Докладчик:

Sam HÄGGLUND

Искане за консултация	Европейски парламент, 12.6.2023 г. Съвет на Европейския съюз, 9.6.2023 г.
Правно основание	Член 100, параграф 2 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Транспорт, енергетика, инфраструктури, информационно общество“
Приемане от секцията	6.9.2023 г.
Приемане на пленарна сесия	20.9.2023 г.
Приемане на пленарна сесия №	581
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	216/1/1

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства предложението на Европейската комисия за актуализиране на Директива 2009/18/ЕО (1) с цел подобряване на морската безопасност и опазване на морската среда. Основната цел на разследванията на морски произшествия е да се подобри безопасността за екипажите и плавателните съдове и да се предотвратяват този вид произшествия. Разследванията и разпространението на докладите от тях са от ключово значение за идентифицирането и съобщаването на съществени пропуски по отношение на безопасността и за подобряването на безопасността на корабите, експлоатиращия ги персонал, пътниците и т.н., както и в крайна сметка за спасяването на човешки животи в морето.

1.2.

ЕИСК подкрепя частичното включване на сегмента на малките риболовни кораби (с дължина под 15 метра) в обхвата на директивата. Въпреки че отбелязва, че идеалният вариант би бил пълното му включване, надхвърлящо предварителна оценка от страна на компетентните органи, ЕИСК отчита и опасенията на държавите членки по отношение на ресурсите и капацитета.

1.3.

ЕИСК приветства факта, че в обхвата на предложението за актуализиране на директивата са включени произшествията с кораби, намиращи се в пристанище, които често са „мъртва точка“ и не всички държави членки подхождат последователно към докладването относно тях.

1.4.

ЕИСК изцяло подкрепя целите за предоставяне на допълнителна правна яснота на органите на държавите членки за разследване на произшествия и за повишаване на капацитета за подобряване на тяхната дейност и своевременно докладване. По-специално с оглед на новите предизвикателства в областта на морската сигурност следва да се засилят сътрудничеството и взаимопомощта между държавите — членки на ЕС, при разследванията на безопасността. ЕИСК подкрепя задължението на разследващите органи на държавите членки да уведомяват Европейската информационна платформа за морски произшествия (EMCIP) за всички много тежки морски произшествия. Освен това данните на EMCIP следва да се оповестяват публично, а докладите от разследванията следва да бъдат публикувани веднага щом това стане практически осъществимо.

1.5.

ЕИСК подчертава, че Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) играе ключова роля за предоставянето на обучение на компетентните органи на държавите членки във връзка с новите технологии, енергийните източници за задвижване, маневрирането, експлоатацията и устойчивостта. ЕАМБ следва да разполага с необходимите средства, за да продължи обучението на разследващите лица относно нововъзникващите технологии и тяхното въздействие върху безопасността.

1.6.

ЕИСК подчертава и значението на разработването на специална система за управление на качеството (СУК) за органите за разследване на произшествия (ОРП), за да се гарантира систематичното спазване на процедурите и да се подобри цялостното качество на разследванията на произшествия.

1.7.

Освен това ЕИСК отбелязва, че е изключително важно да се осигури яснота и съгласуваност между правилата на Морската международна организация (ММО) и съответната законодателна рамка на ЕС, по-специално Директивата относно държавния пристанищен контрол и Директивата относно спазването на изискванията за държавата на знамето, които също се предлага да бъдат преразгледани. ЕИСК подкрепя актуализирането на директивата, така че тя да бъде приведена в съответствие с Кодекса на ММО за разследване на произшествия.

1.8.

ЕИСК приветства посочването на справедливо отношение към морските лица в случай на морски произшествия в нов член 3, параграф 4 в предложението за директива, за да се избегне несправедливото криминализиране на професията. Морските лица са уважавани служители и е важно да се подчертае, че те играят решаваща роля в управлението и изпълнението на безопасни операции. Във връзка с това разпространението на докладите за произшествия сред широката общественост и бързото изпълнение на техните препоръки следва да бъде доразвито в сътрудничество със сектора и социалните партньори.

2.   Контекст

2.1.

На 1 юни 2023 г. Европейската комисия представи пет законодателни предложения за модернизиране на правилата на ЕС относно морската безопасност и предотвратяване на замърсяването на водите от кораби. Този пакет за морския транспорт се състои от пет предложения за преразглеждане, отнасящи се до: — Директива 2009/21/ЕО (2) относно спазването на изискванията за държавата на знамето; — Директива 2009/16/ЕО (3) относно държавния пристанищен контрол; — Директива 2009/18/ЕО относно разследването на произшествия в областта на морския транспорт; — Директива 2005/35/ЕО (4) относно замърсяване от кораби и налагане на санкции; и — Регламент (ЕО) № 1406/2002 (5) за създаване на Европейска агенция по морска безопасност.

2.2.

Директива 2009/18/ЕО установява законодателния режим на ЕС за разследване на произшествия в сектора на морския транспорт и включва в правото на ЕС принципите, залегнали в член 94, параграф 7 от Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS), както и съответния Кодекс на Международната морска организация (ММО) (Кодекс на международните стандарти и препоръчителни практики за разследване на безопасността при морско произшествие или инцидент (Кодекс за разследване на произшествия). Основната цел на директивата е да се подобри морската безопасност чрез предоставяне на ясни насоки на ЕС за хармонизиране на техническите разследвания и извлечените поуки от произшествия в морето.

2.3.

В съответствие с директивата от държавите членки на ЕС и Европейското икономическо пространство (ЕИП) се изисква да създадат независими органи за разследване на произшествия, които да бъдат уведомявани за морски произшествия и инциденти, да разследват произшествия в зависимост от тяхната тежест, да публикуват доклади от разследвания и да уведомяват Европейската комисия за морски произшествия и инциденти чрез база данни (Европейската информационна платформа за морски произшествия — EMCIP), създадена и поддържана за тази цел от Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ).

2.4.

Директивата предвижда, че държавите — членки на ЕС/ЕИП, следва да провеждат разследване, когато могат да се извлекат поуки от дадено произшествие, когато произшествието включва кораб, плаващ под тяхно знаме, или се случва в техни води, и/или когато са засегнати техни значими интереси. Тези разследвания нямат за цел да се определи или възложи каквато и да било гражданска или наказателна отговорност.

2.5.

През 2018 г. директивата беше предмет на последваща оценка и проверка за пригодност на законодателството в морския сектор. Определен брой аспекти бяха определени като проблематични. Резултатът потвърди, че директивата е уместна, ефективна, ефикасна и носи добавена стойност на равнището на ЕС, като играе ключова роля в прилагането на стандартите на ММО и на ЕС и по този начин допринася за високо равнище на безопасност, сигурност и устойчивост на морския транспорт и осигурява еднакви условия на конкуренция между държавите членки. Идентифицирани бяха обаче редица области, в които е необходимо подобрение или които се нуждаят от изясняване: — В настоящия си вид директивата не предвижда разследване на произшествия с риболовни кораби с дължина под 15 метра. — Неясните определения, неясната формулировка и липсата на точност в някои разпоредби от текста създават объркване. — Развития в съответната международна регулаторна среда. Правото на ЕС трябва да се поддържа в съответствие със съответните международни инструменти/резолюции. — Някои произшествия не се докладват или не се разследват, тъй като органите за разследване на произшествия не разполагат с достатъчно ресурси и експертен опит. — Новите разработки и/или технологии, които могат да възникнат при екологизирането на морския транспорт или използването на автономни кораби, неизбежно ще доведат до нови предизвикателства за органите за разследване на произшествия.

3.   Общи бележки

Включване на малки риболовни кораби

3.1.

ЕИСК подкрепя частичното включване на сегмента на малките риболовни кораби (с дължина под 15 метра) в обхвата на директивата. Въпреки че отбелязва, че идеалният вариант би бил пълното му включване, надхвърлящо предварителна оценка от страна на компетентните органи, ЕИСК отчита и опасенията на държавите членки по отношение на ресурсите и капацитета.

3.2.

Много кораби с такъв размер (с дължина под 15 метра) могат да извършват любителски риболов. Ще бъде необходимо ясно определение въз основа на това дали се предоставя на корабите лиценз за морски риболов. Комитетът също така отбелязва, че няма правно обвързващи кодекси или стандарти за проектирането, строителството или експлоатацията на такива плавателни съдове. ММО, МОТ и ФАО публикуват препоръки и доброволни кодекси, които обаче не са обвързващи.

3.3.

Няма достатъчно данни за произшествията в сектора на улова на риба и липсва последователен подход в целия ЕС. Зад липсата на данни, особено за произшествия или „ситуации, близки до инциденти“, потенциално се крие много по-голям проблем. Риболовът продължава да бъде опасно занимание и предложението на Комисията е стъпка в правилната посока за подобряване на стандартите за безопасност в този сектор.

Човешкият фактор

3.4.

ЕИСК приветства посочването на справедливо отношение към морските лица в случай на морски произшествия в нов член 3, параграф 4 в предложението за директива, за да се избегне несправедливото криминализиране на професията, тъй като морските лица следва да се считат за уважавани служители.

3.5.

В това отношение е важно да се подчертае, че морските лица, рибарите и пристанищните работници играят решаваща роля в управлението и изпълнението на безопасни операции. Остава предизвикателството да се приложи наученото от произшествията в практиката на индивидуално равнище.

3.6.

Поради тази причина разпространението на докладите за произшествия сред широката общественост и бързото изпълнение на техните препоръки следва да бъде доразвито в сътрудничество със сектора и социалните партньори. Значението на превенцията не бива да се пренебрегва: условията на труд, умората и т.н. могат да доведат до трагични морски произшествия, които да костват живота на морски лица, рибари и пристанищни работници.

Привеждане в съответствие с разпоредбите на ММО

3.7.

ЕИСК отбелязва, че е изключително важно да се осигури яснота и съгласуваност между правилата на Морската международна организация (ММО) и съответната законодателна рамка на ЕС, по-специално Директивата относно държавния пристанищен контрол и Директивата относно спазването на изискванията за държавата на знамето, които също се предлага да бъдат преразгледани. ЕИСК по-конкретно подкрепя актуализирането на директивата, така че тя да бъде приведена в съответствие с Кодекса на ММО за разследване на произшествия. По-специално ЕИСК подкрепя привеждането в съответствие с ММО, като се използват единствено Насоките на ММО за подпомагане на разследващите лица при изпълнението на Кодекса за разследване на произшествия (A.1075(28)) и отмяната на Регламент (ЕС) № 1286/2011 на Комисията (6) от 9 декември 2011 г. за приемане на обща методика за разследване на морски произшествия и инциденти.

Ресурси на държавите членки

3.8.

ЕИСК изцяло подкрепя целите за предоставяне на допълнителна правна яснота на органите на държавите членки за разследване на произшествия и за повишаване на капацитета за подобряване както на тяхната дейност, така и на своевременното докладване.

3.9.

С оглед на новите сериозни предизвикателства в областта на морската сигурност (включително произшествията по море с незаконно преведени през граница мигранти и лица, станали жертви на трафик), следва да се засилят сътрудничеството и взаимопомощта между държавите — членки на ЕС, при разследванията на безопасността.

3.10.

ЕИСК подкрепя задължението на разследващите органи на държавите членки да уведомяват Европейската информационна платформа за морски произшествия (EMCIP) за всички много тежки морски произшествия. ЕИСК подкрепя и възможността за докладване на EMCIP на всички морски произшествия и инциденти, различни от много тежките морски произшествия, което се осъществява от надлежно определен компетентен орган на държава членка, различен от органа за разследване на морската безопасност, от ЕАМБ или от Комисията.

3.11.

ЕИСК подчертава, че данните от Европейската информационна платформа за морски произшествия (EMCIP) са от изключително значение за споделянето на знания за морски произшествия и инциденти. Следва да се осигури публичен достъп до EMCIP, за да се повиши нейната прозрачност и отчетност пред гражданите на ЕС.

3.12.

Въпреки че прилагането на директивата допринесе за публикуването на доклади за произшествия в рамките на определените срокове, тяхното публикуване следва да бъде допълнително ускорено. За семействата на жертвите е важно фактите за дадено морско произшествие да бъдат публикувани възможно най-скоро. Чакането на отговор в продължение на няколко години е нехуманно и може да засегне необходимото изплащане на застрахователното обезщетение, което да обезпечи бъдещето на семейството.

3.13.

ЕИСК подчертава, че Европейската агенция по морска безопасност (ЕАМБ) играе ключова роля за предоставянето на обучение на компетентните органи на държавите членки във връзка с новите технологии и въпросите, свързани с устойчивостта. ЕАМБ следва да разполага с необходимите средства, за да продължи обучението на разследващите лица в областта на нововъзникващите технологии (т.е. автономни кораби, алтернативни горива, превозвани като товар или за задвижване и електрификация на кораби) и тяхното въздействие върху безопасността.

3.14.

ЕИСК подчертава и значението на разработването на специална система за управление на качеството (СУК) за органите за разследване на произшествия (ОРП), за да се гарантира системното спазване на процедурите и да се подобри цялостното качество на разследванията на произшествия.

---

(1)  Директива 2009/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за определяне на основните принципи, които уреждат разследването на произшествия в областта на морския транспорт, и за изменение на Директива 1999/35/ЕО на Съвета и Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB L 131, 28.5.2009 г., стр. 114).

(2)  Директива 2009/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно спазването на изискванията за държавата на знамето (OB L 131, 28.5.2009 г., стр. 132).

(3)  Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година относно държавния пристанищен контрол (преработен текст) (OB L 131, 28.5.2009 г., стр. 57).

(4)  Директива 2005/35/EО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения (OB L 255, 30.9.2005 г., стр. 11).

(5)  Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 година за създаване на Европейска агенция за морска безопасност (OB L 208, 5.8.2002 г., стр. 1).

(6)  Регламент (ЕС) № 1286/2011 на Комисията от 9 декември 2011 година за приемане на обща методика за разследване на морски произшествия и инциденти, разработена съгласно член 5, параграф 4 от Директива 2009/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OB L 328, 10.12.2011 г., стр. 36).