Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62006CA0334

Съединени дела C-334/06 — C-336/06: Решение на Съда (трети състав) от 26 юни 2008 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Chemnitz — Германия) — Matthias Zerche (C-334/06), Manfred Seuke (C-336/06)/Landkreis Mittweida, и Steffen Schubert (C-335/06)/Landkreis Mittlerer Erzgebirgskreis (Директива 91/439/ЕИО — Взаимно признаване на свидетелствата за управление на моторни превозни средства — Отнемане на свидетелство за управление в държава-членка поради употреба на наркотични вещества или алкохол — Ново свидетелство за управление, издадено в друга държава-членка — Отказ за признаване на правото на управление в първата държава-членка — Пребиваване, което не съответства на Директива 91/439/ЕИО)

OB C 209, 15.8.2008, p. 6–7 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

15.8.2008   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 209/6


Решение на Съда (трети състав) от 26 юни 2008 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Chemnitz — Германия) — Matthias Zerche (C-334/06), Manfred Seuke (C-336/06)/Landkreis Mittweida, и Steffen Schubert (C-335/06)/Landkreis Mittlerer Erzgebirgskreis

(Съединени дела C-334/06 — C-336/06) (1)

(Директива 91/439/ЕИО - Взаимно признаване на свидетелствата за управление на моторни превозни средства - Отнемане на свидетелство за управление в държава-членка поради употреба на наркотични вещества или алкохол - Ново свидетелство за управление, издадено в друга държава-членка - Отказ за признаване на правото на управление в първата държава-членка - Пребиваване, което не съответства на Директива 91/439/ЕИО)

(2008/C 209/08)

Език на производството: немски

Препращаща юрисдикция

Verwaltungsgericht Chemnitz

Страни в главното производство

Ищци: Matthias Zerche (C-334/06), Manfred Seuke (C-336/06), Steffen Schubert (C-335/06)

Ответници: Landkreis Mittweida, Landkreis Mittlerer Erzgebirgskreis

Предмет

Преюдициално запитване — Verwaltungsgericht Chemnitz — Тълкуване на член 1, параграф 2 и член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства (ОВ L 237, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 2, стр. 62) — Отказ за признаване на валидността на свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от друга държава-членка след период на забрана, установена за притежателя, спрямо който е наложена мярка за отнемане на националното свидетелство поради управление под въздействието на алкохол и който не може да представи заключение от медико-психологична експертиза, необходимо за получаването на ново разрешително в неговата държава по пребиваване — Злоупотреба с право

Диспозитив

Член 1, параграф 2, член 7, параграф 1 и член 8, параграфи 2 и 4 от Директива 91/439/ЕИО на Съвета от 29 юли 1991 година относно свидетелствата за управление на моторни превозни средства, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29 септември 2003 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, при обстоятелства като тези по главните производства, дадена държава-членка да откаже да признае на нейна територия правото на управление, произтичащо от свидетелство за управление, издадено по-късно от друга държава-членка, извън период на забрана за искане на ново свидетелство, наложена на съответното лице, и следователно валидността на това свидетелство, докато притежателят на същото не е изпълнил условията, изисквани в първата държава-членка за издаването на ново свидетелство след отнемането на по-ранно свидетелство, включително проверка на годността за управление, удостоверяваща, че вече не са налице основанията, обосноваващи посоченото отнемане.

При същите обстоятелства посочените разпоредби допускат дадена държава-членка да откаже да признае на нейна територия правото на управление, произтичащо от свидетелство за управление, издадено по-късно от друга държава-членка, ако е установено въз основа на посочване в същото или на друга неоспорима информация, произхождаща от държавата-членка на издаване, че при издаването на посоченото свидетелство неговият притежател, спрямо който на територията на първата държава-членка е била наложена мярка за отнемане на по-ранно свидетелство, не е имал обичайно пребиваване на територията на държавата-членка на издаване.


(1)  ОВ C 261, 28.10.2006 г.


Top