—

за Asociación Profesional de Empresas de Reparto y Manipulado de Correspondencia, от адв. J. M. Piqueras Ruíz, abogado,

—

за испанското правителство, от г-н F. Díez Moreno, в качеството на представител,

—

за белгийското правителство, от г-жа A. Hubert, в качеството на представител,

—

за австрийското правителство, от г-н M. Fruhmann, в качеството на представител,

—

за Комисията на Европейските общности, от г-н X. Lewis и г-н K. Simonsson, в качеството на представители, подпомагани от адв. C. Fernández и адв. I. Moreno-Tapia Rivas, abogadas,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 43 ЕО и 49 ЕО във връзка с член 86 ЕО в рамките на процеса на либерализиране на пощенските услуги и с оглед на общностните правила в областта на обществените поръчки.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Asociación Profesional de Empresas de Reparto y Manipulado de Correspondencia (Професионално сдружение на предприятия за доставка и обработване на пощата, наричано по-нататък „Asociación Profesional“) и Administración General del Estado, Ministerio de Educación, Cultura y Deporte (държавна администрация, Министерство на образованието, културата и спорта, наричано по-нататък „Ministerio“) във връзка с решението на последното без публична покана за представяне на оферти да възложи пощенски услуги на Sociedad Estatal Correos y Telégrafos SA (публичноправно дружество за пощенски и телеграфни услуги, наричано по-нататък „Correos“), което е доставчикът на универсалната пощенска услуга в Испания.

3

Член 1 от Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (OВ L 15, 1998 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 3, стр. 12) установява общи правила относно по-специално предоставянето на универсална пощенска услуга вътре в Европейската общност и критериите, определящи услугите, които могат да бъдат резервирани за доставчиците на универсалната услуга.

4

Съгласно член 3, параграф 1 от Директива 97/67 държавите-членки следят за това потребителите да се ползват от правото на универсална услуга, която съответства на непрекъснатото предоставяне на пощенски услуги с определено качество, във всички места на територията им, на цени, достъпни за всички потребители.

5

Съгласно член 3, параграф 4 от горепосочената директива:

„Всяка държава-членка приема необходимите мерки, за да гарантира, че универсалната услуга включва поне следните улеснения:

6

Член 7 от същата директива, който се намира в глава 3 от нея, озаглавена „Съгласуване на услугите, които могат да бъдат резервирани“, предвижда в параграфи 1 и 2 следното:

7

Съгласно член 1, буква а) от Директива 92/50/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за услуги (OВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 50), изменена с Директива 2001/78/ЕО на Комисията от 13 септември 2001 година (OВ L 285, стр. 1, наричана по-нататък „Директива 92/50“), „обществени поръчки за услуги“ са възмездните договори, сключени в писмена форма между доставчик на услуги и възлагащ орган, с изключение на договорите, изброени в подточки i)—ix) от горепосочената разпоредба.

8

Съгласно член 1, буква б) от Директива 92/50 за „възлагащи органи“ се считат „държавата, регионалните или местни органи, публичноправните организации или асоциации от един или няколко такива органи или от една или няколко публичноправни организации“ [неофициален превод]. Същият член, буква в) определя като „доставчик на услуги“„всяко физическо или юридическо лице, включително публична организация, което предлага услуги“. [неофициален превод]

9

Член 3, параграф 2 от посочената директива уточнява, че възлагащите органи следят да няма дискриминация между различните доставчици на услуги.

10

Член 6 от Директива 92/50 е формулиран както следва:

„Настоящата директива не се прилага за обществени поръчки за услуги, възлагани на субект, който сам по себе си е възлагащ орган по смисъла на член 1, буква б), на основание на изключително право, което той упражнява по силата на публикувани законови, подзаконови или административни разпоредби, съвместими с Договора [за ЕО].“ [неофициален превод]

11

Член 7, параграф 1, буква а), второ тире, подточка ii) от Директива 92/50 във връзка с категория 4 от приложение І А към тази директива предвижда, че същата се прилага по отношение на обществените поръчки за услуги, които имат за предмет транспортирането на поща по суша и по въздух, възлагани са от възлагащите органи, посочени в член 1, буква б) от същата директива, различни от упоменатите в приложение І към Директива 93/36/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година за съгласуване на процедурите за възлагане на обществени поръчки за доставки (OВ L 199, стр. 1), и прогнозната им стойност без данък добавена стойност е равна или по-голяма от равностойността в евро на 200000 СПТ (специални права на тираж).

12

Член 7, параграф 5 от Директива 92/50 гласи:

„Когато става въпрос за поръчки, в които не се посочва обща цена, трябва да бъде взета като база за изчисляване стойността на поръчките:

13

Съгласно член 8 от Директива 92/50 обществените поръчки, които имат за предмет услуги, посочени в приложение І А към тази директива, трябва да се възлагат в съответствие с разпоредбите на глави ІІІ—VІ от нея, което изисква по-специално за тях да се публикува покана за представяне на оферти и те да бъдат обявени по подходящ начин.

14

Съгласно Закон 24/1998 за универсалната пощенска услуга и за либерализирането на пощенските услуги (Ley 24/1998 del Servicio Postal Universal y de Liberalización de los Servicios Postales) от 13 юли 1998 г., който има за цел да транспонира Директива 97/67 във вътрешното испанско право, пощенските услуги се разглеждат като услуги от общ интерес, предоставяни в режим на свободна конкуренция. Единствено универсалната пощенска услуга се разглежда като обществена услуга или е подчинена на задълженията, свързани с обществените услуги. Член 18 от посочения закон резервира определени услуги изключително за оператора, на който е възложено предоставянето на универсалната пощенска услуга.

15

Доставчикът на тази универсална пощенска услуга в Испания, а именно Correos, е публично акционерно дружество, чийто капитал се притежава изцяло от публичноправните органи.

16

Съгласно член 11 от Закона за обществените поръчки (Ley de Contratos de las Administraciones Públicas), чийто кодифициран текст е одобрен с Кралски декрет-закон 2/2000 (Real Decreto Legislativo 2/2000 por el que se aprueba el texto refundido de la Ley de Contratos de las Administraciones Públicas) от 16 юни 2000 г. (наричан по-нататък „Закон за обществените поръчки“), поръчките се възлагат от публичните административни органи при спазване на принципите на публичност и конкуренция, освен ако в този закон не е предвидено изключение, и при всички случаи при спазване на принципите на равенство и недопускане на дискриминация.

17

От член 206, параграф 4 от Закона за обществените поръчки следва, че по принцип от гледна точка на сключвания договор възлагането на поръчки за предоставяне на пощенски услуги спада към обществените поръчки, уредени от този закон.

18

Съгласно член 3, параграф 1, буква г) от Закона за обществените поръчки обаче от приложното поле на този закон са изключени споразуменията за сътрудничество, които съгласно специфичните разпоредби, които ги уреждат, се сключват от административните органи с частноправни физически или юридически лица, доколкото предметът на тези споразумения не спада към обществените поръчки, уредени от посочения закон или от административни разпоредби.

19

Съгласно извършения от препращащата юрисдикция анализ на правната уредба, която се отнася до спора, с който е сезирана, такова споразумение за сътрудничество съставлява юридически акт, който не се обхваща от законовите правила, приложими за обществените поръчки, и следователно спрямо него не се прилагат принципите на състезателност, публичност и свободна конкуренция, които характеризират областта на обществените поръчки.

20

Член 58 от Закон 14/2000 за данъчните, административните и социалните мерки (Ley 14/2000 de medidas Fiscales, Administrativas y de Orden Social) от 29 декември 2000 г. (наричан по-нататък „Закон 14/2000“) предвижда, че публичните административни органи могат да сключват с Correos споразумения за сътрудничество като посочените в член 3 от Закона за обществените поръчки с оглед на предоставянето на услуги, които спадат към предмета на дейност на това дружество.

21

Съгласно изводите на препращащата юрисдикция с оглед на предмета на дейност на Correos, определен в член 58 от Закон 14/2000, възможността за сключване на такива споразумения за сътрудничество не е ограничена до пощенските услуги, които не са либерализирани или са резервирани, а обхваща управлението и извършването на всяка пощенска услуга. Следователно такава възможност не се ограничава до универсалната пощенска услуга и не разграничава вътре в нея услугите, които са резервирани и тези, които не са.

22

От друга страна, препращащата юрисдикция посочва, че съгласно член 58 от Закон 14/2000 предоставянето на определени пощенски услуги е задължително за Correos. Всъщност сред задачите, които са поставени на Correos, било задължителното предоставяне на услуги, които са свързани с предмета му на дейност и могат да му бъдат възложени от публичните административни органи. Така по отношение на една от страните липсвала воля за сключване на договор.

23

След процедура на договаряне, която е осъществена без публикуване на покана за представяне на оферти, на 6 юни 2002 г. Ministerio и Correos подписват споразумение за сътрудничество с предмет предоставяне на пощенски и телеграфни услуги (Convenio de colaboración para la prestación de servicios postales y telegráficos, наричано по-нататък „Споразумението за сътрудничество“).

24

Това споразумение за сътрудничество предвижда предоставянето от Correos в полза на Ministerio на пощенски и телеграфни услуги със следния предмет:

25

Насрещното финансово задължение за посоченото предоставяне на услуги не е определено, доколкото зависи от оборота. Пред препращащата юрисдикция насрещното финансово задължение е оценено по безспорен начин на годишна сума в размер над 12020,42 EUR.

26

Споразумението за сътрудничество е сключено за неопределен период от време и все още е в сила към датата на акта за препращане.

27

Asociación Profesional подава жалба пред Ministerio срещу административното решение, което чрез споразумение за сътрудничество възлага либерализирани пощенски услуги без публикуване на покана за представяне на оферти.

28

С решение от 20 март 2003 г. Ministerio отхвърля посочената жалба по съображение, че проведената от него процедура по възлагане на обществена поръчка за пощенските услуги е основана на съществуването на споразумение за сътрудничество, което не се обхваща от правната уредба на обществените поръчки и поради това не е подчинено на принципите на публичност и свободна конкуренция.

29

В тази връзка Ministerio приема, че не е сключило никакъв договор с Correos, а че последното предоставя услуги на основание на споразумение за сътрудничество, сключено в съответствие с член 3, параграф 1, буква г) от Закона за обществените поръчки и член 58, параграф 2, пета алинея от Закон 14/2000.

30

Asociación Profesional подава жалба пред Audiencia Nacional срещу това решение на Ministerio от 20 март 2003 г.

31

Според тази юрисдикция решаването на спора, с който е сезирана, зависи от тълкуването на общностното право. В действителност Съдът можел да установи, че прибягването към споразумения за сътрудничество е несъвместимо с принципите на публичност и свободна конкуренция, приложими при възлагането на обществени поръчки, като приеме, че такива споразумения или могат да се използват само в областта на пощенските услуги, резервирани от закона за доставчика на универсална услуга, или и в тази област са несъвместими с посочените принципи. При такъв извод следвало да се заключи, че споразумение за сътрудничество като оспореното в настоящия случай е незаконно, тъй като съдържанието му е нищожно или изцяло, или само в частта, в която не се отнася до пощенските услуги, по отношение на които Съдът приеме, че прибягването към такова споразумение е допустимо.

32

При тези условия препращащата юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Когато се прилагат в рамките на процеса на либерализиране на пощенските услуги, установен с директиви [97/67] и 2002/39/ЕО, както и с оглед на принципите, които уреждат обществените поръчки, установени с директивите ad hoc, членове 43 [ЕО] и 49 […] ЕО във връзка с член 86 [ЕО] трябва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат споразумение, включващо в предмета си предоставянето както на резервирани, така и на нерезервирани и следователно либерализирани пощенски услуги и сключено между държавен административен орган и държавно дружество, чийто капитал се притежава изцяло от публичноправните органи и което освен това е операторът, определен за предоставянето на универсалната пощенска услуга?“

33

Преди всичко следва да се приеме, че макар в изложението на своя въпрос препращащата юрисдикция да посочва Директива 2002/39/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 година за изменение на Директива 97/67/ЕО относно по-нататъшното отваряне на пощенските услуги в Общността за конкуренция (OВ L 176, стр. 21; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 178), тази директива не може да се приложи в спора по главното производство. В действителност съгласно член 2, параграф 1 от посочената директива срокът, предоставен на държавите-членки за транспонирането ѝ във вътрешния им правен ред, е изтекъл едва на 31 декември 2002 г.

34

Испанското правителство счита, че преюдициалното запитване е недопустимо, доколкото в действителност въпросът до Съда бил дали споразумението за сътрудничество е съвместимо с директивите относно възлагането на обществени поръчки и либерализирането на пощенските услуги — въпрос, който бил от компетентността на националната юрисдикция.

35

Като начало следва да се посочи, че нито формулировката на поставения въпрос, нито изложените в акта за препращане съображения, които представляват неговата необходима основа, показват, че от Съда се иска да даде отговор дали споразумението за сътрудничество е съвместимо с общностното право.

36

От друга страна, следва да се напомни, че макар в рамките на член 234 ЕО да не е компетентен да прилага правилата на общностното право към определен случай, нито да преценява съвместимостта на разпоредбите на националното право с тези правила, Съдът може да предостави на националната юрисдикция всички насоки за тълкуване на общностното право, които биха могли да ѝ бъдат полезни при преценката на действието на неговите разпоредби (вж. Решение от 9 юли 2002 г. по дело Flightline, C-181/00, Recueil, стр. I-6139, точка 20).

37

Следователно преюдициалното запитване трябва да бъде прието за допустимо.

38

С въпроса си препращащата юрисдикция иска по същество да се установи дали общностното право следва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава-членка, която позволява на публичните административни органи извън правилата за възлагане на обществени поръчки да възлагат предоставянето както на резервирани, така и на нерезервирани пощенски услуги на публично акционерно дружество, чийто капитал се притежава изцяло от публичноправните органи и което е доставчикът на универсалната пощенска услуга в тази държава.

39

На първо място, следва да се напомни, че член 7 от Директива 97/67 позволява на държавите-членки да резервират определени пощенски услуги за доставчика/доставчиците на универсалната пощенска услуга до степента, необходима, за да се гарантира поддържането на тази услуга. Следователно доколкото съгласно тази директива пощенските услуги са резервирани за един доставчик на универсалната услуга, спрямо тях по необходимост не се прилага конкурентното начало, като никой друг икономически оператор няма право да предлага посочените услуги.

40

Следователно се налага изводът, че по отношение на такива резервирани услуги не могат да намерят приложение общностните правила в областта на възлагането на обществени поръчки, чиято главна цел е свободното движение на стоки и услуги, както и отварянето на сектора за ненарушена конкуренция във всички държави-членки (Решение от 11 януари 2005 г. по дело Stadt Halle и RPL Lochau, C-26/03, Recueil, стр. I-1, точка 44 и Решение от 11 май 2006 г. по дело Carbotermo и Consorzio Alisei, C-340/04, Recueil, стр. I-4137, точка 58).

41

Ето защо на поставения въпрос следва да се отговори, че общностното право трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава-членка, която позволява на публичните административни органи извън правилата за възлагане на обществени поръчки да възлагат предоставянето на резервирани пощенски услуги в съответствие с Директива 97/67 на публично акционерно дружество, чийто капитал се притежава изцяло от публичноправните органи и което е доставчикът на универсалната пощенска услуга в тази държава.

42

Въпросът дали при сключването на споразумение за сътрудничество като разглежданото в главното производство трябва да се спазват общностните правила в областта на обществените поръчки следва да се разгледа единствено по отношение на нерезервираните пощенски услуги по смисъла на Директива 97/67.

43

На първо място, следва да се провери дали споразумение като разглежданото в главното производство попада в приложното поле на релевантната директива в областта на обществените поръчки за пощенски услуги към момента на възникване на фактите по спора, с който е сезирана препращащата юрисдикция, а именно Директива 92/50.

44

Посочената директива подчинява възлагането на обществените поръчки, към които тя се прилага, на спазването на някои процедурни изисквания и изисквания за обявяване.

45

Съгласно самия текст на член 1, буква а) от Директива 92/50 обществената поръчка за услуги предполага съществуването на възмезден договор, сключен в писмена форма между доставчик на услуги и възлагащ орган по смисъла на същия член 1, буква б).

46

Както посочва генералният адвокат в точка 63 от заключението си, следва да се приеме, че Ministerio е възлагащ орган, а Correos е доставчик на услуги по смисъла на разпоредбите, посочени в предходната точка. Освен това е безспорно, че споразумението за сътрудничество е сключено в писмена форма и е възмездно.

47

Тъй като препращащата юрисдикция обаче единствено посочва, че годишната стойност на предоставените услуги в изпълнение на споменатото споразумение е над 12020,42 EUR, възниква въпросът дали тази сума достига прага от 200000 СПТ, определен в член 7, параграф 1, буква а), второ тире, подточка ii) от Директива 92/50, което към момента на възникване на фактите по спора в главното производство представлява равностойността на 249681 EUR.

48

Задължение на препращащата юрисдикция е да провери дали с оглед на националните разпоредби, с които се транспонира член 7, параграф 5, второ тире от Директива 92/50, прагът от 249681 EUR е достигнат.

49

Ако се предположи, че посоченият праг е достигнат, то тогава се поставя въпросът дали споразумението за сътрудничество представлява действително договор по смисъла на член 1, буква а) от Директива 92/50. Всъщност испанското правителство счита, че това споразумение няма договорен характер, а има характер на средство за постигане на определени цели, тъй като Correos не разполага с никаква възможност да откаже да сключи такова споразумение, а трябва задължително да го приеме.

50

В тази връзка следва да се напомни, че определението за обществена поръчка за услуги се дава от общностното право, така че когато се преценява дали споразумението за сътрудничество попада в приложното поле на Директива 92/50, е без значение как то се квалифицира по испанското право (вж. в този смисъл Решение от 20 октомври 2005 г. по дело Комисия/Франция, C-264/03, Recueil, стр. I-8831, точка 36 и Решение от 18 юли 2007 г. по дело Комисия/Италия, C-382/05, Сборник, стр. I-06657, точка 30).

51

Вярно е, че в точка 54 от своето Решение от 19 април 2007 г. по дело Asemfo (C-295/05, Recueil, стр. I-2999) Съдът е приел, че условието за прилагане на директивите в областта на възлагането на обществени поръчки, свързано с наличието на договор, не е изпълнено, когато разглежданото държавно дружество по делото, довело до споменатото решение, не разполага с никаква свобода нито относно изпълнението на нареждане от въпросните компетентни органи, нито относно приложимата за неговите престации тарифа — проверката на което е задължение на препращащата юрисдикция.

52

Такова обосноваване обаче следва да бъде разглеждано в неговия специфичен контекст. В действителност то е следствие от заключението, че по силата на испанското законодателство посоченото държавно дружество е средство за постигането на определени цели и техническа служба на общата държавна администрация и на администрациите на всяка от засегнатите автономни области, тъй като Съдът е преценил — в контекст, различен от този по делото, довело до Решение по дело Asemfo, посочено по-горе — че в качеството си на средство за постигането на определени цели и техническа служба на испанската администрация разглежданото дружество е длъжно да извършва на изключително основание работите, които му възлагат общата държавна администрация, автономните области и публичните организации на тяхно подчинение (Решение по дело Asemfo, посочено по-горе, точки 49 и 53).

53

Като доставчик на универсалната пощенска услуга Correos обаче има напълно различна задача, която изисква по-специално неговият кръг от клиенти да е съставен от всички лица, които желаят да се ползват от универсалната пощенска услуга. Само фактът, че това дружество не разполага с никаква свобода нито относно изпълнението на нареждане от Ministerio, нито относно приложимата за неговите престации тарифа, не може да има автоматично за последица, че между тези два субекта не е сключен никакъв договор.

54

В действителност такова положение не винаги е различно от това, което съществува, когато частен клиент желае да ползва услугите на Correos, които спадат към универсалната пощенска услуга, тъй като от самата задача на доставчика на тази услуга произтича, че в такъв случай той е също задължен да извърши поисканата услуга, и то ако е необходимо, по фиксирани тарифи или във всеки случай по прозрачни и недискриминационни тарифи. Няма никакво съмнение обаче, че такова правоотношение следва да бъде определено като договорно. Единствено в хипотезата, в която сключеното споразумение между Correos и Ministerio е в действителност едностранен административен акт, предвиждащ задължения единствено в тежест на Correos, акт, който се отклонява чувствително от обичайните условия на търговско предлагане на това дружество — проверката на което е задължение на препращащата юрисдикция — трябва да се направи заключение, че не е налице договор и следователно Директива 92/50 не може да се приложи.

55

В рамките на тази проверка препращащата юрисдикция следва по-специално да прецени дали Correos разполага с възможност да преговаря с Ministerio по конкретното съдържание на услугите, които следва да предоставя, и по тарифите, приложими за тези услуги, както и дали по отношение на нерезервираните услуги това дружество има възможност да се освободи от задълженията по споразумението за сътрудничество чрез спазването на предвиденото в него предизвестие.

56

Другите доводи, изтъкнати от испанското правителство, за да докаже, че споразумение за сътрудничество като разглежданото в главното производство не се обхваща от правилата, приложими в областта на обществените поръчки, следва също да бъдат отхвърлени.

57

Испанското правителство поддържа по-специално, че споразумението за сътрудничество във всеки случай не може да бъде подчинено на правилата, които уреждат обществените поръчки, когато са изпълнени установените от практиката на Съда критерии „in house“.

58

В тази връзка следва да се напомни, че според постоянната практика на Съда поканата за представяне на оферти съгласно директивите относно възлагането на обществени поръчки не е задължителна дори ако съдоговорителят е юридически самостоятелен спрямо възлагащия орган правен субект, когато са изпълнени две условия. От една страна, органът на публична власт, който е възложител, трябва да упражнява върху този самостоятелен правен субект контрол, подобен на упражнявания от него по отношение на собствените му служби, и от друга страна, правният субект трябва да извършва основната част от дейността си съвместно с публичния орган или органи, притежаващи капитала му (вж. Решение от 18 ноември 1999 г. по дело Teckal, C-107/98, Recueil, стр. І-8121, точка 50, Решение по дело Stadt Halle и RPL Lochau, посочено по-горе, точка 49, Решение по дело Carbotermo и Consorzio Alisei, посочено по-горе, точка 33, както и Решение по дело Asemfo, посочено по-горе, точка 55).

59

Без да е необходимо да се анализира по-задълбочено въпросът дали е изпълнено първото от двете условия, посочени в предходната точка, достатъчно е да се установи, че в случая по главното производство второто условие не е налице. В действителност не се спори, че като доставчик на универсалната пощенска услуга в Испания Correos не извършва основната част от дейността си съвместно с Ministerio, нито по принцип с публичните административни органи, а предоставя пощенски услуги на неопределен брой клиенти на споменатата пощенска услуга.

60

Испанското правителство изтъква обаче, че отношенията, които свързват публичните административни органи с дружество, носител на изключително право, са по самото си естество правоотношения на изключителност, което предполага надхвърляне на равнището на „основна дейност“. Впрочем Correos било титуляр на изключително право поради факта, че съгласно член 58 от Закон 14/2000 било длъжно да предоставя на публичните административни органи услуги, спадащи към предмета му на дейност, който включва резервирани и нерезервирани услуги.

61

В тази връзка е безспорно, че дори да се предположи, че посоченото задължение може действително да бъде квалифицирано като изключително право — което следва да се прецени от препращащата юрисдикция — такова право в рамките на анализа, който трябва да се извърши във връзка с двете условия, напомнени в точка 58 от настоящото решение, не отговаря на изискването, съгласно което съответният доставчик на услуги трябва да извършва основната част от дейността си съвместно със субекта или субектите, притежаващи капитала му.

62

Всъщност целта на последното изискване е по-конкретно да гарантира, че Директива 92/50 остава приложима в случай, че предприятие, контролирано от един или повече субекти, осъществява дейност на пазара и следователно може да влезе в конкуренция с други предприятия (вж. по аналогия Решение по дело Carbotermo и Consorzio Alisei, посочено по-горе, точка 60). Безспорно е обаче, че Correos осъществява дейност на испанския пощенски пазар и с изключение на резервираните услуги по смисъла на Директива 97/67 се конкурира на този пазар с други пощенски предприятия, чийто брой според становището на испанското правителство е около 2000.

63

Следователно може да се направи заключение, че споразумение за сътрудничество като разглежданото в главното производство не изпълнява условията, напомнени в точка 58 от настоящото решение, и следователно не може на това основание да бъде изключено от приложното поле на Директива 92/50.

64

Съществуването на изключително право обаче може да обоснове неприлагането на Директива 92/50, тъй като съгласно член 6 от нея тя „не се прилага за обществените поръчки за услуги, възложени на субект, който сам по себе си е възлагащ орган по смисъла на член 1, буква б) и има изключителни права за предоставянето на такива услуги по силата на обнародвани законови, подзаконови или административни разпоредби, при условие че тези разпоредби са съвместими с Договора“ [неофициален превод].

65

Без да е необходимо да се анализира обаче дали първото от трите условия, посочени в споменатия член 6, относно качеството на възлагащ орган на Correos, е изпълнено от това дружество и дори да се допусне, че по силата на член 58 от Закон 14/2000 последното има изключително право да предоставя на публичните административни органи пощенските услуги, които спадат към неговия предмет на дейност, достатъчно е да се установи, че във всеки случай не е изпълнено третото от посочените условия, съгласно което разпоредбата, предоставяща изключителното право, трябва да бъде съвместима с Договора.

66

Всъщност дори да се предположи, че посочената национална разпоредба предоставя на националния доставчик на универсалната пощенска услуга изключителното право да предоставя на публичните административни органи нерезервирани пощенски услуги на основание член 7 от Директива 97/67, до които се ограничава настоящият анализ, тя е несъвместима с крайната цел на тази директива.

67

Както е видно от практиката на Съда, държавите-членки нямат възможност по свое усмотрение да разширяват кръга на услугите, резервирани за доставчиците на универсалната пощенска услуга съгласно член 7 от Директива 97/67, тъй като такова разширяване противоречи на крайната цел на тази директива, която съгласно съображение 8 от нея е насочена към установяване на прогресивната и контролирана либерализация в пощенския сектор (Решение от 11 март 2004 г. по дело Asempre и Asociación Nacional de Empresas de Externalización y Gestión de Envíos y Pequeña Paquetería, C-240/02, Recueil, стр. I-2461, точка 24).

68

Това заключение важи не само за хоризонталното резервиране, т.е. за резервирането на определени пощенски услуги сами по себе си, но за да се осигури полезното действие на член 7 от Директива 97/67, то важи и за вертикалното резервиране на такива услуги, което — както в случая по главното производство — засяга изключителното предоставяне на пощенски услуги за определени клиенти. Всъщност както посочва Комисията на Европейските общности, прилагането на разглежданата в главното производство испанска правна уредба означава, че на практика всички пощенски услуги, изисквани от испански публичноправен субект, могат евентуално да бъдат предоставяни от Correos, като се изключват останалите пощенски оператори, което явно противоречи на крайната цел на посочената директива.

69

Ето защо на поставения въпрос следва да се отговори, че Директива 92/50 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава-членка, която позволява на публичните административни органи извън правилата за възлагане на обществени поръчки да възлагат предоставянето на нерезервирани пощенски услуги по смисъла на Директива 97/67 на публично акционерно дружество, чийто капитал се притежава изцяло от публичноправните органи и което е доставчик на универсалната пощенска услуга в тази държава, доколкото споразуменията, към които тази правна уредба се прилага,

което препращащата юрисдикция следва да провери.

70

Доколкото националната правна уредба, разглеждана в главното производство, се прилага за споразумения, които не достигат съответния праг, предвиден в член 7, параграф 1 от Директива 92/50, на второ място следва да се прецени дали такава правна уредба отговаря на произтичащите от Договора изисквания във връзка с възлагането на обществени поръчки.

71

В действителност въпреки че някои договори са изключени от приложното поле на общностните директиви в областта на обществените поръчки, при все това възлагащите органи, които ги сключват, са длъжни да спазват основните правила на Договора и принципа на недопускане на дискриминация, основана по-конкретно на гражданство (Решение по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, точка 32 и цитираната съдебна практика).

72

Това се отнася по-конкретно до обществените поръчки за услуги, чиято стойност не достига праговете, определени с Директива 92/50. Фактът, че според общностния законодател особените и строги процедури, предвидени в директивите относно обществените поръчки, не са подходящи, когато става въпрос за обществени поръчки с ниска стойност, сам по себе си не означава, че последните са изключени от приложното поле на общностното право (Определение от 3 декември 2001 г. по дело Vestergaard, C-59/00, Recueil, стр. I-9505, точка 19 и Решение по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, точка 33).

73

Разпоредбите на Договора, специално приложими по отношение на обществените поръчки за услуги, чиято стойност не достига праговете, определени с Директива 92/50, обхващат по-конкретно членове 43 ЕО и 49 ЕО.

74

Освен принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, към такива обществени поръчки се прилага и принципът на равно третиране на оферентите, и то дори при липсата на дискриминация, основана на гражданство (вж. по аналогия Решение от 13 октомври 2005 г. по дело Parking Brixen, C-458/03, Recueil, стр. I-8585, точка 48 и Решение от 6 април 2006 г. по дело ANAV, C-410/04, Recueil, стр. I-3303, точка 20).

75

Принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, налагат по-специално задължение за прозрачност, което позволява на публичноправния възлагащ орган да се увери, че тези принципи са спазени. Това задължение за прозрачност на посочения орган се състои в това да се гарантира на всеки потенциален оферент подходящо равнище на публичност, което дава възможност за отваряне на пазара на услуги за конкуренцията, както и контрол за безпристрастност на процедурите по възлагане на обществени поръчки (вж. по аналогия Решение по дело Parking Brixen, посочено по-горе, точка 49 и Решение по дело ANAV, посочено по-горе, точка 21).

76

По принцип пълната липса на конкурентно възлагане при обществена поръчка за услуги като разглежданата в главното производство не съответства на изискванията на членове 43 ЕО и 49 ЕО, както и на принципите на равно третиране, на недопускане на дискриминация и на прозрачност (вж. по аналогия Решение по дело Parking Brixen, посочено по-горе, точка 50 и Решение по дело ANAV, посочено по-горе, точка 22).

77

Освен това от член 86, параграф 1 ЕО произтича, че държавите-членки не трябва да запазват в сила национално законодателство, което допуска неконкурентно възлагане на обществени поръчки за услуги, след като такова възлагане нарушава членове 43 ЕО и 49 ЕО, както и принципите на равно третиране, на недопускане на дискриминация и на прозрачност (вж. по аналогия Решение по дело Parking Brixen, посочено по-горе, точка 52 и Решение по дело ANAV, посочено по-горе, точка 23).

78

Вярно е обаче, че от тълкуването на параграф 1 на член 86 ЕО във връзка с параграф 2 от същия член следва, че на посочения параграф 2 може да се направи позоваване, за да се обоснове възможността държава-членка да предостави специални или изключителни права, противоречащи на разпоредбите на Договора, на предприятие, което е натоварено с функцията да оказва услуги от общ икономически интерес, доколкото изпълнението на специфичната задача, която му е възложена, може да бъде осигурено само чрез предоставянето на такива права и доколкото развитието на търговията не се засяга до степен, която би била в противоречие с интересите на Общността (Решение от 17 май 2001 г. по дело TNT Traco, C-340/99, Recueil, стр. I-4109, точка 52).

79

Следва също да се приеме, че предприятие като Correos, което по силата на правната уредба на държава-членка е длъжно да осигурява универсалната пощенска услуга, представлява предприятие, което е натоварено с функцията да оказва услуги от общ икономически интерес по смисъла на член 86, параграф 2 ЕО (вж. в този смисъл Решение по дело TNT Traco, посочено по-горе, точка 53).

80

Дори да се предположи обаче, че възложеното на Correos по силата на член 58 от Закон 14/2000 задължение да предоставя на публичните административни органи услугите, които спадат към предмета му на дейност, може да бъде разглеждано като изключително право в полза на последното, се налага изводът, че не е възможно позоваване на член 86, параграф 2 ЕО, за да се обоснове национална правна уредба като разглежданата в главното производство, доколкото същата обхваща нерезервираните пощенските услуги по смисъла на Директива 97/67.

81

Всъщност както посочва генералният адвокат в точка 99 от заключението си, Директива 97/67 прилага член 86, параграф 2 ЕО относно възможността да се резервират определени пощенски услуги за доставчика на универсалната пощенска услуга. Както бе напомнено в точка 67 от настоящото решение обаче, Съдът вече се е произнесъл, че държавите-членки нямат възможност по свое усмотрение да разширяват кръга на услугите, резервирани за доставчиците на универсалната пощенска услуга съгласно член 7 от Директива 97/67, тъй като такова разширяване противоречи на крайната цел на тази директива, която е насочена към установяване на прогресивната и контролирана либерализация в пощенския сектор.

82

В тази връзка следва да се напомни, че в рамките на Директива 97/67 е взет предвид въпросът дали за да може универсалната пощенска услуга да се осъществява при икономически приемливи условия, е необходимо да се резервират определени пощенски услуги за доставчика на споменатата универсална пощенска услуга (Решение от 15 ноември 2007 г. по дело International Mail Spain, C-162/06, Сборник, стр. I-09911, точка 50).

83

Следователно относно нерезервираните пощенски услуги по смисъла на Директива 97/67, които единствено са предмет на настоящия анализ, член 86, параграф 2 ЕО не може да послужи за основа за обосноваване на изключителното право в полза на доставчика на универсалната пощенска услуга да предоставя такива услуги на публичните административни органи.

84

Испанското правителство обаче изтъква, че споразумението за сътрудничество не може да бъде подчинено на правилата във връзка с възлагането на обществени поръчки поради характера си на средство за постигане на определени цели, а не на договор. Всъщност Correos не разполагал с никаква възможност да откаже да сключи споразумение за сътрудничество като разглежданото в главното производство, а трябвало задължително да го приеме.

85

В това отношение следва да се отбележи, че както бе посочено в точка 54 от настоящото решение, единствено в хипотезата, в която споразумението за сътрудничество е в действителност едностранен административен акт, предвиждащ задължения единствено в тежест на Correos, акт, който се отклонява чувствително от обичайните условия на търговско предлагане на това дружество — проверката на което е задължение на препращащата юрисдикция — следва да се направи заключение, че такова споразумение не се обхваща от общностните правила във връзка с възлагането на обществени поръчки.

86

Що се отнася до довода на испанското правителство, че споразумението за сътрудничество не може да бъде подчинено на правилата, които уреждат обществените поръчки, тъй като става въпрос за положение „in house“, следва да се признае, че в областта на обществените поръчки за услуги прилагането на правилата, посочени в членове 12 ЕО, 43 ЕО и 49 ЕО, както и на общите принципи, на които те представляват специфичен израз, е изключено, ако контролът, упражняван от възлагащия публичноправен орган върху субекта, в полза на който е извършено възлагането, е подобен на контрола, който този орган упражнява върху собствените си служби, и ако субектът извършва основната част от дейността си съвместно с органа, притежаващ капитала му (вж. по аналогия Решение по дело Parking Brixen, посочено по-горе, точка 62 и Решение по дело ANAV, посочено по-горе, точка 24).

87

Както бе установено в точка 63 от настоящото решение обаче, споразумение за сътрудничество като разглежданото в главното производство не изпълнява второто от посочените в предходната точка условия и следователно не може на това основание да бъде изключено от приложното поле на правилата, посочени в членове 12 ЕО, 43 ЕО и 49 ЕО, както и на общите принципи, на които те представляват специфичен израз.

88

Ето защо на поставения въпрос следва да се отговори, че членове 43 ЕО, 49 ЕОи 86 ЕО, както и принципите на равно третиране, на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, и на прозрачност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава-членка, която позволява на публичните административни органи извън правилата за възлагане на обществени поръчки да възлагат предоставянето на нерезервирани пощенски услуги по смисъла на Директива 97/67 на публично акционерно дружество, чийто капитал се притежава изцяло от публичноправните органи и което е доставчик на универсалната пощенска услуга в тази държава, доколкото споразуменията, към които тази правна уредба се прилага,

което препращащата юрисдикция следва да провери.

89

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши: