Становище на Европейския комитет на регионите — Новата рамка на ЕС за градска мобилност

(2022/C 498/04)

Докладчик: Linda GAASCH (LU/Зелени), член на Общинския съвет на град Люксембург Отправни документи: Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Новата рамка на ЕС за градска мобилност COM(2021) 811 final. SWD(2021) 470 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ (КР),

1.

приветства публикуването на новата рамка за градска мобилност (РГМ) с оглед на необходимостта от спешни действия за насърчаване на декарбонизацията и преминаването към други видове транспорт в градските райони, които продължават да са източник на 23 % от всички въглеродни емисии от транспорта;

2.

подчертава необходимостта от ефективен подход на многостепенно управление, основан на активна субсидиарност, за постигане на целите на Стратегията на ЕС за устойчива и интелигентна мобилност; призовава равнището на ЕС да засили прекия диалог с МРВ за тази цел и да укрепи съществуващите възможности за финансиране в рамките на бюджета на ЕС като част от подхода на активна субсидиарност;

3.

припомня, че икономическият растеж на градските центрове е пряко свързан с безпрепятствената мобилност, която от своя страна зависи от стабилността на обществения транспорт; подчертава, че, в допълнение към въздействието върху околната среда, на равнището на ЕС задръстванията струват 270 милиарда евро годишно (1). Припомня хроничния недостиг на средства за инфраструктурата на обществения транспорт през последните десетилетия и изтъква нуждата да се увеличи финансирането от ЕС, за да се ускори преходът в областта на мобилността и да се подкрепят инвестициите на МРВ, необходими за постигане на целите на ЕС за устойчивост;

4.

потвърждава подкрепата си за засиления акцент върху плановете за устойчива градска мобилност (ПУГМ) и целта за по-хармонизиран подход в целия ЕС; подчертава ползите за околната среда и обществото от активната мобилност, като например ходенето пеша и колоезденето, включително и по-специално в областта на общественото здраве, и призовава за амбициозен подход в предстоящите актуализирани насоки за ПУГМ; призовава за интегриран подход към разпределението на пространството и устройството на територията въз основа на най-добрите практики в тази област и за всеобхватен подход към безопасността в градските райони; изтъква по-специално значението на активното участие на гражданите, особено жените и хората с увреждания, за постигането на по-голяма ангажираност с промените в разпределението на пространството и подобряването на обществения транспорт в градските райони;

5.

подчертава, че политическите решения в областта на мобилността засягат различните полове по различен начин, тъй като жените обикновено ползват обществен транспорт повече от мъжете, докато мъжете разчитат повече на автомобилите си; призовава местните и регионалните власти да правят оценка на въздействието, което бъдещите политически предложения ще окажат върху различните полове, преди да ги отправят официално;

6.

изтъква необходимостта от рамка за подкрепа, която да подпомага усилията на МРВ за интернализация на външните разходи и прилагане на принципа „замърсителят плаща“, както и от по-голяма гъвкавост по отношение на бюджетните процедури. Във връзка с това е важно да се вземе предвид ситуацията в държавите от Източна Европа, особено в по-слабо развитите региони. Те обикновено имат по-голям брой по-замърсяващи превозни средства (автомобили, автобуси). Би било важно да се регулира продажбата на по-замърсяващи превозни средства (Евро 1 — Евро 4) на равнището на ЕС, тъй като тези превозни средства мигрират от западноевропейския към източноевропейския пазар. В това отношение би било важно също така по-бедните региони и държави да разработят схеми за подпомагане, които да им помогнат да настигнат западноевропейските условия. Призовава за подход към увеличаващите се цени на бензина в резултат на геополитическата обстановка, който да е в съответствие с целите на Съюза за декарбонизация на транспорта; изтъква потенциала в това отношение на използването на публични субсидии в подкрепа на екологосъобразните обществени транспортни услуги и за насърчаване на преминаването към други видове транспорт в градските райони, както и за борба с изключването от мобилност в периферните градски и селски райони;

Централна роля за активната мобилност

7.

подчертава, че ходенето пеша не води до разходи за пешеходците и е здравословно и устойчиво; изтъква, че колоезденето е въглеродно неутрална и финансово достъпна транспортна алтернатива, която лесно може да се комбинира с други видове транспорт; поради това насърчава Комисията да подкрепя мерките за повишаване на осведомеността относно предимствата на активната мобилност пред използването на лични автомобили, със специален акцент върху ролята ѝ за профилактиката на заболяванията, свързани със заседналия начин на живот, като сърдечносъдовите заболявания, наднорменото тегло и диабета;

8.

във връзка с това изразява съжаление, че въпреки тези предимства най-замърсяващите транспортни средства в градовете — личните бензинови или дизелови автомобили — заемат най-голяма част от предназначеното за мобилност обществено пространство; настоятелно призовава Европейската комисия да насърчи местните власти чрез ново финансиране да преориентират това пространство към по-активната мобилност, като ходенето пеша и колоезденето, и към добре структурирания и интегриран обществен транспорт;

9.

посочва, че ходенето пеша и колоезденето са от полза за микроикономиката на кварталите или общностите заради склонността на пешеходците и велосипедистите да посещават търговски обекти и да ползват услуги, разположени в по-малък радиус около жилищата им; отбелязва също така, че тези придвижвания са много полезни за здравето на хората, особено при някои заболявания, като сърдечносъдовите, и че това води до значителни икономии за общността;

10.

подчертава ролята, която микромобилността може да играе като гъвкаво и финансово достъпно решение за първата и последната миля от пътуванията и не само; изтъква колко е важно да има добри условия за достъп за активните видове транспорт, включително сигурни паркинги за велосипеди по възловите точки за достъп до обществения транспорт (като например гарите) и основани на съвместно ползване решения за последната миля; и призовава разгръщането на микромобилността да бъде насърчено и в периферните градски и селските райони;

11.

отбелязва, че е важно хората да бъдат стимулирани да закупуват велосипеди, включително електрически, с оглед на декарбонизацията и намаляването на задръстванията; отново изтъква необходимостта от насърчаване на постепенното премахване на някои мерки в частния сектор, като например надбавките за служебни автомобили, и замяната им с по-устойчиви алтернативи за мобилност;

12.

отправя искане към Комисията да ускори работата си по изготвянето на европейска стратегия за велосипедния транспорт, както беше обсъдено за първи път на неофициалното заседание на Съвета на министрите на транспорта през 2015 г., за да се осигурят европейска рамка и насоки за политиките в тази област;

13.

препоръчва да се насърчи активната мобилност чрез намаляване на неравенствата по отношение на пространството и подобряване на безопасността на улиците и инфраструктурата; освен това препоръчва да се увеличи броят на паркингите за велосипеди (както в крайната, така и в началната точка), обществените станции с помпи, инструменти и станции за зареждане, и съоръженията за ремонт на велосипеди; посочва, че разходите за изграждане и поддържане на качествени велосипедни алеи са много по-ниски от разходите за изграждане на нови пътища и/или разширяване на съществуващите;

14.

подчертава, че системи като таксите за задръствания и зоните със свръхниски или нулеви емисии спомагат за намаляване на моторизирания индивидуален транспорт в градовете, редуциране на замърсяването на въздуха с азотни оксиди и прахови частици и подобряване на общественото здраве на местно равнище, и могат също така да осигурят съществени приходи за развитие и подобряване на обществения транспорт и на инфраструктурата и услугите за активна мобилност; намалявайки моторизирания индивидуален транспорт, те също така насърчават по-силната ангажираност на хората с обкръжаващата ги среда, осигуряват пространство за социални взаимодействия и намаляват изолацията, като същевременно стимулират физическата и спортната активност;

15.

изразява съжаление, че предложението на Комисията за TEN-T понастоящем не предвижда съоръжения за съвместно ползване/съхранение на велосипеди и директни маршрути за достъп до мултимодалните центрове на градските възли на TEN-T;

16.

предлага „стратегия за безопасна активна мобилност“ за целия ЕС, за да се насърчат координираните европейски действия в отговор на предизвикателството ходенето пеша и колоезденето да станат възможно най-безопасни;

17.

призовава за въвеждането на нов евростандарт за емисиите при автомобилите, микробусите, камионите и автобусите (Евро 7/VII), за да се намалят емисиите на токсични замърсители (азотен моноксид, амоняк, въглероден оксид и прахови частици ПЧ10 и ПЧ2,5) и да се предотвратят десетки хиляди случаи на преждевременна смърт всяка година; изразява дълбокото си съжаление за решението на Комисията отново да отложи предложенията за Евро 7/VII в работната си програма за 2022 г., което поставя под въпрос нейната амбиция за нулево замърсяване и ангажимента ѝ към Европейския зелен пакт, и застрашава възможността на сектора да планира необходимите инженерни промени;

Достъпна мобилност за всички

18.

отправя искане за осигуряване на система за обществен транспорт, която да е достъпна за всички граждани, посредством приобщаващо проектиране, което да отчита по-специално нуждите на хората с увреждания; изтъква ползите от включването на потребителите на ранен етап от планирането на инфраструктурата и транспортните услуги; потвърждава значението на достъпността, очертано в Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2021—2030 г. и Европейския акт за достъпността; изтъква значението на проекти като наградата „Достъпен град“;

19.

призовава за по-всеобхватен подход, който да гарантира достъпността през цялото пътуване;

20.

подчертава, че е изключително важно да се реши проблемът с бедността по отношение на мобилността в интерес на социалното, икономическото и териториалното сближаване; поради това призовава за мултимодален и интегриран подход за борба с изключването от мобилност и за гарантиране на равен достъп до градските центрове; във връзка с това приветства ангажимента на Комисията, представен в новата РГМ, за справяне с „неравенствата в достъпността на мрежата за обществен транспорт, включително чрез подобряване на достъпа до станциите“; призовава също за оказване на допълнителна подкрепа на по-малките градове, периферните градски и зависимите селски и планински райони, особено в по-слабо развитите региони, за да се гарантират свързаността на тези територии и равният достъп на техните граждани до прехода към устойчива мобилност;

Укрепване на обществения транспорт като гръбнак на градската мобилност

21.

приветства заявеното от Комисията намерение да „работи с националните и местните администрации и всички заинтересовани страни, за да гарантира, че [общественият транспорт] остава в основата на градската мобилност“; изтъква необходимостта от координиране на всички налични за тази цел инструменти и ресурси, в това число важната роля на задълженията за извършване на обществени услуги (ЗИОУ) за гарантиране на свързаността с градските центрове;

22.

изтъква неотложната необходимост от цялостно повишаване на капацитета на обществения транспорт, както от гледна точка на географското покритие, така и на честотата, за да се отговори на очакваното увеличение на пътникопотока; припомня хроничния недостиг и дефицит на инвестиции през последните десетилетия, с които се сблъскват операторите на обществения транспорт, както беше подчертано от Европейската сметна палата;

23.

подчертава, че общественият транспорт трябва да бъде допълнен от алтернативни предложения и мултимодални концепции; във връзка с това призовава за гъвкави и обусловени от търсенето решения за първата и последната миля; подчертава също така колко е важно да се насърчи активната мобилност, особено колоезденето;

24.

отбелязва необходимостта от осигуряване на устойчива инфраструктура за обществен транспорт и нейното разширяване, включително на подходящи системи за зареждане на електрически автобуси, които да дадат възможност за осъществяване на междуградски пътувания при неблагоприятни климатични и теренни условия, както и за увеличаване на търговската скорост;

25.

призовава за укрепване на мултимодалните центрове, за да се осигури плавно прехвърляне между различните видове транспорт, включително подобряване на достъпността за активната мобилност и осигуряване на сигурни паркинги за велосипеди, така че трансферът на хора и стоки да се осъществява по-бързо и ефикасно;

26.

подчертава значението на връзките в периферията на градовете, включително трансграничните връзки, тъй като пътуванията не са ограничени в рамките на градовете и трябва да бъдат улеснени и в селските райони и отвъд националните граници в граничните региони, като например се осигурят свързани с транспортната мрежа буферни паркинги;

27.

отбелязва, че са необходими мерки за насърчаване на внедряването на услуги за обществен транспорт по заявка, особено в периферните и най-отдалечените селски райони, и призовава Комисията да предостави подкрепа за изпробването на такива решения и да предложи система за финансиране и субсидиране на този вид услуга;

28.

припомня, че в основните градове на най-отдалечените региони, поради особеностите на терена и ограничената площ, има значителни задръствания, особено по крайбрежните ивици. В тези райони обаче се разработват проекти за по-устойчив и чист транспорт, които могат да послужат като примери за добри практики за други региони на ЕС и за съседните им държави;

29.

изтъква, че е важно да могат да се издават комбинирани билети, за да могат устойчивите видове транспорт да станат възможно най-достъпни и ефикасни за потребителите, като същевременно се осигури пълна защита на правата на пътниците в случай на закъснения и други недостатъци на услугата;

30.

призовава Комисията да проучи възможността за подпомагане на съвместните обществени поръчки на оператори на обществен транспорт или МРВ, които желаят да обединят усилията си в тази област, за да осигурят по-устойчиви и стандартизирани процеси на закупуване; призовава за подновен механизъм за финансиране от ЕС в подкрепа на обществените поръчки за чисти автобуси и изтъква необходимостта да се гарантира, че бюджетните правила на ЕС са съвместими с реалните условия при закупуването на подвижен състав;

31.

отбелязва необходимостта от подпомагане на преквалификацията и повишаването на квалификацията на операторите на обществения транспорт и МРВ в контекста на нарастващата цифровизация на услугите и системите за обществен транспорт;

32.

подчертава значението на развитието и модернизацията на железопътната инфраструктура, особено в областите, в които има доказателства за значително влошаване, и в това отношение на разработването на схеми за подпомагане;

Нулева смъртност

33.

изтъква решаващото значение на един по-амбициозен подход за гарантиране на защитата на уязвимите участници в пътното движение, за да се насърчи по-нататъшното преминаване към активни видове транспорт;

34.

подчертава, че прилагането на обновен подход към разпределянето на пътното пространство в градските райони ще окаже най-решаващо въздействие върху безопасността на уязвимите участници в пътното движение, като същевременно насърчи промяна в поведението и намали замърсяването на въздуха, шумовото замърсяване и задръстванията; приветства намерението на Европейската комисия да предостави насоки по този въпрос във връзка с прилагането на Директива 2008/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (2) относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури;

35.

изтъква значителното въздействие на въвеждането на цялостно намаляване на скоростта с цел да се подобри пътната безопасност в градските райони, формулирано за първи път от Комисията на Европейските общности в съобщението ѝ относно „Ограничения на скоростта в Общността“ (3); присъединява се към призива, отправен от Европейския парламент към Европейската комисия, да излезе с препоръка към държавите членки (4) за ограничаване на скоростта по съответните пътища в градските райони до 30 км/ч, и изтъква положителното въздействие, което тази промяна в политиката оказа в различни градове, намалявайки смъртните случаи по пътищата и оказвайки цялостно благотворно въздействие върху здравето в градовете; тази мярка беше приветствана и от Третата световна конференция на министрите по безопасността на движението по пътищата през февруари 2020 г. и впоследствие от Общото събрание на ООН;

36.

подчертава положителното въздействие на дните без автомобили върху градовете, тъй като те дават възможност на гражданите да се запознаят с алтернативни видове транспорт и им помагат отново да влязат във владение на обществените пространства; призовава Европейската комисия да отправи предложение градовете в ЕС да бъдат приканени да определят синхронизирано поне един ден в годината за ден без автомобили;

37.

изтъква необходимостта от проектиране на улиците за ниски скорости и по-добра видимост за най-уязвимите ползватели на публичното пространство; подчертава ефективността на мерките за облекчаване на трафика чрез инфраструктурни промени, както и на мерките за насърчаване чрез насочване на вниманието към определени опции;

38.

призовава Комисията да вземе предвид тези препоръки в предстоящите си насоки за осигуряване на качествена инфраструктура за уязвимите участници в пътното движение.

Ориентирана към бъдещето градска мобилност

39.

подчертава, че макар новите технологични решения да играят важна роля за подобряване на условията на живот в градовете, съществуващите технологии като електрически (товарни) велосипеди или електрически автобуси (тролейбуси), трамваи и влакове следва да бъдат в основата на усилията за постигане на товарен и пътнически транспорт с нулеви емисии;

40.

изтъква, че е важно да се ускори напредъкът към интегрирани системи за продажба на билети за всички видове обществен транспорт; призовава Комисията да предвиди разработването на стандартизирано цифрово приложение за целия ЕС, като общо правило, с което да се улесни достъпът в градовете на цялата територия на Съюза и да се насърчи ползването на обществен транспорт, което ще окаже положително въздействие както върху железопътния туризъм, така и върху ежедневното придвижване до работното място;

41.

призовава за тясно сътрудничество на ранен етап с МРВ във връзка с потенциалното използване на европейски портфейли за цифрова самоличност от транспортните оператори и пътниците, както се посочва в новата РГМ;

42.

припомня, че споделената мобилност е решение за намаляване на трафика в градовете и на проблемите, свързани със задръстванията, и че нейното развитие следва да се насърчава;

43.

отбелязва, че събирането на данни е важно средство за планиране на транспортната инфраструктура, поради което всички събрани данни следва да се предоставят на разположение на всички съответни участници; важно е да се даде предимство на лесните за ползване решения, в това число на мобилните приложения от типа „всичко на едно място“, но трябва да се гарантира и защитата на данните; трябва да се прилага обща и координирана методология за събиране на данни в различните региони, която да улеснява обмена на добри практики и сравняването по надеждни показатели за мобилността;

44.

изтъква необходимостта от надлежно отчитане на свързаното с пола измерение при разработването на политиките за устойчива мобилност, като се вземат предвид специфичните потребности на жените, както и на други групи от населението, и фактът, че те са още по-уязвими на риска от бедност по отношение на мобилността;

ПУГМ като ключов инструмент за декарбонизация на градската мобилност

45.

потвърждава подкрепата на КР за засиления акцент върху плановете за устойчива градска мобилност (ПУГМ) в контекста на РГМ и като задължително изискване за над 400 градски възела, формулирано в предложението за преразглеждане на Регламента за TEN-T. Би следвало обаче градовете или общините, които вече са разработили планове, отговарящи на изискванията за ПУГМ, да могат да ги използват;

46.

подкрепя също така препоръката градовете да приемат ПУГМ; подчертава обаче, че трябва да се изготвят ПУГМ, които да могат да бъдат разширени с включването на райони с няколко общини, които функционират като метрополни области или градски агломерации;

47.

приветства намерението на Комисията да поиска от държавите членки да прилагат дългосрочни програми за подкрепа на ПУГМ, за да се подпомогне изграждането на капацитет и изпълнението на ПУГМ в съответствие с насоките на ЕС за ПУГМ, и призовава за задължително тясно сътрудничество с МРВ в този контекст; призовава Комисията да работи за тясно сътрудничество между предвидените ръководители на националните програми за ПУГМ и представители на местните и регионалните власти по места, и да наблюдава това сътрудничество на практика;

48.

подчертава, че за да се подпомогне преходът в областта на мобилността в градските райони, е изключително важно ПУГМ да обхващат ефективно функционалните райони в тяхната цялост; призовава Комисията да обмисли начини за стимулиране на по-добрата свързаност и достъпа до услуги за мобилност в крайградските, периферните градски и околните селски райони;

49.

приветства обявения рационализиран набор от показатели и инструменти за сравнителен анализ, които се предвижда да бъдат публикувани до края на 2022 г., както и планираните действия в подкрепа на програмата по линия на Механизма за свързване на Европа с цел да се подпомогнат градските възли на TEN-T в тази област. Трябва обаче да се гарантира, че разработването и проследяването на показателите не водят до прекомерно работно натоварване за градовете/общините;

50.

подчертава необходимостта от хармонизирано събиране на данни в ключови области (напр. километри велосипедни алеи, ежедневни ползватели, произшествия, видове мрежи) в координация с МРВ, за да могат да се вземат по-добре информирани общи и инвестиционни решения относно активната мобилност, включително в контекста на ПУГМ; административната тежест за събирането, предоставянето и поддържането на данните трябва да бъде сведена до минимум;

51.

отбелязва целите на новата РГМ за приобщаване и достъпност и приветства показателя за финансовата достъпност на обществения транспорт във връзка с актуализираните насоки за ПУГМ; това може да допринесе за смекчаване на потенциалните рискове, произтичащи от бедността по отношение на мобилността;

52.

настоява — като същевременно подкрепя разработването на ПУГМ и с цел да се спази принципът на субсидиарност — Европейската комисия да засили преките консултации с европейските градове и техните сдружения в текущата и бъдещата си работа по показателите за ПУГМ. КР надлежно отбелязва участието на около 50 града в неотдавнашния пилотен проект за разработване на показатели за устойчива градска мобилност (SUMI) и посочва успоредно с това, че много европейски градове вече са разработили качествени ПУГМ с оперативни показатели. В бъдеще КР би могъл да улесни по-широко популяризиране и по-преки информационни потоци между ЕС и МРВ, за да се гарантира, че предложените от Европейската комисия показатели не създават бюрокрация или ненужна тежест за местните и регионалните власти;

53.

приветства акцента, който новата РГМ поставя върху градския товарен транспорт и предложеното интегриране на градската логистика в ПУГМ, по-специално с оглед на значителното увеличаване на електронната търговия и промените в моделите на дистрибуция на товари, предизвикани от пандемията от COVID-19; изтъква важния потенциал на решенията, технологиите и превозните средства с нулеви емисии за градската логистика; насърчава използването на модерни товарни велосипеди и велосипедни ремаркета, тъй като близо половината от всички моторизирани пътувания за превоз на стоки в рамките на европейските градове биха могли да се извършват с велосипеди; припомня, че тази цел вече беше набелязана от министрите на транспорта от ЕС в тяхната „Декларация за колоезденето като транспорт, благоприятен за климата“ от 2015 г.;

54.

призовава за спомагателни мерки в подкрепа на използването на градския железопътен транспорт за товарни превози;

55.

приветства намерението да се насърчат диалогът и сътрудничеството между всички страни, включително местните власти, и да се подкрепи обменът на данни за градската логистика като основа за наблюдението на напредъка и дългосрочното планиране; призовава за активно участие на МРВ по отношение на предвидените изисквания за докладване, свързани с рационализираните показатели за устойчива градска мобилност (SUMI);

Финансиране

56.

подчертава, че значителното преориентиране към обществени и активни видове транспорт, предвидено в новата РГМ и Стратегията за устойчива и интелигентна мобилност (СУИМ), ще бъде възможно само със засилена и координирана подкрепа от страна на публичните органи на европейско, национално, местно и регионално равнище, и по-специално с по-целенасочено финансиране;

57.

призовава Комисията да предостави по-подробен преглед на наличните източници на финансиране за градска мобилност и на начините, по които МРВ могат да ползват тези ресурси; успоредно с това изтъква решаващото значение на дългосрочните стратегии и дългосрочните бюджети за осигуряването на стабилна рамка за планиране на градската мобилност и инвестиране в нея;

58.

изразява загриженост, че наличното финансиране за градска мобилност по линия на инструментите на ЕС или е доста ограничено на практика, труднодостъпно или неподходящо за МРВ, и/или зависи от случайни обстоятелства, като например благоприятно сътрудничество между националните и поднационалните равнища на управление; призовава за увеличаване, в рамките на следващата МФР и в съответствие с националната нормативна уредба със същата цел, на броя на програмите и инструментите за пряко финансиране, до които МРВ имат достъп;

59.

изразява загриженост, че някои аспекти на правилата, предвидени в Европейската система от национални и регионални сметки, може да се окажат трудно съвместими на практика с осъществяването на значителни инфраструктурни инвестиции от страна на МРВ, по-специално изискването тези разходи да се записват в рамките на една финансова година, което създава прекомерно висок дефицит в съответните регионални сметки; препоръчва да се оптимизира потенциалът на наличното финансиране от ЕС, като се даде възможност на МРВ постепенно да записват тези разходи в своите сметки през целия жизнен цикъл на инфраструктурата;

60.

отбелязва очакванията на много МРВ да се предвидят по-строги мерки на равнището на ЕС за насърчаване на интернализацията на външните разходи в транспортния сектор и за по-систематично прилагане на принципите „замърсителят плаща“ и „потребителят плаща“; изтъква необходимостта от рамка за подкрепа, която да подпомага усилията на МРВ в това отношение;

61.

настоява приходите от данъка върху въглеродните емисии да бъдат насочени към железопътната или велосипедната мрежа и други устойчиви инфраструктурни проекти, необходими за прехода на транспортната система. Като цяло ефективният и разумен данък върху въглеродните емисии е основен елемент от една щадяща климата политика за мобилност;

Управление и обмен на най-добри практики

62.

подчертава необходимостта от ефективен подход на многостепенно управление, основан на активна субсидиарност; приветства намерението на Комисията да приобщи по-тясно МРВ към работата на реформираната експертна група за градска мобилност, наред с представителите на държавите членки, и призовава Комисията да приобщи КР към тези усилия; изтъква колко е важно основните участници в активната мобилност (пешеходци и велосипедисти), както и ползвателите на обществения транспорт, да бъдат по-широко представени при планирането на градската мобилност;

63.

призовава за обмен на най-добри практики с акцент върху осигуряването на подходяща инфраструктура, която да предоставя безопасни и удобни пространства за активна мобилност като ходене пеша и колоездене; във връзка с това подчертава значението на отделните ленти за пешеходци и велосипедисти;

64.

по отношение на пътната безопасност призовава за обмен на досегашен опит и най-добри практики, за да се гарантира подход, който да води до промяна в поведението;

65.

приветства големия интерес, проявен от градовете в ЕС към Мисията на ЕС за интелигентни градове, неутрални по отношение на климата — интерес, който отразява както силната ангажираност на много градове в ЕС с осъществяването на прехода в областта на мобилността, така и необходимостта от допълнителна финансова, техническа и стратегическа подкрепа от равнището на ЕС; призовава Комисията да запази тази динамика, като осигури възможно най-активно участие на всички градове в ЕС, които желаят да бъдат асоциирани;

66.

настоява по-специално Мисията на ЕС за интелигентни градове, неутрални по отношение на климата, и програмата „100 неутрални по отношение на климата града“ да не увеличават неравенствата и различията между най-напредналите и изоставащите градове; призовава да се обърне специално внимание на целта на мисията да подкрепя всички градове в ЕС при осъществяването на екологичния преход;

67.

призовава институциите на ЕС да служат за пример и да приемат програми, подобни на „100 неутрални по отношение на климата града“;

68.

призовава за обмен на най-добри практики в целия ЕС във връзка с достъпността на обществения транспорт; освен това отправя искане към Европейската комисия да проведе проучване относно осъществимостта на въвеждането на безплатна система за обществен транспорт в целия ЕС, за да се стимулира преминаването към други видове транспорт. В това проучване следва да се разгледат както социалните, така и финансовите аспекти, включително настоящата роля на продажбите на билети за компенсиране на нарастващите текущи разходи, поемани от МРВ и операторите на обществения транспорт.

---

(1)  Специален доклад на ЕСП 06/2020: https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=53246

(2)  Директива 2008/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури (OB L 319, 29.11.2008 г., стр. 59).

(3)  COM(86) 735 final.

(4)  Резолюция на Европейския парламент относно „Рамка за политиката на ЕС относно пътната безопасност за периода 2021 — 2030 г. — следващи стъпки към „Нулева смъртност“ (2021/2014(INI) (ОВ C 132, 24.3.2022 г., стр. 45).)