„На мненията на децата трябва да се обръща повече внимание — това може да насърчи и други деца да не крият проблемите си“ (Мисъл на дете от Литва)
ЗАКРИЛАТА НА ДЕЦАТА В ЕВРОПА И ИЗВЪН НЕЯ КАТО ПРИОРИТЕТ НА ЕС
В много отношения животът на децата в Европейския съюз и по света се подобри през последните десетилетия. Това се дължи и на повишеното благоденствие, по-доброто здравеопазване и по-добрия достъп до образование. Изправени сме пред бързо променящ се свят в много отношения — от неблагоприятните последици за децата в резултат от пандемията, неравенствата, дискриминацията, конфликтите или изменението на климата, до виртуалния свят, и предприехме действия, за да продължим да отстояваме и допълнително да укрепваме правата и качеството на живот на децата в ЕС и извън него. ЕС, неговите европейски и международни партньори и организациите на гражданското общество работят заедно, за да не се пренебрегне нито едно дете, докато търсим начини да се справим с тези предизвикателства и да се възползваме от възможностите на екологичния, цифровия и демографския преход.
През последните години Комисията въведе стабилна и всеобхватна правна, политическа и подкрепяща рамка с ясни ангажименти за засилване на защитата, утвърждаването и упражняването на правата на децата, по-специално чрез приемането през март 2021 г. на всеобхватната стратегия на ЕС за правата на детето („стратегията на ЕС“) и на Европейската гаранция за децата. Съгласно стратегията на ЕС заедно с държавите членки се прилагат редица мерки, включително мерки срещу сексуалното насилие и сексуалната експлоатация на деца онлайн и офлайн, и действия за справяне с детската бедност и социално-икономическото изключване на децата в нужда, включително децата с увреждания или с малцинствен и мигрантски произход. Предприети са и мерки за по-добро адаптиране на правосъдните системи към нуждите на децата като жертви, заподозрени, обвиняеми или осъдени лица, свидетели или други страни в съдебни производства. Освен това Комисията разработи мерки за подобряване на психичното здраве и благосъстоянието на децата. Пълноценното участие и консултации с децата, включително чрез Платформата за участие на децата, е отличителна черта на стратегията на ЕС и се превръща в призната практика в ЕС и извън него.
Стратегията на ЕС включва и силно външно измерение, като ЕС увеличава усилията си за утвърждаване, защитаване, прилагане и зачитане на правата на детето в световен мащаб, премахване на детския труд, борба с детските бракове, значителни инвестиции в образованието по света и защита от всички форми на насилие, малтретиране и пренебрегване, включително в хуманитарен контекст. ЕС също така насърчава участието на децата и младите хора на световно равнище чрез Плана за действие за младежта в областта на външната дейност. Насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти са в процес на преразглеждане с цел предотвратяване, реагиране и премахване на вредните практики срещу децата, засегнати от въоръжени конфликти.
Въпреки че е постигнат значителен напредък, насилието над деца продължава да бъде предизвикателство както в рамките на ЕС, така и извън него, на много равнища. Премахването на всички форми на насилие над деца, включително чрез разработване и укрепване на интегрирани системи за закрила на детето, е както морален, така и правен императив. То е и стратегическа инвестиция в бъдещето на нашите общества.
ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА: ИМПЕРАТИВ И СТРАТЕГИЧЕСКА ИНВЕСТИЦИЯ В ОБЩЕСТВОТО
Насилието приема множество форми и включва всички форми на физическо или психическо насилие, нараняване или малтретиране, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуално насилие, физическо, онлайн или във виртуални светове. Това насилие включва домашно насилие, трафик на хора, сексуално насилие, насилие, основано на пола, включително генитално осакатяване на жени и детски бракове, както и всички форми на тормоз и телесно наказание. Децата също така са изложени на дискриминация и нетърпимост, включително в цифровия си живот. През 2021 г. 114 деца станаха жертва на умишлени убийства в ЕС. Смята се, че 20 % от децата в Европа претърпяват една или друга форма на сексуално насилие по време на детството си. В неотдавнашно проучване на насилието срещу жени до 13,7 % от възрастните жени съобщават на национално равнище, че са преживели сексуално насилие в детска възраст, въпреки че този дял може дори да е по-висок, тъй като за съжаление процентът на оповестяване е по-нисък от реалността. Счита се, че 190 000 момичета в целия ЕС са изложени на риск от насилствено подлагане на генитално осакатяване. Самоубийството е втората водеща причина за смърт сред младите хора (на възраст между 15 и 19 години). 13 % до 29 % от децата (на възраст 15 години) съобщават, че често са обект на тормоз в различни държави членки.
Насилието над деца има също икономическа цена, която се изчислява на до 8 % от световния БВП и възлиза на около 6,5 трилиона щатски долара, тъй като то забавя икономическото развитие, увеличава социално-икономическото неравенство, възпира икономическия растеж и намалява доходите на глава от населението. Отделянето на ресурси за програми в ранна детска възраст може да доведе до поне четири пъти по-висока възвръщаемост на инвестициите от първоначалните разходи. Годишната загуба на човешки капитал от психични разстройства на деца и млади хора се оценява на 54,2 милиарда евро в Европа. Неблагоприятното социално-икономическо положение в детска възраст също води до големи разходи за обществата, възлизащи средно на 3,4 % от БВП в ЕС. Следователно инвестициите в закрилата на децата и предотвратяването на насилието също води до висока икономическа възвръщаемост и икономии на разходи в дългосрочен план.
Самите деца искат да бъдат овластени и да говорят за своите проблеми и живота си. Те са титуляри на права и носители на промяна тук и сега и красноречиво призовават възрастните да предприемат действия, за да отговорят на техните потребности. Като експерти по въпросите, които ги засягат, децата основателно изискват всички мерки за тях да се приемат с тяхно участие. В съответствие с член 12 от Конвенцията на ООН за правата на детето („Конвенцията на ООН“) и Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) мненията и потребностите на децата заемат централно място в препоръката относно интегрираните системи за закрила на детето. Чрез новата Платформа на ЕС за участие на децата бяха проведени консултации с над 1000 деца относно техните нужди от защита.
КЪМ ИНТЕГРИРАНИ СИСТЕМИ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО
Защитата на децата от всички форми на насилие е основна цел на ЕС. Тя е неразривно свързана и с предотвратяването на насилието, за да се гарантира добруването на децата и зачитането на техните права. В член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз („ДЕС“) се определя целта на Съюза да насърчава защитата на правата на детето. В член 24 от Хартата се предвижда, че децата имат право на закрила и на грижите, необходими за тяхното благоденствие, и при всички действия, които се предприемат от публичните органи или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение. Закрилата на детето е също така основна цел на Конвенцията на ООН и на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, така че всяко дете да може да живее без страх и без да бъде пренебрегвано, малтретирано и експлоатирано. Ужасяващите статистически данни и доказателства за многобройните видове малтретиране, насилие и пренебрегване на деца в целия ЕС, включително последиците от пандемията, отражението на агресивната война срещу Украйна и рязкото увеличаване на световните въоръжени конфликти, са призив за допълнителни действия.
Поради това Комисията представя препоръка към държавите членки за по-нататъшно развитие и укрепване на техните системи за закрила на детето, за да станат те по-интегрирани с цел да отговарят по-добре на нуждите на децата от закрила от всякакви форми на насилие и да насърчават закрилата на детето като глобален приоритет на Съюза.
Закрилата на детето е междусекторен въпрос от значение за цялото общество. Отговорността за закрилата на детето е споделена между широк кръг участници, включващи публични органи, частни участници, международни организации и организации на гражданското общество. Голямото разнообразие от инструменти, с които разполагат държавите членки, включително на равнището на Съюза (законодателство, политики и финансиране) и на всички равнище на управление, могат да спомогнат за по-голямата интеграция и надеждност на системите за закрила на детето. Необходими са механизми за координация между държавите членки за осигуряване на ефективни мултидисциплинарни ответни действия между министерствата или на различните равнища на компетентност. От съществено значение е участниците в процеса да имат ясно определени роли и да действат при тясна координация. Наличието и координацията на човешки и финансови ресурси също е предизвикателство. Въз основа на това е очевидно, че са необходими по-ефективни и интегрирани системи за закрила на детето.
Цялостният обществен подход към закрилата на детето е осезаема и стратегическа дългосрочна инвестиция, включително в контекста на обществото на дълголетието, което се развива пред очите ни. Този подход ще допринесе значително за по-справедливи, по-равнопоставени и справедливи общества, основани на равенство между поколенията и солидарност с настоящите и бъдещите поколения.
Въз основа на призивите на Европейския парламент, Съвета и Европейския комитет на регионите с препоръката, представена от Комисията на държавите членки, се потвърждава отново ангажимента на Комисията за укрепване на закрилата на детето в целия ЕС и извън него. С препоръката се подкрепят и призовават държавите членки да оценят, укрепят и допринесат за интегриране на своите системи за закрила на детето, като използват най-добрите практики и инструменти на равнище ЕС, като например законодателство, мерки на политиката и финансиране. Комисията също така призовава Европейския парламент и Съвета да вземат предвид настоящата препоръка при бъдещите си разисквания, а Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет да насърчават диалога с местните и регионалните власти и гражданското общество. При всички тези действия висшият интерес на детето следва винаги да бъде съображение от първостепенно значение.