This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62005CC0362
Opinion of Advocate General Kokott delivered on 15 February 2007. # Jacques Wunenburger v Commission of the European Communities. # Appeals - Staff cases - Promotion - Selection procedure - Rejection of the appellant’s candidature - Retirement in the interests of the service - Obligation to state the reasons on which the decision is based - Error of law - Cross-appeal - Subject-matter of the dispute - Interest in bringing proceedings. # Case C-362/05 P.
Заключение на генералния адвокат Kokott представено на15 февруари 2007 г.
Jacques Wunenburger срещу Комисия на Европейските общности.
Обжалване - Публична служба - Повишаване - Процедура за подбор - Отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя - Отстраняване от длъжност - Задължение за мотивиране - Грешка при прилагане на правото - Насрещна жалба - Предмет на спора - Правен интерес.
Дело C-362/05 P.
Заключение на генералния адвокат Kokott представено на15 февруари 2007 г.
Jacques Wunenburger срещу Комисия на Европейските общности.
Обжалване - Публична служба - Повишаване - Процедура за подбор - Отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя - Отстраняване от длъжност - Задължение за мотивиране - Грешка при прилагане на правото - Насрещна жалба - Предмет на спора - Правен интерес.
Дело C-362/05 P.
Сборник съдебна практика – Публична служба 2007 II-B-2-00101
Сборник съдебна практика 2007 I-04333;FP-I-B-2-00009
ECLI identifier: ECLI:EU:C:2007:104
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Г-ЖА JULIANE KOKOTT
от 15 февруари 2007 година(1)
Дело C-362/05 P
Jacques Wunenburger
срещу
Комисия на Европейските общности
„Обжалване — Длъжностно лице на Общността — Правилник за длъжностните лица — Повишение — Жалба за отмяна — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество — Правен интерес“
I – Въведение
1. Настоящото производство по обжалване е повод за изясняване на проблем, свързан с правния интерес и с липсата на основание за постановяване на съдебно решение по същество във връзка с жалби, подадени срещу правни актове на общностни институции.
2. Производството е свързано с административен спор между длъжностно лице на Общността, г‑н Jacques Wunenburger (наричан по-нататък „жалбоподател“) и Комисията на Европейските общности (наричана по-нататък „Комисията“), в качеството ѝ на орган по назначаването (наричан по-нататък „ОН“), и се отнася до назначаване на длъжността директор в Службата за сътрудничество EuropeAid(2), която е създадена към Комисията.
3. С решение от 5 юли 2005 г. (наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“)(3) Първоинстанционният съд на Европейските общности е отхвърлил като неоснователна жалбата, с която жалбоподателят иска отмяната на три решения на Комисията: от една страна, за отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя, от друга страна, за назначаване на тази длъжност на неговия конкурент г‑н Naqvi, и накрая, за отхвърляне на жалбата на жалбоподателя.
4. С жалбата си, подадена в Съда на 23 септември 2005 г., жалбоподателят цели отмяната на тези три решения. Комисията е подала насрещна жалба, в която изтъква, че Първоинстанционният съд е трябвало да установи липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество, тъй като оспорваната длъжност на директор вече е била предмет на ново публикуване преди обявяването на обжалваното решение.
5. Предвид тази насрещна жалба следва да се изясни при какви обстоятелства, в подобни на разглеждания случаи, може да се приеме, че продължава да съществува правен интерес от подаване на жалба от длъжностни лица. Този въпрос е от основно значение за практиката на общностните юрисдикции не само по спорове, свързани с публичната служба, но и по други спорове.
II – Правна уредба
6. Приложими към настоящия спор по същество са разпоредбите от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности(4) (наричан по-нататък „Правилник за длъжностните лица“) в неговата редакция, приложима преди 1 май 2004 г., и по-специално членове 7, 25, 29, 90 и 91 от него. По-долу няма да бъде възпроизвеждано съдържанието на тези разпоредби.
III – Факти и първоинстанционно производство
7. Спорът между страните е свързан с назначаването на длъжността директор с предишната степен А 2 в EuropeAid (дирекция С „Африка, Карибски и Тихоокеански регион“). През разглеждания период са се провели две процедури за подбор за тази длъжност и доколкото са от значение за настоящия спор, те могат да бъдат обобщени, както следва.
Първа процедура за подбор
8. Първата от двете процедури за подбор е започнала с вътрешно обявление на Комисията, публикувано на 19 септември 2002 г.(5) Жалбоподателят, по това време длъжностно лице със степен А 3 в генерална дирекция „Външни отношения“, е бил ръководител на представителството на Комисията в Хърватия. Той кандидатства за обявената длъжност с писмо от 27 септември 2002 г.
9. След като провежда среща с всеки от десетте кандидати — с някои от които по телефона — генералният директор на EuropeAid информира с бележка от 18 ноември 2002 г. генерална дирекция „Персонал и администрация“, че е класирал кандидатите в две групи. Първата група е съставена от шестима кандидати, които той счита за способни да изпълняват функциите, присъщи за тази длъжност. Втората група се състои от останалите четирима кандидати, които по негово мнение не притежават всички способности и познания, необходими за въпросната длъжност, като сред тях попада и жалбоподателят.
10. Консултативният комитет при назначаване (наричан по-нататък „ККН“) изготвя в тази връзка списък с шестима кандидати, които да бъдат поканени на последваща среща, като тези лица съвпадат с препоръчаната от генералния директор на EuropeAid първа група кандидати. Жалбоподателят следователно не е бил поканен.
11. На 8 януари 2003 г. г‑н Naqvi, конкурент на жалбоподателя, е назначен на длъжността, предмет на спора. С писмо от 11 март 2003 г. жалбоподателят е уведомен, че кандидатурата му не е избрана. На 2 април 2003 г., в съответствие с член 90, параграф 2 от Правилника на длъжностните лица, той подава жалба срещу назначаването на г‑н Naqvi. След отхвърлянето ѝ от Комисията на 14 юли 2003 г., на 5 ноември 2003 г. жалбоподателят подава жалба за отмяна пред Първоинстанционния съд.
Втора процедура за подбор
12. Втората процедура за подбор за разглежданата длъжност директор в EuropeAid започва, след като на 11 март 2004 г. Комисията решава да отстрани г‑н Naqvi от заеманата длъжност на основание член 50 от Правилника на длъжностните лица, считано от 1 април 2004 г., както и да публикува ново обявление за свободна длъжност(6).
13. С отделно писмено становище от 15 март 2004 г., постъпило в Първоинстанционния съд на 16 март 2004 г., Комисията моли последния да установи липса на основание за постановяване на съдебно решение по съществото на спора във връзка с първата процедура за подбор.
14. През май 2004 г. жалбоподателят кандидатства за публикуваната за втори път длъжност. С писмо от 2 септември 2004 г. той е уведомен, че кандидатурата му не е включена в списъка на одобрените кандидати. Жалбоподателят не е предприел правни действия срещу това решение.
15. През март 2005 г. Комисията решава да реорганизира EuropeAid. Броят на директорските длъжности е намален от осем на седем. На все още свободната длъжност директор в дирекция С е преместен друг директор, с което втората процедура за подбор е преустановена.
IV – Обжалваното съдебно решение
16. В обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд първо установява, че противно на становището на Комисията, от предмета на производството не следва, че липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, а напротив, налице е правен интерес у жалбоподателя(7). По същество Първоинстанционният съд отхвърля жалбата за отмяна, подадена от жалбоподателя, поради липса на правно основание.
17. Първото правно основание, с което жалбоподателят повдига като главно искане твърдение за нарушение на задължението за мотивиране на решенията съгласно член 25, втора алинея, второ изречение от Правилника за длъжностните лица, е трябвало да бъде отхвърлено, тъй като решението на Комисията относно жалбата е било достатъчно мотивирано(8).
18. Като второ правно основание жалбоподателят посочва по-специално нарушение на член 7, на член 29, параграф 1, буква а) и на член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица(9) и твърди, че назначаването на неговия конкурент се основава на грешка при прилагане на правото. Първоинстанционният съд отхвърля това правно основание, тъй като ОН е разполагал с широко право на преценка във връзка със заемането на свободните длъжности и г‑н Naqvi всъщност е отговарял на всички изисквания от обявлението за свободна длъжност(10).
V – Жалба
19. Жалбата на жалбоподателя почива на две правни основания.
– Като първо правно основание на своята жалба жалбоподателят изразява несъгласие по същество с отхвърлянето на първото правно основание, посочено от него в първоинстанционното производство. С това Първоинстанционният съд допуснал грешка при прилагане на правото и изопачил фактите. Освен това решението било противоречиво и недостатъчно мотивирано.
– Като второ правно основание на своята жалба жалбоподателят оспорва отхвърлянето от Първоинстанционния съд на второто правно основание, посочено от него в първоинстанционното производство. То отново е свързано с изопачаване на факти и грешка при прилагане на правото.
20. Комисията е подала насрещна жалба, с която изтъква, че Първоинстанционният съд не е уважил нейното искане за установяване на липса на основание за постановяване на съдебно решение по делото по същество, което е отправено с отделно писмено становище от 15 март 2004 г.
21. Жалбоподателят моли Съда:
1) да обяви жалбата му за допустима и основателна и да отмени обжалваното съдебно решение;
2) да се произнесе по съществото на спора и да отмени следните решения на Комисията:
– решението на ОН от 11 март 2003 г. за отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя,
– решението на ОН от 8 януари 2003 г. за назначаването на г‑н Naqvi,
– решението на ОН от 14 юли 2003 г. за отхвърляне на жалба № R/147/03 на жалбоподателя;
3) да отхвърли подадената от Комисията насрещна жалба като недопустима или във всеки случай като неоснователна;
4) да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
22. Комисията от своя страна моли Съда:
1) като главно искане:
– да обяви насрещната ѝ жалба за допустима и основателна и да отмени обжалваното съдебно решение в частта му, с която се отхвърля искането на Комисията за установяване на липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество, както и
– да се произнесе по съдебните разноски;
2) при условията на евентуалност:
– да отхвърли жалбата на жалбоподателя като недопустима или във всеки случай като неоснователна и
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски във връзка с обжалването.
VI – Съображения
23. В конкретния случай е необходимо най-напред да се разгледа насрещната жалба на Комисията. Тази жалба всъщност повдига въпроса дали спорът междувременно е останал без предмет поради събитие, настъпило след подаването на жалбата. Ако случаят е такъв, изводите на Първоинстанционния съд относно основателността на жалбата на жалбоподателя в първоинстанционното производство, оспорвани от него в жалбата му, са без значение.
А – Насрещна жалба на Комисията
24. Със своята насрещна жалба Комисията твърди главно, че Първоинстанционният съд не е трябвало да се произнася по съществото на спора, а е трябвало да установи липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество.
1. Допустимост на насрещната жалба
25. Жалбоподателят твърди, че жалбата на Комисията е недопустима, тъй като обжалваното съдебно решение не е във вреда на Комисията. Първоинстанционният съд всъщност постановил благоприятно за Комисията решение, като отхвърлил жалбата за отмяна на жалбоподателя като неоснователна.
26. Съгласно член 56, втора алинея, първо изречение от Статута на Съда, жалба може да бъде подадена от всяка страна, чиито искания са изцяло или частично отхвърлени. Вреда в този смисъл е налице и когато твърденията за нарушение на някоя от страните са били уважени по същество, но тя е загубила делото по искане в хода на производството относно допустимостта на иска или жалбата. В тази връзка съгласно съдебната практика налице е вреда, която дава право на обжалване, и когато с отделен акт съгласно член 114 от Правилника на Първоинстанционния съд е било повдигнато възражение за недопустимост, но Съдът е обявил иска или жалбата за допустим(а) и впоследствие го/я е отхвърлил(а) като неоснователен/неоснователна(11). От друга страна Съдът не счита, че е налице увреждащ жалбоподателя акт, когато Първоинстанционният съд не се произнася по въпроса за допустимостта на иска или жалбата и го/я отхвърля като неоснователен/неоснователна(12). Същото важи и когато в първоинстанционното производство не е било повдигнато отделно възражение за недопустимост и ответникът изтъква липса на абсолютни процесуални предпоставки само в рамките на писмено становище с общ характер, в което той също изразява становище относно основателността на иска или жалбата(13).
27. По настоящото дело Комисията иска с отделно писмено становище от 15 март 2004 г. установяване липсата на основание за постановяване на съдебно решение по същество. При това тя не се позовава изрично на член 114 от Правилника на Първоинстанционния съд. Това обаче не променя факта, че с писмото си Комисията е направила отделно искане във връзка с допустимостта на жалбата. Въпросното искане е мотивирано с факта, че г‑н Naqvi е бил отстранен от заеманата от него длъжност, считано от 1 април 2004 г., поради което правният интерес на жалбоподателя по спора отпаднал.
28. Първоинстанционният съд обаче признава съществуването на правен интерес у жалбоподателя и изрично отхвърля искането на Комисията(14). Така Комисията губи спор относно искане в хода на първоинстанционното производство и поради това е имала право да обжалва.
29. Впрочем дали жалбоподателят е загубил своя правен интерес в хода на производството пред първа инстанция и дали следователно спорът междувременно е останал без предмет е въпрос, който определено може да бъде отнесен пред Съда в производството по обжалване. По силата на член 225, параграф 1 ЕО и член 58, първа алинея от Статута на Съда обжалването се ограничава именно до правни въпроси(15), така че единствено Първоинстанционният съд е компетентен да установява и преценява релевантните факти. По отношение на правния интерес и въпроса за липсата на основание за постановяване на съдебно решение обаче се касае за правната квалификация на установените от Първоинстанционния съд факти. Несъмнено Съдът има право да разглежда тази правна квалификация в производството по обжалване(16).
30. Следователно насрещната жалба е допустима.
2. Основателност на насрещната жалба
31. Ето защо е уместно да се провери по същество дали Първоинстанционният съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е установил липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество, както е поискала Комисията в първоинстанционното производство. Това зависи от въпроса дали правният интерес на жалбоподателя е отпаднал преди обявяването на обжалваното съдебно решение.
а) Основни доводи на страните
32. Комисията счита, че с отстраняването на г‑н Naqvi от заеманата от него длъжност и провеждането на втората процедура за подбор правният интерес на жалбоподателя е отпаднал и производството е останало без предмет. Всъщност с жалбата си жалбоподателят можел да достигне най-много до повтаряне на първата процедура за подбор. Междувременно обаче се е провела втора процедура за подбор, за участие в която жалбоподателят отново е подал кандидатурата си.
33. Решаването на спора не могло да донесе за в бъдеще полза на жалбоподателя. Чисто хипотетично било дали жалбоподателят отново ще кандидатства за подобни длъжности в бъдеще. При необходимост той разполагал с правно средство за защита във връзка с бъдещи решения за назначаване. Процедурите за назначаване на длъжностни лица не можели да бъдат сравнявани една с друга, защото кандидатите във всеки случай са различни, така че съдебно решение по настоящото дело не би произвело действие за други назначения.
34. Жалбоподателят твърди, че продължава да има интерес от решаване на спора. От една страна, следвало да се избягват неправомерните решения на Комисията в бъдеще. От друга страна, решението за отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя можело да се отрази неблагоприятно при негово бъдещо кандидатиране за подобни длъжности. На последно място, решението по настоящото дело било важно във връзка с евентуалното право на обезщетение за вреди на жалбоподателя.
б) Съображения
35. С изискването за правен интерес на процесуално равнище се гарантира, че съдилищата няма да бъдат сезирани, за да изясняват със становище чисто хипотетични правни въпроси. Затова правният интерес е абсолютно условие за допустимост, което може да бъде от значение на различни етапи от производството. Следователно такъв правен интерес трябва несъмнено да бъде налице към момента на подаване на иска или жалбата. Той обаче трябва да продължи да съществува и след подаването на иска или жалбата, до постановяване на съдебното решение по същество(17).
36. Ако правният интерес отпадне в хода на съдебно производство, действително повече няма основание да постановяване на съдебно решение по същество от Първоинстанционния съд. От жалбоподателя обаче не може да се очаква да приеме, че първоначално обявеният за допустим негов иск или жалба е бил(а) бързо отхвърлен(а), както и че трябва да понесе съдебните разноски(18). Единственото подходящо решение в такъв случай е по-скоро да се обяви, че спорът е останал без предмет(19), което от една страна показва, че основанието на иска или жалбата е отпаднало едва след подаването му/ѝ, а от друга страна води до избягване на неблагоприятни имуществени последици за жалбоподателя.
37. Въпросът за правния интерес обикновено е от значение за общностните юрисдикции, когато се обжалват правни актове, които все още съществуват формално, но чийто първоначален предмет междувременно е отпаднал. Съдебната практика е приела, че може да съществува интерес от съдебно разглеждане и на такива актове. Това все пак предполага, че отмяната на обжалвания акт все още може да има правни последици(20) или да предостави предимство на ищеца или жалбоподателя(21).
38. В настоящия случай към момента на подаване на жалба пред Първоинстанционния съд жалбоподателят безспорно все още е имал правен интерес. По-специално, самото изпълнение на обжалваните решения не може да доведе до отпадане на правния му интерес(22). Следователно в точка 19 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд правилно посочва, че обжалваните решения са продължили да произвеждат последици дори след датата на встъпване в длъжност на г‑н Naqvi.
39. Освен това обжалваните решения никога не са били формално отменяни от ОН. Жалбоподателят впрочем правилно изтъква, че отстраняването от длъжност на г‑н Naqvi след подаване на жалбата по никакъв начин не може да бъде поставяно на една и съща плоскост с отмяната на първоначалното решение за неговото назначаване(23).
40. Настоящият случай обаче се отличава с това, че след отстраняването от длъжност на г‑н Naqvi е започнала втора процедура за подбор с цел заемане на длъжността, предмет на спора. Решенията, взети в хода на първата процедура за подбор, на чиято неправомерност се е позовал жалбоподателят в жалбата си пред Първоинстанционния съд, са били обезсилени в резултат на тази нова процедура.
41. Този аспект, с който е запознат Първоинстанционният съд(24), е пренебрегнат от него в точка 19 от обжалваното съдебно решение, където се изтъква, че решението за отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя в първата процедура за подбор продължава да произвежда действие. Смятам, че решението за назначаване на конкурента на жалбоподателя и решението за отхвърляне на кандидатурата на жалбоподателя са двете страни на една и съща монета. Двете решения са неразривно свързани. Нито едно от двете решения повече не произвежда действие, тъй като след отстраняването от длъжност на г‑н Naqvi е започнала нова процедура за подбор за спорната длъжност. По този начин решението за отхвърляне на жалбата на жалбоподателя, което също се оспорва, трябва да е обезсилено; неговото правно действие всъщност не може да се разпростре отвъд действието на двете първоначални решения на ОН, които то потвърждава.
42. Самото прекратяване на последиците на обжалваните решения, настъпило след подаването на жалбата, все пак не поражда задължение за Първоинстанционния съд да обяви, че спорът е останал без предмет. По-скоро трябва да се провери дали жалбоподателят е запазил правния си интерес, въпреки че обжалваните решения са били обезсилени. Ако този правен интерес продължава да съществува, то би било в противоречие с изискването за контрол върху правомерността на действията на общностните институции(25), което е основно за правовата общност, да се откаже на жалбоподателя постановяване на решение по същество.
43. Съгласно съдебната практика жалбоподателят може да запази своя правен интерес, на първо място поради опасността от повтаряне на (твърдяното за) неправомерно действие на институция на Общността(26), и по-специално с оглед на ново сезиране на компетентната институция на Общността с делото съгласно член 233, първа алинея ЕО(27). На второ място, правният интерес може да се запази, когато решение по жалба за отмяна е от значение за евентуално искане за обезщетение за вреди на жалбоподателя(28). На трето място, в определени случаи, и по-специално при спорове, свързани с публичната служба, жалбоподателят може да има интерес от отстраняване на отрицателни изявления, свързани с неговата личност, с цел да бъде реабилитиран за в бъдеще(29).
44. Обжалваното съдебно решение е свързано единствено с първия от тези три случая, т.е. опасността от повтаряне на (твърдяно за) неправомерно действие на ОН. При това в точка 20 от съдебното решение Първоинстанционният съд се основава на твърдението на жалбоподателя, че начинът на участие на генералния директор(30) на EuropeAid в процедурата за подбор е бил засегнат от неправомерност от процесуална гледна точка. Според Първоинстанционния съд не може да се изключи възможността в последваща процедура за подбор генералният директор да има подобна роля като тази в първата процедура за подбор, с оглед на заемане на длъжността директор, която е предмет на спора. Предвид опасността от повтаряне на такова действие Първоинстанционният съд заключава, че жалбоподателят е запазил своя правен интерес.
45. На пръв поглед, срещу хипотезата за такава опасност от повтаряне несъмнено би могъл да говори фактът, че решенията за заемане на длъжности от длъжностни лица никога не се повтарят механично по един и същи начин, въпреки че са многобройни(31). При все че такива процедури се провеждат редовно в институциите на Общността, решението за подбор на ОН винаги е уникално. На първо място, трябва да се направи обща оценка на качествата на всички кандидати според изискванията на длъжността, която трябва да се заеме. На второ място, личността и качествата на кандидатите и изискванията, установени съответно за тях, може значително да се различават в отделните случаи. Комисията основателно изтъква и самият жалбоподател признава, че в настоящия случай втората процедура за подбор не е сравнима с първата, тъй като всеки път е трябвало да бъдат сравнявани различни кандидати.
46. Настоящият случай се характеризира обаче с факта, че със своята жалба за отмяна жалбоподателят оспорва решението за подбор не само от материалноправна гледна точка, но едновременно с това оспорва процедурата, която е довела до това решение. Всъщност жалбоподателят изтъква, че процедурата сама по себе си е била дискриминираща, тъй като не всички кандидатури са били разглеждани еднакво подробно и заради това не всички кандидати са били поставени при еднакви конкурентни условия(32). Така когато длъжността на директор, предмет на спора, е трябвало да бъде заета, генералният директор на EuropeAid е извършил предварителен подбор, който впоследствие е бил определяща насока както за ККН, така и за ОН, без същите да са оценили сами и задълбочено познанията и способностите на всички кандидати, включително на кандидатите, които не са препоръчани от генералния директор.
47. За разлика от оценяването по същество на различните кандидатури, няма нищо уникално в самото протичане напроцедурата за подбор, когато компетентният генерален директор прави предварителен подбор, който след това е определящ за ККН и ОН. Този подход може дори да бъде повтарян по всяко време с цел заемане на други директорски длъжности. В тази връзка жалбоподателят се оплаква не само от проблем в особен случай, но и от проблем от структурно естество. От обективна гледна точка изясняването на въпроса дали описаната по-горе организация на процедура за подбор е правомерна със сигурност е важно за жалбоподателя, с оглед на възможността в бъдеще да кандидатства за директорски длъжности.
48. За разлика от Комисията, не считам за чисто хипотетична възможността жалбоподателят да се кандидатира за други директорски длъжности. От преписката е видно, че жалбоподателят вече е кандидатствал за подобна длъжност още преди разглежданата тук процедура за подбор. За оспорваната тук длъжност той впрочем е кандидатствал два пъти.
49. Следователно по настоящото дело съществуват достатъчно основания, за да може Първоинстанционният съд да приеме, че жалбоподателят все още е имал правен интерес към момента на обявяване на обжалваното съдебно решение.
50. От предходните съображения стигам до заключението, че Първоинстанционният съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като в точка 21 от обжалваното съдебно решение е отхвърлил искането на Комисията да се обяви, че жалбата е останала без предмет. Предвид това, че жалбоподателят е запазил правния си интерес, Първоинстанционният съд е бил длъжен да се произнесе по същество.
51. Следователно насрещната жалба на Комисията трябва да се отхвърли като неоснователна.
Б – Жалба на жалбоподателя
52. Предвид заключенията във връзка с насрещната жалба на Комисията, е необходимо да се разгледа жалбата на жалбоподателя.
53. Най-напред трябва да се припомни, че в производството по обжалване Съдът може служебно да проверява дали жалбоподателят има правен интерес от подаване или поддържане на жалбата си(33).
54. Все пак в случая няма никакви основания да се счита, че правният интерес на жалбоподателя, който е продължил да съществува до обявяването на обжалваното съдебно решение(34), е отпаднал в периода след обявяването на това решение. Опасността от повтаряне на процесуалната грешка в процедурата за подбор, оспорвана от жалбоподателя, продължава да съществува. В производството пред Съда не са били изтъкнати никакви нови факти, които да обосновават нова преценка на въпроса за правния интерес. Следователно Съдът трябва да се произнесе по жалбата на жалбоподателя.
1. По първото правно основание
55. С първото си правно основание жалбоподателят изтъква, че в точки 32 и 33 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд е изопачил някои факти, допуснал е грешка при прилагане на правото и е мотивирал решението си противоречиво и в недостатъчна степен. По-конкретно жалбоподателят явно е изхождал от становището, че предвид бележката на генералния директор на EuropeAid от 18 ноември 2002 г.(35), Първоинстанционният съд е трябвало да изтъкне доводи срещу обжалваните решения на ОН, доколкото в тях се твърди, че спечелилият кандидат, г‑н Naqvi, е „кандидатът, който е отговарял в най-голяма степен на всички изисквания, посочени в обявлението за свободна длъжност“(36).
а) Първа част от първото правно основание: изопачаване на факти
56. Първата част от първото правно основание съдържа твърдение за изопачаване на факти.
57. Жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд се е основал на неточни факти. Той не е оценил, че за спорната длъжност на директор се изисква солиден опит в управлението на персонала, доказани умения за управление, мотивиране и надзор над големи екипи(37). Това ставало ясно от бележката на генералния директор на EuropeAid. От тази бележка било видно и че уменията на спечелилия кандидат, г‑н Naqvi, в тази област са били оценени с една точка от три възможни, докато другите трима кандидати са получили максималния брой точки в тази област. По-нататък от бележката ставало ясно, че силните страни на г‑н Naqvi са по-скоро в областта на „проектиране, разсъждения и анализи“, отколкото в областта на „реорганизация и управление на голям работен екип“.
58. Според трайната съдебна практика, може да се твърди, че е налице изопачаване на фактите, когато то произтича явно от доказателствата по преписката пред Първоинстанционния съд, без да е необходимо да се прибягва до нова преценка на фактите и на доказателствените средства(38). След преглед на бележката на генералния директор на EuropeAid не считам, че има основания да се предполага, че Първоинстанционният съд е изопачил фактите.
59. В тази бележка изрично се удостоверява, че г‑н Naqvi отговаря на изискванията, изложени в обявлението за свободна длъжност(39). Освен това в посочената бележка г‑н Naqvi е класиран в групата кандидати, които според генералния директор на EuropeAid са способни да изпълняват функцията на директор в съответствие с въпросната длъжност. Следователно бележката не дава никакво основание да се предполага, че генералният директор на EuropeAid е счел, че г‑н Naqvi не притежава достатъчно качества за заемането на длъжността директор.
60. Несъмнено е вярно, че във въпросната бележка генералният директор на EuropeAid е извършил преценка така, че е оценил някои кандидати по отношение на изискуемия профил по-добре, отколкото други. Това намира израз преди всичко в таблицата в приложението към неговата бележка, където генералният директор е оценил качествата на всеки от кандидатите — също и в областта на управление на персонала — определяйки им от една до три точки, като при това е провел и други разграничения между кандидатите в цялостната си преценка. Такива разграничения генералният директор е направил не само между двете групи кандидати, но и в рамките на групата кандидати, която накрая е предложил като подходяща на ККН и на ОН. Безспорно г‑н Naqvi, чиято кандидатура в крайна сметка е одобрена, е бил оценен от генералния директор на EuropeAid по-ниско в сравнение с други кандидати.
61. Все пак трябва да се има предвид, че въпросната бележка на генералния директор на EuropeAid не е била единственото основание при вземането на решение от ККН и ОН. Това е видно от факта, че шестимата кандидати, предложени в бележката, включително и г‑н Naqvi, са били поканени на последваща среща от ККН. Единствено въз основа на тези срещи ККН и ОН са изградили окончателното си впечатление и са избрали г‑н Naqvi за длъжността директор.
62. Съответно Първоинстанционният съд не е бил длъжен да основава решението си окончателно или дори само на преценката за различните кандидати, извършена от генералния директор на EuropeAid. Какво значение следва да се отдаде на тази бележка, наред с другите доказателства — по-специално на доказателствата, посочени в точка 65 от обжалваното съдебно решение(40) — е било по-скоро въпрос на преценка на фактите и доказателствата, която е от изключителната компетентност на Първоинстанционния съд и не може да бъде заменена от преценката на Съда в производството по обжалване(41).
63. Първата част от първото правно основание следователно не може да бъде уважена.
б) Втора част от първото правно основание: липса на мотиви
64. Във втората част от първото правно основание жалбоподателят твърди, че решението на Първоинстанционния съд е противоречиво и недостатъчно мотивирано. Той посочва, че първото правно основание е неправилно отхвърлено в точки 28—35 от обжалваното решение.
65. По силата на член 36, първо изречение във връзка с член 53, първа алинея от Статута на Съда, в решенията на Първоинстанционния съд се излагат мотивите, на които те са основани. Това задължение за мотивиране има за цел, от една страна, да позволи на засегнатите от решението лица да се запознаят с мотивите на решението на Първоинстанционния съд и — от друга страна — да се предоставят достатъчно сведения на Съда, които да му позволят да упражни контролната си функция(42).
66. По настоящото дело в точки 28—35 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд е разгледал подробно решението по жалбата на Комисията и е обяснил обстойно защо счита, че Комисията е изпълнила задължението си за излагане на мотиви. По тази причина не могат да бъдат открити вътрешни противоречия в мотивите на решението. По-конкретно, както вече бе посочено(43), съвсем не е нелогично или противоречиво при разглеждането на обжалваните решения да се преценяват различни факти и доказателства, вместо то да се основава единствено или поне в съществена степен на оценката на кандидатите от генералния директор на EuropeAid, както изглежда счита жалбоподателят.
67. Фактът, че по същество и във връзка с качествата на г‑н Naqvi за разглежданата длъжност на директор Първоинстанционният съд достига до извод, различен от този на жалбоподателя, сам по себе си не означава, че в обжалваното съдебно решение не са били посочени достатъчно мотиви.
68. Така тази втора част от първото правно основание също не може да бъде уважена.
2. По второто правно основание
69. С второто си правно основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е изопачил някои факти и доказателства и е допуснал грешка при прилагане на правото, като не е отменил обжалваните решения на Комисията поради нарушение на член 7, член 29, параграф 1, буква а) и член 45, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица.
а) Първа част от второто правно основание
70. В първата част от второто правно основание жалбоподателят твърди, че при подбора на кандидатите за разглежданата длъжност на директор не е трябвало да се отчитат „предизвикателствата“(44) или „чувствителността към реформата“(45), свързани с длъжността. Тези критерии не били посочени в обявлението за свободна длъжност. Те обаче изиграли решаваща роля в процедурата за подбор, и по-специално в бележката на генералния директор на EuropeAid. Първоинстанционният съд не отделил достатъчно внимание на този аспект в обжалваното съдебно решение и така изопачил фактите и доказателствените средства.
71. За разлика от жалбоподателя, не считам, че са налице данни за изопачаване на факти или доказателствени средства от Първоинстанционния съд. От точки 55—58 от обжалваното съдебно решение става ясно, че Първоинстанционният съд е разгледал надлежно проблема за „предизвикателствата“ пред кандидата за длъжността на директор и за „чувствителността към реформата“, каквато се изисква той да притежава. Следователно Първоинстанционният съд със сигурност не е пренебрегнал доводите на жалбоподателя или пропуснал обстоятелства от фактически характер в съдебното си решение.
72. Първоинстанционният съд потвърждава по същество, че значението на думата „предизвикателства“ не трябва да бъде преувеличавано и че то трябва да се разглежда във връзка с личното мнение на генералния директор на EuropeAid за кандидатите(46). По отношение на критерия „чувствителност към реформата“ Първоинстанционният съд по-нататък изтъква в подробности, че този критерий съответства на предвиденото в обявлението за свободна длъжност(47).
73. С тази преценка по делото Първоинстанционният съд се вписва ясно в рамките на една защитима преценка на фактите и доказателствата. Обстоятелството, че преценката на Първоинстанционния съд не съвпада с тази на жалбоподателя, само по себе си не означава, че това е изопачаване на факти.
74. Всъщност с тази част от своята жалба жалбоподателят цели не толкова налагане на санкция във връзка с изопачаване на факти или доказателствени средства от Първоинстанционния съд, колкото Съдът да замени преценката на факти и доказателства, извършена от Първоинстанционният съд, със своя собствена преценка. Това обаче не е допустимо в процедура по обжалване(48).
75. Следователно първата част от второто правно основание не може да бъде уважена.
б) Втора част от второто правно основание: грешка при прилагане на правото по отношение участието на компетентния генерален директор в процедурата за подбор
76. Във втората част от второто правно основание жалбоподателят твърди, че в точка 54 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд не оценява влиянието, което предварителният подбор от генералния директор е оказал върху останалата част от процедурата за подбор пред ККН. Фактически ККН бил обвързан от извършения предварителен подбор. Това се илюстрирало съвсем ясно от разглеждания случай, в който ККН е поканил само предварително подбраните от генералния директор на EuropeAid кандидати да участват в последващи срещи.
77. В това отношение следва да се заключи, че в рамките на производството по обжалване е възможно да се повдигнат отново правни въпроси, които вече са разгледани в първоинстанционното производство(49), каквито са в случая въпросът за правилното протичане на процедурата за подбор, и по-конкретно правомерността на начина на участие на компетентния генерален директор(50). В такъв случай обаче правните доводи в подкрепа на жалбата трябва да бъдат конкретно посочени; жалба, която само повтаря или буквално възпроизвежда правните основания и доводи, вече представени пред Първоинстанционния съд, ако не съдържа доводи, конкретно насочени към установяване на грешката при прилагане на правото, която опорочава обжалваното съдебно решение, не отговаря на това изискване(51).
78. Така в случая жалбоподателят не посочва конкретно в жалбата си какви са оплакванията му във връзка с обжалваното съдебно решение по отношение на ролята на генералния директор на EuropeAid в процедурата за подбор. Той единствено изтъква повторно довод, вече развит в първоинстанционното производство, според който извършеният от генералния директор предварителен подбор de facto има определяща роля за протичането на процедурата за подбор(52).
79. Така тази част второто правно основание е недопустима и също не може да бъде уважена.
3. Междинно заключение
80. Следователно жалбата на жалбоподателя е частично недопустима, частично неоснователна и следователно трябва да бъде отхвърлена в нейната цялост.
VII – Съдебни разноски
81. По силата на член 122 във връзка с член 118 и член 69, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
82. По отношение на жалбата на жалбоподателя, несъмнено от член 122, втора алинея от Процедурния правилник на Съда следва, че чрез дерогация на член 69, параграф 2 Съдът може да разпредели разноските между страните по справедливост. В настоящия случай обаче не е явно наличието на съображения за разпределяне по справедливост, нито пък такива са били изтъкнати от жалбоподателя. Поради това считам, че жалбоподателят, чиято жалба не е уважена, трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски, свързани с жалбата, в съответствие с искането на Комисията.
83. По отношение на насрещната жалба на Комисията от член 122, втора алинея във връзка с член 70 от Процедурния правилник на Съда следва, че Комисията трябва да понесе направените от нея съдебни разноски. Тъй като насрещната жалба на Комисията не е уважена, Комисията трябва да бъде осъдена да заплати и съдебните разноски на жалбоподателя, свързани с тази насрещна жалба, в съответствие с исканията на жалбоподателя. Следователно Комисията се осъжда да заплати всички съдебни разноски във връзка с насрещната жалба.
VIII – Заключение
84. Предвид горното, предлагам на Съда:
1) да отхвърли жалбите;
2) да задължи всяка страна да понесе съдебните разноски, направени във връзка с подадената от нея жалба.
1 – Език на оригиналния текст: немски.
22 – EuropeAid е създадена на 1 януари 2001 г. по решение на Комисията в резултат от реформата на управлението на външна помощ. Службата отговаря за използването на инструменти на Общността за външна помощ (помощ за развитие), която се финансира от бюджета на Европейската общност, както и от Европейския фонд за развитие.
33 – Решение от 5 юли 2005 г. по дело Wunenburger/Комисия (T‑370/03, Recueil, стр. I‑А‑189 и II‑853).
44 – Правилник за длъжностните лица на Европейските общности и Условия за работа на другите служители на тези Общности, в сила от 5 март 1968 г., както е определено с членове 2 и 3 от Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. (ОВ L 56, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 12), в редакцията на Регламент (Евратом, ЕОВС, ЕИО) № 1473/72 на Съвета от 30 юни 1972 г. (ОВ L 160, стp. 1).
55 – Обявление за свободна длъжност COM/138/02.
66 – Обявление за свободна длъжност COM/142/04 от 28 май 2004 г.
77 – Точки 19—21 от обжалваното решение.
88 – Точки 28—35 от обжалваното решение.
99 – Посочени са и нарушения на принципите за защита на оправданите правни очаквания, за равно третиране и на оправдани очаквания за кариерно развитие.
1010 – Точки 51—83 от обжалваното решение.
1111 – Решение от 26 февруари 2002 г. по дело Съвет/Boehringer (C‑23/00 P, Recueil, стp. I‑1873, точка 50) и Решение от 22 февруари 2005 г. по дело Комисия/max.mobil (C‑141/02 P, Recueil, стp. I‑1283, точки 50 и 51). Вж. в този смисъл имплицитно Решение от 21 януари 1999 г. по дело Франция/Comafrica и др. (C‑73/97 P, Recueil, стp. I‑185); вж. по-специално заключението на генерален адвокат Mischo от 25 юни 1998 г. по това дело (Recueil, стp. I‑185, точка 11 и сл.).
1212 – Решение по дело Съвет/Boehringer (посочено в бележка под линия 11, точка 52).
1313 – В този смисъл в обезпечителното производство, Определение от 17 декември 1998 г. по дело Emesa Sugar/Съвет (C‑363/98 P(R), Recueil, стp. I‑8787, точка 43 и сл.).
1414 – Точки 19—21 от обжалваното съдебно решение
1515 – Вж. Решение от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия (C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стp. I‑123, точки 47—49), Решение от 21 септември 2006 г. по дело Nederlandse Federatieve Vereniging voor de Groothandel op Elektrotechnisch Gebied/Комисия (C‑105/04 P, Recueil, стр. I‑8725, точки 69 и 70) и Решение от 21 септември 2006 г. по дело Technische Unie/Комисия (C‑113/04 P, Recueil, стр. I‑8831, точки 82 и 83).
1616 – Решение от 6 април 2006 г. по дело General Motors/Комисия (C‑551/03 P, Recueil, стp. I‑3173, точка 51), както и Решение по дело FEG/Комисия (посочено в бележка под линия 15, точка 69) и Решение по дело TU/Комисия (посочено в бележка под линия 15, точка 82) с други позовавания.
1717 – Решение от 24 април 2001 г. по дело Torre и др./Комисия (T‑159/98, Recueil FP, стp. I‑A‑83 и II‑395, точка 30) и Решение от 21 март 2002 г. по дело Shaw и Falla/Комисия (T‑131/99, Recueil, стp. II‑2023, точка 29), както и Определение от 17 октомври 2005 г. по дело First Data и др./Комисия (T‑28/02, Recueil, стp. II‑4119, точки 35—37).
1818 – В това отношение Решение от 19 октомври 1995 г., постановено в производство по обжалване по дело Rendo и др./Комисия (C‑19/93 P, Recueil, стp. I‑3319, точка 13) — в което Съдът потвърждава, че при липса на правен интерес от подаване или поддържане на жалба той може „по тази причина да обяви жалбата за недопустима или без предмет“ — може да доведе до объркване. По мое мнение Съдът всъщност счита, че жалбата трябва да бъде обявена за недопустима, ако правният интерес е липсвал още към момента на подаването ѝ, докато жалбата трябва да бъде обявена за лишена от предмет, ако правният интерес е отпаднал едва в един по-късен момент.
19 – Решение от 6 юли 1999 г. по дело Séché/Комисия (T‑112/96 и T‑115/96, Recueil FP, стр. I‑A‑115, II‑623, точка 37) и Решение по дело Torre и др./Комисия (посочено в бележка под линия 17, точка 31), както и определение First Data/Комисия (посочено в бележка под линия 17, точка 53).
20 – Решение от 24 юни 1986 г. по дело Akzo Chemie/Комисия (53/85, Recueil, стp. 1965, точка 21), Решение от 14 септември 1995 г. по дело Antillean Rice Mills и др./Комисия (T‑480/93 и T‑483/93, Recueil, стp. II‑2305, точка 59) и Решение от 7 юни 2006 г. по дело Österreichische Postsparkasse и др./Комисия (T‑213/01 и Т‑214/02, Recueil, стр. II‑1601, точка 53.
21 – Решение Rendo и др./Комисия (посочено в бележка под линия 18 по-горе, точка 13) и Решение от 13 юли 2000 г. по дело Парламент/Richard (C‑174/99 P, Recueil, стp. I‑6189, точка 33). В този смисъл Решение от 24 ноември 2005 г. по дело Италия/Комисия (C‑138/03, C‑324/03 и C‑431/03, Recueil, стp. I‑10043, точки 23—25.
22 – Решение от 6 март 1979 г. по дело Simmenthal/Комисия (92/78, Recueil, 1979 г., стp. 777, точка 32) и Решение по дело Akzo Chemie и др./Комисия (посочено в бележка под линия 20, точка 21).
23 – „Retrait de l’emploi“ на длъжностно лице съгласно член 50 от Правилника за длъжностните лица не съвпада с „retrait de la décision“, по силата на което това длъжностно лице е било назначено.
24 – Вж. например точка 2 от писмена дуплика на Комисията от 30 юни 2004 г. по производството пред Първоинстанционния съд (T‑370/03).
25 – Вж. изрично Решение от 28 септември 2004 г. по дело MCI/Комисия (T‑310/00, Recueil, стp. II‑3253, точки 46 и 61). Подобно съображение в последна сметка е в основата на Решение от 14 октомври 1999 г. по дело CAS Succhi di Frutta/Комисия (T‑191/96 и T‑106/97, Recueil, стp. II‑3181, точка 63).
Вж. и Решение от 31 март 1971 г. по дело Комисия/Съвет, известно като „AETR“ (22/70, Recueil, стp. 263, точка 40), по силата на което жалбата по член 230 ЕО „съгласно разпоредбата [на член 220, параграф 1 ЕО] трябва да гарантира съблюдаване на правото при тълкуването и прилагането на Договора“, както и Решение от 23 април 1986 г. по дело Les Verts/Парламент (294/83, Recueil, стp. 1339, точка 23), по силата на което „нито държавите-членки, нито институциите на Общността могат да избегнат контрола относно това дали действията им съответстват на основната конституционна харта на Общността, Договора“. Вж. по-нататък, във връзка с изискването за съдебен контрол в правовата общност, по-новото решение от 25 юни 2002 г. по дело Unión de Pequenos Agricultores (C‑50/00 P, Recueil, стp. I 6677, точка 38).
26 – Например Решение в областта на контрола върху сливанията по дело MCI/Комисия (посочено в бележка под линия 25 по-горе, точки 55 и 63). Вж. освен това Решение по дело Simmenthal/Комисия (посочено в бележка под линия 22 по-горе, точка 32), Решение по дело Akzo (посочено в бележка под линия 20 по-горе, точка 21), Решение от 26 април 1988 г. по дело Apesco/Комисия (207/86, Recueil, стp. 2151, точка 16), Решение от 24 септември 1996 г. по дело Marx Esser и др./Парламент (T‑182/94, Recueil FP I‑A‑411, II‑1197, точка 41), Решение по дело CAS Succhi di Frutta/Комисия (посочено в бележка под линия 25 по-горе, точка 63) и Решение по дело Österreichische Postsparkasse и др./Комисия (посочено в бележка под линия 20, точка 54).
27 – Решение по дело Simmenthal/Комисия (посочено в бележка под линия 22 по-горе, точка 32), Решение от 5 март 1980 г. по дело Koenecke/Комисия (76/79, Recueil, стp. 665, точка 9), Решение по дело Antillean Rice Mills и др./Комисия (посочено в бележка под линия 20 по-горе, точка 60), Решение по дело CAS Succhi di Frutta/Комисия, (посочено в бележка под линия 25 по-горе, точка 63), Решение по дело MCI/Комисия (посочено в бележка под линия 25 по-горе, точка 46) и Решение по дело Österreichische Postsparkasse и др./Комисия (посочено в бележка под линия 20 по-горе, точка 54).
28 – Решение по дело Koenecke/Комисия (посочено в бележка под линия 27 по-горе, точка 9), Решение от 31 март 1998 г. по дело Франция и др./Комисия (C‑68/94 и C‑30/95, Recueil, стp. I‑1375, точка 74), Решение по дело Парламент/Richard (посочено в бележка под линия 21 по-горе, точки 33 и 34) и Решение от 21 март 2002 г. по дело Shaw и Falla/Комисия (T‑131/99, Recueil, стp. II‑2023, точка 29).
29 – Вж. например Решение от 10 юни 1980 г. по дело Fräulein M./Комисия (155/78, Recueil, стp. 1797, точка 6).
30 – „la manière dont le directeur général a présélectionné les candidats“.
31 – По това настоящото дело несъмнено се различава например от случая, който е в основата на дело Apesco/Комисия (посочено в бележка под линия 26).
32 – Вж. например обобщението на доводите на жалбоподателя в точки 37 и 38 от обжалваното съдебно решение.
33 – Решение по дело Rendo и др./Комисия (посочено в бележка под линия 18 по-горе, точка 13).
34 – Вж. в този смисъл развитото по отношение на насрещната жалба, по-специално точки 38—51 от настоящото заключение.
35 – Вж. в тази връзка точка 9 от настоящото заключение.
36 – На френски език: „le candidat qui répondait le mieux à l’ensemble des exigences mentionnées dans l’avis de vacance“ (вж. точка 32 от обжалваното съдебно решение).
37 – На френски език: „solide expérience de management de personnel [et] capacité de gestion, mobilisation et supervision de grandes équipes“.
38 – Решение от 6 април 2006 г. по дело General Motors/Комисия (C‑551/03 P, Recueil, стp. I‑3173, точка 54) и Решение от 21 септември 2006 г. по дело JCB/Комисия (C‑167/04 P, Recueil, стр.I-8935, точка 108); в същия смисъл Решение от 18 януари 2007 г. по дело PKK и KNK/Съвет (C‑229/05 P, Сборник, стр. I‑439, точка 37).
39 – Таблицата в приложението към бележката от 18 ноември 2002 г. съдържа в колона „коментари“ следната обща преценка по отношение на г‑н Naqvi: „La candidature satisfait aux critères énoncés dans la description du poste“.
40 – Там Първоинстанционният съд изтъква, че ОН не е допуснал явна грешка в преценката, когато е счел, че г‑н Naqvi е отговарял на изискванията в областта на управлението на персонала. По-конкретно Първоинстанционният съд се позовава на формуляр за оценка, от който е видно, че г‑н Naqvi има доказан опит в управлението, който той е придобил както на длъжността началник на отдел, така и като ръководител на представителство, и че изглежда има способности да мотивира екип. Той също се позовава на двата административни доклада за оценяване на г‑н Naqvi, предхождащи процедурата за подбор.
41 – Вж. в тази връзка точка 29 от настоящото заключение и цитираната съдебна практика в бележка под линия 15.
42 – Вж. в този смисъл Решение от 18 май 2006 г. по дело Archer Daniels Midland и др./Комисия (C‑397/03 P, Recueil, стp. I‑4429, точка 60), както и решенията, посочени в бележка под линия 15 — Решение по дело Aalborg Portland др./Комисия (точка 372), Решение по дело FEG/Комисия (точка 72) и Решение по дело TU/Комисия (точка 85).
43 – Вж. по-горе точки 58—62 от настоящото заключение.
44 – На френски език: „enjeux du poste“.
45 – На френски език: „sensibilité pour la réforme“.
46 – Точка 55 от обжалваното съдебно решение.
47 – Точки 56—58 от обжалваното съдебно решение.
48 – Вж. точка 29 от настоящото заключение и цитираната в бележка под линия 15 съдебна практика.
49 – Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Koninklijke Coöperatie Cosun/Комисия (C‑68/05 P, Recueil, стр. I‑10367, точка 54, с други позовавания).
50 – Както вече е посочено във връзка с насрещната жалба на Комисията, пред Първоинстанционния съд жалбоподателят твърди, че процедурата за подбор, с която компетентният генерален директор е провел предварителен подбор, от който са се водили в значителна степен ККН и ОН, не е протекла правилно (вж. по-горе точки 46 и 47 от настоящото заключение).
51 – Решение по дело Koninklijke Coöperatie Cosun/Комисия (посочено в бележка под линия 49 по-горе, точка 55).
52 – Вж. в тази връзка обобщението на доводите му в точка 39 от обжалваното съдебно решение.