РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (трети състав)

от 7 февруари 2007 година

Дело T-175/04

Donal Gordon

срещу

Комисия на Европейските общности

„Длъжностни лица — Жалба за отмяна — Доклад за развитие на кариерата — Пълна и трайна инвалидност — Отпадане на правния интерес — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество — Иск за обезщетение — Недопустимост“

Предмет: От една страна, искане за отмяна на Решение от 11 декември 2003 г., с което се отхвърля жалбата, подадена срещу Решение от 28 април 2003 г., потвърждаващо доклада за развитие на кариерата на жалбоподателя за периода от 1 юли 2001 г. до 31 декември 2002 г., и от друга страна, искане за обезщетение на вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял.

Решение: Прекратява производството по жалбата за отмяна поради отпаднало основание за постановяване на решение. Отхвърля иска за обезщетение като недопустим. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес

(членове 53, 78, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица; член 14 от приложение VIII)

2.      Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма

(член 21 и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

1.      Като се има предвид, че по принцип докладът за развитие на кариерата засяга интереса на атестираното лице само до окончателното прекратяване на служебното му правоотношение, то след прекратяването му отпада интересът на длъжностното лице да подава или да поддържа жалба срещу такъв доклад, освен ако не докаже, че е налице особено обстоятелство, обосноваващо личен и актуален интерес от отмяната му.

Що се отнася до длъжностно лице, което се пенсионира в хода на производството по спора поради трайна и пълна инвалидност, като по принцип по този начин окончателно прекратява кариерата си, възможността за евентуално възстановяване на длъжност по силата на член 14 от приложение VIII към Правилника е несигурно събитие, пораждащо чисто хипотетичен интерес, който поради това е недостатъчен, за да се установи, че правното му положение е засегнато от липсата на отмяна на оспорвания доклад. В това отношение обстоятелството дали служебното правоотношение е прекратено по негово желание е ирелевантно за преценката на наличието на правен интерес.

Впрочем правото на ефективна съдебна защита не може да предостави на жалбоподателя право да иска от общностния съд да се произнесе по подобно искане за отмяна, тъй като то включва правото съдът да бъде сезиран само във връзка с актовете на общностните институции, които увреждат жалбоподателя, доколкото засягат интересите му.

(вж. точки 28, 32—34 и 37)

Позоваване на: Съд — 21 януари 1987 г., Stroghili/Сметна палата, 204/85, Recueil, стр. 389, точка 11; Съд — 1 октомври 2004 г., Pérez Escolar/Комисия, C‑379/03 P, непубликувано в Recueil, точки 41 и 42; Първоинстанционен съд — 30 ноември 1998 г., N/Комисия, T‑97/94, Recueil FP, стр. I‑A‑621 и II‑1879, точки 26 и 27; Първоинстанционен съд — 2 юни 2003 г., Forum 187/Комисия, T‑276/02, Recueil, стр. II‑2075, точка 50; Първоинстанционен съд — 31 май 2005 г., Dionyssopoulou/Съвет, T‑105/03, Recueil FP, стр. I‑A‑137 и II‑621, точка 20; Първоинстанционен съд — 21 февруари 2006 г., V/Комисия, T‑200/03 и T‑313/03, все още непубликувано в Recueil, точка 184

2.      За да отговаря на изискванията, предвидени в член 21 от Статута на Съда и в член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, искът за обезщетение на вредите, за които се твърди, че са причинени от общностна институция, трябва да съдържа елементите, позволяващи да се установи поведението, за което жалбоподателят упреква институцията, причините, поради които той смята, че съществува причинно-следствена връзка между поведението и вредата, която твърди, че е претърпял, както и естеството и размера на вредата. За сметка на това, искане за каквото и да е обезщетение не е достатъчно точно и следователно трябва да се приеме за недопустимо.

Такава е хипотезата при искане на длъжностно лице, което просто търси обезщетение за вредата, причинена на служебното му развитие, на здравето или на благосъстоянието му, без да посочва размера на обезщетението и без да посочва достатъчно точно елементите, позволяващи да се определи размерът на вредата, като не доказва и дори не изтъква наличие на особени обстоятелства, поради които не би било необходимо жалбоподателят да представя тези пояснения.

Що се отнася до неимуществената вреда, независимо дали се търси символично или действително обезщетение, жалбоподателят трябва да уточни естеството на твърдяната неимуществена вреда с оглед на поведението, за което упреква институцията, а впоследствие да посочи приблизителна оценка на тази вреда в нейната цялост.

(вж. точки 42—45)

Позоваване на: Съд — 2 декември 1971 г., Zuckerfabrik Schöppenstedt/Съвет, 5/71, Recueil, стр. 975, точка 9; Първоинстанционен съд — 10 юли 1990 г., Automec/Комисия, T‑64/89, Recueil, стр. II‑367, точки 75—77; Първоинстанционен съд — 20 септември 1990 г., Hanning/Парламент, T‑37/89, Recueil, стр. II‑463, точка 82; Първоинстанционен съд — 1 юли 1994 г., Osório/Комисия, T‑505/93, Recueil FP, стр. I‑A‑179 и II‑581, точки 33 и 35; Първоинстанционен съд — 15 февруари 1995 г., Moat/Комисия, T‑112/94, Recueil FP, стр. I‑A‑37 и II‑135, точки 32, 37 и 38; Първоинстанционен съд — 29 януари 1998 г., Affatato/Комисия, T‑157/96, Recueil FP, стр. I‑A‑41 и II‑97, точка 38