Дело C-522/04

Комисия на Европейските общности

срещу

Кралство Белгия

„Неизпълнение на задължения от държава-членка — Свободно движение на лица — Свободно движение на работници — Свободно предоставяне на услуги — Свобода на установяване — Свободно движение на капитали — Членове 28, 31, 36 и 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство — Директива 2002/83/ЕО — Данъчно законодателство, предвиждащо по-неблагоприятно третиране на вноските по професионални пенсионни схеми, изплатени на установени в чужбина застрахователни предприятия — Данъчно облагане в Белгия на капитали и на суми при предсрочно прекратяване на полици, изплатени на бенефициери, които са се преместили да пребивават в чужбина — Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане — Отговорен представител“

Резюме на решението

1.        Държави-членки — Задължения — Неизпълнение — Запазване на национална разпоредба, която е несъвместима с общностното право

2.        Свободно движение на лица — Работници — Свобода на установяване — Свободно предоставяне на услуги — Гражданство на Европейския съюз — Ограничения — Данъчно законодателство

(членове 18 EО, 39 EО, 43 EО и 49 EО; членове. 28, 31 и 36 от Споразумението за ЕИП; член 5, параграф 1 от Директива 2002/83 на Европейския парламент и на Съвета; член 4 от Директива 92/96 на Съвета)

1.        Дори ако властите на държава-членка не прилагат на практика противоречаща на общностното право национална разпоредба, при все това правната сигурност изисква тази разпоредба да бъде изменена.

(вж. точка 70)

2.        Не изпълнява задълженията си по членове 18 ЕО, 39 ЕО, 43 ЕО и 49 ЕО, по членове 28, 31 и 36 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), както и по член 4 от Директива 92/96 относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото животозастраховане и за изменение на Директиви 79/267 и 90/619 (трета директива за животозастраховането), след измененията член 5, параграф 1 от Директива 2002/83 относно животозастраховането, дадена държава-членка,

–      която поставя възможността за приспадане на вноските на работодателя, дължими при изпълнение на договор за допълнителна застраховка за старост и преждевременна смърт в зависимост от условието вноските да са платени на установен(о) в тази държава-членка застрахователно предприятие или осигурителен фонд,

–      която поставя намаляването на данъка за дългосрочни спестявания, предоставено за лични вноски за допълнителна застраховка за старост и за преждевременна смърт или за допълнителна пенсия, направени от работодателя посредством удръжки от възнаграждението на работника или от предприятието посредством удръжки от възнаграждението на ръководителя на предприятието, който не е обвързан от трудов договор, в зависимост от условието вноските да са платени на установени в тази държава-членка застрахователно предприятие или осигурителен фонд,

–      която предвижда, че когато капиталите, сумите при предсрочно прекратяване на полици и спестяванията са изплатени или предоставени на данъчнозадължено лице, което преди това е преместило своето местожителство или местонахождението на имуществото си в чужбина, за момент на плащането или предоставянето се счита денят, предхождащ преместването, и като приравнява на предоставяне всяко прехвърляне, така че всеки застраховател е задължен да удържа професионален данък върху капиталите и сумите при предсрочно прекратяване на полици, изплатени на чуждестранно лице, което към даден момент е било местно лице в тази държава-членка за целите на данъчното облагане, доколкото въпросните капитали и суми са били образувани изцяло или частично през периода, през който заинтересованото лице е било местно лице в тази държава-членка за целите на данъчното облагане, въпреки че сключените от тази държава двустранни данъчни спогодби дават право на другата договаряща държава да облага такива доходи,

–      която облага с данък прехвърлянето на капитали или суми при предсрочно прекратяване на полици, образувани от вноски на работодателя или от лични вноски за допълнителна пенсия, което прехвърляне се извършва от пенсионния фонд или от застрахователната организация, към който/която са били образувани, в полза на бенефициера или на неговите правоприемници, на друг пенсионен фонд или друга застрахователна организация, установен(а) извън тази държава-членка, въпреки че такова прехвърляне не представлява облагаема сделка, ако капиталите или сумите при предсрочно прекратяване на полици се прехвърлят на друг пенсионен фонд или на друга застрахователна организация, установен(а) в тази държава,

–      която изисква от чуждестранните застрахователи, които нямат място на стопанска дейност в тази държава-членка, преди да започнат да предоставят услуги в посочената държава, да получат разрешително за пребиваващ в нея отговорен представител, който се задължава лично и писмено спрямо тази държава да отговаря за заплащането на годишния данък върху застрахователните договори, лихвите и глобите, които могат да се дължат по договори относно рискове на територията на посочената държава.

Тъй като разпоредбите на Договора и на Споразумението за ЕИП относно свободното движение на работници, свободата на установяване и свободното движение на лица не допускат посочената правна уредба, не е необходимо тази правна уредба да се разглежда отделно и в светлината на член 56 ЕО относно свободното движение на капитали.

(вж. точки 79—80 и диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

5 юли 2007 година(*)

„Неизпълнение на задължения от държава-членка — Свободно движение на лица — Свободно движение на работници — Свободно предоставяне на услуги — Свобода на установяване — Свободно движение на капитали — Членове 28, 31, 36 и 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство — Директива 2002/83/ЕО — Данъчно законодателство, предвиждащо по-неблагоприятно третиране на вноските по професионални пенсионни схеми, изплатени на установени в чужбина застрахователни предприятия — Данъчно облагане в Белгия на капитали и на суми при предсрочно прекратяване на полици, изплатени на бенефициери, които са се преместили да пребивават в чужбина — Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане — Отговорен представител“

По дело C-522/04

с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 226 ЕО на 23 декември 2004 г.,

Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑н R. Lyal и г‑н D. Triantafyllou, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,

ищец,

срещу

Кралство Белгия, за което се явяват г‑жа E. Dominkovits и г‑н M. Wimmer, в качеството на представители,

ответник,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: г‑н C.W. A. Timmermans, председател на състав, г‑н P. Kūris (докладчик), г‑н J. Klučka, г‑жа R. Silva de Lapuerta и г‑н L. M. Bay Larsen, съдии,

генерален адвокат: г-жа C. Stix-Hackl,

секретар: г-н R. Grass,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 3 октомври 2006 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С исковата си молба Комисията на Европейските общности иска от Съда да установи, че:

–        като поставя възможността за приспадане на вноските на работодателя по договор за допълнителна застраховка за старост и преждевременна смърт в зависимост от условието, предвидено в член 59 от Code des impôts sur les revenus de 1992 (Кодекса за подоходното облагане от 1992 г.), съгласуван с Кралско постановление от 10 април 1992 г. (Moniteur belge от 30 юли 1992 г., стр. 17120), изменен със Закона от 28 април 2003 г. относно допълнителните пенсии, тяхното данъчно третиране и третирането на някои допълнителни предимства в областта на социалната сигурност (Moniteur belge от 15 май 2003 г., стр. 26407 и — поправка — Moniteur belge от 26 май 2003 г., стр. 28892, наричан по-нататък „CIR от 1992 г.“), вноските да са платени на установени в Белгия застрахователно предприятие или осигурителен фонд,

–        като поставя намаляването на данъка за дългосрочни спестявания, предоставено по силата на членове 145/1 и 145/3 от CIR от 1992 г., за удържаните от страна на работодателя върху възнагражденията лични вноски за допълнителна застраховка за старост и преждевременна смърт, в зависимост от условието вноските да са платени на установен(о) в Белгия застрахователно предприятие или осигурителен фонд,

–        като предвижда в член 364bis от CIR от 1992 г., че когато посочените в член 34 от същия кодекс капитали, суми при предсрочно прекратяване на полици и спестявания са изплатени или предоставени на данъчнозадължено лице, което преди това е преместило своето местожителство или местонахождението на имуществото си в чужбина, за момент на изплащането или предоставянето се счита денят, предхождащ преместването, а по силата на втора алинея от посочения член 364bis на предоставяне се приравнява всяко прехвърляне, посочено в член 34, параграф 2, точка 3 от същия кодекс, така че всеки застраховател е задължен да удържа професионален данък, съгласно член 270 от посочения кодекс, върху капиталите и сумите при предсрочно прекратяване на полици, изплатени на чуждестранно лице, което към даден момент е било местно лице в Белгия за целите на данъчното облагане, доколкото въпросните капитали и суми са били образувани изцяло или частично през периода, през който заинтересованото лице е било местно лице в Белгия за целите на данъчното облагане, въпреки че сключените от Кралство Белгия двустранни данъчни спогодби предоставят право на другата договаряща държава да облага такива доходи,

–        като облага с данък по силата на член 364ter от CIR от 1992 г. прехвърлянето на капитали или суми при предсрочно прекратяване на полици, образувани от вноски на работодателя или от лични вноски за допълнителна пенсия, което прехвърляне се извършва от пенсионния фонд или от застрахователната организация, към които са били образувани в полза на бенефициера или на неговите правоприемници, на друг пенсионен фонд или друга застрахователна организация, установени извън Белгия, въпреки че такова прехвърляне не представлява облагаема сделка, ако капиталите или сумите при предсрочно прекратяване на полици се прехвърлят на друг пенсионен фонд или на друга застрахователна организация, установени в Белгия,

–        като изисква, на основание член 224/2bis от Общия правилник за приравнените на гербови налози данъци, приет с Кралско постановление от 3 март 1927 г. (Moniteur belge, 6 март 1927 г., стр. 921), изменен с Кралско постановление от 30 юли 1994 г. (Moniteur belge от 1 септември 1994 г., стр. 22260, наричан по-нататък „Общият правилник“), от чуждестранните застрахователи, които нямат място на стопанска дейност в Белгия, преди да започнат да предоставят услуги в Белгия, да получат разрешително за пребиваващ в Белгия отговорен представител, който се задължава лично и писмено спрямо белгийската държава да отговаря за заплащането на годишния данък върху застрахователните договори, лихвите и глобите, които могат да се дължат по договори относно рискове на територията на Белгия,

Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по членове 18 ЕО, 39 ЕО, 43 ЕО, 49 ЕО и 56 ЕО, по членове 28, 31, 36 и 40 от Споразумението за създаване на Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 година (ОВ L 1, 1994 г., стр. 3, наричано по-нататък „Споразумението за ЕИП“), както и по член 4 и член 11, параграф 2 от Директива 92/96/ЕИО на Съвета от 10 ноември 1992 година относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото животозастраховане и за изменение на Директиви 79/267/ЕИО и 90/619/ЕИО (трета директива за животозастраховането) (ОВ L 360, стр .1), „ — след измененията член 5, параграф 1 и член 53, параграф 2 от Директива 2002/83/ЕО“ на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 година относно животозастраховането (OВ L 345, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 4, стр. 192).

 Правна уредба

 Споразумение за ЕИП

2        Членове 28, 31, 36 и 40 от Споразумението за ЕИП отговарят съответно на членове 39 ЕО, 43 ЕО, 49 ЕО и 56 ЕО.

 Общностна правна уредба

3        Член 1, параграф 1 от Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 година относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на прякото данъчно облагане, определени акцизи и облагането на застрахователните премии (OВ L 336, стр. 15; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 21), изменена с Директива 2003/93/ЕО на Съвета от 7 октомври 2003 година (OВ L 264, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 96, наричана по-нататък „Директива 77/799“) гласи:

„В съответствие с разпоредбите на настоящата директива, компетентните органи на държавите-членки извършват обмен на всякаква информация, която би им дала възможност за правилно определяне на данъците върху доходите или капитала, както и на всякаква информация, свързана с определянето на следните косвени данъци:

–        облагане на застрахователните премии, посочени в член 3, шесто тире от Директива 76/308/ЕИО на Съвета [от 15 март 1976 година относно взаимопомощта при събиране на вземания, свързани с някои видове налози, мита, данъци и други мерки (OВ L 73, стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 1, стр. 35), изменена с Директива 2001/44/ЕО на Съвета от 15 юни 2001 година (OВ L 175, стр. 17, Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 14, стр. 148, наричана по-нататък „Директива 76/308“)],

[…]“

4        Съгласно член 2 от Директива 76/308:

„Настоящата директива се прилага спрямо всички вземания, свързани с:

[…]

з) данъци върху застрахователните премии;

[?]“

5        Член 3 от Директива 76/308 гласи:

„В настоящата директива:

[…]

–        „данъци върху застрахователните премии“ означава:

[…]

б)      в Белгия: i) Taxe annuelle sur les contrats d’assurance [Годишен данък върху застрахователните договори]

[…]“.

6        Член 4 и сл. от Директива 76/308 определят правилата, които трябва да съдържат законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки с оглед гарантиране във всяка държава-членка на събирането на вземанията, посочени в член 2 от тази директива, които са възникнали в друга държава-членка.

7        Член 5, параграф 1 от Директива 2002/83 гласи:

„Разрешителното е валидно за цялата Общност. То позволява на застрахователното предприятие да извършва дейността си там съгласно правото на установяване или свободното предоставяне на услуги.“

8        Член 50 от Директива 2002/83, озаглавен „Данък върху премиите“, предвижда:

„1.      Без да се засяга последващата хармонизация, всеки застрахователен договор подлежи изключително на косвени данъци и парафискални такси върху застрахователните премии в държавата-членка на задължението, […]

[…]

3.      До предстоящата хармонизация всяка държава-членка прилага към застрахователните предприятия, които покриват задължения на нейна територия, своите национални разпоредби за мерки, които да гарантират събирането на дължимите косвени данъци и парафискални такси съгласно параграф 1.“

9        Член 53, параграф 2 от Директива 2002/83 гласи:

„Съгласно условията, предвидени от националното право, всяка държава-членка дава разрешително на агенции и клонове, учредени на нейна територия и обхванати от настоящия дял, да прехвърлят целите или част от своите портфейли от договори на застрахователна [да се чете „застрахователно“] предприятие, чието главно управление е в друга държава-членка, ако компетентните органи на тази държава-членка удостоверят, че след прехвърлянето поемащият застраховател притежава необходимата граница на платежоспособност.“

10      Според дял II (озаглавен „Общ интерес в трите директиви в областта на застраховането — Приложение на нормите, свързани с общ интерес“), поддял 3, посветен на прилагането на принципите свързани с понятието за общ интерес в застрахователния сектор, точка к) (озаглавена „Подробни правила, установени от приемащата държава-членка, за събиране на косвените данъци върху застрахователни премии по договори, сключени при свободно предоставяне на услуги: назначаване на данъчен представител на застрахователя“) от тълкувателно съобщение на Комисията 2000/C 43/03, озаглавено „Свобода на предоставяне на услуги и общ интерес в застрахователния сектор“ (OВ C 43, 2000 г., стр. 5, наричано по-нататък „Тълкувателното съобщение“), държавите-членки могат да предвидят изискване за назначаване на данъчен представител на застрахователя, действащ при свободно предоставяне на услуги, с цел да се гарантира на приемащата държава-членка спазването на нейното законодателство и събирането на данъците, при условие че конкретните правила за приложение на тази мярка от посочената държава-членка отговарят на критериите, определени от Съда на Европейските общности, и по-специално на изискванията за необходимост и пропорционалност.

 Национална правна уредба

11      Член 34 от CIR от 1992 г. е формулиран, както следва:

„§ 1. Пенсиите, рентите и помощите включват, независимо от лицето, което ги дължи, от бенефициера, от квалификацията и от подробните правила за тяхното определяне и предоставяне:

[?]

2.      капиталите, сумите при предсрочно прекратяване на полици по животозастрахователни договори, пенсиите, допълнителните пенсии и рентите, които се състоят изцяло или отчасти от:

а)      лични вноски за допълнителна застраховка за старост и преждевременна смърт с оглед на обособяване на рента или на капитал при доживяване до определена възраст или при смърт или от вноски на работодателя [?];

b)      вноски и премии за обособяване на допълнителна пенсия, посочена в Закона от 28 април 2003 г. относно допълнителните пенсии, тяхното данъчно третиране и третирането на някои допълнителни предимства в областта на социалната сигурност, включително допълнителните пенсии, предоставяни в изпълнение на задължение за солидарност [поето на равнището на съответния сектор от съвместна комисия или подкомисия или на равнището на съответното предприятие от работодателя, в полза на работниците и/или на техните правоприемници] и пенсиите, обособени посредством вноските и премиите, посочени в член 38, § 1, алинея 1, точки 18 и 19;

c)      вноските и премиите с оглед обособяването на допълнителна пенсия, посочена в споменатия в буква b) закон, когато тези вноски се изплащат в рамките на индивидуално продължаване на задължението за пенсия, посочено в член 33 от същия закон;

[?]

Под допълнителна пенсия, посочена в Закона от 28 април 2003 г относно допълнителните пенсии, тяхното данъчно третиране и третирането на някои допълнителни предимства в областта на социалната сигурност, следва да се разбира пенсията за осигурителен стаж и/или наследствената пенсия в случай на смърт на осигуреното лице, преди или след пенсионирането му, или съответстващата ѝ капиталова стойност, които се предоставят на базата на задължителни плащания, определени с правилник за пенсиите или с пенсионно споразумение като допълнение към пенсия, определена съгласно законоустановена схема на социално осигуряване;

[?]

§ 2 Спестовно-пенсионните доходи включват:

1.      спестените средства по колективна или индивидуална спестовна сметка;

2.      пенсиите, рентите, капиталите и сумите при предсрочно прекратяване на полици по спестовен застрахователен договор;

3.      следните прехвърляния:

–        частичното прехвърляне на средства от спестовни сметки или на техническите резерви по спестовните застрахователни договори,

–        цялостното прехвърляне на средствата от индивидуална или колективна спестовна сметка към спестовен застрахователен договор,

–        цялостното прехвърляне на техническите резерви, свързани със спестовен застрахователен договор към индивидуална или колективна спестовна сметка.

[?]“.

12      Вноските и премиите, посочени в член 38, параграф 1, първа алинея, точки 18 и 19 от CIR от 1992 г., към който препраща член 34, параграф 1, точка 2, буква b), in fine, от същия кодекс, са от една страна застрахователните вноски и премии на работодателя, внасяни в изпълнение на договор за допълнителна застраховка за старост и преждевременна смърт с оглед на обособяване на рента или на капитал при доживяване до определена възраст или при смърт в полза на работниците, а от друга страна, застрахователните вноски и премии на предприятието, изплащани в изпълнение на застрахователен договор от същото естество в полза на ръководните кадри на предприятието.

13      Член 52 от CIRот 1992 г. гласи:

„При условията на разпоредбите на членове 53—66bis, за професионални разходи се считат по-специално:

[…]

3.      възнагражденията на членовете на персонала и следните разходи, свързани с тях:

[…]

b)      застрахователните вноски и премии на работодателя, изплащани в изпълнение на:

–        договор за допълнителна застраховка за старост и преждевременна смърт с оглед обособяване на рента или на капитал при доживяване до определена възраст или при смърт,

–        поето индивидуално или колективно задължение за допълнителна пенсия за осигурителен стаж и/или наследствена пенсия с оглед обособяване на рента или на капитал при доживяване до определена възраст или при смърт,

–        поето задължение за солидарност, посочено в членове 10 и 11 от Закона от 28 април 2003 г. относно допълнителните пенсии, тяхното данъчно третиране и третирането на някои допълнителни предимства в областта на социалната сигурност,

–        поето индивидуално или колективно задължение, което следва да се разглежда като добавка към законоустановените обезщетения в случай на смърт или нетрудоспособност вследствие на трудова злополука или злополука или на професионална болест или болест,

[…]

7.      личните вноски, дължими в изпълнение на социалното законодателство или на законова или подзаконова уредба, която не допуска прилагането на социалното законодателство по отношение на заинтересованите лица;

7.bis вноските, посочени в точка 7, включват по-специално [допълнителните пенсии за осигурителен стаж или наследствените пенсии на самостоятелно заетите лица];

[…]“.

14      Член 59, параграф 1 от CIR от 1992 г. гласи:

„Посочените в член 52, точка 3, буква b) вноски и премии на работодателя могат да се приспадат като професионални разходи единствено при следните условия и ограничения:

1.      те трябва да бъдат изцяло внесени в застрахователно предприятие или осигурителна институция, установенo/установена в Белгия;

[…]“.

15      Член 145/1 от CIR от 1992 г. предвижда:

„При спазване на ограниченията и условията, предвидени в членове 145/2 —145/16, се допуска намаляване на данъка, изчислено въз основа на следните действително направени през данъчния период разходи:

1.      за лични вноски и премии, посочени в член 34, § 1, точка 2, първа алинея, букви а)—c), направени от работодателя посредством удръжки от възнаграждението на работника или от предприятието посредством удръжки от възнаграждението на ръководителя, който не е обвързан с трудов договор;

2.      за вноски по договор за допълнителна застраховка за старост и преждевременна смърт, които данъчнозадълженото лице е платило окончателно в Белгия с оглед обособяване на рента или на капитал при доживяване до определена възраст или при смърт в изпълнение на индивидуално сключен договор за застраховка „живот“;

[…]“.

16      Член 145/3 от CIR от 1992 г. е формулиран, както следва:

„Личните вноски и премии, посочени в член 145/1, точка 1, се вземат предвид при намаляването, при условие че са окончателно платени на установено в Белгия застрахователно предприятие или осигурителна институция и че както законоустановените, така и непредвидените от закона пенсионни плащания, изразени като годишни ренти, не надвишават 80 [%] от последното годишно брутно възнаграждение и са съобразени с обичайната продължителност на професионалната дейност. Допуска се индексиране на рентите.“

17      Член 270 от CIR от 1992 г. гласи:

„Дължат професионален данък:

1.      данъчнозадължените лица, посочени в член 3, 179 или 220, които в качеството на длъжници, влогоприематели, пълномощници или посредници плащат или предоставят в Белгия или в чужбина възнаграждения, посочени в член 30, точки 1 и 2, пенсии, ренти и помощи, както и чуждестранните лица, посочени в член 227, за които възнагражденията, посочени в член 30, точки 1 и 2, пенсиите, рентите и помощите, които плащат или предоставят в Белгия или в чужбина, представляват професионални разходи по смисъла на член 237;

[…]

3.      лицата, които в качеството на длъжници, влогоприематели, пълномощници или посредници плащат или предоставят доходи на сценични артисти или на спортисти, посочени в член 228, § 2, точка 8, а при липса на такива — организаторът на представленията или на състезанията;

4.      лицето, упълномощено от членовете на дружество или на сдружение, посочено в член 229, § 3, да ги представлява по данъчноправни въпроси, а при липса на такова — всеки от съдружниците или членовете солидарно;

5.      лицата, които са задължени да вписват актове и декларации по силата на член 35 от Code des droits d’enregistrement, d’hypothèque et de greffe [Кодекс относно таксите за вписване, ипотека и деловодство], когато става въпрос за актове или декларации, установяващи възмездното прехвърляне от данъчнозадължено лице, посочено в член 227, точка 1 или 2, на недвижими имоти, намиращи се в Белгия, или на вещни права върху такива имоти;

6.      лицата, които в качеството на синдици, ликвидатори при съдебен конкордат, ликвидатори на дружества или лица, които упражняват подобни функции, са задължени да удовлетворяват вземания с характер на възнаграждения по смисъла на член 30.“

18      Член 364bis от CIR от 1992 г. гласи:

„Когато посочените в член 34 капитали, суми при предсрочно прекратяване на полици и спестявания са изплатени или предоставени на данъчнозадължено лице, което преди това е преместило своето местожителство или местонахождението на имуществото си в чужбина, изплащането или предоставянето се счита за извършенo в деня, предхождащ преместването.

С оглед на прилагането на първа алинея всяко прехвърляне, посочено в член 34, § 2, точка 3, се приравнява на предоставяне.“

19      Член 364ter от CIR от 1992 г. предвижда:

„Когато капиталите или сумите при предсрочно прекратяване на полици, образувани от лични вноски по член 52, точка 7bis или по член 145/1, точка 1, от вноски на работодателя или от вноски на предприятието, се прехвърлят от осигурителната институция или от застрахователното предприятие, в която/което са били образувани, в полза на бенефициера или на неговите правоприемници, в рамките на поето задължение за пенсия или подобен договор за пенсия, посочената операция не се счита за плащане или предоставяне, дори ако прехвърлянето е извършено по искане на бенефициера, без да се засяга правото данъкът да се събере при последващо изплащане или предоставяне от институцията или предприятието на бенефициера.

Първа алинея не се прилага по отношение на прехвърляне на капитал или на сума при предсрочно прекратяване на полици на осигурителна институция или на застрахователно предприятие, установена/установено в чужбина.“

20      Член 173 от Code des taxes assimilées au timbre [Кодекс за приравнените на гербови налози данъци] (наричан по-нататък „СТАТ“) в редакцията си в сила към 1 януари 2004 г. гласи:

„[З]астрахователните договори се облагат с годишен данък, ако е изпълнено някое от следните три условия:

1.      застрахователят упражнява застрахователна дейност по занятие и има в Белгия основно място на дейност, агенция, клон, представител или каквото и да е друго място на стопанска дейност;

2.      застрахованият има местожителство или обичайно пребивава в Белгия;

3.      договорът има за предмет движимо или недвижимо имущество, което се намира в Белгия.“

21      Член 176/1, първа алинея от CTAT гласи:

„Дължимият данък се изчислява въз основа на общия размер на премиите, вноските или дяловете от паричните задължения, заедно с разходите, които следва да се заплатят или понесат през данъчната година от осигурените лица или от бенефициерите и техните работодатели.“

22      Член 177 от CTAT предвижда, че годишният данък върху застрахователните договори се заплаща:

„1.      от застрахователните сдружения, каси, дружества или предприятия, от пенсионните институции и от юридическите лица, на които е възложено изпълнението на задължението за солидарност в рамките на пенсионните схеми, посочени в Закона от 28 април 2003 г. относно допълнителните пенсии, тяхното данъчно третиране и третирането на някои допълнителни предимства в областта на социалната сигурност, както и от всички останали застрахователи, които имат основно място на дейност, агенция, клон, представител или каквото и да е друго място на стопанска дейност в Белгия;

2.      от застрахователните брокери и останалите търговски посредници, пребиваващи в Белгия, за сключените с тяхно посредничество договори с чуждестранни застрахователи, които нямат посочения в член 178 отговорен представител в Белгия;

3.      от застрахованите лица във всички останали случаи.“

23      Член 178 от CTAT предвижда:

„[…]

Чуждестранните застрахователи, които имат клон, агенция или каквото и да е друго място на стопанска дейност в Белгия, освен това са длъжни, преди да започнат да упражняват дейност в Белгия, да получат разрешително от министъра на финансите за пребиваващ в Белгия отговорен представител, който се задължава лично и писмено спрямо държавата да отговаря за заплащането на годишния данък и евентуално дължимите глоби.

В случай че отговорният представител почине, разрешителното му бъде отнето или настъпи събитие, водещо до неговата недееспособност, той трябва незабавно да бъде заместен.

[…]“

24      Член 224/2bis от Общия правилник гласи:

„В случаите, посочени в член 177, точка 3 от [CTAT], чуждестранното застрахователно предприятие заплаща данъка, а при необходимост и лихвите и глобите, за сметка на застрахованото лице. За тази цел чуждестранното застрахователно предприятие, което няма нито клон, нито агенция, нито място на стопанска дейност в Белгия и което желае да предлага сключване на договори относно рискове в Белгия, трябва преди извършването на такива сделки да получи разрешително от министъра на финансите за пребиваващ в Белгия отговорен представител, който се задължава лично и писмено спрямо държавата да отговаря за заплащането на годишния данък върху застрахователните договори, както и евентуално дължимите на основание споменатите договори, лихви и глоби.“

 Досъдебна процедура

25      След като е отправила покана до Кралство Белгия да представи своите съображения относно съвместимостта на множество разпоредби от белгийската правна уредба с членове 18 ЕО, 39 ЕО, 43 ЕО, 49 ЕО и 56 ЕО, с членове 28, 31, 36 и 40 от Споразумението за ЕИП, както и с член 4 и член 11, параграф 2 от Директива 92/96, на 19 декември 2003 г. Комисията издава мотивирано становище, с което отправя покана към посочената държава-членка да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с него в срок от два месеца, считано от получаването му .

26      Тъй като не е удовлетворена от отговора на Кралство Белгия на посоченото становище, Комисията предявява настоящия иск.

 Относно иска

 По пречките за свободно предоставяне на услуги

 Доводи на страните

27      Според Комисията член 59 от CIR от 1992 г., доколкото поставя приспадането на застрахователните вноски на работодателя, дължими при изпълнение на договор за допълнителна застраховка за старост и преждевременна смърт, в зависимост от условието посочените вноски да са платени на застрахователно предприятие или на осигурителна институция, установено/установена в Белгия, както и член 145/3 от CIR от 1992 г., доколкото поставя под същото условие намаляването на данъка за лични застрахователни вноски за допълнителна застраховка за старост и преждевременна смърт или за допълнителна пенсия, представляват ограничение на свободното предоставяне на услуги. Подобна правна уредба възпирала, от една страна, заинтересованите лица да сключват застрахователни договори за допълнителна пенсия със застрахователни предприятия или пенсионни институции, установени в друга държава-членка, а от друга страна — тези предприятия и институции да предлагат своите услуги на белгийския пазар. Никаква обективна причина обаче не позволявала на Кралство Белгия да обоснове тази правна уредба, след като по силата на двустранни спогодби и на основание на административни циркулярни писма компетентните ѝ органи допускат приспадането на вноски, платени в чужбина.

28      Комисията поддържа, че дискриминационната разпоредба, съдържаща се в член 364ter от CIR от 1992 г., която предвижда облагането на капитали или на суми при предсрочно прекратяване на полици, обособени посредством вноски на работодателя или лични вноски за застраховка за допълнителна пенсия и прехвърлени към пенсионен фонд или към застрахователна организация, установен(а) в чужбина, също представлява пречка за свободното предоставяне на услуги. Всъщност такова прехвърляне не се облагало, когато се извършва към пенсионен фонд или към застрахователна организация, установен(а) в Белгия.

29      От друга страна, Комисията изтъква, че член 224/2bis от Общия правилник, който задължава чуждестранните застрахователни предприятия да назначат представител, пребиваващ в Белгия, който се задължава лично да отговаря за заплащането на годишния данък върху застрахователните договори, заедно с предвидената от член 177, точка 3 от CTAT солидарна отговорност на застрахованото лице, не е пропорционален на необходимостта за гарантиране на заплащането на посочения данък. Всъщност споменатият резултат можело да бъде постигнат чрез по-малко принудителни средства, като споразумения за обмяна на сведения с другите държави-членки.

30      Комисията подчертава освен това, че Директива 77/799 позволява подобна помощ между държавите-членки, която заедно със съвместната отговорност на местните застраховани лица прави назначаването на отговорен представител ненужно.

31      На последно място Комисията допълва, че като въвежда данъчни разпоредби, които противоречат на разпоредбите на Договора за ЕО относно принципите на свободно движение и на недопускане на дискриминация, националната правна уредба нарушава правата на застрахователните институции и организации. В действителност от една страна, тези институции и организации, които съгласно член 5 от Директива 2002/83 са получили разрешително за извършване на дейност в дадена държава-членка, следвало да могат да упражняват своята дейност съгласно правото на установяване или свободно предоставяне на услуги в цялата Общност. От друга страна, съгласно член 53, параграф 2 от посочената директива на същите институции и организации, установени в дадена държава-членка, следвало да им бъде разрешено да прехвърлят изцяло или част от своя портфейл на поемащ застраховател, установен в Общността.

32      Белгийското правителство подчертава, че поради измененията, приети със Законодателна програма (Loi-programme) от 27 декември 2005 г. (Moniteur belge от 30 декември 2005 г., стр. 57315), с Кралско постановление от 15 февруари 2006 г. за изменение на [Общия правилник] (Moniteur belge от 2 март 2006 г., стр. 12463) и с Министерско постановление от 8 март 2006 г. за изпълнение на член 224, алинея 3 [от посочения правилник] (Moniteur belge от 21 март 2006 г., стр. 16249), вече не е налице задължение за назначаване на данъчен представител, отговорен за застрахователните предприятия, които не са установени в Белгия, но които имат основно седалище на територията на Европейското икономическо пространство.

 Съображения на Съда

–       По допустимостта

33      На първо място следва да се отбележи, че със своя иск Комисията иска от Съда да установи по-специално, че Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 11, параграф 2 от Директива 92/96, след измененията член 53, параграф 2 от Директива 2002/83. Все пак предвид приложение VI към Директива 2002/83, съдържащо таблица на съответствие, следва да се отбележи, че член 11, параграф 2 от Директива 92/96 съответства не на член 53, параграф 2 от Директива 2002/83, а на член 14, параграф 1 от същата директива. При тези обстоятелства следва да се приеме, че Съдът не е в състояние да определи със сигурност правното основание, въз основа на което трябва да се произнесе при преценката на основателността на твърдението за нарушение.

34      В резултат на това твърдението за нарушение, изведено от неспазване на член 11, параграф 2 от Директива 92/96, след измененията член 53, параграф 2 от Директива 2002/83, следва да се обяви за недопустимо.

–       По съществото на спора

35      Следва да се напомни, че макар прякото данъчно облагане да е от компетентността на държавите-членки, последните трябва да упражняват тази компетентност при спазване на общностното право (вж. Решение от 30 януари 2007 г. по дело Комисия/Дания, C‑150/04, Сборник, стр. І‑01163, точка 34 и цитираната съдебна практика).

36      Следва също така да се напомни, че услугите, предоставени в областта на застраховането, представляват услуги по смисъла на член 50 ЕО и че член 49 ЕО не допуска прилагането на всяка национална правна уредба, която възпрепятства предоставящото услуги лице ефективно да упражнява тази свобода, без това да е обективно обосновано (вж. Решение по дело Комисия/Дания, посочено по-горе, точка 37 и цитираната съдебна практика).

37      От гледна точка на единния пазар и с цел осъществяването на неговите цели член 49 ЕО не допуска прилагането на всяка национална правна уредба, вследствие на която предоставянето на услуги между държавите-членки е по-трудно, отколкото предоставянето на услуги в рамките на определена държава-членка (Решение по дело Комисия/Дания, посочено по-горе, точка 38 и цитираната съдебна практика).

38      Освен това от постоянната практика на Съда е видно, че член 49 ЕО не допуска по-специално национална правна уредба от естество да доведе до забрана или затрудняване дейността на доставчик, установен в друга държава-членка, в която той законно предлага аналогични услуги (вж. в този смисъл Решение от 28 април 1998 г. по дело Safir, C‑118/96, Recueil, стp. I‑1897, точка 22 и Решение от 8 септември 2005 г. по дело Mobistar и Belgacom Mobile, C‑544/03 и C‑545/03, Recueil, стр. I‑7723, точка 29).

39      В случая следва да се посочи, че като поставя съгласно член 59 от CIR от 1992 г. приспадането на застрахователните вноски на работодателя, дължими в изпълнение на договор за допълнителна застраховка за старост и преждевременна смърт, в зависимост от условието вноските да са платени на установен(о) в Белгия застрахователно предприятие или осигурителен фонд и като поставя съгласно членове 145/1 и 145/3 от CIR от 1992 г. намаляването на данъка за лични вноски за допълнителна застраховка за старост и преждевременна смърт или за допълнителна пенсия, направени от работодателя посредством удръжки от възнаграждението на работника или от предприятието посредством удръжки от възнаграждението на ръководителя на предприятието, който не е обвързан с трудов договор, в зависимост от условието тези вноски да са платени на установен(о) в Белгия застрахователно предприятие или осигурителен фонд, белгийската правна уредба прави предоставянето на услуги в областта на застраховането от другите държави-членки по-трудно, отколкото предоставянето на услуги в рамките на Кралство Белгия. Посочените мерки са от естество да възпрат титулярите на полици да сключват застрахователни договори с чуждестранни застрахователи. Следователно тези мерки представляват пречки за свободното предоставяне на услуги, предвидено в член 49 ЕО.

40      Този извод следва да се приложи и за член 364ter от CIR от 1992 г., според който капитали и суми при предсрочно прекратяване на полици, прехвърлени на пенсионен фонд или застрахователно предприятие, установено в чужбина, се облагат с данък, въпреки че такова облагане не е предвидено, когато прехвърлянията са извършени на пенсионен фонд или застрахователно предприятие, установен(о) в Белгия. Всъщност тази мярка е от естество да доведе до затрудняване дейността на доставчик на услуги в областта на застраховането, установен в държава-членка, различна от Кралство Белгия, в която той законно предлага такива услуги.

41      На последно място, що се отнася до предвиденото в член 224/2bis от Общия правилник задължение за застрахователно предприятие, установено в друга държава-членка, да назначи отговорен представител в Белгия, следва да се посочи, че такова задължение, в резултат на разходите и принудата, които произтичат от него, включително за предприятията, които имат разрешително по смисъла на член 5 от Директива 2002/83, е от естество да възпре тези предприятия да предлагат своите услуги в Белгия. Следователно такава правна уредба представлява също пречка за свободното предоставяне на услуги.

42      Комисията изтъква също, че Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 36 от Споразумението за ЕИП относно свободата на предоставяне на услуги.

43      Както уточнява член 6 от Споразумението за ЕИП, разпоредбите на последното, доколкото по същество са идентични на съответстващите им разпоредби от Договора и актовете, приети в изпълнение на същия, при тяхното изпълнение и прилагане, се тълкуват в съответствие с релевантната практика на Съда, предхождаща подписването на посоченото споразумение.

44      От друга страна, както Съдът, така и Съдът на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) признават необходимостта да се следи нормите на Споразумението за ЕИП, които по същество са идентични с тези от Договора, да бъдат тълкувани по еднакъв начин (Решение на Съда от 23 февруари 2006 г. по дело Keller Holding, C‑471/04, Recueil, стр. I‑2107, точка 48 и цитирана съдебна практика, Решение на Съда от 26 октомври 2006 г. по дело Комисия/Португалия, C‑345/05, Recueil, стр. I‑10633, точка 40 и Решение на Съда на ЕАСТ от 12 декември 2003 г. по дело EFTA Surveillance Authority/Iceland, E‑1/03, EFTA Court Report, стр. 143, точка 27).

45      Би било уместно да се отбележи, че нормата, забраняваща ограничаването на свободата на предоставяне на услуги, уредена с член 36 от Споразумението за ЕИП, е по същество идентична със съдържащата се в член 49 ЕО.

46      При тези обстоятелства следва да се направи заключение, че разглежданата белгийска правна уредба представлява пречка за свободното предоставяне на услуги, предвидено в член 49 ЕО и член 36 от Споразумението за ЕИП.

47      От установената съдебна практика обаче е видно, че националните мерки, които могат да доведат до затрудняване или възпиране на упражняването на основните свободи, гарантирани с Договора, могат все пак да бъдат допуснати, при условие че преследват легимна цел, съвместима с Договора, обосновани са с императивни съображения от обществен интерес, в състояние са да гарантират осъществяването на въпросната цел и не надхвърлят необходимото за постигането ѝ (вж. в този смисъл Решение от 11 март 2004 г. по дело De Lasteyrie du Saillant, C‑9/02, Recueil, стр. I‑2409, точка 49, Решение от 7 септември 2006 г., по дело N, C‑470/04, Recueil, стр. I–7409, точка 40 и Решение по дело Комисия/Дания, посочено по-горе, точка 46).

48      Освен това следва да се отбележи, че белгийското правителство обосновава единствено правната уредба, която налага задължение на установено в друга държава-членка застрахователно предприятие да назначи отговорен представител, пребиваващ в Белгия. Следователно това обосноваване трябва да бъде проверено от Съда. Що се отнася обаче до останалите мерки, предмет на твърдението на Комисията за нарушение, изведено от неспазване на разпоредбата относно свободата на предоставяне на услуги, предвидена в член 49 ЕО и член 36 от Споразумението за ЕИП, искът на Комисията трябва да се приеме за основателен, след като посоченото правителство не обосновава тези мерки.

49      Белгийското правителство поддържа, че задължението за назначаване на пребиваващ в Белгия отговорен представител е необходимо за постигане на целта да се гарантира плащането на годишния данък върху застрахователните договори, лихвите и глобите, които могат да се дължат по договори относно рискове на територията на Белгия, сключени със застрахователни предприятия, установени в друга държава-членка. Освен това, след като това задължение няма никакво влияние върху разрешителното на дадено застрахователно предприятие, както и върху прехвърлянето на неговия портфейл, то не било непропорционално на преследваната цел.

50      Според Комисията общото и абсолютно задължение, предвидено в член 224/2bis от Общия правилник, което налага на чуждестранните застрахователни предприятия да назначат отговорен представител, пребиваващ в Белгия, заедно със солидарната отговорност на застрахованото лице, произтичаща от член 177, точка 3 от CTAT, е непропорционална мярка, която представлява пречка за свободното предоставяне на услуги от застрахователните дружества и институции, установени в други държави-членки. Всъщност заплащането на годишния данък върху застрахователните договори може да бъде осигурено чрез по-малко принудителни средства като взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на данъците върху застрахователните премии, предвидена от Директива 77/799.

51      За да се определи дали задължението, предвидено в член 224/2bis от Общия правилник, за назначаване на пребиваващ в Белгия отговорен представител е необходимо за гарантиране на заплащането на годишния данък върху застрахователните договори, лихвите и глобите, които могат да се дължат по договори, сключени в чужбина за рискове на територията на Белгия, следва да се установи дали тази цел може да бъде постигната чрез по-малко принудителни мерки.

52      На първо място, що се отнася до въвеждането на посочения данък, следва да се отбележи, че член 1, параграф 1, първо тире от Директива 77/799 предвижда обмен между органите на държавите-членки на всякаква информация, която би им дала възможност за правилното определяне на данъците върху застрахователните премии, и по-специално на годишния данък върху застрахователните договори, предвиден от белгийското право.

53      На второ място, що се отнася до плащането на годишния данък върху застрахователните договори, следва да се подчертае, че съгласно член 50, параграф 3 от Директива 2002/83 Кралство Белгия може да прилага към застрахователните предприятия, които покриват задължения на негова територия, своите национални разпоредби за мерки, които гарантират събирането на косвените данъци и парафискалните такси върху застрахователните премии по договори за рискове на територията на тази държава-членка.

54      Освен това от член 177 от CTAT е видно, че застрахованото лице е лично задължено да плати годишния данък върху застрахователните договори, когато съответният договор е бил сключен със застраховател, който не е установен в Белгия и не разполага на нейна територия нито с агенция, клон, представител или каквото и да е друго място на стопанска дейност, нито с отговорен представител по смисъла на член 178 от CTAT и посоченият договор не е сключен с посредничеството на застрахователен брокер или друг посредник, пребиваващ в Белгия.

55      От това следва, че белгийското право съдържа мерки, които могат да постигнат целта да се гарантира плащането на този данък и засягат по-малко свободното предоставяне на услуги от задължението за назначаване на пребиваващ в Белгия отговорен представител.

56      На трето място, що се отнася до събирането на годишния данък върху застрахователните договори, следва да се отбележи, че Директива 76/308 уточнява, че данъците върху застрахователните премии, сред които съгласно член 3, параграф 1, шесто тире, буква б) от тази директива посочения годишен данък, са предмет на взаимопомощ за събирането им.

57      От изложеното по-горе е видно, че Кралство Белгия разполага с необходимите средства за събиране на годишния данък върху застрахователните договори. От това произтича, че задължението за застрахователните предприятия, които не са установени в тази държава-членка, да назначат пребиваващ в Белгия отговорен представител, надхвърля необходимото за гарантиране заплащането на този данък и следователно е непропорционално на посочената цел.

58      Следователно доводите, изтъкнати от белгийското правителство за обосноваване на предвиденото в член 224/2bis от Общия правилник задължение за назначаване на отговорен представител в Белгия, не могат да се приемат. Следователно може да се направи заключение, че относно това задължение твърдението на Комисията за нарушение, изведено от неспазване на разпоредбите, отнасящи се до свободното предоставяне на услуги, предвидено в член 49 ЕО и член 36 от Споразумението за ЕИП, трябва да се приеме за основателно.

59      Следва да се заключи, че е налице неизпълнение на задължения, що се отнася до последните две разпоредби.

60      С оглед на гореизложеното, следва да се посочи, че като е запазило посочената по-горе правна уредба, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си, които произтичат по член 49 ЕО, член 36 от Споразумението за ЕИП и член 4 от Директива 92/96, след измененията член 5, параграф 1 от Директива 2002/83.

 По пречката за свободното движение на лица

 Доводи на страните

61      Според Комисията член 59 от CIR от 1992 г., доколкото поставя приспадането на застрахователните вноски на работодателя, дължими при изпълнение на договор за допълнителна застраховка за старост и преждевременна смърт, в зависимост от условието да са платени на застрахователно предприятие или на осигурителна институция, установено/установена в Белгия, както и членове 145/1 и 145/3 от CIR от 1992 г., доколкото поставят в зависимост от същото условие намаляването на данъка за лични вноски за допълнителна застраховка за старост и преждевременна смърт или за допълнителна пенсия, противоречат на свободното движение на заетите лица и на самостоятелно заетите лица. Всъщност когато такива работници, които са упражнявали професионална дейност в различна от Кралство Белгия държава-членка, в която са били включени в професионална пенсионна схема, започват да работят в Кралство Белгия, платените вноски към посочената схема не можели да бъдат приспаднати или да доведат до намаляване на данъка. Доходите, произтичащи от посочените схеми обаче, били облагаеми в Белгия, когато работниците пребивават на нейна територия.

62      Освен това Комисията счита, че произтичащото от член 364ter от CIR от 1992 г. облагане на капитали и суми при предсрочно прекратяване на полици, когато те са прехвърлени към пенсионен фонд или застрахователна организация, установен(а) в чужбина, представлява необосновано накърняване на свободата на движение и на свободата на установяване на пребиваващите в Белгия заети лица и самостоятелно заети лица, които желаят да отидат в друга държава-членка, за да упражняват стопанска дейност на нейна територия, и които поради тази причина желаят да прехвърлят посочените капитали или суми при предсрочно прекратяване на полици. В действителност емиграцията на пребиваващо в Белгия лице в друга държава-членка представлявала не „злоупотреба“, а упражняване на основно право, признато в членове 18 ЕО, 39 ЕО и 43 ЕО, както и в членове 28 и 31 от Споразумението за ЕИП.

63      На последно място Комисията поддържа, че член 364bis от CIR от 1992 г., който създава фикцията, че изплащането или предоставянето на капитали, на суми при предсрочно прекратяване на полици и на спестявания се е осъществило в деня, който предхожда преместването на местожителството на данъчнозадълженото лице или на местонахождението на имуществото му в чужбина, представлява необосновано накърняване на свободата на движение и на свободата на установяване на заетите лица и на самостоятелно заетите лица, както и на общото право на свободно движение на лицата по член 18 ЕО.

64      С писмо от 30 май 2006 г., в отговор на въпрос, отправен от Съда, белгийското правителство уточнява, че вследствие на решение на белгийския касационен съд от 5 декември 2003 г. белгийските власти вече прилагат разпоредбите на член 364bis от CIR от 1992 г. само в хипотезата, в която или липсва сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, или такава спогодба предоставя на Кралство Белгия правото да облага дохода. Освен това капиталът подлежал на облагане едва към момента, в който е действително изплатен или предоставен и при ставки, идентични на тези, които се прилагат за белгийските местни лица.

 Съображения на Съда

65      На първо място следва да се напомни, че съгласно практиката на Съда както разпоредбите от Договора относно свободното движение на работници, така и тези относно свободата на установяване, не допускат по-специално възможност за държавата по произход да препятства съответно свободното приемане на работа и упражняване на трудова дейност от нейни граждани на територията на друга държава-членка, както и установяването в друга държава-членка на неин гражданин или на дружество, учредено в съответствие с нейното законодателство (вж. в този смисъл по-специално Решение по дело Португалия/Комисия, посочено по-горе, точки 17 и 18, както и цитираната съдебна практика).

66      В случая, на първо място, относно отказа, от една страна, да се предостави право на приспадане на застрахователните вноски на работодателя, дължими при изпълнение на договор за допълнителна застраховка за старост и преждевременна смърт, когато са платени на застрахователно предприятие или на осигурителна институция, които не са установени в Белгия, който произтича от член 59 от CIR от 1992 г., а от друга страна, отказа да се предостави съгласно членове 145/1 и 145/3 от CIR от 1992 г. намаляване на данъка за личните вноски за допълнителна застраховка за старост и преждевременна смърт или за допълнителна пенсия, платени на организации, установени в други държави-членки, националното законодателство предоставя различно данъчно предимство в зависимост от мястото на събиране на посочените вноски и поради това е от естество да възпре заетите лица и самостоятелно заетите лица да упражнят своето право на свободно движение в друга държава-членка.

67      От това следва, че членове 59, 145/1 и 145/3 от CIR от 1992 г. възпрепятстват свободното движение на заетите лица, както и свободата на установяване на самостоятелно заетите лица, гарантирани с членове 39 ЕО и 43 ЕО.

68      На второ място следва да се посочи, че както отбелязва генералният адвокат в точка 59 от своето заключение, фикцията, създадена от член 364bis от CIR от 1992 г., има за цел да позволи данъчно облагане поради преминаването на граница от заетите лица или самостоятелно заетите лица.

69      В това отношение декларацията на белгийските власти, според която член 364bis от CIR от 1992 г. вече не се прилага при наличието на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, която предоставя на другата договаряща държава правото да облага дохода, дори когато тази държава не упражнява това право, не може да представлява точно изпълнение на задълженията по общностното право на Кралство Белгия.

70      Всъщност дори ако властите на държава-членка не прилагат на практика противоречаща на общностното право национална разпоредба, при все това правната сигурност изисква тази разпоредба да бъде изменена (вж. в този смисъл Решение от 9 март 2000 г. по дело Комисия/Италия, C‑358/98, Recueil стp. I‑1255, точки 16 и 17, както и Решение от 13 юли 2000 г. по дело Комисия/Франция, C‑160/99, Recueil, стp. I‑6137, точка 22).

71      Необходимо е следователно да се посочи, че член 364bis от CIR от 1992 г. възпрепятства и свободното движение на заети лица, както и свободата на установяване на самостоятелно заети лица, гарантирани с членове 39 ЕО и 43 ЕО.

72      На последно място, що се отнася до твърдението за нарушение, изведено от неспазване с посочения член 364bis на общото право на свободно движение на лицата, гарантирано с член 18 ЕО по отношение на лица, които не упражняват икономическа дейност, се налага същият извод поради идентични мотиви (в този смисъл вж. по-специално Решение от 18 юли 2006 г. по дело De Cuyper, C‑406/04, Recueil, стр. I‑6947, точки 39 и 40).

73      На трето място, като облага с данък прехвърлянето на капитали или суми при предсрочно прекратяване на полици, извършено от пенсионния фонд или застрахователната организация, към които са били образувани в полза на бенефициера или на неговите правоприемници, на друг пенсионен фонд или застрахователна организация, установен(а) извън Белгия, член 364ter от CIR от 1992 г. възпира заетите лица и самостоятелно заетите лица да се установят в друга държава-членка, като им пречи да прехвърлят спестяванията си.

74      Следователно трябва да се приеме, че член 364ter от CIR от 1992 г. възпрепятства свободното движение на заетите лица, както и свободата на установяване на самостоятелно заетите лица, гарантирани с членове 39 ЕО и 43 ЕО.

75      Комисията изтъква също, че поради съществуването на същите разпоредби от вътрешното право Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си и по членове 28 и 31 от Споразумението за ЕИП относно свободата на движение на работниците и свободата на установяване.

76      В това отношение следва да се отбележи, че нормите, които забраняват ограниченията на свободата на движение и на свободата на установяване, прогласени в членове 28 и 31 от Споразумението за ЕИП, са идентични със съдържащите се в членове 39 ЕО и 43 ЕО.

77      При тези обстоятелства искът на Комисията следва да бъде приет за основателен и що се отнася до твърдението за нарушение, изведено от неспазване на разпоредбите относно свободата на движение на лицата и свободата на установяване, прогласени от Споразумението за ЕИП.

78      Следователно трябва да се приеме, че като запазва в сила правна уредба, която отказва съгласно член 59 от CIR от 1992 г. да предостави право на приспадане на вноските на работодателя или съгласно членове 145/1 и 145/3 от CIR от 1992 г. да допусне намаляване на данъка за лични вноски, платени на застрахователни организации, установени в други държави-членки, или която създава съгласно член 364bis от CIR от 1992 г. правна фикция, или която облага с данък съгласно член 364ter от CIR от 1992 г. капиталите и сумите при предсрочно прекратяване на полици, прехвърлени на пенсионен фонд или друга застрахователна организация, установен(а) извън Белгия, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по членове 18, 39 и 43 ЕО, както и по членове 28 и 31 от Споразумението за ЕИП.

79      Тъй като разпоредбите на Договора и на Споразумението за ЕИП относно свободното движение на работници, свободата на установяване и свободното движение на лица не допускат националните разпоредби, посочени в предходната точка от настоящото решение, не е необходимо тази правна уредба да се разглежда отделно и в светлината на член 56 ЕО относно свободното движение на капитали (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Португалия, посочено по-горе, точка 45 и Решение от 30 януари 2007 г. по дело Комисия/Дания, посочено по-горе, точка 76).

80      Следователно трябва да се приеме, че:

–        като поставя възможността за приспадане на застрахователните вноски на работодателя, дължими в изпълнение на договор за допълнителна застраховка за старост и преждевременна смърт в зависимост от предвиденото в член 59 от CIR от 1992 г. условие вноските да са платени на установени в Белгия застрахователно предприятие или на осигурителен фонд,

–        като поставя намаляването на данъка за дългосрочни спестявания, предоставено по силата на членове 145/1 и 145/3 от CIR от 1992 г., за лични вноски за допълнителна застраховка за старост и за преждевременна смърт или за допълнителна пенсия, направени от работодателя посредством удръжки от възнаграждението на работника или от предприятието посредством удръжки от възнаграждението на ръководителя на предприятието, който не е обвързан от трудов договор, в зависимост от условието вноските да са платени на установени в Белгия застрахователно предприятие или осигурителен фонд,

–        като предвижда в член 364bis, първа алинея от CIR от 1992 г., че когато посочените в член 34 от същия кодекс капитали, суми при предсрочно прекратяване на полици и спестявания са изплатени или предоставени на данъчнозадължено лице, което преди това е преместило своето местожителство или местонахождението на имуществото си в чужбина, за момент на изплащането или предоставянето се счита денят, предхождащ преместването, а по силата на втора алинея от посочения член 364bis на предоставяне се приравнява всяко прехвърляне, посочено в член 34, параграф 2, точка 3 от същия кодекс, така че всеки застраховател е задължен да удържа професионален данък, съгласно член 270 от посочения кодекс, върху капиталите и сумите при предсрочно прекратяване на полици, изплатени на чуждестранно лице, което към даден момент е било местно лице в Белгия за целите на данъчното облагане, доколкото въпросните капитали и суми са били образувани изцяло или частично през периода, през който заинтересованото лице е било местно лице в Белгия за целите на данъчното облагане, въпреки че сключените от Кралство Белгия двустранни данъчни спогодби дават право на другата договаряща държава да облага такива доходи,

–        като облага с данък по силата на член 364ter от CIR от 1992 г. прехвърлянето на капитали или суми при предсрочно прекратяване на полици, образувани от вноски на работодателя или от лични вноски за допълнителна пенсия, което прехвърляне се извършва от пенсионния фонд или от застрахователната организация, към който/която са били образувани в полза на бенефициера или на неговите правоприемници, на друг пенсионен фонд или друга застрахователна организация, установени извън Белгия, въпреки че такова прехвърляне не представлява облагаема сделка, ако капиталите или сумите при предсрочно прекратяване на полици се прехвърлят на друг пенсионен фонд или на друга застрахователна организация, установен(а) в Белгия;

–        като изисква на основание член 224/2bis от Общия правилник от чуждестранните застрахователи, които нямат място на стопанска дейност в Белгия, преди да започнат да предоставят услуги в Белгия, да получат разрешително за пребиваващ в Белгия отговорен представител, който се задължава лично и писмено спрямо белгийската държава да отговаря за заплащането на годишния данък върху застрахователните договори, лихвите и глобите, които могат да се дължат по договори относно рискове на територията на Белгия,

Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по членове 18 ЕО, 39 ЕО, 43 ЕО, 49 ЕО, по членове 28, 31 и 36 от Споразумението за ЕИП, както и по член 4 от Директива 92/96, след изменение член 5, параграф 1 от Директива 2002/83.

 По съдебните разноски

81      По силата на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Кралство Белгия и нейният иск е уважен, Кралство Белгия трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

1)      Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по членове 18 ЕО, 39 ЕО, 43 ЕО, 49 ЕО, по членове 28, 31 и 36 от Споразумението за Европейското икономическо пространство от 2 май 1992 година, както и по член 4 от Директива 92/96/ЕИО на Съвета от 10 ноември 1992 година относно координацията на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото животозастраховане и за изменение на Директиви 79/267/ЕИО и 90/619/ЕИО (трета директива за животозастраховането), след измененията член 5, параграф 1 от Директива 2002/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 ноември 2002 година относно животозастраховането,

–        като поставя възможността за приспадане на вноските на работодателя, дължими при изпълнение на договор за допълнителна застраховка за старост и преждевременна смърт, в зависимост от условието, предвидено в член 59 от Кодекса за подоходно облагане от 1992 г., съгласуван с Кралско постановление от 10 април 1992 г., изменен със Закона от 28 април 2003 г. относно допълнителните пенсии, тяхното данъчно третиране и третирането на някои допълнителни предимства в областта на социалната сигурност, вноските да са платени на установено в Белгия застрахователно предприятие или осигурителен фонд,

–        като поставя намаляването на данъка за дългосрочни спестявания, предоставено по силата на членове 145/1 и 145/3 от Кодекса за подоходно облагане от 1992 г., изменен със Закона от 28 април 2003 г., за лични вноски за допълнителна застраховка за старост и за преждевременна смърт или за допълнителна пенсия, направени от работодателя посредством удръжки от възнаграждението на работника или от предприятието посредством удръжки от възнаграждението на ръководителя на предприятието, който не е обвързан от трудов договор, в зависимост от условието вноските да са платени на установено в Белгия застрахователно предприятие или осигурителен фонд,

–        като предвижда в член 364bis от Кодекса за подоходното облагане от 1992 г., изменен със Закона от 28 април 2003 г., че когато посочените в член 34 от същия кодекс капитали, суми при предсрочно прекратяване на полици и спестявания са изплатени или предоставени на данъчнозадължено лице, което преди това е преместило своето местожителство или местонахождението на имуществото си в чужбина, за момент на плащането или предоставянето се счита денят, предхождащ преместването, и като приравнява, по силата на втора алинея от посочения член 364bis, на предоставяне всяко прехвърляне, посочено в член 34, параграф 2, точка 3 от същия кодекс, така че всеки застраховател е задължен да удържа професионален данък, съгласно член 270 от посочения кодекс, върху капиталите и сумите при предсрочно прекратяване на полици, изплатени на чуждестранно лице, което към даден момент е било местно лице в Белгия за целите на данъчното облагане, доколкото въпросните капитали и суми са били образувани изцяло или частично през периода, през който заинтересованото лице е било местно лице в Белгия за целите на данъчното облагане, въпреки че сключените от Кралство Белгия двустранни данъчни спогодби дават право на другата договаряща държава да облага такива доходи,

–        като облага с данък по силата на член 364ter от Кодекса за подоходно облагане от 1992 г., изменен със Закона от 28 април 2003 г., прехвърлянето на капитали или суми при предсрочно прекратяване на полици, образувани от вноски на работодателя или от лични вноски за допълнителна пенсия, което прехвърляне се извършва от пенсионния фонд или от застрахователната организация, към който/която са били образувани, в полза на бенефициера или на неговите правоприемници, на друг пенсионен фонд или друга застрахователна организация, установен(а) извън Белгия, въпреки че такова прехвърляне не представлява облагаема сделка, ако капиталите или сумите при предсрочно прекратяване на полици се прехвърлят на друг пенсионен фонд или на друга застрахователна организация, установен(а) в Белгия,

–        като изисква, на основание член 224/2bis от Общия правилник за приравнените на гербови налози данъци, приет с Кралско постановление от 3 март 1927 г., изменен с Кралско постановление от 30 юли 1994 г., от чуждестранните застрахователи, които нямат място на стопанска дейност в Белгия, преди да започнат да предоставят услуги в Белгия, да получат разрешително за пребиваващ в Белгия отговорен представител, който се задължава лично и писмено спрямо белгийската държава да отговаря за заплащането на годишния данък върху застрахователните договори, лихвите и глобите, които могат да се дължат по договори относно рискове на територията на Белгия.

2)      Отхвърля иска в останалата му част.

3)      Осъжда Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

Подписи

---

* Език на производството: френски.