РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)

7 юни 2007 година

Дело C-362/05 P

Jacques Wunenburger

срещу

Комисия на Европейските общности

„Обжалване — Публична служба — Повишаване — Процедура за подбор — Отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя — Отстраняване от длъжност — Задължение за мотивиране — Грешка при прилагане на правото — Насрещна жалба — Предмет на спора — Правен интерес“

Предмет: Жалба срещу решението на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 5 юли 2005 г. по дело Wunenburger/Комисия (T‑370/03, Recueil FP, стр. I‑A‑189 и II‑853), с която се иска неговата отмяна.

Решение: Отхвърля главната жалба, подадена от г‑н Wunenburger, и насрещната жалба, подадена от Комисията.

Резюме

1.        Обжалване — Предмет

(член 56, втора алинея от Статута на Съда)

2.        Жалба за отмяна —– Обезсилване на обжалвания акт по време на производството — Жалба, която запазва своя предмет при неоттегляне на обжалвания акт

(член 230 ЕО и член 233, първа алинея ЕО; член 29 от Правилника за длъжностните лица)

1.        След като на основание на член 56, втора алинея от Статута на Съда жалба може да бъде подадена от всяка страна, чиито искания са изцяло или частично отхвърлени, жалба срещу решение на Първоинстанционния съд е допустима, доколкото със същото се отхвърля възражение за недопустимост или възражение за липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество, дори и накрая искът или жалбата в производството пред него да се отхвърлят като неоснователни. Всъщност с оглед на тази разпоредба няма основание да се прави разлика дали възражението, повдигнато пред Първоинстанционния съд и отхвърлено от последния, цели искът или жалбата да бъде отхвърлен(а), защото е недопустим(а) или защото е останал(а) без предмет, тъй като са налице две искания в хода на производството, които препятстват произнасянето на Първоинстанционния съд по същество, ако бъдат уважени.

2.        Обезсилването на обжалвания акт по време на производството за отмяна не води само по себе си до задължение за общностния съд да обяви липсата на основание за постановяване на съдебно решение по същество поради липса на предмет или на правен интерес към датата на обявяване на съдебното решение. Така спорът запазва предмета си, когато увреждащият акт не е официално оттеглен и жалбоподателят може да запази интереса си да поиска отмяната му, за да позволи да се избегне възпроизвеждането в бъдеще на неправомерното положение, от което той претендира, че е засегнат. Такъв правен интерес произтича от член 233, първа алинея ЕО, по силата на който институциите, чийто акт е бил отменен, са длъжни да предприемат необходимите мерки за изпълнение на решението. Все пак този правен интерес е възможно да съществува само ако твърдяното неправомерно положение може да се възпроизведе и в бъдеще, независимо от обстоятелствата по делото, които са дали основание жалбоподателят да подаде жалба.

Такъв е случаят при жалба за отмяна, подадена от длъжностно лице срещу отхвърлянето на кандидатурата му за свободна длъжност и срещу назначаването на друго длъжностно лице, когато по време на производството администрацията пристъпва към отстраняване от длъжността на основание на член 50 от Правилника и организира нова процедура за подбор, с което обезсилва обжалваните решения, доколкото жалбоподателят оспорва процедурата, довела до извършването на първоначалното назначаване. Всъщност за разлика от оценяването по същество на различните кандидатури при заемане на дадена длъжност начинът на прилагане на процедура за подбор би могъл да отново да се възприеме в бъдеще, в рамките на аналогични процедури, така че жалбоподателят запазва правния си интерес за действие срещу обжалваните решения, дори същите да нямат последици по отношение на него с оглед на перспективата за бъдещи кандидатури за длъжности като разглежданата.