—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 222 от него,

—

като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 42, параграф 7 от него,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2023/588 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2023 г. за създаване на Програма на Съюза за сигурна свързаност за периода 2023 — 2027 г. (1),

—

като взе предвид съвместното съобщение до Европейския парламент и Съвета от 10 март 2023 г., озаглавено „Космическа стратегия на Европейския съюз за сигурност и отбрана“ (JOIN(2023)0009),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета (2),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Директива (ЕС) 2018/1972 и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (Директива МИС 2) (3),

—

като взе предвид препоръката на Съвета от 14 ноември 2022 г. за оценка на напредъка, постигнат от участващите държави членки, в изпълнението на ангажиментите, поети в рамките на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) (4),

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 18 май 2022 г., озаглавено „Анализ на недостига на инвестиции в отбраната и бъдещите действия“ (JOIN(2022)0024),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/697 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2021 г. за създаване на Европейски фонд за отбрана и за отмяна на Регламент (ЕС) 2018/1092 (5),

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2021/698 на Съвета от 30 април 2021 г. за сигурността на системите и услугите, които се разгръщат, експлоатират и използват в рамките на космическата програма на Съюза и които могат да засегнат сигурността на Съюза, и за отмяна на Решение 2014/496/ОВППС (6),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 февруари 2022 г., озаглавено „Пътна карта относно критичните технологии за сигурността и отбраната“ (COM(2022)0061),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/696 на Европейския парламент и на Съвета от 28 април 2021 г. за създаване на космическа програма на Съюза и Агенция на Европейския съюз за космическата програма и за отмяна на регламенти (ЕС) № 912/2010, (ЕС) № 1285/2013 и (ЕС) № 377/2014 и на Решение № 541/2014/ЕС (7),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 22 февруари 2021 г., озаглавено „План за действие относно синергии между гражданската, отбранителната и космическата промишленост“ (COM(2021)0070),

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 16 декември 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за киберсигурност за цифровото десетилетие“ (JOIN(2020)0018),

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2019/797 на Съвета от 17 май 2019 г. относно ограничителни мерки срещу кибератаки, застрашаващи Съюза или неговите държави членки (8),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/881 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно ENISA (Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност) и сертифицирането на киберсигурността на информационните и комуникационните технологии, както и за отмяна на Регламент (ЕС) № 526/2013 (Акт за киберсигурността) (9),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/452 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Съюза (10),

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2017/2315 на Съвета от 11 декември 2017 г. за установяване на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) и определяне на списъка на участващите държави членки (11),

—

като взе предвид документа от 28 юни 2016 г., озаглавен „Обща визия, общи действия: по-силна Европа – Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“,

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 7 февруари 2013 г., озаглавено „Стратегия на Европейския съюз за киберсигурност: отворено, безопасно и сигурно киберпространство“ (JOIN(2013)0001),

—

като взе предвид Решение 2014/401/ОВППС на Съвета от 26 юни 2014 г. относно Сателитния център на Европейския съюз и за отмяна на Съвместно действие 2001/555/ОВППС за създаването на Сателитен център на Европейския съюз (12),

—

като взе предвид съвместните декларации относно сътрудничеството между ЕС и НАТО, подписани на 8 юли 2014 г., на 10 юли 2018 г. и на 10 януари 2023 г.,

—

като взе предвид стратегическата концепция за 2022 г. на НАТО, приета на 29 юни 2022 г.,

—

като взе предвид всеобхватната космическа политика на НАТО от 17 януари 2022 г.,

—

като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 13 юли 2021 г. относно намаляването на космическите заплахи чрез стандарти, правила и принципи на отговорно поведение, както и Резолюция 76/231 на Общото събрание на ООН от 24 декември 2021 г. по този въпрос,

—

като взе предвид Резолюция 77/41 на Общото събрание на ООН от 7 декември 2022 г. относно разрушителни преки противосателитни изпитания на ракети,

—

като взе предвид Резолюция 75/36 на Общото събрание на ООН от 7 декември 2020 г. относно намаляването на космическите заплахи чрез норми, правила и принципи на отговорно поведение,

—

като взе предвид Резолюция 62/217 на Общото събрание на ООН от 22 декември 2007 г. относно международно сътрудничество във връзка с мирното използване на космическото пространство,

—

като взе предвид Договора на ООН за принципите, уреждащи дейността на държавите по изследването и използването на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, приет на 1499-ото пленарно заседание на 19 декември 1966 г.,

—

като взе предвид отворената работна група на ООН относно намаляване на космическите заплахи чрез норми, правила и принципи на отговорно поведение, създадена с Резолюция 76/231,

—

като взе предвид своята резолюция от 9 май 2023 г. относно технологиите от решаващо значение за сигурността и отбраната: актуално състояние и бъдещи предизвикателства (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 януари 2023 г. относно изпълнението на общата външна политика и политика на сигурност – годишен доклад за 2022 г. (14),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно изпълнението на Директива 2009/81/ЕО относно възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността и на Директива 2009/43/ЕО относно трансфера на продукти, свързани с отбраната (15),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2021 г. относно състоянието на способностите на ЕС за кибернетична отбрана (16),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2018 г. относно автономните оръжейни системи (17),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2018 г. относно киберотбраната (18),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2016 г. относно развитието на космическия капацитет за европейска сигурност и отбрана (19),

—

като взе предвид своята резолюция от 3 април 2014 г. относно цялостния подход на ЕС и последиците от него за съгласуваността на външните действия на ЕС (20),

—

като взе предвид Договора от 5 август 1963 г. за забрана на опитите с ядрено оръжие в атмосферата, в космическото пространство и под водата,

—

като взе предвид Конвенцията за забрана на военното или друго враждебно използване на техники за промяна в околната среда от 10 декември 1976 г.

—

като взе предвид пътната карта на ЕС за изменението на климата и отбраната от 9 ноември 2020 г.,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник на дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0334/2023),

А.

като има предвид, че Европейският съюз разполага с програми и капацитет, които го определят като космическа сила;

Б.

като има предвид, че космическата програма на ЕС и Програмата на ЕС за сигурна свързаност (IRIS2) играят важна роля в контекста на европейската сигурност и отбрана, утвърждавайки ЕС като надежден участник на международната сцена;

В.

като има предвид, че космическите дейности на ЕС имат важен принос за сигурността на гражданите в ЕС и извън него; като има предвид, че нито една отделна държава членка не би могла да постигне това сама;

Г.

като има предвид, че ООН създаде отворена работна група за намаляване на космическите заплахи чрез норми, правила и принципи на отговорно поведение с цел да се противодейства на държавни заплахи срещу космическите системи;

Д.

като има предвид, че стратегическият компас и космическата стратегия на ЕС в областта на сигурността и отбраната признават значението на космическото пространство като стратегическа област, в която все по-настоятелни и потенциално противоречащи си сили действат по граждански, военни и икономически въпроси;

Е.

като има предвид, че Версайската декларация от 10 и 11 март 2022 г. подчертава необходимостта от увеличаване на инвестициите в стратегически фактори, като например киберсигурност и базирана в космоса свързаност, за да се подобрят отбранителните способности и оперативният капацитет на ЕС при изпълнението на общите политики за сигурност и отбрана, както и на други политики на Съюза в области като външната дейност, управлението на границите, защитата на критични активи, управлението на кризи, хуманитарната помощ и помощта при бедствия;

Ж.

като има предвид, че пълномащабното нашествие на Русия в Украйна показа съществената необходимост и стратегическата стойност на геопространствените изображения и сигурната свързаност при военни цели, маневриране и отбрана, но също така разкри предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени чрез инициативи за международно управление, съсредоточени върху космическото пространство и кибервъпросите, като се имат предвид съществуващите тесни връзки между космическото пространство и киберпространството;

З.

като има предвид, че космическата сигурност е от съществено значение за гарантиране на глобалната стабилност и може да спомогне за смекчаване на въздействието на конфликтите или за избягване на конфликти като цяло;

И.

като има предвид, че космическите способности на ЕС и неговите държави членки обезпечават дейности от основно значение за икономиката, научните изследвания и за функционирането на техните общества;

Й.

като има предвид, че космическите активи са с двойна употреба, тъй като служат за граждански цели, но същевременно са от решаващо значение и за сигурността и отбраната; като има предвид, че космическият капацитет стана абсолютно необходим не само с оглед на способността за извършване на самостоятелна оценка, вземане на решения и действие, но и за провеждането на граждански и военни операции на ЕС и неговите държави членки;

К.

като има предвид, че ЕС е изправен пред риск от загуба на автономен достъп до космическото пространство за разполагането на своите граждански и военни спътници; като има предвид, че тази загуба би довела до предизвикателства в областта на сигурността, тъй като ЕС ще бъде принуден да провежда своите мисии извън територията на ЕС и да разчита на неевропейски ракети носители;

Л.

като има предвид увеличаването на космическите дейности, повишения риск от сблъсъци и отпадъци в космоса и нарастването на броя на държавните и частните участници; като има предвид, че в областта на космическото пространство се наблюдава технологична и търговска надпревара и стратегическата конкуренция между космическите сили се засилва, докато потенциалът за ескалация се увеличава;

М.

като има предвид, че бързото развитие на частния капацитет за „ново космическо пространство“ дава възможности за иновации в сътрудничество с държавите членки, но създава и предизвикателства, тъй като търговската експлоатация може да навреди на космическата сигурност; като има предвид, че подобни частни способности, например сателитните услуги на Starlink, се използват за добро или зло в контекста на незаконната агресивна война на Русия срещу Украйна;

Н.

като има предвид, че повишеното въоръжаване се изразява и в разработването на средства за неутрализиране или дори унищожаване на космически летателни апарати;

О.

като има предвид повишените заплахи за космическите, гражданските и военните способности на ЕС и неговите държави членки, независимо дали са случайни или умишлени, трудно разпознаваеми и с труден за установяване източник, както и все по-честите прояви на неприятелско поведение, основано на двусмисленост или сплашване;

П.

като има предвид, че умишленото създаване на отломки от страна на злонамерени участници, използващи например противосателитни ракети, може да доведе до сблъсък с каскаден ефект (синдром на Кеслер), възпрепятствайки безопасния достъп до космическото пространство;

Р.

като има предвид, че не съществува обща международна визия за възможните прагове за реагиране на дадено действие, което се извършва в космоса; като има предвид, че тази липса може да доведе до случайна или неволна ескалация;

С.

като има предвид, че този род заплахи оказват сериозно въздействие и върху хуманитарната помощ и управлението на кризи, тъй като капацитетът за космически услуги често се използва за подпомагане на хора, засегнати от извънредни ситуации като природни бедствия или въоръжени конфликти; като има предвид, че е необходим подход на сътрудничество към космическите услуги с цел наблюдение и справяне с тези предизвикателства, както и с последиците от изменението на климата;

Т.

като има предвид, че европейските космически способности не са гарантирани в достатъчна степен, като някои европейски космически индустрии все още зависят от държави извън ЕС; като има предвид, че между държавите членки съществуват различия в степента, в която техните национални космически системи са защитени и финансирани; като има предвид, че липсва капацитет за бързо и ефективно реагиране в случай на космическа криза;

У.

като има предвид, че космическото пространство е бързо разрастващ се икономически сектор; като има предвид, че според доклада за координирания годишен преглед на отбраната за 2022 г. областите на космическото пространство и киберпространството изглежда са по-слабо финансирани в сравнение с традиционните области като въздух, суша и море; като има предвид, че съвкупните годишни разходи на държавите членки за граждански космически операции възлизат приблизително на едва една шеста от разходите на САЩ и са значително по-ниски от разходите на Китай; като има предвид, че това значително несъответствие затруднява постигането на целта на ЕС за отворена стратегическа автономност в космическото пространство;