ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

г-н YVES BOT

представено на 15 февруари 2007 година¹(1)

Дело C‑386/05

Color Drack GmbH

срещу

LEXX International Vertriebs GmbH

(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof (Австрия)

„Регламент (ЕО) № 44/2001 — Член 5, точка 1, буква б) — Специална компетентност по дела, свързани с договор — Продажба на стоки — Множество места на доставка в една държава-членка“

1.     Настоящото преюдициално производство за първи път се отнася до тълкуването на член 5, точка 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета(2), който въвежда правила за специална компетентност по дела, свързани с договор, дерогиращи принципа за компетентност на съда по местоживеенето на ответника.

2.     В буква б) от тази разпоредба се предвижда, че когато спорът се отнася до договор за международна продажба на стоки, ищецът може да предяви иск срещу ответника пред съда по мястото, където съгласно договора стоките са доставени или е трябвало да бъдат доставени.

3.     В дадения случай следва да се установи дали посочената разпоредба е приложима и ако това е така — как се прилага в случаите, когато искът се отнася до стоки, доставени на множество места на територията на една държава-членка.

4.     В настоящото заключение поддържам становището, че член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 е приложим в случай на множество места на доставка, при условие че те всички се намират на територията на една и съща държава-членка. Също така излагам твърдението, че когато искът се отнася до всички доставки, без да се прави разлика между тях, въпросът дали ищецът може да призове ответника пред съда на което и да е от местата на доставка или трябва да предяви своя иск пред съда на едно определено място измежду тях, се решава от националното право и че ако в националното право липсват правила във връзка с това, ищецът може да предяви иск срещу ответника пред съд по място на доставка по свой избор.

I –    Правна уредба

5.     Регламент № 44/2001 е приет на основание разпоредбите на дял IV от Договора за ЕО, които предоставят компетентност на Европейската общност да приема мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, необходими за правилното функциониране на общия пазар.

6.     Той е предназначен да замени Брюкселската конвенция от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебните решения в областта на гражданското и търговското право(3) във всички държави-членки(4). Регламент № 44/2001 влиза в сила на 1 март 2002 г. Той се прилага само по отношение на съдебни производства, които са образувани и по отношение на документи, официално съставени или вписани като официални документи след влизането на същия в сила(5).

7.     Този регламент е силно повлиян от Брюкселската конвенция, с която общностният законодател цели да гарантира истинска приемственост(6). Регламентът възпроизвежда предвидената в конвенцията система на правилата за компетентност, която система се основава на принципа за компетентност на съда по местоживеенето на ответника, към която се прибавят правила за изключителна или паралелна компетентност.

8.     В този смисъл член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001 гласи:

„При условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава-членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава-членка.“

9.     Член 5 от Регламент № 44/2001 е редактиран, както следва:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава-членка, може да бъде предявен иск в друга държава-членка:

1.      а)     по дела, свързани с договор — в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение;

б)      за целите на настоящата разпоредба и освен ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното задължение е:

–       в случая на продажба на стоки, мястото в държава-членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени,

–       в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава-членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени;

в)      ако не се прилага буква б), тогава се прилага буква a);

[…]“

II – Спорът по главното производство

10.   Спорът по главното производство е между дружеството Color Drack GmbH(7) със седалище в Schwarzach (Австрия) и дружеството LEXX International Vertriebs GmbH (8), чието седалище е в Нюрнберг (Германия).

11.   Color Drack купува от LEXX International Vertrieb слънчеви очила, които заплаща изцяло, като възлага на последното да ги достави директно на негови клиенти, намиращи се на две различни места в Австрия.

12.   Впоследствие Color Drack връща на LEXX International Vertrieb непродадените очила и иска от това дружество да му върне сумата от 9 291,56 EUR, заедно с лихва и съответните разноски. След като тази сума не е платена, на 10 май 2004 г. Color Drack предявява иск за изпълнение на парично задължение срещу LEXX International Vertrieb пред Bezirksgericht St. Johann im Pongau (Австрия), в чийто район се намира неговото седалище.

13.   Този съд обявява териториалната си компетентност да разгледа иска на основание член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001. Той приема, че мястото на изпълнение на задължението — което следва да бъде взето предвид във връзка с връщането на непродадените стоки — е мястото, където се намира предприятието на Color Drack. Той също така уважава иска по същество.

14.   Сезиран с жалба от LEXX International Vertrieb, Landesgericht Salzburg (Австрия) отменя решението с мотив, че първоинстанционният съд не е имал териториална компетентност.

15.   Въззивният съд преценява, че член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 предвижда едно-единствено място — свързващ фактор относно всички претенции, произтичащи от договор за продажба, включително искане за връщане на платена цена след връщане на стоките. Според този съд автономното определяне по силата на тази разпоредба на такова място като свързващ фактор не е възможно, когато стоките са доставени на множество клиенти, намиращи се на различни места в Австрия.

16.   Landesgericht Salzburg стига до заключение, че доколкото член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 не се прилага, съгласно член 5, точка 1, буква в) следва да намерят приложение разпоредбите на член 5, точка 1, буква а) от същия регламент. В съответствие с посочените разпоредби Color Drack трябвало да предяви своя иск пред съда в Нюрнберг, който е компетентен като съд по мястото, където трябва да бъде изпълнено въпросното задължение.

17.   Oberster Gerichtshof (Австрия), пред който Color Drack подава касационна жалба, решава да спре производството и да сезира Съда с преюдициално запитване за тълкуване на член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001.

18.   В акта си за препращане той тълкува посочената разпоредба по следния начин. Най-напред, доколкото предвижда специална компетентност, тя трябва да бъде тълкувана ограничително. След това, за разлика от член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция, член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 предвижда едно-единствено място — свързващ фактор относно всички претенции, които произтичат от договор за продажба или за предоставяне на услуги. Накрая, определящ критерий за международната компетентност е мястото, където престацията реално е извършена.

19.   Според Oberster Gerichtshof компетентността на сезирания от Color Drack първоинстанционен съд не би била под съмнение, ако всички стоки бяха доставени на дружеството в Schwarzach. Той обаче си задава въпроса дали тази компетентност може да се приеме, когато стоките не са доставени само в района на този съд, а на различни места в държавата-членка на купувача.

20.   С оглед на тези съображения Oberster Gerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли член 5, точка 1, буква б) от [Регламент № 44/2001] да се тълкува в смисъл, че продавачът на стоки със седалище на територията на една държава-членка, който в съответствие с договореното между тях доставя стоките на купувач със седалище на територията на друга държава-членка на различни места в тази друга държава-членка, може да бъде призован от купувача пред съда по едно от тези места (на изпълнение) — евентуално по избор на купувача — с оглед на претенция, произтичаща от договор, който се отнася за всички (частични) доставки?“

III – Анализ

21.   В акта си за препращане Oberster Gerichtshof напомня, че решенията му не подлежат на съдебно обжалване по реда на вътрешното право. Следователно съгласно член 68 ЕО той е компетентен да сезира Съда с преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба от Регламент № 44/2001.

22.   Безспорно е също, че Регламент № 44/2001 се прилага за дадения случай, тъй като договорът, на който Color Drack основава своя иск, е договор за продажба на стоки и искът е предявен чрез искане за изпълнение на парично задължение, направено след 1 март 2002 г.

23.   Поставеният от препращащата юрисдикция въпрос може да се раздели на две части. На първо място, този съд иска да установи дали член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 се прилага, когато в съответствие с уговореното между страните стоките са доставени на различни места на територията на една и съща държава-членка.

24.   На следващо място, в случай на положителен отговор на първата част от въпроса препращащата юрисдикция иска от Съда да уточни дали ищецът може да предяви иск срещу ответника пред съд по място на доставка по свой избор, когато искът се отнася до всички доставки.

25.   Ще разгледам последователно всеки от тези пунктове.

 А –         Относно прилагането на член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 в случай на множество места на доставка на територията на една и съща държава-членка

26.   LEXX International Vertrieb, както и германското и италианското правителство, смятат, че член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 не се прилага в случай на множество места на доставка.

27.   Германското правителство твърди, че прилагането на тази разпоредба в този случай противоречало на текста ѝ, който посочва едно-единствено място на доставка(9). Според правителството такова прилагане противоречало и на общия смисъл на този регламент. То посочва в тази връзка, че като правило за специална компетентност спорната разпоредба се тълкува ограничително. То се основава и на член 5, точка 1, буква в) от посочения регламент, съгласно който член 5, точка 1, буква а) от него се прилага, когато не са налице предпоставките, предвидени в буква б) от същата разпоредба.

28.   Германското правителство, подкрепяно от италианското правителство, се позовава и на целите на член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001. То изтъква, че тази разпоредба има за цел да позволи на страните по договор да определят съда, който е компетентен да се произнесе по основаните на договора искове, както и да се избегне наличието на много компетентни съдилища. То поддържа становището, че въпросната разпоредба урежда не само международната, но и териториалната компетентност на съдилищата на дадена държава-членка.

29.   Германското и италианското правителство подчертават, че в случай на доставка на различни места не е възможно да се определи едно-единствено място на изпълнение в съответствие с критериите, които са предвидени в член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001, и че да се позволи на ищеца да упражни своето право на иск на едно от местата на доставка или във всяко едно от тези места, противоречало на целта на тази разпоредба.

30.   Италианското правителство напомня освен това, че факултативната компетентност, предвидена в член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001, е приета за целите на добро правораздаване. Според него обаче в случай на множество места на изпълнение на договорното задължение не било възможно да се определи мястото, което осигурява най-тясна връзка между спора и компетентния съд.

31.   На последно място, германското правителство поддържа, че неговото тълкуване съответства на позицията, възприета от Съда в решението по дело Besix(10), в което последният е приел, че факултативната компетентност по свързани с договор дела, предвидена в член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция, не се прилага в случай на претенция с предмет задължение за бездействие, по отношение на което географско ограничение не съществува.

32.   Не споделям това тълкуване. Присъединявам се към становището на правителството на Обединеното кралство и Комисията на Европейските общности, че предвидената в член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 факултативна компетентност е приложима, когато в съответствие с обвързващия страните договор стоките са доставени на различни места в една и съща държава-членка.

33.   В позицията си се основавам на системата, въведена с член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001, както и на целите на този регламент, разгледани в светлината на предвидената от Брюкселската конвенция система за факултативна компетентност по свързаните с договор дела и предизвиканите от последната неудобства.

34.   Преди да представя тези съображения, трябва да започна с излагането на причините, поради които по мое мнение отговорът на разглеждания въпрос не се съдържа в текста на член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001.

1.      Текстът на член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001

35.   За разлика от германското правителство, аз приемам, че текстът на член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 не позволява да се даде отговор на въпроса дали предвидената от тази разпоредба факултативна компетентност е предназначена да се прилага в случай на множество места на доставка.

36.   В това отношение не считам, че отговорът на този въпрос може да се изведе от позоваването на едно-единствено място на доставка, видно в частта от изречението „мястото в държава-членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени“.

37.   Всъщност въпросът, на който следва да се намери отговор, се отнася до материалното приложно поле на тази разпоредба. В спорната разпоредба това приложно поле се определя от понятието „продажба на стоки“, а не от частта от изречението „мястото в държава-членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени“. Тази част от изречението посочва само критерия за териториална компетентност в случай на продажба на стоки. Тя пояснява кое е мястото на изпълнение, което следва да бъде взето предвид при този вид договори, за да се определи компетентният съд.

38.   Освен това член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 предвижда, че ищецът може да подаде своя иск пред „съдилищата“ по мястото, където са доставени стоките. В зависимост от обхвата на териториалната компетентност на съдилищата на съответната държава-членка, както е определен от националните правни норми, доставки, които са извършени на различни места в тази държава, могат да попаднат в района на един и същи съд. От това следва, че множеството места на доставка не води непременно до определяне на повече от един компетентен съд.

39.   Следователно ако трябва да се основаваме единствено на текста на член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001, както и на позоваването в него на едно-единствено място на доставка, ще остане въпросът дали тази разпоредба се прилага, когато всички доставки се намират в района на един-единствен съд.

40.   По мое мнение тези съображения показват, че от текста на член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 не е възможно да се изведат ясни и точни указания, които да позволят да се даде отговор на въпроса дали тази разпоредба се прилага, а ако това е така — по какъв начин, в случай на множество места на доставка.

41.   Съгласно постоянната съдебна практика, когато текстът на разпоредба на общностното право сам по себе си не позволява да се определи със сигурност как трябва да се тълкува и прилага разпоредбата при дадени обстоятелства, тя трябва да се тълкува, като се отчитат общият смисъл и целите на правната уредба, в която тя се съдържа(11). Следователно отговорът на разглеждания въпрос трябва да се определи, като се отчитат системата и целите на Регламент № 44/2001.

2.      Система, въведена с член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001, и цели на този регламент

42.   Както вече посочих, Регламент № 44/2001, който замества Брюкселската конвенция, е силно повлиян от нея и осигурява приемственост с тази конвенция. Беше изяснено и че член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 представлява новост в сравнение със съдържанието на член 5, точка 1 от тази конвенция.

43.   За да се разбере добре значението на тази новост и последиците, които следва да се извлекат от нея по отношение на условията за прилагане на член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001, е необходимо да се припомни съдържанието на системата за факултативна компетентност по дела, свързани с договор, предвидена от Брюкселската конвенция, и предизвикваните от същата трудности, които общностният законодател цели да премахне с този регламент.

 а)     Системата за факултативна компетентност по дела, свързани с договор, предвидена от Брюкселската конвенция, и тълкуването ѝ от съдебната практика

44.   Брюкселската конвенция е приета от държавите-членки на основание член 220 от Договора за ЕО(12), съгласно който същите са поканени да започнат преговори помежду си, с цел да осигурят в полза на своите граждани опростяване на формалностите във връзка с взаимното признаване и изпълнението на съдебните и на арбитражните решения.

45.   Съгласно преамбюла на тази конвенция тя има за цел да установи опростени правила, предназначени да улеснят свободното движение на съдебните решения. Според Съда така тя цели да „унифицира правилата за компетентност на съдилищата на договарящите държави, като избегне […] увеличаването на броя на критериите за съдебна компетентност по отношение на едно и също правоотношение, и да засили правната защита на установените в Общността лица, като едновременно предостави възможност на ищеца лесно да определи съда, който може да сезира, а на ответника — разумно да предвиди пред кой съд може да бъде предявен иск срещу него“(13).

46.   Следователно Брюкселската конвенция се стреми да избегне увеличаването на броя на критериите за съдебна компетентност по отношение на едно и също правоотношение, като унифицира правилата за международна компетентност на съдилищата на държавите-членки чрез опростени разпоредби, които да позволят на страните лесно да определят компетентния съд.

47.   Изпълнението на тези цели е предвидено в член 2 от същата конвенция, който прогласява принципното правило за компетентност на съда по местоживеенето на ответника.

48.   Договарящите страни по тази конвенция предвиждат възможност за дерогиране на този принцип относно компетентността. Те въвеждат множество правила за специална компетентност, някои от които имат императивен характер, като тези по дела, свързани с недвижимо имущество, със застраховане или с потребителски договори, а други — в член 5 от Брюкселската конвенция — имат факултативен характер, по-специално по дела, свързани с договор, по делата за издръжка и при граждански иск за вреди.

49.   Тези правила за специална компетентност са приети с точно определена цел. Що се отнася до правилата, предвидени в член 5, договарящите страни целят да предоставят възможност на ищеца да предяви своя иск пред съда, който физически се намира най-близо до обстоятелствата по спора и следователно е в най-добро положение, за да ги разгледа. Според доклада „Jenard“(14) тези правила почиват върху „разбирането, че съществува тясна връзка между спора и съда, който е компетентен да го разгледа“.

50.   В този смисъл в първоначалната редакция на член 5 от Брюкселската конвенция се предвиждаше, че при свързани с договор дела срещу ответника може да бъде предявен иск пред съда по „мястото, където задължението е изпълнено или трябва да бъде изпълнено“.

51.   Съдът уточнява, от една страна, кое задължение следва да бъде взето предвид, и от друга страна — как следва да се определи мястото на изпълнение на това задължение.

52.   В този смисъл той приема в Решение от 6 октомври 1976 г. по дело De Bloos(15), че задължението, което следва да бъде взето предвид, е това, което съответства на притезанието по договора, на което се основава искът(16). Следователно става въпрос за договорното задължение, на което конкретно се основава съдебният иск, или с други думи — задължението, по отношение на което се твърди, че е налице неизпълнение.

53.   В същия ден Съдът приема в Решение по дело Tessili(17), че мястото, където е изпълнено или трябва да бъде изпълнено задължението, на което се основава искът, трябва да се определи в съответствие със закона, който урежда спорното задължение според стълкновителните норми на сезирания съд.

 б)     Проблеми, предизвикани от член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция

54.   Член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция, както е тълкуван в съдебната практика, е обект на множество критични бележки. Сред трудностите, които предизвиква тази разпоредба, намирам, че три недостатъка с оглед на целите на тази конвенция са релевантни в рамките на настоящия спор.

55.   Първият недостатък е свързан с опасността от увеличаване на броя на съдилищата, които са компетентни да разглеждат спорове, отнасящи се до един и същ договор.

56.   Както беше посочено, Брюкселската конвенция цели да се избегне, доколкото е възможно, увеличаване на броя на съдилищата, които са компетентни по отношение на един и същ договор, за да се предотврати опасността от противоречиви решения и по този начин да се улесни признаването и изпълнението на съдебните решения извън държавата, в която са произнесени(18).

57.   Съвместното прилагане на съдебната практика, произтичаща от посочените по-горе решения по дела De Bloos и Tessili, може обаче да доведе до това искове, които се основават на различни задължения, но се отнасят до един и същи договор, да са подсъдни на съдилища на различни държави-членки. Всъщност тази съдебна практика води до разделяне на задълженията, които произтичат от един и същи договор, и до определяне на мястото на изпълнение на задължението, на което се основава искът, в съответствие със закона, който урежда спорното задължение според стълкновителните норми на сезирания съд.

58.   Случаят, по който е постановено Решение по дело Leathertex(19), добре илюстрира последиците от тази съдебна практика. В това дело белгийско дружество, което е упражнявало функциите на търговски агент на дружеството Leathertex, установено в Италия, призовава последното пред съд в Белгия за плащане на неизплатени комисионни, от една страна, и за плащане на обезщетение вместо предизвестие за прекратяване на договора, от друга страна. Съгласно белгийските стълкновителни норми задължението за плащане на обезщетение вместо предизвестие е трябвало да се изпълни в Белгия, докато задължението за плащане на комисионни е трябвало да се изпълни в Италия. В решението по това дело Съдът приема, че в приложение на съдебната практика, установена с посочените по-горе решения по дела De Bloos и Tessili, белгийският съд може да разгледа само иска за плащане на обезщетение вместо предизвестие, като компетентни по отношение на другия иск са италианските съдилища.

59.   Съдът прави опит да ограничи последиците от тази съдебна практика. В Решение по дело Shenavai(20) той приема, че в случай на спор, отнасящ се до множество задължения, които произтичат от един и същи договор и служат за основание на предявения от ищеца иск, сезираният съд може да приложи при определянето на своята компетентност принципа, че акцесорното следва главното(21).

60.   При все това опасността от увеличаване на броя на компетентните съдилища остава непроменена, когато — както в посоченото по-горе дело Leathertex — въпросните задължения се приемат за равностойни. В този случай един и същи съд не е компетентен по силата на член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция да разгледа изцяло иск, който се основава на две равностойни задължения, произтичащи от един договор, когато съгласно стълкновителните норми на държавата на този съд едното от тези задължения трябва да бъде изпълнено в тази държава, а другото — в друга договаряща държава.

61.   Вторият недостатък на член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция е свързан с трудностите при неговото прилагане и следователно с липсата на предвидимост на неговите последици за страните по договора.

62.   Както вече беше изяснено, Брюкселската конвенция цели да позволи на нормално осведомения ответник разумно да предвиди пред кой съд, различен от съда на държавата на неговото местоживеене, може да бъде призован(22). Така тази конвенция цели да засили съдебната защита в Общността на физическите и юридическите лица, установили се в нея, като предвиди общи правила за компетентност, които да могат да гарантират сигурност относно разпределянето на компетентността между отделните национални съдилища, които могат да бъдат сезирани с определен спор(23).

63.   Тези правила трябва да са много опростени, за да може прилагането им да доведе до предвидими последици за икономическите оператори. Методът за определяне на компетентния съд обаче, така както е определен от посочената по-горе съдебна практика по дела De Bloos и Tessili, изисква множество сложни анализи от страна на сезирания със спора национален съд, резултатът от които не е лесно предвидим за страните по даден договор.

64.   В този смисъл сезираният със спора съд трябва най-напред да определи характера на договорното задължение, на което се основава искът. При необходимост, ако ищецът основава своя иск на множество задължения, този съд ще трябва да определи дали между тях съществува йерархия, което да му позволи да разгледа иска в неговата цялост, в съответствие с Решение по дело Shenavai, посочено по-горе.

65.   След това сезираният със спора съд трябва да установи правото, който според стълкновителната норма на този съд е приложимо към задължението, на което се основава искът. Така при необходимост той трябва да се позове на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г.(24)

66.   Съгласно въведената с тази конвенция система приложимото право за договора е избраното от страните право. Когато такова не е избрано, въпросната конвенция установява принципа, според който договорът следва да се урежда от правото на държавата, с която той е в най-тясна връзка, и въвежда презумпцията, че освен в някои изключителни случаи, тази държава е държавата, в която страната, която трябва да изпълни определящата характера на договора престация, е имала своето обичайно местопребиваване в момента на сключването на договора.

67.   Така избраното материално право може да представлява и международна конвенция, подписана и ратифицирана от съответната държава-членка, като например Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки от 11 април 1980 г.

68.   На последно място, въз основа на приложимото материално право съдът трябва да определи мястото на изпълнение на спорното договорно задължение. Той може да се обяви за компетентен само ако това място се намира в границите на неговата териториална компетентност.

69.   Следователно този метод е комплексен и преминава през прилагане на международни конвенции, всяка от които може да предизвика сериозни трудности при тълкуване(25).

70.   Третият недостатък на член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция произтича от обстоятелството, че правилата, които се вземат предвид за определянето на компетентния съд, не са най-подходящите и за определяне на съда, който се намира в най-тясна връзка с подлежащия на разрешаване спор.

71.   Видяхме, че предоставената от тази разпоредба възможност за ищеца да дерогира общия принцип за компетентност на съдилищата по местоживеенето на ответника има за цел да му позволи да подаде своя иск пред съда, който се намира най-близо до обстоятелствата по спора.

72.   Несъмнено тази цел трябва да е съвместима с целта за правна сигурност, и по-специално с целта за предвидимост, които Брюкселската конвенция също следва и за които Съдът приема, че имат предимство по отношение на целта за близост. Освен това съществуването на връзка между съда и спора не представлява само по себе си критерият за компетентност, предвиден в член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция, тъй като изрично посоченият в тази разпоредба критерий за компетентност е мястото на изпълнение на задължението(26).

73.   Следователно предимството на целта за правна сигурност пред целта за близост може да оправдае това, че при дадени обстоятелства съдът, сезиран от ищеца в приложение на член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция, не е този, който се намира в най-тясна връзка със спора.

74.   Проблемът, който възниква при прилагането на тази разпоредба, обаче е по-общ. Той се дължи на това, че критериите, които следва да бъдат прилагани по силата на съдебната практика, произтичаща от решенията по делата De Bloos и Tessili, не са изведени в зависимост от целта за близост.

75.   Всъщност в приложение на установения от практиката на Съда метод за определяне на мястото на изпълнение последното трябва да се определи при прилагане на материалното право на държавите-членки или на международна конвенция, която унифицира това материално право, а тези текстове нямат за цел да определят съдебната компетентност. От това следва, че по отношение на изпълнението на парично задължение съдът, който ще бъде определен за компетентен в приложение на този метод, е съдът по местоживеенето на длъжника или на кредитора, според това дали съгласно приложимото национално право паричното задължение се счита за търсимо в местоживеенето на длъжника или за носимо в местоживеенето на кредитора.

76.   Основателно е обаче да се приеме, че във всички случаи целта за близост има реален смисъл и ще бъде действително изпълнена само когато компетентен съд е този, в чийто район договорът се счита за изпълнен или е реално изпълнен. Така компетентността на този съд се обосновава от обстоятелството, че поради своята близост до мястото на изпълнение на определящата характера на договора престация този съд най-добре може да прецени веществените доказателства или свидетелските показания, на които страните се позовават, както и при необходимост да установи фактите лично.

77.   В светлината на тези съображения трябва да се разгледа новата система за факултативна компетентност по свързаните с договор дела, въведена с Регламент № 44/2001, и целите, които тя преследва.

 в)     Новата система за факултативна компетентност по свързаните с договор дела, въведена с Регламент № 44/2001

78.   При разглеждане на целите на Регламент № 44/2001 се установява, че също както съвкупността от приетите мерки в областта на съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, той в съответствие с член 65 ЕО цели да подобри и да опрости съществуващите правила.

79.   Както е видно от съображения 2 и 11 от този регламент, за да постигне това, той цели да уеднакви правилата за конфликт на юрисдикции по граждански и търговски дела чрез правила за компетентността, които са „във висока степен предвидими“.

80.   Що се отнася до съдържанието на тези правила, те също както в Брюкселската конвенция се основават на принципа за компетентност на съда по местоживеене на ответника и, както е посочено в съображение 11 от Регламент № 44/2001, тази компетентност винаги трябва да е налице на това основание. Освен това, както в посочената конвенция, тази принципна компетентност трябва да се допълва от алтернативни основания за компетентност.

81.   В това отношение общностният законодател изрично посочва, че тези правила за специална компетентност се обосновават от близостта на съда по отношение на спора. Както е видно от съображение 12 от Регламент № 44/2001, тези специални правила за компетентност са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или с оглед да се улесни доброто упражняване на правосъдие.

82.   За да изпълни тези различни цели, системата за факултативна компетентност по свързаните с договор дела, предвидена в Регламент № 44/2001, се различава много ясно от тази на Брюкселската конвенция.

83.   В този смисъл член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 установява автономен критерий за компетентност по отношение на двата вида договори, които се срещат най-често в международните търговски отношения, а именно продажбата на стоки и предоставянето на услуги.

84.   Освен това в двата случая този автономен критерий за компетентност е мястото на изпълнение на определящата характера на договора престация, тоест мястото на доставка на стоките, що се отнася до договора за продажба, и мястото на извършване на услугата, що се отнася до договора за предоставяне на услуги.

85.   На този етап от моя анализ мога да изведа посочените по-долу заключения по отношение на системата, въведена с член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001, и целите на този регламент.

86.   На първо място, по отношение на договорите за продажба на стоки и за предоставяне на услуги разпоредбите на член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 в известен смисъл представляват „принципното“ правило за специална компетентност. Разпоредбата на член 5, точка 1, буква а) от този регламент, която възпроизвежда по-старото правило от Брюкселската конвенция(27), вече има само чисто субсидиарна роля по отношение на тези два вида договори. Всъщност, както изрично посочва член 5, точка 1, буква в) от посочения регламент, буква а) от същата разпоредба намира приложение само ако буква б) от нея не се прилага.

87.   На второ място, правилото за специална компетентност, предвидено в член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001, е предназначено да се прилага за всички искове, които се основават на един договор. С други думи, както ясно личи от изложението на мотивите, поради които на 14 юли 1999 г.(28) Комисията е предложила текста на Съвета на Европейския съюз, общностният законодател е искал да предотврати по-нататъшното увеличаване на броя на съдилищата, които могат да разглеждат искове, основаващи се на един и същ договор.

88.   Мястото на доставка на стоките и мястото на предоставяне на услугите представляват занапред критерият за компетентност по отношение на всички искове, които могат да бъдат предявени на основание договор за продажба на стоки или договор за предоставяне на услуги. Той се прилага независимо от задължението, на което се основава искът, както и когато искът се отнася до множество задължения.

89.   От това следва, че член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 е приложим за иск, с който — както в настоящия случай — се търси връщане на платената за стоките цена в приложение на договорна клауза за връщане на стоките. Впрочем това тълкуване се споделя от препращащата юрисдикция, според която член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 предвижда един-единствен свързващ фактор за всички претенции, които произтичат от даден договор, следователно и всички акцесорни договорни претенции като тези в конкретния случай.

90.   На трето място, както в системата, въведена от Брюкселската конвенция, съществуването на връзка между съда и спора не представлява само по себе си критерият за компетентност, предвиден в член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001. Тази връзка представлява само основанието на тази специална компетентност. Критерият за компетентност е мястото на доставка на стоките или на предоставяне на услугите.

91.   От това следва, че главната цел на тази разпоредба е правната сигурност, с оглед на която общите правила за компетентност трябва да са във висока степен предвидими. Приемайки един автономен критерий като критерий за компетентност, общностният законодател изоставя сложната система за определяне на мястото на изпълнение на договора, установена с посочената по-горе съдебна практика, произтичаща от Решение по дело Tessili. Също така, приемайки като автономен критерий обстоятелство, което в повечето случаи ще бъде чисто фактическо и следователно лесно за установяване от страните, той позволява на последните разумно да предвидят кой съд, различен от съда на държавата на местоживеене на ответника, може да бъде сезиран с иск, произтичащ от договора.

92.   Така в системата, въведена от член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001, правната сигурност е гарантирана, защото страните по договора знаят, че всички произтичащи от договора искове могат да бъдат предявени пред съда по мястото на доставка на стоките или пред този по мястото на предоставяне на услугите.

93.   Освен това във въпросната система основанието за тази специална компетентност е отразено по-добре, защото компетентен съд е този, в чийто район трябва да се изпълни определящата характера на договора престация. Следователно ако договорът е изпълнен или неговото изпълнение е започнало, в повечето случаи определеният за компетентен съд ще бъде наистина намиращият се физически най-близо до доказателствата, които могат да бъдат релевантни за решаването на спора.

94.   На следващо място, следва да се разгледа въпросът дали една такава система може да бъде приложена и да изпълни целите на Регламент № 44/2001 в случай на множество места на изпълнение в една и съща държава-членка.

 г)     Относно прилагането на член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 в случай на множество места на доставка в една и съща държава-членка

95.   Предвид гореизложените съображения, за да се отговори на въпроса дали член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 следва да се прилага в случай на множество места на доставка, в действителност е необходимо да се прецени дали в подобен случай може да се постигне целта за гарантиране на висока степен на предвидимост.

96.   Считам, че това е именно така, когато всички доставки са извършени на територията на една и съща държава-членка.

97.   За да се определи степента на предвидимост, за която ответникът може да претендира по силата на Регламент № 44/2001, според мен трябва да се разгледа основната цел на този регламент.

98.   Съгласно съображение 2 от него този регламент има за основна цел да уеднакви правилата за конфликт на юрисдикции по граждански и търговски дела, както и да опрости формалностите с оглед на бързо и опростено признаване и изпълнение в една държава-членка на съдебни решения, постановени в друга държава-членка.

99.   Той цели да разреши споровете за компетентност по правни спорове с международен елемент. Както основателно изтъква правителството на Обединеното кралство, Регламент № 44/2001 определя международната компетентност на съдилищата на държавите-членки. Така той цели да се избегне започването на паралелни производства в няколко държави-членки и постановяването на противоречиви решения в две от тези държави-членки.

100. Тази цел на Регламент № 44/2001 е ясно изразена в член 2 от него, според чийто текст срещу лицата, които имат местоживеене в държава-членка, се предявява иск „пред съдилищата на тази държава-членка“. По същия начин член 5, точка 1, буква б) от този регламент посочва условията, при които чрез дерогиране на член 2 от него срещу такова лице „може да бъде предявен иск в друга държава-членка“. Следователно Регламент № 44/2001, също както Брюкселската конвенция(29), урежда споровете за международна компетентност между съдебните системи на държавите-членки.

101. Следователно обстоятелството, че съществуват множество места на доставка в границите на една и съща държава-членка и съответно че има няколко съдилища на тази държава, които са компетентни да разгледат спора, не поставя под съмнение изпълнението на преследваните от Регламент № 44/2001 цели. Всъщност дори ако се допусне, че поради множеството места на доставка компетентни могат да бъдат няколко съдилища на съответната държава-членка, това не променя факта, че всички те се намират в една и съща държава-членка. От това следва, че не съществува опасност да бъдат постановени противоречиви решения от съдилища на различни държави-членки.

102. Наистина на това тълкуване може да се противопостави твърдението, че Регламент № 44/2001 има не само международен, но в известна степен и „териториален“ обхват на действие. В този смисъл не всеки съд на съответната държава-членка е компетентен по силата на член 5, точка 1, буква б) от този регламент. Общностният законодател е преценил, че спорът следва да се разгледа от материално компетентния национален съд, в чийто район са доставени стоките или са предоставени услугите.

103. Това уточнение обаче цели просто да гарантира, че компетентният национален съд е наистина този, който като цяло се намира в най-тясна връзка с материалните елементи на спора. Тази цел не е засегната в случай на множество места на доставка в една и съща държава-членка. Когато — както в дадения случай — искът се отнася до всички доставки, без да прави разлика между тях, по отношение на всички съдилища, в чиито райони се извършени една или повече от тези доставки, съществува една и съща връзка с материалните елементи на спора. Следователно целта за близост е изпълнена, независимо кой от тях е съдът, който е сезиран от ищеца и пред който ще трябва да бъдат предявени всички искове, основаващи се на обвързващия страните договор.

104. Както основателно посочва Комисията, от това следва, че прилагането на член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 при множество места на доставка в една и съща държава-членка съответства на целта за близост, която стои в основата на това правило за специална компетентност.

105. На последно място, когато разглеждам въпроса в контекста на конкретното положение на ответника, също не мога да приема, че прилагането на въпросната факултативна компетентност в случай на множество места на доставка на територията на една държава-членка е в противоречие със защитата, която той има право да очаква от Регламент № 44/2001.

106. Като страна по договор за международна продажба ответникът трябва да очаква, че в съответствие с факултативната компетентност в полза на ищеца, предвидена от член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001, съществува възможност да бъде призован пред съд на държава-членка, различна от тази, в която е установен. Ответникът знае, че съгласно тази разпоредба ищецът има възможността да избере да предяви иск срещу него пред съда по мястото на изпълнение на определящата характера на договора престация. В настоящото дело LEXX International Vertrieb, което доставя въпросните стоки в Австрия, е трябвало да знае, че в случай на спор Color Drack може да предяви иск срещу него пред австрийски съд.

107. Не считам, че за ответника съществува значителна разлика между единична доставка и множество доставки, които могат да доведат до множество компетентни съдилища в една-единствена държава-членка. Основната трудност за дружество или за физическо лице, което участва в международноправен спор, е да осигури защитата на своите интереси в друга държава, различна от неговата. Това дружество или физическо лице се оказва принудено да избере юридически съветник, с който може да общува и който да познава езика, съдопроизводствените правила и функционирането на съдилищата на тази друга държава. След като ответникът намери такъв съветник и му гласува доверие, въпросът дали той трябва да го представлява в тази държава пред съда на един или друг град може да е от значение само за размера на неговите разноски.

108. Освен това в случай на множество места на доставка в една и съща държава-членка ответникът, на който тези места са известни, защото са определени от договора, може да предвиди пред кои съдилища на тази държава би могъл да бъде евентуално призован, като се запознае с приложимите национални правни норми.

109. На последно място, при преценката на обхвата на член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 следва да се припомни, че страните по договора могат да ограничат или да се откажат от възможността да се ползват от факултативната компетентност, предвидена в тази разпоредба. Така те могат да определят по общо съгласие измежду различните места на доставка това, което трябва да бъде прието като критерий за компетентност. Всъщност член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 предвижда, че автономните критерии за компетентност се прилагат „освен ако не е договорено друго“.

110. По същия начин страните по договора могат и да определят съда или съдилищата, които са компетентни да разгледат породените от този договор спорове чрез споразумение за предоставяне на компетентност, сключено във формата, определена в член 23 от Регламент № 44/2001.

111. По тези съображения считам, че предвидената в член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 факултативна компетентност е приложима в случай на множество места на доставка, когато те се намират на територията на една и съща държава-членка.

112. Според мен тази позиция не противоречи на разрешението, възприето от Съда в Решение по дело Besix, посочено по-горе.

113. В приключилото с това решение дело се е поставял въпросът дали предвидената в член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция факултативна компетентност е била приложима в случай, когато задължението, на което се основава искът, представлява клауза за предоставяне на изключително право, с която две предприятия са били взаимно обвързани да извършват съвместни действия в рамките на обществена поръчка и да не се обвързват с други партньори.

114. Съдът приема, че факултативната компетентност не е била приложима в тази хипотеза, тъй като спорното договорно задължение е представлявало задължение за бездействие, по отношение на което не съществуват географски граници. Така Съдът приема, че не е било възможно да се определи едно-единствено място на изпълнение, тъй като задължението е трябвало да се изпълнява във всички държави-членки.

115. Според мен това решение не може да се приложи, когато всички места на изпълнение на договора се намират на територията на една и съща държава-членка(30).

116. Понастоящем следва да се разгледа въпросът дали по силата на Регламент № 44/2001 ищецът може да предяви своя иск пред съд по място на доставка по свой избор или пред съда по определено място на доставка.

 Б –   Относно въпроса дали по силата на Регламент № 44/2001 ищецът може да подаде своя иск пред съд по място на доставка по свой избор или пред съда по определено място на доставка

117. Комисията поддържа, че ако една от различните доставки има характер на основна, докато другите се явяват второстепенни доставки, ищецът трябвало да предяви иска си пред съда по мястото на изпълнение на основната доставка. Ако липсва основна доставка, ищецът може да предяви иск срещу ответника пред съда по едно от местата на доставка по свой избор.

118. По този начин Комисията предлага по отношение на член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 да се приложи разграничението между главно и акцесорно задължение, разработено в Решение по дело Shenavai, посочено по-горе.

119. Не съм съгласен с предложението на Комисията по следните съображения.

120. На първо място, считам, че за това предложение липсва основание в Регламент № 44/2001.

121. Както видяхме, член 5, точка 1, буква б) от този регламент цели да предостави компетентност на един-единствен съд за всички искове, които се основават на един и същ договор. Освен това той предвижда, че това е съдът по мястото на изпълнение на определящата характера на договора престация, за да може този съд да бъде лесно определен от страните и защото той по принцип е съдът, който се намира в най-тясна връзка с обстоятелствата по спора.

122. Вече посочих, че преследваната от Регламент № 44/2001 цел за предвидимост е изпълнена, когато всички места на изпълнение се намират в една и съща държава-членка, защото ответникът знае, че при липса на споразумение в обратен смисъл може да бъде призован пред съда по едно от тези места на изпълнение.

123. Видяхме също, че когато искът се отнася до всички доставки, без да прави разлика между тях, по отношение на всички съдилища, в чиито райони е извършен доставка, съществува една и съща близост с обстоятелствата по спора. Следователно целта за близост, която стои в основата на член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001, е в еднаква степен изпълнена, ако ищецът предяви иск срещу ответника пред съда по което и да е от местата на доставка(31).

124. По тези съображения не откривам в Регламент № 44/2001 основателна причина за въвеждане на нови критерии за компетентност, които да определят кой съд следва да бъде сезиран в случай на множество места на доставка, когато искът се отнася за всички доставки.

125. На второ място, считам, че ако се следва становището на Комисията, би се стигнало до повторно въвеждане в системата за факултативна компетентност по свързани с договор дела, предвидена в Регламент № 44/2001, на сложните критерии, които общностният законодател явно е пожелал да изостави. Всъщност страните по даден договор биха имали големи трудности да определят ясно от кой момент една доставка придобива характер на основна доставка. Такава квалификация отново би зависела от пояснения, които може да даде само съдебната практика.

126. Ето защо не приемам, че Регламент № 44/2001 обосновава въвеждането на критерии като тези, които предлага Комисията за определяне пред съда по кое от местата на доставка трябва да бъде предявен иск срещу ответника.

127. Също така не приемам, че Регламент № 44/2001 предоставя на ищеца право да предяви своя иск пред съда по което и да е от местата на доставка. Не смятам, че този регламент цели да предостави на ищеца такава свобода на избор. Това, което според мен член 5, точка 1, буква б) от посочения регламент изисква, е ищецът да може да предяви иск срещу ответника пред съда по едно от местата на доставка на стоките, който да е компетентен по отношение на всички свързани със същия договор спорове. С други думи, тази разпоредба налага ищецът да може да предяви иск срещу ответника пред съд, в района на който е извършена доставка, и това да е единственият национален съд, компетентен да разгледа всички спорове, които имат отношение към обвързващия страните договор за продажба на стоки.

128. При все това отговорът на въпроса дали всички съдилища, в района на които е извършена доставка, са компетентни да разгледат такъв иск, който се отнася за всички доставки, или за този вид искове е компетентен само един определен съд измежду тях, по мое мнение спада към процесуалната автономия на държавата-членка, на чиято територия са доставени стоките.

129. От това следва, че доколкото правото на тази държава-членка не предвижда правила за специална компетентност и когато искът се отнася за всички доставки, срещу ответника може да бъде предявен иск пред съда по едно от местата на доставка по избор на ищеца.

130. Поради тези съображения предлагам на поставения от Oberster Gerichtshof въпрос да се отговори, че член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 е приложим в случай на множество места на доставка, когато в съответствие с уговореното между страните стоките са доставени на различни места на територията на една и съща държава-членка. Когато искът се отнася за всички доставки, въпросът дали ищецът може да предяви иск срещу ответника пред съд по място на доставка по свой избор или само пред съда по едно от тези места се решава от правото на държавата-членка, на територията на която са доставени стоките. Ако правото на тази държава не предвижда правила за специална компетентност, ищецът може да предяви иск срещу ответника пред съд по място на доставка по свой избор.

IV – Заключение

131. С оглед на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на поставения от Oberster Gerichtshof преюдициален въпрос по следния начин:

„Член 5, точка 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела е приложим в случай на множество места на доставка, когато в съответствие с уговореното между страните стоките са доставени на различни места на територията на една и съща държава-членка. Когато искът се отнася за всички доставки, въпросът дали ищецът може да предяви иск срещу ответника пред съд по място на доставка по свой избор или само пред съда по едно от тези места се решава от правото на държавата-членка, на територията на която са доставени стоките. Ако правото на тази държава не предвижда правила за специална компетентност, ищецът може да предяви иск срещу ответника пред съд по място на доставка по свой избор.“

---

1– Език на оригиналния текст: френски.

---

2– Регламент от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

---

3– (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32). Конвенция, изменена с Конвенцията от 9 октомври 1978 година за присъединяване на Кралство Дания, на Ирландия и на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (ОВ L 304, стр. 1 и — текст с изменения — стр. 77), с Конвенцията от 25 октомври 1982 година за присъединяване на Република Гърция (ОВ L 388, стр. 1), с Конвенцията от 26 май 1989 година за присъединяване на Кралство Испания и на Португалската република (ОВ L 285, стр. 1), както и с Конвенцията от 29 ноември 1996 година за присъединяване на Република Австрия, на Република Финландия и на Кралство Швеция (ОВ C 15, 1997 г., стр 1). Консолидирана версия на Брюкселската конвенция, изменена с четирите конвенции за присъединяване, е публикувана в (ОВ C 27, 1998, стр. 1, наричана по-нататък „Брюкселската конвенция“).

---

4– Три държави-членки — Кралство Дания, Ирландия и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия — получават право да не участват по принцип в мерките, приети на основание на дял IV от Договора. Въпреки това Ирландия и Обединеното кралство приемат да бъдат обвързани от Регламент № 44/2001 (вж. съображение 20 от него). Кралство Дания също приема да прилага Регламент № 44/2001 по силата на Споразумение от 19 октомври 2005 г., одобрено с Решение 2005/790/ЕО на Съвета от 20 септември 2005 година за подписване от името на Общността на Споразумението между Европейската общност и Кралство Дания относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, стр. 61). В съответствие с член 68 от Регламент № 44/2001 Брюкселската конвенция продължава да се прилага за частите от териториите на държавите-членки, които са изключени от приложното поле на Договора, както то е определено в член 299 от него. На последно място, от 1 май 2004 г. Регламент № 44/2001 се прилага по отношение на десетте нови държави — членки на Европейския съюз.

---

5– Член 66 от Регламента.

---

6– Съображение 19 от Регламент (ЕО) № 44/2001.

---

7– Наричано по-нататък „Color Drack“.

---

8– Наричано по-нататък „LEXX International Vertrieb“.

---

9– В това отношение германското правителство се позовава на редакциите на немски („der Ort in einem Mitgliedstaat“), на английски („the place in a Member State“) и на френски език („le lieu d’un État membre“).

---

10– Решение от 19 февруари 2002 г. (C‑256/00, Recueil, стр. I‑1699).

---

11– Решение от 16 май 2002 г. по дело Schilling и Nehring (C‑63/00, Recueil, стр. I‑4483, точка 24) и Решение от 10 декември 2002 г. по дело British American Tobacco (Investments) и Imperial Tobacco (C‑491/01, Recueil, стр. I‑11453, точки 203—206 и цитирана съдебна практика). За по-скорошно приложение на тази съдебна практика вж. Решение от 14 декември 2006 г. по дело ASML (C‑283/05, Recueil, стр. I‑12041, точки 16 и 22).

---

12– Понастоящем член 293 ЕО.

---

13– Решение от 13 юли 1993 г. по дело Mulox IBC (C‑125/92, Recueil, стр. I‑4075, точка 11).

---

14– ОВ C 59, 1979 г., стр. 1 и 22.

---

15– 14/76, Recueil, стр. 1497, точки 11 и 13.

---

16– Това тълкуване е потвърдено при сключването на Конвенцията от 9 октомври 1978 година за присъединяване на Кралство Дания, на Ирландия и на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, която в някои езикови редакции изменя член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция, с цел да бъде уточнено, че задължението, чието място на изпълнение определя компетентния съд по делата, свързани с договор, е „задължението, което стои в основата на иска“. Същата формулировка е възпроизведена в член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001.

---

17– Решение от 6 октомври 1976 г. (12/76, Recueil, стр. 1473, точка 13).

---

18– Решение по дело Besix, посочено по-горе (точка 27 и цитирана съдебна практика).

---

19– Решение от 5 октомври 1999 г. (C‑420/97, Recueil, стр. I‑6747).

---

20– Решение от 15 януари 1987 г. (266/85, Recueil, стр. 239).

---

21– Решение от 15 януари 1987 г. (266/85, Recueil, стр. 239, точка 19).

---

22– Решение по дело Besix, посочено по-горе (точка 26 и цитираната съдебна практика).

---

23– Решение по дело Besix, посочено по-горе (точка 25).

---

24– ОВ L 266, стр. 1, наричана по-нататък „Римската конвенция“. Доколкото Брюкселската конвенция съдържа факултативна компетентност, като позволява на ищеца да избира измежду съдилищата на различни държави-членки, у държавите-членки могат да възникнат опасения, че ищецът ще избере да предяви своя иск пред даден съд единствено с оглед на това, че приложимото право в този съд би му било по-изгодно. Римската конвенция има за цел да намали този риск, общоизвестен под наименованието „forum shopping“, като определя националното материално право, което се прилага от разглеждащия спора съд. По този начин тя цели да гарантира, че решението по същество ще бъде едно и също, какъвто и да е избраният от страните по спора съд. Тази конвенция се прилага в петнадесетте държави — членки на Европейския съюз отпреди разширяването от 1 май 2004 г. Десетте държави-членки, присъединили се към Европейския съюз на тази дата, на 14 април 2005 г. също подписват Римската конвенция. На 14 януари 2003 г. Комисията предприема действия за преобразуването на тази конвенция в регламент. На 15 декември 2005 г. тя представя предложение за регламент в този смисъл (Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за приложимото право към договорните задължения (Рим I), COM (2005) 650 окончателен).

---

25– Вж. по-специално, по отношение на Римската конвенция, проблема с взаимоотношението между член 4, параграф 2 от нея, който предвижда презумпция в полза на закона по мястото, където страната, която трябва да изпълни определящата характера на договора престация, се е установила обичайно, и член 4, параграф 5 от нея, който предвижда, че тази презумпция не се прилага, когато от съвкупността от обстоятелствата следва, че договорът е в най-тясна връзка с друга държава.

---

26– Решение от 29 юни 1994 г. по дело Custom Made Commercial (C‑288/92, Recueil, стр. I‑2913, точки 14 и 15).

---

27– Нека припомня, че член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 предвижда, че „по дела, свързани с договор, [срещу лице, което има местоживеене в държава-членка, може да бъде предявен иск в друга държава-членка] в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение“.

---

28– Предложение за Регламент (ЕО) на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (COM(1999) 348 окончателен).

---

29– Вж. в тази връзка Решение по дело Besix, посочено по-горе (точка 25).

---

30– Разрешението, възприето в Решение по дело Besix, посочено по-горе, по мое мнение би било приложимо, ако местата на доставка се намираха в различни държави-членки. Считам, че в такава хипотеза предвидената в член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 факултативна компетентност не би била приложима, тъй като няма да може да се постигне целта за предвидимост, понеже съдилищата, които евентуално могат да бъдат компетентни по силата на тази разпоредба, се намират на територията на няколко държави-членки. Считам също, че в такъв случай тази разпоредбата не може да се приложи и предвид целта на Регламент № 44/2001 за предвидимост на правилата за компетентност, както и поради трудностите при прилагането на член 5, точка 1, буква а) от този регламент. Поради своя чисто субсидиарен характер последната разпоредба следва да се прилага само в хипотезата, посочена от Комисията в нейното предложение за регламент от 1999 г., тоест когато мястото на доставка на стоките или на предоставяне на услугите се намира в трета държава. Според мен когато стоките са доставени или услугите са предоставени в няколко държави-членки, компетентен може да бъде само съдът по местоживеенето на ответника, в съответствие с принципа, установен с член 2 от Регламент № 44/2001.

---

31– Положението би било различно, ако искът се отнасяше конкретно за стоките от едно или няколко определени места на доставка. Считам, че в този случай целта за близост, която стои в основата на член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001, ще задължи ищеца да предяви своя иск пред съдилището или пред едно от съдилищата по мястото на доставка на тези стоки.