ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА SHARPSTON

представено на 30 ноември 2006 година¹(1)

Дело C-432/05

Unibet (London) Ltd

Unibet (International) Ltd

срещу

Justitiekanslern

„Ефективна съдебна защита на правата, произтичащи от общностното право — Национална уредба, която не предвижда самостоятелен иск или жалба за отмяна на разпоредби на националното законодателство, които противоречат на общностното право — Право на обезпечителни мерки“

1.     Изисква ли общностното право правовият ред на държава-членка да предвижда, първо, самостоятелен иск за обявяване на разпоредба от националното й право за противоречаща на общностното право и второ, временно неприлагане на тази национална разпоредба до произнасяне по нейната законосъобразност? Това е по същество въпросът, поставен на Съда от Върховния съд на Швеция (Högsta Domstolen).

 Национална правна уредба

2.     Преюдициалното запитване съдържа следната информация за действащото национално законодателство, уреждащо, от една страна, компетентността и процесуалните правила на националните съдилища и от друга страна, организирането на лотарии.

3.     На първо място член 14 от глава 11 от шведския Конституционен закон относно формата на управление (Regeringsformen) урежда нормите относно контрола за законосъобразност. По силата на този член, когато съд или друг държавен орган установи, че една разпоредба противоречи на норма от Конституцията или на норма от друг закон с по-висок ранг, тази разпоредба следва да не се прилага. Контролът и възможното неприлагане въз основа на член 14 от глава 11 от Конституцията изискват въпросът да бъде повдигнат инцидентно в рамките на самостоятелно средство за защита. По националното право не е възможно да се предяви самостоятелен съдебен иск или жалба, с които се иска единствено обявяването на дадена норма за незаконосъобразна. Ако въпросната разпоредба е приета от Riksdag или от правителството, тя може да не се прилага единствено в случаите, в които грешката е очевидна. Това изискване обаче не се налага, когато разпоредбата противоречи на общностното право(2).

4.     На второ място, съгласно член 2 от глава 13 от Съдопроизводствения кодекс (Rättegångsbalken) може да се предяви иск за установяване на наличието на правоотношение между ответника и ищеца, когато не е ясно дали такова съществува и от тази неяснота произтичат вреди за ищеца.

5.     На трето място, глава 15 от Съдопроизводствения кодекс урежда обезпечителните мерки, свързани с гражданскоправните искове. Съгласно член 3, ако едно лице докаже, че има основателни искания спрямо друго лице, които са или могат да бъдат предмет на исково или на друго подобно производство, и че могат да съществуват основателни съмнения, че чрез осъществяване на определена дейност, чрез действие или бездействие или чрез друго поведение противната страна може да възпрепятствува или да затрудни упражняването на правото на ищеца или да намали съществено стойността на това право, съдът може да разпореди мерки за обезпечаване на правата на ищеца. Подобни мерки могат да включват забрана, чието нарушаване се наказва с глоба, за извършване на определена дейност или за изпълнение на конкретно действие или заповед или разпореждане, чието нарушаване се наказва с глоба, да се изпълни искането на ищеца, или назначаване на управител, или издаване на указания, с които по някакъв друг начин се защитава правото на ищеца.

6.     Препращащата юрисдикция и шведското правителство посочват, че обезпечителните мерки, постановени на основание глава 15, трябва да бъдат подходящи за обезпечаване на главния иск. Следователно в контекста на иск за обезщетение обикновено не би могло да се спре прилагането на закон, чиято действителност се оспорва. Изглежда също (както може би се очаква), че ако главният иск е недопустим, няма да бъдат допуснати обезпечителни мерки.

7.     На четвърто място, съгласно член 38 от Закона за лотариите (Lotterilagen, 1994:1000) е забранено, освен при изрично разрешение, при търговски сделки или по друг начин със стопанска цел да се рекламира участието в незаконни лотарии, организирани в страната или в чужбина. Ще нарека тази разпоредба забрана за рекламиране. Могат да се допуснат изключения от забраната за рекламиране. Съгласно член 45 може да се подаде молба за разрешение за организиране на лотария. В член 48 е предвиден контрол за съответствието със закона, а в член 52 — издаването на необходимите за привеждане в съответствие заповеди и забрани, чието нарушаване е наказуемо с глоба. Съгласно член 54 могат да бъдат наложени наказателни санкции на лица, които при извършване на търговска дейност или по всякакъв друг начин със стопанска цел незаконно рекламират участието в организирана в чужбина лотария, ако тази реклама е насочена специално към участници от Швеция. Член 59 предвижда съдебен контрол на решенията относно разрешителните.

 Спорът по главното производство

8.     Според акта за препращане и представеното от ищеца писмено становище фактите по главния спор са следните.

9.     Unibet (London) Ltd и Unibet (International) Ltd са две дружества, установени съответно в Обединеното кралство и в Малта. Те организират заложни игри, в частност залагания на спортни събития, покер, казино и други хазартни игри в съответствие с разрешителни, издадени в тези държави, с които се разрешава организирането на залагания за inter alias клиенти, пребиваващи извън тези територии. Наричам тези дружества с общото име „Unibet“.

10.   Unibet предлага своите залагания предимно в интернет. Дружеството няма планове се установи в Швеция или да организира залагания там. То просто желае да рекламира своите услуги в Швеция.

11.   На 6 ноември 2003 г. Съдът на Европейските общности постановява Решение по дело Gambelli(3), в което отсъжда, че национално законодателство, което забранява осъществяването на определени хазартни игри при липса на разрешително, издадено от съответната държавата-членка, противоречи на член 43 ЕО и на член 49 ЕО. Като намира основание в това решение, Unibet купува рекламно пространство в редица ежедневни вестници в Швеция. Lotterinspectionen (шведският орган за надзор на лотариите и хазартните игри) посочва, че e предявил иск срещу тези вестници за това, че са нарушили Закона за лотариите, като са публикували реклами на чуждо дружество за хазартни игри. Впоследствие Unibet се опитва да закупи други рекламни пространства във вестници и в радиото и телевизията, но получава отказ на основание забраната за рекламиране и възприетата от органа за надзор на лотариите и хазартните игри позиция. Впоследствие очевидно са издадени съдебни разпореждания в полза на шведската държава и тя започва наказателно производство срещу вестниците, публикували рекламите на Unibet. Срещу самото дружество Unibet обаче не е предявен никакъв иск .

12.   Unibet предявява иск срещу шведската държава пред районния съд (Tingsrätten). С него то по същество иска от съда: i) да установи, че Unibet има право, независимо от забраната за рекламиране, да предлага на пазара в Швеция своите услуги за хазартни игри, ii) да обяви, че шведската държава е длъжна да обезщети Unibet за вредите, които са му нанесени и които то продължава да понася вследствие на забраната за рекламиране, iii) да разпореди незабавно забраната за рекламиране и санкциите за нейното нарушаване да не се прилагат спрямо него.

13.   Искът на Unibet се основава на твърдението, че шведското законодателство за лотариите противоречи на член 49 ЕО и че съгласно общностното право Unibet има правото да предлага на пазара своите услуги за залагания в Швеция. Ако искането по подточка i) бъде обявено за недопустимо, на основание че не попада в приложното поле на член 2 от глава 13 от Съдопроизводствения кодекс, Unibet твърди, че общностното право му дава право да предяви такъв иск и изисква националните норми, с които се ограничава това право, да не се прилагат. С искането си по подточка iii) Unibet твърди, че общностното право изисква националните съдилища да предоставят временна защита за гарантиране на правата на правните субекти, изведени от общностното право.

14.   Шведската държава отговаря пред районния съд, че не са налице условията за предявяване на установителен иск по член 2 от глава 13 от Съдопроизводствения кодекс, тъй като не съществувало конкретно правоотношение между Unibet и държавата.

15.   Районният съд решава, че установителният иск на Unibet по подточка i) предполага упражняването на абстрактен контрол за законосъобразност и поради това е недопустим, също както и искането по подточка iii). Искът за обезщетение (подточка ii) е обявен за допустим и е понастоящем висящ пред съда. Жалбата на Unibet пред апелативния съд (Hovrätten) е отхвърлена в частта ѝ по подточки i) и iii). Unibet подава касационна жалба пред Върховния съд.

16.   Скоро след като апелативният съд отхвърля иска Unibet предявява ново искане за налагане на обезпечителни мерки пред районния съд. Unibet настоява съдът незабавно да разпореди, че независимо от забраната за рекламиране и санкциите за нейното нарушаване, Unibet има правото до произнасяне на окончателното решение да предприеме специфични пазарни мерки, в противен случай съдът незабавно да разпореди мерки за предотвратяване нанасянето на вреди върху дейността на Unibet, произтичащи от забраната за рекламиране и от санкциите за нейното нарушаване. Unibet твърди, че неговото ново искане за налагане на обезпечителни мерки е пряко свързано с нарушаването на правата, предоставени му от общностното право, и също с неговото искане за обезщетение по подточка ii) от неговия главен иск, висящ пред районния съд.

17.   Районният съд обявява второто искане за налагане на обезпечителни мерки за допустимо. Той отсъжда обаче, че Unibet не е доказало нито че забраната за рекламиране противоречи на общностното право, нито че съществуват сериозни съмнения за такова противоречие. Поради това той отхвърля иска по същество. Апелативният съд отхвърля жалбата на Unibet. Дружеството подава жалба пред Върховния съд, който отправя настоящото преюдициално запитване.

18.   В своя акт за препращане Върховният съд потвърждава, че според националните норми(4) установителното искане на Unibet по подточка i) е недопустимо. Вследствие на това той задава въпроса дали националните норми отговарят на изискванията на общностното право за ефективна съдебна защита на правните субекти.

19.   Върховният съд приема, че исканията на Unibet за налагане на обезпечителни мерки също повдигат въпроси на общностното право. С оглед на неговото първоначално искане за постановяване на обезпечителни мерки (подточка iii), което било отхвърлено от по-долните инстанции, от националното право inter alia произтича, че ако главното искане на ищеца не може да бъде разгледано, то искането за обезпечителни мерки също не може да бъде удовлетворено. Ето защо подобни въпроси от общностното право възникват във връзка с искането за налагане на обезпечителни мерки, както те са възникнали с оглед на главния иск на Unibet. Unibet поддържа, че неговото второ искане за налагане на обезпечителни мерки е пряко свързано с нарушаването на правата му по общностното право, на които то се позовава в настоящото дело, и следователно с неговия иск за обезщетение (подточка ii) от първоначалния му иск), който понастоящем е висящ пред районния съд. Тогава възниква въпросът дали според общностното право националните разпоредби или общностноправните критерии определят условията за допускане на обезпечителни мерки в случаите, когато се оспорва съответствието на националните разпоредби с общностното право. Ако следва да се приложат общностноправните критерии, тогава възниква въпросът за конкретното естество на тези критерии.

20.   Поради това Върховният съд спира производството по делото и отправя преюдициално запитване до Съда, което съдържа следните въпроси:

„(1)      Дали изискването на общностното право, според което националните процесуални правила трябва да предоставят на частноправен субект ефективна защита на правата, предоставени му от общностното право, трябва да се тълкува в смисъл, че правно средство за защита с предмет установяване на противоречието на някои национални материалноправни разпоредби с член 49 ЕО е допустим, в случай че съответствието на тези разпоредби с посочения член може да се разгледа само инцидентно, например в рамките на иск за обезщетение, на иск, свързан с нарушение на национална материалноправна разпоредба, или при съдебен контрол ?

(2)      Дали в това изведено от общностното право изискване за ефективна съдебна защита се включва изискването националният правов ред да предоставя временна защита, с която прилагането на национални норми, които препятстват упражняването на право, за което частноправен субект твърди, че има по общностното право, трябва да може да бъде отклонено по отношение на този частноправен субект, така че последният да може да упражни това право до окончателното произнасяне на националния съд по въпроса за съществуването на това право?

(3)      При положителен отговор на втория въпрос:

Дали в случаите, когато съществува съмнение относно съответствието на национални разпоредби с общностното право, при разглеждане на искането за временна защита на правата, изведени от общностното право, националният съд трябва да прилага националните разпоредби относно условията за такава защита или трябва да прилага общностните критерии ?

(4)      В случай че на третия въпрос се отговори в смисъл, че следва да се прилагат изведените от общностното право критерии, какви са тези критерии?“

21.   Unibet, правителствата на Австрия, Белгия, Чехия, Финландия, Германия, Гърция, Италия, Нидерландия, Португалия, Швеция, Обединеното краство и Комисията представят писмени становища. Допълнителни становища са представени в съдебното заседание от Unibet, правителствата на Белгия, Гърция, Швеция, Обединеното кралство и от Комисията.

 Допустимост

22.   Белгийското правителство изтъква предварително, че преюдициалното запитване е изкуствено конструирано и хипотетично и поради това — недопустимо. Искът на Unibet пред националния съд целял единствено обявяване на несъответствието; и тук няма същински спор, стоящ в основата на този иск. Тази ситуация пряко съвпада със ситуацията по дело Foglia(5), в която Съдът решава, че не е компетентен да дава „съвещателни становища по общи или хипотетични въпроси“ или да отговаря на „въпроси за тълкуване, които са му зададени в рамките на уговорени между страните процесуални конструкции, така че да бъде поставен в ситуация да изрази мнение по определени проблеми на общностното право, които не съответстват на обективната необходимост, свързана с разрешаването на спор“.

23.   Не мога да се съглася със становището на белгийското правителство. Тук очевидно е налице напълно реален спор, на който следва да се намери разрешение. Unibet счита, че забраната за рекламиране не съответства на член 49 ЕО. То желае тази разпоредба да бъде обявена за незаконосъобразна, така че дружеството да може законно да рекламира своята лотарийна дейност в Швеция. Фактът, че за дружеството може да се счита, че е използвало „процесуална конструкция“, в смисъл че цели да предяви иск, който не е предвиден от шведските процесуални правила, не лишава стоящия в основата проблем от неговото реално съществуване.

24.   С оглед на горното считам, че преюдициалното запитване е допустимо.

 По първия въпрос

25.   С първия си въпрос препращащата юрисдикция пита дали изискването на общностното право, според което националните процесуални правила трябва да предоставят ефективна защита на правата на правните субекти по общностното право, означава, че трябва да съществува иск за установяване на противоречието с член 49 ЕО на определени материалноправни национални разпоредби, щом като съответствието на материалноправните разпоредби с този член може да бъде разгледано само инцидентно, например в рамките на иск за обезщетение, в производства за нарушаване на националните материални разпоредби или в рамките на съдебен контрол(6).

26.   Unibet твърди, че на този въпрос следва да се даде положителен отговор. Всички правителства, представили писмени становища, както и Комисията, са на противоположно мнение.

27.   Unibet твърди, първо, че от принципа на предимството на общностното право над националното право и от принципа за защита на правата по общностното право произтича, че правните субекти трябва винаги да разполагат с ефективно средство за защита на тези права(7). Unibet счита, че има предоставено от Договора за ЕО право да предлага на пазара своите игри в Швеция и това му е отказано неправомерно със забраната за рекламиране. Следователно дружеството има право да разполага със способ за защита за установяване на правото му да предлага безпрепятствено на пазара своите игри в Швеция, или казано другояче, за установяване на това, че на Швеция е забранено да прилага забраната за рекламиране.

28.   Unibet се позовава по-специално на Решение по дело Muñoz and Superior Fruiticola(8), където Съдът решава, че пълната ефективност на общностната забрана за предлагане на плодове и зеленчуци за продажба по друг начин, освен в съответствие с предвидените стандарти за качество, налага търговецът да може да изисква спазване на тази забрана чрез гражданскопроцесуални средства, дори по националното право на този търговец да не се предоставя право да предяви граждански иск, основан на несъответствието със законодателството.

29.   Unibet твърди на второ място, че по силата на своето задължение да тълкува националното право в съответствие с общностното право(9) националната юрисдикция трябва да разпростре към ищци като него предвиденото в националното законодателство право да се иска установително съдебно решение(10).

30.   Unibet твърди на трето място, че другите налични по шведското право правни средства не представляват ефективни способи за защита. Присъждането на обезщетения не може да замести по адекватен начин постановяването на установително съдебно решение, съгласно което Швеция не може да прилага забраната за рекламиране, тъй като често е много трудно обезщетенията да се изчислят така, че претърпените вреди да се компенсират напълно. Още повече, липсата на възможност да бъде предявен такъв установителен иск означава, че при продължаване на нарушенията засегнатият правен субект трябва да подаде ново искане за обезщетение. Никак не е разумно да се изисква от правния субект да наруши закона, за да установи своите права. Разпоредбата за съдебен контрол на административните решения се прилага само за приети от правителството или от административен орган решения. Тя е щяла да се приложи само ако Unibet беше поискал и му беше отказано да получи разрешително за организиране на лотария в Швеция, каквото намерение той няма като търговец. Накрая, ако шведският съд реши в отговор на инцидентно искане, че забраната за рекламиране противоречи на общностното право, това решение няма да породи правно действие за другите шведски съдилища или власти, ако същият въпрос възникне в друг контекст, дори и с участието на Unibet, например в наказателни производства или в дело във връзка с налагане на глоба по Закона за лотариите. То не би имало стойност на прогласяване на недействителност в широк смисъл дори по отношение на Unibet и не би задължило Швеция да отмени или да спре действието на забраната за рекламиране. Обратно, съдебно решение, в което се забранява на шведската държава да прилага към Unibet забраната за рекламиране, ще бъде задължително във всички случаи, в които този въпрос може да възникне, например в съдебен процес за нарушение на Закона за лотариите.

31.   Всички правителства, представили становища, както и Комисията, считат, че на първия въпрос на националната юрисдикция следва да се даде отрицателен отговор. Аз също споделям това мнение поради следните причини, които бяха изтъкнати изцяло от някои от тези страни или от всички тях, при условие на едно важно квалифициране.

32.   Според мен трябва да се изходи от принципа, установен за първи път в решение по дело „Rewe I“(11), според който вътрешната правна система на всяка държава-членка трябва да определи процесуалните правила относно правните средства, предназначени да гарантират защитата на правата, които правните субекти извеждат от общностното право, стига тези правила да не са по-неблагоприятни от правилата, свързани с подобни правни средства от вътрешно естество (принцип на равностойност) и да не правят практически невъзможно упражняването на тези права (принцип на ефективност). Този подход беше потвърден в решение по дело дело „Rewe II“(12), където Съдът е постановил, че с цел да се гарантира спазването на общностното право Договорът не е имал намерението да създава нови правни средства пред националните юрисдикции, различни от вече установените в националното право, и че системата на правна защита, установена от Договора, налага да бъде възможно всеки вид иск, предвиден в националното право, да бъде използван за гарантиране спазването на общностните разпоредби, които имат пряко действие.

33.   По подобен начин Решение по дело Simmenthal(13) установява задължението на националните юрисдикции да не прилагат националните норми, които противоречат на общностното право, като изрично ограничава това задължение до делата от компетентността на съответната национална юрисдикция или до съдилищата, които са компетентни да прилагат съответното общностно право.

34.   Тези принципи се припомнят постоянно от Съда; например в Решение по дело Peterbroeck(14), с което беше прието, че при липса на общностни правила, уреждащи дадена област, вътрешната правна система на всяка държава-членка следва да определи компетентните юрисдикции и да установи подробни процесуални норми относно средствата за защита на правата, които правните субекти извеждат от прякото действие на общностното право, при спазване на условието, че тези норми не трябва да бъдат по-неблагоприятни от нормите, отнасящи се до вътрешните средства за защита, и да не правят практически невъзможно или изключително трудно упражняването на правата, произтичащи от общностното право.

35.   От тези формулировки имплицитно се извежда, че националните правни системи не са освободени от съдебен контрол на Общността. Първо, вътрешните норми трябва да спазват принципите на равнопоставеност и на ефективност. Второ, въпреки че по принцип националното право следва да определи качеството на правния субект и правния интерес за предявяване на иск, общностното право изисква националното законодателство да не накърнява правото на ефективна съдебна защита(15). Следователно при определени обстоятелства общностното право може да изисква ново правно средство за защита, когато това е единственият начин да се гарантира закрилата на изведените от общностното право права(16). В делото Heylens и др. например Съдът решава, че тъй като свободният достъп до работа е основно право, което Договорът предоставя индивидуално на всеки работник в Общността, „наличието на правно средство за защита от съдебен характер срещу всяко решение на национален орган, с който се отказва това право, е съществено важно за гарантиране на индивидуалната ефективна защита на това право“(17). По подобен начин в Решение по дело Vlassopoulou Съдът е решил, че „всяко прието решение [за признаване на професионални дипломи] трябва да бъде подлежи на способ за защита от съдебен характер, в който да може да се направи проверка на неговата законосъобразност от гледна точка на общностното право“(18).

36.   Следователно е съществено важно при преценката дали националните процесуални правила отговарят на установените от Съда критерии да се разгледа целият правен контекст. Както Съдът е приел в Решение по дело Peterbroeck, „всяко дело, по което възниква въпросът дали национална процесуална разпоредба прави невъзможно или изключително трудно прилагането на общностното право, трябва да бъде анализирано с оглед на ролята на тази разпоредба в цялото производство, неговото развитие и неговите специфични характеристики пред различните национални инстанции“(19). Простият факт, че в дадена правна система не съществува специфично право на иск за установяване на право, изведено от общностното право, не означава непременно, че е нарушен принципът на ефективна защита.

37.   Пример за прилагането на този принцип е Решение по дело Safalero(20). То се отнася до административна мярка, която разрешава конфискуване на стоки, продадени на търговец на дребно, на основание че те не носят маркировката за типово одобрение, изисквана от националното законодателство. Ясно било, че изискването по националното право е несъвместимо с общностното право. Вносителят иска връщането на конфискуваните от търговеца на дребно стоки, но националният съд приема, че няма основание за отмяна на адресираното до търговеца на дребно решение. Съдът приема, че интересът на вносителя неговата търговска дейност да не се възпрепятства от национална разпоредба, която противоречи на общностното право, бил достатъчно защитен, тъй като той можел да получи съдебно решение за установяване на несъответствието на тази разпоредба с общностното право. По това дело вносителят е разполагал с възможността да повдигне този въпрос в производство срещу държавните органи, в което да оспори законосъобразността на глобата, наложена му, поради това че стоките не носели въпросната маркировка за типово одобрение. Съдът заключава, че при такива обстоятелства принципът на ефективна съдебна защита на правата, които общностният правов ред предоставя на правните субекти, допуска национално законодателство, според което вносителят не може да предяви иск за отмяна на приетите от държавните органи мерки за конфискуване на продадените на търговеца на дребно стоки, щом като този вносител разполага с правен способ за гарантиране на правата, които му предоставя общностното право.

38.   В основата на този подход стои фактът, че принципът на ефективна правна защита сам по себе си отразява основен принцип на правото, който стои в основата на общите конституционни традиции на държавите-членки. Този принцип на правото на справедлив съдебен процес е прогласен в член 6, параграф 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и на основните свободи и понастоящем е признат като основен принцип на общностното право по силата на член 6, параграф 2 ЕС. Като формулира „право на съд“, част от което е правото на достъп, член 6, параграф 1 от конвенцията имплицитно включва достъп до съд с цел упражняване на съдебен контрол в контекста на конкретно дело. Ограниченията на този достъп са съвместими с член 6, параграф 1 само ако не накърняват същността на това право, ако преследват законна цел и ако съществува разумно пропорционално съотношение между използваните средства и преследваната цел(21).

39.   Въз основа на това аз пристъпвам към конкретния проблем, повдигнат с първия въпрос на препращащата юрисдикция.

40.   В настоящото дело е ясно, на първо място, че шведските процесуални правила за обявяване на несъответствието с национални норми от по-висок ранг не са по-благоприятни от нормите, приложими за обявяване на на несъответствието с общностното право; всъщност изглежда, че обратното е вярно(22).

41.   На второ място, от акта за препращане също така е видно(23), че за правен субект, намиращ се в положението на Unibet, на практика не е възможно да защити предоставените му от общностното право права.

42.   Бих искала да наблегна на това, че Съдът е обвързан от предоставения от препращащата юрисдикция анализ на националните процесуални правила. Следователно аз трябва да разсъждавам въз основа на факта, че съгласно националните процесуални правила Unibet не може да предяви иск, с който да се цели единствено обявяване на забраната за рекламиране за несъвместима с общностното право, макар че то се опита да оспори тази теза(24).

43.   По-нататък препращащата юрисдикция обяснява, че дори националните норми да не позволяват на Unibet да предяви самостоятелен иск относно законосъобразността на прилаганата забрана за рекламиране, съществуват други три възможности за поставяне на този въпрос пред юрисдикция. Първо, ако Unibet действа в нарушение на забраната за рекламиране и бъде обект на преследване от страна на шведските власти, то разполага с възможността съответствието на тази забрана с общностното право да бъде разгледано от съдилищата. Второ, Unibet разполага с възможността съдилищата да разгледат същия въпрос в рамките на иска за обезщетение, който понастоящем е висящ пред районния съд. Трето, препращащата юрисдикция посочва, че „в този контекст следва също да се има предвид и възможността за съдебен контрол, който беше споменат по-горе“, което изглежда като позоваване на Закона за лотариите.

44.   Относно първата възможност аз не считам, че национален правов ред отговаря на изискванията за ефективна защита на правата, предоставени от общностното право, щом като единственият начин, по който правният субект може да потвърди тези права пред вътрешен съд, е като предварително извърши нарушение на националното право. Правният субект не може да бъде поставен в ситуация да разполага с възможност да провери законосъобразността на правна норма само като я наруши. В частност аз не се съгласявам с довода, изтъкнат от няколко правителства, че въведените от общностното право ограничения за допустимост на преките искове могат да се прилагат по аналогия, а именно че правен субект не може да предяви жалба за отмяна на общностна мярка с общо приложение пред общностните съдилища, дори според националните норми да е необходимо първо той да наруши общностната мярка, за да може да повдигне въпроса за нейната законосъобразност пред национална юрисдикция(25).

45.   Следователно, аз не мога да се съглася с препращащата юрисдикция, че правата на Unibet по общностното право са ефективно защитени въз основа на факта, че ако дружеството наруши забраната за рекламиране и стане обект на преслведване от страна на шведските власти, то тогава съответствието на тази забрана с общностното право ще може да бъде разгледано от съда.

46.   Не съм убедена също така, че споменатата от препращащата юрисдикция трета възможност, а именно съдебен контрол в контекста на Закона за лотариите, представлява задоволително средство, с което Unibet може да защити правата си пред съда. Преюдициалното запитване е по-скоро неясно относно предвидените изключения от забраната за рекламиране и относно начина, по който може да се направи позоваване на тях. В съдебното заседание шведското правителство призна, че тези изключения не са предвидени за ситуации като тази по главния спор; и то не можа да каже дали в подобна ситуация би било допуснато изключение, ако е щяло да бъде направено искане в този смисъл. Още повече, предоставената от шведското правителство информация в отговор на настойчиво поставения от Съда въпрос не ме убеждава, че ако Unibet беше поискало да бъде допуснато изключение в негова полза, това искане щеше задължително да доведе до подлежащо на съдебен контрол административно решение.

47.   Остава въпросът дали искането за обезщетение (подточка ii) от първоначалното искане на Unibet) предоставя на Unibet задоволително средство, за да може искането на дружеството, основаващо се на общностното право, да бъде разгледано от шведските съдилища. Това искане впрочем е обявено за допустимо. То все още е висящо пред съда и представлява основата на второто искане на Unibet за допускане на обезпечителни мерки.

48.   Изглежда има съгласие между препращащащата юрисдикция, Unibet и шведското правителство, че сезираната с тази жалба юрисдикция трябва да разгледа довода на Unibet, според който забраната за рекламиране противоречи на общностното право, и че ако тя възприеме този аргумент, ще бъде длъжна да не прилага забраната по член 14 от глава 11 от конституционния закон за формата на управление.

49.   Unibet възразява, че не възможността да се предяви иск за обезщетение не е очевидна, защото оценяването на икономическите загуби е несигурно и сложно. При прилагане на принципа за процесуалната автономия обаче съдебният контрол не включва проверка за трудност (исканията за обезщетение са обикновено сложни), а преди всичко за спазване на двойното изискване за равностойност и за ефективност. Считам, че случаят е такъв. По-специално въз основа на представените пред Съда материали в това отношение не мога да приема, че тези практически проблеми, свързани с оценяването, са достатъчни, за да могат да направят искането за обезщетение „практически невъзможно или изключително трудно“(26). Освен това, ако случаят беше по принцип такъв, това би подкопало радикално съдебната практика на Съда, според която държавите-членки са длъжни да поправят вредите, причинени на правните субекти от нарушенията на общностното право, които могат им бъдат вменени, и по силата на която това задължение предоставя ефективна защита на засегнатите правни субекти(27).

50.   Какво може да се каже относно довода на Unibet, че дори и то да получи удовлетворение по искането си за обезщетение, естеството на този иск е такова, че резултатът ще бъде задължителен само по конкретното дело — той няма да има нито действие erga omnes, нито впрочем би бил от помощ за Unibet в бъдеще, така че дружеството ще трябва да предявява непрекъснато нови искове?

51.   Не е присъщо на моята роля да се правят спекулации с точното правно действие съгласно шведското право на конкретно съдебно решение, постановено от конкретен съд — това е въпрос от компетентността на националната юрисдикция. В съдебното заседание шведското правителство изрази становище, че независимо от неговото правно действие, решението на национална юрисдикция, съгласно което забраната за рекламиране противоречи на норма от по-висок ранг от общностното право, неминуемо ще бъде разгледано внимателно от правителството и ще доведе по всяка вероятност до изменение на закона. Независимо дали това е така, аз считам, че от гледна точка на общностното право, ако Unibet беше получило благоприятно съдебно решение в рамките на иск за обезщетение, но без то да бъде последвано от каквато и да било законодателна промяна, така че дружеството да бъде длъжно да предяви втори (или трети) иск за обезщетение, последното щеше да има силно основание да твърди, че Кралство Швеция сериозно и явно е нарушило задълженията си, произтичащи от общностното право, и Unibet от самото начало щеше да бъде в правото си да получи обезщетение. При тези обстоятелства считам, че в контекста на този иск Unibet също би имало право да иска налагане на обезпечителни мерки за гарантиране на ефективна защита на правата си, изведени от общностното право(28).

52.   Въз основа на това считам, че възможността за Unibet да предяви иск за обезщетение на вредите, в контекста на който задължителноще бъде разгледано неговото твърдение, че забраната за рекламиране противоречи на общностното право, означава, че неговите права, изведени от правото на ЕО, са защитени по адекватен начин, макар и националните процесуални правила да не му дават възможност да предяви самостоятелен иск за установяване на несъответствието.

53.   Не съм убеден, че решението по дело Muñoz and Superior Fruiticola(29), на което Unibet се основава, води до различно заключение. По това дело Съдът приема, че ищците, търговци на плодове, имат право да искат изпълнението на задължение — произтичащо от пряко приложимо общностно законодателство(30) да не се предлагат за продажба плодове, които не отговарят на установените стандарти за качество — в рамките на гражданско дело, заведено срещу конкурент. Изглежда обаче, че при липса на такова право на иск не ще съществува никаква друга възможност за ищците да упражнят това право(31). В настоящото дело, както изтъкнах по-горе, случаят не е такъв.

54.   Не съм съгласна и с довода на Unibet, че въз основа на своето задължение да тълкува националното право в съответствие с общностното право националната юрисдикция трябва да разпростре прилагането на предвиденото в националния правов ред право на установителен иск към подобни на него ищци(32).

55.   Unibet се основава на Решение по дело Marleasing(33) в подкрепа на своята теза. В това дело Съдът е приел, че като прилага националното право, „националната юрисдикция, от която се иска тълкуване, е длъжна да направи това, доколкото е възможно, в светлината на съдържанието и на целите на общностното законодателство“(34). От моя гледна точка това изискване е особено важно(35). Съдът не изисква от националните юрисдикции да налагат изкуствено или пресилено тълкуване на националното право. Както Съдът е приел в Решение по делото Murphy(36), това задължение се прилага „винаги, когато нейното национално право [на националната юрисдикция] ѝ предоставя свобода на преценка“. Ясно е, че Съдът приема, че при определени обстоятелства може да бъде невъзможно да се постигне предписаният от приложимото общностно право резултат по пътя на тълкуването(37). В настоящото дело шведското правителство изрично и твърде настойчиво отрича, че националното право би допуснало възприемане на предложеното от Unibet тълкуване. Този анализ съответства на изразеното в акта за препращане становище на препращащата юрисдикция(38), която цитира като източник различни трудове от доктрината.

56.   Следователно в светлината на всички изложени по-горе съображения аз считам, че на първия поставен въпрос трябва да се даде отрицателен отговор. Като казвам това, се основавам на двойното изискване, според което, ако националната юрисдикция реши в полза на Unibet преюдициалния въпрос за съответствието на забраната за рекламиране с общностното право, тя щему предостави обезщетение и обезщетението ще бъде ефективно(39). Предоставените на Съда материали в контекста на това запитване водят до предположението, че случаят е вероятно такъв, но не е напълно сигурно изпълнението на нито едно от тези две изисквания. Наблягам на факта, че ако искането за обезщетение всъщност не предоставя защитата, която позволява на Unibet да изисква на практика спазването на своите права, произтичащи от общностното право, след като веднъж те са били признати от националната юрисдикция, задължително трябва да бъде въведено ново правно средство за защита, ако Кралство Швеция иска да спази задълженията, които произтичат за него от общностното право(40).

57.   Накрая, отбелязвам, че така както е поставен въпросът дали изискването на общностното право националните процесуални правила да предоставят ефективна защита на правата на правните субекти, изведени от общностното право, означава, че иск за установяване на противоречието на определени национални материалноправни разпоредби с член 49 ЕО трябва да може да бъде предявен, в случай когато съответствието на националните разпоредби може по друг начин да бъде разгледано само с инцидентно искане, например в рамките на иск за обезщетение на вредите, на иск относно нарушение на национална материалноправна разпоредба или на съдебен контрол(41).

58.   Вече обясних по-горе, че не считам, че националният правов ред би изпълнил изискванията за ефективна защита на правата, предоставени от общностното право, щом като единственият начин, по който правен субект може да изиска от вътрешна юрисдикция спазването на подобни права, предполага нарушаване на закона.

59.   Също така не съм убедена от предоставената на Съда информация, че при обстоятелствата по настоящото дело би започнало производство по съдебен контрол.

60.   Ето защо бих преформулирала първия въпрос в хода на търсенето на отговор. Въз основа на това аз считам, че следва да се даде отговор, че общностното право не изисква съществуването на възможност за предявяване на самостоятелен иск за установяване на това, че определени национални материалноправни разпоредби противоречат на член 49 ЕО, когато може да се докаже, че този въпрос ще бъде разгледан инцидентно в рамките на иск за обезщетение на вредите при условия, които не са по-неблагоприятни от условията, отнасящи се до подобни вътрешни искове, и които не правят невъзможно или изключително трудно за ищеца да изисква спазването на правата, предоставени му общностното право.

 По втория въпрос

61.   Със своя втори въпрос препращащата юрисдикция пита дали изискването за ефективна правна защита, изведено от общностното право, означава, че националният правов ред трябва да предоставя временна защита, при която националните правила, които препятстват упражняването на правото, за което правният субект твърди, че е изведено от общностното право, могат да не се прилагат по отношение на този правен субект, така че той да може да упражнява това право до окончателното решаване на въпроса за неговото съществуване от национална юрисдикция.

62.   Unibet счита, че на този въпрос трябва да се даде положителен отговор. Според този отговор общностното право му предоставя абсолютното право неговото искане за обезпечителни мерки да бъде разгледано от национална юрисдикция, доколкото националните съдилища са длъжни да предоставят на правните субекти ефективното право на иск, когато техните права по общностното право са нарушени. Съдът е отсъдил по дело „Factortame I“(42) и по дело Zuckerfabrik(43), че принципът на ефективна съдебна защита на правата, произтичащи от общностното право, предоставя право на обезпечителни мерки.

63.   Правителствата, изразили становища и Комисията, поддържат по същество, че на втория въпрос следва да се даде отрицателен отговор. Всички те са съгласни, че от Решение по дело „Factortame I“ е видно, че при определени условия е налице задължение за предоставяне на временна защита, но не считат, че тази теза задължително води до положителен отговор на втория въпрос. Споделям тяхното мнение. Общностното право не предоставя каквото и да било абсолютно право на ищеца да изисква, независимо от обстоятелствата, разглеждане от национална юрисдикция на неговото искане за налагане на обезпечителни мерки.

64.   Разбира се, отправната точка е решението по дело „Factortame I“. По това дело ищците искат, първо, обявяване на определени разпоредби от национален закон за противоречащи на Договора за ЕО, второ, обезщетение за вреди и трето, налагане на обезпечителни мерки до окончателното решаване на спора. Прието е, че по принцип националните съдилища са компетентни да се постановят по исканото обявяване на противоречието; при все това е отправено преюдициално запитване за това дали съответните разпоредби действително противоречат на Договора за ЕО(44). Обратно, по въпроса относно допускането на обезпечителни мерки, съгласно националното право националните юрисдикции не са оправомощени да допуснат временно спиране на действието на закона. Ето защо е отправено отделно запитване за това дали общностното право изисква да съществува възможност за националната юрисдикция при необходимост да предоставя такава защита.

65.   Съдът е постановил, че пълната ефективност на общностното право би била накърнена, ако норма от националното право възпрепятства юрисдикция, сезирана със спор, който се урежда от общностното право, да допусне обезпечителни мерки за осигуряване на пълната ефективност на решението, което следва да бъде постановено, относно съществуването на правата, претендирани на основание на общностното право. От това следва, че юрисдикция, която при тези обстоятелства бидопуснала обезпечителни мерки, ако препятствието за това не е норма на националното право, е щяла да бъде длъжна да отклони прилагането на тази норма. В съответствие с това Съдът е решил, че национална юрисдикция, която по дело, свързано с общностното право, счита, че единствената пречка пред нея да допусне обезпечителни мерки е норма от националното право, трябва да отклони прилагането на тази норма.

66.   Обратно на Решение по дело „Factortame I“, което се отнася до национална норма, за която се твърди, че не съответства на предоставените от Договора права, Решение по дело Zuckerfabrik(45) се отнася до национална мярка, основана на общностна правна уредба(46), чиято законосъобразност се оспорва пред национална юрисдикция. Тази юрисдикция е отправила запитване дали втори параграф от действащия член 249 ЕО, който предвижда, че регламентът е акт с общо приложение, задължителен в неговата цялост, и се прилага пряко във всички държави-членки, отнема на националните съдилища правомощието да постановят спирането на изпълнението на национална мярка, приета въз основа на регламент на Общността.

67.   Съдът се позовава на Решение по дело „Factortame I“ и приема, че временната правна защита, която общностното право гарантира на правните субекти пред националните юрисдикции, трябва да бъде еднаква, независимо от това дали те оспорват съответствието на националните правни разпоредби с общностното право или действителността на вторичното общностно право, с оглед на факта, че спорът и в двата случая се основава на самото общностно право. От това следва, че член 249 ЕО не изключва правомощието на националните съдилища да постановят спиране на прилагането на национална административна мярка, приета въз основа на регламент на Общността.

68.   Следователно могат да бъдат разграничени две ситуации. В първата, подобно на делото Zuckerfabrik, се оспорва общностна мярка и ищецът иска спиране на изпълнението на национална мярка, приета за нейното прилагане. Във втората, подобно на делото „Factortame I“, се оспорва национална норма, поради това че тя не съответства на общностното право, и ищецът иска спиране на изпълнението ѝ. Ясно е, че настоящото дело попада в последната категория.

69.   Както изтъква Комисията, Unibet е подало две искания за допускане на обезпечителни мерки: първото във връзка с неговия главен иск за установяване на това, че то има право да предлага своите услуги, без да бъде възпрепятствано от забраната за рекламиране, и второто във връзка с неговия иск за обезщетение на вредите в резултат на нарушаване на общностното право.

70.   Относно първото искане от акта за препращане произтича, че националната юрисдикция желае да узнае по-специално дали съгласно общностното право съществува изискване националният съд да допусне спиране на изпълнението на забраната за рекламиране при обстоятелства, в които главният иск, с който се иска установяване на несъответствието, е недопустим по националното право.

71.   С оглед на това аз не считам, че при обстоятелствата по настоящото дело общностното право изисква подобен (отделен) главен иск да бъде допустим, също така считам, че е ясно, че общностното право не изисква в подобен контекст да може да се налагат обезпечителни мерки. Това становище се споделя от белгийското, финландското, германското, гръцкото и шведското правителство и от Комисията.

72.   Този мой извод следва от самото естество на обезпечителните мерки. Той е отразен и в практиката на Съда. В решението по дело „Factortame I“, което подобно на настоящото дело засяга искане за спиране на изпълнението на национална норма, Съдът е решил, че „пълната ефективност на общностното право би била накърнена и в случая, в който норма от националното право може да възпрепятства юрисдикцията, сезирана със спор, уреден от общностното право, да допусне налагането на обезпечителни мерки(47)“, „с оглед да осигури пълната ефективност на решението, което следва да бъде постановено относно съществуването на претендираните въз основа на правото на Общността права“(48). Аз не считам, че дадена юрисдикция може да се разглежда като „сезирана със спор“ при обстоятелства, при които главното искане е под формата на иск, който нито е признат от националното право, нито общностното право изисква той да бъде уреден.

73.   Обратното е вярно по второто искане. Искът за обезщетение на вредите в резултат на нарушение на общностното право (заедно с който ще бъде разгледано съответствието на забраната за рекламиране с общностното право) е допустим по националното право.

74.   Ясно е, че при подобни обстоятелства сезираната с такъв иск национална юрисдикция трябва да бъде в състояние да наложи обезпечителни мерки.

75.   Това обаче не означава, че националната юрисдикция, сезирана с дадения иск, трябва задължително да бъде в състояние да допусне (още по-малко е длъжна да допусне) всички възможни форми на обезпечителни мерки. Напротив, от дадената от Съда формулировка произтича, че защитата, която националната юрисдикция трябва да може да предостави, трябва да бъде такава, че да осигури пълната ефективност на исканото окончателно решение.

76.   В съдебното заседание Unibet заявява, че настоящото дело е „шведското дело „Factortame I“ и че основният въпрос е идентичен. От моя гледна точка обаче съществува съществена разлика между двете дела. Макар и по делото „Factortame I“, както и в настоящото дело, ищците да искат обезщетение и спиране на изпълнението на оспорената норма от националното законодателство, тяхното главно искане е да се обяви, че това законодателство не трябва да се прилага(49). Този иск е бил допустим по националното право(50). Следователно исканите обезпечителни мерки са били пряко свързани с основните искани мерки. Освен това националната юрисдикция е отсъдила, че „твърденията на ищците, че те биха претърпяли непоправими вреди, ако не бъдат допуснати исканите от тях обезпечителни мерки и ако те спечелят делото по главното производство, са основателни(51).

77.   Обратно на това, вторият въпрос в настоящото дело се отнася основно до искането на Unibet за допускане на обезпечителни мерки, направено в контекста на неговото искане за обезщетение от страна на държавата, за да се компенсира действието на забраната за рекламиране (подточка ii) от неговия първоначален иск). Не става ясно как окончателно съдебно решение, с което се присъжда обезщетение за вреди, би станало напълно ефективно посредством исканите от Unibet обезпечителни мерки, така че независимо от забраната за рекламиране и санкциите за нейното нарушаване, Unibet да има правото до произнасяне на окончателното съдебно решение да предприеме специфични търговски мерки, което съответства на исканите от Unibet обезпечителни мерки. Следователно искането за обезпечителни мерки не съответства на главния иск. Аз не считам, че в такъв случай общностното право изисква допускането на такива обезпечителни мерки.

78.   Освен това в настоящото дело пълната ефективност на окончателното решение относно искането за обезщетение не се „нуждае“ от защита. Ако с това решение Върховният съд отсъди, че правата на Unibet, предоставени от общностното право, са били нарушени, поради което шведската държава е длъжна да заплати обезщетение за вредите, може да се предположи, че шведската държава ще изпълни това решение.

79.   Unibet изтъква, че в съответствие с решението по дело ABNA и др.(52), когато се оспорва съответствието на националните норми с общностното право, правните субекти трябва да имат достъп до същата временна защита, както когато се оспорва действителността на акт на Общността. Тъй като правните субекти имат право на обезпечителни мерки, когато въз основа на член 234 ЕО се оспорва действителността на общностните мерки, същата съдебна защита трябва да бъде гарантирана, когато се оспорва съответствието на националните мерки с общностното право.

80.   Това твърдение всъщност произтича от решението по дело Zuckerfabrik(53). По това дело националната юрисдикция е била сезирана с иск за отмяна на национална мярка за транспониране на регламент на Общността, чиято действителност е била оспорена. Нищо не водело до предположението, че съществува и най-незначителен проблем с допустимостта на този иск. Следователно обезпечителните мерки били напълно подходящи за запазване на правното действие на окончателното съдебно решение. Както вече отбелязах, аз не считам, че същото може да се каже, когато — подобно на настоящото дело — исканото окончателно съдебно решение се отнася за присъждане на обезщетение за вреди.

81.   Накрая, Unibet твърди, че от Определение по дело Antonissen/Съвет и Комисия(54) става ясно, че целта на предоставената от общностното право съдебна защита е да се преустанови продължаващото нарушение, което причинява вреди на правния субект. Сезираният с искането за допускане на обезпечителни мерки съд има свобода на преценка относно разглеждане на искането по обезпечителното производство и на мерките, които следва да се допуснат за гарантиране на правото на правния субект на съдебна защита. Следователно от Решение по дело „Factortame I“ и от Определение по дело Antonissen/Съвет и Комисия произтича, че правен субект, който търпи продължаващо увреждане, винаги има право на иск за допускане на обезпечителни мерки; и съдията, който разглежда това искане, има свобода на преценка при определяне на условията и самото естество на тези мерки. В настоящото дело налагането на временна забрана на шведската държава да прилага на забраната за рекламиране спрямо Unibet би било най-ефективният правен способ.

82.   Вярно е, че Определение по дело Antonissen/Съвет и Комисия се отнася до иск за обезщетение. Исканите обезпечителни мерки по това дело се изразяват в плащане на аванс от обезщетението, търсено с главното искане. Следователно мерките, претендирани с междинното искане, съответствали на част от претендираните с главното искане(55). Вярно е също, че Съдът е стигнал до заключението, че съдията, който разглежда искането за обезпечителни мерки, разполага с пълна свобода на преценка при разглеждане на условията за допускане на подобни мерки.

83.   Всъщност това, което Съдът поддържа в определението по дело Antonissen/Съвет и Комисия е, че „една абсолютна забрана за получаване на [обезпечителни мерки], без да се отчитат обстоятелствата по случая, би противоречала на правото на правните субекти на пълна и ефективна съдебна защита, изведено от общностното право, което по-специално предполага възможността да им се осигури временна защита, ако това е необходимо за пълната ефективност на бъдещото окончателно съдебно решение […]. Следователно не може предварително да се изключи по общ и абстрактен начин, че това плащане под формата на аванс […] ще е необходимо […] и може в някои случаи да изглежда оправдано с оглед на засегнатите интереси.“(56)

84.   Следователно Определение по дело Antonissen/Съвет и Комисия е поправило неправилното тълкуване на правото, според което съществувала абсолютна забрана за допускане на обезпечителни мерки, когато главният иск е за обезщетение за вреди. Определението на Съда обаче ясно посочва, че допускането на подобни обезпечителни мерки е едновременно необичайно и преди всичко дискреционно. С втория въпрос по настоящото дело се иска главно да се установи дали националният правов ред трябва да предвижда спиране на изпълнението на норма на националното законодателство, когато с главния иск се търси обезщетение за вреди. Не виждам никакъв елемент от Определение по дело Antonissen/Съвет и Комисия, който да подпомага отговора на този въпрос — считам, че ако такъв елемент съществуваше, той по-скоро щеше да потвърди обратното заключение.

85.   За изчерпателност ще добавя обаче, че ако искът за обезщетение на Unibet по настоящото дело беше уважен, но след това дружеството беше принудено да предяви втори иск, за да потвърди своите права, изведени от общностното право, обезпечителните мерки действително биха били необходими, за да се осигури ефективната защита на тези права(57). Мисля, че в този (изключителен) контекст подобни обезпечителни мерки би следвало задължително да се състоят в спиране на прилагането на съответните разпоредби от националното право, които (ex hypothesi) вече са били обявени за противоречащи на правата с пряко действие, изведени от общностното право(58).

86.   В съответствие с това считам, че на втория въпрос следва да се отговори първо, че общностното право не изисква държава-членка да предвижда спиране на изпълнението или неприлагане на националните норми, които възпрепятстват упражняването на претендирано право, произтичащо от общностното право, когато главното искане на ищеца е недопустимо съгласно националното право. Второ, когато главното искане е допустимо, но с него се цели компенсиране посредством обезщетение за вредите, претърпени в резултат на прилагането на тези национални норми, общностното право изисква националният съд да разполага в съответния случай със свобода на преценката при допускане на подобни обезпечителни мерки.

 По третия и четвъртия въпрос

87.   Третият въпрос се поставя единствено ако на втория въпрос се отговори в смисъл, че държава-членка трябва да предвиди временно спиране или неприлагането на национални норми, които въпрепятстват упражняването на претендирано право, основано на общностното право. С него националният съд иска да се установи дали от общностното право произтича, че при оспорване на съответствието на национални разпоредби с общностното право националната юрисдикция трябва да прилага национални критерии или критерии по общностното право при разглеждането по същество на искането за временна защита на изведените от правото на Общността права. Със своя четвърти въпрос, който възниква единствено ако на третия въпрос се отговори, че следва да се приложат критериите на общностното право, той иска да се установи кои са тези критерии.

88.   Макар че отговорът, който предложих да се даде на втория въпрос, означава, че не се налага да се дава отговор на третия и четвъртия въпрос, въпреки това аз ще ги разгледам накратко.

89.   Unibet и португалското правителство изтъкват, че са приложими критериите на общностното право. Unibet счита, че е особено важно въпросите на временната съдебна защита да се прилагат, доколкото това е възможно, по еднакъв начин в цялата Общност. Следователно Съдът следва да определи необходимите основни условия. Според Unibet би следвало да бъдат налице сериозни съмнения относно съответствието на националните мерки с общностното право и в резултат на това ищецът да търпи вреди. Изискването на общностното право вредата да бъде „непоправима“ е неясно; ако то следва да се приложи, Съдът трябва да го изясни. Португалското правителство цитира Решение по дело Zuckerfabrik и Решение по дело Atlanta(59) и твърди, че еднаквото тълкуване и прилагане, които стоят в основата на общностното право, предполагат, че водещите критерии за допускане на обезпечителни мерки трябва да бъдат критериите, прилагани от общностните юрисдикции, а именно fumus boni juris, неотложният характер, балансът на интересите и връзката на исканите мерки с предмета на главното производство(60).

90.   Австрийското, германското, италианското, финландското, чешкото и шведското правителство и Комисията не представят становища по третия и четвъртия въпрос. Белгийското, гръцкото, нидерландското правителство и правителството на Обединеното кралство твърдят, че са приложими националните разпоредби. Аз споделям това становище.

91.   Този подход произтича от основното правило, установено от Съда, и разгледано в контекста на първия въпрос, според което при липса на общностни норми вътрешната правна система на всяка държава-членка следва да установи подробни процесуални правила относно исковете за защита на правата, изведени от общностното право, при спазване на принципите на ефективност и на равностойност.

92.   Това също се предполага от факта, че в самото решение по дело „Factortame I“ Съдът не установява конкретни условия за допускането на обезпечителни мерки. Според изразеното мнение от генералния адвокат Tesauro в неговото заключение по това дело методите и продължителността на временната защита са и остават, при липса на хармонизация, предвидените от националните правни системи, стига те да не са такива, че да правят практически невъзможно упражняването на правата, които националните съдилища са длъжни да защитават(61).

93.   Вярно е, че в горепосочените съдебни решения по дело Zuckerfabrik Süderdithmarschen и Zuckerfabrik Soest и по дело Atlanta Fruchthandelsgesellschaft и др. Съдът е определил общностните условия за допускане на обезпечителни мерки от националните съдилища, включително спиране на изпълнението на национална мярка, основана на общностна мярка. Тези дела се отнасят до твърдение за недействителност на съответното общностно законодателство. Разбира се, в подобни случаи единствено Съдът е компетентен да обяви общностната мярка за недействителна(62). В подобен контекст е ясно, че Общността има интерес от наличието на еднообразни стриктни критерии(63). Обратно, настоящото дело се отнася до действителността на национална мярка, която по дефиниция се прилага само в една държава-членка. В такъв случай аз не виждам причина да се прави отклонение от общото правило за процесуална автономия(64). Всъщност би било по-логично, ако производството по спиране на изпълнението на национален закон на основание твърдяно несъответствие с общностното право бъде същото като това, което урежда спиране на изпълнението на национален закон на друго, чисто вътрешно основание (в приложение на принципа на равностойност), винаги при спазване на принципа на ефективността.

94.   Освен това в Решение по дело Zuckerfabrik Süderdithmarschen и Zuckerfabrik Soest Съдът е отбелязал, че правомощието на националните съдилища да допуснат спиране на изпълнението на общностна мярка съответства на определената от член 242 ЕО компетентност на Съда на Европейските общности. Като последица от това той отсъжда, че националните съдилища могат да допуснат това спиране единствено при същите условия, които трябва да бъдат налице, за да може Съдът на Европейските общности да уважи искане за допускане на обезпечителни мерки(65). Този подход осигурява последователност в правилата, уреждащи допускането на обезпечителни мерки, независимо дали искът е предявен по член 230 или по член 234 ЕО. В настоящото дело, напротив, не съществува подобна аналогия с компетентността на Съда. Както твърди Обединеното кралство, най-близкият паралел се изразява в правомощието на юрисдикциите на държавите-членки да решават въпроси относно съответствието в главното производство. В тези случаи производството се урежда от националните норми, при условие че бъдат спазени принципите на равностойност и на ефективност.

95.   Разбира се, аз имам предвид, че Съдът е приел в Решение по дело Zuckerfabrik Süderdithmarschen и Zuckerfabrik Soest, че „временната законова защита, която общностното право осигурява на правните субекти пред националните съдилища, не може да бъде различна, ако те оспорват съответствието на национални законови разпоредби с общностното право или ако оспорват действителността на вторичното право на Общността, с оглед на факта, че и в двата случая спорът се основава на самото общностно право.“(66) От моя гледна точка тази формулировка не решава проблема, поставен с третия въпрос по настоящото дело. В дело Zuckerfabrik Süderdithmarschen и Zuckerfabrik Soest поставеният пред Съда проблем е дали обезпечителните мерки — които, в съответствие с Решение по дело „Factortame I“ националната юрисдикция трябва да може да допусне до произнасянето на Съда по въпроса за съответствието — трябва да бъдат налице, когато се оспорва действителността на общностен регламент, въз основа на който е приета национална мярка. Обаче от Съда не е поискано да определи критериите за налагане на обезпечителни мерки от националната юрисдикция в производството относно твърдяно несъответствие на национална мярка с общностното право.

96.   Въз основа на гореизложените съображения считам, че на третия поставен въпрос следва да се отговори, че при оспорване на съответствието на националните разпоредби с общностното право националната юрисдикция трябва да приложи националните разпоредби, уреждащи обезпечителните мерки, когато разглежда по същество искането за временна защита на правата, произтичащи от общностното право, при условие че се спазва принципът на ефективност.

97.   Въз основа на това не следва да се дава отговор на четвъртия въпрос. При все това, ако Съдът изрази становище, че при подобни обстоятелства се прилагат общностните критерии, считам че критериите, установени в Решение по дело Zuckerfabrik Süderdithmarschen и Zuckerfabrik Soest(67), биха били напълно подходящи.

 Заключение

98.   С оглед на горното считам, че на въпросите, поставени от шведския Върховен съд (Högsta Domstolen), следва да се отговори по следния начин:

(1)      Общностното право не изисква съществуването на възможност за предявяване на самостоятелен иск за обявяване на определени национални материалноправни разпоредби за противоречащи на член 49 ЕО, когато може да се докаже, че този въпрос би бил разгледан като преюдициален въпрос в рамките на иск за обезщетение при условия, които не са по-неблагоприятни от условията, които се отнасят до подобни вътрешни искове, и които не правят невъзможно или изключително трудно за ищеца да изисква спазването на своите права, произтичащи от общностното право.

(2)      Общностното право не изисква от държава-членка да предвиди спиране на изпълнението или неприлагане на националните норми, които възпрепятстват упражняването на претендирано право, произтичащо от общностното право, когато главното искане на ищеца е недопустимо по националното право. Когато главното искане е допустимо, но с него се цели поправяне на вредите, претърпени в резултат от прилагането на тези национални норми, общностното право изисква в съответния случай националната юрисдикция да разполага със свобода на преценката при допускане на подобни обезпечителни мерки.

(3)      При оспорване на съответствието на националните разпоредби с общностното право националната юрисдикция трябва да приложи националните разпоредби, уреждащи обезпечителните мерки, когато разглежда по същество искането за временна защита на правата, произтичащи от общностното право, при условие че се спазва принципът на ефективност.

---

1 – Език на оригиналния текст: английски.

---

2 – Правителствен проект на закон 1993/94:114, Изменения на Конституцията във връзка с присъединяването на Кралство Швеция към Европейския съюз, стр. 27.

---

3 – C-243/01, Recueil, стр. I‑13031.

---

4 – Т.е. член 2 на глава 13 от Съдопроизводствения кодекс: вж. точки 13 и 14 по-горе.

---

5 – Решение от 16 декември 1981 г. по дело 244/80, Recueil, стр. 3045, точка 18.

---

6 – Въпреки че във въпроса се прави примерно посочване на три вида производства, при обстоятелствата по настоящото дело изглежда, че това са единствените такива производства (вж. и точка 46 относно производството по жалби за проверка за законосъобразност).

---

7 – Решение от 9 март 1978 г. по дело Simmenthal, (106/77, Recueil, стр. 629, точки 21 и 22), Решение от 19 юни 1990 г. по дело Factortame и др. (C‑213/89, Recueil, стр. I‑2433, наричано по-нататък „Factortame I“), Решение от 11 юли 1991 г. по дело Verholen и др. (съединени дела C‑87/90—C‑89/90, Recueil, стр. I‑3757, точка 24) и Решение от 22 септември 1998 г. по дело Coote (C‑185/97, Recueil, стр. I‑5199).

---

8 – Решение от 17 септември 2002 г. по дело C‑253/00, Recueil, стр. I‑7289.

---

9 – Решение от 13 ноември 1990 г. по дело Marleasing (C‑106/89, Recueil, стр. I‑4135).

---

10 – Съгласно член 2 от глава 13 от Съдопроизводствения кодекс: вж. точки 4 и 13 по-горе.

---

11 – Решение от 16 декември 1976 г. по дело Rewe/Landwirtschaftskammer für das Saarland (33/76, Recueil, стр. 1989, точка 5).

---

12 – Решение от 7 юли 1981 г. по дело Rewe/Haupzollamt Kiel, 158/80, Recueil, стр. 1805, точка 44, курсивът е мой.

---

13 – Цитирано в бележка под линия 7, точки 21 и 22, курсивът е мой.

---

14 – Решение от 14 декември 1995 г. по дело C‑312/93, Recueil, стр. I‑4599, точка 12.

---

15 – Решение по дело Verholen и др., цитирано в бележка под линия 7, точка 24.

---

16 – Какъвто фактически беше случая в Решение по дело „Factortame I“.

---

17 – Решение от 15 октомври 1987 г. по дело 222/86, Recueil, стр. 4097, точка 14, курсивът е мой.

---

18 – Решение от 7 май 1991 г. по дело C‑340/89, Recueil, стр. I‑2357, точка 22.

---

19 – Посочено в бележка под линия 14, точка 14.

---

20 – Решение от 11 септември 2003 г. по дело C‑13/01, Recueil, стр. 8679.

---

21 – Вж. например Решения на Европейския съд по правата на човека от 21 февруари 1975 г. по дело Golder/Обединеното кралство, серия А, № 18, точка 36, от 6 септември 1978 г. по дело Klass и др./Германия, серия А, № 28, точка 49, от 28 май 1985 г. по дело Ashingdane/Обединено кралство, серия А, № 93, точки 55 и 57 и от 8 юли 1986 г. по дело Lithgow и др./Обединено кралство, серия А, № 102, точка 194.

---

22 – Вж. точка 3 по-горе.

---

23 – Допълнено от становищата, представени в съдебното заседание: вж. точка 46 по-долу.

---

24 – Вж. Решение от 5 юни 1985 г. по дело Roelstraete 116/84, Recueil, стр. 1705, точка 10, Решение от 17 септември 1998 г. по дело Kainuun Liikenne и Pohjolan Liikenne, C‑412/96, Recueil, стр. I‑5141, точка 22 и Решение от 9 февруари 1999 г. по делоDilexport, C‑343/96, Recueil, стр. I‑579, точка 51.

---

25 – Решение от 1 април 2004 г. по дело Комисия/Jégo-Quéré, C‑263/02, Recueil, стр. I‑3425, точки 33 и 34.

---

26 – Решение по дело Peterbroeck, посочено в бележка под линия 14, точка 12.

---

27 – Решение от 9 ноември 1995 г. по дело Francovich, C‑6/90 и C‑9/90, Recueil, стр. I‑5357, точка 37. В Решение от 14 юли 1994 г. по дело Faccini Dori, C‑91/92, Recueil, стр. I‑3325 Съдът отказва да разшири „хоризонтално“ прякото действие на директивите, като вместо това поддържа, че ефективната защита може да се гарантира от принципа за безпротиворечиво тълкуване, подкрепен с възможността за предявяване на иск за обезщетение на вредите (вж. точка 27).

---

28 – Вж. точка 85 по-долу.

---

29 – Посочено в бележка под линия 8.

---

30 – Регламент (ЕИО) № 1035/72 на Съвета от 18 май 1972 година относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (ОВ L 118, стр. 1) и Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета от 28 октомври 1996 година относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (ОВ L 297, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 20, стр. 29).

---

31 – Въпреки, че съдебното решение е лаконично, от описаните от Съда факти може да се приеме, че причинната връзка е била твърде далечна, за да може да се предяви иск за обезщетение.

---

32 – Т.е. искът, посочен в член 2 от глава 13 от Съдопроизводствения кодекс: вж. точки 4 и 13 по-горе.

---

33 – Посочено в бележка под линия 9 по-горе.

---

34 – Точка 8, курсивът е мой. Въпреки, че Решение по дело Marleasing се отнася до задължението националното законодателство да се тълкува в светлината на дадена директива, Съдът е приложил същия принцип към разпоредбите на Договора: Решение от 4 февруари 1988 г. по дело Murphy и др. (157/86, Recueil, стр. 673).

---

35 – Въпреки, че това условие не е включено в диспозитива на решението, в постоянната съдебна практика е установено, че диспозитивът на решението трябва да се разбира в светлината на по-горна точка от решението (Решение от 16 март 1978 г. по дело Bosch, 135/77, Recueil, стр. 855, точка 4). При всички случаи условието е отразено в диспозитива на няколко последващи решения: вж. Решение по дело Faccini Dori, посочено по-горе в бележка под линия 27, Решение от 27 юни 2000 г. по дело Océano Grupo Editorial and Salvat Editores (C‑240/98—C‑244/98, Recueil, стр. I‑4941) и Решение от 5 октомври 2004 г. по дело Pfeiffer и др. (C‑397/01—С‑403/01, Recueil, стр. I‑8835).

---

36 – Посочено в бележка под линия 34 по-горе.

---

37 – Вж. например Решение от 16 декември 1993 г. по дело Wagner Miret, C‑334/92, Recueil, стр. I‑6911, точка 22 и точка 2, буква б) от диспозитива, Решение по дело Faccini Dori, посочено в бележка под линия 27, точка 27 и Решение от 22 май 2003 г. по дело Connect Austria, C‑462/99, Recueil, стр. I‑5197, точка 1 от диспозитива.

---

38 – Това е становището и на двете съдилища от по-нисък ранг.

---

39 – Вж. точка 51 по-горе.

---

40 – Вж. Решение по дело „Factortame I“.

---

41 – Курсивът е мой.

---

42 – Посочено в бележка под линия 7.

---

43 – Решение от 21 февруари 1991 г. по дело Zuckerfabrik Süderdithmarschen и Zuckerfabrik Soest (C‑143/88 и C‑92/89, Recueil, стр. I‑415).

---

44 – В Решение от 25 юли 1991 г. по дело Factortame, C‑221/89, Recueil, стр. I‑3905 („Factortame II“) Съдът е отсъдил, че някои от материалноправните разпоредби противоречат на член 52 от Договора за ЕО (след изменението нов член 43 ЕО).

---

45 – Посочено в бележка под линия 43.

---

46 – Регламент (ЕИО) № 1914/87 на Съвета от 2 юли 1987 година за въвеждане на специална такса върху резобирането в сектора на захарта за 1986/87 пазарна година (ОВ L 183, 1987 г., стр. 5). [неофициален превод]

---

47 – Точка 21; курсивът е мой. Диспозитивът е също формулиран в смисъл на задължение за „национална юрисдикция, която при разглеждане на дело във връзка с общностното право счита, че единствената пречка да допусне обезпечителни мерки е норма от националното право“ (курсивът е мой). Съдът се счита за „сезиран“ с дадено дело само ако като предварително условие искът е допустим. Този подход е също така потвърден от френската редакция на решението, която се позовава на „съдията, сезиран със спор“ (точка 21) и „националната юрисдикция […], сезирана със спор“ (диспозитив).

---

48 – „Factortame I“, точка 21.

---

49 – Вж. точка 7 от доклада за съдебното заседание и точка 10 от решението.

---

50 – Вж. точка 23 от доклада от съдебното заседание. Английското административно право позволява установително искане да се предяви като главен иск. По шведското административно право това не е възможно.

---

51 – Вж. бележка под линия 50, точка 10.

---

52 – Решение от 6 декември 2005 г. по съединени дела C‑453/03, C‑11/04, C‑12/04 и C‑194/04, Recueil, стр. I‑10423.

---

53 – Посочено в бележка под линия 43.

---

54 – Определение на председателя на Съда от 29 януари 1997 г. по дело Antonissen/Комисия и Съвет, C‑393/96 P(R), Recueil, стр. I‑441.

---

55 – Вж. точка 7 от решението. Искане за предварително плащане, свързано с иск за обезщетение на вредите, повдига присъщи на него проблеми, които не се разглеждат в настоящото дело.

---

56 – Точки 36 и 37. В точки 38—43 Съдът внимателно е разгледал условията, при които съдията по обезпечителното производсво трябва да упражни своята широка свобода на преценка.

---

57 – Вж. точка 51 по-горе.

---

58 – Вж. точка 6 по-горе.

---

59 – Решение от 9 ноември 1995 г. по дело Atlanta Fruchthandelsgesellschaft, C‑465/93, Recueil, стр. I‑3761.

---

60 – Вж. Определение по дело Antonissen/Комисия и Съвет, посочено в бележка под линия 54.

---

61 – Точка 33 от заключението; вж. също точка 30.

---

62 – Решение от 22 октомври 1987 г. по дело Foto-Frost, 314/85, Recueil, стр. 4199, точка 20.

---

63 – Потвърдени наскоро с Решение от 10 януари 2006 г. по дело International Air Transport Association and European Low Fares Airline Association (C‑344/04, Recueil, стр. I‑403, точка 27), където Съдът приема, че изискването за еднакво прилагане на общностното право от националните юрисдикции „е жизненоважно при оспорване на действителността на общностен акт. Разногласия между юрисдикциите на държавите-членки относно действителността на общностните актове биха могли да подкопаят самото единство на общностния правов ред и да накърнят основното изискване за правна сигурност“.

---

64 – Решение по дело Factortame, точка 19.

---

65 – Точка 27.

---

66 – Точка 20; вж. също точка 24 от Решение по дело Atlanta.

---

67 – Вж. точка 33 и диспозитива на решението.