ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 24.10.2023

COM(2023) 657 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

за изпълнението на Директива 2009/31/ЕО относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

за изпълнението на Директива 2009/31/ЕО относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации

1.ВЪВЕДЕНИЕ

С Директива 2009/31/EО на Европейския парламент и на Съвета относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации 1 („Директива за улавянето и съхранението на въглероден диоксид“ или „Директива за УСВ“) се установява правна рамка за безопасно за околната среда съхранение на въглероден диоксид (CO2) в геоложки формации. Директивата за УСВ има за цел да се гарантира, че не съществува значителен риск от изпускане на CO2 или нанасяне на вреди на здравето или околната среда, както и да се предотвратят неблагоприятни ефекти върху сигурността на транспортната мрежа или хранилищата.

Настоящият документ е четвъртият доклад за изпълнението на Директивата за УСВ и обхваща периода от май 2019 г. до април 2023 г. В него се анализира напредъкът, постигнат след третия доклад за изпълнението 2 . Той е изготвен въз основа на докладите, представени от държавите членки на Европейската комисия и от членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ Норвегия, Исландия и Лихтенщайн на Надзорния орган на ЕАСТ 3 в съответствие с член 27 от Директивата за УСВ. Двадесет и пет държави членки 4 представиха докладите си навреме, за да бъдат разгледани в настоящия доклад.

2.СПЕЦИФИЧНИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДИРЕКТИВАТА В ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ

2.1 Промени, прегледи и актуализации на националното законодателство за изпълнение

След третия доклад за изпълнението България, Дания, Гърция, Франция, Литва, Унгария, Финландия, Швеция и Исландия докладваха промени в законодателството си за изпълнение на Директивата за УСВ. Тези промени включват отваряне на зони за съхранение, установяване на процедури за издаване на разрешения и определяне на компетентни органи.

След като от 2015 г. позволи провеждането на проучвателни и изследователски проекти, през 2021 г. Исландия даде разрешение за съхранението на въглероден диоксид (CO2) в геоложки формации в промишлен мащаб на своя територия. Унгария определи подробни правила за геоложките структури, които са подходящи за съхранение на въглероден диоксид.

Дания прие законодателство, съгласно което в определени зони могат безсрочно да бъдат издавани разрешения за проучване и съхранение на въглероден диоксид, като определи националния орган за издаване на разрешения и даде възможност за участие на държавата във всяко разрешение за съхранение. Гърция определи компетентния орган и установи процедури за издаване на разрешения на икономически оператори, които вече имат права за проучване и производство на въглеводороди в съответните зони.

Франция уточни и опрости процедурите за необходимите оценки на въздействието върху околната среда в контекста на разрешенията за проучване или съхранение. Финландия дава приоритет на проектите за УСВ при издаването на екологични разрешения. България и Швеция поясниха начина, по който изпълняват изискванията за периода след затварянето, заложени в директивата. В Белгия и Исландия се извършва допълнително преразглеждане на законодателството за изпълнение.

Към момента на докладването съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации е разрешено във всички държави членки, Исландия и Норвегия, с изключение на Германия, Естония, Ирландия 5 , Кипър, Латвия 6 , Австрия, Финландия и Словения. В Литва съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации е забранено от юли 2020 г.

2.2 Разрешения за проучване и разрешения за съхранение

a) Процес/заявление за издаване на разрешение

Дания, Франция, Унгария, Нидерландия, Исландия и Норвегия са установили процеси, чрез които кандидатите за получаване на разрешение за съхранение могат да се свържат с компетентния орган за издаване на разрешение. Тези държави членки приканват потенциалните кандидати да се свържат с органите за информация и съвет. Малта възнамерява активно да се ангажира с потенциални бъдещи кандидати. Понастоящем Португалия разработва процеси за бъдещи заявления за разрешения. В законодателството на Исландия се предвижда възможността за предварителна консултация като част от оценката на въздействието върху околната среда. Съгласно законодателството на Норвегия норвежките органи са длъжни да предоставят насоки на заинтересованите страни.

б) Разрешения за съхранение

След третия доклад за изпълнението Нидерландия е единствената докладваща страна, която е издала разрешения за съхранение. През 2021 г. и 2022 г. бяха издадени две разрешения като част от проекта Porthos, в рамките на който ще се съхранява CO2 в изчерпано газово находище в Северно море.

в) Разрешения за проучване

След последния доклад за изпълнението Дания проведе първата си тръжна процедура за лицензи за пълномащабно проучване и съхранение на CO2 в морето в определени зони на датския континентален шелф. Дания е издала три разрешения за проучвания в морето.

Гърция е издала едно разрешение за проучване на възможностите за съхранение на CO2 с цел да се проучи потенциалът за съхранение в комплекса Prinos, където титулярят на разрешението понастоящем държи правата за проучване и добив на нефт и газ.

Норвегия издаде три разрешения за проучване през 2022 г., две за зони в Северно море и едно за зона в Баренцово море. През 2023 г. Норвегия издаде още две разрешения за проучване в Северно море.

Останалите докладващи държави не са дали разрешения за проучване през отчетния период и не са докладвали за подадени заявления.

г) Плановете на операторите за кандидатстване за разрешение за съхранение

Нидерландия уведоми Европейската комисия за три заявления за получаване на разрешение за съхранение в морски зони, а именно за K14-FA от Shell International Exploration and Production B.V. и Shell Gas & Power Developments B.V., за P18-6 от TAQA Offshore B.V. и EBN CCS B.V. и за L04-A от TotalEnergies EP Nederland B.V.

Исландия, Лихтенщайн и Норвегия уведомяват Надзорния орган на ЕАСТ за заявленията за разрешения. Понастоящем Надзорният орган на ЕАСТ разглежда едно заявление за получаване на разрешение за съхранение от Исландия и едно от Норвегия. Исландия очаква да получи още едно заявление в началото на 2024 г.

Следните държави членки очакват да получат няколко заявления за получаване на разрешение за съхранение през 2023 г. и първата половина на 2024 г.: Нидерландия (2—3), Гърция (1) и Румъния (1).

В зависимост от напредъка на текущите проекти Дания и Франция очакват да получат повече заявления през следващите години — Франция в началото на 2024 г., а Дания до 2028 г.

2.3 Избор на зони за хранилища

Пет държави членки съобщават, че са определили зони, от които могат да се избират хранилища. Франция и Испания изрично посочиха цялата си територия като потенциална зона за хранилища. Унгария, Румъния и Исландия не посочиха конкретни ограничения по отношение на зоните си, а Нидерландия изключва сухоземните зони. Дания определи конкретни зони за потенциално съхранение на CO2 в геоложки формации и понастоящем извършва оценка, за да избере максимум осем нови хранилища. Към момента на докладването Швеция също беше в процес на изследване и определяне на конкретни потенциални хранилища. Полша заявява, че е определила зони за съхранение през 2014 г. и оттогава не е определяла нови зони.

Гърция планира да определи допълнителни зони, от които могат да бъдат избрани хранилища, и понастоящем е в процес на провеждане на съответните геоложки проучвания. Към момента на докладването Полша, Португалия и Словения бяха на различни етапи на проучване и определяне на нови хранилища. Чехия заявява, че солените водоносни хоризонти и частично изчерпаните нефтени и газови находища ще могат да се използват като хранилища, но само с ограничен капацитет.

Десет от държавите, които планират да определят нови зони за съхранение, дават приоритет на конкретни геоложки възможности, а именно солени водоносни хоризонти (CZ, DK, EL, HU, PL, PT, SE, NO), изчерпани въглеводородни полета (CZ, EL, PL, RO) или мафични скални образувания (EL, PT, IS).

Нидерландия и Румъния са единствените докладващи държави, в които за определени зони не се изисква непременно разрешение за проучване, за да се получи информацията, необходима за избор на хранилища. Това се отнася за съхранение на CO2 в изчерпани нефтени или газови находища, за които не е необходимо да бъдат провеждани нови проучвателни дейности, тъй като се счита, че наличните данни са достатъчни. Във всички останали докладващи държави от дружествата се изисква да имат разрешение за проучване, за да се получи необходимата информация за подпочвените пластове.

Шест държави членки (Чехия, Дания, Испания, Франция, Нидерландия и Румъния), както и Исландия, съобщават, че гражданите разполагат или ще разполагат с информация за рисковете за околната среда и/или здравето, свързани със съхранението на CO2 в геоложки формации. В Нидерландия и Румъния такава информация ще бъде предоставена на обществеността заедно със съответните заявления за получаване на разрешение. През 2023 г. Франция проведе обществена консултация относно първите стратегически насоки за внедряването на технологии за улавяне, съхранение и използване на въглероден диоксид (CCUS).

2.4 Справедлив и свободен достъп на трети страни

Към момента на докладването нито една от докладващите държави не разполага с информация за потенциални транспортни оператори и/или оператори на хранилища, които да отказват достъп до своите съоръжения на основание липса на капацитет. Няколко от докладващите държави обаче са въвели процедури, за да гарантират, че потенциалните потребители могат да получат справедлив и свободен достъп до транспортните мрежи и хранилищата. Законодателни мерки с такава цел съществуват в Белгия, Дания, Германия, Франция, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Словения, Исландия и Норвегия.

2.5 Трансгранично сътрудничество

Местата на първоначалните възможности за съхранение на CO2 в геоложки формации, както и отраслите, в които намаляването на емисиите е трудно, но в които е възможно да се улавят емисиите на CO2, не са равномерно разпределени сред държавите членки и държавите от ЕИП. Поради това е необходимо трансгранично сътрудничество в областта на транспорта и/или хранилищата на CO2.

Няколко докладващи държави са подкрепили общо 18 заявления за проекти от общ интерес или проекти от взаимен интерес, включващи трансгранично транспортиране на CO2, в съответствие с преразгледания Регламент за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) 7 (BE, DK, DE, ES, FR, HR, LV, LT, HU, NL, PL, SE, NO).

Белгия и Дания докладваха за текущ трансграничен проект, при който CO2, уловен в Белгия, се транспортира до Дания за съхранение. Нидерландия съобщи за текущата програма ARAMIS PCI, която е насочена към внос на CO2 за съхранение в Нидерландия.

Белгия докладва за няколко текущи транснационални проекта за транспортиране и съхранение. Хърватия и Унгария подготвят проект за транспортиране на CO2 с цел неговото съхранение в Хърватия. Литва (2) и Полша (1) подкрепиха заявления за проекти, които да получат статут на проекти от общ интерес. Шведски дружества, които планират да улавят CO2, са в контакт с оператори на хранилища в Норвегия и Дания. В Исландия проектът Coda Terminal, подкрепен от Фонда за иновации по линия на СТЕ, е насочен към внос на уловен CO2 за съхранение в геоложки формации.

Три държави членки, които са страни по международния протокол от 1996 г. към Конвенцията за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали от 1972 г. („Лондонския протокол“) — Белгия, Дания и Нидерландия — подписаха съвместни меморандуми за разбирателство относно трансграничното транспортиране на CO2 между тях с цел съхранение в геоложки формации.

Тези меморандуми за разбирателство са ограничени до въпроси, които не са обхванати от правото на ЕС, като например сътрудничество между отговорните органи за издаване на разрешения. Действащата приложима правна рамка в Европейското икономическо пространство за улавянето, трансграничното транспортиране и безопасното съхранение на въглероден диоксид в геоложки формации между държавите — членки на ЕС, и ЕИП се състои от Директива 2009/31/ЕО и Директива 2003/87/ЕО.

Съответно всеки оператор на транспортни мрежи за CO2 и/или хранилища на CO2 се ползва от всички предимства на правната рамка на ЕС за внос или износ на уловен CO2. Изпълнената правна рамка на ЕС 8 действа като съответно „споразумение“ между страните по смисъла на чл. 6, параграф 2 от Лондонския протокол, като се има предвид съответствието по същество с изискванията на Лондонския протокол 9 .

2.6 Национални и международни програми и изследователски проекти

Повечето от докладващите държави (BE, DK, DE, ES, FR, LT, NL, PT, RO, SI, FI SE, IS, NO) са въвели национални оперативни програми или планове за подпомагане на изследванията, демонстрационните дейности и внедряването на технологии за улавяне и съхранение на въглероден диоксид. По-голямата част от тези програми не са посветени единствено на улавянето и съхранението на въглероден диоксид.

Седем докладващи държави са въвели мерки/програми за предоставяне на финансова подкрепа за разработването или внедряването на технологии за УСВ. Това са Белгия, Дания, Германия, Франция, Нидерландия, Словения и Норвегия. Гърция и Швеция имат планове за предоставяне на такава подкрепа.

Общо 16 държави членки (BE, DK, DE, EE, EL, ES, FR, LT, MT, NL, AT, PL, PT, RO, FI, SE) участват в текущи национални или европейски изследователски проекти по теми, свързани с изпълнението на директивата, като например ENCASE 10  (финансиран чрез програма „Хоризонт Европа“), SHARP и RETURN (финансирани чрез ERA-NET ACT — Ускоряване на технологиите за УСВ) 11 , CCS4CEE 12 и PilotSTRATEGY 13 . Участващите в тези проекти държави членки са Белгия, Дания, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Литва, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Финландия и Швеция.

Освен тези проекти десет държави членки съобщават, че имат допълнителни планове за подпомагане на провеждането на оценка на хранилищата на CO2, подготовка за транспортна инфраструктура за CO2 или създаване на центрове и клъстери за CO2. Тези държави членки са Чехия, Дания, Германия, Гърция, Франция, Литва, Унгария, Нидерландия, Полша и Швеция. Тези планове са на различни етапи на разработване.

2.7 Готовност за улавяне на CO2

Съгласно член 9а от Директива 2001/80/ЕО 14 , когато оператор кандидатства за разрешително за експлоатация на горивна инсталация с номинално производство на електроенергия от или над 300 мегавата, той трябва да извърши оценка на техническата и икономическа осъществимост на улавянето, транспортирането и съхранението на въглероден диоксид. Ако оценката е положителна, в рамките на инсталацията трябва се отдели подходящо пространство за разполагане на оборудването, необходимо за улавяне и сгъстяване на CO2.

Единствено Белгия, Германия и Полша имат горивни инсталации с номинално производство на електроенергия от или над 300 MW, които са получили разрешение след последния доклад за изпълнението. Към момента на докладването в Белгия има пет такива инсталации, които са на етап планиране, като при четири от тях се планира да се отдели място за евентуална реконструкция с цел внедряване на технологии за улавяне на въглероден диоксид.

В Полша има осем такива електроцентрали, като при четири от тях плановете вече са изработени или е започнало изграждането, а останалите четири вече са били в експлоатация към момента на докладването. При всички тях е отделено или се планира да се отдели специфична зона за инсталиране на съоръжения за улавяне на CO2.

След последния доклад две електроцентрали са получили разрешение в Германия. Инсталациите започнаха да функционират съответно през 2020 г. и 2022 г., като и при двете са отделени зони за реконструкция с цел внедряване на съоръжения за улавяне на CO2. След последния доклад една електроцентрала е получила разрешение в Литва.

2.8. Други

Европейската комисия предоставя финансова подкрепа за проекти за улавяне на 4,6 милиона тона CO2 годишно, а няколко проекта за още 5,8 милиона тона CO2 са избрани за споразумения за получаване на безвъзмездни средства по Фонда за иновации по линия на СТЕ с цел постоянно съхранение на въглероден диоксид в ЕИП 15 . След последния доклад за изпълнението за финансиране по Фонда за иновации по линия на СТЕ са представени проекти за улавяне на повече от 20 милиона тона CO2, което подчертава спешната нужда и пазарната възможност за разработване на хранилища на CO2 в Европейското икономическо пространство в съответствие с Директивата за УСВ.

3.ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Директивата за УСВ е изпълнена правилно през отчетния период в държавите — членки на ЕС, които са представили доклади на Комисията до края на юли 2023 г.

След третия доклад за изпълнението през 2019 г. е отчетен значителен напредък по отношение на разгръщането на хранилища на CO2, особено, но не само, в региона на Северно море, под формата на издадени разрешения за проучване (или разрешения, които скоро ще бъдат издадени), което е важна стъпка към получаването на разрешение за съхранение.

Държавите — членки на ЕС, и Норвегия продължават да подкрепят или планират в близко бъдеще да подкрепят чрез националните си програми или фондове изследванията и демонстрационните дейности във връзка с УСВ. Освен това много държави участват в редица европейски научни изследвания и съвместни проекти. Чрез Фонда за иновации по линия на СТЕ Европейската комисия предоставя подкрепа за улавянето и съхранението на въглероден диоксид, включително за проекти, обхващащи цялата верига за създаване на стойност, в които се съчетават улавяне, транспортиране и съхранение.

(1)

Директива 2009/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации и за изменение на Директива 85/337/ЕИО на Съвета, директиви 2000/60/ЕО, 2001/80/ЕО, 2004/35/ЕО, 2006/12/ЕО и 2008/1/ЕО, и Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета, ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 114—135.

(2)

Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета за изпълнението на Директива 2009/31/ЕО относно съхранението на въглероден диоксид в геоложки формации, COM(2019) 566.

(3)

Предстоящ доклад на Надзорния орган на ЕАСТ съгласно Директивата за УСВ за членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ.

(4)

Белгия, България, Чешка република, Дания, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Кипър, Литва, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Словакия, Финландия, Швеция, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия.

(5)

Информация въз основа на предишни доклади.

(6)

Пак там.

(7)

https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32022R0869

(8)

Необходимата договореност с партньорите от ЕИП се осигурява чрез Договора за ЕИП и включването на съответните две директиви в правния режим на ЕИП.

(9)

За да транспортират CO2 от една държава членка до друга в рамките на Европейското икономическо пространство, държавите членки, които са страни по Лондонския протокол, все още трябва първо да депозират в секретариата на Лондонския протокол официална декларация за временно прилагане на изменението на Лондонския протокол от 2009 г., дори ако няма допълнителни въпроси, които да бъдат включени. Следователно не е необходимо да се подписва двустранно споразумение или договор.

(10)

https://cordis.europa.eu/project/id/101094664

(11)

http://www.act-ccs.eu/

(12)

https://ccs4cee.eu/

(13)

https://pilotstrategy.eu/about-the-project

(14)

Директива 2001/80/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. за ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации.

(15)

https://climate.ec.europa.eu/eu-action/eu-funding-climate-action/innovation-fund/what-innovation-fund_bg