1.

Във Финландия и Швеция мерки като поемане на грижа и настаняване в приемно семейство или домакинство, приети от държавните органи в закрила на децата против волята на техните родители, се считат за публичноправни актове. Те подлежат на обжалване пред административните юрисдикции. Между скандинавските държави съществува административно сътрудничество, което позволява на една държава да предаде без особени формалности деца на друга държава с оглед на изпълнение на решения относно родителската отговорност.

2.

В главното производство г-жа С оспорва (след като вече е приведено в изпълнение) предаването на двете ѝ деца от финландската полиция на шведските власти, които са разпоредили поемането на грижа за тях и настаняването им в Швеция, където семейството е пребивавало преди това.

3.

В настоящото дело юрисдикцията по главното производство Korkein hallinto-oikeus (върховен административен съд на Финландия) иска да установи дали Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 ( 2 ), е приложим към признаването и изпълнението на решения за поемане на грижа и настаняване. При утвърдителен отговор компетентни във Финландия биха били не административните юрисдикции, а общите съдилища. Освен това в такъв случай биха били приложими процедурните правила, предвидени в регламента, а не националните разпоредби, приложими по силата на административното сътрудничество.

4.

Отговорът зависи преди всичко от това дали понятието „граждански дела“, съдържащо се в член 1 от Регламента, обхваща случаи като настоящия, които вътрешното право категоризира като публичноправни спорове.

5.

Заключителният акт на Договора за присъединяване на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция съдържа съвместна декларация № 28 за скандинавско сътрудничество ( 3 ), която гласи следното:

„Договарящите страни отбелязват, че като членки на Европейския съюз Швеция, Финландия и Норвегия възнамеряват да продължат, в пълно съответствие с общностното право и с другите разпоредби на Договора за Европейски съюз, скандинавското сътрудничество помежду си, както и с други страни и области.“ [неофициален превод]

6.

Съображения 5 и 10 от Регламент № 2201/2003 обясняват причините за приемане на релевантните разпоредби относно решенията за родителската отговорност, както следва:

[…]

7.

Разпоредбите на Регламент № 2201/2003, които са от значение за настоящото дело, са следните:

„Член 1

Обхват

1.   Настоящият регламент се прилага, независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до:

[…]

2.   В делата по смисъла на параграф 1, буква б) може, по-специално, да се разглежда:

3.   Настоящият регламент не се прилага за:

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент:

[…]

[…]

[…]

Член 8

Обща компетентност

1.   Съдилищата на държава-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран.

[…]

Член 16

Сезиране на съда

1.   По смисъла на настоящия член, съдът се смята за сезиран, когато:

или

Член 21

Признаване на решения

1.   Решение, постановено в една държава-членка, се признава в друга държава-членка без изискване за специални процесуални действия.

[…]

3.   Без да се засягат разпоредбите на раздел 4 от настоящата глава, всяко заинтересовано лице може, в съответствие с процедурите, предвидени в раздел 2 от настоящата глава, да подаде искане решението да бъде или да не бъде признато.

Местната подсъдност на съда, включен в списъка, с който всяка държава-членка уведомява Комисията в съответствие с член 68, се определя от вътрешното законодателство на държавата-членка, в която производството за признаване или непризнаване е започнало.

[…]

Член 28

Решения, подлежащи на изпълнение

1.   Решение, което се отнася до упражняването на родителската отговорност за дете, постановено в държава-членка, което подлежи на изпълнение в тази държава-членка и е било връчено за изпълнение, се изпълнява в друга държава-членка, ако по молба на всяка заинтересована страна е обявено за изпълняемо в тази държава.

[…]

Член 29

Местна подсъдност

1.   Молба за декларация за изпълняемост се подава в съдилищата, включени в списъка, с който всяка държава-членка уведомява Комисията по силата на член 68.

[…]

Член 59

Отношение с други правни актове

1.   При спазване на условията на членове 60, 63, 64 и параграф 2 от настоящия член, настоящият регламент замества в отношенията между държавите-членки конвенциите, приложими към момента на влизането му в сила, сключени между две или повече държави-членки и регламентиращи отношения, уредени от настоящия регламент.

[…]

Член 64

1.   Разпоредбите на настоящия регламент се прилагат само към производства, които са образувани, документи, които са официално изготвени или вписани като автентични правни инструменти, и към спогодби, сключени между страните след датата на неговото влизане в сила в съответствие с член 72.

2.   Решенията, постановени след датата на влизане в сила на настоящия регламент по дела, заведени преди тази дата, но след датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1347/2000 се признават и изпълняват в съответствие с разпоредбите на глава III от настоящия регламент, ако компетентността е установена въз основа на правила, съответстващи на предвидените или в глава II или в Регламент (ЕО) № 1347/2000, или предвидени в конвенция, сключена между държавата-членка, където е постановено решението и замолената държава-членка, и която конвенция е била в сила към датата на образуването на делото.

[…]

Член 72

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на 1 август 2004 г.

Регламентът се прилага от 1 март 2005 г., с изключение на членове 67, 68, 69 и 70, които се прилагат от 1 август 2004 г.“

8.

Предвиденият в член 68 от Регламент № 2201/2003 ( 4 ) списък, на който се позоват член 21, параграф 3 и член 29, параграф 1, определя Käräjäoikeus/Tingsrätt (първоинстанционен съд по граждански и наказателни дела) като компетентната финландска юрисдикция за признаването и изпълнението на решения, взети от органите на друга държава-членка.

9.

По смисъла на финландския Закон за закрила на децата (lastensuojelulaki, 683/1983) Комитетът по социалните въпроси към общината може да предприеме незабавни мерки, когато е застрашено благоденствието на дадено дете. Той може по-специално да разпореди поемането на грижа и настаняването извън семейството му. Всяко поемане на грижа, извършено без съгласието на родителите, подлежи на одобрение от Hallinto-oikeus (административен съд). Поемането на грижа може да бъде обжалвано пред Hallinto-oikeus, а на втора инстанция — пред Korkein Hallinto-oikeus.

10.

Член 1, параграф 1 от финландския закон (761/1970) относно предаването на лице на исландските, норвежките, шведските или датските власти с оглед изпълнението на съдебно решение за поемане на грижа или за лечение предвижда, че всяко лице, спрямо което е предприета мярка за поемане на грижа или за лечение съгласно решение на исландските, норвежките, шведските или датските органи, може при направено искане за изпълнението на тази мярка да бъде предадено от Република Финландия на съответната държава. Закон 761/1970 се основава на сключени между скандинавските държави споразумения, които обаче не са формално обвързващи с оглед на международното публично право.

11.

По смисъла на член 2 от Закон 761/1970 предаването на чуждестранните власти е законно само ако молбата се основава на решение, взето въз основа на определени разпоредби на съответната държава, по-специално на разпоредбите относно помощта за малолетни и непълнолетни, когато по силата на решението засегнатото лице трябва да бъде настанено или да живее в институция, или да пребивава на специално определено за него място и при условие че решението е изпълнимо в държавата, където е било постановено. Освен това съгласно член 3 от този закон финландски гражданин може да бъде предаден на чуждестранни власти само ако има местожителство в държавата, в която е било взето решението, ако това решение има за предмет да му наложи мярка поемане на грижа или лечение и ако най-подходящото разрешение е тази мярка да бъде приложена във въпросната държава. Съгласно член 11, параграф 1 всички решения, взети въз основа на закона, могат да се обжалват пред Hallinto-oikeus, чието решение подлежи на обжалване пред Korkein Hallinto-oikeus.

12.

Член 1 от финландския закон (1153/2004) от 21 декември 2004 г. относно прилагането на Регламент № 2201/2003 съдържа допълнителни разпоредби с оглед на прилагането на регламента във Финландия. Съгласно член 2, параграф 1 от него във Финландия компетентната юрисдикция по смисъла на член 21, параграф 3 и член 29, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 е Käräjäoikeus (първоинстанционен съд по граждански и наказателни дела.

13.

Шведският закон (1990:52), който съдържа специални разпоредби относно закрилата на непълнолетни (lag med sarskilda bestammelser om vard av unga), урежда мерки за закрила на децата като поемането на грижа за тях и настаняването им против волята на родителите. Ако благоденствието на дадено дете е застрашено, Комитетът по социалните въпроси към общината може да поиска от Länsrätt (административен съд) да приеме подходящите мерки. В неотложни случаи Комитетът може първоначално да разпореди сам тези мерки, под условие на потвърждаването им от Länsrätt. Мярка за закрила, приета по силата на Закон 1990:52, не води до пълната загуба на родителски права.

14.

Г-жа С, ищец и жалбоподател по главното призводство, е майка на две малолетни деца, и двете с финландско гражданство, а едното от тях и с шведско гражданство. Първоначално тя живее със съпруга си и децата си в Швеция. В резултат на разследване, започнато от шведските социални служби през есента на 2004 г., Комитетът по социалните въпроси на шведския град, в който пребивава семейството, разпорежда на 23 февруари 2005 г. незабавното поемане на грижа и настаняването на двете деца в приемно семейство. На 25 февруари 2005 г. Комитетът изпраща решението си за незабавно поемане на грижа на Länsrätt, който го потвърждава на 3 март 2005 г. Подадените от г-жа С срещу решението на Länsrätt жалби са безрезултатни. По-конкретно Regeringsrätten (Върховен административен съд (Швеция) като последна инстанция потвърждава компетентността на шведските съдилища.

15.

Ищцата обаче вече се била установила заедно с децата си във Финландия на 1 март 2005 г. и декларирала влизането си в страната на 2 март 2005 г. Финландските органи регистрират промяната на местопребиваването на 10 март 2005 г. със задна дата, считано от 1 март 2005 г.

16.

На 3 март 2005 г. шведската полиция иска административно съдействие от полицейските служби по новото местопребиваване на децата във Финландия с оглед изпълнение на решението. С решение от 8 март 2005 г. полицейската служба, към която е отправено искането, разпорежда поемането на грижа за децата и предаването им на шведските социални служби.

17.

След неуспешно обжалване пред Hallinto-oikeus на изпълнението на мерките от финландските органи г-жа С сезира Korkein Hallinto-oikeus с искане за отмяна на решението на Hallinto-oikeus и на решението на финландската полиция, и за връщане на двете деца във Финландия. С определение от 13 октомври 2006 г. на основание членове 234 ЕО и 68 ЕО Korkein Hallinto-oikeus сезира Съда със следните преюдициални въпроси:

18.

Германското, френското, нидерландското, словашкото, финландското и шведското правителство, както и Комисията на Европейските общности, представят писмени становища.

19.

С първия въпрос препращащата юрисдикция иска да установи дали Регламент № 2201/2003 е приложим към изпълнението на всички елементи на решение, с което се разпорежда поемането на грижа и настаняването на дете извън семейство му (буква а) от въпроса) или се прилага само към частта от решението, която се отнася до настаняването (буква б). Буква в) от въпроса има за цел да определи последиците, които това би имало за прилагането на Регламент № 2201/2003 към решението за настаняване, в случай че регламентът е приложим само към последното, а не и към поемането на грижа, с което то е тясно свързано.

20.

Единствено шведското правителство поддържа, че Регламент № 2201/2003 е напълно неприложим, тъй като спорните мерки са публичноправни и не се вписват в понятието „гражданско дело“. Останалите встъпили в производството страни, включително финландското правителство, считат, че посоченият регламент е приложим, и подчертават, че понятието „гражданско дело“ е автономно понятие на общностното право, поради което квалифицирането на определена ситуация в дадена държава-членка като публичноправна не може да попречи на прилагането на този регламент.

21.

Съгласно член 1, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003 той се прилага независимо от характера на съда или правораздавателния орган, по граждански дела, отнасящи се до определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителската отговорност. Следователно от една страна трябва да се определи дали поемането на грижа и настаняването на дете от държавни органи са мерки, свързани с родителската отговорност. От друга страна следва да се уточни дали е налице гражданско дело.

22.

Понятието „родителска отговорност“ е от основно значение при определяне на материалния обхват на Регламент № 2201/2003. Член 2, точка 7 определя родителската отговорност като всички права и задължения, отнасящи се до личността или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект. Родителската отговорност включва по-конкретно родителските права и правото на лични отношения с детето. Съгласно член 2, точка 9 родителските права включват правата и задълженията за полагане на грижа за личността на детето, и по-специално на правото да се определи мястото на пребиваване на детето.

23.

Съдържащото се в член 1, параграф 1, буква г) абстрактно определение на решенията, които попадат в приложното поле на Регламент № 2201/2003, се допълва в параграфи 2 и 3 от два списъка, наподобяващи каталози. Параграф 2 изброява области и мерки, към които се прилага регламентът. Това изброяване не е изчерпателно, което личи от формулировката „по-специално“ в началото на разпоредбата ( 5 ). Параграф 3, напротив, съдържа изчерпателен списък на областите, които са изключени от приложното поле на Регламента.

24.

Съгласно член 1, параграф 2, буква г) настаняването на дете в приемно семейство или в специализирана институция е част от гражданските дела, попадащи в обхвата на Регламента.

25.

Поемането на грижа за дете обаче не е споменато изрично в член 1, параграф 2. Въпреки това, с изключение на Кралство Швеция, встъпилите в производството държави-членки считат, че решението за поемане на грижа е решение относно родителската отговорност, което трябва да бъде признато и изпълнено в съответствие с разпоредбите на Регламент № 2201/2003. Комисията, напротив, изглежда счита поемането на грижа за обикновена изпълнителна мярка за привеждане в изпълнение на настаняването. Съгласно член 47, параграф 1 обаче процедурата за изпълнение се урежда единствено от правото на държавата-членка по изпълнението.

26.

Окончателната квалификация на поемането на грижа се извършва от препращащата юрисдикция, която за разлика от Комисията явно изхожда от разбирането, че макар и обединени в един акт, поемането на грижа и настаняването са две отделни решения, които дори могат да бъдат признати и изпълнени независимо едно от друго.

27.

Ако решението за поемане на грижа трябва да бъде квалифицирано като подлежащо на изпълнение, признаването и изпълнението попадат в обхвата на Регламент № 2201/2003, при условие че делото може да бъде квалифицирано като гражданско. Както правилно отбелязва германското правителство, тази държавна мярка лишава родителите от възможността да упражняват своите родителски права по смисъла на член 2, точка 9. Те не могат да продължават да упражняват сами правата и задълженията, свързани с полагане на грижа за личността на детето, и по-специално правото да определят мястото на пребиваване на детето. Следователно поемането на грижа трябва да се разглежда като мярка, свързана с родителските права, и оттам — с родителската отговорност.

28.

Освен това, както правилно подчертават германското и финландското правителство, поемането на грижа и настаняването са тясно свързани актове, поради което някои правни системи не ги разглеждат като две отделни решения. Поемането на грижа може да бъде предприето самостоятелно само като временна мярка. Обикновено то се явява придружаваща мярка на настаняването в приемно семейство или в специализирана институция. От своя страна настаняването на дете против волята на родителите е възможно само след поемането на грижа за него от компетентните органи. Ако в приложното поле на Регламент № 2201/2003 попадаше само настаняването, но не и поемането на грижа, то това би довело до сериозни практически затруднения.

29.

Според шведското правителство обаче държавните мерки за закрила не били мерки, свързани с родителската отговорност, тъй като те се приемали в обществен интерес и не водели до прехвърляне на правото на упражняване на родителските права на държавните органи.

30.

От член 1, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003 следва, че той се основава на широко разбиране на понятието за решение относно родителската отговорност. Това разбиране се отнася не само до делегирането и лишаването от родителската отговорност, но и до нейното упражняване. Макар и формално по шведското право родителите да не губят своите родителски права в случай на поемане на грижа и настаняване на дете, те престават да упражняват някои основни елементи на тези права.

31.

Решението на Международния съд по дело Нидерландия/Швеция (Boll) ( 6 ), на което се позовава Кралство Швеция, не позволява да се направи друг извод. Това решение се отнася до тълкуването на Хагската конвенция за настойничеството на малолетни лица от 1902 г. В него Международният съд приема, че мерки за закрила на детето могат да бъдат приети дори от държава, на която Конвенцията не признава компетентност за регламентиране на настойничеството. Начинът, по който Хагската конвенция от 1902 г. урежда настойничеството, не позволява да се направи изводът, че държавните мерки за закрила не оказват влияние върху родителската отговорност по смисъла на Регламент № 2201/2003, чийто обхват е много по-широк.

32.

Следователно поемането на грижа и настаняването на деца са решения, свързани с родителската отговорност.

33.

Освен това въпросът е дали тези мерки за закрила са и граждански дела по смисъла на Регламент № 2201/2003. Всички встъпили в производството страни са съгласни, че това е автономно понятие на общностното право, и препращат към постоянната съдебна практика относно понятието „гражданско и търговско дело“ по смисъла на Брюкселската конвенция ( 7 ).

34.

Макар и да признава, че става въпрос за автономно понятие на общностното право, шведското правителство смята, че държавните мерки за закрила като поемането на грижа и настаняването не са граждански дела, тъй като те се налагат от компетентните органи при упражняване на техните властнически правомощия.

35.

Решението по дело LTU ( 8 ) бележи началото на съдебната практика относно понятието „гражданско и търговско дело“ по смисъла на Брюкселската конвенция. В неотдавнашното си решение по дело Lechouritou и др. ( 9 ) Съдът обобщава тази съдебна практика, както следва:

„В това отношение е важно да се припомни, че за да се гарантират в границите на възможното равни и еднообразни права и задължения, произтичащи от Брюкселската конвенция за договарящите държави и за заинтересованите лица, посочената разпоредба не следва да се тълкува като обикновено препращане към вътрешното право на една или друга засегната държава. Така според постоянната практика на Съда понятието „граждански и търговски дела“ трябва да се разглежда като автономно понятие, което следва да се тълкува, от една страна, в зависимост от целите и от системата на Брюкселската конвенция, и от друга страна, с оглед на общите принципи, които произтичат от съвкупността от националните правни системи […][ ( 10 )].

Според Съда това тълкуване води до изключване на някои искове или съдебни решения от приложното поле на Брюкселската конвенция поради характера на правоотношенията между страните по спора или предвид предмета на същия […][ ( 11 )].

Съдът следователно приема, че макар и някои спорове между органи на публичната власт и частноправни субекти да могат да попаднат в приложното поле на Брюкселската конвенция, това не се отнася за случаите, когато публичният орган действа при упражняване на публична власт […][ ( 12 )]“.

36.

Необходимостта от еднообразно прилагане важи както за Регламент № 2201/2003, така и за Брюкселската конвенция. В настоящия случай то може да бъде гарантирано единствено чрез самостоятелно тълкуване на понятието „гражданско дело“, което не означава, че понятието има същото съдържание и в двата текста.

37.

Именно това разбиране обаче стои в основата на претендираното от шведското правителство транспониране към понятието „гражданско дело“ по смисъла на Регламент № 2201/2003 на разграничението, което съдебната практика по Брюкселската конвенция прокарва между това понятие и публичноправните спорове. От това шведското правителство прави извода, че в настоящия случай не е налице гражданско дело, тъй като комитетът по социалните въпроси, като е наредил поемането на грижа и настаняването на децата и като е получил потвърждение на поемането на грижата от Länsrätt, е действал при упражняване на властнически правомощия.

38.

Тази гледна точка обаче не може да бъде подкрепена. Действително в решенията си, свързани с Брюкселската конвенция, Съдът винаги е подчертавал, че при самостоятелното тълкуване на понятието „гражданско и търговско дело“ следва да се имат предвид целите и системата на Брюкселската конвенция, както и основните принципи, които произтичат от съвкупността от националните правни системи ( 13 ). Все пак целите, системата и дори, бих добавила, предисторията на Конвенцията не съвпадат непременно с тези на Регламент № 2201/2003. От друга страна, националните правни системи могат да подчинят родителската отговорност на основни принципи на правото, различни от принципите, приложими към споровете, които попадат в обхвата на Брюкселската конвенция. Следователно понятието „гражданско дело“ по смисъла на Регламент № 2201/2003 следва да бъде предмет на самостоятелно тълкуване в контекста на самия регламент.

39.

Регламент № 2201/2003 не дефинира изрично понятието „гражданско дело“. Формулировката на член 1, параграф 1 обаче позволява да се приеме, че квалифицирането на едно дело като гражданско не зависи от правовия ред на компетентната да разгледа спора юрисдикция. Определящо значение има единствено материалният предмет на спора ( 14 ).

40.

Освен това съгласно член 1, параграф 1, буква б) от Регламент № 2201/2003 същият се прилага по-конкретно към ограничаването и лишаването от родителската отговорност, които по принцип се налагат от държавните органи в рамките на упражняването на държавно настойничество. Наред с това съдържащият се в член 1, параграф 2 списък влючва в понятието „гражданско дело“ по смисъла на Регламента някои конкретни мерки и области, които по принцип представляват държавни мерки за закрила. Например в член 1, параграф 2, буква г) се споменава за настаняването на дете в приемно семейство или в специализирана институция, което по принцип се извършва от държавата, тъй като благоденствието на детето би било застрашено, ако то остане в собственото си семейство. Освен това в точка д) се посочват мерките за закрила на детето, свързани с управлението, запазването и разпореждането с неговото имущество.

41.

Ако тези мерки не се считат за гражданскоправни по дело, в което участват, от една страна, частноправни субекти (родителите), и от друга — административен орган, който упражнява властнически правомощия, тяхното посочване в положителен списък би загубило в значителна степен своя смисъл. Следователно разграничението, установено в рамките на Брюкселската конвенция в зависимост от това дали държавата упражнява данъчните си или публични властнически правомощия, не може се приложи към Регламент № 2201/2003.

42.

В подкрепа на включването на държавни мерки за закрила в приложното поле на Регламент № 2201/2003 могат да бъдат изтъкнати и целите на Регламента, така както са посочени в съображение 5, съгласно което за да се гарантира равенството на всички деца, Регламентът обхваща всички решения относно родителската отговорност, включително мерките за закрила на детето. Поради това понятието „гражданско дело“ следва да се тълкува разширително, с което се избягват проблемите по отграничаване на отделните фактически състави. Това позволява преди всичко да се определи ясно кой е компетентният съд на базата на разпоредбите на Регламент № 2201/2003.

43.

В това отношение в рамките на Регламент № 2201/2003 следва да се има предвид тясната връзка между понятието „гражданско дело“ и понятието „родителска отговорност“, което заема централно място в Регламента. Нормите относно правните отношения между родители и дете в повечето правни системи са в сърцевината на гражданското право. Доколкото оказва влияние върху това отношение, всяко решение относно родителската отговорност ( 15 ) следва да попада в приложното поле на Регламента, с изключение на хипотезите, предвидени в член 1, параграф 3 ( 16 ).

44.

В това отношение е без значение дали родителската отговорност е засегната от държавна мярка за закрила или от решение, взето по инициатива на носител или носители на родителски права. Тъй като понятието за гражданско дело е предмет на самостоятелно тълкуване, то може да включва дори мерките, които съгласно вътрешното право на държава-членка имат публичноправен характер. ( 17 )

45.

Както правилно подчертава френското правителство, съображение 10 от Регламент № 2201/2003 потвърждава, че използването на понятието „гражданско дело“ по никакъв начин не изключва държавните мерки за закрила, свързани с родителските права. Всъщност използването на това понятие отчита факта, че регламентът не се прилага към някои области от публичното и наказателното право, които нямат за предмет родителската отговорност, като социалното осигуряване, мерките в областта на обучението и здравеопазването, решенията по въпросите на правото на убежище или имиграция, както и мерките, предприети в резултат на престъпленията, извършвани от деца. ( 18 )

46.

Предисторията на Регламента потвърждава това тълкуване на понятието „гражданско дело“. Регламент (ЕО) № 1347/2000 ( 19 ), който предшества Регламент (ЕО) № 2201/2003, се е прилагал единствено към гражданските производства относно родителската отговорност по отношение на общите деца на съпрузите, когато тези производства са образувани във връзка с производствата по брачни дела (член 1, параграф 1, буква г) от Регламент № 1347/2000). Условието за връзка между решението относно родителската отговорност и производство по брачно дело изключва държавните мерки за закрила от обхвата на Регламент № 1347/2000.

47.

Въпреки стремежа да включи всички решения относно родителската отговорност в приложното поле на новия текст, предложението на Комисията, което довежда до приемането на Регламент № 2201/2003 ( 20 ), първоначално запазва предишната формулировка ( 21 ). Следователно предложението не посочва ясно дали държавните мерки за закрила се включват занапред в обхвата на Регламента. В изложението на мотивите си обаче Комисията уточнява, че само някои мерки, свързани с наказването на престъпления, излизат извън приложното поле на Регламента ( 22 ), което позволява да се заключи, по аргумент за противното, че други държавни мерки за закрила попадат в приложното му поле ( 23 ). Дебатите в Съвета са позволили да бъде отстранена липсата на яснота чрез включването на съображение 10, чрез изменението на член 1, параграф 1 и чрез включването на положителен и отрицателен списък, които фигурират съответно в параграфи 2 и 3 от член 1.

48.

Друг аспект от предисторията на Регламента се състои в тясната връзка между Регламент № 2201/2003 и Хагската конвенция от 19 октомври 1996 г. относно компетентността, приложимия закон, признаването, изпълнението и сътрудничеството по отношение на родителската отговорност и мерките за закрила на децата (наричана по-нататък Конвенцията от 1996 г.) ( 24 ).

49.

В действащата понастоящем версия на Регламента при определяне на неговия обхват е налице ясен паралел с Конвенцията от 1996 г. Приложното поле и на двата документа почива на широко разбиране относно родителската отговорност. Освен това в хода на обсъждането на проекта в рамките на Съвета методът, приложен при определяне на обхвата на Регламент № 2201/2003, се доближава до Конвенцията от 1996 г. доколкото в член 1, параграфи 2 и 3 от Регламента са включени положителен и отрицателен списък, които в голяма степен са сходни със списъците, фигуриращи в членове 3 и 4 от Конвенцията от 1996 г. ( 25 ) Впрочем последната включва изрично в своя обхват държавни мерки като настаняването (член 3, буква е) от Конвенцията от 1996 г.), която Paul Lagarde в своя обяснителен доклад ( 26 ) описва като прототип на мерките за закрила. От обхвата на Конвенцията са изключени и мерките, приети в резултат от престъпление (член 4, буква i) от Конвенцията).

50.

Вярно е, че в отношенията между държавите-членки Регламент № 2201/2003 има предимство пред международните споразумения, които имат същия предмет на приложение (членове 60 и 61 от Регламента). Въпреки това международните инструменти остават приложими в отношенията между държави-членки и трети страни. Поради това разпоредбите на Регламента и тези на Конвенцията следва да се тълкуват, доколкото е възможно, по един и същи начин, за да се избегнат различни резултати в зависимост от това дали става дума за отношения с друга държава-членка или с трета страна ( 27 ).

51.

Накрая следва да се отбележи, че правното основание на Регламент № 2201/2003 не се противопоставя на включването на държавни мерки за закрила, които в някои държави-членки се считат за публичноправни, в обхвата на Регламента.

52.

Със сигурност член 61, буква в) ЕО позволява единствено приемането на посочените в член 65 ЕО мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси. В съответствие с член 65, буква а), трето тире ЕО мерките, приети в тази област, целят именнно да подобрят и да опростят признаването и изпълнението на решенията по граждански и търговски дела, включително извънсъдебните решения. Все пак понятието „гражданско дело“ по смисъла на горепосочените разпоредби от Договора зa ЕО, по подобие на съответстващото му понятие по Регламент № 2201/2003, е автономно понятие на общностното право. Следователно гражданските дела по смисъла на членове 61 ЕО и 65 ЕО могат да включват държавни мерки, свързани с гражданскоправни отношения като упражняването на родителската отговорност, въпреки че в някои държави-членки съответните мерки се разглеждат като публичноправни.

53.

Горепосочените съображения, свързани с букви а) и б) от първия въпрос, показват, че решението за незабавно поемане на грижа и настаняването на дете извън семейството му в приемно семейство следва да се разглежда като гражданско дело, свързано с упражняването на родителската отговорност, и попада в обхвата на Регламент № 2201/2003. Това е така и когато съответното решение, по силата на вътрешното право на държавата, където е постановено или на държавата, в която следва да бъде изпълнено, се регулира от публичното право. Поради това не следва да се отговаря на въпроса в буква в) от първия въпрос, тъй като той се поставя само в случай че в обхвата на Регламента попада единствено настаняването, но не и поемането на грижа.

54.

С втория въпрос препращащата юрисдикция иска да установи дали хармонизираните правила между скандинавските държави, които позволяват признаването и незабавното изпълнение на административни решения въз основа на административното сътрудничество, могат да продължат да се прилагат към поемането на грижа за дете, когато съответните мерки попадат в приложното поле на Регламент № 2201/2003.

55.

В това отношение препращащата юрисдикция се позовава на член 59, параграф 2 от Регламент № 2201/2003. Съгласно тази разпоредба Република Финландия и Кралство Швеция могат в отношенията помежду си вместо Регламента да прилагат изцяло или отчасти Конвенцията от 6 февруари 1931 г. между Кралство Дания, Република Финландия, Република Исландия, Кралство Норвегия и Кралство Швеция, съдържаща международни частноправни разпоредби относно брака, осиновяването и настойничеството, както и Заключителния протокол към нея. Препращащата юрисдикция пита дали тази разпоредба може да се прилага по аналагия към сътрудничеството между скандинавските държави при предаването на лице с оглед на изпълнението на мерки за поемане на грижа и лечение.

56.

Както обаче единодушно подчертават встъпилите в производството страни, които са се произнесли по този въпрос, това би противоречало на принципа на предимството на общностното право ( 28 ), който задължава администрацията и съдилищата на държавите-членки да не прилагат разпоредбите на вътрешното право, които противоречат на общностното право ( 29 ).

57.

Отклонение от това правило може да има само ако съответният акт на общностното право изрично разрешава на държавите-членки да допускат дерогации. Член 59 от Регламент № 2201/2003 обаче не предвижда нищо подобно, що се отнася до финландските и шведските разпоредби относно предаването на лица с оглед изпълнението на мерки за поемане на грижа и за лечение в рамките на сътрудничеството между скандинавските държави ( 30 ).

58.

Прилагане по аналогия на член 59, параграф 2, буква а) от Регламент № 2201/2003 трябва да се изключи изначално, най-малкото защото става дума за разпоредба, установяваща изключение, която подлежи на стриктно тълкуване. Междувременно съгласно член 59, параграф 2, буква а) засегнатите държави би следвало да са изготвили декларация относно прилагането на дерогационните разпоредби, която е следвало да бъде приложена към Регламента и публикувана в Официален вестник на Европейския съюз.

59.

Колкото до декларация № 28 за скандинавско сътрудничество, приета по повод присъединяването на Република Австрия, Република Финландия и Кралство Швеция, тя също не позволява прилагането на разпоредбите, които се отклоняват от Регламент № 2201/2003. Всъщност в декларацията страните заявяват изрично, че в качеството си на членки на Европейския съюз Кралство Швеция и Република Финландия възнамеряват да продължат скандинавското сътрудничество, което съществува помежду им, както и сътрудничеството си с други държави и територии, в пълно съответствие с общностното право.

60.

Когато Регламент № 2201/2003 е приложим ratione temporis и ratione materiae, Република Финландия и Кралство Швеция са длъжни да прилагат неговите разпоредби относно признаването и изпълнението на решения относно родителската отговорност и да не прилагат несъвместимите с тях разпоредби на вътрешното право.

61.

Този резултат може би изглежда нежелателен, ако се приеме, че на Република Финландия и на Кралство Швеция явно се налага да прекъснат едно административно сътрудничество, което функционира добре и е в интерес на детето. Както обаче нидерландското правителство правилно подчертава, с приемането на Регламент № 2201/2003 държавите-членки са се споразумели по някои еднообразни процесуални норми, като задължението да се получи екзекватура, които служат за защита на страните.

62.

Третият преюдициален въпрос се отнася до приложното поле ratione temporis на Регламент № 2201/2003. Съгласно преходната разпоредба на член 64, параграф 2 Регламентът се прилага към признаването и изпълнението на решение, ако са налице следните три условия:

63.

Съгласно член 72, първа алинея от Регламент № 2201/2003 същият влиза в сила на 1 август 2004 г., но с изключение на някои разпоредби, които в случая са ирелевантни, той се прилага едва от 1 март 2005 г. (член 72, втора алинея). Следователно прилагането на Регламента е започнало на 1 март 2005 г. Регламент № 1347/2000 е влязъл в сила на 1 март 2001 г.

64.

Следователно първото условие е решението да бъде постановено след 1 март 2005 г. Препращащата юрисдикция счита, че решението, което подлежи на изпълнение, е това, с което Länsrätt е потвърдил решението на Комитета по социалните въпроси от 23 февруари 2005 г. Това решение е от 3 март 2005 г., т.е. след датата, от която започва да се прилага Регламент № 2201/2003.

65.

Наистина по принцип е възможно да се счете, че релевантното решение е това, което Комитетът по социалните въпроси е приел на 23 февруари 2005 г. Съгласно член 2, точка 4 от Регламента терминът „решение“ обхваща всяко решение относно родителската отговорност, независимо от неговото наименование. Освен това от член 2, точка 1 следва, че терминът „съд“ включва всеки орган, който разполага с компетентност по делата, които попадат в обхвата на Регламента по смисъла на член 1 от него. Следователно дори административните решения могат по принцип да бъдат признати и изпълнени в друга държава-членка въз основа на Регламента.

66.

Въпросното решение обаче трябва да подлежи на изпълнение в държавата, където е постановено, за да може да бъде изпълнено от юрисдикция на друга държава-членка в рамките на съдебното сътрудничество (член 28, параграф 1 от Регламент № 2201/2003). За да може да се приеме, че има постановено решение — факт, който се преценява съгласно lex fori — е необходимо във всеки случай това решение да поражда външни правни последици ( 31 ). Тъй като съгласно шведското право правните последици и изпълняемостта на решението са подчинени на неговото потвърждаване от Länsrätt, би било правилно като определящ за целите на член 64, параграф 2 от Регламента да се приеме моментът на потвърждаване на първоначалното решение от съда. Във всички случаи препращащата юрисдикция е тази, която определя кое решение се счита за изпълнимо съгласно националното право.

67.

Що се отнася до второто условие (вж. точка 62), препращащата юрисдикция счита, че производството е образувано, когато през есента на 2004 г. Комитетът по социалните въпроси е започнал разследването си. Комисията от своя страна смята, че производството е образувано едва с молбата за потвърждаване, отправена към Länsrätt на 25 февруари 2005 г.

68.

Член 16 от Регламент № 2201/2003 уточнява кога една юрисдикция се смята за сезирана, а именно, най-просто казано, при подаване на исковата молба в съда или при връчването ѝ на насрещната страна, когато то трябва да се извърши предварително. Разпоредбата обаче не се прилага пряко към случаите, когато даден административен орган се намесва служебно и взема мерки за закрила на децата. Така или иначе, ако се приеме, че решението е прието не на 23 февруари 2005 г., датата на решението на Комитета по социалните въпроси, а на 3 март 2005 г., датата на потвърждаването от Länsrätt, това би довело до извода, че както твърди Комисията, производството е било образувано по смисъла на член 64, параграф 2 едва с молбата на Комитета по социалните въпроси до Länsrätt.

69.

Все пак в крайна сметка този въпрос може да бъде оставен без отговор, тъй като разследването на Комитета по социалните въпроси е образувано и молбата до Länsrätt е отправена, преди да започне прилагането на Регламент № 2201/2003 и след влизането в сила на Регламент № 1347/2000.

70.

Третото условие също е изпълнено. Разпоредбите относно компетентността, които се прилагат в Швеция по отношение на откриването на производството, са в съответствие с разпоредбите на Регламент № 2201/2003. Съгласно разпоредбите на националното право, действащи преди да започне прилагането на горепосочения регламент, компетентни са администрацията или съдът по обичайното местопребиваване на децата в Швеция. Член 8, параграф 1 от Регламент № 2201/2003 съдържа подобно правило относно компетентността.

71.

Следователно на третия въпрос на препращащата юрисдикция следва да се отговори, че член 64, параграф 2 от Регламент № 2201/2003 следва да се тълкува в смисъл, че решение относно родителската отговорност, прието на 3 март 2005 г. в производство, образувано преди 1 март 2005 г., се признава и изпълнява в съответствие с глава ІІІ от Регламент № 2201/2003, когато правилата относно компетентността, действащи към момента на образуване на производството, и член 8, параграф 1 от посочения регламент определят като компетентни органите по обичайното местопребиваване на децата.

72.

С оглед на гореизложеното предлагам на Съда да отговори на поставените от Korkein Hallinto-oikeus по следния начин:

б)

определяне, упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителска отговорност.

2.2.

По изключение от параграф 1 настоящият регламент не се прилага към граждански производство относно: […]

3.3.

Приравняват се на съдебни производства, останалите производства, които са признати официално в държава-членка.“