1

Член 22 от Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 година относно определянето на общи разпоредби за структурните фондове (ОВ L 161, стр. 1) посочва следното:

„1.   Фондовете могат да финансират, по инициатива на Комисията, след становище на комитетите, посочени в членове 48—51 по предвидените насоки за различните видове новаторски мерки, в границата на 0,40 % от съответното им годишно финансиране, новаторски мерки на ниво Общност. Тези мерки обхващат проучвания, пилотни проекти и обмени на опит.

Новаторските мерки допринасят за изработването на новаторски методи и практики, които целят да подобрят качеството на помощта за цели 1, 2 и 3. Те се осъществяват по прост, прозрачен и съобразен със стабилното финансово управление начин.

2.   Всяка област на действие за пилотните проекти се финансира само от един фонд. За да покрие необходимите мерки за осъществяването на съответния пилотен проект, решението за участието на фондовете може да разшири приложното поле, определено в специалните регламенти за всеки фонд, без да се надхвърля предвиденото в тези специални разпоредби.“ [неофициален превод]

2

Член 24 от същия регламент гласи:

„1.   След информиране на съответните държави-членки за новаторските мерки Комисията преценява молбите за участие на фондовете, предоставени по членове 22 и 23 в зависимост от следните елементи:

Комисията одобрява участието на фондовете, когато тези информации позволят да се прецени молбата.

2.   Когато молбата се одобри, Комисията информира незабавно за това съответните държави-членки.

3.   Държавите-членки не носят финансовата отговорност по смисъла на настоящия регламент за новаторските мерки, посочени в член 22 и мерките за техническа помощ, посочени в член 23, без да се накърняват техните задължения, произтичащи от институционалните разпоредби на всяка държава-членка.“ [неофициален превод]

3

Регламент (ЕО) № 1784/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 1999 година относно Европейския социален фонд (ОВ L 213, стр. 5) цели да подкрепя мерки, насочени към предотвратяване и борба с безработицата, както и развитие на човешките ресурси и социално интегриране в пазара на труда с цел насърчаване високо ниво на заетост, равнопоставеност между мъжете и жените, устойчиво развитие и икономическо и социално сближаване.

4

Член 6 от Регламент № 1784/1999 оправомощава Комисията да финансира дейности по подготовката, мониторинга и оценката, които са необходими за изпълнението на упоменатите в посочения регламент дейности.

5

На 12 януари 2001 г. Комисията приема Съобщение [COM (2000) 894 окончателен] относно прилагането на новаторски мерки по член 6 от Регламент № 1784/1999 за програмния период 2000—2006 г.

6

В точка 6 от това съобщение е посочено, че сред новаторските мерки фигурират следните дейности:

7

В точка 43 от това съобщение освен това е посочено следното: „За да се гарантира прозрачността на предоставената чрез новаторските мерки помощ, Комисията ще прави открити покани за представяне на предложения, които ще бъдат публикувани в Официален вестник и в уебсайт Europa. Допустимостта на евентуалните проекти ще се определя от приложното поле и от темата на публикуваната покана за представяне на предложения.“ [неофициален превод]

8

Наред с това точка 44 от същото съобщение постановява, че „ръководството на вносителите на проекти, което придружава всяка покана за представяне на предложения, ще позволи на вносителите на проекти да подават техните заявления за безвъзмездно финансиране в съответствие с критериите и изискванията, определени в Регламент […] № 1784/1999“. [неофициален превод]

9

На тази основа в Официален вестник на Европейския съюз от 31 октомври 2003 г. (ОВ C 262, стр. 22) е публикувана покана за представяне на предложения с референтен номер VP/2003/021, озаглавена „Бюджетен ред B2-1630 — Новаторски мерки по член 6 от Регламента относно Европейския социален фонд: „Новаторски подходи към управлението на промяната““.

10

Под заглавието „Тематичен фокус“ в поканата за представяне на предложения е посочено, че „за периода от 2004 г. до 2006 г. член 6 [от Регламент № 1784/1999] ще предостави финансова помощ за разработването и изпробването на новаторски мерки, целящи да изпреварят и да управляват промените, които се вписват в общата тема на „Новаторски подходи към управлението на промяната““. [неофициален превод]

11

Под същото заглавие е предвидено, че в рамките на тази обща тема новаторските мерки ще се обединят около две специфични подтеми, а именно от една страна, управление на демографските промени и от друга, управление на преструктурирането.

12

Под заглавието „График“ е посочено следното:

„В рамките на настоящата покана за представяне на предложения са определени три крайни срока за подаване на кандидатури:

13

На 15 октомври 2004 г., в рамките на втората конкурсна сесия, в Официален вестник (ОВ C 255, стр. 11) е публикувано обявление за напомняне на поканата за представяне на предложения VP/2003/021, озаглавено: „Бюджетен ред 04.021000.00.11 — Новаторски мерки по член 6 от Регламента относно Европейския социален фонд: „Новаторски подходи към управлението на промяната““. Това обявление по-специално напомня, че следващият краен срок за подаване на кандидатури в рамките на настоящата покана за представяне на предложения е 26 януари 2005 г. и че по-подробна информация за процедурата за кандидатстване, за наличното финансиране и за критериите за допустимост, подбор и възлагане, включително ръководството за кандидатстване, могат да бъдат изтеглени от посочения уебсайт.

14

Ръководството за кандидатстване съдържа няколко приложения, сред които приложение 2, озаглавено „Техническо и финансово приложение“, приложение 6, озаглавено „Заявление за безвъзмездно финансиране — описание на проекта“ и приложение 7, озаглавено „Прогнозен бюджет“.

15

Точка 34 от приложение 2 уточнява:

„Кандидатурите, които отговарят на критериите [предвидени в точки 27, 29 и 31], ще бъдат оценени с цел определяне на качеството и изпълнимостта на предлаганите дейности с оглед на следните критерии:

16

На 21 януари 2005 г. жалбоподателят — Provincia di Imperia — подава до Комисията в рамките на втората конкурсна сесия заявление за безвъзмездно финансиране въз основа на нейното предложение 2005/VP021/20293, озаглавено „Flores“, за намеса в цветарския сектор в Италия, Франция и Испания, с цел да се бори с негативните последици на процеса на преструктуриране и за да се поощри развитието.

17

С електронно писмо от 29 юни 2005 г. Комисията уведомява жалбоподателя за решението си да отхвърли заявлението за безвъзмездно финансиране.

18

Това решение е потвърдено с писмо от 30 юни 2005 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

19

В своето решение Комисията посочва на жалбоподателя следното:

„Що се отнася до Вашето предложение, то бе оценено като неотговарящо на критериите за оценка в поканата за представяне на предложения. Това се дължи по-специално на следните причини: предложението не може да обясни начина, по който представя и отчита придобития по-рано опит в тази сфера в Liguria. Съществуват сериозни несъответствия между бюджетната информация, представена в приложения 6 и 7.“

20

С електронно писмо от 1 юли 2005 г. жалбоподателят оспорва двете съображения за оставяне на неговото заявление без уважение, посочени в обжалваното решение, и кани Комисията да провери отново неговото предложение и да го вземе предвид за общностно финансиране. По-специално що се отнася до съображението, основано на факта, че предложението не отчита придобития по-рано опит в Liguriа, жалбоподателят подчертава, че „в приложение 6, от стр. 57 до стр. 89, [той прави] старателно изложение на ситуацията, опита и политиките в сектора от икономическа, социална и териториална гледна точка, на международно, регионално и провинциално равнище“.

21

С електронно писмо от 4 юли 2005 г. Комисията изяснява своя предишен отговор, като развива доводите, послужили за основание за отхвърлянето на заявлението за безвъзмездно финансиране на жалбоподателя. Тя посочва по-специално:

22

С електронно писмо от 11 юли 2005 г. жалбоподателят оспорва тези допълнителни уточнения.

23

С електронно писмо от 15 юли 2005 г. Комисията изтъква, че поддържа съдържанието на предходните си съобщения и че предлага на жалбоподателя да помисли относно възможността значителната разлика от 80000 EUR да бъде посочена в административните разходи.

24

На 7 септември 2005 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Първоинстанционния съд.

25

По доклад на съдия-докладчика се решава да се започне устната фаза на производството. В рамките на процесуално-организационните действия жалбоподателят е приканен да представи един документ и да отговори на един писмен въпрос на Първоинстанционния съд. Жалбоподателят изпълнява тези искания.

26

В съдебното заседание, проведено на 6 март 2007 г., се провеждат устните състезания между страните и са изслушани техните отговори на въпросите, поставени устно от Първоинстанционния съд.

27

Жалбоподателят иска от Първоинстанционния съд:

28

Комисията иска от Първоинстанционния съд:

29

Жалбоподателят изтъква, че настоящата жалба е допустима, след като е била подадена в законовите срокове и цели отмяната на решение на Комисията, на което той е адресат и което го засяга от имуществена гледна точка предвид значителните човешки и финансови ресурси, използвани за подготовката на кандидатурата му.

30

На първо място Комисията отбелязва, че жалбоподателят не можел да претендира имуществен интерес, състоящ се в „право на безвъзмездно финансиране“, като се отчита фактът, че тя няма задължение да финансира представените ѝ предложения и проекти. Наред с това тя подчертава, че представянето на предложение се прави на доброволна основа, че всички кандидати трябва да полагат еднакви усилия и че тя е гарантирала на всеки справедливо и прозрачно третиране.

31

В дупликата Комисията поставя въпроса за правния интерес на жалбоподателя. В това отношение Комисията отбелязва, че той се преценява в деня, в който е подадена жалбата, или в настоящия случай — на 7 септември 2005 г. Според Комисията обаче към посочената дата жалбоподателят все още е можел да представи ново, поправено досие, и то до 25 януари 2006 г. в рамките на третата конкурсна сесия. Не било допустимо жалбоподателят да подаде жалба за отмяна срещу обжалваното решение, ако той не обоснове интереса си от отмяната на посоченото решение. Комисията изтъква, че възражението за недопустимост, изведено от липсата на правен интерес на жалбоподателя, е свързано с абсолютна процесуална предпоставка, която трябва да се разгледа служебно от общностния съд и на която ответникът може да се позове във всеки етап от производството.

32

Относно правния интерес на жалбоподателя следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика жалбата за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако това лице има правен интерес от отмяната на обжалвания акт (Решение на Първоинстанционния съд от 14 септември 1995 г. по дело Antillean Rice Mills и др./Комисия, T-480/93 и T-483/93, Recueil, стр. II-2305, точка 59, Решение на Първоинстанционния съд от 25 март 1999 г. по дело Gencor/Комисия, T-102/96, Recueil, стр. II-753, точка 40 и Решение на Първоинстанционния съд от 30 януари 2002 г. по дело Nuove Industrie Molisane/Комисия, T-212/00, Recueil, стр. II-347, точка 33). Интересът трябва да е възникнал и все още съществуващ (Решение на Първоинстанционния съд от 17 септември 1992 г. по дело NBV и NVB/Комисия, T-138/89, Recueil, стр. II-2181, точка 33), и се преценява към датата на подаване на жалбата (Решение на Съда от 16 декември 1963 г. по дело Forges de Clabecq/Върховен орган, 14/63, Recueil, стр. 719 и 748, и Решение на Първоинстанционния съд от24 април 2001 г. по дело Torre и др./Комисия, T-159/98, Recueil FP стр. I-A-83 и II-395, точка 28). Той съществува само когато жалбата може чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (виж Решение на Първоинстанционния съд от 28 септември 2004 г. по дело MCI/Комисия, T-310/00, Recueil, стр. II-3253, точка 44 и цитираната съдебна практика).

33

В настоящия случай, за да се прецени правният интерес на жалбоподателя, следва да се разгледа ползата, която той би могъл да извлече от отмяната на обжалваното решение. В това отношение, въпреки че отмяната на последното по никакъв начин не може да доведе до положение, в което жалбоподателят би имал право Комисията да му отпусне безвъзмездно финансиране на основание на неговото заявление за финансова помощ от Европейския социален фонд, подадено в рамките на втората конкурсна сесия, това не променя факта, че подобна отмяна би предоставила на жалбоподателя допълнителна възможност да се ползва от такова безвъзмездно финансиране. Всъщност в случай на отмяна Комисията би била обвързана отново да разгледа предложението на жалбоподателя във вида му, в който е било представено на 21 януари 2005 г., като вземе предвид преценката, извършена от Първоинстанционния съд. Така от жалбоподателя не би се изисквало да внася изменения в своето предложение, нито да го актуализира, какъвто не би бил случаят, ако трябваше да представя отново своята кандидатура в рамките на третата конкурсна сесия.

34

С оглед на изложените по-горе съображения трябва да се направи заключение, че жалбоподателят има правен интерес, така че настоящата жалба трябва да се приеме за допустима.

35

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания. Първото правно основание е насочено срещу съображението, съдържащо се в обжалваното решение, съгласно което съществуват „сериозни несъответствия“ между бюджетната информация, представена от жалбоподателя в приложения 6 и 7 от неговото предложение. Второто правно основание се противопоставя на съображението, съдържащо се в посоченото решение, съгласно което предложението на жалбоподателя не може да обясни начина, по който представя и отчита придобития по-рано опит в сферата на цветарството в Liguria.

36

В рамките на първото правно основание жалбоподателят се позовава на няколко твърдения за нарушения, изведени съответно от нарушение на член 253 ЕО, на член 6 от Регламент № 1784/1999, на членове 22 и 24 от Регламент № 1260/1999, на правилата, определени със съобщението от 12 януари 2001 г., на правилата, определени в поканата за представяне на предложения VP/2003/021 и в ръководството за кандидатстване, включително приложения 2, 6 и 7 към него, както и от явна грешка в преценката на фактите, злоупотреба с власт и нарушение на принципа за правна сигурност. В рамките на второто правно основание жалбоподателят се позовава на същите твърдения за нарушения, само с едно изключение относно твърдението за нарушение на приложение 7 към ръководството за кандидатстване.

37

Преди същинския анализ на двете правни основания следва да се отбележи, че всяко от двете съображения, изложени в обжалваното решение, би било достатъчно само по себе си да обоснове решението да не се приеме предложението на жалбоподателя за общностно съфинансиране. При тези обстоятелства това решение по принцип следва да се отмени само ако и двете съображения са незаконосъобразни. При тази хипотеза грешка или друга незаконосъобразност, която засяга само едната страна на аргументацията, не би била достатъчна да обоснове отмяната на обжалваното решение, след като тази грешка или незаконосъобразност не може да има определяща роля за отказа за общностно съфинансиране. По настоящото дело жалбоподателят атакува всяко от двете съображения чрез две отделни правни основания. Следователно, за да се постанови евентуална отмяна по делото в настоящия случай, следва да се разгледа всяко от тези две правни основания.

38

Комисията отбелязва, че според Статута на Съда и Процедурния правилник на Първоинстанционния съд жалбата трябва по-специално да посочва предмета на спора и да съдържа исканията и кратко изложение на посочените правни основания, които трябва да бъдат достатъчно ясни и точни, за да позволят на ответника да подготви защитата си. Това не било така в случая. Всъщност Комисията твърди, че под заглавието „Твърдения за нарушения“ жалбоподателят само излага коментари, без да изясни какво твърдение за нарушение развива и по отношение на какво. Жалбоподателят не посочил никакви правни доводи в подкрепа на своите искания. По-конкретно, що се отнася до твърденията за нарушения по отношение на явна грешка в преценката, злоупотреба с власт, както и нарушението на принципа за правна сигурност, тяхното споменаване оставало напълно абстрактно и излагането им по никакъв начин не било достатъчно ясно и разбираемо, за да позволи на Комисията да подготви по подходящ начин защитата си. Комисията следователно счита, че тези твърдения за нарушения са недопустими.

39

В отговор на доводите на Комисията жалбоподателят най-напред уточнява, че настоящото правно основание формира едно цяло, което не може да бъде разделено на части в зависимост от правната уредба, на която се позовава. На следващо място той счита, че е изяснил добре в какво се състоят явната грешка в преценката и злоупотребата с власт, извършени от Комисията в обжалваното решение. На последно място, той поставя ударението върху факта, че нарушението на поканата за представяне на предложения VP/2003/021 и на ръководството за кандидатстване от посоченото решение има за последица нарушението на норми от по-висок ранг, в изпълнение на които последните са приети.

40

Жалбоподателят оспорва съществуването на „сериозни несъответствия“ в приложения 6 и 7 от предложението му относно бюджетната информация. Макар да не опровергава съществуването на разлика между информацията, представена във всяко от въпросните две приложения, той все пак уточнява, че тя се дължи на структурата на тези приложения, която е бил длъжен да спази, и на разликата между изисканата информация. Всъщност приложение 6 („Заявление за безвъзмездно финансиране“) включвало само допустимите преки разходи, което се означавало с използването на главна буква „Г“ („Разходи за персонал, пътни разходи, разходи за дейности/услуги и административни разходи“), докато приложение 7 („Прогнозен бюджет“) включвало освен допустимите преки разходи като тези, посочени в приложение 6, допустимите непреки разходи, което се означавало с използването на главна буква „И“. Това различие позволявало да се оправдае разликата от 80000 EUR между двете приложения, отбелязана от Комисията.

41

Жалбоподателят следователно изтъква, че не може да съществува несъответствие между приложения 6 и 7 от неговото предложение, тъй като то по всичко отговаря на задължителния образец, установен от Комисията в ръководството за кандидатстване. Следователно да се включат 80000 EUR като общи разходи в административните разходи в рубрика „Г4“ от приложение 6, както била предложила Комисията в електронното си писмо от 15 юли 2005 г., щяло да бъде абсурдно и да доведе до неправилно попълване на заявлението за безвъзмездно финансиране, и да лиши от смисъл рубрика „И“ в приложение 7(б) към ръководството за кандидатстване. Това тълкуване на Комисията се дължало или на явна грешка в преценката, тъй като Комисията обърква общата сума на разходите по проекта с тази само на допустимите преки разходи, или на злоупотреба с власт, тъй като Комисията тълкува по свое усмотрение образците на предложенията, които самата тя била съставила. Поради това жалбоподателят счита, че обжалваното решение нарушава предварително установените правила като ръководството за кандидатстване и приложения 6 и 7 към него. Наред с това обжалваното решение нарушавало предишното решение, произтичащо от съобщението от 12 януари 2001 г., член 6 от Регламент № 1784/1999, членове 22 и 24 от Регламент № 1260/1999, както и принципа за правна сигурност

42

Освен това в отговор на доводите на Комисията, според които той не ѝ е изпратил молба за допълнителна информация, жалбоподателят изтъква, че такава молба била безполезна, тъй като не съществувало никакво съмнение относно съдържанието на изискваната финансова информация. Относно математическата идентичност между отделните позиции на бюджета, очевидно тя щяла да е налице, ако в приложение 7(б) към ръководството за кандидатстване не се изисквало да се посочат непреките разходи, освен отбелязванията, възпроизведени от приложение 6.

43

Наред с това в твърдението на Комисията, посочващо „сериозни несъответствия“, според жалбоподателя е налице непълнота на мотивите, тъй като разликата от 80000 EUR е била изтъкната твърде късно, в електронното писмо от 4 юли 2005 г., което не посочва евентуалното съществуване на други несъответствия, даващи възможност на Комисията да отхвърли предложението. Нещо повече, съдебната практика, свързана с член 253 ЕО, налагала да се изтъкнат ясни и недвусмислени мотиви в решението, което засяга интересите на лицето.

44

На последно място, жалбоподателят се позовава на довода на Комисията, според който съдебната практика била утвърдила, че „задължението за излагане на мотиви има за цел да запознае адресата на решението с фактическите и правните съображения за неговото приемане, за да даде възможност на заинтересованото лице да прецени по-конкретно възможността компетентната юрисдикция да упражни контрол върху него“. Това не било така по настоящото дело, тъй като твърдението на Комисията, което посочва „сериозни несъответствия между бюджетната информация, представена в приложения 6 и 7“, не позволявало на жалбоподателя да разбере съображенията за отхвърляне на неговото предложение. Освен това допълнителната информация, предоставена a posteriori от Комисията, не можела съществено да измени обжалваното решение, тъй като изискуемите мотиви трябвало да се съдържат в самото решение или да бъдат съобщени едновременно с него.

45

Комисията, като отбелязва, че жалбоподателят не поставя под въпрос разликата между информациите, представени в приложение 6 и 7 от неговото предложение, оспорва преценката на жалбоподателя, според която тази разлика произтичала от структурата на двете приложения. Всъщност според Комисията трябва да съществува пълно съответствие между, от една страна, приложение 6, което описва „дейностите, представени в описанието на бюджета“, и от друга страна, приложение 7, съдържащо „прогнозния бюджет“. Съгласно точка 34 от техническото и финансово приложение към ръководството за кандидатстване (приложение 2) това съответствие било необходимо условие за разглеждане на заявление за безвъзмездно финансиране. Според Комисията от точка В8 от приложение 6 освен това следва, че последното трябва да включва всички разходи, свързани с бюджетната част. Комисията уточнява, че ако приложение 6 се различава от приложение 7, тя следва да обърне внимание на това и да го вземе предвид при оценката на проекта. Що се отнася до структурата на приложение 6, Комисията счита, че всеки кандидат трябва да докаже своята способност да организира по съгласуван и функционален начин финансовите и човешки ресурси, като изясни естеството и стойността на планираните дейности и задачите, възложени на съответните участници.

46

Относно довода на жалбоподателя, свързан с използването на буквата „Г “ в приложение 6, според Комисията нищо не позволява да се установи, че тази употреба, насочена към улесняване на разбирането от страна на кандидатите, изключва общите разходи от разноските по приложение 6. Според Комисията те обикновено се вписват под позиция „Г4“, „Управление и координация“. Комисията уточнява, че приема вписването им и в друга специфична фаза или в отделна бележка, но в никакъв случай не може да приеме тяхната липса с оглед на важността им. Комисията подчертава, че това изискване за яснота, независимо от математическата точност, обаче е вписано в глава 3.4 от техническото и финансово приложение към ръководството за кандидатстване.

47

Наред с това Комисията потвърждава, че в случай на съмнение относно включването в общите разходи на стойност от 80000 EUR в приложение 6 жалбоподателят е бил длъжен да изпрати до Комисията молба за допълнителна информация. В това отношение Комисията отбелязва, че тя впрочем е предположила възможността от различия в тълкуването, като е предвидила средство за бърза и лесна комуникация, за да отговори на евентуални въпроси. Така възможността да се поискат допълнителни сведения посредством интернет сайт, по електронната поща или по телефона била предвидена както в ръководството за кандидатстване в неговото техническо и финансово приложение, така и в поканата за представяне на предложения VP/2003/021, публикувана в Официален вестник на 31 октомври 2003 г.

48

Що се отнася до твърдяното нарушение на член 253 ЕО, Комисията счита, че е отговорила изключително бързо на молбите за информация от страна на жалбоподателя (в тридневен срок), и посочва съдебната практика, съгласно която краткото мотивиране е достатъчно и отговаря на изискванията на член 253 ЕО в тази област. Във връзка с това тя напомня, че краткият вид на мотивите е неизбежна последица от обработката на голям брой заявления. Освен това задължението за излагане на мотиви имало преди всичко за цел да позволи на заинтересованото лице да прецени дали е необходимо да подаде жалба пред компетентната юрисдикция. Комисията счита, че в случая са изложени мотиви.

49

На последно място, Комисията счита, че задължението за излагане на мотиви трябва да се различава от обосноваността на последните. Дори да се предположи, че краткото мотивиране на обжалваното решение се окаже недостатъчно по настоящото дело, постоянната съдебна практика позволявала във всеки случай Комисията допълнително да изложи мотиви, при условие че това допълване с информация бъде извършено преди подаването на жалбата. Впрочем такъв бил случаят по настоящото дело. Комисията всъщност представила допълнителни уточнения в отговор на молбите на жалбоподателя и не следвало да бъде укорявана, че е представила тези уточнения.

50

Настоящото правно основание е насочено срещу съображението, посочено от Комисията в подкрепа на обжалваното решение, съгласно което предложението съдържа „сериозни несъответствия в бюджетната информация в приложения 6 и 7“. Това съображение е изяснено в електронното ѝ писмо от 4 юли 2005 г., което сочи, че „[д]окументите [подадени от жалбоподателя] разкриват несъответствия във финансовите данни“, и подчертава, че „[а]ко приложение 6 съдържа обща сума от 2029599,[9]9 EUR, то приложение 7 съдържа обща сума от 2109599,99 EUR (значителна разлика от 80000 EUR)“.

51

В самото начало следва да се отбележи, че в рамките на настоящото правно основание жалбоподателят се позовава на няколко твърдения за нарушения, изброени в точка 36 по-горе. Дори да се предположи, че някои от тези твърдения за нарушения са недопустими поради неточността им, както твърди Комисията, със сигурност не е такъв случаят с твърденията, изведени от нарушението на задължението за излагане на мотиви и от нарушението на ръководството за кандидатстване, които са формулирани по достатъчно ясен и точен начин, за да позволят на последната да подготви защитата си, а на Първоинстанционния съд — да се произнесе по жалбата.

52

По съществото на спора, що се отнася, на първо място, до твърдението на жалбоподателя, изведено от нарушение на задължението за излагане на мотиви, следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика изискваните от член 253 ЕО мотиви трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която е издала акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (Решение на Съда от 14 февруари 1990 г. по дело Delacre и др./Комисия, C-350/88, Recueil, стр. I-395, точка 15, Решение на Съда от 29 февруари 1996 г. по дело Белгия/Комисия, C-56/93, Recueil, стр. I-723, точка 86, Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело Комисия/Sytraval и Brink’s France, C-367/95 P, Recueil, стр. I-1719, точка 63 и Решение на Съда от 29 април 2004 г. по дело Нидерландия/Комисия, C-159/01, Recueil, стр. I-4461, точка 65).

53

Не се изисква обаче мотивите да посочват всички относими фактически и правни обстоятелства. Всъщност въпросът дали мотивите на дадено решение съответстват на изискванията на член 253 ЕО следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. Решение по дело Delacre и др./Комисия, точка 52 по-горе, точка 16 и цитираната съдебна практика).

54

По-нататък следва да се отбележи, че краткото излагане на мотивите на решението, с което Комисията отхвърля заявление за безвъзмездно финансиране, е неизбежна последица от компютърната обработка на неколкостотин заявления за безвъзмездно финансиране, по които Комисията е длъжна да се произнесе в кратък срок. По-подробно мотивиране на всяко отделно решение следователно би могло да попречи на рационалното и ефективно разпределение на финансовите помощи от Европейския социален фонд (Решение на Съда от 7 февруари 1990 г. по дело Gemeente Amsterdam и VIA/Комисия, C-213/87, Recueil, стр. I-221, точка 28).

55

В случая, обратно на твърдението на жалбоподателя, задължението за излагане на мотиви трябва да бъде преценено с оглед на допълнителната информация, съдържаща се в електронното писмо на Комисията от 4 юли 2005 г., с която жалбоподателят е разполагал към момента на подаването на жалбата си. Ако, както е в случая, жалбоподателят поиска от съответната институция допълнителни разяснения по повод на решение преди подаването на жалба и получи тези разяснения, той не може да иска от Първоинстанционния съд да не ги взема под внимание при преценката дали мотивите са изложени в достатъчна степен, като обаче се приема, че институцията не може да замества първоначалните мотиви с изцяло нови, какъвто не е случаят в настоящото дело (Решение на Първоинстанционния съд от 25 февруари 2003 г. по дело Strabag Benelux/Съвет, T-183/00, Recueil, стр. II-135, точка 58).

56

Следователно оспорваното съображение в рамките на настоящото правно основание, по-конкретно в светлината на допълнителната информация, съдържаща се в електронното писмо от 4 юли 2005 г., позволява на жалбоподателя ясно да разбере, че едната от двете причини, на които се основава оставянето на неговото заявление за безвъзмездно финансиране без уважение, се базира на факта, че според Комисията то не отговаря на последния критерий за оценка, който позволява да се определи качеството и изпълнимостта на предложените дейности в рамките на кандидатурата, дефиниран в точка 34 от техническото и финансово приложение към ръководството за кандидатстване.

57

С оглед на обстоятелствата по настоящото дело следователно не е доказано, че обжалваното решение е мотивирано в недостатъчна степен, доколкото се отнася до оспорваното съображение в рамките на настоящото правно основание.

58

На второ място, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, изведено от нарушение на ръководството за кандидатстване по съображението, оспорвано в рамките на настоящото правно основание, съгласно което „съществуват сериозни несъответствия между бюджетната информация, представена в приложения 6 и 7“ от предложението, налага се изводът, също както доказват двете таблици по-долу, че съществува пълно съответствие между рубрики Г1—Г4 от всяко от двете приложения, като те стриктно включват същите общи суми:

Таблица 1 (включва стойността на дейностите, описани в заявлението за безвъзмездно финансиране, изготвено по образеца на приложение 6 към ръководството за кандидатстване)

Таблица 2 (включва стойността на позициите, посочени в прогнозния бюджет, изготвен по образеца на приложение 7 към ръководството за кандидатстване)

59

От тези две таблици следва, обратно на това, което твърди Комисията, че жалбоподателят надлежно е доказал съгласуваността, като е добавил към прогнозния бюджет (приложение 7) под рубрика „Допустими непреки разходи“ сумата от 80000 EUR за общи разходи. Всъщност прехвърлянето на различни суми, съответстващи на общата съвкупност на допустимите преки разходи, съдържащи се в заявлението за безвъзмездно финансиране (приложение 6) в рубрика „Допустими преки разходи Г1 до Г4“ от прогнозния бюджет, осигурява съгласуваност между тези две приложения. В това отношение следва да се отбележи, че тази съгласуваност впрочем напълно отговаря на изискването за съответствие, съдържащо се в точка 34 от техническото и финансово приложение към ръководството за кандидатстване като последен критерий за оценка, позволяващ да се определи качеството и изпълнимостта на предложените в рамките на кандидатурата дейности. Ето защо твърдението в обжалваното решение, според което съществуват „сериозни несъответствия“ между бюджетната информация, представена в приложения 6 и 7 от предложението на жалбоподателя, е неправилно.

60

Това заключение не се поставя под въпрос от предложението на Комисията да включи в рубрика Г4 от заявлението за безвъзмездно финансиране общите разходи, възлизащи на 80000 EUR, посочени в рубрика И от прогнозния бюджет. Всъщност такова включване може да доведе до заличаване на съответствието, съществуващо между рубрика Г4 от заявлението за безвъзмездно финансиране и рубрика Г4 от прогнозния бюджет.

61

В това отношение следва още да се отбележи, че предложението на Комисията не се съвместява с информациите, съдържащи се в предварително изготвения образец на прогнозен бюджет в приложение 7 към ръководството за кандидатстване. Всъщност от една страна този образец посочва, че общите разходи са част от „допустими непреки разходи И“ — категория разходи, която е отделна и различна от категорията „Допустими преки разходи Г1 до Г4“. От друга страна, посоченият образец е проявление на принципа, според който общите разходи не трябва да надвишават 7 % от общата сума на „допустимите преки разходи Г1 до Г4“, което непременно предпоставя, че общите разходи не могат да се включват в рубрика Г4 от прогнозния бюджет.

62

Относно задължението, вписано в точка В8 от приложение 6 към ръководството за кандидатстване, на което се позовава Комисията, според което „всички административни разходи и дейности, бюджетен ред Г4, трябва […] да присъстват“ в заявлението за безвъзмездно финансиране с оглед на управлението и координацията на проекта, следва да се уточни, че това задължение се отнася само за допустимите преки разходи. Всъщност посочването на „бюджетен ред Г4“ подчертава, че става въпрос за допустими преки разходи относно административните разноски. Във връзка с това следва да се отбележи, че общите разходи не са част от тях, тъй като в образеца на прогнозен бюджет изрично е уточнено, както това е подчертано в предходната точка, че те се считат за допустими непреки разходи.

63

Следователно жалбоподателят е попълнил заявлението за безвъзмездно финансиране и прогнозния бюджет в съответствие с образците на тези документи, съдържащи се в приложението към ръководството за кандидатстване. Обратно, тълкуването на Комисията, според което трябва да съществува съгласуваност между тези две приложения, не е съвместимо с посочените образци.

64

С оглед на изложеното дотук Комисията не е приложила правилно нито принципите, съдържащи се в образците в приложения 6 и 7 към ръководството за кандидатстване, нито последния критерий, съдържащ се в точка 34 от техническото и финансово приложение към ръководството за кандидатстване.

65

Следователно първото правно основание трябва да бъде прието за обосновано поради нарушение на приложения 2, 6 и 7 към ръководството за кандидатстване, без да е необходимо да се разглеждат другите доводи, изтъкнати от жалбоподателя в рамките на това правно основание.

66

Комисията изтъква, че поради същите причини като посочените в рамките на първото правно основание твърденията, изведени от нарушение на Регламент № 1784/1999, Регламент № 1260/1999 и на принципа за правна сигурност, както и на твърдяната злоупотреба с власт, представени в рамките на настоящото правно основание, са недопустими.

67

Като препраща към разсъжденията си по повод на допустимостта на първото правно основание, жалбоподателят счита, че Комисията неправилно се позовава на недопустимостта на посочените твърдения за нарушения.

68

На първо място, що се отнася до твърдението на Комисията, според което жалбоподателят не бил изяснил в достатъчна степен иновативния характер на своя проект, жалбоподателят отбелязва, че това следва едва от електронното писмо от 4 юли 2005 г. Предвид това, че става дума за нов фактор по отношение на обжалваното решение, това твърдение не можело да бъде взето предвид от Първоинстанционния съд.

69

При тези обстоятелства жалбоподателят възнамерява да докаже иновативния характер на своето предложение само при условията на евентуалност. Този характер следвал от разглеждане на точка В3 във връзка с точки В2, В4 и В8 от предложението му. За да докаже координацията между констатациите, направени в точка В3 и конкретните и новаторски цели, представени в точки В2 и В4, жалбоподателят споменава различните фази на проекта, описани в точка В8, а именно „помощи в производствената област“, „помощи в областта на сътрудничеството и диалога в рамките на територията“, „рехабилитацията на земите с оглед предназначаването им за местообитание и за туризъм“ и „помощи в областта на пускането на пазара и на маркетинга“. Във връзка с това жалбоподателят, от една страна, счита, че като търси представянето на иновации само в точка В3, Комисията преднамерено е нарушила структурата за подаване на кандидатури, наложена на кандидатите. От друга страна, той подчертава, че критериите на Комисията за оценка на предложенията, които се намират в точка 34 от техническото и финансово приложение към ръководството за кандидатстване, са определени по-скоро широко, без връзка с предварително определената структура на предложението.

70

На второ място, относно твърдението на Комисията, според което простото описание на цветарския „клъстър“ не можело да позволи да се обясни как жалбоподателят ще успее, на базата на своя предходен опит, да създаде и да развие своя нов проект, последният признава описателния характер на представянето на контекста (точка В3) на неговото заявление за безвъзмездно финансиране. Той обаче поддържа, че само е следвал образеца, наложен от Комисията в приложение 6 към ръководството за кандидатстване. Във всеки случай опитът от регион Liguriа бил посочен в част В3 както в положителен аспект, като са подчертани силните му страни, така и в отрицателен аспект, като са показани пропуските за запълване и грешките за поправяне.

71

На трето място, не било спазено техническото и финансово приложение към ръководството за кандидатстване, което представя системата за оценка на кандидатурите в четири етапа. Във връзка с това според жалбоподателя неговата кандидатура е била разгледана от Комисията чак до последния етап, което означава, че е преминала успешно през предходните три етапа, а именно: контрол на допустимостта на кандидата (първи етап), контрол на допустимостта на кандидатурата (втори етап) и оценка на способността на кандидата успешно да осъществи предложените дейности, в зависимост по-специално от доказаните опит и компетентност в областта на предложените дейности (трети етап). Като е мотивирала обжалваното решение, в рамките на контрола на качеството на кандидатурата (четвърти етап), въз основа на критерий, който се отнася до третия етап, Комисията била нарушила техническото и финансово приложение към ръководството за кандидатстване и принципа за правна сигурност.

72

На четвърто място, жалбоподателят изтъква неспазването на алтернативния критерий, намиращ се в точка 34 от техническото и финансово приложение към ръководството за кандидатстване. Всъщност иновациите могат да бъдат разгледани според него като „резултат от отклонение от обичайните дейности или като тяхно продължение“. Впрочем Комисията била разгледала иновативния характер на проекта на жалбоподателя само от гледна точка на продължението на обичайните дейности, без да вземе предвид иновативния характер на посочения проект от гледна точка на различието спрямо обичайните дейности. Така тя била нарушила разпоредбите на техническото и финансово приложение към ръководството за кандидатстване и принципа за правна сигурност.

73

На пето място, твърдението на Комисията за липсата на връзка с придобития по-рано опит в съответната област в Liguriа нарушавало член 253 ЕО. Жалбоподателят счита, че допълнителната мотивация, представена от Комисията в нейното електронно писмо от 4 юли 2005 г., не можело да се приеме в рамките на настоящия спор, тъй като не присъствала в самия текст на обжалваното решение. Във всеки случай Комисията направила явно неправилна преценка на фактическите обстоятелства и като не мотивирала по подходящ начин обжалваното решение, нарушила член 253 ЕО.

74

На шесто място, според жалбоподателя обяснението на Комисията относно факта, че проектът на жалбоподателя не е бил приет в рамките на сравнителна оценка, целяща да избере само най-добрите проекти, е нов фактор. Всъщност Комисията била отхвърлила предложението на жалбоподателя въз основа на неразбиране, дължащо се на неговата структура, а не на неговата присъща стойност, и във всеки случай не уточнявала грешките, извършени от жалбоподателя, които да му позволят да разбере този отказ. Широкото право на преценка, с което разполагала Комисията в тази област, нямало да попречи на общностния съд да осъществи своя съдебен контрол.

75

Комисията подчертава, че тъй като е изправена пред голям брой заявления и предвид ограничените бюджетни ресурси, било необходимо тя да покаже голяма строгост, като отхвърли някои проекти, които можело да бъдат много добри, но чието качество било при все това по-ниско, отколкото на одобрените проекти. В това отношение, макар че един отказ не представлява преценка на качеството на извършената работа, и най-малката грешка, несъгласуваност или неточност могат да натежат при окончателния избор при сравнителна оценка. От постоянната съдебна практика следвало, че по този въпрос било достатъчно кратко мотивиране и че било възможно цялата допълнителна информация да се предостави до подаването на жалбата. Комисията не може да приеме, че допълнителните информации относно иновативния характер на проекта се приемат като нови фактори, след като те произтичат от текста на техническото и финансово приложение към ръководството за кандидатстване. Наред с това тя изтъква, че постоянната съдебна практика предоставя широко право на преценка на органите на Общността, когато в рамките на своите задачи те трябва да правят сложни оценки, както е в случая със структурните фондове. Така общностният съд се ограничавал до проверка на действителното настъпване и правната квалификация на фактическите обстоятелства. По-специално, следвало да се провери дали действията на тези органи са опорочени от явна грешка, злоупотреба с власт или дали органите явно са надхвърлили границите на своето право на преценка.

76

По-нататък, относно твърдението за нарушение на жалбоподателя, изведено от злоупотреба с власт, според Комисията, доколкото този довод е допустим, жалбоподателят не бил доказал, че като е приела обжалваното решение, Комисията е преследвала цел, различна от предвидената в разглежданата уредба, или че, въз основа на обективни, относими и съгласувани доказателства, посоченото решение е било взето с цел да постигне цели, различни от изложените в него.

77

Що се отнася до твърдяната явна грешка в преценката, Комисията подчертава описателния характер на представянето на проекта, което се признава от жалбоподателя. Чрез просто описание, без аспекти, които да оценяват иновацията по отношение на предходния опит, жалбоподателят не бил успял да убеди комитета за оценка и компетентния разпоредител с бюджетни кредити за добавената стойност на този проект при сравнително разглеждане, в което всички кандидати са равнопоставени.

78

На последно място, що се отнася до твърдението, изведено от нарушение на член 253 ЕО, според Комисията жалбоподателят неправилно тълкува задължението за излагане на мотиви. Тя твърди, по същите причини като изтъкнатите в рамките на първото правно основание, че е отговорила на изискванията за излагане на мотиви, като е предоставила допълнителна информация.

79

Настоящото правно основание е насочено към съображението, на което се позовава Комисията в подкрепа на обжалваното решение, според което „предложението не може да обясни начина, по който представя и отчита придобития по-рано опит в тази сфера в Liguriа“. Тази причина е уточнена от Комисията в нейното електронно писмо от 4 юли 2005 г., сочещо, че „[простото описание върху 32 страници на клъстъра на цветарството] не може да […] обясни как [жалбоподателят ще успее] да създаде и да развие [своя] нов проект чрез [своя] предходен опит и в крайна сметка [да] предложи иновация“.

80

На първо място, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, изведено от нарушение на задължението за излагане на мотиви, следва да се заключи, и то по същите причини като изложените в точки 52—55 по-горе, че обжалваното решение, що се отнася до оспореното съображение в рамките на настоящото правно основание, е мотивирано в достатъчна степен предвид обстоятелствата по настоящото дело.

81

Всъщност информациите, намиращи се в обжалваното решение, допълнени с информациите, които се съдържат в електронното писмо от 4 юли 2005 г., са от естество да позволят на жалбоподателя ясно да разбере, че една от двете причини, оправдали отхвърлянето на заявлението за безвъзмездно финансиране, се е основавала на третия критерий от точка 34 от техническото и финансово приложение към ръководството за кандидатстване, даващ възможност да се определи качеството и изпълнимостта на предложените в рамките на кандидатурата дейности.

82

В това отношение и обратно на поддържаното от жалбоподателя уточнението, внесено с електронното писмо на Комисията от 4 юли 2005 г., според което предложението не обяснява как жалбоподателят ще успее да предложи иновация, не представлява изцяло нова мотивация, след като то само изяснява третия критерий от точка 34 от техническото и финансово приложение към ръководството за кандидатстване.

83

На второ място, доводът, изведен от факта, че Комисията била нарушила структурата, наложена на кандидатите, като е търсила представяне на иновацията единствено в точка В3 от заявлението за безвъзмездно финансиране, не е относим. Всъщност жалбоподателят не би могъл да обвинява Комисията, че в нейното електронно писмо от 4 юли 2005 г. се е съсредоточила върху 32-те страници от заявлението за безвъзмездно финансиране, съответстващи на точка В3, тъй като това електронно писмо само отговаря на неговото електронно писмо от 1 юли 2005 г., в което той се позовава само на посочените страници. От друга страна, обратно на поддържаното от жалбоподателя следва да се отбележи, че образецът от приложение 6 към ръководството за кандидатстване по никакъв начин не пречи на заявителя за безвъзмездно финансиране да изясни начина, по който неговото предложение се основава на неговите обичайни дейности, и по-конкретно на предишния му опит. С други думи, структурата на заявлението за безвъзмездно финансиране, наложена от приложение 6 към ръководството за кандидатстване, не пречи на заявителя на финансиране да постъпи по такъв начин, че неговото заявление да удовлетвори третия критерий, съдържащ се в точка 34 от техническото и финансово приложение към ръководството за кандидатстване. Настоящият довод следователно трябва да бъде отхвърлен като необоснован.

84

На трето място, относно довода на жалбоподателя, съгласно който обжалваното решение е било мотивирано въз основа на критерий, отнасящ се към етап, който вече е бил успешно преминат от жалбоподателя, следва да се отбележи, че придобитият по-рано опит, изтъкнат в подкрепа на посоченото решение, трябва да бъде разглеждан като съответстващ на обичайните дейности, посочени от третия критерий, включен в точка 34 от техническото и финансово приложение към ръководството за кандидатстване. Като преценява, че предложението не изяснява как жалбоподателят ще успее да създаде и развие своя нов проект въз основа на предишния си опит, Комисията само проверява дали предложението изпълнява третия критерий, включен в точка 34 от техническото и финансово приложение към ръководството за кандидатстване. Като прави това, Комисията не поставя под въпрос своите констатации, направени в рамките на третия етап от проверката на предложението, според които жалбоподателят разполага с финансов и оперативен капацитет да проведе и успешно да осъществи своето предложение въз основа, от една страна, на своя доказан опит и компетентност в областта на предложените дейности и, от друга страна, на доказания професионален опит и компетентност на ръководителя на проекта. Следователно като препраща в обжалваното решение към придобития по-рано опит, Комисията не нарушава принципа за правна сигурност. Оттук следва, че настоящият довод на жалбоподателя трябва да бъде отхвърлен като необоснован.

85

На четвърто място, доводът на жалбоподателя, според който Комисията не била спазила алтернативния характер на критерия, намиращ се в точка 34 от техническото и финансово приложение към ръководството за кандидатстване, като пропуснала да разгледа предложението от гледна точка на различието му спрямо обичайните дейности, трябва да бъде отхвърлен като нерелевантен. Всъщност в това отношение следва да се направи извод, че жалбоподателят не доказва, нито дори поддържа, че неговото предложение се различава от обичайните му дейности. При тези обстоятелства, дори да се предположи, че Комисията не е разгледала проекта от гледна точка на различието му спрямо обичайните дейности, такъв пропуск не би могъл да засегне обжалваното решение.

86

На пето място, относно довода, според който Комисията е извършила явно неправилна преценка на фактическите обстоятелства, следва да се напомни, че в областта на предоставяне на общностна финансова помощ Комисията притежава широко право на преценка, що се отнася до съществуването на условията, обосноваващи предоставянето на такава помощ (Решение на Съда от 7 май 1992 г. по дело Pesquerias De Bermeo et Naviera Laida/Комисия, C-258/90 и C-259/90, Recueil, стр. I-2901, точка 25 и Решение на Първоинстанционния съд от 19 май 1994 г. по дело Consorzio gruppo di azione locale „Murgia Messapica“/Комисия, T-465/93, Recueil, стр. II-361, точка 46). Впрочем жалбоподателят не е представил фактически обстоятелства, с които може да се установи, че преценката за липсата на връзка между предложението и придобития по-рано опит от него е била опорочена от явна грешка. При тези обстоятелства настоящият довод трябва да бъде отхвърлен като необоснован.

87

На шесто място, що се отнася до твърденията за нарушение, представени в рамките на настоящото правно основание, изведени съответно от злоупотреба с власт и от нарушение на член 6 от Регламент № 1784/1999, на членове 22 и 24 от Регламент № 1260/1999, на правилата, определени със съобщението от 12 януари 2001 г., на правилата, определени в поканата за представяне на предложения VP/2003/021 и в ръководството за кандидатстване, включително приложения 2 и 6 към него, следва да се посочи, че жалбоподателят се ограничава да отбележи нарушението на посочените разпоредби по абстрактен начин в заглавието на настоящото правно основание. Впрочем в съответствие с член 21, първа алинея от Статута на Съда, приложим за производството пред Първоинстанционния съд съгласно член 53, първа алинея от същия статут, и с член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник жалбата трябва да съдържа по-специално кратко изложение на посочените правни основания. Ето защо в нея трябва да се изложи в какво се състои правното основание, на което се основава жалбата, поради което излагането на основанията само по абстрактен начин не отговаря на изискванията на Статута на Съда и на Процедурния правилник (Решение на Първоинстанционния съд от 12 януари 1995 г. по дело Viho/Комисия, T-102/92, Recueil, стр. II-17, точка 68). Оттук следва, че тези твърдения за нарушения трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.

88

Следователно второто правно основание трябва да се отхвърли като частично нерелевантно, частично необосновано и частично недопустимо и по причините, изложени в точка 37 по-горе, жалбата следва да се отхвърли в нейната цялост.

89

По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски, в съответствие с исканията на Комисията.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (пети състав)

реши: