РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (трети състав)

18 септември 2008 година

Дело T-47/05

Pilar Angé Serrano и др.

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Длъжностни лица — Успешно участие във вътрешни конкурси за преминаване в категория при действието на стария правилник — Влизане в сила на новия правилник — Преходни правила за класиране в степен — Промяна в йерархичните отношения, установени при действието на стария правилник — Допустимост — Възражение за незаконосъобразност — Придобити права — Оправдани правни очаквания — Пропорционалност — Равно третиране — Принцип на добра администрация и задължение за полагане на грижа“

Предмет: Жалба с предмет искане за отмяна на индивидуалните решения за временно класиране в степен на жалбоподателите, считано от 1 май 2004 г., за които те са известени с писмо на генералния директор на дирекция „Персонал“ на Европейския парламент през първата седмица на май 2004 г., както и на всички други актове, последващи тези решения и/или свързани с тях, дори и на тези, приети след подаване на настоящата жалба, и искане Парламентът да бъде осъден да заплати обезщетение за вреди

Решение: Първоинстанционният съд не следва да се произнася по първото искане по отношение на г‑жа Pilar Angé Serrano, г‑н Jean-Marie Bras и г‑н Adolfo Orcajo Teresa. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Европейският парламент понася направените от него съдебни разноски и съдебните разноски, направени от г‑жа Angé Serrano, г‑н Bras и г‑н Orcajo Teresa. Г‑н Dominiek Decoutere, г‑н Armin Hau и г‑н Francisco Javier Solana Ramos понасят направените от тях съдебни разноски. Съветът, встъпила страна в подкрепа на исканията на Европейския парламент, понася направените от него съдебни разноски.

Резюме

1.      Производство — Представяне на доказателствата — Срок — Късно представяне на привежданите доказателства — Условия

(член 48, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие

(член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; приложение XIII към Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес — Твърдения за нарушение във връзка с настъпилата вследствие на преходните правила за класиране в степен промяна в установените по-рано йерархични отношения — Допустимост

(приложение XIII към Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Кариера — Придобити права — Успешно участие във вътрешен конкурс за преминаване в категория преди 1 май 2004 г.

(членове 2 и 8 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица)

5.      Длъжностни лица — Кариера — Въвеждане на преходни правила, съпътстващи преминаването от старата към новата кариерна система на длъжностните лица — Правила за класиране в степен

(членове 2 и 8 от приложение XIII към Правилника за длъжностните лица)

1.      Съгласно разпоредбите на член 48, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, макар страните да могат да привеждат доказателства в подкрепа на доводите си в писмената реплика и писмената дуплика, те трябва да посочат мотиви за късното представяне на привежданите доказателства.

Привеждането на доказателства след писмената дуплика е възможно, ако преди приключването на писмената фаза на производството привеждащото доказателствата лице не е можело да разполага с въпросните доказателства или ако късното представяне на документи от насрещната страна обосновава необходимостта от допълване на преписката, за да се гарантира съблюдаването на принципа на състезателност.

Задължението за мотивиране на късното представяне на привежданите доказателства означава, че на съда се признава правомощието да контролира обосноваността на тези мотиви и според случая — съдържанието на тези привеждани доказателства, а ако искането не е достатъчно обосновано от правна гледна точка — правомощието да ги отхвърли. На още по-силно основание това се отнася до привеждането на доказателства след представянето на писмената дуплика.

(вж. точки 54—56)

Позоваване на: Съд — 14 април 2005 г., Gaki-Kakouri/Съд, C‑243/04 P, непубликувано в Recueil, точки 32 и 33

2.      Актове, които подлежат на обжалване, са само мерките, които произвеждат задължително правно действие, което може да засегне пряко и непосредствено интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение. Такъв е случаят на индивидуалните решения, с които конкретно се прилагат преходните правила за класиране в степен, предвидени в приложение XIII към Правилника. Тези решения могат да засегнат правното положение на съответното длъжностно лице, дори ако институцията, към която то работи, просто прилага посочената разпоредба.

(вж. точки 61 и 62)

Позоваване на: Съд — 10 януари 2006 г., Комисия/Alvarez Moreno, C‑373/04 P, непубликувано в Recueil, точка 42 и цитираната съдебна практика; Първоинстанционен съд — 6 юни 1996 г., Baiwir/Комисия, T‑391/94, Recueil FP, стp. I‑A‑269 и II‑787, точка 34, Първоинстанционен съд — 18 юни 1996 г., Vela Palacios/CES, T‑293/94, Recueil FP, стp. I‑A‑305 и II‑893, точка 22, Първоинстанционен съд — 29 ноември 2006 г., Agne-Dapper и др./Комисия, T‑35/05, T‑61/05, T‑107/05, T‑108/05 и T‑139/05, Recueil FP, стp. I‑A‑2‑291 и II‑A‑2‑1497, точки 32 и 33

3.      За да бъде допустима една жалба, е необходимо към момента на подаването ѝ жалбоподателите да имат достатъчно съществен възникнал и все още съществуващ интерес от отмяна на обжалваните от тях индивидуални решения, като такъв интерес предполага, че резултатът от обжалването би могъл да бъде в тяхна полза. Такъв е случаят на длъжностни лица, които оспорват настъпилата вследствие на преходните правила за класиране от приложение XIII към Правилника промяна в йерархичните отношения, установени при действието на Правилника в сила преди 1 май 2004 г.

(вж. точки 65, 68, 70, 76 и 81)

Позоваване на: Съд — 31 май 1988 г., Rousseau/Сметна палата, 167/86, Recueil, стp. 2705, точка 7; Първоинстанционен съд — 28 септември 2004 г., MCI/Комисия, T‑310/00, Recueil, стp. II‑3253, точка 44

4.      Длъжностно лице може да се позове на придобито право само ако правопораждащият факт за същото е възникнал при действието на определен правилник, който предхожда изменението на разпоредбите на Правилника.

В система, при която йерархията между длъжностните лица търпи промени, класирането на някои длъжностни лица в определен момент от тяхната кариера в по-висока степен в сравнение с други длъжностни лица не представлява придобито право, чиято защита трябва да се гарантира от разпоредбите на Правилника в сила след 1 май 2004 г. Въпреки това длъжностни лица, които са участвали успешно във вътрешен конкурс за преминаване в категория преди тази дата, могат да очакват, че Правилникът ще им предостави по-добри възможности за израстване в кариерата в сравнение с предложените на останалите длъжностни лица. Общият принцип за справедливост изисква волята и усилията, които длъжностните лица са положили преди посочената дата, за да напреднат в кариерата си, да бъдат признати след тази дата. Така по-добрите възможности за израстване в кариерата, получени преди тази дата, представляват придобити права, които следва да бъдат защитени.

Възможностите за израстване в кариерата на длъжностните лица се обуславят от различни фактори — свързани както с присъщи за всяко длъжностно лице характеристики (а именно, по-конкретно, с неговите заслуги или възраст), така и с независими от него фактори (а именно, по-конкретно, такива относно заеманата от него длъжност) — и не се определят само според класирането в степен. Следователно, макар правилата за класиране в степен, предвидени в членове 2 и 8 от приложение XIII към Правилника, разгледани поотделно, да водят до промяна на йерархичните отношения, установени преди 1 май 2004 г. между длъжностните лица, които са участвали успешно във вътрешен конкурс за преминаване в категория и останалите длъжностни лица, от това не следва задължително, че длъжностните лица, които са преминали успешно такъв конкурс, нямат по-добри възможности за израстване в кариерата от тези, които не са го преминали успешно. Точно обратното, в приложение XIII към Правилника се съдържат разпоредби, съгласно които длъжностните лица се разграничават според категорията, към която са принадлежали преди 1 май 2004 г., като по този начин се отчита значението на успешното участие в конкурс за преминаване в категория, състояло се преди тази дата.

(вж. точки 106—108, 110, 113 и 114)

Позоваване на: Съд — 19 март 1975 г., Gillet/Комисия, 28/74, Recueil, стp. 463, точка 5

5.      Длъжностното лице не може да се позовава на принципа на защита на оправданите правни очаквания, за да оспори законосъобразността на нова разпоредба в област, в която законодателят разполага с широко право на преценка, що се отнася до необходимостта от реформи. Такъв е случаят с промяната в кариерната система на длъжностните лица — в рамките на която, на първо място, е извършено класиране в по-висока степен, и на второ място, е настъпило и породило всичките си последици успешното участие във вътрешен конкурс за преминаване в категория — както и с приемането на преходни правила, съпътстващи тази промяна, включително правилата за класиране в степен, съдържащи се в членове 2 и 8 от приложение XIII към Правилника.

Нещо повече, съгласно принципа на пропорционалност законосъобразността на общностната правна уредба е подчинена на условието използваните средства да могат да доведат до постигане на легитимната цел, следвана от разглежданата правна уредба и да не надхвърлят необходимото за постигането ѝ, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, по принцип трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения. Въпреки това, що се отнася до област, в която общностният законодател разполага с широко право на преценка, съответстващо на възложените му от Договора политически отговорности, единствено явно неподходящият характер на приета в тази област мярка с оглед на целта, която компетентната институция възнамерява да постигне, може да засегне законосъобразността на такава мярка. Тъй като Съветът разполага с широко право на преценка по отношение на въвеждането на преходни правила, съпътстващи преминаването от старата към новата кариерна система на длъжностните лица и към които спадат предвидените в членове 2 и 8 от приложение XIII към Правилника правила за класиране в степен, тези правила за класиране не могат да се считат за явно неподходящи за постигане на целта, която съгласно съображение 37 от Регламент № 723/2004 се изразява в постепенно прилагане на новите правила и мерки, без да се засягат придобитите от служителите права и като се вземат предвид оправданите им правни очаквания.

Накрая, не представлява нарушение на принципа на равно третиране класирането на длъжностните лица, които са участвали успешно във вътрешен конкурс за преминаване в категория преди 1 май 2004 г., в по-ниска степен или в същата степен като тази на длъжностните лица, които не са участвали успешно в такъв конкурс. Предвид радикалната промяна на кариерната система сравнението на мястото в йерархията на длъжностните лица преди и след тази дата само по себе си не води до заключението, че с членове 2 и 8 от приложение XIII към Правилника се нарушава принципът на равно третиране.

(вж. точки 121, 131—133 и 146)

Позоваване на: Съд — 14 юни 1988 г., Christianos/Съд, 33/87, Recueil, стp. 2995, точка 23; Първоинстанционен съд — 5 юни 1996 г., NMB France и др./Комисия, T‑162/94, Recueil, стp. II‑427, точка 69 и цитираната съдебна практика, и точка 70 и цитираната съдебна практика; Първоинстанционен съд — 11 февруари 2003 г., Leonhardt/Парламент, T‑30/02, Recueil FP, стp. I‑A‑41 и II‑265, точка 55