РЕШЕНИЕ НА СЪДА

15 май 1986 година(*)

„Равно третиране на мъжете и жените — Въоръжен член на спомагателни полицейски сили“

[…]

По дело 222/84

с предмет искане, отправено до Съда на основание член 177 от Договора за ЕИО от Industrial Tribunal of Northern Ireland, Белфаст, за постановяване, във връзка с висящото пред него дело между

Marguerite Johnston

и

Chief Constable of the Royal Ulster Constabulary,

на преюдициално заключение по тълкуването на Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените (ОВ L 39, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 164) и на член 224 от Договора за ЕИО

СЪДЪТ,

състоящ се от: г‑н Mackenzie Stuart, председател, г‑н T. Koopmans, г‑н U. Everling, г‑н K. Bahlmann и г‑н R. Joliet, председатели на състави, г‑н O. Due, г‑н Y. Galmot, г‑н C. Kakouris и г‑н T. F. O’Higgins, съдии,

генерален адвокат: г‑н M. Darmon,

секретар: г‑н P. Heim,

като има предвид становищата, представени:

–        за г‑жа Marguerite Johnston, в писмената и устната фаза на производството, от г‑н A. Lester, QC, и г‑н D. Smyth, barrister, подпомагани от Murphy, Kerr & Co., solicitors,

–        за Обединеното кралство, в писмената фаза на производството, от г‑жа S. J. Hay от Treasury Solicitor’s Department, в качеството на представител, подпомагана от г‑н A. Campbell, Senior Crown Counsel, и г‑н R. Plender, barrister, както и в устната фаза на производството — от г‑н F. Jacobs, QC, и г‑н R. Plender, barrister,

–        за Кралство Дания, в устната фаза на производството, от г‑н L. Mikaelsen,

–        за Комисията на Европейските общности, в писмената и устната фаза на производството, от г‑н A. Toledano Laredo, главен правен съветник, и г‑н J. Currall, член на правната ѝ служба,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 28 януари 1986 г.,

постанови настоящото

Решение

[…]

От правна страна

1        С акт от 8 август 1984 г., постъпил в Съда на 4 септември същата година, на основание член 177 от Договора за ЕИО Industrial Tribunal of Northern Ireland, Белфаст, поставя няколко преюдициални въпроса за тълкуването на Директива 76/207/ЕИО на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените (ОВ L 39, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 1, стр. 164) и на член 224 от Договора за ЕИО.

2        Тези въпроси са поставени в рамките на спор между г‑жа Marguerite I. Johnston и Chief Constable на Royal Ulster Constabulary (наричано по-нататък „RUC“). Последният е компетентният орган, който назначава членовете на спомагателните полицейски сили в RUC Reserve в Северна Ирландия, и в частност на длъжностите на пълно работно време в RUC Full-time Reserve, въз основа на договори, сключвани за три години с възможност за продължаване. Предмет на спора е отказът на Chief Constable да поднови договора на г‑жа Johnston като член на RUC Full-time Reserve и да ѝ осигури професионално обучение за боравене и употреба на огнестрелно оръжие.

3        От акта за препращане е видно, че разпоредбите на Royal Ulster Constabulary Reserve (Appointment and Conditions of Service) Regulations (NI) 1973, които уреждат условията за назначение и условията на труд в спомагателните полицейски сили, не правят значителна разлика между мъжете и жените. Освен това от членове 10 и 19 на Sex Discrimination (Northern Ireland) Order 1976 — SI 1976, № 1042 (NI 15), който установява правилата за премахване на дискриминацията въз основа на пола и за прилагане на принципа на равенство по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие и условията на труд, произтича, че забраната на дискриминацията се прилага към длъжностите в полицията и мъжете и жените не трябва да бъдат третирани различно в това отношение, освен във връзка с изискванията за ръст, униформа, екипировка или отпускани средства за униформа и екипировка. Въпреки това според член 53, параграф 1 от Sex Discrimination Order нито една от неговите разпоредби, забраняващи дискриминацията,

„не може да доведе до незаконосъобразност на действие, предприето с цел защита на националната безопасност или опазване на обществената сигурност и обществения ред“,

а според параграф 2 от същия член

„удостоверение, подписано от министъра или от негово име и потвърждаващо, че описаното в удостоверението действие е предприето за някоя от целите, изброени в параграф 1, представлява неоспоримо доказателство, че действието е предприето с тази цел“.

4        В Обединеното кралство полицаите по принцип не носят огнестрелно оръжие при изпълнение на служебните си задължения, освен при специални операции, като в това отношение не се прави никаква разлика между мъжете и жените. Поради повишения брой атентати в Северна Ирландия, при които от години загиват полицаи, Chief Constable на RUC счита, че не може да запази тази практика. Той решава, че в RUC и в RUC Reserve мъжете ще носят огнестрелно оръжие при обичайното изпълнение на служебните си задължения, а жените няма да бъдат въоръжени и няма да бъдат обучавани за боравене и стрелба с огнестрелно оръжие.

5        При тези обстоятелства през 1980 г. Chief Constable преценява, че броят на жените в RUC е достатъчен за изпълнението на особените задачи, обичайно поверявани на женския състав. Тъй като общите полицейски задачи често включват мисии, за които е необходимо носенето на оръжие, той счита, че такива задачи не би следвало повече да се възлагат на жени, и решава да не сключва нови и да не подновява съществуващи договори с жени от RUC Full-time Reserve, освен за изпълнение на задачи, предназначени за женския състав. След това решение, с изключение на един случай, RUC Full-time Reserve не е сключил или подновил нито един договор за работа с жена.

6        Според акта за препращане г‑жа Johnston е била член на RUC Full-time Reserve от 1974 г. до 1980 г. Тя ефективно е изпълнявала общи полицейски задачи в униформа като дежурство в управлението, участие в подвижни патрули, управление на патрулната кола и участие в обиска на лицата, задържани в управлението. При изпълнението на тези задачи тя не е била въоръжена и обикновено извън полицейското управление е била придружавана от въоръжен мъж от RUC Full-time Reserve. През 1980 г. Chief Constable отказва да поднови договора ѝ поради причини, свързани с гореспоменатата му нова политика по отношение на жените — членове на RUC Full-time Reserve.

7        Г‑жа Johnston обжалва пред Industrial Tribunal основания на прилагането на новата политика отказ да бъде подновен договорът ѝ и да бъде обучена за боравене с огнестрелно оръжие, като твърди, че е обект на незаконна дискриминация, забранена от Sex Discrimination Order.

8        В хода на производството пред Industrial Tribunal Chief Constable представя удостоверение от Secretary of State, в което този министър от правителството на Обединеното кралство потвърждава, че съгласно гореспоменатия член 53 от Sex Discrimination Order „отказът на Royal Ulster Constabulary да предложи на г‑жа Marguerite I. Johnston нова работа на пълно работно време в Royal Ulster Constabulary Reserve е действие, предприето с цел а) защита на националната безопасност и б) опазване на обществената сигурност и обществения ред“.

9        Г‑жа Johnston, от своя страна, се позовава на Директива 76/207. Според член 1 от тази директива тя има за цел прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, включително повишение, и до професионална квалификация, както и по отношение на условията на труд. Съгласно член 2, параграф 1 този принцип означава липсата на всякаква дискриминация, основана на пола, с изключение на допустимите дерогации, предвидени в параграфи 2 и 3. За целите на приложението на този принцип в различни области, членове 3—5 налагат на държавите-членки да отменят законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които му противоречат, и да преразгледат онези законови, подзаконови и административни разпоредби, за които потребността от закрила, наложила създаването им, вече не е основателна. Според член 6 всички лица, които смятат, че са ощетени поради дискриминация, трябва да могат да предявят правата си по съдебен ред.

10      За да може да се произнесе по спора, Industrial Tribunal поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли Директива 76/207/ЕИО на Съвета, разглеждана както самостоятелно, така и в светлината на обстоятелствата по настоящото дело, да се тълкува в смисъл, че позволява на една държава-членка да изключи от приложното ѝ поле основани на пола дискриминационни действия по отношение на достъпа до заетост, осъществени с цел защита на националната безопасност или опазване на обществения ред и обществената сигурност?

2)      Тази директива, разглеждана както самостоятелно, така и в светлината на обстоятелствата по настоящото дело, позволява ли работата на пълно работно време като въоръжен член на спомагателните полицейски сили или обучението за боравене и употреба на огнестрелно оръжие с оглед извършването на тази работа да се разглеждат като професионални дейности и евентуално като обучение за тяхното извършване по смисъла на член 2, параграф 2, за които полът представлява определящ фактор поради тяхната същност или условията, при които се извършват?

3)      Какви са принципите и критериите, които държавите-членки трябва да прилагат, за да решат дали „полът представлява определящ фактор“ по смисъла на член 2, параграф 2 по отношение на „професионалните дейности“ на въоръжен член на спомагателните полицейски сили, от една страна, а от друга — на „обучението за тяхното извършване“, било поради тяхната същност, било поради условията, при които се извършват?

4)      Предвид обстоятелствата по делото, може ли политиката, която води началник на полицията, отговорен по закон за ръководството и контрола на полицията, и според която жените — членове на полицията, не трябва да носят огнестрелно оръжие, да се разглежда като „разпоредба относно закрилата на жените“ по смисъла на член 2, параграф 3 или като „административна разпоредба“, въведена поради „потребността от закрила“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква в) от Директивата?

5)      При утвърдителен отговор на въпрос 4: какви са принципите и критериите, които държавите-членки трябва да прилагат, за да установят дали „потребността от закрила“ е „основателна“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква в)?

6)      При конкретните обстоятелства може ли жалбоподателката да се позовава на съдържащия се в разглежданите разпоредби на Директивата принцип на равното третиране пред националните юрисдикции на държавите-членки?

7)      При утвърдителен отговор на въпрос 6:

а)      Трябва ли член 224 от Договора за ЕИО, разглеждан самостоятелно, да се тълкува в смисъл, че разрешава на държавите-членки, в случай че са изправени пред тежки вътрешни безредици, засягащи обществения ред, да не спазват задълженията, с които при нормални условия са обвързани (или с които са обвързали работодателите в рамките на своите правомощия) по силата на Директивата?

б)      В такъв случай може ли дадено лице, за да попречи на държава-членка да се позове на член 224 от Договора за ЕИО, да изтъкне факта, че тази държава-членка не е предприела консултации с други държави-членки?“

11      За да се отговори на тези въпроси по начин, който да е полезен за решаването на главния спор, следва да се уточни ситуацията, по която трябва да се произнесе Industrial Tribunal. Както е видно от акта за препращане, Chief Constable признава пред Industrial Tribunal, че от всички разпоредби на Sex Discrimination Order единствено член 53 му позволява да обоснове позицията си. От своя страна г‑жа Johnston приема, че издаденото от Secretary of State удостоверение би я лишило от всякакво средство за защита, ако се прилага единствено националното законодателство, и се позовава на разпоредбите на Директивата, за да избегне действието на член 53 от Sex Discrimination Order.

12      Ясно е, че целта на поставените от Industrial Tribunal въпроси е най-напред да се установи дали е съвместимо с общностното право и с Директива 76/207 националната юрисдикция да бъде възпрепятствана да упражни пълноценно съдебен контрол вследствие на разпоредба като тази на член 53, параграф 2 от Sex Discrimination Order (част от шести въпрос). Освен това поставените от Industrial Tribunal въпроси целят да му позволят по-добре да прецени дали и при какви условия разпоредбите на Директивата позволяват при ситуация като конкретната мъжете и жените на работа в полицията да се третират различно по причини, свързани с опазването на обществената сигурност, както са описани в член 53, параграф 1 от Sex Discrimination Order (от първи до пети въпрос). Поставените въпроси трябва да позволят на препращащата юрисдикция и да установи дали е възможно евентуално позоваване на разпоредбите на Директивата срещу противоречаща им разпоредба от националното право (друга част от шести въпрос). В зависимост от отговорите на тези въпроси може да се постави въпросът дали държавите-членки могат да се позовават на член 224 от Договора за ЕИО, за да не спазят задълженията, които Директивата им налага в случаи като настоящия (седми въпрос).

 Относно правото на ефективно средство за съдебна защита

13      Най-напред следва да се разгледа частта от шестия въпрос, която цели да се установи дали общностното право, и по-специално Директива 76/207, задължава държавите-членки да осигурят ефективен контрол от страна на националните им юрисдикции за спазването на разпоредбите на Директивата и на националното законодателство, предназначено да осигури прилагането ѝ.

14      Според г‑жа Johnston разпоредба като тази на член 53, параграф 2 от Sex Discrimination Order противоречи на член 6 от Директивата, тъй като не допуска упражняването на какъвто и да било съдебен контрол от страна на компетентната национална юрисдикция.

15      Правителството на Обединеното кралство отбелязва, че член 6 от Директивата не задължава държавите-членки да подлагат на съдебен контрол всеки въпрос, възникнал по приложението на Директивата, дори в областта на националната сигурност и на обществената сигурност. Правила за доказване като предвиденото в член 53, параграф 2 от Sex Discrimination Order често се срещали в националното процесуално право. Това било обосновано поради факта, че въпросите, свързани с националната и обществената сигурност, можели да се преценят правилно само от компетентния политически орган, в случая министъра, който издава въпросното удостоверение.

16      Комисията счита, че да се признае на удостоверението на министър действие като предвиденото в член 53, параграф 2 от Sex Discrimination Order означава да се откаже всякакъв съдебен контрол, което противоречи на основен принцип на общностното право и на член 6 от Директивата.

17      С оглед на това следва най-напред да се припомни, че член 6 от Директивата налага на държавите-членки задължението да въведат във вътрешния си правен ред необходимите мерки, за да дадат възможност на всички лица, които смятат, че са ощетени поради дискриминация, да „предявят своите претенции по съдебен ред“. От тази разпоредба произтича, че държавите-членки са длъжни да предприемат достатъчно ефикасни мерки за постигане на целта на Директивата и да гарантират, че заинтересованите лица могат ефективно да се позоват на така предоставените им права пред националните съдилища.

18      Наложеният от този член съдебен контрол е израз на общ правен принцип, който е в основата на общите конституционни традиции на държавите-членки. Този принцип е постановен и с членове 6 и 13 на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г. Както се посочва в Общата декларация на Асамблеята, Съвета и Комисията от 5 април 1977 г. (ОВ С 103, стр. 1) и в практиката на Съда, общностното право трябва да отчита залегналите в тази конвенция принципи.

19      По силата на член 6 от Директивата, тълкуван в светлината на посочения общ принцип, всяко лице има право на ефективно средство за защита пред компетентна юрисдикция срещу действия, които според него нарушават предвидения от Директива 76/207 принцип на равното третиране на мъжете и жените. Държавите-членки трябва да гарантират ефективен съдебен контрол за спазването на приложимите разпоредби на общностното право и на националното законодателство, предназначено да осигури прилагането на предвидените от Директивата права.

20      Разпоредба, която като член 53, параграф 2 от Sex Discrimination Order придава на удостоверение като това, което е предмет на спора, характер на неоспоримо доказателство, че са спазени условията за дерогиране на принципа на равното третиране, позволява на компетентния орган да лиши даден частноправен субект от възможността да предяви по съдебен ред признатите от Директивата права. Подобна разпоредба следователно противоречи на принципа за ефективен съдебен контрол, установен в член 6 от Директивата.

21      При това положение на тази част от шестия въпрос, поставен от Industrial Tribunal, следва да се отговори, че принципът за ефективен съдебен контрол, установен в член 6 от Директива 76/207 на Съвета от 9 февруари 1976 г., не позволява да се придаде характер на неоспоримо доказателство, изцяло изключващо правомощията за контрол на съда, на удостоверение от национален орган, в което се потвърждава, че са спазени изискваните условия за дерогиране на принципа на равното третиране на мъжете и жените с цел опазване на обществената сигурност.

 Относно приложимостта на Директива 76/207 към мерки, предприети с цел опазване на обществената сигурност

22      По-нататък трябва да се разгледа първият въпрос, с който Industrial Tribunal иска да установи дали Директива 76/207 се прилага към мерките, целящи защита на националната безопасност и опазване на обществения ред, и в частност на обществената сигурност, при липсата на изрична разпоредба в Директивата относно такива мерки.

23      Според г‑жа Johnston за такива цели не се предвижда никаква обща дерогация на основния принцип на равенството, която да не е обвързана с конкретни професионални дейности, същността им и условията, при които се извършват. Подобна дерогация с единствения мотив, че дискриминацията се извършва с цел като опазването на обществената сигурност, би дало на държавите-членки възможност едностранно да се освободят от задълженията, които им налага Директивата.

24      Правителството на Обединеното кралство смята, че клаузите за закрила в членове 36, 48, 56, 66, 223 и 224 от Договора за ЕИО показват, че нито Договорът, нито произтичащото от него право се прилагат към областите, посочени във въпроса на националната юрисдикция, и не ограничават правомощието на държавите-членки да предприемат мерки, които според тях са полезни и необходими за постигането на тези цели. Следователно посочените в първия въпрос мерки не попадали в приложното поле на Директивата.

25      Комисията предлага Директивата да се тълкува в светлината на член 224 от Договора за ЕИО, така че при особените условия, предвидени в този член, както и при спазване на изискването за съдебен контрол, съображенията за обществена сигурност да могат да обосноват дерогация на принципа на равното третиране, дори и да не са спазени точните условия на член 2, параграфи 2 и 3 от Директивата.

26      В това отношение трябва да се приеме за установено, че Договорът предвижда дерогации, приложими в случаите, когато е възможно да бъде застрашена обществената сигурност, само в членове 36, 48, 56, 223 и 224, които се отнасят до ясно отграничени изключителни хипотези. Поради ограничения си характер тези членове не подлежат на разширително тълкуване и от тях не произтича обща резерва, вътрешноприсъща на Договора, относно всички мерки, свързани с обществената сигурност. Ако се признае обща резерва относно всяка разпоредба на общностното право извън особените условия, предвидени в разпоредбите на Договора, биха били засегнати задължителният характер и еднаквото прилагане на общностното право.

27      От това следва, че не съществува никаква обща резерва относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените във връзка с мерки, взети по съображения за опазване на обществената сигурност, освен евентуалното прилагане на член 224 от Договора, който се отнася изцяло до извънредна ситуация и е предмет на седми въпрос. Така че в случая фактите, които са дали основание на компетентния орган да се позове на изисквания, свързани с опазването на обществената сигурност, трябва да се разглеждат най-напред в рамките на прилагането на особените разпоредби на Директивата.

28      При това положение на първия въпрос следва да се отговори, че основана на пола дискриминация, допусната по съображения, свързани с опазването на обществената сигурност, трябва да се разглежда в светлината на предвидените в Директива 76/207 дерогации на принципа на равното третиране на мъжете и жените.

 Относно дерогациите, допускани поради условията, при които се извършва професионалната дейност

29      Вторият и третият въпрос на Industrial Tribunal се отнасят до тълкуването на предвидената в член 2, параграф 2 от Директивата дерогация на принципа на равното третиране и целта им е тази юрисдикция да може да прецени дали обхватът на тази дерогация включва и различно третиране като разглежданото по настоящия спор. За тази цел той иска да се установи по какви критерии и принципи може да се определи дали дейност като разглежданата в случая спада към дейностите, за които „полът представлява определящ фактор, поради тяхната същност или условията, при които се извършват“.

30      Г‑жа Johnston смята, че на този въпрос не може да се даде толкова общ отговор. Тя заявява, че винаги е изпълнявала задоволително служебните си задължения в полицията, и поддържа, че жените са напълно способни да бъдат обучавани за боравене с огнестрелно оръжие. Industrial Tribunal трябвало да прецени дали е възможна дерогация по силата на член 2, параграф 2 от Директивата в зависимост от конкретните задачи, които могат да ѝ бъдат възложени. Тази разпоредба не позволявала изцяло да ѝ бъде отказана каквато и да било длъжност в RUC Full-time Rеserve.

31      Според правителството на Обединеното кралство държавите-членки имат право на преценка дали поради изисквания, свързани с националната безопасност, обществената сигурност и обществения ред, условията, при които се извършва дадена професионална дейност в полицията, не позволяват тази дейност да се извършва от въоръжена с огнестрелно оръжие жена. В това отношение държавите-членки можело да вземат предвид критерии като разликата във физическата сила, евентуалната реакция на обществеността при появата на въоръжени жени полицаи и рискът от атентати срещу тях. Решението на Chief Constable било взето чрез прилагането на такива критерии и затова попадало в обхвата на член 2, параграф 2 от Директивата.

32      Комисията счита, че дейността на въоръжен полицай може да се разглежда като дейност, за която полът е определящ фактор, поради условията, при които се извършва, но не и поради своята същност. Въпреки това дерогацията трябвало да бъде обоснована с оглед на специфични задачи, а не с оглед на дадена длъжност, разглеждана като цяло. В частност трябвало да се спазва принципът на пропорционалност. Националната юрисдикция следвало да прецени спорната дискриминация от тази гледна точка.

33      В това отношение най-напред трябва да се приеме за установено, че доколкото поради изисквания, свързани с опазването на обществената сигурност, компетентните органи на полицията в Северна Ирландия са решили да престанат да се съобразяват с общоприетото в останалата част на Обединеното кралство правило полицията да не е въоръжена при изпълнението на обичайните си служебни задължения, това решение само по себе си не съдържа никакво разграничение между мъжете и жените и не попада в приложното поле на принципа на равното третиране. Единствено поради решението на Chief Constable жените да не бъдат въоръжени с огнестрелно оръжие, нито обучавани за употребата му, общите полицейски задачи от този момент нататък се поверяват само на въоръжени мъже и договорите на жените в RUC Full-time Reserve, които като г‑жа Johnston преди са изпълнявали общи полицейски задачи, не са подновени, а това налага тези мерки да се разглеждат в светлината на разпоредбите на Директивата.

34      Предвид факта, че както личи от акта за препращане, по силата на изрична разпоредба Sex Discrimination Order се прилага към длъжностите в полицията и в това отношение в приложимите специфични разпоредби не се прави никакво разграничение между мъжете и жените, същността на професионалната дейност в полицията не се взема под внимание при обосноваването на спорната дискриминация. В замяна на това следва да се установи дали полът представлява определящ фактор поради специфичните условия, при които се извършва описаната в акта за препращане дейност.

35      Както е видно от акта за препращане, Chief Constable възприема тази политика по отношение на жените в RUC Full-time Reserve, защото според него ако жените са въоръжени с огнестрелно оръжие, има опасност по-често да стават обект на атентати, а оръжията им може да попаднат в ръцете на нападателите, защото обществеността няма да възприеме добре носенето на оръжие от жени, тъй като това би противоречало на идеала за невъоръжена полиция, и защото въоръжените жени няма да са толкова ефективни при полицейски задачи в социалната област при контакт със семейства и деца, където именно тяхното участие високо се цени. По този начин Chief Constable мотивира политиката си с особените условия, при които трябва да се извършва полицейската дейност при съществуващата ситуация в Северна Ирландия, с оглед на изискванията, свързани с опазването на обществената сигурност в ситуация на тежки вътрешни безредици.

36      За да се установи дали подобни мотиви попадат в обхвата на член 2, параграф 2 от Директивата, следва най-напред да се отбележи, че като дерогация на индивидуално право, гарантирано от Директивата, тази разпоредба подлежи на стриктно тълкуване. Въпреки това може да се приеме, че условията, при които се извършва професионалната дейност на служителите на въоръжените полицейски сили, зависят от обстановката, в която се извършва тази дейност. В този смисъл не може да се изключи възможността в ситуация на сериозни вътрешни безредици носенето на оръжие от жените полицаи да създаде допълнителен риск от атентати срещу тях и следователно да противоречи на изискванията, свързани с обществената сигурност.

37      При такива обстоятелства условията, при които се извършват някои полицейски дейности, може да са такива, че полът да представлява определящ фактор за извършването им. При това положение държавата-членка може да реши да възлага тези задачи и да осигурява професионална квалификация за тях само на мъже. В този случай по силата на член 9, параграф 2 от Директивата държавите-членки са длъжни периодично да правят преглед на въпросните дейности, за да преценят дали с оглед на социалното развитие може да се запази дерогацията на общия режим на Директивата.

38      Трябва също така да се припомни, че при определянето на обхвата на всяка дерогация на индивидуално право като предвиденото от Директивата равно третиране на мъжете и жените трябва да се спазва принципът за пропорционалност, който е част от общите принципи на правото, залегнали в основата на общностния правен ред. Този принцип изисква дерогацията да не превишава границите на подходящото и необходимото за постигане на желаната цел и в рамките на възможното да се съчетаят принципът на равното третиране и изискванията във връзка с обществената сигурност, определящи за условията, при които се извършва въпросната дейност.

39      В рамките на разпределението на правомощията, предвидено в член 177 от Договора за ЕИО, националната юрисдикция трябва да се произнесе дали мотивите, на които се е основал Chief Constable, са наистина правилни и дали обосновават конкретната мярка, взета в случая с г‑жа Johnston. Той трябва също така да следи за спазването на принципа на пропорционалност и да провери дали отказът да бъде подновен договорът на г‑жа Johnston не е можело да бъде избегнат, като на жените се възлагат задачи, които могат да се изпълняват без оръжие без риск за преследваните цели.

40      Ето защо на втория и третия въпрос на Industrial Tribunal следва да се отговори, че член 2, параграф 2 от Директива 76/207 трябва да се тълкува в смисъл, че при преценката дали поради условията, при които се извършва полицейската дейност, полът представлява определящ фактор за тази професионална дейност, държавата-членка може да вземе предвид изискванията във връзка с опазването на обществената сигурност и да възлага общите полицейски задачи само на въоръжени мъже, когато вътрешното положение се характеризира с чести атентати.

 Относно дерогациите, допускани поради потребност от закрила на жените

41      С четвъртия и петия си въпрос Industrial Tribunal иска Съдът да тълкува и понятията „закрила на жената“ по смисъла на член 2, параграф 3 от Директивата и „потребност от закрила“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква в), която е наложила някои национални разпоредби, за да може да прецени дали спорната разлика в третирането попада в приложното поле на предвидените за тази цел дерогации на принципа на равното третиране.

42      Според г‑жа Johnston тези разпоредби подлежат на стриктно тълкуване и целят единствено да гарантират специално третиране на жените с оглед на закрилата на здравето и сигурността им по време на бременност и майчинство. Не бил такъв случаят с общото изключване на жените от въоръжена служба в полицията.

43      Правителството на Обединеното кралство отбелязва, че целта на политиката спрямо жените в RUC Full-time Reserve е закрила на жените, като се избягва рискът те да станат жертви на атентати. Понятието „закрила на жената“ можело да включва подобна цел по време на сериозни безредици. Комисията също е на мнение, че извънредна ситуация като тази в Северна Ирландия и опасностите, които тя поражда за въоръжените с огнестрелно оръжие жени полицаи, могат да бъдат взети под внимание от гледна точка на закрилата на жената.

44      В това отношение следва да се отбележи, че подобно на член 2, параграф 2 от Директивата, параграф 3 от същия член, който определя и обхвата на член 3, параграф 2, буква в), подлежи на стриктно тълкуване. От изричното споменаване на бременността и майчинството произтича, че Директивата цели да гарантира закрилата на биологичното състояние на жената и съответно на специалните отношения между майката и детето. Следователно тази разпоредба на Директивата не позволява жените да се изключват от дадена длъжност с мотива, че общественото мнение изисквало те да са по-добре защитени от мъжете от рисковете, на които мъжете и жените са подложени в еднаква степен и които са съвсем отделни от специфичните потребности за закрила на жената като изрично упоменатите.

45      Не може да се приеме за вярно, че рисковете и опасностите, на които са изложени жените при изпълнение на служебните си задължения в полицията в ситуация като тази в Северна Ирландия, са различни от тези, на които е изложен и всеки мъж при изпълнение на същите служебни задължения. Цялостното изключване на жените от такава професионална дейност поради общ, а не специфичен само за жените риск, по причини, свързани с опазването на обществената сигурност, не влиза в обхвата на различното третиране, което се допуска в член 2, параграф 3 от Директивата поради потребност от закрила на жената.

46      При това положение на четвъртия и петия въпрос на Industrial Tribunal следва да се отговори, че различното третиране на мъжете и жените, което член 2, параграф 3 от Директива 76/207 допуска поради потребност от закрила на жената, не включва рисковете и опасностите от рода на тези, на които е изложен всеки въоръжен полицай при изпълнение на служебните си задължения в определена ситуация и които не засягат по специфичен начин жените поради пола им.

 Относно действието на Директива 76/207

47      С шестия си въпрос Industrial Tribunal иска да установи дали в рамките на производство пред национална юрисдикция частноправен субект може да се позовава на разпоредбите на Директивата. Предвид изложеното по-горе, този въпрос се отнася по-специално до членове 2 и 6 от Директивата.

48      Г‑жа Johnston счита, че член 2, параграф 1 от Директивата е безусловен и достатъчно ясен и точен, поради което има непосредствено действие. Позоваването на тази разпоредба срещу Chief Constable в качеството му на орган на власт било възможно. При всяко положение Директивата имала хоризонтално непосредствено действие дори и по отношение на частноправните субекти.

49      Според правителството на Обединеното кралство член 2, параграф 1 от Директивата е условна разпоредба, тъй като подлежи на дерогации, за които държавите-членки имат право на дискреционна преценка. Chief Constable бил по конституция независим от държавата и в случая бил засегнат единствено в качеството си на работодател; Директивата нямала непосредствено действие при такива отношения.

50      Комисията счита, че спорът може да бъде решен в рамките на националното право и че няма основание за произнасяне по непосредственото действие на членове 2 и 3 от Директивата.

51      В това отношение следва да се отбележи най-напред че във всички случаи, когато дадена директива е правилно приложена, нейното действие засяга и частноправните субекти чрез мерките, които съответната държава-членка предприема за прилагането ѝ. Въпросът дали е възможно позоваване на член 2, параграф 1 пред национална юрисдикция е безпредметен, след като е установено, че националното законодателство е приложило тази разпоредба.

52      Дерогацията на принципа на равното третиране, която, както бе посочено по-горе, се допуска от член 2, параграф 2, представлява само възможност на държавите-членки. Именно компетентната национална юрисдикция трябва да установи дали тази възможност е използвана от разпоредбите на националното законодателство и да прецени тяхното съдържание. Въпросът дали частноправен субект може да се позовава на разпоредба на Директивата, за да оспори предвидена от националното законодателство дерогация, се поставя само в случай че тази дерогация надхвърля границите на разрешените от член 2, параграф 2 от Директивата изключения.

53      В този контекст следва на първо място да се отбележи, както Съдът вече е постановил в своите решения от 10 април 1984 г. по дело Von Colson и Kamann (14/83, Recueil, стр. 1891) и по дело Harz (79/83, Recueil, стр. 1921), че произтичащото от директива задължение за държавите-членки да постигнат предвидения в нея резултат, както и задължението им по член 5 от Договора да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да осигурят изпълнението на това задължение, тежи върху всички органи на държавите-членки, включително върху съдебните органи в рамките на тяхната компетентност. Следователно при прилагането на националното право, и по-конкретно на разпоредбите на национален закон, специално приет с оглед на съобразяване с Директива 76/207, националната юрисдикция трябва да тълкува националното си право в светлината на текста и целта на Директивата, за да се постигне резултатът, посочен в член 189, параграф 3 от Договора за ЕИО. При това положение Industrial Tribunal трябва да тълкува разпоредбите на Sex Discrimination Order, и по-специално член 53, параграф 1, в светлината на разпоредбите на Директивата, както са тълкувани по-горе, за да осигури ефективното ѝ действие.

54      Предвид изложеното дотук, в случай че все пак се постави въпросът дали частноправен субект може да се позовава на Директивата срещу предвидена в националното законодателство дерогация, следва да се припомни постоянната практика на Съда (вж. по-специално Решение от 19 януари 1982 г. по дело Becker, 8/81, Recueil, стр. 53). В частност в Решение от 26 февруари 1986 г. по дело Marshall (152/84, Recueil, стр. 723) Съдът неотдавна постанови, че от гледна точка на съдържанието си някои разпоредби на Директива 76/207 са безусловни и достатъчно точни и че частноправните субекти имат основание да се позовават на тях срещу държава-членка, която неправилно ги е транспонирала.

55      В посоченото по-горе Решението от 26 февруари 1986 г. тази констатация е направена по отношение на прилагането на предвидения в член 2, параграф 1 от Директивата принцип на равното третиране в областта на условията за уволнение по член 5, параграф 1. Същото важи и за прилагането на принципа по член 2, параграф 1 в областта на достъпа до заетост и достъпа до професионално обучение и квалификация, посочени в член 3, параграф 1 и в член 4, за което става дума в случая.

56      Отново в посоченото по-горе Решение от 26 февруари 1986 г. Съдът е постановил, че частноправните субекти могат да се позовават на Директивата срещу държавна институция, без разлика дали последната действа като работодател или като орган на власт. По отношение на орган като Chief Constable следва да се отбележи, че както е видно от акта за препращане, той е длъжностно лице, което отговаря за ръководството на полицейските служби. Такъв орган на власт, натоварен от държавата с поддържането на обществения ред и сигурност, каквито и да са отношенията му с другите държавни институции, не действа като частноправен субект. Той не може да извлича предимство от неспазването на общностното право от страна на държавата, от която е учреден.

57      Ето защо на шестия въпрос следва да се отговори, че частноправните субекти могат да се позовават на приложението на предвидения в член 2, параграф 1 от Директива 76/207 принцип на равното третиране на мъжете и жените в посочените в член 3, параграф 1 и в член 4 области на условията за достъп до заетост и достъп до професионално обучение и квалификация, срещу държавен орган, натоварен с поддържането на обществения ред и сигурност, действащ в качеството на работодател, за да оспорят предвидена от националното законодателство дерогация на този принцип, доколкото тя надвишава границите на разрешените от член 2, параграф 2 изключения.

58      Що се отнася до член 6 от Директивата, който също е приложим в случая, както вече бе отбелязано, в посочените по-горе решения от 10 април 1984 г. Съдът е постановил, че относно санкциите при евентуална дискриминация този член не съдържа безусловно и достатъчно точно задължение, на което да може да се позове частноправен субект. В замяна на това, доколкото от този член, тълкуван в светлината на принципа, чийто израз е, произтича, че всички лица, които смятат, че са ощетени поради дискриминация между мъжете и жените, трябва да разполагат с ефективно средство за съдебна защита, тази разпоредба е достатъчно точна и безусловна, за да може да бъде изтъкната срещу държава-членка, която не е осигурила пълното ѝ приложение във вътрешния си правен ред.

59      Следователно в отговор на тази част от шестия въпрос трябва да се приеме за установено, че частноправните субекти могат да се позовават на разпоредбата на член 6 — според която всички лица, които смятат, че са ощетени поради дискриминация между мъжете и жените, трябва да разполагат с ефективно средство за съдебна защита — срещу държава-членка, която не е осигурила пълното ѝ прилагане във вътрешния си правен ред.

 По член 224 от Договора за ЕИО

60      Що се отнася до седмия въпрос за тълкуването на член 224, от изложеното дотук следва, че член 2, параграф 2 от Директива 76/207 дава възможност на държавите-членки в случаи като настоящия да вземат предвид изискванията за опазване на обществената сигурност. Що се отнася до изискването да се осигури съдебен контрол за спазването на предвидените от Директивата правила, нито едно доказателство от преписката и нито едно от представените пред Съда становища не позволява да се заключи, че ситуацията на сериозни вътрешни безредици в Северна Ирландия прави невъзможно упражняването на съдебен контрол или че необходимите за опазване на обществената сигурност мерки ще бъдат лишени от ефективност поради наличието на такъв контрол от страна на националните юрисдикции. При тези условия в случая не стои въпросът дали дадена държава-членка може да се позове на член 224 от Договора за ЕИО, за да не спази задълженията, които ѝ налага общностното право, и в частност Директивата.

61      Предвид отговорите на останалите въпроси седмият въпрос е безпредметен.

 По съдебните разноски

62      Разноските, направени от правителствата на Обединеното кралство и Дания, както и от Комисията на Европейските общности, за представяне на становища пред Съда, не подлежат на възстановяване. С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред националната юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

По изложените съображения

СЪДЪТ,

произнасяйки се по въпросите, поставени от Industrial Tribunal of Northern Ireland с акт от 8 август 1984 г., реши:

1)      Принципът за ефективен съдебен контрол, установен в член 6 от Директива 76/207 на Съвета от 9 февруари 1976 година, не позволява да се придаде характер на неоспоримо доказателство, изцяло изключващо правомощията за контрол на съда, на удостоверение от национален орган, в което се потвърждава, че са спазени изискваните условия за дерогиране на принципа на равното третиране на мъжете и жените с цел опазване на обществената сигурност. Частноправните субекти могат да се позовават на разпоредбата на член 6 — според която всички лица, които смятат, че са ощетени поради дискриминация между мъжете и жените, трябва да разполагат с ефективно средство за съдебна защита — срещу държава-членка, която не е осигурила пълното ѝ прилагане във вътрешния си правен ред.

2)      Основана на пола дискриминация, допусната по съображения, свързани с опазването на обществената сигурност, трябва да се разглежда в светлината на предвидените в Директива 76/207 дерогации на принципа на равното третиране на мъжете и жените.

3)      Член 2, параграф 2 от Директива 76/207 трябва да се тълкува в смисъл, че при преценката дали поради условията, при които се извършва полицейската дейност, полът представлява определящ фактор за тази професионална дейност, държавата-членка може да вземе предвид изискванията във връзка с опазването на обществената сигурност и да възлага общите полицейски задачи само на въоръжени мъже, когато вътрешното положение се характеризира с чести атентати.

4)      Различното третиране на мъжете и жените, което член 2, параграф 3 от Директива 76/207 допуска поради потребност от закрила на жената, не включва рисковете и опасностите от рода на тези, на които е изложен всеки въоръжен полицай при изпълнение на служебните си задължения в определена ситуация и които не засягат по специфичен начин жените поради пола им.

5)      Частноправните субекти могат да се позовават на приложението на предвидения в член 2, параграф 1 от Директива 76/207 принцип на равното третиране на мъжете и жените в посочените в член 3, параграф 1 и в член 4 области на условията за достъп до заетост и достъп до професионално обучение и квалификация, срещу държавен орган, натоварен с поддържането на обществения ред и сигурност, действащ в качеството на работодател, за да оспорят предвидена от националното законодателство дерогация на този принцип, доколкото тя надвишава границите на разрешените от член 2, параграф 2 изключения.

Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 май 1986 година.

* Език на производството: английски.