Публикация на заявление за регистрация на наименование съгласно член 50, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни

(2023/C 281/06)

Настоящата публикация предоставя право на възражение срещу заявлението в съответствие с член 51 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета (1) в срок от три месеца от датата на нейното публикуване.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„Cebola da Madeira“

ЕС №: PDO-PT-02800 — 23.8.2021 г.

ЗНП (X) ЗГУ ( )

1.   Наименование/наименования [на ЗНП или ЗГУ]

„Cebola da Madeira“

2.   Държава членка или трета държава

Португалия

3.   Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1.   Вид продукт

Клас 1.6. Плодове, зеленчуци и зърнени храни, пресни или преработени

3.2.   Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

„Cebola da Madeira“ е наименованието, дадено на главите лук от вида Allium cepa L., които спадат към традиционните сортове, отглеждани на населените острови от архипелага Мадейра (т.е. сортовете „Branca“, „Pião“, „Bujanico“, „Vermelha“, „Roxa“ и „Do Tarde“), и които са произведени съгласно традиционните практики на островите Мадейра и Порто Санто.

Физикохимични характеристики

Главите лук от традиционните сортове, използвани за производството на продукта „Cebola da Madeira“, имат уникални морфологични характеристики, които са отразени в общоприетите имена, дадени им от жителите на остров Мадейра, а именно:

—	формата им варира от издължена до сферична или от сферична до конусовидна (при сорта „Pião“ [което означава „пумпал“]), еднаквостта между сортовете по отношение на формата и размера е средна, а средното тегло е между 180 и 250 g/глава лук;

—

външната люспа обикновено е жълта, с виолетови оттенъци при традиционните сортове „Vermelha“ [което означава „червен“] и „Roxa“ [което означава „лилав“] и с много равномерно оцветяване. Тя е леко непрозрачна или полупрозрачна и лъскава (при сорта „Branca“ [което означава „бял“]). Прилепването ѝ към главата лук варира от средно до много слабо;

—	месестата част е предимно бяла, с червеникави или пурпурни оттенъци при традиционните сортове „Vermelha“ и „Roxa“. Дебелината на месестите люспи е средна до тънка, а консистенцията им — средна до крехка.

Главите лук от тези сортове са доста сочни, със средно съдържание на сухо вещество почти 10 g/100 g, а ако са произведени на остров Порто Санто — малко по-високо.

Те са много богати на въглехидрати (средно над 7 g/100 g) и на витамин C (средно над 10 mg/100 g), които им придават уникални органолептични характеристики и антиоксидантни свойства, ценени във всяко време от потребителите на остров Мадейра.

Органолептични характеристики

Консистенцията на продукта „Cebola da Madeira“ в суров вид е хрупкава и сочна, не много влакнеста и с различна мекота. При готвене се губи част от хрупкавостта на продукта, тъй като той става по-сочен и прозрачен.

Ароматът е характерен, с нюанси на сладост и нотки на сяра или чесън, с мирис на почва или растително ухание и свежест, със слаба лютивост и трайност и със средна до голяма интензивност и сложност. При готвене той става по-мек, придобива нотки на опушено/гриловано или на карамел, като същевременно се запазват интензивността и сложността му.

Вкусът в прясно състояние се различава по отношение на сладостта и в началото не е лют. Продуктът оставя по-пиперлив послевкус, със свежи нотки на сяра или растителни нотки и понякога с известна стипчивост, киселост или слаба горчивина, която намалява при сдъвкване. Интензивността и сложността му са средни до големи. При готвене част от интензивността се губи и вкусът става по-сладък, напомнящ на нотки на карамел или печено (особено при гриловане). Свежият растителен вкус изчезва, а всички нотки на сяра стават по-меки, с по-добър баланс между киселост и сладост, без стипчивост и с по-слаба пикантност и трайност като цяло.

3.3.   Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

—

3.4.   Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Всички етапи на производството на продукта „Cebola da Madeira“ трябва да се осъществяват в определения географски район.

3.5.   Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

3.6.   Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

—

4.   Кратко определение на географския район

Островите Мадейра и Порто Санто

5.   Връзка с географския район

Природни фактори

Поради разположението на архипелага Мадейра в субтропичния регион на северната част на Атлантически океан климатът на островите се оформя от действието на субтропичния Азорски антициклон. Самият остров Мадейра е с предимно умерен климат, с меко и сухо лято (между 10 °C и 22 °C през най-топлия месец) и с повече валежи през студения сезон, когато температурите остават умерени (под 18 °C, но над —3 °C през най-студения месец). Остров Порто Санто се намира на 40 km североизточно от остров Мадейра. Площта на надводната му част е само 42 km2, а релефът му е полегат и предимно равнинен (над 85 % от острова е с надморска височина под 200 m). Климатът е по-сух и умерен през цялата година, а средната годишна температура е 18,6 °C. Океанът оказва смекчаващ ефект върху ограничената околна среда на острова, поради което температурните колебания са незначителни. Количеството на годишните валежи е под 400 mm.

Поради влиянието на пасатите в съчетание с пресечения релеф на остров Мадейра, където е разположена висока централна планинска верига, простираща се от изток на запад и образувана от скалисти планини с надморска височина над 1 200 m, с нарастването на надморската височина климатът варира от сух до влажен с умерени до обилни валежи. На голяма надморска височина това допринася за образуването на постоянна мъгла, на която се дължат високите равнища на влажността и валежите. Водата от планинските райони и от северните склонове на планинската верига се отвежда с помощта на мрежа от канали, наричани от местното население „levadas“, които се захранват от потоци, сондажи и извори, а най-вече от изкуствени тунели и галерии за събиране на вода. По този начин се гарантира водоснабдяването на населените места и се осигурява вода, предназначена за развитието на селското стопанство, на цялата територия на острова.

Преобладаващата част от сладководните ресурси на остров Порто Санто се получава от подпочвени води. Има и няколко пълноводни потока с периодично оттичане. Системата за подаване на вода за напояване, изградена на острова, се захранва от дъждовната вода, която се пренася до резервоара Tanque, от подпочвените води, уловени в сондажа Campo de Baixo, и от водните колела в района на резервоара Tanque, както и от пречистената вода от пречиствателната станция за отпадъчни води на острова.

Почвите на остров Мадейра са предимно с базалтов произход. В районите, където се произвежда продуктът „Cebola da Madeira“, преобладават феоземи и хромови и ненаситени камбисоли. Лукът може да се отглежда и в андосоли, които се срещат в по-открити райони, разположени на по-голяма надморска височина. Геоложките характеристики на остров Порто Санто са много по-разнообразни и основно включват базови вулканични (базалти), среднокисели (трахити и риолити) и седиментни скали. Преобладаващата част от почвите на острова може да бъдат класифицирани в групата на калцисолите.

Като цяло почвите и на двата острова имат средна до голяма дълбочина. Почвите на остров Мадейра обикновено са с фина структура, високо съдържание на праховити фракции и средно до много високо съдържание на органични вещества. Те са слабо кисели до неутрални или по-кисели в случая с андосолите в планинските райони. Преобладаващите на остров Порто Санто песъкливо-глинести почви са доста пропускливи, с по-ниско съдържание на органични вещества и по-алкален профил, въпреки че биологичният произход на по-голямата част от пясъка и пясъчниците в района води до получаване на по-благоприятни стойности на pH.

Човешки фактори

Продуктът „Cebola da Madeira“ играе значителна роля в храненето на местното население от времето, когато първите португалски заселници го въвеждат на островите Мадейра и Порто Санто през първите десетилетия на XV век. Той е бил особено важен в селските райони — факт, съхранен в записките на много чужденци, посетили островите или живели там между XVII и XIX век.

Традиционният метод на производство на продукта „Cebola da Madeira“ не се е променил поне от първите десетилетия на ХХ век. Това се разбира от разясненията в редица статии, публикувани в информационния бюлетин „Frutas de Madeira“ [„Плодовете на остров Мадейра“] (издаван между април 1941 г. и януари 1958 г.), в които се описват отглежданите по онова време видове лук и останалите въведени видове (съответстващи на традиционните сортове, отглеждани понастоящем). В посочената публикация се съдържат и различни препоръки във връзка с определени практики за отглеждане, торене и растителна защита, които все още се използват и спазват от местните производители.

Поради голямото значение на тази култура за храненето на жителите на остров Мадейра тя се отглежда в малките семейни земеделски стопанства на острова за собствена консумация и за директни продажби, както и в стопанствата с търговска цел на остров Мадейра с цел снабдяване на регионалния пазар.

Община Caniço (на остров Мадейра) е от особено значение за производството на продукта „Cebola da Madeira“. Освен че осигурява по-голямата част от продукцията за снабдяването на региона, от 1997 г. насам тя е домакин на „Festa da Cebola“ (Фестивал на лука), който се провежда с цел популяризиране на този традиционен продукт и запазване на специфичния метод на производство. Културата е включена в стратегическата цел за опазване, подобряване и оптимизиране на селскостопанските и културните ресурси на остров Порто Санто, който наскоро бе признат за биосферен резерват на ЮНЕСКО.

Специфични характеристики на продукта

Главите лук „Cebola da Madeira“ се отличават със сочна и не много влакнеста консистенция и с богато съдържание на въглехидрати и на витамин C, които допринасят за сладкия им аромат и вкус и като цяло за слабата им лютивост. Продуктът оставя по-пиперлив послевкус, с леки нотки на сяра или растителни нотки и понякога с известна стипчивост, киселост или слаба горчивина, която намалява при сдъвкване. При готвене това води до получаване на по-слабо интензивни, но по-сладки вкусове, напомнящи на нотки на карамел или печено (особено при гриловане), тъй като свежият растителен вкус изчезва и се постига по-добър баланс между киселост и сладост.

Тези качества правят продукта „Cebola da Madeira“ идеален за мариноване („cebolas de escabeche“) и за използване в различни ястия от традиционната или съвременната кухня в региона. Това означава, че той продължава да има много голямо кулинарно значение за Мадейра и се счита за важна култура както на остров Мадейра, така и на остров Порто Санто.

Причинно-следствена връзка между географския район и характеристиките на продукта

Високоспециализираните земеделски производители на островите Мадейра и Порто Санто винаги избират главите лук с най-добрите характеристики, получени при всяка реколта от различните традиционни сортове. След това тези глави лук се съхраняват, за да се произведе „cebolinho“ (пролетен лук) — местното наименование на семената (и на получения от тях разсад), използвани за производството на продукта „Cebola da Madeira“, които се получават единствено от собственото стопанство на производителя или от стопанствата на други местни производители.

Продължаващата практика за размножаване, обмен и споделяне на разсада „cebolinho“ за производството на продукта „Cebola da Madeira“ е спомогнала за развитието и запазването на специфичните характеристики на традиционните сортове, които са свързани с особеностите на почвата и климата на островите, както и с опита на местните производители, придобит в продължение на няколко поколения.

Традиционните сортове за производството на продукта „Cebola da Madeira“ са се адаптирали добре към дълбоките и добре дренирани почви на островите. Доказано е, че в по-голямата си част глинесто-песъкливите почви (на остров Мадейра) и песъкливо-глинестите почви (на остров Порто Санто) са най-подходящият вид почви за съхраняване на вода и на хранителни вещества, които са от съществено значение за определянето на свойствата им.

Производството на продукта „Cebola da Madeira“ зависи до голяма степен от работата на земеделските стопани, тъй като в повечето стопанства всички дейности — от приготвянето на разсада „cebolinho“, пресаждането му и отглеждането на културата до прибирането на реколтата, както и подготовката на продукта за пускане на пазара — се извършват ръчно.

Ръчното засаждане на точно определени разстояния между растенията спомага да се гарантира, че ще се получат еднакви глави лук по отношение на средното тегло и размера им. Както структурата на почвата, така и предприетите мерки за подготовката ѝ, включително чрез плевене и окопаване по време на развитието на културите, гарантират, че „почвата около главите лук е слабо уплътнена“, което от своя страна води до хомогенно оформяне на главите за всеки традиционен сорт.

Значителното влияние на температурата и светлината (слънчевото греене) върху вегетационния цикъл на тази култура, особено що се отнася до развитието на главите лук, но също и до началото на цъфтежа за образуване на семена, означава, че и на двата острова земеделските стопани знаят много добре кои традиционни сортове, в зависимост от изискванията на фотопериода им и от климатичните условия в района, са най-подходящи за отглеждане на мястото, където живеят, и кое е най-доброто време за производството им.

На остров Мадейра тази култура може да се отглежда от крайбрежната ивица до 800 m надморска височина, в райони с топъл микроклимат и добро изложение, където редовното снабдяване с вода за напояване е гарантирано чрез мрежата от канали „levadas“. В районите с по-малка надморска височина и повече слънчево греене, разположени по южния склон, ранните традиционни сортове („Branca“, „Pião“ и „Bujanico“) се засяват през септември, така че да бъдат пресадени през декември, а прибирането на реколтата да се извърши през март/април. На места с по-голяма надморска височина или разположени по северния склон, а също и на остров Порто Санто, този вид „cebolas do cedo“ или „ранен лук“ се засява поне един месец по-късно.

За правилното образуване на главите лук при традиционните сортове, които се засяват по-късно през годината („Vermelha“, „Roxa“ и „Do Tarde“) и се наричат от местното население „cebolas do tarde“ или „късен лук“, е необходима по-голяма продължителност на деня с повече от 14 часа слънчево греене. Освен това за тях е необходимо по-голямо количество влага, както и наличие на вода през летните месеци. Ето защо тези сортове се отглеждат предимно на по-голяма надморска височина и по северния склон на остров Мадейра, като се засяват през декември/януари, пресаждат се през март/април и реколтата се прибира през юли/август.

Условията, свързани с температурата и излагането на слънчево греене (светлина), в районите на производство на двата острова спомагат и за извършването в главите лук на фотосинтеза с висока скорост. Това води до синтез на захари и на хранителни вещества, откъдето идва и богатството на въглехидрати и витамин С, поради което винаги се е твърдяло, че продуктът „Cebola da Madeira“ има антиоксидантни свойства, когато се консумира суров.

Фазата, в която тази култура е най-чувствителна към недостиг на вода, е по време на растежа на главите лук, поради което местните земеделски стопани осигуряват най-подходящите условия по отношение на влажността за развитието на насажденията си, като ги напояват за първи път след пресаждането на разсада, както и достатъчно често след това. В зависимост от района на производство културата се напоява веднъж или два пъти седмично по време на фазата на растежа на главите лук и по-рядко — по време на фазата на зреене.

По традиция земеделските стопани разчитат на напоителните канали „levada“ и с помощта на дървени гребла разпръскват водата върху целия парцел, като внимават да не премахнат почвата (за да не останат главите лук открити) и полагат грижи да не я полеят прекалено много. Сега на остров Мадейра напояването се извършва както чрез тази практика, така и с разпръсквачи. Поради местните почвени условия на остров Порто Санто предпочитаният метод там е капковото напояване. И на двата острова периодите на недостиг на вода както за ранните, така и за късните сортове намаляват благодарение на наличието на вода от напояването дори и през лятото. Това дава възможност за получаване на по-високо съдържание на влага в главите лук и спомага за гарантирането на по-слабата горчивина и лютивост на вкуса им.

Препратка към публикуваната продуктова спецификация

https://www.dgadr.gov.pt/dop-igp-etg

---

(1)  ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1.