният му интерес да води настоящото дело — не доказват сами по себе си наличието на иск за обезщетение, предявявен от трети лица, увредени от посочените в обжалваното решение неправомерни действия. Освен това, при положение че жалбоподателят не е оспорил направената в обжалваното решение констатация на Комисията относно извършеното от предприятието нарушение, отговорност за чието поведение е вменена на Alliance One и на жалбоподателя, настоящото дело няма връзка с евентуален иск, предявен от трети лица въз основа на доказателствата и констатациите, отразени в посоченото решение. Накрая, следва да се изтъкне, че ако се предположи, че такива бъдещи и несигурни искове могат действително да бъдат предявени срещу жалбоподателя, те не биха имали никакво съществено въздействие върху него, тъй като той вече не е в състояние да плаща на настоящите си кредитори.

101    На четвърто място, независимо че жалбоподателят се позовава на задължението на неговите управителни органи, а впоследствие и на задължението на неговия ликвидатор, в съответствие с изискванията на италианското право да защитават интересите на кредиторите от всяко възможно непредвидено обстоятелство, жалбоподателят не доказва в каква степен такова задължение, дори да се приеме, че то съществува, означава, че той има интерес да води настоящото дело. Освен това, този довод е в противоречие с подхода на ликвидатора в хода на производството по конкордат, тъй като, както се установява от материалите по делото, ликвидаторът даже не уведомява длъжниците и Tribunale fallimentare di Roma за съществуването на настоящото производство (вж. точка 95 по-горе).

102    От всички изложени дотук съображения е видно, че жалбоподателят не е доказал, че интересът му да води настоящото дело е възникнал и все още съществува. Следователно липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по настоящата жалба.

 По съдебните разноски

103    Съгласно член 87, параграф 6 от Процедурния правилник, когато липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, Общият съд определя съдебните разноски по свое усмотрение.

104    С поведението си по настоящото дело жалбоподателят не проявява лоялност спрямо Общия съд, тъй като от самото начало пропуска да го уведоми, че е в производство за ликвидация, открито преди началото на устната фаза на настоящото производство, а впоследствие, въпреки предприетите след проведеното съдебно заседание процесуално-организационни действия, не уведомява Общия съд за обстоятелството, че през 2007 г. спрямо него е образувано производство по предпазен конкордат, което е висящо пред Tribunale fallimentare di Roma. В действителност Общият съд има възможност да разбере, че спрямо жалбоподателя е образувано такова производство, едва след като преглежда документите, представени от Комисията като приложение към становището ѝ от 21 февруари 2011 г. (вж. точка 44 по-горе).

105    Освен това неточността на някои отговори на жалбоподателя принуди Общия съд да постанови на няколко пъти процесуално-организационни действия, по-специално по отношение на факти, настъпили много преди провеждането на съдебното заседание по делото, в резултат на което се утежни устната фаза на производството и се забави нейното приключване.

106    С оглед на гореизложените съображения жалбоподателят следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети състав)

реши:

1)      Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по настоящата жалба.

2)      Осъжда Mindo Srl да заплати съдебните разноски.

Azizi

Cremona

Frimodt Nielsen

Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 5 октомври 2011 година.

Подписи

---

* Език на производството: английски.