Докладчик:

Ozlem YILDIRIM

Искане за консултация	Европейската комисия, 18.8.2023 г.
Правно основание	Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	Секция „Външни отношения“
Приемане от секцията	21.12.2023 г.
Приемане на пленарнa сесия	17.1.2024 г.
пленарна сесия №	584
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	162/3/0

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК счита, че последиците от изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда увеличават рисковете и заплахите за мира и за европейската и международната сигурност. В действителност бързото изменение на климата води до увеличаване на екстремните климатични явления, свързано с множеството форми на влошаване на състоянието на околната среда. По този начин тази динамика се съчетава с уязвимостта в областта на селското стопанство, водоснабдяването и инфраструктурата, която засяга населението на много държави и която може да се превърне в двигател на социална, икономическа, институционална и политическа дестабилизация.

1.2.

Въпреки че ЕИСК може само да подкрепи намерението на Европейската комисия да вземе предвид въпроса за климата и сигурността, все пак трябва да се отбележи, че в предложения от Комисията документ не са определени ясно неговите географски, политически и военни периметри. Според ЕИСК съществува спешна необходимост да се инвестира в разработването на устойчиви отговори, включително подготвяне на европейските процеси на вземане на решения за този вид бъдещи напрежения.

1.3.

При разработването на общностните политики европейските институции трябва да обмислят отчитане на бързата промяна на биофизичните реалности (от които зависят животът и благосъстоянието на населението) и политическото сближаване (както на държавите членки, така и на съседите и партньорите на ЕС).

1.4.

ЕИСК припомня основната мисия на европейския проект, а именно насърчаването и поддържането на мира, и отново потвърждава нейната изключителна важност. За да постигне това, Европа трябва да увеличи усилията си за укрепване на мира. Това насърчаване на мира е неразривно свързано със запазването и насърчаването на основните права и на демокрацията. Вземането под внимание на причинно-следствената връзка между климата и сигурността има за цел да ги запази, тъй като целта на този подход е да се запазят и насърчат основните права при съмненията, които последиците от несигурността, породени от изменението на климата, биха могли да създадат както за хората, така и за обществата.

1.5.

Възприетата от ЕИСК позиция е да се отчита в по-голяма степен причинно-следствената връзка между климата и сигурността, като се създадат проактивни интерфейси между институциите, отговарящи за външните отношения, вътрешното единство на Съюза и службите за сигурност и отбрана на държавите членки, като се включи постоянен диалог с научната общност. С този диалог се цели по-специално да се даде възможност на ЕС да адаптира своите политики към влошаването на ситуацията с климата и околната среда.

1.6.

Тези подобрения ще трябва да включват приноса на научните изследвания и иновациите в областта на устойчивостта, което ще даде възможност да се усъвършенства както прогнозирането, така и ефективността на действията на ЕС.

2.   Обобщение на предложението на Комисията

2.1.

В своето съобщение относно отговора на Европейския съюз на „въздействието на изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда върху мира, сигурността и отбраната“, Комисията подчертава, наред с другото, рисковете и заплахите, които въздействието на изменението на климата създава и ще създава за продоволствената сигурност, здравето и демографските промени. Според Комисията това ще доведе до рискове за социалното сближаване, особено в градската среда. Освен това все по-бързото покачване на равнището на океаните и регионалните сътресения, особено в Арктика, ще предизвикат сериозни последици за всички държави членки.

2.2.

От друга страна, този контекст, влошен от войната в Украйна, засилва конкуренцията за достъп до ресурсите и технологиите, необходими за екологичния и енергийния преход. Следователно става неотложно да се положат съгласувани усилия по отношение на адаптирането към изменението на климата и прилагането на новия Зелен пакт, като същевременно ЕС и неговите държави членки се подготвят за многото рискове от сътресения, предизвикани от рисковете и кризите, породени от причинно-следствената връзка между климата и сигурността.

2.3.

Във връзка с тези предизвикателства в документа се предлага Съюзът да включи събирането на данни за климата и околната среда в системата за ранно предупреждение и анализ на конфликти и да свърже мрежите и платформите на ЕС, предназначени за анализа на конфликтите. Освен това подходът „климат и сигурност“ трябва да бъде оперативно интегриран във външните действия на ЕС, по-специално в Сахел, Африканския рог или в малките островни държави (1). От друга страна, Европа трябва да засили инвестициите си в своите програми за развитие, международно сътрудничество, поддържане или укрепване на мира, хуманитарна помощ, като включи по-ясно както предизвикателствата, свързани с изменението на климата, така и тези на отбраната.

2.4.

В документа се предлага и укрепване на адаптирането на инфраструктурите и отбранителните индустрии, изложени на изменението на климата в държавите членки, като едновременно с това се препоръчва различните инициативи, свързани с енергетиката и кръговата икономика, да бъдат обединени в мрежа като предизвикателства на отбраната в рамките на Европейската агенция по отбрана, като същевременно се развива постоянен обмен с държавите членки по тези въпроси.

2.5.

И накрая, за да се постигнат целите на ЕС в борбата с изменението на климата, трябва да се създадат полезни взаимодействия между различните инициативи, свързани с опазването на околната среда, с енергийния преход и ресурсите и материалите от изключителна важност.

3.   Общи бележки

3.1.

ЕИСК счита, че последиците от изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда увеличават рисковете и заплахите за мира и за европейската и международната сигурност. В действителност бързото изменение на климата на световно и местно равнище води до увеличаване на екстремните климатични явления и се съчетава с множество форми на влошаване на състоянието на околната среда, включително кризата с биологичното разнообразие, кризата с почвите, кризата с водния цикъл, недостига на ресурси, широко разпространеното замърсяване с химикали или пластмаса. По този начин тази динамика се съчетава с уязвимостта в областта на селското стопанство, водоснабдяването и инфраструктурата, която засяга населението на много държави и която може да се превърне в двигател на социална, икономическа, институционална и политическа дестабилизация. Това води до задълбочаване на продоволствената несигурност, а произтичащите от това нови рискове за здравето са източник на сериозна загриженост (2).

3.2.

Разбирането на сложните зависимости на причинно-следствената връзка между климата и сигурността трябва задължително да се разглежда като потенциал за рискове и кризи за всички страни по света. Изменението на климата, както и процесите на влошаване на състоянието на околната среда са глобални процеси. Следователно тяхната динамика и тяхното влошаване се извършват непрекъснато в световен мащаб, като по този начин поставят под въпрос възможността за разглеждане на причинно-следствената връзка между климата и сигурността единствено извън собствената територия.

3.3.

ЕИСК припомня основната мисия на европейския проект, а именно насърчаването и поддържането на мира, и отново потвърждава нейната изключителна важност. За да постигне това, Европа трябва да засили дейността си по укрепване на мира не само в целия свят, но и в самата Европа (3). Резултатът от вземането под внимание на причинно-следствената връзка между климата и сигурността е разработването на европейски политики и разпределянето на средства, необходими за запазването и насърчаването на мира. Този подход е още по-важен с оглед на нарастващото геополитическо напрежение.

3.4.

Това насърчаване на мира е неразривно свързано със запазването и насърчаването на основните права и на демокрацията. Вземането под внимание на причинно-следствената връзка между климата и сигурността има за цел да ги запази (по-специално „правото на живот, безопасност, неприкосновеност и свобода“, както и на другите основни права, произтичащи от тях), тъй като целта на този подход е да се запазят и насърчат основните права при съмненията, които последиците от несигурността, породени от изменението на климата, биха могли да създадат както за хората, така и за обществата.

3.5.

Тези подобрения ще трябва да включват приноса на научните изследвания и иновациите в областта на устойчивостта, което ще даде възможност да се усъвършенства както прогнозирането, така и ефективността на действията на ЕС и неговата легитимност сред държавите, обществата и населението. Европейската легитимност ще укрепне още повече, ако предприетите действия позволят да се засили продоволствената сигурност, която е пряко застрашена от бързото изменение на климата.

3.6.

Като се имат предвид новите обратни връзки в световен мащаб, при разработването на общностните политики и във външните отношения, както с регионалните партньорски организации, така и с международните организации, европейските институции би трябвало да обмислят възможността за съобразяване с бързата промяна на биофизичните реалности (от които зависят животът и благосъстоянието на населението) и политическото сближаване (както на държавите членки, така и на партньорите на ЕС).

3.7.

От това произтича определянето на нови приоритети, по-специално по отношение на солидарността в областта на гражданската сигурност. Механизмът за гражданска защита на Съюза вече не е нито достатъчно ефективен, нито с достатъчно широк обхват за реагиране на бедствия, свързани с изменението на климата, и на многобройните рискове, възникващи на територията на Съюза и извън нея, от гледна точка на превенцията, готовността, предупреждението, планирането и оперативните способности (4). ЕИСК счита, че действията на ЕС в отговор на бедствията, които са се случили извън неговата територия, трябва да бъдат допълнително установени и разработени. Комитетът подчертава, че е изключително важно да се развива оперативно сътрудничество чрез хармонизиране на обучението, съвместимостта на материалите и оборудването, яснотата и ефективността на командните вериги. Извън добре установената си дейност по отношение на природните бедствия в бъдеще Механизмът за гражданска защита на Съюза със сигурност ще има задачата да се справя с други рискове, като например пандемии, оказване на помощ на населението във военни зони, големи промишлени рискове, мащабно замърсяване на морето, последствия от кибератаки срещу електрическите мрежи и мрежите за питейна вода и всички основни инфраструктури.

3.8.

Според ЕИСК съществува спешна необходимост да се инвестира в разработването на устойчиви отговори, включително чрез подготвяне на европейските процеси на вземане на решения за този вид бъдещи напрежения. Ето защо позицията, възприета от ЕИСК, е да се отчита в по-голяма степен причинно-следствената връзка между климата и сигурността, като се създадат проактивни интерфейси между институциите, отговарящи за външните отношения, вътрешното единство на Съюза и службите за сигурност и отбрана на държавите членки, като се включи постоянен диалог с научната общност и организациите на гражданското общество. С този диалог се цели по-специално да се даде възможност на ЕС да адаптира своите политики, по-специално чрез напредъка в научните изследвания, в условията на влошаване на ситуацията с климата и околната среда.

4.   Конкретни бележки

Сигурност и превенция

4.1.

Въпреки че ЕИСК може само да подкрепи намерението на Комисията да вземе предвид въпроса за климата и сигурността, все пак трябва да се отбележи, че в предложения от Комисията документ не са определени ясно неговите географски, политически и военни периметри.

4.2.

Изглежда предложеният документ е изпълнен с епистемологично противоречие. Въпреки че отчитането на въпросите, свързани със сигурността и климата, изглежда от основно значение, в документа не се показва техният променящ се характер, когато всъщност ще настъпи бързо и непрекъснато влошаване на ситуацията, което впрочем може да предизвика сериозни напрежения между държавите членки. Можем само да предвидим, че продължаващата комбинация от увеличаването на екстремните климатични явления, нарушаването на кръговрата на сладката вода, кризата с биологичното разнообразие и все по-бързото покачване на равнището на океаните, съчетано с геополитически заплахи, включително тези, предизвикани от войната в Украйна, ще породи нови видове напрежение във всяка държава членка, между държавите членки (5), както и в международен план.

4.3.

Изправена пред тези предизвикателства, Европа разполага с големи преимущества под формата на изследователски и прогностични центрове, които могат да подпомагат анализа както на европейските органи, така и на държавите членки. По този начин Стокхолмският център за устойчивост, като разработва метода за оценка на деветте „планетарни граници“, извършва редовни диагностики на състоянието на системата Земя, които могат да се използват за определяне на предизвикателствата на политиките за „климатична сигурност“. Същото важи и за много учени и лаборатории, които са членове или сътрудници в работата на МКИК.

4.4.

Освен това все по-ускореното изменение на климата и процесите на влошаване на състоянието на околната среда изисква бързо и проактивно включване както на Европейската агенция за околната среда, така и на европейските изследователски центрове и мрежи в процеса на вземане на решения в европейските органи с цел предоставяне на информация и разясняване.

Международно сътрудничество

4.5.

Освен това, тъй като предизвикателствата, свързани с климата и безопасността, са глобални, те следва да бъдат предмет на глобални подходи, особено в рамките на научните изследвания, за да могат впоследствие да бъдат адаптирани и разглеждани на различни равнища. Ето защо трябва да се укрепи международното сътрудничество и една стабилна многостранна рамка е решаващ фактор за ефективно разглеждане на тази причинно-следствена връзка, по-специално партньорството между ЕС и ООН, което трябва да се задълбочи.

4.6.

Въпреки това, макар че ЕИСК изразява съгласие с целите, изглежда необходимо да се припомни, че предизвикателствата, свързани с климата и сигурността, не се ограничават до областта на външните отношения на ЕС, а свързват външната и вътрешната част на европейската територия. Ресурсите, които могат да бъдат мобилизирани обаче — финансови, логистични, военни, за сигурност, хуманитарни, здравни, научни, технически, промишлени и селскостопански — до голяма степен зависят до от реалните възможности на държавите членки.

4.7.

Ето защо изглежда необходимо предизвикателството, свързано с климата и сигурността, да бъде предмет на постоянен конкретен диалог между Комисията и държавите членки, още повече, че произтичащите заплахи, по-специално военните и за сигурността, могат да бъдат разглеждани само от съответните министерства във всяка държава членка. И накрая, предизвикателствата, свързани с координацията и разработването на общи политики и цели, са все по-стратегически. Злонамереното използване на околната среда и изменението на климата като средство за водене на война би трябвало да се предвиди от държавите членки, за да се подготвят за такива стратегически развития. Във връзка с това от основно значение е реалната координация на различните равнища и услуги в Европа, като тя може да бъде възможност за по-добро сътрудничество.

4.8.

Освен това някои особено чувствителни региони, като Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, вече са обект на въоръжени конфликти поради диалектиката между климата и сигурността, което застрашава икономическото им развитие. Тези конфликти обаче влошават и състоянието на околната среда и ограничават достъпа до природни ресурсите като вода. Поради това засиленото стратегическо партньорство с определени региони е от съществено значение по отношение на отчитането на причинно-следствената връзка между климата и сигурността.

4.9.

В този контекст ЕС трябва да си осигури средства за укрепване на своя капацитет по отношение на сигурността, хуманитарната подкрепа и международното сътрудничество. Тези подобрения ще трябва да включват приноса на научните изследвания и иновациите в областта на устойчивостта, което ще даде възможност да се усъвършенства както прогнозирането, така и ефективността на действията на ЕС и неговата легитимност сред държавите, обществата и населението. Европейската легитимност ще укрепне още повече, ако предприетите действия позволят да се засили продоволствената сигурност, която е пряко застрашена от бързото изменение на климата.

4.10.

Продоволственото измерение на причинно-следствената връзка между климата и сигурността е особено важно, тъй като поставя сериозно под въпрос сближаването на обществата. Все пак поради голямата сложност на причинно-следствената връзка между климата и сигурността, на връзката между събиране на данни, анализ, прогнозиране и политика, изглежда е необходимо да се укрепи капацитетът за прогнозиране, като се свърже с този за ранно предупреждение. Това укрепване на капацитета за прогнозиране и ранно предупреждение ще даде възможност за засилване на адаптирането към изменението на климата на европейско и местно равнище. На местно равнище местните и регионалните власти ще могат да включат този капацитет в градоустройствените си планове, за да се смекчи въздействието върху водния цикъл и да се предотвратят свързаните с това рискове.

4.11.

Освен това ЕИСК припомня неотложната необходимост от ефективно прилагане на Европейския зелен пакт, Парижките споразумения и ЦУР, които трябва да останат приоритет за ЕС, за да се сведат до минимум отрицателните въздействия на тази причинно-следствена връзка между климата и сигурността. Въоръжените сили, като например военно-промишления сектор, който продължава да бъде сектор с високи емисии на парникови газове, също трябва да се ангажират с усилия за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него.

4.12.

Въпросът за миграцията е емблематичен за тази сложност. Европейският съюз е особено загрижен относно проблема с миграционните потоци от Сахел, Близкия изток и Централна Азия. Тези потоци се генерират от множество изключително сложни социални, политически, геополитически, военни и екологични фактори, чиято значимост варира в зависимост от районите и периодите. Освен това изменението на климата води до бързо увеличаване на всички тези ситуации, както и на миграционните потоци. Ето защо е от съществено значение политика, която отчита причинно-следствената връзка между климата и сигурността, да включва изцяло етичните въпроси, свързани със зачитането на човешкото достойнство и ценностите на Съюза, и да бъде предмет на широка и ефективна координация между институциите и участниците (6).

Социално сближаване, приобщаване и съобразяване с гражданското общество

4.13.

Отчитането на тази връзка би могло да бъде възможност за още по-активно включване на гражданското общество с оглед на натрупания опит, който би могъл да се използва за подпомагане на многократно споделяне на опит и инициативи „от долу нагоре“, което би помогнало за задълбочаването на европейското сближаване във всичките му измерения. Поради това социалният диалог и участниците в него трябва да бъдат интегрирани в процесите за разрешаване на въпросите, свързани с климата и сигурността.

4.14.

Както вече многократно е посочвано от ЕИСК, изменението на климата изостря съществуващите социални неравенства. Ограничаването на въздействието на изменението на климата трябва да даде възможност също така да се ограничи задълбочаването на социалното и общественото неравенство. По този начин въпросът за справедливостта в областта на климата, който е неразривно свързан с причинно-следствената връзка между климата и сигурността, има за цел да намали тези явления на неравенство и бедност.

4.15.

Жените понасят особено тежко последиците от изменението на климата, тъй като тяхната работа служи за смекчаване на социалните въздействия от тях в най-бедните региони. По-специално жените с увреждания плащат висока цена. Ето защо ЕИСК препоръчва по-специално да се вземе предвид това неравенство между половете по отношение на причинно-следствената връзка между сигурността и климата, за да се избегнат случаите на изключване на цели групи от населението, които вече нямат достъп до достойни, прилични и безопасни условия на живот.

4.16.

Освен това в това отношение е важно въздействието между поколенията, като е необходимо да се вземат предвид по-специално две части от обществото: младите хора и най-възрастните членове на обществото (със специален акцент върху уязвимостта на децата в случай на екстремни метеорологични събития).

---

(1)  Valantin, JM., Géopolitique d’une planète déréglée (Геополитика на една объркана планета), Paris, Le Seuil, 2017, преизд. 2022 г.

(2)   Tim Sweijs, Marleen de Haan, Hugo van Manen, Unpacking the Climate security Nexus, the seven pathologies linking climate change to violent conflicts, The Hague Centre for Strategic Studies, mars 2022. (Разкриване на причинно-следствената връзка между климата и сигурността, седемте патологии, които свързват изменението на климата с насилствените конфликти, Център за стратегически изследвания в Хага, март 2022 г.)

(3)  . ОВ C 228, 5.7.2019 г., стр. 31.

(4)   ОВ C 290, 29.7.2022 г., стр. 30.

(5)  David Wallce-Wells, The Uninhabitable Earth („Необитаемата Земя“), Paris, Garnier Flammarion, 2021.

(6)  Harald Welzer, Climate Wars: What people will be killed for in the 21st Century, („Климатични войни, за какво ще бъдат убивани хората през XXI век“), Париж, Gallimard, 2009 г.