—

като взе предвид член 5 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз (1),

—

като взе предвид Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност (2),

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 16 декември 2003 г. за по-добро законотворчество (3), както и най-новата версия, Междуинституционалното споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (4),

—

като взе предвид практическите условия, договорени на 22 юли 2011 г. между компетентните служби на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз по отношение на споразуменията на първо четене,

—

като взе предвид годишните доклади на Комисията за 2020 г., 2021 г. и 2022 г. относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност и относно отношенията с националните парламенти съответно от 23 юли 2021 г. (COM(2021)0417), 1 август 2022 г. (COM(2022)0366) и 12 октомври 2023 г. (COM(2023)640),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2016 г. за открита, ефикасна и независима администрация на Европейския съюз (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2021 г. относно регулаторната пригодност на Европейския съюз, субсидиарността и пропорционалността –доклад относно по-доброто законотворчество за 2017, 2018 и 2019 г. (6),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 29 април 2021 г., озаглавено „По-добро регулиране: обединяване на силите за по-добро законотворчество“ (COM(2021)0219),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2022 г., озаглавена „По-добро регулиране: обединяване на силите за по-добро законотворчество“  (7),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 23 октомври 2018 г., озаглавено „Принципите на субсидиарност и пропорционалност: засилване на тяхната роля в изготвянето на политиките на ЕС“ (COM(2018)0703),

—

като взе предвид споразумението за сътрудничество от 5 февруари 2014 г. между Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите,

—

като взе предвид всички предходни съобщения на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Европейския комитет на регионите относно необходимостта от по-добро регулиране с цел постигане на по-добри резултати в полза на гражданите на ЕС,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник на дейността,

—

като взе предвид становището на комисията по конституционни въпроси,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A9-0310/2023),

А.

като има предвид, че от 2018 г. Комисията продължи да прилага усъвършенстваната си програма за по-добро регулиране, като включи в нея принципите на субсидиарност и пропорционалност във всички етапи от изготвянето на политики; като има предвид, че тя започна да обединява докладите относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност при изготвянето на законодателството на ЕС с доклади относно отношенията си с националните парламенти, като отдава по-голямо значение на становищата на националните парламенти и избягва припокриване между двата годишни доклада;

Б.

като има предвид, че все още съществува необходимост от облекчаване на ненужната регулаторна тежест, за да се гарантира, че законодателството на ЕС носи очакваните ползи, като същевременно се намаляват ненужните разходи, особено за гражданите и малките и средните предприятия (МСП); като има предвид, че „по-доброто регулиране“ следва да постига резултати в полза на всички и да служи на интересите на европейското общество;

В.

като има предвид, че осигуряването на съгласуваност на законодателството на ЕС може значително да улесни неговото прилагане;

Г.

като има предвид, че мандатът на Комитета за регулаторен контрол включва проверка на качеството на оценките на въздействието;

Д.

като има предвид, че националните парламенти са естествените пазители на принципа на субсидиарност и имат право да го наблюдават чрез системата за ранно предупреждение (СРП), съгласно която, когато национален парламент и/или камара счете, че дадено законодателно предложение не зачита принципа на субсидиарност, той може да приеме мотивирано становище;