Въведение и правно основание

На 11 септември и 31 октомври 2023 г. Европейската централна банка (ЕЦБ) получи искания съответно от Съвета и от Европейския парламент за становище относно предложение за регламент относно създаването на цифровото евро (1) (наричан по-нататък „предложеният регламент“). На 11 и 18 септември 2023 г. ЕЦБ получи искания съответно от Съвета и от Европейския парламент за становище по предложение за регламент относно предоставянето на свързани с цифровото евро услуги от доставчици на платежни услуги, учредени в държави членки, чиято валута не е еврото, и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1230 на Европейския парламент и на Съвета (2) (наричан по-нататък „предложеният регламент относно предоставянето на свързани с цифровото евро услуги извън еврозоната“, а заедно с предложения регламент — „предложените регламенти“).

ЕЦБ е компетентна да даде становище на основание член 133 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в който се предвижда, че без да се засягат правомощията, предоставени на ЕЦБ, Европейският парламент и Съветът, като действат в съответствие с обикновената законодателна процедура, определят необходимите мерки относно използването на еврото като единна парична единица и че тези мерки се приемат след консултация с ЕЦБ. ЕЦБ е компетентна да даде становище по предложените регламенти също и на основание член 127, параграф 4, първо тире и член 282, параграф 5 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), тъй като предложените регламенти съдържат разпоредби, засягащи: 1) основната цел на Европейска система на централните банки (ЕСЦБ) да поддържа ценова стабилност съгласно член 127, параграф 1 от ДФЕС; 2) основната задача на ЕСЦБ да определя и осъществява паричната политика съгласно член 127, параграф 2, първо тире от ДФЕС; 3) основната задача на ЕСЦБ да насърчава нормалното функциониране на платежните системи съгласно член 127, параграф 2, четвърто тире от ДФЕС; 4) изключителното право на ЕЦБ да разрешава емитирането на евробанкноти в рамките на Съюза съгласно член 128, параграф 1 от ДФЕС; и 5) задачата на ЕСЦБ да допринася за гладкото провеждане на следваните от компетентните власти политики, свързани със стабилността на финансовата система съгласно член 127, параграф 5 от ДФЕС. Управителният съвет прие настоящото становище съгласно член 17.5, първо изречение от Процедурния правилник на ЕЦБ.

Общи бележки

1.    Цифрово евро, което действа като парична котва и е от полза за хората в цифровата ера

1.1.

ЕЦБ горещо приветства целта на предложените регламенти за създаване на рамка, улесняваща евентуалното въвеждане на цифрово евро, което би гарантирало, че парите на централна банка продължават да играят ключова роля, наред с плащания с пари на търговска банка, за поддържането на добре функционираща платежна система и финансова стабилност и в крайна сметка за доверието в еврото: ролята на парична котва на парите на централната банка.

1.2.

За да се запази единството на еврото и ефикасността на паричната политика и по този начин да се даде възможност на ЕЦБ да постигне основната си цел за поддържане на ценова стабилност (3), еврото трябва да продължи да изпълнява всички функции на пари като разчетна единица, средство за размяна и съхраняване на стойност. Предоставянето на разположение на обществеността на парите на централна банка не само във физическа форма, чрез пари в брой, но и в цифрова форма, ще позволи на парите на централна банка да продължат да играят ролята си на парична котва (4) и на ефективно платежно средство, в контекст, в който хората все по-често избират електронно плащане вместо с пари в брой (5). По този начин цифровото евро ще допринесе за укрепване на стабилността на паричната и платежната система и за запазване на целостта на еврото във всичките му форми. Това от своя страна е предпоставка за запазването на ефикасността на паричната политика на ЕЦБ, насочена към запазване на ценовата стабилност.

1.3.

Предложените регламенти са от съществено значение, за да се гарантира, че парите на централна банка, като парична котва, се развиват в отговор на промените в технологиите и поведението при плащания, които водят до увеличаване на цифровите плащания, и по този начин допринасят за запазването на стабилността на паричната система в условията на цифровизирана икономика и общество.

1.4.

Предоставянето на пари на централна банка в цифрова форма за операции на дребно също би имало по-широки ползи, по-специално чрез предлагане на общоприети цифрови платежни средства, които могат да се използват в цялата еврозона за плащания в магазини, онлайн и между физически лица.

1.5.

Освен това цифровото евро би запазило стратегическата независимост на цялата платежна екосистема на Съюза, подпомагайки конкуренцията и иновациите в плащанията в полза както на потребителите, така и на търговците. Цифровото евро би улеснило разработването на платежни решения, които са предмет на европейски механизми за управление, и ще осигури общоевропейска платформа, на която могат да бъдат изградени иновативни услуги. Това би повишило ефективността на европейската платежна екосистема като цяло, би намалило разходите, насърчило иновациите и гарантирало устойчивостта ѝ срещу потенциални кибератаки или технически сривове като например прекъсвания на електрозахранването.

2.    Гарантиране, че цифровото евро отговаря на нуждите и очакванията на европейците

2.1.

За да бъде ефикасна паричната котва, цифровото евро ще трябва да бъде в съответствие с индивидуалните предпочитания. Всички в еврозоната следва да могат да го използват за ежедневни плащания: в магазини, онлайн или между физически лица (6). Поради това ЕЦБ горещо приветства предложения статут на законно платежно средство за цифровото евро със задължително приемане. ЕЦБ също така твърдо подкрепя установяването в законодателството на Съюза на правото на физическите лица да получат цифрово евро от доставчика на платежни услуги (ДПУ), в който понастоящем имат сметка, без да е необходимо ДПУ да бъде сменен, за да започне да използва свързани с цифровото евро услуги.

2.2.

По същата причина ЕЦБ приветства факта, че предложените регламенти имат за цел да гарантират, че физическите лица могат да използват безплатно свързани с цифровото евро основни услуги за основни ежедневни цели. Същевременно ЕЦБ подкрепя установяването в законодателството на Съюза на правилните икономически стимули за частните посредници, които разпространяват цифровото евро. Търговците получават платена услуга от ДПУ, но те биха били поставени в слаба позиция, ако наложеното им изискване да приемат цифровото евро не бъде компенсирано с таван на таксата за обслужване на търговеца.

2.3.

ЕЦБ приветства факта, че предложеният регламент има за цел да гарантира висока степен на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни за ползвателите на цифровото евро, като същевременно се сведат до минимум рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма (7). Във всеки случай Евросистемата трябва да гарантира, че не може да идентифицира физически лица. Що се отнася до офлайн модела на цифровото евро, ЕЦБ приветства факта, че предвиденото равнище на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни ще бъде сходно с това на парите в брой. ЕЦБ също така приветства факта, че предложеният регламент включва изрични разпоредби за разширяване на публичната подкрепа за лица с ограничени умения в областта на цифровите технологии, които може да се нуждаят от лична помощ при операции в цифрово евро.

3.    Балансиране на институционалните компетентности в екосистемата на цифровото евро

3.1.

Цифровото евро е общ европейски проект. Важно е предложените регламенти да отчитат надлежно следните три общи принципа.

3.2.

Първо, в този общ европейски проект ролите, които предложените регламенти очертават за Комисията, съзаконодателите, националните компетентни органи (НКО) и Евросистемата при въвеждането и регулирането на цифровото евро, трябва да отразяват съответната им компетентност по Договора. От една страна, изключителната компетентност на Съюза в областта на паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото, съгласно член 3, параграф 1, буква в) от ДФЕС, предполага регулаторно измерение, предназначено да гарантира статута на единната валута (8), по-специално правомощието на законодателя да определя мерките, необходими за използването на еврото като единна валута съгласно член 133 от ДФЕС (9). По този начин в предложения регламент се определят такива необходими мерки за използването на еврото в цифровата му форма и се уточняват последиците от статута му на законно платежно средство. От друга страна, изрично се посочва, че правомощията, предвидени в член 133 от ДФЕС, не засягат правомощията на ЕЦБ. Предложеният регламент отразява тази разпоредба на първичното право, като предвижда, че Евросистемата може да емитира цифровото евро „в съответствие с Договорите“ (10), т.е. въз основа на компетентността, предоставена на Евросистемата от първичното право на Съюза.

3.3.

ЕЦБ приветства признаването на нейната компетентност да емитира цифровото евро и да разрешава емитирането на цифровото евро от националните централни банки (НЦБ) на държавите членки, чиято валута е еврото, като упражнява правомощията си съгласно Договорите. Въз основа на тази призната компетентност ЕЦБ следва да може да решава дали да разреши емитирането на цифровото евро, включително по кое време, в какви количества и други конкретни мерки, които са неразривно свързани с емитирането му. Въз основа на член 133 от ДФЕС съзаконодателите регулират съществените елементи за използването на цифровото евро, докато ЕЦБ решава дали и кога да емитира цифровото евро, включително какви следва да бъдат неговите присъщи технически характеристики. По аналогия с банкнотите единствено Евросистемата следва да може да решава какво представлява цифровото евро, тъй като то е задължение на Евросистемата.

3.4.

Второ, предложените регламенти трябва да зачитат независимостта на централната банка, залегнала в член 130 от ДФЕС, при изпълнението на задачите, необходими за въвеждането, регулирането и надзора на цифровото евро. Тъй като Евросистемата е тази, която трябва да разработва, проектира, емитира и контролира цифровото евро в съответствие със своите правомощия, тези задачи следва да се изпълняват независимо (11), като се избягват всякакви указания и ограничения за изпълнението на всяка задача, възложена на Евросистемата от Договорите.

3.5.

Трето, принципът на технологична неутралност (12) предполага, че предложените регламенти не следва да заемат позиция относно начина, по който цифровото евро ще отговори на нуждите на ползвателите, както и относно развитието на неговите функционални и технически проектни характеристики. Включването на разпоредби, изискващи или забраняващи конкретни проектни или технически характеристики, може да ограничи някои или всички от следните аспекти: гладкото функциониране, развитието и търсенето на цифровото евро, както и способността на Евросистемата да определя и осъществява паричната политика независимо. Законодателството, съдържащо разпоредби по тези въпроси, може да рискува да не е в състояние да устои на технологичното развитие в бързо променящата се област на цифровизация на свързаните с пари услуги и платежните услуги.

Конкретни бележки по предложения регламент относно създаването на цифровото евро

4.    Определения

4.1.

ЕЦБ предлага да се измени определението за сравними цифрови платежни средства (13), така че да включва всички платежни инструменти, които могат да се използват в цифрова среда, в която инициирането на плащането се извършва в точката за взаимодействие, при което ползвателят би могъл да види незабавното дебитиране на депозитната си сметка (плащания, извършени с кредитни карти, които включват по-широк набор от услуги, обвързани с платежната услуга, са изключени). Това би включвало ситуации, при които кредитните преводи и директните дебити се инициират в точката за взаимодействие, а ситуациите, при които кредитните преводи и директните дебити не се инициират в точката за взаимодействие, ще продължат да бъдат изключени (например за „периодични плащания“ директните дебити изглежда са най-доброто сравнимо цифрово платежно средство).

4.2.

ЕЦБ предлага в предложения регламент да не се използва „идентификатор на сметка“ (14), а да се замени с „номер на платежна сметка в цифрово евро“ (15) и, когато е приложимо, с „псевдоним на ползвателя“ (16).

4.3.

Освен това ЕЦБ предлага да се измени определението за „псевдоним на ползвателя“ (17), за да се уточни допълнително значението на термина, като същевременно се даде конкретен пример.

5.    Предмет, създаване и емитиране на цифровото евро

5.1.

Предложеният регламент има за цел, наред с другото, да се създаде цифровото евро като цифрова валута на централната банка и да се установят правила, по-специално по отношение на основните му проектни характеристики (18).

5.2.

Еврото като единна валута е установено в Договора за Европейския съюз (ДЕС) (19). В този контекст ЕЦБ горещо приветства факта, че предложеният регламент признава, че правомощията на ЕЦБ и НЦБ по емитирането са заложени в Договорите (20). Следователно „създаването“ на цифровото евро следва да се разбира като отнасящо се до установяването на съществените правни изисквания, т.е. тези, които са необходими за използването на тази нова форма на еврото от Евросистемата (за разлика от криптоактивите и всяко друго задължение на частни субекти).

6.    Правно естество на цифровото евро

6.1.

ЕЦБ отбелязва, че в предложения регламент се определя правното естество на цифровото евро като пряко задължение на централна банка от Евросистемата спрямо ползвателите на цифровото евро, докато договорните отношения за предоставяне на платежни услуги в цифрово евро са само между ДПУ, разпространяващи цифровото евро, и техните клиенти. От решаващо значение за поддържането на двустепенната парична система, запазването на финансовата стабилност и избягването на премахването на посредничеството на ДПУ е ДПУ да продължат да носят пълна отговорност за управлението на отношенията си със своите клиенти. В това отношение ЕЦБ отбелязва, че в предложения регламент се пояснява (21), че не съществуват сметки или други договорни отношения между централна банка от Евросистемата и ползвател на цифровото евро.

6.2.

Въз основа на съдържанието на параграф 6.1 ЕЦБ разбира, че ползвателите ще бъдат и ще останат единствените собственици или притежатели на имуществени интереси по отношение на правата, представлявани от цифровото евро, въпреки че ползвателите ще могат да имат достъп и да използват притежаваните от тях активи само чрез ДПУ. С други думи, ДПУ предоставя платежни услуги, които позволяват на ползвателя да държи и прехвърля предоставеното цифрово евро, но базисните средства са задължение на централната банка. ДПУ продължават да носят отговорност и задължение за гарантиране на безопасността на предоставяните от тях платежни услуги, включително във връзка с цифровото евро. Включването в предложения регламент на по-конкретна разпоредба, която ясно посочва тези принципи, би било полезно, за да се избегне несигурността при прилагането му на национално равнище във всички държави членки от еврозоната.

7.    Рамка, приложима за цифровото евро

7.1.

В предложения регламент се предвижда, че цифровото евро се урежда с разпоредбите на предложения регламент и делегираните актове на Комисията и че в рамките на предложения регламент цифровото евро подлежи и на подробните мерки, правила и стандарти, които могат да бъдат приети от ЕЦБ в съответствие с нейните собствени компетенции съгласно Договорите (22).

7.2.

ЕЦБ желае да насочи вниманието на законодателя на Съюза към факта, че подробните мерки, правила и стандарти на ЕЦБ, които ще уреждат разработването, проектирането и емитирането на цифровото евро, доколкото те са приети в съответствие с нейните собствени компетенции съгласно Договорите (23), няма да бъдат ограничени от инструмент на вторичното право като предложения регламент. Следователно специално споменаване на този регламент не е подходящо и избраната формулировка би могла да се тълкува погрешно като ограничаваща независимостта на Евросистемата при изпълнението на задачите, възложени ѝ от Договорите.

7.3.

Следва да се обмисли изясняване на определенията, съдържащи се в предложения регламент, за да се поясни, че определението за операции в цифрово евро е приведено в съответствие с определението за платежни операции съгласно Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета (24). Това би осигурило яснота при лицензирането на ДПУ в контекста на Директива (ЕС) 2015/2366 по отношение на приложимите правила за защита на сигурността и защита на потребителите.

7.4.

Съображение 66 следва да бъде изменено, за да се поясни, че поради спецификата на сетълмента в цифрово евро, предвиден пряко в предложения регламент, Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (25) не се прилага. Това е независимо от класификацията на риска от Евросистемата в надзорната ѝ функция по отношение на схемата на цифровото евро и инфраструктурата за сетълмент в цифрово евро, като се има предвид нейното значение за платежната система.

8.    Статут на законно платежно средство на цифровото евро

Статут на законно платежно средство и териториален обхват

8.1.

ЕЦБ горещо приветства създаването на общи правила относно обхвата и последиците от статута на законно платежно средство на цифровото евро в цялата еврозона. Определянето на елементите на законно платежно средство се основава на солидния фундамент на предишни доклади на Комисията относно парите в брой като законно платежно средство и нейните необвързващи актове, за които Евросистемата е допринесла (26), както и на съответната съдебна практика на Съда на Европейския съюз (27).

8.2.

Съдът поясни, че понятието „законно платежно средство“, посочено в член 128, параграф 1 от ДФЕС, представлява понятие от правото на Съюза, което трябва да получи самостоятелно и еднакво тълкуване навсякъде в Съюза (28). Член 133 от ДФЕС оправомощава законодателя на Съюза сам да уточнява правния режим на статута на законно платежно средство на евробанкнотите и евромонетите, доколкото това е необходимо за използването на еврото като единна парична единица. Тази изключителна компетентност изключва всякаква компетентност на държавите членки да определят правни норми в тази област, освен ако са оправомощени от Съюза или с цел прилагането на актовете на Съюза в националното право (29).

8.3.

Следователно предложеният статут на законно платежно средство на цифровото евро е ключов елемент за гарантиране на свободата на хората на избор на плащане и паричния суверенитет на Съюза. Той гарантира, че гражданите и предприятията могат да се възползват от широкото приемане на цифровото евро като платежно средство, като по този начин се дава реален избор на хората за електронно плащане с пари на централната банка в цялата еврозона. Той също така улеснява появата на платежни решения за цялата еврозона и осигурява солидна основа за развитието на услуги с добавена стойност.

8.4.

Разпоредбите за законно платежно средство също допринасят за паричния суверенитет и целостта на еврото, като гарантират, че формата на парите, която фиксира стойността на еврото като валута (т.е. пари на централната банка в евро в брой или в цифрова форма), е широко използваема в цялата еврозона.

8.5.

ЕЦБ приветства факта, че статутът на законно платежно средство включва изискването за приемане на цифровото евро както онлайн, така и офлайн, тъй като това е необходимо, за да се даде възможност за възприемане на двата модела на цифровото евро. Освен това ЕЦБ приветства факта, че териториалният обхват на законното платежно средство на цифровото евро отчита по подходящ начин особеностите на онлайн и офлайн платежните средства.

8.6.

За ползвателите на цифровото евро е ценена характеристика винаги да имат възможност да плащат с цифровото евро (30). Никой няма да бъде задължен да притежава или да плаща с цифровото евро, но лице, което избере да плаща с цифрово евро, ще може винаги да го прави във всички магазини, които приемат цифрови плащания (т.е. физически магазини и електронна търговия).

8.7.

За търговците предложените разпоредби за законно платежно средство представляват възможност за подобряване на позициите им при воденето на преговори по отношение на международните картови схеми, при условие че е осигурена широка дистрибуторска мрежа за цифровото евро (31) и се установят законодателни гаранции за предотвратяване на злоупотреби, произтичащи от задължителното приемане (32).

8.8.

Разпоредбите за законно платежно средство предоставят на ДПУ възможност да предлагат на клиентите си цифрови платежни услуги в евро с възможно най-широк обхват в еврозоната, като същевременно получават компенсация, сравнима с тази на подобни услуги с национален обхват. Това от своя страна намалява настоящата зависимост на ДПУ от неевропейски платежни решения. Фактът, че ЕЦБ трябва да се стреми да позволи, доколкото е възможно и когато е целесъобразно, използването на частни цифрови платежни средства да се извършва в съответствие с правилата, стандартите и процесите, уреждащи платежните услуги в цифрово евро (33), следва да спомогне за премахването на техническите пречки пред местните частни решения, за да се постигне обхващане и на цялата еврозона.

Изключения от задължението за приемане на цифровото евро, забрана за едностранно изключване на плащания в цифровото евро и допълнителни изключения от паричноправно естество

8.9.

ЕЦБ приветства изключенията от задължението за приемане на цифровото евро (34), тъй като те изглеждат пропорционални и законни.

8.10.

ЕЦБ е съгласна, че физически лица, действащи в хода на чисто лични или домашни занимания, могат да откажат плащане в цифровото евро, докато микропредприятията могат да го направят, когато приемат само пари в брой. Това на практика съответства на изискване за недискриминация, съгласно което всеки търговец, който вече приема цифрови платежни средства, трябва да бъде готов да приеме цифровото евро, ако то се предлага от платец. Това обаче следва да включва получателите съгласно член 9, буква а) от предложения регламент. Ако случаят не беше такъв, тази разпоредба би позволила на тези субекти да извършват цифрова стопанска дейност в еврозоната, без да приемат цифровото евро.

8.11.

ЕЦБ напълно подкрепя предложената забрана за едностранно изключване на плащания в цифрово евро (35), която гарантира, че доставчиците на стоки и услуги не могат да възпрепятстват възможността на хората да плащат с цифровото евро, ограничавайки избора до други цифрови платежни средства, които те могат да притежават или подкрепят.

Взаимодействие между цифровото евро и евробанкнотите и евромонетите

8.12.

ЕЦБ приветства въвеждането на пълна заменяемост по номинална стойност между цифровото евро и еврото в брой. Тази пълна заменяемост е естествена последица от общия им статут на законно платежно средство. Съзаконодателите трябва да гарантират, че тази разпоредба в предложението за регламент относно статута на законно платежно средство на евробанкнотите и евромонетите (36) остава съгласувана през целия законодателен процес.

9.    Разпространение на цифровото евро

Роля на доставчиците на платежни услуги

9.1.

ЕЦБ приветства разпоредбите относно разпространението на цифровото евро от ДПУ (37), в които се определят конкретните задачи, които ДПУ трябва да изпълнява, за да може еврото да се използва като единна валута в целия Съюз. ДПУ вече имат съществуващи преки отношения със своите клиенти и следователно са в най-добра позиция да бъдат преките контрагенти за физическите лица, търговците и предприятията, които ще използват цифровото евро (38).

9.2.

В предложения регламент се посочва, че ползвателите на цифрово евро могат да имат една или няколко платежни сметки в цифрово евро при едни и същи или различни доставчици на платежни услуги (39). ЕЦБ приканва съзаконодателите да обмислят дали това е необходима мярка за използването на цифровото евро, която трябва да бъде уточнена в предложения регламент. В това отношение проекта с множество платежни сметки в цифрово евро би довело до технически трудности, особено по отношение на взаимодействието на тези сметки с управлението на консолидираното ограничение за наличностите. Може да се твърди, че цифровото евро може да бъде ограничено до една сметка, тъй като би било безплатна обществена услуга. ЕЦБ разбира, че разпоредбата относно множеството сметки има за цел да се избегнат ограничения на основните свободи, които могат да бъдат налагани само когато са пропорционални.

9.3.

ЕЦБ възнамерява да проведе и сподели със съзаконодателите задълбочен технически анализ на взаимодействието между множество сметки и управлението на индивидуално ограничение за наличностите. Освен това ЕЦБ предлага два елемента, които да бъдат разгледани от съзаконодателите по отношение на пропорционалността на всяко ограничение върху броя на сметките. Първо, свободата на ДПУ да предоставят свързани с цифровото евро услуги няма да бъде ограничена от ограничение до една сметка на ползвател. Прехвърлянето на платежна сметка в цифрово евро би било по-лесно, отколкото платежна сметка днес, тъй като Международният номер на банкова сметка (IBAN) не е преносим. Второ, сложността за ползвателя при управлението на консолидиран лимит за наличностите в множество сметки може да наложи прилагането на различен подход при въвеждането на цифровото евро, когато хората все още не са запознати с него.

9.4.

За съображенията на предложения регламент би било полезно да се внесе допълнителна яснота относно позицията на гражданите на Съюза в Северна Ирландия и дали достъпът им до цифрово евро ще бъде предмет на споразумение с органите на Обединеното кралство.

9.5.

В предложения регламент се предвижда, че кредитните институции, които предоставят платежни услуги на дребно, са задължени да предоставят основни платежни услуги в цифрово евро при поискване от своите клиенти (40). ЕЦБ горещо приветства предложеното изискване, тъй като то ще подкрепи всеобщия достъп до цифровото евро (41), което ще има характеристики на обществено благо, за физическите лица, пребиваващи или установени в държавите членки, чиято парична единица е еврото. От хората, които вече разполагат с банкова сметка, не следва да се изисква да сменят ДПУ, за да получат достъп до цифровото евро (42). Всеобщият достъп на широката общественост в еврозоната до цифровото евро ще допълни широката използваемост, улеснена от статута на законно платежно средство на цифровото евро. Готовността на търговците да приемат цифровото евро като законно платежно средство се основава на паралелното задължение на съответните ДПУ, включително кредитните институции, да предоставят цифровото евро на своите клиенти. От своя страна тези разпоредби ще позволят на цифровото евро да действа като парична котва в цифровата ера. Регулаторните мерки винаги са се оказвали необходими, за да се гарантира координацията на частния сектор в областта на плащанията в еврозоната (например въвеждането на IBAN и единната зона за плащания в евро, както и наличието на незабавни плащания).

9.6.

Въпреки това би било пропорционално и следователно за предпочитане изискването за предоставяне на цифрово евро при поискване да бъде разширено, така че да обхване онези ДПУ в еврозоната, които предлагат платежни инструменти на дребно (т.е. тези, които предлагат услугите, посочени в точки 1, 2 или 3 от приложение I към Директива (ЕС) 2015/2366, като по този начин се дава възможност на ползвателя да получи IBAN). Това 1) би установило принципа, че лицата, които вече имат платежна сметка, за да извършват ежедневни плащания, не трябва да сменят доставчика си, за да получат цифрово евро, независимо от това кой ДПУ вече предоставя тази платежна сметка, и 2) би гарантирало еднакви условия на конкуренция за всички субекти, които имат право да предлагат услугите, посочени в точки 1, 2 или 3 от приложение I към Директива 2015/2366. Пропорционалността налага при предоставянето на равни права за оказване на влияние върху правилата за цифровото евро на всички тези субекти те да подлежат и на едни и същи задължения. За разлика от това пропорционалността на изискването кредитните институции, установени в държави членки извън еврозоната, да разпространяват цифрово евро, може да бъде подложена на критична оценка, ако по-голямата част от техните съществуващи клиенти не са в състояние да притежават цифрови евро.

Основни платежни услуги в цифрово евро

9.7.

В предложения регламент се определя задължението на ДПУ да не начисляват такси на физически лица, пребиваващи или установени в държавите членки, чиято парична единица е еврото, за предоставянето на основни платежни услуги в цифрово евро (43). ЕЦБ напълно подкрепя този подход, който отразява естеството на цифровото евро като обществено благо и позволява на ползвателите да го използват безплатно за основни ежедневни цели. Предложеният списък, в който се изброяват основни платежни услуги в цифрово евро, обаче не включва автоматизирано вписване и отписване (44).

9.8.

ЕЦБ препоръчва списъкът на основните услуги да бъде разширен, така че да включва автоматизирано вписване и отписване, тъй като тяхното изключване би имало редица последици, когато ДПУ изберат да начисляват такси за тази услуга. Първо, хората ще бъдат изправени пред неочаквани такси, (45) свързани с наличието на ограничения за наличностите, пред които се отнасят само за цифровото евро, и няма да разберат необходимостта от тяхното заплащане. Прилаганият размер на таксите би довел до насочването им към определен начин на плащане или отклоняване от него (46). Фокусните групи показват, че хората, които е най-вероятно да използват редовно автоматизирано вписване, са тези, които имат най-голяма нужда от контрол върху бюджета си, тъй като автоматизираното вписване е най-подходящият инструмент за вписване за тази цел (47). Второ, по-малко хора ще захранват своята платежна сметка в цифрово евро, ако трябва да подават изрично искане за избягване на такси всеки път, когато желаят това. Желателно е да се улесни редовното вписване на цифровото евро, за да се гарантира поддържането на финансовата стабилност чрез избягване на ефекти на рязък срив (48) и следователно да се осигури организирано предаване на паричната политика.

9.9.

ЕЦБ предлага списъкът на основните услуги да бъде разширен, така че да включва прехвърлянето на сметка в цифрово евро от един ДПУ към друг. Целта е да се гарантира, че ДПУ, чието използване ползвателят реши да преустанови, няма да може да начислява възпираща „такса за излизане“, насочена към избора на ползвателя да прехвърли своята сметка в цифрово евро към нов ДПУ. ЕЦБ предлага също така да се обмислят мерки, за да се гарантира, че безплатното вписване и отписване на цифровото евро чрез пари в брой не води до намаляване на услугите на терминалните устройства АТМ. Освен това услугите по управление на спорове също следва да бъдат включени в списъка на основните услуги, тъй като те допринасят за доверието в цифровото евро и следователно за неговото приемане и използване.

9.10.

За да се гарантира, че списъкът на свързаните с цифровото евро услуги остава актуален и в съответствие с пазарните практики и нуждите на ползвателите с течение на времето, ЕЦБ предлага съзаконодателят да разгледа възможността за оправомощаване на Комисията да приеме делегиран акт за добавяне на нови основни платежни услуги в цифрово евро и за тълкуване на обхвата на съществуващите услуги, когато е необходимо.

Подкрепа на хора с увреждания, функционални ограничения или ограничени цифрови умения, както и на възрастни хора

9.11.

Днес хората, живеещи в еврозоната, имат безплатен достъп до сигурно и общоприето платежно средство под формата на пари в брой, което е важно за финансовото приобщаване. Това следва да важи, доколкото е възможно, и за цифровите онлайн и офлайн плащания.

9.12.

Що се отнася до цифровото приобщаване, ЕЦБ приветства факта, че в предложения регламент се предвижда специализираните органи да предоставят основни цифрови платежни услуги и пряка подкрепа за цифровото приобщаване във физическа близост на хора с увреждания, функционални ограничения или ограничени цифрови умения, както и на възрастни хора. Обратната информация, получена от асоциации на потребителите, показва, че пряката подкрепа във физическа близост е особено ценна (49).

9.13.

Освен това ЕЦБ приветства факта, че цифровото приобщаване се улеснява чрез определянето от държавите членки на конкретни органи или пощенски джиро институции за тези, които не притежават или не желаят да имат частна платежна сметка.

9.14.

Освен това предложеният регламент възлага на Европейския банков орган и на Органа за борба с изпирането на пари съвместното издаване на насоки, в които се определя взаимодействието между изискванията за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма и предоставянето на основни платежни услуги в цифрово евро, със специален акцент върху финансовото приобщаване на уязвими групи, включително лица, търсещи убежище, или лица, на които е предоставена международна закрила, лица без постоянен адрес или граждани на трети държави, на които не е издадено разрешение за пребиваване, но чието експулсиране е невъзможно по правни или фактически причини (50). ЕЦБ приветства това, но подчертава риска за съвместните насоки, когато бъдат издадени, да предоставят насоки само на НКО и да не изключват напълно възможността за фрагментирано прилагане. Разпоредба, установяваща минимални критерии за съвместните насоки, би допринесла в по-голяма степен за хармонизацията в еврозоната.

10.    Използване на цифровото евро като средство за съхраняване на стойност и като платежно средство — такси за платежни услуги в цифрово евро

Принципи и ограничения за използването на цифровото евро с цел смекчаване на рисковете за трансмисионния механизъм на паричната политика и финансовата стабилност в еврозоната  (51)

10.1.

Днес вложителите имат право да преобразуват безсрочните си депозити в парични средства по всяко време. Съществуват обаче практически пречки пред държането на големи суми пари в брой, включително риск от загуба или кражба. За да се поддържа равновесие между банковите депозити и парите на централната банка, в контекста на намаляващото използване на пари в брой и наличието на цифрово евро ще трябва да се поставят определени ограничения върху сумите в цифрово евро, които могат да бъдат държани от физически лица.

10.2.

ЕЦБ ясно заяви намерението си да разработи и приложи ефективни инструменти за контрол на максималния размер на цифровото евро в обращение (52). Поради това се предлага в съображение 31 от предложения регламент да се включи изрично позоваване на ясните намерения на ЕЦБ в това отношение. Сред тези инструменти ЕЦБ изрично подчертава целта си за установяване на ограничения за наличностите в цифрово евро на физически и юридически лица (53). Липсата на такива ограничения би могла да представлява заплаха за позицията на паричната политика и нейното предаване, както и за финансовата стабилност в еврозоната. Всички нежелани последици, които могат да произтекат от емитирането на цифрово евро за позицията и предаването на паричната политика, както и за финансовата стабилност, следва да бъдат сведени до минимум предварително при проектирането.

10.3.

Въпреки че калибрирането на ограниченията за наличностите би било резултат от сложна икономическа оценка, тяхното функционално и техническо изпълнение следва да даде приоритет на опита на ползвателите „в най-добър клас“ и на ефективното им прилагане за всички участници (54). Решението за това как да се комбинират и калибрират всички инструменти, които контролират ex ante размера на цифровото евро в обращение, следва да се взема по-близо във времето до евентуалното бъдещо въвеждане на цифровото евро и да се преразглежда редовно, като се взема предвид съответната икономическа и финансова среда (55).

10.4.

От една страна, в предложения регламент се посочва, че възможността за установяване на ограничения за наличностите е незадължителна характеристика на използването на цифровото евро, като се предвижда, когато е уместно, че използването на цифровото евро като средство за съхраняване на стойност може да бъде предмет на ограничения (56). От друга страна, предложеният регламент също така налага на ЕЦБ задължението да разработи инструменти за ограничаване на използването на цифровото евро като средство за съхраняване на стойност (57). Освен това предложеният регламент съдържа списък със задължителни условия за тези инструменти (58). Финансовата стабилност е основна цел на този списък в ущърб на определянето и осъществяването на паричната политика, която е основната задача, която трябва да се изпълнява чрез ЕСЦБ в изпълнение на основната ѝ цел за поддържане на ценова стабилност, както и в ущърб на предоставянето на възможност на физическите и юридическите лица да имат достъп до цифрово евро и да го използват.

10.5.

ЕЦБ приветства признаването на нейната компетентност да установява ограничения за използването на цифровото евро като средство за съхраняване на стойност и да ги калибрира с течение на времето (59). ЕЦБ е решена да прилага и поддържа ограничения за наличностите като основен елемент на проекта на цифровото евро. Всъщност ЕЦБ е компетентна да взема решения относно размера на цифровото евро, което ще бъде емитирано, тъй като това оказва въздействие върху размера на баланса на Евросистемата и върху осъществяването на нейната парична политика. Установяването и калибрирането на индивидуалните ограничения за наличностите води до определяне на горна граница на общия размер на цифровото евро, което може да бъде емитирано, и следва да бъде направено от Евросистемата съгласно нейните правомощия съгласно Договорите, а не в резултат на задължение по предложения регламент.

10.6.

По отношение на предложения списък със задължителни условия, посочен в параграф 10.4, ЕЦБ е съгласна с трите цели, които трябва да бъдат преследвани при калибрирането на ограниченията за наличностите, но отбелязва, че даването на предимство на една от тях (финансова стабилност) може да се разглежда като ограничаващо съществуваща основна задача (определянето и прилагането на паричната политика) чрез определяне на параметри за действията на ЕЦБ, които се отклоняват от основния мандат на ЕЦБ за ценова стабилност съгласно Договора. Тъй като определянето и прилагането на паричната политика във всеки случай се улеснява от запазването на финансовата стабилност, ЕЦБ не обмисля никакви противоречия между тези две задачи при определянето на ограниченията за наличностите.

10.7.

Предложеният регламент предвижда, че в рамките на предложения регламент цифровото евро няма да носи лихва (60). Не може да се твърди достатъчно категорично, че ЕЦБ не разработва олихвявано цифрово евро. Всъщност, какъвто е случаят с евробанкнотите, ЕЦБ не възнамерява да олихвява цифровото евро нито при въвеждането му, нито в обозримо бъдеще. Банкнотите никога не са били олихвявани, тъй като това е непрактично, въпреки че такова олихвяване не е нито теоретично невъзможно, нито изрично забранено от закона. Като се има предвид мандатът ѝ да поддържа ценова стабилност и съпътстващата основна задача за определяне и прилагане на паричната политика на еврозоната, ЕЦБ не може да изключва бъдещи сценарии, при които олихвяването на цифровото евро може да бъде оправдано. Също така, за да продължи да изпълнява мандата си в областта на паричната политика, ЕЦБ трябва да продължава да контролира олихвяването на всички пасиви в баланса си. Дори тази разпоредба да се тълкува като пълно изключване на олихвяването, във всички случаи това не би могло да ограничи компетентността на Евросистемата по силата на първичното право да определя и прилага независимо паричната политика на еврозоната, тъй като изрично е посочено, че правомощията по член 133 ДФЕС не засягат правомощията на ЕЦБ. Поради тази причина се предлага изменение, за да се изясни предимството на мандата на ЕЦБ за поддържане на ценова стабилност и съпътстващата основна задача за определяне и провеждане на паричната политика на еврозоната.

Такси за платежни услуги в цифрово евро  (61)

10.8.

ЕЦБ приветства предвидения в предложения регламент модел на компенсация, който има за цел да установи баланс, при който 1) цифровото евро ще бъде свободно за основно използване; 2) ДПУ разполагат с подходящи стимули за разпространението на цифровото евро, за да се гарантира широка достъпност; и 3) търговците разполагат с подходящи предпазни мерки, за да избегнат налагането на прекомерни такси. Търговците получават платена услуга от ДПУ, но биха били поставени в слаба позиция, ако наложеното им изискване да приемат цифровото евро не бъде компенсирано с таван на таксата за обслужване на търговеца. От своя страна изричното признаване на таксите между ДПУ би позволило на разпространяващите ДПУ да получават приходи, сравними с тези, получени при разпространението на сравними платежни инструменти, като по този начин се стимулира активното разпространение на цифрово евро и равнищата на висококачествени услуги за крайните ползватели. ЕЦБ приветства принципа, че таксите и налозите не следва да бъдат по-високи от исканите за сравними (частни) цифрови платежни средства, също и с оглед на необходимостта от запазване на ефикасното използване на цифровото евро като законно платежно средство. По същия начин ЕЦБ приветства забраната ДПУ да начисляват такси на физически лица за основни платежни услуги в цифрово евро (62) и забраната за допълнителни такси за плащане на дълг чрез цифровото евро (63).

10.9.

Освен това регулирането на равнищата на таксите по отношение на платежните услуги в цифрово евро не следва да се ограничава до частния сектор, а следва да се прилага и за публичния сектор. В това отношение съответните разпоредби следва да се отнасят както до търговците, така и до субектите от публичния сектор, които приемат цифрово евро. ЕЦБ приветства и съображение 41 от предложения регламент, в което се посочва намерението на Евросистемата да поеме собствените си разходи, какъвто е случаят с производството и емитирането на банкноти. ДПУ ще имат свои собствени разходи, свързани с предоставяните от тях услуги по разпространение на цифровото евро, но няма да бъдат начислявани от Евросистемата, което отразява естеството на обществено благо на цифровото евро и следва логика, подобна на тази на парите в брой.

10.10.

Предложеният регламент постановява, че таксата за обслужване на търговец ще бъде единствената такса за операция, която ДПУ могат да прилагат за търговците (64). ЕЦБ приветства това, тъй като е необходимо пределните стойности да бъдат ефикасни. Тази цел обаче няма да бъде постигната, ако фиксираните такси могат да се начисляват без ограничения. Ако един и същ платежен терминал може да се използва за плащания в цифровото евро и в други форми на плащане, което е цел, която ЕЦБ ще се стреми да постигне, ЕЦБ препоръчва да се изключат допълнителни фиксирани такси, които да се прилагат само по отношение на приемането на цифровото евро. Фиксираните такси, приложими за цялостните услуги по приемане на плащания, като например предоставянето на терминал за плащане, могат да продължат да се прилагат без ограничения.

10.11.

Предложеният регламент налага на ЕЦБ задължението редовно да наблюдава информацията, която е от значение за целите на обсъжданите по-горе налози и такси, и периодично да публикува получените в резултат на това наблюдение суми заедно с обяснителен доклад (65). ЕЦБ разбира, че дейността по докладване, извършвана по отношение на сумите, определени в предложения регламент, няма да води до публикуване на разходите, таксите и налозите на отделните ДПУ и че тези суми не следва да могат да бъдат изведени от това отчитане. ЕЦБ подчертава също така необходимостта от стабилни механизми за правоприлагане по отношение на задълженията, наложени на ДПУ, да докладват на компетентния орган, особено в случаите, когато ДПУ отказват да изпълняват задълженията си за докладване. С оглед на правната яснота ЕЦБ предлага тези аспекти да бъдат допълнително изяснени в предложения регламент.

10.12.

Предложеният регламент също така задължава ЕЦБ да разработи методология за изчисляване на сумите и определя параметри за тази цел (66). Целта на предложения регламент е да се намали свободата на преценка на компетентния орган при определянето на размера на таксите, като се уточнят съответните параметри, които да се прилагат. Тази цел обаче не е напълно постигната, тъй като някои от съответните параметри, като например „разумен марж на печалба“ и „икономически най-ефективни доставчици на платежни услуги“, са субективни понятия, чието тълкуване зависи от счетоводните правила, бизнес стратегиите на различните ДПУ, различните бизнес модели и сфери на дейност. Поради това ЕЦБ предлага тези параметри да бъдат допълнително изяснени в предложения регламент или в предложената методология.

10.13.

По-специално ЕЦБ приветства използването като отправна точка на „икономически най-ефективните доставчици на платежни услуги“. Целта е да се избегнат ситуации в държави членки, в които ДПУ са особено ефективни при предоставянето на платежни услуги, при които търговците могат да се сблъскат с по-високи разходи за приемането на цифровото евро в резултат на изчисляването на пределните стойности въз основа на средните стойности за еврозоната. Следователно установяването от предложения регламент на делът, който трябва да бъде взет от „икономически най-ефективните“ ДПУ, е съществен елемент. В предложения регламент обаче се посочва този дял за един от факторите, които могат да определят тавана на цените (съответните разходи, направени от ДПУ за предоставянето на плащания в цифрово евро, включително разумен марж на печалба), но не и за другия фактор (такси или налози, изисквани за сравними цифрови платежни средства). ЕЦБ препоръчва да се приложи предложеният в първия случай дял („икономически най-ефективните доставчици на платежни услуги, заедно представляващи една четвърт от разпространеното в еврозоната през дадена година цифрово евро“) също и във втория случай.

10.14.

В рамките на Договорите както материалната, така и формалната отговорност за регулиране на таксите се носи от законодателите, а не от ЕЦБ. За да се избегне фрагментирането на вътрешния пазар и значителното нарушаване на конкуренцията чрез различаващи се закони и административни решения, законодателите в миналото са упражнявали това правомощие да предприемат мерки за справяне с проблема с високите и различаващи се обменни такси, за да се даде възможност на ДПУ да предоставят своите услуги на трансгранична основа и да се даде възможност на потребителите и търговците да използват трансгранични услуги (67).

10.15.

ЕЦБ е готова да предостави техническа подкрепа и експертен опит при изчисляването на съответните суми. ЕЦБ обаче не разполага с правна компетентност за определяне на пределни стойности и такси, поради което публикуването на сумите от ЕЦБ не следва да бъде равнозначно de jure на определянето на таксите. В противен случай тези действия на ЕЦБ могат да бъдат оспорвани и предмет на съдебен контрол посредством жалба за отмяна.

10.16.

ЕЦБ е готова да подпомага съзаконодателите при упражняването на тяхната компетентност чрез консултативна и техническа роля или да подпомага Комисията, ако тази роля ѝ бъде делегирана. По-специално ЕЦБ е готова 1) да предостави необходимата техническа помощ при разработването на методологията за изчисляване на сумите, 2) редовно да наблюдава промените и 3) да публикува данните, необходими за определянето на пределните стойности. Окончателното определяне на тези суми и приемането на методологията обаче следва да се извършва от съзаконодателите или от Комисията, ако ѝ бъде делегирана тази роля.

10.17.

ЕЦБ приветства факта, че предложеният регламент установява ясна отговорност за НКО да налагат спазването от страна на ДПУ на задълженията им да не налагат такси за основните платежни услуги в цифрово евро, предоставяни на физически лица, и да налагат такси на търговците в рамките на ограниченията, определени в предложения регламент (68). Добре функциониращият режим на правоприлагане е от съществено значение за защитата на ползвателите на платежни услуги и насърчаването на лоялната конкуренция.

11.    Условия за разпространение на цифровото евро извън еврозоната

11.1.

ЕЦБ приветства факта, че предложеният регламент прави цифровото евро първоначално достъпно за лицата, установени или пребиваващи в еврозоната. Това е в съответствие с предложението на Евросистемата първоначалните версии на цифровото евро да се съсредоточат върху пребиваващите лица, търговците и правителствата в еврозоната. ЕЦБ е съгласна, че достъпът на посетителите, заедно с достъпа за потребители и търговци в Европейското икономическо пространство и избрани трети държави, би могъл да бъде част от последващите версии (69). Цифровото евро първо трябва да бъде въведено за лицата, установени или пребиваващи в еврозоната, преди постепенно да бъде въведено за други. Това първоначално въвеждане на цифровото евро и свързаното с него използване създава основа за последващо използване на цифровото евро от лица, установени или пребиваващи извън еврозоната.

11.2.

ЕЦБ приканва съзаконодателите да доразвият концепцията за посетител, за да се поясни, че временното пребиваване в еврозоната на резидент в държава членка извън еврозоната или в трета държава не може да доведе до постоянен достъп до цифровото евро, тъй като това би заобиколило принципите, отразени в предложения регламент относно необходимостта от предварително споразумение, преди цифровото евро да стане широко достъпно в такава държава членка извън еврозоната или трета държава (70).

Разпространение на цифровото евро между физически и юридически лица, пребиваващи или установени в държави членки, чиято парична единица не е еврото, и физически и юридически лица, пребиваващи или установени в трети държави

11.3.

ЕЦБ приветства факта, че в предложения регламент се признава ключовото значение на споразумение между Евросистемата и централна банка извън еврозоната за привеждането в действие на цифровото евро за физически и юридически лица, пребиваващи или установени в държави членки, чиято парична единица не е еврото. ЕЦБ обаче приканва съзаконодателите да уточнят разликата между споразумението, подписано от ЕЦБ и НЦБ на съответната държава членка, и всички оперативни договорености, необходими, за да се гарантира, че съответната НЦБ спазва всички правила, насоки, инструкции или искания, издадени от ЕЦБ, и предоставя цялата информация, която ЕЦБ може да изиска. Освен това ЕЦБ подкрепя налагането на задължение съгласно националното право на НЦБ и ДПУ на държави членки извън еврозоната да предоставят информация на ЕЦБ и да спазват нейните указания, особено по отношение на налагането на ограничения за наличностите (71).

11.4.

ЕЦБ би подкрепила добавянето на два елемента към разпоредбата, уреждаща договарянето и сключването на международни споразумения между Съюза и трети държави за разпространението на цифровото евро сред физически и юридически лица, пребиваващи или установени в трети държави.

11.5.

Първо, следва ясно да се посочи, че сключването на принципно споразумение на високо равнище между Съвета и трета държава следва да бъде допълнено от оперативно споразумение между Евросистемата и централната банка на тази трета държава. Оперативният капацитет на централната банка на трета държава и способността ѝ да спазва изискванията на Евросистемата следва да бъдат проверявани на практика, а разпространението на цифровото евро не следва да може да започва преди тази проверка.

11.6.

Второ, следва да има елемент на проверка от страна на Съюза по отношение на третата държава, за да се гарантира, че посредниците, установени или извършващи дейност в третата държава, които разпространяват цифровото евро, подлежат на надзорни и регулаторни изисквания, които са поне равностойни на прилаганите спрямо ДПУ, установени в Съюза. Решение за еквивалентност под формата на делегиран акт от Комисията би било подходящо за запазване на целостта на цифровото евро, когато то се разпространява извън Съюза.

Разпространение на цифровото евро за физически и юридически лица, пребиваващи или установени в трети държави или територии с парично споразумение със Съюза

11.7.

По подобен начин, що се отнася до разпространението на цифровото евро сред физически и юридически лица, пребиваващи или установени в държави членки, чиято парична единица не е еврото, или в трети държави, ЕЦБ желае да подчертае ключовото значение на сключването на споразумение между Евросистемата и централната банка или паричния орган на трета държава или територия с парично споразумение със Съюза за разпространението на цифровото евро сред физически и юридически лица, пребиваващи или установени в такива трети държави или територии, като предварително условие за неговото разпространение.

12.    Кръстосани валутни плащания

12.1.

ЕЦБ подкрепя предложението кръстосаните валутни плащания (72) между цифровото евро и други цифрови валути на централните банки на държавите членки извън еврозоната или на трети държави да подлежат на предварителни споразумения между ЕЦБ, от една страна, и НЦБ на държавите членки, чиято парична единица не е еврото, и третите държави, от друга страна (73). Евросистемата предвижда подкрепа за предоставянето на функции за кръстосани валути и проучва подходи, които биха могли да подпомогнат предоставянето на функции за кръстосани валути, когато са налице взаимни интереси с други юрисдикции или валутни зони (74).

12.2.

ЕЦБ счита, че съответните разпоредби на предложения регламент относно кръстосаните валутни плащания и сътрудничеството с централните банки на държавите членки извън еврозоната, за да се даде възможност за оперативно съвместими плащания (75), имат декларативен характер, тъй като ЕЦБ вече упражнява тази компетентност съгласно първичното право (76). Следователно тази разпоредба може да се ползва от позоваване на компетентността на ЕЦБ съгласно Договорите, като се има предвид, че Евросистемата вече разполага с компетентност по първичното право да сключва такива споразумения и да определя тяхното съдържание и да участва в международни споразумения, позволяващи оперативно съвместими плащания.

13.    Онлайн и офлайн използване на цифровото евро

13.1.

ЕЦБ е поела ангажимент да даде възможност за два модела на плащане за цифровото евро: „онлайн“ (77) и „офлайн“. Последното има за цел да увеличи максимално някои характеристики, подобни на парите в брой (78). Поради това ЕЦБ е съгласна, че наличието и на двата модела на цифровото евро, както е предвидено в предложения регламент, има дискретни предимства по отношение на приспособимостта към различните предпочитания на потребителите. Въпреки че онлайн моделът на цифровото евро предоставя пари на централната банка, когато плащанията с пари в брой не са възможни, офлайн моделът на цифровото евро може да спомогне за по-голяма наличност, включително в извънредни ситуации (например когато мрежовата свързаност е недостъпна или по време на неизправност на електроенергийната мрежа). ЕЦБ приветства факта, че офлайн моделът на цифрово евро би приличал в значителна степен на парите в брой, по-специално при ежедневните операции с ниска стойност, по отношение на начина, по който се прехвърля, и при по-високото равнище на защита на неприкосновеността на личния живот и на данните, гарантирано на ползвателите на плащания, като същевременно се запазва възможността за гарантиране на сигурността и целостта на цифровото евро. Офлайн моделът на цифровото евро ще гарантира, че не всички операции непременно се валидират от трета страна, като по този начин се изпълняват изискванията за пропорционалност и необходимост за защита на данните.

13.2.

Предложеният регламент изисква както онлайн, така и офлайн платежните операции в евро да бъдат достъпни при първото емитиране на цифровото евро (79). Същевременно Евросистемата ще се нуждае от допълнително тестване, за да се гарантира, че всички съответни модели на цифрово евро предлагат достатъчна сигурност и развитие.

13.3.

ЕЦБ е поела ангажимент да предоставя както онлайн, така и офлайн модели на цифровото евро, още от първото емитиране на цифровото евро (80), а подходът за въвеждане, предвиден от ЕЦБ, вече предвижда това. Същевременно включването на намерението на ЕЦБ в правно обвързваща разпоредба ще ограничи способността ѝ да реагира на по-високата степен на несигурност, свързана с офлайн модела на цифровото евро, както и да реагира на извънредни обстоятелства, изискващи непосредствено емитиране на всеки наличен модел. Ако възникнат компромиси, които все още не са установени, отлагането на цялостното емитиране на цифровото евро би било единствената възможност, с която разполага ЕЦБ.

13.4.

Поради тези причини ЕЦБ приканва съзаконодателите да обмислят налагането на изискване към ЕЦБ да предоставя както онлайн, така и офлайн версии на цифровото евро, съчетано с разпоредба за „полагане на максимални усилия“, съгласно която ЕЦБ ще предоставя на разположение както онлайн, така и офлайн модели от първото емитиране на цифровото евро. При всички обстоятелства ЕЦБ своевременно ще информира Европейския парламент, Съвета и Комисията, както и участниците на пазара и обществеността за всички технически фактори, възпрепятстващи едновременното въвеждане на онлайн и офлайн моделите, както и за всички извънредни обстоятелства, налагащи непосредствено емитиране на цифровото евро. ЕЦБ предлага това съдържание да бъде отразено и в изменение на съображение 34 от предложения регламент.

14.    Условни плащания и програмируеми пари

14.1.

Предложеният регламент забранява емитирането на цифровото евро като програмируеми пари, които се определят като единици цифрови пари с присъща логика, която ограничава пълната заменяемост на всяка единица (81). Тази разпоредба е в пълно съответствие с това, което ЕЦБ вече е потвърждавала публично по различни поводи (82): че цифровото евро никога няма да бъде програмируеми пари. Наличието на каквото и да било ограничение къде, кога или на кого ползвателите на плащания могат да плащат, използвайки цифровото евро, би го направило равносилно на ваучер. Това би било несъвместимо със статута му на законно платежно средство, по-специално с приемането му при пълна номинална стойност (83), и би означавало, че то няма да бъде заменяемо нито с други единици цифрово евро, нито с евробанкнотите и евромонетите по номинална стойност (84). ЕЦБ няма правомощия да издава ваучери. Следователно, дори такова ограничение да не бъде включено във вторичното право, емитирането на програмируеми пари от ЕЦБ би било несъвместимо с Договорите. По този начин ЕЦБ би приветствала въвеждането на формулировка в съображенията и членовете на предложения регламент, съгласно която забраната за емитиране на програмируеми пари е заложена в Договорите.

Условни плащания

14.2.

ЕЦБ приветства факта, че в предложения регламент се предвижда възможността ДПУ да предоставят услуги с добавена стойност, като например условни плащания, т.е. плащания, задействани автоматично от изпълнението на дадено условие (85). Въпреки че ДПУ са в най-добра позиция да разработват услуги по условни плащания , Евросистемата възнамерява да подкрепя предоставянето на условни плащания от пазара чрез разработване на общи стандарти на схемите чрез правилата на схемата за цифрово евро (ако това се изисква от пазара) и чрез осигуряване на допълнителни функционалности за сетълмент в back-end инфраструктурата на цифровото евро (86).

15.    Разпространение

Изискване за оперативна съвместимост  (87)

15.1.

ЕЦБ приветства позоваването на оперативната съвместимост на стандартите, уреждащи платежните услуги в цифрово евро, със съответните стандарти, уреждащи частните цифрови платежни средства. ЕЦБ възнамерява повторно да използва действащите стандарти във възможно най-голяма степен, за да намали разходите за адаптиране, като отбелязва, че конкурентните платежни решения могат да прилагат различни стандарти в областта на приемането на плащанията и да следват различен подход, основан на опита на ползвателите. Следователно такива решения трябва да бъдат подкрепени от възможно най-широк пазарен консенсус по отношение на търсенето и предлагането, както и от капацитета на ЕЦБ за вземане на решения, когато не е възможно да се постигне пълен консенсус. Вече се работи за постигането на тази цел. ЕЦБ възнамерява да гарантира, доколкото е възможно и целесъобразно, че частните и/или местните платежни средства могат да използват стандарти, правила и процеси на цифровото евро (т.е., както е посочено в параграф 10.10, дават възможност един платежен терминал да осигури всички платежни средства), за да се разшири техният обхват.

Front-end услуги за достъп до и използване на цифровото евро

15.2.

ЕЦБ приветства факта, че предложеният регламент разглежда предпочитанията на ползвателите, като позволява на ползвателите на цифровото евро да имат достъп и да използват платежни услуги в цифрово евро чрез front-end услуги, разработени от ДПУ или от ЕЦБ (88). Това означава, че ползвателят винаги има възможност да използва стандартен интерфейс за иницииране на плащания в цифрово евро, който дава възможност за напълно хармонизиран и общ опит в областта на плащанията в еврозоната и предотвратява проблеми, свързани с разпознаването и приемането на цифровото евро от търговците. Освен това разработените от ЕЦБ front-end услуги значително ще намалят свързаната с разработването тежест за ДПУ, които решат да използват единствено услугата на ЕЦБ, което ще бъде от голяма полза за по-малките ДПУ, които може да не разполагат с опит или ресурси, необходими за разработването на front-end услуга за иницииране на плащания в цифрово евро.

15.3.

ЕЦБ приветства факта, че предложеният регламент изисква от ДПУ, разпространяващи цифровото евро, да гарантират, че платежните услуги в цифрово евро използват официалното лого на цифровото евро и че платежни сметки в цифрово евро могат да бъдат бързо и лесно достъпни и използвани от ползвателите на цифровото евро (89). Необходимо е платецът и получателят да са запознати с избрания метод на плащане и да имат лесен достъп до него. Когато този метод на плащане е пари на централната банка (пари в брой или цифрово евро), той подкрепя възможността парите на централната банка да действат като парична котва: хората по-често се сблъскват с конвертируемостта на банковите депозити в пари на централната банка и са уверени, че едно евро и в двата случая е едно евро.

Прехвърляне на платежни сметки в цифрово евро

15.4.

ЕЦБ приветства разпоредбите на предложения регламент, които улесняват гладкото прехвърляне на платежни сметки в цифрово евро (90), което ще отговори на предпочитанията на ползвателите и ще подкрепи устойчивостта на екосистемата на цифровото евро (91). Тези мерки включват също така възможността на ползвателя да прехвърли своята платежна сметка в цифрово евро към друг ДПУ при извънредни обстоятелства. Ползвателите винаги биха запазили достъпа до своите наличности в цифрово евро, също и например когато ДПУ не е на разположение за продължителен период от време или е загубил съответните данни.

Общ механизъм за откриване и предотвратяване на измами

15.5.

ЕЦБ приветства разпоредбите на предложения регламент, които улесняват общ механизъм за откриване и предотвратяване на измами при онлайн операции в цифрово евро, за да се гарантира гладкото и ефикасно функциониране на цифровото евро (92). ЕЦБ предлага изрично да се поясни, че осигуряването на информация за плащанията е неразделна част от общия механизъм за откриване и предотвратяване на измами. Гарантирането на сигурността на платежна информация (напр. номер на сметка в цифрово евро), когато тази информация се обменя между устройствата за иницииране на плащане и за приемане на плащане, е необходимо, за да се защитят ползвателите на цифрово евро срещу риска от измами и кибератаки, например чрез замяна на информацията за плащанията със заместваща стойност.

16.    Защита на данните и неприкосновеност на личния живот

16.1.

ЕЦБ приветства високия стандарт на неприкосновеност на личния живот и защита на данните, предвиден в предложения регламент (93), който е от решаващо значение за гарантиране на доверието в бъдещото цифрово евро, и по-специално на ясното разпределение на отговорностите за защита на данните („администриране“).

16.2.

ЕЦБ приветства също така възлагането на ЕЦБ или на доставчиците на помощни услуги на обработването на данни, което не е свързано с основните задачи на ЕЦБ, но което трябва да се извършва между посредниците, за да се гарантира сигурността на личните данни на ползвателите на цифрово евро (94). Ясното разпределение на ролята на администратор (95) на ЕЦБ (и, когато е приложимо, на НЦБ) или на оператор на помощни услуги, в съответствие със строгите регулаторни разпоредби, включени в предложения регламент, гарантира, че ползвателите на цифрово евро винаги ще знаят къде да упражняват правата си на субектите на данни (напр. право на достъп) във връзка с техните лични данни, обработвани при изпълнението на помощни услуги.

16.3.

Освен това ЕЦБ приветства оправомощаването на Комисията за справяне с рисковете от изпирането на пари и финансирането на тероризма, произтичащи от използването на офлайн цифрово евро, чрез определяне на подходящи оперативни ограничения. Що се отнася до онлайн модела на цифровото евро, въпреки че настоящото предложение предвижда равнище на неприкосновеност на личния живот, сравнимо със съществуващите безкасови платежни средства, ЕЦБ предлага също така да се обмисли възможността за предлагане на по-голяма неприкосновеност на личния живот за някои нискорискови плащания с малък размер в цифрово евро.

17.    Справедлив, разумен и недискриминационен достъп до мобилни устройства

ЕЦБ приветства добавянето на разпоредба, насочена към решаване на проблемите с достъпа във връзка с определени функции на мобилни устройства, които са необходими за лесно ползване, безпрепятствени и сигурни плащания в цифрово евро на мобилни устройства (96). Достъпът до необходимите функции за комуникация в близка зона е от жизненоважно значение за безконтактните плащания с мобилни устройства, а достъпът до защитения елемент е от жизненоважно значение за базирани на мобилни устройства офлайн плащания в цифрово евро. Този достъп следва да бъде отворен и да не зависи от други приложения на мобилни операционни системи. ЕЦБ подкрепя правомощието на Комисията да приеме делегиран акт за допълнително уточняване на изискванията за ефективно постигане на този недискриминационен достъп, тъй като това може да подпомогне навременното предоставяне на свързани с цифровото евро офлайн услуги.

18.    Изисквания за докладване

18.1.

В предложения регламент се посочва, че механизмите за докладване, предвидени в членове 15.1 и 15.3 от Устава на ЕСЦБ, се прилагат по отношение на емитирането и използването на цифровото евро (97). Това е в съответствие с признаването в предложения регламент, че Евросистемата ще емитира цифровото евро в съответствие с Договорите (98), т.е. въз основа на вече съществуваща собствена компетентност.

18.2.

Освен това в предложения регламент се определят допълнителни, подробни изисквания за докладване (99). ЕЦБ отбелязва, че ако разрешаването на емитиране и емитирането на цифровото евро са задачи на ЕЦБ и Евросистемата, следва да е достатъчно да се направи позоваване на механизмите на ЕЦБ за докладване съгласно членове 15.1 и 15.3 от Устава на ЕСЦБ. Освен това съществуващите институционални механизми вече позволяват на Европейския парламент, Съвета и Комисията да изискват допълнителна информация от ЕЦБ, когато е необходимо.

18.3.

Освен това с предложения регламент се установява задължение за ЕЦБ да предоставя на Европейския парламент, Съвета и Комисията информация „ex ante“ за инструментите за ограничаване на използването на цифровото евро и анализ на това как се очаква инструментите и параметрите, които са определени в него, да постигнат целта за запазване на финансовата стабилност (100). Въпреки че ЕЦБ е готова да информира другите институции на Съюза за намеренията си да насърчава прозрачността и предвидимостта, всеки режим на отчетност следва да спазва условията на член 15 от Устава на ЕСЦБ, в който се пояснява, че отчетността на ЕЦБ се извършва ex post facto. Задължението за ex ante обмен на информация не следва да се тълкува като разпоредба, позволяваща на получателите да променят бъдещите действия на Евросистемата в нарушение на независимостта на ЕЦБ съгласно член 130 от ДФЕС.

18.4.

При условие че ЕЦБ остава свободна да взема решения относно своята политика и да не получава указания, няма да има конфликт между задълженията за докладване на ЕЦБ съгласно предложения регламент и член 130 от ДФЕС. Поради това ЕЦБ счита, че позоваванията на нейната роля при предоставянето на становища, доклади, мониторинг и подпомагане на Комисията, Съвета и Европейския парламент биха могли да бъдат допълнително определени, за да отразяват точно задачите и независимостта на ЕЦБ съгласно Договорите, както и ясното разпределение на техническия експертен опит и отговорности съгласно правото на Съюза (101).

19.    Конкретни бележки по предложения регламент относно предоставянето на свързани с цифровото евро услуги извън еврозоната

19.1.

ЕЦБ приветства предложения регламент относно предоставянето на свързани с цифровото евро услуги извън еврозоната, който е от основно значение, за да се гарантира, че всички ДПУ, независимо дали са учредени в държави членки, чиято парична единица е еврото, или в държави членки, чиято парична единица не е еврото, могат да разпространяват цифровото евро и следователно да упражняват свободата си на предоставяне на услуги в Съюза. Освен че цифровото евро е законно платежно средство в еврозоната, платежните операции в цифрово евро, както и ДПУ, които ги улесняват, следва да спазват законодателството на Съюза в областта на плащанията, което като цяло се основава на член 114 от ДФЕС. Когато ЕЦБ отправя препоръки за изменения на предложените регламенти, конкретните предложения с обяснителен текст към тях се представят в технически работен документ. Техническият работен документ е достъпен на английски език на EUR-Lex.

---

(1)  COM(2023) 369 final.

(2)  COM(2023) 368 final.

(3)  Вж. член 127, параграф 1 и член 282, параграф 2 от ДФЕС.

(4)  Доверието на хората в частните пари се основава на тяхната конвертируемост на принципа „едно към едно“ с най-безопасната форма на пари в икономиката, която е парите на централната банка (паричната котва), и следователно с други регулирани форми на пари. Вж. Panetta, F., „Central bank digital currencies: a monetary anchor for digital innovation“ („Цифровите валути на централните банки: парична котва за цифрови иновации“), реч на Fabio Panetta, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, в Elcano Royal Institute, Мадрид, 5 ноември 2021 г. Достъпна на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(5)  Вж. „Study on the payment attitudes of consumers in the euro area“ (SPACE) („Проучване относно платежните нагласи на потребителите в еврозоната“), ЕЦБ (2022 г.), което показва, че по отношение на стойността на плащанията картите (46 %) представляват по-голям дял от операциите, отколкото плащанията в брой (42 %). Достъпно на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(6)  Вж. Panetta, F., „A digital euro: widely available and easy to use“ („Цифрово евро: широко достъпно и лесно за използване“), встъпително изявление на Fabio Panetta, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, в Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент, Брюксел, 24 април 2023 г. Достъпно на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(7)  В обществена консултация, проведена от ЕЦБ през 2020 г., 43 % от анкетираните определят неприкосновеността на личния живот като най-важния аспект на цифровото евро (много преди други характеристики) за запазване на доверието в плащанията в цифровата ера. Участниците в целевата група заявяват също така, че биха оценили вариантите, които им дават контрол върху личните им данни. Вж. „Eurosystem report on the public consultation on a digital euro“ („Доклад на Евросистемата относно обществената консултация относно цифровото евро“), ЕЦБ, април 2021 г.; и „Study on New Digital Payment Methods“ („Проучване относно новите цифрови методи на плащане“), Kantar Public/ЕЦБ, 2022 г. Достъпно на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(8)  Както наскоро бе потвърдено в решението на Съда от 26 януари 2021 г., Hessischer Rundfunk, C-422/19 и C-423/19, EU:C:2021:63 (наричано по-нататък „решението по съединени дела C-422/19 и C-423/19“), т. 38.

(9)  Вж. решението по съединени дела C-422/19 и C-423/19, т. 42.

(10)  Вж. член 4, параграф 1 от предложения регламент.

(11)  Вж. член 130 от ДФЕС.

(12)  Технологичната неутралност е водещ принцип на законодателството на Съюза. Вж. например съображение 9 от Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 г. относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937 (ОВ L 150, 9.6.2023 г., стр. 40).

(13)  Вж. член 2, точка 25 от предложения регламент.

(14)  Вж. съображения 67 и 74, член 2, точка 26 и член 31, параграф 1 от предложения регламент.

(15)  В съображение 67, член 2, точка 26, член 31, параграф 1 и приложение V, подточка i).

(16)  В съображение 74.

(17)  Вж. член 2, точка 28 от предложения регламент.

(18)  Вж. член 1 от предложения регламент.

(19)  Вж. член 3, параграф 4 от ДЕС.

(20)  Вж. член 4, параграф 1 от предложения регламент, който предвижда, че в съответствие с Договорите ЕЦБ има изключителното право да разрешава емитирането на цифровото евро, като това емитиране може да се извършва от ЕЦБ и НЦБ.

(21)  Вж. съображение 9 от предложения регламент.

(22)  Вж. член 5, параграфи 1 и 2 от предложения регламент.

(23)  Вж. член 4, параграф 1 от предложения регламент.

(24)  Вж. член 2, точка 5 от Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (ОВ L 337, 23.12.2015 г., стр. 35).

(25)  Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (ОВ L 166, 11.6.1998 г., стр. 45).

(26)  Препоръка 2010/191/ЕС на Комисията от 22 март 2010 г. относно обхвата и действието на евробанкнотите и евромонетите като законно платежно средство (ОВ L 83, 30.3.2010 г., стр. 70).

(27)  Вж. решението по съединени дела C-422/19 и C-423/19.

(28)  Вж. решението по съединени дела C-422/19 и C-423/19, т. 45.

(29)  Вж. решението по съединени дела C-422/19 и C-423/19, т. 50—52.

(30)  Вж. ЕЦБ, април 2021 г. и „Study on New Digital Payment Methods“ („Проучване относно новите методи за цифрови плащания“), Kantar Public/ЕЦБ, 2022 г.

(31)  Това е свързано с членове 13 и 14 от предложения регламент (относно разпространението от ДПУ).

(32)  Това е свързано с член 17 от предложения регламент („Такси за платежни услуги в цифрово евро“).

(33)  Вж. член 26 от предложения регламент.

(34)  Вж. член 9 от предложения регламент.

(35)  Вж. член 10 от предложения регламент.

(36)  COM(2023) 364.

(37)  Вж. член 13 от предложения регламент.

(38)  Вж. Panetta, F., „Building on our strengths: the role of the public and private sectors in the digital euro ecosystem“ („Да използваме силните си страни: ролята на публичния и частния сектор в екосистемата на цифровото евро“), встъпително изявление на Fabio Panetta, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, в Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент, Брюксел, 29 септември 2022 г.

(39)  Вж. член 13, параграф 7 от предложения регламент.

(40)  Вж. член 14, параграф 1 от предложения регламент.

(41)  Вж. Panetta, F., „A digital euro: widely available and easy to use“ („Цифрово евро: широко достъпно и лесно за използване“), встъпително изявление в Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент, 24 април 2023 г.

(42)  Ако вместо това разпространението е доброволно за посредниците, хората могат да се сблъскат със значителни пречки при получаването на цифрово евро. Например те могат да бъдат принудени да открият сметка при нов посредник, ако собствената им банка не им предоставя достъп до цифровото евро. В такава ситуация обаче хората може да не разбират защо следва да открият друга сметка и да не положат усилия да получат цифрово евро от друг посредник. Освен това предишните примери за общоевропейски платежни инициативи показват, че гарантирането на широк достъп на потребителите до съответните платежни услуги в цялата еврозона в крайна сметка винаги изисква въвеждането на регулаторни мерки.

(43)  Вж. член 17, параграф 1 от предложения регламент.

(44)  Вж. приложение II, буква в) от предложения регламент.

(45)  Ползвателите на цифрово евро не биха очаквали с основание да се начисляват такси за допълване на платежна сметка в цифрово евро (например въвеждане на 1 000 EUR в началото на всеки месец), като се има предвид, че нарежданията за периодични преводи (например за плащане на наем в началото на месеца) рядко се таксуват.

(46)  Вж. съображение 10 от предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 260/2012 и Регламент (ЕС) 2021/1230 по отношение на незабавните кредитни преводи в евро (COM(2022) 546 final).

(47)  Вж. „Проучване на характеристиките на цифровия портфейл“ („Study on Digital Wallet Features“), доклад за фокусната групата, Kantar, април 2023 г., достъпен на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(48)  Автоматизираното вписване и отписване допринасят за удобство за крайните ползватели, което би подпомогнало навлизането на цифровото евро и ползите от него за финансовата стабилност, по-специално тъй като тази функционалност ще бъде съчетана с добре калибрирани ограничения за наличностите. Ако много ползватели редовно поддържат известна наличност в цифрово евро, въздействието върху финансовата стабилност е по-слабо, ако дадено събитие подтикне потребителите на цифрово евро да увеличат техните наличности от цифрово евро, тъй като внезапното въздействие върху банковите депозити ще бъде по-слабо.

(49)  Вж. например отговора на Европейското бюро на съюзите на потребителите (BEUC) на писмената процедура след техническата сесия на ERPB относно цифровото евро от 12 май 2023 г., достъпен на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(50)  Вж. член 14, параграф 1 от предложения регламент.

(51)  Вж. член 15 от предложения регламент.

(52)  Вж. Panetta, F., „Shaping Europe’s digital future: the path towards a digital euro“ („Изграждане на цифровото бъдеще на Европа: пътят към цифрово евро“), встъпително изявление на Fabio Panetta, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, в Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент, Брюксел, 4 септември 2023 г.

(53)  Вж. ЕЦБ (2022 г.), „Progress on the investigation phase of a digital euro“ („Напредък в етапа на проучване на цифровото евро“), достъпен на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(54)  Вж. също Panetta, F., „The digital euro and the evolution of the financial system“ („Цифровото евро и еволюцията на финансовата система“), встъпително изявление на Fabio Panetta, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, в Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент, Брюксел, 15 юни 2022 г. Достъпно на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(55)  Вж. Panetta, F., „The digital euro and the evolution of the financial system“ („Цифровото евро и еволюцията на финансовата система“), встъпително изявление в Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент, 15 юни 2022 г.

(56)  Вж. член 15, параграф 1 от предложения регламент.

(57)  Вж. член 16, параграф 1 от предложения регламент.

(58)  Вж. член 16, параграф 2 от предложения регламент.

(59)  Вж. член 16, параграф 1 от предложения регламент.

(60)  Вж. член 16, параграф 8 от предложения регламент.

(61)  Вж. член 17 от предложения регламент.

(62)  Вж. член 17, параграф 1 от предложения регламент.

(63)  Вж. член 7, параграф 4 от предложения регламент.

(64)  Вж. член 17, параграф 6 от предложения регламент.

(65)  Вж. член 17, параграф 3 от предложения регламент.

(66)  Вж. член 17, параграф 5 от предложения регламент.

(67)  Вж. съображение 13 от Регламент (ЕС) 2015/751 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно обменните такси за платежни операции, свързани с карти (ОВ L 123, 19.5.2015 г., стр. 1); член 8 от Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (ОВ L 94, 30.3.2012 г., стр. 22); и член 3 от Регламент (ЕС) 2021/1230 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юли 2021 г. относно презграничните плащания в рамките на Съюза (ОВ L 274, 30.7.2021 г., стр. 20).

(68)  Вж. член 17 от предложения регламент.

(69)  Вж. ЕЦБ (2023 г.), „Progress on the investigation phase of a digital euro – third report“ („Напредък в етапа на проучване на цифровото евро — трети доклад“), достъпен на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(70)  Вж. член 18, параграф 1 и член 19, параграф 1 от предложения регламент.

(71)  Вж. член 16 от предложения регламент.

(72)  Кръстосаните валутни плащания на дребно са операции между платеца и получателя, които включват кръстосано валутно конвертиране като част от платежната верига. Това би послужило например за случаи на международна търговия на дребно и парични преводи.

(73)  Вж. член 23 от предложения регламент.

(74)  Вж. ЕЦБ (2023 г.), „Progress on the investigation phase of a digital euro – third report“ („Напредък в етапа на проучване на цифровото евро — трети доклад“).

(75)  Вж. член 21, параграф 2 от предложения регламент.

(76)  Вж. член 23 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-нататък „Уставът на ЕСЦБ“).

(77)  Онлайн моделът би позволил използването на пари на централната банка 1) за плащания, извършвани от разстояние (чийто обем нараства с нарастващата цифровизация), 2) за да се гарантира покритие на всички случаи на използване в повечето случаи на плащане, и 3) за физически лица, които не трябва да зависят само от инструмент на приносител (който може да бъде загубен или откраднат), за да могат да държат пари на централната банка.

(78)  Офлайн моделът би бил платежен инструмент на приносител, който не зависи от онлайн връзка, а се ограничава до безконтактни плащания и необходимостта от предварителното му финансиране. Следователно за плащанията би могло да се даде възможност за ниво на неприкосновеност на личния живот подобно на това, използвано при парите в брой.

(79)  Вж. член 23, параграф 1 от предложения регламент.

(80)  Вж. ЕЦБ (2023 г.), „Progress on the investigation phase of a digital euro – fourth report“ („Напредък в етапа на проучване на цифровото евро — четвърти доклад“), достъпен на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(81)  Вж. член 24, параграф 2 от предложения регламент.

(82)  Вж. например Panetta, F., „The digital euro: our money wherever, whenever we need it“ („Цифровото евро: нашите пари, където и когато ни трябват“), встъпително изявление на Fabio Panetta, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, в Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент, Брюксел, 23 януари 2023 г. Достъпно на уебсайта на ЕЦБ www.ecb.europa.eu.

(83)  Вж. член 7, параграф 2 от предложения регламент.

(84)  Вж. член 12, параграф 2 от предложения регламент.

(85)  Вж. ЕЦБ (2023 г.), „Progress on the investigation phase of a digital euro – third report“ („Напредък в етапа на проучване на цифровото евро — трети доклад“).

(86)  По-специално функционалността „резервиране на средства“, която би била необходима за безопасното предоставяне на някои услуги по условни плащания на крайните ползватели и е съпътстваща характеристика на множество случаи на потенциално използване на условни плащания, като плащане срещу доставка и плащане за ползване.

(87)  Вж. член 26 от предложения регламент.

(88)  Вж. член 28, параграф 1 от предложения регламент.

(89)  Вж. член 28, параграф 3 от предложения регламент.

(90)  Вж. член 31 от предложения регламент.

(91)  Вж. параграфи 8.2 и 8.3 от Становището.

(92)  Вж. член 32 от предложения регламент.

(93)  Вж. членове 32 и 34—36 от предложения регламент.

(94)  Вж. членове 35 и 36 от предложения регламент.

(95)  Вж. член 35, параграф 5 и член 36, параграф 5 от предложения регламент.

(96)  Вж. член 33 от предложения регламент.

(97)  Вж. член 40, параграф 1, първа алинея от предложения регламент.

(98)  Вж. член 4, параграф 1 от предложения регламент.

(99)  Вж. член 40, параграф 1 от предложения регламент.

(100)  Вж. член 40, параграф 2 от предложения регламент.

(101)  Вж. параграф 1.3 от Становище CON/2018/20 на Европейската централна банка от 11 април 2018 г. относно предложение за регламент за учредяване на Европейския паричен фонд (ОВ C 220, 25.6.2018 г., стр. 2). Всички становища на ЕЦБ са достъпни на EUR-Lex.