ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-Н M. POIARES MADURO

представено на 31 май 2006 година¹(1)

Дело C‑347/04

Rewe Zentralfinanz eG, универсален правоприемник на ITS Reisen GmbH

срещу

Finanzamt Köln‑Mitte

(Преюдициално запитване, отправено от Finanzgericht Köln (Германия)

„Данъчно законодателство — Корпоративен данък — Прихващане на загуби от дружествата майки — Загуби, последица от обезценяването на стойността на дяловите участия в установени в други държави-членки дъщерни дружества“

1.     Делата относно националните системи за данъчното третиране на загубите и разходите на дружества, които участват в транснационална икономическа група, поставят нови и деликатни въпроси в контекста на Общността(2). Те се съсредоточават около това да се установи дали посочените системи са в съответствие с принципите на Договора за ЕО, чиято цел е да се гарантира изграждането и функционирането на вътрешния пазар. Всяко от тези дела поставя специфични проблеми и следователно трябва да бъде подложено на специален анализ. Същевременно е от важно значение по тази проблематика да се установи ясна и постоянна съдебна практика.

2.     Наскоро по дело Marks & Spencer(3) Съдът имаше възможност да се произнесе относно съвместимостта с общностното право на британския правен режим, известен като „приспадане в рамките на групата“, който при определени обстоятелства допуска дружество майка да приспада от облагаемата си печалба загубите, претърпени от дъщерните му дружества. В настоящото производство с оглед на свободата на установяване и на свободното движение на капитали Съдът следва да се произнесе относно разпоредба от германското законодателство във връзка с данъка върху доходите, която ограничава възможностите на местно за Германия дружество майка да приспада за данъчни цели загубите, последица от амортизациите на стойността на дяловите му участия в дъщерни дружества, установени в други страни на Общността.

I –    Фактическа и правна обстановка

3.     В основата на делото се намират следните обстоятелства. С договор, сключен на 6 март 1995 г., групата Kaufhof прехвърля ITS Reisen GmbH (наричано по-нататък „ITS“), дружество от групата с предмет на дейност в областта на туризма, на дружеството Rewe Zentralfinanz eG (наричано по-нататък „Rewe“). След като с договор за сливане Rewe придобива имуществото на ITS, то става универсален правоприемник на последното.

4.     През 1989 г. обаче ITS учредява в Нидерландия дъщерно дружество Kaufhof-Tourism Holdings BV (наричано по-нататък „КТН“), в което притежава всички дружествени дялове. В същата държава-членка KTH създава холдинговото дружество International Tourism Investment Holdings BV (наричано по-нататък „ITIH“), в което притежава 100 % от дяловете. Освен това ITIH придобива дялови участия в две дружества в Белгия, както и в две дружества, установени съответно в Обединеното кралство и в Испания.

5.     Корпоративното облагане в Германия се урежда със Закона за корпоративния данък (Körperschaftsteuergesetz, наричан по-нататък „KStG“), който препраща към приложимите разпоредби на Закона за данъка върху доходите (Einkommensteuergesetz, наричан по-нататък „EStG“). Съгласно § 1 от KStG местните за Германия дружества дължат корпоративен данък за реализираните от тях печалби в целия свят. Облагаемата печалба по принцип се определя от разликата между собствения капитал в края на финансовата година и собствения капитал в края на предходната финансова година. В случай че преобладават загубите, то съгласно § 10d от EStG 1990 те могат да се приспадат за другите години или предварително, или при пренасяне на загубите. Освен това § 6 от EStG допуска по-специално амортизациите на по-ниската частична стойност на дяловите участия да се признават като разходи по дейността, които могат да се приспадат при определяне на печалбата. Тези разходи всъщност съответстват на оценката на понижаването на придобивната цена на участие в дружество поради понасяните от него продължителни загуби.

6.     През данъчните 1993 и 1994 година ITS предприема частични амортизации на счетоводната стойност на своето дялово участие в KTH, както и корекции на стойността на вземанията във връзка с двете установени в Обединеното кралство и Испания дъщерни дружества на ITIH. Тези амортизации представляват разходи в размер на 14 342 499 DEM за 1993 г. и разходи в размер на 32 332 144 DEM за 1994 г., или общо повече от 46 милиона DEM.

7.     Finanzamt Köln‑Mitte (данъчна служба „Кьолн-център“) отказва обаче да признае тези разходи като отрицателни доходи при определянето на облагаемата печалба на Rewe в хода на двете спорни години, на основание че § 2a, алинеи 1 и 2 от EStG не допуска това.

8.     Действително посочената разпоредба, озаглавена „Отрицателни доходи с източник в чужбина“, предвижда:

„1) Отрицателните доходи

[…]

2.      от място на стопанска дейност в чужда държава,

3. a) последица от признаването на по-ниската частична стойност на принадлежащ към собствения капитал дял от юридическо лице, на което нито управлението, нито седалището са в страната (чуждестранно юридическо лице), [...]

[…]

могат да се прихващат само с положителните доходи от същото естество, с източник от същата държава [...]; те не подлежат и на приспадане съгласно § 10d. Намаленията на печалбата се приравняват на доходи. Доколкото отрицателните доходи не могат да се прихващат съгласно изречение първо, те се приспадат от положителните доходи от същото естество, получени от данъчнозадълженото лице в течение на последните данъчни периоди, през които е било облагано в същата държава. […]

2)      Алинея 1, първо изречение, точка 2 не се прилага, ако данъчнозадълженото лице докаже, че отрицателните доходи произтичат от място на стопанска дейност в чужбина с предмет на дейност изключително или предимно производството или доставката на стоки, с изключение на оръжия, извличането на подземни богатства, както и извършването на търговски услуги, доколкото последните не се състоят в изграждането или в използването на предназначени за туризъм съоръжения, или в отдаването под наем на стопански активи, включително отстъпване на права, на планове, на образци, на процедури, на ноу-хау и познания; прякото дялово участие в размер най-малко на една четвърт от основния капитал на капиталово дружество, чийто предмет на дейност се състои изключително или предимно от горепосочените дейности, както и свързаното с това участие финансиране, се смята за извършване на търговски услуги, ако нито управлението, нито седалището на капиталовото дружество не се намират в страната. […]“

9.     Безспорно е, че през двете спорни години ITS нe разполага с положителни доходи от нидерландското си дъщерно дружество KTH. Освен това не са изпълнени условията за предвидените в § 2a, алинея 2 от EStG изключения: KTH не извършва нито една от посочените в § 2а, алинея 2, първо изречение от EStG привилегировани дейности, квалифицирани като „активни дейности“, и няма пряко участие в капиталово дружество с предмет на дейност някоя от посочените привилегировани дейности.

10.   Въз основа на тези изводи Finanzamt Köln‑Mitte издава изменени [данъчнооблагателни] актове относно дължимия от Rewe корпоративен данък. Rewe ги оспорва пред данъчната администрация. След като жалбата му е отхвърлена, дружеството предявява иск пред Finanzgericht Köln, с цел да бъдат признати за данъчни цели всички разходи, свързани с участието му в дружествата, установени в Нидерландия, Обединеното кралство и Испания. В подкрепа на иска си Rewe изтъква, че прилагането на § 2a от EStG представлява дискриминация, която противоречи на общностното право.

11.   Препращащата юрисдикция е на същото мнение. Според нея от приложимото право следва, че докато амортизациите на стойността на дяловите участия в установено в Германия дъщерно дружество могат по принцип да бъдат признавани без ограничение за данъчни цели като разходи по дейността на дружеството майка при определяне на облагаемата му печалба, то амортизациите на стойността на дяловите участия в установено в друга държава-членка дружество могат да бъдат признавани за данъчни цели само в ограничени случаи, а именно ако разходите са прихванати с положителни доходи с източник в другата държава-членка или ако са изпълнени условията, установени с предвидения в § 2а, алинея 2 от EStG изключителен режим. Поради това за препращащата юрисдикция е ясно, че подобно ограничение по отношение на възможността да се приспадат загубите, свързани с инвестиции в чужбина, е пречка за закриляните от общностното право свободно установяване в друга държава-членка и свободно движение на капитали.

12.   Въз основа на това убеждение, тя решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли член [43 ЕО] във връзка с членове [48 ЕО] и [56 ЕО и следващите] да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която — подобно на спорните в главното производство разпоредби на § 2а, алинея 1, точка 3 , буква а) и алинея 2 от EStG — ограничава незабавното приспадане за данъчни цели на загубите, последица от амортизациите на стойността на дяловите участия в дъщерни дружества, които се намират в други страни на Общността, когато тези дъщерни дружества извършват пасивни дейности по смисъла на националната разпоредба и/или когато извършват активни дейности по смисъла на националната разпоредба само посредством свои дружества, които са дъщерни на дъщерните им дружества, докато амортизациите на стойността на участията в дъщерни дружества в страната са възможни без тези ограничения?“

II – Анализ

 А –         Относно ограничението на свободата на установяване

13.   Свободата на установяване, която е призната в член 43 ЕО в полза на гражданите на Общността, им предоставя възможността да започват и упражняват дейност като самостоятелно заети лица, както и да учредяват и управляват предприятия при същите условия като определените от държавата-членка относно установяването на собствените ѝ граждани. Съгласно член 48 ЕО тя включва, по отношение на учредените в съответствие със законодателството на една държава-членка дружества със седалище съгласно устройствения акт, централно управление или основно място на дейност в Общността, правото да извършват дейността си в дадената държава-членка посредством дъщерно дружество, клон или представителство(4).

14.   От решението по делото Baars следва, че правото си на установяване упражнява гражданин на държава-членка, който има участие в капитала на установено в друга държава-членка дружество, като това участие му предоставя определено влияние върху решенията на чуждестранното дъщерно дружество и му позволява да определя неговата дейност(5). Несъмнено такъв е случаят, когато, както в настоящото производство, дружество като Rewe притежава дялово участие в размер на 100 % от капитала на установено в друга държава-членка дружество, което от своя страна притежава 100 % от дяловите участия в различни дружества със седалища в други държави-членки. От това следва, че описаното от препращащата юрисдикция положение във връзка с понесените от Rewe загуби поради участието му в неговото дъщерно дружество, установено в Нидерландия, и участията на последното в дружество, което е дъщерно на дъщерното, попада в приложното поле на разпоредбите относно свободата на установяване.

15.   Следва обаче да се напомни, че макар съгласно формулировката си разпоредбите на Договора относно свободата на установяване да следва да гарантират благоприятните последици от национално третиране в приемащата държава, те същевременно не допускат държавата по произхода да препятства установяването в друга държава-членка на неин гражданин или на учредено съгласно нейната правна уредба дружество(6). Безспорно е, че Договорът не допуска никакво „ограничение на изхода“, което се отличава с наложеното от законодателството на дадена държава-членка неблагоприятно третиране на местни дружества, които желаят да създадат дъщерни дружества в други държави-членки.

16.   Ограниченията от данъчно естество са сред забранените форми на неблагоприятно третиране. Действително съгласно постоянната съдебна практика, независимо че прякото данъчно облагане е от компетентността на държавите-членки, последните въпреки това трябва да я упражняват в съответствие с общностното право(7).

17.   Съгласно разглежданата в главното производство правна уредба имуществените загуби от амортизацията на стойността на дяловите участия в дъщерни дружества, които се намират в Германия, се включват без ограничение при определяне на облагаемата печалба на данъчнозадължените дружества. В замяна на това загубите от същото естество, произтичащи от дялови участия в установено в друга държава-членка дъщерно дружество, могат да се приспадат от дружество, което е данъчнозадълженото в Германия, само при определени условия, свързани с доходите или с дейностите.

18.   Вследствие на това положението от гледна точка на данъчното право на дружество, което като Rewe има дъщерно дружество в Нидерландия, се явява по-неблагоприятно, отколкото това, в което би се намирало, ако дъщерното дружество беше установено в Германия. Безспорно е, че загубите от дялови участия в дъщерно дружество в чужбина може да се признават, в случай че то впоследствие реализира положителни доходи. Това обаче не променя обстоятелството, че дори в този случай въпросното дружество майка е лишено от възможността неговите загуби да се признаят незабавно. Тази възможност, призната по отношение на дружествата, които имат дъщерни дружества в същата държава, представлява за тях предимство да разполагат с ликвидни средства(8). Лишаването от подобно предимство на дружествата, които имат дъщерни дружества в чужбина, може да възпре учредяването на дъщерни дружества в други държави-членки.

19.   Тази разлика в третирането може да възпре дадено дружество майка да упражнява дейността си посредством установени в други държави-членки дъщерни дружества или посредством дружества, които са дъщерни на последните(9).

20.   Германското правителство обаче твърди, че подобна разлика в третирането не представлява забранена от Договора дискриминация, доколкото положението на едно установено в Германия дъщерно дружество не може да се сравнява с положението на установено в друга държава-членка дъщерно дружество. То уточнява, че Съдът разглежда дъщерните дружества като самостоятелни юридически лица, подлежащи на отделно данъчно облагане на съответната територия, на която се намират. Поради това загубите, които съответстват на амортизации и вземания, може да бъдат признати при декларирането на печалбите на тези дружества в държавата-членка по установяването им.

21.   Тези доводи не може да се приемат. Разглежданата в главното производство разлика в данъчното третиране не се отнася до положението на дъщерните дружества, а до това на местните за Германия дружества майки, според това дали имат или не дъщерни дружества, установени в други държави-членки. В това отношение е достатъчно да се установи, от една страна, че разглежданите загуби са на дружествата майки, а от друга страна, че печалбите на дъщерните дружества не се облагат при дружествата майки, независимо дали печалбите са от дъщерни дружества, които са данъчнозадължени в Германия или в други държави-членки(10). Разликата в третирането на дружествата майки следователно не зависи от това дали дъщерните им дружества подлежат на отделно данъчно облагане.

22.   От направения по-горе анализ е видно, че както посочва препращащата юрисдикция, предвиденото в § 2a, алинея 1, точка 3, буква a) и алинея 2 от EStG ограничение на възможността да се приспадат разходите, които възникват при амортизациите на стойността на дяловите участия в капитала на установени в други държави-членки дъщерни дружества, представлява ограничение на свободата на установяване.

23.   Подобно ограничение на свободата на установяване може да се допусне само ако с него се преследва легитимна цел, съвместима с Договора, или ако е обосновано от императивни съображения от обществен интерес. В този случай то трябва освен това да е в състояние да гарантира постигането на въпросната цел и да не надхвърля необходимото за нейното постигане(11).

 Б –         Относно обосновката на спорната правна уредба

24.   В подкрепа на спорната мярка германското правителство изтъква множество правни доводи, които отразяват едновременно интереси от политически (необходимост от равномерно разпределение на правомощията по данъчно облагане), от етичен (опасност от двойно признаване на загубите с измамна цел и избягване на данъци), от административен (осигуряване на ефективен контрол), от систематичен (необходимост да се запази единството на данъчния режим) и от икономически характер (опасност от бюджетни загуби). Според него тези доводи намират потвърждение в посоченото по-горе Решение по дело Marks & Spencer. Следователно анализът на тези съображения следва да започне с препращане към това решение.

1.      Балансирано разпределение на данъчните правомощия между държавите-членки

25.   В Решение по дело Marks & Spencer Съдът за първи път приема, че за да се прецени дали дадено данъчно законодателство е съвместимо с основните свободи, следва да се вземе предвид принципът на балансираното разпределение на данъчните правомощия между държавите-членки(12). Независимо от това той се е погрижил да уточни и очертае условията за прилагането на този принцип.

26.   От една страна, подобно изискване е релевантно единствено при обосноваването на спорната ограничителна мярка. То не може да се изтъква при разглеждането на ограничение на свободата на установяване, както постъпва германското правителство в настоящото производство. От друга страна, в рамките на Общността тази обосновка има значение, което заслужава да бъде внимателно разгледано.

27.   В това отношение германското правителство изглежда признава, че посоченото изискване можело да позволи да се изключат определени форми на дискриминация от приложното поле на свободите на движение. Всъщност то основава доводите си на правилото за симетрия между правото да се облагат печалбите на едно дружество и задължението да се признаят претърпените от това дружество загуби. Тъй като в областта на данъците печалбите и загубите са двете страни на един и същи медал, при данъчното третиране на местно за Германия дружество майка германските данъчни органи не следвало да са задължени да взимат предвид загубите, свързани с дейността на установено в друга държава-членка дъщерно дружество, след като нямат право да облагат печалбите на дъщерното дружество. Само подобно правило за разпределение позволявало да се зачита фискалният суверенитет на държавите-членки и правилата на международното данъчно право.

28.   Този начин на определяне на изискването за балансирано разпределение на данъчните правомощия не е приемлив. Разглеждано по този начин, то всъщност не се отличава съществено от съображение с чисто икономически характер. Подобно тълкуване би позволило на държава-членка системно да отказва да предостави данъчно предимство на дружество майка, поради това че то развива стопанска дейност с транснационален характер, която не може да доведе незабавно до данъчни приходи в нейна полза. Освен това в Решение по дело Marks & Spencer Съдът изрично е отхвърлил обосновката в този вид. По отношение именно на посоченото съображение Съдът установява, че трябва да се напомни, че намаляването на данъчните приходи не може да се счита за императивно съображение от обществен интерес, което може да се изтъкне, за да се обоснове дадена мярка, принципно противоречаща на една от основните свободи(13).

29.   Несъмнено следва да се има предвид принципът, според който държавите-членки са свободни да определят организацията на данъчната си система и да разпределят помежду си данъчните си правомощия(14). Въпреки това е безспорно, че основните свободи налагат на държавите-членки определени ограничения при упражняването на правомощията им в тази област. Ограниченията по същество се състоят в спазването на задължението да не поставят в по-неблагоприятно положение данъчнозадължените лица, които извършват дейност с транснационален характер, спрямо местните данъчнозадължени лица, дори това да има за последици намаляването на данъчните приходи на съответната държава.

30.   Това схващане е утвърдено от Съда именно в посоченото по-горе Решение по дело Bosal. По това дело Съдът приема, че Договорът не допуска национална разпоредба, която поставя възможността да се приспадат разходите, свързани с участието на нидерландско дружество майка в капитала на установено в друга държава-членка дъщерно дружество, в зависимост от условието тези разходи косвено да служат за реализирането на облагаеми в Нидерландия печалби. Подобно разрешение е оспорено, на основание че не зачита принципа на справедливо разпределение на данъчните правомощия на държавите-членки. Тъй като направените от нидерландското дружество майка разходи били икономически свързани с печалбите, реализирани от установеното в друга държава-членка дъщерно дружество, било юридически по-целесъобразно те да се разглеждат като разходи в чужбина, които могат да се признават само в държавата на източника на посочените печалби(15). Подобен анализ обаче не отчита в достатъчна степен положението на гражданин на Общността, който извършва дейност в разширения контекст на вътрешния пазар. Това положение не трябва да бъде подлагано на отделна проверка в съответните територии, в които се извършва облагането; то трябва да се прецени общо. От тази гледна точка е очевидно, че разликата в данъчното третиране между дружествата майки, с оглед на това дали имат или не дъщерни дружества в чужбина, не може да се обоснове с обстоятелството, че те са извършили прехвърляне на стопански ресурси в част от територията на Европейския съюз, върху която съответната държава не може да упражнява данъчните си правомощия. При липсата на общи правила в тази област приемането на различно решение на практика би лишило от действие основните свободи, утвърдени от Договора.

31.   Освен това, ако трябва да се допусне поддържаният от германското правителство довод за симетрия в областта на данъците, не е видно защо той да не обхване и други области, до които се отнасят свободите на движение. След като може да се прави позоваване на принципа за разпределяне на данъчните правомощия, то по правило може да се изтъква и принципът за разпределение на законодателните правомощия. Съгласно този принцип дадена държава-членка има право да откаже да вземе предвид стопански казуси с транснационален елемент, които могат да поставят под съмнение нейната свобода на законотворчество. Така например може да бъде отказано пускането на даден национален пазар на стока, правомерно произведена в съответствие с поставените от друга държава-членка условия, на основание че тази стока не отговаря на действащите на този пазар правни условия. Свободата на движение на стоките следователно би била сведена до чисто формално правило за забрана на дискриминацията, което се състои в прилагането на еднаквото третиране само по отношение на стоките, попадащи в обхвата на регулативното въздействие на съответната държава. Подобна последица би била напълно несъвместима с постоянната практика на Съда в тази област(16).

32.   Следователно не това е значението, което следва да се признае на обоснованото изискване за балансирано разпределение на данъчните правомощия в рамките на Общността. В Решение по дело Marks & Spencer Съдът е приел основано на това изискване съображение, но само във връзка с опасността от злоупотреби или измами, която може да възникне в определени случаи поради лошото съгласуване на данъчните правомощия на държавите-членки. Като се има предвид липсата на хармонизиране в данъчните законодателства, са основателни опасенията, че упражняването на свободите на движение може да доведе на общностно равнище до същинска „търговия със загуби“ [прехвърляне на загуби с цел данъчно оптимизиране]. Действително, както напомня Съдът в това решение, „ако на дружествата се предостави възможност да избират дали загубите им да се признават в държавата-членка по тяхното установяване или в друга държава-членка, то това би застрашило чувствително балансираното разпределение на данъчните правомощия между държавите-членки, тъй като данъчната основа би се увеличила в първата държава и намалила във втората със стойността на прехвърлените загуби“(17). На икономическите оператори следователно би било позволено да организират прехвърлянето на техните загуби към дружества, установени в държави-членки, в които данъчните ставки са най-високи и в които поради това данъчната стойност на загубите е най-значима. Подобно положение е от естество да постави под въпрос задължителната за общностното право неутралност по отношение на националните данъчни режими(18).

33.   Съгласно принципа на неутралност икономическите оператори не могат да използват правото на установяване, за да извличат предимства, които не са свързани с упражняването на свободите на движение. Такъв обаче би бил случаят, ако прехвърлянето на дейност в рамките на Общността е продиктувано само от данъчни съображения, без всякакво намерение за действително установяване и за интегриране в икономиката на приемащото общество, и с единствената цел неправомерно да се избегне прилагането на националните законодателства или изкуствено да се използват различията между тези законодателства(19). Както установява Съдът в дело Marks & Spencer, когато е налице подобна опасност от злоупотреба, може да е необходимо към икономическите дейности на установените в една от тези държави-членки дружества да се прилагат само нейните данъчни разпоредби по отношение както на печалбите, така и на загубите(20). Според мен това е същинското значение на изискването за разпределяне на данъчните правомощия в рамките на Общността.

34.   Трябва освен това да се докаже, че подобна опасност е налице. Поради това в същото решение Съдът смята, че съображението, основано на запазването на разпределянето на данъчните правомощия между държавите-членки, не може да се отделя от други два довода, които се отнасят, от една страна, до опасността от двойното признаване на загубите, и от друга страна — до опасността от избягване на данъци. Съдът приема, че спорната ограничителна правна уредба може да бъде обоснована само с оглед на тези три съображения, „взети заедно“(21).

35.   Следователно е уместно да се установи дали е налице опасност от двойно признаване на загубите и от избягване на данъци, както твърди германското правителство в настоящия случай.

2.      Опасност от двойно признаване на загубите

36.   Германското правителство изтъква, че по подобие на разглежданата в производството по дело Marks & Spencer правна уредба спорната правна уредба е необходима, за да се избегне възможността дадено дружество да се ползва от многобройни данъчни предимства под формата на двойно признаване на претърпените в чужбина загуби.

37.   Този довод не е релевантен в настоящото производство. В действителност разглежданите в настоящото производство загуби не са загуби, понесени в чужбина от самостоятелни дъщерни дружества, които впоследствие са прехвърлени върху печалбите на дружеството майка, какъвто е случаят по делото Marks & Spencer. Става въпрос за загуби, претърпени от дружеството майка поради обезценяване на стойността на дяловите му участия в чуждестранни дъщерни дружества. Те не трябва да се смесват с претърпените от самите дъщерни дружества загуби. Двата вида загуби подлежат на различно данъчноправно третиране. Следователно не може да се счита, че е налице опасност от двойно приспадане на едни и същи загуби поради обстоятелството, че дадено дружество майка има право да извърши подобно приспадане.

38.   Дори обаче да се приеме, че е налице икономическа връзка между двата вида загуби, както твърди германското правителство, и поради това отделното признаване на загубите на дъщерните дружества и на загубите на дружеството майка се квалифицира като „двойно приспадане на загуби“, в случая не изглежда, че това двойно приспадане е свързано специално с прехвърлянето на дейност в друга държава-членка. Действително изтъкваното „двойно предимство“ не се предоставя само на дружества, които извършват дейност с транснационален характер. Дадено дружество майка, което има дъщерни дружества в Германия, би могло да приспадне от облагаемата си печалба амортизацията на частичната стойност на дяловите си участия в неговите дъщерни дружества, без това да попречи на последните да приспадат собствените си загуби при облагането им с данъци в същата държава. Следователно двойното признаване на загубите по никакъв начин не е свързано с разпределянето на данъчните правомощия между държавите-членки и не може да обоснове ограничаването на свободата на установяване.

3.      Опасност от отклонение от данъчно облагане

39.   В това отношение германското правителство по същество изтъква два довода. На първо място то твърди, че германските дружества са склонни да прехвърлят определени видове стопанска дейност извън германска територия и извън контрола на германските данъчни органи. На второ място то напомня, че тази уредба е породена от практиката на определени дружества, по-специално в сферата на туризма, която се състои в прехвърлянето на обикновено носещи загуба дейности в други държави-членки, с единствената цел да намалят облагаемите си печалби в Германия. Подобна уредба следвало да се приеме за необходима с оглед на предотвратяването на възможността да се изграждат изкуствено създадени структури.

40.   По отношение на първия довод е достатъчно да се припомни, че не всяко прехвърляне на дейност извън територията на дадена държава-членка само по себе си представлява избягване на данъци. Без съмнение прехвърлянето на стопанска дейност извън територията на дадена държава-членка може да доведе до загуба на данъчни приходи за нея. Независимо от това, не може да се счита, че тази загуба е последица от избягване на данъци. В този случай тя е само последица от упражняването на правата, които предоставят гарантираните от Договора основни свободи. Обстоятелството, че дадено дружество притежава дялови участия в установени в други държави-членки дъщерни дружества, не може да обоснове обща презумпция избягване на данъци или данъчна измама и да оправдае ограничителна данъчна мярка(22).

41.   Колкото до втория довод, самото обстоятелство, че в даден икономически отрасъл като туризма германските данъчни органи установяват случаи на съществени и продължителни загуби, претърпени от чуждестранните дъщерни дружества на местни за Германия дружества майки, не е достатъчно, за да се установи наличието на напълно изкуствено създадени структури. Следва да се напомни, че дори да се признае наличието на опасност от избягване на данъци, във всички случаи трябва да се установи, че мярката не надхвърля необходимото за постигане преследваната цел(23). Независимо от това, правна уредба, която подобно на разглежданата се отнася общо до всеки случай, при който независимо по каква причина дъщерните дружества от една икономическа група са установени в други държави-членки, не може да бъде считана за обоснована от опасността от избягване на данъци, без да надхвърли необходимото за реализирането на целта, която се стреми да постигне. Това е утвърдена последица на постоянната съдебна практика(24).

42.   Германското правителство освен това не е доказало пред Съда доколко подобна опасност се отнася до учредяването на дъщерни дружества в чужбина в по-голяма степен, отколкото до местните дъщерни дружества. Възможно е посредством този довод германското правителство да възнамерява да подчертае границите на своите контролни правомощия по отношение на казуси с трансграничен елемент.

4.      Ефективност на данъчния контрол

43.   Според германското правителство националните данъчни органи всъщност разполагат с много ограничени възможности за контрол върху казуси, които възникват в чужбина. Прилагането на принципа на териториалност, при което от облагаемите печалби на местните дружества се изключват отрицателните доходи от чужбина, позволява да се улесни контролът, осъществяван от данъчните власти.

44.   Тези доводи не могат да се приемат. Несъмнено Съдът многократно е приел, че ефективността на данъчния контрол може да обоснове правна уредба, която е от естество да ограничи основните свободи(25). От това следва, че дадена държава-членка има право да прилага мерки, които позволяват ясна и точна проверка на сумата от подлежащите на приспадане в тази държава разходи от дялови участия в капитала на чуждестранни дъщерни дружества. Въпреки това подобен интерес не може да обоснове възможността на посочената държава да постави приспадането в зависимост от различни условия, с оглед на това дали дяловите участия се отнасят до дъщерни дружества на нейна територия или на територията на други държави-членки.

45.   В това отношение следва да се напомни, че държавите-членки разполагат с механизъм за засилено сътрудничество по Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 година относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на прякото данъчно облагане(26). Съгласно тези разпоредби компетентните органи на дадена държава-членка имат възможност да поискат от компетентните органи на друга държава-членка всички сведения, които могат да им позволят да определят правилно корпоративния данък.

46.   Германското правителство изтъква, че дори в случаите на плодотворно сътрудничество с органите на друга държава-членка контролът върху казусите в чужбина често е много труден и възможността да се актуализират неточните декларации се оказва още по-ограничена. Важно е да се подчертае обаче, че Директива 77/799 предоставя възможност да се получат необходимите данни, подобни на наличните във вътрешните отношения на службите(27). Аз ще допълня, че от една страна, отношенията между данъчните администрации на държавите-членки при установяването на вътрешния пазар трябва се основават на принципа на взаимното доверие(28). В това отношение не следва да се приеме, че националните данъчни администрации имат интерес да допускат казуси в областта на данъците, които противоречат на правото на компетентната държава. От друга страна, нищо не пречи съответните данъчни органи да изискат от самото данъчнозадължено лице сведенията, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се предостави исканото приспадане(29).

47.   Във всеки случай може да изглежда странно изтъкването в това отношение на принципа за териториалност на данъка, след като съгласно германското право дружествата по принцип дължат данък за всички печалби, реализирани от тях в целия свят.

5.      Запазване на единството на данъчния режим

48.   Германското правителство изтъква по същество, че спорната правна уредба се вписва логически в контекста на данъчна му политика. Непризнаването на отрицателните доходи в чужбина в случай като настоящия позволявало да се запази възможно най-еднакво данъчното третиране. Към тази обосновка може да се отнесат два довода, на които се позовава посоченото правителство: единият е изведен от спазването на принципа на териториалност, а другият — от необходимостта да се запази „систематиката в областта на данъците“.

49.   Принципът на териториалност в областта на данъците е признат от Съда в посоченото по-горе Решение по дело Futura Participations и Singer. Съгласно този принцип съответната държава може да налага данък на местните дружества на нейна територия за реализираните от тях в целия свят печалби, а на чуждестранните дъщерни дружества — само за печалбите от извършваната от тях дейност на нейна територия(30). Въпреки това този принцип не обосновава отказа да се предостави предимство на местно дружество майка на основание, че не може да се облагат печалбите на чуждестранните му дъщерни дружества(31). Ролята на този принцип е да установи, при прилагането на общностното право, необходимостта да се спазват пределите на данъчните правомощия на държавите-членки. По дело Futura Participations и Singer съответната държава-членка не е можело да бъде задължена да признае загубите в чужбина, тъй като те са били свързани с доходи на чуждестранни данъчнозадължени лица от източник в чужбина. В настоящото производство случаят е различен. В конкретния случай предоставянето на предимството няма за последица да се постави под съмнение упражняването на конкуриращи данъчни правомощия. То се отнася до местни за Германия дружества майки, които поради това са субект на неограничено данъчно задължение в тази държава. Следователно нищо не обосновава отказа на посоченото предимство.

50.   „Систематиката в областта на данъците“ напомня за понятието, което в практиката на Съда е по-известно като „съгласуваност на данъчната уредба“(32). Германското правителство изтъква в това отношение, че по силата на сключените с множество държави-членки спогодби за избягване на двойното данъчно облагане дивидентите, изплащани от установените в тези държави дъщерни дружества, са освободени от данък в Германия. При тези условия германското правителство счита, че логичност и съгласуваност ще са налице, ако на местните дружества майки не се предоставя допълнително предимство поради загубите, свързани с техните чуждестранни дъщерни дружества. Подобно предимство трябва да се предоставя само в случаите, когато поради липсата на двустранна спогодба, в която се предвижда освобождаване, печалбата на дъщерните дружества подлежи на данъчно облагане в Германия.

51.   Аз не споделям това мнение. Данъчните спогодби, които са насочени към предотвратяване на двойното облагане, не са от естество да премахнат установеното неблагоприятно третиране. Действително съгласно германското законодателство загубите от вида на спорните в настоящото производство винаги се признават, когато дъщерното дружество извършва „активна дейност“ по смисъла на § 2a, алинея 2 от EStG. В този случай обаче, съгласно тези спогодби евентуално изплатените от дъщерното дружество дивиденти подлежат в не по-малка степен на освобождаване от данък. Следователно не е налице никаква пряка връзка между предоставянето на спорното предимство на дружеството майка и освобождаването от данък на дивидентите, изплатени от неговото дъщерно дружество. Поради това осигурената въз основа на дадена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане съгласуваност не е релевантна при преценката на съответствието на спорната разпоредба с общностното право(33).

6.      Икономически последици

52.   Германското правителство е на мнение, че е налице опасност поставянето под съмнение на спорния правен режим да предизвика загуби на значителни приходи в националния бюджет. Правителството признава, че съществува постоянна съдебна практика, съгласно която намаляването на данъчните приходи не можело да се счита за императивно съображение от обществен интерес, на което може да се прави позоваване, за да се обоснове мярка, противоречаща по принцип на определена основна свобода.(34) Независимо от това, то предлага на Съда да преосмисли съдебната си практика с оглед на обстоятелството, че данъчните приходи са съществен източник на доходи за държавите-членки и за Общността.

53.   Интерес от това естество може да се счита за легитимен. Вярно е, че прилагането на общностните разпоредби към определени национални данъчни режими понякога може да има съществени финансови последици. В определени случаи тези последици може да нанесат вреда върху финансовия баланс на държавата.

54.   Независимо от това съответната държава-членка винаги е длъжна да установи наличието на подобни последици и ако могат да бъдат доказани, те следва да се взимат предвид не при обосноваването на ограничителната мярка, а при действието на постановеното от Съда решение. Освен това следва да се напомни, че само при изключителни обстоятелства може да бъде решено да се ограничи действието на дадено решение на Съда във времето, когато съответната държава може да докаже сериозни икономически последици и ако има законно основание да вярва, че поведението ѝ е съвместимо с общностното право(35).

55.   Според мен не е благоразумно Съдът да включи този интерес в рамките на съображенията, които позволяват да се дерогират основните правила на Договора. Ако държавите-членки смятат, че съображенията с икономически характер трябва да могат да обосновават данъчни мерки, които препятстват свободите на движение, според мен само те самите са компетентни да ги включат в Договора. Съдът не е компетентен да поеме инициативата предвид следните три съображения.

56.   Първото съображение е от практическо естество. Ако се допусне подобна обосновка с икономически характер, то би следвало първо да се определят областите, в които тя трябва да се допусне. Трябва ли тя да се ограничи до областта на данъците или да обхване и други икономически и социални области? По-нататък би било необходимо да се установят параметрите и променливите величини, които позволяват да се оценят финансовите последици от прилагането на общностните правила. Очевидно е обаче, че именно с оглед на икономическата и данъчната хетерогенност на държавите-членки в Европейския съюз, Съдът не разполага с необходимите средства, за да направи подобна преценка. Поради това ми се струва, че при липсата на ясни правила, определени от Договора, допускането на подобна обосновка би било източник на трудности, които биха могли да засегнат легитимността на Съда.

57.   Второто съображение се отнася до последицата от тази обосновка. Действително, ако при обосноваването на ограничението на основните свободи трябва да бъдат взимани предвид бюджетните загуби с определена значимост, от това би последвала опасността да се създадат благоприятни условия за тежки и масови нарушения на общностното право. Колкото по-дълго продължава дадено нарушение, толкова по-висока би била цената за възстановяване на законността в Общността и толкова по-лесно би било да се допусне обосновка от този вид.

58.   Накрая, макар от създаването на Общността да е установено, че изграждането на вътрешния пазар, което включва премахването на пречките за търговията от всякакво естество, може да има за последица загубата на определени ресурси за държавите-членки, то в не по-малка степен е вярно и че последните извличат полза от развитието на икономически дейности в рамките на разширения вътрешен пазар.

59.   В допълнение германското правителство посочва съображение, което се основава на особени обстоятелства. Според него отчитането на икономическите последици е обосновано в още по-голяма степен към настоящия момент, след като съгласно Пакта за стабилност и развитие(36) държавите-членки са длъжни да спазват стриктна бюджетна дисциплина. Този довод обаче не е съобразен с текста на Договора, нито с духа, в който е съставен Пактът. На първо място следва да се напомни, че съгласно член 4 ЕО тясното координиране на икономическите политики на държавите-членки трябва да се провежда в съответствие с принципа за отворена пазарна икономика и свободна конкуренция. Освен това тълкуването, съгласно което прилагането на Пакта водело до премахване на бариерите за установяване на вътрешния пазар, противоречи на самия дух на Пакта, чиято изрична цел е да се създадат благоприятни условия за правилното функциониране на Икономическия и паричния съюз, а посредством това и за завършването на вътрешния пазар.

60.   От този анализ е видно, че трябва да бъдат отхвърлени всички доводи, които германското правителство изтъква, за да обоснове спорната ограничителна мярка. Налага се изводът, че като е приел спорната правна уредба, германският законодател е имал за цел главно да насърчи икономиката на страната, като възпре инвестициите в дружества със седалище в други държави-членки. Както се посочва в преюдициалното запитване, само в случаите на дейности, които са от интерес за националната икономика, може да е налице изключение от забраната за възможността за приспадане по отношение на този вид инвестиции. От произхода на разпоредбата е видно, че съответният германски законодател съзнателно е решил да предвиди по-неблагоприятни условия за казуси с транснационален елемент — в полза на чисто икономическа цел и за сметка на основните изисквания на вътрешния пазар(37).

 В –         Относно тълкуването на разпоредбите във връзка със свободното движение на капитали

61.   След като при условия като наличните в настоящия случай разпоредбите от Договора във връзка със свободата на установяване не допускат разглежданата уредба, с оглед на разрешаването на спора в главното производство не е необходимо да се проверява дали ѝ се противопоставят и разпоредбите на Договора относно свободното движение на капитали.

62.   Изглежда обаче, че правилата относно свободата на установяване не се прилагат към определени положения, които се уреждат от спорната разпоредба на този правен режим. Такъв е случаят по отношение на дружество, което притежава дялови участия в дружество в друга държава-членка, без да упражнява нито контрол, нито влияние върху него(38). При тези условия може да е полезно, при условията на евентуалност, да се разгледа въпросът дали може да се прилага член 56, параграф 1 ЕО, който забранява всички ограничения на движението на капитали между държавите-членки.

63.   Договорът не определя понятието „движения на капитали“. Независимо от това, съгласно постоянната съдебна практика, доколкото член 56 ЕО по същество възпроизвежда съдържанието на член 1 от Директива 88/361/ЕИО на Съвета от 24 юни 1988 година за прилагане на член 67 от Договора(39), по отношение на определението на това понятие приложената към тази директива Номенклатура на движенията на капитали запазва характера си на указание, който е имала преди влизането му в сила(40).

64.   Участието в нови или съществуващи предприятия с цел установяване или поддържане на трайни икономически връзки обаче е включено в раздел I, точка 2 от посочената номенклатура. От това следва, че дяловите участия, които са в основата на амортизациите, посочени в разглежданата в настоящия случай уредба, представляват движения на капитали, към които се прилагат разпоредбите на Договора относно свободното движение.

65.   Поради това следва да се провери дали уредба като спорната в главното производство представлява ограничение на движенията на капитали.

66.   В това отношение от съдебната практика не следва, че тази уредба трябва да се разглежда съгласно критерии, които са различни от приложимите в областта на свободата на установяване. Германската данъчна уредба има за ясна последица възпирането на германските дружества да инвестират капиталите си в определени дружества със седалище в друга държава-членка(41). Подобна уредба има ограничителни последици и за установените в други държави-членки дружества, тъй като по отношение на тях представлява пречка за набирането на капитали в Германия, доколкото загубите, които те могат да предизвикат за германските инвеститори, не дават право на същите предимства като инвестициите, направени в Германия.

67.   От изложеното по-горе следва, че тази уредба представлява по принцип ограничение на свободното движение на капитали. Тъй като съображенията, които може да изтъкне съответната държава-членка в подкрепа на правната си уредба, по съществото си са същите като изтъкнатите във връзка с тълкуването на правилата относно свободата на установяване, те не следва да бъдат уважени.

III – Заключение

68.   Поради това предлагам на Съда да приеме, че членове 43 ЕО, 48 ЕО и 56 ЕО трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правната уредба на държава-членка, която в определени случаи изключва възможността да се приспадат за данъчни цели загубите, претърпени от дадено дружество майка във връзка с извършените амортизации на стойността на дяловите участия в установени в други държави-членки дъщерни дружества, макар да се допуска възможността тези загуби да се приспадат без ограничение, когато те съответстват на амортизации, извършени на стойността на дяловите участия в дъщерни дружества, установени в същата държава-членка, в която се намира седалището на дружеството майка.

---

1 – Език на оригиналния текст: португалски.

---

2 – Вж. в този смисъл Решение от 18 септември 2003 г. по дело Bosal (C‑168/01, Recueil, стр. I‑9409), Решение от 23 февруари 2006 г. по дело Keller Holding (C‑471/04, Recueil, стр. І-2107), както и, относно загубите на доходи на физически лица, Решение от 21 февруари 2006 г. по дело Ritter‑Coulais (C‑152/03, Recueil, стр. 1711).

---

3 – Решение от 13 декември 2005 г. (C‑446/03, все още непубликувано в Recueil).

---

4 – Вж. по-специално Решение от 21 септември 1999 г. по дело Saint‑Gobain ZN (C‑307/97, Recueil, стр. I‑6161, точка 35).

---

5 – Решение от 13 април 2000 г. (C‑251/98, Recueil, стр. I‑2787, точка 22). Вж. и Решение от 21 ноември 2002 г. по дело X и Y (C‑436/00, Recueil, стр. I‑10829, стр. 37).

---

6 – Решение от 16 юли 1998 г. по дело ICI (C‑264/96, Recueil, стр. I‑4695, точка 21).

---

7 – Вж. Решение по дело Marks & Spencer, посочено по-горе, точка 29, в което се възпроизвежда постановеното в Решение от 8 март 2001 г. по дело Metallgesellschaft и др. (C‑397/98 и C‑410/98, Recueil, стр. I‑1727, точка 37).

---

8 – Вж. в същия смисъл посоченото по-горе Решение по дело Marks & Spencer, точка 32.

---

9 – Вж. в този смисъл Решение по дело Bosal, посочено по-горе, точка 27.

---

10 – Вж. Решение по дело Bosal, посочено по-горе, точка 39.

---

11 – Вж. в този смисъл Решение от 11 март 2004 г. по дело De Lasteyrie du Saillant (C‑9/02, Recueil, стр. I‑2409, точка 49).

---

12 – Точка 46.

---

13 – Решение по дело Marks & Spencer, посочено по-горе, точка 44, съгласно постоянната съдебна практика, цитирана в Решение от 7 септември 2004 г. по дело Manninen (C‑319/02, Recueil, стр. I‑7477, точка 49).

---

14 – Вж. напр. Решение от 21 март 2002 г. по дело Cura Anlagen (C‑451/99, Recueil, стр. I‑3193, точка 40).

---

15 – Вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Geelhoed, представено на 23 февруари 2006 г. по дело Test Claimants in Class IV of the ACT Group Litigation (C‑374/04, висящо пред Съда, точки 62 и 63). Вж. също Weber, D., „The Bosal Holding Case: Analysis and Critique“, EC Tax Review, 2003‑4, стр. 220 и Wattel, P. J., „Red Herrings in Direct Tax Cases before the ECJ“, Legal Issues of Economic Integration, 2004, № 2, стр. 81—95, по-специално стр. 89 и 90.

---

16 – Вж. в това отношение Решение от 20 февруари 1979 г. по дело Rewe‑Zentral, известно като „Cassis de Dijon“ (120/78, Recueil, стр. 649).

---

17 – Точка 46.

---

18 – Вж. по този въпрос моето заключение по дело Marks & Spencer, посочено по-горе, точка 67.

---

19 – Вж. в същия смисъл заключение на генералния адвокат Léger, представено на 2 май 2006 г. по дело Cadbury Schweppes и Cadbury Schweppes Overseas (C‑196/04, висящо пред Съда).

---

20 – Точка 45.

---

21 – Точка 51.

---

22 – Вж. в същия смисъл Решение по дело X и Y, посочено по-горе, точка 62.

---

23 – Решение по дело Marks & Spencer, посочено по-горе, точка 53.

---

24 – Вж. Решение по дело ICI, посочено по-горе, точка 26.

---

25 – Решение от 15 май 1997 г. по дело Futura Participations и Singer (C‑250/95, Recueil, стр. I‑2471) и Решение от 28 октомври 1999 г. по дело Vestergaard (C‑55/98, Recueil, стр. I‑7641, точка 23).

---

26 – ОВ L 336, стр. 15, изменена с Директива 2004/56/ЕО на Съвета от 21 април 2004 г. (ОВ L 127, стр. 70; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр.25).

---

27 – Решение от 14 февруари 1995 г. по дело Schumacker (C‑279/93, Recueil, стр. I‑225, точка 45).

---

28 – По аналогия относно взаимното доверие, което трябва да си засвидетелстват държавите-членки по отношение на провеждания на съответните им територии контрол, вж. Решение от 23 май 1996 г. по дело Hedley Lomas (C‑5/94, Recueil, стр. I‑2553, точка 19). В контекста на правораздаването в държавите-членки по наказателни дела вж. също Решение от 11 февруари 2003 г. по дело Gözütok и Brügge (C‑187/01 и C‑385/01, Recueil, стр. I‑1345, точка 33).

---

29 – Решение по дело Vestergaard, посочено по-горе, точка 26 и цитираната съдебна практика.

---

30 – Решение по дело Marks & Spencer, посочено по-горе, точка 39.

---

31 – Решение по дело Marks & Spencer, посочено по-горе, точка 40.

---

32 – Вж. по-специално Решение по дело Manninen, посочено по-горе, точки 42 и 43.

---

33 – Вж. по-специално Решение от 11 август 1995 г. по дело Wielockx (C‑80/94, Recueil, стр. I‑2493, точки 24 и 25).

---

34 – Вж. общо Решение от 7 февруари 1984 г. по дело Duphar и др. (238/82, Recueil, стр. 523, точка 23), както и заключението на генералния адвокат Mancini по това дело, в областта на данъците вж. по-специално Решение от 6 юни 2000 г. по дело Verkooijen (C‑35/98, Recueil, стр. I‑4071, точка 48) и Решение по дело Manninen, посочено по-горе, точка 49. Въпреки това се случва икономическите аспекти на дадена правна уредба да се взимат предвид, когато са неразделно свързани с други интереси, считани за легитимни. За това свидетелства по-специално Решение от 10 юли 1984 г. по дело Campus Oil и др. (72/83, Recueil, стр. 2727), в което Съдът приема, че може да бъде обоснована национална правна уредба, предвиждаща за всички вносители задължението да се снабдяват с определен процент от необходимите им петролни продукти от рафинерия, разположена на националната територия, доколкото тази уредба преследва съществената цел за сигурност в доставките на енергия, която надхвърля съображенията с чисто икономически характер (точки 34 и 35). Съдът също така счита, че Договорът позволява на държавите-членки да ограничат свободното предоставяне на медицински и болнични услуги, доколкото поддържането на определено равнище на медицинско обслужване и на медицинска компетентност на националната територия е от съществено значение за общественото здраве или дори за оцеляването на населението (Решение от 28 април 1998 г. по дело Kohll, C‑158/96, Recueil, стр. I‑1931, точка 51). Тази насока е възприета и в областта на европейското гражданство. В това отношение Съдът приема, че упражняването на правото на пребиваване на гражданите на Европейския съюз може да бъде поставено в зависимост от „легитимните интереси“ на държавите-членки във връзка със закрилата на техните системи за социално подпомагане (Решение от 17 септември 2002 г. по дело Baumbast и R, C‑413/99, Recueil, стр. I‑7091, точки 87 и 90). Съдът обаче не се колебае да отхвърли ограничителната мярка, ако се установи, че в стремежа си към намаляване на оперативните разходи на дадена здравноосигурителна система тази мярка е насочена преди всичко към постигането на бюджетни цели, без да става въпрос за застрашаване на финансовото равновесие на посочената система (Решение по дело Duphar и др., посочено по-горе, точки 16 и 23). От посочената съдебна практика е видно, че ако дадена държава-членка може да се позове легитимно на съображения от икономически или финансов характер, когато е налице опасност от сериозно посегателство върху поддържането на услуга от съществено значение за социалната ѝ организация, то за разлика от това цел с чисто икономически характер не може да представлява легитимно съображение, което обосновава ограничаването на дадена основна свобода, гарантирана от Договора.

---

35 – Решение от 20 септември 2001 г. по дело Grzelczyk (C‑184/99, Recueil, стр. I‑6193, точка 53).

---

36 – Пактът за стабилност и развитие е съставен от Резолюция на Европейския съвет 17 юни 1997 г. (ОВ C 236, стр. 1), от Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 година за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 1, стр. 84) и от Регламент (ЕО) № 1467/97 на Съвета от 7 юли 1997 година за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (ОВ L 209, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 1, стр. 89). Наскоро тези регламенти бяха изменени съответно с Регламент (ЕО) № 1055/2005 и с Регламент (ЕО) № 1056/2005 на Съвета от 27 юни 2005 г. (ОВ L 174, стр. 1 и 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 3, стр. 152 и 156).

---

37 – Вж. в същия смисъл Решение по дело Verkooijen, посочено по-горе, точки 47 и 48, както и Решение от 5 юни 1997 г. по дело SETTG (C‑398/95, Recueil, стр. I‑3091, точки 22 и 23).

---

38 – Вж. точка 14 от настоящото заключение.

---

39 – ОВ L 178, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 10, том 1, стр. 10. Член 67 от Договора е отменен с Договора от Амстердам.

---

40 – Вж. по-специално Решение от 16 март 1999 г. по дело Trummer и Mayer (C‑222/97, Recueil, стр. I‑1661, точка 21).

---

41 – Вж. по аналогия Решение по дело Verkooijen, посочено по-горе, точка 34 и Решение по дело Manninen, посочено по-горе, точка 22.