EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62006CO0421

Определение на Съда (трети състав) от 8 ноември 2007 г.
Fratelli Martini & C. SpA и Cargill Srl срещу Ministero delle Politiche agricole e forestali и други.
Искане за преюдициално заключение: Consiglio di Stato - Италия.
Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник - Решение на Съда за обявяване на недействителност на общностна разпоредба - Задължения на институциите - Ветеринарно-санитарни изисквания - Комбинирани фуражи - Посочване върху етикета на точните тегловни проценти на фуражните суровини, съдържащи се във фуража, с толеранс от ±15 % от декларираната стойност - Забрана за въвеждане на потребителя в заблуждение.
Дело C-421/06.

Сборник съдебна практика 2007 I-00152*

ECLI identifier: ECLI:EU:C:2007:662





Определение на Съда (трети състав) от 8 ноември 2007 г. — Fratelli Martini и Cargill

(Дело C‑421/06)

„Член 104, параграф 3, първа алинея от Процедурния правилник — Решение на Съда за обявяване на недействителност на общностна разпоредба — Задължения на институциите — Ветеринарно-санитарни изисквания — Комбинирани фуражи — Посочване върху етикета на точните тегловни проценти на фуражните суровини, съдържащи се във фуража, с толеранс от ±15 % от декларираната стойност — Забрана за въвеждане на потребителя в заблуждение“

1.                     Преюдициални въпроси — Отговор, който се налага недвусмислено от съдебната практика — Прилагане на член 104, параграф 3 от Процедурния правилник (член 104, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда) (вж. точка 20)

2.                     Закрила на общественото здраве — Комбинирани фуражи — Директива 2002/2 (членове 8 и 16 от Регламент № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета; член 1, точка 4 от Директива № 2002/2 на Европейския парламент и на Съвета) (вж. точка 45; точка 1 от диспозитива)

3.                     Закрила на общественото здраве — Комбинирани фуражи — Директива 2002/2 (член 233 EО и член 234 EО; член 1, точка 1, буква б) от Директива № 2002/2 на Европейския парламент и на Съвета) (вж. точка 63; точка 2 от диспозитива)

Предмет

Преюдициално запитване — Consiglio di Stato — Последици на решението на Съда по съединени дела C‑453/03, C‑11/04, C‑12/04 и C‑194/04 (ABNA и др.), с което се обявява частична недействителност на Директива 2002/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за изменение на Директива 79/373/ЕИО на Съвета относно обращението на комбинирани фуражи и за отмяна на Директива 91/357/ЕИО на Комисията (ОВ L 63, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 41, стр. 113) — Задължение за институциите да приемат нов акт.

Диспозитив

1)

Член 1, точка 4 от Директива 2002/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за изменение на Директива 79/373/ЕИО на Съвета относно обръщението на комбинирани фуражи и за отмяна на Директива 91/357/ЕИО на Комисията, която предвижда задължение за посочване върху етикета на комбинираните фуражи на тегловните проценти на фуражните суровини, съдържащи се във фуража, с толеранс от ±15 % от декларираната стойност, що се отнася до тези проценти, трябва да се тълкува в смисъл, че не противоречи на членове 8 и 16 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 година за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, чиято цел е по-специално да се предотврати етикетирането и представянето на фуражите да въвеждат потребителя в заблуждение.

2)

При положение че член 1, точка 1, буква б) от Директива 2002/2 е предвиждал самостоятелно задължение без връзка със задълженията, предвидени в другите разпоредби на тази директива, обявяването на недействителността на споменатата разпоредба с Решение на Съда от 6 декември 2005 г. по дело ABNA и др. (C‑453/03, C‑11/04, C‑12/04 и C‑194/04) не води до празнота в правото или до несъгласуваност, които да налагат на общностните институции да приемат съществени изменения в Директива 2002/2.

 

При всички положения недействителността на общностна разпоредба произтича пряко от решението на Съда, с което тя се установява, и както органите, така и юрисдикциите на държавите-членки трябва да отразят последиците ѝ в своя национален правен ред.

Top