Back to EUR-Lex homepage

EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search
You are here

Document 52022XG0421(01)

Заключения на Съвета относно повишаването на мобилността на учителите и обучителите, по-специално европейската мобилност, в рамките на тяхното първоначално и продължаващо образование и обучение 2022/C 167/02

ST/7923/2022/INIT

OB C 167, 21.4.2022, p. 2–8 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

21.4.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 167/2

Заключения на Съвета относно повишаването на мобилността на учителите и обучителите, по-специално европейската мобилност, в рамките на тяхното първоначално и продължаващо образование и обучение

(2022/C 167/02)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

В КОНТЕКСТА НА:

1.   

Заключенията на Съвета относно европейските учители и обучители за бъдещето (1), в които Съветът прикани държавите членки да мотивират институциите за образование и обучение да включат мобилността на учителите и обучителите (2) в стратегиите си за обучение, развитие и интернационализация.

2.   

Резолюцията на Съвета относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението с оглед на европейското пространство за образование и отвъд него (2021 – 2030 г.), в която като втори стратегически приоритет се установява „превръщане на ученето през целия живот и мобилността в реалност за всички“, включително за учителите и обучителите на учители, а като трети стратегически приоритет – „подобряване на компетентностите и повишаване на мотивацията в образователната професия“.

3.   

Социалния ангажимент от Порто от 7 май 2021 г., който се основава на Европейския стълб на социалните права, прокламиран на социалната среща на върха в Гьотеборг през 2017 г., и съдържа призив за инвестиции в умения, учене през целия живот и обучение в отговор на нуждите на икономиката и обществото, за да се постигне целта до 2030 г. най-малко 60 % от европейците да участват в обучение всяка година.

4.   

Заключенията на Съвета относно равнопоставеността и приобщаването в образованието и обучението с цел насърчаване на успеха в образованието за всички, в които държавите членки се приканват да се справят с недостига на учители, по-специално в образованието, насочено към специалните потребности, и в мултикултурна и многоезична среда. Мобилността може да окаже положително въздействие върху недостига на учители, като направи професията по-привлекателна.

КАТО ПРИПОМНЯ политическия контекст, изложен в приложението,

В СВЕТЛИНАТА НА:

5.   

Доклада Евридика от 2021 г. „Учители в Европа: кариери, развитие и благоденствие“, и по-специално следните основни констатации:

а)

Транснационалната мобилност допринася за развитието на широк спектър от компетенции сред учителите. „Въпреки това, малцина от учителите в Европа са били в чужбина с професионални цели. През 2018 г. 40,9 % от учителите в ЕС са участвали в мобилност поне веднъж като ученик, като учител или и двете“ (3). Съществуват значителни разлики в процента на участие между европейските държави, но също и между преподаваните предмети, тъй като мобилността твърде често остава прерогатив на учителите по езици. Тенденциите в мобилността на учителите в рамките на програмата „Еразъм+“ също сочат, че по-голямата част от учителите участват в курсове в чужбина, докато обмяната на опит чрез наблюдение на работата на колеги в училище и преподавателските задачи се използват по-малко въпреки по-силното им въздействие (4).

б)

Транснационалната мобилност като част от първоначалната подготовка на учителите е важна. Освен ползата, която носи на бъдещия учител, транснационалната мобилност увеличава и участието в мобилност на по-късен етап от кариерата. Въпреки това мобилността на бъдещите учители по време на следването им не е широко разпространена. През 2018 г. само около една пета от учителите в прогимназиален етап на основното образование (20,9 %) в ЕС са посочили, че са били в чужбина по време на следването си. Мобилността на учителите и обучителите се насърчава и финансира на равнището на ЕС, като може да се подпомага и по схеми за финансиране на национално равнище.

6.   

Основните пречки пред мобилността на учителите и обучителите, обхващащи проблеми от финансов характер и проблеми с признаването на квалификациите.

а)

Необходимо е да се отбележи, че по отношение на бъдещите учители и обучители схемите за мобилност понякога губят от стойността си заради различните пречки пред академичното признаване на получените квалификации. Учебните програми на учителите невинаги позволяват периоди на мобилност в чужбина. Освен това обучителите невинаги участват в периоди на мобилност по време на образователния си курс. Асистентските стажове за преподаване и обучение в други европейски държави, когато са възможни, може и да не бъдат признати за неразделна част от първоначалната подготовка на учителите и обучителите, по-специално като равностойни на училищното обучение в национална институция за образование и обучение.

б)

За практикуващите учители и обучители пречките включват семейни отговорности и трудности, свързани с назначаването на заместващи учители и обучители.

в)

Освен това, хоризонтален проблем е липсата на езикови компетентности.

г)

В допълнение, учителската професия е регулирана в значителна степен на национално равнище, като са налице и разлики между държавите членки при структурирането на учебната година. Макар това да е свидетелство за многообразието и богатството на националните системи за образование и обучение в ЕС, то може и да възпрепятства организирането на училищно обучение, като например обмяна на опит чрез наблюдение на работата на колеги, преподавателски асистентски стажове и преподавателски задачи.

7.   

Изводите, направени в контекста на пандемията от COVID-19, която показа необходимостта в първоначалното и продължаващото образование и обучение на учителите и обучителите да бъде включено придобиването и използването на цифрови умения и компетентности в преподаването и ученето. Смесените форми на дейност, които съчетават физическа мобилност с виртуално обучение или онлайн обмен, благоприятстват условията за такова развитие и дават възможност за обмен на добри практики.

ОТЧИТА, ЧЕ:

8.   

Учителите и обучителите са в основата на европейското пространство за образование (ЕПО) и играят ключова роля в нашето общество. Учителите и обучителите въплъщават идеала за улесняване на придобиването на знания и ценности и насърчаване на активно гражданско участие за всички учащи. С цел насърчаване на приобщаването, равнопоставеността, висококачественото образование и обучение, педагогическите иновации и по-добрите образователни резултати, учителите и обучителите трябва да бъдат висококвалифицирани и мотивирани специалисти и да получават подкрепа от училищното ръководство.

9.   

Обменът на мнения и опит между колеги и тясното сътрудничество между учителите и обучителите, както и обучението и/или професионалният опит в чужбина допринасят значително за професионалното развитие на учителите и обучителите на всички равнища на образованието и обучението.

10.   

Мобилността е един от ключовите елементи както за практикуващите, така и за бъдещите учители и обучители. Тя способства за преодоляване на общите предизвикателства пред държавите членки по отношение на учителската професия. По-специално се очаква мобилността на бъдещи или практикуващи учители и обучители:

а)

да допринесе за личностното и академичното развитие на учителите и обучителите, като същевременно окаже благоприятно въздействие върху тяхната самоувереност;

б)

да подобри професионалната практика и педагогическите познания, умения и компетентности на учителите и обучителите, тяхната приспособимост, пригодност за заетост и професионално развитие;

в)

да помогне на учителите и обучителите да развият капацитет за оказване на влияние и подобряване на практиките в техните собствени институции за образование и обучение, както и в по-широката система за образование и обучение;

г)

да допринесе за привлекателността на учителската професия.

11.   

В допълнение към положителното ѝ въздействие върху мотивацията, знанията, уменията и компетентностите, както и върху професионалното развитие на учителите и обучителите, мобилността на учителите и обучителите, особено европейската мобилност, е от полза и за националните системи за образование и обучение и би могла да ги подобри, тъй като:

а)

укрепва капацитета на учителите и обучителите за иновации и обмисляне на практики с цел по-добро задоволяване на нуждите на учащите;

б)

способства у учителите и обучителите да се развие чувството за принадлежност към европейска преподавателска и учебна общност чрез връзките, изградени по време на мобилността и след това, насърчава мобилността на учащите и в по-общ план допринася за развитието на европейско измерение в дейностите и проектите на техните институции за образование и обучение, както и в международните стратегии, поради което оказва въздействие върху цялата система за образование и обучение;

в)

мобилността е ценен образователен опит, който може да окаже много голямо въздействие както за бъдещите, така и за практикуващите учители и обучители. Те трябва да са информирани за съществуващите възможности за мобилност и да бъдат насърчавани да участват в мобилността по време на своето първоначално и продължаващо образование и обучение;

г)

подпомага развитието на мрежи от учители и обучители в цяла Европа.

12.   

Мобилността на учителите и обучителите в Европа е ключов елемент за изграждане на доверие, засилване на сътрудничеството и насърчаване на взаимното разбирателство между държавите членки по отношение на националните системи за образование и обучение. Освен това мобилността е от ключово значение за утвърждаването на общите европейски ценности, както и за насърчаването на многоезичието и културното многообразие.

ПРИЕМА, ЧЕ:

13.   

Едно амбициозно ЕПО следва да се основава на високо компетентни и мотивирани учители и обучители. Европейската мобилност следва да се разглежда като полезна за образованието и обучението на учителите и обучителите, така че да се разшири достъпът до многообразието от качествени подходи за преподаване и да се отговори на нуждите на учащите. Европейското измерение има потенциала да донесе добавена стойност на професионалното обучение и/или практика на съответните учители или обучители в рамките на националните образователни системи.

14.   

Особено внимание следва да се обърне на бъдещите учители и обучители и на техния достъп до мобилност, по-специално европейска мобилност, като част от тяхното първоначално образование и обучение в съответствие с националните системи за образование и обучение. Това създава условия и за мобилност на по-късен етап от професионалното им развитие.

15.   

С цел ЕПО да се превърне в реалност до 2025 г. и да се предоставят възможности за мобилност на всички учители и обучители, трябва да се премахнат съществуващите пречки, когато е целесъобразно и в съответствие с националните образователни системи и политики.

16.   

За мобилността на учителите и обучителите ще бъде от особена полза подпомагане от:

а)

европейски програми за финансиране като „Еразъм+“;

б)

бъдещата европейска платформа за училищно образование, която ще включва eTwinning и портала за училищно образование, Електронната платформа за учене на възрастни в Европа (EPALE), както и всички инициативи, които насърчават партньорствата между институциите за образование и обучение в ЕС;

в)

академиите за учители по програмата „Еразъм+“, които ще бъдат оценени с оглед на по-нататъшното развитие след 2025 г.;

г)

инициативата „Европейски университети“, когато е уместно.

17.   

Мобилността на учителите и обучителите следва да продължи да се насърчава и разширява, за да се превърне в обичайна практика. Степента на мобилност на учителите и обучителите в тяхното първоначално и продължаващо образование и обучение може да се наблюдава на равнището на държавите членки и ЕС. На Постоянната група по показателите и критериите следва да се възложи проучването на подходящи форми на събиране на данни за измерване на мобилността на учителите и обучителите. Констатациите на Постоянната група следва да се вземат предвид по отношение на планирания преглед на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението с оглед на европейското пространство за образование и отвъд него (5).

ПРИКАНВА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ, В СЪОТВЕТСТВИЕ С НАЦИОНАЛНИТЕ УСЛОВИЯ И ПРИНЦИПА НА СУБСИДИАРНОСТ:

18.

 Да насърчават възможностите за европейска мобилност на учителите и обучителите, например чрез премахване на съществуващите пречки, когато е целесъобразно, предоставяне на организационна и финансова подкрепа, когато е възможно, споделяне на решения във връзка с назначаването на заместващи учители и обучители и популяризиране на програми за мобилност.

19.

 Да насърчават възможностите за мобилност и да поощряват мобилността на директорите на училища заради ползите от мобилността за собственото им професионално развитие, за техните институции за образование и обучение, но също и като инструмент за подпомагане и насърчаване на мобилността на учителите и обучителите.

20.

 Да интегрират мобилността в системите за образование и обучение на учители и обучители, когато е целесъобразно, както за първоначалното, така и за продължаващото образование и обучение. Да насърчават участието в дейности по „Еразъм+“, например академиите за учители по програмата „Еразъм +“ и инициативата „Европейски университети“. Опитът от двустранното сътрудничество може да бъде отправна точка и да послужи за вдъхновение за по-нататъшно развитие.

21.

 Да улесняват, когато е целесъобразно, официалното признаване на резултатите от периодите на мобилност, по-специално от периодите на преподаване и обучение в чужбина, в първоначалното образование на учители и обучители, за професионалното развитие или напредването в кариерата.

22.

 Да проучат възможностите за стимулиране на качествено изучаване на чужди езици в системите за първоначално и продължаващо образование и обучение на учители и обучители, когато е целесъобразно, с цел увеличаване на участието им в програми за мобилност, за развиване на компетентности, които са необходими за работа с чуждестранни ресурси и материали.

23.

 За да се даде възможност на учителите и обучителите, които желаят това, да бъдат мобилни, да идентифицират и насърчават, когато е целесъобразно и при надлежно зачитане на автономността на институциите, „прозорци за мобилност“ както за практикуващите, така и за бъдещите учители и обучители, т.е. препоръчителни периоди в учебната година и/или учебните програми за първоначално обучение на учители и обучители, предназначени да дадат възможност за участие в мобилност. Това може да включва набелязване на подходящи периоди, през които институциите за образование и обучение да организират на място дейности за обучение както за практикуващи, така и за бъдещи учители, и дейности за образователно развитие за обучители.

24.

 Да насърчават, когато е целесъобразно, използването на модули за обучение, които са подходящи и насочени към Европа, в рамките на първоначалното и продължаващото образование и обучение на учители и обучители, които биха могли да включват програми като действията по инициативата „Жан Моне“ също и по отношение на началното и средното образование.

25.

 Да насърчават, когато е целесъобразно, изграждането на капацитет чрез стимулиране на различни форми на местно и регионално сътрудничество, като например консорциуми по програма „Еразъм+“, ръководени от регионални училищни/институционални органи, които гарантират, че проектите за мобилност имат по-широко въздействие и подкрепят физическото или онлайн участие на учители и обучители от по-малки или по-отдалечени институции за образование и обучение в дейности за професионално развитие в чужбина.

26.

 Да подкрепят, когато е целесъобразно, повишаването на капацитета на институциите за образование и обучение да организират в своите рамки и да се възползват от дейностите за мобилност както за практикуващи, така и за бъдещи учители и обучители.

27.

 Да насърчават използването на цифрови инструменти и платформи, включително eTwinning и EPALE, за допълване и подготовка на физическата мобилност, подобряване на цифровите умения и компетентности и насърчаване на по-нататъшно транснационално сътрудничество.

28.

 На основата на обективни данни да насърчават възможности за професионално развитие на работното място за учители и обучители, които биха могли да се възползват от дейностите за мобилност, и да популяризират проучвания, свързани с усилията на държавите – членки на ЕС, във връзка с мобилността на учителите, като същевременно се търсят други аспекти на взаимодействие с научноизследователската дейност.

ПРИКАНВА КОМИСИЯТА, В СЪОТВЕТСТВИЕ С ДОГОВОРИТЕ И ПРИ ПЪЛНО ЗАЧИТАНЕ НА ПРИНЦИПА НА СУБСИДИАРНОСТ:

29.

 Да насърчава възможностите за мобилност на учителите и обучителите чрез програмата „Еразъм+“, включително чрез осигуряване на необходимата подкрепа за академиите за учители по програмата „Еразъм+“, които ще бъдат оценени с оглед на по-нататъшното развитие след 2025 г.

30.

 Да картографира съществуващите инструменти за насърчаване на мобилността на учителите и обучителите и да популяризира тези инструменти, като се използват например платформи като бъдещата европейска платформа за училищно образование (която ще включва eTwinning и действащия портал за училищно образование) и EPALE.

31.

 В сътрудничество с държавите членки да проучи възможността за разработване на рамка на политиката на европейско равнище за увеличаване на броя и качеството на възможностите за образователна мобилност както за бъдещите, така и за практикуващите учители и обучители в Европа, въз основа на действителните им потребности от мобилност. Подобна рамка би могла например да подпомогне преодоляването на пречките пред мобилността, да осигури подкрепа на държавите членки за насърчаване на мобилността и европейското измерение на преподаването в рамките на първоначалното и продължаващото образование и обучение на учителите, да доразвие възможностите за образователна мобилност и да предостави информация относно възможностите за финансиране и мобилност.

32.

 Да се занимае с мобилността на работното място, като проучи възможността за евентуално изготвяне, на доброволен принцип, на европейски насоки за разработване на национални рамки за кариерно развитие и ориентиране през целия живот, като по този начин се подпомага напредването в кариерата на учителите и обучителите.

33.

 Да продължи да насърчава автоматичното взаимно признаване на квалификациите, и по-специално на периодите на мобилност в чужбина в областта на образованието и обучението на учители и обучители (6).

34.

 Да си сътрудничи с държавите членки при анализа на осъществимостта и добавената стойност на „прозорците за мобилност“ в учебните програми за бъдещи учители и обучители.

35.

 Да докладва на Комитета по образование за вземането на последващи решения във връзка с резултатите от работата на Постоянната група по показателите и критериите за мониторинга на мобилността на учителите и обучителите с оглед на насърчаването и разширяването на потенциала за мобилност.

(1)  В съответствие с определението, установено в Заключенията на Съвета относно европейските учители и обучители за бъдещето (ОВ C 193, 9.6.2020 г., стр. 11), за целите на настоящите заключения учител е лице с признат статут на учител (или негов еквивалент) в съответствие с националното законодателство и практика, а обучител е всеки, който извършва една или повече дейности, свързани с (теоретичното или практическо) обучение в институция за образование или обучение или на работното място. Това обхваща учителите в областта на общото и висшето образование, учителите и обучителите в първоначалното и продължаващото професионално образование и обучение (ПОО), както и специалистите в областта на образованието и грижите в ранна детска възраст и преподавателите на възрастни.

Образованието и структурите за професионално развитие на учителите и обучителите се различават значително между различните области на образование и обучение. Поради тази причина относимостта на някои елементи от настоящите заключения зависи от структурата на националните системи и отделните сектори на образование и обучение.

(2)  За целите на настоящите заключения „мобилност“ съответства на концепцията „образователна мобилност“, дефинирана в Регламент (ЕС) 2021/817 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за създаване на „Еразъм+“ – програма на Съюза в областта на образованието и обучението, младежта и спорта и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1288/2013, а именно физическо преместване в държава, различна от държавата на пребиваване, с цел учебна дейност, обучение или неформално или информално учене. Тя може да бъде комбинирана с „виртуално учене“, което означава придобиване на знания, умения и компетентности чрез използването на инструменти на информационните и комуникационните технологии, които позволяват на участниците да придобият значим транснационален или международен образователен опит.

(3)  Доклада Евридика „Учители в Европа: кариери, развитие и благоденствие“, 2021 г., стр. 21.

(4)  Статистическото приложение към годишния доклад за програмата „Еразъм+“ за 2019 г. показва, че при проектите по ключово действие 101 (мобилност на персонала в училищното образование), за които има сключен договор през 2019 г., на курсовете и обученията се падат около 40 600 от участниците (около 75 % от дейностите за мобилност), докато участниците в обмяната на опит чрез наблюдение на работата на колеги са 13 209 (приблизително 24 % от дейностите за мобилност), а в преподавателските задачи – 389 (по-малко от 1 % от дейностите за мобилност).

(5)  Както беше посочено в Резолюцията на Съвета относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението с оглед на европейското пространство за образование и отвъд него (2021 – 2030 г.), Комисията ще публикува пълен доклад относно ЕПО през 2025 г. „Въз основа на тази оценка Съветът осъществява преглед на стратегическата рамка – включително цели на равнище ЕС, управленска структура и методи на работа“ (OВ C 66, 26.2.2021 г., стр. 10).

(6)  В съответствие с Препоръката на Съвета от 26 ноември 2018 г. относно насърчаването на автоматичното взаимно признаване на квалификациите за висше образование и за завършен гимназиален етап на средно образование и квалификациите по обучение и на резултатите от периоди на учене в чужбина (ОВ C 444, 10.12.2018 г., стр. 1).

ПРИЛОЖЕНИЕ

Политически контекст

Европейски съвет

—

Заключения на Председателството – Лисабон, 23 – 24 март 2000 г.

Съвет на Европейския съюз

—

Заключения на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно професионалното развитие на учителите и училищните ръководители (OВ C 302, 12.12.2009 г., стр. 6)

—

Заключения на Съвета относно образованието и грижите в ранна детска възраст: да осигурим на всички деца най-добрия старт в живота за утрешния свят (OВ C 175, 15.6.2011 г., стр. 8)

—

Заключения на Съвета от 20 май 2014 г. относно ефективната подготовка на преподавателите (OВ C 183, 14.6.2014 г., стр. 22)

—

Заключения на Съвета относно училищното развитие и върховите постижения в областта на преподаването (ОВ C 421, 8.12.2017 г., стр. 2)

—

Препоръка на Съвета от 22 май 2018 г. относно утвърждаването на общите ценности, приобщаващото образование и европейското измерение на преподаването (ОВ С 195, 7.6.2018 г., стр. 1)

—

Заключения на Съвета „Към визия за европейско образователно пространство“ (OВ C 195, 7.6.2018 г., стр. 7)

—

Препоръка на Съвета от 26 ноември 2018 г. относно насърчаването на автоматичното взаимно признаване на квалификациите за висше образование и за завършен гимназиален етап на средно образование и квалификациите по обучение и на резултатите от периоди на учене в чужбина (ОВ C 444, 10.12.2018 г., стр. 1)

—

Препоръка на Съвета от 22 май 2019 г. за висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст (ОВ C 189, 5.6.2019 г., стр. 4)

—

Препоръка на Съвета от 22 май 2019 г. относно всеобхватен подход към преподаването и изучаването на езици (ОВ С 189, 5.6.2019 г., стр. 15)

—

Резолюция на Съвета относно по-нататъшното развитие на европейското пространство за образование в подкрепа на ориентирани към бъдещето системи за образование и обучение (OВ C 389, 18.11.2019 г., стр. 1)

—

Заключения на Съвета относно европейските учители и обучители за бъдещето (ОВ C 193, 9.6.2020 г., стр. 11)

—

Препоръка на Съвета от 24 ноември 2020 г. относно професионалното образование и обучение (ПОО) за постигане на устойчива конкурентоспособност, социална справедливост и издръжливост (ОВ C 417, 2.12.2020 г., стр. 1)

—

Резолюция на Съвета относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението с оглед на европейското пространство за образование и отвъд него (2021 – 2030 г.) (ОВ C 66, 26.2.2021 г., стр. 1)

—

Заключения на Съвета относно равнопоставеността и приобщаването в образованието и обучението с цел насърчаване на успеха в образованието за всички (ОВ C 221, 10.6.2021 г., стр. 3)

—

Заключения на Съвета относно инициативата „Европейски университети“ – хвърляне на мост между висшето образование, научните изследвания, иновациите и обществото: проправяне на пътя за ново измерение в европейското висше образование (OВ C 221, 10.6.2021 г., стр. 14)

—

Резолюция на Съвета относно нова европейска програма за учене за възрастни за периода 2021 – 2030 г. (ОВ C 504, 14.12.2021 г., стр. 9)

Европейска комисия

—

Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно постигането на европейското пространство за образование до 2025 г. (COM(2020) 625 final)

—

Обзор на образованието и обучението за 2021 г.: образование и благосъстояние, Служба за публикации, 2021 г.
Top