This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62005CC0391
Opinion of Mr Advocate General Bot delivered on 14 December 2006. # Jan De Nul NV v Hauptzollamt Oldenburg. # Reference for a preliminary ruling: Finanzgericht Hamburg - Germany. # Excise duties - Exemption from excise duty on mineral oils - Directive 92/81/EEC - ‘Navigation within Community waters’. # Case C-391/05.
Заключение на генералния адвокат Bot представено на14 декември 2006 г.
Jan De Nul NV срещу Hauptzollamt Oldenburg.
Искане за преюдициално заключение: Finanzgericht Hamburg - Германия.
DАкциз - Освобождаване от данък върху минералните масла - Директива 92/81/EИО - Понятието "корабоплаване във води на Общността.
Дело C-391/05.
Заключение на генералния адвокат Bot представено на14 декември 2006 г.
Jan De Nul NV срещу Hauptzollamt Oldenburg.
Искане за преюдициално заключение: Finanzgericht Hamburg - Германия.
DАкциз - Освобождаване от данък върху минералните масла - Директива 92/81/EИО - Понятието "корабоплаване във води на Общността.
Дело C-391/05.
Сборник съдебна практика 2007 I-01793
ECLI identifier: ECLI:EU:C:2006:791
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-Н YVES BOT
представено на 14 декември 2006 година1(1)
Дело C‑391/05
Jan de Nul NV
срещу
Hauptzollamt Oldenburg
(Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Хамбург (Германия)
„Косвени данъци — Акциз върху минералните масла — Понятия „води на Общността“, „вътрешни водни пътища“ и „корабоплаване“
I – Въведение
1. В рамките на настоящото преюдициално запитване, на Съда се задава въпрос относно смисъла на няколко понятия, съдържащи се в Директива 92/81/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурите на акциза върху минералните масла(2).
2. От Съда се иска по-специално да направи тълкуване на понятието „води на Общността“ във връзка с понятието „вътрешни водни пътища“.
3. Съдът също трябва да се произнесе относно това, дали използването на дълбачка във водите на Общността трябва изцяло да се счита за „корабоплаване“ по смисъла на член 8, параграф 1, буква в) от Директива 92/81 или трябва да се разграничат отделните видове дейности, извършени от тази дълбачка по време на една операция, а именно по-специално тези, свързани с преместването на дълбачката, когато тя е празна, с маневрите на дълбачката при драгажните дейности и с транспорта на изсмуканите материали по време на тези дейности.
4. В настоящото заключение ще се спра последователно на тези два въпроса.
5. Що се отнася, на първо място, до намирането на критерий, който да позволява разграничение между понятията „води на Общността“ и „вътрешни водни пътища“, ще изключа този на „изходната линия“ по смисъла на членове 3—7 от Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, подписана в Montego Bay на 10 декември 1982 г.(3) Също така отхвърлям функционалния подход, който по същество поддържа, че понятието „води на Общността“ по смисъла на член 8, параграф 1, буква в), първа алинея от Директива 92/81 покрива всички води, в които обикновено се извършва морско корабоплаване за търговски цели.
6. Аз обаче подкрепям такова тълкуване на понятието „води на Общността“, което включва морските води, които попадат под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки, с изключение на вътрешните водни пътища, предвидени в член 8, параграф 2, буква б) от Директива 92/81. Също така ще докажа, че тези вътрешни водни пътища са съставени от цялата мрежа вътрешни водни пътища на Общността, както са изброени в приложение І към Директива 82/714/ЕИО на Съвета от 4 октомври 1982 година за установяване на техническите изисквания за плавателни съдове по вътрешни водни пътища (4).
7. Що се отнася, на второ място, до тълкуването на понятието „корабоплаване във води на Общността“ по смисъла на член 8, параграф 1, буква в) от Директива 92/81, следва първо да отбележа, че доколкото една дълбачка разполага със задвижваща система, която ѝ дава възможност самостоятелно да се придвижва, тези движения трябва да се приравнят на корабоплаване. Също така, предлагам Съдът да отговори на препращащата юрисдикция, че това понятие включва маневрите, осъществени от дълбачка по време на изсмукване на материалите от дъното, т.е. движенията, осъществени от тази дълбачка по време на извършване на нейната драгажна работа.
II – Правна уредба
A – Общностно право
8. В материята на акцизите Директива 92/12/ЕИО на Съвета(5) урежда общите правила за стоките, които са предмет на облагане с акциз. Член 2, параграф 1 от тази директива предвижда: „[Т]ази директива и директивите, посочени в член 1, параграф 2, се прилагат на територията на Общността, както е определена за всяка държава-членка от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, и по-конкретно от член 227 от него [след измененията член 299 ЕО]“ [неофициален превод], с изключение на определен брой изрично изброени национални територии.
9. Специалните директиви, предвидени в член 1, параграф 2 от Директива 92/12/ЕИО, са от една страна Директива 92/81, предмет на настоящото преюдициално производство, и от друга страна, Директива 92/82/EEC на Съвета от 19 октомври 1992 година за сближаването на акцизните ставки върху минералните масла(6).
10. Според петото съображение от Директива 92/81 „е необходимо да се предвидят някои случаи на задължително освобождаване на общностно ниво“ [неофициален превод].
11. Шестото съображение от тази директива предвижда обаче, че „следва да се позволи на държавите-членки, ако желаят, да предвидят някои други случаи на освобождаване или намалени данъчни ставки на собствената си територия, когато това не води до нарушаване на конкуренцията“. [неофициален превод]
12. Тази двойственост между случаите на задължителното освобождаване от данък, от една страна, и случаите на факултативно освобождаване, от друга страна, е детайлизирано в член 8, параграфи 1 и 2 от посочената директива.
13. Член 8, параграф 1 от Директива 92/81 гласи:
„В допълнение към съдържащите се в Директива 92/81/ЕИО общи разпоредби за освободените видове употреба на стоки, подлежащи на облагане с акциз, и без да се засягат други разпоредби на Общността, държавите-членки освобождават следните стоки от хармонизирано облагане с акциз при условия, които трябва да посочат, с цел да се осигури правилното и ясно прилагане на тези случаи на освобождаване и да се предотврати отклонение от данъчно облагане, избягване на данъци или злоупотреба:
[…]
в) минерални масла, предназначени за употреба като гориво за корабоплаване във водите на Общността (включително за риболов), с изключение на използване за частните плавателни съдове с развлекателна цел.
По смисъла на настоящата директива под „частни плавателни съдове с развлекателна цел“ се разбира всеки плавателен съд, използван от собственика му или от физическото или юридическото лице, което може да го ползва на основание на договор за наем или на друго правно основание за нетърговски цели и в частност за цели, различни от превоза на пътници или стоки; за предоставянето на възмездни услуги, или за нуждите на публичните власти;
[…]“ [неофициален превод]
14. Член 8, параграф 2 от Директива 92/81 гласи:
„Без да накърняват други разпоредби на Общността, държавите членки имат право напълно или частично да освободят от задължение за плащане или да намалят акцизните ставки за минералните масла или върху други стоки, предназначени за същата употреба, които подлежат на финансов контрол.
[…]
б) за корабоплаването по вътрешните водни пътища, освен в плавателните съдове с развлекателна цел;
[…]
ж) във връзка с драгажни дейности по водни плавателни пътища и пристанища.“ [неофициален превод]
Б – Национално право
15. В Германия националните разпоредби, свързани с освободените от данък видове употреба на минерални масла, се намират в Закона за акциза върху минералните масла (Mineralölsteuergesetz) от 21 декември 1992 г.(7), както и в Правилника за прилагане на закона за данъка върху минералните масла (Mineralölsteuer-Durchführungsverordnung) от 15 септември 1993 г.(8)
16. § 4, алинея 1, точка 4 от MinöStG предвижда, че без да се засяга действието на § 12 от същия закон, минералните масла могат да не се облагат с данък, когато се употребяват като моторно гориво или гориво за отопление на кораби, използвани изключително за търговско корабоплаване и за спомагателните дейности, свързани с него, като корабоводене, теглене на буксир и подобни услуги или при превоз за собствена сметка, както и за военни плавателни съдове и тези на публичните власти, за спасителните и риболовните кораби.
17. В съответствие със законовата делегация, предвидена в § 31, алинея 2, точка 5 от MinöStG, в § 17, алинея 5 от MinöStV изпълнителната власт в Германия изключва определени видове съдове от понятието „кораби“ по смисъла на § 4, алинея 1, точка 4 от MinöStV. Така, посоченият § 17 предвижда, по-специално в алинея 5, точка 2 от него, че плавателните съдове като дълбачките, плаващите кранове и елеваторите за насипни материали не се считат за „кораби“ по смисъла на § 4, алинея 1, точка 4 от MinöStG, съответно използваното на борда им моторно гориво и гориво за отопление, не могат да се ползват от освобождаване от данък.
III – Фактическите обстоятелства и спорът по главното производство
18. Jan de Nul NV (наричано по-нататък „Jan de Nul“ или „ищецът по главното производство“) е установено в Белгия предприятие, което упражнява дейности по хидравлично инженерство. Това предприятие експлоатира плавателния съд за изсмукване и събиране на материал „Cristoforo Colombo“, също така наречен дълбачка, по време на драгажна дейност, извършена в периода между 19 октомври 1999 г. и 17 декември 1999 г. по Елба между Хамбург и Cuxhaven(9).
19. Дълбачката позволява да се засмучат от дъното пясък, чакъл и други подобни материали. Сместа от вода и материали се отвежда до отделението на борда на дълбачката и след това се превозва към място, където се разтоварва.
20. На 3 април 2000 г. Jan de Nul декларира пред Hauptzollamt Oldenburg (Главна митническа служба, наричана по-нататък „Hauptzollamt“) количествата минерални масла, които е използвало по време на операциите по изсмукване на вода и материали.
21. Впоследствие, Hauptzollamt посочва на ищеца по главния спор, че акциз върху минералните масла трябва да се плати и за количествата минерални масла, използвани за преместването на дълбачката, когато тя е празна, и за маневрите, направени по време на дейностите по изсмукване. Допълнителната данъчна декларация, подадена от Jan de Nul на 15 ноември 2000 г., довежда до определянето на дължима сума в размер на 183 127,02 DEM.
22. С решение от 3 юли 2002 г. Hauptzollamt отхвърля подаденото на 19 декември 2000 г. от Jan de Nul възражение срещу тази декларация. Тогава, на 2 август 2002 г., предприятието предявява иск пред Finanzgericht Хамбург (Германия).
23. Пред тази юрисдикция Jan de Nul изтъква, че дейността на дълбачката е подобна на тази на специализиран търговски кораб, така че горивото, което било използвано не за експлоатацията на самата дълбачка, а за нейното придвижване, трябвало да остане освободено от акциз. По негово мнение, определянето на акциза върху минералните масла нарушава член 8, параграф 1, буква в) от Директива 92/81, който предвижда задължително освобождаване от акциз за корабоплаване във водите на Общността. Всъщност според ищеца в главното производство частта от Елба, където дейностите са извършени, спада към водите на Общността. Той също така поддържа, като се позовава на Решение на Съда от 1 април 2004 г. по дело Deutsche See Bestattungs Genossenschaft(10), че член 8, параграф 1, буква в) от Директива 92/81 освобождава от акциз върху минералните масла търговското корабоплаване във води на Общността, независимо от целта на пътуването.
24. Обратно, Hauptzollamt поддържа пред същата юрисдикция, че участъкът от Елба, по който дълбачката е извършвала работи, представлява вътрешен воден път, така че предвиденото в член 8, параграф 2, буква б) от Директива 92/81 освобождаване попада в правото на преценка на националните власти. В допълнение тя изтъква, че от § 17, алинея 5, точка 2 от MinöStV следва, че плавателните съдове като дълбачката не са кораби по смисъла на § 4, алинея 1, точка 4 от MinöStG.
25. С ревизионен акт от 27 декември 2004 г. Hauptzollamt изменя декларацията от 15 ноември 2000 г., като взема предвид решение на Bundesfinanzhof от 3 февруари 2004 г.(11), в което последният разглежда двойствеността на функциите, изпълнявани от дълбачките и прави разграничение, за целите на освобождаването от акциз върху минералните масла, между транспортната дейност и работата, извършена от тези съдове.
26. Bundesfinanzhof приема, че всъщност когато дълбачките извършват транспортна дейност, те се използват като кораби за търговско корабоплаване и затова трябва да бъдат освободени от този акциз. За сметка на това, когато те извършват драгажни дейности, изсмукване и разтоварване, извършваната работа стои на преден план, така че горивото, използвано по този повод не трябва да бъде освобождавано от акциз върху минералните масла.
27. Така в ревизионния акт Hauptzollamt приема, че употребата на минерални масла за преместването на дълбачката, когато тя е празна, следва да бъде освободена от акциза върху минералните масла, предвиден в MinöStG. Поради това декларацията от 15 ноември 2000 г. е отменена по отношение на сума в размер на 164 372,74 DEM.
28. Така страните се споразумяват, че искът е станал безпредметен, що се отнася до частта му за това намаляване на размера на акциза върху минералните масла. От преписката е видно, че спорът по главното производство се ограничава до въпроса дали Jan de Nul трябва да плати този акциз върху количествата минерални масла, употребени по време на маневрите на дълбачката при драгажните дейности.
IV – Преюдициалното запитване
29. Що се отнася на първо място до разграничението на понятията „води на Общността“ и „вътрешни водни пътища“, Finanzgericht Хамбург обяснява в акта за препращане, че в определение от 23 март 2000 г.(12) Bundesfinanzhof е потвърдил критерия на „изходната линия“ по смисъла на членове 3—7 от Конвенцията по морско право(13).
30. Според Finanzgericht Хамбург, въпреки това е възможно да се предвиди друго тълкуване на понятието „води на Общността“, което може също да се разбира като всички води, които поради естеството им могат да се използват за и които са предназначени за придвижване на морските кораби. Доколкото Директива 92/81 прави разлика между корабоплаване във водите на Общността и корабоплаване по вътрешните водни пътища, препращащата юрисдикция счита, че изглежда оправдано да приеме вида корабоплаване като критерий за разграничение. Тогава би било възможно като вътрешни водни пътища да се определят водите, в които обикновено се извършва речно корабоплаване, докато води на Общността биха били тези, в които обикновено се извършва морско корабоплаване.
31. Препращащата юрисдикция отбелязва също, че тълкуването, по силата на което освобождаване от данък съществувало отвъд „изходната линия“, докато съгласно националното законодателство акцизът трябвало да бъде платен върху минералните масла, употребени във водите, разположени от изходната линия към брега, би довело до значителни практически затруднения както за лицето, което стопанисва кораба, така и за митническата администрация при провеждане на проверки. Всъщност дълбачката може да пресече неколкократно изходната линия по време на работа.
32. От друга страна, според същата юрисдикция, използването на изходните линии щяло да доведе до трудно разбираеми и в крайна сметка, непоследователни резултати, тъй като не всички изходни линии са прокарани по един и същи начин. Тя отбелязва, в тази връзка, че между Хамбург и Cuxhaven Елба е разположена към брега спрямо изходната линия, която свързва съседните острови, и следователно била вътрешен воден път, докато в областта на Балтийско море например Trave трябвало да бъде сметната за принадлежаща към морските води.
33. Що се отнася, на второ място, до смисъла, който трябва да се даде на понятието „корабоплаване“, Finanzgericht Хамбург сочи, че се съмнява дали е подходящо да се прави разграничение между транспортната дейност и работата, осъществени от дълбачката. Според него всяка форма на корабоплаване предполага употреба на минерални масла, дори когато няма придвижване.
34. Препращащата юрисдикция отбелязва също, че такова разграничение щяло да доведе до практически трудности. Освен разходите, които то щяло да наложи при попълването на декларациите, свързани с акциза върху минералните масла, тази юрисдикция констатира, че щели да съществуват значителни трудности при разграничението, тъй като другите видове специализирани кораби също извършват работа, което можело да породи въпроси, сходни с тези, засягащи дълбачките. Тя посочва в тази връзка пример за товарните кораби, които разполагат с инсталации, позволяващи им да товарят и разтоварват самостоятелно, без да ползват пристанищни кранове.
35. Според препращащата юрисдикция анализът можел да се основава на това, дали разглежданият кораб е снабден със собствена задвижваща система и дали я използва. Следователно под „корабоплаване“ трябвало да се разбира всякаква форма на корабоплаване, независимо от целта на пътуването, която може също така да се състои в извършване на работа, доколкото се използва собствена задвижваща система.
36. Препращащата юрисдикция приключва своите съображения, като посочва, че ако насоките, които е очертала, са правилни, спорната работа, извършена от дълбачката по Елба между Cuxhaven и Хамбург, съставлявала „корабоплаване във водите на Общността“ по смисъла на член 8, параграф 1, буква в), първа алинея от Директива 92/81. Предявеният пред нея иск от Jan de Nul трябвало в този случай да бъде уважен.
37. Тъй като все пак изпитва съмнения относно тълкуването на тази разпоредба от Директива 92/81, както и на член 8, параграф 2, буква б) от същата директива, Finanzgericht Хамбург решава да спре производството и да изчака Съдът да се произнесе по следните преюдициални въпроси:
„1) Как трябва да се разбира понятието „води на Общността“ по смисъла на член 8, параграф 1, буква в), първа алинея от Директива 92/81 в отличие от термина „вътрешен воден път“ по смисъла на член 8, параграф 2, буква б) [от същата директива]?
2) Трябва ли експлоатацията на дълбачка [drague à élinde traînante] във водите на Общността да се счита като цяло за корабоплаване по смисъла на член 8, параграф 1, буква в), първа алинея от Директива 92/81 или трябва да се разграничат отделните видове дейности, извършени по време на една операция?“
V – Анализ
А – По първия преюдициален въпрос
38. Със своя първи въпрос препращащата юрисдикция по същество иска от Съда да изтълкува понятието „води на Общността“ по смисъла на член 8, параграф 1, буква в), първа алинея от Директива 92/81, във връзка с понятието „вътрешни водни пътища“ по смисъла на член 8,параграф 2, буква б) от тази директива.
39. От акта за препращане на Finanzgericht Хамбург, както и от писмените становища, представени пред Съда от Jan de Nul, Hauptzollamt, белгийското правителство и Комисията на Европейските общности, следва че се проучват две основни посоки, за да се отговори на този въпрос, а именно от една страна, релевантността на критерия за изходната линия, предвиден в Конвенцията по морско право, и от друга страна, възможността за функционален подход.
40. В тази връзка, за да се дефинира понятието „води на Общността“, Jan de Nul счита, че е необходимо да се отчете основната дейност, извършвана в тези води. Според ищеца в главното производство, разграничението между води на Общността и речни води трябвало да се извърши според функционалния подход, а не чрез използването на критерия за изходната линия, предвиден в Конвенцията по морско право. Този критерий преследвал различна цел от тази на Директива 92/81, а именно разграничението между суверенните права на всяка от държавите — страни по тази конвенция, както и техните реципрочни задължения.
41. Jan de Nul обяснява функционалния подход, който подкрепя по следния начин: за да се извърши разграничението между двете подлежащи на тълкуване понятия, е било необходимо да се отчете видът транспорт, осъществен респективно във водите на Общността и в речни води според обстоятелствата във всеки конкретен случай. Така водните пътища, по които обикновено се движат речни кораби, трябвало да бъдат считани като речни води, тъй като, поради тяхното устройство, речните води обикновено не били използвани от морски кораби. За сметка на това, морските води били всички води, които по естествен начин са част от морето и които поради тяхното устройство са използвани от морски кораби.
42. Според този подход както Wattenmeer, така и подстъпите към международните пристанища на Emden, Бремен, Bremerhaven, Cuxhaven и Хамбург, както и подстъпът до канала на Kiel трябвало да бъдат считани за част от морските води и следователно за води на Общността.
43. Подобно на Finanzgericht Хамбург и на Jan de Nul, Комисията счита, че използването на критерия за изходната линия не е подходящо, доколкото този критерий, който представлява техническо средство, използвано за специфичните цели на Конвенцията по морско право, не позволявал да се гарантира, че целите в основата на член 8, параграф 1, буква в) от Директива 92/81, а именно да се гарантира доброто функциониране на вътрешния пазар и да предотврати нарушение на конкуренцията, могат да бъдат постигнати.
44. Ето защо Комисията предлага разграничението между води на Общността и вътрешни водни пътища да се дефинира в светлината на буквата и духа на Директива 92/81. Този подход подкрепя тълкуване на понятието „води на Общността“, което съответства на предложението, направено от Finanzgericht Хамбург, а именно всички води, в които обикновено се практикува морско корабоплаване за търговски цели. Според Комисията, зоната — предмет на спора по главното производство, между немския бряг и пристанище Хамбург — едно от най-големите морски пристанища в света, трябвало да се счита за част от така дефинираните води на Общността.
45. Комисията добавя, че това тълкуване щяло да има за последица, в съответствие с целта на член 8, параграф 1, буква в) от Директива 92/81, че морското корабоплаване щяло да бъде третирано по същия начин във всички релевантни ситуации, независимо от разположението спрямо брега на пристанището, на което се акостира, т.е. директно на брега или по-навътре на сушата по бреговете на голяма река.
46. По същество съгласна с доводите, изложени от Finanzgericht Хамбург в акта му за препращане, Hautptzollamt счита също, че критерият за изходната линия не трябва да се възприема за да се разграничат водите на Общността и корабоплаването по вътрешните водни пътища.
47. Тя счита обаче, че функционален подход, според който води на Общността са всички води, които поради естеството им могат да се използват и които са предназначени за придвижване на морските кораби, може прекалено да засегне правата на държавите-членки. Морските кораби могли освен в морски води да се придвижват по всички водни пътища в Германия, които са достатъчно дълбоки. Освен Елба до Хамбург, това можело да включва също Weser до Бремен, река Hunte до Oldenburg, каналът на Kiel (Nord-Ostsee-Kanal), Ems до Leer и Рейн до Duisburg. Ако такова тълкуване се приемело, Федерална република Германия трябвало, в изпълнение на член 8, параграф 1, буква в) от Директива 92/81, да освободи от акциз минералното масло, използвано за моторно гориво по горепосочените водни пътища, които Hauptzollamt счита за вътрешни водни пътища.
48. В подкрепа на това становище тя сочи, че според определението на понятието „вътрешни водни пътища“, съдържащо се в § 1, алинея 1, точка 1 от Федералния закон относно водните пътища (Bundeswasserstraßengesetz) във версията му от 4 ноември 1998 г.(14), Елба представлява вътрешен воден път от германо-чешката граница до мястото, където тази река се влива в Северно море, близо до Cuxhaven. Германското право още определя кои вътрешни водни пътища могат да се използват от морските кораби. Така частта от Елба, разположена между вътрешната граница на пристанището на Хамбург и точката, в която се влива в Северно море близо до Cuxhaven, също представлявала морски воден път съгласно § 1, алинея 1, точка 6 от Постановлението относно морските водни пътища (Seeschiffahrtsstraßenordnung) във версията му от 22 октомври 1998 г.(15).
49. Поради това Hauptzollamt предлага на Съда да възприеме следните две определения:
– водите на Общността включват териториалните морета в радиус от 12 морски мили от изходната линия, както и морските води, разположени от изходната линия на териториалното море към брега, с изключение на вътрешните водни пътища по смисъла на член 8, параграф 2, буква б) от Директива 92/81,
– вътрешните водни пътища са вътрешните води на държава-членка, които, до мястото на вливането им в открито море, са подходящи и предназначени за корабоплаване.
50. Белгийското правителство счита на основание на член 1, първа алинея и член 2, параграф 2, буква д) от Регламент (ЕО) № 718/1999 на Съвета от 29 март 1999 година относно политиката за капацитета на флотите на Общността с оглед насърчаване на транспорта по вътрешните водни пътища(16), че корабите, които понякога предприемат морско пътуване, се подчиняват на общностните правила, приложими за корабоплаването във водите на Общността.
51. С оглед на всички тези съображения, първо следва да се посочи, че понятията „води на Общността“ и „вътрешни водни пътища“ не са изрично определени в текста на разпоредбите на Директива 92/81. Прегледът на преамбюла на тази директива също не предлага сигурни насоки за смисъла на тези две понятия(17).
52. Разликата между понятията „води на Общността“ и „вътрешни водни пътища“ обаче е определяща за решаването на това кой от режимите за освобождаване и/или намаляване на акциза върху минералните масла, предвидени в Директива 92/81, трябва да се приложи.
53. Бих искал да напомня, че по силата на член 8, параграф 1, буква в), първа алинея от тази директива минералните масла, доставени за употреба като моторно гориво за корабоплаване във водите на Общността, с изключение на използване за частните плавателни съдове за развлечение, са задължително освободени от хармонизиран акциз. За сметка на това, според член 8, параграф 2, буква б) от същата директива минералните масла, използвани за корабоплаване по вътрешните водни пътища, с изключение на корабоплаването за развлечение, могат да се ползват от освобождаване или от пълно или частично намаление на акциза само по преценка на държавите-членки.
54. Първият критерий, предложен за различаване на понятията „води на Общността“ и „вътрешни водни пътища“ е този на изходната линия по смисъла на член 3 и следващите от Конвенцията по морско право.
55. Всички мнения, изложени в писмените становища, подадени пред Съда, отхвърлят този критерий по настоящото дело.
56. Аз също споделям това мнение. Считам, че макар това техническо средство да има основна роля в контекста на Конвенцията по морско право, по-специално доколкото то представлява точката, от която започва териториалното море и позволява да се измери неговата ширина, употребата му в контекста на Директива 92/81 не изглежда оправдана, тъй като, както подчертава Комисията, двата инструмента имат различни цели.
57. В това отношение е необходимо да се подчертае, че Конвенцията по морско право предвижда в преамбюла си, „да се установи правен ред за моретата и океаните, който да улесни международните отношения и да насърчи използването на моретата и океаните за мирни цели, справедливото и ефикасно използване на техните ресурси, опазването на техните живи ресурси и изучаването, защитата и опазването на морската среда“. Инструментът на изходната линия участва в създаването на този „правен ред“, доколкото, както видяхме, той помага за разграничение на морските пространства, определени в тази конвенция, а именно вътрешните води, териториалното море, прилежащата зона и изключителната икономическа зона. Той също така участва в определянето на правата, които могат да упражняват държавите страни, и на задълженията, които тези държави имат във всяко от тези пространства съгласно разпоредбите на Конвенцията по морско право.
58. Както е уточнил Съдът, Директива 92/81 има за цел „да осигури свободно движение на минерални масла във вътрешния пазар, както и да избегне нарушенията на конкуренцията, които могат да се предизвикат от различните структури на акцизния данък“(18). Критерият, който трябва да се избере за различаване на водите на Общността и вътрешните водни пътища, следва да се адаптира спрямо тази цел. Не мисля обаче, че такъв е случаят за критерия, изведен от изходната линия.
59. Освен това отчитането на изходната линия би довело по мое мнение до крайната последица, че „вътрешните води“ на държавите, които съгласно член 8 от Конвенцията по морско право са „водите, разположени от изходната линия на териториалното море към брега“, би трябвало всички да се считат за вътрешни водни пътища по смисъла на Директива 92/81 дори когато те се намират отвъд устията на реките.
60. Следователно, критерият за изходната линия, който присъства в член 3 и следващите от Конвенцията по морско право, не ми се струва подходящ за различаване на водите на Общността и вътрешните водни пътища с оглед прилагането на Директива 92/81.
61. Определянето на тези две понятия не трябва обаче според мен да бъде оставено само на преценката на държавите-членки, тъй като това може да предизвика разминаващи се тълкувания, което би противоречало на целта за хармонизиране, определена от общностния законодател в директива 92/81. Ето защо следва да се потърси автономно тълкуване на понятията „води на Общността“ и „вътрешни водни пътища“(19).
62. В това отношение Съдът е имал вече възможността да уточни в своето Решение по дело Deutsche See‑Bestattungs‑Genossenschaft, посочено по-горе, че „определенията на стоките, предмет на Директива 92/81, и приложимите спрямо тях освобождавания трябва да получат автономно тълкуване, основаващо се на текста на въпросните разпоредби, както и на целите, преследвани от тази директива“(20).
63. Както видяхме, текстът на Директива 92/81 мълчи относно определението и следователно относно разграничението на понятията „води на Общността“ и „вътрешни водни пътища“.
64. Що се отнася до целите на същата директива, не ми изглежда a priori очевидно от нея да може да се изведе удовлетворителен критерий. Всъщност както режимът на задължително освобождаване, така и този на факултативно освобождаване трябва да отговарят, както отбелязва шестото съображение на същата директива, на целта за избягване на нарушенията на конкуренцията. Освен това нарушенията на конкуренцията, които тази директива се стреми да избегне, могат да се проявят както при корабоплаване във водите на Общността, така и в случай на корабоплаване в мрежата от вътрешни водни пътища на Общността.
65. Доколкото текстът и целите на Директива 92/81 не ни позволяват да определим точно понятията „води на Общността“ и „вътрешни водни пътища“, следва да потърсим определение на тези две понятия в други общностни актове.
66. Необходимо е следователно да се приеме, че тези две понятия не са нито нови за общностното право, нито специфични за материята, обхваната от Директива 92/81.
67. Така, интересно е да се отбележи, че понятието „води на Общността“ се използва в областта на общата политика за рибарството. Един от първите случаи на употреба на това понятие, макар и изразено по-различно, се намира в Регламент (ЕИО) № 2141/70 на Съвета(21), заменен от Регламент (ЕИО) № 101/76 на Съвета(22), който възлага на държавите-членки задължението да осигурят равни условия на достъп и експлоатация на риболовните райони, разположени в морските води, намиращи се под техния суверенитет или тяхната юрисдикция, на всички риболовни кораби, плаващи под флага на една от държавите-членки и регистрирани на територията на Общността(23).
68. Понятието „води на Общността“ също е използвано, за да определи риболовна зона на Общността, получена от преминаването на изключителните икономически зони на държавите-членки към Общностен режим(24).
69. Отново в материята на рибарството, най-новите общностни мерки изрично определят като „води на Общността“ „водите, попадащи под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки“, за разлика от „международните води“, които са „водите, които не попадат под суверенитета или юрисдикцията на никоя държава“(25).
70. Така определени чрез противопоставяне на международните води, „водите на Общността“, разбирани в широк смисъл като морските води, попадащи под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки, обхващат всички морски територии на държавите-членки.
71. За да се определи каква е границата на водите на Общността по отношение на вътрешните водни пътища, предвидени в член 8, параграф 2, буква б) от Директива 92/81, сега трябва да се сравнят двете понятия, както препращащата юрисдикция приканва Съда в своя първи въпрос.
72. В тази връзка първо отбелязвам, че понятието „вътрешни водни пътища“ е изцяло част от правото на Общността. Така член 80 ЕО посочва изрично „вътрешния воден транспорт“.
73. На следващо място ще отбележа, че са приети множество общностни актове за регламентиране на вътрешното корабоплаване в Общността, що се отнася например за достъпа до професията превозвач на товари по воден път и взаимното признаване на дипломи(26), структурната консолидация(27), капацитета на флотите на Общността(28), сигурността и техническите изисквания за плавателни съдове по вътрешни водни пътища(29) или още общите правила, приложими за превоза на товари или на хора по воден път между държавите-членки(30).
74. Сред тези общностни актове бих искал да акцентирам върху Директива 82/714, която, ще напомня, установява техническите изисквания за плавателни съдове по вътрешни водни пътища. Тази директива се вписва в рамките на въвеждането на обща транспортна политика в областта на корабоплаването по вътрешните водни пътища и трябва да допринесе, според първото съображение от нейния преамбюл, за това „движението на корабите в мрежата на Общността да се осъществява при най-добри условия, както що се отнася до сигурността, така и до условията на конкуренция“.
75. Поради това че „вътрешните водни пътища на Общността имат различни характеристики с оглед на сигурността“, Директива 82/714 „разделя тези пътища на няколко зони“(31).
76. Особено интересно е да се посочи приложение I от тази директива. То съдържа „Списък на вътрешните водни пътища на Общността, разпределени по географски на зони 1, 2, 3 и 4“.
77. Ще цитирам изцяло следното описание на един от вътрешните водни пътища на Федерална република Германия, класирани в зона 2, което е дадено в раздел I от това приложение:
„Елба: от долната граница на пристанището на Хамбург до линията, съединяваща фара на Дьозе и северозападната точка на Хое Уфер (Дикзанд) с притоците Есте, Люе, Швинге, Осте, Пинау, Крюкау и Щьор (във всеки случай от баража до устието), включително Небенелбе.“
78. Така описаната зона съответства на естуара на Елба, който започва на нивото на пристанище Хамбург и продължава до вливането му в Северно море, на север от Cuxhaven. Тази зона представлява по-голямата част от сектора, в който дълбачката „Cristoforo Colombo“ е извършила драгажните работи. Тя представлява вътрешен воден път по общностното право и следователно трябва, според мен, да се квалифицира като такъв в контекста на приложението на Директива 92/81.
79. Като се е позовал в тази директива на понятието „вътрешни водни пътища“ без да му даде конкретно определение, общностният законодател е трябвало непременно да се позове на съществуващото преди това определение за това какво се включва в този израз. Още повече, смятам, че би било непоследователно и противно на принципа на правна сигурност на понятието за вътрешни водни пътища да се дава различно определение в зависимост от съответния общностен акт.
80. Ще добавя, че риск от нарушаване на конкуренцията, според мен, също се съдържа в самата Директива 92/81 поради двойствеността на позволените от нея режими на освобождаване. Поради което начинът за избягване на този риск е по-скоро да се извърши изменение на общностното законодателство, което да унифицира режимите и така да изясни приложимото право(32), отколкото съдебната практика да допринесе за създаване на нов критерий, който в буквален смисъл да натежи над другите, вече съществуващи критерии. Изглежда, че е в интерес на общностното право, от гледна точка на неговата достъпност и неговата ефикасност, да се избягват такива обърквания на определения.
81. Следователно понятието за вътрешни водни пътища трябва според мен да се разбира като покриващо цялата мрежа от вътрешни водни пътища на Общността, така както са изброени в приложение I от Директива 82/714.
82. Във връзка с това определение, понятието „води на Общността“ трябва да се тълкува като обхващащо морските води, които попадат под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки, с изключение на вътрешните водни пътища, както ги определих по-горе.
83. Функционалният подход, предложен от Finanzgericht Хамбург и подкрепен от Jan de Nul и Комисията, според мен не оспорва този анализ.
84. Ще припомня, че този подход по същество поддържа, че по смисъла на член 8, параграф 1, буква в), първа алинея от Директива 92/81 водите на Общността включват всички води, в които обикновено се провежда морско корабоплаване за търговски цели.
85. Това тълкуване обаче според мен води до отричане съществуването на общностно ниво на специфична категория вътрешни водни пътища, а именно на водните пътища с морски характер.
86. По-конкретно, естуарът на Елба, както бе описан по-горе, притежава специфични характеристики, които му придават качеството на воден път с морски характер.
87. Тази квалификация не произтича единствено от националното право, но също е част от общностното право. Така Решение 77/527/ЕИО на Комисията от 29 юли 1977 година за създаване на списък на водните пътища с морски характер за целите на прилагането на Директива 76/135/ЕИО на Съвета(33) класира в рамките на тази категория „Elbe unterhalb des Hamburger Hafens“. По същия начин приложение I към Регламент (ЕО) № 13/2004 на Комисията от 8 декември 2003 година, относно определянето на списък на водните пътища с морски характер, предвиден в член 3, буква г) от Регламент (ЕИО) № 1108/70 на Съвета(34), цитира „Unterelbe“ като част от водните пътища с морски характер.
88. От това следва, че обстоятелството, че по определени води могат да се придвижват морски кораби с търговски цели, не е достатъчно само по себе си, за да се квалифицират като води на Общността.
89. В края на този анализ, предлагам на Съда да отговори на Finanzgericht Хамбург, че член 8, параграф 1, буква в), първа алинея от Директива 92/81 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „води на Общността“ включва морските води, които попадат под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки, с изключение на вътрешните водни пътища, предвидени в член 8, параграф 2, буква б) от тази директива. Тези водни пътища са съставени от всички вътрешни водни пътища на Общността, така както са изброени в приложение I от Директива 82/714(35).
Б – По втория преюдициален въпрос
90. С този втори въпрос, Finanzgericht Хамбург иска от Съда да се произнесе дали използването във водите на Общността на дълбачка трябва изцяло да се счита за корабоплаване по смисъла на член 8, параграф 1, буква в), първа алинея от Директива 92/81 или следва да се различават отделните видове дейности, извършени от тази дълбачка по време на една операция.
91. От преюдициалното запитване е видно, че Hauptzollamt е приела в главното производство, че употребата на минерални масла за преместването на дълбачката „Cristoforo Colombo“, когато тя е празна, трябвало да бъде освободена от акциз. Освен това Jan de Nul не оспорва в делото по главното производство плащането на такива акцизи върху количествата минерални масла, употребени за изпълнението на работата по изсмукване на водата и самите материали(36). Следователно спорът по главното производство е ограничен до въпроса за евентуалното освобождаване на минералните масла, употребени по време на маневрите, извършени от дълбачката за изпълнението на работата по изсмукване от дъното, т.е. на придвижванията, извършени от тази дълбачка по време на изпълнение на нейната драгажна дейност(37).
92. Следователно, и както предлага Комисията(38), вторият въпрос трябва да бъде разбиран като целящ да се определи дали тези маневри трябва да бъдат приети за корабоплаване във води на Общността по смисъла на член 8, параграф 1, буква в) от Директива 92/81.
93. Считам, че на този въпрос трябва да се отговори утвърдително.
94. Първо, считам, че доколкото дълбачката разполага със задвижваща система, която ѝ осигурява самостоятелност при придвижването, това придвижване трябва да се приравни на корабоплаване. Положението би било различно, ако дълбачката не можеше по никакъв начин да плава сама(39).
95. На второ място, подчертавам, че Съдът вече е тълкувал понятието „корабоплаване“ по смисъла на член 8, параграф 1, буква в) от Директива 92/81 в посоченото по-горе Решение по дело Deutsche See Bestattungs Genossenschaft.
96. В делото, довело до това решение, погребалната агенция Deutsche See Bestattungs Genossenschaft eG (наричана по-нататък „Deutsche See“), поискала от Hauptzollamt Kiel разрешение за ползване от нейните кораби на минерални масла, освободени от акцизи, за да организират погребения в открито море. Hauptzollamt Kiel отказала това освобождаване на основание на § 4, алинея 1, точка 4 от MinöStG, поради това че дейността на Deutsche See не се състояла в превоз на стоки или предмети с търговска цел, а в извършване на морски погребения. Сезиран със спора, Finanzgericht Хамбург поискал от Съда да тълкува понятието „корабоплаване“ по смисъла на член 8, параграф 1, буква в), първа алинея от Директива 92/81.
97. В решението си Съдът подчертава, че тази разпоредба, която, да припомня, предвижда освобождаване на минералните масла, доставени с оглед използването им като моторно гориво за корабоплаване във водите на Общността, съдържа едно единствено изключение. От посочената разпоредба следва, че освобождаването не се прилага за минералните масла, използвани за корабоплаване на борда на частните кораби за развлечение. Съдът след това отбелязва, че член 8, параграф 1, буква в), втора алинея от Директива 92/81 определя понятието „частни кораби за развлечение“ като корабите, използвани за „цели, различни от търговските“(40).
98. Според Съда следва, че „всяка операция по корабоплаване с търговска цел попада в приложното поле на освобождаването от хармонизиран акциз, предвидено в член 8, параграф 1, буква в), първа алинея от Директива 92/81“(41).С други думи, тази разпоредба се прилага, според Съда, за „всички форми на корабоплаване, независимо от целта на пътуването, когато то се осъществява с търговски цели“(42).
99. В рамките на същото дело, Съдът отбелязва първо, че не се оспорва, че операциите по корабоплаване, извършени от Deutsche See, представляват възмездно предоставяне на услуги. Той също счита, че „[п]оради техния търговски характер, тези операции по корабоплаване не попадат под изключението, предвидено за частните кораби за развлечение, поради което те са обхванати от освобождаването“(43).
100. От тази констатация може да се заключи, че целта на пътуването, осъществено от един кораб, няма голямо значение, щом става дума за корабоплаване с търговски цели. Трябва също да се отбележи, че формулировката на текста на член 8, параграф 1, буква в), втора алинея от Директива 92/81 сочи, че тази търговска цел обхваща не само дейността по превоз на хора или стоки, но също и възмездното предоставяне на услуги.
101. Дейността на дълбачката се включва, според мен, в последната категория. Следователно, корабоплаването на този съд, осъществено в рамките на такова предоставяне на услуги, се включва поради търговските му цели в приложното поле на член 8, параграф 1, буква в) от Директива 92/81.
102. В контекста на предоставянето на услуги корабоплаването на дълбачката включва не само преместванията й, когато е празна, и тези, които имат за цел превозването на изсмуканите материали до мястото, където ще бъдат разтоварени, но също и маневрите, осъществени от дълбачката по време на операциите по изсмукване от дъното, т.е. движенията, извършени от тази дълбачка по време на извършването на драгажни работи.
103. Поради което според мен член 8, параграф 1, буква в) от Директива 92/81 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „корабоплаване във води на Общността“ обхваща маневрите, извършени от дълбачката по време на операциите по изсмукване от дъното, т.е. движенията, извършени от тази дълбачка по време на драгажните работи.
104. Както бе посочено по-горе, Jan de Nul не оспорва в делото по главното производство плащането на акциз върху количеството минерални масла, употребени за извършване на самите дейности по изсмукване. Аз обаче бих посочил в заключение, че освобождаването, предвидено в член 8, параграф 1, буква в) от Директива 92/81, трябва също да се прилага към минералните масла, употребени за самото изпълнение на тези дейности, както и за разтоварването на изсмуканите материали. Считам, че за целите на прилагането на тази разпоредба дейностите, извършени от дълбачката по време на нейните драгажни операции — както придвижването, така и осъществената работа, представляват неразделно цяло.
VI – Заключение
105. Предвид гореизложеното, предлагам на Съда да отговори по следния начин на преюдициалните въпроси, поставени от Finanzgericht Хамбург:
„1) Член 8, параграф 1, буква в), първа алинея от Директива 92/81/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година за хармонизиране на структурите на акциза върху минералните масла трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „води на Общността“ включва морските води, които попадат под суверенитета или юрисдикцията на държавите-членки, с изключение на вътрешните водни пътища, предвидени в член 8, параграф 2, буква б) от тази директива. Тези пътища обхващат цялата мрежа от вътрешни водни пътища на Общността, както са изброени в приложение І от Директива 82/714/ЕИО на Съвета от 4 октомври 1982 година за установяване на техническите изисквания за плавателни съдове по вътрешни водни пътища.
2) Член 8, параграф 1, буква в) от Директива 92/81 трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „корабоплаване във води на Общността“ обхваща маневрите, извършени от дълбачката по време на операциите по изсмукване от дъното, т.е. движенията, извършени от тази дълбачка по време на драгажните работи.“
1 – Език на оригиналния текст: френски.
2 – ОВ L 316, стр. 12. Директивата е последно изменена с Директива 94/74/EО на Съвета от 22 декември 1994 година за изменение на Директива 92/12/ЕИО относно общия режим за притежанието, оборота и контрола върху акцизни стоки, на Директива 92/81/ЕИО за хармонизиране на структурите на акциза върху минералните масла и на Директива 92/82/ЕИО за сближаването на акцизните ставки върху минералните масла (ОВ L 365, стр. 46), наричана по-нататък „Директива 92/81“). Директива 92/81 е отменена от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, стр. 51).
3 – Конвенция, одобрена от името на Европейската общност с Решение 98/392/ЕО на Съвета от 23 март 1998 г. (ОВ L 179, стр. 1), и ратифицирана от всички държави-членки на Европейския съюз (наричана по-нататък „Конвенцията по морско право“)
4 – ОВ L 301, стр. 1.
5 – Директива от 25 февруари 1992 година относно относно общия режим за притежанието, оборота и контрола върху акцизни стоки (ОВ L 76, стр. 1).
6 – ОВ L 316, стр. 19.
7 – BGBl. 1992 I, стр. 2150 и 2185, наричан по-нататък „MinöStG“.
8 – BGBl. 1993 I, стр. 1602, наричан по-нататък „MinöStV“.
9 – В писменото си становище Jan de Nul уточнява, че тази операция е извършена между километър 638 (пристанище Хамбург) и 748 (във водите, покрай брега на Cuxhaven).
10 – Решение по дело С‑389/02, Recueil, стр. I‑3537.
11 – VII R 4/03, BFHE 205, стр. 351.
12 – VII S 26/99, BFHE 191, стр. 184.
13 – Според член 3 от Конвенцията по морско право, изходната линия представлява точката, от която започва териториалното море, и се използва за измерване на ширината. Съгласно този член „[в]сяка държава има право да установи ширината на своето териториално море до граница, разстоянието до която не надхвърля 12 морски мили, измервани от изходните линии, определени съгласно тази конвенция“. Държавите-членки могат да приложат два метода за да определят изходните линии. Първият метод е този на „нормална изходна линия“ (член 5 от Конвенцията по морско право): става дума за линията на най-големия отлив, покрай брега, т.е. линията, на нивото на която се връща водата при най-големите отливи. Другият метод, този на „прави изходни линии“ (член 7 от Конвенцията по морско право), се състои от „начупени линии, които съединяват през водата значими точки на брега или на съседните острови“ (Lucchini, L., и Vœlckel, M., Морско право, том 1, Pédone, Paris, 1990 г., стр. 178 и 179). Съгласно член 8, параграф 1 от Конвенцията по морско право, „[с] изключение на предвиденото в част IV водите, разположени от изходната линия на териториалното море към брега, са част от вътрешните води на държавата“. Изходната линия също позволява да се измери ширината на други морски пространства, например на прилежащата зона или на изключителната икономическа зона (вж. съответно член 33, параграф 2 и член 57 от Конвенцията по морско право).
14 – BGBl. 1998 I, стр. 3294.
15 – BGBl. 1998 I, стр. 3209.
16 – ОВ L 90, стр. 1.
17 – В това отношение, изразът „на собствената си територия“, съдържащ се в шестото съображение на Директива 92/81, не е много показателно, тъй като водите на Общността могат също да бъдат разглеждани като такива „вътре“ в територията на държавите-членки, и по-конкретно като неразделна част от тяхната морска територия.
18 – Решение от 29 април 2004 г. по дело Комисия/Германия (C‑240/01, Recueil, стр. I‑4733, точка 39).
19 – Съдът прави същата констатация по повод на израза „използвани като гориво“, съдържащ се в член 2, параграф 2, първо изречение от Директива 92/81, в неговото Решение по дело Комисия/Германия, посочено по-горе. В същия ред на мисли Съдът приема в точка 21 от своето Решение по дело Deutsche See Bestattungs Genossenschaft, посочено по-горе, че „всяко противоречиво тълкуване на национално ниво на задълженията за освобождаване не само че засяга целите на общностната регламентация и правната сигурност, но също рискува да създаде неравно третиране между засегнатите икономически оператори“.
20 – Точка 19.
21 – Регламент от 20 октомври 1970 година за създаване на обща политика на структурите в сектора на рибарството (ОВ L 236, стр. 1).
22 – Регламент от 19 януари 1976 година за създаване на обща политика на структурите в сектора на рибарството (ОВ L 20, стр. 19).
23 – Вж. член 2, параграф 1 от тези регламенти.
24 – Вж. по-специално Решение от 25 юли 1991 г. по дело Комисия/Испания (C‑258/89, Recueil, стр. I‑3977, точки 12 и 13). Създаването на общностна риболовна зона произтича от Резолюция на Съвета от 3 ноември 1976 година, относно някои външни аспекти на създаването в Общността на зона за риболов, простираща се до 200 мили, считано от 1 януари 1977 г. (ОВ C 105, 1981 г., стр. 1).
25 – Вж. по-специално член 2, буква б) и член 3, буква б) от Регламент (ЕО) № 27/2005 на Съвета от 22 декември 2004 година за определяне на риболовните възможности през 2005 г. и съответните условия по отношение на някои рибни запаси и групи рибни запаси, приложими във водите на Общността, и по отношение на корабите на Общността във води, за които се изискват ограничения върху улова (ОВ L 12, 2005 г., стр. 1).
26 – Вж. по-специално Директива 87/540/ЕИО на Съвета от 9 ноември 1987 година относно достъпа до професията на превозвач на товари по вода в областта на националния и международен транспорт и относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация (ОВ L 322, стр. 20; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 190).
27 – Регламент (ЕИО) № 1101/89 на Съвета от 27 април 1989 година относно структурната консолидация на вътрешното корабоплаване (ОВ L 116, стр. 25).
28 – Регламент (ЕО) № 718/1999.
29 – Ще спомена две директиви: Директива 76/135/ЕИО на Съвета от 20 януари 1976 година относно взаимното признаване на свидетелства за плавателност за кораби, плаващи по вътрешни водни пътища (ОВ L 21, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 81) и Директива 82/714.
30 – Вж. по-специално Регламент (ЕО) № 1356/96 на Съвета от 8 юли 1996 година относно общите правила, приложими по отношение на превоза на стоки или пътници по вътрешни водни пътища между държавите-членки, с оглед установяването на свободно предоставяне на такива транспортни услуги (ОВ L 175 стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 2, стр. 206).
31 – Трето съображение от преамбюла на Директива 82/714. Член 1 от тази директива уточнява тази класификация и препраща към приложение I от същата директива.
32 В тази връзка посочвам, че член 8, параграф 1, буква д) от първоначалното предложение за Директива на Съвета относно хармонизирането на структурите на акциза върху минералните масла, представено от Комисията на 27 септември 1990 г., предвижда същия режим на освобождаване за „маслата, доставени за употреба като моторно гориво за вътрешно корабоплаване и за корабоплаване във водите на Общността (COM(90) 434 окончателен, ОВ С 322, стр. 18).
33 – ОВ L 209, стр. 29. Това решение представлява мярка за изпълнение на член 3, параграф 6 от Директива 76/135/ЕИО на Съвета от 20 януари 1976 година относно взаимното признаване на свидетелства за плавателност за кораби, плаващи по вътрешни водни пътища (ОВ L 21, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 1, стр. 81), съгласно който „[д]ържавите-членки могат да изискват изпълнение на допълнителни условия при морските търговски пътища, равностойни на условията, изисквани за техните собствени кораби. Държавите-членки информират Комисията за техните морски търговски пътища, чийто списък ще бъде изготвен от Комисията до три месеца след влизане в сила на настоящата директива на основата на информацията, представена от държавите-членки“.
34 – ОВ L 3, 2004 г., стр. 3.
35 – В конкретния случай на делото по главното производство и предвид описанието на пътуването на дълбачката, направено от Jan de Nul в писменото му становище, изглежда, че този съд е плавал до голяма степен по вътрешния воден път, съставен от „Unterelbe“, след това във водите на Общността, в открито море при Cuxhaven. Finanzgericht Hamburg ще трябва да изясни този решаващ въпрос, за да направи разграничение между минералните масла, попадащи под режима на задължително освобождаване, и тези, попадащи под режима на факултативно освобождаване.
36 – Акт за препращане, стр. 3 и 4.
37 – Както Комисията, аз разбирам понятието „придвижвания“ в широк смисъл, т.е заедно с техническата операция по задържане на дълбачката на място.
38 – Писмено становище, точки 68 и 69.
39 – Ще посоча като пример случай на дълбачка, дърпана от влекач до мястото, където трябва да се извършат драгажните работи, която е станала предмет на решение на френския Tribunal des conflits [който решава спорове за подсъдност между съдилищата с обща компетентност и административните съдилища] от 11 декември 1972 г. по дело Préfet de la Gironde/CA Bordeaux (Spathis/Port autonome de Bordeaux), № 1975. Относно този вид дълбачка тази юрисдикция счита, че „макар маневрирането между две линии, прикрепени към фиксирани точки или съоръжения за акостиране, могат да ѝ позволят да направи, за целите на работата, няколко надлъжни и напречни движения, това обстоятелство, което не може да се отдели от самото функциониране на апарата, не означава, че той може да се разглежда като превозно средство по смисъла на разпоредбите на закона от 31 декември 1957 г.“, който предоставя правомощие на съдилищата с обща компетентност да се произнасят по искове за отговорност за вреди, причинени от превозно средство, заведени срещу публичноправен орган (JO „Lois et Décrets“ от 5 януари 1958 г., стр. 196). От друга страна, разпоредбите на този закон се прилагат за вреди, причинени от автоматична дълбачка, изпълняваща драгажна работа в пристанище (вж. Решение на френския Tribunal des conflits от 24 май 1965 г. по дело Préfet de Seine-Maritime/TGI du Havre (Société Marles-Kuhlmann), № 1858).
40 – Решение по дело Deutsche See-Bestattungs-Genossenschaft eG, посочено по-горе, точка 22.
41 – Вж. бележка под линия 40, точка 23.
42 – Вж. бележка под линия 40, точка 29.
43 – Вж. бележка под линия 40, точка 28.