Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52022XR2657

    Резолюция относно предложенията на Европейския комитет на регионите с оглед на работната програма на Европейската комисия за 2023 г.

    COR 2022/02657

    OB C 375, 30.9.2022, p. 1–8 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    30.9.2022   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 375/1


    Резолюция относно предложенията на Европейския комитет на регионите с оглед на работната програма на Европейската комисия за 2023 г.

    (2022/C 375/01)

    ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ,

    като взе предвид:

    Протокола за сътрудничество с Европейската комисия от февруари 2012 г.;

    Резолюцията на КР относно приоритетите на Европейския комитет на регионите за 2020–2025 г. (1);

    окончателния доклад от на Конференцията за бъдещето на Европа;

    приноса на регионалните парламенти със законодателни правомощия, получен в рамките на споразумението за сътрудничество между КР и Конференцията на регионалните законодателни събрания в Европейския съюз (CALRE);

    своята резолюция относно крайния резултат от Конференцията за бъдещето на Европа;

    насърчава Европейската комисия чрез своята работна програма за 2023 г. да продължи да осъществява следните действия:

    Бъдещето на Европа

    1.

    приветства препоръките, приети на пленарното заседание на Конференцията за бъдещето на Европа (COFE) за по-демократичен, устойчив и по-справедлив Европейски съюз. КР се ангажира да допринесе за изпълнението на окончателния доклад, включително за институционалните реформи, необходими за гарантиране на силна връзка между гражданите и техните избрани представители от всички ешелони. КР очерта предложенията си за евентуални промени в Договорите и актуализации на междуинституционални споразумения в отделна резолюция;

    2.

    призовава в работната програма на ЕК да бъдат включени конкретни инициативи за изпълнение на тези предложения, по-специално с оглед на разработването на ориентирани към местните условия методи на участие и превръщането им в постоянна характеристика на процеса на вземане на решения в ЕС, при зачитане на законодателните правомощия на регионалните администрации;

    3.

    поради това приветства предложението на COFE за създаване на система от представители на местното самоуправление на ЕС — предложение, направено по инициатива на КР, като начин за допълнително намаляване на дистанцията между институциите на ЕС и гражданите. КР се ангажира да изпълни това предложение в сътрудничество с Комисията чрез своята Европейска мрежа на представителите на регионалното и местното самоуправление и проекта „Изграждаме Европа с представителите на местното самоуправление“. Освен това КР препоръчва най-широко участие на млади местни политици и администратори в законотворческите процеси на ЕС, включително чрез популяризиране на неговата програма за млади политици на изборна длъжност;

    4.

    призовава за по-добро участие на младите хора в демократичните процеси и за структурирани начини за ангажиране с младежта (напр. младежки съвети) и счита, че гражданското образование е съществена предпоставка за овластяване на гражданите, като им дава възможност да участват в демократичния живот по информиран и активен начин. Призовава в работната програма на ЕК да бъдат предложени инициативи за разработване на общоевропейска учебна програма за гражданско образование, насърчаване на европейските демократични ценности, критично мислене, цифрови умения и медийна грамотност, в партньорство с местните и регионалните власти;

    5.

    настоятелно призовава Европейската комисия да проведе бърза процедура с цел постигане на задоволително и трайно решение на проблема с хуманитарната криза в Средиземноморието и с ударение на първо място върху защитата на живота на мигрантите, но и върху гарантирането на зачитането на правата на човека и основните свободи. КР и МРВ предлагат задълбочено сътрудничество;

    6.

    призовава Комисията систематично да използва таблицата за оценка на субсидиарността при представянето на законодателни предложения в области на политиката, в които компетентността е споделена или съгласувана;

    Украйна

    7.

    отново отправя своето искане към Европейската комисия за създаването на „Местен механизъм на ЕС за украинските бежанци“ не като нов фонд, а като допълващ оперативен инструмент за намаляване на бюрокрацията и ускоряване на достъпа на местните лидери до настоящите фондове;

    8.

    подчертава, че държавите членки могат да използват финансирането на „Действия за бежанците в рамките на политиката на сближаване в Европа“ (CARE), за да разработят специално пригодени решения за дългосрочната интеграция на хората с мигрантски произход чрез инвестиции в жилищно настаняване, образование, заетост, здравеопазване, социално приобщаване и грижи или други социални услуги. Спешната подкрепа за бежанците следва да се предоставя независимо от тяхната държава на произход;

    9.

    отправя искане към Комисията да представи предложение за преразглеждане на Действията по линия на сближаването за бежанците в Европа (CARE), за да се обмислят краткосрочни и средносрочни решения за местните и регионалните власти, така че да се отговори на текущите финансови нужди, свързани с кризата в Украйна, и призовава за строги мерки за предотвратяване и справяне с трафика на хора, както и за предпазни мерки, за да се гарантира, че бежанците имат достъп до медицински и психологически грижи и до правата на сексуално и репродуктивно здраве; подкрепя пакета за закрила на детето за украинските деца бежанци и призовава за специални мерки за защита на уязвимите бежанци;

    10.

    отново заявява по отношение на прилагането на принципа на отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови, съгласно който се разрешава въвеждането на нови законодателни „тежести“ само доколкото се отменят предишни „тежести“, че фундаменталната обосновка за всички законодателни актове в демократичните общности е да се постигне максимална полза за обществото като цяло, както и че трябва да се запазят законодателните цели на ЕС и високите икономически, социални и екологични стандарти;

    11.

    приветства задействането на Директивата за временната закрила и подчертава, че признаването на правата на свободно движение и автономността на бежанците води до положителния резултат, че облекчава натиска върху националните системи за предоставяне на убежище и върху капацитета за приемане в граничните региони. Въпреки това КР призовава Комисията да преразгледа целесъобразността на предложението си за регламент относно инструментализацията в областта на миграцията и убежището и определението за инструментализация в проекта за преразгледан Кодекс на шенгенските граници, тъй като те ще се прилагат и по отношение на украинските бежанци, използвани като оръжие от руския режим, и по този начин има риск да влязат в пряк конфликт с Директивата за временна закрила;

    12.

    решително подкрепя създаването на план на ЕС за възстановяване на Украйна с цел съживяване на украинската икономика, възстановяване на разрушената инфраструктура и за подкрепа на нейния път на демократичните реформи на нейните институции и обществени служби. В този контекст КР ще създаде Алианс на градовете и регионите за възстановяването на Украйна, който ще обедини местните и регионалните власти в Европа и Украйна, с цел предоставяне на самоуправлението на ключова роля в стратегическото планиране на възстановяването, по-нататъшно прилагане на процеса на децентрализация и многостепенното управление в Украйна, както и подобряване на доброто местно/регионално управление. КР също така подкрепя призива на местните и регионалните власти в Украйна и ЕС за съживяване на съществуващите партньорства или създаване на нови, както и за побратимяване на градове и региони като неразделна част от процеса на възстановяване. КР подкрепя мерките за смекчаване на дългосрочните социални и икономически последици от руската война в Украйна за регионите и градовете на ЕС;

    13.

    посочва, че корективните мерки, предприети като част от процедурите на държавите членки при макроикономически дисбаланси, имат по-силно въздействие в някои региони, като посочените в член 349 от ДФЕС, които са икономически и социално изключително чувствителни на външни сътресения и рестриктивни икономически политики;

    Възстановяване и сближаване

    14.

    счита, че ако в настоящия контекст на енергийна криза, геополитическа нестабилност и възстановяване от пандемията от COVID-19 клаузата за дерогация на Пакта за стабилност и растеж (ПСР) бъде дезактивирана, това би могло да окаже значително икономическо, социално и екологично въздействие. Поради това призовава общата клауза за дерогация да остане активна, докато бъде въведена преразгледана рамка за икономическо управление. КР също така подкрепя призива на Конференцията за бъдещето на Европа (COFE) за реформа на Европейския семестър с оглед на повишаване на неговата демократична легитимност и участието на местните и регионалните власти чрез „Кодекс на поведение“, изготвен въз основа на Кодекса на поведение за партньорство в структурните фондове;

    15.

    тъй като в момента се изпълняват националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ), призовава Комисията да гарантира, че местните и регионалните власти участват пълноценно във вземането на решения за тях и програмирането, както и в тяхното изпълнение, за да се смекчат рисковете, произтичащи от липсата на координация с други източници на финансиране, включително за сближаването, и да се засилят съгласуваността и синергиите със стратегиите за местно развитие, които са от ключово значение за постигането на целите на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ);

    16.

    подчертава, че потенциалът на европейската политика на сближаване играе решаваща роля за свеждането до минимум на териториалните дисбаланси на икономическите дейности, особено на тези с по-висока добавена стойност, както и за по-справедливо регионално разпределение на европейските доходи, които вътрешният пазар и глобализацията сами по себе си не гарантират. Това трябва да остане сред основните идеи за размисъл;

    17.

    решително подкрепя принципа за „ненанасяне на вреда на сближаването“, посочен в 8-ия доклад за сближаването, като подчертава, че сближаването е обща ценност на ЕС, и предлага ранно начало на задълбочен процес на размисъл относно дългосрочните предизвикателства пред сближаването и начините, по които политиката на сближаване и други политики на ЕС могат да ги преодолеят; във връзка с това подкрепя Комисията за създаване на проверка на въздействието върху селските райони като част от по-добрия принос на всички политики към сближаването в селските райони, както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки и на поднационално равнище;

    18.

    изисква в оценката за 2023 г. на дългосрочната визия за селските райони на ЕС до 2040 г. да бъдат изготвени конкретни предложения, придружени от ресурси, финансови инструменти и количествени цели, както и да се отчете въздействието на войната в Украйна върху селските райони; призовава за приемането на ориентирана към бъдещето европейска програма за селските райони, чрез която да се подкрепят селското стопанство и местното производство и да се подобри интеграцията между градските и селските райони, като се вземе предвид реалността на регионите, засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, да се засили продоволствената устойчивост и да се стигне до устойчиво съживяване на селските общности и периферните райони;

    19.

    призовава Европейската комисия да положи повече усилията в областта на комуникацията относно европейските политики в селските райони, които се чувстват отдалечени от процесите на обсъждане и често не са запознати с каналите за участие, предоставени им от институциите;

    20.

    призовава Европейската комисия да приложи на практика, в целия ѝ обхват и дълбочина, новата стратегия за най-отдалечените региони на Съюза, които бяха и все още са особено засегнати от пандемията и също така са най-уязвими на международната криза, произтичаща от войната в Украйна;

    21.

    изразява съгласие с Конференцията на регионалните законодателни събрания (CALRE) и Европейския парламент, че специфичните демографски характеристики, нужди и предизвикателства, пред които са изправени периферните и островните региони, включително архипелазите и най-отдалечените региони, изискват специална и целенасочена подкрепа от страна на ЕС, например в екологичния и цифровия преход, включително програми за научни изследвания и инвестиции, насочени към потенциала на тези региони в областта на енергията от възобновяеми източници, устойчивото селско стопанство и рибарство, опазването на морската среда и биологичното разнообразие, както и намаляване на многобройните структурни и постоянни неблагоприятни условия, от които са засегнати тези територии на Европейския съюз, като напр. трудностите на тези региони за намаляване на въглеродния отпечатък;

    22.

    изразява съгласие с Европейския парламент относно постигането на напредък по отношение на Островния пакт и Програмата на Европейския съюз за островите с участието на основните заинтересовани страни, а именно националните, регионалните и местните власти, икономическите и социалните оператори, гражданското общество, академичните среди и неправителствените организации, по подобие на Пакта за градовете и бъдещия Пакт за селските райони, както и призовава Комисията да извърши проучване на различното положение на островните територии на Европейския съюз;

    23.

    призовава Европейската комисия да инициира необходимите законодателни процедури за прилагане на новата стратегия за най-отдалечените региони: „Извеждане хората на преден план, осигуряване на устойчив и приобщаващ растеж, разгръщане на потенциала на най-отдалечените региони на ЕС“, която отразява непоколебимия ангажимент на Комисията към тези региони чрез ориентирани към местните условия подходи и съобразена с нуждите подкрепа в съответствие с Договора;

    24.

    подчертава, че малките градове и села могат да играят жизненоважна роля в разработването и прилагането на интегрирани процеси на териториално развитие, и призовава Европейската комисия да насърчава тяхната роля в ИТИ и ВОМР, както и в други териториални инструменти, които подкрепят въведени от държавите членки инициативи, чрез създаване на мрежа за консултантска подкрепа в рамките на политиката на сближаване, за да се насърчи тяхното използване, особено сред малките градски райони, които играят ролята на регионални центрове, и да се гарантира, че националните правителства ще подкрепят всички инициативи на ИТИ и ВОМР, особено онези региони, които се нуждаят най-много от тях, като по-слабо развитите региони и тези, които изостават в местното развитие;

    25.

    счита, че множеството кризи, пред които понастоящем е изправен Европейският съюз, засилват необходимостта от запазване на темпа на изпълнение на Европейския зелен пакт и от нов законодателен тласък през 2023 г., и поради това приветства, че съгласно първия годишен доклад относно изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост е надминат минимумът от 37 % за средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост, разпределени за екологичния преход;

    Екологичен преход и мобилност

    26.

    призовава Европейската комисия да работи с местните и регионалните власти относно изпълнението на инициативите, произтичащи от Пакта за климата от Глазгоу и бъдещите заключения на 27-ата конференция на страните по РКООНИК, и да подкрепя многостепенното сътрудничество и определените на местно равнище приноси; призовава Европейската комисия да признае ролята на местните и регионалните власти за постигането на целите на Парижкото споразумение и в дипломацията по въпросите на климата на поднационално равнище; призовава за обединяване на усилията в амбициозна глобална рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г., с цел да се гарантира, че общата визия за „живот в хармония с природата“ ще бъде изпълнена до 2050 г.;

    27.

    изразява загриженост, че напредъкът, постигнат за насърчаване на адаптирането към изменението на климата, е по-слаб от големите амбиции, заявени в новата стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата, както и от големите глобални амбиции, както се подчертава в призива на РКООНИК за глобална цел за адаптиране към изменението на климата;

    28.

    призовава Комисията систематично да интегрира принципа на енергийна достатъчност в законодателната рамка на ЕС, като насърчава систематични действия за пестене на енергия, да съпътства и ускорява прехода към чиста, възобновяема и сигурна енергия на достъпни цени, и изисква от Комисията и съзаконодателите да работят за стабилна законодателна рамка за оценка и борба с бедността в областта на енергетиката и мобилността; изисква да бъде включен в Координационната група по въпросите на енергийната бедност и уязвимите потребители; подчертава, че общностите за възобновяема енергия са ключов инструмент за насърчаване на широко разпространеното използване на възобновяеми енергийни източници и за постигане на децентрализирана и сигурна енергийна система; призовава Комисията и държавите членки да работят с регионалните органи за преодоляване на пречките пред тяхното развитие и за разработване на допълнителни стимули, както и за подпомагане на необходимите инвестиции в такъв процес. Във връзка с това посочва, че не трябва да се забравят регионите, в които енергийният преход ще бъде по-скъп, поради енергийната им изолация, каквито са островите и най-отдалечените региони;

    29.

    призовава Комисията да работи по постоянна законодателна рамка на Зеления пакт, която по-добре да въплъщава ЦУР и да включва по структурен начин местните и регионалните власти в цялостно преразглеждане на Регламента относно управлението на Енергийния съюз и действията в областта на климата;

    30.

    призовава Комисията да продължи да подкрепя работата на Европейския конвент на кметовете, както и инициативи като мисията на ЕС за неутрални по отношение на климата и интелигентни градове като ключов инструмент за прилагане на Европейския зелен пакт в градовете и регионите в целия ЕС и за подпомагане на местните и регионалните власти да постигнат целите за адаптиране;

    31.

    призовава Комисията да работи в сътрудничество с държавите членки за рамка за финансиране и подкрепа с цел насърчаване на изпълнението на целите за саниране на поднационалните обществени сгради, за да се гарантира осъществимостта на тези стандарти, както се предлага в Директивата за енергийната ефективност; в този смисъл припомня, че е важно да се осигури пряко финансиране за местните и регионалните власти за мерки за енергийна ефективност, както и допълнителни насоки и подкрепа, особено за санирането на исторически сгради;

    32.

    ангажира се да продължи да си сътрудничи в рамките на Платформата на заинтересованите страни за нулево замърсяване, като насърчава подход на многостепенно управление за плана за действие за нулево замърсяване, включително мониторинг и на по-късен етап — създаване на таблица с показатели за екологосъобразните резултати на регионите на ЕС;

    33.

    подкрепя определянето на Европейска година на по-зелени градове и изразява готовността си да участва активно в тази инициатива;

    34.

    подкрепя един цялостен, ориентиран към местните условия и районите, подход по отношение на политиките в областта на околната среда и отново отправя своя призив за изготвянето на законодателен акт за океаните в същия дух като законодателния акт за климата;

    35.

    призовава да се постави по-силен акцент върху късите вериги за създаване на стойност в хранително-вкусовата промишленост и да се признае разнообразието на производствените системи в цяла Европа, включително алтернативни производствени системи, насочени към насърчаване на местни и регионални форми на производство, преработка и маркетинг с цел изграждане на местна и регионална продоволствена автономия; призовава за по-голяма подкрепа за колективни местни проекти, които включват преработвателите, местните власти, земеделските стопанства, горските стопанства, търговците, кооперациите, асоциациите за местни продукти и местните потребители с цел разработване на местно предлагане на храни;

    36.

    подчертава необходимостта от разработване на мерки чрез краткосрочна и средносрочна икономическа подкрепа и структурни социални политики, насочени към улесняване на достъпа до по-устойчива и здравословна продоволствена система за най-уязвимите групи, като по този начин се подпомогне борбата със затлъстяването и неправилното хранене, включително план за действие на ЕС за периода след 2020 г. относно затлъстяването при децата;

    37.

    призовава за ефективна система на многостепенно управление, която да съчетава европейските мисии със стратегиите за местно и регионално развитие, мерките за възстановяване от COVID-19 и финансирането на иновациите чрез структурните фондове, за да се постигне по-екологосъобразен, по-здравословен, по-приобщаващ и устойчив ЕС;

    38.

    решително подкрепя неотдавнашните партньорства за регионално иновационно пилотно действие за съчетаване на концепцията за интелигентна специализация с подхода на мисиите на екологичния и цифровия преход; предлага ЕС да предостави допълнителна подкрепа за насърчаване на териториалните мисии, както и на местните екосистеми за иновации чрез центровете на ЕНП, така че те да могат да играят активна роля в европейското научноизследователско пространство и за преодоляване на разделението в областта на иновациите в ЕС;

    39.

    подчертава, че „Новият европейски Баухаус“ може да се осъществи само чрез многостепенно управление и ориентиран към местните условия подход, замислен като взаимносвързана мрежа от регионални или местни центрове, а не само като единичен географски пост; отново отправя своето предложение за лесна за използване схема с ваучери за предоставяне на практическа подкрепа на градовете и регионите за участие в общността на „Новия европейски Баухаус“;

    40.

    очаква Комисията да продължи да интегрира в своите политически процеси измерението, свързано с равенството между половете, по-специално чрез представяне на методология за оценка на въздействието на програмите на ЕС върху равенството между половете;

    41.

    напълно признава необходимостта от решителни действия за постигане на целите на ЕС в областта на климата в транспортния сектор. Счита, че всички видове транспорт трябва да станат по-устойчиви, а автомобилният транспорт трябва да намали емисиите чрез комбинация от дългосрочни устойчиви алтернативни горива и превозни средства с нулеви емисии. Освен това е важно да се вземе предвид целият жизнен цикъл, за да се сведат до минимум емисиите на парникови газове от източника на горивото до потребителя, а не само емисиите на отработени газове. С оглед на необходимата съществена трансформация на автомобилния сектор във всички региони, за да се гарантира, че нито един регион няма да бъде пренебрегнат, настоятелно призовава Комисията да обърне внимание на въздействието на по-строги стандарти за емисиите на CO2 за леките автомобили и микробусите чрез европейски механизъм за подкрепа на социално справедлив и честен преход за европейските региони на автомобилната промишленост и сектора за доставка;

    Цифровият преход и промишлеността

    42.

    силно насърчава разпространението на резултатите от научните изследвания и най-добрите практики сред местните участници в областта на иновациите, а именно чрез инициативи като Платформата за обмен на знания (ПОЗ) и „Науката среща регионите“, както и текущите дейности на Европейския технологичен институт и Европейския съвет по иновациите, насочени предимно към стартиращи предприятия и дружества с висок потенциал за растеж в рамките на регионите на Европа;

    43.

    приветства работата, предприета от Комисията в рамките на движението „Обединяване, насърчаване, подкрепа“, и изразява готовността си да продължи експертните си дейности във връзка с местните и регионалните цифрови показатели и да подкрепи Европейската комисия при предоставянето на градовете и общините на подходящи инструменти за измерване на цифровата трансформация;

    44.

    в контекста на становището на КР относно „Цифрово сближаване“ приканва Комисията да работи с КР и териториалните сдружения относно 1) идентифицирането и наблюдаването на нарастващите цифрови разделения, 2) постигането на по-висока степен на сближаване в Съюза по отношение на цифровизацията и 3) изпълнението на препоръките относно цифровата трансформация, отправени от КР и от Конференцията за бъдещето на Европа;

    45.

    приветства предложението на Комисията относно законодателния акт за данните и очаква да получи проект на регламент относно Закона за стратегията за оперативна съвместимост, който да улесни справедливия и безпристрастен обмен на данни, по-специално между публичните органи на различни равнища и между частни субекти, и който изгражда доверие между частните дружества и публичните органи;

    46.

    очаква публикуването на нова законодателна инициатива за създаване на инструмент за извънредни ситуации в областта на единния пазар и приветства съобщението на Комисията, че инструментът ще има за цел да укрепи европейското управление на единния пазар по време на криза, за да се предвидят и предотвратят смущения, и призовава всички съответни участници, включително местните и регионалните власти, да бъдат включени в механизмите за готовност и реакция при кризи;

    47.

    подчертава значението на една политически по-добре съгласувана стратегия, обхващаща всички сектори на промишлеността, за да се избегне изключването на по-отдалечените региони, в които не достигат факторите за разполагане на промишлени предприятия и чиито икономически структури са слабо диверсифицирани, но имат потенциал за установяване на дружества за услуги, допълващи промишлените предприятия, които европейската стратегия цели да върне отново на територията на ЕС;

    48.

    поради това отново препоръчва на Комисията да обвърже по-тясно бъдещата си промишлена политика с концепцията за ориентиране към бъдещето и да вземе предвид поуките, извлечени от конкурентоспособните регионални екосистеми, значението на главните базови технологии и необходимостта от постигане на баланс между конкурентоспособността и отворената стратегическа автономност;

    49.

    предлага Европейската комисия да подобри и укрепи връзката между направлението за политиката на сближаване и държавната помощ в рамките на политиката на конкуренция, като се позволи съфинансирането в рамките на Помощта за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа („REACT-EU“) да се използва за действия, изпълнявани съгласно Временната кризисна рамка за държавна помощ в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна;

    Трансгранично сътрудничество и мобилност

    50.

    отбелязва, че правните и административните пречки продължават да възпрепятстват развитието на европейските гранични региони, и призовава Комисията да предложи инструмент за координация между държавите членки по време на транспонирането на директивите на ЕС, за да се предотврати създаването на нови правни пречки по границите; също така призовава Комисията да възобнови диалога със Съвета относно предложения регламент за европейския трансграничен механизъм или да предложи алтернативен инструмент, който би позволил на европейските гранични региони ефективно да намерят решения на пречките, пред които са изправени;

    51.

    призовава Европейската комисия да представи предложение за гарантиране на поддържането на сухоземното и морското трансгранично сътрудничество в случай на криза в целия ЕС или регионална криза и да предостави подходящо финансиране за проекти за развитие на трансгранична свързаност и интермодалност. Механизмът за свързване на Европа следва винаги да включва конкретни покани за представяне на предложения за преодоляване на липсващите трансгранични връзки, а INTERREG следва да увеличи участието си във финансирането на тези участъци с недостиг на транспортен капацитет. Финансиране за трансгранични проекти следва да се предостави и чрез дългосрочните и устойчиви инвестиции от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и националните насърчителни банки и институции (ННБИ);

    52.

    приветства започнатата от Европейската комисия обществена консултация относно „Изтичане на мозъци — смекчаване на предизвикателствата, свързани с намаляването на населението“, и отново призовава за определяне и прилагане на различни видове ответни мерки за всяка съставна част на явлението „изтичане на мозъци“ — привличане на мозъци, разхищение на мозъци, движение на мозъци и повторна миграция, — както и на миграцията на квалифицираната работна сила;

    53.

    приветства амбициозното преразглеждане на насоките за развитието на трансевропейските транспортни мрежи (TEN-T), по-специално по-доброто интегриране на градските възли в мрежата на дълги разстояния и по-доброто управление на европейските коридори. Въпреки това изграждането на инфраструктурата при спазване на сроковете за всеки слой от мрежата ще изисква значителни финансови усилия на европейско, национално и регионално равнище. КР насърчава започването на дискусии относно следващия Механизъм за свързване на Европа (МСЕ 3), за да се гарантира непрекъснатост и наличност на финансирането;

    54.

    приветства предложението на Комисията за нова рамка за градска мобилност, като същевременно призовава за по-силен акцент върху насърчаването на активната мобилност и обществения транспорт. Необходимо е да се преодолеят значителните пропуски във финансирането, с които трябва да се справят МРВ в градските и крайградските райони, както и да се гарантира приобщаване на транспорта за селските райони, за да се постигнат целите на ЕС за декарбонизация;

    Социална закрила, образование и младеж

    55.

    отново потвърждава необходимостта от допълнително включване на младите хора в демократичните процеси и във вземането на решения на всички равнища на управление и подчертава, че чрез интегрирането на младежта във всички съответни области на политиката ЕС ще гарантира устойчивост на резултатите от Европейската година на младежта 2022 г.;

    56.

    подчертава необходимостта от улесняване на достъпа до социална закрила, финансово достъпни и устойчиви жилища за всички — и не на последно място за младите хора — включително чрез финансиране от ЕС, както и от борба с несигурната младежка заетост в отговор на влошеното положение, пред което са изправени младите хора в Европа вследствие на пандемията от COVID-19;

    57.

    настоятелно призовава Европейската комисия да предложи регулаторна рамка на ЕС за прекратяване на неплатените стажове;

    58.

    отправя искане към Европейската комисия да създаде европейска програма за жилищно настаняване, която да отговори ефективно на предизвикателствата и възможностите, пред които е изправен жилищният сектор, чрез действително прилагане на стратегията за вълна на саниране; поради това отправя искане за освобождаване на дългосрочните инвестиции в жилища от това да се считат за национални или еквивалентни на тях структурни разходи, както са определени в Пакта за стабилност и растеж;

    59.

    призовава Комисията да актуализира препоръката на Съвета от 2011 г. относно превантивните политики за намаляване на преждевременното напускане на училище на фона на големите предизвикателства пред обществото, които възникнаха през последните години;

    60.

    подчертава неотложната необходимост от подобряване на цифровото образование като ключова стратегическа цел за висококачествено преподаване и учене в цифровата ера. Овладяването на цифровите умения дава възможност на днешните и бъдещите граждани да се справят по-успешно с настоящата четвърта индустриална революция (цифровата революция) и предстоящата пета революция в индустрията 5.0;

    61.

    отново изтъква необходимостта да се гарантира пълното прилагане на Европейския стълб на социалните права и съответните му водещи цели за 2030 г.; във връзка с това настоятелно призовава Комисията да предостави всеобхватна европейска стратегия за борба с бедността, като също така предвиди ефективни механизми за мониторинг и събиране на данни, включително на поднационално равнище;

    62.

    призовава местните и регионалните власти да бъдат включени в разработването и прилагането на предложенията за приобщаващи пазари на труда и по-силни социални политики;

    Здравеопазване, гражданска защита и туризъм

    63.

    напълно подкрепя препоръката на COFE за укрепване на устойчивостта на здравните системи в Европа и припомня, че в две трети от държавите членки тяхното управление е децентрализирано, което превръща регионите в ключов партньор в обсъждането и прилагането на всички нови политики, насочени към намаляване на зависимостта на ЕС от чуждестранни доставчици на лекарства, координиране на научните изследвания и финансирането, ускоряване на стратегическото натрупване на запаси, укрепване на производството и преразглеждане на уязвимостта на здравните системи; във връзка с това приканва Комисията да обмисли ново законодателство, подобно на Европейския законодателен акт за интегралните схеми, за увеличаване на независимостта на ЕС в областта на активните вещества, готовите лекарства и всички видове медицински мерки за противодействие;

    64.

    очаква от Комисията да представи конкретни предложения за изпълнение на препоръките на КР за улесняване на прилагането на Директивата за правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване за пациентите, здравните специалисти, здравните застрахователи и публичните органи; призовава по-специално за повече насоки и активна подкрепа (логистична, правна и финансова) за граничните региони, които участват (или планират да участват) в трансграничното сътрудничество в областта на здравеопазването;

    65.

    очаква Комисията да предложи мерки при предстоящото преразглеждане на фармацевтичното законодателство, за да се гарантира, че всички пациенти имат своевременен достъп до финансово достъпни, основни и иновативни лекарства, независимо от това къде живеят, и да се преодолеят първопричините за недостига на фармацевтични продукти;

    66.

    отново изтъква необходимостта от ясен план за дългосрочен ангажимент и финансово укрепване на Механизма за гражданска защита на ЕС и неговите инструменти както по отношение на предотвратяването и готовността при бедствия, така и по отношение на капацитета за колективно реагиране при извънредни ситуации, особено с оглед на по-сложни и по-чести бедствия; изразява готовност да допринесе за работата на Мрежата на Съюза за знания в областта на гражданската защита с експертен опит в областта на управлението на бедствия на регионално и местно равнище;

    67.

    отново отправя искане за нова стратегия за европейския туризъм и призовава Комисията най-накрая да представи Европейска програма за туризма 2030/2050, за да се подкрепи двойният преход (екологичен и цифров) на европейските туристически дестинации, и по-специално на най-отдалечените региони, да се повиши тяхната конкурентоспособност и да се улесни както възстановяването на икономиката и на заетостта в сектора на туризма, така и устойчивото възобновяване на дейностите и упражняването на правото на безопасен и пълноценен туризъм от гражданите на Европейския съюз;

    Външно сътрудничество

    68.

    очаква Комисията да предприеме последващи действия във връзка с искането на КР за придаване на по-голяма териториална дълбочина на отношенията между Обединеното кралство и ЕС и да обмисли начини и средства за структурно асоцииране, чрез КР, на местните и регионалните власти в партньорството с Обединеното кралство и институционалната рамка на Споразумението за търговия и сътрудничество (СТС). Като се остави настрана СТС, КР подчертава, че в отношенията си ЕС и Обединеното кралство следва да се възползват и от все още неизползваните перспективи за сътрудничество между местните и регионалните власти в ЕС и Обединеното кралство за съвместно ангажиране с общи предизвикателства, като устойчивото управление на Северно море, Ламанша и Ирландско море или изпълнението на целите за устойчиво развитие на местно и регионално равнище;

    69.

    призовава Комисията, при изготвянето на законодателството в областта на туризма, да вземе предвид допълнителните ограничения на най-отдалечените региони, които са силно зависими от туризма за своето икономическо, социално и културно развитие, и в този контекст предупреждава за необходимостта от осигуряване на подходящо финансиране, за да се гарантират достъпността и климатичният и цифровият преход в тези региони;

    70.

    предлага рамка за действия на поднационално равнище, която да бъде официално взета предвид в процеса на РКООНИК и произтичащата от него политика на ЕС в областта на климата;

    71.

    призовава Комисията да признае ролята, която местните и регионалните власти и партньорското сътрудничество могат да окажат като принос за мира и просперитета на трети държави, с инициативи като тази от Никозия;

    72.

    приветства становищата на Европейската комисия относно кандидатурите на Украйна, Грузия и Молдова за членство в ЕС и впоследствие приветства решението на Европейския съвет за предоставяне на статут на страна кандидатка на Украйна и Молдова и за признаване на европейската перспектива за Грузия; в този контекст приканва Комисията да предприеме преразглеждане на инициативата „Източно партньорство“ и задълбочен анализ на отношенията с държавите от Източното партньорство на ЕС, с по-силен акцент върху техните усилия за европейска интеграция;

    73.

    изразява подкрепа за присъединяването на всички страни от Западните Балкани към ЕС, при условие че те отговарят на критериите за членство; подчертава значението на изпращането на положителни сигнали до страните от Западните Балкани за насърчаване на тяхната ангажираност в процес на присъединяване към ЕС, който за съжаление е прекалено дълъг;

    74.

    възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на институциите на ЕС и на председателствата на Съвета на ЕС.

    Брюксел, 29 юни 2022 г.

    Председател на Европейския комитет на регионите

    Vasco ALVES CORDEIRO


    (1)  COR-2020-01392-00-00-RES-TRA.


    Top