Дело C-1/05

Yunying Jia

срещу

Migrationsverket

(преюдициално запитване, отправено от Utlänningsnämnden)

„Свобода на установяване — Член 43 ЕО — Директива 73/148/ЕИО — Гражданин на държава-членка, установил се в друга държава-членка — Право на пребиваване на роднина по възходяща линия на съпруга, като възходящият и съпругът са граждани на трета страна — Задължение за този възходящ да пребивава законно в дадена държава-членка към момента, в който се събира със семейството си в държавата-членка на установяване — Доказателства, които следва да се представят, за да се счита дадено лице за роднина по възходяща линия на издръжка“

Резюме на решението

1.        Свободно движение на лица — Право на влизане и на пребиваване на гражданите на държавите-членки — Право на пребиваване на гражданите на трети страни, които са членове на семейството на граждани на Общността

(Директива 73/148 на Съвета)

2.        Свободно движение на лица — Право на влизане и на пребиваване на гражданите на държавите-членки — Право на пребиваване на гражданите на трети страни, които са членове на семейството на граждани на Общността

(член 43 ЕО; Директива 73/148 на Съвета, член 1, параграф 1, буква г) и член 6, буква б)

1.        Общностното право не задължава държавите-членки да подчинят предоставянето на право на пребиваване на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Общността, който е упражнил свободата си на движение, на условието този член на семейството преди това да е пребивавал законно в друга държава-членка.

(вж. точка 33; точка 1 от диспозитива)

2.        Член 1, параграф 1, буква г) от Директива 73/148 относно премахването на ограниченията за движение и пребиваване на гражданите на държавите-членки в рамките на Общността по отношение на установяването и предоставянето на услуги трябва да се тълкува в смисъл, че под израза „на [негова] издръжка“ се разбира обстоятелството, че член на семейството на гражданин на Общността, установен в друга държава-членка по смисъла на член 43 ЕО, се нуждае от материалната помощ на този гражданин или на неговия съпруг, за да задоволи основните си нужди в държавата на произхода си или в държавата, от която идва, към момента, в който иска да се присъедини към въпросния гражданин. Член 6, буква б) от същата директива следва да се тълкува в смисъл, че необходимостта от материална помощ може да бъде доказана по всякакъв подходящ начин, като обаче е допустимо самото поемане на задължение за издръжка на посочения член на семейството от страна на гражданина на Общността или на съпруга му да не се разглежда като доказателство за наличие на положение на действителна зависимост на члена на семейството.

(вж. точка 43; точка 2 от диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

9 януари 2007 година(*)

„Свобода на установяване — Член 43 ЕО — Директива 73/148/ЕИО — Гражданин на държава-членка, установил се в друга държава-членка — Право на пребиваване на роднина по възходяща линия на съпруга, като възходящият и съпругът са граждани на трета страна— Задължение за този възходящ да пребивава законно в дадена държава-членка към момента, в който се събира със семейството си в държавата-членка на установяване — Доказателства, които следва да се представят, за да се счита дадено лице за роднина по възходяща линия на издръжка“

По дело C-1/05

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 234 ЕО от Utlänningsnämnden (Швеция) с акт от 30 декември 2004 г., постъпил в Съда на 4 януари 2005 г., в рамките на производство по дело

Yunying Jia

срещу

Migrationsverket,

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: г‑н V. Skouris, председател, г‑н P. Jann, г‑н C. W. A. Timmermans, г‑н A. Rosas, г‑н P. Kūris и г‑н E. Juhász, председатели на състави, г‑н J. N. Cunha Rodrigues (докладчик), г‑н K. Schiemann, г‑н U. Lõhmus, г‑н E. Levits и г‑н A. Ó Caoimh, съдии,

генерален адвокат: г‑н L. A. Geelhoed,

секретар: г‑жа K. Sztranc-Slawiczek, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 21 февруари 2006 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за г‑жа Jia, от адв. M. Johansson, advokat,

–        за шведското правителство, от г‑жа K. Norman и г‑жа A. Falk, в качеството на представители,

–        за белгийското правителство, от г‑н M. Wimmer, в качеството на представител,

–        за нидерландското правителство, от г‑жа H. G. Sevenster, г‑жа C. ten Dam и г‑жа C. Wissels, в качеството на представители,

–        за словашкото правителство, от г‑н R. Procházka, в качеството на представител,

–        за правителството на Обединеното кралство, от г‑жа S. Nwaokolo, в качеството на представител, подпомагана от г‑н M. Hoskins и г‑жа J. Stratford, barristers,

–        за Комисията на Европейските общности, от г‑жа M. Condou-Durande и г‑н L. Parpala, в качеството на представители,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 27 април 2006 г.,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 73/148/ЕИО на Съвета от 21 май 1973 г. относно премахването на ограниченията за движение и пребиваване на гражданите на държавите-членки в рамките на Общността по отношение на установяването и предоставянето на услуги (ОВ L 172, стр. 14) и на член 43 ЕО.

2        Запитването е направено в рамките на спор между г‑жа Jia, пенсионирана китайска гражданка, и Migrationsverket (миграционна служба) по повод отказа от страна на последната да уважи заявление за получаване на разрешение за продължително пребиваване в Швеция, подадена от г‑жа Jia.

 Правна уредба

 Общностна правна уредба

3        Член 1, параграф 1 от Директива 73/148/ЕИО предвижда:

„Държавите-членки премахват, при условията, предвидени от настоящата директива, ограниченията за движение и пребиваване:

а)      на гражданите на държава-членка, които са се установили или желаят да се установят в друга държава-членка, за да упражняват дейност като самостоятелно заети лица, или които искат да предоставят услуги в тази друга държава-членка;

[…]

г)      на роднините по възходяща и низходяща линия на тези граждани и на техните съпрузи, които са на тяхна издръжка, независимо от тяхното гражданство.“ [неофициален превод]

4        Член 3 от тази директива гласи следното:

„1.      Държавите-членки допускат на своя територия лицата, посочени в член 1, въз основа на обикновено представяне на валидна лична карта или паспорт.

2.      Не може да се поставя изискване за входна виза или да се налага друго равностойно задължение, освен за членовете на семейството, които не са граждани на една от държавите-членки. Държавите-членки предоставят на тези лица всички улеснения за получаване на необходимите им визи.“ [неофициален превод]

5        Член 4, параграф 3 от въпросната директива предвижда:

„Когато член на семейството не е гражданин на някоя от държавите-членки, му се издава документ за пребиваване, който има същия срок на валидност като този, издаден на гражданина, от когото същият зависи.“ [неофициален превод]

6        Член 6 от същата директива гласи:

„За издаването на карта или на разрешение за пребиваване държавата-членка може да поиска от заявителя да представи само:

а)      документа, с който последният е влязъл на нейна територия;

б)      доказателство, че той/тя попада в една от категориите лица, посочени в членове 1 и 4.“ [неофициален превод]

7        Член 8 от Директива 73/148/ЕИО предвижда:

„Държавите-членки не могат да дерогират разпоредбите на настоящата директива, освен по съображения за обществен ред, обществена сигурност или обществено здраве.“ [неофициален превод]

 Национална правна уредба

8        От акта за препращане е видно, че шведското право, уреждащо правното положение на чужденците, се състои основно от Utlänningslagen [Закон за чужденците] (1989:529) (наричан по-нататък „законът“) и от Utlänningsförordingen [Правилник за чужденците] (1989:547) (наричан по-нататък „правилникът“). В това отношение посоченият акт за препращане предоставя следните указания.

9        Глава 1 от закона предвижда, че чужденец, който влиза на територията на Швеция или пребивава там, трябва да има виза, ако не притежава карта за пребиваване или не е гражданин на една от скандинавските страни. Правителството може да предвиди други изключения от изискването за виза. Чужденец, който пребивава в Швеция повече от три месеца, трябва да притежава карта за пребиваване, освен ако е гражданин на някоя от скандинавските страни.

10      Глава 2, член 4, параграф 1, точка 3 от закона предвижда, че карта за пребиваване може да бъде издадена на чужденец, който е близък член на семейството на лице, установило се в Швеция или получило карта за пребиваване, и който е член на домакинството на това лице. Съгласно член 5 от същата глава, чужденец, който желае да пребивава в Швеция, трябва да получи карта за пребиваване, преди да влезе в страната. Заявление за издаване на карта за пребиваване не може да бъде уважено след влизане на заинтересованото лице на шведска територия. След влизането си в Швеция въпросният чужденец може въпреки това да получи такава карта, по-специално ако по смисъла на глава 2, член 4, параграф 1, точка 3 от същия закон между него и лице, установено в Швеция, съществува тясна връзка и няма достатъчно основание да се изисква чужденецът да се върне в друга страна, за да подаде там заявление за издаване на карта за пребиваване.

11      По силата на глава 2, член 14 от закона правителството може да приема разпоредби, съгласно които заявление за издаване на карта за пребиваване може да бъде уважено, ако се основава на споразумение, сключено с чужда държава. Правилникът съдържа такива разпоредби в глава 3, членове 5а, 5б и 7а.

12      Глава 3, член 7а от правилника предвижда, че заявление за издаване на карта за пребиваване може да бъде уважено, дори ако е подадено или разгледано, когато чужденецът се намира в Швеция, ако същият е гражданин на държава — членка на Европейското икономическо пространство (наричано по-нататък ЕИП), или на Швейцария. Съгласно глава 3, член 5б от правилника същото се отнася и до заявление, подадено от член на семейството на този чужденец. По силата на глава 3, член 5а от правилника картата за пребиваване се издава на чужденец, който представи валиден паспорт или лична карта, гражданин е на държава — членка на ЕИП, или на Швейцария и отговаря на условията, съдържащи се в точки 2—7 или 10 от същия член. Съгласно точка 2 самостоятелно заето лице, което може да докаже с документ това си качество, може да получи карта за пребиваване за срок от пет години, която може да бъде подновявана. На последно място, съгласно глава 3, член 5б от правилника карта за пребиваване се издава на чужденец, който по смисъла на точки 1—5 от същия член е член на семейството на гражданин на държава — членка на ЕИП.

13      Съгласно акта за препращане, карта за пребиваване се издава на чужденеца при същите условия като тези на гражданина на ЕИП, с когото чужденецът има връзка, въз основа на представяне на валиден паспорт или лична карта, удостоверение за родствена връзка или документ, удостоверяващ, че заявителят е на издръжка на въпросния гражданин на държава — членка на ЕИП, или на неговия съпруг. В много случаи чужденецът трябва да представи също така документите или доказателствата, установяващи съществуването на родствена връзка с гражданина на ЕИП по смисъла на глава 3, член 5б, точки 1—5 от правилника. Точка 1 от този член предвижда, че за да бъде считан за член на семейството на самостоятелно заето лице, чужденецът трябва да установи съществуването на една от следните родствени връзки с гражданин на ЕИП: съпруг/а, дете, което не е навършило 21 години или е на негова издръжка, или родител (роднина от първа степен по възходяща линия) на издръжка на гражданина на държава — членка на ЕИП, или на съпруга/та на последния.

14      Съгласно глава 4, член 1, параграф 1, точка 2 от закона, чужд гражданин може да бъде експулсиран, ако не притежава виза, карта за пребиваване или друг документ, изискван за влизане, пребиваване или работа в Швеция.

15      На последно място, в акта за препращане се отбелязва, че глава 4, член 6 от закона предвижда, че ако дадено заявление за издаване на карта за пребиваване бъде отхвърлено или ако такава карта бъде отнета, докато чуждият гражданин се намира в Швеция, едновременно се взема решение за експулсиране или извеждане на съответното лице извън страната, освен ако са налице особени основания за противното.

 Спорът по главното производство и преюдициалните въпроси

16      Синът на г‑жа Jia, г‑н Shenzhi Li, също китайски гражданин, от 1995 г. живее в Швеция при съпругата си, г‑жа Svanja Schallehn. Последната е германска гражданка и работи като самостоятелно заето лице в Швеция. Г‑жа Schallehn има карта за пребиваване, валидна до 3 юли 2006 г., която ѝ е издадена в качеството ѝ на гражданин на държава-членка. В качеството му на съпруг на гражданин на Общността, на г‑н Shenzhi Li е издадена карта за пребиваване със същия срок на валидност като тази на съпругата му.

17      На 2 май 2003 г. посолството на Швеция в Пекин издава на г‑жа Jia туристическа виза, валидна до 21 август 2003 г. за еднократно влизане в Шенгенското пространство и за пребиваване до 90 дни. Г‑жа Jia влиза в Шенгенското пространство през летище Stockholm-Arlanda на 13 май 2003 г. На 7 август тя подава пред Migrationsverket заявление за издаване на карта за пребиваване, като се позовава на родствената си връзка с гражданин на държава-членка.

18      С оглед получаването на въпросната карта за пребиваване, г‑жа Jia изтъква следните доводи: тя получава от Китайската народна република месечна пенсия, възлизаща на 1 166 шведски крони, а нейният съпруг, г‑н Yupu Li, получава месечна пенсия от приблизително 1 000 шведски крони; тя и съпругът ѝ живеят в Китай при много трудни условия; не могат да задоволяват нуждите си без материалната помощ на своя син и неговата съпруга; не могат да поискат каквато и да било помощ от китайските власти. В подкрепа на заявлението си г‑жа Jia представя удостоверение за родствена връзка с г‑н Shenzhi Li, издадено от Beijing Notary Public Office, както и удостоверение от бившия си работодател от публичния сектор, China Forestry Publishing House, относно обстоятелството, че е материално зависима от своите син и снаха.

19      На 7 април 2004 г. Migrationsverket решава да отхвърли заявлението на г‑жа Jia, с мотива че твърдяното положение на материална зависимост не е доказано в достатъчна степен, и да върне заинтересованото лице в неговата страна на произход, освен ако същото не докаже, че друга държава е склонна да го приеме. На 14 май 2004 г. г‑жа Jia обжалва постановеното спрямо нея решение пред Utlänningsnämnden [Комисия по жалбите на чужденци].

20      От акта за препращане е видно също така, че на 3 септември 2003 г. Migrationsverket издава на г‑н Yupu Li национална виза, валидна за еднократно влизане в Швеция и пребиваване до 180 дни. На 10 март 2004 г. въпросното лице подава заявление за издаване на карта за пребиваване, което се основава на същите мотиви като изтъкнатите от г‑жа Jia. На 17 септември 2004 г. Migrationsverket отхвърля заявлението с решение, което е обжалвано от г‑н Yupu Li пред Utlänningsnämnden. Съгласно акта за препращане, по времето, когато Съдът бил сезиран с настоящото преюдициално запитване, Utlänningsnämnden все още не била разгледала жалбата на г‑н Yupu Li.

21      Според Migrationsverket, понятието за зависимост от гражданин на Общността (или от неговия съпруг) предполага съществуването на действителна нужда от финансова или друга помощ, която се удовлетворява многократно от страна на членовете на семейството, установени в държавата-членка. В този смисъл не следвало да се взема предвид нужда, която възниква само от време на време, или помощ, която не е реално необходима за издръжката на въпросното лице. Необходимо било също така да се държи сметка за нуждата от помощ в страната на произход, а не за нуждата, установена при евентуално емигриране в държава-членка. Освен това било необходимо положението на зависимост да може да бъде доказано с удостоверение или с друг документ, като общностното право допускало да се изисква представянето на доказателства относно наличието на положение на зависимост. Не било абсолютно необходимо заинтересованото лице да е в състояние да представи удостоверение относно положението на зависимост, издадено от властите на държавата на произход, тъй като въпросното удостоверение било посочено само като пример за доказателство, позволяващо да се установи наличието на материална зависимост. Въпреки това самото поемане на задължение от страна на гражданин на Общността или на неговия съпруг да задоволява нуждите на родителите си не било достатъчно за установяване на наличието на зависимост, необходима за предоставяне на карта за пребиваване.

22      Utlänningsnämnden отбелязва по-специално, че съгласно практиката на Съда (Решение от 18 юни 1987 г. по дело Lebon, 316/85, Recueil, стр. 2811, точки 20—22) обстоятелството, че гражданин на Общността задоволява нуждите на член на семейството си, е решаващо за да се установи наличието на положение на зависимост, без да е необходимо да се определят причините за зависимостта. Въпреки това положението на зависимост не можело да бъде определено с точност. Необходимо било или да се приеме, че такова положение е налице, когато членът на семейството на гражданин на Общността има нужда от материалната помощ на последния, за да достигне или запази желания жизнен стандарт, или да се счита, че положението на зависимост се поражда от факта, че без тази материална помощ членът на семейството не би могъл да постигне дори приличен жизнен стандарт в държавата си на произход или в държавата, в която пребивава обичайно.

23      От друга страна, според Utlänningsnämnden, в съответствие с член 6 от Директива 73/148, от заявителя на карта за пребиваване може да се изисква само да представи документа, с който е влязъл на територията на въпросната държава-членка, и да предостави доказателство, че попада в една от категориите, посочени в членове 1 и 4 от директивата. В този контекст се поставял въпросът дали освен удостоверението за родствена връзка може да се изисква доказателство за положението на зависимост. Не следвало да се твърди, че удостоверение от заинтересованото лице или от гражданина на Общността можело да се счита, че представлява само по себе си доказателство за положение на зависимост.

24      Utlänningsnämnden решава да спре производството и да постави на Съда следните въпроси:

„1)      a)     С оглед на решението на Съда по дело С‑109/01 [Решение от 23 септември 2003 г. по дело Akrich, Recueil, стр. I‑9607], следва ли член 10 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 [на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11)] да се тълкува в смисъл, че гражданин на трета страна, член на семейството на работник по смисъла на посочения член, както в настоящия случай, трябва да пребивава законно в Общността, за да получи право на постоянно пребиваване в нея заедно с работника? Следва ли също така член 1 от Директива 73/148 да се тълкува в смисъл, че правото на постоянно пребиваване на гражданин на трета страна, който е член на семейството на гражданин на Съюза, зависи от законното му пребиваване в Общността?

б)      Ако Директива 73/148 следва да се тълкува в смисъл, че за да може гражданинът на трета страна, който е член на семейството на гражданин на Съюза, да се позове на право на постоянно пребиваване по смисъла на директивата, условието е същият да се намира в Общността на законно основание, това предполага ли, че лицето трябва да притежава валидна карта за пребиваване, която му разрешава или може да му разреши да пребивава постоянно в една от държавите-членки? При липса на разрешение за постоянно пребиваване, достатъчно ли е наличието на право на пребиваване на друго основание за по-дълъг или по-кратък период от време, или — както в случая по висящото пред Utlänningsnämnden дело — е достатъчно лицето, подало заявление за карта за пребиваване, да има валидна виза?

в)      Ако член на семейството на гражданин на Съюза, който е гражданин на трета страна, не може да се позове на право на постоянно пребиваване съгласно Директива 73/148, тъй като не пребивава законно в Общността, отказът да му се издаде карта за пребиваване съставлява ли ограничение на правото на установяване на гражданина на Съюза, предвидено в член 43 ЕО?

г)      Ако член на семейството на гражданин на Съюза, който е гражданин на трета страна, не може да се позове на право на постоянно пребиваване съгласно Директива 73/148, тъй като не пребивава законно в Общността, експулсирането му поради това, че заявлението за издаване на национална карта за пребиваване не може да бъде уважено след влизането в Швеция, съставлява ли ограничение на правото на установяване на гражданина на Съюза, предвидено в член 43 ЕО?

2)      a)     Следва ли член 1, параграф 1, буква г) от Директива 73/148 да се тълкува в смисъл, че „на [негова] издръжка“ означава, че член на семейството на гражданин на Съюза е материално зависим от последния, за да постигне само приличен жизнен стандарт в държавата си на произход или в държавата, в която пребивава обичайно?

б)      Следва ли член 6, буква б) от Директива 73/148 да се тълкува в смисъл, че държавите-членки могат да изискват от член на семейството на гражданин на Съюза, който твърди, че е на издръжка на последния, или на неговия съпруг, да представи, освен поемането на задължение за издръжка от страна на гражданина на Съюза, и документи, които доказват действителното наличие на положение на зависимост?“

 По преюдициалните въпроси

 По първия въпрос, букви a—г)

25      С този въпрос препращащата юрисдикция иска по същество да се установи дали с оглед на посоченото по-горе решение по дело Akrich общностното право налага на държавите-членки задължението да подчинят предоставянето на право на пребиваване на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Общността, който се е възползвал от свободата на движение, на условието този член на семейството преди това да е пребивавал законно в друга държава-членка.

26      В посоченото по-горе решение по дело Akrich Съдът е решил, че при обстоятелства като разглежданите по делото, по което е постановено въпросното решение, за да може гражданин на трета страна, съпруг на гражданин на Съюза, да се ползва от правата по член 10 от Регламент № 1612/68, той трябва да пребивава законно в някоя държава-членка по времето, когато се премества в друга държава-членка, в която гражданинът на Съюза се установява или вече се е установил.

27      Като се позовава на това решение, препращащата юрисдикция иска по-специално да разбере дали горепосоченото условие за предварително законно пребиваване се прилага и в случая на г‑жа Jia.

28      За да се даде отговор на този въпрос, е необходимо да се припомнят фактическите обстоятелства по делото, на които се основава посоченото по-горе решение по дело Akrich.

29      Препращащата юрисдикция по посоченото дело е била сезирана с жалба срещу отказа на властите на Обединеното кралство да предоставят право на пребиваване на г‑н Akrich, гражданин на трета страна, женен за гражданка на Обединеното кралство. Тъй като не е имал право на пребиваване в Обединеното кралство, г‑н Akrich се е съгласил да бъде експулсиран в Ирландия, където се е присъединил към съпругата си, отскоро устроила се там. Двойката възнамерявала да се завърне в Обединеното кралство, като се позове на общностното право, за да може г‑н Akrich да влезе в страната като съпруг на гражданка на Съюза, която се е възползвала от свободата на движение.

30      Предвид тези обстоятелства, съответната препращаща юрисдикция е отправила запитване до Съда относно това какви са мерките, които държавите-членки са оправомощени да предприемат, за да се борят срещу поведението на членове на семейството на гражданин на държава-членка, които не отговарят на условията, установени от националното право за влизане и пребиваване в държава-членка.

31      В делото по главното производство въпросният член на семейството не е упрекван, че пребивава незаконно в дадена държава-членка, нито че неправомерно се опитва да избегне въздействието на национална правна уредба в областта на имиграцията. Напротив, при подаване на заявлението си г‑жа Jia се е намирала законно в Швеция и самото шведско право при обстоятелства като тези по главното производство допуска предоставянето на право на продължително пребиваване в полза на заинтересованото лице, при условие че твърдяното положение на материална зависимост бъде доказано в достатъчна степен.

32      От посоченото следва, че условието за предварително законно пребиваване в друга държава-членка, формулирано в посоченото по-горе решение по дело Akrich, не може да се отнесе към настоящото дело и следователно не може да се приложи в подобна ситуация.

33      Поради това, на първия въпрос, букви от а) до г) следва да се отговори, че с оглед на посоченото по-горе решение по делото Akrich общностното право не задължава държавите-членки да подчинят предоставянето на право на пребиваване на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Общността, който е упражнил свободата си на движение, на условието този член на семейството преди това да е пребивавал законно в друга държава-членка.

 По втория въпрос, букви а) и б)

34      Член 1, параграф 1, буква г) от Директива 73/148 се прилага само за роднините по възходяща линия на съпруга на гражданин на държава-членка, установил се в друга държава-членка, за да осъществява там дейност като самостоятелно заето лице, които са „на [негова] издръжка“ [неофициален превод].

35      От практиката на Съда следва, че качеството на член на семейството, който е „на издръжка“, произтича от фактическо състояние, характеризиращо се с обстоятелството, че материалната издръжка на члена на семейството се осигурява от гражданина на Общността, който се е възползвал от свободата на движение, или от неговия съпруг (относно член 10 от Регламент № 1612/68 и член 1 от Директива 90/364/ЕИО на Съвета от 28 юни 1990 година относно правото на пребиваване (ОВ L 180, стр. 26) вж. съответно Решение по дело Lebon, посочено по-горе, точка 22, както и Решение от 19 октомври 2004 г. по дело Zu и Chen, С‑200/02, Recueil, стр. I‑9925, точка 43).

36      Съдът е постановил също така, че качеството на член на семейството на издръжка не предполага право на средства за издръжка, поради опасност посоченото качество да бъде поставено в зависимост от националните законодателства, които са различни в отделните страни (Решение по дело Lebon, посочено по-горе, точка 21). Според Съда не е необходимо да се установяват причините за получаване на тази издръжка и да се поставя въпросът дали заинтересованото лице е в състояние да задоволи нуждите си чрез упражняване на възмездна дейност. Това тълкуване се налага по-специално от принципа, че разпоредбите, уреждащи свободното движение на работници, които са част от основите на Общността, трябва да се тълкуват разширително (Решение по дело Lebon, посочено по-горе, точки 22 и 23).

37      За да определи дали роднините по възходяща линия на гражданин на Общността са на негова издръжка, приемащата държава-членка трябва да прецени дали те са в състояние да задоволят основните си нужди, като се имат предвид материалните и социалните им условия. Необходимостта от материална издръжка трябва да съществува в държавата на произход или в държавата, от която идва роднината по възходяща линия, към момента, в който същият иска да се присъедини към въпросния гражданин на Общността.

38      Този извод се налага, като се вземе предвид член 4, параграф 3 от Директива 68/360/ЕИО на Съвета от 15 октомври 1968 година относно премахването на ограниченията за движение и пребиваване в рамките на Общността за работниците на държавите-членки и техните семейства (ОВ L 257, стр. 13), съгласно който качеството на роднина по възходяща линия на издръжка на работник или на съпруга на последния, по смисъла на член 10 от Регламент № 1612/68, се доказва с представяне на документ, издаден от компетентния орган на „държавата по произход или на държавата, от която идва[т]“ [неофициален превод], удостоверяващ, че съответният роднина по възходяща линия е на издръжка на посочения работник или неговия съпруг. Действително, въпреки липсата на прецизност относно допустимия начин на доказване, позволяващ на заинтересованото лице да докаже, че попада в една от категориите, посочени в членове 1 и 4 от Директива 73/148, нищо не обосновава качеството на роднина по възходяща линия на издръжка да се преценява по различен начин, в зависимост от това дали става въпрос за член на семейството на работник или за член на семейството на самостоятелно заето лице.

39      Съгласно член 6, буква б) от Директива 73/148 приемащата държава-членка може да изиска от заявителя да представи доказателство, че попада в една от категориите лица, посочени в член 1 от тази директива.

40      Държавите-членки трябва да упражняват правомощията си в тази област при спазване както на основните свободи, гарантирани от Договора за ЕО, така и на полезното действие на разпоредбите на директивите, съдържащи мерки за отмяна между държавите-членки на пречките за свободното движение на хора, за да се улесни упражняването на правото на пребиваване на гражданите на Европейския съюз и на техните семейства на територията на всяка от държавите-членки (вж. по аналогия Решение от 25 май 2000 г. по дело Комисия/Италия, С‑424/98, Recueil, стр. I‑4001, точка 35).

41      Що се отнася до член 6 от Директива 73/148, Съдът е постановил, че след като не е уточнен допустимият начин, по който заинтересованото лице може да докаже, че попада в една от категориите, посочени в членове 1 и 4 от въпросната директива, трябва да се заключи, че такова доказателство може да бъде приведено по всякакъв подходящ начин (вж. по-специално Решение от 5 февруари 1991 г. по дело Roux, С‑363/89, Recueil, стр. І‑1273, точка 16 и Решение от 17 февруари 2005 г. по дело Oulane, С‑215/03, Recueil, стр. I‑1215, точка 53).

42      Следователно дори документ, издаден от компетентния орган на държавата на произход или на държавата, от която идва лицето, удостоверяващ наличието на положение на зависимост, да изглежда особено подходящ за тази цел, той не може да представлява условие за издаването на документ за пребиваване, докато от друга страна, самото поемане на задължение за издръжка на въпросния член на семейството от страна на гражданина на Общността или на неговия съпруг може да не се разглежда като доказателство за наличието на положение на действителна зависимост на този член.

43      При тези обстоятелства на втория въпрос, букви а) и б) следва да се отговори, че член 1, параграф 1, буква г) от Директива 73/148 трябва да се тълкува в смисъл, че под израза „на [негова] издръжка“ се разбира обстоятелството, че член на семейството на гражданин на Общността, установен в друга държава-членка по смисъла на член 43 ЕО, се нуждае от материалната помощ на този гражданин или на неговия съпруг, за да задоволи основните си нужди в държавата на произхода си или в държавата, от която идва, към момента, в който иска да се присъедини към въпросния гражданин. Член 6, буква б) от същата директива следва да се тълкува в смисъл, че необходимостта от материална помощ може да бъде доказана по всякакъв подходящ начин, като обаче е допустимо самото поемане на задължение за издръжка на посочения член на семейството от страна на гражданина на Общността или на съпруга му да не се разглежда като доказателство за наличие на положение на действителна зависимост на члена на семейството.

 По съдебните разноски

44      С оглед обстоятелството, че за страните по главния спор настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред препращащата юрисдикция, последната следва да се произнесе по разноските. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

1)      С оглед на Решение от 23 септември 2003 г. по дело Akrich (С‑109/01) общностното право не задължава държавите-членки да подчинят предоставянето на право на пребиваване на гражданин на трета страна, член на семейството на гражданин на Общността, който е упражнил свободата си на движение, на условието този член на семейството преди това да е пребивавал законно в друга държава-членка.

2)      Член 1, параграф 1, буква г) от Директива 73/148/ЕИО на Съвета от 21 май 1973 година относно премахването на ограниченията за движение и пребиваване на гражданите на държавите-членки в рамките на Общността по отношение на установяването и предоставянето на услуги трябва да се тълкува в смисъл, че под израза „на [негова] издръжка“ се разбира обстоятелството, че член на семейството на гражданин на Общността, установен в друга държава-членка по смисъла на член 43 ЕО, се нуждае от материалната помощ на този гражданин или на неговия съпруг, за да задоволи основните си нужди в държавата на произхода си или в държавата, от която идва, към момента, в който иска да се присъедини към въпросния гражданин. Член 6, буква б) от същата директива следва да се тълкува в смисъл, че необходимостта от материална помощ може да бъде доказана по всякакъв подходящ начин, като обаче е допустимо самото поемане на задължение за издръжка на посочения член на семейството от страна на гражданина на Общността или на съпруга му да не се разглежда като доказателство за наличие на положение на действителна зависимост на члена на семейството.

Подписи

---

*Език на производството: шведски.