ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г‑Н YVES BOT

представено на 22 март 2007 година(1)

Дело C‑458/05

Mohamed Jouini,

Okay Gönen,

Hasan Bajric,

Gerald Huber,

Manfred Ortner,

Sükran Karacatepe,

Franz Mühlberger,

Nakil Bakii,

Hannes Kranzler,

Jürgen Mörth,

Anton Schneeberger,

Dietmar Susteric,

Sascha Wörnhör,

Aynur Savci,

Elena Peter,

Egon Schmöger,

Mehmet Yaman,

Dejan Preradovic,

Andreas Mitter,

Wolfgang Sorger,

Franz Schachenhofer,

Herbert Weiss,

Harald Kaineder,

Ognen Stajkovski,

Jovica Vidovic

срещу

Princess Personal Service GmbH (PPS)

(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Австрия)

„Прехвърляне на предприятия — Понятия за стопански субект и за част от стопанска дейност — Прехвърляне между две предприятия за временна работа — Гарантиране на правата на работниците и служителите“

1.     С настоящото преюдициално запитване от Съда се иска отново да тълкува понятието за стопански субект по смисъла на Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности(2).

2.     Oberster Gerichtshof (Австрия) иска от Съда по същество да установи дали група, съставена от част от административния персонал и от част от временния персонал на предприятие за временна работа, може да представлява стопански субект, спрямо който да се прилага Директива 2001/23 при прехвърлянето му към друго предприятие за временна работа.

I –    Правна уредба

 А – Общностна правна уредба

3.     Съгласно съображение 3 от Директива 2001/23 същата цели да осигури закрила на работниците и служителите при смяна на работодателя, в частност за да се гарантират техните права.

4.     Тази директива замества Директива 77/187/CEE на Съвета(3), чието съдържание е изменено от съображения за по-голяма яснота и рационалност.

5.     По силата на член 1, параграф 1, буква а) от Директива 2001/23, чието съдържание по същество възпроизвежда съдържанието на член 1, параграф 1, от Директива 77/187, Директива 2001/23 се прилага „към всички прехвърляния на предприятия, стопански дейности или обособени части от предприятия или стопански дейности на друг работодател в резултат на юридическо прехвърляне или сливане“. Съгласно член 1, параграф 1, буква б) от тази директива прехвърляне е налице, „когато има прехвърляне на стопански субект, който запазва своята идентичност, което означава организирано групиране на ресурси с цел извършване на стопанска дейност, независимо от това дали дейността е основна или спомагателна“(4).

6.     Съгласно член 2, параграф 2, втора алинея, буква в) от споменатата директива държавите-членки не могат да изключват от приложното поле на Директива 2001/23 временните трудови правоотношения, когато се прехвърля предприятие за временна работа.

7.     За да се гарантира непрекъснатост на договорите или на трудовите правоотношения с приобретателя(5), член 3, параграф 1, първа алинея от споменатата директива установява принципа, според който когато се прехвърля предприятие, стопанска дейност или част от предприятие или стопанска дейност, правата и задълженията на прехвърлителя(6), във връзка със съществуващите към датата на прехвърлянето трудови договори или трудови правоотношения, се прехвърлят на приобретателя.

 Б – Национална правна уредба

8.     В Австрия Директива 2001/23 е транспонирана от Закона за съобразяване на законодателството в областта на трудовите договори (Arbeitsvertragsrechts-Anpassungsgesetz, наричан по-нататък-нататък „AVRAG“)(7).

9.     Член 3, параграф 1 от AVRAG посочва, че когато част от стопанска дейност е прехвърлена на друг работодател, същият придобива качеството на работодател и встъпва във всички права и задължения, произтичащи от съществуващите към момента на прехвърлянето трудови правоотношения. От това следва отговорността на правоприемника за все още изискуемите задължения, които произтичат от съществуващото към момента на прехвърлянето трудово правоотношение.

10.   Според постоянната съдебна практика на Oberster Gerichtshof тази разпоредба трябва да се тълкува в съответствие с Директива 2001/23, като се взема предвид съдебната практика на Съда в тази област.

II – Фактите и главното производство

 А – Фактическа обстановка

11.   Предприятието Mayer & Co GmbH (наричано по-нататък „Mayer“) е предприятие за временна работа. Преди разглежданото в главното производство прехвърляне то се състои по-конкретно от директор — г‑н S., сътрудничка на директора — г‑жа S., която е и съпруга на г‑н S., управител и няколко консултант-клиенти.

12.   В Mayer са назначени и 180 временни работници и служители. От тези 180 работници и служители около 60 са командировани за сметка на дружеството Fa. Industrie Logistik Linz GmbH & Co KG (наричано по-нататък „ILL“) — основен клиент на Mayer.

13.   През 2001 г. ILL предлага на г‑жа S. да създаде ново предприятие за временна работа, тъй като Mayer изпитва финансови затруднения. Princess Personal Service GmbH (наричано по-нататък „PPS“) следователно е създадено, за да отговори на нуждите на ILL. Тогава г‑н S. и г‑жа S. заемат длъжностите съответно на директор по производството и търговски директор в рамките на PPS. ILL прекратява трудовите правоотношения с Mayer и се превръща в основен клиент на PPS.

14.   Към PPS преминават 40 от 60‑те временни работници и служители, наети от Mayer, които били командировани при ILL за сметка на същия клиент. Наред с това управителят на Mayer, консултант-клиентите, други клиенти и временни работници и служители, които били командировани при тези клиенти, са прехвърлени в новото предприятие. Към PPS преминава общо една трета от персонала на Mayer.

15.   Трудовите правоотношения между Mayer и неговите служители се прекратяват на 30 ноември 2002 г. и на 1 декември 2002 г. възникват между PPS и същите служители.

16.   С определение от 19 декември 2002 г. срещу Mayer е открито производство по несъстоятелност.

 Б – Процедура

17.   Тъй като Mayer не е платило последните заплати на 25‑те служители, който са преминали към PPS, същите решават да подадат иск срещу PPS за изплащането им пред Landesgericht Wels.

18.   Служителите основават претенциите си на факта, че е имало прехвърляне на част от Mayer към PPS, тъй като към PPS е преминал административният персонал на Mayer, както и клиентите му и назначените да работят за тях работници и служители. Следователно тези служители считат, че PPS встъпва във всички права и задължения, произтичащи от старите трудови правоотношения на Mayer, и че същото има задължение да плати заплатите, които не са били изплатени от това предприятие.

19.   С решение от 4 май 2004 г. Landesgericht Wels уважава иска на ищците. Според първоинстанционния съд има прехвърляне на част от стопанска дейност по силата на член 3, параграф 1 от AVRAG. Следователно PPS трябва да гарантира плащането на неизплатените заплати от Mayer.

20.   PPS подава въззивна жалба пред Oberlandesgericht Linz, който с решение от 12 октомври 2004 г. потвърждава решението в първоинстанционното производство.

21.   Вследствие на това PPS внася ревизионна жалба в Oberster Gerichtshof. То счита, че не е налице прехвърляне на част от стопанска дейност, тъй като единствено прехвърлянето на трайно организиран стопански субект може да доведе до прехвърляне на права и задължения, произтичащи от трудови правоотношения. В настоящия случай PPS счита, че подобен стопански субект не съществува.

III – Преюдициалният въпрос

22.   Oberster Gerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Може ли да се смята, че е налице прехвърляне на стопанска дейност или на част от стопанска дейност по смисъла на член 1 от [директивата 2001/23], когато при липса на обособима организационна структура в първото предприятие за временна работа служител от администрацията, директор на дъщерно дружество, консултант-клиенти и управителят са прехвърлени от едно предприятие в друго в рамките на сътрудничество между тези две предприятия за временна работа и извършват там сходна дейност, и също в рамките на сътрудничеството между двете предприятия близо една трета от работниците и служителите, предоставени за извършване на временна работа, както и клиентите, на които те са предоставени (в зависимост от временната работа от трима до петдесет работници или служители), са частично или изцяло прехвърлени?“

IV – Анализ

23.   Препращащата юрисдикция иска от Съда по същество да установи дали Директива 2001/23 е приложима при обстоятелства, при които група, съставена от част от административния персонал и част от временния персонал на предприятие за временна работа, са прехвърлени към друго предприятие за временна работа, за да извършват там сходна дейност в услуга на същите клиенти.

24.   В този смисъл Oberster Gerichtshof иска да установи дали преминаването на тази група към друго предприятие за временна работа може да се счита като представляващо прехвърляне на стопански субект по смисъла на посочената директива.

25.   Юрисдикцията има съмнения относно прилагането на критерия за стопански субект към предприятие за временна работа, тъй като този вид предприятия по дефиниция са с по-малко служители в смисъл на организационни единици и икономическата им дейност почива основно на предоставянето на работна сила на разположение на други предприятия.

26.   Според член 1, параграф 1, букви a) и б) от Директива 2001/23 прехвърлянето на предприятие, стопанска дейност или обособена част от предприятие или стопанска дейност предполага изпълнението на три условия. На първо място, прехвърлянето трябва да се отнася за стопански субект. На следващо място, субектът трябва да запази идентичността си след прехвърлянето. На последно място, извършеното по този начин прехвърляне трябва да е в резултат на юридическо прехвърляне.

27.   Поради това въпросите, които се поставят, са: дали част от административния персонал на предприятие за временна работа и част от неговия временен персонал могат да представляват икономически субект, дали този субект може да запази своята идентичност след прехвърляне като това по главното производство и, на последно място, дали това прехвърляне е в резултат на юридическо прехвърляне.

 А – Указания от съдебната практика

1.      Наличие на стопански субект

28.   Както посочих, по силата на член 1, параграф 1, буква a) от Директива 2001/23 същата се прилага „към всички прехвърляния на предприятия, стопански дейности или обособени части от предприятия или стопански дейности на друг работодател в резултат на юридическо прехвърляне или сливане“.

29.   За да изясни понятията за предприятие, стопанска дейност и обособена част от предприятие или стопанска дейност, Съдът ги групира в едно единствено понятие — това за стопански субект(8). Ще отбележа, че обособената част от предприятие или стопанска дейност също е определена като стопански субект.

30.   На следващо място Съдът уточнява, че под стопански субект се разбира трайно организиран стопански субект, чиято дейност не се изчерпва с изпълнението на определена работа. Понятието за стопански субект следователно се свързва с организирано групиране на хора и средства, което позволява извършването на стопанска дейност с определена цел(9).

31.   Така Съдът приема, че „макар подобен субект да трябва да е достатъчно структуриран и независим, той не трябва задължително да притежава значителни материални или нематериални активи“(10).

32.   От практиката на Съда следва също, че при преценката на условията за наличие на прехвърляне националните съдилища трябва да вземат предвид вида на въпросното предприятие или стопанска дейност. От тук стигам до извода, че значението, което съответно придобиват условията по смисъла на Директива 2001/23, непременно се променя в зависимост от осъществяваната дейност и дори от използваните производствени и оперативни методи(11).

33.   В това отношение Съдът приема, че в секторите, в които икономическата дейност е основана главно върху работната сила, група работници и служители, които са обединени трайно в обща дейност, могат при липса на други производствени фактори да представляват стопански субект(12).

34.   Наред с това Съдът постановява, че обстоятелството, че въпросната дейност се извършва само от един служител, не е достатъчно, за да изключи прилагането на Директива 77/187(13). Стопанският субект следователно може да бъде ограничен и само до един служител.

35.   Поради това считам, че в случай на прехвърляне на предприятие или на обособена част от предприятие, чиято дейност се основава главно върху работна сила, от решаващо значение е не толкова организационният характер на субекта, а упражняването на независима икономическа дейност.

2.      Запазване на идентичността на стопанския субект

36.   Решаващият критерий за установяване наличие на прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23 е запазването на идентичността на въпросния субект след прехвърлянето, който факт се определя от това дали неговата дейност реално продължава или се възобновява от приобретателя(14).

37.   За да се определи дали условията за прехвърляне са изпълнени и дали идентичността на стопанския субект е запазена, следва да се има предвид спецификата на разглежданото предприятие или стопанска дейност и да се провери дали са били прехвърлени всички необходими за осъществяването на икономическата дейност ресурси(15).

38.   При прехвърлянето на стопански субект, чиито средства за производство се основават главно на работна сила, следва да се провери дали към работодателя е преминала съществена — като брой и компетентност — част от заетите лица, назначени от неговия предшественик специално за упражняването на икономическата дейност(16).

39.   Необходимо е също така да се разгледа степента на сходство между дейностите, упражнявани преди и след прехвърлянето(17).

3.      Прехвърляне в резултат на юридическо прехвърляне

40.   Съдът е постановил, че понятието за юридическо прехвърляне трябва да се разглежда в светлината на структурата и целта на Директива 77/187(18). За да запази полезното действие на тази директива, Съдът дава много широко тълкуване на това понятие.

41.   Случаите, за които е приел, че посочената директива е приложима, са многобройни и разнообразни(19). Например Съдът е постановил, че нито липсата на правоотношение между прехвърлителя и приобретателя, нито липсата на прехвърляне на собствеността имат определящо значение за прилагането на Директива 77/187(20).

42.   Така той счита, че директивата е приложима във всички случаи на промяна, в рамките на договорните отношения, на физическото или юридическото лице, отговорно за управлението на предприятието, което поема задълженията на работодател спрямо служителите на предприятието(21).

43.   Решаващият критерий за установяване на юридическо прехвърляне следователно е не наличието на договорно отношение между прехвърлителя и приобретателя, а наличието на промяна на лицето, което отговаря за управлението на предприятието.

44.   След уточняването на тези указания следва да се установи дали разглежданото в главното производство прехвърляне изпълнява условията, които се изискват за целите на прилагането на Директива 2001/23.

 Б – Прилагане на съдебната практика към настоящия случай

 1.     Относно наличието на стопански субект

45.   Член 1, точка 2 от Директива 91/383/ЕИО на Съвета(22) определя временните трудови правоотношения като отношения между предприятие за временна работа, което е работодател, и работника, като на последния е възложено да работи за и под контрола на ползващо неговите услуги предприятие клиент. Особеността на подобно предприятие следователно се основава на включващо три елемента отношение между работодател, заето лице и клиент.

46.   Друга особеност на предприятието за временна работа се дължи на факта, че дейността му за престиране на услуги, състояща се в предоставяне на работна сила, изисква малко служители в собствената му структура и ограничени дълготрайни активи.

47.   Според мен въпреки тези особености няма никакво съмнение, че предприятие за временна работа може да се разглежда като стопански субект.

48.   Всъщност следва да се напомни, на първо място, че член 2, параграф 2, втора алинея, буква в) от Директива 2001/23 налага на държавите-членки да не изключват от приложното ѝ поле трудовите договори или трудовите правоотношения единствено поради обстоятелството че са временни трудови правоотношения и че прехвърленото предприятие е предприятие за временната работа.

49.   На следващо място, както посочих по-горе, наличието на стопански субект предполага упражняване на икономическа дейност. Впрочем такъв е настоящият случай, тъй като група, съставена от част от административния персонал и от част от временния персонал на предприятие за временна работа, предоставя работна сила на предприятия ползватели срещу възнаграждение и по такъв начин позволява да се освободи част от оборота на Mayer(23).

50.   На последно място, струва ми се, че съставеният от административния и временния персонал субект продължава да функционира напълно независимо в рамките на PPS. Всъщност този субект, който е отделен от Mayer, продължава своята икономическа дейност в PPS. Посоченият субект функционира еднакво добре както в рамките на Mayer, така и в рамките на PPS. Той е самостоятелен и съществува независимо от Mayer.

51.   В резултат на това мисля, че група, съставена от част от административния персонал и от част от временния персонал на предприятие за временна работа, което извършва независима икономическа дейност, представлява стопански субект в смисъл на част от стопанска дейност.

 2.     Запазване на идентичността на стопанския субект

52.   Видяхме, че според практиката на Съда, за да се определи дали идентичността на стопанския субект, чиито средства за производство се основават главно на работната сила, е била запазена след прехвърлянето, следва да се провери дали към работодателя е преминала съществена — като брой и компетентност — част от персонала, назначен за упражняването на икономическата дейност преди споменатото прехвърляне.

53.   В делото по главното производство служителите от администрацията, консултант-клиентите и работниците и служителите, на които са възложени определени задачи за сметка на клиенти, са назначени за изпълнението на същите дейности за сметка на същите клиенти. Наред с това от материалите по делото следва и че на всички работници и служители, прехвърлени от Mayer към PPS, са възложени задачи, които изискват специфична компетентност, като например крановици или водачи на виличен кар високоповдигач. Ето защо стигам до извода, че тези работници и служители са прехвърлени заради тяхното ноу-хау.

54.   Следователно групата работници и служители структурно продължава да съществува след разглежданото по главното производство прехвърляне, тъй като административният и временният персонал са запазени на техните длъжности, както са запазени и клиентите, при които временните работници и служители са командировани.

55.   Следователно считам, че идентичността на стопанския субект е запазена след прехвърлянето.

 3.     По прехвърлянето в резултат на юридическо прехвърляне

56.   Както отбелязах, юридическото прехвърляне по смисъла на Директива 2001/23 предполага промяна на лицето, което отговаря за управлението на предприятието, съгласно даденото от Съда широко тълкуване на това понятие с цел гарантиране на полезното действие на директивата.

57.   Обстоятелствата в делото по главното производство напълно съответстват на това тълкуване на Съда, тъй като от акта за препращане следва, че като поема и след това продължава управлението под същата форма на дейността на стопанския субект от Mayer, PPS поема отговорността за този стопански субект и сключва нови трудови правоотношения със служителите и работниците, които са назначени първоначално от Mayer.

58.   Дори тясното тълкуване на понятието за юридическо прехвърляне в дадения случай впрочем би довело до същия резултат. В действителност в отправеното към Съда запитване препращащата юрисдикция посочва, че разглежданото по главното производство прехвърляне се извършва „в рамките на сътрудничеството между две предприятия за временна работа“.

59.   Впрочем в случай че има причини за съмнения относно наличието на подобно юридическо прехвърляне, би трябвало да се вземат предвид други обстоятелства, което води до идентичен резултат.

60.   Всъщност може само да се констатира съответствие между датата на откриването на производството по несъстоятелност на Mayer и датата на осъществяване на описаното по-горе прехвърляне на предприятието.

61.   Поради това не може да се отхвърли хипотезата за сделка, извършена с намерение за възстановяване на икономическа дейност и за нейното доходоносно управление, след като бъде освободена от натрупания и неизплатен преди това пасив.

62.   Ако бъде установено от национален съд, подобно положение няма да може, по силата на принципа fraus omnia corrumpit, да доведе до засягане на правата на работниците и служителите, независимо от юридическите конструкции с цел заобикаляне на съответните правила, сред които по-специално са тези на Директива 2001/23.

63.   Предвид гореизложеното, считам, че Директива 2001/23 се прилага към обстоятелства, при които група, съставена от част от административния персонал и от част от временния персонал на предприятие за временна работа, е прехвърлена към друго предприятие за временна работа, където извършва подобна дейност в услуга на същите клиенти.

V –    Заключение

64.   При тези обстоятелства предлагам на Съда да даде следния отговор на въпроса, отправен от Oberster Gerichtshof:

„Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите-членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности се прилага, когато група, съставена от част от административния персонал и от част от временния персонал на предприятие за временна работа, е прехвърлена към друго предприятие за временна работа, където извършва подобна дейност в услуга на същите клиенти.“

---

1 – Език на оригиналния текст: френски:

---

2 – ОВ L 82, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20.

---

3 – Директива от 14 февруари 1977 г. относно сближаването на законодателствата на държавите-членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 61, стр. 26).

---

4 – Съгласно съображение 8 от Директива 2001/23 член 1, параграф 1, буква б) от нея представлява изясняване на понятието за прехвърляне в светлината на практиката на Съда. Това изясняване не променя приложното поле на Директива 77/187.

---

5 – Съгласно член 2, параграф 1, буква б) от Директива 2001/23 приобретателят е определен като „физическо или юридическо лице, което поради прехвърляне […] става работодател по отношение на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност“.

---

6 – Съгласно член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2001/23 прехвърлителят е определен като „физическо или юридическо лице, което поради прехвърляне […] престава да бъде работодател по отношение на предприятието, стопанската дейност или частта от предприятието или стопанската дейност“.

---

7 – BGBl. 456/1993.

---

8 – Видяхме, че впоследствие Директива 2001/23 възпроизвежда това понятие в член 1, параграф 1, буква б).

---

9 – Вж. по-конкретно Решение от 19 септември 1995 г. по дело Rygaard (C‑48/94, Recueil, стр. I‑2745, точка 20), Решение от 11 март 1997 г. по дело Süzen (C‑13/95, Recueil, стр. I‑1259, точка 13) и Решение от 15 декември 2005 г. по дело Güney-Görres и Demir (C‑232/04 и C‑233/04, Recueil, стр. I‑11237, точка 32).

---

10 – Вж. по-конкретно Решение от 10 декември 1998 г. по дело Hernández Vidal и др. (C‑127/96, C‑229/96 и C‑74/97, Recueil, стр. I‑8179, точка 27).

---

11 – Вж. по-конкретно Решение от 10 декември 1998 г. по дело Hidalgo и др. (C‑173/96 и C‑247/96, Recueil, стр. I‑8237, точка 31).

---

12 – Решение по дело Süzen, посочено по-горе (точка 21).

---

13 – Вж. Решение от 14 април 1994 г. по дело Schmidt (C‑392/92, Recueil, стр. I‑1311, точка 15).

---

14 – Вж. по-конкретно Решение от 18 март 1986 г. по дело Spijkers (24/85, Recueil, стр. 1119, точки 11 и 12), както и посочените по-горе Решение по дело Rygaard (точка 15) и Решение по дело Süzen (точка 10).

---

15 – Вж. по-конкретно Решение от Hidalgo и др., посочено по-горе (точка 31 и цитираната съдебна практика).

---

16 – Вж. по-конкретно Решение от Hidalgo и др., посочено по-горе (точка 32 и цитираната съдебна практика).

---

17 – Вж. по-конкретно Решение от 20 ноември 2003 г. по дело Abler и др. (C‑340/01, Recueil, стр. I‑14023, точка 33).

---

18 – Вж. по-конкретно Решение от 7 февруари 1985 г. по дело Abels (135/83, Recueil, стр. 469, точки 12 и 13).

---

19 – Вж. по-конкретно точка 30 от заключението на генералния адвокат Ruiz-Jarabo Colomer по дело Allen и др. (Решение от 2 декември 1999 г., C‑234/98, Recueil, стр. I‑8643).

---

20 – Вж. Решение по дело Hidalgo и др., посочено по-горе (точки 22 и 23, както и цитираната съдебна практика), относно липсата на правоотношение и Решение от 17 декември 1987 г. по дело Ny Mølle Kro (287/86, Recueil, стр. 5465, точка 12) относно липсата на прехвърляне на собственост.

---

21 – Вж. по-конкретно Решение от 15 юни 1988 г. по дело Bork International (101/87, Recueil, стр. 3057, точка 13) и Решение от 7 март 1996 г. по дело Merckx и Neuhuys (C‑171/94 и C‑172/94, Recueil, стр. I‑1253, точка 28 и цитираната съдебна практика).

---

22 – Директива от 25 юни 1991 година за допълнение на мерките за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работното място на работниците на срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение (ОВ L 206, стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 148).

---

23 – По този пункт Съдът впрочем е постановил в Решение от 11 декември 1997 г. по дело Job Centre (C‑55/96, Recueil, стр. I‑7119), че в контекста на правото на конкуренция понятието за предприятие обхваща всяко образувание, което извършва икономическа дейност, и че дейността по участие с работна сила е икономическа дейност (точки 21 и 25).