52023PC0580

като подчертават необходимостта от зачитане на баланса на правата, задълженията и интересите, определени в Конвенцията,

като признават необходимостта от решаване по последователен начин в дух на сътрудничество на проблема със загубата на биологично разнообразие и влошаването на състоянието на екосистемите на океаните, по-специално поради въздействията от изменението на климата върху морските екосистеми, като затоплянето и намаляването на кислорода в океаните, както и увеличаването на киселинността на океанските води, замърсяването, включително замърсяването с пластмаси, и неустойчивото използване,

като осъзнават необходимостта от всеобхватен глобален режим съгласно Конвенцията за намиране на по-добро решение на проблема с опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции,

като отчитат значението на приноса към осъществяването на справедлив и равноправен международен икономически ред, който ще държи сметка за интересите и нуждите на цялото човечество, и по-специално, за особените интереси и нужди на развиващите се държави, както крайбрежни, така и тези без излаз на море,

като признават също така, че подкрепата за развиващите се държави — страни по Конвенцията чрез изграждане на капацитет и разработване и трансфера на морски технологии са елементи от съществено значение за постигането на целите за опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции,

като припомнят Декларацията на ООН за правата на коренното население,

като потвърждават, че нищо в настоящото споразумение не може да бъде тълкувано в смисъл, ограничаващ или отменящ съществуващите права на коренното население, включително съгласно определеното в Декларацията на Организацията на обединените нации за правата на коренното население, или, ако е целесъобразно, на местните общности,

като признават определеното в Конвенцията задължение за оценка, доколкото това е практически осъществимо, на възможните последици за морската среда от дейности, осъществявани под юрисдикцията и контрола на дадена държава, когато държавата има разумни основания да предполага, че такива дейности могат да предизвикат съществено замърсяване на морската среда или да доведат до значителни и вредни изменения в нея,

като отчитат определеното в конвенцията задължение за предприемане на всички мерки, необходими, за да се гарантира, че замърсяване, дължащо се на произшествия или инциденти, не се разпространява извън границите на районите, където се осъществяват суверенни права в съответствие с Конвенцията,

като желаят да действат, от името на настоящите и бъдещите поколения, като стопани на океаните в зоните, разположени извън националните юрисдикции, защитавайки, полагайки грижи за и гарантирайки отговорното използване на морската среда, запазвайки целостта на океанските екосистеми и опазвайки присъщата стойност на биологичното разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции,

като признават, че генерирането, достъпът до и използването на цифрови данни за секвенции по отношение на морските генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции, заедно със справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване, допринасят за научните изследвания и иновациите и за общата цел на настоящото споразумение,

като зачитат суверенитета, териториалната цялост и политическата независимост на всички държави,

като припомнят, че правният статут на страните, които не са страни по Конвенцията или всички други свързани споразумения, се урежда от нормите на правото на Договорите,

като припомнят и че съгласно посоченото в Конвенцията държавите носят отговорност за изпълнение на своите международни задължения относно защитата и опазването на морската среда и могат да носят отговорност и съгласно международното право,

като поемат ангажимент за постигане на устойчиво развитие,

като се стремят към постигане на универсално участие,

се споразумяха за следното:

ЧАСТ I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Използвани термини

За целите на настоящото споразумение:

1. „инструмент за управление на отделни зони“ означава инструмент, включващ защитена морска зона, за географски определена зона, чрез който се управляват един или няколко сектора или дейности с цел постигането на конкретни цели за опазване и устойчиво използване в съответствие с настоящото споразумение.

2. „зоните, разположени извън националните юрисдикции“ означава открито море и зоната.

3. „биотехнология“ означава технологично приложение, при което се използват биологични системи, живи организми или техни производни за реализиране или модифициране на продукти или процеси с конкретна полезност.

4. „събиране in situ“ във връзка с морски генетични ресурси, означава събирането или вземането на образци от морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции.

5. „Конвенция“ означава Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г.

6. „кумулативни въздействия“ означава комбинираните и нарастващи въздействия, произтичащи от различни дейности, включително известни минали и настоящи и разумно предвидими дейности, или от повторението на подобни дейности във времето, и последиците от изменението на климата, увеличаването на киселинността на океанските води и свързаните с тях въздействия.

7. „оценка на въздействието върху околната среда“ означава процес на установяване и оценка на потенциалните въздействия на дадена дейност с цел вземането на информирани решения.

8. „морски генетични ресурси“ означава всеки материал от морски растителен, животински, микроорганизмов или друг произход, съдържащ функционални единици на наследственост с действителна или потенциална стойност.

9. „защитена морска зона“ означава географски определена морска зона, която е предназначена и управлявана с цел постигане на специфични дългосрочни цели за опазване на биологичното разнообразие и може да предоставя възможности, когато е необходимо, за устойчиво използване, при условие че е в съответствие с целите на опазване.

10. „морски технологии“ включва, наред с другото, информация и данни, предоставени в удобен за ползване формат относно морските науки и свързаните с тях морски операции и услуги; ръководства, насоки, критерии, стандарти и справочни материали; оборудване за вземане на образци и методика; съоръжения за наблюдение и оборудване за in situ и лабораторни наблюдения, анализи и експерименти; компютри и компютърно оборудване, включително модели и техники за моделиране; свързани биотехнологии; и опит, знания, умения, техническо, научно и правно ноу-хау и аналитични методи, свързани с опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие.

11. „страна“ означава държава или регионална организация за икономическа интеграция, която е приела задълженията по настоящото споразумение и за която настоящото споразумение е в сила.

12. „регионална организация за икономическа интеграция“ означава организация, създадена от суверенни държави от определен регион, на която членуващите в нея държави са делегирали правомощия по въпроси, регулирани от настоящото споразумение, и която е надлежно упълномощена в съответствие с нейните вътрешни процедурни правила да подпише, ратифицира, одобри, приеме или да се присъедини към настоящото споразумение.

13. „устойчиво използване“ означава използване на компонентите на биологичното разнообразие по начин и до степен, които не водят до дългосрочно намаляване на биологичното разнообразие, като по този начин се поддържа неговият потенциал за задоволяване на нуждите и желанията на сегашните и бъдещите поколения.

14. „използване на морски генетични ресурси“ означава извършване на научноизследователска и развойна дейност върху генетичния и/или биохимичния състав на морските генетични ресурси, включително чрез прилагането на биотехнологии, както е определено в параграф 3 по-горе.

Член 2

Обща цел

Целта на настоящото споразумение е да се гарантира опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции, понастоящем и в дългосрочен план, чрез ефективно прилагане на съответните разпоредби на Конвенцията и по-нататъшното международно сътрудничество и координация.

Член 3

Приложно поле

Настоящото споразумение се прилага по отношение на зоните, разположени извън националните юрисдикции.

Член 4

Изключения

Настоящото споразумение не се прилага по отношение на каквито и да е военни кораби, военни въздухоплавателни средства или спомагателни военноморски съдове. Настоящото споразумение не се прилага по отношение на каквито и да е военни кораби, военни въздухоплавателни средства или спомагателни военноморски съдове.‑ Всяка страна обаче, като приема подходящите мерки, ненарушаващи действията на такива съдове или въздухоплавателни средства, които са нейна собственост или се управляват от нея, както и способността им да извършват такива действия, осигурява действията на такива съдове или въздухоплавателни средства да бъдат, доколкото това е разумно и възможно, съвместими с настоящото споразумение.

Член 5

Връзка между настоящото споразумение и конвенцията и съответните правни инструменти и рамки, както и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво

1. Настоящото споразумение се тълкува и прилага в светлината на Конвенцията и по начин, който е съвместим с нея. Нищо в настоящото споразумение не засяга правата, юрисдикцията и задълженията на държавите по Конвенцията, включително по отношение на изключителната икономическа зона и континенталния шелф в рамките на и отвъд 200 морски мили.

2. Настоящото споразумение се тълкува и прилага по начин, който не засяга съответните правни инструменти и рамки и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво, и по който се насърчава съгласуването и координацията с тези инструменти, рамки и органи.

3. Настоящото споразумение не засяга правният статут на страни, които не са подписали Конвенцията или всички други съответни споразумения по отношение на тези инструменти.

Член 6

Без засягане

Настоящото споразумение, включително всяко решение или препоръка на Конференцията на страните или на всеки от нейните спомагателни органи и всички други актове, мерки или дейности, предприети въз основа на тях, не засягат и не се използват като основание за предявяване или отричане на всякакви претенции към суверенитет, суверенни права или юрисдикция, включително по отношение на всякакви спорове, свързани с тях.

Член 7

Общи принципи и подходи

За да постигнат целите на настоящото споразумение, страните се ръководят от следните принципи и подходи:

а) принципът „замърсителят плаща“;

б) принципът за общо наследство на човечеството, който е залегнал в Конвенцията;

в) свобода на морските научни изследвания, заедно с други свободи в открито море;

г) принципът на равенство и на справедлива и равноправна подялба на ползи;

д) принципът на предпазните мерки или подходът на предпазливостта, според случая;

е) екосистемен подход;

ж) интегриран подход за управление на океаните;

з) подход, с който се изгражда устойчивост на екосистемата, включително към отрицателното въздействие на изменението на климата и увеличаването на киселинността на океанските води, и също така се поддържа и възстановява целостта на екосистемата, включително услугите, свързани с цикъла на въглерода, които са в основата на ролята на океаните в климата;

и) използването на най-добрата налична наука и научна информация;

й) използването на съответните традиционни знания на коренното население и местните общности, когато има такива;

к) зачитането, насърчаването и разглеждането на съответните им задължения, според случая, свързани с правата на коренното население или, по целесъобразност, местните общности, когато предприемат действия за справяне с проблемите, свързани с опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на зоните, разположени извън националните юрисдикции;

л) непрехвърлянето, пряко или непряко, на щети или опасности от една област в друга и непреобразуването на един вид замърсяване в друг при предприемане на мерки за предотвратяване, намаляване и контрол на замърсяването на морската среда;

м) пълно признаване на специалните обстоятелства на малките островни развиващи се държави и на най-слабо развитите държави;

н) признаване на специалните интереси и нужди на развиващите се страни без излаз на море.

Член 8

Международно сътрудничество

1. Съгласно настоящото споразумение страните си сътрудничат за опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие на зоните, разположени извън националните юрисдикции, включително чрез укрепване и задълбочаване на сътрудничеството с и насърчаване на сътрудничеството между съответните правни инструменти и рамки и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво за постигане на целите на настоящото споразумение.

2. Страните полагат усилия за насърчаване, когато е целесъобразно, на целите на настоящото споразумение при участието си във вземането на решение в рамките на други правни инструменти, рамки или органи на световно, регионално, подрегионално или отраслово ниво.

3. В подкрепа на целите на настоящото споразумение страните насърчават международното сътрудничество в областта на морските научни изследвания и разработването и трансфера на морски технологии, които са съвместими с конвенцията.

ЧАСТ II

МОРСКИ ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО СПРАВЕДЛИВАТА И РАВНОПРАВНА ПОДЯЛБА НА ПОЛЗИТЕ

Член 9

Цели

Целите на настоящата част са следните:

а) справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от дейности, които имат отношение към морски генетични ресурси и цифрови данни за секвенции по отношение на морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции във връзка с опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции;

б) изграждането и развитието на капацитета на страните, особено на развиващите се държави — страни по Конвенцията, по-специално най-слабо развитите държави, развиващи се държави без излаз на море, държави с неблагоприятно географско положение, малки островни развиващи се държави, крайбрежни африкански държави, архипелажни държави и развиващи се държави със среден доход, за извършване на дейности, които имат отношение към морски генетични ресурси и цифрови данни за секвенции по отношение на морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции;

в) създаването на знания, научно разбиране и технологични иновации, включително чрез развитието и провеждането на морски научни изследвания, като основен принос за изпълнението на настоящото споразумение;

г) разработването и трансфера на морски технологии в съответствие с настоящото споразумение.

Член 10

Прилагане

1. Разпоредбите на настоящото споразумение се прилагат по отношение на дейности, които имат отношение към морски генетични ресурси и цифрови данни за секвенции по отношение на морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции, събрани и получени след влизането в сила на настоящото споразумение за съответната страна. Прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение обхваща използването на морски генетични ресурси и цифрови данни за секвенции по отношение на морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции, събрани или получени преди влизането в сила, освен когато по отношение на една от страните се прави изключение в писмен вид съгласно член 70 при подписване, ратификация, одобряване, приемане или присъединяване към настоящото споразумение.

2. Разпоредбите на настоящата част не се прилагат за:

а) риболов, регламентиран съгласно съответното международно право и свързани с риболова дейности; или

б) риба или други живи морски ресурси, за които е известно, че са били уловени при риболов и свързани с риболов дейности от зоните, разположени извън националните юрисдикции, освен в случаите когато такива риби или други живи морски ресурси са регламентирани като използване по силата на настоящата част.

3. Задълженията в настоящата част не се прилагат за военните дейности на страна, включително военни дейности на държавни плавателни съдове и въздухоплавателни средства, осъществяващи нетърговска дейност.‑ Задълженията в настоящата част по отношение на използването на морски генетични ресурси и цифрови данни за секвенции по отношение на морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции, се прилагат за невоенни дейности на дадена страна.

Член 11

Дейности, които имат отношение към морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции

1. Дейности, които имат отношение към морски генетични ресурси и цифрови данни за секвенции по отношение на морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции, могат да се извършват от всички страни, независимо от географското им местоположение, и от физически или юридически лица под юрисдикцията на страните. Такива дейности се извършват в съответствие с настоящото споразумение. Такива дейности се извършват в съответствие с настоящото споразумение.

2. Страните насърчават сътрудничеството във всички дейности, които имат отношение към морски генетични ресурси и цифрови данни за секвенции по отношение на морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции.

3. Съгласно конвенцията събирането in situ на морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции, се извършва при надлежно зачитане на правата и законните интереси на крайбрежните държави в зоните, разположени в националните им юрисдикции и при надлежно зачитане на интересите на други държави в зоните, разположени извън националните юрисдикции. За тази цел страните полагат усилия да си сътрудничат, при целесъобразност, включително чрез специфични условия за функционирането на определения в член 51 механизъм за обмен на информация с оглед на изпълнението на настоящото споразумение.

4. Никоя държава не може да претендира за суверенитет или суверенни права или да осъществява такива по отношение на морски генетични ресурси от зоните, разположени извън националните юрисдикции. Никакви претенции от подобен род, никакво осъществяване на суверенитет или на суверенни права, не се признават.

5. Събирането in situ на морски генетични ресурси от зоните, разположени извън националните юрисдикции не представлява правно основание за каквито и да е претенции по отношение на която и да част от морската среда или нейните ресурси.

6. Дейности, които имат отношение към морски генетични ресурси и цифрови данни за секвенции по отношение на морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции, са в интерес на всички държави и в полза на цялото човечество, по-специално в полза на развитието на научното знание на човечеството и насърчаване на опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие, като се вземат предвид интересите и нуждите на развиващите се държави.

7. Дейности, които имат отношение към морски генетични ресурси и цифрови данни за секвенции по отношение на морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции, се извършват изключително за мирни цели.

Член 12

Уведомяване за дейности, които имат отношение към морски генетични ресурси и цифрови данни за секвенции по отношение на морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции

1. Страните предприемат необходимите законодателни, административни мерки или мерки на политиката, за да гарантират че информацията се предоставя на механизма за обмен на информация в съответствие с настоящата част.

2. Шест месеца или възможно най-скоро преди събирането in situ на морски генетични ресурси от зоните, разположени извън националните юрисдикции, на механизма за обмен на информация се предоставя следната информация:

а) естеството и целите, за които се извършва събирането, включително, при целесъобразност, всяка(всички) програма(и), от които е част;

б) предметът на изследването или, ако е известно, морските генетични ресурси, които представляват цел или се събират и целите за които се събират такива ресурси;

в) географските райони, в които трябва да се извърши събирането;

г) обобщение на метода и средствата, които трябва да се използват за събирането, включително наименование, тонаж, вид и клас на плавателното средство, оборудване за научни цели и/или използвани методи за проучване;

д) информация относно всички други участия в предложените основни програми;

е) предвидените дати на първото пристигане и на окончателното отпътуване на научноизследователските съдове или на разполагането на оборудването и прибирането му, според случая;

ж) наименованието(-ята) на учреждението(-та), под чиято егида се провежда изследването, и лицето, което отговаря за проекта;

з) възможностите за учени от всички държави, по-специално учени от развиващи се държави, да участват в проекта или да са свързани с него;

и) степента, до която се счита, че държавите, които може да се нуждаят и да искат техническа помощ, по-специално развиващите се държави, следва да могат да участват или да бъдат представлявани в проекта;

й) план за управление на данни, подготвен съгласно отвореното и отговорно управление на данните, като се вземе предвид настоящата международна практика.

3. При посоченото в параграф 2 уведомяване механизмът за обмен на информация автоматично генерира стандартизиран идентификатор на партидата за морско биологично разнообразие на зоните, разположени извън националните юрисдикции (БРИНЮ).

4. Когато е налице съществена промяна в информацията, предоставена на механизма за обмен на информация преди планираното събиране, актуализираната информация се предоставя на механизма за обмен на информация в разумен срок и не по-късно от началото на събирането in situ, когато е практически възможно.

5. Страните гарантират, че веднага щом бъде налична, но не по-късно от една година от събирането in situ на морски генетични ресурси от зоните, разположени извън националните юрисдикции, на механизма за обмен на информация се предоставя, заедно със стандартизирания идентификатор на партидата за БРИНЮ, следната информация:

а) хранилището или базата данни, къде се съхраняват или ще се съхраняват цифрови данни за секвенции по отношение на морски генетични ресурси;

б) къде се съхраняват или ще се съхраняват или държат всички събрани in situ морски генетични ресурси;

в) доклад, в който се описва подробно географският район, от който са събрани морските генетични ресурси, включително информация за географската ширина, дължина и дълбочина на събиране и, доколкото е възможно, констатациите от предприетата дейност;

г) всички необходими актуализации на плана за управление на данните, предвиден съгласно параграф 2, буква й) по-горе.

6. Страните гарантират, че образците от морски генетични ресурси и цифровите данни за секвенции по отношение на морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции, които се намират в хранилища или бази данни под тяхна юрисдикция, могат да бъдат идентифицирани като произхождащи от зоните, разположени извън националните юрисдикции, в съответствие с настоящата международна практика и доколкото е възможно.

7. Страните гарантират, че хранилищата, доколкото това е практически възможно, и базите данни под тяхна юрисдикция, изготвят на всеки две години обобщен доклад за достъпа до морски генетични ресурси и цифрови данни за секвенции, свързани с техния стандартизиран идентификатор на партидата за БРИНЮ, и предоставят доклада на разположение на Комитета за достъп и подялба на ползите, създаден съгласно член 15.

8. Когато морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции и, когато е приложимо, цифрови данни за секвенции по отношение на такива ресурси, са обект на използване, включително предлагане на пазара, от физически или юридически лица под тяхна юрисдикция, страните гарантират, че веднага щом стане достъпна, на механизма за обмен на информация се предоставя следната информация, включително стандартизирания идентификатор на партидата за БРИНЮ, ако има такъв:

а) къде могат да бъдат намерени резултатите от използването, като публикации, предоставянето на патент, ако е възможно и до степента, в която е възможно, и разработването на продукти;

б) когато е възможно — данни за уведомяването на механизма за обмен на информация след събирането, свързани с морските генетични ресурси, които са предмет на използването;

в) къде се държи оригиналният образец, който е предмет на използване;

г) предвидените условия за достъп до морски генетични ресурси и цифрови данни за секвенции по отношение на използваните морски генетични ресурси и план за управление на данните за тях;

д) след пускане на пазара — информация, ако е налична, за продажбите на съответните продукти и всяко по-нататъшно развитие.

Член 13

Традиционни знания на коренното население и местните общности, свързани с морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции

Страните предприемат, когато е уместно и подходящо, законодателни, административни мерки или мерки на политиката с цел да гарантират, че традиционните знания, свързани с морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции, които се притежават от коренното население и местните общности, ще бъдат достъпни само при свободното, предварително и информирано съгласие или одобряване и участие на това коренното население и на местните общности. Достъпът до такива традиционни знания може да бъде улеснен от механизма за обмен на информация. Достъпът до такива традиционни знания и тяхното използване се извършва при взаимно договорени условия.

Член 14

Справедлива и равноправна подялба на ползите

1. Ползите, произтичащи от дейности, които имат отношение към морски генетични ресурси и цифрови данни за секвенции по отношение на морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции, се поделят по справедлив и равноправен начин в съответствие с настоящата част и допринасят за опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции.

2. Непаричните ползи се поделят в съответствие с настоящото споразумение, наред с другото, под формата на:

а) достъп до образци и сбирки от образци в съответствие с настоящата международна практика;

б) достъп до цифрови данни за секвенции в съответствие с настоящата международна практика;

в) отворен достъп до лесни за намиране, достъпни, оперативно съвместими и годни за повторно използване (FAIR) научни данни в съответствие с настоящата международна практик и отворено и отговорно управление на данните;

г) съдържаща се в уведомленията информация, заедно със стандартизираните идентификатори на партидата за БРИНЮ, предоставена в съответствие с член 12 във форми с възможност за публично търсене и достъп;

д) трансфер на морски технологии в съответствие със съответните условия, предвидени съгласно част V от настоящото споразумение;

е) изграждане на капацитет, включително чрез финансиране на програми за научни изследвания и възможности за партньорство, по-специално тези, които са пряко относими и съществени, за учени и изследователи в изследователски проекти, както и специални инициативи, по-специално за развиващите се държави, като се вземат предвид специалните обстоятелства на малките островни развиващи се държави и най-слабо развитите държави;

ж) увеличаване на техническото и научното сътрудничество, по-специално с учени и научни институции в развиващите се държави;

з) други форми на ползи, определени от Конференцията на страните, като се вземат предвид препоръките на Комитета за достъп и подялба на ползите, създаден съгласно член 15.

3. Страните предприемат необходимите законодателни, административни мерки или мерки на политиката, за да гарантират, че морските генетични ресурси и цифровите данни за секвенции по отношение на морските генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции, заедно с техните стандартизирани идентификатори на партидата за БРИНЮ, подлежащи на използване от физически или юридически лица под тяхна юрисдикция, се депозират в публично достъпни хранилища и бази данни, поддържани на национално или международно равнище, не по-късно от три години от началото на такова използване или веднага след като станат достъпни, като се взема предвид настоящата международна практика.

4. Достъпът до морски генетични ресурси и цифрови данни за секвенции по отношение на морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции, в хранилищата и базите данни под юрисдикцията на дадена страна може да бъде предмет на приемливи условия, като посочените по-долу:

а) необходимостта от запазване на физическата цялост на морските генетични ресурси;

б) разумните разходи, свързани с поддържането на съответната генетична банка, биохранилище или база данни, в които се съхраняват образецът, данните или информацията;

в) разумните разходи, свързани с предоставянето на достъп до морските генетични ресурси, данни или информация;

г) други разумни условия в съответствие с целите на настоящото споразумение; и възможностите за такъв достъп при справедливи и най-благоприятни условия, включително при облекчени и преференциални условия, могат да се предоставят на изследователи и изследователски институции от развиващите се държави.

5. Паричните ползи от използване на морски генетични ресурси и цифрови данни за секвенции по отношение на морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции, включително предлагането на пазара, се поделят по справедлив и равноправен начин чрез създадения съгласно член 52 финансов механизъм за опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции.

6. След влизането в сила на настоящото споразумение, развитите страни плащат годишни вноски към специалния фонд, посочен в член 52. Размерът на вноската на дадена страна е 50 % от оценената вноска на тази страна в бюджета, приет от Конференцията на страните съгласно член 47, параграф 6, буква д). Такова плащане се запазва до вземането на решение от Конференцията на страните съгласно параграф 7 по-долу.

7. Конференцията на страните взема решение относно условията за споделяне на парични ползи от използването на морски генетични ресурси и цифрови данни за секвенции по отношение на морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции, като взема предвид препоръките на Комитета за достъп и подялба на ползите, създаден съгласно член 15. Ако всички усилия за постигане на консенсус са изчерпани, решението се приема с мнозинство от три четвърти от присъстващите и гласуващи страни. Плащането се извършва чрез специален фонд, създаден съгласно член 52. Условията може да включват посочените по-долу:

а) поетапни плащания;

б) плащания или вноски, свързани с предлагането на пазара на продукти, включително плащане на процент от приходите от продажбата на продукти;

в) периодична такса, плащана през определени периоди, въз основа на разнообразен набор от показатели, измерващи общото равнище на дейности от дадена страна;

г) други форми, определени от Конференцията на страните, като се вземат предвид препоръките на Комитета за достъп и подялба на ползите.

8. Дадена страна може да излезе с декларация в момента, в който Конференцията на страните приеме условията, като заявява, че тези условия няма да влязат в сила за тази страна за максимален срок от четири години, за да се предостави време за необходимото изпълнение. Страна, която излиза с такава декларация, продължава да извършва посоченото в параграф 6 по-горе плащане до влизането в сила на новите условия.

9. При вземането на решение относно условията за подялба на парични ползи от използването на цифрови данни за секвенции по отношение на морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции съгласно параграф 7 по-горе, Конференцията на страните взема предвид препоръките на Комитета за достъп и подялба на ползите, като признава, че подобни условия следва да се подкрепят взаимно и да се адаптират към други инструменти за достъп и подялба на ползите.

10. Конференцията на страните, като взема предвид препоръките на Комитета за достъп и подялба на ползите, създаден съгласно член 15, преразглежда и оценява на всеки две години паричните ползи от използването на морски генетични ресурси и цифрови данни за секвенции по отношение на морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции. Първият преглед се извършва не по-късно от пет години след влизането в сила на настоящото споразумение. Прегледът включва разглеждане на годишните вноски, посочени в параграф 6 по-горе.

11. Страните предприемат необходимите законодателни, административни мерки или мерки на политиката, по целесъобразност, за да гарантират че ползите, произтичащи от дейности, които имат отношение към морски генетични ресурси и цифрови данни за секвенции по отношение на морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции, извършвани от физически или юридически лица под тяхната юрисдикция, се поделят съгласно настоящото споразумение.

Член 15

Комитет за достъп и подялба на ползите

1. Създава се Комитет за достъп и подялба на ползите. Той служи, наред с другото, като средство за създаване на насоки за подялба на ползите в съответствие с член 14, като гарантира прозрачност и осигурява справедлива и равноправна подялба както на парични, така и на непарични ползи.

2. Комитетът за достъп и подялба на ползите се състои от 15 членове, които притежават подходящи квалификации в съответните области, така че да се гарантира ефективното изпълнение на функциите на комитета. Членовете се номинират от страните и се избират от Конференцията на страните, като се вземат предвид балансът между половете и равноправното географско разпределение и осигуряване на представителство в комитета от развиващите се държави, включително от най-слабо развитите държави, от малките островни развиващи се държави и от развиващите се държави без излаз на море. Мандатът и условията за работата на комитета се определят от Конференцията на страните.

3. Комитетът може да отправя препоръки до Конференцията на страните по въпроси, свързани с настоящата част, включително следните въпроси:

а) насоки или кодекс на поведение във връзка с дейности по отношение на морски генетични ресурси и цифрови данни за секвенции по отношение на морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции в съответствие с настоящата част;

б) мерки за изпълнение на решения, взети в съответствие с настоящата част;

в) правила или механизми за поделяне на парични ползи в съответствие с член 14;

г) въпроси, свързани с настоящата част във връзка с механизма за обмен на информация;

д) въпроси, свързани с настоящата част във връзка с установения в член 52 финансов механизъм;

е) всички други въпроси, свързани с настоящата част, до които може да поискат достъп Конференцията на страните и Комитетът за достъп и подялба на ползите.

4. Всяка страна предоставя на Комитета за достъп и подялба на ползите, чрез механизма за обмен на информация, изискваната съгласно настоящото споразумение информация, която включва:

а) законодателни, административни мерки и мерки на политиката относно достъпа и подялбата на ползите;

б) данни за контакт и друга съответна информация относно националните органи за връзка;

в) друга информация, която се изисква съгласно взетите от Конференцията на страните решения.

5. Комитетът за достъп и подялба на ползите може да предоставя консултации и да улеснява обмена на информация със съответните правни инструменти и рамки и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво относно дейности в рамките на неговия мандат, включително подялба на ползите, използване на цифрови данни за секвенции по отношение на морски генетични ресурси, най-добри практики, инструменти и методики, управление на данни и извлечени поуки.

6. Комитетът за достъп и подялба на ползите може да отправя препоръки до Конференцията на страните във връзка с получената съгласно параграф 5 по-горе информация.

Член 16

Мониторинг и прозрачност

1. Мониторингът и прозрачността на дейностите по отношение на морски генетични ресурси и цифрови данни за секвенции по отношение на морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции, се постигат чрез уведомяване на механизма за обмен на информация, чрез използване на стандартизирани идентификатори на партидата за БРИНЮ в съответствие с настоящата част и съгласно процедурите, приети от Конференцията на страните, както е препоръчано от Комитета за достъп и подялба на ползите.

2. Страните периодично представят на Комитета за достъп и подялба на ползите доклади относно прилагането от тяхна страна на разпоредбите на настоящата част по отношение на дейности във връзка с морски генетични ресурси и цифрови данни за секвенции по отношение на морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции и подялбата на ползите от тях, в съответствие с настоящата част.

3. Комитетът за достъп и подялба на ползите изготвя доклад въз основа на информацията, получена чрез механизма за обмен на информация, и го предоставя на страните, които могат да представят коментари. Комитетът за достъп и подялба на ползите представя доклада, включително получените коментари, за разглеждане от Конференцията на страните. Конференцията на страните, като взема предвид препоръката на Комитета за достъп и подялба на ползите, може да определи подходящи насоки за прилагането на този член, в които се отчитат националните възможности и обстоятелства на страните.

ЧАСТ III

МЕРКИ КАТО ИНСТРУМЕНТИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТДЕЛНИ ЗОНИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО НА ЗАЩИТЕНИТЕ МОРСКИ ЗОНИ

Член 17

Цели

Целите на настоящата част са следните:

а) опазване и устойчиво използване на зони, които се нуждаят от защита, включително чрез създаване на всеобхватна система от инструменти за управление на отделни зони, с екологично представителни и добре свързани помежду си мрежи от защитени морски зони;

б) укрепване на сътрудничеството и координацията при използването на инструменти за управление на отделни зони, включително на защитените морски зони, сред държавите, съответните правни инструменти и рамки и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво;

в) защита, опазване, възстановяване и поддържане на биологичното разнообразие и екосистеми, включително с оглед на повишаването на тяхната продуктивност и здраве, и укрепване на устойчивостта на стресови фактори, включително тези, свързани с изменението на климата, увеличаването на киселинността на океанските води и замърсяването на морето;

г) подпомагане на продоволствената сигурност и други социално-икономически цели, включително защитата на културните ценности;

д) подкрепа за развиващите се държави — страни по Конвенцията, по-специално за най-слабо развитите държави, развиващи се държави без излаз на море, държави с неблагоприятно географско положение, малки островни развиващи се държави, крайбрежни африкански държави, архипелажни държави и развиващи се държави със среден доход, като се вземат предвид специалните обстоятелства на малките островни развиващи се държави, чрез изграждане на капацитет и разработване и трансфер на морски технологии при разработване, прилагане, мониторинг, управление и налагане на инструменти за управление на отделни зони, включително на защитените морски зони.

Член 18

Зона на приложение

Създаването на инструменти за управление на отделни зони, включително на защитените морски зони, не включва каквито и да е зони в рамките на националните юрисдикции и не е основание за утвърждаване или отказване на каквито и да е претенции за суверенитет, суверенни права, включително по отношение на спорове, свързани с него. Конференцията на страните няма да разглежда предложения за решения за създаване на такива инструменти за управление на отделни зони, включително защитените морски зони, и в никакъв случай такива предложения няма да се тълкуват като признаване или непризнаване на каквито и да било претенции за суверенитет, суверенни права или юрисдикция.‑

Член 19

Предложения

1. Предложенията относно създаването на инструменти за управление на отделни зони, включително на защитените морски зони, по силата на настоящата част, се подават до секретариата от страните, поотделно или заедно.

2. Страните си сътрудничат и се консултират, по целесъобразност, със съответните заинтересовани страни, включително държави и органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво, както и гражданското общество, научната общност, частния сектор, коренното население и местните общности с цел разработването на предложения, както е посочено в настоящата част.

3. Предложенията се формулират въз основа на най-добрите научни изследвания и информация и, когато е възможно, съответните традиционни знания на коренното население и местните общности, като се вземат предвид подходът на предпазливостта и екосистемният подход.

4. Предложенията по отношение на установените зони включват следните ключови елементи:

а) географско или пространствено описание на зоната, която е предмет на предложението, чрез позоваване на посочените в приложение I примерни критерии;

б) информация за всички критерии, посочени в приложение I, както и за всички критерии, които могат да бъдат доразработени и преработени в съответствие с параграф 5 по-долу и се прилагат при установяване на зоната;

в) човешките дейности в зоната, включително използване от коренното население и местните общности и тяхното възможно въздействие, ако има такова;

г) описание на състоянието на морската екосистема и биологичното разнообразие в установената зона;

д) описание на опазването и, при целесъобразност, целите за устойчиво използване, които трябва да се прилагат в зоната;

е) проект на план за управление, включващ предложените мерки и очертаващ предложените дейности по мониторинг, изследване и преразглеждане с цел постигане на определените цели;

ж) продължителността на предложената зона и мерки, ако има такива;

з) информация относно всички проведени с държавите консултации, включително съседни крайбрежни държави и/или съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво, ако има такива;

и) информация относно инструменти за управление на отделни зони, включително на защитените морски зони, прилагани съгласно съответните правни инструменти и рамки и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво;

й) съответната научна информация и, когато има такива, традиционни знания на коренното население и местните общности.

5. Примерните критерии за установяването на такива зони включват, според случая, посочените в приложение I, и когато е необходимо могат да бъдат доразработени и преработени от Научно-техническия орган с цел да бъдат разгледани и приети от Конференцията на страните.

6. Допълнителни изисквания по отношение на съдържанието на предложенията, включително условията за прилагане на примерните критерии съгласно посоченото в параграф 5 по-горе, и насоките относно предложенията, посочени в параграф 4, буква б) по-горе, се разработват от Научно-техническия орган, ако е необходимо, с цел да бъдат разгледани и приети от Конференцията на страните.

Член 20

Публичност и предварителен преглед на предложенията

При приемането на предложение в писмен вид секретариатът оповестява публично предложението и го предава на Научно-техническия орган за предварителен преглед. Целта на прегледа е да се установи, че предложението съдържа изискваната съгласно член 19 информация, включително примерните критерии, описани в настоящата част и в приложение I. Резултатът от този преглед се оповестява публично и се предава на вносителя от секретариата. Вносителят препраща отново предложението до секретариата, като взема предвид извършения от Научно-техническия орган предварителен преглед. Секретариатът уведомява страните, оповестява публично повторно предаденото предложение и улеснява консултациите съгласно член 21.

Член 21

Консултации и оценка на предложенията

1. Консултациите по представените съгласно член 19 предложения са приобщаващи, прозрачни и отворени за всички съответни заинтересовани страни, включително държавите и органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво, както и гражданското общество, научната общност, коренното население и местните общности.

2. Секретариатът улеснява консултациите и събира информация, както следва:

а) държавите, по-специално съседните крайбрежни държави, се уведомяват и се приканват да представят, наред с другото:

i) становища относно качествата и географския обхват на предложението;

ii) всяка друга съответна научна информация;

iii) информация относно всички съществуващи мерки или дейности в съседни или свързани зони в рамките на националните юрисдикции и извън националните юрисдикции;

iv) становища по потенциални приложения на предложението за зоните, разположени в националните юрисдикции;

v) всякаква друга подходяща информация;

б) органите на съответните правни инструменти и рамки и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво се уведомяват и се приканват да представят, наред с другото:

i) становища относно качествата на предложението;

ii) всяка друга съответна научна информация;

iii) информация относно всякакви съществуващи мерки, приети от инструмента, рамката или органа за съответната зона или съседни зони;

iv) становища относно всички аспекти на мерките и други елементи за проекта на установения в предложението план за управление, който е от компетентността на органа;

v) становища относно всички съответни допълнителни мерки, които са от компетентността на този инструмент, рамка или орган;

vi) всякаква друга подходяща информация;

в) коренното население и местните общности със съответните традиционни знания, научните общности, гражданското общество и други съответни заинтересовани страни се приканват да подадат, наред с другото:

i) становища относно качествата на предложението;

ii) всяка друга съответна научна информация;

iii) всички съответни традиционни знания на коренното население и местните общности,

iv) всякаква друга свързана информация.

3. Получените съгласно параграф 2 по-горе отговори се оповестяват публично от секретариата.

4. В случаи когато предложените мерки засягат зони, които са напълно заобиколени от изключителните икономически зони на държави, вносителите:

а) провеждат целеви и проактивни консултации, включително предварително уведомяване, с такива държави;

б) разглеждат становища и коментари на такива държави относно предложената мярка и предоставят писмени отговори, в които разглеждат специално такива становища и коментари и, когато това е уместно, преразглеждат съответно предложените мерки.

5. Вносителят разглежда получените по време на периода на консултации отговори, както и становищата и информацията от Научно-техническия орган, и, когато това е уместно, преразглежда съответно предложението или отговаря на значими отговори, които не са отразени в предложението.

6. Периодът на консултации е обвързан с определен срок.

7. Преразгледаното предложение се предава на Научно-техническия орган, който го оценява и отправя препоръки до Конференцията на страните.

8. Условията за процеса на консултации и оценка, включително продължителността, се разработват допълнително на първото заседание на Научно-техническия орган, ако това е необходимо, с цел да бъдат разгледани и приети от Конференцията на страните, като се вземат предвид специалните обстоятелства на малките островни развиващи се държави.

Член 22

Създаване на инструменти за управление на отделни зони, включително на защитените морски зони

1. Конференцията на страните, въз основа на окончателното предложение и проекта на плана за управление, като взема предвид отговорите и научната информация, получени по време на процеса на консултации, установен по силата на настоящата част, и научните съвети и препоръки на Научно-техническия орган:

а) взема решения относно създаването на инструменти за управление на отделни зони, включително на защитените морски зони, и свързани мерки;

б) може да взема решения относно мерки, съвместими с мерките, приети от съответните правни инструменти и рамки и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво, в сътрудничество и при координация с тези инструменти, рамки и органи;

в) може, когато предложените мерки са от компетентността на други органи на световно, регионално, подрегионално или отраслово ниво, да отправя препоръки към страните по настоящото споразумение и към органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво с цел насърчаване на приемането на съответните мерки чрез такива инструменти, рамки и органи, съгласно съответните им мандати.

2. При вземането на решения съгласно този член Конференцията на страните зачита компетентностите на съответните правни инструменти и рамки и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво, а не ги подкопава.

3. Конференцията на страните поема ангажименти за редовни консултации с цел повишаване на сътрудничеството и координацията с и сред съответните правни инструменти и рамки и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво по отношение на инструменти за управление на отделни зони, включително на защитените морски зони, както и координацията по отношение на свързани мерки, приети съгласно инструменти и рамки и всички такива органи.

4. Когато постигането на целите и изпълнението на настоящата част изисква това, с цел засилване на международното сътрудничество и координация по отношение на опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции, Конференцията на страните може да разгледа и, при спазване на параграфи 1 и 2 по-горе, може да реши, ако е уместно, да разработи механизъм по отношение на съществуващите инструменти за управление на отделни зони, включително на защитените морски зони, приети от съответните правни инструменти и рамки или от съответните органи на световно, регионално, подрегионално или отраслово ниво.

5. Приетите от Конференцията на страните решения и препоръки в съответствие с настоящата част не пречат на ефективността на приетите мерки по отношение на зоните, разположени в националните юрисдикции, като те се приемат при надлежно зачитане на правата и задълженията на всички държави в съответствие с Конвенцията. В случаите, когато предложените по силата на настоящата част мерки биха засегнали или би могло разумно да се очаква да засегнат покриващите води над повърхността на морското дъно и недрата на подводния район, върху които крайбрежна държава упражнява суверенни права в съответствие с Конвенцията, в тези мерки надлежно се отчитат суверенни права на такива крайбрежни държави. За тази цел се провеждат консултации в съответствие с разпоредбите на настоящата част.

6. В случаи, когато установен по силата на настоящата част инструмент за управление на отделни зони, включително на защитените морски зони, впоследствие попада, изцяло или частично, в рамките на националната юрисдикция на крайбрежна държава, частта в рамките на националната юрисдикция незабавно престава да бъде в сила. Частта, която остава в зоните, разположени извън националните юрисдикции, остава в сила, докато на следващото си заседание Конференцията преразгледа и реши дали да измени или отмени инструмента за управление на отделни зони, включително на защитените морски зони, ако това е необходимо.

7. При установяването или изменението на компетентността на съответен правен инструмент или рамка или съответен орган на световно, регионално, подрегионално или отраслово ниво, всеки инструмент за управление на отделни зони, включително на защитените морски зони, или свързани мерки, приети от Конференцията на страните по силата на настоящата част, който впоследствие е изцяло или частично от компетентността на такъв инструмент, остава в сила, докато Конференцията на страните преразгледа и реши, в тясно сътрудничество и при координация с този инструмент, рамка или орган, да поддържа, измени или отмени инструмента за управление на отделни зони, включително на защитените морски зони, и свързаните мерки, според случая.

Член 23

Вземане на решения

1. Като общо правило, решенията и препоръките по силата на настоящата част се вземат с консенсус.

2. Ако не бъде постигнат консенсус, решенията и препоръките по силата на настоящата част се вземат с мнозинство от три четвърти от присъстващите и гласуващите страни, като преди това Конференцията на страните решава с мнозинство от две трети от присъстващите и гласуващи страни, че всички усилия за постигане на консенсус са били изчерпани.

3. Взетите по силата на настоящата част решения влизат в сила 120 дни след заседанието на Конференцията на страните, по време на което са взети, и те са обвързващи за страните.

4. В рамките на предвидения в параграф 3 по-горе срок от 120 дни, всяка страна може да подаде, чрез писмено уведомление до секретариата, възражение срещу прието по силата на настоящата част решение и това решение няма да бъде обвързващо за тази страна. Възражение срещу решение може да бъде оттеглено по всяко време с писмено уведомление до секретариата и след това решението става обвързващо за тази страна 90 дни след датата на уведомлението, с което се заявява оттеглянето на възражението.

5. Страна, която подава възражение съгласно параграф 4 по-горе, предоставя на секретариата в писмен вид, в момента на подаване на възражението си, обяснение на основанията за своето възражение, което се базира на едно или повече от следните основания:

а) решението е несъвместимо с настоящото споразумение или правата и задълженията на възразяващата страна съгласно Конвенцията;

б) решението въвежда неоправдано правна или фактическа дискриминация по отношение на възразяващата страна;

в) страната на практика не може да изпълни решението към момента на възражението, след като е положила всички разумни усилия за това.

6. Страна, която подава възражение съгласно параграф 4 по-горе, приема, доколкото е възможно, алтернативни мерки или подходи, равностойни като резултат на решението, срещу което е възразила, и не приема мерки, нито предприема действия, които биха понижили ефективността на решението. срещу което е възразила, освен когато такива мерки или действия са от съществено значение за упражняването на правата и задълженията на възразяващата страна в съответствие с Конвенцията.

7. С цел да предостави информация за мониторинга и прегледа по член 26, възразяващата страна докладва на следващото редовно заседание на Конференцията на страните след подаването на уведомлението по параграф 4 по-горе и периодично след това за изпълнението на параграф 6 по-горе.

8. Възражение срещу решение, взето в съответствие с параграф 4 по-горе, може да бъде подадено наново само ако възразяващата страна счита това все още за необходимо и на всеки три години след влизането в сила на решението чрез подаването на писмено уведомление до секретариата. Такова писмено уведомление включва обяснение на основанията за първоначалното възражение на страната.

9. Ако не бъде получено уведомление за подновяване съгласно параграф 8, възражението се счита автоматично за оттеглено и вследствие на това решението става обвързващо за тази страна 120 дни след автоматичното оттегляне на възражението. Секретариатът уведомява страната 60 дни преди датата, на която възражението ще бъде автоматично оттеглено.

10. Приетите по силата на настоящата част решения на Конференцията на страните и възраженията срещу тези решения се оповестяват публично от секретариата и се предават на всички държави и съответните правни инструменти и рамки и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво.

Член 24

Спешни мерки

1. Конференцията на страните взема решения за приемане на мерки в зоните, разположени извън националните юрисдикции, които да се прилагат в извънредни ситуации, ако е необходимо, когато природно явление или причинено от човека бедствие е причинило или вероятно ще причини сериозна или необратима вреда на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции, за да гарантира, че въпросната сериозна и необратима вреда няма да се влоши.

2. Мерките, приети съгласно този член, се считат за необходими само ако след консултация със съответните правни инструменти или рамки или съответни органи на световно, регионално, подрегионално или отраслово ниво, сериозната или необратима вреда не може да бъде управлявана своевременно чрез прилагането на другите членове от настоящото споразумение или от съответен правен инструмент или рамка, или съответен орган на световно, регионално, подрегионално или отраслово ниво.

3. Приетите при извънредна ситуация мерки се основават на най-добрата налична наука и научна информация и, когато са налице, съответните традиционни знания на коренното население и местните общности, и се взема предвид подходът на предпазливостта. Такива мерки може да бъдат предложени от страните или препоръчани от Научно-техническия орган и могат да бъдат приети между сесиите. Мерките са временни и на следващото заседание на Конференцията на страните след тяхното приемане трябва да бъдат преразгледани за вземане на решение.

4. Действието на мерките се прекратява две години след влизането им в сила или по-рано, от Конференцията на страните, след като бъдат заменени с инструменти за управление на отделни зони, включително на защитените морски зони, и свързаните с тях мерки, установени в съответствие с настоящата част, или с мерки приети от съответен правен инструмент или рамка, или съответния орган на световно, регионално, подрегионално или отраслово ниво, или с решение на Конференцията на страните, когато обстоятелствата, които са наложили мярката, престанат да съществуват.

5. Процедурите и насоките за установяване на спешни мерки, включително процедурите за консултации, се разработват от Научно-техническия орган, ако това е необходимо, с цел да бъдат разгледани и приети от Конференцията на страните при първа възможност. Такива процедури са приобщаващи и прозрачни.

Член 25

Изпълнение

1. Страните гарантират, че дейностите под тяхна юрисдикция или контрол, които се извършват в зоните, разположени извън националните юрисдикции, са в съответствие с приетите по силата на настоящата част решения.

2. Нищо в настоящото споразумение не възпрепятства дадена страна да приеме по-строги мерки по отношение на своите граждани и плавателни съдове или по отношение на дейности под нейна юрисдикция или контрол в допълнение към тези, приети по силата на настоящата част, в съответствие с международното право и в подкрепа на целите на споразумението.

3. Изпълнението на приетите съгласно настоящата част мерки не следва да налага пряко или косвено непропорционална тежест за страни, които са малки островни развиващи се държави или най-слабо развити държави.

4. Страните насърчават, когато е подходящо, приемането на мерки в рамките на съответните правни инструменти и рамки и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво, на които те са членове, за да подкрепят изпълнението на взетите от Конференцията на страните решения и препоръки по силата на настоящата част.

5. Страните насърчават тези държави, които имат право да станат страни по настоящото споразумение, по-специално тези, чиито дейности, плавателни съдове или граждани оперират в зона, която е обект на установен инструмент за управление на отделни зони, включително на защитени морски зони, да приемат мерки в подкрепа на решенията и препоръките на Конференцията на страните относно инструментите за управление на отделни зони, включително на защитени морски зони, създадени по силата на настоящата част.

6. Страна, която не е страна или участник в съответен правен инструмент или рамка, или член на съответен орган на световно, регионално, подрегионално или отраслово ниво, и която не е съгласна по друг начин да прилага мерките, установени съгласно такива инструменти и рамки и от такива органи, няма да бъде освобождавана от задължението да сътрудничи, в съответствие с Конвенцията и настоящото споразумение, при опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции.

Член 26

Мониторинг и преразглеждане

1. Страните, поотделно или заедно, докладват на Конференцията на страните за изпълнението на създадените по силата на настоящата част инструменти за управление на отделни зони, включително на защитените морски зони, и свързаните с тях мерки. Такива доклади, както и информацията и преразглеждането, посочени съответно в параграфи 2 и 3 по-долу, се оповестяват публично от секретариата.

2. Съответните правни инструменти и рамки и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво се приканват да предоставят информация на Конференцията на страните относно изпълнението на мерките, които трябва да приемат за постигането на целите на създадените по силата на настоящата част инструменти за управление на отделни зони, включително на защитените морски зони.

3. Създадените по силата на настоящата част инструменти за управление на отделни зони, включително на защитените морски зони, заедно със свързаните с тях мерки, се подлагат на мониторинг и периодично се преразглеждат от Научно-техническия орган, като се вземат предвид докладите и информацията, посочени съответно в параграфи 1 и 2 по-горе.

4. При посоченото в параграф 3 по-горе преразглеждане, Научно-техническият орган оценява ефективността на създадените по силата на настоящата част инструменти за управление на отделни зони, включително на защитените морски зони, заедно със свързаните с тях мерки и отбелязания напредък в постигането на техните цели, и осигурява съвети и препоръки към Конференцията на страните.

5. След преразглеждането Конференцията на страните, ако е необходимо, взема решения или препоръки относно изменението, разширяването или отмяната на инструментите за управление на отделни зони, включително на защитените морски зони, и всички свързани с тях мерки, приети от Конференцията на страните, въз основа на най-добрата налична наука и научна информация и, когато са налице, съответните традиционни знания на коренното население и местните общности, като се вземат предвид подходът на предпазливостта и екосистемният подход.

ЧАСТ IV

ОЦЕНКИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

Член 27

Цели

Целите на настоящата част са следните:

а) привеждане в действие на разпоредбите на Конвенцията относно оценката на въздействието върху околната среда за зоните, разположени извън националните юрисдикции чрез установяване на процеси, прагове и други изисквания за извършване и докладване на оценки от страните;

б) гарантиране, че обхванатите от настоящата част дейности се оценяват и осъществяват с цел предотвратяване, смекчаване и управление на значителните неблагоприятни въздействия във връзка с целта за защита и опазване на морската среда;

в) подкрепа за разглеждането на кумулативни въздействия и въздействия в зоните, разположени в националните юрисдикции;

г) предвиждане на стратегически екологични оценки;

д) постигане на съгласувана рамка за оценка на въздействието върху околната среда за дейности в зоните, разположени извън националните юрисдикции;

е) изграждане и укрепване на капацитета на страните, особено на развиващите се държави — страни по Конвенцията, по-специално най-слабо развитите държави, развиващи се държави без излаз на море, държави с неблагоприятно географско положение, малки островни развиващи се държави, крайбрежни африкански държави, архипелажни държави и развиващи се държави със среден доход, за подготвяне, извършване и оценка на оценките на въздействието върху околната среда и стратегическите екологични оценки в подкрепа на целите на настоящото споразумение.

Член 28

Задължение за извършване на оценки на въздействието върху околната среда

1. Страните гарантират, че потенциалните въздействия върху морската среда на планираните дейности под тяхна юрисдикция или контрол, които се извършват в зоните, разположени извън националните юрисдикции, се оценяват, както е посочено в настоящата част, преди да бъдат разрешени.

2. Когато страна, под чиято юрисдикция или контрол е планирана дейност, която трябва да се извърши в морските зони, разположени в националните юрисдикции, определи, че дейността може да предизвика съществено замърсяване на морската среда или да доведе до значителни и вредни изменения в нея в зоните, разположени извън националните юрисдикции, тази страна гарантира, че оценката на въздействието върху околната среда на такава дейност се извършва в съответствие с настоящата част или че оценката на въздействието върху околната среда се извършва в рамките на националния процес на страната. Страна, извършваща такава оценка съгласно националния си процес:

а) предоставя своевременно, по време на националния процес, съответната информация чрез механизма за обмен на информация;

б) гарантира, че дейността се подлага на мониторинг по начин, съвместим с изискванията на националния процес;

в) гарантира, че докладите за оценката на въздействието върху околната среда и всички съответни доклади за мониторинг се предоставят съгласно механизма за обмен на информация, както е определено в настоящото споразумение.

3. При получаване на посочената в параграф 2, буква a) по-горе информация, Научно-техническият орган може да предостави коментари на страната, под чиято юрисдикция и контрол се извършва планираната дейност.

Член 29

Връзка между настоящото споразумение и процесите на оценката на въздействието върху околната среда съгласно съответните правни инструменти и рамки, както и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво

1. Страните насърчават използването на оценките за въздействието върху околната среда и приемането и прилагането на разработените съгласно член 38 стандарти и/или насоки в съответните правни инструменти и рамки и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво, на които са членове.

2. Конференцията на страните разработва механизми съгласно настоящата част, за да може Научно-техническият орган да си сътрудничи със съответните правни инструменти и рамки и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво, които регулират дейности в зоните, разположени извън националните юрисдикции или защитават морската среда.

3. При разработването или актуализирането съгласно член 38 на стандарти или насоки за извършване от страните по настоящото споразумение на оценки на въздействието върху околната среда за дейности в зоните, разположени извън националните юрисдикции, Научно-техническият орган си сътрудничи, когато е целесъобразно, със съответните правни инструменти и рамки и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво.

4. Извършването на скрининг или оценка на въздействието върху околната среда на планирана дейност в зоните, разположени извън националните юрисдикции, не е необходимо, при условие че страната, под чиято юрисдикция или контрол се извършва планираната дейност, определя:

а) че потенциалните въздействия на планираната дейност или категория дейност са оценени в съответствие с изискванията на други приложими правни инструменти или рамки или от съответните органи на световно, регионално, подрегионално или отраслово ниво;

б) че:

i) вече предприетата оценка за планираната дейност е равностойна на изискваната съгласно настоящата част и че резултатите от оценката са взети под внимание; или

ii) разпоредбите или стандартите на съответните правни инструменти или рамки или съответните органи на световно, регионално, подрегионално или отраслово ниво, произтичащи от оценката, са предназначени да предотвратяват, смекчават или управляват потенциални въздействия под прага за оценки на въздействието върху околната среда съгласно настоящата част, и те са спазени.

5. Когато оценка на въздействието върху околната среда за планирана дейност в зоните, разположени извън националните юрисдикции, се извършва съгласно съответния правен инструменти или рамка или съответния орган на световно, регионално, подрегионално или отраслово ниво, съответната страна гарантира, че докладът от оценката на въздействието върху околната среда се публикува чрез механизма за обмен на информация.

6. Освен когато планираните дейности, които отговарят на критериите, посочени в параграф 4, буква б), подточка i) по-горе, са обект на мониторинг и преразглеждане съгласно съответен правен инструмент или рамка или съответен орган на световно, регионално, подрегионално или отраслово ниво, страните извършват мониторинг и преразглеждат дейностите, и гарантират, че докладите от мониторинга и преразглеждането се публикуват чрез механизма за обмен на информация.

Член 30

Прагове и фактори за извършване на оценки на въздействието върху околната среда

1. Когато планирана дейност може да има повече от незначително или преходно въздействие върху морската среда или последиците от дейността са неизвестни или недобре разбрани, страната, под чиято юрисдикция или контрол се извършва дейността, извършва проверка на дейността съгласно член 31, като използват посочените в параграф 2 по-долу фактори, и:

а) проверката е достатъчно подробна, за да може страната да прецени дали има основателни причини да смята, че планираната дейност може да предизвика съществено замърсяване на морската среда или да доведе до значителни и вредни изменения в нея, и включва:

i) описание на планираната дейност, включително нейната цел, местоположение, продължителност и интензивност; както и

ii) първоначален анализ на потенциалните въздействия, включително разглеждането на кумулативните въздействия, и, по целесъобразност, алтернативи на планираната дейност;

б) Ако въз основа на проверката се установи, че страната има основателни причини да смята, че дейността може да предизвика съществено замърсяване на морската среда или да доведе до значителни и вредни изменения в нея, се извършва оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с разпоредбите на настоящия част.

2. Когато се определя дали планираните дейности под юрисдикцията и контрола на страните отговарят на определения в параграф 1 по-горе праг, те разглеждат следните неизчерпателни фактори:

а) вида и технологията, използвана за дейността, и начина, по който трябва да бъде извършена;

б) продължителността на дейността;

в) местоположението на дейността;

г) характеристиките и екосистемата на местоположението (включително зони от конкретно екологично или биологично значение или уязвимост);

д) потенциалните въздействия на дейността, включително потенциалните кумулативни въздействия и потенциалните въздействия в зоните, разположени в националните юрисдикции;

е) степента, до която последиците от дейността са неизвестни или са слабо познати;

ж) други съответни екологични или биологични критерии.

Член 31

Процес на оценки на въздействието върху околната среда

1. Страните гарантират, че процесът за извършване на оценката на въздействието върху околната среда съгласно настоящата част включва посочените по-долу стъпки:

а) Скрининг: Страните извършват своевременен скрининг, за да определят дали е необходима оценка на въздействието върху околната среда по отношение на планирана дейност под тяхна юрисдикция или контрол, в съответствие с член 30, и оповестяват публично нейната оценка:

i) ако страна определя, че за планирана под нейната юрисдикция и контрол дейност не се изисква оценка на въздействието върху околната среда, тя оповестява публично съответната информация, включително съгласно член 30, параграф 1, буква а), чрез механизма за обмен на информация съгласно настоящото споразумение;

ii) въз основа на най-добрата налична наука и научна информация и, когато са налице, съответните традиционни знания на коренното население и местните общности, дадена страна може да представи своите становища относно потенциалните въздействия на планирана дейност, за която вече има заключение в съответствие с буква а), подточка i) по-горе, на страната, изготвила заключението, и на Научно-техническия орган, в срок до 40 дни от публикуването ѝ;

iii) Ако страна, която представя становищата си изрази съмнения относно потенциалните въздействия на планирана дейност, по отношение на която е изготвено заключение, страната, изготвила заключението разглежда тези опасения и може да преразгледа заключението.

iv) При разглеждане на опасенията, представени от страна съгласно буква a), подточка ii) по-горе, Научно-техническият орган разглежда и може да оцени потенциалните въздействия на планираната дейност въз основа на най-добрата налична наука и научна информация и, когато са налице, съответните традиционни знания на коренното население и местните общности и, ако е уместно, може да отправя препоръки към страната, която е изготвила заключението, след като даде възможност на тази страна да отговори на представените опасения и като вземе предвид този отговор;

v) Страната, която е изготвила заключение съгласно буква a), подточка i) по-горе, ще вземе под внимание всички препоръки на Научно-техническия орган;

vi) Представянето на становища и препоръки на Научно-техническия орган се оповестява публично, включително чрез механизма за обмен на информация;

б) Определяне на обхвата. Страните гарантират набелязването на ключовите въздействия върху околната среда и всички свързани въздействия, като икономически, социални, културни въздействия и въздействията върху здравето на човека, включително потенциални кумулативни въздействия и въздействия в зоните, разположени в националните юрисдикции, както и алтернативи на планираната дейност, ако има такива, които ще бъдат включени в оценките на въздействието върху околната среда, извършвани по силата на настоящата част. Обхватът се определя, като се използва най-добрата налична наука и научна информация и, когато са налице, съответните традиционни знания на коренното население и местните общности;

в) Оценка на въздействието и оценка. Страните гарантират, че въздействията от планираните дейности, включително кумулативни въздействия и въздействия в зоните, разположени в националните юрисдикции, се оценяват, като се използва най-добрата налична наука и научна информация и, когато са налице, съответните традиционни знания на коренното население и местните общности;

г) Предотвратяване, смекчаване и управление на потенциалните отрицателни последици. Страните гарантират, че:

i) мерките за предотвратяване, смекчаване и управление на потенциалното отрицателно въздействие от планираните дейности, извършвани под тяхна юрисдикция и контрол, са установени и анализирани, за да се избегнат значителни вредни въздействия. Такива мерки могат да включват разглеждането на алтернативи на планираната дейност, извършвана под тяхна юрисдикция и контрол;

ii) когато е подходящо, тези мерки са включени в план за управление на околната среда;

д) страните гарантират публичното оповестяване и консултации в съответствие с член 32;

е) страните гарантират подготовката и публикуването на доклад за оценката на въздействието върху околната среда в съответствие с член 33.

2. Страните могат да извършат оценки на въздействието върху околната среда, по-специално за планирани дейности, извършвани под юрисдикцията или контрола на малки островни развиващи се държави.

3. В рамките на Научно-техническия орган се изготвя списък на експерти. Страните с ограничен капацитет могат да поискат съвет и помощ от тези експерти за извършване и обща оценка на скрининга и оценките на въздействието върху околната среда за планирана дейност, извършвана под тяхна юрисдикция или контрол. Експертите не могат да бъдат назначавани за друга част от процеса на оценката на въздействието върху околната среда за същата дейност. Страната, която иска съвет и помощ гарантира, че такива оценки на въздействието върху околната среда се представят за преразглеждане и вземане на решение.

Член 32

Публично оповестяване и консултации

1. Страните гарантират навременното публично оповестяване на планирана дейност, включително посредством публикуване чрез механизма за обмен на информация и чрез секретариата, и планирани и ефективни ограничени във времето възможности, доколкото е приложимо, за участие на всички държави, по-специално съседни крайбрежни държави и всички други държави, съседни на дейността, когато те са потенциално най-засегнатите държави, и заинтересованите страни в процеса на оценката на въздействието върху околната среда. Уведомяването и възможностите за участие, включително чрез представяне на коментари, се извършват по време на целия процес на оценката на въздействието върху околната среда, когато е уместно, включително когато се определя обхватът на оценката на въздействието върху околната среда съгласно член 31, параграф 1, буква б), и когато проектът на доклад за оценката на въздействието върху околната среда по член 33 е изготвен преди да се вземе решение за разрешаване на дейността.

2. Потенциално най-засегнатите държави се определят, като се вземат предвид естеството и потенциалните последици за морската система от планираната дейност и включват:

а) крайбрежни държави, чиито дейности по упражняване на суверенни права за целите на проучването, експлоатацията, съхраняването или управление на природните ресурси основателно може да се считат засегнати от дейността;

б) държави, които извършват в зоната на планираната дейност човешки дейности, включително стопански дейности, които основателно може да се считат са засегнати.

3. Заинтересованите страни в този процес включват коренно население и местни общности със съответните традиционни знания, съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво, гражданското общество, научната общност и широката общественост.

4. В съответствие с член 48, параграф 3 публичното оповестяване и консултации трябва да бъдат приобщаващи и прозрачни, да се провеждат своевременно и да бъдат целеви и проактивни, когато включват малки островни развиващи се държави.

5. Получените по време на процеса на консултации съществени коментари, включително от съседни крайбрежни държави и всякакви други държави, съседни на планираната дейност, когато те са потенциално най-засегнати държави, се обсъждат, като на тях се отговаря или се разглеждат от страните. Страните обръщат специално внимание на коментарите относно потенциалните въздействия в зоните, разположени в националните юрисдикции, и предоставят писмени отговори, когато е уместно, които се отнасят конкретно до такива коментари, включително по отношение на всякакви допълнителни мерки, предназначени за справяне с тези потенциални въздействия. Страните оповестяват публично получените коментари и отговорите или описанията на начина, по който те се разглеждат.

6. Когато планирана дейност засяга зони в открито море, които са напълно заобиколени от изключителните икономически зони на държавите, страните:

а) провеждат целеви и проактивни консултации, включително предварително уведомяване, с въпросните околни държави;

б) разглеждат становища и коментари на въпросните околни държави относно планираната дейност и предоставят писмени отговори, в които анализират по-специално посочените становища и коментари и, когато е уместно, преразглежда съответно планираната дейност.

7. Страните осигуряват достъп до информация, свързана с процеса на оценката на въздействието върху околната среда съгласно настоящото споразумение. Независимо от това от страните не се изисква да разкриват поверителна или частна информация. Фактът, че поверителна или частна информация е била редактирана, се посочва в публични документи.

Член 33

Доклади за оценката на въздействието върху околната среда

1. Страните осигуряват подготовката на доклад за оценката на въздействието върху околната среда за всяка такава оценка, предприета съгласно настоящата част.

2. Докладът за оценката на въздействието върху околната среда включва най-малко посочената по-долу информация: описание на планираната дейност, включително нейното местоположение; описание на резултатите от определянето на обхвата; базова оценка на морската екосистема, която е вероятно да бъде засегната; описание на потенциалните въздействия, включително потенциалните кумулативни въздействия и всички въздействия в зоните, разположени в националните юрисдикции; описание на потенциалните мерки за предотвратяване, смекчаване и управление; описание на несигурностите и пропуските в знанията; информация относно процеса на обществена консултация; описание на разглеждането на основателните алтернативи на планираната дейност; описание на последващите действия, включително план за управление на околната среда; и резюме, което да не е техническо.

3. Страната предоставя достъп до проекта на доклада за оценка на въздействието върху околната среда чрез механизма за обмен на информация по време на процеса на обществена консултация с цел да се предостави възможност на Научно-техническия орган да разгледа и оцени доклада.

4. Научно-техническият орган, ако е подходящо и своевременно, може да изпрати коментари на страната по проекта на доклад за оценката на въздействието върху околната среда. Страната ще вземе под внимание всички коментари, направени от Научно-техническия орган.

5. Страните публикуват докладите от оценките на въздействието върху околната среда, включително чрез механизма за обмен на информация. Секретариатът гарантира, че всички страни са своевременно уведомени, когато докладите се публикуват чрез механизма за обмен на информация.

6. Окончателните доклади за оценката на въздействието върху околната среда се разглеждат от Научно-техническия орган въз основа на съответните практики, процедури и знания съгласно настоящото споразумение с цел разработване на насоки, включително определянето на най-добри практики.

7. Подбор от публикуваната информация, използвана в процеса на скрининг за вземане на решения за евентуалното извършване на оценката на въздействието върху околната среда, в съответствие с членове 30 и 31, се разглежда и преразглежда от Научно-техническия орган въз основа на съответните практики, процедури и знания съгласно настоящото споразумение с цел разработване на насоки, включително определянето на най-добри практики.

Член 34

Вземане на решения

1. Страна под чиято юрисдикция или контрол попада планираната дейност носи отговорност за определянето на това дали дейността може да продължи.

2. При определяне на това дали планираната дейност може да продължи съгласно настоящата част се взема изцяло под внимание извършената в съответствие с настоящата част оценка на въздействието върху околната среда. Решение за разрешаване на планираната дейност под юрисдикцията или контрола на дадена страна се взема само, когато при отчитане на мерките за смекчаване или управление страната е определила, че е положила всички разумни усилия, за да гарантира, че дейността може да се проведе по начин, съвместим с предотвратяването на значителни неблагоприятни въздействия върху морската среда.

3. В документите по решението ясно се посочват всички условия за одобряване на мерки, свързани със смекчаването и последващи изисквания. Документите по решението се оповестяват публично, включително чрез механизма за обмен на информация.

4. При искане от дадена страна, Конференцията на страните може да предостави съвет и оценка на тази страна при определяне на това дали планираната дейност под нейна юрисдикция и контрол може да продължи.

Член 35

Мониторинг на въздействието на разрешените дейности

Страните, като използват най-добрата налична наука и научна информация и, когато са налице, съответните традиционни знания на коренното население и местните общности, наблюдават въздействието на всякакви дейности в зоните, разположени извън националните юрисдикции, които разрешават или в които участват, за да се определи дали има вероятност тези дейности да замърсят морската среда или да окажат неблагоприятно въздействие върху нея. По-специално, всяка страна наблюдава въздействието върху околната среда и всяко свързано с него въздействие, като икономическо, социално, културно въздействие и въздействие върху здравето на човека, на разрешена дейност под нейна юрисдикция или контрол в съответствие с условията, посочени при одобряването на дейността.

Член 36

Докладване на въздействието на разрешените дейности

1. Страните, действащи поотделно или заедно, докладват периодично относно въздействието на разрешените дейности и резултатите от изисквания мониторинг съгласно член 35.

2. Докладите от мониторинга се оповестяват публично, включително чрез механизма за обмен на информация, като Научно-техническият орган може да разгледа и оцени докладите от мониторинга.

3. Докладите от мониторинга се разглеждат от Научно-техническия орган въз основа на съответните практики, процедури и знания съгласно настоящото споразумение с цел разработване на насоки относно мониторинга на въздействието на разрешените дейности, включително определянето на най-добри практики.

Член 37

Преразглеждане на разрешени дейности и тяхното въздействие

1. Страните гарантират, че въздействията на подложените на мониторинг разрешени дейности се преразглеждат съгласно член 35.

2. Ако страната, под чиято юрисдикция или контрол се извършва дейността, установи значителни неблагоприятни въздействия, чието естество или сериозност не са били предвидени в оценката на въздействието върху околната среда, или произтичат от нарушение на някое от условията, посочени при одобряването на дейността, страната преразглежда решението си за разрешаване на дейността, уведомява Конференцията на страните, другите страни и обществеността, включително чрез механизма за обмен на информация, и:

а) изисква предлагането и изпълнението на тези мерки за предотвратяване, смекчаване и/или управление на въздействията или предприема всяко необходимо действие и/или спира дейността, когато това е подходящо; както и

б) оценява своевременно всички изпълнявани мерки или предприети действия съгласно буква а) по-горе.

3. Въз основа на получените съгласно член 36 доклади Научно-техническия орган може да уведоми страната, разрешила дейността, ако счита, че дейността може да има значителни неблагоприятни въздействия, които или не са били предвидени в оценката на въздействието върху околната среда, или произтичат от нарушение на каквито и да е условия за одобряване на разрешената дейност и, когато това е уместно, може да отправи препоръки към страната.

4. а) Въз основа на най-добрата налична наука и научна информация и, когато са налице, съответните традиционни знания на коренното население и местните общности, страната може да представи своите опасения пред страната, разрешила дейността, и пред Научно-техническия орган, че разрешената дейност може да има значителни неблагоприятни въздействия, чието естество или сериозност не са били предвидени в оценката на въздействието върху околната среда, или произтичат от нарушение на условията за одобряване на разрешената дейност;

б) Страната, разрешила дейността, взема под внимание тези опасения;

в) При разглеждане на представените от дадена страна опасения Научно-техническият орган ще разгледа и може да оцени въпроса въз основа на най-добрата налична наука и научна информация и, когато са налице, съответните традиционни знания на коренното население и местните общности, и може да уведоми страната, разрешила дейността, ако прецени, че такава дейност може да има значителни неблагоприятни въздействия, които или не са били предвидени в оценката на въздействието върху околната среда, или произтичат от нарушение на условията за одобряване на разрешената дейност и след като даде на тази страна възможност да отговори на представените опасения и като взема предвид този отговор и когато е уместно, може да отправи препоръки към страната, разрешила дейността;

г) Представянето на опасения, всякакви издадени уведомления и всякакви препоръки на Научно-техническия орган се оповестява публично, включително чрез механизма за обмен на информация;

д) Страната, разрешила дейността, разглежда всички издадени уведомления и всички препоръки, изготвени от Научно-техническия орган.

5. Всички държави, по-специално съседни крайбрежни държави и всички други държави, съседни на дейността, когато те са потенциално най-засегнатите държави, както и заинтересованите страни, ще бъдат информирани чрез механизма за обмен на информация и могат да бъдат консултирани в рамките на процесите на мониторинг, докладване и преразглеждане по отношение на дейност, разрешена съгласно настоящото споразумение.

6. Страните публикуват, включително чрез механизма за обмен на информация:

а) доклади относно преразглеждането на въздействието на разрешената дейност;

б) документи по решение, включително документ за причините за решението на страната, когато страната е променила своето решение, разрешаващо дейността.

Член 38

Стандарти и/или насоки, които трябва да бъдат разработени от Научно-техническия орган във връзка с оценките на въздействието върху околната среда

1. Научно-техническият орган разработва стандарти или насоки, които трябва да бъдат разгледани и приети от Конференцията на страните, относно:

а) определянето на това дали праговете за извършването на скрининг или оценка на въздействието върху околната среда съгласно член 30 отговарят или надвишават планираните дейности, включително въз основа на неизчерпателните фактори, определени в параграф 2 от този член;

б) оценката на кумулативното въздействие в зоните, разположени извън националните юрисдикции, и как тези въздействия следва да бъдат взети предвид при процеса на оценката на въздействието върху околната среда;

в) оценката на въздействието в зоните, разположени в националните юрисдикции, на планирани дейности в зоните, разположени извън националните юрисдикции и как тези въздействия следва да бъдат взети предвид при процеса на оценката на въздействието върху околната среда;

г) процесът на публично оповестяване и консултации съгласно член 32, включително определянето на това какво представлява проверителна или защитена информация;

д) изискваното съдържание на докладите за оценката на въздействието върху околната среда и публикуваната информация, използвана в процеса на скрининг съгласно член 33, включително най-добри практики;

е) мониторингът и докладването относно въздействието на определените в членове 35 и 36 разрешени дейности, включително определянето на най-добри практики;

ж) извършването на стратегически екологични оценки.

2. Научно-техническият орган може също да разработва стандарти или насоки, които трябва да бъдат разгледани и приети от Конференцията на страните, включително относно:

а) примерен неизчерпателен списък на дейности, които изискват или не оценка на въздействието върху околната среда, както и всички критерии, свързани с тези дейности, които периодично се актуализират;

б) извършването на оценките на въздействието върху околната среда от страните по това споразумение в зоните, установени като изискващи защита или специално внимание.

3. Всеки стандарт се определя в приложение към настоящото споразумение в съответствие с член 74.

Член 39

Стратегическа екологична оценка

1. Страните, индивидуално или в сътрудничество с други страни, разглеждат извършването на стратегически екологични оценки за планове и програми, свързани с дейностите под тяхна юрисдикция или контрол, за да бъдат извършени в зоните, разположени извън националните юрисдикции с цел да се оценят потенциалните последици от такива планове или програми, както и алтернативи, относно морската околна среда.

2. Конференцията на страните може да извърши стратегическа екологична оценка на дадена зона или регион, за да съпостави и синтезира най-добрата налична информация за зоната или региона, да оцени настоящите и потенциалните бъдещи въздействия и да установи пропуските в данните и изследователските приоритети.

3. При предприемане на оценките на въздействието върху околната среда съгласно настоящата част, страните вземат предвид резултатите от съответните стратегически екологични оценки, извършени съгласно параграфи 1 и 2 по-горе, когато това е възможно.

4. Конференцията на страните разработва насоки относно извършването на всяка описана в настоящия член категория стратегически екологични оценки.

ЧАСТ V

ИЗГРАЖДАНЕ НА КАПАЦИТЕТ И ТРАНСФЕР НА МОРСКИ ТЕХНОЛОГИИ

Член 40

Цели

Целите на настоящата част са следните:

а) подпомагане на страните, по-специално на развиващите се държави — страни по Конвенцията, в прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение, за постигане на целите му;

б) предоставяне на възможност за приобщаващо, равноправно и ефективно сътрудничество и участие в дейностите, предприети съгласно настоящото споразумение;

в) разработване на научния и технологичния капацитет на страните, по-специално на развиващите се държави — страни по Конвенцията, по отношение на морската среда, включително за изследвания в областта на опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции, включително чрез осигуряване на достъп до морски технологии за развиващите се държави — страни по Конвенцията, и трансфера на въпросните технологии към тези страни;

г) увеличаване, разпространение и споделяне на знания относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции;

д) по-конкретно, подкрепа за развиващите се държави — страни по Конвенцията, по-специално за най-слабо развитите държави, развиващи се държави без излаз на море, държави с неблагоприятно географско положение, малки островни развиващи се държави, крайбрежни африкански държави, архипелажни държави и развиващи се държави със среден доход, чрез изграждане на капацитет и разработване и трансфер на морски технологии съгласно настоящото споразумение, за постигане на целите, свързани с:

i) морски генетични ресурси, включително подялбата на ползи, както е посочено в член 9;

ii) мерки, като например инструменти за управление на отделни зони, включително на защитените морски зони, както е посочено в член 17;

iii) оценките на въздействието върху околната среда, както е посочено в член 27.

Член 41

Сътрудничество за изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии

1. Страните си сътрудничат пряко или чрез съответните правни инструменти и рамки и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво с цел подпомагане на страните, по-специално развиващите се страни, в постигането на целите на настоящото споразумение чрез изграждане на капацитет и разработването и трансфера на морски науки и морски технологии.

2. При осигуряването съгласно настоящото споразумение на изграждането на капацитет и трансфера на морски технологии, страните си сътрудничат на всички равнища и във всички форми, включително чрез партньорства с и включващи всички съответни заинтересовани страни, като например, когато е уместно, частния сектор, гражданското общество и коренното население и местните общности като притежатели на традиционни знания, както и чрез укрепване на сътрудничеството и координацията между съответните правни инструменти и рамки и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво.

3. При прилагането на тази част страните признават изцяло специалните изисквания на развиващите се държави — страни по Конвенцията, по-специално за най-слабо развитите държави, развиващите се държави без излаз на море, държавите с неблагоприятно географско положение, малките островни развиващи се държави, крайбрежните африкански държави, архипелажните държави и развиващите се държави със среден доход. Страните гарантират, че предоставянето на възможности за изграждане на капацитет и трансферът на морски технологии не са обвързани с обременяващи изисквания за докладване.

Член 42

Условия за изграждане на капацитет и за трансфер на морски технологии

1. Страните, в рамките на своите възможности, осигуряват изграждането на капацитет за развиващите се държави — страни по Конвенцията и си сътрудничат за постигане на трансфер на морски технологии, по-специално към развиващите се държави — страни по Конвенцията, които се нуждаят от тях и ги изискват, като се вземат предвид специалните обстоятелства на малките островни развиващи се държави и на най-слабо развитите държави, в съответствие с разпоредбите на настоящото споразумение.

2. Страните предоставят, в рамките на възможностите си, ресурси за подпомагане на такова изграждане на капацитет и разработване и трансфер на морски технологии и за улесняване на достъпа до други източници на подкрепа, като вземат предвид своите национални политики, приоритети, планове и програми.

3. Изграждането на капацитет и трансферът на морски технологии следва да бъде ръководен от съответната държава, прозрачен, ефективен и итеративен процес, който включва участие, междусекторен е и е чувствителен към аспектите на пола. Той се основава, по целесъобразност, и не дублира съществуващи програми, като се ръководи от извлечените поуки, включително тези от дейностите по изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии съгласно съответните правни инструменти и рамки и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво. Доколкото е възможно, при този процес се отчитат тези дейности с оглед на увеличаване в максимална степен на ефективността и резултатите.

4. Изграждането на капацитет и трансферът на морска технология се основават и отговарят на нуждите и приоритетите на развиващите се държави — страни по Конвенцията, като се вземат предвид специалните обстоятелства на малките островни развиващи се държави и на най-слабо развитите държави, установени чрез оценка на нуждите на отделни лица за всеки отделен случай, на подрегионална или регионална основа. Такива нужди и приоритети може да подлежат на самостоятелна оценка или да са улеснени чрез Комитета за изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии и механизма за обмен на информация.

Член 43

Допълнителни условия за трансфера на морски технологии

1. Страните споделят дългосрочна визия за значението на пълноценното използване на потенциала за разработването и трансфера на технологии за приобщаващо, равноправно и ефективно сътрудничество и участие в дейностите, предприети съгласно настоящото споразумение, и за пълното постигане на неговите цели.

2. Трансферът на морски технологии, предприет съгласно настоящото споразумение, се извършва при справедливи и най-благоприятни условия, включително при облекчени и преференциални условия, и в съответствие с взаимно договорени срокове и условия, както и с целите на настоящото споразумение.

3. Страните стимулират и насърчават икономическите и правни условия за трансфера на морски технологии към развиващите се държави — страни по Конвенцията, като вземат предвид специалните обстоятелства на малките островни развиващи се държави и най-слабо развитите държави, което може да включва предоставяне на стимули за предприятия и институции.

4. При трансфера на морски технологии се отчитат всички права върху такива технологии и той се извършва при надлежно зачитане на всички законни интереси, включително, наред с другото, правата и задълженията на притежателите, доставчиците и получателите на морски технологии и като се имат предвид по-специално интересите и нуждите на развиващите се държави за постигане на целите на настоящото споразумение.

5. Морските технологии, по отношение на които е извършен трансфер съгласно настоящата част, трябва да бъдат подходящи, уместни и, доколкото е възможно, надеждни, достъпни, актуални, екологосъобразни и налични в достъпна форма за развиващите се държави — страни по Конвенцията, като се вземат предвид специалните обстоятелства на развитието на малките острови държави и на най-слабо развитите държави.

Член 44

Видове изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии

1. В подкрепа на определените в член 40 цели, видовете изграждане на капацитет и прехвърляне на морски технологии може да включват, но не са ограничени до, подкрепа за създаването или подобряването на обезпечеността с човешки ресурси, ресурси за финансово управление, научни, технологични, организационни, институционални и други ресурси на страните, като:

а) споделянето и използването на съответните данни, информация, знания и резултати от изследвания;

б) разпространението на информация и повишаването на осведомеността, включително по отношение на съответните традиционни знания на коренното население и местните общности, в съответствие със свободното, предварително и информирано съгласие на това коренно население и, ако е подходящо, на местните общности;

в) разработването и укрепването на съответната инфраструктура, включително оборудване и капацитет на персонала за тяхното използване и поддръжка;

г) разработването и укрепването на институционалния капацитет и националните регулаторни рамки или механизми;

д) развитието и укрепването на обезпечеността с човешки ресурси, способностите за финансово управление и техническия опит чрез обмен, сътрудничество за изследователска дейност, техническа подкрепа, образование и обучение и трансфер на морски технологии;

е) разработването и споделянето на наръчници, насоки и стандарти;

ж) разработването на технологични, научноизследователски и развойни програми;

з) развитието и укрепването на капацитета и технологичните инструменти за ефективен мониторинг, контрол и наблюдение на дейностите в обхвата на настоящото споразумение.

2. Допълнителни подробности относно видовете изграждане на капацитет и трансфера на морски технологии, установени в настоящия член, са въведени в приложение II.

3. Конференцията на страните, като взема предвид препоръките на Комитета за изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии, преразглежда, оценява, доразвива и предоставя периодично, ако е необходимо, насоки относно примерния и неизчерпателен списък на видовете изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии, посочени в приложение II, за да отрази технологичния напредък и иновациите и да отговори и се адаптира към променящите се нужди на държавите, подрегионите и регионите.

Член 45

Мониторинг и преразглеждане

1. Предприетите в съответствие с разпоредбите на настоящата част изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии, се подлагат периодично на мониторинг и преразглеждане.

2. Посочените в параграф 1 мониторинг и преразглеждане се извършват от Комитета по изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии в рамките на Конференцията на страните и целят:

а) оценка и преразглеждане на нуждите и приоритети на развиващите се държави — страни по Конвенцията с оглед на изграждането на капацитет и трансфера на морски технологии, като се обръща специално внимание на специалните изисквания на развиващите се държави — страни по Конвенцията и на специалните обстоятелства на малките островни развиващи се държави и най-слабо развитите държави в съответствие с член 42, параграф 4;

б) преразглеждане на изискваната, предоставената и мобилизираната подкрепа, както и пропуските при удовлетворяване на оценените нужди на развиващите се държави — страни по Конвенцията във връзка с настоящото споразумение.

в) установяване и мобилизиране на средства по линия на създадения съгласно член 52 финансов механизъм за разработване и изпълнение на изграждането на капацитет и трансфера на морски технологии, включително за провеждането на необходимите проверки;

г) измерване, извършено въз основа на договорени указания и преразглеждане на основаните на резултатите анализи, включително относно резултатите, напредъка и ефективността на изграждането на капацитет и прехвърлянето на морски технологии съгласно настоящото споразумение, както и успехите и предизвикателствата;

д) изготвяне на препоръки за последващи дейности, включително за това как изграждането на капацитет и трансфера на морска технология могат да бъдат допълнително подобрени с цел да се позволи на развиващите се държави — страни по Конвенцията, като се вземат предвид специалните обстоятелства на малките островни развиващи се държави и на най-слабо развитите държави, да укрепят изпълнението от тяхна страна на споразумението за постигане на неговите цели.

3. В подкрепа на мониторинга и прегледа на изграждането на капацитет и трансфера на морски технологии, страните представят доклади на Комитета за изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии. Тези доклади следва да бъдат във формат и с периодичност, които се определят от Конференцията на страните, като се вземат предвид препоръките на Комитета за изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии. При представяне на техните доклади страните вземат под внимание, данните от регионални и подрегионални органи относно изграждането на капацитет и трансфера на морски технологии. Представяните от страните доклади, както и всеки принос от регионални и подрегионални органи относно изграждането на капацитет и трансфера на морски технологии, следва да бъдат публично достъпни. Конференцията на страните гарантира, че изискванията за докладване са опростени и не обременяват по-специално развиващите се държави — страни по Конвенцията, включително по отношение на изискванията за разходите и сроковете.

Член 46

Комитет по изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии

1. Създава се комитет по изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии.

2. Комитетът се състои от членове, притежаващи подходящи квалификации и експертен опит, които да служат обективно в най-добрия интерес на споразумението, номинирани са от страните и се избират от Конференцията на страните, като се вземат предвид балансът между половете и равноправното географско разпределение и осигуряване на представителство в комитета от развиващите се държави, от най-слабо развитите държави и от развиващите се държави без излаз на море. Мандатът и условията за работата на комитета се определят от Конференцията на страните на първото ѝ заседание.

3. Комитетът представя доклади и препоръки, които Конференцията на страните разглежда и приема за подходящи.

ЧАСТ VI

ИНСТИТУЦИОННИ ДОГОВОРЕНОСТИ

Член 47

Конференция на страните

1. Създава се Конференция на страните.

2. Първото заседание на Конференцията на страните се организира от главния секретар на Организацията на обединените нации не по-късно от една година след влизането в сила на настоящото споразумение. След това редовните заседания на Конференцията на страните се провеждат на равни интервали, определени от Конференцията на страните. Провеждането на извънредни заседания на Конференцията на страните в други моменти е възможно в съответствие с процедурните правила.

3. Обикновено Конференцията на страните заседава в седалището на секретариата или в седалищата на Организацията на обединените нации.

4. Конференцията на страните приема с консенсус на първото си заседание процедурен правилник за себе си, както и процедурни правилници за спомагателните си органи, финансови правила, уреждащи нейното финансиране и финансирането на секретариата и всички спомагателни органи, а след това и процедурни правила и финансови правила за всеки допълнителен спомагателен орган, който може да създаде. До приемането на процедурния правилник се прилага процедурният правилник на междуправителствената конференция за изготвяне на международен правно обвързващ инструмент в рамките на Конвенцията на Обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции.

5. Конференцията на страните полага всички усилия за приемането на решения и препоръки с консенсус. Освен когато е предвидено друго в настоящото споразумение, ако всички усилия за постигането на консенсус са били изчерпани, решенията и препоръките на Конференцията на страните на въпроси по същество се приемат с мнозинство от две трети от присъстващите и гласуващи страни, а решенията по процедурните въпроси се приемат с мнозинство от присъстващите и гласуващи страни.

6. Конференцията на страните ще преразглежда и оценява изпълнението на настоящото споразумение и за тази цел:

а) приема решения и препоръки, свързани с изпълнението на настоящото споразумение;

б) преразглежда и улеснява обмена на информация между страните, относим към изпълнението на настоящото споразумение;

в) насърчава, включително чрез установяване на подходящи процеси, сътрудничеството и координацията с и сред съответните инструменти и рамки и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво с оглед на насърчаване на съгласуваността между усилията за опазване и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции;

г) създава необходимите за подпомагането на изпълнението на настоящото споразумение спомагателни органи;

д) приема бюджет с мнозинство от три четвърти от представените и гласуващите страни, ако всички усилия за постигането на консенсус са били изчерпани, с такава честота и за такъв финансов период, какъвто може да бъде определен.

е) осъществява други функции, установени в настоящото споразумение или каквито може да се изискват за неговото изпълнение.

7. Конференцията на страните може да реши да поиска от Международния трибунал по морско право да изготви консултативно заключение по юридически въпрос относно съответствието с настоящото споразумение на предложение до Конференцията на страните по всеки въпрос от неговата компетентност. Искане за консултативно заключение не се отправя по въпрос от компетенциите на други органи на световно, регионално, подрегионално или отраслово ниво или по въпрос, който неизбежно включва едновременното разглеждане на всеки спор относно суверенитета или други права върху континентална или островна територия или претенции по отношение на нея, или относно правния статут на дадена зона като част от национална юрисдикция. В искането се посочва обхватът на юридическия въпрос по отношение на който се изисква заключение. Конференцията на страните може да поиска такова заключение като неотложен въпрос.

8. В срок до пет години от влизането в сила на настоящото споразумение и след това на определени от нея интервали Конференцията на страните оценява и преразглежда адекватността и ефективността на разпоредбите на настоящото споразумение и, ако е необходимо, предлага средства за укрепване на прилагането на тези разпоредби с цел по-добро справяне с опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зони, разположени извън националните юрисдикции.

Член 48

Прозрачност

1. Конференцията на страните насърчава прозрачността при вземането на решения и останалите дейности, осъществявани по настоящото споразумение.

2. Всички заседания на Конференцията на страните и нейните спомагателни органи са отворени за наблюдатели, участващи в съответствие с процедурния правилник, освен когато Конференцията на страните реши друго. Конференцията на страните публикува своите решения и поддържа публичен регистър за тях.

3. Конференцията на страните насърчава прозрачността при изпълнението на настоящото споразумение, включително чрез публично разпространение на информация и улесняване на участието и консултациите със съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво, коренното население и местните общности, притежаващи съответните традиционни знания, научната общност, гражданското общество и други значими заинтересовани страни, според случая и в съответствие с разпоредбите на настоящото споразумение.

4. Представителите на държави, които не са страни по настоящото споразумение, съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво, коренното население и местните общности, притежаващи съответните традиционни знания, научната общност, гражданското общество и други съответни заинтересовани страни, които имат интерес по въпроси, отнасящи се до Конференцията на страните, може да поискат да участват като наблюдатели на заседания на Конференцията на страните и на спомагателните ѝ органи. В процедурния правилник на Конференцията на страните се предвиждат условията за такова участие и те не са ненужно ограничаващи в това отношение. Процедурният правилник също така предвижда такива представители да получават навременен достъп до цялата съответна информация.

Член 49

Научно-технически орган

1. Създава се научно-технически орган.

2. Научно-техническият орган се състои от членове, участващи в качеството си на експерти и в най-добрия интерес на споразумението, номинирани от страни и избрани от Конференцията на страните, притежаващи необходимата квалификация, като се вземат предвид нуждите от междуинституционален експертен опит, включително съответният научен и технически експертен опит и експертен опит по съответните традиционни знания на коренното население и местните общности, балансът между половете и равноправното географско разпределение. Мандатът и условията за работата на Научно-техническия орган, включително процесът на подбор и мандатът на членовете, се определят от Конференцията на страните на първото ѝ заседание.

3. Научно-техническият орган може да използва подходящи съвети, произтичащи от съответните правни инструменти и рамки и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво, както и от други учени и експерти, ако това е необходимо.

4. Под ръководството и насоките на Конференцията на страните и като се вземе предвид мултидисциплинарният експертен опит, посочен в параграф 2 по-горе, Научно-техническият орган предоставя научни и технически съвети на Конференцията на страните, изпълнява функциите, възложени му съгласно настоящото споразумение и всички други функции, които могат да бъдат определени от Конференцията на страните, и предоставя на Конференцията на страните доклади относно своята работа.

Член 50

Секретариат

1. Създава се секретариат. На първото си заседание Конференцията на страните определя договореностите за функционирането на секретариата, включително взема решение относно неговото седалище.

2. До момента, в който секретариатът започне да изпълнява функциите си, функциите на секретариат съгласно настоящото споразумение ще се изпълняват от Генералния секретар на ООН, чрез Отдела по океанография и морско право и Службата по правни въпроси на Организацията на обединените нации.

3. Секретариатът и приемащата държава могат да сключат споразумение за установяване на седалище. На територията на приемащата държава секретариатът се ползва с правоспособност и му се предоставят такива привилегии и имунитет, каквито са му необходими, за да изпълнява функциите си.

4. Секретариатът:

а) предоставя административна и логистична подкрепа на Конференцията на страните и нейните спомагателни органи за целите на изпълнението на настоящото споразумение;

б) организира и обслужва заседанията на Конференцията на страните и на всички други органи, които могат да бъдат създадени съгласно настоящото споразумение или от Конференцията на страните;

в) разпространява своевременно информация, свързана с изпълнението на настоящото споразумение, включително оповестява публично решенията на Конференцията на страните и ги предава на всички страни, както и на съответните правни инструменти и рамки и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво;

г) улеснява сътрудничеството и координацията, когато е уместно, със секретариатите на други съответни международни органи и, по-специално, сключва такива административни и договорни споразумения, каквито могат да бъдат необходими за тази цел и за ефективното изпълнение на неговите функции, подлежащи на одобрение от Конференцията на страните;

д) изготвя доклади за изпълнението на своите функции, възложени му съгласно настоящото споразумение, и ги предоставя на Конференцията на страните;

е) предоставя съдействие при изпълнението на настоящото споразумение и изпълнява всички други функции, които могат да бъдат определени от Конференцията на страните или да му бъдат възложени съгласно настоящото споразумение.

Член 51

Механизъм за обмен на информация

1. Създава се механизъм за обмен на информация.

2. Механизмът за обмен на информация се състои главно от платформа със свободен достъп. Специфичните условия за работата на механизма за обмен на информация се определят от Конференцията на страните.

3. Механизмът за обмен на информация:

а) служи като централизирана платформа, с която на страните се предоставя възможност да имат достъп, да предоставят и разпространяват информация по отношение на дейностите, извършвани съгласно разпоредбите на настоящото споразумение, включително информация, свързана със:

i) морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции, както е посочено в част II от настоящото споразумение;

ii) създаването и прилагането на инструменти за управление на отделни зони, включително защитените морски зони;

iii) оценки на въздействието върху околната среда;

iv) искания за изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии и възможности във връзка с това, включително сътрудничество за изследователска дейност и възможности за обучение, информация относно източници и наличие на технологична информация и данни за трансфера на морски технологии, възможности за улесняване на достъпа до морски технологии и наличието на финансиране;

б) улеснява съчетаването на нуждите от изграждане на капацитет с наличната подкрепа и с доставчиците за трансфера на морски технологии, включително правителствени, неправителствени или частни субекти, заинтересовани да участват като донори при трансфера на морски технологии, и улесняване на достъпа до свързано ноу-хау и експертен опит;

в) предоставя хипервръзки към съответните световни, регионални, подрегионални, национални и отраслови механизми за обмен на информация и други генетични банки, хранилища и бази данни, включително тези, отнасящи се до съответните традиционни знания на коренното население и местните общности, и насърчава, когато това е възможно, връзките с публично достъпни частни и неправителствени платформи за обмен на информация;

г) изгражда световни, регионални и подрегионални институции за обмен на информация, където е приложимо, при създаването на регионални и подрегионални механизми в рамките на световния механизъм;

д) насърчава увеличаването на прозрачността, включително чрез улесняване на споделянето между страни и други съответни заинтересовани страни на базови данни за околната среда и информация, свързана с опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции;

е) улеснява международното сътрудничество и взаимодействие, включително научното и техническото сътрудничество и взаимодействие;

ж) извършва всички други функции, които могат да бъдат определени от Конференцията на страните или да му бъдат възложени съгласно настоящото споразумение.

4. Механизмът за обмен на информация се управлява от секретариат, без да се засяга възможното сътрудничество с други съответни правни инструменти и рамки и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво, определени от Конференцията на страните, включително Междуправителствената океанографска комисия към Организацията за образование, наука и култура на ООН, Международния орган за морското дъно, Международната морска организация и Организацията на ООН за прехрана и земеделие.

5. При управлението на механизма за обмен на информация се признават напълно специалните изисквания за развиващите се държави — страни по Конвенцията, както и специалните обстоятелства на малките островни развиващи се държави — страни по Конвенцията и достъпът им до механизма се улеснява, за да се предостави на тези държави възможност да го използват без ненужни пречки или административни тежести. Включва се информация за дейности за насърчаване на обмена на информация, повишаване на осведомеността и разпространение във и с тези държави, както и за предоставяне на специфични програми за тези държави.

6. Поверителността на предоставената съгласно настоящото споразумение информация и правата върху нея се спазват. Нищо съгласно настоящото споразумение не се тълкува като изискване за споделяне на информация, която е защитена от оповестяване съгласно вътрешното законодателство на дадена страна или друго приложимо право.

ЧАСТ VІІ

ФИНАНСОВИ СРЕДСТВА И МЕХАНИЗМИ

Член 52

Финансиране

1. Всяка страна осигурява — в рамките на своите възможности и съгласно съответните национални политики, приоритети, планове и програми — финансови ресурси по отношение на дейностите, предвидени за постигане на целите на настоящото споразумение.

2. Създадените съгласно настоящото споразумение институции се финансират чрез вноските, определени за всяка от страните.

3. Създава се механизъм за предоставяне на адекватни, достъпни, нови и допълнителни и предвидими финансови ресурси съгласно настоящото споразумение. С механизма се предоставя подкрепа за развиващите се държави — страни по Конвенцията при изпълнението на настоящото споразумение, включително чрез финансиране в подкрепа на изграждането на капацитет и трансфера на морски технологии, като той изпълнява и други функции, както е посочено в настоящия член, във връзка с опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие.

4. Механизмът включва:

а) доброволен доверителен фонд, създаден от Конференцията на страните с цел улесняване на участието на представители на развиващите се държави — страни по Конвенцията, по-специално на най-слабо развитите страни, развиващите се страни без излаз на море и малките островни развиващи се държави, в заседанията на органите, създадени съгласно настоящото споразумение;

б) специален фонд, който се финансира чрез следните източници:

i) годишни вноски в съответствие с член 14, параграф 6;

ii) плащания в съответствие с член 14, параграф 7;

iii) годишни вноски от страни и частни субекти, които желаят да предоставят финансови ресурси в подкрепа на опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции;

в) Глобалния екологичен фонд.

5. Конференцията на страните може да разгледа възможността за създаване на допълнителни фондове, като част от финансовия механизъм, в подкрепа на опазването и устойчивото използване на морското биологични разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции, за финансиране на екологичното възстановяване на морското биологични разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции.

6. Специалният фонд и Глобалният екологичен фонд се използват за целите на:

а) финансиране на проекти за изграждане на капацитет съгласно настоящото споразумение, включително ефективни проекти за опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие и дейности и програми, включително обучение, свързано с трансфера на морски технологии;

б) оказване на помощ за развиващите се държави — страни по Конвенцията при изпълнението на настоящото споразумение;

в) подпомагане на програмите за опазване и устойчиво използване от коренното население и местните общности, като притежатели на традиционни знания;

г) подпомагане на обществените консултации на национално, подрегионално и регионално равнище;

д) финансиране на предприемането на всякакви други дейности, както е решено от Конференцията на страните.

7. Финансовият механизъм следва да се стреми да гарантира, че се избягва дублирането и насърчава взаимното допълване и съгласуваност при използването на средствата в рамките на механизма.

8. Финансовите ресурси, използвани в подкрепа на изпълнението на настоящото споразумение може да включват финансиране, предоставено чрез публични и частни източници, както национални, така и международни, включително, но не само, вноски от държави, международни финансови институции, съществуващи механизми за финансиране в рамките на световни и регионални инструменти, донорски агенции, междуправителствени организации, неправителствени организации и физически и юридически лица, както и чрез публично-частни партньорства.

9. За целите на настоящото споразумение механизмът функционира, когато е подходящо, под ръководството и насоките на Конференцията на страните и се отчита пред нея. Конференцията на страните осигурява насоки относно цялостните стратегии, политики, програмни приоритети и допустимост за финансиране за достъпа до финансови ресурси и за тяхното усвояване.

10. Конференцията на страните и Глобалният екологичен фонд се договарят за условията за привеждане в действие на горепосочените параграфи на първото заседание на Конференцията на страните.

11. Като признава неотложната необходимост да се обърне внимание на опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции, Конференцията на страните определя първоначална цел за мобилизиране на ресурси до 2030 г. за специалния фонд от всички източници, като взема предвид, наред с другото, институционалните условия на специалния фонд и информацията, предоставена чрез Комитета за изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии.

12. Правото за достъп до финансиране по настоящото споразумение е отворено за развиващите се държави — страни по Конвенцията, въз основа на нуждите. Финансирането по специалния фонд се разпределя съгласно критерии за равноправна подялба, като се вземат предвид нуждите от подпомагане за страни по Конвенцията със специални изисквания, по-специално за най-слабо развитите държави, развиващите се държави без излаз на море, държавите с неблагоприятно географско положение, малките островни развиващи се държави, крайбрежните африкански държави, архипелажните държави и развиващите се държави със среден доход, и като се вземат предвид специалните обстоятелства на малките островни развиващи се държави и най-слабо развитите държави. Целта на специалния фонд е да осигури ефективен достъп до финансиране чрез опростени процедури за кандидатстване и одобрение и по-лесно достъпна подкрепа за такива развиващи се държави — страни по Конвенцията.

13. С оглед на ограниченията на капацитета страните насърчават международните организации да предоставят преференциално третиране и да вземат предвид специфичните нужди и специални изисквания на развиващите се държави — страни по Конвенцията, по-специално на най-слабо развитите държави, развиващите се държави без излаз на море и малките островни развиващи се държави, като вземат предвид специалните обстоятелства на малките островни развиващи се държави и на най-слабо развитите държави при разпределянето на подходящи средства и техническа помощ и използването на техните специализирани услуги за целите на опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции.

14. Конференцията на страните създава финансов комитет по финансовите ресурси. Той се състои от членове, притежаващи подходящи квалификации и експертен опит, като се вземат предвид балансът между половете и равноправното географско разпределение. Мандатът и условията за работата на комитета се определят от Конференцията на страните. Комитетът периодично докладва и отправя препоръки относно установяването и мобилизирането на средства по линия на механизма. Той също така събира информация и докладва относно финансирането по линия на други механизми и инструменти, допринасящи пряко или косвено за постигането на целите на настоящото споразумение. Освен предвидените в настоящия член съображения, комитетът разглежда, наред с другото:

а) оценката на нуждите на страните, по-специално развиващите се държави — страни по Конвенцията;

б) наличието и своевременното разпределение на средства;

в) прозрачността на процесите за вземане на решения и управление, засягащи набирането на средства и разпределенията;

г) отговорността на развиващите се държави — страни по Конвенцията, които са получатели по отношение на договореното използване на средствата.

15. Конференцията на страните разглежда докладите и препоръките на финансовия комитет и предприема подходящи действия.

16. Освен това Конференцията на страните предприема периодичен преглед на финансовия механизъм, за да оцени адекватността, ефективността и достъпността на финансовите ресурси, включително за осигуряване на изграждането на капацитет и трансфера на морски технологии, по-специално за развиващите се държави — страни по Конвенцията.

ЧАСТ VIII

ИЗПЪЛНЕНИЕ И СЪОТВЕТСТВИЕ

Член 53

Изпълнение

Страните предприемат необходимите законодателни, административни мерки или мерки на политиката, когато това е уместно, за да гарантират изпълнението на настоящото споразумение.

Член 54

Мониторинг на изпълнението

Всяка страна осъществява мониторинг на изпълнението на своите задължения съгласно настоящото споразумение и, във формата и периодичността, определени от Конференцията на страните, докладва на Конференцията за мерките, които е предприела за изпълнението на настоящото споразумение.

Член 55

Комитет по изпълнението и по съответствието

1. Създава се Комитет по изпълнението и по съответствието, който да улеснява и разглежда изпълнението на разпоредбите на настоящото споразумение и да насърчава съответствието с тях. Комитетът по изпълнението и по съответствието има помощен характер и функционира по начин, който е прозрачен, безспорен и няма наказателен характер.

2. Комитетът по изпълнението и по съответствието се състои от членове, които притежават подходящите квалификации и експертен опит, номинирани от страните и избрани от Конференцията на страните, като се обръща съответното внимание на баланса между половете и равноправното географско разпределение.

3. Комитетът по изпълнението и по съответствието действа съгласно условията и процедурните правила, приети от Конференцията на страните на нейното първо заседание. Комитетът по изпълнението и по съответствието разглежда, наред с другото, въпроси относно изпълнението и съответствието на индивидуално и системно равнище и периодично докладва и отправя препоръки на Конференцията на страните, когато това е уместно и като взема предвид съответните национални обстоятелства.

4. В хода на работата си Комитетът по изпълнението и по съответствието може да получи подходяща информация от създадените съгласно настоящото споразумение органи, както и от съответните правни инструменти и рамки и съответните органи на световно, регионално, подрегионално и отраслово ниво, според изискваното.

ЧАСТ IX

УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ

Член 56

Предотвратяване на спорове

Страните си сътрудничат за предотвратяване на споровете.

Член 57

Задължение за уреждане на споровете с мирни средства

Страните са задължение да уреждат споровете си относно тълкуването или прилагането на настоящото споразумение чрез преговори, разследване, медиация, помирение, арбитраж, съдебно споразумение, прибягване до регионални агенции или договорености или други мирни средства по техен избор.

Член 58

Уреждане на споровете с мирни средства, избрани от страните

Никоя разпоредба на тази част не накърнява правото на всички страни по настоящото споразумение да се споразумеят във всеки един момент да уредят с каквото и да е мирно средство по техен избор спор, възникнал между тях по повод тълкуването или прилагането на настоящото споразумение.

Член 59

Спорове по технически въпроси

При наличие на спор по технически въпрос, заинтересованите страни могат да сезират експертна група, специално създадена от тях за конкретния случай. Групата обсъжда със засегнатите страни и полага усилия за разрешаване на спора експедитивно без прибягване до задължителните процедури за разрешаване на спорове съгласно член 60 от настоящото споразумение.

Член 60

Процедури по уреждане на спорове

1. Споровете относно тълкуването или изпълнението на настоящото споразумение се уреждат в съответствие с разпоредбите за уреждане на спорове, предвидени в част XV от Конвенцията.

2. Разпоредбите на част XV от Конвенцията и приложения V, VI, VII и VIII към нея могат да бъдат възпроизведени за целите на уреждането на спорове, включващи страна по настоящото споразумение, която не е страна по конвенцията.

3. Всяка допусната процедура от държава, която е страна по настоящото споразумение и по Конвенцията, в съответствие с член 287 от Конвенцията, се прилага спрямо разрешаването на споровете, посочени в тази част, освен когато при подписването, ратификацията, одобряването и приемането на настоящото споразумение или присъединяването към него, или по всяко време впоследствие, заинтересованата страна допусне друга процедура в съответствие с член 287 от Конвенцията с цел уреждане на споровете, посочени в тази част.

4. Всяка декларация от страна по настоящото споразумение, която е страна и по Конвенцията, в съответствие с член 298 от Конвенцията се прилага спрямо разрешаването на споровете, посочени в тази част, освен когато при подписването, ратификацията, одобряването и приемането на настоящото споразумение или присъединяването към него, или по всяко време впоследствие, заинтересованата страна допусне друга процедура в съответствие с член 298 от Конвенцията с цел уреждане на споровете, посочени в тази част.

5. Съгласно параграф 2 по-горе страна по настоящото споразумение, която не е страна по Конвенцията, е свободна при подписването, ратификацията, одобряването и приемането на настоящото споразумение или присъединяването към него, или по всяко време впоследствие, да избира, посредством писмена декларация предадена на депозитар, едно или повече от изброените по-долу средства за уреждане на спорове относно тълкуването или изпълнението на настоящото споразумение:

а) Международния трибунал по морско право;

б) Международния съд;

в) арбитражен съд по приложение VII;

г) специален арбитражен съд по приложение VIII за една или повече категории спорове, посочени във въпросното приложение.

6. За страна по настоящото споразумение, която не е страна по Конвенцията и не е изготвила декларация се счита, че е приела вариант в параграф 5, буква в) по-горе. Ако страните по спора са приели една и съща процедура за уреждане на спора, той може да бъде предаден за разглеждане само съгласно тази процедура, освен когато страните се споразумеят за друго. Ако страните по спора не са приели една и съща процедура за уреждане на спора, той може да бъде предаден за разглеждане само на арбитраж, съгласно приложение VII към конвенцията, ако страните не се споразумеят за друго. Член 287, параграфи 6—8 от Конвенцията се прилага по отношение на декларациите, изготвени съгласно параграф 5 по-горе.

7. Страна по настоящото споразумение, която не е страна по Конвенцията, може при подписването, ратификацията, одобряването и приемането на настоящото споразумение или присъединяването към него, или по всяко време впоследствие, без да засяга задълженията, произтичащи съгласно настоящата част, да заяви в писмен вид, че не приема всички или повечето от процедурите, предвидени в част XV, раздел 2 от Конвенцията по отношение на една или повече категории спорове, определени в член 298 от Конвенцията за уреждане на спорове съгласно тази част. По отношение на такава декларация се прилага член 298 от Конвенцията.

8. Разпоредбите на настоящия член не засягат процедурите по уреждане на спорове, по които страните са постигнали съгласие като участници в съответен правен инструмент или рамки или като членове на съответен орган на световно, регионално, подрегионално или отраслово ниво относно тълкуването или прилагането на тези инструменти и рамки.

9. Нищо в настоящото споразумение не се тълкува като предоставяне на юрисдикция на съд или трибунал по спорове, които се отнасят или неизбежно включват едновременното разглеждане на правния статут на дадена зона като част от национална юрисдикция, нито по спорове, отнасящи се до суверенитет или до други права върху континенталната или островната територия или иск към нея на страна по настоящото споразумение, при условие че никоя от разпоредбите на този параграф няма да се тълкува като ограничаваща юрисдикцията на съд или трибунал съгласно част XV, раздел 2 от конвенцията.

10. С цел избягване на съмненията, нищо в настоящото споразумение не може да се използва като основание за предявяване или отричане на каквито и да е претенции за суверенитет, суверенни права или юрисдикция върху земя или морски зони, включително по отношение на всякакви спорове, свързани с тях.

Член 61

Временни разпоредби

В очакване на уреждането на спор в съответствие с тази част, страните по спора правят всичко, което е по силите им, за да сключат временни договорености, имащи практически характер.

ЧАСТ X

ДЪРЖАВИ, КОИТО НЕ СА СТРАНИ ПО НАСТОЯЩОТО СПОРАЗУМЕНИЕ

Член 62

Държави, които не са страни по настоящото споразумение

Страните насърчават държавите, които не са страни по настоящото споразумение, да станат страни по него и да приемат законова и подзаконова нормативна уредба, съобразена с разпоредбите му.

ЧАСТ XI

ДОБРОСЪВЕСТНОСТ И ЗЛОУПОТРЕБА С ПРАВА

Член 63

Добросъвестност и злоупотреба с права

Държавите — страни по Конвенцията трябва да изпълняват добросъвестно задълженията, поети от тях съгласно настоящото споразумение и упражняват правата и юрисдикцията и се ползват от свободите, признати от него по начин, който не представлява злоупотреба с правата.

ЧАСТ XII

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 64

Право на глас

1. Всяка страна по настоящото споразумение има право на един глас с изключение на предвиденото в параграф 2 по-долу.

2. По въпроси в рамките на своята компетентност всяка регионална организация за икономическа интеграция, която е страна по настоящото споразумение упражнява правото си на глас, като броят на гласовете ѝ е равен на броя на членуващите в нея държави, които са страни по настоящото споразумение. Такава организация не упражнява правото си на глас, ако някоя от членуващите в нея държави е упражнила правото си на глас, и обратното.

Член 65

Подпис

Настоящото споразумение е открито за подписване от всички държави и регионални организации за икономическа интеграция от [въведете дата] и остава открито за подписване в седалището на Организацията на обединените нации в Ню Йорк до [въведете дата].

Член 66

Ратификация, одобряване, приемане и присъединяване

Настоящото споразумение е предмет на ратификация, одобряване или приемане от държавите и регионалните организации за икономическа интеграция. То е открито за присъединяване на държави и регионални организации за икономическа интеграция от деня след датата, на която се прекратява неговото подписване. Инструментите за ратификация, одобряване или присъединяване се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 67

Разпределяне на компетентността на регионалните организации за икономическа интеграция и членуващите в тях държави по отношение на въпроси, уреждани от настоящото споразумение

1. Всяка регионална организация за икономическа интеграция, която става страна по настоящото споразумение, без никоя от членуващите в нея държави да е страна, е обвързана с всички задължения, произтичащи от настоящото споразумение. Когато една или повече от държавите — членки на тези организации, са страни по настоящото споразумение, организацията и членуващите в нея държави решават как да разпределят помежду си отговорностите по изпълнението на поетите по споразумението задължения. В такива случаи организацията и членуващите в нея държави нямат право да упражняват едновременно правата по настоящото споразумение.

2. В документа си за ратификация, одобряване, приемане или присъединяване всяка регионална организация за икономическа интеграция декларира обхвата на своята компетентност по отношение на въпросите, уредени съгласно настоящото споразумение. Също така всяка такава организация уведомява депозитаря за всяко съответно изменение в обхвата на своята компетентност, а депозитарят на свой ред уведомява страните.

Член 68

Влизане в сила

1. Настоящото споразумение влиза в сила 120 дни след датата на депозирането на шестдесетия документ за ратификация, одобряване, приемане или присъединяване.

2. За всяка държава или регионална организация за икономическа интеграция, която ратифицира, одобрява или приема настоящото споразумение или се присъединява към него след внасянето на шестдесетия документ за ратификация, одобряване, приемане или присъединяване, настоящото споразумение влиза в сила на тридесетия ден след депозирането на нейния инструмент за ратификация, одобряване, приемане или присъединяване, при спазване на параграф 1 по-горе.

3. Съобразно параграфи 1 и 2 документ, депозиран от регионална организация за икономическо интегриране, няма да се счита за допълнителен към документите, депозирани от страни, членуващи в такава организация.

Член 69

Временно прилагане

1. Настоящото споразумение може да се прилага временно от държава или регионална организация за икономическа интеграция, която дава съгласието си за временното му прилагане, като уведомява писмено депозитаря по време на подписването или депозирането на своя документ за ратификация, одобряване, приемане или присъединяване. Такова временно прилагане влиза в сила считано от датата на получаване от депозитаря на нотификацията.

2. Временното прилагане на настоящото споразумение от държава или регионална организация за икономическа интеграция се прекратява след влизане в сила на настоящото споразумение за такава държава или регионална организация за икономическа интеграция или след като такава държава или регионална организация за икономическа интеграция е нотифицирала писмено депозитаря за своето намерение за прекратяване на временното му прилагане.

Член 70

Резерви и изключения

Резерви или изключения към това споразумение не се допускат, ако това изрично не се разрешава от други членове на настоящото споразумение.

Член 71

Декларации и заявления

Член 70 не възпрепятства държава или регионална организация за икономическа интеграция при подписването, ратификацията, приемането, одобряването или присъединяването към настоящото споразумение да представи декларации или изявления, независимо как са формулирани или озаглавени, с оглед, наред с другото, на хармонизирането на нейните законови и подзаконови актове с разпоредбите на настоящото споразумение, при условие че тези декларации или изявления не целят да изключат или променят правното действие на разпоредбите на настоящото споразумение при прилагането им към тази държава или регионална организация за икономическа интеграция.

Член 72

Изменение

1. С писмено съобщение, адресирано до секретариата, страна може да предложи изменения към настоящото споразумение. Секретариатът предава това съобщение на всички страни. Ако в срок до шест медеца от датата на предаване на съобщението не по-малко от половината от страните отговорят положително на искането, предложеното изменение се разглежда на следващото заседание на Конференцията на страните.

2. Измененията на настоящото споразумение, приети в съответствие с член 47, се довеждат от депозитаря до знанието на всички страни за ратификация, одобряване или приемане.

3. Измененията на настоящото споразумение влизат в сила за ратифициращите, одобряващите или приемащите страни на тридесетия ден след депозирането на документите за ратификация, одобряване или приемане от две трети от броя на страните по настоящото споразумение към момента на приемане на изменението. След това за всяка страна, която депозира своя документ за ратификация, одобряване или приемане на изменение след депозирането на необходимия брой такива документи, изменението влиза в сила на тридесетия ден след депозирането на нейния документ за ратификация, одобряване или приемане .

4. Дадено изменение може да предвижда, към момента на приемането му, че за влизането му в сила се изисква по-малък или по-голям брой ратификации, одобрения или приемания от този, който се изисква съгласно настоящия член.

5. Съобразно параграфи 3 и 4 документ, депозиран от регионална организация за икономическо интегриране, няма да се счита за допълнителен към документите, депозирани от страни, членуващи в такава организация.

6. Държава или регионална организация за икономическа интеграция, която става страна по настоящото споразумение след влизането в сила на измененията в съответствие с параграф 3 по-горе, ако тази държава или регионална организация за икономическа интеграция не изрази друго намерение:

а) се счита за страна по настоящото споразумение, с неговите изменения, и

б) се счита за страна по неизмененото споразумение по отношение на всяка от страните, която не е обвързана от тези изменения.

Член 73

Денонсиране

1. Страна може да денонсира настоящото споразумение, чрез писмено нотифициране до генералния секретар на Организацията на Обединените нации, и да посочи основанията за това. Обстоятелството, че няма посочени основания не засяга валидността на денонсирането. Същото произвежда действието си една година след датата на получаване на нотификацията, освен когато тя предвижда по-късна дата.

2. Денонсирането с нищо не засяга задължението на всяка държава — страна по Конвенцията да изпълни всяко задължение, посочено в настоящото споразумение, което би му било вменено по силата на международното право, независимо от това споразумение.

Член 74

Приложения

1. Приложенията съставляват неразделна част от настоящото споразумение и с изключение на разпоредба, изрично предвиждаща друго, всяка препратка към настоящото споразумение препраща и към нейните приложения, а всяка препратка към част от настоящото споразумение препраща и към приложенията, отнасящи се до нея.

2. Разпоредбите на член 72, свързани с изменението на настоящото споразумение се прилагат и по отношение на предложението, приемането и влизането в сила на ново приложение към споразумението.

3. Всяка страна може да предложи изменение на всяко приложение към настоящото споразумение, което да бъде разгледано на следващото заседание на Конференцията на страните. Приложенията може да бъдат изменени от Конференцията на страните. Независимо от разпоредбите на член 72 във връзка с измененията на приложенията към настоящото споразумение се прилагат следните разпоредби:

а) текстът на предложеното изменение се внася в секретариата най-малко 150 дни преди сесията. При получаването на текста на предложеното изменение секретариатът се свързва със страните. Секретариатът се консултира със съответните спомагателни органи, съгласно изискваното, и съобщава всеки отговор на всички страни не по-късно от 30 дни преди заседанието:

б) измененията, приети на сесия, влизат в сила 180 дни след приключването на съответната сесия за всички страни с изключение на тези, които подават възражение по силата на параграф 4.

4. В рамките на предвидения в параграф 3, буква б) по-горе срок от 180 дни, страните може да подадат чрез писмено уведомление до депозитар възражение по отношение на изменението. Такова възражение може да бъде оттеглено по всяко време чрез писмено известие до депозитаря и в този случай изменението на приложението влиза в сила за тази страна на тридесетия ден от датата на оттегляне на възражението.

Член 75

Депозитар

Генералният секретар на Организацията на Обединените нации е депозитар на настоящото споразумение и на свързаните с него изменения или ревизии.

Член 76

Автентични текстове

Английският, арабският, испанският, китайският, руският и френският текст на настоящото споразумение са с еднаква автентичност.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

Примерни критерии за идентифициране на зони

а) уникалност;

б) рядкост;

в) специално значение за стадиите от жизнения цикъл на видовете;

г) специално значение за установените в нея видове;

д) значението за изчезващите, застрашените или намаляващите видове или местообитания;

е) уязвимост, включително изменение на климата и увеличаване на киселинността на океанските води;

ж) нестабилност;

з) чувствителност;

и) биологично разнообразие и продуктивност;

й) представителност;

к) зависимост;

л) естествена природа;

м) екологична свързаност;

н) важни екологични процеси, настъпващи в нея;

о) икономически и социални фактори;

п) културни фактори;

р) кумулативни и трансгранични въздействия;

с) бавно възстановяване и устойчивост;

т) адекватност и перспективност;

у) повторения;

ф) устойчивост на възпроизвеждане;

х) наличие на мерки за опазване и управление.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

Видове изграждане на капацитет и предаване на морски технологии

Съгласно настоящото споразумение инициативите за изграждане на капацитет и трансфер на морски технологии могат да включват, но не се ограничават до:

а) споделяне на съответните данни, информация, знания и изследвания в удобни за ползване формати, включително:

и) споделяне на морски научни и технологични знания;

ii) обмен на информация относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции;

iii) обмен на резултати от научноизследователска и развойна дейност;

б) разпространение на информация и повишаване на осведомеността, включително във връзка с:

i) морски научни изследвания, морски науки и свързани с тях морски операции и услуги;

ii) екологична и биологична информация, събрана чрез изследвания, проведени в зоните, разположени извън националните юрисдикции;

iii) съответните традиционни знания в съответствие със свободното, предварително и информирано съгласие на притежателите на такива знания;

iv) стресови фактори върху океаните, които засягат морското биологично разнообразие на зоните, разположени извън националните юрисдикции, включително отрицателното въздействие от изменението на климата, като затопляне и намаляване на кислорода в океаните, както и увеличаване на киселинността на океанските води;

v) мерки, като например инструменти за управление на отделни зони, включително на защитените морски зони;

vi) оценки на въздействието върху околната среда;

в) разработването и укрепването на съответната инфраструктура, включително оборудване, като:

i) разработването и създаването на необходимата инфраструктура;

ii) предоставянето на технологии, включително оборудване за вземане на образци и методика (напр. за водни, геоложки, биологични или химически образци);

iii) придобиването на оборудването, необходимо за подпомагане и по-нататъшно развитие на способностите за научноизследователска и развойна дейност, включително в управлението на данни, в контекста на дейности по отношение на морски генетични ресурси и цифрови данни за секвенции по отношение на морски генетични ресурси в зоните, разположени извън националните юрисдикции, мерки като инструменти за управление на отделни зони, включително на защитените морски зони, и извършване на оценки на въздействието върху околната среда;

г) разработването и укрепването на институционалния капацитет и националните регулаторни рамки или механизми, включително:

i) управление, политика и правни рамки и механизми;

ii) съдействие при разработването, изпълнението и прилагането на национални законодателни, административни мерки или мерки на политиката, включително свързани регулаторни, научни и технически изисквания на национално, подрегионално или регионално равнище;

iii) техническа подкрепа за прилагането на разпоредбите на настоящото споразумение, включително за мониторинг и докладване на данни;

iv) капацитет за преобразуване на информация и данни в ефективни и ефикасни политики, включително чрез улесняване на достъпа и придобиването на знания, необходими за информиране на вземащите решения лица в развиващите се държави — страни по Конвенцията;

v) създаването или укрепването на институционалния капацитет на съответните национални и регионални организации и институции;

vi) създаването на национални и регионални научноизследователски центрове, включително като хранилища на данни;

vii) разработването на регионален център за високи постижения;

viii) разработването на регионален център за развитие на умения;

ix) увеличаване на връзките за сътрудничество между регионални институции, например сътрудничеството Север-Юг и Юг-Юг сътрудничество между регионални морски организации и регионални организации за управление на рибарството;

i) сътрудничество и взаимодействие в областта на морската наука, технически обмен, научноизследователски проекти и програми и разработване на съвместни научноизследователски проекти в сътрудничество с институции в развиващите се държави;

ii) образование и обучение по:

а. природни и социални науки, основни и приложни, за развиване на научен и изследователски капацитет;

б. технология и прилагането на морската наука и технология за развиване на научен и изследователски капацитет;

в. политика и управление;

г. значението и прилагането на традиционни знания;

iii) обмен на експерти, включително експерти по традиционни знания;

iv) предоставяне на финансиране за развитие на човешки ресурси и технически експертен опит, включително чрез:

а. предоставяне на стипендии или други безвъзмездни средства за представители на малките островни развиващи се държави — страни по Конвенцията, в семинари, програми за обучение или други подходящи програми за развитие на техния специфичен капацитет;

б. предоставяне на финансов и технически експертен опит и ресурси, по-специално за малките островни развиващи се държави, относно оценките на въздействието върху околната среда;

v) установяване на механизъм за създаване на мрежа сред обучени човешки ресурси;

е) разработването и споделянето на наръчници, насоки и стандарти, включително:

i) критерии и референтни материали;

ii) технологични стандарти и правила;

iii) хранилище за наръчници и подходяща информация за споделяне на знания и капацитет за извършване на оценки на въздействието върху околната среда, както и за извлечени поуки и най-добри практики;

ж) разработването на технологични, научноизследователски и развойни програми, включително биотехнологични изследователски дейности.

Приложение 2

Проект за декларация за обхвата на компетентността на Европейския съюз, изготвена в съответствие с член 67, параграф 2 от Споразумението за БРИНЮ

Към момента членки на Европейския съюз са следните държави: Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Република Хърватия, Италианската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Унгария, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия и Кралство Швеция.

В съответствие с член 67, параграф 2 от Споразумението за БРИНЮ Европейският съюз представя следната декларация за обхвата на компетентността, в която се уточнява обхватът на компетентността му по въпросите, уредени от Споразумението за БРИНЮ.

Европейският съюз декларира, че съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 191 и член 192, параграф 1 от него, той разполага с компетентност за сключване на международни споразумения и за изпълнение на задълженията, произтичащи от тях, с което допринася за постигане на следните цели:

-опазване, защита и подобряване на качеството на околната среда;

-защита на здравето на хората;

-разумно и рационално използване на природните ресурси;

-насърчаване, на международно равнище, на мерки за справяне с регионални или световни проблеми на околната среда, и по-специално борбата с изменението на климата.

Освен това Европейският съюз декларира, че има компетентност в следните области:

-опазване на морските биологични ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството;

-научни изследвания.

Въз основа на това Съюзът съответно разполага с компетентност за цялото Споразумение за БРИНЮ.

В съответствие с член 67 параграф 2 от Споразумението за БРИНЮ Европейският съюз ще уведоми надлежно за всяко съществено изменение в обхвата на своята компетентност.

Приложение 3

Проект за изключение на Европейския съюз съгласно член 70 във връзка с член 10, параграф 1 от настоящото споразумение за недопускане на обратно действие

В изпълнение на член 10, параграф 1 от Споразумението в рамките на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право за опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции, Европейският съюз декларира, че изключва всякакво обратно действие на прилагането на разпоредбите на част II, свързани с морските генетични ресурси, включително справедливата и равноправна подялба на ползите.

Choose the experimental features you want to try