EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52023DC0624
Recommendation for a COUNCIL RECOMMENDATION on the 2023 National Reform Programme of Slovenia and delivering a Council opinion on the 2023 Stability Programme of Slovenia
Препоръка за ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА относно националната програма за реформи на Словения за 2023 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Словения за 2023 г.
Препоръка за ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА относно националната програма за реформи на Словения за 2023 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Словения за 2023 г.
COM/2023/624 final
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 24.5.2023
COM(2023) 624 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно националната програма за реформи на Словения за 2023 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Словения за 2023 г.
{SWD(2023) 624 final}
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно националната програма за реформи на Словения за 2023 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Словения за 2023 г.
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики 1 , и по-специално член 5, параграф 2 от него,
като взе предвид препоръката на Европейската комисия,
като взе предвид резолюциите на Европейския парламент,
като взе предвид заключенията на Европейския съвет,
като взе предвид становището на Комитета по заетостта,
като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,
като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,
като взе предвид становището на Комитета по икономическа политика,
като има предвид, че:
(1)Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета 2 , с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост, влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма за възстановяване и устойчивост се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от ЕС. В съответствие с приоритетите на европейския семестър той допринася за икономическото и социалното възстановяване и за осъществяването на устойчиви реформи и инвестиции, по-специално за насърчаване на екологичния и цифровия преход и за укрепване на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и стимулира растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, подобрява териториалното сближаване в рамките на ЕС и подкрепя непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права. Максималното финансово участие за държава членка в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост беше актуализирано на 30 юни 2022 г. в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241.
(2)На 22 ноември 2022 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г. 3 , с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2023 г. На 23 март 2023 г. Европейският съвет одобри приоритетите на обзора във връзка с четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 22 ноември 2022 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2023 г., в който не посочи Словения като една от държавите членки, които могат да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси, и за които ще е необходим задълбочен преглед. На същата дата Комисията също прие становище относно проекта на бюджетен план за 2023 г. на Словения. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, която Съветът прие на 16 май 2023 г., както и предложението за съвместния доклад за заетостта за 2023 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права, което Съветът прие на 13 март 2023 г.
(3)Въпреки че икономиките на ЕС показват забележителна устойчивост, геополитическият контекст продължава да оказва отрицателно въздействие. Като застава твърдо с Украйна, ЕС насочва своята програма за икономическа и социална политика към намаляване на отрицателното въздействие от енергийните сътресения върху уязвимите домакинства и дружества в краткосрочен план, към запазване на усилията за осъществяване на екологичния и цифровия преход, подкрепа за устойчив и приобщаващ растеж, запазване на макроикономическата стабилност и повишаване на устойчивостта в средносрочен план. Той също така поставя особен акцент върху повишаването на конкурентоспособността и производителността на ЕС.
(4)На 1 февруари 2023 г. Комисията публикува Съобщението „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“ 4 с цел засилване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС с нулеви нетни емисии и подпомагане на бързия преход към неутралност по отношение на климата. Планът допълва текущите усилия в рамките на Европейския зелен пакт и REPowerEU. Той има за цел да осигури по-благоприятна среда за увеличаване на производствения капацитет на ЕС за технологиите и продуктите с нулеви нетни емисии, необходими за постигане на амбициозните цели на ЕС в областта на климата, както и за гарантиране на достъп до съответните суровини от изключителна важност, включително чрез диверсифициране на източниците, правилно използване на геоложките ресурси в държавите членки и максимално увеличаване на рециклирането на суровини. Планът се основава на четири стълба: предвидима и опростена регулаторна среда, ускоряване на достъпа до финансиране, повишаване на уменията и отворена търговия за устойчиви вериги на доставки. На 16 март 2023 г. Комисията публикува и Съобщението „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“ 5 , структурирано около девет взаимно подсилващи се движещи сили с цел да се работи за стимулираща растежа регулаторна рамка. В него се определят приоритети на политиката, насочени към активно осигуряване на структурни подобрения, добре насочени инвестиции и регулаторни мерки за дългосрочната конкурентоспособност на ЕС и неговите държави членки. Препоръките по-долу спомагат за изпълнението на тези приоритети.
(5)През 2023 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете обхващат всички или значителна част от съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г. и 2022 г. продължават да бъдат еднакво актуални и за плановете за възстановяване и устойчивост, преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.
(6)Регламентът REPowerEU 6 , приет на 27 февруари 2023 г., има за цел бързото премахване на зависимостта на ЕС от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще допринесе за енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки на ЕС, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Регламентът дава възможност на държавите членки да добавят нова глава за REPowerEU към своите национални планове за възстановяване и устойчивост, за да финансират ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU. Те също така ще спомогнат за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС с нулеви нетни емисии, както е посочено в Промишления план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии, и за изпълнение на свързаните с енергетиката специфични за всяка държава препоръки, отправени към държавите членки през 2022 г. и, когато е приложимо, през 2023 г. С Регламента REPowerEU се въвежда нова категория безвъзмездна финансова подкрепа, която се предоставя на държавите членки за финансиране на нови свързани с енергетиката реформи и инвестиции в рамките на техните планове за възстановяване и устойчивост.
(7)На 8 март 2023 г. Комисията прие съобщение, в което се предоставят насоки за фискалната политика за 2024 г. То има за цел да подпомогне изготвянето на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки и по този начин да се засили координацията на политиките 7 . Комисията припомни, че общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж ще бъде дезактивирана в края на 2023 г. Тя призова за фискални политики през периода 2023—2024 г., които осигуряват средносрочна устойчивост на дълга и повишават потенциалния растеж по устойчив начин. Държавите членки бяха приканени да определят в своите програми за стабилност и конвергенция за 2023 г. начина, по който фискалните им планове ще осигурят спазването на референтната стойност за дефицита от 3 % от БВП, както и реалистичното и непрекъснато намаляване на дълга или запазването на благоразумно равнище на дълга в средносрочен план. Комисията прикани държавите членки постепенно да премахнат националните фискални мерки, въведени за защита на домакинствата и предприятията от енергийния ценови шок, като се започне с тези, които са целенасочени в най-малка степен. Тя посочи, че ако мерките за подкрепа трябва да бъдат удължени поради подновен натиск върху цените на енергията, държавите членки следва да насочат тези мерки към уязвимите домакинства и предприятия много по-добре, отколкото в миналото. Комисията предложи фискалните препоръки да бъдат количествено определени и диференцирани и да бъдат формулирани въз основа на нетните първични разходи, както се предлага в нейното Съобщение относно насоките за реформа на рамката на ЕС за икономическо управление 8 . Тя препоръча всички държави членки да продължат да защитават инвестициите, финансирани на национално равнище, и да гарантират Механизма за възстановяване и устойчивост използване на средствата по линия на МВУ и други фондове на ЕС, по-специално с оглед на екологичния и цифровия преход и целите по отношение на устойчивостта. Комисията посочи, че ще предложи на Съвета да открие процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби.
(8)На 26 април 2023 г. Комисията представи законодателни предложения за осъществяване на цялостна реформа на правилата на ЕС за икономическо управление. Основната цел на предложенията е да се засили устойчивостта на публичния дълг и да се насърчи устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки чрез реформи и инвестиции.. Предложенията имат за цел държавите членки да разполагат с по-силен контрол върху изготвянето на своите средносрочни планове, като същевременно с тях се въвежда по-строг режим на правоприлагане, за да се гарантира, че държавите членки изпълняват ангажиментите, които са поели в своите средносрочни фискално-структурни планове. Целта е законодателната работа да приключи през 2023 г.
(9)На 30 април 2021 г. Словения представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка в приложение V към посочения регламент. На 28 юли 2021 г. Съветът прие своето решение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Словения 9 . Отпускането на траншовете зависи от решение на Комисията, взето в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, че Словения е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.
(10)В съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 1466/97, на 14 април 2023 г. Словения представи своята национална програма за реформи за 2023 г., а на 26 април 2023 г. — програмата си за стабилност за 2023 г. Двете програми бяха оценени заедно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях. В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241 националната програма за реформи за 2023 г. отразява също шестмесечното докладване на Словения относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост.
(11)На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклада за Словения за 2023 г. 10 В него беше оценен напредъкът на Словения в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019—2022 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Словения на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на Словения при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на ЕС в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на ООН за устойчиво развитие.
(12)Въз основа на данните, потвърдени от Евростат 11 , дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Словения намаля от 4,6 % от БВП през 2021 г. на 3,0 % през 2022 г., а консолидираният държавен дълг спадна от 74,5 % от БВП в края на 2021 г. на 69,9 % в края на 2022 г. На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклад съгласно член 126, параграф 3 от ДФЕС 12 ; в доклада се разглежда състоянието на бюджета на Словения, тъй като се планира дефицитът по консолидирания държавен бюджет да надхвърли 3 % от БВП през 2023 г. В доклада се стига до заключението, че критерият за дефицита не е изпълнен В съответствие със съобщението от 8 март 2023 г. 13 Комисията не предложи откриването на нови процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2023 г.; вместо това Комисията заяви, че ще предложи на Съвета да открие процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. Словения следва да вземе това предвид при изпълнението на бюджета си за 2023 г. и при изготвянето на проекта на бюджетен план за 2024 г.
(13)Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно от мерките на фискалната политика, приети за смекчаване на икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията. През 2022 г. тези мерки за намаляване на приходите включваха временно намаляване на ДДС върху електроенергията, газа, дистанционното отопление и дървата за огрев, както и на акцизите върху горивата, газа и електроенергията и временно намаляване на данъка върху CO2 върху горивата; като същевременно тези мерки за увеличаване на разходите включваха увеличени детски надбавки за два месеца, енергийни помощи за социално уязвими лица и субсидии за предприятията въз основа на платените цени в сравнение с 2021 г. Комисията оценява нетните бюджетни разходи за тези мерки на 1,0 % от БВП през 2022 г. Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно и от бюджетните разходи за временна закрила на разселените лица от Украйна, които се оценяват на 0,1 % от БВП през 2022 г. В същото време прогнозните разходи за временните извънредни мерки във връзка с COVID-19 спаднаха до 1,0 % от БВП през 2022 г. спрямо 4,1 % през 2021 г.
(14)На 18 юни 2021 г. Съветът препоръча през 2022 г. Словения 14 да следва подкрепяща фискална позиция, в това число от импулса в резултат на Механизма за възстановяване и устойчивост, и да запази финансираните на национално равнище инвестиции.
(15)Според оценките на Комисията фискалната позиция 15 през 2022 г. е като цяло подкрепяща — -1,2 % от БВП, което бе препоръчано от Съвета. В съответствие с препоръката на Съвета Словения продължи да подкрепя възстановяването с инвестиции, които ще бъдат финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, възлизаха на 0,7 % от БВП през 2022 г. (0,8 % от БВП през 2021 г.). Инвестициите, финансирани на национално равнище, са имали експанзионистичен принос от 0,7 процентни пункта към фискалната позиция 16 . Поради това Словения запази финансираните на национално равнище инвестиции, както бе препоръчано от Съвета. Същевременно ръстът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) доведе до рестриктивен принос в размер на 0,4 процентни пункта към фискалната позиция. Този значителен експанзионистичен принос включваше допълнителното въздействие на мерките на фискалната политика за смекчаване на икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията (допълнителни нетни бюджетни разходи в размер на 1,0 % от БВП), както и разходите за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна (0,1 % от БВП). Следователно Словения е държала в достатъчна степен под контрол нарастването на текущите разходи, финансирани на национално равнище.
(16)Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата за стабилност е оптимистичен през 2023 г. и реалистичен след това. Правителството предвижда реалният БВП да нарасне с 1,8 % през 2023 г. и с 2,5 % през 2024 г. За сравнение в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-нисък растеж на реалния БВП от 1,2 % през 2023 г. и 2,2% през 2024 г., като това се дължи главно на по-ниския принос на нетния износ към растежа.
(17)В своята програма за стабилност за 2023 г. правителството очаква съотношението на дефицита по консолидирания държавен бюджет да нарасне до 4,1 % от БВП през 2023 г. Увеличението през 2023 г. отразява главно по-високите публични инвестиции, дължащи се на края на периода на усвояване от предходната многогодишна финансова рамка за периода 2014—2020 г. и високите субсидии. Съгласно програмата съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да спадне до 69,9 % в края на 2022 г. и до 68,9 % в края на 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 3,7 % от БВП за 2023 г. Това е по-ниско от дефицита, предвиден в програмата за стабилност, главно заради по-ниските публични инвестиции поради ограниченията в капацитета за усвояване и по-ниското усвояване на свързаните с енергетиката субсидии/мерки, приети за смекчаване на икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда подобно съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 69,1 % в края на 2023 г.
(18)Очаква се салдото по държавния бюджет през 2023 г. да продължи да бъде повлияно от фискалните мерки, приети за смекчаване на икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията. Те се състоят от мерки, чийто срок на действие е удължен от 2022 г. (по-специално: временно намаляване на ДДС върху електроенергията, газа, дистанционното отопление и дървата за огрев, както и на акцизите върху горивата, газа и електроенергията и временно намаляване на данъка върху CO2 върху горивата), и нови мерки, като например нова и по-обширна схема за субсидии за предприятията въз основа на платените цени в сравнение с 2021 г. и компенсация за дистрибуторите на електроенергия и природен газ, които снабдяват клиенти (например домакинства или МСП), чиито цени на електроенергията и природния газ са предмет на ценови тавани, определени от правителството. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда нетните бюджетни разходи за мерките за подкрепа да бъдат в размер на 0,9 % от БВП през 2023 г. 17 Повечето мерки през 2023 г. не изглеждат насочени към най-уязвимите домакинства или предприятия и много от тях не запазват ценовия сигнал за намаляване на търсенето на енергия и повишаване на енергийната ефективност. В резултат на това в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. размерът на целевите мерки за подкрепа, който трябва да бъде взет предвид при оценката на спазването на фискалната препоръка за 2023 г., се оценява на 0,1 % от БВП през 2023 г. (в сравнение с 0,6 % от БВП през 2022 г.). И накрая, бюджетното салдо за 2023 г. се очаква да се възползва от постепенното премахване на временните извънредни мерки във връзка с COVID-19 в размер на 1,0 % от БВП.
(19)На 12 юли 2022 г. Съветът препоръча 18 на Словения да предприеме действия, за да гарантира, че през 2023 г. растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с като цяло неутрална позиция на политиката 19 , като се вземе предвид продължаващата временна и целенасочена подкрепа за най-уязвимите на покачването на цените на енергията домакинства и предприятия и за хората, бягащи от Украйна. Словения следва да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На Словения беше препоръчано също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като се вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на Съюза.
(20)През 2023 г. в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция да бъде експанзионистична (-1,2 % от БВП) в контекста на висока инфлация. Това следва експанзионистична фискална позиция през 2022 г. (-1,2 % от БВП). Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да осигури експанзионистичен принос от 0,3 % от БВП към фискалната позиция. Това е независимо от намалените разходи за целевите мерки за подкрепа на домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията, с 0,5 % от БВП. Поради това експанзионистичният принос на финансираните на национално равнище нетни текущи разходи не се дължи на целевата подкрепа за домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията, и за хората, бягащи от Украйна. Експанзионистичният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (след приспадане на дискреционните мерки по отношение на приходите) се дължи на по-високите субсидии и увеличението на заплатите в публичния сектор. В обобщение прогнозираният растеж на финансираните на национално равнище първични текущи разходи не е в съответствие с препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, възлизаха на 1,6 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции осигуриха експанзионистичен принос към фискалната позиция от 0,1 процентни пункта 20 . Поради това Словения планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС и се очаква да запази инвестициите, финансирани на национално равнище. Тя планира да финансира публични инвестиции за екологичния и цифровия преход и за енергийна сигурност, като инвестиции в железопътната инфраструктура, превантивни мерки срещу наводнения, здравеопазването и научните изследвания и иновациите, които са финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС.
(21)Съгласно програмата за стабилност се очаква дефицитът по консолидирания държавен бюджет да спадне до 2,8 % от БВП през 2024 г. Намалението през 2024 г. отразява главно по-ниските субсидии след оттеглянето на мерките, приети за смекчаване на икономическото въздействие на увеличението на цените на енергията, и по-ниските публични инвестиции след приключването на усвояването на средствата на ЕС от предходната многогодишна финансова рамка през 2023 г. В програмата се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да намалее до 66,5 % в края на 2024 г. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата за изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 2,9 % от БВП за 2024 г. Това е по-високо от дефицита, предвиден в програмата, главно поради по-високата компенсация на наетите лица и социалните плащания. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда подобно съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 66,6 % в края на 2024 г.
(22)В програмата за стабилност се предвижда постепенното премахване на всички мерки за подкрепа в областта на енергетиката през 2024 г. Комисията приема също така, че мерките за подкрепа в областта на енергетиката ще бъдат премахнати изцяло през 2024 г. Това зависи от предположението, че няма подновено увеличение на цените на енергията.
(23)В Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета се призовава за годишно подобрение на структурното бюджетно салдо в посока към постигане на средносрочната цел с поне 0,5 % от БВП 21 . Като се вземат предвид съображенията за фискална устойчивост 22 и необходимостта от намаляване на дефицита под референтната стойност от 3 % от БВП, би било целесъобразно структурното салдо да се подобри с най-малко 0,5 % от БВП за 2024 г. За да се гарантира това подобрение, ръстът на нетните първични разходи, финансирани на национално равнище 23 , през 2024 г. не следва да надвишава 5,5 %, както е отразено в настоящата препоръка. В същото време оставащите мерки за подкрепа в областта на енергетиката (които понастоящем се оценяват от Комисията на 0,9 % от БВП през 2023 г.) следва постепенно да бъдат премахнати в зависимост от развитието на енергийния пазар и като се започне от най-слабо целевите мерки, а свързаните с това икономии следва да се използват за намаляване на бюджетния дефицит. Въз основа на оценки на Комисията това би довело до растеж на нетните първични разходи под препоръчания максимален темп на растеж за 2024 г. Освен това според прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. ръстът на нетните финансирани на национално равнище първични текущи разходи през 2023 г. не е в съответствие с препоръката на Съвета. Ако това се потвърди, би бил целесъобразен по-нисък растеж на нетните първични разходи през 2024 г.
(24)Ако се допусне, че политиките остават непроменени, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда нетните първични разходи, финансирани на национално равнище, да нараснат до 3,0 % през 2024 г., което е под препоръчания темп на растеж.
(25)Съгласно програмата се очаква държавните инвестиции да намалеят от 6,4 % от БВП през 2023 г. на 5,5 % през 2024 г. По-ниските инвестиции отразяват както по-ниските инвестиции, финансирани на национално равнище, така и по-ниските като цяло инвестиции, финансирани от ЕС, но по-високи инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост. Програмата се отнася до реформи и инвестиции, които се очаква да допринесат за фискалната устойчивост и устойчивия и приобщаващ растеж. Те включват инвестиции в железопътната инфраструктура, здравеопазването, научните изследвания и иновациите, както и елементи на екологичния и цифровия преход, които също са част от плана за възстановяване и устойчивост.
(26)В програмата за стабилност е начертан средносрочен фискален план до 2026 г. Според програмата дефицитът по консолидирания държавен бюджет се очаква да спадне до 2,2 % от БВП през 2025 г. и до 1,3 % през 2026 г. Поради това се планира дефицитът по консолидирания държавен бюджет да остане под 3 % от БВП от 2024 г. до края на програмния период. Съгласно програмата съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да спадне до 66,5 % в края на 2024 г. и до 63,5 % в края на 2026 г.
(27)Разходите за здравеопазване се очаква да нараснат с 1,5 процентни пункта от БВП между 2019 г. и 2070 г., а разходите за дългосрочни грижи ще се удвоят до 2055 г. Словения е изправена пред високи рискове за фискалната устойчивост в средносрочен и дългосрочен план, дължащи се на разходите, свързани със застаряването на населението. През последните години страната започна всеобхватни реформи в здравеопазването и дългосрочните грижи. Изпълнението на реформата в областта на дългосрочните грижи обаче беше забавено и нейното финансиране в средносрочен и дългосрочен план все още не е гарантирано. Планирането на реформата в здравеопазването също така предполага, че тя ще бъде осъществена на няколко етапа с акцент върху достъпа до висококачествени услуги и подобряването на социалните права и приобщаването. Тъй като това ще окаже допълнителен натиск върху публичните финанси, за Словения ще бъде от решаващо значение да предложи набор от мерки, с които се създава стабилна приходна база, която да не застрашава бюджетното салдо в средносрочен и дългосрочен план.
(28)С измененията от декември 2022 г. на Закона за данъка върху доходите на физическите лица бяха отменени повечето от предишните промени, одобрени през март 2022 г., които имаха за цел да намалят данъчното облагане на труда и щяха да доведат до 2025 г. до отрицателно въздействие върху бюджета в размер до 1,3 % от БВП. В сравнение със съвкупните данни за ЕС данъчните приходи на Словения като дял от БВП са малко по-ниски, а някои относително благоприятстващи растежа данъци не се използват достатъчно. Словения разчита в голяма степен на данъчното облагане на труда: делът на данъците върху труда в общите данъчни приходи е над съвкупния за ЕС. Постоянните данъци върху недвижимото имущество са относително ниски в Словения (0,5 % от БВП спрямо средно 1,1 % от БВП за ЕС). Благоприятстваща растежа и екологична данъчна реформа може да подпомогне фискалната консолидация и устойчивия растеж в дългосрочен план. Подобна данъчна реформа би могла да улесни намаляването на дела на данъчно облагане на труда, чрез по-висок дял на постоянните данъци върху недвижимата собственост, и да подкрепи създаването на работни места в индустриите от ерата на нулеви нетни емисии и в други отрасли с по-висока добавена стойност. По-ниските данъци върху труда също биха стимулирали предлагането на работна ръка, включително от квалифицирани и чуждестранни работници.
(29)В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост на Словения е в ход, но с нарастващ риск от закъснения. Словения представи едно искане за плащане, съответстващо на 12 ключови етапа и цели в плана, което доведе до общо плащане в размер на около 49,6 милиона евро. За да се постигне по-бърз напредък в изпълнението на нейния ПВУ в настоящата нелесна среда, е необходимо да се укрепят управленската структура и административният капацитет на Словения, както и да се гарантира, че необходимите решения се вземат без забавяне. Това се отнася по-специално до структурните реформи в областта на здравеопазването, дългосрочните грижи, пенсиите и данъчното облагане. Допълнението към ПВУ и допълнителната глава относно REPowerEU следва да определят реалистичен график за останалите искания за плащане, а също следва да бъдат представени бързо, за да се избегне допълнително забавяне или смущение при изпълнението на плана. Бързото включване на новата глава за REPowerEU в плана за възстановяване и устойчивост ще позволи да бъдат финансирани допълнителни реформи и инвестиции в подкрепа на стратегическите цели на Словения в областта на енергетиката и екологичния преход. Системното и ефективно участие на местните и регионалните власти, социалните партньори и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде важно за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, както и на други икономически политики и политики в областта на заетостта, които излизат извън рамките на плана, за да се гарантира широка ангажираност с цялостната програма на политиката.
(30)През 2022 г. Комисията одобри всички програмни документи на Словения в областта на политиката на сближаване. Бързото изпълнение на програмите на политиката на сближаване при взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, е от ключово значение за постигане на екологичния и цифровия преход, повишаване на икономическата и социалната устойчивост, както и за осигуряване на балансирано териториално развитие в Словения.
(31)Преди Русия да нахлуе в Украйна Словения всъщност разчиташе на Русия като единствен доставчик на природен газ за страната. От началото на 2023 г. обаче Словения успя да осигури около една трета от доставките си на природен газ чрез внос от Алжир. Газът все още играе важна роля в енергийния микс на Словения (12 %) и е основен енергиен източник за промишлеността, като същевременно осигурява гъвкавост в енергийния сектор. Поради това декарбонизацията на промишлеността и енергийния сектор следва да бъде придвижена напред чрез ускорено внедряване на възобновяеми енергийни източници и мерки за енергийна ефективност. В своя национален план в областта на енергетиката и климата Словения определи цел от 27 % като принос към целта на ЕС за 2030 г. по отношение на енергията от възобновяеми източници. Това е значително под дела на възобновяемите енергийни източници от 37 % през 2030 г. въз основа на приложение II към Регламент (ЕС) 2018/1999 24 . Словения постигна целта си за 2021 г. за дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия (25 %), като използва механизма на ЕС за трансгранично сътрудничество в съответствие с Директива (ЕС) 2018/2001 25 (чрез статистически прехвърляния). Процедурите за издаване на разрешения за инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници в голям мащаб продължават да бъдат пречка, до голяма степен поради сложните и продължителни екологични процедури, особено за вятърните инсталации, където процедурите могат да продължат до няколко години. Словения ще трябва да засили значително своята цел в областта на енергията от възобновяеми източници в актуализирания си национален план в областта на енергетиката и климата, за да отрази по-амбициозните цели на ЕС в областта на климата и енергетиката в пакета „Подготвени за цел 55“ и в плана REPowerEU. Потреблението на природен газ в Словения е намаляло с 14 % в периода между август 2022 г. и март 2023 г. в сравнение със средното потребление на газ за същия период през предходните 5 години, което е малко под целта за намаляване с 15 %. Словения би могла да увеличи усилията си за временно намаляване на търсенето на газ до 31 март 2024 г. 26
(32)Словенският план за възстановяване и устойчивост вече включва значителни реформи и инвестиции, насочени към: i) увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия; ii) улесняване на достъпа до и интегрирането в електроенергийната мрежа на съоръжения за производство от възобновяеми енергийни източници; iii) подобряване на енергийната ефективност и саниране на обществени сгради; и iv) създаване на условия за разполагането на инфраструктура за алтернативни горива. При все че мерките в рамките на плана за възстановяване и устойчивост са важна стъпка в диверсификацията от изкопаемите горива, биха могли да се положат повече усилия за ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници във всички сектори. Това би могло да включва определяне на приоритетни области за инсталации за енергия от възобновяеми източници, по-нататъшно опростяване и съкращаване на процедурите за издаване на разрешения и усилване на мрежата и подобряване на цялостното управление на мрежата (за да се даде възможност за присъединяване на повече инсталации за енергия от възобновяеми източници, особено на ниски и средни напрежения). Допълнителното съсредоточаване върху транспорта и инфраструктурата с нулеви емисии би спомогнало допълнително за намаляване на емисиите на парникови газове и зависимостта от изкопаеми горива.
(33)Недостигът на работна ръка и умения в сектори и професии, които са от ключово значение за екологичния преход, включително производството, разполагането и поддръжката на технологии с нулеви нетни емисии, създава пречки пред прехода към икономика с нулеви нетни емисии. Висококачествените системи за образование и обучение, които отговарят на променящите се нужди на пазара на труда, и целенасочените мерки за повишаване на квалификацията и за преквалификация са от ключово значение за намаляване на недостига на умения и насърчаване на приобщаването и пренасочването на работната сила. За да се отключи неоползотвореното предлагане на работна ръка, тези мерки трябва да бъдат достъпни, по-специално за физическите лица и в секторите и регионите, които са най-силно засегнати от екологичния преход. Укрепването на преподаването в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката би могло да усили капацитета на образователната система за успешно осигуряване на учащите се на компетентности за екологичния и цифровия преход. През 2022 г. в Словения бе докладван недостиг на работна ръка в 66 професии, изискващи специфични умения или знания за екологичния преход. Процентът на свободните работни места се е увеличил в ключови сектори като строителството (от 3,5 % през 2015 г. на 7,0 % през 2022 г.) и производството (от 1,2 % през 2015 г. на 2,6 % през 2022 г.), като и двата сектора са над средното равнище за ЕС от съответно 4,0 % и 2,3 % през 2022 г.
(34)С оглед на оценката на Комисията Съветът разгледа програмата за стабилност за 2023 г., като становището му 27 е изразено в препоръка 1 по-долу.
(35)С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз, Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия, включително чрез своите планове за възстановяване и устойчивост, за: i) запазване на устойчивостта на обслужването на дълга и въздържане от широка подкрепа за съвкупното търсене през 2023 г., по-добро насочване на фискалните мерки, предприети за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, и обмисляне на подходящи начини за прекратяване на подкрепата при намаляване на натиска върху цените на енергията; ii) поддържане на големи публични инвестиции и насърчаване на частните инвестиции в подкрепа на екологичния и цифровия преход; iii) подкрепа за промените в заплащането, които смекчават загубата на покупателна способност, като същевременно се ограничават вторичните ефекти върху инфлацията, допълнително подобряване на активните политики по заетостта и преодоляване на недостига на умения; iv) подобряване на бизнес средата и гарантиране, че енергийната подкрепа за дружествата е икономически ефективна, временна, насочена към жизнеспособни предприятия и запазва стимулите за екологичния преход; и v) запазване на ‑макрофинансовата стабилност и наблюдение на рисковете, като същевременно продължава работата по завършването на банковия съюз. За Словения препоръки 1, 2 и 3 допринасят за изпълнението на първата, втората и третата препоръка за еврозоната.
ПРЕПОРЪЧВА на Словения да предприеме през 2023 и 2024 г. следните действия:
1.Да прекрати постепенно до края на 2023 г. действащите мерки за енергийна подкрепа, като използва свързаните с това икономии за намаляване на държавния дефицит. Ако нови увеличения на цените на енергията наложат предприемането на мерки за подкрепа — да гарантира, че тези мерки са насочени към закрила на уязвимите домакинства и предприятия, че са фискално допустими и че запазват стимулите за икономии на енергия.
Да осигури разумна фискална политика, по-специално като ограничи номиналното увеличение на финансираните на национално равнище нетни първични разходи през 2024 г. до не повече от 5,5 %.
Да запази финансираните на национално равнище публични инвестиции и да гарантира, че безвъзмездните средства по МВУ и другите фондове на ЕС се усвояват ефективно, по-специално с цел насърчаване на екологичния и цифровия преход.
За периода след 2024 г. да продължи да следва средносрочна фискална стратегия за постепенна и устойчива консолидация, съчетана с инвестиции и реформи, водещи до по-висок устойчив растеж, за постигане на разумна средносрочна фискална позиция.
Да гарантира дългосрочната фискална устойчивост на системите за здравеопазване и дългосрочни грижи. Да пренасочи данъчните приходи към по-устойчиви източници, благоприятстващи в по-голяма степен растежа.
2.Да осигури ефективна структура на управление и да укрепи административния капацитет, за да се даде възможност за бързо и стабилно изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост. Да финализира бързо главата за REPowerEU с оглед на бързото започване на нейното изпълнение. Да продължи с бързото изпълнение на програмите по линия на политиката на сближаване в тясно взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост.
3.Да продължи с усилията за диверсифициране на вноса на газ и намаляване на цялостната зависимост от изкопаеми горива чрез ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници, по-специално чрез допълнително опростяване и съкращаване на процедурите за издаване на разрешения и усилване на електроенергийната мрежа, както и подобряване на нейното управление, включително чрез цифровизация. Да засили прилагането на мерки за енергийна ефективност, по-специално в строителния сектор, да насърчава електрификацията на транспортния сектор и да увеличи политическите усилия, насочени към предоставянето и придобиването на уменията, необходими за екологичния преход.
Съставено в Брюксел на […] година.
За Съвета
Председател
