—

като взе предвид предишните си резолюции относно Украйна и Русия, по-специално от 19 май 2022 г. относно борбата срещу безнаказаността на военните престъпления в Украйна (1) и от 23 ноември 2022 г. относно признаването на Руската федерация за държава спонсор на тероризма (2),

—

като взе предвид Лондонската декларация от 13 януари 1942 г.,

—

като взе предвид Устава на ООН,

—

като взе предвид Резолюция 3314 (XXIX) на Общото събрание на ООН от 14 декември 1974 г. относно определението за агресия и Резолюция 377(V) (резолюция „Обединение за мир“) от 3 ноември 1950 г.,

—

като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС), по-специално член 8 bis от него, измененията към него от Кампала относно престъплението агресия, както и Споразумението от 2006 г. между МНС и ЕС за сътрудничество и помощ,

—

като взе предвид резолюции 2433 (2022), 2436 (2022), 2463 (2022) и 2473 (2022) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа,

—

като взе предвид определението на Международния съд от 16 март 2022 г. относно твърдения за геноцид съгласно Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид,

—

като взе предвид резолюцията, озаглавена „Агресивната война на Руската федерация срещу Украйна и нейния народ и заплахата от нея за сигурността в региона на ОССЕ“, приета на 29-ата годишна сесия на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от 2 до 6 юли 2022 г.,

—

като взе предвид съвместното изявление от 16 октомври 2022 г. на министрите на външните работи на Естония, Латвия и Литва, в което се призовава за учредяването на специален трибунал за престъплението агресия срещу Украйна,

—

като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 2 март 2022 г., озаглавена „Агресията срещу Украйна“, и от 12 октомври 2022 г., озаглавена „Териториална цялост на Украйна: защита на принципите на Устава на Организацията на обединените нации“,

—

като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 2 ноември 2022 г., озаглавена „Доклад на Международния наказателен съд“, и от 14 ноември 2022 г., озаглавена „Осигуряване на средства за правна защита и репарации във връзка с агресията срещу Украйна“,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 и 21 октомври 2022 г. и от 15 декември 2022 г.,

—

като взе предвид изявлението на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен от 30 ноември 2022 г. относно отговорността на Русия и използването на руски замразени активи, в което тя посочва необходимостта да се създаде специализиран съд за разследване и наказателно преследване на престъплението агресия на Русия срещу Украйна, подкрепен от ООН, и като взе предвид последващите изявления на високо равнище по темата на Германия, Полша и други държави,

—

като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че в съответствие с Устава на ООН и принципите на международното право всички държави се ползват със суверенно равенство и в международните си отношения се въздържат от заплашване със сила или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава;

Б.

като има предвид, че от февруари 2014 г. насам Русия води незаконна, непровокирана и неоправдана агресивна война срещу Украйна, като на 24 февруари 2022 г. Русия поднови тази война с масово нашествие в Украйна;

В.

като има предвид, че агресивната война на Руската федерация срещу Украйна представлява грубо и очевидно нарушение на Устава на ООН, на основните принципи на международното право и на различни международни споразумения, например Заключителния акт от Хелзинки, Парижката харта за нова Европа и Меморандума от Будапеща;

Г.

като има предвид, че през това време руските сили извършиха безразборни нападения срещу жилищни райони и гражданска инфраструктура, убиха хиляди украински цивилни лица и извършиха терористични актове в цялата държава, насочени срещу гражданската инфраструктура;

Д.

като има предвид, че вече бяха убити хиляди цивилни лица, включително деца, а много други бяха изтезавани, тормозени, подложени на сексуално насилие, отвлечени или насилствено разселени; като има предвид, че това нечовешко поведение от страна на руските сили и техните марионетни сили е в пълно противоречие с международното хуманитарно право;

Е.

като има предвид, че докладваните зверства, извършени от руските въоръжени сили в Буча, Ирпин и много други украински градове по време на руската окупация, разкриват бруталността на агресивната война, водена от Руската федерация срещу Украйна, и подчертават значението на координираните международни действия за подвеждане под отговорност на извършителите на престъплението агресия и всички нарушения на международното хуманитарно право;

Ж.

като има предвид, че на 30 септември 2022 г. Русия едностранно обяви анексирането на частично окупираните от Русия украински области Донецка, Херсонска, Луганска и Запорожка;

З.

като има предвид, че Руската федерация е призната от Европейския парламент, много национални парламенти и асамблеи като държава спонсор на тероризма и като държава, която използва терористични средства;

И.

като има предвид, че агресивната война на Русия срещу Украйна е най-възмутителният акт на агресия, извършван от политическото ръководство на дадена държава в Европа от 1945 г. насам, и следователно изисква адекватен правен отговор на международно равнище; като има предвид, че в своите резолюции (3) Общото събрание на ООН призна „агресията на Руската федерация срещу Украйна“ като „нарушение на член 2, параграф 4 от Устава на ООН“ и че „от Руската федерация трябва да се търси отговорност за нарушенията на международното право във или срещу Украйна, включително за агресията ѝ в нарушение на Устава на Организацията на обединените нации“; като има предвид, че лицата, отговорни за извършването на престъплението агресия срещу Украйна, не трябва да остават ненаказани;

Й.

като има предвид, че агресията на Русия също беше изрично осъдена от представители на различни държави и международни организации, като Съвета на Европа, ОССЕ, ЕС, Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), Африканския съюз, Икономическата общност на западноафриканските държави, Форума на тихоокеанските острови, Организацията на американските държави, Карибската общност, Северния съвет и други;

К.

като има предвид, че на 16 март 2022 г. Международният съд разпореди на Руската федерация незабавно да преустанови военните си операции на територията на Украйна;

Л.

като има предвид, че от 2 март 2022 г. прокурорът на МНС провежда разследване на положението в Украйна във връзка с минали и настоящи твърдения за престъпления, извършени от Руската федерация от 21 ноември 2013 г. насам, включително геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството; като има предвид, че макар и Украйна да не е страна по МНС, тя е признала юрисдикцията на МНС и си сътрудничи с него;

М.

като има предвид, че Резолюция 3314 (XXIX) на Общото събрание на ООН от 14 декември 1974 г. определя агресията като „използването на въоръжена сила от държава срещу суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост на друга държава или по всякакъв друг начин, несъвместим с Устава на Организацията на обединените нации“ и установява, че „агресивната война е престъпление срещу международния мир“ и че „агресията поражда международна отговорност“; като има предвид, че в член 8 bis от Римския статут „престъплението агресия“ се определя като „планирането, подготовката, започването или извършването, от лице, което се намира в позиция да упражнява действителен контрол върху или да насочва политическите или военните действия на дадена държава, на акт на агресия, който по своя характер, сериозност и мащаб представлява очевидно нарушение на Хартата на Организацията на обединените нации“; като има предвид, че „акт на агресия“ означава използването на въоръжена сила от държава срещу суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост на друга държава или по всякакъв друг начин, несъвместим с Устава на ООН; като има предвид, че съгласно Римския статут на МНС престъплението агресия се различава от военните престъпления или от престъпленията срещу човечеството; като има предвид, че престъплението агресия като цяло е „престъпление на ръководството“, тъй като може да бъде извършено единствено от онези, които имат властта да оформят политиката на агресия на дадена държава; като има предвид, че Международният военен трибунал в Нюрнберг, който се съсредоточава върху престъплението агресия, постанови през 1946 г., че агресията е „върховното международно престъпление“;

Н.

като има предвид, че агресивната война е тежко международно престъпление, особено в контекста на възможното използване на всички видове оръжия за масово унищожение, което води до катастрофални последици за световния мир и препитанието на хората, както и до тежки и дългосрочни щети за природната среда и климата;

О.

като има предвид, че по делото Barcelona Traction Международният съд посочи, че задълженията, произтичащи от забраната на актове на агресия, са задължения към международната общност като цяло, а не към отделни държави;

П.

като има предвид, че след две ad hoc декларации от страна на Украйна, МНС има юрисдикция по отношение на военните престъпления, престъпленията срещу човечеството и престъплението геноцид, извършени на територията на Украйна от ноември 2013 г. насам, но в настоящата ситуация няма юрисдикция по отношение на престъплението агресия, както е определено в член 8 bis от Римския статут и в измененията от Кампала, тъй като нито Украйна, нито Руската федерация са ратифицирали Римския статут и измененията, свързани с престъплението агресия; като има предвид, че прокурорът на МНС провежда разследване на положението в Украйна от 2 март 2022 г. насам; като има предвид, че учредяването на специален трибунал за престъплението агресия няма да засегне юрисдикцията на МНС по отношение на други престъпления, а вместо това ще я допълни;

Р.

като има предвид, че Европейският парламент и парламентите на Чехия, Естония, Франция, Латвия, Литва, Нидерландия и Полша приеха резолюции в подкрепа на създаването на ad hoc международен специален трибунал;

С.

като има предвид, че на 30 ноември 2022 г. Комисията представи алтернативни варианти как да се създаде механизъм за подвеждане под отговорност за престъплението агресия срещу Украйна; като има предвид, че решенията относно такъв механизъм следва да се вземат в тясно сътрудничество с Украйна;

Т.

като има предвид, че в заключенията си от 15 декември 2022 г. Европейският съвет насърчи по-нататъшните усилия, за да се гарантира търсенето на пълна отговорност за военните престъпления и да се осигури търсенето на отговорност за престъплението агресия, и прикани Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) и Съвета да продължат работата в тази посока, в съответствие с правото на ЕС и международното право, като подчерта, че наказателното преследване на престъплението агресия е повод за загриженост за цялата международна общност;

У.

като има предвид, че Съветът за сигурност на ООН е парализиран по отношение на положението в Украйна поради способността на Русия да налага вето върху всяко действие по същество; като има предвид, че Резолюция 377 на Общото събрание на ООН създаде прецедент, като предостави на ООН алтернативен начин за действие в случаи, когато най-малко един постоянен член на Съвета за сигурност на ООН използва своето вето, за да попречи на Съвета за сигурност да изпълнява функциите си, предвидени в Устава на ООН;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.