(1)

Гарантирането на справедливо и ефективно данъчно облагане на вътрешния пазар и борбата с избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане продължават да бъдат първостепенни политически приоритети в Съюза. Въпреки че през последните години беше отбелязан значителен напредък в тази област, особено с приемането на Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета (10) срещу избягването на данъци и с разширяването на обхвата на Директива 2011/16/ЕС на Съвета (11) относно административното сътрудничество, са необходими допълнителни мерки за борба с някои конкретно набелязани практики на избягване на данъци и отклонение от данъчно облагане, които не са обхванати изцяло от действащата правна рамка на Съюза. По-специално, многонационалните групи често създават предприятия без минимално съдържание, за да намалят общите си данъчни задължения, включително чрез прехвърляне на печалби от определени държави членки с високи данъци, в които те извършват икономическа дейност и създават стойност за своята стопанска дейност. С настоящото предложение се допълва напредъкът, постигнат по отношение на прозрачността на предприятията чрез изискванията за предоставяне на информация за действителната собственост, въведени с рамката за борба с изпирането на пари, които се отнасят до ситуации, при които се създават предприятия, за да се прикрие истинската собственост — независимо дали върху самите предприятия, или върху управляваните или притежавани от тях активи, като например недвижимо имущество или имущество с висока стойност.

(1)

Гарантирането на справедливо и ефективно данъчно облагане на вътрешния пазар и борбата с избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане продължават да бъдат първостепенни политически приоритети в Съюза. Въпреки че през последните години беше отбелязан значителен напредък в тази област, особено с приемането на Директива (ЕС) 2016/1164 на Съвета (10) срещу избягването на данъци и с разширяването на обхвата на Директива 2011/16/ЕС на Съвета (11) относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане , са необходими допълнителни мерки за борба с някои конкретно набелязани практики на избягване на данъци и отклонение от данъчно облагане, включително чрез злоупотребата с фиктивни образувания, които не са обхванати изцяло от действащата правна рамка на Съюза . Във връзка с това в разкритията на досиетата „Пандора“ се докладва по критерия, свързан със създаването на фиктивни образувания с цел прехвърляне на парични средства между банкови сметки, избягване на данъци и извършване на финансови престъпления, включително изпиране на пари, и заобикаляне на санкциите на Съюза за руски олигарси . По-специално, многонационалните групи често създават предприятия без минимално икономическо съдържание, за да намалят общите си данъчни задължения, включително чрез прехвърляне на печалби от определени държави членки с високи данъци, в които те извършват икономическа дейност и създават стойност за своята стопанска дейност. С настоящото предложение се допълва напредъкът, постигнат по отношение на прозрачността на предприятията чрез изискванията за предоставяне на информация за действителната собственост, въведени с рамката за борба с изпирането на пари, които се отнасят до ситуации, при които се създават предприятия, за да се прикрие истинската собственост — независимо дали върху самите предприятия, или върху управляваните или притежавани от тях активи, като например недвижимо имущество или имущество с висока стойност.

(1а)

Възможно е да има основателни причини за използването на дружества с минимално икономическо съдържание. Поради това е важно да се гарантира пропорционална правна рамка, която защитава позицията на малките и средните предприятия (МСП), които използват правни структури за насърчаване на инвестициите, спазват националното законодателство или извършват дейност на различни национални пазари, като същевременно се приемат конкретни законодателни актове относно злоупотребата с фиктивни образувания с цел избягване на данъци. Поради това качеството и пълнотата на данните са от съществено значение, за да се извлекат най-големи ползи от настоящата директива.

(1б)

Липсата на международен инструмент относно злоупотребата с фиктивни образувания за данъчни цели създава значителна празнота в глобалните усилия за борба с данъчните измами и отклонението от данъчно облагане и с агресивното данъчно планиране. Освен това по този начин се създават неравнопоставени условия на конкуренция между предприятията. Липсата на подобен инструмент потвърждава важността на правните стандарти, установени в настоящата директива. От съществено значение е да се гарантира, че задълженията, предвидени в настоящата директива, са пропорционални и ефективни от гледна точка на данъчното облагане, като се запазва конкурентоспособността на предприятията от Съюза.

(1в)

Злоупотребата с фиктивни образувания за данъчни цели води до намаляване на данъчните задължения и до данъчни загуби в рамките на Съюза. Поради това е от съществено значение настоящата директива да установи амбициозни и пропорционални стандарти за определянето на общи изисквания за минимално съдържание, за подобряване на обмена на информация между националните данъчни администрации и за възпиране на използването на фиктивни образувания, насърчавано от някои посредници.

(2)

Известно е, че предприятия без минимално съдържание може да бъдат учредени в държава членка с основната цел да получат данъчно предимство, по-специално като свият данъчната основа на друга държава членка. Въпреки че някои държави членки са разработили законодателна или административна рамка за защита на данъчната си основа от такива схеми, съответните правила често имат ограничен ефект, тъй като са приложими само на територията на една държава членка и не обхващат ефективно случаите, които засягат повече от една държава членка. Освен това националните правила, които се прилагат в тази област, се различават значително в рамките на Съюза, като някои държави членки изобщо нямат правила за борба със злоупотребата с предприятия без никакво или с минимално съдържание за данъчни цели.

(2)

Известно е, че предприятия без минимално съдържание може да бъдат учредени в държава членка с основната цел да получат данъчно предимство, по-специално като свият данъчната основа на друга държава членка , създавайки възможност за агресивно данъчно планиране . Въпреки че някои държави членки са разработили законодателна или административна рамка за защита на данъчната си основа от такива схеми, съответните правила често имат ограничен ефект, тъй като са приложими само на територията на една държава членка и не обхващат ефективно случаите, които засягат повече от една държава членка. Освен това националните правила, които се прилагат в тази област, се различават значително в рамките на Съюза, като някои държави членки изобщо нямат правила за борба със злоупотребата с предприятия без никакво или с минимално съдържание за данъчни цели. Поради това е важно да се създаде общ за целия Съюз правен подход за осигуряване на рамка за запазване на целостта на вътрешния пазар, при пълно зачитане на най-високите стандарти за достъпност, несложност и прозрачност.

(3)

Необходимо е да се установи обща рамка, за да се увеличи устойчивостта на държавите членки срещу практиките на избягване на данъци и отклонение от данъчно облагане, свързани с използването на предприятия, които не извършват икономическа дейност, дори и да се предполага, че са ангажирани с такава, и следователно нямат никакво или имат само минимално съдържание за данъчни цели. Целта е да се гарантира, че предприятията, които нямат минимално съдържание, не се използват като инструменти за отклонение от данъчно облагане или избягване на данъци. Тъй като тези предприятия може да са установени в една държава членка, но да се използват за свиване на данъчната основа на друга държава членка, от решаващо значение е да се постигне съгласие по общ набор от правила за определяне на това какво следва да се счита за недостатъчно съдържание за данъчни цели на вътрешния пазар, както и за очертаване на конкретните данъчни последици, свързани с това недостатъчно съдържание. Когато за дадено предприятие се установи, че има достатъчно съдържание съгласно настоящата директива, това не следва да възпрепятства държавите членки да продължат да прилагат правилата срещу избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане, при условие че тези правила са в съответствие с правото на Съюза.

(3)

Необходимо е да се установи обща рамка, за да се увеличи устойчивостта на държавите членки срещу практиките на избягване на данъци и отклонение от данъчно облагане, свързани с използването на предприятия, които не извършват икономическа дейност, дори и да се предполага, че са ангажирани с такава, и следователно нямат никакво или имат само минимално съдържание за данъчни цели. Целта е да се гарантира, че предприятията, които нямат минимално съдържание, не се използват като инструменти за отклонение от данъчно облагане или избягване на данъци. Тъй като тези предприятия може да са установени в една държава членка, но да се използват за свиване на данъчната основа на друга държава членка, от решаващо значение е да се постигне съгласие по общ набор от правила за определяне на това какво следва да се счита за недостатъчно съдържание за данъчни цели на вътрешния пазар, както и за очертаване на конкретните данъчни последици, свързани с това недостатъчно съдържание. Когато за дадено предприятие се установи, че има достатъчно съдържание съгласно настоящата директива, това не следва да възпрепятства държавите членки да продължат да прилагат по-строги минимални правила относно съдържанието и други правила срещу избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане, при условие че тези правила са в съответствие с правото на Съюза.

(3а)

За да се постигнат целите на настоящата директива, от първостепенно значение е да се увеличи капацитетът на данъчните администрации и да се подобри обменът на информация в целия Съюз. Необходимо е държавите членки да споделят съществената информация, до която имат достъп, да въведат системи за подпомагане на обмена на тази информация, и като последна стъпка, да налагат предлаганите санкции срещу образуванията, които не спазват изискванията. В подкрепа на настоящата директива Комисията следва да предложи конкретни дейности в рамките на програмата „Фискалис“.

(4)

За да се гарантира всеобхватен подход, правилата следва да се прилагат за всички предприятия в Съюза, които подлежат на данъчно облагане в държава членка, независимо от правната им форма и статут, стига те да са местни лица за данъчни цели в държава членка и да отговарят на условията за получаване на удостоверение за местно лице за данъчни цели в тази държава членка.

(4)

За да се гарантира всеобхватен и пропорционален подход, правилата следва да се прилагат за предприятия в Съюза, които подлежат на данъчно облагане в държава членка, независимо от правната им форма и статут, стига те да са местни лица за данъчни цели в държава членка и да отговарят на условията за получаване на удостоверение за местно лице за данъчни цели в тази държава членка. Поради това този широк обхват се ограничава от набор от стандарти относно икономическата дейност на предприятията, включени в обхвата на настоящата директива.

(5)

За да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар и пропорционалността и ефективността на потенциалните правила, би било желателно техният обхват да се ограничи до предприятията, за които съществува риск да нямат минимално съдържание и да се използват с основната цел получаване на данъчно предимство. Поради това би било важно да се установи прагов критерий под формата на набор от три кумулативни индикативни условия, за да се определи за кои предприятия горепосоченият риск е достатъчно голям, така щото да обоснове прилагането спрямо тях на изисквания за представяне на информация. Първото условие следва да позволи идентифицирането на предприятията, за които се предполага, че извършват предимно географски мобилни икономически дейности, тъй като обикновено е по-трудно да се определи мястото, където тези дейности действително се извършват. Такива дейности обикновено водят до значителни пасивни потоци от доходи. Следователно предприятията, чиито доходи се състоят предимно от пасивни потоци от доходи, биха изпълнили това условие. Следва също така да се има предвид, че образуванията, които притежават активи само за лично ползване, като например недвижимо имущество, яхти, самолети, произведения на изкуството или собствен капитал, може да нямат никакви доходи за по-дълги периоди от време и все пак да осигуряват възможност за значителни данъчни облекчения чрез притежаването на тези активи. Тъй като чисто националните ситуации няма да представляват риск за доброто функциониране на вътрешния пазар и ще бъдат разгледани най-добре на национално равнище, второто условие следва да се съсредоточи върху предприятията, извършващи презгранични дейности. Участието в презгранични дейности следва да бъде установено, като се отчита, от една страна, естеството на сделките на предприятието — местни или чуждестранни, а от друга страна, неговото имущество, като се има предвид, че образуванията, които държат активи само за частни , нестопански цели, не могат да извършват сделки за значителен период от време. В допълнение, третото условие следва да е насочено към предприятията, които нямат никакви или имат недостатъчни собствени ресурси за извършване на основни управленски дейности. В тази връзка предприятията, които не разполагат с достатъчни собствени ресурси, обикновено ангажират трети страни — доставчици на услуги за администриране, управление, поддържане на кореспонденция и спазване на правните изисквания, или сключват съответни споразумения със свързани предприятия за предоставянето на такива услуги с цел установяване и поддържане на законно и данъчно присъствие. Възлагането на външни изпълнители само на някои спомагателни услуги, като например само на счетоводните услуги, докато основните дейности продължават да се извършват от предприятието, само по себе си не би било достатъчно, за да се счита, че дадено предприятие изпълнява това условие. Въпреки че тези доставчици на услуги могат да бъдат регулирани за други, неданъчни цели, техните задължения във връзка с такива други цели не винаги могат да намалят риска те да позволят създаването и поддържането на предприятия, с които се злоупотребява с цел избягване на данъци и отклонение от данъчно облагане.

(5)

За да се гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар и пропорционалността и ефективността на потенциалните правила, би било желателно техният обхват да се ограничи до предприятията, за които съществува риск да нямат минимално съдържание и да се използват основно за получаване на данъчно предимство. Поради това би било важно да се установи прагов критерий под формата на набор от три кумулативни индикативни условия, за да се определи за кои предприятия горепосоченият риск е достатъчно голям, така щото да обоснове прилагането спрямо тях на изисквания за представяне на информация . Предприятията следва сами да проведат праговия тест под формата на самооценка . Първото условие следва да позволи идентифицирането на предприятията, за които се предполага, че извършват предимно географски мобилни икономически дейности, тъй като обикновено е по-трудно да се определи мястото, където тези дейности действително се извършват. Такива дейности обикновено водят до значителни пасивни потоци от доходи. Следователно предприятията, чиито доходи се състоят предимно от пасивни потоци от доходи, биха изпълнили това условие. Следва също така да се има предвид, че образуванията, които притежават активи само за лично ползване, като например недвижимо имущество, яхти, самолети, произведения на изкуството или собствен капитал, може да нямат никакви доходи за по-дълги периоди от време и все пак да осигуряват възможност за значителни данъчни облекчения чрез притежаването на тези активи. Тъй като чисто националните ситуации няма да представляват риск за доброто функциониране на вътрешния пазар и ще бъдат разгледани най-добре на национално равнище, второто условие следва да се съсредоточи върху предприятията, извършващи презгранични дейности. Участието в презгранични дейности следва да бъде установено, като се отчита, от една страна, естеството на сделките на предприятието — местни или чуждестранни, а от друга страна, неговото имущество, като се има предвид, че образуванията, които държат активи само за частни цели, не могат да извършват сделки за значителен период от време. В допълнение, третото условие следва да е насочено към предприятията, които нямат никакви или имат недостатъчни собствени ресурси за извършване на основни управленски дейности. В тази връзка предприятията, които не разполагат с достатъчни собствени ресурси, обикновено ангажират трети страни — доставчици на услуги за администриране, управление, поддържане на кореспонденция и спазване на правните изисквания, или сключват съответни споразумения със свързани предприятия за предоставянето на такива услуги с цел установяване и поддържане на законно и данъчно присъствие. Възлагането на външни изпълнители само на някои спомагателни услуги, като например на счетоводните услуги, докато основните дейности продължават да се извършват от предприятието, само по себе си не би било достатъчно, за да се счита, че дадено предприятие изпълнява това условие. Въпреки че тези доставчици на услуги могат да бъдат регулирани за други, неданъчни цели, техните задължения във връзка с такива други цели не винаги могат да намалят риска те да позволят създаването и поддържането на предприятия, с които се злоупотребява с цел избягване на данъци и отклонение от данъчно облагане.

(6)

Би било справедливо от предвижданите правила да се изключат предприятията, чиито дейности са предмет на достатъчно равнище на прозрачност и следователно не създават риск от липса на съдържание за целите на данъчното облагане. От приложното поле на настоящата директива следва да се изключат и дружествата с прехвърлима ценна книга, допусната до търговия или търгувана на регулиран пазар или многостранна система за търговия, както и определени финансови предприятия, които са строго регулирани в Съюза, пряко или непряко, и подлежат на повишени изисквания за прозрачност и надзор. Чисто холдинговите дружества, които са разположени в същата юрисдикция като оперативното дъщерно дружество, и техните действителни собственици също е слабо вероятно да обслужват целта за получаване на данъчно предимство. Подобен е случаят с подхолдинговите дружества, които са разположени в същата юрисдикция като акционера или крайното образувание майка. Въз основа на това те също следва да бъдат изключени. Предприятията, които наемат достатъчен брой лица на пълно работно време, работещи изключително за тях, за да извършват дейността си, също не следва да се считат за лишени от минимално съдържание. Въпреки че не е разумно да се очаква те да преминат праговия критерий, те следва да бъдат изрично изключени за целите на правната сигурност.

(6)

Справедливо и пропорционално е от предвижданите правила да се изключат предприятията, чиито дейности са предмет на достатъчно равнище на прозрачност и данъчен надзор и следователно не създават риск от липса на съдържание за целите на данъчното облагане. От приложното поле на настоящата директива следва да се изключат и дружествата с прехвърлима ценна книга, допусната до търговия или търгувана на регулиран пазар или многостранна система за търговия, както и определени финансови предприятия, които са строго регулирани в Съюза, пряко или непряко, и подлежат на повишени изисквания за прозрачност и надзор. Чисто холдинговите дружества, които са разположени в същата юрисдикция като оперативното дъщерно дружество, и техните действителни собственици също е слабо вероятно да обслужват целта за получаване на данъчно предимство. Подобен е случаят с подхолдинговите дружества, които са разположени в същата юрисдикция като акционера или крайното образувание майка. Въз основа на това те също следва да бъдат изключени. Това изключение се прилага изрично за предприятия, които са регулирани или са с малък риск от липса на съдържание. Изключването следва да се разглежда за всеки отделен субект, вместо обхватът му да се разшири така, че да включва цяла група.

(8)

За да се улесни изпълнението на настоящата директива, предприятията, за които съществува риск да се установи, че нямат съдържание и се използват с основната цел да бъде получено данъчно предимство, следва да декларират в годишната си данъчна декларация, че притежават минимално равнище на ресурси, като например хора и помещения, в държавата членка, в която са местни лица за данъчни цели, и да представят документни доказателства, ако случаят е такъв. Макар да се признава, че различните дейности може да изискват различно равнище или вид на ресурсите, при всички обстоятелства ще се очаква общо минимално равнище на ресурсите. Тази оценка следва да има за цел единствено да установи съдържанието на предприятията за данъчни цели и не поставя под въпрос ролята, която „доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление“ съгласно определението в Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (12), играят за идентифицирането на изпирането на пари, съответните предикатни престъпления или финансирането на тероризма. Липсата на минимално равнище на ресурсите обаче може да се счита за признак за липса на съдържание, когато за дадено предприятие вече съществува риск да се установи, че няма съдържание за данъчни цели. За да се гарантира съвместимост със съответните международни стандарти, за определяне на общото минимално равнище следва да се използват като основа съществуващите стандарти на Съюза и международните стандарти за значителна икономическа дейност в контекста на преференциалните данъчни режими или при липсата на корпоративно данъчно облагане (13), разработени в контекста на Форума за вредните данъчни практики. Необходимо е да се предвиди представянето на документни доказателства заедно с данъчната декларация в подкрепа на декларацията на предприятието, че то разполага с минимални ресурси. Това е необходимо и с цел да се даде възможност на администрацията да си състави мнение въз основа на фактите и обстоятелствата на предприятието и да реши дали да започне ревизия.

(8)

За да се улесни изпълнението на настоящата директива, предприятията, включени в обхвата на настоящата директива и за които съществува риск да се установи, че нямат съдържание и се използват с основната цел да бъде получено данъчно предимство, следва да декларират в годишната си данъчна декларация, че притежават минимално равнище на ресурси, и по-конкретно хора и помещения, в държавата членка, в която са местни лица за данъчни цели, и да представят документни доказателства, ако случаят е такъв. Изискването, свързано с помещенията в дадена държава членка, следва да отчита нарастващото разпространение на дистанционната работа, поради която законоустановените предприятия намаляват помещенията си и изоставят практиката да поддържат помещения, които се ползват само от тях . Макар да се признава, че различните дейности може да изискват различно равнище или вид на ресурсите, при всички обстоятелства ще се очаква общо минимално равнище на ресурсите. Тази оценка следва да има за цел единствено да установи съдържанието на предприятията за данъчни цели и не поставя под въпрос ролята, която „доставчиците на услуги по доверително или дружествено управление“ съгласно определението в Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета (12), играят за идентифицирането на изпирането на пари, съответните предикатни престъпления или финансирането на тероризма. Липсата на минимално равнище на ресурсите обаче може да се счита за признак за липса на съдържание, когато за дадено предприятие вече съществува риск да се установи, че няма съдържание за данъчни цели. За да се гарантира съвместимост със съответните международни стандарти, за определяне на общото минимално равнище следва да се използват като основа съществуващите стандарти на Съюза и международните стандарти за значителна икономическа дейност в контекста на преференциалните данъчни режими или при липсата на корпоративно данъчно облагане (13), разработени в контекста на Форума за вредните данъчни практики. Необходимо е да се предвиди представянето на документни доказателства заедно с данъчната декларация в подкрепа на декларацията на предприятието, че то разполага с минимални ресурси. Това е необходимо и с цел да се даде възможност на администрацията да си състави мнение въз основа на фактите и обстоятелствата на предприятието и да реши дали да започне ревизия.

(9)

За да се гарантира данъчната сигурност, е наложително да се определят общи правила относно съдържанието на декларациите на предприятията. Следва да се счита, че предприятията, които преминават праговия критерий и поради това подлежат на изискванията за представяне на информация, нямат достатъчно съдържание за данъчни цели, ако също така декларират, че не притежават един или повече от елементите, които кумулативно представляват минимално равнище на съдържание, или ако не предоставят изискваните подкрепящи доказателства. Вместо това следва да се счита, че предприятията, които декларират, че притежават всички елементи на минималното равнище на съдържание и предоставят изискваните подкрепящи доказателства, имат минимално съдържание за данъчни цели и за тях не следва да възникват допълнителни задължения и последици съгласно настоящата директива. Това обаче не следва да засяга приложимото право, нито пък правото на администрацията да извърши ревизия, включително въз основа на подкрепящите доказателства , и евентуално да достигне до различно заключение .

(9)

За да се гарантира данъчната сигурност и стабилност , е наложително да се определят общи правила относно съдържанието на декларациите на предприятията. Следва да се счита, че предприятията, които преминават праговия критерий и поради това подлежат на изискванията за представяне на информация, нямат достатъчно съдържание за данъчни цели, ако също така декларират, че не притежават един или повече от елементите, които кумулативно представляват минимално равнище на съдържание, или ако не предоставят изискваните подкрепящи доказателства. Вместо това следва да се счита, че предприятията, които декларират, че притежават всички елементи на минималното равнище на съдържание и предоставят изискваните подкрепящи доказателства, имат минимално съдържание за данъчни цели и за тях не следва да възникват допълнителни задължения и последици съгласно настоящата директива. Това обаче не следва да засяга приложимото право, нито пък правото на администрацията да извърши ревизия, включително въз основа на подкрепящите доказателства. За да могат държавите членки ефикасно да разпределят ресурсите на данъчните си администрации, те следва да могат да определят период от време, по време на който се предполага, че предприятието разполага с минимално съдържание, при условие че фактическите и правните обстоятелства на предприятието остават непроменени през този период.

(10)

Признава се, че дали дадено предприятие действително извършва икономическа дейност за данъчни цели или служи главно за избягване на данъци или отклонение от данъчно облагане, в крайна сметка е въпрос на факти и обстоятелства. Това следва да се преценява за всеки отделен случай по отношение на всяко конкретно предприятие. Поради тази причина предприятията, за които се предполага, че нямат минимално съдържание за данъчни цели, следва да имат право да докажат противното, включително да докажат, че не преследват предимно данъчни цели, и да оборят тази презумпция. След като изпълнят задълженията си за представяне на информация съгласно настоящата директива, те следва да предоставят допълнителна информация на администрацията на държавата членка, в която са местни лица за данъчни цели. Въпреки че могат да предоставят всякаква допълнителна информация, която считат за подходяща, от съществено значение е да се определят общи изисквания за това какви може да са подходящите допълнителни доказателства, които следва да се изискват във всички случаи. Когато въз основа на такива допълнителни доказателства държавата членка прецени, че дадено предприятие е оборило по задоволителен начин презумпцията за липса на съдържание, тя следва да може да издаде решение, с което да удостовери, че предприятието има минимално съдържание за данъчни цели в съответствие с настоящата директива. Такова решение може да остане валидно за периода, през който фактическите и правните обстоятелства на предприятието остават непроменени, и до 6  години от момента на издаване на решението. Това ще позволи ограничаване на разпределяните ресурси за случаите, за които е доказано, че не са фиктивни образувания за целите на директивата.

(10)

Оценката дали дадено предприятие действително извършва икономическа дейност за данъчни цели или служи главно за избягване на данъци или отклонение от данъчно облагане, в крайна сметка е въпрос на факти и обстоятелства. Това следва да се преценява за всеки отделен случай по отношение на всяко конкретно предприятие. Поради тази причина предприятията, за които се предполага, че нямат минимално съдържание за данъчни цели, следва да имат право да докажат противното, включително да докажат, че не преследват предимно данъчни цели, и да оборят тази презумпция. След като изпълнят задълженията си за представяне на информация съгласно настоящата директива, те следва да предоставят необходимата информация на администрацията на държавата членка, в която са местни лица за данъчни цели. Въпреки че могат да предоставят всякаква допълнителна информация, която считат за подходяща, от съществено значение е да се определят общи изисквания за това какви може да са подходящите допълнителни доказателства, които следва да се изискват във всички случаи. Когато въз основа на такива допълнителни доказателства държавата членка прецени, че дадено предприятие е оборило по задоволителен начин презумпцията за липса на съдържание, тя следва да може да издаде решение, с което да удостовери, че предприятието има минимално съдържание за данъчни цели в съответствие с настоящата директива. Такова решение може да остане валидно за периода, през който фактическите и правните обстоятелства на предприятието остават непроменени, и до пет  години от момента на издаване на решението. Това ще позволи ограничаване на разпределяните ресурси за случаите, за които е доказано, че не са фиктивни образувания за целите на директивата.

(11)

Тъй като целта на настоящата директива е да се предотврати избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане , които има вероятност да се разраснат бързо чрез действията на предприятия без минимално съдържание, и с цел да се гарантира данъчната сигурност и да се укрепи правилното функциониране на вътрешния пазар, от първостепенно значение е да се предвиди възможност за освобождавания за предприятията, които отговарят на праговия критерий, но чието участие няма реално благоприятно въздействие върху общото данъчно положение на групата на предприятието или на действителните собственици. Поради тази причина такива предприятия следва да имат право да поискат от администрацията на държавата членка, в която са местни лица за данъчни цели, да издаде решение, което изцяло и предварително ги освобождава от спазването на предложените правила. Такова освобождаване следва също така да бъде ограничено във времето, за да може администрацията да проверява редовно дали продължават да са валидни фактическите и правните обстоятелства, обосноваващи решението за освобождаване. Същевременно евентуалното удължаване на срока на действие на такова решение ще позволи да се ограничат ресурсите, разпределяни за случаи, които следва да бъдат изключени от приложното поле на директивата.

(11)

Тъй като целта на настоящата директива е да се предотврати избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане чрез действията на предприятия без минимално съдържание, и с цел да се гарантира данъчната сигурност и да се укрепи правилното функциониране на вътрешния пазар, от първостепенно значение е да се предвиди възможност за освобождавания за предприятията, които отговарят на праговия критерий, но чието участие няма реално благоприятно въздействие върху общото данъчно положение на групата на предприятието или на действителните собственици. Поради тази причина такива предприятия следва да имат право да поискат от администрацията на държавата членка, в която са местни лица за данъчни цели, да издаде решение, което изцяло и предварително ги освобождава от спазването на предложените правила , без да се изисква от предприятието да извърши проверка на съдържанието, ако то може да докаже, че не е получавано данъчно облекчение за съответното образувание . Такова освобождаване следва също така да бъде ограничено във времето, за да може администрацията да проверява редовно дали продължават да са валидни фактическите и правните обстоятелства, обосноваващи решението за освобождаване. Същевременно евентуалното удължаване на срока на действие на такова решение ще позволи да се ограничат ресурсите, разпределяни за случаи, които следва да бъдат изключени от приложното поле на директивата.

(13)

За да се гарантира ефективността на предложената рамка, трябва да се определят подходящи данъчни последици за предприятията, които нямат минимално съдържание за данъчни цели. Предприятията, които са преминали праговия критерий и за които се предполага, че нямат съдържание за данъчни цели, като освен това не са представили доказателства за противното или доказателства, че не служат на целта за получаване на данъчно предимство, не следва да могат да се възползват от разпоредбите на споразуменията и конвенциите, предвиждащи премахване на двойното данъчно облагане на доходите и, когато е приложимо, на капитала, по които е страна държавата членка, в която те са местни лица за данъчни цели, както и от всякакви други споразумения, включително разпоредби в международни споразумения за насърчаване и защита на инвестициите, с равностойна цел или ефект. На такива предприятия не следва да се разрешава да се ползват от предимствата на Директива 2011/96/ЕС на Съвета (14) и Директива 2003/49/ЕО на Съвета (15). За тази цел тези предприятия не следва да имат право да получават удостоверение за местно лице за данъчни цели, доколкото то служи за получаване на тези предимства. Следователно държавата членка, в която предприятието е местно лице за данъчни цели, следва да откаже издаването на удостоверение за местно лице за данъчни цели . Друга възможност е посочената държава членка да издаде такова удостоверение, като посочи  — под формата на предупреждение — че то не следва да се използва от предприятието за получаване на гореспоменатите данъчни облекчения . Отказът да се издаде удостоверение за местно лице за данъчни цели или, като друга възможност, издаването на специално удостоверение за местно лице за данъчни цели не следва да отменя националните правила на държавата членка на предприятието по отношение на данъчната регистрация като местно лице и съответните задължения, свързани с това. Това би послужило по-скоро за уведомяване на другите държави членки и трети държави, че не следва да се предоставя данъчно облекчение или възстановяване на суми по отношение на сделки, в които това предприятие участва, въз основа на спогодба с държавата членка на предприятието или на директиви на Съюза, ако е приложимо.

(13)

За да се гарантира ефективността на предложената рамка, трябва да се определят подходящи данъчни последици за предприятията, които нямат минимално съдържание за данъчни цели. Предприятията, които са преминали праговия критерий и за които се предполага, че нямат съдържание за данъчни цели, като освен това не са представили доказателства за противното или доказателства, че не служат на целта за получаване на данъчно предимство, не следва да могат да се възползват от разпоредбите на споразуменията и конвенциите, предвиждащи премахване на двойното данъчно облагане на доходите и, когато е приложимо, на капитала, по които е страна държавата членка, в която те са местни лица за данъчни цели, както и от всякакви други споразумения, включително разпоредби в международни споразумения за насърчаване и защита на инвестициите, с равностойна цел или ефект. На такива предприятия не следва да се разрешава да се ползват от предимствата на Директива 2011/96/ЕС на Съвета (14) и Директива 2003/49/ЕО на Съвета (15). За тази цел тези предприятия не следва да имат право да получават удостоверение за местно лице за данъчни цели, доколкото то служи за получаване на тези предимства. Следователно държавата членка, в която предприятието е местно лице за данъчни цели, следва да откаже издаването на удостоверение за местно лице за данъчни цели и да изготви изявление, в което да посочи основанията за вземане на решението . Отказът да се издаде удостоверение за местно лице за данъчни цели не следва да отменя националните правила на държавата членка на предприятието по отношение на данъчната регистрация като местно лице и съответните задължения, свързани с това. Това би послужило по-скоро за уведомяване на другите държави членки и трети държави, че не следва да се предоставя данъчно облекчение или възстановяване на суми по отношение на сделки, в които това предприятие участва, въз основа на спогодба с държавата членка на предприятието или на директиви на Съюза, ако е приложимо.

(13а)

Комисията и държавите членки следва да гарантират, че тези данъчни последици са формулирани в съответствие с действащите двустранни данъчни спогодби, сключени между държавите членки и трети държави.

(15)

Поради това Директива 2011/16/ЕС следва да бъде съответно изменена.

(15)

Поради това , като се има предвид, че Директива 2011/16/ЕС за административното сътрудничество определя правилата и процедурите за сътрудничество между държавите членки във връзка с обмена на информация между данъчните администрации на държавите членки, и по-специално автоматичния обмен на информация за данъчни цели, настоящата директива следва да бъде съответно изменена , като се даде възможност на държавите членки автоматично да обменят информацията, получена в рамките на настоящата директива .

(16)

За да се подобри ефикасността, държавите членки следва да определят санкции за нарушения на националните разпоредби, с които се транспонира настоящата директива. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. За да се гарантира данъчната сигурност и минимално равнище на координация във всички държави членки, е необходимо да се определи минимална парична санкция, като се вземе предвид и положението на всяко конкретно предприятие. Предвидените правила се основават на самооценка от страна на предприятията дали отговарят на праговите критерии. За да се постигне ефективност на разпоредбите, като се стимулира адекватното спазване на изискванията в целия Съюз, и като се има предвид, че фиктивно предприятие в една държава членка може да се използва за свиване на данъчната основа на друга държава членка, е важно всяка държава членка да има правото да поиска от друга държава членка да извърши данъчна ревизия на предприятията, за които съществува риск да не изпълняват изискването за минимално съдържание, определено в настоящата директива. Съответно с оглед на повишаването на ефективността е от съществено значение държавата членка, към която е отправено искането, да бъде задължена да извърши тази ревизия и да сподели информация за резултата, дори когато липсва констатация за наличие на „фиктивно“ образувание.

(16)

За да се подобри ефикасността, държавите членки следва да определят санкции за нарушения на националните разпоредби, с които се транспонира настоящата директива. Тези санкции следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. За да се гарантира данъчната сигурност и минимално равнище на координация във всички държави членки, е необходимо да се определи минимална парична санкция, като се вземе предвид и положението на всяко конкретно предприятие. Предвидените правила се основават на самооценка , осъществена от предприятията , за определяне на това дали отговарят на праговите критерии. За да се постигне ефективност на разпоредбите, като се стимулира адекватното спазване на изискванията в целия Съюз, и като се има предвид, че фиктивно предприятие в една държава членка може да се използва за свиване на данъчната основа на друга държава членка, е важно всяка държава членка да има правото да поиска от друга държава членка да извърши съвместни данъчни ревизии на предприятията, за които съществува риск да не изпълняват изискването за минимално съдържание, определено в настоящата директива. Съвместните ревизии дават възможност да се обедини експертен опит, като по този начин се осигурява цялостно определяне на фактите и се насърчава приемането на резултатите от ревизията. С Директива (ЕС) 2021/514 на Съвета  (16) беше създадена единна рамка за съвместните ревизии и следователно те следва да се използват, когато това е целесъобразно.

(18)

За да се прецени ефективността на предложените нови правила, Комисията следва да изготви оценка въз основа на информацията, предоставена от държавите членки, и другите налични данни. Докладът на Комисията следва да бъде публикуван.

(18)

За да се прецени ефективността на предложените нови правила, както и тяхното въздействие върху данъчните приходи в държавите членки и върху капацитета на данъчните администрации, Комисията следва да изготви оценка въз основа на информацията, предоставена от държавите членки, и другите налични данни. Докладът на Комисията следва да бъде публикуван , и по целесъобразност, да бъде придружен от преглед с цел повишаване на ефективността на настоящата директива, както и от законодателно предложение за изменение на настоящата директива .

(5)

„действителен собственик“ означава действителен собственик съгласно определението в  член 3, точка 6 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета ;

(5)

„действителен собственик“ означава действителен собственик съгласно определението в  член 2, точка 22 от [моля, въведете препратка — предложение за регламент за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма — COM(2021)0420] ;

(6а)

а)

над 75 % от приходите, получени от предприятието през предходните две данъчни години, представляват относим доход;

а)

над 65 % от приходите, получени от предприятието през предходните две данъчни години, представляват относим доход;

i)

над 60 % от счетоводната стойност на активите на предприятието, които попадат в обхвата на член 4, букви д) и е), са се намирали извън държавата членка на предприятието през предходните две данъчни години;

i)

над 55 % от счетоводната стойност на активите на предприятието, които попадат в обхвата на член 4, букви д) и е), са се намирали извън държавата членка на предприятието през предходните две данъчни години;

ii)

най-малко 60 % от относимия доход на предприятието се реализират или плащат чрез презгранични сделки;

ii)

над 55 % от относимия доход на предприятието се реализират или плащат чрез презгранични сделки;

в)

през предходните две данъчни години предприятието е възложило на външни изпълнители администрирането на ежедневните операции и вземането на решения относно важни функции.

в)

през предходните две данъчни години предприятието е възложило на трето лице администрирането на ежедневните операции и вземането на решения относно важни функции.

д)

предприятия с най-малко петима собствени служители или членове на персонала в еквивалент на пълно работно време, които се занимават изключително с дейностите, генериращи относимия доход;

а)

предприятието разполага със собствени помещения в държавата членка или с помещения за изключително ползване от него;

а)

предприятието разполага със собствени помещения в държавата членка, помещения за изключително ползване от него или помещения, които се споделят с образувания от същата група ;

б)

предприятието има поне една собствена и активна банкова сметка в Съюза;

б)

предприятието има поне една собствена и активна банкова сметка или сметка за електронни пари в Съюза , по която постъпват съответните приходи ;

(2)

са квалифицирани и оправомощени да вземат решения във връзка с дейностите, които генерират относимия доход за предприятието, или във връзка с активите на предприятието;

(2)

са оправомощени да вземат решения във връзка с дейностите, които генерират относимия доход за предприятието, или във връзка с активите на предприятието;

(3)

(4)

ii)

по-голямата част от служителите на предприятието в еквивалент на пълно работно време са местни лица за данъчни цели в държавата членка на предприятието или се намират на неголямо разстояние от въпросната държава членка, доколкото такова разстояние е съвместимо с адекватното изпълнение на техните задължения, и тези служители са квалифицирани да извършват дейностите, които генерират относимия доход за предприятието.

ii)

обичайното местопребиваване, както е определено в Регламент (ЕО) № 593/2008, на по-голямата част от служителите на предприятието в еквивалент на пълно работно време е в държавата членка на предприятието или те се намират на неголямо разстояние от въпросната държава членка, доколкото такова разстояние е съвместимо с адекватното изпълнение на техните задължения, и тези служители са квалифицирани да извършват дейностите, които генерират относимия доход за предприятието.

жа)

преглед на структурата на предприятието и на свързаните предприятия и всички значими договорености за възлагане на дейности на външни изпълнители, включително обосновката на структурата, описана в контекста на стандартизиран формат;

жб)

обобщен доклад за документните доказателства, представени съгласно настоящия параграф, сред които по-конкретно:

а)

документ, който позволява да се установи търговската обосновка за установяването на предприятието;

а)

документ, който позволява да се установи стопанската обосновка за установяването на предприятието в държавата членка, където се извършва дейността ;

б)

информация за профилите на служителите, включително равнището на опита им, техните правомощия за вземане на решения в организацията като цяло, тяхната роля и длъжност в организационната структура, вида на трудовия им договор, квалификациите им и от колко време заемат съответната длъжност;

б)

информация за профилите на служителите на пълно работно време, на непълно работно време и на свободна практика , а именно равнището на опита им, техните правомощия за вземане на решения в организацията като цяло, тяхната роля и длъжност в организационната структура, вида на трудовия им договор, квалификациите им и от колко време заемат съответната длъжност , спазвайки висока степен на защита на данните и на неприкосновеност на личния живот ;

а)

отхвърля искането за удостоверение за местно лице за данъчни цели на предприятието, което да бъде използвано извън юрисдикцията на въпросната държава членка;

б)

дава удостоверение за местно лице за данъчни цели, в което се посочва, че предприятието няма право да се ползва от предимствата на споразуменията и конвенциите, предвиждащи премахване на двойното данъчно облагане на доходите и, когато е приложимо, на капитала, от предимствата на международните споразумения с подобна цел или ефект, както и от тези на членове 4, 5 и 6 от Директива 2011/96/ЕС и член 1 от Директива 2003/49/ЕО.

б)

номер за целите на ДДС, ако има такъв, на предприятието, от което се изисква да представя информация съгласно член 6 от Директива [СП];

б)

при липса на ДИН — номер за целите на ДДС, ако има такъв, на предприятието, от което се изисква да представя информация съгласно член 6 от Директива [СП];

ж)

обобщение на доказателствата, предоставени от предприятието в съответствие с член 7, параграф 2.

ж)

обобщение на декларацията, и когато е целесъобразно, доказателствата, предоставени от предприятието в съответствие с член 7, параграф 2.

е)

брой на ревизиите на предприятия, които отговарят на условията, предвидени в член 6, параграф 1;

е)

брой на ревизиите на предприятия, които отговарят на условията, предвидени в член 6, параграф 1 , представени с разбивка по съвместни ревизии и редовни ревизии ;