EUR-Lex Access to European Union law
This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 52023DC0610
Recommendation for a COUNCIL RECOMMENDATION on the 2023 National Reform Programme of France and delivering a Council opinion on the 2023 Stability Programme of France
Препоръка за ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА относно националната програма за реформи на Франция за 2023 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Франция за 2023 г.
Препоръка за ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА относно националната програма за реформи на Франция за 2023 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Франция за 2023 г.
COM/2023/610 final
ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 24.5.2023
COM(2023) 610 final
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно националната програма за реформи на Франция за 2023 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Франция за 2023 г.
{SWD(2023) 610 final}
Препоръка за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно националната програма за реформи на Франция за 2023 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за стабилност на Франция за 2023 г.
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,
като взе предвид Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики 1 , и по-специално член 5, параграф 2 от него,
като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси 2 , и по-специално член 6, параграф 1 от него,
като взе предвид препоръката на Европейската комисия,
като взе предвид резолюциите на Европейския парламент,
като взе предвид заключенията на Европейския съвет,
като взе предвид становището на Комитета по заетостта,
като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,
като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,
като взе предвид становището на Комитета за икономическа политика,
като има предвид, че:
(1)Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета 3 , с който бе създаден Механизмът за възстановяване и устойчивост, влезе в сила на 19 февруари 2021 г. По Механизма за възстановяване и устойчивост се предоставя финансова подкрепа на държавите членки за осъществяването на реформи и инвестиции, водещи до фискален стимул, финансиран от ЕС. В съответствие с приоритетите на европейския семестър той допринася за икономическото и социалното възстановяване и за осъществяването на устойчиви реформи и инвестиции, по-специално за насърчаване на екологичния и цифровия преход и за укрепване на устойчивостта на икономиките на държавите членки. Механизмът също така спомага за укрепването на публичните финанси и стимулира растежа и създаването на работни места в средносрочен и дългосрочен план, подобрява териториалното сближаване в рамките на ЕС и подкрепя непрекъснатото прилагане на Европейския стълб на социалните права. Максималното финансово участие за държава членка в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост беше актуализирано на 30 юни 2022 г. в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2021/241.
(2)На 22 ноември 2022 г. Комисията прие годишния обзор на устойчивия растеж за 2023 г. 4 , с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2023 г. На 23 март 2023 г. Европейският съвет одобри приоритетите на обзора във връзка с четирите измерения на конкурентоспособната устойчивост. На 22 ноември 2022 г. въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011 Комисията прие и доклада за механизма за предупреждение за 2023 г., в който посочи Франция като една от държавите членки, които могат да бъдат засегнати или за които може да съществува риск да бъдат засегнати от дисбаланси, и за които ще е необходим задълбочен преглед. На същата дата Комисията също прие становище относно проекта на бюджетен план за 2023 г. на Франция. Комисията прие и препоръка за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната, която Съветът прие на 16 май 2023 г., както и предложението за съвместния доклад за заетостта за 2023 г., в който се анализира прилагането на насоките за заетостта и принципите на Европейския стълб на социалните права, което Съветът прие на 13 март 2023 г.
(3)Въпреки че икономиките на ЕС показват забележителна устойчивост, геополитическият контекст продължава да оказва отрицателно въздействие. Като застава твърдо с Украйна, ЕС насочва своята програма за икономическа и социална политика към намаляване на отрицателното въздействие от енергийните сътресения както върху уязвимите домакинства, така и върху дружествата в краткосрочен план, към запазване на усилията за осъществяване на екологичния и цифровия преход, подкрепа за устойчив и приобщаващ растеж, запазване на макроикономическата стабилност и повишаване на устойчивостта в средносрочен план. Той също така поставя особен акцент върху повишаването на конкурентоспособността и производителността на ЕС.
(4)На 1 февруари 2023 г. Комисията публикува съобщението „Промишлен план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии“ 5 с цел засилване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС с нулеви нетни емисии и подпомагане на бързия преход към неутралност по отношение на климата. Планът допълва текущите усилия в рамките на Европейския зелен пакт и REPowerEU. Той има за цел да се осигури по-благоприятна среда за увеличаване на производствения капацитет на ЕС за технологиите и продуктите с нулеви нетни емисии, необходими за постигане на амбициозните цели на ЕС в областта на климата, както и за гарантиране на достъп до съответните суровини от изключителна важност, включително чрез диверсифициране на източниците, правилно използване на геоложките ресурси в държавите членки и максимално увеличаване на рециклирането на суровини. Планът се основава на четири стълба: предвидима и опростена регулаторна среда, ускоряване на достъпа до финансиране, повишаване на уменията и отворена търговия за устойчиви вериги на доставки. На 16 март 2023 г. Комисията публикува и съобщението „Дългосрочна конкурентоспособност на ЕС: перспективи след 2030 г.“ 6 , структурирано около девет взаимно подсилващи се фактора с цел да се работи за регулаторна рамка за стимулиране на растежа. В него се определят приоритети на политиката, насочени към активно осигуряване на структурни подобрения, добре насочени инвестиции и регулаторни мерки за дългосрочната конкурентоспособност на ЕС и неговите държави членки. Препоръките по-долу спомагат за изпълнението на тези приоритети.
(5)През 2023 г. европейският семестър за координация на икономическите политики продължава да се развива в съответствие с прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост. Пълното изпълнение на плановете за възстановяване и устойчивост продължава да е от съществено значение за изпълнението на приоритетите на политиката в рамките на европейския семестър, тъй като плановете обхващат всички или значителна част от съответните специфични за всяка държава препоръки, отправени през последните години. Специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., 2020 г. и 2022 г. продължават да бъдат еднакво актуални и за плановете за възстановяване и устойчивост, преразгледани, актуализирани или изменени в съответствие с членове 14, 18 и 21 от Регламент (ЕС) 2021/241.
(6)Регламентът REPowerEU 7 , приет на 27 февруари 2023 г., има за цел бързото премахване на зависимостта на ЕС от вноса на руски изкопаеми горива. Това ще допринесе за енергийната сигурност и диверсификацията на енергийните доставки на ЕС, като същевременно ще увеличи използването на възобновяеми енергийни източници, капацитета за съхранение на енергия и енергийната ефективност. Регламентът дава възможност на държавите членки да добавят нова глава за REPowerEU към своите национални планове за възстановяване и устойчивост, за да финансират ключови реформи и инвестиции, които ще спомогнат за постигането на целите на REPowerEU. Тези реформи и инвестиции също така ще спомогнат за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС с нулеви нетни емисии, както е посочено в Промишления план на Зеления пакт за ерата на нулеви нетни емисии, и за изпълнение на свързаните с енергетиката специфични за всяка държава препоръки, отправени към държавите членки през 2022 г. и, когато е приложимо, през 2023 г. С Регламента REPowerEU се въвежда нова категория безвъзмездна финансова подкрепа, която се предоставя на държавите членки за финансиране на нови свързани с енергетиката реформи и инвестиции в рамките на техните планове за възстановяване и устойчивост.
(7)На 8 март 2023 г. Комисията прие съобщение, в което се предоставят насоки за фискалната политика за 2024 г. То има за цел да подпомогне изготвянето на програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки и по този начин да се засили координацията на политиките 8 . Комисията припомни, че общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж ще бъде дезактивирана в края на 2023 г. Тя призова за фискални политики през периода 2023—2024 г., които осигуряват средносрочна устойчивост на обслужването на дълга и повишават потенциалния растеж по устойчив начин. Държавите членки бяха приканени да определят в своите програми за стабилност и конвергенция за 2023 г. начина, по който фискалните им планове ще осигурят спазването на референтната стойност за дефицита от 3 % от БВП, както и реалистичното и непрекъснато намаляване на дълга или запазването на благоразумно равнище на дълга в средносрочен план. Комисията прикани държавите членки постепенно да премахнат националните фискални мерки, въведени с цел защита на домакинствата и предприятията от енергийния ценови шок, като се започне с тези с най-слаба насоченост. Тя посочи, че ако мерките за подкрепа трябва да бъдат удължени поради подновен натиск върху цените на енергоносителите, държавите членки следва да насочат тези мерки към уязвимите домакинства и предприятия много по-добре, отколкото в миналото. Комисията предложи фискалните препоръки да бъдат количествено определени и диференцирани и да бъдат формулирани въз основа на нетните първични разходи, както се предлага в нейното Съобщение относно насоките за реформа на рамката за икономическо управление на ЕС 9 . Тя препоръча всички държави членки да продължат да защитават инвестициите, финансирани на национално равнище, и да гарантират ефективното използване на средствата по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, по-специално с оглед на екологичния и цифровия преход и целите по отношение на устойчивостта. Комисията посочи, че ще предложи на Съвета да открие процедури при прекомерен дефицит през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. в съответствие с действащите правни разпоредби.
(8)На 26 април 2023 г. Комисията представи законодателни предложения за осъществяване на цялостна реформа на правилата на ЕС за икономическо управление. Основната цел на предложенията е да се засили устойчивостта на обслужването на публичния дълг и да се насърчи устойчивият и приобщаващ растеж във всички държави членки чрез реформи и инвестиции. Целта на предложенията е държавите членки да разполагат с по-силен контрол върху изготвянето на своите средносрочни планове, като същевременно се въведе по-строг режим на правоприлагане, за да се гарантира, че държавите членки изпълняват ангажиментите, поети в техните средносрочни фискално-структурни планове. Предвижда се законодателната работа да приключи през 2023 г.
(9)На 28 април 2021 г. Франция представи на Комисията своя национален план за възстановяване и устойчивост в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/241. Съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2021/241 Комисията оцени целесъобразността, ефективността, ефикасността и съгласуваността на плана за възстановяване и устойчивост в съответствие с насоките за оценка в приложение V към посочения регламент. На 13 юли 2021 г. Съветът прие своето решение за одобряване на оценката на плана за възстановяване и устойчивост на Франция 10 . Отпускането на траншовете зависи от решение на Комисията, взето в съответствие с член 24, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2021/241, че Франция е изпълнила задоволително съответните ключови етапи и цели, определени в решението за изпълнение на Съвета. Задоволителното изпълнение предполага, че постигането на предходните ключови етапи и цели е запазено.
(10)В съответствие с член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1466/97, на 11 май 2023 г. Франция представи своята национална програма за реформи за 2023 г., а на 11 май 2023 г. — програмата си за стабилност за 2023 г. Двете програми бяха оценени заедно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях. В съответствие с член 27 от Регламент (ЕС) 2021/241 националната програма за реформи за 2023 г. отразява също шестмесечното докладване на Франция относно напредъка, постигнат при изпълнението на нейния план за възстановяване и устойчивост.
(11)На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклада за Франция 11 за 2023 г. В него беше оценен напредъкът на Франция в изпълнението на съответните специфични за държавата препоръки, приети от Съвета в периода 2019—2022 г., и беше направен преглед на изпълнението от страна на Франция на плана за възстановяване и устойчивост. Въз основа на този анализ в доклада за държавата бяха посочени пропуски по отношение на предизвикателствата, които не са разгледани или са само частично разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, както и по отношение на новите и нововъзникващите предизвикателства. В него бяха оценени също напредъкът на Франция при прилагането на Европейския стълб на социалните права и постигането на водещите цели на ЕС в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността, както и напредъкът в постигането на целите на ООН за устойчиво развитие.
(12)Комисията извърши задълбочен преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 за Франция и публикува резултатите от него на 24 май 2023 г. 12 Тя стигна до заключението, че във Франция са налице макроикономически дисбаланси. По-специално уязвимостите, свързани с големия държавен дълг и слабата конкурентоспособност, както и с ниския ръст на производителността, които имат трансгранично значение, продължават да са налице, но се забелязват някои признаци за намаляването им. Консолидираният държавен дълг намалява от началото на възстановяването на БВП през 2021 г., след като се увеличи по време на пандемията. През 2022 г. с различни фискални мерки въздействието на енергийната криза бе смекчено значително, но бе забавено намаляването на дълга. Прогнозира се дългът да продължи да намалява през тази и през следващата година, но се предвижда след това отново да навлезе във възходяща тенденция, ако липсват мерки на политиките, като остане голям и над равнищата отпреди пандемията; предизвикателствата пред средносрочната фискална устойчивост остават големи. Мерките на политиките, предприети през последните години и насочени към засилване на потенциалния растеж, могат да помогнат за коригиране на прогнозираното увеличение на държавния дълг в средносрочен план. Бяха приети няколко реформи за повишаване на конкурентоспособността на разходите. Наблюдава се малък положителен ефект върху конкурентоспособността и пълното въздействие на мерките се очаква да се реализира през следващите години. Също така се очаква производителността на труда да се повиши в резултат на ефективното изпълнение на планираните инвестиции и реформи. Френската икономика показа устойчивост през последната година, тъй като конкурентоспособността на разходите беше засегната в по-малка степен от увеличенията на цените на енергията, отколкото в останалата част от еврозоната. Износът се увеличава благодарение на по-нататъшното възстановяване на трансграничния туризъм и авиационния сектор, които бяха силно засегнати от пандемията. Въпреки че дългът на частния сектор се увеличи по време на най-лошия период от пандемията, по-големите корпоративни заеми вървяха ръка за ръка с увеличения на собствения капитал и натрупване на ликвидни буфери. По-високите лихвени проценти могат да затруднят намаляването на публичната и частната задлъжнялост. Отговорът чрез политиките беше благоприятен, но продължават да съществуват предизвикателства в областта на управлението на публичните финанси. Ефективното прилагане на наскоро приетите реформи, а именно на реформата на управлението на публичните финанси и на новия механизъм за извършване на годишни оценки на публичните разходи, продължава да е от ключово значение за по-нататъшното намаляване на уязвимостите. И двете действия са от решаващо значение, за да продължи ограничаването на разходите и публичния дълг да запази устойчива низходяща тенденция. Освен това правителството прие реформа на държавната пенсионна система, която се очаква да подпомогне устойчивостта на обслужването на публичния дълг.
(13)Въз основа на данни, потвърдени от Евростат 13 , дефицитът по консолидирания държавен бюджет на Франция намаля от 6,5 % от БВП през 2021 г. на 4,7 % през 2022 г., докато консолидираният държавен дълг спадна от 112,9 % от БВП в края на 2021 г. на 111,6 % в края на 2022 г. На 24 май 2023 г. Комисията публикува доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от ДФЕС 14 ; в доклада е разгледано състоянието на бюджета на Франция, тъй като нейният дефицит по консолидирания държавен бюджет през 2022 г. надхвърля референтната стойност по Договора от 3 % от БВП, а нейният консолидиран държавен дълг надхвърля референтната стойност по Договора от 60 % от БВП и не спазва целевия показател за намаляване на дълга. В доклада се стига до заключението, че критериите за дефицита и дълга не са изпълнени. Също така в съответствие със съобщението си от 8 март 2023 г. 15 през пролетта на 2023 г. Комисията не предложи откриването на нови процедури при прекомерен дефицит. Вместо това Комисията заяви, че ще предложи на Съвета да започне такива процедури, основани на размера на дефицита, през пролетта на 2024 г. въз основа на данните за резултатите за 2023 г. Франция следва да вземе това предвид при изпълнението на своя бюджет за 2023 г. и при изготвянето на проекта на бюджетния план за 2024 г.
(14)Салдото по консолидирания държавен бюджет беше повлияно от мерките на фискалната политика, приети за смекчаване на икономическото и социалното въздействие от увеличението на цените на енергията. През 2022 г. такива намаляващи приходите мерки включваха намаляване на националния данък върху крайното потребление на електроенергия (TICFE); а увеличаващите разходите мерки включваха преки субсидии за компенсации за доставчиците на газ и електроенергия за тавана на регулираните цени на газа и електроенергията, субсидии за ограничаване на увеличението на цените на дребно на горивата за транспорта и за енергоемки предприятия, както и трансфери към домакинствата с ниски доходи. Разходите за тези мерки бяха частично компенсирани от нови данъци върху извънредните печалби на производителите и доставчиците на енергия, а именно изключителен солидарен данък върху дружествата, осъществяващи дейност в сферата на изкопаемите горива и рафинирането, и механизъм за определяне на таван на инфрамаргиналните пазарни приходи от производство на електроенергия, както и косвен данък върху приходите на производителите на възобновяема енергия и по-малки субсидии за тях, произтичащи от положителната разлика между пазарните и референтните цени на електроенергията. Според оценката на Комисията нетните бюджетни разходи за тези мерки през 2022 г. възлизат на 0,9 % от БВП. В същото време изчислените разходи за временните извънредни мерки за справяне с кризата, свързана с COVID-19, спаднаха до 0,5 % от БВП през 2022 г. от 2,6 % през 2021 г.
(15)На 18 юни 2021 г. Съветът препоръча през 2022 г. Франция 16 да използва Механизма за възстановяване и устойчивост за финансиране на допълнителни инвестиции в подкрепа на възстановяването, като същевременно провежда разумна фискална политика. Освен това Франция следва да запази инвестициите, финансирани на национално равнище.
(16)Според оценките на Комисията фискалната позиция 17 през 2022 г. е била подкрепяща — -2,0 % от БВП. Както беше препоръчано от Съвета, Франция продължи да предоставя подкрепа за възстановяването с инвестиции, финансирани по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по линия Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, възлизат на 0,6 % от БВП през 2022 г. (0,7 % от БВП през 2021 г.). Незначителното намаляване на разходите, финансирани с безвъзмездни средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС, през 2022 г. се дължи на съсредоточаването на изпълнението на плана през първите две години от него. Финансираните на национално равнище инвестиции осигуриха експанзионистичен принос към фискалната позиция в размер на 0,1 процентен пункт 18 . Поради това Франция запази инвестициите, финансирани на национално равнище, както се препоръчва от Съвета. В същото време ръстът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без новите мерки по отношение на приходите) осигури експанзионистичен принос в размер на 1,7 процентни пункта към фискалната позиция. Този значителен експанзионистичен принос включва допълнителното въздействие на мерките на фискалната политика за намаляване на икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията (допълнителни нетни бюджетни разходи в размер на 0,8 % от БВП). В същото време индексацията на пенсиите, социалните помощи и заплатите в публичния сектор също допринася (0,4 % от БВП) за растежа на нетните първични текущи разходи. Поради това Франция не ограничи в достатъчна степен ръста на финансираните на национално равнище текущи разходи. Този значителен експанзионистичен принос на финансираните на национално равнище текущи разходи само частично се дължи на мерките за справяне с икономическото и социалното въздействие на увеличението на цените на енергията, както и на разходите за предоставяне на временна закрила на разселените лица от Украйна.
(17)Макроикономическият сценарий в основата на бюджетните прогнози в програмата за стабилност е благоприятен през 2023 г. и след това. Правителството предвижда реалният БВП да нарасне с 1,0 % през 2023 г. и с 1,6 % през 2024 г. За сравнение в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда по-нисък растеж на реалния БВП от 0,7 % през 2023 г. и 1,4 % през 2024 г., главно поради по-малкия принос на вътрешното търсене през 2023 г. за растежа, произтичащо от бруто образуването на основен капитал и материални запаси, и на външното търсене през 2024 г.
(18)В своята програма за стабилност за 2023 г. правителството очаква съотношението дефицита по консолидирания държавен бюджет да се увеличи до 4,9 % от БВП през 2023 г. Увеличението през 2023 г. отразява основно забавянето на икономическата активност и очакваното неизпълнение на приходите. Съгласно програмата се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да намалее от 111,6 % в края на 2022 г. на 109,6 % в края на 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит в размер на 4,7 % от БВП през 2023 г. Това е по-малко от дефицита, предвиден в програмата за стабилност, главно поради очакваната от Комисията по-голяма еластичност на данъците, водеща до по-големи приходи. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда подобно съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 109,6 % в края на 2023 г.
(19)Очаква се салдото по държавния бюджет през 2023 г. да продължи да се влияе от мерките на фискалната политика, приети за смекчаване на икономическото и социалното въздействие от увеличението на цените на енергията. Тези мерки се състоят от мерки, удължени от 2022 г., по-специално намаляването на TICFE и преките субсидии за компенсации за доставчиците на газ и електроенергия за тавана на регулираните цени на газа и електроенергията, както и от нови мерки като ваучера за транспортно гориво с условия за имуществено състояние ( „chèque carburant“) за домакинствата с ниски доходи, с който бе заменена общата отстъпка, прилагана през 2022 г., и субсидиите за микро-, малки и средни предприятия, които не се възползват от регулираните тарифи за електроенергия, за покриване на увеличението на сметките за енергия до края на 2023 г. Разходите за тези мерки продължават да бъдат частично компенсирани от данъците върху извънредните печалби на производителите и доставчиците на енергия, а именно механизъм за определяне на таван на инфрамаргиналните пазарни приходи от производство на електроенергия, както и от косвения данък върху приходите на производителите на възобновяема енергия и по-ниските субсидии за тях, произтичащи от положителната разлика между пазарните и референтните цени на електроенергията. Като се вземат предвид тези приходи, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. нетните бюджетни разходи за тези мерки за подкрепа се оценяват на 1,0 % от БВП през 2023 г. 19 Повечето мерки през 2023 г. не са насочени към най-уязвимите домакинства или предприятия и не запазват напълно ценовия сигнал за намаляване на енергийните потребности и повишаване на енергийната ефективност. В резултат на това в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. размерът на мерките за целева подкрепа, който трябва да бъде взет предвид при оценката на спазването на фискалната препоръка за 2023 г., се оценява на 0,2 % от БВП през 2023 г. (спрямо 0,1 % от БВП през 2022 г.). И накрая, очаква се постепенното премахване на временните извънредни мерки за справяне с кризата, свързана с COVID-19, в размер на 0,5 % от БВП да има положителен принос за салдото по държавния бюджет за 2023 г.
(20)На 12 юли 2022 г. Съветът препоръча на Франция 20 да гарантира през 2023 г. разумна фискална политика, по-специално като ограничи увеличението на финансираните на национално равнище текущи разходи под средносрочния потенциален растеж на БВП 21 , като вземе предвид продължаващата временна и целева подкрепа за домакинствата и предприятията, които са най-уязвими на покачването на цените на енергията, както и за хората, бягащи от Украйна. В същото време Франция следва да има готовност да адаптира текущите разходи към променящата се ситуация. На Франция се препоръчва също да увеличи публичните инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като се вземе предвид инициативата REPowerEU, включително чрез използване на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на Съюза.
(21)В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда фискалната позиция през 2023 г. да бъде рестриктивна (+0,5 % от БВП) в контекста на висока инфлация. Това е предхождано от експанзионистична фискална позиция през 2022 г. (-2,0 % от БВП). Увеличението на финансираните на национално равнище първични текущи разходи (без дискреционните мерки по отношение на приходите) през 2023 г. се очаква да има рестриктивен принос в размер на 0,6 % от БВП към фискалната позиция. Това включва увеличаването на разходите за мерките за целенасочена подкрепа за домакинствата и предприятията, които са най-уязвими по отношение на покачването на цените на енергията, с 0,1 % от БВП. В обобщение, прогнозното увеличение на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с препоръката на Съвета. Разходите, финансирани с безвъзмездни средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове от ЕС, възлизаха на 0,4 % от БВП през 2023 г., докато финансираните на национално равнище инвестиции осигуриха неутрален принос към фискалната позиция 22 . Поради това Франция планира да финансира допълнителни инвестиции чрез Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС и планира да запази финансираните на национално равнище инвестиции. Тя планира да финансира публични инвестиции за екологичния и цифровия преход, както и за енергийната сигурност, като инвестиции в рамките на плана „Франция 2030“ за насърчаване на инвестициите в най-съвременна научноизследователска и развойна дейност и в цифровите области, както и инвестиции в енергия от възобновяеми източници в отоплителните системи и в саниране на обществени и частни сгради, мерки в подкрепа на декарбонизацията на промишлеността, инвестиции в устойчив транспорт, здравеопазване и образование, които са частично финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС.
(22)Съгласно програмата за стабилност се очаква през 2024 г. бюджетният дефицит да намалее до 4,4 % от БВП. Намалението през 2024 г. отразява главно оттеглянето на по-голямата част от мерките за енергийна подкрепа, придружено от по-голяма еластичност на данъците. Съгласно програмата се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да се запази в общи линии стабилно със стойност 109,5 % в края на 2024 г. Въз основа на мерките на политиката, известни към крайната дата за изготвяне на прогнозата, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда бюджетен дефицит от 4,3 % от БВП за 2024 г. Това е по-малко от дефицита, предвиден в програмата, главно поради базов ефект, произтичащ от вече по-ниския дефицит, прогнозиран от Комисията за 2023 г. В прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда подобно съотношение на консолидирания държавен дълг към БВП от 109,5 % в края на 2024 г.
(23)В програмата за стабилност е предвидено постепенно премахване на повечето мерки за енергийна подкрепа през 2024 г. Комисията понастоящем допуска, че през 2024 г. нетните разходи за мерките за енергийна подкрепа ще възлизат на 0,2 % от БВП. Тези оценки се основават на допускането, че няма да има нови увеличения на цените на енергията. Мерките за енергийна подкрепа, които понастоящем се планира да останат в сила през 2024 г., не изглеждат насочени към уязвимите домакинства или предприятия. Те не запазват ценовия сигнал за намаляване на енергийните потребности и повишаване на енергийната ефективност.
(24)Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета призовава за годишно подобрение на структурното салдо с цел изпълнение на средносрочната бюджетна цел от най-малко 0,5 % като целеви показател 23 . Като се вземат предвид съображенията за фискална устойчивост 24 и необходимостта дефицитът да бъде намален под референтната стойност от 3 % от БВП, би било подходящо подобрението на структурното салдо да е най-малко 0,7 % от БВП за 2024 г. За да се осигури такова подобрение, ръстът на нетните финансирани на национално равнище първични разходи 25 през 2024 г. не трябва да надвишава 2,3 %, както е отразено в настоящата препоръка. В същото време останалите мерки за енергийна подкрепа (които понастоящем се оценяват от Комисията на 1,0 % от БВП през 2023 г.) следва да бъдат постепенно премахнати в зависимост от развитието на енергийния пазар и като се започне от тези с най-слаба насоченост, а свързаните с това спестявания следва да се използват за намаляване на бюджетния дефицит. Въз основа на оценките на Комисията това ще доведе до ръст на нетните първични разходи под препоръчания максимален темп на растеж през 2024 г.
(25)При допускане за непроменени политики, в прогнозата на Комисията от пролетта на 2023 г. се предвижда нетните финансирани на национално равнище първични разходи да нараснат с 3,1 % през 2024 г., което е над препоръчителния темп на растеж. Корекцията, предвидена в прогнозата на Комисията, е по-малка от спестяванията от пълното премахване на мерките за енергийна подкрепа. Това се дължи на увеличените инвестиции по програмата „Франция 2030“ и на пълната отмяна на отчислението за добавената стойност на предприятията (данък производство).
(26)Съгласно програмата се очаква публичните инвестиции да останат стабилни със стойност от 3,8 % от БВП между 2023 г. и 2024 г. В програмата са посочени реформи и инвестиции, които се очаква да допринесат за фискалната устойчивост и за устойчивия и приобщаващ растеж. Тези реформи и инвестиции включват реформа на управлението на публичните финанси и нов механизъм за преглед на разходите, реформи на пенсионната система и на системата за обезщетения за безработица, както и инвестиции за насърчаване на екологичния и цифровия преход, които са част и от плана за възстановяване и устойчивост. В програмата за стабилност е очертано средносрочното фискално развитие до 2027 г. Съгласно програмата се очаква бюджетният дефицит постепенно да намалее до 3,7 % от БВП през 2025 г., до 3,2 % през 2026 г. и до 2,7 % до 2027 г. Поради това се планира бюджетният дефицит да спадне под 3 % от БВП през 2027 г. Съгласно програмата се очаква съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да намалее от 109,5 % в края на 2024 г. на 108,3 % до края на 2027 г.
(27)В съответствие с член 19, параграф 3, буква б) от Регламент (ЕС) 2021/241 и критерий 2.2 от приложение V към него планът за възстановяване и устойчивост включва широк набор от взаимно подсилващи се реформи и инвестиции, които трябва да бъдат изпълнени до 2026 г. Изпълнението на плана за възстановяване и устойчивост на Франция е започнало. Франция подаде едно искане за плащане, съответстващо на 38 ключови етапа и цели в плана, в резултат на което са изплатени общо 7 400 000 EUR. Ключовите етапи отразяват напредъка в изпълнението на реформите в областта на публичните финанси, жилищното настаняване, мобилността, заетостта, уменията и здравето. Няколко цели отразяват големи инвестиции в областта на енергийното обновяване на сгради, декарбонизацията на промишлеността, екологично чистите превозни средства, научните изследвания, младежката заетост и образованието. Франция представи преразгледана версия на своя план през април 2023 г., включително глава за REPowerEU. Искането на Франция да внесе изменения в плана си се основава на необходимостта да се вземат предвид високата инфлация, наблюдавана през 2022 г., прекъсванията на веригата на доставките и преразглеждането в посока намаляване на максималната сума на разпределените безвъзмездни средства по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост. Включването на новата глава за REPowerEU в плана за възстановяване и устойчивост ще позволи да бъдат финансирани допълнителни реформи и инвестиции в подкрепа на стратегическите цели на Франция в областта на енергетиката и екологичния преход. Системното и ефективно участие на местните и регионалните органи, социалните партньори и други съответни заинтересовани страни продължава да бъде важно за успешното изпълнение на плана за възстановяване и устойчивост, както и на други икономически политики и политики в областта на заетостта, които излизат извън рамките на плана, за да се гарантира широка ангажираност с цялостната програма на политиката.
(28)През 2022 г. Комисията одобри по-голямата част от програмните документи на Франция в областта на политиката на сближаване, с изключение на програмата на Сен Мартен, която беше приета на 20 март 2023 г. Бързото изпълнение на програмите на политиката на сближаване при взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост, включително главата за REPowerEU, е от ключово значение за постигане на екологичния и цифровия преход, за повишаване на икономическата и социалната устойчивост, както и за осигуряване на балансирано териториално развитие във Франция.
(29)Освен икономическите и социалните предизвикателства, разгледани в плана за възстановяване и устойчивост, Франция е изправена пред редица допълнителни предизвикателства, свързани с недостига на умения и неравенствата в образователната система, както и с енергийната политика и екологичния преход. Преодоляването на тези предизвикателства би могло да помогне за повишаване на уменията на работниците, повишаване на производителността на труда, увеличаване на енергийната ефективност на френските предприятия и на свой ред за подобряване на цялостната конкурентоспособност на френската икономика.
(30)Недостигът на работна ръка продължава да нараства. Според проучването от 2023 г. за потребностите от работна сила (Pôle Emploi) 61 % от работодателите очакват допълнителни трудности при наемането на персонал през 2023 г., по-специално на квалифицирана работна ръка в строителството и промишлеността — два сектора, върху които екологичният и цифровият преход имат сериозно отражение. През последните години Франция увеличи инвестициите в повишаване на квалификацията и преквалификация на работниците, отчасти с подкрепа по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост. Оценките обаче показват, че продължават да съществуват множество пречки пред повишаването на квалификацията на нискоквалифицираните лица, които понижават ефективността на целеви програми като плана за инвестиции в умения. Въпреки че нараства, участието на нискоквалифицираните работници в обучение остава много по-слабо от това на другите работници и те обикновено се възползват по-малко от обучение, което води до получаване на квалификация. Това означава, че по-нататъшното увеличаване на броя на младите хора, които навлизат на пазара на труда с достатъчни основни умения и квалификации, следва да остане приоритет на образователната система.
(31)Въпреки общото равнище на публичните разходи, което е над средното за ОИСР, и добрите резултати френската образователна система се отличава със значителен дял на учениците със слаби резултати, а социално-икономическият произход остава силен фактор за прогнозиране на резултатите на учениците. Слабите резултати и неравенството в придобитите умения по математика продължават да будят особено безпокойство. Според национални и международни проучвания средните резултати по математика във Франция постоянно намаляват през последните 30 години. Бяха предприети някои стъпки за подобряване на придобиването на основни умения, включително чрез засилване на непрекъснатото обучение на учителите по математика и френски език, започнало през 2019 г., и чрез добавяне на едночасов помощен модул по математика и френски език през първата година на средното училище от учебната 2023/24 година нататък. Планът за намаляване наполовина на броя на учениците в класовете в първи и втори клас на държавните предучилищни заведения и начални училища в неравностойно положение е почти изпълнен и се оценява дългосрочното му въздействие върху резултатите от обучението на засегнатите 300 000 ученици. Въпреки това значителен дял от учениците в неравностойно положение извън приоритетните райони не се възползва от плана. Въпреки инвестициите и напредъка продължават да съществуват предизвикателства и по отношение на достъпа на ученици и студенти с увреждания до общата образователна система.
(32)През 2022 г. Франция продължи да инвестира в системата за чиракуване и в допълнителни възможности за учене в процеса на работа, например в реформата на професионалното обучение в средните училища. Въпреки че резултатът от тези мерки би могъл да е положителен, тяхното въздействие тепърва ще се усети и ще е необходимо по-голямо участие на специалистите и учителите при разработването на програмите. Въпреки мерките за подобряване на условията за преподаване, сред които е увеличаването на заплатите на учителите, продължават да съществуват опасенията относно привлекателността на учителската професия и големия дял на договорно наетия персонал, чиито равнища на квалификация и опит често са по-ниски в сравнение с персонала на постоянни договори и недостатъчен достъп до възможности за обучение. Като цяло съотношението между учители и ученици остава сред най-високите в ЕС.
(33)Енергийният микс във Франция е зависим в по-малка степен от изкопаемите горива, отколкото в други държави от ЕС, въпреки че продължава да е зависим от вноса на изкопаеми горива. Потреблението на природен газ във Франция е намаляло с 16 % в периода между август 2022 г. и март 2023 г. в сравнение със средното потребление на газ за същия период през предходните 5 години, което е над целта за намаляване — 15 %. Франция може да продължи да полага усилия за временно намаляване на търсенето на газ до 31 март 2024 г. 26 Настоящата геополитическа ситуация и високите цени на енергията също засилват спешната необходимост Франция да увеличи още повече усилията си за постигане на целите в областта на енергията от възобновяеми източници, определени в нейния национален план в областта на енергетиката и климата. Брутното крайно потребление на енергия от възобновяеми източници е 19,1 %, поради което Франция не постигна целта си през 2020 г. 23 % от източниците да са възобновяеми енергийни източници. Тя също така не е на път да постигне целта си за възобновяеми енергийни източници за 2030 г. и изостава с внедряването на енергия от възобновяеми източници, по-специално за производство на електрическа и топлинна енергия. Бързото внедряване на възобновяеми енергийни източници като слънчева и вятърна енергия би допринесло за енергийната сигурност и диверсификацията на доставките на Франция чрез намаляване на използването на изкопаеми горива. Ниският процент на внедряване на възобновяеми енергийни източници може да се обясни с бавните и сложни административни процедури, свързани с издаването на разрешителни. Закъсненията при издаването на разрешителни за всички технологии (разположени на сушата и в морето вятърни инсталации, както и инсталации за слънчева енергия) са свързани с липсата на политическа подкрепа за проектите, неадекватното планиране и дългите и сложни процедури по издаване на разрешителни. Съществуват и предизвикателства във връзка с приемането от обществеността и правни предизвикателства, които създават несигурност за инвеститорите и предприемачите. Процедурата за издаване на разрешителни може да се ускори чрез отпускане на повече персонал и финансови ресурси в централната администрация на регионално равнище, както и в съответните органи и операторите на мрежите. Подобрените процедури за териториално устройство и по-бързото провеждане на тръжните процедури също са от ключово значение за сигурното инсталиране на обекти за енергия от възобновяеми източници. През 2023 г. Франция прие закон за ускоряване на производството на енергия от възобновяеми източници, с който бе призната необходимостта от значително развитие на възобновяемата топлинна енергия и възобновяемите газови източници и от увеличаване на дела на електроенергията от възобновяеми източници, за да се отговори на нарастващите нужди от електрификация на потребителите. Ако бъде приложен правилно, законът би могъл да насърчи по-бързото внедряване на проекти за енергия от възобновяеми източници. Това би могло да ориентира Франция по пътя за постигане на целите за 2030 г.
(34)За да се повиши нивото на междусистемната ѝ свързаност до целта от 10 % за 2020 г., допълнителната подкрепа за трансгранични междусистемни електропреносни връзки (в процес на изграждане или планирани) остава от решаващо значение за интегрирането на големи дялове енергия от възобновяеми енергийни източници. Концентрирането в началото на периода на инвестициите в енергийна инфраструктура, както вътрешна, така и трансгранична, ще помогне за намаляване на зависимостта от изкопаемите горива и по-специално от руския газ. Препоръчва се инвестициите в нова инфраструктура и мрежи да бъдат съобразени с бъдещето, когато е възможно, за да се улесни тяхната дългосрочна устойчивост чрез бъдеща промяна на предназначението им за устойчиви горива. Междусистемните връзки са от решаващо значение за ефективното функциониране на вътрешния енергиен пазар чрез обединяване на ресурсите за постигане на цялостна сигурност на доставките.
(35)В плана за възстановяване и устойчивост на Франция са включени големи проекти за саниране на социални и индивидуални жилищни сгради, както и на обществени сгради и по-малки предприятия. По отношение на санирането на жилищни сгради повечето проекти са съсредоточени върху едноетапни строителни работи, водещи до ограничено саниране. През първата половина на 2022 г. само 27 % от строителните работи са включвали поне два етапа на саниране, а само 5 % представляват цялостно саниране. Мащабното саниране би могло да окаже голямо въздействие върху намаляването на потреблението на енергия в сградния сектор. В допълнение към това по-големите усилия за насочване на публичните и частните инвестиции към подпомагане на домакинствата с ниски доходи да санират сгради и към саниране на сградния фонд с най-лошите енергийни характеристики биха могли да помогнат за премахване до 2030 г. на 5,2 милиона най-енергийно неефективни жилища (жилища с клас на енергийна ефективност F и G). Със Закона за климата и устойчивостта от 2021 г. бяха въведени няколко мерки за стимулиране на обширното саниране на сгради, като забраната за отдаване под наем на жилища с клас на енергийна ефективност G от 2025 г., F от 2028 г. и E от 2034 г. С цел да се насърчи по-значителното повишаване на енергийната ефективност, рамката на политиката би могла да бъде подобрена, за да се стимулира основното саниране и да се помогне на Франция да увеличи допълнително енергийната ефективност на своя сграден фонд с особен акцент върху домакинствата с ниски доходи.
(36)Делът на Франция е близо 11 % от общите инвестиции на ЕС в рисков капитал в стартиращи и разрастващи се предприятия в областта на технологиите, насочени към климата. Въпреки голямата обществена подкрепа обаче едва 29 % от малките френски фирми са инвестирали повече от 1 % от оборота си за постигане на ефективност по отношение на ресурсите (при средно 40 % в ЕС). Организаторите на проекти за производство с чисти технологии се сблъскват с голяма административна тежест, дълги процедури и рискове от съдебни спорове. Необходими са средно 17 месеца за получаване на разрешение за строеж, получаване на екологично разрешително и извършване на обществено проучване за промишлен проект. В процедурата има моменти на блокиране, в които изпълнителят на проекта трябва да изчака отговори от различни органи (административен съд, становище на екологичния орган, доклад от провеждащия общественото проучване субект). Освен това за големите промишлени проекти трябва да се провежда обществена консултация. Този процес може да продължи най-малко 6 месеца, които се добавят към времето, необходимо за получаване на разрешение за строеж, получаване на екологично разрешително и извършване на обществено проучване. Инвестиционните проекти също така може да бъдат предмет на съдебни процедури, които могат да продължат няколко години, което води до изоставяне на проекти. Въпреки че процедурите за издаване на разрешителни са необходими, за да се защитят първостепенните обществени и частни интереси, те следва да бъдат опростени и ускорени за проекти за производство с чисти технологии. Успоредното стартиране на административни процедури и предлагане на промишлени терени, готови за използване, също може да помогне за спестяване на време.
(37)Недостигът на работна ръка и умения в сектори и професии, които са от ключово значение за екологичния преход, в това число производство, внедряване и поддръжка на технологии с нулеви нетни емисии, създава пречки пред прехода към икономика с нулеви нетни емисии. Висококачествените системи за образование и обучение, които отговарят на променящите се нужди на пазара на труда, и целенасочените мерки за повишаване на квалификацията и за преквалификация са от ключово значение за намаляване на недостига на умения и насърчаване на приобщаването и пренасочването на работната сила. За да се отключи неоползотвореното предлагане на работна ръка, тези мерки трябва да бъдат достъпни, по-специално за физическите лица и в секторите и регионите, които са най-силно засегнати от екологичния преход. През 2022 г. във Франция беше докладван недостиг на работна ръка за няколко професии, в които се изискват специфични умения или знания за екологичния преход, в това число строителни техници, оператори на електроцентрали и инженерни специалисти.
(38)С оглед на оценката на Комисията Съветът разгледа програмата за стабилност за 2022 г., като становището 27 му е изразено в препоръка 1 по-долу.
(39)С оглед на тясната взаимообвързаност между икономиките на държавите членки от еврозоната и колективния им принос за функционирането на Икономическия и паричен съюз, Съветът препоръча на държавите членки от еврозоната да предприемат действия, включително чрез своите планове за възстановяване и устойчивост, за i) запазване на устойчивостта на обслужването на дълга и въздържане от широка подкрепа за съвкупното търсене през 2023 г., по-добро насочване на фискалните мерки, предприети за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, и обмисляне на подходящи начини за прекратяване на подкрепата при намаляване на натиска върху цените на енергията; ii) поддържане на големи публични инвестиции и насърчаване на частните инвестиции в подкрепа на екологичния и цифровия преход; iii) подкрепа за промените в заплащането, които смекчават загубата на покупателна способност, като същевременно се ограничават вторичните ефекти върху инфлацията, допълнително подобряване на активните политики по заетостта и преодоляване на недостига на умения; iv) подобряване на бизнес средата и гарантиране, че енергийната подкрепа за дружествата е икономически ефективна, временна, насочена към жизнеспособни предприятия и запазва стимулите за екологичния преход; и v) запазване на макрофинансовата стабилност и наблюдение на рисковете, като същевременно продължава работата по завършването на банковия съюз. Препоръки 1, 2, 3 и 4, отправени към Франция, допринасят за изпълнението на първата, втората, третата и четвъртата препоръка за еврозоната.
(40)С оглед на задълбочения преглед, направен от Комисията, и на тази оценка Съветът разгледа националната програма за реформи за 2023 г. и програмата за стабилност за 2023 г. Неговите препоръки съгласно член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011 са отразени в препоръка 1 по-долу. Политиките, посочени в препоръка 1, помагат за справяне с уязвимостите, свързани с големия държавен дълг, със слабата конкурентоспособност и с ниския ръст на производителността. Препоръки 2 и 3 допринасят за изпълнението на препоръка 1. Политиките, посочени в препоръка 1, допринасят както за преодоляването на дисбалансите, така и за изпълнението на препоръката за еврозоната в съответствие със съображение 39.
ПРЕПОРЪЧВА на Франция да предприеме следните действия през 2023 г. и 2024 г.:
1.Да прекрати действащите мерки за енергийна подкрепа до края на 2023 г., като използва постигнатите икономии за намаляване на бюджетния дефицит. Ако поради нови увеличения на цените на енергията се наложат мерки за подкрепа, да гарантира, че тези мерки са насочени към защита на уязвимите домакинства и предприятия, че мерките са фискално приемливи и че се запазват стимулите за икономия на енергия.
Да гарантира разумна фискална политика, по-специално като ограничи увеличението в номинално изражение на финансираните на национално равнище нетни първични разходи до не повече от 2,3 % през 2024 г.
Да запази финансираните на национално равнище публични инвестиции и да осигури ефективното усвояване на безвъзмездните средства по линия на МВУ и други фондове на ЕС, по-специално с цел насърчаване на екологичния и цифровия преход.
През периода след 2024 г. да продължи да изпълнява средносрочна фискална стратегия за постепенна и устойчива консолидация, съчетана с инвестиции и реформи, които допринасят за по-висок устойчив растеж, с цел постигане на разумна средносрочна фискална позиция.
Да подобри допълнително рамковите условия, за да улесни инвестициите и иновациите.
2.Да продължи методичното изпълнение на своя план за възстановяване и устойчивост и да завърши бързо допълнението, в това число главата за REPowerEU с оглед бързото започване на нейното изпълнение. Да продължи бързото изпълнение на програмите на политиката на сближаване при тясно взаимно допълване и полезно взаимодействие с плана за възстановяване и устойчивост.
3.Да преодолее недостига на умения, по-специално като предоставя допълнителни възможности за учене в процеса на работа и увеличи дела на хората с основни умения. Да приспособи ресурсите и методите към нуждите на учениците и училищата в неравностойно положение, за да се увеличат справедливостта и приобщаващият характер на системата за образование и обучение. Да подобри условията на труд и първоначалното и непрекъснатото обучение на учителите.
4.Да намали цялостната зависимост от изкопаеми горива. Да ускори внедряването на възобновяеми енергийни източници, като се съсредоточи по-специално върху вятърни, слънчеви и геотермални източници и биогаз, в това число чрез маломащабни мощности за производство на енергия от възобновяеми източници и насърчаване на колективното собствено потребление, и да насърчава свързаните технологии за съхранение чрез увеличени публични инвестиции, като улеснява частните инвестиции и отстранява трудностите при издаването на разрешителни. Да модернизира в още по-голяма степен мрежите за пренос и разпределение на електроенергия и да увеличи трансграничните междусистемни електропреносни връзки. Да подобри още повече политическата рамка за стимулиране на основното саниране на сградите и на декарбонизацията на отоплителните системи със специален акцент върху домакинствата с ниски доходи и върху сградния фонд с най-ниски енергийни характеристики. Да създаде подкрепяща регулаторна среда за увеличаване на инвестициите в производство с чисти технологии, в това число като опрости и ускори издаването на разрешителни. Да увеличи усилията на политиката, насочени към предоставянето и придобиването на умения, необходими за екологичния преход.
Съставено в Брюксел на […] година.
За Съвета
Председател
