РЕШЕНИЕ НА СЪДА

16 юни 1998 година(*)

„Споразумение за сътрудничество ЕИО/Югославия — Спиране на предоставянето на търговски отстъпки — Виенска конвенция за правото на договорите — Клауза „rebus sic stantibus“

[…]

По дело C‑162/96

с предмет: искане, отправено до Съда на основание член 177 от Договора за ЕО от Bundesfinanzhof, за постановяване във връзка с висящото пред тази юрисдикция дело между

A. Racke GmbH & Co.

и

Hauptzollamt Mainz

на преюдициално заключение по валидността на Регламент (ЕИО) № 3300/91 на Съвета от 11 ноември 1991 година за спиране на предоставянето на търговските отстъпки, предвидени в Споразумението за сътрудничество между Европейската икономическа общност и Социалистическа федеративна република Югославия (ОВ L 315, стр. 1),

СЪДЪТ,

състоящ се от: г‑н G. C. Rodríguez Iglesias, председател, г‑н C. Gulmann, г‑н H. Ragnemalm и г‑н M. Wathelet, председатели на състави, г‑н J. C. Moitinho de Almeida, г‑н P. J. G. Kapteyn (докладчик), г‑н J. L. Murray, г‑н D. A. O. Edward, г‑н G. Hirsch, г‑н P. Jann и г‑н L. Sevón, съдии,

генерален адвокат: г‑н F. G. Jacobs,

секретар: г‑жа D. Louterman-Hubeau, главен администратор

като има предвид писмените становища, представени:

–        за A. Racke GmbH & Co., от адв. Dietrich Ehle, адвокат в Кьолн,

–        за Съвета на Европейския съюз, от г‑н Jürgen Huber и г‑н Micail Vitsentzatos, юридически съветници, и от г‑н Antonio Tanca, член на правния отдел, в качеството на представители,

–        за Комисията на Европейските общности, от г‑н Jörn Sack, юридически съветник, и от г‑жа Barbara Brandtner, член на правния отдел, в качеството на представители,

предвид доклада за съдебното заседание,

след като изслуша устните становища на A. Racke GmbH & Co., на Съвета и на Комисията в съдебното заседание от 15 юли 1997 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 4 декември 1997 г.,

постанови настоящото

Решение

[…]

1        С определение от 7 март 1996 г., постъпило в Съда на 13 май същата година, Bundesfinanzhof поставя на основание член 177 от Договора за ЕО два преюдициални въпроса относно валидността на Регламент (ЕИО) № 3300/91 на Съвета от 11 ноември 1991 година за спиране на предоставянето на търговските отстъпки, предвидени в споразумението за сътрудничество между Европейската икономическа общност и Социалистическа федеративна република Югославия (ОВ L 315, стр. 1, наричан по-нататък „спорният регламент“).

2        Тези въпроси са поставени в рамките на спор между А. Racke GmbH & Co. (наричано по-нататък „Racke“) и Hauptzollamt Mainz във връзка с митническо задължение, възникнало при внос в Германия на определено количество вино с произход от Социалистическа федеративна република Югославия.

 Правна уредба

3        Споразумението за сътрудничество между Европейската икономическа общност и Социалистическа федеративна република Югославия (наричано по-нататък „споразумение за сътрудничество“) е подписано на 2 април 1980 г. в Белград от държавите — членки на Европейската икономическа общност, и от Общността, от една страна, и от Социалистическа федеративна република Югославия (наричана по-нататък „Югославия“), от друга страна, и е одобрено от името на Общността с Регламент (ЕИО) № 314/83 на Съвета от 24 януари 1983 г. (ОВ L 41, стр. 1).

4        Член 22 от споразумението за сътрудничество в редакцията му съгласно член 4 от допълнителния протокол към това споразумение за установяване на нов търговски режим (наричан по-нататък „допълнителен протокол“), одобрен от името на Общността с Решение 87/605/ЕИО на Съвета от 21 декември 1987 г. (ОВ L 389, стр. 72), гласи следното:

„1.      За вината от прясно грозде от подпозиции 22.05 ex С І и ex С ІІ от Общата митническа тарифа, представени в съдове от два литра или по-малко, с произход от Югославия, митата за внос в Общността се намаляват с 30 % в границите на годишна тарифна квота на Общността от 12 000 хектолитра. За внесените количества над квотата Общността прилага митата съгласно разпоредбите на параграф 4.

[…]

3.      Разпоредбите на параграфи 1 и 2 остават в сила, докато нивата на митата, предвидени за посочените в параграф 1 вина в рамките на постепенното премахване, упоменато в параграф 4, достигнат намалението от 30 %, предвидено в параграф 1.

4.      За вината от прясно грозде от подпозиции 22.05 С І и С ІІ от Общата митническа тарифа, с произход от Югославия, митата за внос в Общността се премахват по реда, предвиден в член 2, параграфи 1 и 2 от допълнителния протокол за установяване на нов търговски режим. Тази разпоредба се прилага в границите на годишна тарифна квота на Общността от 545 000 хектолитра. За внесените количества над квотата Общността прилага митото от Общата митническа тарифа.

[…]“[неофициален превод]

5        По силата на член 2, параграф 1 от допълнителния протокол митата за внос в Общността, приложими съгласно Споразумението за сътрудничество, се премахват постепенно, в същите периоди и със същия ритъм както предвидените в Акта относно условията за присъединяване на Кралство Испания и на Португалската република и промените в учредителните договори (ОВ L 302, 1985 г., стр. 23) за същите продукти, внасяни от тези държави в Общността, в състава ѝ към 31 декември 1985 г. Когато митата, прилагани при внос във Общността, в състава ѝ към 31 декември 1985 г., на продуктите от Испания и Португалия са различни за двете държави, по-високото от двете мита се прилага за продуктите с произход от Югославия. Съгласно член 2, параграф 2, когато Югославия се ползва от по-ниски мита от Испания или от Португалия, или от двете страни, премахването на митата започва от момента, в който митата, прилагани към същите продукти от Испания и Португалия, достигнат по-ниско ниво от митата, прилагани към продуктите с произход от Югославия.

6        По силата на член 1 от Регламент (ЕИО) № 3413/90 на Съвета от 19 ноември 1990 г. за откриване и управление на тарифни квоти на Общността за някои продукти с произход от Югославия (1991 г.) (ОВ L 335, стр. 26) митата за внос в Общността на вина от прясно грозде, спадащи към кодове по КН (Комбинираната номенклатура) ех 2204 21 и ех 2204 09, с произход от Югославия, се суспендират от 1 януари до 31 декември 1991 г. на нива от 3,6, 4,4, 4,8 и 5,6 ECU/хектолитър и в границите на квотата от 545 000 хектолитра. Освен това членове 2—4 от Регламент № 3413/90 определят реда за достъп на вносителите на въпросните продукти до квотата.

7        Съгласно член 60 от Споразумението за сътрудничество това споразумение се сключва за неопределено време. Всяка една от страните обаче може да денонсира Споразумението за сътрудничество, като уведоми другата страна. Тогава споразумението престава да бъде в сила след изтичане на шест месеца от датата на уведомлението.

8        С Решение 91/586/ЕОВС, ЕИО от 11 ноември 1991 година за спиране на действието на споразуменията между Европейската общност, нейните държави членки и Социалистическа федеративна република Югославия (ОВ L 315, стр. 47; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 6, стр. 224) Съветът и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, спират незабавно действието на споразумението за сътрудничество по следните причини, уточнени във второ, трето, четвърто, пето и шесто съображение от решението:

„[…] като имат предвид, че в декларациите си от 5 и 28 октомври 1991 г. Европейската общност и нейните държави членки, заседаващи в рамките на Европейското политическо сътрудничество, отбелязаха кризата в Югославия; като имат предвид, че в Резолюция 713 (1991) Съветът за сигурност на Обединените нации изрази своята загриженост, че продължаването на тази ситуация представлява заплаха за международния мир и сигурността;

като имат предвид, че продължаващата враждебна обстановка и нейният ефект върху икономическите и търговските отношения както между републиките на Югославия, така и с Общността, представляват радикално изменение на условията, при които са сключени Споразумението за сътрудничество между Европейската икономическа общност и Социалистическа федерална република Югославия […] и неговите протоколи, а също така и Споразумението относно Европейската общност за въглища и стомана; като имат предвид, че всичко това поставя под въпрос прилагането на тези споразумения и протоколи;

като имат предвид, че не беше обърнато внимание на призива, отправен от Европейската общност и нейните държави членки, които на срещата в рамките на Европейското политическо сътрудничество, проведена на 6 октомври 1991 г. в Хаарзуленс, призоваха за спазване на Споразумението за прекратяване на огъня, постигнато в Хага на 4 октомври 1991 г.;

като имат предвид, че в декларацията от 6 октомври 1991 г. Европейската общност и нейните държави членки, заседаващи в рамките на Европейското политическо сътрудничество, обявиха своето решение да прекратят споразуменията между Общността и Югославия, ако не бъде спазено споразумението, постигнато между страните в конфликта в Хага на 4 октомври 1991 г. в присъствието на председател на Съвета на Европейските общности и на председател на конференцията за Югославия“.

9        Член 1 от спорния регламент предвижда, че се спира предоставянето на търговските отстъпки, предвидени в споразумението за сътрудничество или предоставяни по силата на това споразумение. Съгласно член 3 от него регламентът влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейските общности, а именно на 15 ноември 1991 г.

10      Първо, второ, трето и четвърто съображение от този регламент възпроизвеждат причините, изброени в преамбюла на Решение 91/586, цитиран по-горе.

11      Съгласно член 60 от споразумението за сътрудничество Съветът приема Решение 91/602/ЕИО от 25 ноември 1991 г. за денонсиране на споразумението за сътрудничество между Европейската общност и Социалистическа федеративна република Югославия (ОВ L 325, стр. 23). Съгласно член 2 от него това решение за денонсиране на споразумението, както и на всички протоколи и актове свързани с него, влиза в сила в деня на неговото публикуване, а именно на 27 ноември 1991 г.

12      За някои продукти, сред които обаче не фигурират вината, с Регламент (ЕИО) № 3567/91 от 2 декември 1991 година относно режима, приложим за вноса на продукти с произход от републиките Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония и Словения (ОВ L 63, стр. 1) Съветът предоставя на тези републики възможността да се ползват от търговски разпоредби, съответстващи в основни линии на тези на Споразумението за сътрудничество, чието действие е спряно от Общността.

13      Регламент (ЕИО) № 545/92 на Съвета от 3 февруари 1992 година относно режима, приложим за вноса в Общността на продукти с произход от Република Хърватия и от Република Словения, както и от югославските републики Босна и Херцеговина, Македония и Черна гора (ОВ L 63, стр. 1), запазва тези мерки за 1992 г. и ги разширява по отношение на някои селскостопански продукти, сред които вината от прясно грозде, спадащи към кодове по КН ех 2204 21 и ех 2204 29, с произход от посочените републики. Така разпоредбата на член 6 от Регламент № 545/92 предвижда, че за тези вина вносните мита се намаляват на 3,2 ECU/хектолитър или на 3,7 ECU/хектолитър в границите на годишна квота от 545 000 хектолитра.

14      По силата на член 1 от Регламент (ЕИО) № 547/92 на Съвета от 3 февруари 1992 година за откриване и управление тарифни квоти на Общността за някои продукти с произход от Република Хърватия и от Република Словения, както и от югославските републики Босна и Херцеговина, Македония и Черна гора (ОВ L 63, стр. 41) митата за внос в Общността на вина от прясно грозде, спадащи към кодове по КН ех 2204 21 и ех 2204 29, с произход от тези републики, се суспендират от 1 януари до 31 декември 1992 г. на нива от 2,4, 2,9, 3,2 или 3,7 ECU/хектолитър и в границите на квота от 545 000 хектолитра. Членове 2—4 от този регламент определят реда на достъп до квотата за вносителите на тези продукти.

 Спорът по главното производство

15      Между 6 ноември 1990 г. и 27 април 1992 г. Racke извършва митническо оформяне в Германия на вина, внесени от район на производство Косово, като ги поставя под режим на митническо складиране в частен склад. На 7 май 1992 г. дружеството отправя уведомление за партидите, пуснати в свободно обращение под режима на мита с преференциална ставка, предвиден в Споразумението за сътрудничество.

16      С решение от 27 май 1992 г. Hauptzollamt Mainz изисква обаче заплащане на разликата между приложимата за трети страни митническа ставка и преференциалната митническа ставка, тъй като вината са внесени от Сърбия.

17      Тогава Racke подава жалба срещу това решение пред Finanzgericht, който уважава жалбата в частта относно вината, внесени преди 15 ноември 1991 г., но я отхвърля в останалата ѝ част с мотива, че спирането със спорния регламент на предоставянето на търговските отстъпки, предвидени в Споразумението за сътрудничество, е обосновано с настъпването на коренна промяна на положението, а именно войната в Югославия.

18      Racke подава ревизионна жалба срещу това решение пред Bundesfinanzhof, който първо си поставя въпроса дали едностранното спиране на действието на Споразумението за сътрудничество отговаря на условията, посочени в член 62, параграф 1 от Виенската конвенция за правото на договорите от 23 май 1969 г. (наричана по-нататък „Виенската конвенция“).

19      Член 62 от Виенската конвенция гласи:

„1.      Коренна промяна на обстоятелствата, съществували по време на сключване на даден договор, която не е била предвидена от страните, не може да бъде призната за основание за прекратяване на договора или излизане от него освен в случай, че:

а)      съществуването на тези обстоятелства е представлявало съществено условие за съгласието на страните да се обвържат с договора, и

б)      последиците от изменението на обстоятелствата коренно преобразуват обхвата на задълженията, които предстои да бъдат изпълнени съгласно договора.

[…]

3.      Ако съгласно предходните точки дадена страна по договор може да се позовава на коренна промяна на обстоятелствата като основание за прекратяване или излизане от договора, тя може да се позовава на промяната и като основание за спиране на действието на договора.“

20      Според запитващата юрисдикция разпадането на Югославия на няколко нови държави и враждебните действия в рамките на Югославия, които могат да бъдат оприличени на поврат в политиката, предполагат коренна промяна на съществените обстоятелства, които са в основата на съгласието на договарящите страни, обвързани от Споразумението за сътрудничество. За сметка на това настъпилата промяна изглежда не преобразува коренно обхвата на задълженията, произтичащи от Споразумението за сътрудничество, което е преди всичко търговско споразумение.

21      По-нататък Bundesfinanzhof си поставя въпросите дали предвид член 65 от Виенската конвенция е законосъобразно да се спре действието на Споразумението за сътрудничество без предварително уведомление и без предизвестие, дали е имало особена неотложност и дали времето изтекло до момента на плащане на съответните мита е позволило да се поправят евентуални нарушения на процедурата.

22      Член 65, параграф 1 от Виенската конвенция предвижда, че страната, която в съответствие с разпоредбите на тази конвенция се позовава на основание за прекратяване на договор, за излизане от него или за спиране на неговото действие, трябва да уведоми другите страни за своето искане. В уведомлението трябва да бъдат посочени мерките, които се предполага да бъдат взети по отношение на договора, а също така и причините за това. Освен това съгласно член 65, параграф 2 от Виенската конвенция, ако след изтичане на определен период, който освен в случай на особена неотложност трябва да възлиза на не по-малко от три месеца от момента на получаване на уведомлението, нито една от страните не изкаже възражения, страната, изпратила уведомлението, има право по реда, установен от член 67, да предприеме предвидените от нея мерки. Член 65, параграф 3 от Виенската конвенция предвижда, че ако някоя друга страна направи възражение, страните трябва да се стремят да постигнат уреждане на въпроса с помощта на средствата, посочени в член 33 от Устава на Организацията на обединените нации.

23      Предвид тези питания Bundesfinanzhof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Валиден ли е Регламент (ЕИО) № 3300/91 на Съвета от 11 ноември 1991 година за спиране на предоставянето на търговските отстъпки, предвидени в Споразумението за сътрудничество, сключено между ЕИО и Социалистическа федеративна република Югославия (ОВ L 315, стр. 1)?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос:

– какви са последиците от невалидността за прилагането на митата в началото на май 1992 г. по отношение на вина със сръбски произход, внесени в периода от средата на ноември 1991 г. до април 1992 г. и подложени на режим на митническо складиране?

– приложимо ли е в границите на квотите преференциалното митническо третиране, предоставено през 1992 г. за вината, произхождащи от бивша Югославия, с изключение на Сърбия?“

 По първия въпрос

24      В началото следва да се посочи, че макар Виенската конвенция да не обвързва нито Общността, нито всички държави членки, редица от нейните разпоредби, сред които и член 62, отразяват международноправните норми, които при определени условия утвърждават принципа, съгласно който промяната на обстоятелствата може да доведе до изгубване на правната сила на даден договор или до спиране на действието му. Така Международният съд се е произнесъл, че „този принцип и изключителните условия, на които той се подчинява, са посочени в член 62 от Виенската конвенция за правото на договорите, който в редица отношения може да се разглежда като кодификация на съществуващото обичайно право, що се отнася до прекратяването на договорните отношения поради промяна на обстоятелствата“ (Решение от 2 февруари 1973 г. по дело относно компетентността във връзка с риболовните зони, Великобритания/Исландия, Recueil des arrets, avis consultatifs et ordonnances, 1973 г., стр. 3, параграф 36).

 Относно компетентността на Съда

25      Комисията изразява съмнения относно компетентността на Съда да се произнесе по първия въпрос, тъй като той се отнася до валидността на спорния регламент с оглед на нормите на обичайното международно право. Макар този регламент наистина да представлява акт, приет от Общността по смисъла на член 177, първа алинея, буква б) от Договора, преюдициалното производство не дава възможност да се изтъкнат доводи, основаващи се само на международно право, и по-специално на принципите, уреждащи прекратяването на договорите и спирането на действието им.

26      Следва да се напомни, че, както Съдът вече е постановил в Решение от 12 декември 1972 г. по дело International Fruit Company и др. (21/72—24/72, Recueil, стр. 1219, точка 5), компетентността на Съда да се произнася по силата на член 177 от Договора относно валидността на актове, приети от институциите на Общността, не е ограничена по никакъв начин, що се отнася до основанията, на които може да бъде оспорена валидността на тези актове.

27      Тази компетентност обхваща всички основания за невалидност, които могат да опорочат тези актове, тъй като Съдът е длъжен да разгледа въпроса дали тяхната валидност може да бъде засегната от факта, че те противоречат на международноправна норма (Решение по дело International Fruit Company и др., посочено по-горе, точка 6).

28      Поради това следва да се приеме, че Съдът е компетентен да се произнесе по първия преюдициален въпрос.

 Относно валидността на спорния регламент

29      Следва да се отбележи, че въпросът за валидността на спорния регламент с оглед на обичайното международно право се поставя инцидентно по дело, по което Racke иска да бъде приложен режимът на мита с преференциална ставка, предвиден в член 22 от Споразумението за сътрудничество.

30      Следователно най-напред е уместно да се разгледа въпросът дали член 22, параграф 4, който се прилага в случая по главното производство, както е видно от предмета на упоменатите в определението за преюдициално запитване регламенти за квотите, може да породи пряко по отношение на страната в процеса права за преференциално митническо третиране.

31      Съгласно постоянната практика на Съда разпоредба на споразумение, сключено от Общността с трети страни, трябва да се счита за пряко приложима, когато предвид нейния текст, както и предвид предмета и същността на това споразумение, тя съдържа ясно и точно задължение, чието изпълнение или действие не зависи от издаването на последващ акт (вж. по-конкретно Решение от 30 септември 1987 г. по дело Demirel, 12/86, Recueil, стр. 3719, точка 14).

32      За да се определи дали разпоредбата на член 22, параграф 4 от споразумението за сътрудничество отговаря на тези критерии, следва първо да се разгледа нейният текст.

33      Тази разпоредба следва да бъде прилагана предвид текста ѝ посредством общностни актове, за да бъде открита въпросната годишна тарифна квота на Общността по реда, установен в член 2, параграфи 1 и 2 от допълнителния протокол, тъй като Общността не разполага с никаква свобода на преценка при приемането на тези мерки. Всъщност Общността е длъжна да извърши своевременно точното изчисление на митата съгласно тези разпоредби.

34      От това следва, че по отношение на предвиденото в него преференциално митническо третиране член 22, параграф 4 от Споразумението за сътрудничество може да породи права, които страните в процеса могат да предявят пред националните юрисдикции.

35      Впрочем този извод не се опровергава от разглеждането на предмета и същността на това споразумение, част от което е член 22, параграф 4.

36      Всъщност споразумението за сътрудничество има за цел да насърчи развитието на търговския обмен между договарящите страни и постепенно да премахне основните пречки пред този обмен. След края на първия етап на тази либерализация на 30 юни 1985 г., допълнителният протокол установява последващия режим на търговския обмен. В този контекст член 22, параграф 4 в неговата редакция съгласно член 4 от допълнителния протокол установява за някои вина тарифна квота на Общността, в границите на която се премахват митата за внос в Общността.

37      По-нататък следва да се разгледа въпросът дали когато страна в процеса се позовава на преференциалното митническо третиране по член 22, параграф 4 от Споразумението за сътрудничество, изменен, тази страна може да оспорва с оглед на обичайното международно право валидността на спорния регламент, с който от 15 ноември 1991 г. се спира предоставянето на търговските отстъпки, предвидени в това споразумение.

38      В това отношение Съветът изтъква, че от логическа и правна гледна точка приемането на спорния регламент е предшествано от приемането на Решение 91/586 за спиране на действието на Споразумението за сътрудничество в международен план. Що се отнася до приемането на спорния регламент, то се налага, тъй като в миналото предоставянето на предвидените във въпросното споразумение търговски отстъпки е било осъществявано с вътрешни актове на Общността.

39      Според Съвета обаче, тъй като международното право не установява като задължителни правните средства за поправяне на вреди, които да се предвидят при нарушаване на международноправните норми, евентуалното нарушаване на тези норми с Решение 91/586 не водело непременно до възстановяване на действието на Споразумението за сътрудничество и следователно до невалидност на спорния регламент на общностно равнище поради противоречието му със споразумението, чието действие е възстановено. По този начин нарушаването на международното право можело да бъде санкционирано и чрез обезщетяване, така че действието на споразумението за сътрудничество оставало спряно. При това положение, за да се прецени валидността на спорния регламент, не било необходимо Съдът да разглежда въпроса дали спирането на действието на Споразумението за сътрудничество с Решение 91/586 нарушава международноправните норми.

40      Необходимо е първо да се посочи, че поставеният от запитващата юрисдикция въпрос се отнася само до валидността на спорния регламент с оглед на нормите на обичайното международно право.

41      Следва също така да се подчертае, че що се отнася до Общността споразумение с трета страна, сключено от Съвета съгласно разпоредбите на Договора за ЕО, представлява акт приет от институция на Общността, и че разпоредбите на подобно споразумение са неразделна част от общностното право (Решение по дело Demirel, посочено по-горе, точка 7).

42      Ако обаче спорният регламент трябваше да бъде обявен за невалиден, търговските отстъпки, предоставени с разпоредбите на споразумението за сътрудничество, биха останали в сила в общностния правния ред до датата, на която Общността би прекратила това споразумение съгласно приложимите международноправни норми.

43      От това следва, че обявяването на спорния регламент за невалиден поради противоречието му с нормите на обичайното международно право би позволило на страните в процеса да се позоват пряко на правата за преференциално третиране, които им се предоставят със споразумението за сътрудничество.

44      Що се отнася до Комисията, тя изразява съмнение, че посочените в определението за преюдициално запитване норми на международното право могат да се разглеждат като част от общностния правен ред при липсата на изрична клауза в Договора за ЕО. За да оспори валидността на даден регламент обаче, страната в процеса би могла да се опре на мотиви, основаващи се на съществуващото отношение между нея и Общността, но за сметка на това не би имала правото да изтъкне правни основания, изведени от правното отношение между Общността и трета държава, попадащо в обхвата на международното право.

45      В това отношение трябва да се отбележи, че както следва от Решение от 24 ноември 1992 г. по дело Poulsen и Diva Navigation (С‑286/90, Recueil, стр. І‑6019, точка 9), правомощията на Общността трябва да се упражняват при спазване на международното право. Следователно Общността е длъжна да спазва нормите на обичайното международно право, когато приема регламент за спиране на предоставянето на търговските отстъпки, предвидени в споразумение или предоставяни по силата на споразумение, което тя е сключила с трета страна.

46      От това следва, че нормите на обичайното международно право относно прекратяването и спирането на действието на договорни отношения поради коренна промяна на обстоятелствата обвързват институциите на Общността и са част от общностния правен ред.

47      По-нататък следва да се отбележи, че в конкретния случай страната в процеса оспорва инцидентно валидността на общностен регламент с оглед на тези норми, за да предяви права, които извлича пряко от споразумение на Общността с трета страна. Следователно настоящото дело не се отнася до непосредственото действие на посочените норми.

48      Всъщност страната в процеса се позовава на основни норми на обичайното международно право срещу спорния регламент, който е приет в изпълнение на тези норми и който я лишава от правата за преференциално третиране, предоставени ѝ със Споразумението за сътрудничество (вж. относно сравнимо положение във връзка с основните норми с договорен характер Решение от 7 май 1991 г. по дело Nakajima/Съвет, С‑69/89, Recueil, стр. І‑2069, точка 31).

49      Нормите, на които се позовава страната в процеса, представляват изключение от принципа pacta sunt servanda, който е основен принцип във всеки правен ред, и по специално в международния правен ред. Приложен към международното право, този принцип изисква всеки договор да обвързва страните и да се изпълнява от тях добросъвестно (вж. член 26 от Виенската конвенция).

50      Значението на този принцип бе припомнено и от Международния съд, според който „стабилността на договорните отношения изисква правното основание, изведено от коренна промяна на обстоятелствата, да бъде използвано само в изключителни случаи“ (Решение от 25 септември 1997 г. по дело относно проекта Gabcikovo-Nagymaros, Унгария/Словакия, параграф 104, все още непубликувано в Recueil des arrets, avis consultatifs et ordonnances).

51      При тези условия на страна в процеса, предявяваща права, които извежда пряко от споразумение с трета страна, не може да се откаже възможността да оспорва валидността на регламент, който, като спира предоставянето на предвидените в това споразумение търговски отстъпки, я възпрепятства да се позове на тях, нито може да ѝ се откаже възможността, за да оспори неговата валидност, да се позове на задължения, произтичащи от нормите на обичайното международно право, които уреждат прекратяването и спирането на действието на договорни отношения.

52      Независимо от това поради сложността на разглежданите норми и неточността на някои понятия, към които те препращат съдебният контрол трябва по необходимост, по-специално в рамките на преюдициалното запитване за преценка на валидност, да се ограничи до въпроса дали като е приел регламента за спиране на предоставянето на търговските отстъпки Съветът е допуснал явни грешки в преценката що се отнася до условията за прилагане на тези норми.

53      За да бъде възможно прекратяването или спирането на действието на споразумение поради коренна промяна на обстоятелствата, обичайното международно право, кодифицирано в член 62, параграф 1 от Виенската конвенция, поставя две условия. На първо място, съществуването на тези обстоятелства трябва да е представлявало съществено условие за съгласието на страните да се обвържат със споразумението; на второ място, последиците от тази промяна трябва коренно да преобразуват обхвата на задълженията, които предстои да бъдат изпълнени съгласно споразумението.

54      Що се отнася до първото условие, следва да се посочи, че според преамбюла на Споразумението за сътрудничество, договарящите страни са решени „да насърчават развитието и разнообразяването на икономическото, финансовото и търговското сътрудничество с цел да се постигне по-добро равновесие, както и подобряването на структурата, увеличаването на обема на търговския им обмен и повишаването на благоденствието на населението им“ [неофициален превод] и че те съзнават „необходимостта от отчитане на новото положение, създадено от разширяването на Общността и укрепване на съществуващите съседски отношения за създаването на по-хармонични икономически и търговски отношения между Общността и Социалистическа република Югославия“ [неофициален превод]. Предвид тези съображения член 1 от това споразумение предвижда, че то има „за цел да насърчи глобално сътрудничество между договарящите страни, за да допринесе за икономическото и социалното развитие на Социалистическа федеративна република Югославия и да подпомогне укрепването на техните отношения“. [неофициален превод]

55      При цел с подобен мащаб поддържането на мирно положение в Югославия, необходимо за добросъседските отношения, и наличието на институции, способни да осигурят осъществяването на посоченото в Споразумението сътрудничество на цялата територия на Югославия, са основно условие за започване и продължаване на предвиденото в Споразумението сътрудничество.

56      Що се отнася до второто условие, не изглежда Съветът да е допуснал явна грешка в преценката, като е приел във второто съображение от спорния регламент, че „продължаващата враждебна обстановка и нейният ефект върху икономическите и търговските отношения както между републиките на Югославия, така и с Общността, представляват радикално изменение на условията, при които са сключени Споразумението за сътрудничество между Европейската икономическа общност и Социалистическа федерална република Югославия и неговите протоколи“ [неофициален превод] и че „това поставя под въпрос прилагането им“. [неофициален превод]

57      Макар да е вярно, както твърди Racke, че в определен обем търговията с Югославия трябва да продължи и че Общността е можела да продължи да предоставя тарифни отстъпки, това не променя обстоятелството, както отбелязва генералният адвокат в точка 93 от своето заключение, че прилагането на разглежданите норми на обичайното международно право не се подчинява на невъзможността да бъде изпълнено задължение и че продължаването на преференциите с намерението да се стимулира търговията вече е изгубило смисъл, след като Югославия е в състояние на разпадане.

58      Що се отнася до повдигнатия в определението за преюдициално запитване въпрос дали с оглед на член 65 от Виенската конвенция е законосъобразно да се спре действието на споразумението за сътрудничество без уведомление и без предварително известие, следва да се посочи, че в съвместните декларации от 5, 6 и 28 октомври 1991 г. Общността и държавите членки са обявили, че ще приемат ограничителни мерки спрямо тази от страните, която не спази споразумението за прекратяване на огъня от 4 октомври 1991 г., което те са подписали в присъствието на председателя на Съвета и на председателя на конференцията за Югославия; освен това по време на сключването на това споразумение Общността е оповестила, че ще прекрати споразумението за сътрудничество в случай на неспазване на прекратяването на огъня (Бюлетин ЕС 10‑1991, точки 1.4.6, 1.4.7 и 1.4.16).

59      Макар подобни декларации да не отговарят на формалните изисквания, които поставя тази разпоредба, следва да се припомни, че предвидените в нея специални предписания с процедурен характер не са част от обичайното международно право.

60      При това положение следва да се отбележи, че при разглеждането на първия въпрос не са установени никакви обстоятелства, засягащи валидността на регламента за спиране на предоставянето на търговските отстъпки.

61      Предвид отговора, даден на първия преюдициален въпрос, липсва основание за произнасяне по втория въпрос.

 По съдебните разноски

62      Разходите, направени от Съвета и от Комисията, които са представили становища пред Съда, не подлежат на възстановяване. С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

По изложените съображения

СЪДЪТ,

произнасяйки се по въпросите, поставени от Bundesfinanzhof с определение от 7 март 1996 г., реши:

При разглеждането на поставените въпроси не са установени никакви обстоятелства, засягащи валидността на Регламент (ЕИО) № 3300/91 на Съвета от 11 ноември 1991 година за спиране на предоставянето на търговските отстъпки, предвидени в Споразумението за сътрудничество между Европейската икономическа общност и Социалистическа федеративна република Югославия.

Решението е обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 16 юни 1998 година.

* Език на производството: немски.