Дело C-199/04

Комисия на Европейските общности

срещу

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

„Неизпълнение на задължения от държава-членка — Директиви 85/337/ЕИО и 97/11/ЕО — Оценка на въздействието на определени проекти върху околната среда — Съществена промяна на предназначението на строеж или поземлен имот — Недопустимост на иска“

Резюме на решението

Иск за неизпълнение — Предмет на спора — Определяне по време на досъдебната процедура

(член 226 ЕО)

Мотивираното становище и исковата молба по член 226 ЕО трябва да излагат твърденията за нарушение последователно и точно, за да могат държавата-членка и Съдът правилно да възприемат обхвата на твърдяното нарушение на общностното право — необходимо условие, за да може съответната държава да упражни ефективно своето право на защита, а Съдът да провери съществуването на твърдяното неизпълнение на задължения.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения, който се основава на противоречива аргументация и следователно не отговаря на посочените изисквания за последователност и точност, трябва да бъде отхвърлен като недопустим.

(вж. точки 21 и 25—26)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)

1 февруари 2007 година(*)

„Неизпълнение на задължения от държава-членка — Директиви 85/337/ЕИО и 97/11/ЕО — Оценка на въздействието на определени проекти върху околната среда — Съществена промяна на предназначението на строеж или поземлен имот — Недопустимост на иска“

По дело C-199/04

с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на 4 май 2004 г. на основание член 226 ЕО,

Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑жа C.‑F. Durand и г‑жа F. Simonetti, в качеството на представители, подпомагани от г‑жа A. Howard, barrister, със съдебен адрес в Люксембург,

ищец,

срещу

Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, за което се явяват г‑н M. Bethell, впоследствие г‑жа E. O’Neill, в качеството на представители, подпомагани от г‑н D. Elvin, QC, и г‑н J. Maurici, barrister, със съдебен адрес в Люксембург,

ответник,

СЪДЪТ (втори състав),

състоящ се от: г‑н C. W. A. Timmermans, председател на състав, г‑н R. Schintgen, г‑жа R. Silva de Lapuerta, г‑н J. Makarczyk (докладчик) и г‑н L. Bay Larsen, съдии,

генерален адвокат: г‑н D. Ruiz-Jarabo Colomer,

секретар: г‑жа L. Hewlett, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 23 февруари 2006 г.,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        С исковата си молба Комисията на Европейските общности иска от Съда да установи, че като не е взело всички необходими мерки за осигуряване на пълното и точно транспониране на членове 2—6, 8 и 9 от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174), изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 година (ОВ L 73, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 3, стр. 254, наричана по-нататък „Директива 85/337“), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия не е изпълнило задълженията си по посочената директива.

 Правна уредба

 Общностна правна уредба

2        Член 2, параграф 1 от Директива 85/337 гласи следното:

„Държавите-членки приемат всички необходими мерки, за да гарантират, че преди да бъдат одобрени, проектите, които биха могли да окажат съществено въздействие върху околната среда, inter alia поради своя характер, мащаби или местоположение, са предмет на изискването за получаване на съгласие за предприемачески дейности и на оценка относно тяхното въздействие. Тези проекти са дефинирани в член 4.“

3        По смисъла на член 3 от посочената директива:

„Оценката на въздействието върху околната среда определя, описва и оценява по подходящ начин, в светлината на всеки отделен случай и в съответствие с членове 4—11, прякото и непрякото въздействие на даден проект върху следните фактори:

–        хората, флората и фауната,

–        почвата, водата, въздуха, климата и природната среда,

–        материалните придобивки и културното наследство,

–        взаимодействието между факторите, споменати в първо, второ и трето тире.“

4        Член 4, параграф 2 от същата директива гласи следното:

„При спазването на член 2, параграф 3 държавите-членки вземат решение за проектите, изброени в приложение ІІ, чрез:

a)      разглеждане на всеки отделен случай,

или

б)      прагове или критерии, определени от държавата-членка

относно това, дали проектът да бъде предмет на оценка съгласно разпоредбите на членове 5—10.

Държавите-членки могат да решат да прилагат и двете процедури, посочени в букви а) и б).“

5        Приложение II към Директива 85/337, озаглавено „Проекти, предмет на член 4, параграф 2“, посочва в точка 5, буква б) инсталациите за производство на цимент.

 Национална правна уредба

6        В Обединеното кралство отговорностите, свързани с опазването на околната среда в рамките на производството за издаване на разрешение за използване на отпадъчно гориво, са разпределени между органите с функции в областта на благоустройството и тези с функции в областта на околната среда.

7        Първите, а именно местните служби по благоустройство, са компетентни да разглеждат исканията за издаване на разрешение за строеж. В случаите на отказ или липса на отговор от страна на съответната служба по благоустройство молителят може да обжалва решението за отказ или липсата на отговор пред ресорния министър. Последният може да реши да изземе правомощията на местната служба по благоустройство и да се произнесе по искането за издаване на разрешение за строеж. В Уелс правомощията, възложени на министъра на благоустройството, се упражняват от National Assembly for Wales.

8        Съгласно член 57 от Закона за териториално и селищно устройство от 1990 г. (Town and Country Planning Act 1990, наричан по-нататък „TCPA“), разрешение за строеж е необходимо за извършване на всяко „благоустрояване“ — понятие, което член 55 от същия закон определя като „извършване на строителни, инженерни, минно-геоложки и други дейности върху, над и под земната повърхност или извършване на съществена промяна на предназначението на строеж или поземлен имот“.

9        По повод исканията за издаване на разрешение за строеж органите по благоустрояването преценяват също така необходимостта от извършване на предвидената в Директива 85/337 оценка на въздействието върху околната среда.

10      В тази връзка Правилникът за териториално и селищно устройство (Оценка на въздействието върху околната среда) от 1988 г. (Town and Country Planning (Assessment of Environmental Effects) Regulations 1988) транспонира първоначалната редакция на Директива 85/337 в националната правна уредба, по-специално включвайки новите процесуални изисквания в съществуващата преди това система на териториално и селищно устройство.

11      Що се отнася до Директива 97/11, същата се транспонира в посочената правна уредба с Правилника за териториално и селищно устройство (оценка на въздействието върху околната среда) (Англия и Уелс) от 1999 г. (Town and Country Planning (Environmental Impact Assessment) (England and Wales) Regulations 1999).

12      В рамките на режима за предотвратяване и комплексен контрол на замърсяването („integrated pollution control“), въведен с част I от Закона за опазване на околната среда от 1990 г. (Environmental Protection Act 1990), първоначално Her Majesty’s Inspectorate of Pollution, а след създаването ѝ Environment Agency, преценяват вредното въздействие, което даден процес може да окаже върху околната среда. Съгласно член 6 от цитирания закон, в Англия и Уелс без издадено от Environment Agency разрешение не може да се извършва „регламентиран процес“, тоест свързана с потенциално замърсяване дейност, определена от министъра.

13      През февруари 1997 г. министерството на околната среда публикува Инструкция № 23 (Planning Policy Guidance Note 23) относно политиката, свързана с благоустройството и борбата срещу замърсяването. Тази инструкция описва по-конкретно съотношението между задачата на органите с функции в областта на благоустройството и задачата, отделена по закон, на органите за борба срещу замърсяването.

 Досъдебна процедура

14      През 1997 г. и 1998 г. Комисията получава две жалби във връзка с разрешението, издадено на стопанисван от дружество Castle Cement циментов завод в Clitheroe, Lancashire, да използва, вместо част от конвенционалното си гориво, смес от течни промишлени отпадъци, наречена „Cemfuel“. Според жалбоподателите компетентните национални органи не са проверили дали преди да се издаде разрешението е трябвало да се оцени въздействието на въпросния проект върху околната среда.

15      Освен това през 1999 г. Комисията е сезирана с жалба във връзка със стопанисван от същото дружество циментов завод в Padeswood, Flintshire. В конкретния случай, макар да е оценено въздействието върху околната среда на изграждането на допълнителна пещ, както и замяната на конвенционално гориво „Cemfuel“, с цели пневматични гуми и смес от отпадъци от хартия и пластмаси, наречена „Profuel“, същите са разрешени от National Assembly for Wales преди Environment Agency да се произнесе относно искането за издаване на разрешение.

16      Жалбите, свързани с циментовия завод в Clitheroe, са последвани от двукратна размяна на писма между Комисията и правителството на Обединеното кралство в периода от 11 юли 1997 г. до 30 март 1999 г. Жалбата относно циментовия завод в Padeswood също е последвана от размяна на писма, като Комисията е поискала раззяснения от въпросното правителство на 19 април 1999 г., а последното е отговорило на 18 юни 1999 г.

17      Предвид изложените обстоятелства Комисията преценила, от една страна, че позоваването от страна на компетентните национални органи на съдържащия се в TCPA критерий за „съществена промяна на предназначението на строеж или поземлен имот“ води до неприлагане на процедурите, предвидени в Директива 85/337, спрямо определени проекти сред които е и замяната на използвано от циментовите заводи гориво. От друга страна, Обединеното кралство не съгласувало в достатъчна степен правилата, приложими относно благоустройството, и правилата, свързани с борбата срещу замърсяването, за да осигури изпълнението на определените в посочената директива задължения и цели. По тази причина на 7 май 2001 г. Комисията изпраща на въпросната държава писмена покана за представяне на становище.

18      След като отговорът на тази покана от страна на властите в Обединеното кралство убеждава Комисията, че изпълнението и практическото прилагане на Директива 85/337 не са задоволителни, на 18 юли 2002 г. на въпросната държава-членка е изпратено мотивирано становище, с което същата се призовава да вземе мерките, необходими за изпълнение на задълженията съгласно посочената директива в срок от два месеца от получаване на становището.

19      Тъй като не намира отговора на правителството на Обединеното кралство на посоченото мотивирано становище за задоволителен, Комисията решава да предяви настоящия иск.

 По допустимостта на иска

20      На първо място следва да се отбележи, че Съдът може служебно да се произнася дали са изпълнени предвидените в член 226 ЕО условия за предявяване на иск за неизпълнение на задължения (вж. по-специално Решение от 31 март 1992 г. по дело Комисия/Италия, C‑362/90, Recueil, стр. I‑2353, точка 8 и Решение от 27 октомври 2005 г. по дело Комисия/Италия, C‑525/03, Recueil, стр. I‑9405, точка 8).

21      Във връзка с тази процедура мотивираното становище и исковата молба трябва да излагат твърденията за нарушение последователно и точно, за да могат държавата-членка и Съдът правилно да възприемат обхвата на твърдяното нарушение на общностното право — необходимо условие, за да може съответната държава да упражни ефективно своето право на защита, а Съдът да провери съществуването на твърдяното неизпълнение на задължения (вж. в този смисъл Решение от 4 май 2006 г., Комисия/Обединено кралство, C‑98/04, Recueil, стр. I‑4003, точка 18).

22      В конкретния случай Комисията иска от Съда да установи, че Обединеното кралство не е взело всички необходими мерки, за да осигури пълното и точно транспониране на членове 2—6, 8 и 9 от Директива 85/337.

23      В подкрепа на иска си Комисията излага две твърдения за нарушение, като с едното оспорва членове 55 и 57 от TCPA, на основание на които, във връзка с искане за издаване на разрешение за строеж, органите по благоустройство са се позовали на националния критерий за „съществена промяна на предназначението на строеж или поземлен имот“, което е довело до изключване на някои проекти от приложното поле на Директива 85/337, а с другото изтъква, че при транспонирането на въпросната директива във вътрешното право правителството на Обединеното кралство не е съгласувало в достатъчна степен правилата, приложими спрямо благоустройството и борбата срещу замърсяването, така че да осигури изпълнение на съдържащите се в членове 3 и 8 от директивата задължения.

24      В същото време трябва да се посочи, че в исковата молба Комисията изрично признава, че с Правилника за териториално и селищно устройство (оценка на въздействието върху околната среда) от 1988 г. и с Правилника от 1999 г. за Англия и Уелс Обединеното кралство е приело законодателството, необходимо за транспониране на Директива 85/337 във вътрешното право.

25      В резултат на това настоящият иск за неизпълнение на задълженията, доколкото се основава на противоречива аргументация, не отговаря на изискванията за последователност и точност, посочени в точка 21 от настоящото решение.

26      От гореизложеното следва, че искът трябва да се отхвърли като недопустим.

 По съдебните разноски

27      По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Обединеното кралство е направило искане за осъждане на Комисията, а предявеният от последната иск е недопустим, тя следва да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:

1)      Отхвърля иска като недопустим.

2)      Осъжда Комисията на Европейските общности да заплати съдебните разноски.

Подписи

---

* Език на производството: английски.