ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 22.5.2024

COM(2024) 206 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Европейският здравен съюз: съвместни действия за здравето на хората

Европейският здравен съюз: съвместни действия за здравето на хората

1.Въведение

Преди почти пет години Комисията, председателствана от Урсула фон дер Лайен, започна своя мандат с амбициозни планове за действия на ЕС в областта на здравеопазването. Тя пое ангажимент да подкрепя държавите членки да увеличават непрекъснато качеството и устойчивостта на своите здравни системи 1 , да взема мерки за справяне с големи обществени предизвикателства, като предотвратяването на рака и грижите за страдащите от рак, да гарантира, че Европа разполага с устойчиви доставки на лекарства на достъпни цени, и да увеличава максимално потенциала на цифровото здравеопазване. Тези инициативи се превърнаха в централни стълбове на визията, която днес познаваме като Европейски здравен съюз.

По-малко от месец след встъпването на Комисията в длъжност се разрази пандемията от COVID-19, която причини милиони смъртни случаи и безпрецедентни здравни и социално-икономически щети. Пандемията изненада света, извади наяве стратегически зависимости и разкри пропуски в готовността. След първите предизвикателства ЕС отговори с конкретни и решителни действия, като показа силата на солидарността в справянето с една безпрецедентна заплаха за здравето, възстанови икономическия и социалния живот и подчерта необходимостта от структурни дългосрочни решения.

Стратегията на ЕС за ваксините 2 , представена през юни 2020 г., беше голям успех за Европа и помогна на ЕС да достави ваксини, с които бяха спасени най-малко 1,4 милиона живота в Европа 3 . Скоростта, с която бяха осъществени отделните етапи — разработване, оценяване, предоставяне на разрешения, производство, въвеждане, беше безпрецедентна; ваксини бяха предоставени за всички граждани по едно и също време и при еднакви условия, независимо къде в ЕС живеят. За европейците и за държавите партньори бяха осигурени 4,6 милиарда дози ваксина. По време на най-острата фаза над 80 % от пълнолетното население на ЕС беше ваксинирано срещу COVID-19 поне с първичен курс в рамките на един исторически общоевропейски стремеж да защитим нашите граждани. Последвалото създаване на цифровия COVID сертификат на ЕС помогна за повторното отваряне на европейските общества и за възстановяването на стопанската дейност, позволи на хората да възобновят безопасно пътуванията и по този начин приближи ЕС към нормалния живот.

Когато наличието на ваксини беше въпрос от първостепенна необходимост, европейското сътрудничество и солидарност се разгърнаха далеч отвъд нашите граници, като ЕС и държавите членки се превърнаха в най-големия доставчик на ваксини в света. Над 530 милиона дози бяха дарени на държави с ниски и средни доходи. Съюзът също така осигури доставката за държавите партньори на над 190 милиона медицински и лични предпазни средства, като маски или ръкавици. Тези постижения не биха били възможни без тясното сътрудничество между Европейския парламент, държавите членки, Комисията, Европейската служба за външна дейност, агенциите на ЕС и международните участници. Поради основната роля на ЕС на международната сцена бе осигурена възможност за достъп до ваксинация за всички групи от населението, включително най-уязвимите, живеещи в хуманитарни, нестабилни или засегнати от конфликти обстановки. Цифровият COVID сертификат на ЕС се превърна в глобален стандарт за мобилност на международно равнище и помогна за повторното започване на икономическа дейност на световно равнище.

Решителността и координираният подход на Европа позволиха пандемията от COVID-19 да бъде овладяна възможно най-бързо и ефективно. И все пак това травмиращо преживяване ни даде сурови, но важни уроци. То разкри слабите места в европейските здравни системи и открои необходимостта от по-силен подход „Едно здраве“, основан на непрекъснатите връзки между здравето на хората, животните и растенията, от една страна, и околната среда, от друга. То ни показа, че между здравето, от една страна, и икономическата устойчивост и отворената стратегическа автономия на Съюза, от друга страна, съществува тясна връзка. Като се има предвид, че здравето е важен геополитически фактор, на преден план излезе и необходимостта ЕС да поеме по-голяма водеща роля в световното здравеопазване.

Може би в най-голяма степен пандемията напомни колко важно е общественото здраве да е на челно място в политическия дневен ред и показа много осезаемите начини, по които Съюзът може да допълни националните политики за подобряване на ежедневния живот и благосъстоянието на гражданите и да добави стойност към тях. Този подход е в изпълнение на ясните очаквания на гражданите по отношение на защитата и насърчаването на тяхното здраве. Най-новите проучвания на общественото мнение, извършени от Евробарометър 4 ,  5 , сочат, че здравето е сред основните приоритети на европейските граждани. Европейският здравен съюз е създаден, за да отговори на техните очаквания.

Инвестирането в здраве винаги дава резултати. Пандемията показа, че общественото здраве е предпоставка за функционирането на обществата и икономиките. Цената на една здравна криза се измерва преди всичко в животи, кризата може да наруши свободното движение на хора и стоки, които ЕС е поел ангажимент да защитава, може да спре икономическия растеж и да наруши основните социални функции — от образованието през здравните услуги до функционирането на нашите демокрации.

Последните пет години бяха белязани не само от пандемията от COVID-19, но и от сериозни геополитически предизвикателства, по-специално неоправданата агресивна война на Русия срещу Украйна, кризата в Близкия изток и нарастващото въздействие на изменението на климата и цифровата трансформация, като всички те оказаха и продължават да оказват значително въздействие върху здравето на гражданите в ЕС и извън него.

Европейският здравен съюз е нашият отговор на тези бързо развиващи се условия в световен мащаб. Той се основава на принципите, че равнопоставеността в достъпа е основно човешко право и че здравната политика вече не може да бъде ограничена до границите си отпреди пандемията — от решаващо значение за общественото благополучие на Европа, за нашата стратегическа автономност и за нашата геополитическа стабилност са съвместните действия на европейско равнище.

Съгласно този нов подход държавите членки се подготвят, предприемат превантивни действия и защитават своите граждани, като работят заедно, когато са необходими съвместни европейски действия. Европейският здравен съюз се основава на набор от ключови стълбове:

·нова рамка по отношение на здравните кризи: тя включва ефективни правила за справяне със заплахите за здравето и нов Орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации и дава възможност на ЕС и на държавите членки да се подготвят по-добре и да реагират заедно на възникващи кризи;

·сигурност на снабдяването с медицински материали: достъпни и иновативни лечения и лекарствени продукти на достъпни цени за всички;

·модерни и иновативни здравни политики: по-добра защита на здравето на нашите граждани и използване на потенциала на новите технологии.

Най-важното е, че той беше подкрепен от най-амбициозната в историята програма на ЕС за финансиране на здравеопазването — „ЕС в подкрепа на здравето“.

Всяко действие в рамките на Европейския здравен съюз е разработено и изпълнено така, че да осигури на гражданите по-голяма безопасност и по-добро здраве. Чрез тези действия Европейският съюз предприе новаторски стъпки за защита и насърчаване на здравето и за укрепване на здравните системи в цяла Европа.

2.Укрепване на здравната сигурност за гражданите на ЕС

2.1Справяне със сериозните трансгранични заплахи за здравето

В днешния все по-мобилен и взаимосвързан свят гражданите на ЕС очакват техните правителства да ги защитават от заплахи за здравето, които лесно могат да се разпространят през националните граници. Опитът от последните пет години убедително показа необходимостта държавите членки да реагират на здравните кризи съвместно и координирано.

Новите правила на ЕС относно сериозните трансгранични заплахи за здравето отговарят на тази необходимост и са гръбнакът на рамката на ЕС за здравна сигурност. Тези по-строги правила, които са в сила от декември 2022 г., дават възможност на ЕС да предвижда, да се подготвя и да реагира на големи заплахи за здравето — не само на заразни болести, но и на рискове, свързани с околната среда, с климата или с химикали. Например Комисията, заедно с Комитета за здравна сигурност (КЗС), вече може бързо да приема насоки относно ответните мерки за справяне с възникващи заплахи или да обяви извънредна ситуация в областта на общественото здраве на равнището на Съюза, което би предизвикало засилена координация и би могло да задейства отпускането на спешно финансиране за медицински мерки за противодействие. Комисията, като работи в тясно сътрудничество с държавите членки и съответните агенции на Съюза, също така разработва цялостен план на Съюза за предотвратяване, готовност и реакция.

Днес ЕС е по-способен да помогне на държавите членки и държавите партньори да се подготвят за здравни сътресения и да реагират, когато настъпи криза. По-силният КЗС на ЕС осигурява по-добро сътрудничество и координация между държавите членки. КЗС изигра важна роля в координирането от страна на Комисията на реакцията на ЕС при пандемията от COVID-19, както и през 2022 г. в контекста на епидемичните взривове на маймунска шарка и ебола. Днес той се занимава активно с инфлуенцата по птиците сред животните и хората 6 и с други потенциални заплахи. Когато извънредна ситуация надхвърли възможностите за реагиране на дадена държава в Европа или извън нея, тази държава може да поиска чрез Механизма за гражданска защита на Съюза помощ, която може да включва спешна медицинска подкрепа.

При опазването на здравето решаваща роля играе наблюдението, а споделянето на данни означава, че ЕС е по-способен да следи тенденциите при заразните болести, да открива огнищата и да оценява ефективността на мерките в областта на общественото здраве. Комисията помага на държавите членки да укрепят националните си системи за наблюдение, включително системите за наблюдение на отпадъчните води, и свързва системата на ЕС за ранно предупреждение и реагиране с други системи на ЕС за предупреждение.

Науката изведе света от пандемията, а научното сътрудничество предлага и най-надеждния път към по-сигурно и по-здравословно бъдеще. По рамковите програми на ЕС за научни изследвания и иновации, които са сред най-големите програми за финансиране на научноизследователска и развойна дейност и иновации в света, бяха подкрепени проекти в различни области, в това число дългосрочни изследвания на иРНК, които допринесоха за разработването на ваксини срещу COVID-19. В отговор на пандемията Комисията обеща 1 милиард евро за изследване на коронавируса, в това число за провеждането на широкомащабни клинични изпитвания в целия ЕС. С финансова подкрепа в размер на 100 милиона евро Европейската инвестиционна банка помогна на европейското дружество BioNTech да използва технологията иРНК за разработването на потенциална ваксина срещу COVID-19. Комисията създаде мрежа от лаборатории за обществено здраве от световна класа (DURABLE) и през март 2024 г. определи първите шест 7 референтни лаборатории на ЕС в областта на общественото здраве, с което помогна за увеличаване на лабораторния капацитет в целия ЕС и за насърчаване на добрите практики. Освен това ЕС и държавите членки постигнаха съгласие да рационализират и да стимулират научноизследователските усилия чрез Европейско партньорство за готовност за пандемия.

Пандемията от COVID-19 подчерта жизненоважната необходимост от стабилен производствен капацитет и устойчиви вериги на доставките, като разкри значителни уязвими места, които влияят върху здравето и икономическата стабилност в световен мащаб. В отговор Европейската комисия създаде работна група за увеличаване на промишления капацитет за ваксините срещу COVID-19 8 . Тази работна група работи в тясно сътрудничество със заинтересованите страни от промишлеността, за да намали затрудненията в производството на ваксини, да картографира ефективно веригите на доставките и да осигури дългосрочен производствен капацитет в Европа, като по този начин служи като катализатор на допълнителни мерки за критично важни лекарствени продукти извън ваксините срещу COVID-19.

Последните пет години и опитът в овладяването на пандемията показаха, че тези инициативи са от критично значение за защитата на здравето на гражданите, особено на най-застрашените и уязвимите граждани, като децата, възрастните хора и хората с увреждания, както и за преодоляването на една безпрецедентна здравна криза.

2.2Създаване на Орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации (HERA)

Пандемията от COVID-19 подчерта жизненоважното значение на медицинските мерки за противодействие по време на извънредни здравни ситуации, в това число на диагностиката, ваксините, терапевтичните средства и личните предпазни средства. Тя също така показа, че финансирането от ЕС и държавите членки е изиграло важна роля за осигуряването на достъп до иРНК технологии за ваксини срещу COVID-19. Подкрепата на ЕС беше от решаващо значение за разработването на животоспасяващи ваксини за рекордно кратко време.

През 2021 г. Комисията създаде Органа за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации (HERA). HERA е създаден в тясна координация с държавите членки, промишлеността и гражданското общество, за да се засилят разработването, производството, обществените поръчки и справедливото разпределение на медицински мерки за противодействие от критично значение за защитата на европейците в случай на извънредна ситуация в областта на общественото здраве. В ситуация на здравна криза съвместното възлагане на обществени поръчки може да бъде ключов инструмент за увеличаване на покупателната способност на държавите членки и за осигуряване на едни и същи продукти за всички граждани, независимо къде живеят. Показателно е, че HERA осигури ваксини две седмици след първите признаци на епидемията от маймунска шарка в ЕС през 2022 г. 9 . HERA също така осигурява достъп до пандемични и предпандемични ваксини, за да бъдат предпазени европейците от инфлуенца по птиците.

HERA ръководи усилията на промишлеността, изследователите и новаторите за създаване на инструменти от следващо поколение за справяне със сериозни трансгранични заплахи за здравето. За да се осигури максимална гъвкавост, органът има два режима на работа: един, който е съсредоточен върху готовността, и втори, който се задейства само при извънредни ситуации. След като бъде обявена извънредна ситуация в областта на общественото здраве, Съветът може да задейства рамката на ЕС от мерки за гарантиране на снабдяването с медицински мерки за противодействие от особено значение при криза 10 . Съветът по здравни кризи, заедно с текущата работа на съвета на HERA, осигурява координирани действия между държавите членки по въпроси, свързани с разработването, производството, възлагането на обществени поръчки и разпространението на медицински мерки за противодействие по време на криза и на етапа на подготовката. При извънредни ситуации в областта на общественото здраве Съветът по здравни кризи и Комитетът за здравна сигурност работят в тясна координация.

За да повиши готовността в областта на здравеопазването, HERA пусна в действие Глобалната система за наблюдение на отпадъчните води 11 , която има потенциала да се превърне в международна наблюдателна система за ранно откриване и наблюдение в реално време на епидемични заплахи и епидемични взривове. Като установява заплахите и оценява по какъв начин те могат да бъдат преодолени най-добре чрез медицински мерки за противодействие, HERA създава широк спектър от инициативи, които ще дадат възможност на ЕС да реагира бързо на заболяването X 12 . Комисията и Европейската инвестиционна банка създадоха и механизма HERA Invest, който допълва програмата InvestEU със 100 милиона евро, предназначен е за подпомагане на НИРД във връзка с най-неотложните трансгранични заплахи за здравето и се финансира от програмата „ЕС в подкрепа на здравето“.

Чрез тези действия HERA гарантира, че по време на криза ЕС има капацитет да разработва и произвежда мерки за противодействие бързо и в необходимия мащаб. Може да бъде мобилизирано спешно финансиране за научни изследвания, а мрежите на ЕС за клинични изпитвания може да бъдат задействани с цел навременно и стабилно генериране на данни. По време на криза EU FAB — мрежа от производствени обекти в ЕС в постоянна готовност, може да произвежда 325 милиона дози ваксини годишно. Освен това с подкрепата на инвестиция в размер на 1,65 милиарда евро по линия на резерва rescEU в рамките на Механизма за гражданска защита Комисията създаде стратегически резерви от медицински мерки за противодействие и работи върху оборудване за реагиране на химически, биологични, радиологични и ядрени заплахи, за да повиши готовността и да създаде защитен механизъм в случай че запасите в държавите членки са недостатъчни.

2.3Засилени мандати за Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията и Европейската агенция по лекарствата

Опитът от пандемията подейства като стимул за разширяване на мандата на Европейската агенция по лекарствата (EMA), така че да включи подготовката, предотвратяването, координирането и управляването на въздействието на извънредни ситуации в областта на общественото здраве и на събития с голям мащаб върху лекарствените продукти и медицинските изделия. Съгласно своя разширен мандат EMA ще улеснява и координираната реакция на равнището на ЕС при извънредни ситуации в областта на общественото здраве, като предоставя научни консултации и извършва преглед на наличните научни доказателства за лекарствените продукти.

Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) изигра основна роля в отговора на ЕС на пандемията от COVID-19. Сега, след като оцени степента на изпълнение на националните планове за предотвратяване, готовност и реакция на държавите членки и връзката на тези планове с плана на Съюза за предотвратяване, готовност и реакция, както е предвидено в Регламента относно сериозните трансгранични заплахи за здравето, ECDC може да публикува препоръки както до държавите членки, така и до Комисията, за действия и етапни цели, които трябва да бъдат определени. Агенцията укрепва интегрираните системи за наблюдение и координира новата мрежа от референтни лаборатории на ЕС. ECDC създава работна група на ЕС в областта на здравеопазването с цел предприемане на бързи здравни интервенции в случай на голям епидемичен взрив, която допълва Механизма за гражданска защита на Съюза.

3.Подобряване на безопасността, наличността и достъпа до лекарства, до медицински изделия и до субстанции от човешки произход

3.1.Безопасни, финансово достъпни и иновативни лекарства за всички

В цяла Европа пациентите и здравните системи се сблъскват с неравен достъп до лекарства, недостиг на лекарства и дори липса на каквито и да е лекарства за определени заболявания. За да се справи с тези предизвикателства, през ноември 2020 г. Комисията представи нова Фармацевтична стратегия за Европа 13 , а през април 2023 г. предложи най-значимата реформа на фармацевтичното законодателство на ЕС от повече от две десетилетия.

Предложената реформа включва преработена система от стимули, за да се насърчат дружествата да изпълняват целите в областта на общественото здраве, а именно — по отношение на по-навременния и равен достъп до лекарства във всичките 27 държави членки и на неудовлетворените медицински потребности на пациентите в ЕС, особено на най-уязвимите, като например деца, възрастни хора и хора с увреждания. Ето защо с реформата се предлагат няколко мерки за улесняване на достъпа, по-специално в по-малките държави членки, които често са пренебрегвани от дружествата поради своя малък, непривлекателен в търговско отношение пазар. Също толкова важно е, че тези по-целенасочени стимули и предложените по-широки опростявания ще помогнат на европейската фармацевтична промишленост да продължи да бъде новатор и световен лидер.

След като бъде приета от съзаконодателите, предложената реформа ще позволи на европейските пациенти, по-специално на живеещите в по-малки държави, да получават лекарства по-бързо. Разработчиците на лекарства ще получат по-голяма научна и регулаторна подкрепа от EMA, докато МСП и разработчиците с нестопанска цел ще получат допълнително улеснение. Дружествата ще извлекат ползи от ускорените и опростени процедури за оценка и издаване на разрешения за лекарствени продукти, а цифровизацията ще намали административната тежест за тях. С използването на експериментални нормативни среди ще се подпомогнат иновациите в авангардните технологии, включително здравните биотехнологии, и ще се гарантира, че законодателната система е подготвена за бъдещето, като същевременно се поддържат най-високите стандарти за качество и безопасност. Като се осигурява възможност генеричните и биоподобните лекарствени продукти да достигат по-бързо до пазара и се опростяват процедурите за издаване на разрешения за търговия, с реформата се цели също така да се даде на пациентите по-бърз достъп до продукти, които са по-евтини и все пак са с високо качество.

В допълнение към тези законодателни мерки Европейската комисия подкрепя проекти за сътрудничество 14 с цел обмен на информация относно политиките за ценообразуване, плащане и обществени поръчки, за да се увеличат финансовата достъпност и разходната ефективност на лекарствата и устойчивостта на здравната система. Понастоящем Комисията оценява предложения от няколко държави членки за предоставяне на възможност за публично финансиране в подкрепа на революционни иновации в областта на фармацевтичните продукти чрез първия важен проект от общоевропейски интерес в областта на здравеопазването (Med4Cure). Този проект има за цел да се подпомогне разработването и първото промишлено внедряване на иновативни лечения и нови технологии (например иРНК платформи) за борба с антимикробната резистентност, редките заболявания и рака.

3.2.Осигуряване на наличност на критично важни лекарствени продукти и медицински изделия

Рискът от недостиг на лекарства е основен източник на безпокойство за здравеопазването както в ЕС, така и в световен мащаб. Европейският здравен съюз атакува това предизвикателство както с регулаторни, така и със свързани с промишлеността мерки.

С фармацевтичната реформа се предлагат мерки за повишаване на сигурността на доставките на най-критично важните лекарствени продукти и на EMA се предоставя по-силна роля в координирането на мерките за смекчаване на недостига. През октомври 2023 г. 15 Комисията предложи допълнителни краткосрочни и средносрочни мерки за осигуряване на по-системни и координирани действия срещу недостига на лекарства. Това включва публикуването през декември 2023 г. на първата версия на списъка на Съюза на критично важните лекарствени продукти 16 : той съдържа над 200 активни вещества, за които непрекъснатостта на доставките е приоритет. Освен това целта на платформата за стратегически технологии за Европа (STEP) ще бъде да се използват средства от ЕС за по-нататъшна подкрепа за разработването и производството на биотехнологии и критично важни лекарствени продукти.

През април 2024 г. Комисията създаде Алианса за критично важни лекарства 17 като платформа за сътрудничество за справяне с промишленото измерение на недостига. Алиансът обединява публични и частни участници от европейската здравна и промишлена екосистема, за да се предложат препоръки за повишаване на сигурността на доставките и за укрепване на глобалните вериги на доставките на критично важни лекарствени продукти. Въз основа на оценката на уязвимостта на критично важните лекарствени продукти Алиансът ще разгледа възможните начини за намаляване на структурните рискове и за засилване на доставките чрез насърчаване на диверсификацията, както и чрез модернизиране и увеличаване на производствения капацитет на равнището на ЕС, където е необходимо. Работата на Алианса ще бъде включена и в евентуална законодателна инициатива за „Акт за критично важните лекарствени продукти“ на ЕС в бъдеще.

През 2017 г. с Регламента за медицинските изделия и Регламента за медицинските изделия за инвитро диагностика беше създадена нова, по-строга законодателна рамка на ЕС, за да се осигурят по-добра закрила на общественото здраве и безопасност на пациентите след опасения за безопасността, особено по отношение на гръдните и бедрените импланти. Съгласно новите правила базата данни EUDAMED ще бъде въведена постепенно от края на 2025 г. и ще осигури обзор на експлоатационния срок на всички продукти на пазара на медицински изделия в целия ЕС, като по този начин ще се повишат прозрачността в цялата система и способността на органите за надзор на пазара за адекватно наблюдение на пазара. Със законодателните изменения, внесени в Регламента за медицинските изделия и Регламента за медицинските изделия за инвитро диагностика през 2023 г. и 2024 г., се удължават преходните периоди и се осигурява непрекъснатост на доставките на критично важни изделия. Освен това Комисията въведе незаконодателни действия, за да подкрепи сектора и да намали рисковете от недостиг. Като първа стъпка към определяне на устойчиви решения за бъдещето Комисията ще започне по-късно тази година целенасочена оценка на законодателството на ЕС в областта на медицинските изделия, в това число структурна оценка на въздействието върху наличността на медицински изделия и върху иновациите и конкурентоспособността на системата за медицински изделия в ЕС.

3.3.Борба с антимикробната резистентност

Антимикробната резистентност е една от най-големите заплахи за здравето в нашето съвремие. В ЕС всяка година над 35 000 души умират от резистентни към лекарства инфекции и ако не се предприемат решителни действия, в рамките на едно поколение техният брой ще нарасне. Антимикробната резистентност оказва огромно въздействие върху икономиката и здравните системи, като предизвиканите от нея разходи за здравеопазване и загуби на производителност възлизат на около 1,5 милиарда евро годишно.

Както се потвърждава в съобщението „Стратегически подход на ЕС към фармацевтичните продукти в околната среда“ 18 , околната среда е източник на антимикробна резистентност, по отношение на който е необходимо допълнително разбиране и действие, тъй като редица остатъци от фармацевтични продукти (като антибиотици и противогъбични средства) може да навлязат в околната среда по време на употребата им от хора и животни. За да се справи с тези предизвикателства, през 2023 г. Комисията предложи най-амбициозните досега действия на ЕС срещу антимикробната резистентност в препоръка, в която са определени цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г. — в това число намаляване с 20 % на употребата на антибиотици при хората в ЕС до 2030 г., като се препоръчват и по-строги ангажименти по отношение на антимикробната резистентност в световен мащаб.

Прегледът на фармацевтичното законодателство включва допълнителни и новаторски стимули за фармацевтичните дружества да разработват нови антимикробни средства.

Ново съвместно действие помага на държавите — членки на ЕС, както и на Норвегия, Исландия и Украйна, да изпълнят препоръчаните действия с финансиране от ЕС в размер на 50 милиона евро. Комисията подкрепя научните изследвания и разработването на нови антибиотици и алтернативни лечения за справяне с антимикробната резистентност. В този контекст от решаващо значение ще бъде бъдещото европейско партньорство за борба с антимикробната резистентност в рамките на подхода „Едно здраве“ 19 . То също така подобрява достъпа до новоразработени антимикробни средства, включително чрез бъдещо съвместно възлагане на обществени поръчки за антимикробни средства, и в рамките му стартира пилотен проект за стимул за привличане под формата на гаранция за приходи.

В световен мащаб Комисията обединява усилията си със СЗО за актуализиране на списъка с приоритетни бактериални и гъбични патогени, за извършване на анализи на антимикробните средства и диагностиката, които са в процес на разработване, и за разработване на профили на целеви продукти. Срещата на високо равнище на ООН относно антимикробната резистентност, която ще се проведе през септември 2024 г., е важна възможност за постигане на конкретни резултати на световно равнище.

3.4.Безопасни и широко достъпни субстанции от човешки произход

През юли 2022 г. Комисията предложи нови правила, чрез които да се осигури възможно най-високо равнище на защита за хората, даряващи или получаващи субстанции като кръв, тъкани и клетки. През следващите месеци 20 ще бъде приет официално нов регламент за актуализиране на правилата за безопасност и качество на субстанциите от човешки произход, за да се засили защитата на всички пациенти, лекувани чрез кръвопреливане, трансплантация или асистирана репродукция. С него се подобрява достъпът до безопасни и доказани терапии с използване на субстанции от човешки произход и за пациентите в ЕС се създават повече възможности да получат достъп до лечението, от което се нуждаят, независимо къде живеят. В същото време новите правила за субстанциите от човешки произход ще подкрепят иновациите.

4.Издръжливи, достъпни и приобщаващи здравни системи

4.1Повишаване на издръжливостта на здравните системи

Европейските здравни системи трябва да бъдат укрепени, за да посрещнат решително настоящите и бъдещите предизвикателства, в това число застаряването на населението, нарастващото разпространение на незаразни болести, изменението на климата и повишения риск от заразни болести. За издръжливи здравни системи са необходими устойчиви инвестиции и квалифицирана работна сила; Европейският здравен съюз подкрепя държавите членки в техните национални усилия.

С тази цел през май 2020 г. Комисията предложи програмата „ЕС в подкрепа на здравето“; нейният бюджет в размер на 4,7 милиарда евро (след междинния преглед на многогодишната финансова рамка) за периода на финансиране 2021—2027 г. е най-високата сума, отпускана някога за здравна политика на равнището на ЕС.

По програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ се финансират инициативи за подобряване на достъпа до здравеопазване, подкрепа на работната сила в здравния сектор и интегриране на националните здравни системи, като се полага основата за издръжливи системи, ориентирани към пациента. Освен това тя ни позволи да реагираме бързо на извънредни ситуации в областта на здравето, като пандемията от COVID-19 и епидемичния взрив на маймунска шарка през 2022 г. По нея има готовност да бъдат подкрепени действия в рамките на европейското пространство на здравни данни, а също така се увеличават усилията за борба с рака и редките заболявания. Полезните взаимодействия с рамковата програма на ЕС „Хоризонт Европа“ дадоха тласък на научните изследвания и иновациите в много различни области на здравеопазването. Така например през 2023 г. започна да работи Европейското партньорство за преустройство на системите за здравеопазване и грижи 21 .

Чрез Механизма за възстановяване и устойчивост държавите членки разпределиха в своите национални планове за възстановяване и устойчивост 43 милиарда евро 22  за мерки, свързани със здравеопазването. Някои от проблемите, към които са насочени тези мерки, са пропуските в инфраструктурата, недостигът на работна сила, нуждите от цифровизация и недостатъците в първичната медицинска помощ. Комисията предоставя на държавите членки насоки за политиката и препоръки, свързани със здравето, чрез европейския семестър. Чрез фондовете на политиката на сближаване, в това число Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд плюс, се помага на държавите членки да подобрят издръжливостта, достъпността и ефективността на своите здравни системи. Чрез Инвестиционните инициативи в отговор на коронавируса (CRII и CRII+) и Помощта за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа (REACT-EU), приети през 2020 г., подкрепата на ЕС за системите на здравеопазване по програмите на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г. беше увеличена с 16,7 милиарда евро до общо над 32 милиарда евро. За програмния период 2021—2027 г. на фондовете на политиката на сближаване за здравеопазване са планирани около 12,6 милиарда евро, от които около 1,3 милиарда евро са разпределени за цифровизация на здравеопазването и електронно здравеопазване.

Тези инструменти на ЕС за финансиране се допълват от Инструмента за техническа подкрепа, чрез който по искане на държавите членки им се предоставя експертен опит за изпълнение на реформи, насочени към подобряване на издръжливостта, достъпността и приобщаващия характер на техните здравни системи.

В условията на пандемията държавите членки бяха подпомогнати и по линия на Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE), чрез който им бяха предоставени близо 5 милиарда евро за финансиране на мерки, свързани със здравето. 22 % от тях се отнасят до мерки, предприети на работното място, за да се гарантира безопасното връщане на работа.

В основата на издръжливите здравни системи е солидната работна сила в здравния сектор. В момента обаче ЕС страда от значителен недостиг на медицински специалисти, фактори за който са голямото напрежение на работното място и неподходящите условия за здраве и безопасност. Освен това работната сила в здравния сектор застарява. За да помогне за преодоляване на недостига на работна ръка и умения, Комисията прие план за действие 23 с целенасочени ангажименти за подпомагане на подобряването на условията на труд за медицинските специалисти.

В допълнение към това развиващите се условия в областта на здравеопазването налагат да се предоставят повече възможности за обучение и развитие на работната сила в здравния сектор за оползотворяване на потенциала на изкуствения интелект и цифровите инструменти, за да бъдат посрещнати специфични предизвикателства, като мултидисциплинарните гериатрични грижи и въздействията върху здравето, причинени от изменението на климата. Комисията подкрепя държавите членки в планирането на работната сила в здравния сектор 24 , в задържането на здравните работници и в повишаването на квалификацията и преквалификацията на европейската работна сила в здравния сектор 25 . В рамките на Пакта за умения Комисията стартира партньорство за умения за здравната екосистема 26 , както и широкомащабно партньорство в областта на уменията за европейската здравна промишленост.

4.2Профилактика на незаразните болести

Незаразните болести съставляват 80 % от всички заболявания, засягащи гражданите на ЕС. Сред тях са сърдечносъдовите болести, ракът, диабетът и неврологичните заболявания, в това число проблемите с психичното здраве. Днес над 90 % от смъртните случаи в ЕС могат да бъдат приписани на такива заболявания. През юни 2022 г. Комисията представи „По-здрави заедно — инициатива на ЕС за незаразните болести“, която беше създадена заедно със заинтересованите страни и държавите членки с цел да се намали тежестта 27 на основните незаразни болести. Инициативата има пет направления, които обхващат сърдечносъдовите заболявания, диабета, хроничните респираторни заболявания, психичното здраве и неврологичните разстройства, както и междусекторни определящи здравето фактори, в това число рискови фактори, свързани с околната среда, търговията и начина на живот. Идентифицирани са приоритети, най-добри практики и области, в които е необходимо действие.

Замърсяването на околната среда и изменението на климата влошават всички незаразни болести. Чрез инициативи в рамките на Европейския зелен пакт 28 , и по-специално в рамките на Плана за действие за нулево замърсяване 29 , Комисията предприе допълнителни действия за справяне със замърсяването на въздуха, водата и почвите. Въпреки значителните подобрения в качеството на въздуха през последните няколко десетилетия, атмосферното замърсяване продължава да бъде най-големият риск за здравето, свързан с околната среда, и с него е свързана значителна смъртност (според оценките повече от 250 000 случая на преждевременна смърт в Европейския съюз всяка година) и заболеваемост 30 . В Плана за действие за нулево замърсяване също така се поставя цел до 2030 г. ЕС да намали въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето (случаите на преждевременна смърт) с над 55 % (в сравнение с 2005 г.).

Европейската обсерватория за климата и здравето, създадена през 2021 г. в рамките на Стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата, събира доказателства и експертен опит, за да насочва създаването на политики относно въздействието на изменението на климата върху здравето. На 28-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата, проведена през ноември 2023 г., Комисията одобри от името на държавите — членки на ЕС, първата по рода си Декларация относно климата и здравето. В тази декларация се очертават жизненоважни действия за укрепване на здравните системи, за насърчаване на научните изследвания и за адаптиране на поведението с цел намаляване на свързаните с климата рискове за здравето.

4.3Европейски план за борба с рака

През 2022 г. в ЕС с рак са диагностицирани 2,7 милиона души. С течение на времето ракът ще засяга пряко все повече и повече граждани на ЕС и ще оказва сериозно влияние върху европейските здравни системи и икономики, което го прави едно от най-големите здравни предизвикателства на нашето време. Поради това са необходими спешни, конкретни и колективни действия на равнището на ЕС за предотвратяване и лечение на рака. Това е холистичен план, в който за първи път са обединени учени, пациенти и изследователи.

През февруари 2021 г., в най-острата фаза на пандемията, Комисията представи Европейския план за борба с рака, като по този начин затвърди своя политически ангажимент да постигне положителен обрат в борбата с рака. През септември 2021 г. започна мисията на ЕС за борба с рака 31 , която осигурява важни знания и доказателства, за да помогне на държавите членки да прилагат ефективни стратегии за контрол на рака. Благодарение на финансиране в размер на 4 милиарда евро беше стартиран рекорден брой проекти, действия и инициативи, които са насочени към четирите ключови стълба на Европейския план за борба с рака, като винаги на първо място се поставят хората: профилактика, ранно откриване, равен достъп до лечение и качество на живот. Заедно с всички участници и с общите усилия на национално равнище и на равнището на ЕС, в Европейския план за борба с рака са обединени значителни ресурси, координират се действията, намаляват се разпокъсаността и неравенствата между държавите и се осигурява по-ефективен и по-равноценен отговор на рака, като в центъра на вниманието винаги е пациентът.

Профилактиката е по-ефективна от всяко лечение. Счита се, че около 40 % от случаите на рак в ЕС са предотвратими. Една от целите на Европейския план за борба с рака е да се премахнат ракът на маточната шийка и други ракови заболявания, причинявани от вируси. През 2024 г. Комисията представи предложение за препоръка на Съвета относно раковите заболявания, предотвратими чрез ваксинация, за да помогне на държавите — членки на ЕС, да увеличат ваксинационното покритие срещу човешки папиломавируси (HPV) и вируса на хепатит В (HBV).

Когато става въпрос за профилактика, знанието е сила и Комисията полага усилия за актуализиране и разширяване на основаните на доказателства препоръки в Европейския кодекс за борба с рака и разработва мобилно приложение за профилактика на рака, за да предостави ясна и достъпна информация за рисковите фактори за рака.

Водещата причина за предотвратими ракови заболявания продължава да е тютюнът. Комисията провежда комплексна оценка на цялостната правна уредба за контрол на тютюна, за да подкрепи държавите членки във възпитаването на поколение, неупотребяващо тютюн. Комисията също така поддържа ангажимента си към заложената в Европейския план за борба с рака амбиция по отношение на намаляването на вредната консумация на алкохол, която продължава да е проблем за общественото здраве в ЕС. Ранното откриване подобрява шансовете ракът да бъда излекуван и да бъдат спасени животи. През 2022 г. — за първи път от почти 20 години — ЕС въведе модерни и научно обосновани насоки за скрининг за рак 32 с цел да се подобри ранното откриване, в които са обхванати видовете рак, които заедно представляват над половината от всички нови случаи, диагностицирани всяка година. Целта е да се гарантира, че на 90 % от хората, на които следва да бъде проведен скрининг за рак на гърдата, рак на маточната шийка и рак на дебелото черво и ректума, ще бъде предложен скрининг до 2025 г., и да се разшири скринингът на демографска основа, за да включи други видове рак, като рак на белите дробове и рак на простатата.

Защитата на работната сила от рак е от първостепенно значение за насърчаването на професионалното здраве и за осигуряването на устойчива работна сила. Експозицията на канцерогени на работното място представлява сериозен риск за здравето на работниците и може да доведе до дългосрочни здравни усложнения, включително до различни форми на рак. В ЕС е постигнат значителен напредък в това отношение чрез цялостно законодателство и мерки за безопасност на работното място, насочени към свеждане на експозицията на канцерогени до минимум. По време на настоящия мандат, като част от Европейския план за борба с рака, ЕС продължи да определя гранични стойности за професионалната експозиция на вещества, причиняващи рак.

За да се подобри достъпът до висококачествени грижи, до 2025 г. ще бъде създадена първата мрежа на ЕС от всеобхватни центрове за ракови заболявания с цел да се гарантира, че 90 % от всички отговарящи на условията пациенти имат достъп до тези центрове, като по този начин ще се намалят различията в грижите за болни от рак. В първия по рода си регистър на неравенствата по отношение на рака в ЕС се предоставя жизненоважна информация за тенденциите и услугите, свързани с рака, като се помага на създателите на политики да разберат по-добре неравенствата и да вземат мерки за тяхното преодоляване. Освен това в плана се отправя призив да се полагат усилия за осигуряване на по-добър достъп до лекарства и до обучение за персонала в областта на раковите заболявания. В областта на качеството на живот Мрежата за преживели рак младежи, която започна да работи през февруари 2022 г., предлага помощ на млади пациенти чрез партньорска подкрепа, а в рамките на мисията на ЕС за борба с рака започна диалог с млади хора, преживели рак, което доведе до допълнителни възможности за финансиране в рамките на програмите „ЕС в подкрепа на здравето“ и „Хоризонт Европа“. Приоритет на плана е качеството на живот на хората, чийто живот е бил засегнат от рак, и продължава работата за прекратяване на дискриминацията при достъпа до финансови услуги.

Като се установяват насоки за профилактика, скрининг, диагностика, лечение и последващи грижи в областта на рака, с Европейския план за борба с рака се предоставя възможност за високо ниво на грижи във всички държави членки и се предотвратяват различията в достъпа до качествено лечение, като по този начин се преодоляват пропуските и се дава надежда на всички пациенти с рак и техните семейства. Планът показва колко ефективна може да бъде координацията на равнището на ЕС за подобряване на здравето и благополучието на гражданите на ЕС.

4.4Борба с редките заболявания

Редките заболявания, които засягат 8 % от населението на ЕС, т.е. 36 милиона европейци, са друг важен пример, при който сътрудничеството на равнището на ЕС е от съществено значение. Редките заболявания са хиляди, някои от тях са ракови, но всяко заболяване засяга само относително малък брой пациенти. Това налага данните, опитът и ресурсите да се обединяват на равнището на ЕС, където съвместните действия са най-ефективни.

В европейските референтни мрежи се свързват специализирани доставчици на здравно обслужване през границите и се улесняват сътрудничеството, научните изследвания и разработването на лечение. Като се има предвид, че средното време за диагностициране на редки заболявания е 5 години, 24-те европейски референтни мрежи са съдействали за осъществяването на виртуални консултации за над 3 800 случая на пациенти, като са подпомогнали движението на експертни знания и са предоставили на пациентите и техните семейства диагнози, планове за лечение и отговори. Европейските референтни мрежи са изготвили над 400 клинични насоки, създали са регистри на пациенти с данни за над 50 000 пациенти и ефективно подобряват грижите за пациенти с редки заболявания в цяла Европа. Продължава работата по включването на европейските референтни мрежи в националните здравни системи чрез разработване на пътеки за даване на направления за пациенти с редки заболявания.

Нещо повече, неотдавнашни научни изследвания, финансирани по програмата „Хоризонт Европа“, показаха, че важен потенциал за справяне с много нерешени случаи на редки заболявания има геномиката. Поради това ЕС продължава да инвестира в инициативата „Над милион генома“, за да постигне необходимата критична маса от данни, като осигурява възможност за сигурен достъп до геномни данни в целия континент, без да се прехвърлят изключително чувствителни лични данни.

4.5Опазване на психичното здраве

Когато настъпи някаква криза, обикновено най-силно засегнати са най-уязвимите. Още преди пандемията от COVID-19 проблемите с психичното здраве засягаха около една шеста от гражданите в ЕС (84 милиона души); разходите за тях се оценяваха на над 600 милиарда евро (над 4 % от БВП). Със стартирането за първи път на всеобхватния подход към психичното здраве през юни 2023 г. бе отворена нова амбициозна глава на действията на ЕС в тази област. Този подход се основава на три ръководни принципа: профилактика, борба срещу стигматизирането, достъп до качествени грижи и лечение и реинтеграция, поставяне на психичното здраве наравно с физическото здраве, подкрепа за психичното здраве във всички области на политиката — от образованието до цифровизацията и градоустройството, и признаване на положителната роля на природата и чистата околна среда както за психичното, така и за физическото здраве.

По програмите на ЕС се предлагат възможности за финансиране в размер на 1,23 милиарда евро за 20 водещи инициативи в подкрепа на държавите членки и заинтересованите страни от ЕС. Например на портала за най-добри практики на ЕС са представени водещи и обещаващи практики в областта на психичното здраве, които могат да вдъхновят другите да предприемат действия. Кампаниите за повишаване на осведомеността, провеждани от Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA), помагат за справяне с проблемите с психичното здраве, свързани с работата. ЕС си сътрудничи и със Световната здравна организация, за да помогне на държавите членки да разработят основани на профилактиката подходи към психичното здраве. В рамките на тези усилия се обръща специално внимание на най-уязвимите, особено на децата и младите хора. Сред инициативите са съвместен проект с УНИЦЕФ за „насърчаване на цялостен, ориентиран към профилактиката подход към здравето на децата“ и създаването на мрежа за психично здраве за деца и младежи. Една от ключовите области на политиката на Европейската година на младежта — 2022 г., беше да се насърчи личното, социалното и професионалното развитие на младите хора. Специално внимание беше отделено на психичното здраве. В рамките на Европейската година на младежта беше положено началото на редица инициативи, свързани с психичното здраве, като Препоръката на Съвета от 2022 г. относно пътищата към успеха в училище и Експертната група за подкрепа на благополучието в училище. Тази експертна група разработи конкретни насоки за създателите на политики и преподавателите относно благополучието и психичното здраве в училище, които бяха публикувани през май 2024 г. ЕС и държавите членки подготвят също така европейско партньорство за здравето на мозъка (в рамките на програмата „Хоризонт Европа“), в рамките на което ще бъдат обхванати и научни изследвания върху психичното здраве и ще бъде разработена екосистема за улесняване и координиране на научноизследователските и иновационните дейности.

Чрез програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ Комисията финансира проекти в подкрепа на подобряването на психичното здраве и психосоциалното благополучие на мигрантското и бежанското население, с особен акцент върху хората от Украйна. Над 34 милиона евро от тази програма са предоставени за подпомагане на хора, бягащи от Украйна и спешно нуждаещи се от подкрепа за психичното здраве и помощ при травми, включително чрез съвместен проект с Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец за предоставяне на психологическа първа помощ за разселените и засегнатите хора от Украйна. В сътрудничество с неправителствени организации се изпълняват и допълнителни проекти, насочени към най-добри практики за подобряване на психичното здраве и психологическото благополучие на мигрантското и бежанското население.

4.6Оползотворяване на силата на цифровизацията в услуга на здравеопазването

Европейското пространство на здравни данни (ЕПЗД) е водеща инициатива на Европейския здравен съюз и преломен подход, чиято цел е да се оползотвори силата на цифровизацията и да се даде възможност на пациентите да контролират и споделят по-добре своите здравни данни. То беше предложено от Комисията през май 2022 г., а през март 2024 г. беше постигнато политическо споразумение между съзаконодателите, което доведе до приемането му от Европейския парламент през април 2024 г. С ЕПЗД ще бъдат въведени ясни правила за използването на електронни здравни данни и ще се улеснят предоставянето на по-добро здравно обслужване, научните изследвания, иновациите и създаването на политики, в пълно съответствие със стандартите на ЕС за защита на данните.

Пациентите ще имат незабавен, безплатен и лесен достъп до данните си в електронна форма и ще могат да споделят тези данни с медицински специалисти във всички държави членки. Свързани със здравното обслужване документи, като обобщени данни за пациентите, електронни рецепти, лабораторни резултати, изображения, доклади от медицинско изображение и епикризи, ще се обменят в общ европейски формат. Това ще подобри здравното обслужване, получавано от пациентите, независимо къде в ЕС се намират те. Освен това ще се намалят ненужните и скъпи повторения на понякога инвазивни медицински процедури и изследвания.

Успоредно с това ЕПЗД ще дава възможност за използването на здравни данни за научни изследвания, иновации, създаване на политики и регулаторни дейности при много строги условия за защитата на тези лични данни. Това ще доведе до напредък в научните изследвания и иновациите, ще подпомогне разработването на важни нови лечения и идентифицирането на страничните ефекти на лекарствените продукти и ще допринесе за укрепване на здравните системи.

ЕС инвестира в нови технологии, включително изкуствен интелект, съчетаващи множество видове и източници на здравни данни. Силата на данните, увеличена чрез европейското пространство на здравни данни и специализирани инфраструктури за данни (като „Над милион генома“, платформата Cancer Image Europe или Европейския облак за отворена наука „Живот“) в съчетание с високопроизводителни изчислителни технологии, ще подобри ранното откриване, прогнозирането и профилактиката, което от своя страна ще подобри диагностиката и лечението.

5.Световно здравеопазване

Пандемията от COVID-19 показа, че в нашия взаимосвързан свят здравето е глобална област на политиката и има ясно геополитическо измерение. Пандемията открои спешната необходимост от по-координиран подход на ЕС към световното здравеопазване и от по-голямо сътрудничество в световен мащаб, за да се противодейства на взаимосвързани заплахи за здравето, като пандемии, тройната планетарна криза (изменение на климата, замърсяване на околната среда и загуба на биологично разнообразие) и антимикробната резистентност. Тези заплахи вероятно ще нарастват и ЕС — и светът — трябва да са готови да реагират.

ЕС изигра основна роля в бързото разработване, мащабното осигуряване и справедливото разпределение на ваксини срещу COVID-19, терапевтични средства и диагностика. Около две трети от дозите ваксини, произведени в ЕС —

3,1 милиарда дози — бяха изнесени в останалия свят и спасиха милиони животи. ЕС е учредител и силен поддръжник на ускорителя за достъп до инструменти за борба с COVID-19 и е най-големият донор на механизма COVAX — многостранната инициатива за справедлив достъп до ваксина срещу COVID-19 в световен мащаб. ЕС е решен да продължи по този път и се ангажира да предотвратява и да се бори със заплахите за здравето в световен мащаб, като прилага подхода „Едно здраве“.

ЕС също така се стреми да намали дължащите се на зависимости уязвими места във веригата на доставките, като насърчава диверсификацията. Като се има предвид сложността на фармацевтичните продукти, промишлеността на ЕС трябва да има достъп до широк набор от основни входящи ресурси. Търговската политика и партньорствата имат за цел да се отворят нови пазари и да се разнообразят източниците на доставка; те допълват повишените усилия за намаляване на прекомерната зависимост на критичните вериги на доставките чрез щателно прилагане на преференциални търговски споразумения, както и чрез работата в рамките на международни форуми, като Г-20, Г-7 и Световната търговска организация.

С цифровия COVID сертификат на ЕС беше установен световен стандарт за международни пътувания и той е най-разпространената система, работеща на международно равнище. Извън ЕС тази система беше използвана от 51 държави и територии на четири континента. На 1 юли 2023 г. ЕС предаде системата за цифрово сертифициране за COVID-19 на СЗО, за да бъде разработена световна система за проверка на здравни документи с цел да се осигури по-добро здраве за всички и да се защитят гражданите по света от заплахи за здравето.

ЕС непрекъснато полага многостранни усилия за оформянето на нов световен здравен ред чрез по-стратегически и ефективен диалог. Това включва изграждане на стабилно световно управление, приоритизиране на международните партньорства и диалог на многостранно, регионално и двустранно равнище, противодействие на дезинформацията и осигуряване на по-ефективно финансиране. ЕС е все по-активен в многостранни форуми, в това число Г-7, Г-20, Общото събрание на ООН, както и СЗО, и в рамките на своя Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество е основен донор на глобални фондове (напр. Фонда за пандемии, Алианса за ваксини, Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулозата и маларията).

В настоящия геополитически контекст, в условията на продължаващата агресивна война на Русия срещу Украйна и конфликта в Газа, ЕС подкрепя медицинската евакуация на пациенти. От началото на войната на Русия срещу Украйна са проведени над 3 100 операции за медицинска евакуация чрез Механизма за гражданска защита на Съюза. Комисията си сътрудничи тясно със СЗО, по-специално в създаването на център за медицинска евакуация в ЕС в Полша в подкрепа на Украйна и в разполагането на медицински експерти от държавите членки в подкрепа на операциите на СЗО в Газа.  

ЕС играе водеща роля в преговорите по споразумението относно пандемиите, което има за цел да се засилят международните правила за готовност и реакция при пандемия.

През ноември 2022 г. Комисията публикува нова Стратегия на ЕС в областта на световното здравеопазване с цел осигуряване на последователен, ефективен и фокусиран подход в световен мащаб 33 . На първо място, стратегията показва решимостта на ЕС да потвърди своята отговорност и лидерството си в областта на световното здравеопазване въз основа на основни ценности, като солидарност, справедливост и зачитане на правата на човека. В стратегията световното здравеопазване се определя като основен стълб на външната политика на ЕС, а стратегията е външното измерение на Европейския здравен съюз и ключов компонент на Global Gateway, въз основа на който се изграждат партньорства на равни начала с партньорските държави, основани на съвместна ангажираност и отговорност. В рамките на Global Gateway ЕС и държавите членки помагат за отстраняване на неравенствата, подобряване на здравната сигурност и повишаване на издръжливостта на здравните системи в световен мащаб, като взаимодействат с глобални партньори за осигуряване на справедлив достъп до диагностика, ваксини и лечения по целия свят, на готовност при пандемия, на предотвратяване и ранно откриване на извънредни ситуации в областта на здравето. В рамките на инициативата „Екип Европа“ за производство и достъп до ваксини, лекарства и здравни технологии в Африка (MAV+) беше мобилизирано финансиране в размер на над 1,3 милиарда евро от ЕС, държавите членки и европейските финансови институции за изпълнение на действия чрез 89 проекта на континентално, регионално и местно равнище. Например в Руанда Global Gateway предоставя подкрепа в размер на над 103 милиона евро за местно производство и достъп до ваксини, лекарства и здравни технологии, в това число за местен завод за производство на ваксини с иРНК технология. ЕС също така работи за задълбочаване на сътрудничеството в областта на производството на ваксини, лекарства и здравни технологии и за укрепване на здравните системи в контекста на партньорството в областта на здравеопазването между ЕС и Латинска Америка и Карибския регион. Укрепването на световното здравеопазване е инвестиция в здравната сигурност в световен мащаб, в целите за устойчиво развитие и в защитата на здравето на всички хора, независимо къде се намират те.

6.С поглед към бъдещето

Благодарение на сътрудничеството между Комисията и държавите членки като цяло сега ЕС е в много по-силна позиция в областта на здравеопазването, отколкото преди пет години. Това обаче не бива да бъде основание за отпускане. Все още ни предстои много работа за по-нататъшно подобряване на нашите здравни политики. Поради това е необходимо здравето да продължи да бъде политически приоритет.

Ще продължат да се появяват нови заплахи; следва да се обърне специално внимание на антимикробната резистентност, на предизвиканите от изменението на климата заплахи за здравето и на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените заплахи. За да продължим да укрепваме нашата здравна сигурност, е необходимо сътрудничество на много равнища — европейско, национално, регионално и световно.

ЕС е изправен пред множество здравни предизвикателства извън епидемичните взривове. Недостигът на лекарства в цяла Европа нарушава плановете за лечение на хронични заболявания, като рак и диабет. Приемането на предложената реформа на фармацевтичното законодателство на ЕС ще бъде жизненоважно за подобряване на достъпа до лекарства и на наличността на лекарства, наред с други действия за справяне с недостига на критично важни лекарствени продукти, като например работата, извършена от Европейската агенция по лекарствата и Алианса за критично важни лекарства. За да се помогне на държавите членки при достъпа до лекарства в областта на редките заболявания и до лекарства сираци, би могло да бъдат допълнително проучени инструменти като съвместното възлагане на обществени поръчки.

По подобен начин Европа може да извлече ползи от засилените медицински изследвания и насърчаването на биотехнологиите и биопроизводството в съответствие с неотдавнашното съобщение „Изграждане на бъдещето заедно с природата: насърчаване на биотехнологиите и биопроизводството в ЕС“ 34 . Бавното разработване на нови лекарства, диагностика и лечения прави всички уязвими за бъдещи заболявания и затруднява справянето със съществуващите. Отличен пример за това е антимикробната резистентност. От съществено значение е да се инвестира в научни изследвания за нови антимикробни средства, алтернативи на антимикробните средства и бърза диагностика, като същевременно се проследява разпространението на резистентни бактерии и се установяват възникващи заплахи. За това са необходими тясно сътрудничество между множество сектори съгласно подхода „Едно здраве“, насърчаване на научните изследвания и допълнително застъпване за разумна и отговорна употреба на антибиотици. За да ускорим научноизследователската и развойната дейност за антимикробни средства и медицински мерки за противодействие на бъдещи пандемии, заедно с държавите членки следва да продължим да полагаме усилия да направим клиничните изпитвания в ЕС привлекателни, ефикасни и бързи. Укрепването на общоевропейските клинични изпитвания следва да продължи.

В същото време, като използваме поуките от пандемията от COVID-19 и като осъзнаваме предстоящите предизвикателства, следва да продължим да укрепваме здравните системи, и да помним, че в основата им стои издръжлив, добре обучен здравен персонал. Комисията ще продължи да подкрепя реформирането на националните здравни системи, като предоставя съвети и финансиране със средства на ЕС.

Населението на Европа застарява и това има последици за здравната политика — включително по отношение на дълголетието в добро здраве, незаразните болести, в това число невродегенеративните заболявания. За това е необходимо да се проучи как да подхождаме към дълголетието, така че нашите общества да останат здрави, дори когато застаряват. За намирането на ефективни лечения и в крайна сметка — на лекарства за инвалидизиращи състояния, каквито са например болестта на Алцхаймер и болестта на Паркинсон, са необходими значителни инвестиции в научни изследвания и международно сътрудничество. Бъдещето на здравеопазването ще зависи и от персонализираните медицински подходи. Напредъкът в геномиката и технологиите за данни, като например изкуствения интелект, може да даде възможност за адаптиране на лечения, увеличаване на тяхната ефективност и намаляване на страничните ефекти.

Един от основните приоритети продължават да са незаразните болести. ЕС демонстрира ангажимента си да се бори с тях, като поставя акцент върху профилактиката им през целия живот на човека, да насърчава здравословния начин на живот, да поощрява координацията на политиките между секторите, като използва Европейския план за борба с рака като образец, и да укрепва съществуващите инициативи, като инициативата „По-здрави заедно“, за да се справи с ключови предизвикателства, като например сърдечносъдовите болести. Чрез съобщението относно психичното здраве от 2023 г. Комисията ще продължи да дава приоритет на най-уязвимите групи в нашите общества, като насочва дейностите по-специално към децата и младежите. Европейският здравен съюз вече се подготвя за тези предизвикателства. ЕПЗД може да революционизира здравеопазването в ЕС чрез максимално използване на огромния потенциал на цифровото здравеопазване. По линия на настоящата многогодишна финансова рамка, която продължава до 2027 г., ще продължи да се предоставя финансова и техническа подкрепа на държавите членки и заинтересованите страни в тази област, включително чрез програмите „ЕС в подкрепа на здравето“ и „Цифрова Европа“. От съществено значение е също така да се проучи по какъв начин да се интегрира изкуственият интелект в здравеопазването и в повишаването на цифровите умения на медицинските специалисти за постигане на по-голяма ефективност, достъпност и устойчивост.

Сериозните рискове за здравето — сред които са например нарастващите заплахи от пандемия или епидемия, въздействието на изменението на климата върху здравето, незаразните болести — са взаимосвързани и фактор за тях е тройната планетарна криза. За да може Европейският здравен съюз да бъде силен, иновативен и приобщаващ, е необходимо сътрудничество на всички равнища в рамките на подхода „Едно здраве“.

Освен това при подготовката за един по-голям Съюз през следващите години ще е необходимо да се гарантира, че бъдещият разширен ЕС е издръжлив на здравни предизвикателства и че политиките в областта на общественото здраве са добре координирани както между държавите членки, така и със страните в процес на присъединяване.

7.Заключение

Пандемията от COVID-19 беше световна здравна криза, която коренно промени нашия свят. Тя беше предизвикателство за нашите общества, за нашите икономики и за самия ни европейски начин на живот. Тя разкри слабите места в нашите здравни системи и ни остави някои ясни поуки. Иновативните методи на работа, използвани по време на пандемията от COVID-19 и след нея, показват, че ЕС може да действа решително и единно, като прилага правилата по творчески начин в полза на своите граждани. Най-важният урок беше и най-простият — ние сме по-силни и по-издръжливи, когато Комисията и всички държави — членки на ЕС, си сътрудничат в солидарност и когато с международни партньори със сходно мислене обединяваме силните си страни, за да реагираме по-добре на световно равнище.

По време на настоящия мандат Комисията и държавите членки обединиха усилията си, за да реагират цялостно на най-голямата заплаха за здравето, възникнала през последните сто години. Успоредно с това те предприеха безпрецедентни стъпки, които надхвърлят простото потушаване на пандемията. Въз основа на солидарността и решимостта, демонстрирани по време на кризата, ЕС изгради силен и издръжлив Европейски здравен съюз за всички свои граждани. Европейският здравен съюз се стреми да гарантира, че всички държави членки са подготвени по-добре и ще реагират съвместно на бъдещи здравни кризи, както и да насърчава европейските иновации и конкурентоспособността в сектора на здравеопазването, така че нуждите на пациентите да могат да бъдат удовлетворени с подкрепата на всички необходими участници. Солидарността и сътрудничеството вървят ръка за ръка с издръжливостта, с надеждата, със сигурността, с удовлетворяването на очакванията на гражданите по отношение на предоставянето на оптимални здравни грижи във всички територии, включително в селските и отдалечените. Това е Европейският здравен съюз в действие: той отговаря на нуждите на гражданите и отрежда централно място в Европейския съюз на равенството в достъпа и грижите.

През следващите години Европейският здравен съюз ще продължи да се развива и да расте, за да се насърчат допълнително здравето и благополучието на хората в ЕС и извън него.

От 2019 г. насам светът се промени безвъзвратно. Той ще продължи да се променя и занапред. Благодарение на стабилния Европейски здравен съюз сега ЕС е по-добре подготвен за това, което ще донесе за здравето на нашите граждани утрешният ден.

(1)

  mission-letter-stella-kyriakides_en.pdf (europa.eu)

(2)

  Стратегия на ЕС за ваксините (europa.eu)

(3)

  https://www.who.int/europe/news/item/16-01-2024-covid-19-vaccinations-have-saved-more-than-1.4-million-lives-in-the-who-european-region--a-new-study-finds  

(4)

  Проучване на Европейския парламент от есента на 2021 г.: Защита на демокрацията | Овластяване на гражданите — февруари 2022 г. — проучване на Евробарометър (europa.eu)

(5)

  Общественото мнение в ЕС по време на кризата, свързана с COVID-19, 2 (europa.eu)

(6)

  Становище на Комитета за здравна сигурност относно зоонозната инфлуенца по птиците (Opinion of the Health Security Committee on zoonotic avian influenza) — Европейска комисия (europa.eu)

(7)

 Антимикробна резистентност при бактериите; векторно преносими вирусни патогени; нововъзникващи, преносими чрез гризачи и зоонозни вирусни патогени; високорискови, нововъзникващи и зоонозни бактериални патогени; легионела; дифтерия и коклюш.

(8)

  https://single-market-economy.ec.europa.eu/coronavirus-response/task-force-industrial-scale-covid-19-vaccines_en  

(9)

  https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_22_4363

(10)

  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52021PC0577

(11)

  Стартиране на GLOWACON: Глобална инициатива за наблюдение на отпадъчните води за целите на общественото здраве — Европейска комисия (europa.eu)

(12)

 Заболяването X представлява знанието, че сериозна международна епидемия би могла да бъде причинена от патоген, за който засега не е известно, че причинява заболяване при хора. Заболяването X е част от списъка на Световната здравна организация (СЗО) с приоритетни резистентни към антибиотици патогени (определение на СЗО).

(13)

  https://health.ec.europa.eu/medicinal-products/pharmaceutical-strategy-europe_bg  

(14)

 В групата на националните компетентни органи по ценообразуване и възстановяване на разходите и публичните платци на здравни услуги (NCAPR).

(15)

  https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/IP_23_5190

(16)

  https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_23_6377

(17)

  https://health.ec.europa.eu/health-emergency-preparedness-and-response-hera/overview/critical-medicines-alliance_en

(18)

  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52019DC0128

(19)

  https://research-and-innovation.ec.europa.eu/funding/funding-opportunities/funding-programmes-and-open-calls/horizon-europe/european-partnerships-horizon-europe/health_en

(20)

  Политическо споразумение  беше постигнато през декември 2023 г.

(21)

 https://www.thcspartnership.eu/

(22)

 Данни към 28 февруари 2024 г. Данните се основават на методиката за маркиране по стълбове за набора от показатели за възстановяване и устойчивост и съответстват на мерките, отнесени към област на политиката „Здравеопазване: издръжливост, устойчивост, адекватност, наличност, достъпност и качество, включително цифровизация и инфраструктура“.

(23)

 https://ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=27472&langId=en

(24)

  Проектът — Съвместно действие ГЕРОИ | Проект за планиране на работната сила в здравния сектор

(25)

  BeWell — Съюз за планове за бъдеща стратегия относно цифровите и екологичните умения на работната сила в здравния сектор (bewell-project.eu)

(26)

  https://pact-for-skills.ec.europa.eu/about/industrial-ecosystems-and-partnerships/health_en

(27)

  https://knowledge4policy.ec.europa.eu/health-promotion-knowledge-gateway/eu-burden-non-communicable-diseases-key-risk-factors_en

(28)

  https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/priorities-2019-2024/european-green-deal_bg

(29)

 https://environment.ec.europa.eu/strategy/zero-pollution-action-plan_en

(30)

 Вж. например https://www.eea.europa.eu/publications/harm-to-human-health-from-air-pollution/

(31)

 https://research-and-innovation.ec.europa.eu/funding/funding-opportunities/funding-programmes-and-open-calls/horizon-europe/eu-missions-horizon-europe/eu-mission-cancer_en

(32)

  Препоръка на Съвета от 9 декември 2022 г. за засилване на превенцията чрез ранно откриване: нов подход на ЕС към скрининга за рак  — EUR-Lex (europa.eu)

(33)

  https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_22_7153

(34)

  https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_24_1570