ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 28.8.2023

COM(2023) 492 final

2023/0301(NLE)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за определяне за 2024 г. на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи рибни запаси, приложими в Балтийско море, и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/194 по отношение на определени възможности за риболов в други води

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

В съответствие с Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно общата политика в областта на рибарството 1 („основния регламент за ОПОР“) при експлоатацията на живите морски биологични ресурси популациите на улавяните видове трябва да бъдат възстановявани и поддържани над равнищата, които позволяват постигането на максимален устойчив улов (МУУ). Един от важните инструменти в това отношение е годишното определяне на възможностите за риболов под формата на общ допустим улов (ОДУ) и квоти.

В Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета 2 , в който се установява многогодишният план за Балтийско море, се определят допълнително целевите диапазони на смъртност от риболов. Тези диапазони се използват в настоящото предложение за осъществяване на целите на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), и по-специално за постигане и поддържане на МУУ.

Целта на настоящото предложение е да се определят възможностите за риболов за държавите членки през 2024 г. по отношение на рибните запаси в Балтийско море, които имат най-голямо търговско значение. Друга негова цел е да се регулира морският любителски риболов в необходимата степен, която позволява опазването на рибните запаси, предмет на настоящия регламент. За да се опростят годишните решения относно ОДУ и квотите и за да се внесе повече яснота във връзка с тези решения, от 2006 г. насам възможностите за риболов в Балтийско море се определят с отделен регламент.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

•Съгласуваност с други политики на Съюза

Предложението е съгласувано с политиките на Съюза в други области — по-специално в областта на околната среда.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Правното основание на предложението е член 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Предложението попада в изключителната компетентност на Съюза, посочена в член 3, параграф 1, буква г) от ДФЕС. Поради това принципът на субсидиарност не се прилага.

•Пропорционалност

Съгласно предложението възможностите за риболов се разпределят между държавите членки в съответствие с целите на основния регламент за ОПОР и многогодишния план за Балтийско море. Съгласно член 16, параграф 6, член 16, параграф 7 и член 17 от основния регламент за ОПОР държавите членки решават как предоставените им възможности за риболов могат да бъдат разпределени на риболовни кораби, плаващи под тяхно знаме, в съответствие с определени критерии, установени в посочените членове. Това означава, че държавите членки могат да упражняват необходимата свобода на преценка при разпределянето на предоставения им ОДУ в зависимост от социално-икономическия модел, който ще изберат, за да усвоят предоставените им възможности за риболов, обхванати от предложението.

•Избор на инструмент

Регламентът се счита за най-подходящият инструмент, тъй като дава възможност за определяне на изисквания, които са пряко приложими по отношение на държавите членки и съответните предприятия. По този начин ще се гарантира, че изискванията се прилагат по навременен и хармонизиран начин, което ще доведе до по-голяма правна сигурност.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Консултации със заинтересованите страни

Комисията проведе консултации със заинтересованите страни, по-специално чрез Консултативния съвет за Балтийско море, въз основа на съобщението си „Устойчив риболов в ЕС: актуално състояние и насоки за 2024 г.“ (COM (2023) 303 final). Международният съвет за изследване на морето (ICES) осигури научната основа за предложението. Предварителните гледни точки, изразени от заинтересованите страни, с които са проведени консултациите, по отношение на всички засегнати рибни запаси, бяха взети предвид, доколкото е възможно, без да се допуска противоречие с текущите политики, нито да се предизвиква влошаване на състоянието на уязвимите ресурси.

Освен това научните становища по отношение на ограниченията на улова и състоянието на запасите бяха обсъдени с държавите членки в рамките на регионалния форум BALTFISH през юни 2023 г.

•Събиране и използване на експертни становища

Комисията проведе консултации с ICES относно методиката, която трябва да се използва. Научните становища на ICES се основават на рамка, разработена от неговите експертни групи и органи за вземане на решения, и се изготвят в съответствие с рамковото споразумение за партньорство с Комисията.

Съюзът се обръща всяка година към ICES с искане за научни становища относно състоянието на важните рибни запаси. Получените становища обхващат всички запаси в Балтийско море, като за запасите с най-голямо търговско значение се предлагат ОДУ 3 .

•Оценка на въздействието

Предложението представлява част от дългосрочен подход, при който риболовът се адаптира така, че да се постигат и поддържат дългосрочно устойчиви равнища. С времето този подход следва да доведе до: i) стабилизиране на риболовния натиск, ii) повишаване на квотите, а оттам — и до iii) подобряване на доходите на рибарите и техните семейства. Очаква се увеличеният обем на разтоварванията да окаже благоприятно влияние върху: риболовната промишленост, потребителите, преработвателния сектор и търговията на дребно, както и върху останалата част от промишлеността, свързана с търговския и любителския риболов. В този контекст трябва да се подчертае връзката между устойчивото рибарство и доброто състояние на морската среда в Балтийско море, в съответствие със стратегията за биологичното разнообразие и други свързани инициативи, по-специално плана за действие на ЕС за морските екосистеми и рибарството 4 .

Целта на настоящото предложение е да се избегнат краткосрочните подходи, за да се постигне дългосрочна устойчивост. Поради това в него се вземат предвид инициативите на заинтересованите страни и консултативните съвети, ако те са били оценени положително от ICES и/или от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР). Предложението на Комисията за реформа на ОПОР се основава на оценка на въздействието (SEC(2011) 891), в която се посочва, че макар постигането на целта за максимален устойчив улов да е необходимо условие за екологична, икономическа и социална устойчивост, тези три цели не могат да бъдат осъществени независимо една от друга.

Благодарение на решенията относно възможностите за риболов в Балтийско море, до 2019 г. смъртността от риболов за всички запаси, за които е издадено становище за МУУ, към момента на определяне на ОДУ беше приведена в съответствие с диапазоните, водещи до МУУ, с изключение на запаса от херинга в западната част на Балтийско море. Изглеждаше, че тези решения са довели също така до възстановяване на запасите и на баланса между риболовния капацитет и възможностите за риболов. През 2019 г. обаче стана ясно, че треската в източната част на Балтийско море е подложена на силен натиск. Оттогава оценките на ICES сочат, че този запас най-вероятно ще остане изчерпан през следващите години. През 2021 г. стана ясно, че от много години запасът от треска в западната част на Балтийско море също е под безопасните биологични граници (т.е. под така нареченото референтно равнище Blim), а ICES подчерта, че е силно влошено и състоянието на няколко популации от сьомга. Докато до 2020 г. според оценките на ICES биомасата на запаса от херинга в централната част на Балтийско море е била а под оптимално равнище (т.е. под така нареченото референтно равнище Btrigger), понастоящем ICES смята, че от средата на 1990-те години биомасата на запаса е била в действителност около Blim, а от няколко години е под Blim. И накрая, докато до 2022 г. според оценките на ICES биомасата на запаса от херинга в Ботническия залив е била много близка до границата на Btrigger, сега ICES счита, че още от 2021 г. насам запасът е под това гранично равнище. Поради това трябва да има по-нататъшен напредък за постигането и поддържането на МУУ за всички запаси в Балтийско море.

На 31 май 2023 г. ICES публикува своите научни становища за отделните запаси в Балтийско море. ICES смята, че биомасата на запаса от херинга в западната част на Балтийско море и на запаса от треска в източната и западната му част все още е под Blim. Биомасата на запаса от херинга в централната част на Балтийско море също е вече под Blim, а тази на запаса от херинга в Ботническия залив е под Btrigger. За запасите от треска и сьомга в източната и западната част на Балтийско море във Финския залив е издадено предпазно становище. За останалите седем запаса становищата за МУУ са, както следва:

·запасите от цаца и херинга в Рижки залив и този от писия са над равнище Btrigger,

·биомасата на запаса от херинга в Ботническия залив е спаднала под Btrigger,

·тази на херинга в западната и централната част на Балтийско море е под Blim,

·състоянието на отделните популации от сьомга в основния басейн продължава да се различава съществено (между под Rlim и над RMSY).

Предвид гореизложеното се предлага да се запази подходът към запаса от сьомга в основния басейн, като същевременно ОДУ се намали с 15 % в сравнение с 2023 г. С предложението възможностите за риболов на сьомга във Финския залив ще се увеличат с 7 % в сравнение с 2023 г. Възможностите за риболов на херинга в Рижкия залив ще се намалят съгласно предложението с 20 % в сравнение с 2023 г. По отношение на другите запаси Комисията поиска от ICES да предостави допълнителна информация относно взаимодействието между видовете и неизбежния прилов. След като получи информацията от ICES, Комисията ще актуализира предложението си.

Следователно на този етап икономическото въздействие от предложението за 2024 г. не може да бъде оценено, но във всеки случай възможностите за риболов ще бъдат намалени за всички държави членки.

•Пригодност и опростяване на законодателството

В предложението се предвижда гъвкавост при прилагането на механизмите за обмен на квоти, които са вече въведени с регламенти относно възможностите за риболов в Балтийско море през предходните години. Не се предлагат нови правила, нито нови административни процедури за публичните органи (на ЕС или на държавите членки), които могат да доведат до увеличаване на административната тежест.

Тъй като предложението се отнася за годишен регламент, който ще се прилага през 2024 г., то не включва клауза за преразглеждане.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Предложението няма отражение върху бюджета на Съюза.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

•Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

С предложението се определят възможностите за риболов в Балтийско море на определени запаси или групи запаси за 2024 г.

За определянето на квотите на Съюза по отношение на запасите, споделяни с Руската федерация, съответните количества от тези запаси бяха приспаднати от препоръчаните от ICES количества на улова. Равнищата на ОДУ и квотите, разпределени на държавите членки, са определени в приложението към настоящото предложение.

По отношение на треската в източната част на Балтийско море ICES продължава да не е в състояние да определи стойностите на диапазоните на FMSY. Поради това той отново издаде предпазно становище и за 2024 г. За пета поредна година ICES препоръчва нулев улов на треска в източната част на Балтийско море. Съгласно приблизителната оценка на ICES размерът на запаса през 2023 г. е само 71 % от Blim, като в средносрочен план той ще се запази под това равнище, дори и да не се извършва никакъв риболов. Освен това ICES счита, че попълването продължава да бъде бавно. Тъй като запасът е изчерпан, от 2019 г. насам се прилагат строги мерки. Целевият риболов на треска в източната част на Балтийско море е забранен, с изключение на риболова с изцяло научни цели, и ОДУ е ограничен до неизбежния прилов, за да се избегне т. нар. „ефект на блокиращите видове“ при по-голямата част от другите риболовни дейности в Балтийско море. От 2019 г. насам бяха приети допълнителни коригиращи мерки, функционално свързани с възможностите за риболов, които се изразяват в забрана на риболова по време на размножаването през пиковия период на размножаване и в потенциалните зони на размножаване и на миграция за хвърляне на хайвера. Изключения от забраната на риболова по време на размножаването бяха приети за чисто научния риболов, някои видове дребномащабен крайбрежен риболов с пасивни уреди и някои видове риболов на херинга за консумация от човека. Наред с това от 2020 г. има забрана за извършване на любителски риболов в основната зона на разпространение, тъй като количествата на улова биха били значителни в сравнение с ОДУ за прилова. Тъй като тези коригиращи мерки все още не се прилагат достатъчно дълго, за да доведат до подобряване на състоянието на запасите, Комисията предлага, в съответствие с член 16, параграф 4 от основния регламент за ОПОР, те да бъдат продължени и да бъде отменено изключението от забраната на риболова по време на размножаването за някои видове риболов на херинга, тъй като целевият риболов на херинга в централната част ще бъде забранен. Що се отнася до равнището на ОДУ, Комисията очаква информация от ICES относно равнището на неизбежния прилов на треска в източната част на Балтийско море при други видове риболов. Тази информация е необходима, тъй като наличната към момента информация е от 2020 г., а оттогава обстоятелствата на риболова са се променили, по-специално високото ниво на попълване на запаса от писия.

В продължение на няколко години становището на ICES за треската в западната част на Балтийско море съдържаше значителни неясноти. В становището си за 2021 г. ICES посочи, че през по-голямата част от предходните 10 години запасът е бил под Blim. Поради това през 2021 г. Съветът реши да забрани целевия риболов, с изключение на риболова с изцяло научни цели, и да ограничи ОДУ до неизбежния прилов, за да се избегне така наречения „ефект на блокиращите видове“ при други риболовни дейности. Освен това Съветът запази или подсили други съществуващи коригиращи мерки, функционално свързани с възможностите за риболов. По-специално Съветът запази забраната на риболова по време на размножаването през пиковия период на размножаване и в потенциалните зони на размножаване, с изключение на следното: i) риболов с чисто научен характер, ii) някои видове дребномащабен крайбрежен риболов с пасивни уреди, iii) някои видове риболов на херинга за консумация от човека и iv) риболов на двучерупчести мекотели в някои плитки води. Освен това Съветът разшири обхвата на периода на забрана на риболов по време на размножаването така, че да обхваща и любителския риболов. Извън периода на забрана на риболова по време на размножаването Съветът намали тавана на улова за любителския риболов на една риба на рибар на ден. Тъй като все още има неясноти, ICES реши да понижи оценката в становището си за 2024 г. и да издаде предпазно становище като за запас с данни от категория 3, както и да намали равнището на препоръчания общ улов на треска в западната част на Балтийско море с -97 %. ICES посочи, че биомасата на запаса през по-голямата част от последните 15 години е била под Blim, а през 2022 г. е била на рекордно ниско равнище. Въпреки лекото увеличение от 2022 г. насам тя продължава да е значително под Blim. Предвид становището за нисък улов Комисията предлага, в съответствие с член 16, параграф 4 от основния регламент за ОПОР, любителският риболов да бъде прекратен, забраната за целевия риболов да бъде запазена, забраните за риболов по време на размножаването да продължат и изключението за някои видове риболов на херинга да бъде отменено, тъй като целевият риболов на херинга в западната и централната част ще бъде забранен. Що се отнася до равнището на ОДУ, Комисията очаква информация от ICES относно равнището на неизбежния прилов на треска в западната част на Балтийско море при други видове риболов, по-специално риболова на калканоподобни.

Най-малко от 90-те години на миналия век ICES заявяваше, че състоянието на речните запаси от сьомга в района на Балтийско море е разнородно, като някои от тях са устойчиви, а други са значително отслабени. След сравнително проучване обаче в становището на ICES за 2022 г. за първи път се посочва, че целият търговски и любителски улов на сьомга в основния басейн, който по своята същност се извършва в рамките на смесен риболов, при който сьомгата се лови както от устойчиви, така и от отслабени речни запаси, следва да бъде прекратен, за да се защитят отслабените речни запаси. Същевременно обаче ICES смята също така, че съществуващият целеви риболов в крайбрежните зони на Ботническия залив и Оландско море (подучастъци 29N, 30 и 31 на ICES) по време на лятната миграция на сьомга ще може да продължи. Поради това през 2021 г. Съветът реши да забрани целевия риболов на сьомга в основния басейн и да определи ОДУ за неизбежния прилов, с изключение на чисто научния риболов, като същевременно запази като разрешен целевия риболов на сьомга през летния период в тези северни крайбрежни зони. От 2021 г. насам Съветът прие и допълнителни коригиращи мерки, функционално свързани с възможностите за риболов, и забрани риболова с парагади отвъд четири морски мили, измерени от изходните линии. Освен това през 2021 г. Съветът реши за любителския риболов да въведе дневен таван на улова от една сьомга с подрязана перка на рибар в зоните и периодите, в които целевият търговски риболов е забранен, както и забрана на техниките за „улавяне и освобождаване“. В становището си за 2024 г. ICES изтъква отново, че целият търговски и любителски улов на сьомга в основния басейн следва да бъде спрян с цел защита на отслабения речен запас, докато някои целеви видове риболов на сьомга биха могли да продължат при определени условия. Тъй като обаче един речен запас от сьомга в Ботническо море (подучастък 30 на ICES) е под съответното референтно равнище, ICES счита, че целевият риболов в крайбрежните зони през месеците на лятната миграция е възможен само в Ботническия залив (подучастък 31 на ICES) и че равнището на общия улов следва да бъде съответно намалено. Въз основа на това и в съответствие с член 16, параграф 4 от основния регламент за ОПОР Комисията предлага следното: i) ограничаване на целевия риболов до Ботническия залив, ii) коригиране ОДУ до препоръчаното от ICES равнище и iii) запазване на настоящите коригиращи мерки.

За запаса от сьомга във Финския залив ICES издаде предпазно становище за 2024 г. Въз основа на това Комисията предлага ОДУ в съответствие с член 16, параграф 4 от основния регламент за ОПОР. Освен това Комисията предлага да се запазят: i) ограничената междузонова гъвкавост за двата ОДУ за сьомга, ii) забраната за риболов на морска пъстърва отвъд четири морски мили, и iii) забраната за използване на парагади за риболов на морска пъстърва или сьомга отвъд четири морски мили.

През последните години оценката на запаса от херинга в Ботническия залив се характеризира с неясноти. В становището си за 2023 г. ICES беше намалил оценката си за биомасата на запаса и счете, че тя е спаднала до равнище малко над Btrigger. Според него това развитие вероятно се дължеше на по-малкия размер на екземплярите от херинга — явление, което вече от известно време наблюдават някои крайбрежни рибари. В становището си за 2024 г. ICES намали оценката се за биомасата на запаса още повече, като сега тя е под Btrigger. Освен това дори при нулев улов вероятността запасът през 2025 г. да спадне под Blim е 9 %. Въз основа на това Комисията предлага забрана на целевия риболов в съответствие с член 4, параграф 6 от многогодишния план за Балтийско море. Що се отнася до равнището на ОДУ, Комисията очаква информация от ICES относно равнището на неизбежния прилов на херинга в Ботническия залив при други видове риболов, по-специално риболова на цаца.

Според оценката на ICES в становището му за 2024 г. размерът на запаса от херинга в западната част на Балтийско море през 2023 г. беше само 71 % от Blim. ICES смята също така, че дори при нулев улов биомасата ще остане под Blim най-малко до 2025 г. От много години насам темпът на попълване на запаса е исторически нисък. Тъй като нито един от сценариите за улов не би довел до това биомасата на запаса от херинга в западната част на Балтийско море да се повиши до равнище над Blim в близко бъдеще, в становището на ICES за шеста поредна година се препоръчва нулев улов. През 2021 г. Съветът реши да забрани целевия риболов, с изключение на риболова с изцяло научни цели и дребномащабния крайбрежен риболов, и да определи ОДУ за неизбежния прилов, за да се избегне така наречения „ефект на блокиращите видове“ при други риболовни дейности. Тъй като тези коригиращи мерки все още не се прилагат достатъчно дълго, за да доведат до подобряване на състоянието на запасите, Комисията предлага, в съответствие с член 4, параграф 6 от многогодишния план за Балтийско море, забраната за целевия риболов да продължи и изключението за дребномащабния крайбрежен риболов да бъде отменено. Що се отнася до равнището на ОДУ, Комисията очаква допълнителна информация от ICES относно равнището на неизбежния прилов на херинга в западната част на Балтийско море при други видове риболов. Тази информация е необходима, тъй като дребномащабният риболов трябва да бъде забранен, а и наличната към момента информация изглежда недостатъчна, за да се предложи подходящ ОДУ.

През последните години състоянието на биомасата на запаса на херинга в централната част на Балтийско море е било неясно. Поради това през 2023 г. ICES проведе сравнително проучване. Сега той вече счита, че през по-голямата част от последните 30 години, включително през последните години, равнището на биомасата е под Blim. Дори при нулев улов вероятността запасът и през 2025 г. да е под Blim е 22 %. Поради това Комисията предлага забрана на целевия риболов в съответствие с член 4, параграф 6 от многогодишния план за Балтийско море. Що се отнася до равнището на ОДУ, Комисията очаква информация от ICES относно равнището на неизбежния прилов на херинга в централната част на Балтийско море при други видове риболов, по-специално риболова на цаца.

Както и през предходните години, в становището на ICES за 2024 г. за запаса от херинга в Рижкия залив се посочва, че част от херингата от централната част на Балтийско море мигрират от основния басейн към Рижкия залив и част от херингата от Рижкия залив мигрират от Рижкия залив в основния басейн. Също както през предходните години ICES предлага тази мигрираща херинга да бъде добавена към ОДУ за херинга в Рижкия залив или съответно приспадната от него. За 2024 г. обаче Комисията счита, че предвид факта, че запасът от херинга в централната част на Балтийско море е под Blim и поради това уловът на херинга в централната част на Балтийско море следва да бъде максимално намален, не би било целесъобразно съответният улов на херинга от централната част на Балтийско море да бъде добавен към ОДУ за херинга в Рижкия залив. От друга страна, Комисията счита за целесъобразно да продължи приспадането на количеството херинга от Рижкия залив, мигриращо оттам, тъй като тази херинга вече не присъства в Рижкия залив. Получената стойност на FMSY за ОДУ за херинга в Рижкия залив представлява намаление с -23 %. Въз основа на това и тъй като запасът е над Btrigger, Комисията предлага ОДУ да се определи в горния диапазон в съответствие с член 4, параграф 5, буква в) от многогодишния план за Балтийско море, с цел намалението на ОДУ да се ограничи до -20 %.

ОДУ за писия е комбинация от: i) становището за МУУ за запаса в подучастъци 21, 22 и 23 и ii) становището за МУУ за запаса в подучастъци 24—32, което през 2022 г. от ICES беше с повишена оценка като за запас с данни от категория 2 на ICES. Съгласно становището на ICES за 2024 г. и двата запаса отбелязаха извънредно попълване през периода 2019—2021 г. Освен това общото разтоварено количество е намаляло значително, а обемът на изхвърляния се е увеличил. Следва да се вземат предвид и взаимодействията между запасите от различни видове, тъй като треската е неизбежен прилов при риболова на писия, а равнищата на прилова могат да бъдат значителни — особено докато не бъдат използвани по-селективни риболовни уреди. Що се отнася до равнището на ОДУ, Комисията очаква информация от ICES относно равнището на неизбежния прилов на треска при риболова на писия.

Съгласно становището на ICES за 2024 г. биомасата на запаса на цаца е над Btrigger, въпреки че предишният риболовен натиск е бил над FMSY, а през 2021 г. и 2022 г. темпът на попълване на запаса е бил рекордно нисък. Що се отнася до равнището на ОДУ, Комисията очаква информация от ICES относно равнището на неизбежния прилов на отделните запаси на херинга при риболова на цаца.

С Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета са въведени допълнителни условия за годишното управление на ОДУ, включително разпоредби за гъвкавост в членове 3 и 4 съответно по отношение на предпазния и аналитичния ОДУ. Съгласно член 2 при определяне на ОДУ Съветът трябва да реши за кои запаси не следва да се прилагат членове 3 и 4, по-специално въз основа на биологичното състояние на запасите. Освен това в член 15, параграф 9 от основния регламент за ОПОР се предвижда механизъм за гъвкавост по отношение на квотите в две последователни години за всички запаси, спрямо които се прилага задължението за разтоварване. Поради това, за да се избегне прекомерната гъвкавост, която би накърнила принципа на разумната и отговорна експлоатация на живите морски биологични ресурси и би затруднила постигането на целите на ОПОР, следва да се поясни, че членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 се прилагат само в случаите, когато държавите членки не използват гъвкавостта по отношение на квотите в две последователни години, предвидена в член 15, параграф 9 от основния регламент за ОПОР.

Комисията предлага също така да се измени Регламент (ЕС) 2023/194 на Съвета, за да се определи ОДУ за норвежки паут, за който риболовната година започва на 1 ноември 2023 г. Равнището на ОДУ е отбелязано като „pm“ (символичен запис) в очакване на становището на ICES, което ще се публикува на 9 октомври 2023 г., и на консултациите с Обединеното кралство.

2023/0301 (NLE)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за определяне за 2024 г. на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи рибни запаси, приложими в Балтийско море, и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/194 по отношение на определени възможности за риболов в други води

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 3 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)В Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета 6 се изисква да се приемат мерки за опазване, като се вземат предвид наличните научни, технически и икономически становища, включително, когато е целесъобразно, докладите, изготвени от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) и други консултативни органи, както и всички становища, получени от консултативните съвети.

(2)Съветът трябва да приема мерки за определяне и разпределяне на възможностите за риболов, включително — според случая — определени условия, които са функционално свързани с тези възможности за риболов. Съгласно член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 възможностите за риболов се определят в съответствие с целите на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), определени в член 2, параграф 2 от посочения регламент. Съгласно член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 възможностите за риболов трябва да се разпределят между държавите членки така, че да се осигури относителна стабилност на риболовните дейности на всяка държава членка за всеки рибен запас или вид риболов.

(3)Поради това в съответствие с Регламент (ЕС) № 1380/2013 общият допустим улов (ОДУ) следва да се определя въз основа на наличните научни становища, като се отчитат биологичните и социално-икономическите последици и същевременно се гарантира справедливо третиране на различните сектори на рибарството и се вземат предвид становищата, изразени по време на консултациите със заинтересованите страни.

(4)С Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета 7 е създаден многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за видовете риболов, експлоатиращи тези запаси. Целта на този план е да гарантира, че експлоатацията на живите морски биологични ресурси позволява възстановяването и поддържането на популациите на подлежащите на улов видове над равнищата, на които може да се постигне максимален устойчив улов. Съгласно Регламент (ЕС) № 1380/2013 възможностите за риболов на запасите, обхванати от специални многогодишни планове, трябва да се определят в съответствие с правилата, предвидени в тези многогодишни планове.

(5)В съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/1139 възможностите за риболов на запасите, посочени в член 1 от същия регламент, трябваше да се определят така, че да се постигне смъртност от риболов в съответствие с диапазоните на МУУ възможно най-скоро и — чрез постепенно постъпателно нарастване — най-късно до 2020 г. Поради това ограниченията на улова, приложими през 2024 г. по отношение на съответните запаси в Балтийско море, следва бъдат установени в съответствие с правилата и целите на многогодишния план, създаден с посочения регламент.

(6)На 31 май 2023 г. Международният съвет за изследване на морето (ICES) публикува своето годишно становище относно запасите в Балтийско море. 8

(7)По отношение на няколко запаса в научните становища на ICES се препоръчва нулев улов. Ако обаче ОДУ за тези запаси бъде определен на равнището, посочено в научните становища, задължението при смесен риболов да бъде разтоварван на сушата целият улов, включително приловът от тези запаси, ще доведе до ефекта на така наречените „блокиращи видове“. За да се намери баланс между продължаването на риболова предвид потенциално сериозните социално-икономически последици от неговото прекъсване и необходимостта от постигане на добро биологично състояние на тези запаси, като се вземат предвид трудностите, които съпровождат риболовните дейности, насочени към всички запаси в контекста на смесен риболов при МУУ, е целесъобразно да се определят специфични равнища на ОДУ за прилова от тези запаси. Тези равнища на ОДУ следва да бъдат определени по начин, който гарантира намаляване на смъртността при посочените запаси и осигурява стимули за подобряване на селективността и за избягване на прилова на тези запаси. С цел да се намали уловът от запасите, за които е установен ОДУ за прилов, възможностите за риболов за дейностите, при които се улавя риба от тези запаси, следва да се определят на равнища, подпомагащи възстановяването на биомасата на уязвимите запаси до устойчиви нива. Следва също така да бъдат определени технически мерки и мерки за контрол, които са тясно свързани с възможностите за риболов, така че да се предотврати незаконното изхвърляне на улов.

(8)Според оценката на ICES биомасата на запаса от треска в източната част на Балтийско море продължава да бъде под граничната референтно равнище на биомасата на репродуктивния запас, под което възпроизводителната способност може да бъде намалена (Blim), и почти не се е увеличила в сравнение с 2022 г. Поради това ICES препоръчва за пета поредна година да не се извършва улов на треска в източната част на Балтийско море. 9 В съответствие с член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 при тези обстоятелства е целесъобразно да се запазят забраните за целевия риболов и функционално свързаните коригиращи мерки, като същевременно се отмени изключението от забраната за риболова по време на размножаването, което беше предоставено на риболова, при който уловът се сортира и се отделя херингата за консумация от човека, като се има предвид, че целевият риболов на херинга в централната част ще бъде забранен. Възможностите за риболов на неизбежния прилов следва да бъдат определени на ниско равнище и същевременно да се избегне ефектът на така наречените „блокиращи видове“.

(9)Поради продължаващи неясноти в становището за запаса от треска в западната част на Балтийско море, ICES понижи оценката в становището си 10 и издаде предпазно становище. Сега се оказа, че биомасата на запаса през по-голямата част от последните 15 години е била под Blim, а през 2022 г. е била на рекордно ниско равнище. Предпазното становище за улова е изключително ниско. В съответствие с член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 при тези обстоятелства е целесъобразно да се запазят забраните за целевия риболов и функционално свързаните коригиращи мерки, като същевременно се отмени изключението за риболова, при който уловът се сортира и се отделя херингата за консумация от човека, като се има предвид, че целевият риболов на херинга в централната част ще бъде забранен. Освен това е целесъобразно любителският риболов за бъде изцяло прекратен. Възможностите за риболов на неизбежния прилов следва да бъдат определени на ниско равнище и същевременно да се избегне ефектът на така наречените „блокиращи видове“.

(10)Що се отнася до сьомгата в подучастъци 22—31 на ICES, ICES запази становището си за нулев улов, ограничи възможността за продължаване на целевия крайбрежен риболов през летния сезон до подучастък 31 на ICES и съответно намали становището си за улова 11 . В съответствие с член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 при тези обстоятелства е целесъобразно риболовната зона и равнището на възможностите за риболов да се коригират в съответствие със становището на ICES и да се запазят функционално свързаните с тях коригиращи мерки.

(11)За да се осигури пълноценно използване на възможностите за крайбрежен риболов в подучастък 32 на ICES, през 2019 г. за сьомгата беше въведена известна гъвкавост между подучастъци 22—31 на ICES и подучастък 32 на ICES 12 . Предвид промените на възможностите за риболов за тези два запаса е целесъобразно гъвкавостта да бъде запазена.

(12)Забраната за риболов на морска пъстърва във водите отвъд четири морски мили, измерени от изходните линии, и ограничаването на прилова на този вид до 3 % от комбинирания улов на морска пъстърва и сьомга допринесоха за същественото намаляване на множеството случаи на невярно деклариране на улова на сьомга, и по-специално на декларирането му като улов на морска пъстърва. Поради това е целесъобразно съществуващите ограничения да бъдат запазени, за да се запази ниско равнище на невярно деклариране.

(13)Мерките относно любителския риболов на треска и сьомга и мерките за опазване на запасите от морска пъстърва и сьомга следва да не засягат евентуалните по-строги национални мерки съгласно членове 19 и 20 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(14)Що се отнася до запаса от херинга в Ботническия залив, ICES намали оценката си за биомасата на запаса, която вече е под референтното равнище, под което трябва да се предприемат специфични и подходящи мерки за управление (Btrigger) 13 . Освен това ICES посочи, че дори при нулев улов вероятността запасът през 2025 г. да спадне под Blim е 9 %. При тези обстоятелства е целесъобразно да се забрани целевият риболов съгласно член 4, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2016/1139 и да се определят възможностите за риболов на неизбежния прилов на ниско равнище, като същевременно се избягва ефектът на така наречените „блокиращи видове“.

(15)Що се отнася до запаса от херинга в западната част на Балтийско море, според оценката на ICES биомасата на запаса представлява само 71 % от Blim, въпреки че се е увеличила 14 . Същевременно темпът на попълване на запасите все още е на рекордно ниско ниво и не се очаква през 2025 г. биомасата да се възстанови до равнище над Blim. Поради това ICES препоръчва за шеста поредна година да не се извършва улов на херинга в западната част на Балтийско море. В съответствие с член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 при тези обстоятелства е целесъобразно да се запазят забраните за целевия риболов и да се отмени изключението за рибарите, извършващи дребномащабен риболов. Възможностите за риболов на неизбежния прилов следва да бъдат определени на ниско равнище и същевременно да се избегне ефектът на така наречените „блокиращи видове“.

(16)Във връзка със запаса от херинга в централната част на Балтийско море ICES вече счита, че през по-голямата част от последните 30 години, включително през последните години, биомасата му е била под Blim. 15 Освен това дори при нулев улов вероятността запасът и през 2025 г. да остане под Blim е 22 %. При тези обстоятелства е целесъобразно да се забрани целевият риболов съгласно член 4, параграф 6 от Регламент (ЕС) 2016/1139 и да се определят възможностите за риболов на неизбежния прилов на ниско равнище, като същевременно се избягва ефектът на така наречените „блокиращи видове“.

(17)Според оценката на ICES биомасата на запаса от херинга в Рижкия залив е над Btrigger, а риболовният натиск е на равнище FMSY 16 .. ICES смята също така, че този запас се смесва с този от херинга в централната част на Балтийско море. Въз основа на оценките на ICES това смесване вече е било взето предвид при определянето на съответните възможности за риболов. Поради състоянието на запаса от херинга в централната част на Балтийско море количеството херинга от централната част на Балтийско море, мигриращо в Рижкия залив, обаче не следва да се добавя към ОДУ за херинга в Рижкия залив за 2024 г. При тези обстоятелства е целесъобразно възможностите за риболов да се определят в горния диапазон, за да се ограничат промените между последователни години до не повече от 20 % — в съответствие с член 4, параграф 5, буква в) от Регламент (ЕС) 2016/1139.

(18)Що се отнася до запаса от писия, според оценката на ICES при риболова на този вид се улавя треска като прилов 17 . Освен това процентът на изхвърляне на писия се е увеличил значително. Поради това е целесъобразно тези фактори да се вземат предвид при определянето на възможностите за риболов на писия.

(19)Според оценката на ICES биомасата на запаса от цаца е над Btrigger, но от 2014 г. насам не се наблюдава значително попълване. ICES счита също така, че през 2021 г. и 2022 г. темпът на попълване на запаса е бил дори рекордно нисък 18 . Освен това риболовът на цаца често е смесен с този на херинга. Поради това е целесъобразно тези фактори да се вземат предвид при определянето на възможностите за риболов на цаца.

(20)Използването на възможностите за риболов, определени в настоящия регламент, се осъществява при спазване на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета 19 , и по-специално на член 33 от него, отнасящ се до записването на улова и риболовното усилие, и член 34 от него, отнасящ се до предаването на Комисията на данни относно изчерпването на възможностите за риболов. Поради това в настоящия регламент следва да се посочат кодовете, свързани с разтоварванията на обхванатите от него запаси, които кодове държавите членки да използват при изпращане на данни до Комисията.

(21)С Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета 20 са въведени допълнителни условия за годишното управление на ОДУ, включително разпоредби за гъвкавост в членове 3 и 4 за запасите, за които се прилага предпазен или аналитичен ОДУ. Съгласно член 2 от посочения регламент при определяне на равнищата на ОДУ Съветът трябва да реши за кои запаси не се прилагат членове 3 и 4, по-специално въз основа на биологичното състояние на запасите. Освен това в член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 се предвижда механизъм за гъвкавост по отношение на квотите в две последователни години за всички запаси, спрямо които се прилага задължението за разтоварване. Поради това, с цел да се избегне прекомерна гъвкавост, която би накърнила принципа на разумната и отговорна експлоатация на живите морски биологични ресурси, би възпрепятствала постигането на целите на общата политика в областта на рибарството и би предизвикала влошаване на биологичното състояние на запасите, следва изрично да се посочи, че член 3, параграфи 2 и 3 и член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 се прилагат за равнищата на аналитичния ОДУ само когато не се използва гъвкавостта по отношение на квотите в две последователни години, предвидена в член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(22)Биомасата на запасите от треска в източната част на Балтийско море, треска в западната част на Балтийско море, херинга в западната част на Балтийско море и херинга в централната част на Балтийско море е под Blim. Биомасата на запаса от херинга в Ботническия залив е под Btrigger и се очаква през 2024 г. тя да се приближи много до равнището на Blim. За всички тези запаси през 2024 г. се разрешават само прилов и риболов с научни цели. Поради това и предвид относително ниската устойчивост на екосистемата на Балтийско море държавите членки, които имат квотен дял от съответния ОДУ, поеха ангажимент през 2024 г. да не прилагат гъвкавостта по отношение на квотите в две последователни години, предвидена в член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, по отношение на тези запаси, така че уловът през 2024 г. да не надвишава съответните равнища на ОДУ. Освен това в подучастъци 22—30 на ICES биомасата на почти всички речни запаси от сьомга е под граничното референтно равнище за възпроизводство на млада сьомга (Rlim), поради което през 2024 г. са разрешени само приловът и риболовът с научни цели. Поради това съответните държави членки поеха сходен ангажимент относно гъвкавостта по отношение на квотите в две последователни години във връзка с улова на сьомга в основния басейн през 2024 г.

(23)[запазено място за „норвежки паут“ — С Регламент (ЕС) 2023/194 на Съвета 21 се определят възможностите за риболов на норвежки паут до 31 октомври 2023 г. в участък 3a на ICES, във водите на Обединеното кралство и на Съюза от подзона 4 и във водите на Обединеното кралство от участък 2a. Риболовният период за норвежки паут продължава от 1 ноември до 31 октомври. За да се осигури възможност риболовът да започне на 1 ноември 2023 г. и въз основа на новото научно становище, както и след консултации с Обединеното кралство, е необходимо да се определи предварителен ОДУ за норвежки паут в участък 3a на ICES, във водите на Обединеното кралство и на Съюза от подзона 4 и във водите на Обединеното кралство от участък 2a на ICES от 1 ноември 2023 г. до 31 декември 2023 г. Този предварителен ОДУ следва да се определи в съответствие със становището на ICES, публикувано на 9 октомври 2023 г. 22 ].

(24)[запазено място за други изменения].

(25)Поради това Регламент (ЕС) 2023/194 следва да бъде съответно изменен.

(26)С цел да се избегне прекъсване на риболовните дейности, разпоредбите на настоящия регламент, отнасящи се до Балтийско море, следва да се прилагат от 1 януари 2024 г. По отношение на норвежки паут в участък 3a на ICES, водите на Обединеното кралство и на Съюза от подзона 4 на ICES и водите на Обединеното кралство от участък 2а на ICES настоящият регламент обаче следва да се прилага от 1 ноември 2023 г. до 31 октомври 2024 г., тъй като това е риболовният сезон за норвежки паут. От съображения за спешност настоящият регламент следва да влезе в сила веднага след публикуването му,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1
Предмет

С настоящия регламент се определят възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи рибни запаси в Балтийско море за 2024 г. и се изменят някои възможности за риболов в други води, определени с Регламент (ЕС) 2023/194.

Член 2
Обхват

1.Настоящият регламент се прилага по отношение на риболовните кораби на Съюза, които осъществяват дейност в Балтийско море.

2.Той се прилага и по отношение на любителския риболов, когато той е изрично посочен в съответните разпоредби.

Член 3
Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, посочени в член 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

Освен това се прилагат следните определения:

(1)„подучастък“ означава подучастък на Международния съвет за изследване на морето (ICES) в Балтийско море съгласно определението в приложение III към Регламент (ЕО) № 218/2009 на Европейския парламент и на Съвета 23 ;

(2)„общ допустим улов (ОДУ)“ означава:

а)при видовете риболов, спрямо които се прилага изключението от задължението за разтоварване на сушата по член 15, параграфи 4—7 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 — количеството риба от всеки запас, което може да се разтоварва на сушата всяка година;

б)при всички други видове риболов — количеството риба от всеки запас, което може да се лови всяка година;

(3)„квота“ означава дял от ОДУ, разпределен на Съюза, на държава членка или на трета държава;

(4)„любителски риболов“ означава риболовни дейности с нетърговска цел, при които се експлоатират морски биологични ресурси — например с цел развлечение, туризъм или спорт;

(5)„аналитична оценка“ означава количествена оценка на тенденциите за даден запас въз основа на данни за биологичните характеристики и експлоатацията на запаса, включително въз основа на заместители, за които в резултат на научен преглед е установено, че са с достатъчно добро качество за осигуряване на научно становище;

(6)„аналитичен ОДУ“ означава ОДУ, за който има аналитична оценка.

ГЛАВА II

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РИБОЛОВ

Член 4
ОДУ и разпределения

Равнищата на ОДУ, квотите и, според случая, функционално свързаните с тях мерки са определени в приложението.

Член 5
Специални разпоредби относно разпределянето на възможностите за риболов

1.Разпределянето на възможностите за риболов между държавите членки съгласно настоящия регламент не засяга:

а)размените, извършвани съгласно член 16, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

б)приспаданията и преразпределенията, извършвани съгласно член 37 от Регламент (ЕО) № 1224/2009;

в)допълнителните разтоварвания, разрешени съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96 и съгласно член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

г)количествата, удържани съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 и прехвърлени съгласно член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

д)приспаданията съгласно членове 105, 106 и 107 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.

2.Запасите, за които се прилага предпазен или аналитичен ОДУ за целите на управлението на ОДУ и квотите в две последователни години, предвидено в Регламент (ЕО) № 847/96, са определени в приложението към настоящия регламент.

3.Освен ако в приложението към настоящия регламент не е посочено друго, член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96 се прилага за запасите, по отношение на които е предвиден предпазен ОДУ, а член 3, параграфи 2 и 3 и член 4 от същия регламент — за запасите, по отношение на които е предвиден аналитичен ОДУ.

4.Членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилагат, когато държава членка използва възможността за гъвкавост по отношение на квотите в две последователни години, предвидена в член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

Член 6
Условия за разтоварване на улова и прилова

За целите на дерогацията от задължението за отчитане на улова спрямо съответните квоти, предвидена в член 15, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, запасите от нецелеви видове в рамките на безопасните биологични граници, посочени в същия член, са определени в приложението към настоящия регламент.

Член 7
Забрана за риболов с цел защита на треската по време на размножаването

1.От 1 май до 31 август се забранява риболовът с всякакви видове риболовни уреди в подучастъци 25 и 26.

2.Забраната по параграф 1 не се прилага в следните случаи:

а)риболовни дейности, извършвани единствено с цел научни изследвания, при условие че тези изследвания се провеждат в съответствие с условията, посочени се в член 25 от Регламент (ЕС) 2019/1241;

б)риболовни кораби на Съюза с обща дължина под 12 m, извършващи риболов с хрилни мрежи, заплитащи мрежи или тристенни хрилни мрежи, с кърмаци, парагади, плаващи парагади, ръчни въдици и джиг глави или подобни пасивни уреди, в зони, в които дълбочината на водата е под 20 m според координатите на официалната морска карта, издадена от компетентните национални органи.

3.От 15 януари до 31 март се забранява риболовът с всякакви видове риболовни уреди в подучастъци 22 и 23, а от 15 май до 15 август — в подучастък 24.

4.Забраната по параграф 3 не се прилага в следните случаи:

а)риболовни дейности, извършвани единствено с цел научни изследвания, при условие че тези изследвания се провеждат в съответствие с условията, посочени се в член 25 от Регламент (ЕС) 2019/1241;

б)риболовни кораби на Съюза с обща дължина под 12 m, извършващи риболов с хрилни мрежи, заплитащи мрежи или тристенни хрилни мрежи, с кърмаци, парагади, плаващи парагади, ръчни въдици и джиг глави или подобни пасивни уреди, в зони, в които дълбочината на водата е под 20 m според координатите на официалната морска карта, издадена от компетентните национални органи;

в)риболовни кораби на Съюза, извършващи риболов с драги за двучерупчести мекотели в подучастък 22 в зони, в които дълбочината на водата е по-малка от 20 m според координатите на официалната морска карта, издадена от компетентните национални органи.

5.Капитаните на риболовните кораби на Съюза, посочени в параграф 2, буква б) и параграф 4, букви б) и в), гарантират, че извършваната от тях риболовна дейност може да бъде проверявана по всяко време от контролните органи на компетентната държава членка.

Член 8
Мерки по отношение на любителския риболов на треска в подучастъци 22—26

Любителският риболов на треска в подучастъци 22—26 се забранява.

Член 9
Мерки по отношение на любителския риболов на сьомга в подучастъци 22—31

1.Любителският риболов на сьомга в подучастъци 22—31 се забранява. Всеки екземпляр от случайно уловена сьомга незабавно се връща обратно в морето.

2.Чрез дерогация от параграф 1 любителският риболов на сьомга се разрешава при следните кумулативни условия:

а)може да се улавя и задържа не повече от един екземпляр сьомга с подрязана мастна перка на рибар любител на ден;

б)след улавяне на първата сьомга с подрязана мастна перка рибарят любител спира да лови сьомга за остатъка от деня;

в)всички задържани на борда екземпляри от всички видове риба се разтоварват цели.

3.Чрез допълнителна дерогация от параграф 1 любителският риболов на сьомга се разрешава в подучастък 31 от 1 май до 31 август в зоните в рамките на четири морски мили, измерени от изходните линии.

4.Настоящият член не засяга евентуалните по-строги национални мерки съгласно членове 19 и 20 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

Член 10
Мерки за опазване на запасите от морска пъстърва и сьомга в подучастъци 22—32

1.Риболовните кораби на Съюза не извършват риболов на морска пъстърва в подучастъци 22—32 на повече от четири морски мили, измерени от изходните линии. При риболов на сьомга на повече от четири морски мили, измерени от изходните линии в подучастък 32, приловът на морска пъстърва в нито един момент — било на борда, било при разтоварването след всеки риболовен рейс — не може да превишава 3 % от общия улов на сьомга и морска пъстърва.

2.Забранява се риболовът на морска пъстърва или сьомга с парагади отвъд четири морски мили, измерени от изходните линии, в подучастъци 22—31.

3.Настоящият член не засяга евентуалните по-строги национални мерки съгласно членове 19 и 20 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

Член 11
Предаване на данни

Когато съгласно членове 33 и 34 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 държавите членки изпращат на Комисията данни относно уловените или разтоварените на сушата количества от даден запас, те използват кодовете на запасите, посочени в приложението към настоящия регламент.

ГЛАВА III

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 12
Изменение на Регламент (EС) 2023/194

Регламент (ЕС) 2023/194 се изменя, както следва:

(1)В приложение ІА, част Б таблицата с възможностите за риболов на норвежки паут (Trisopterus esmarkii) в участък 3а на ICES, водите на Обединеното кралство и на Съюза от подзона 4 на ICES и водите на Обединеното кралство от участък 2а на ICES се заменя със следното:

„

“;

(2)[запазено място].

Член 13
Влизане в сила и прилагане

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари до 31 декември 2024 г.

Чрез дерогация от втора алинея:

а)член 12, параграф 1 се прилага от 1 ноември 2023 г. до 31 октомври 2024 г.;

б)[запазено място].

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)    Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).

(2)    Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за създаване на многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси, за изменение на Регламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1098/2007 на Съвета (ОВ L 191, 15.7.2016 г., стр. 1).

(3)     http://www.ices.dk/advice/Pages/Latest-Advice.aspx

(4)    СОМ(2023) 102 final, 21 февруари 2023 г.

(5)    Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1).

(6)    Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).

(7)    Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за създаване на многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси, за изменение на Регламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1098/2007 на Съвета (ОВ L 191, 15.7.2016 г., стр. 1).

(8)     https://doi.org/10.17895/ices.pub.c.6398177

(9)     https://doi.org/10.17895/ices.advice.21820497

(10)     https://doi.org/10.17895/ices.advice.21820494

(11)     https://doi.org/10.17895/ices.advice.21820596

(12)     https://doi.org/10.17895/ices.advice.21820602

(13)     https://doi.org/10.17895/ices.advice.21820521

(14)     https://doi.org/10.17895/ices.advice.21907944

(15)     https://doi.org/10.17895/ices.advice.23310368

(16)     https://doi.org/10.17895/ices.advice.21820512

(17)     https://doi.org/10.17895/ices.advice.21820533 и https://doi.org/10.17895/ices.advice.21820539

(18)     https://doi.org/10.17895/ices.advice.21820581  

(19)    Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Съюза за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 ( ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1 ).

(20)    Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета от 6 май 1996 г. относно определяне на допълнителните условия за годишното управление на допустимите количества улов и на квотите (ОВ L 115, 9.5.1996 г., стр. 3).

(21)    Регламент (ЕС) 2023/194 на Съвета от 30 януари 2023 г. за определяне за 2023 г. на възможностите за риболов на определени рибни запаси, приложими във водите на Съюза, и за риболовните кораби на Съюза в някои води извън Съюза, и за определяне за 2023 г. и 2024 г. на съответните възможности за риболов на определени дълбоководни рибни запаси (ОВ L 28, 31.1.2023 г., стр. 1).

(22)    [Запазено място за становището на ICES, което предстои да бъде публикувано на 9 октомври 2023 г.].

(23)    Регламент (ЕО) № 218/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно предоставянето на статистика за номиналния улов на държавите членки, които извършват риболов в североизточната част на Атлантическия океан (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 70).

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 28.8.2023

COM(2023) 492 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

Предложение за РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за определяне за 2024 г. на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи рибни запаси, приложими в Балтийско море, и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/194 по отношение на определени възможности за риболов в други води

ПРИЛОЖЕНИЕ

РАВНИЩА НА ОДУ, ПРИЛОЖИМИ КЪМ РИБОЛОВНИТЕ КОРАБИ НА СЪЮЗА В ЗОНИТЕ, В КОИТО Е ОПРЕДЕЛЕН ОДУ, ПО ВИДОВЕ И ПО ЗОНИ

В таблиците по-долу са посочени равнищата на ОДУ и квотите (в тонове живо тегло, освен когато е посочено друго) по запаси, както и функционално свързаните с тях мерки.

Под „риболовни зони“ се разбират зоните на ICES.

Рибните запаси са посочени в съответствие с азбучния ред на научните наименования на видовете.

За целите на настоящия регламент се използва следната сравнителна таблица на научните и общоприетите наименования: