Дело T-359/04

British Aggregates Association и др.

срещу

Европейска комисия

„Държавни помощи — Екологичен данък върху инертните материали в Обединеното кралство — Освобождаване от данък за Северна Ирландия — Решение на Комисията да не повдига възражения — Сериозни затруднения — Насоки на Общността относно използването на държавна помощ за опазването на околната среда“

Резюме на решението

1.      Помощи, предоставяни от държавите — Планове за помощи — Разглеждане от Комисията — Фаза на предварително разглеждане и състезателна фаза — Съвместимост на помощ с общия пазар — Затруднения при преценката — Задължение на Комисията да открие състезателно производство — Понятие — Сериозни затруднения — Обективен характер

(член 88, параграфи 2 и 3 ЕО)

2.      Производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма

(член 21 от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)

3.      Производство — Въвеждане в хода на производството на нови правни основания — Условия

(член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Общия съд)

4.      Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Съвместимост на помощ с общия пазар — Право на преценка — Спазване на съгласуваността между членове 87 ЕО и 88 ЕО и други разпоредби от Договора, чиято цел е ненарушена конкуренция в общия пазар

(членове 87 ЕО и 88 ЕО)

5.      Помощи, предоставяни от държавите — Планове за помощи — Разглеждане от Комисията — Фаза на предварително разглеждане и състезателна фаза — Съвместимост на помощ с общия пазар — Затруднения при преценката — Задължение на Комисията да открие състезателно производство — Режим на освобождаване, който включва евентуална данъчна дискриминация между националните и внесените продукти — Недостатъчно и непълно разглеждане — Индиция за наличието на сериозни затруднения

(членове 23 ЕО, 25 ЕО, член 88 ЕО, параграфи 2 и 3 ЕО, и член 90 ЕО)

1.      Предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура придобива задължителен характер, когато Комисията изпитва сериозни затруднения да прецени дали дадена помощ е съвместима с общия пазар. Всъщност, когато взема благоприятно за дадена помощ решение, Комисията може да се задоволи единствено с фазата на предварително разглеждане, посочена в член 88, параграф 3 ЕО, само ако след първоначално разглеждане е в състояние да се убеди, че тази помощ е съвместима с общия пазар. Ако обаче това първоначално разглеждане не позволява да се преодолеят всички затруднения, възникващи във връзка с преценката на съвместимостта на тази помощ с общия пазар, Комисията има задължението да се снабди с всички необходими становища и да открие за целта процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО.

Понятието за сериозни затруднения има обективен характер. За да се установи дали съществуват подобни затруднения, трябва да се изследват по обективен начин както обстоятелствата при приемане на обжалвания акт, така и неговото съдържание, като се съпоставят мотивите на решението с данните, с които Комисията е разполагала към момента на произнасяне по съвместимостта на спорните помощи с общия пазар. От това следва, че контролът за законосъобразност, упражняван от Общия съд относно наличието на сериозни затруднения, по своето естество надхвърля търсенето на явна грешка в преценката.

От друга страна, ако такива затруднения съществуват, решението на Комисията да не повдига възражения може да бъде отменено само на това единствено основание поради непровеждането на състезателно и задълбочено разследване, което е предвидено в Договора, макар и да не е установено, че съображенията по същество на Комисията са неправилни от правна или от фактическа страна.

(вж. точки 55, 56 и 58)

2.      По силата на член 21 от Статута на Съда и на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд всяка искова молба трябва да посочва предмета на спора и краткото изложение на правните аргументи, на които се основава тя. Това посочване трябва да е достатъчно точно и ясно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед на гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да бъде допустима исковата молба или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които тя се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба.

(вж. точка 81)

3.      Не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството, както предвижда член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Общия съд. Допустимо е обаче правно основание, с което се допълва правно основание, вече изложено изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата, и което се намира в тясна връзка с последното.

(вж. точка 87)

4.      Въпреки че предвидената в членове 87 ЕО и 88 ЕО процедура предоставя голяма свобода на Комисията при вземането на решение относно съвместимостта на системата за държавна помощ с изискванията на общия пазар, от общата структура на Договора е ясно, че тази процедура никога не трябва да води до резултат, който е в противоречие с конкретните разпоредби на Договора. Това задължение за Комисията да зачита съгласуването на членове 87 ЕО и 88 ЕО с други разпоредби на Договора се налага, по-специално когато с тези други разпоредби се цели също постигането на ненарушена конкуренция в общия пазар. Всъщност, като приема решение относно съвместимостта на дадена помощ с общия пазар, Комисията не може да пренебрегне опасността от нарушение на конкуренцията в общия пазар от страна на отделни икономически оператори.

Следователно, когато някои от условията за предоставянето на държавна помощ нарушават други разпоредби на Договора, тя не може да бъде обявена за съвместима с общия пазар от Комисията. Освен това, определяйки дали дадена помощ е съвместима с общия пазар, тя трябва да вземе предвид условията на пазара, включително фискалното състояние. От това следва, че според системата на Договора за ЕО дадена помощ не може да бъде въведена или разрешена под формата на данъчна дискриминация от страна на държава членка по отношение на продуктите с произход от други държави членки.

(вж. точки 91 и 92)

5.      Когато първоначалното разглеждане във фазата на предварително разглеждане, посочена в член 88, параграф 3 ЕО, не позволява на Комисията да преодолее всички затруднения, възникващи във връзка с преценката на съвместимостта на тази помощ с общия пазар, Комисията има задължението да се снабди с всички необходими становища и да открие за целта процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО. Извършеният от Комисията недостатъчен или непълен преглед в хода на процедурата по предварително разглеждане представлява индиция за наличието на сериозни затруднения.

Така в рамките на режим на освобождаване от екологичен данък, който сам по себе си представлява държавна помощ и може да доведе до данъчна дискриминация между националните продукти и продуктите, внесени от друга държава членка, която от своя страна противоречи или на членове 23 ЕО и 25 ЕО или на член 90 ЕО, възниква въпросът за съгласуваността между посочените членове и членове 87 ЕО и 88 ЕО. Фактът, че Комисията не разглежда този въпрос в решението си да не повдига възражения в края на процедурата на предварително разглеждане, е индиция за наличието на сериозни затруднения, което налага да се открие предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура.

(вж. точки 55, 57, 90, 94—98 и 102)

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (пети състав)

9 септември 2010 година(*)

„Държавни помощи — Екологичен данък върху инертните материали в Обединеното кралство — Освобождаване от данък за Северна Ирландия — Решение на Комисията да не повдига възражения — Сериозни затруднения — Насоки на Общността относно използването на държавна помощ за опазването на околната среда“

По дело T‑359/04

British Aggregates Association, установено в Lanark (Обединено кралство),

Healy Bros. Ltd, установено в Middleton (Ирландия),

David K. Trotter & Sons Ltd, установено в Manorhamilton (Ирландия),

представлявани от г‑н C. Pouncey, solicitor и адв. L. Van den Hende, avocat,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват г‑н J. Flett и г‑н T. Scharf, в качеството на представители,

ответник,

подпомагана от

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, представлявано първоначално от г‑н M. Bethell, впоследствие от г‑жа E. Jenkinson и г‑жа I. Rao, и накрая от г‑н S. Ossowski, в качеството на представители, подпомагани от г‑жа M. Hall и г‑н G. Facenna, barristers,

встъпила страна,

с предмет жалба за отмяна на Решение C (2004) 1614 окончателен на Комисията от 7 май 2004 г. да не повдига възражения срещу изменението на освобождаването в Северна Ирландия от данъчно облагане на инертните материали в Обединеното кралство,

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав),

състоящ се от: г‑н M. Vilaras, председател, г‑н M. Prek и г‑н V. M. Ciucă (докладчик), съдии,

секретар: г-жа C. Kantza, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 юни 2009 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелства в основата на спора

1        Първият жалбоподател, British Aggregates Association (наричано по-нататък „BAA“), е сдружение на малки независими предприятия, експлоатиращи кариери в Обединеното кралство. Неговите членове, експлоатиращи над 100 кариери, са 55 на брой. По-голямата част от членовете му експлоатират кариери във Великобритания (с изключение съответно на Северна Ирландия). В конкретния случай BAA действа за сметка на членовете си, експлоатиращи кариерите във Великобритания.

2        Вторият жалбоподател, Healy Bros. Ltd, и третият жалбоподател, David K. Trotter & Sons Ltd (наричан по-нататък „DK Trotter“), са производители на инертни материали, които са установени в Ирландия.

3        Настоящото дело се отнася до освобождаването от облагане с екологичен данък, предоставено в Северна Ирландия, което Комисията на Европейските общности е приела в Решение C (2004) 1614 окончателен от 7 май 2004 г. с адресат Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (помощ № 2/04 — данък върху инертните материали — Северна Ирландия) (наричано по-нататък „обжалваното решение“) и на основание на фазата на предварителното разглеждане за помощ, съвместима с общия пазар, съгласно член 87, параграф 3, буква в) ЕО. Кратко съобщение за това решение е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 2 април 2005 г. (C 81, стp. 4). Според Комисията условията от Насоките на Общността относно използването на държавна помощ за опазването на околната среда (ОВ C 37, стp. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 251, по-нататък наричани „Насоките“) са изпълнени.

 Общ режим на AGL

4        Общият режим на този екологичен данък, наречен „[п]оетапно въвеждане на данъка върху инертните материали в Северна Ирландия“ („Aggreates Levy“,наричан по-нататък „AGL“), е въведен в Обединеното кралство с членове 16—49 от втората част на Finance Act 2001 (Закон за бюджета за 2001 г.) и приложения 4—10 към него.

5        Разпоредбите, предвиждащи въвеждането на AGL, влизат в сила на 1 април 2002 г. в приложение на правилника за прилагане на Закона за бюджета за 2001 г.

6        Законът за бюджета за 2001 г. е изменен с членове 129—133 и с приложение 38 към Finance Act 2002 (Закон за бюджета за 2002 г.). Така изменените разпоредби включват по-специално преходен период за въвеждането на данъка в Северна Ирландия.

7        AGL се прилага в размер на 1,60 GBP (лири стерлинги) за тон инертни материали, които са предмет на търговско използване (член 16, параграф 4 от Закона за бюджета за 2001 г.)

8        Член 16, параграф 2 от Закона за бюджета за 2001 г., изменен, гласи, че AGL се дължи от момента, когато количество облагаеми инертни материали стане предмет на търговско използване в Обединеното кралство, считано от датата на влизане в сила на посочения закон. Следователно данъкът се отнася както за внесените, така и за добитите в Обединеното кралство инертни материали.

9        С Решение C (2002) 1478 окончателен от 24 април 2002 г. (помощ № 863/01 — Данък върху инертните материали) (наричано по-нататък „решението от 2002 г.“) AGL е одобрен от Комисията. Кратко съобщение за това решение е публикувано в Официален вестник на Европейските общности от 5 юни 2002 г. (ОВ C 133, стp. 11).

10      В решението от 2002 г. Комисията е решила да не повдига възражения по отношение на AGL, приемайки, че приложното му поле е обусловено от логиката и естеството на въпросния данъчен режим и че следователно AGL попада от самото начало извън обхвата на квалификацията за държавна помощ по смисъла на член 87 ЕО.

11      AGL е екологичен данък, с който се облагат инертните материали, за да се намали и рационализира добивът на руди, обичайно използвани като инертни материали, като се насърчава замяната им с рециклирани материали или с необработени материали, освободени от данъчно облагане и по този начин се допринася за опазването на околната среда.

12      С AGL се облага търговското използване на скални маси, пясък и чакъл като инертни материали, но тези материали не се облагат с него, ако се използват за други цели. AGL обаче се събира само за необработените инертни материали. За разлика от това, данъкът не се събира нито за инертните материали, добити като съпътстващи продукти или отпадъци от други процеси, нито за рециклираните инертни материали.

13      По отношение на Северна Ирландия Законът за бюджета за 2001 г. предвижда режим на прогресивно намаляващо освобождаване от AGL в продължение на пет години. За първата година се предвижда плащането на данък в размер на 0 % по отношение на AGL. Размерът на платимия данък се увеличава с 20 % годишно, така че накрая, след пет години, да достигне 100 %. Разходите, настъпващи в резултат на тази мярка, а именно загубата на данъчни постъпления за Обединено кралство за тези пет години, са оценени на 45 милиона британски лири.

14      Обединеното кралство обосновава това специално третиране на Северна Ирландия с грижата да се предотврати временният риск от загуба на конкурентоспособност в международен план на предприятията, занимаващи се с добив и обработване на необработени инертни материали от Северна Ирландия, предвид специфичното ѝ положение в рамките на Обединеното кралство, доколкото тя има обща сухоземна граница с друга държава членка. Поради това вносът и износът на инертни материали и на преработени продукти към и от Северна Ирландия е улеснен в по-голяма степен отколкото за други региони от Обединеното кралство.

15      В резултат на това в решението си от 2002 г. Комисията обявява режима на прогресивно намаляващо освобождаване по отношение на Северна Ирландия за съвместим с общия пазар и не открива официалната процедура, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО.

16      Впоследствие решението от 2002 г. е предмет на жалба за частична отмяна, подадена от BAA пред Първоинстанционния съд [понастоящем Общ съд] (Решение на Общия съд от 13 септември 2006 г. по дело British Aggregates/Комисия, T‑210/02, Recueil, стр. II‑2789). По това дело BAA не оспорва заключението на Комисията, според което поетапното въвеждане на AGL в Северна Ирландия е помощ, съвместима с общия пазар, а преценката на Комисията, според която AGL не представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО.

17      С Решение от 13 септември 2006 г. по дело British Aggregates/Комисия, точка 16 по-горе, Общият съд отхвърля жалбата на BAA. В решението си Общият съд приема, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката на приложното поле на този данък върху инертните материали и че следователно AGL не представлява държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. На 27 ноември 2006 г. BAA подава жалба срещу това съдебно решение.

18      С Решение от 22 декември 2008 г. по дело British Aggregates/Комисия (C‑487/06 P, Recueil, стр. I‑10505) Съдът отменя Решение от 13 септември 2006 г. по дело British Aggregates/Комисия, точка 16 по-горе, и връща делото на Общия съд.

 Изменения на AGL във връзка с освобождаването, предоставено на Северна Ирландия

19      След като установява, че с поетапното въвеждане на AGL в Северна Ирландия преследваните цели не са осъществени според предвиденото, Обединеното кралство решава да замени прогресивно намаляващото освобождаване от данъка върху инертните материали в Северна Ирландия с нов режим на освобождаване от данък.

20      Дори след поетапното въвеждане на AGL е установено увеличаване на недекларирания внос на инертни материали в Северна Ирландия с произход от Ирландия, за които не се дължи AGL, което поражда от своя страна сериозен риск от загуба на конкурентоспособността на промишлеността в областта на инертните материали в Северна Ирландия. Нещо повече, очакваните предимства за околната среда не са осъществени според предвиденото в Северна Ирландия. Това се дължи на ограничеността на рециклирани и алтернативни материали, които не са предмет на данъчно облагане в Северна Ирландия, и на почти несъществуването на инфраструктури за събиране и обработване на тези материали. Ето защо според властите на Обединеното кралство при поетапното въвеждане на AGL промишлеността в областта на преработените продукти в Северна Ирландия не е разполагала с достатъчно време, за да се адаптира към тези промени, преминавайки към алтернативните или рециклираните материали.

21      Поради тези причини Обединеното кралство заменя режима на прогресивно намаляващото освобождаване от данък в Северна Ирландия с нов режим на освобождаване от данък. По силата на този нов режим, за да се постигнат по ефективен начин преследваните цели за опазване на околната среда, установените в Северна Ирландия оператори, които са сключили споразумение в областта на околната среда с властите на Обединеното кралство, следва да платят между 1 април 2004 г. и 31 март 2011 г. само 20 % от размера на AGL, като се ползват от освобождаване от AGL в размер на 80 %. Това освобождаване обаче зависи от условието предприятията, които възнамеряват да се ползват от него, да се ангажират формално и да спазват споразуменията, договорени с правителството на Обединено кралство, според които са длъжни да участват в програма за изпълнение на целите и за подобрения в областта на околната среда през периода на освобождаване от данък.

 Производство пред Комисията

22      На 5 януари 2004 г. Обединеното кралство уведомява Комисията за новия режим на освобождаване от данък.

23      С писмо от 9 февруари 2004 г. BAA подава жалба до Комисията срещу новия режим на освобождаване от данък, с която по-конкретно иска откриване на официалната процедура по разследване.

24      На 12 февруари 2004 г. Комисията отправя искане за допълнителна информация до встъпилата страна.

25      Обединеното кралство отговаря на това искане с писма от 11 март и 2 април 2004 г.

 Обжалваното решение

26      На 7 май 2004 г. Комисията приема обжалваното решение, според което новият режим на освобождаване от данък е счетен за държавна помощ по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО, която обаче е съвместима с общия пазар съгласно член 87, параграф 3, буква в) ЕО. Поради това Комисията отхвърля жалбата на BAA, без да открие официалната процедура по разследване.

27      В обжалваното решение Комисията отначало посочва, че що се отнася до съществуващия режим на данъчно облагане за Северна Ирландия, в решението от 2002 г. е установила, че различното въвеждане на AGL в Северна Ирландия е съвместимо с разпоредбите на точка Д.3.2 от Насоките. В това отношение е прието, че AGL би поставил промишлеността на Северна Ирландия в положение, при което тя рискува да загуби своята конкурентоспособност в международен план, по-специално спрямо производителите на инертни материали в Ирландия.

28      Във връзка с новия режим на освобождаване от данък Комисията отбелязва по-нататък, че властите на Обединеното кралство са посочили, че от момента на поетапното му въвеждане през 2002 г. AGL е поставил промишлеността в областта на инертните материали в Северна Ирландия в още по-затруднено конкурентно положение от първоначално предвиденото. Както се припомня в точка 20 по-горе, след посоченото въвеждане е установено увеличаване на незаконния добив и на недекларирания внос на инертни материали в Северна Ирландия с произход от Ирландия, при положение че и в двата случая AGL не е бил дължим. В резултат на това добивните предприятия, които обичайно плащат AGL, са били засегнати от дъмпинг поради тези освободени от данък незаконни доставки и са загубили от продажби в полза на предприятията, прибягнали до такива доставки.

29      В обжалваното решение Комисията добавя, че според Обединеното кралство, въпреки че AGL е имал очевидно положително влияние върху опазването на околната среда във Великобритания, данъкът не е довел до постигане на желаните резултати в Северна Ирландия, където наличието на рециклирани материали или на заместващи материали, освободени от данък, е твърде ограничено и локализирано и където едва съществуват инфраструктури за събиране и обработване на такива материали. Според властите на Обединеното кралство това означава, че в резултат на режима на освобождаване, произтичащ от Закона за бюджета за 2001 г., промишлеността в областта на преработените продукти в Северна Ирландия не е разполагала с достатъчно време, за да се адаптира към въвеждането на AGL, като се пренасочи към рециклирани материали или заместители.

30      Комисията посочва, че за да постигне преследваните цели за опазване на околната среда по ефективен начин, правителството на Обединеното кралство е предвидило при това положение, както се посочва в точка 21 по-горе, да постави освобождаването от данък в зависимост от условието предприятията, които възнамеряват да се ползват от него, да се ангажират формално и да спазват споразуменията, договорени с посоченото правителство, според които те са длъжни да участват в програма за изпълнение на целите и за подобрения в областта на околната среда през периода на освобождаването от данък.

31      За да се предостави повече време на промишлеността в областта на преработените продукти (а именно на предприятията, които използват необработените инертни материали за търговски цели) да се адаптира и да постигне желаните екологични резултати, се предвижда замяната на съществуващия режим на освобождаване от данък с нов преходен режим на освобождаване от AGL, който да се прилага за всички видове инертни материали и според който ползвателите следва да плащат само 20 % от обичайно дължимия AGL. Този нов режим влиза в сила на 1 април 2004 г., като действието му се прекратява на 31 март 2011 г. (т.е. девет години след началото на облагането с данъка на 1 април 2002 г.).

32      След като констатира, че освобождаването от облагане с AGL е извършено за сметка на държавни средства под формата на освобождаване от данък в полза на разположените в Северна Ирландия предприятия, с което последните са облагодетелствани поради намаляване на разходите, които обичайно е трябвало да понесат, Комисията заключава, че е налице предоставена от държава членка помощ, преди да разгледа същата с оглед на Насоките.

33      В това отношение Комисията подчертава, на първо място, че доколкото AGL вече е въведен в цялото Обединено кралство (включително в Северна Ирландия), считано от април 2002 г., той трябва да се счита за съществуващ данък.

34      На второ място, тя отбелязва, че този данък се събира поради причини, свързани с опазване на околната среда и че цели постигането на тази цел, като се намали добивът на необработени инертни материали и се насърчи използването на заместващи материали. По този въпрос Комисията добавя, както се посочва в точка 29 по-горе, че според емпиричните данни, предоставени от властите на Обединеното кралство, въпреки че AGL не е довел до желаните резултати в Северна Ирландия, той все пак е имал очевидно положително влияние върху опазването на околната среда във Великобритания. В това отношение властите на Обединено кралство заявяват, че количеството на добитите необработени материали във Великобритания значително е намаляло през 2002 г. (а именно ‑5,7 % в сравнение със средните стойности от предходните години), че разходите за инертни материали, които са предмет на данъчно облагане, са били много по-високи от тези за инертните материали, които не са предмет на такова облагане, което показвало, че разходите, свързани с околната среда, които произтичат от добива на инертни материали, са прехвърлени върху потребителите (включвайки отрицателното влияние от добива на инертни материали върху околната среда в производствените разходи за тях) и че продажбата на рециклирани материали и на заместващи материали (каквито са например отпадъците от шисти и каолинът) се е увеличила и са били открити нови рециклиращи заводи.

35      На трето място, Комисията отбелязва, че принципното решение да се освободят от AGL някои предприятия в Северна Ирландия вече е било взето, когато този данък е въведен на 1 април 2002 г.

36      Въз основа на изложеното по-горе Комисията прави извода, че предвидените в точка 51.2 от Насоките условия са изпълнени.

37      По отношение на условията, предвидени в точка 51.1 б), второ тире от Насоките, тя отбелязва, че действието на режима е ограничено до седем години и че намалението засяга национален данък, наложен поради липса на данък на Общността. Така Комисията приема, че ставката от 20 %, която предприятията, ползващи освобождаването от данък, трябва независимо от всичко да платят, представлява съществена част от националния данък.

38      Следователно Комисията смята, че съдържащите се в Насоките условия са изцяло изпълнени. Ето защо тя приема, че режимът на освобождаване е съвместим с общия пазар съгласно член 87, параграф 3, буква в) ЕО.

39      Така Комисията заключава, че измененият режим на освобождаване от AGL за Северна Ирландия е съвместим с разпоредбите на Договора за ЕО и решава да не повдига възражения.

 Производство

40      Жалбоподателите започват настоящото производство с жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 30 август 2004 г.

41      С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 5 януари 2005 г. Обединеното кралство иска да встъпи в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С определение от 4 март 2005 г. председателят на втори състав на Общия съд допуска това встъпване. Встъпилата страна представя писменото си становище, а останалите страни представят становищата си по него в определения им срок.

42      След промяна на съставите на Общия съд съдията докладчик е включен в пети състав, на който впоследствие е разпределено настоящото дело.

43      С жалбата си жалбоподателите внасят искане за процесуално-организационни действия на основание на член 64, параграф 4 и на членове 68 и 70 от Процедурния правилник на Общия съд, с което се цели на Комисията да бъде разпоредено да представи писмото, съдържащо изложените от Обединеното кралство по време на процедурата по разследване „емпирични данни“, на които се прави позоваване в писмото на генералния директор на генерална дирекция (ГД) „Конкуренция“ на Комисията от 20 юли 2004 г., изпратено до законния представител на BAA.

44      С определение от 24 септември 2008 г. и след изслушване на страните председателят на пети състав на Общия съд спира производството по настоящото дело съгласно член 77, буква a) от Процедурния правилник и член 54, параграф 3 от Статута на Съда до постановяване на решението на Съда по дело C‑487/06 P.

45      На 22 декември 2008 г. Съдът постановява Решение по дело British Aggregates/Комисия, точка 18 по-горе. Така производството по настоящето дело е възобновено.

46      По покана на Общия съд страните представят становищата си относно последиците на Решение от 22 декември 2008 г. по дело British Aggregates/Комисия, точка 18 по-горе, върху настоящия спор.

47      В становището си по този въпрос Комисията заявява, че се отказва от оспорване на допустимостта на настоящата жалба.

48      По доклад на съдията докладчик Общият съд (пети състав) решава да започне устната фаза на производството. Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 3 юни 2009 г.

49      В хода на съдебното заседание жалбоподателите посочват, че се отказват от искането си за процесуално-организационни действия на основание член 64, параграф 4 и членове 68 и 70 от Процедурния правилник на Общия съд (вж. точка 43 по-горе).

50      В хода на съдебното заседание встъпилата страна заявява, че в резултат на Решение от 22 декември 2008 г. по дело British Aggregates/Комисия, точка 18 по-горе, тя също се отказва от оспорване на допустимостта на настоящата жалба.

 Искания на страните

51      Жалбоподателите молят Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

52      Комисията, подкрепена от встъпилата страна, моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата като неоснователна,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

 Предварителни бележки

53      В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват три правни основания за отмяна. Първото правно основание е изведено от нарушение на членове 23 ЕО и 25 ЕО или на член 90 ЕО, второто правно основание е изведено от нарушение на Насоките, а третото правно основание е изведено от нарушение на процесуалните задължения на Комисията, по-специално от нарушението на член 88, параграф 2 ЕО. В рамките на третото правно основание жалбоподателите упрекват също Комисията, че е опорочила обжалваното решение поради липса на мотиви и следователно поради нарушение на член 253 ЕО, както и поради нарушение на задълженията ѝ по време на предварителната фаза.

54      В рамките на правното си основание, изведено от нарушението на член 88, параграф 2 ЕО, жалбоподателите твърдят по същество, че като е разрешила разглежданата схема за помощи въз основа единствено на предварително разглеждане, Комисията е нарушила член 88, параграф 2 ЕО и член 4, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [88 ЕО] (ОВ L 83, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41), съгласно който институцията е длъжна да открие официалната процедура по разследване, в случай че мярката за която е направено уведомление поражда сериозни затруднения по отношение на съвместимостта ѝ с общия пазар. Доводите и доказателствата, предоставени от BAA в подкрепа на жалбата му, обаче показвали, че съществуват сериозни съмнения относно, от една страна, факта, че новият режим на освобождаване не бил съвместим с общия пазар, и по-специално с членове 23 ЕО и 25 ЕО или член 90 ЕО (първо правно основание), и от друга страна, че условията, предвидени в Насоките, не били изпълнени (второ правно основание).

55      Съгласно постоянната съдебна практика предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура придобива задължителен характер, когато Комисията изпитва сериозни затруднения да прецени дали дадена помощ е съвместима с общия пазар. Следователно когато взема благоприятно за дадена помощ решение, Комисията може да се задоволи единствено с фазата на предварително разглеждане, посочена в член 88, параграф 3 ЕО, само ако след първоначално разглеждане е в състояние да се убеди, че тази помощ е съвместима с общия пазар. Ако обаче това първоначално разглеждане води Комисията до противоположното заключение или не ѝ позволява да преодолее всички затруднения, възникващи във връзка с преценката на съвместимостта на тази помощ с общия пазар, Комисията има задължението да се снабди с всички необходими становища и да открие за целта процедурата, предвидена в член 88, параграф 2 ЕО (Решение на Съда от 20 март 1984 г. по дело Германия/Комисия, 84/82, Recueil, стр. 1451, точка 13; Решение на Съда от 19 май 1993 г. по дело Cook/Комисия, C‑198/91, Recueil, стр. I‑2487, точка 29, Решение на Съда от 15 юни 1993 г. по дело Matra/Комисия, C‑225/91, Recueil, стр. I‑3203, точка 33 и Решение на Съда от 2 април 2009 г. по дело Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия, C‑431/07 P, Сборник, стр. I‑2665, точка 61, вж. също Решение на Общия съд от 18 септември 1995 г. по дело SIDE/Комисия, T‑49/93, Recueil, стр. II‑2501, точка 58).

56      Понятието за сериозни затруднения има обективен характер. За да се установи дали съществуват подобни затруднения, трябва да се изследват по обективен начин както обстоятелствата при приемане на обжалвания акт, така и неговото съдържание, като се съпоставят мотивите на решението с данните, с които Комисията е разполагала към момента на произнасяне по съвместимостта на спорните помощи с общия пазар (Решение по дело Bouygues и Bouygues Télécom/Комисия, точка 55 по-горе, точка 63 и Решение по дело SIDE/Комисия, точка 55 по-горе, точка 60). От това следва, че контролът за законосъобразност, упражняван от Общия съд относно наличието на сериозни затруднения, по своето естество надхвърля търсенето на явна грешка в преценката (вж. в този смисъл Решение по дело Cook/Комисия, точка 55 по-горе, точки 31—38 и Решение по дело Matra/Комисия, точка 55 по-горе, точки 34—39, Решение от Общия съд от 15 март 2001 г. по дело Prayon-Rupel/Комисия, T‑73/98, Recueil, стр. II‑867, точка 47).

57      От съдебната практика следва също, че извършеният от Комисията недостатъчен или непълен преглед в хода на процедурата по предварително разглеждане представлява индиция за наличието на сериозни затруднения (вж. в този смисъл Решение на Съда по дело Cook/Комисия, точка 55 по-горе, точка 37 и Решение на Съда от 3 май 2001 г. по дело Португалия/Комисия, C‑204/97, Recueil, стр. I‑3175, точки 46—49, Решение по дело Prayon-Rupel/Комисия, точка 56 по-горе, точка 108).

58      Тъй като обжалваното решение е взето, без да е открита официалната фаза на разследване, Комисията е можела да го приеме за законосъобразно само ако първоначалното разглеждане на жалбата, подадена от жалбоподателите, не е разкривало сериозно затруднение. Всъщност, ако такива затруднения действително са съществували, решението би могло да бъде отменено само по този единствен мотив поради непровеждането на състезателно и задълбочено разследване, което е предвидено в договора, макар и да не е било установено, че съображенията по същество на Комисията са неправилни от правна или от фактическа страна.

59      От това следва, че е необходимо да се разгледат всички правни основания, изложени от жалбоподателите срещу обжалваното решение, за да се прецени дали те позволяват да бъдат открити сериозни затруднения, при наличието на които Комисията е трябвало да открие официалната процедура по разследване, предвидена в член 88, параграф 2 (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 13 януари 2004 г. по дело Thermenhotel Stoiser Franz и др./Комисия, T‑158/99, Recueil, стр. II‑1, точка 91 и Решение на Общия съд от 20 септември 2007 г. по дело Fachvereinigung Mineralfaserindustrie/Комисия, T‑375/03, непубликувано в Сборника, точки 67 и 77). В това отношение отначало следва да се разгледа първото правно основание, изведено от нарушението на членове 23 ЕО и 25 ЕО или на член 90 ЕО.

 По първото правно основание, изведено от нарушението на членове 23 ЕО и 25 ЕО или на член 90 ЕО

 Доводи на страните

60      Според жалбоподателите една от последиците от новия режим на освобождаване от AGL е, че внесените в Ирландия инертни материали се облагат с AGL в пълен размер (1,60 GBP за тон), докато идентичните продукти, произведени в Северна Ирландия, се облагат само в размер на 0,32 GBP за тон, което представлява едва 20 % от пълния размер на AGL. Нещо повече, установените в Ирландия производители, за разлика от установените в Северна Ирландия производители, нямали възможност да поемат ангажименти в областта на околната среда, за да се ползват от режима на освобождаване от данък. Това водело до данъчна дискриминация, която нарушавала разпоредбите на членове 23 ЕО и 25 ЕО или тази на член 90 ЕО, които преследвали една и съща цел, а именно ненарушена конкуренция на общия пазар.

61      За жалбоподателите фактът, че Комисията е одобрила новия режим на освобождаване от данък е още по-изненадващ, предвид факта че Комисията изрично е установила в обжалваното решение, че целта на този режим е защита на конкурентоспособността на промишлеността в Северна Ирландия спрямо производителите от Ирландия, при това въпреки практиката на Съда, според която Комисията не може да обявява за съвместима с общия пазар помощ, която нарушава други разпоредби на Договора за ЕО, по-специално ако с тези разпоредби, каквито в конкретния случай са членове 23 ЕО и 25 ЕО или член 90 ЕО, се цели също постигането на ненарушена конкуренция на пазара. Следователно съществували сериозни съмнения относно съвместимостта на новия режим на освобождаване от данък с общия пазар.

62      В писмената реплика жалбоподателите уточняват, че разпоредбите от Договора за ЕО, с които се забраняват митата, както и всички такси с равностоен на мита ефект (членове 23 ЕО и 25 ЕО) и дискриминационните вътрешни данъци върху търговския обмен (член 90 ЕО), не можели да се прилагат кумулативно. Тези разпоредби обаче били допълващи се, доколкото член 90 ЕО имал за цел по-специално да се избегне заобикалянето на забраната на митата и на таксите с равностоен ефект посредством вътрешни данъци. Следователно разделителната граница между приложното поле на членове 23 ЕО и 25 ЕО, от една страна, и това на член 90 ЕО, от друга страна, невинаги била ясно определена. При всички положения според изведените в съдебната практика критерии дискриминационният характер на AGL водел до попадането му в приложното поле на една от тези разпоредби. В хода на съдебното заседание жалбоподателите уточняват, че съгласно тази съдебна практика те се позовават в рамките на първото си правно основание най-напред на нарушението на членове 23 ЕО и 25 ЕО, а впоследствие при условията на евентуалност на нарушението на член 90 ЕО.

63      Що се отнася до нарушението на членове 23 ЕО и 25 ЕО, жалбоподателите поддържат, че с посочените членове се забранява какъвто и да е паричен налог върху внесените продукти, освен ако тези налози не са част от общата система на вътрешно облагане, според която националните продукти и внесените продукти системно са преценявани съобразно едни и същи критерии, или ако не представляват възнаграждение за действително предоставена на вносителя услуга. За да бъде налогът върху внесен продукт част от обща система от вътрешни данъци, Съдът е стигнал до извода, че той трябва да води до облагането с един и същ данък на идентичен вътрешен и внесен продукт на един и същ етап от пускането на пазара и че правопораждащият факт за данъка също трябва да бъде идентичен за двата продукта.

64      В Северна Ирландия обаче AGL не само се прилагал в различни размери (0,32 GBP срещу 1,60 GBP), но и на различни етапи от пускането на пазара, като по този начин той не попадал в общата система от вътрешни данъци. Така това водело до дискриминация, тъй като по своето естество внесените инертни материали винаги били облагани с данък в зависимост от правопораждащ факт, който е различен от правопораждащия факт в основата за вътрешните инертни материали. Всъщност според жалбоподателите от съдебната практика следвало, че членове 23 ЕО и 25 ЕО са нарушени, при положение че за вътрешните и за внесените продукти важали различни правопораждащи факти, независимо от това че наложеният върху внесените продукти данък всъщност е с по-нисък размер от този, наложен върху вътрешните продукти. Следователно, засягайки по специфичен начин внесените продукти, AGL представлявал такса с равностоен на мито ефект.

65      Нещо повече, AGL представлявал такса с равностоен на мито ефект, тъй като бил създаден специално, за да бъде наложен върху внесените продукти, какъвто не бил случаят с националните продукти. В Обединеното кралство с AGL се облагали някои производители на инертни материали, които не били задължени да прехвърлят тежестта от AGL върху потребителите, а можели да го погасят напълно или отчасти като производствени разходи. Тъй като Обединеното кралство не можело да облага установените извън неговата територия производители, то облагало внесените продукти.

66      В случай че Общият съд приеме, че прилагането на AGL по отношение на вносителите в Северна Ирландия „би[ло] част от обща система от вътрешни данъци“ и поради това не попада в квалификацията на такса с равностоен на мито ефект, жалбоподателите поддържат, че той е в нарушение на член 90 ЕО.

67      В това отношение жалбоподателите подчертават, че производителите, установени извън Северна Ирландия, нямат възможност да сключат споразумения в областта на околната среда, така че да се ползват от 20 %-на ставка на AGL . Доколкото разглежданите продукти били идентични, тази разлика в третирането противоречала на първа алинея от член 90 ЕО, предпазвайки производителите в Северна Ирландия от конкуренцията.

68      Това не съответствало на постоянната съдебната практика, според която на държавите членки се разрешавало да въведат система на различно облагане за някои продукти единствено ако тази диференциация е съвместима с общностното право. Разглежданата схема за помощи не съблюдавала тази съдебна практика, тъй като критерият, който служел за определяне на данъка с най-нисък размер, по дефиниция се прилагал само за вътрешните продукти.

69      Отначало Комисията счита, че жалбоподателите не определят ясно основанието на тяхната жалба. Не било лесно да се определи дали жалбата се основава на нарушение на членове 23 ЕО и 25 ЕО, или на член 90 ЕО, или на всички тези разпоредби. Не било достатъчно обаче да се твърди, че в конкретния случай тези разпоредби не са приложени правилно, без да се обоснове по какъв начин всяка от тях би могла да бъде приложена правилно.

70      В това отношение Комисията подчертава по-специално, че членовете, на които се прави позоваване, се отнасят до различни области, като членове 23 ЕО и 25 ЕО имат за предмет забраната между държавите членки на вносните и износните мита и на всички такси с равностоен ефект, а член 90 ЕО се отнася до данъчната дискриминация в ущърб на продуктите от друга държава членка. Според постоянната съдебна практика разпоредбите относно таксите с равностоен ефект и тези относно дискриминационните вътрешни данъци не се прилагали кумулативно, така че един и същ данък не можел да се включва едновременно към тези две категории. Доколкото жалбоподателите следва да уточнят разпоредбите, които считат, че са нарушени, Комисията смята, че такова неясно и противоречиво правно основание не би трябвало да може да бъде излагано на етапа на писмената реплика, особено с толкова подробни доводи като тези, изтъкнати от жалбоподателите. Съгласно член 44 от Процедурния правилник само поради тази причина правното основание трябвало да се отхвърли като недопустимо.

71      В писмената дуплика Комисията подчертава също, че доводът на жалбоподателите, според който AGL представлявал такса с равностоен на мито ефект по смисъла на член 25 ЕО е нов и следователно посочен в нарушение на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник.

72      В случай че Общият съд реши да не отхвърля правното основание като недопустимо, Комисията отначало подчертава, че членове 23 ЕО и 25 ЕО явно не се прилагат в конкретния случай, като се има предвид, че обжалваното решение не се отнася до мито, налагано при вноса на инертни материали с произход от Ирландия. За Комисията AGL не е паричен налог, с който се облагат внесените продукти, а в качеството му на данък върху инертните материали представлява данъчна тежест, наложена върху един сектор. Като се има предвид, че в конкретния случай производителите в Северна Ирландия плащат поне 20 % от размера на AGL, но не получават нищо срещу това, фактите не съответствали на членове 23 ЕО и 25 ЕО, нито на посочената от жалбоподателите съдебна практика.

73      Що се отнася до член 90 ЕО, Комисията счита по-нататък, че изтъкнатото от жалбоподателите обвинение в дискриминация не е обосновано. Тя подчертава, че е налице дискриминация, когато за сравними положения се прилагат различни правила. В конкретния случай обаче не била налице нито пряка, нито непряка дискриминация.

74      В данъчния контекст това би означавало, че при наличие на данъчно предимство, което чуждестранните лица не могат да ползват, разлика в третирането на тези две категории данъчнозадължени лица може да се квалифицира като дискриминация по смисъла на Договора за ЕО, щом като не съществува никаква обективна разлика в положенията, която би могла да обоснове разлика в третирането по този пункт на двете категории данъчнозадължени лица. В конкретния случай обаче били налице обективни причини, които се коренели в естеството на въпросните продукти, в местния характер на разглежданата промишленост и в специфичното положение на Северна Ирландия.

75      При условията на евентуалност Комисията припомня, че диференциацията между предприятията в данъчната област може да бъде обоснована от характера и общата структура на разглежданата система. Като се има предвид, че режимът на освобождаване от данък е специално създаден, за да отстрани трудностите пред промишлеността в областта на инертните материали в Северна Ирландия, от самия характер на системата, въведена с режима на освобождаване от данък, следвало, че само предприятията, установени в Северна Ирландия, могат да поемат ангажимент в областта на околната среда с властите на Обединеното кралство.

76      Ето защо Комисията счита, че тя не е била изправена пред сериозни затруднения, а че напротив, се е намирала в положение, в което в края на фазата на предварителното разглеждане е можела да заключи, че нотифицираната помощ била съвместима с общия пазар.

77      Встъпилата страна се присъединява към становището на Комисията, като приема, че първото правно основание не е достатъчно точно и изглежда е лишено от основание. В конкретния случай не ставало въпрос нито за мито, нито за такса с равностоен на мито ефект, нито за национално данъчно облагане с дискриминационен характер.

78      Встъпилата страна добавя, че не всички установени в Северна Ирландия предприятия се ползват от частичното освобождаване от данъчно облагане в размер на 80 %. То се прилагало единствено за предприятията, които са подписали споразумения, чийто предмет е осъществяване на подобрения, свързани с целите за опазването на околната среда, и които спазват тези споразумения. Всъщност съблюдаването на споразуменията в областта на околната среда предполагало високи разходи по прилагането, които се компенсирали от освобождаването от данъчно облагане, докато установените извън Северна Ирландия оператори не били задължени да понасят такива разходи.

79      Нещо повече, общата система на вътрешни вноски, която е в действие в тази област в Обединеното кралство, се прилагала по един и същ начин за националните и за внесените продукти. Следователно установените в Ирландия предприятия не били третирани различно в сравнение с предприятията, установени в Обединеното кралство, които не трябва да понасят разходите, произтичащи от подобренията, свързани с целите за опазването на околната среда и които не се ползват от компенсация чрез частично освобождаване от AGL.

 Съображения на Общия съд

–       По допустимостта на първото правно основание

80      Комисията, както и встъпилата страна поддържат, на първо място, че тъй като е твърде неясно и противоречиво, първото правно основание трябва да се отхвърли като недопустимо по силата на член 44 от Процедурния правилник. Въпросът на коя разпоредба жалбоподателите основават жалбата си не бил ясен.

81      В това отношение следва да се припомни, че по силата на член 21 от Статута на Съда и на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник всяка искова молба трябва да съдържа предмета на спора и краткото изложение на правните аргументи, на които се основава тя. Това посочване трябва да е достатъчно точно и ясно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед на гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да бъде допустима исковата молба или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които тя се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба (Определение на Общия съд от 25 юли 2000 г. по дело RJB Mining/Комисия, T‑110/98, Recueil, стр. II‑2971, точка 23, Решение на Общия съд от 3 февруари 2005 г. по дело Chiquita Brands и др./Комисия, T‑19/01, Recueil, стр. II‑315, точка 64).

82      Следва да се констатира, че използването в жалбата на думата „или“ ясно указва, че жалбоподателите изтъкват алтернативно нарушение на разпоредбите на членове 23 ЕО и 25 ЕО, от една страна, и на член 90 ЕО, от друга страна.

83      Това посочване, съдържащо се в жалбата, е достатъчно ясно и точно по смисъла на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник, за да позволи на Комисията да подготви защитата си.

84      В хода на съдебното заседание жалбоподателите уточняват, че с първото си правно основание възнамеряват да поддържат отначало нарушението на членове 23 ЕО и 25 ЕО, а при условията на евентуалност — нарушение на член 90 ЕО.

85      При тези обстоятелства първото правно основание следва да се счита за достатъчно ясно и точно по смисъла на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник.

86      На второ място, Комисията подчертава, че доводът на жалбоподателите, според който AGL представлявал такса с равностоен на мито ефект по смисъла на член 25 ЕО, е представен за първи път на етапа на репликата. Така той бил нов и следователно изтъкнат в нарушение на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник.

87      Съгласно съдебната практика в хода на производството не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството, както предвижда член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник (Определение по дело RJB Mining/Комисия, точка 81 по-горе, точка 24). Следва да се приеме за допустимо обаче правното основание, с което се допълва правно основание, вече изложено изрично или имплицитно в исковата молба или жалбата, и което се намира в тясна връзка с последното (вж. Решение на Общия съд от 9 март 1999 г. по дело Hubert/Комисия, T‑212/97, Recueil FP, стp. I‑A‑41 и II‑185, точка 87 и цитираната съдебна практика, и Определение по дело RJB Mining/Комисия, точка 81 по-горе, точка 24).

88      В конкретния случай следва да се констатира, че в жалбата не се съдържа пряко позоваване на член 25 ЕО. Това не променя обстоятелството, че в жалбата жалбоподателите се позовават на нарушение на член 23 ЕО, доколкото новият режим на освобождаване от данък водел до данъчна дискриминация. Следва да се припомни обаче, че по смисъла на член 23, параграф 1 ЕО Общността се основава на митнически съюз, който обхваща цялата търговия със стоки. Този съюз включва забрана на митата върху вноса и износа между държавите членки и на всички такси с равностоен на мито ефект, както и приемането на обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни (Решение на Съда от 21 юни 2007 г. по дело Комисия/Италия, C‑173/05, Сборник, стр. I‑4917, точка 27).

89      Следователно член 23 ЕО, който не допуска митата, и член 25 ЕО, който не допуска таксите с равностоен на мито ефект, представляват, разглеждани заедно, необходими допълващи се части, водещи до налагането на обща забрана (вж. в този смисъл Решение на Съда от 14 декември 1962 г. по дело Комисия/Люксембург и Белгия, 2/62 и 3/62, Recueil, стр. 813, Решение на Съда по дело Комисия/Италия, точка 88 по-горе, точка 28 и цитираната съдебна практика, и Решение на Съда от 8 ноември 2007 г. по дело Stadtgemeinde Frohnleiten и Gemeindebetriebe Frohnleiten, C‑221/06, Сборник, стр. I‑9643, точка 27 и цитираната съдебна практика). Следователно този довод представлява допълнение на изложено по-рано правно основание и е допустим по силата на член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник.

–       По обосноваността на първото правно основание

90      От съдебната практика, цитирана в точка 57 по-горе, следва, че недостатъчният или непълен характер на извършения от Комисията в хода на процедурата по предварително разглеждане преглед представлява индиция за наличието на сериозни затруднения.

91      От постоянната съдебна практика следва също, че въпреки че предвидената в членове 87 ЕО и 88 ЕО процедура предоставя голяма свобода на Комисията при вземането на решение относно съвместимостта на системата за държавна помощ с изискванията на общия пазар, от общата структура на Договора за ЕО е ясно, че тази процедура никога не трябва да води до резултат, който е в противоречие с конкретните разпоредби на Договора за ЕО (вж. в този смисъл Решение на Съда от 21 май 1980 г. по дело Комисия/Италия, 73/79, Recueil, стр. 1533, точка 11, Решение на Съда от 19 септември 2000 г. по дело Германия/Комисия, C‑156/98, Recueil, стр. I‑6857, точка 78 и Решение на Общия съд от 31 януари 2001 г. по дело Weyl Beef Products и др./Комисия, T‑197/97 и T‑198/97, Recueil, стр. II‑303, точка 75). Това задължение за Комисията да зачита съгласуването на членове 87 ЕО и 88 ЕО с други разпоредби на Договора за ЕО се налага, по-специално когато с тези други разпоредби се цели също постигането на ненарушена конкуренция в общия пазар, каквито в конкретния случай се явяват членове 23 ЕО и 25 ЕО, от една страна, или член 90 ЕО, от друга страна, с които се обезпечават свободното движение на стоките и конкуренцията между националните продукти и внесените продукти. Всъщност, като приема решение относно съвместимостта на дадена помощ с общия пазар, Комисията не може да пренебрегне опасността от нарушение на конкуренцията в общия пазар от страна на отделни икономически оператори (Решение по дело Matra/Комисия, точка 55 по-горе, точки 42 и 43).

92      Следователно, когато някои от условията за предоставянето на държавна помощ нарушават други разпоредби на Договора за ЕО, тя не може да бъде обявена за съвместима с общия пазар от Комисията (Решение от 19 септември 2000 г. по дело Германия/Комисия, точка 91 по-горе, точка 78 и Решение по дело Португалия/Комисия, точка 57 по-горе, точка 41). Освен това, определяйки дали дадена помощ е съвместима с общия пазар, тя трябва да вземе предвид условията на пазара, включително фискалното състояние (вж. в този смисъл Решение от 21 май 1980 г. по дело Комисия/Италия, точка 91 по-горе, точка 11 и Решение по дело Португалия/Комисия, точка 57 по-горе, точка 42). От това следва, че според системата на Договора за ЕО дадена помощ не може да бъде въведена или разрешена под формата на данъчна дискриминация от страна на държава членка по отношение на продуктите с произход от други държави членки (вж. в този смисъл Решение на Съда от 27 май 1981 г. по дело Essevi и Salengo, 142/80 и 143/80, Recueil, стр. 1413, точка 28).

93      Съгласно практиката на Съда обаче законосъобразността на някои видове освобождаване от данък или на някои данъчни облекчения, по-специално когато с тях се цели поддържането на производства или на предприятия, които без тези специални данъчни предимства не биха били печеливши поради увеличаването на производствените разходи, зависи от условието държавите членки, които използват тези възможности, да разширят ползата от тях по недискриминационен и непротекционистичен начин и за внесените продукти, които отговарят на същите тези условия (вж. в този смисъл Решение на Съда от 27 февруари 1980 г. по дело Комисия/Франция, 168/78, Recueil, стр. 347, точка 16, Решение от 30 октомври 1980 г. по дело Schneider-Import, 26/80, Recueil, стр. 3469, точка 9 и Решение от 18 април 1991 г. по дело Комисия/Гърция, C‑230/89, Recueil, стр. I‑1909, точка 12).

94      Жалбоподателите поддържат по същество, че последиците от новия режим на освобождаване от AGL за Северна Ирландия, както е одобрен от Комисията в обжалваното решение, водят до данъчна дискриминация, която нарушава членове 23 ЕО и 25 ЕО или член 90 ЕО, което предизвиквало сериозни затруднения.

95      Ето защо Общият съд следва да разгледа дали твърдяната данъчна дискриминация представлява индиция за наличието на сериозни затруднения, като провери дали Комисията — в рамките на преценката на съвместимостта на разглежданата схема на помощи — е била длъжна да открие предвидената в член 88, параграф 2 ЕО процедура, за да разгледа съответствието между членове 87 ЕО и 88 ЕО с членове 23 ЕО и 25 ЕО или с член 90 ЕО.

96      В това отношение следва да се отбележи най-напред обстоятелството, което впрочем страните не оспорват, че доколкото води до освобождаване от данък, одобреният в обжалваното решение нов режим на освобождаване от AGL представлява държавна помощ по смисъла на член 87 ЕО.

97      Освен това следва да се констатира, че на това основание в обжалваното решение Комисията разглежда освобождаването от AGL съгласно Насоките. В този смисъл Комисията приема, че AGL представлява съществуващ данък и че описаните в точка 51.2 от Насоките условия за приложимостта на такъв данък, са изпълнени. По-нататък Комисията приема, че предвидените в Насоките условия, и по-специално това за заплащането на значителна част от данъка от ползващите се от освобождаването, са изпълнени. От това Комисията прави извод за съвместимостта с общия пазар на освобождаването от AGL в съответствие с член 87, параграф 3, буква в) ЕО.

98      Накрая следва да се отбележи обстоятелството, което впрочем също е безспорно, а именно че въпросът за твърдяната данъчна дискриминация, произтичаща от предполагаемото нарушаване на членове 23 ЕО и 25 ЕО или на член 90 ЕО, не е разгледан в обжалваното решение, в което не се съдържа позоваване на една или друга от тези разпоредби.

99      Следователно установено е, че новият режим на освобождаване, въведен в Северна Ирландия и одобрен с обжалваното решение, води до това, че необработените инертни материали, извлечени в Северна Ирландия от производители, които са сключили споразумение в областта на околната среда, се облагат в размер на 20 % от стойността на AGL (0,32 GBP за тон), докато идентичните продукти, внесени от Ирландия, се облагат с пълния размер на AGL (1,60 GBP за тон). Следователно от общия режим на AGL в неговата цялост, както и от режима на освобождаване от данък за Северна Ирландия, потвърден с обжалваното решение, следва, че идентични продукти се облагат с данък по различен начин.

100    Необходимо е също да се отбележи, че според законодателството на Обединеното кралство установените в Ирландия производители на инертни материали не могат да подписват споразумение в областта на околната среда, както уточняват Комисията и Обединеното кралство в хода на съдебното заседание. Производителите на инертни материали от Ирландия нямат друга възможност да се ползват от режима на освобождаване от AGL, доказвайки например, че дейностите им съответстват на споразуменията в областта на околната среда, сключени с производителите на инертни материали в Северна Ирландия.

101    От друга страна, следва да се посочи, че в своята жалба BAA е поддържало, че разглежданата схема за помощи има за цел единствено гарантиране на конкурентоспособността на производителите на инертни материали в Северна Ирландия. BAA е подчертало също, че новият режим на освобождаване от данък може да наруши или да засегне значително търговския обмен между държавите членки и че той по никакъв начин не може да бъде съвместим с общия пазар съгласно член 87, параграф 3, буква в) ЕО.

102    Предвид горепосоченото следва да се отбележи, че доколкото не е разгледала в обжалваното решение въпроса за евентуална данъчна дискриминация между разглежданите национални продукти и внесените продукти от Ирландия, Комисията не е имала основание да вземе законосъобразно въз основа на член 4, параграф 3 от Регламент № 659/1999 решение да не повдига възражения по отношение на освобождаването от AGL, нотифицирано от властите на Обединеното кралство.

103    При тези обстоятелства обжалваното решение следва да бъде отменено, без да бъде необходимо да се разглеждат останалите правни основания на жалбоподателите.

 По съдебните разноски

104    По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, понесени от жалбоподателите, в съответствие с исканията на последните.

105    По смисъла на член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник държавите членки, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понася направените от него съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (пети състав)

реши:

1)      Отменя Решение C (2004) 1614 окончателен на Комисията от 7 май 2004 г. да не повдига възражения срещу изменението на освобождаването в Северна Ирландия от данъчно облагане на инертните материали в Обединеното кралство.

2)      Комисията понася направените от нея съдебни разноски, както и разноските, направени от British Aggregates Association, Healy Bros. Ltd и David K. Trotter & Sons Ltd.

3)      Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понася направените от него съдебни разноски.

Vilaras

Prek

Ciucă

Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 9 септември 2010 година.

Подписи

---

* Език на производството: английски.